SAlexandrov

Вода на астероид? Не е невъзможно - американската мисия Озирис-Рекс потвърди наличието й на Бену! Снимка на повърхността на Бену, заснета от камерата PolyCam на американската мисия "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Univ. of Arizona 11 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Измина само една седмица, откакто американската мисия "Озирис-Рекс" пристигна в околностите на астероида Бену, а първите открития са налице! Анализът на данните, получени от работата на научните инструменти, показва, че в глинените наноси на повърхността на Бену има свързана вода. Измерванията, направени от двата бордови спектрометъра, разкриват наличието на молекули, съдържащи кислородни и водородни атоми, които са свързани под формата на хидроксилни групи. Екипът подозира, че тези хидроксилни групи са разпределени глобално в глинените минерали, което означава, че в далечното минало скалистият материал на Бену е бил в контакт със свободна вода. Тъй като Бену е твърде малък, за да позволява поддържането на вода в течно агрегатно състояние, вероятно водата е била налична на по-голямото тяло, откъдето се е образувал астероидът. "Наличието на хидратирани минерали сред астероида потвърждават, че Бену, който е останка от ранното образуване на Слънчевата система, представлява чудесен образец за мисия "Озирис-Рекс". Тя ще изучава състава на примитивните летливи вещества и първичната органична материя", съобщава Емай Саймън, един от изследователите към центъра на НАСА Годард. "Когато пробите от този материал бъдат доставени на Земята през 2023 година, учените ще получат истинско съкровище от нова информация за историята и еволюцията на нашата Слънчева система". Напомням на читателите, че мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016 година. След едно облитане на Земята през 2017 година, роботизираната станция се отправи към астероида Бену и влезе в неговите околности на 3-ти декември тази година. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на по-голямата част от 2019-та, като основната цел ще е да се подберат места от повърхността за взимане на проби. Самата роботизирана станция няма да каца - просто ще се приближи до астероида, след което специален механизъм ще се протегне и ще събере пробите. Очакваме "Озирис-Рекс" да грабне до 2 килограма скали и грунт, което ще превърне мисията в най-амбициозната възвръщаема експедиция след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Мисията ще започне повторното пътуване към Земята през март 2021 година, а през септември 2023-та капсулата със събраните проби ще влезе в земната атмосфера и ще кацне в пустините на щата Юта. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2491-2018-11-dec-water-benu

Историческо постижение: Вояджър 2 стана вторият космически апарат, навлязъл в междузвездното пространство! На илюстрацията: космическите апарати на НАСА "Вояджър 1" и "Вояджър 2" са в междузвездното пространство. Image credits : NASA/JPL-Caltech 10 декември 2018 г. 21:00 ч. Светослав Александров. За втори път в човешката история построен от човека апарат навлезе в пространството между звездите! Днес НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция "Вояджър 2" е успяла да напусне хелиосферата - защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от нашето Слънце. Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на "Вояджър 2", учените успяха да установят, че космическият апарат е прекосил външния ръб на хелиосферата на 5-ти ноември тази година. Тази граница носи названието "хелиопауза" - мястото, където горещият слънчев вятър се сблъсква със студените частици, идващи от междузвездното пространство. Преди "Вояджър 2", единствено "Вояджър 1" е успял да навлезе в региона между звездите - това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че "Вояджър 2" може да изпрати повече научни данни, тъй като на борда му все още работи Плазменият научен експеримент (на англ. PSL, Plasma Science Experiment). "Вояджър 1" носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се бе повредил още през 1980 година - почти съвсем в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира входа му в междузвездното пространство. Освен от данните за плазмата, учените вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента - подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни са в синхрон, че "Вояджър 2" е преминал хелиопаузата. "Има все още да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата", съобщи Ед Стоун, учен от програма "Вояджър" в Пасадина, Калифорния. Тук е коректно да отбележим, че макар и "Вояджър 1" и "Вояджър 2" да са формално в междузвездното пространство, те не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на т.нар. Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация. А за да отминат външната граница на Облака ще са нужни може би 30 000 години. Разбира се, няма как "Вояджър 1" и "Вояджър 2" да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че "Вояджър"-ите ще работят още максимум 5-10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година - точно когато ще отбележим половин век от изстрелването им. Но дотогава има още много време, което ще позволи на учените да съберат уникални данни за нашата Галактика. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2490-2018-voyager-2-enters-interstellar-space

Дебютният полет на Крю Драгън бе изместен за 17-ти януари поради настоящия кораб Драгън 9 декември 2018 г. 19:40 ч. НАСА оповести, че дебютният полет на "Крю Драгън" ще бъде изместен от 7-ми за 17-ти януари. Причината за това отлагане е свързана с товарния космически кораб "Драгън", който излетя на 5-ти декември и беше прикачен към Международната космическа станция вчера, на 8-ми декември. Тъй като "Драгън" трябва да предстои в орбита поне един месец, за да няма конфликт между двата кораба, СпейсЕкс и НАСА се съгласиха на няколкодневно отлагане за "Крю Драгън". Междувременно подготовката за дебюта на "Крю Драгън" продължава да върви по план, а СпейсЕкс и НАСА продължават да са уверени, че корабът и неговата ракета-носител ще са в полетна готовност преди зимните празници. Това ще позволи изстрелването през януари да бъде реалност. Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2489-2018-crew-dragon-pushed-to-january-17

Половин век след епохата на Аполо: лунните изследвания са в ръцете на китайците На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян вчера, на 7-ми декември), който ще извърши първото кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences 8 декември 2018 г. 19:30 ч. Светослав Александров. На 21-ви декември 1968 г., преди половин век, от космическия център Кенеди излита свръхтежката ракета "Сатурн 5" с пилотирания космически кораб "Аполо 8". Няколко дни по-късно, точно на Бъдни вечер, астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс стават първите хора, които виждат със собствените си очи обратната страна на Луната. През следващите месеци НАСА благополучно провежда мисиите "Аполо 9" и "Аполо 10", съответно в околоземна и в окололунна орбита, при които астронавтите тренират за предстоящите кацания на лунната повърхност. Следва историческият скок на Армстронг и Олдрин през юли 1969-та в рамките на "Аполо 11", безпроблемната последваща мисия "Аполо 12" и разминалата се на косъм трагедия с "Аполо 13". А след още четири експедиции... всичко приключва. И така е до ден днешен. Фактът, че "Аполо" не оставя програма, която да я наследи, е любопитна тема за дъвкане в поп-културата. Особено креслива е групичката на недочелите и неграмотни хора, които смятат, че липсата на съвременни лунни кацания е пряко следствие от мащабна конспирация, при която програма "Аполо" е била фалшифицирана във филмово студио. За щастие тези хора са малцинство, проучване на Тренд по-рано тази година показа, че "неверниците" (да не се бърка понятието със "скептици" - привържениците на конспиративни теории нямат нищо общо с научния скептицизъм) в България възлизат едва на 14%. Но пък за нещастие те са изключително шумни и замърсяват публичното пространство с небивалиците си (знаете за ефекта на Дънинг-Крюгер: невежият е твърде невеж, за да осъзнае своето невежество, нещо повече: той е горд със своето невежество, парадира с него и отказва да се научи). На другия полюс са тези, които смятат, че астронавтите на НАСА са били на Луната, но са намерили "нещо" (НЛО, извънземни?!) и ето защо не ходят вече там. И двете групички (на отрицателите и на уфолозите) грешат в изводите си - те просто не познават в детайли историята на космическата програма. Все пак въпросът стои: защо НАСА не изпраща мисии до Луната? Дори и да се съгласим, че изпращането на пилотирани кораби е трудно и скъпо, това не оправдава липсата на амбициозни безпилотни мисии. Къде е аналогът на сеизмологичната марсианска мисия "ИнСайт", но на Луната? Защо няма еднотонен луноход по подобие на пъплещия по Червената планета "Кюриосити"? Казано по-просто: защо Запада напусна Луната и остави изследванията на естествения ни спътник в ръцете на китайците? Защо днес, когато отбелязваме 50-годишнината от "Аполо 8", няма да има западен апарат на обратната страна на Луната, а китайски? Напомням на читателите, че вчера, на 7-ми декември, китайската спускаема лунна мисия "Чанг'e 4" с биологични обекти на борда, излетя успешно. Ако трябва да сме справедливи, не е като съвсем да няма американски мисии до Луната и днес. В орбита от 2009-та година до настоящия момент работи "Лунър Риконисънс Орбитър". През 2011-та година НАСА изпрати малката мисия "Граал" за изучаване на лунната гравитация, а през 2013-та - мисия "Ладий" за проучвания на лунната атмосфера и праховите условия. Но няма как да не прави впечатление, че тези мисии летят спорадично, а американската лунна програма е хаотична. Причината, поради която САЩ днес са толкова успешни в изучаването на Марс, а не на Луната, е изключително проста: за Червената планета има систематична и ясна програма с набелязани цели и срокове. За естествения ни спътник такава няма. Учените и ръководството на НАСА са наясно какво иска да постигнат на Марс. След като мисия "Вайкинг" през 70-те години изпрати противоречиви резултати дали на планетата има живот или не, изследователите стигнаха до правилното заключение: ние не познаваме добре местните условия. Затова през 90-години и в началото на новото хилядолетие марсианската програма беше обединена около мотото "следвай водата" : мисии като "Патфайндър", "Марс Глобъл Сървеър", "Марс Одисей", "Спирит и Опортюнити" трябваше да установят дали на Марс е имало вода, къде е била тя и в какви количества. След като тези въпроси се изясниха, започна следващият етап (след 2005 г.): дали условията на Марс, когато е имало вода, са позволявали развитието на живот. Мисии като "Марс Риконисънс Орбитър", "Феникс" и "Кюриосити" започнаха да се занимават именно с тази цел. Сега през 2018-та година, с кацането на "ИнСайт", ние леко се отклоняваме - пак се завръщаме към неотговорени въпроси от 70-те години, в случая, към сеизмологичните проучвания, които "Вайкинг" не успя да извърши успешно. През 2021-та година, когато ще кацне следващият марсоход на НАСА, преминаваме към въпроса: след като знаем със сигурност, че Марс е бил топъл, че е имало вода и че всички условия за развитието на живот са били налице, дали наистина е имало такъв живот? За по-нататъшно изясняване на загадките през втората половина на следващото десетилетие предстои организиране на възвръщаема мисия до Марс, за първото взимане на проби от повърхността, които да бъдат доставени за по-нататъшно изследване в лаборатории на Земята. Това накрая трябва да кулминира и в пилотирани мисии през 30-те или 40-те години. Подобен ясен план Китай има за Луната. Планът се изпълнява методично от 2007-ма година до ден днешен. Тъй като китайците нямат предходен опит, те трябваше да наваксат. През 2007-ма година Китай изпращат за пръв път изкуствен спътник около Луната - мисия "Чанг'e 1". През 2010-та повтарят постижението с втори орбитален апарат - "Чанг'e 3". Следващият етап: лунно кацане, е осъществен през 2013-та година - "Чанг'e 3". През 2014-та е извършен тренировъчен двупосочен полет от Земята до Луната (само с обиколка около нея, без кацане на лунната повърхност). Следващата мисия трябваше да лети през 2017-та година, но поради авария на тежкотоварната ракета бе отложена. Затова през 2018-та година продължаваме с "Чанг'e 4" и кацане на обратната страна на Луната. Догодина или през по-следващата година предстои полетът на "Чанг'e 5" с взимане на проби от грунта и доставката на тези проби на Земята. Следва строеж на свръхтежка ракета и пилотиран лунен полет. НАСА не е наясно с това, което иска да прави на Луната. Ръководството на агенцията, а и голяма част от учените, не са изобщо сигурни дали си заслужава да се ходи там. Не, не говоря за специализирания отдел от лунни учени, които настояват за систематична лунна програма. Но те не срещат цялостна подкрепа от останалата космическа общност. Всички сме наясно, че искаме един ден човек да отиде на Марс и има що-годе приличен консенсус за това. Имаме абсолютен консенсус, че трябва да търсим живот на Марс. Но имаме ли консенсус, че трябва да отидем на Луната? Не бих казал. Има твърде много хора (и предишният президент Барак Обама е сред тях), които смятат, че няма нужда от нови лунни мисии под предлог, че "вече сме били там". Това възражение не е съвсем без основание в научен смисъл. Мисиите "Аполо", макар и да е минал половин век от тяхното провеждане, продължават да произвеждат научна продукция и публикации. Все още има контейнери с неотворени лунни скали, които чакат да бъдат разопаковани и подложени на анализ със съвременна научна апаратура. В научната сфера страницата на "Аполо" все още не е затворена. Дори и да бъдат възобновени мисиите до Луната, какво ще се прави там? Отново въпрос, който няма категоричен отговор. Единственото, което се приема за ясно е, че ако човек отиде отново на Луната, присъствието му трябва да е трайно. Но кому е нужно? Идеята е да се направи лунна база, но защо? Какво искаме да постигнем? Днес има Международна космическа станция, добре, хубаво, но се надигат гласове, че научната продукция на борда й не е изобщо висока (водещи сред критиците са професорът и Нобелов лауреат Стивън Уайнбърг и физикът Робърт Парк). Понеже трябва да има ясна цел, такава американците се опитват да зададат понастоящем относно новия проект за орбитална окололунна станция, който ще бъде предприет съвместно с Русия и Европейската космическа агенция. Идеята (уж) е станцията да не бъде просто станция, а "врата" или "порта" (на англ. gateway) към Марс. Няма нужда да подчертавам, че това не се посреща с голямо въодушевление от много влиятелни космически ентусиасти. Президентът на Марсианско Общество, д-р Робърт Зубрин, ясно и категорично каза, че идеята за окололунна станция е "следващата голяма стъпка към плаващите пясъци" и попита: "ако наистина искаш да пратиш хора към Луната и Марс, би ли пренасочил част от парите за окололунна станция на пътя им? Не би". Зубрин е прав, както и много други скептици, които са на мнение, че окололунната станция ще се превърне във фокус на космонавтиката и ще отнеме от средствата за по-смислени проекти. Прочие, същите гласове се чуват и по адрес на Международната космическа станция - мнозина смятат, че тя е основната причина да сме зациклили в околоземна орбита - просто отнема твърде много ресурси. Няма ясен консенсус и за роботизирана програма на Луната. Какво биха търсили евентуални луноходи и стационарни спускаеми апарати? Луната просто не е толкова интересна в сравнение с Марс - на нея вероятно няма микробиален живот и е много възможно да е нямало такъв и в миналото. Затова основната цел, която се приписва на роботизираните лунни мисии, е да "подготвят почвата" за пилотирани такива. Съвременната американска лунна мисия "Лунър Риконисънс Орбитър" беше плод на програмата на Буш, която трябваше да реализира проекта "Съзвездие" за пилотирани мисии до Луната. Този проект бе пратен в кошчето, когато Обама дойде на власт и накрая остана само "Лунър Риконисънс Орбитър". След като Обама си отиде, а заедно с него и проектите за скучни разходки до астероиди, дойде Тръмп и пак се заговори за "предшестваща роботизирана програма". Сами виждате, че със смяната на президентите се сменят и техните планове. Републиканците традиционно говорят за мисии до Луната като подготовка за мисии до Марс, а демократите - за мисии до Марс, без да се спираме на Луната. Разломът между политиците относно това какво да правим с Луната е пряко отражение на разлома между обикновените представители на обществото - хубаво, искаме да отидем на Марс (тук повечето сме съгласни), но трябва ли ни Луната или не? Нищо подобно не се случва с Китай - местните власти и учените са наясно какво искат и изпълняват методично плана си. Тук трябва да признаем, че за разлика от дългогодишните отлагания, характерни за Запада, китайците провеждат мисиите си навреме или с максимум една-две години забавяне. Те следват начертания график точка по точка. Изпълняват се абсолютно всички стъпки : орбита около Луната, роботизирано кацане на Луната, после кацане на обратната страна, взимане на проби от Луната, строеж на тежкотоварна ракета и орбитална станция, строеж на свръхтежка ракета и пилотирани мисии до Луната. Няма нищо неясно, няма колебание, няма смяна на една политика с друга. Китай изпълняват лунната си програма абсолютно както САЩ изпълняват марсианската си многостъпкова програма: следвай водата, търси следи от живот, търси живот и т.н. До известна степен НАСА е жертва на собствения си успех от 60-те и 70-те години. Нищо по-малко от "Аполо" не е достатъчно, а нещата, които са по-големи, са твърде трудни (или ако не трудни, то поне са скъпи). Лошото е, че с липсата на ресурси да изпълнява големите цели и с отказа си да изпълнява скромните, Запада практически е абдикирал от Луната. А това е политика, от което тепърва предстои да пострадаме. Ако западняците (сред които вече се числим и ние) обсъждат дали изобщо имаме права над Луната и дали е етично обосновано да я колонизираме, азиатците нямат подобни скрупули. Индийците вече пратиха през 2008-ма година сонда със знамето си в полярните области на Луната - които са и най-интересни от научна гледна точка поради наличието на вода. Сякаш територията вече е маркирана: тук сме били, това място е наше. Не се и съмнявам, че китайците също осъзнават стратегическото значение на Луната. Все още не е късно за обръщане на курса. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2488-2018-chinese-moon

УСПЕХ: Китай изстреля към Луната спускаема мисия, която ще кацне на обратната й страна! Кадър от днешното излитане. Изгледайте цялото видео на този линк (в Twitter). Photo credit : Yunnan Amateur Astronomers Association 7 декември 2018 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 20:23 ч. българско време космическата ракета "Лонг Марч 3B" излетя от китайския космодрум Сичан. На борда й се намираше спускаемият апарат към мисия "Чанг'е 4". Ако всичко мине по план, "Чанг'e 4" ще влезе в орбита около Луната към края на декември, след което в началото на януари ще извърши меко кацане върху обратната й страна - за пръв път в историята на човечеството. За съжаление днешното излитане не беше отразено на живо в официалните медии, но въпреки това космически ентусиасти предоставиха стриймове, благодарение на които всеки можеше да следи полета в реално време. Напомням на читателите, че на 21-ви декември този месец ще отбележим 50 години от изстрелването на кораба "Аполо 8" с астронавтите Франк Борман, Джим Ловъл и Уилям Андерс. На Рождество Христово 1968-ма тримата станаха първите земляни, които видяха със собствените си очи обратната страна на Луната, докато корабът им обикаляше около нея. Но за съжаление през следващите пет десетилетия никой не успя да кацне на тази страна, която е невидима за човешкото око. Всички последващи мисии от програмата "Аполо", както и съветските автоматични лунни станции, извършиха кацания откъм видимата страна на нашия естествен спътник. Причината, поради която толкова време сме пренебрегнали обратната страна, е проста - всеки спускаем апарат би се намирал извън радиообхват. Затова през месец май тази година Китай изстреля комуникационния спътник "Чьечиао", който се отправи към втората точка на Лагранж Л2. Този спътник ще осъществява радиовръзката между Земята и мисия "Чанг'e 4", която излетя днес. Ако кацането е успешно, стационарният апарат и луноходът към него ще изучават обратната страна на Луната със своите осем научни инструмента. Но може би най-интересният от всички експерименти, които ще бъдат проведени, е т.нар. мини биосфера. На повърхността на Луната ще бъде спуснат контейнер с биологични организми - картофи и арабидопсис. Учените се надяват, че растенията ще се развият до етап на цъфтеж. Източник: CNSA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2487-2018-chang-e-4-launches-to-the-moon

Двама руски космонавти ще излязат в открития космос на 11-ти декември, за да разследват причината за пробойната на кораба Союз МС-09 7 декември 2018 г. 12:30 ч. Руските космонавти Олег Кононенко и Сергей Прокопиев ще излязат в открития космос на 11-ти декември, съобщава ТАСС. "Космическата разходка" ще започне в около 18:05 ч. българско време и ще продължи до около полунощ. Основната задача на космонавтите ще е да инспектират пробойната на космическия кораб "Союз МС-09", която доведе до временно разхерметизиране на 30-ти август. Отворът бе набързо запушен с марля и епоксидна смола, а изтичането на въздух - овладяно. Завръщането на "Союз МС-09" с космонавта Прокопиев и неговите колеги Александър Герст и Серина Ауньон-Чанслър е предвидено за 20-ти декември. На кадъра: корабът Союз МС-09" по време на сближаването си с "Международната космическа станция" през юни. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2486-2018-russian-spacewalk-to-investigate-hole

Марсианската спускаема мисия ИнСайт сгъна ръката си и засне нови снимки На тази снимка, заснета от "ИнСайт" на 4-ти декември, се виждат бордовите инструменти на фона на равнината Елизиум. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Нови снимки, заснети от борда на спускаемата мисия "ИнСайт", показват, че роботизираната ръка е в готовност да вдигне научните инструменти. Ако всичко мине по план, за пръв път в историята на космонавтиката ще има изследователски прибори, които ще са директно поставени на почвата на Марс, а не просто да са монтирани към борда на апарат или марсоход, правейки наблюдения от разстояние. Тук основната научна дейност ще се върши в пряк контакт с планетата. На тази снимка, също заснета на 4-ти декември, е показано греблото на роботизираната ръка на фона на марсианската почва. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Преди това обаче камерата IDC (Instrument Deployment Camera), която е монтирана към "лакътя" на роботизираната ръка, ще бъде извъртяна, за да се заснемат панорамни изображения. "Днес ставаме свидетели на първите гледки към нашето работно поле", съобщава Брус Банърдт, главен ръководител на мисията към Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "До началото на следващата седмица ще го заснемем с по-фини детайли и ще направим мозаечно изображение". Частичен поглед към корпуса на "ИнСайт". Снимката е заснета на 4-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Освен камерата IDC, на борда на "ИнСайт" има и камера ICC (Instrument Context Camera), която се намира под корпуса на спускаемия апарат. Тя също ще заснема снимки, но за съжаление няма да са с високо качество поради попаднал върху обектива прах. Камерата имаше защитно покритие, което трябваше да я предпазва по време на спускането, но очевидно това не се случи. "Макар и да е жалко, прахът няма да засегне ролята на камерата, която ще е да заснеме снимки пред спускаемия апарат, където нашите инструменти ще бъдат поставени", категоричен е Том Хофман от Лабораторията за реактивно движение. Правилното поставяне на приборите е критичен етап от мисията и затова екипът подхожда с голямо внимание. Може да отнеме два или три месеца, преди инструментите да бъдат спуснати и калибрирани. Въпреки бавния ход на мисията "ИнСайт" вече е изпратил някои научни данни за Червената планета. Един от датчиците е отчел спад в атмосферното налягане, който вероятно е причинен от минаваща наоколо прахова вихрушка. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2485-2018-insight-flexes-arm-takes-photos

Успех: Ракета Фолкън 9 изпрати американския кораб Драгън на път към МКС Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 5 декември 2018 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 20:15 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕКс, която благополучно изпрати на път към Международната космическа станция товарния космически кораб "Драгън". И докато основната мисия на ракетата завърши безпроблемно, успехът бе леко помрачен от факта, че първата степен загуби контрол по време на кацането си към плаващата платформа и вместо това се приводни в океана. Въпреки всичко СпейсЕкс съобщава, че ракетата не се е разпаднала и е в непокътнато състояние, което ще позволи да бъде върната и инспектирана. Пристигането на космическия кораб "Драгън" е планирано за събота в 13:00 ч. българско време. На борда пътуват около 2.5 тона провизии за екипажа на МКС. Понастоящем трафикът към станцията е изключително натоварен. Общо пет други кораба са се скачили с нея - два пилотирани руски "Союз", два товарни "Прогрес" и един товарен на САЩ "Сигнус". Международната космическа станция може да поеме максимум шест кораба, така че когато "Драгън" пристигне, всички портове за прикачване ще бъдат запълнени. Следващият полет на товарен кораб "Драгън" е планиран за февруари 2019-та година. Преди това обаче СпейсЕкс ще изстреля към МКС първия космически кораб "Крю Драгън". Този дебютен полет ще е в роботизиран режим и ако всичко при него мине успешно, към средата на 2019-та ще излети и с хора на борда. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2484-2018-5-dec-dragon-launches

Китай ще изстреля мисията си до обратната страна на Луната на 7-ми декември На снимката: автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на видимата страна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 5 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, този петък, на 7-ми декември в 20:30 ч. българско време, ще излети космическата ракета "Лонг Марч 3B" с автоматичната лунна станция "Чанг'e 4". Тя се състои от спускаем апарат, който ще трябва да извърши първото кацане в историята на човечеството на обратната страна на Луната, и от луноход, който ще е първият, "разходил" се там. За съжаление според първоначалните слухове китайците вероятно няма да излъчват изстрелването в реално време. В такова положение сме от 2-ри юли 2017 година, когато тежкотоварната ракета "Лонг Марч 5" аварира, докато излъчването на старта й течеше на живо. Китайските власти не обичат да показват пред света провалите си. Така светът ще е лишен от възможността да се чувства съпричастен с тази историческа и важна мисия. Никоя държава до този момент не е изпращала спускаем апарат на тази страна, която не се вижда от Земята. Съветските луноходи и спускаеми апарати, както и пилотираните експедиции на САЩ "Аполо", са се спускали само на видимата страна. Причината за пренебрежението на обратната страна е проста: всеки спускаем апарат там би се намирал извън радиообхват. Затова през май Китай изстреля комуникационния спътник "Чьечиао", който се отправи към втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 километра от Луната. Спътникът ще осъществява радиовръзката между "Чанг'e 4" и Земята. На борда на спускаемия апарат и лунохода има общо осем научни инструмента. Но може би най-интересният от всички експерименти, които ще бъдат проведени, е т.нар. мини биосфера. На повърхността на Луната ще бъде спуснат контейнер с биологични организми - картофи и арабидопсис. Учените се надяват, че растенията ще се развият до етап на цъфтеж. Китай продължава да развива амбициозната си лунна програма. Ако мисия "Чанг'e 4" е благополучна, следващата ще е "Чанг'e 5", а нейната цел ще е да отиде от естествения ни спътник, да кацне там, да вземе проби и да ги върне на Земята за по-нататъшен анализ в лаборатории. Напомням на читателите, че астронавтите от мисиите "Аполо" донесоха 380 килограма лунни скали в периода между 1969 и 1972 година, а съветските роботизирани мисии - 330 грама в периода между 1970 и 1976 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2483-2018-chang-e-launch-friday

Мухлясала храна за мишки доведе до отлагането на полета на американския кораб Драгън за утре 4 декември 2018 г. 21:05 ч. Какви са причините, поради които полетите на космическите кораби биват отложени? Първата асоциация, която изниква в съзнанието, са лошите метеорологични условия. Веднага след това се нареждат техническите проблеми. Но днешната подготовка за полета на товарния кораб "Драгън" бе спряна поради необичайна причина. НАСА съобщи, че в храната за експеримент, свързан с гризачи, е констатирано наличието на мухъл. Именно това доведе до 24-часово отлагане, за да могат наземните екипи да сменят бордовия товар. Според новия график "Драгън" ще полети утре, на 5-ти декември, в 20:16 ч. българско време. На кадъра: космически кораб Драгън пристига на борда на МКС през юли. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2482-2018-mold-dragon-delay

Три пъти до орбита и обратно! Ракета Фолкън 9 постави рекорд по възвръщаемост. Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 3 декември 2018 г. 20:55 ч. Светослав Александров. Великолепният космически 3-ти декември продължава! Днес в 20:34 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракетата "Фолкън 9" на мисия, която ще доведе до освобождаването на 64 спътника в космоса. Поръчката е направена от 34 клиента, намиращи се в 17 различни държави. Броени минути след началото на мисията бе достигната благополучно първична орбита. Но това, което беляза днешният полет, бе поредният успех в областта на възвръщаемостта. За пръв път ракета "Фолкън 9" летя до орбита три пъти. След успешното извеждане имахме и благополучно завръщане върху плаваща платформа в океана. Няма спор, че 2018-та беше велика година за Илон Мъск и неговата компания. През февруари СпейсЕкс за пръв път изстреля "Фолкън Хеви" - това е първата свръхтежка ракета (с товароподемност над 50 тона), изведена в космоса след приключването на космическата надпревара. След това на 11-ти май дебютира версията "Блок 5" на "Фолкън 9", която е одобрена за пилотирани полети и скоро ще изведе в космоса "Крю Драгън". Ракетата "Блок 5" е и специално предвидена да е многократно възвръщаема. Мъск очаква всяка ракета от този тип да лети до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти с малко повече поддръжка. Предишните варианти летяха максимум два пъти в космоса. Днешният успех, при който една и съща ракета "Фолкън 9" летя три пъти, е огромна крачка напред към истинска революция в космонавтиката. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2481-2018-falcon-9-rocket-third-time-orbit

УСПЕХ: Озирис-Рекс, най-амбициозната възвръщаема мисия на САЩ след програма Аполо, пристигна около астероида Бену! "Озирис-Рекс" направи тази снимка на астероида Бену от разстояние 80 километра. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 3 декември 2018 г. 20:25 ч. Светослав Александров. Днес, след пътуване, което продължи повече от две години, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" успешно пристигна в околностите на астероида Бену. Напомням на читателите, че роботизираната експедиция "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016 г. От тук насетне в продължение на следващите 12 месеца автоматичната станция ще използва петте си научни инструмента, за да проучи астероида и да подбере място, откъдето да бъдат взети пробите. "Озирис-Рекс" няма да каца, но ще се сближи на броени метри от повърхността на Бену, откъдето специална роботизирана ръка ще се протегне и ще събере материал. Ако всичко мине наред, в контейнерите ще бъдат събрани до 2 килограма скали и грунт. Това ще е най-голямото количество материал, доставено на Земята от повърхността на друго небесно тяло след приключването на пилотираната лунна програма "Аполо" през 1972 година. Завръщането на "Озирис-Рекс" със събраните проби е планирано за септември 2023 година. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2480-2018-osiris-rex-arrives-at-benu

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-11 излетя и достави екипаж на МКС! Снимка от днешния полет: Роскосмос/ЦК Южный/ЦЭНКИ 3 декември 2018 г. 19:55 ч. Светослав Александров. Днес, на 3-ти декември, в 13:31 ч. българско време от площадка №1 (още известна като "Гагарински старт") на космодрума Байконур излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-11". Девет минути след началото на полета корабът се отдели благополучно от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелна мисия. На борда му бяха космонавтът на Роскосмос Олег Кононенко, астронавтката на НАСА Ан Макклейн и канадският астронавт Дейвид Сен-Жак. След четири обиколки на Земята, в 19:30 ч. българско време корабът се скачи с модула "Поиск" на Международната космическа станция. Днешният полет бе първи след аварията на "Союз МС-10" през октомври, когато ракетата-носител аварира в полет и екипажът, състоящ се от Алексей Овчинин и Ник Хейг, трябваше да извърши екстрено кацане, за да се спаси. Благодарение на факта, че руснаците се възстановиха бързо след катастрофата, Международната космическа станция бе практически спасена от обезлюдяване. Кононенко, Макклейн и Сен-Жак ще останат в космоса поне до юни 2019 година. Освен това днешното изстрелване на "Союз МС-11" бе 100-тното орбитално излитане тази година! Това е важно постижение: за последен път толкова космически полети в рамките на една година имаше през 1990-та, последната година от съществуването на СССР. С разпадането на Съюза през 1991-ва година приключи и Студената война, съответно космическата надпревара. Днес, благодарение на мощното развитие на частния космически сектор в САЩ и на държавния в Китай, космонавтиката отново се движи с темпове, характерни за великото космическо съревнование в ранната космическа епоха. За повече информация относно днешния старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2479-2018-soyuz-ms-11-delivers-crew-iss

Космическата ракета Союз-ФГ с пилотирания кораб Союз МС-11 бе изведена на стартовата площадка 1 декември 2018 г. 11:30 ч. Тази сутрин ракетата-носител "Союз-ФГ", която ще изведе в орбита пилотирания космически кораб "Союз МС-11", бе изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур, съобщи Роскосмос. Изстрелването ще е факт на 3-ти декември в 13:31 ч. българско време. На борда на кораба ще летят Олег Кононенко (космонавт на Русия), Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада) и Ан МакКлейн (астронавт на НАСА). Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" на стартовата площадка - ЦПК/Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2478-2018-1-dec-soyuz-ms11-rolled-to-pad

Марсианската спускаема мисия ИнСайт е кацнала в кратер На 30-ти ноември бе премахнато защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC), след което беше получено това изображение на повърхността на Марс. Изглежда, че при самото спускане се е вдигнало съществено количество прах, който вероятно е проникнал под покритието и поради това се забелязват полепени по обектива прашинки. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 1 декември 2018 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия "ИнСайт" изпълнява традицията, положена от предходни мисии като "Спирит", "Опортюнити", "Феникс" и "Кюриосити", при които всички заснети снимки се качваха в публичното пространство в реално време. На четвъртия ден след кацането на "ИнСайт", т.е. на 30-ти ноември, бяха публикувани 10 нови изображения. Забелязва се, че защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC) е вече премахнато, както и че роботизираната ръка на апарата е придвижена. Все още снимките показват едни и същи местности, но в близките дни ръката ще се завърти и монтираната към нея камера Instrument Deployment Camera (IDC) ще направи панорамно изображение на цялата околност. Междувременно екипът доби относителна представа за мястото, където "ИнСайт" се е спуснал. Оказва се, че спускаемият апарат е попаднал в плитък кратер, затрупан през годините от прах и пясък. Това не е прецедент - през 2004 г. марсоходът "Опортюнити" също кацна в малък кратер, който впоследствие бе кръстен Ийгъл. Но докато "Опортюнити" успя да излезе от него, тъй като е марсоход, "ИнСайт" е стационарен спускаем апарат и ще работи само на едно място. Ръководството на мисията е твърде доволно, защото покритият с прах кратер ще позволи на пробивната машина да дълбае по-лесно. Нивото на развитие на човешките технологии е такова, че не може да се предвиди къде ще кацне даден апарат на Марс с точност до сантиметри. Ако случайно "ИнСайт" беше кацнал на скалист терен, щеше да има проблеми както при дълбаенето, така и при установяването на инструментите на самата повърхност. Наличието на голяма скала в района можеше и да попречи на спускаемия апарат да разтвори един от двата слънчеви панела. Слава Богу, такава скала няма - и двата панела са разгърнати успешно. "ИнСайт" генерира повече електрическа мощ от всеки друг спускаем апарат, кацнал в миналото на Марс. Другата радостна новина е, че наклонът след кацането е едва 4 градуса. Приборите на борда щяха да срещнат затруднения, ако наклонът бе повече от 15 градуса. Напомням на читателите, че мисия "ИнСайт" бе изстреляна на 5-ти май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Очаква се основната научна програма да трае около една марсианска година, която се равнява на две земни години. Мисията, макар и да е ръководена и координирана от САЩ, има сериозно международно участие. На борда й има сеизмометър, построен от космическата агенция на Франция, пробивната машина е немска, а метеорологичната станция е създадена от Испания. Също както астронавтите на мисиите "Аполо" и луноходите на СССР сложиха отражатели на Луната, така и на "ИнСайт" има монтиран отражател, построен от космическата агенция на Италия. Така спускаемият апарат ще е полезен дълго време след като престане да функционира - отражателят ще може да се използва за десетилетия напред, тъй като ще отразява пасивно лазерното лъчение, изпратено от орбиталните мисии. Напомням, че подобен отражател летя на борда на "Скиапарели" през 2016-та година, но апаратът тогава се разби на Марс и сега Италианската космическа агенция получава втори шанс. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2477-2018-insight-landed-inside-crater

Върджин Галактик ще проведе първия пилотиран космически полет до Рождество 30 ноември 2018 г. 20:00 ч. Според материал, качен на CNN, предприемачът Ричард Брансън е оповестил, че по време на следващия тестов ракетен полет на космическия кораб "Юнити", корабът ще достигне до космоса. Компания Върджин Галактик изразява увереност, че полетът ще бъде осъществен до Рождество Христово. Така въпросът "коя частна американска компания ще изпрати за пръв път човек до някаква граница, откъдето започва космическото пространство" изглежда че ще получи своя отговор. Това се очертава да е Върджин Галактик. Дори и Брансън да не спази плана си да изстреля "Юнити" до Рождество, все пак се очертава, че е най-напред в сравнение с всички останали конкуренти, които отчетоха много сериозни забавяния през 2018-та. Другата суборбитална компания Блу Ориджин продължава да се бави с подготовката на кораба "Ню Шепърд" за пилотирани полети, като последният тестов безпилотен полет бе през юли, а следващият се очертава да е "до няколко месеца". Що се касае до СпейсЕкс и Боинг, те дори все още не са изстреляли "Крю Драгън" и "Старлайнър" в безпилотен режим. За сравнение Върджин Галактик проведе три пилотирани ракетни полета тази година, като при последния пилотите достигнаха до 50 километра височина. Върджин Галактик може да спечели частната пилотирана надпревара, но нека не забравяме, че Брансън започна да работи по пилотираната космонавтика най-рано от всички. Програмата на Брансън се проточи цели 14 години, като през това време имаше и две трагедии (една по време на наземно изпитание и една по време на полет). Сега изглежда, че след дългогодишни мъки най-накрая ще видим плод от цялата работа. На снимката: завръщането на кораба "Юнити" след успешния полет през юли. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2476-2018-vg-first-spaceflight-until-christmas

Светът очаква да види дали Русия ще изстреля успешно пилотирания космически кораб Союз МС-11 на 3-ти декември Днес техниците подготвиха "Союз МС-11" за общо сглобяване с ракетата-носител "Союз-ФГ". Photo credit : Roscosmos 30 ноември 2018 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Предстои ни доста интересен декември месец на 2018-та година. Американската роботизирана междупланетна станция "Озирис-Рекс" ще пристигне в околностите на астероида Бену, Китай ще изстреля втория компонент на мисия "Чанг'e 4", включващ спускаемия апарат за кацането на обратната страна на Луната (първо в историята на човечеството!), а "Ню Хърайзънс" ще доближи Ултима Туле (първо посещение на обект отвъд орбитата на Плутон). Но преди това следим със затаен дъх дали руснаците ще успеят да изстрелят пилотирания кораб "Союз МС-11". Стартът идва в преломен момент за програмата на Международната космическа станция. След пенсионирането на космическите совалки "Союз"-ите останаха единственият начин за превоз на астронавти и космонавти до орбиталния комплекс. НАСА се чувстваше комфортно и нямаше проблеми с това - Русия щеше да извозва американските членове на екипажа, докато новите частни космически кораби станат готови. Наистина "Союз"-ите имат репутация на много надеждни космически кораби и досега не е имало сериозни проблеми с тях. Но кризата в космическия отрасъл на Русия, която започна още с разпадането на СССР в началото на 90-те години и досега страната не е преодоляла негативните й последствия, през последно време се задълбочи. Това най-вече се виждаше покрай проблемите около тежкотоварните ракети "Протон". Неправилно монтирани датчици, претоварване с гориво, объркани сплави доведоха до множество провали и отлагания в графика на изстрелванията. След 2011-та година кризата започна да удря и полетите до Международната космическа станция. Три товарни кораба "Прогрес" претърпяха авария - "Прогрес М-12М" през август 2011-та, "Прогрес М-27М" през април 2015-та, "Прогрес МС-04" през декември 2016-та. Влошаването на качеството стана видно за всички, а причините бяха подчертавани неколкократно в медиите: тежки условия на труд, съчетани с ниско заплащане, липса на млади кадри, които искат да работят в ракетно-космическия отрасъл, лош мениджмънт и политика, липса на иновации и перспективи за бъдещо развитие. На фона на всички тези проблеми пилотираната програма на Русия дълго време изглеждаше незасегната. Корабите "Союз"-и превозваха екипажи без проблем... и това продължи до тази година, когато две последователни мисии претърпяха две поредни аномалии. Първата настъпи със "Союз МС-09", който бе изстрелян безпроблемно на 6-ти юни, но в края на август на кораба бе констатирано наличието на пробойна, водеща до изтичане на въздух. Комисията по установяване на аварията още не бе приключила работа, когато на 11-ти октомври Русия претърпя първия провал на пилотиран кораб при изстрелване. Един от страничните ускорители на ракетата-носител "Союз-ФГ" на кораба "Союз МС-10" не се отдели правилно и само сработването на системата за аварийно спасяване успя да запази живота на двамата членове на екипажа: Ник Хейг и Алексей Овчинин. Сега всички се надяваме, че мисията на "Союз МС-11" на 3-ти декември ще е успешна. Корабът първоначално трябваше да лети в началото на 2019-та, но след аварията на "Союз МС-10" полетът бе изместен за декември. Ако всичко мине по план, в орбита ще бъдат изведени Олег Кононенко (космонавт на Русия), Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада) и Ан МакКлейн (астронавтка на НАСА). Всички разчитат, че няма да има неприятности. Само тогава Международната космическа станция ще бъде спасена от обезлюдяване. Коненко, Сен-Жак и МакКлейн ще останат на борда й чак до юни 2019-та - т.е. космическият им престой ще продължи цели седем месеца. Това означава, че вероятно този екипаж ще е първият, който ще посрещне новите частни кораби на САЩ за пилотирани нужди - стига да няма допълнителни отлагания. Към настоящия момент дебютният старт на "Крю Драгън" е насрочен за 7-ми януари, а на "Старлайнър" - през март. За съжаление комисията по безопасност на НАСА продължава да се заяжда със СпейсЕкс и Боинг за възможно най-дребните детайли. В последно време на мушката са парашутите. Те се считат за слабо звено, понеже поведението им може да бъде непредсказуемо при разгръщането им в горните слоеве на атмосферата. СпейсЕкс вече се съобрази с препоръките на комисията да добави четвърти парашут, нищо че "Крю Драгън" може да каца без проблем с три, но дори това не е в състояние да умолостиви дребнавите бюрократи. Всичко гореописано може да добави още някой и друг месец на отлагания... и се надяваме, че "Союз"-ите ще издържат дотогава, в противен случай пилотираната космонавтика я чакат доста тежки години. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2475-2018-30-november-russia-preparing-soyuz-ms-04

Първият пилотиран космически кораб Старлайнър започва изпитанията преди предстоящия си полет На снимката: техниците разопаковат кораба "Старлайнър", за да го подготвят за предстоящите изпитания. Photo credit : NASA 29 ноември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато СпейсЕкс имат вече насрочен първи полет за "Крю Драгън" през януари, конкурентната компания Боинг се справя по-бавно. И въпреки това през последните седмици тя показа реален напредък. Първият пилотиран космически кораб "Старлайнър" - този, който ще превозва астронавти до Международната космическа станция през август 2019-та година, е построен и завършен. Сега той ще бъде подложен на изпитания, които ще симулират условията по време на космически полет, за да се провери неговата годност. Изпитанията ще продължат около три месеца. Посредством вибрационни и акустични тестове ще се провери как "Старлайнър" би се държал, докато ракетата излита и се отправя към космоса. Ще има и термовакуумни изпитания, при които корабът ще бъде изложен на нагряване и студ, каквото има в орбита. Проверките за електромагнитна интерференция ще трябва да докажат, че другите радиосигнали и радиация не пречат на "Старлайнър" и останалата екипировка на станцията. След като полетът през август с хора на борда бъде проведен и приключи, Боинг ще рециклира кораба и ще го подготви отново за полет с редовен екипаж. Компанията също така съобщава, че преди това ще има и безпилотен полет през март 2019-та, когато "Старлайнър" ще дебютира за пръв път. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2474-2018-first-manned-starliner-testing

Американската мисия Озирис-Рекс ще пристигне в околностите на астероида Бену на 3-ти декември 28 ноември 2018 г. 20:25 ч. НАСА се готви да завърши 2018-та година по забележителен начин! През последните няколко месеца агенцията изстреля телескопа-търсач на извънслънчеви планети "Тес"и космическата мисия до Слънцето "Паркър", а преди само два дни "ИнСайт" извърши успешно кацане на Марс. Но няма време за отдих. Делят ни само пет дни до пристигането на "Озирис-Рекс" в околностите на астероида Бену, а това е най-амбициозната възвръщаема мисия на САЩ след приключването на програмата "Аполо". Ако всичко мине по план, "Озирис-Рекс" ще вземе до 2 килограма почва и скали от повърхността на астероида, за да ги достави на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. И това не е всичко! Няма да има почивка и по време на зимните празници. Автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" наближава малкото небесно тяло Ултима Туле. Тя ще се сближи с него точно на Нова година. Това ще е първото посещение на обект, намиращ се отвъд орбитата на Плутон! Всичко това се случва половин век след мисия "Аполо 8" - първата пилотирана експедиция на НАСА, която влиза в орбита около Луната през декември 1968 година. Живеем наистина във вълнуващи времена. За повече информация: НАСА Снимка на астероида Бену, заснета от мисията "Озирис-Рекс" на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2473-2018-osiris-rex-to-arrive-at-benu

УСПЕХ: Южна Корея изстреля в космоса своята първа ракета, която е изцяло собствено производство! Кадър от днешния успешен полет. Photo credit : KARI 28 ноември 2018 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в около 09:00 ч. българско време Южна Корея изстреля своята ракета KSLV-II. Суборбиталният полет бе зашеметяващ успех - ракетата достигна до височина 209 километра, два пъти по-високо от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. С това Южна Корея направи сериозна стъпка към по-нататъшното създаване на ракета от орбитален клас, на която всички компоненти са собствено производство. Южна Корея е развита държава, една от най-силните икономики в Азия. Парадоксално обаче, страната изостава в космическите си амбиции. За съжаление забавянията са плод на тежката геополитическа обстановка - все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова държавата се насочи към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета KSLV-I, която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на KSLV-I бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети "Ангара" с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак после да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, KSLV-I бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение KSLV-II, като целта бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. По принцип при подобни начинания винаги има отлагания, но сега изглежда, че след като южнокорейците работят самостоятелно, те се справят в срок. Днешният успех доказа, че напредъкът на страната е реален! След благополучния суборбитален полет, новата цел на Южна Корея е с помощта на KSLV-II да изведе самостоятелно сателит до 2021 година. По-нататъшните планове включват изпращането на роботизирана мисия до Луната към средата на следващото десетилетие. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2472-2018-28-november-kslv-launches

Къде са руските междупланетни мисии? 27 ноември 2018 г. 18:50 ч. Какво се случи с руските междупланетни мисии? Защо нито една руска мисия не се отправи отвъд пределите на околоземна орбита през последните няколко години? Космическият експерт Дуейн Дей публикува любопитна статия на уебсайта The Space Review. Според Дей проблемът е започнал още през 90-те години на миналия век, когато много учени останали без работа и без нови мисии, по които да работят. Някои от тях емигрирали на Запад, било то в Европа или САЩ, други просто се преквалифицирали и престанали да се трудят в ракетно-космическия отрасъл. До началото на новия век съвсем малко космически изследователи останали на старите си работни места. И когато отново започнали да говорят за бъдещите планове, те просто се оказали нереалистични. Например през 2010 година руското бюро НПО "Лавочкин" обеща да изстреля 33 междупланетни мисии в периода между 2012 и 2020 година. Десетилетието вече отминава, а точният брой реализирани мисии е нула. След аварията на "Фобос-Грунт" през 2011 година Русия реши да търси други цели освен Марс и се фокусира върху Луната. Но истината е, че нито една от новите планирани лунни мисии не е близо до завършване. Всяка следваща новина, публикувана от руснаците за тези мисии, е свързана с поредното отлагане. Не е ясно кога и дали Русия ще се отправи към Луната. Според Дей причината за тъжното развитие не е толкова в липса на финансиране, колкото в организацията и отношението на властимащите към космонавтиката. В началото на първото десетилетие от новото хилядолетие руснаците решиха да се фокусират само върху планирането на смели и амбициозни космически мисии, които трябваше да постигнат неща, никога непостигнати от други държави, но тези цели се оказаха непостижими за руската космическа индустрия. Правилният ход трябваше да е друг: Русия трябваше да се фокусира върху по-малко амбициозни, но постижими мисии, които да помогнат на страната да възстанови инженерните и технологичните си способности след краха на СССР. Прочетете цялата статия тук:The Space Review Дуейн Дей ни насочва и към една статия на експерта Джим Оберг, който анализира непрекъснатите ръководни проблеми, водещи до постоянните провали. В статията е поместено едно любопитно стихотворение от Сергей Жуков, кандидат-космонавт, космически ентусиаст и руски общественик. Разстроеният Жуков е публикувал "Епитафия за руската космическа агенция (1992-2015 година)", като текстът на български звучи приблизително: "Студентите излетяха на Запад, а лекарите - кой в Китай, кой в Иран? Само прежълтялата лента на филма, пази още престижа на Русия. Заривайки се в купища хартия, чиновничеството стана болнаво и плитко. И ето той стои там, в сълзи. На прага на Вселената, поетът. Той гледа с отворени очи, В дълбокия космос... и няма руснаци там." Сергей Жуков. Космическата мисия "Фобос-Грунт", която аварира през 2011 година, трябваше да послужи като тестова платформа и за по-нататъшни междупланетни мисии. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2471-2018-no-russian-interplanetary-missions

ИнСайт разгърна слънчевите си панели след кацането и засне ясно изображение на марсианския пейзаж! Камерата IDC (Instrument Deployment Camera) на борда на "ИнСайт" засне тази снимка днес. Изображението бе предадено към Земята посредством автоматичната междупланетна станция "Марс Одисей". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 27 ноември 2018 г. 05:30 ч. Светослав Александров. Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" изпълни най-важната стъпка след успешното кацане снощи - разгръщането на слънчевите панели. Без тях няма как бордовите батерии да бъдат презаредени. "Екипът на "ИнСайт" ще може да си почине по-леко тази нощ, след като сега знаем, че слънчевите панели са разгърнати и презареждат батериите", съобщи ръководителят на проекта Том Хофман от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Това бе един дълъг ден за екипа. Но от утре започва вълнуващ нов етап за "ИнСайт": дейностите на повърхността и началото на разгръщането на инструментите". "ИнСайт" е екипирана с два слънчеви панела, всеки с диаметър 2.2 метра. Панелите могат да осигуряват между 600 и 700 вата електроенергия всеки ден, в който небето е ясно. На Марс често има пясъчни бури, които периодично затрупват спускаемите мисии с прах, но дори и при замърсяване се очаква панелите да осигуряват между 200 и 300 вата дневно. Дизайнът на панелите е взаимстван от този на мисията на НАСА "Феникс", която изучаваше полярните области на Марс през 2008-ма година. Очакваме "ИнСайт" да работи в продължение на поне една пълна марсианска година, което се равнява на две земни години. Междувременно спускаемата мисия засне първото си ясно изображение на околния пейзаж. През следващите няколко дни "ИнСайт" ще разгърне роботизираната си ръка и ще заснеме още детайлни снимки на повърхността, за да могат инженерите да решат къде да позиционират научните инструменти. Ще отнеме между два и три месеца преди тези прибори да се разгърнат напълно и да изпратят данни за вътрешната структура на Марс. Но междувременно мисията ще активира метеорологичните си сензори и магнетометъра, за да получи детайлна информация за условията на мястото на кацане - равнината Елизиум. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2470-2018-insight-unfurls-solar-panels

УСПЕХ: Миниатюрният спътник МарКО Б засне Марс отблизо! 27 ноември 2018 г. 00:35 ч. Днес малките спътници от типа 6-U CubeSat "МарКО" А и Б не само успяха да проследят благополучното кацане на "ИнСайт" върху повърхността на Марс. Те също така сполучиха да заснемат планетата отблизо. Това е снимка на Червената планета, заснета от "МарКО" Б по време на голямото сближение. Напомням на читателите, че през последните две десетилетия CubeSat спътниците доведоха до истинска революция в космонавтиката. Стотици сателити на цена от едва няколкостотин хиляди долара обикалят понастоящем около Земята. "МарКО" А и Б обаче са първите CubeSat-и, които летят успешно отвъд околоземна орбита, при това до друга планета. Напълно е възможно някой ден CubeSat-ите от този тип да дадат мощен тласък на междупланетните изследвания. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2469-2018-marco-b-images-mars

УСПЕХ: Спускаемата мисия на НАСА ИнСайт кацна на Марс! Първа снимка, направена от "ИнСайт" след успешното кацане на Марс. Снимката бе заснета броени минути след като апаратът достигна до повърхността на планетата. Прозрачното защитно покритие, предпазващо камерата по време на кацането, все още не бе свалено, така че снимката не е с високо качество. Вижда се попадналият прах върху покритието, но и определени детайли от Марс като хоризонта. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 26 ноември 2018 г. 22:25 ч. Светослав Александров. Тази вечер малко преди 22:00 ч. българско време наземните ръководители получиха потвърждение, че спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" е достигнала благополучно повърхността на Марс. Добрата новина дойде много по-скоро от очакваното: двата микроспътника "МарКО" А и Б свършиха великолепно задачата си и препредаваха в реално време сигналите от кацащия апарат към Земята. Така екипът успя без проблем да проследи основните етапи от трудното 6-минутно спускане към повърхността на Червената планета: отварянето на парашута, освобождаването на топлинния щит, задействането на спирачните ракетни двигатели и съприкосновението с марсианския грунт. Благодарение на спътниците "МарКО" екипът успя да получи първа снимка почти незабавно. Днешният успех бе подсигурен до голяма степен от факта, че НАСА използваше утвърден хардуер от мисията "Феникс", която се спусна в полярните области на Червената планета преди 10 години. Нямаше никакви неочаквани проблеми и бордовият компютър изпълни програмата си успешно. Кацането на "ИнСайт" бе първото благополучно достигане на марсианската повърхност след 2012 година. Междувременно имахме един частичен неуспех - европейският апарат "Скиапарели" се разби през 2016 година, макар че в научно отношение мисията бе далеч от провал: тя успя да изпрати ценни данни за структурата и състава на марсианската атмосфера. "ИнСайт" е деветият апарат след "Марс 3", "Вайкинг 1", "Вайкинг 2", "Марс Патфайндър", "Спирит", "Опортюнити", "Феникс" и "Кюриосити", който успя да кацне на Марс, но само осмият, който успя да препрати успешно данни и снимка на марсианския хоризонт, тъй като "Марс 3" през 1971-ва година работеше само няколко секунди на планетата и не изпрати от там нищо съществено. Всички осем успешно работили спускаеми апарати на Марс са на САЩ. Безспорно триумфът е голям за американската космонавтика, но нека не забравяме, че "ИнСайт" има и съществено международно участие. В научния екип участват изследователи и институции от Франция, Германия, Австрия, Белгия, Канада, Япония, Швейцария и Великобритания. Следващата голяма стъпка за "ИнСайт" е разгръщането на слънчевите панели, което ще се случи около четири часа след кацането. Очаква се спускаемата мисия да работи поне до ноември 2020 година, като през това време ще изучава вътрешната структура на планетата. А междувременно може само да се радваме - НАСА отново има два функциониращи апарата на повърхността на Марс. Освен "ИнСайт", на планетата работи и "Кюриосити". Все още се молим да не са само два - надеждата още не е изгубена старият марсоход "Опортюнити" да се свърже със Земята. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2468-2018-insight-safely-lands-on-mars

Всички системи на борда на ИнСайт са в готовност за кацането на Марс утре Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech 25 ноември 2018 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Всички системи на борда на роботизирания апарат "ИнСайт" са в готовност за утрешното кацане на Марс. Ако всичко мине наред, спускаемата мисия ще се установи на повърхността на Червената планета в около 22:00 ч. българско време. Нормалната работа на бордовите прибори обаче не са от голямо успокоение за ръководството на екипа. Когато си говорим за кацане на Марс, провалът е норма, а не изключение - повече от половината мисии са претърпели авария. Добрата новина е, че НАСА има повече опит от останалите космически агенции - досега единствените успешни кацания върху Червената планета са плод на американския технологичен гений (макар че Русия има едно кацане в рамките на мисия "Марс 3" през 70-те години, тогава апаратът работи едва няколко секунди и не успява да изпрати никакви научни данни). Това означава, че ръководството на "ИнСайт" разполага с много опит от предходни мисии. А лошата новина е, че всяко кацане е само по себе си уникално, тъй като мисиите са уникални - т.е. винаги има шанс нещо да се обърка, защото профилът им е различен. Основният виновник за честата аварийност при марсианските кацания е тънката марсианска атмосфера. За разлика от Венера и Земята, които имат плътна атмосферна покривка, позволяваща използването само на топлинни щитове парашути, и за разлика от астероидите или Луната, където спирачните ракетни двигатели са достатъчни, тънката атмосфера на Червената планета усложнява всеки опит за спускане. Тя не може да бъде пренебрегната, следователно са необходими топлинни щитове и парашути. Но парашутите не могат да забавят скоростта до безопасния минимум, поради което се налагат различни стратегии за омекотяване във финалните етапи - спирачни ракетни двигатели, въздушни възглавници или авангардни системи като "небесния кран" на "Кюриосити". Поради факта, че атмосферата е тънка, метеорологичните явления на Марс оказват много по-голямо въздействие върху нейните свойства и така увеличават шанса за провал. Добрата новина е, че НАСА разполага с мощни мисии в орбита като "Марс Риконисънс Орбитър" и "Марс Одисей". Те непрекъснато наблюдават местното време. При нужда екипът на "ИнСайт" може да промени бордовите параметри до час и половина преди кацането. Лошата новина е, че веднъж щом самото кацане започне, нищо не може да се направи. От момента на навлизането в атмосферата до самото съприкосновение с повърхността минават едва 5-6 минути - това е по-малко време, отколкото на Земята е необходимо да се свари едно яйце до твърдо. Тъй като самият радиосигнал пътува от Марс до Земята за около седем минути, не е възможно процесът да се контролира дистанционно. Всичко зависи от бордовата програма. На практика в мига в който на Земята получим сигнал, че "ИнСайт" е навлязъл в атмосферата, фактически той вече ще се намира на марсианската повърхност - било то непокътнат или разбил се. Има няколко основни момента, които силно притесняват екипа, защото при тях шансът за провал е най-голям. Първият момент е разгръщането на парашута. Парашутът ще се разтвори докато скоростта на "ИнСайт" е по-голяма от тази на звука. Ако всичко мине наред, той не се разкъса и забави скоростта до по-ниска от тази на звука, първото голямо препятствие ще е преодоляно. Вторият важен момент е след като топлинният щит бъде освободен и "ИнСайт" задейства бордовия си радар. Това е най-рискованият етап - радарът трябва да подава коректни данни, а компютърът - да ги интерпретира правилно. В противен случай двигателите няма да се задействат за времето, което е необходимо за омекотяването в последните секунди. Аномалия в работата на всяка от тези системи е гаранция за разбиване. При кацането на "Марс 2" през 1971 година ъгълът на навлизане е твърде остър и парашутът не се разтваря. Относно американския провал през 1999-та година така и не разполагаме с информация какво точно се е случило, но последващи симулации показват, че вероятно вибрациите на крачетата на апарата са заблудили датчиците и компютърът си е "помислил", че "Марс Полър Лендър" е на повърхността, докато в реалността е бил все още високо в атмосферата. Сходен сценарий се случва през 2016-та година при кацането на "Скиапарели". Тогава европейският апарат разгръща топлинния щит и парашутите си, радарът дори започва да получава правилно данни за разстоянието от повърхността. Но инерциалната измервателна единица, която мери околоосното въртене, изпраща погрешни данни в продължение на само една секунда. Компютърът, вместо да повярва на радара, се доверява на инерциалната измервателна единица и изключва двигателите, докато "Скиапарели" е още на 3.7 километра от повърхността. Няма спор, че екипът на "ИнСайт" е използвал всички налични данни от предходни мисии. Проведени са стотици симулации. Проверени са безброй аварийни сценарии и са взети мерки те да не се случат. Но Марс е коварен и изобщо не оставя поле за грешки. Затова нормално е ръководството да се притеснява... за онзи сценарий, за който никой не се е сетил. За някоя сгрешена цифричка или обърнат знак... "Да чакаш да чуеш радиосигнал след кацането от космическия апарат е като да чакаш информация за здравословното състояние на близък човек", споделя Фара Алибай от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. За мнозина изследователи на Марс утре ще бъде напрегнат ден. Очакваме спускането с умерен оптимизъм, но и с ясното съзнание, че успехът не е гарантиран. Марс няма да се даде лесно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2467-2018-all-systems-go-for-mars-landing-tomorrow