SAlexandrov

НАСА ще се опита да спусне апарат на повърхността на Марс този месец... но ще успее ли? Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech 6 ноември 2018 г. 19:10 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 26-ти ноември спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Това ще е първата мисия, посветена на изучаването на вътрешната структура на Марс и чрез нея учените се надяват, че ще разгадаят най-големите тайни на неговата еволюция. Но преди изобщо да се стигне до началото на научната мисия, кацането на "ИнСайт" трябва да е успешно. А това не е никак гарантирано, даже напротив: шансът за провал не е малък. Провеждането на успешно кацане където и да е винаги е трудна задача, но при изучаването на астероидите, Луната и Венера, успехите са много повече. Само преди малко повече от месец спускаеми апарати на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) успяха да изучат повърхността на астероида Рюгу в рамките на мисия "Хаябуса 2". През 2014-та година европейската мисия "Розета" успя да спусне на повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко малкия апарат "Филе". През 2013-та година Китай осъществи меко кацане на Луната. Преди това, през 2005-та година, Европейската космическа агенция (ЕКА) проведе безпроблемно кацане на Титан с апарата си "Хюйгенс", който летя прикачен към американската мисия "Касини". А пък през 70-те и 80-те години съветските учени реализираха чудесна изследователска програма на Венера. Но да сравним как стоят нещата с Марс. Европейската космическа агенция се опита на два пъти да спусне апарат на повърхността му - през 2003-та и 2016-та година. И двата апарата претърпяха авария, макар че вторият през 2016-та (това е "Скиапарели") успя да проведе важни научни измервания по време на спускането си. В рамките на космическата програма на СССР бяха проведени четири опита за щацане през 70-те години: "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7". От всички тях само "Марс 3" достигна успешно повърхността, макар че той престана да излъчва радиосигнали броени секунди след кацането, а "Марс 6" изпрати някои атмосферни данни, преди да се разбие. САЩ имат много повече успехи. През последните около две десетилетия НАСА успя да спусне на Марс мисиите "Марс Патфайндър" с марсохода "Съджърнър", марсоходите "Спирит" и "Опортюнити", стационарния полярен изследовател "Феникс" и големия марсоход "Кюриосити". Преди това, през 70-те години, агенцията също имаше две успешни кацания в рамките на програмата "Вайкинг". Но и американците имат провали - през 1999 г. беше загубена спускаемата мисия "Марс Полър Лендър", както и двете сонди тип импактор "Дийп Спейс 2". Статистиката не е никак в полза на човечеството: повече от половината спускаеми апарати, изпратени към Марс, са претърпяли някаква форма на провал. Множеството неуспехи доведоха до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е митично чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от хората апарати. Причината за честата аварийност обаче е доста по-прозаична - виновна е тънката марсианска атмосфера. Когато един спускаем апарат каца на Луната или астероид, там е съществено по-лесно - просто се използват спирачни ретроракети. В случая с "Хаябуса 2" през септември и октомври дори не бяха нужни такива: след сближението на кораба-майка с астероида до височина 50 метра, слабата гравитация просто придърпа двата астероидохода "Минерва 2" и спускаемия апарат "Маскот" към повърхността. Луната има по-съществена гравитация, но както руснаците, така и американците и китайците са намерили начин да се справят с нея - ретроракетите се запалват в посока, обратна на движението на апарата. Не е съвсем тривиална процедура, но е напълно изпълнима. В случаи като Венера или завръщането на кораб обратно на Земята пък могат да се използват топлинни щитове и парашути. Даже топлинният щит може да убие над 99% от скоростта при кацане от орбита на Земята, а за останалия 1% се използват парашути (напр. при "Союз" или "Драгън") или крилати апарати (напр. при американската совалка в миналото или при ракетоплана, който ВВС на САЩ понастоящем използват). Марс има атмосфера, но нейното налягане в близост до повърхността е едва 0.6% от това на Земята на височината на морското равнище. Това е много тънък въздушен слой - на практика щеше да е много по-добре за земните изследователи, ако изобщо го нямаше. Марсианската атмосфера не може да бъде пренебрегната: трябва да се използват топлинни щитове и парашути. Но при навлизане от космоса със скорост 19 300 км/ч, топлинният щит може да забави скоростта до не по-малко 1 600 км/ч, като към този момент спускаемият апарат е на височина от марсианската повърхност, еквивалентна на тази на която летят земните пътнически самолети. След това може да се отвори парашут, който ще забави скоростта до 300-400 км/ч, но спускаемият апарат вече се намира само на няколко десетки метра от повърхността. Скорост от 300-400 км/ч е все още твърде голяма, за да оцелеят космическите апарати при съприкосновението с повърхността, затова в последните етапи се използват различни методи за омекотяване: ретроракети (като при "Феникс", "Вайкинг" и настоящия "ИнСайт"), амортизиращи възглавници (като при "Патфайндър", "Спирит" и "Опортюнити"), или шантави технологии като при "Кюриосити" - марсоходът бе спуснат с въже от платформа, която бе спряла на няколко метра от повърхността посредством спирачните си двигатели. Цялата процедура по кацане, започвайки от влизането в атмосферата до достигането на повърхността, отнема едва 6 минути, които в НАСА биват наричани "шест минути терор". За това кратко време автоматиката трябва да сработи перфектно. Няма абсолютно никакъв толеранс за грешка - един-единствен грешен програмен код, едно неправилно измерване, подадено от жироскопите или от висотомера, е достатъчно, за да се разбие апаратът сред марсианските скали. За да може НАСА да увеличи шанса на "ИнСайт" за меко кацане, са предприети множество мерки. На първо място: използва се изпробвана технология от "Феникс" - комбинация от парашути и спирачни ракетни двигатели. При това "ИнСайт" ще кацне в района на равнината Елизиум - перфектно плоска, без никакви географски забележителности, без големи скали и кратери, за да се елиминира възможността за неприятна изненада в крайния етап. Ако спускането е успешно, получените снимки ще ни покажат доста скучноват пейзаж. "ИнСайт" също така е специално проектиран да може да каца във всякакви метеорологични условия, включително прахова буря. И въпреки това стопроцентова гаранция няма. Остава само да се надяваме ... и да стискаме палци всичко да мине наред! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2441-2018-insight-landing-preview

Двете страни на астероида Бену, заснети от американската мисия Озирис-Рекс 6 ноември 2018 г. 08:05 ч. Вече е месец ноември, а "Озирис-Рекс" е на по-малко от 200 километра от астероида Бену! НАСА съобщи, че роботизираната станция е успяла да заснеме снимки със супер резолюция, които показват двете страни на Бену. Изображението от лявата страна е съставено от общо 8 кадъра, направени на 1-ви ноември в продължение на две минути. Това от дясната страна е също съставено от 8 кадъра, заснети отново в рамките на две минути, но на 2-ри ноември. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2440-2018-nov-two-sides-of-benu

Марсоходът Кюриосити отново в работен режим, микроскопът му засне странни структури 4 ноември 2018 г. 09:30 ч. След като ръководството на мисията на марсохода "Кюриосити" се справи успешно с проблем, възникнал с един от двата компютъра на борда, научната му програма отново бе възобновена. Журналистът Ленърд Дейвид оповести, че марсоходът започна да се движи за пръв път след затишие, продължило 54 местни дни. Но това, което разкриват поредните снимки от "Кюриосити", е нещо изключително любопитно. Обърнете внимание на публикуваната най-отдолу фотография от камерата на микроскопа: забелязани са загадъчни тъмни включения в някои от скалите. Тези включения са привлекли вниманието на някои изследователи, които се чудят дали не представляват следи от астробиологична активност на Червената планета. Снимка на повърхността на Марс, заснета от навигационната камера на марсохода "Кюриосити" на 3-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Снимка на повърхността на Марс, заснета от научната камера на марсохода "Кюриосити" на 2-ри ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Снимка, заснета от микроскопа на 2-ри ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2439-2018-curiosity-back-in-action-microscope

УСПЕХ: Космическа ракета Союз-2.1б изведе в орбита спътник от руската навигационна система ГЛОНАСС Кадър от изстрелването тази нощ. Снимка: Роскосмос 4 ноември 2018 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 3-ти ноември, в 22:17 ч. българско време от руския космодрум Плесецк излетя космическа ракета "Союз-2.1б" с навигационен спътник за системата ГЛОНАСС. Спътникът се отдели благополучно от ускорителния блок "Фрегат" три часа и половина след началото на полета, а по данни от ТАСС той е в контакт със Земята и всички бордови системи функционират нормално. Тазнощният полет бе втората успешна мисия на ракета "Союз" след аварията на кораба "Союз МС-10" миналия месец, при която космонавтът Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг трябваше да извършат спешно приземяване, за да се спасят. Напомням на читателите, че специална държавна комисия набързо установи причините за аномалията: грешка при сглобяването и неправилно монтиране на датчик, които довели до лошо отделяне на един от страничните ускорители. На 25-ти октомври ракетите "Союз" се върнаха в експлоатация с успешното изстрелване на военен спътник. Русия ще трябва да изстреля благополучно поне три ракети в безпилотен режим, преди да възобнови пилотираните стартове към "Международната космическа станция". Два полета вече са зад гърба ни, а още следващата седмица от космодрума Куру може да излети нова ракета "Союз" с европейския метеоспътник MetOp-C. Товарен кораб "Прогрес МС-10" също ще се отправи към станцията в средата на ноември. Що се касае до ГЛОНАСС, възстановяването на навигационната система е един от малкото истински космически успехи на Русия след разпадането на СССР. Аналогът на GPS е бил почти на изчезване през 90-те години на миналия век, но днес системата е отново в работен режим, а 24-те спътника постоянно биват заменяни с нови. За съжаление този реален успех почти не бива празнуван от руснаците в днешно време, а поддръжката на цяло спътникова групировка не е никак тривиална задача. Само през 2018-та година има вече два старта за нуждите на ГЛОНАСС, а предишният бе проведен през месец юни и той също бе благополучен. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2438-2018-soyuz-blast-off-with-glonass

Роботизираната сонда на НАСА Доун приключи работа след успешна мисия около Церера 1 ноември 2018 г. 19:00 ч. Днес НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция "Доун" е замлъкнала завинаги, след като е изразходила своите запаси от хидразин - горивото, нужно за нейната ориентация. Наземните екипи не са успели да се свържат с "Доун" вчера, на 31-ви октомври, както и днес, на 1-ви ноември. Напомням на читателите, че "Доун" бе изстреляна преди 11 години. През това време тя успя да посети Веста и Церера - двата най-големи обекта в астероидния пояс. Понастоящем роботизираната станция се намира в стабилна орбита около Церера, където ще остане в продължение на десетилетия. И така, почитателите на астероидите губят една важна мисия днес, но нека не униват: новата роботизирана експедиция "Озирис-Рекс" вече наближава астероида Бену, а там колко много вълнуващи мигове предстоят! На 22-ри юни "Доун" засне тази драматична снимка на Цералия факула, един от белите региони на планетата-джудже Церера. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2437-2018-dawn-mission-ends

Грешка при сглобяването на ракетата Союз-ФГ е довела до катастрофата й при изстрелването на кораба Союз МС-10 Кадър, заснет от бордовата камера на ракетата "Союз-ФГ" по време на нейното изстрелване на 11-ти октомври. Със стрелка е обозначен ускорителят, който не се е отделил успешно от носителя. Натиснете тук, за да изгледате цялото видео от бордовата камера (ще се отвори линк към Youtube). Photo credit : Roscosmos 1 ноември 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести официално причините за аварията, довели до преждевременното прекратяване на полета на пилотирания космически кораб "Союз МС-10". Напомням на читателите, че неговата ракета-носител "Союз-ФГ" аварира минути след излитането от космодрума Байконур на 11-ти октомври. За щастие системата за аварийно спасяване се активира успешно, а руският космонавт Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг се прибраха живи на Земята. Според резултатите от разследването, проведено от специална държавна комисия, техниците са допуснали грешка при сглобяването на ракетата-носител, която довела до повреда на датчик. Този датчик е монтиран към един от четирите странични ускорителя на "Союз-ФГ". При нормален полет ускорителите се изхвърлят по време на работата на първата степен, като това изглежда изключително ефектно за наземните наблюдатели - нарича се "кръст на Корольов". Но при изстрелването на 11-ти октомври не се видял този красив кръст - само три от ускорителите били забелязани да се отделят от ракетата нормално. Благодарение на повредения датчик, който подавал грешни данни, четвъртият ускорител се забил обратно в първата степен, пробивайки горивния резервоар. Установяването на човешки фактор при аварията на иначе надеждните ракети-носители "Союз" е изключително тревожна сигнална лампа за състоянието на руската космонавтика. През последните години качеството на произведените изделия значително се влоши, а ракетите-носители започнаха често да аварират. Например през 2013 г. ракета "Протон" буквално се обърна по време на извеждане на три спътника от навигационната система "Глонас", след което се разби обратно на космодрума в страховита експлозия. Оказало се, че техник е монтирал датчиците наопаки. Много е трудно да се направи така - датчиците се произвеждат тъй че да могат да се вкарват само по строго определен начин. Въпреки това техникът, след като е видял, че датчиците не влизат в тяхното гнездо, решил да ги закове... с чук. През 2016-та година, броени седмици след успешното изстрелване на "ЕкзоМарс", друга ракета "Протон-М" прояви аномалия при извеждането на спътник "Интелсат - Диелей 2". Тогава бяха констатирани леки отклонения от работата на втората степен, но по-късно ускорителният блок "Бриз-М" коригира грешката и спътникът бе доведен в точната си орбита. Последващо разследване обаче установи, че практически всички произведени двигатели на първите и вторите степени на "Протон-М" са с объркани сплави. И ако това касаеше най-вече безпилотната програма, пилотираните изстрелвания на Русия оставаха незасегнати от влошаващото се качество... до август тази година, когато бе намерена пробойна на изстреляния няколко седмици по-рано кораб "Союз МС-09". Спекулации относно евентуалните причини за аномалията бяха дъвкани и предъвквани от медиите, като се предлагаха всякакви абсурдни сценарии - включително саботаж от страна на американски астронавт. Разследването на аномалията на "Союз МС-09" дори не бе приключило, когато бе изстрелян корабът "Союз МС-10" с погрешно монтирания датчик, довел до преждевременното прекратяване на полета му. Няма спор, че космическите кораби "Союз" са най-надеждните пилотирани кораби в историята на човешката космонавтика, като до този момент при тяхната експлоатация е имало само две фатални катастрофи със загуба на човешки животи: "Союз 1" (с космонавт Комаров) и "Союз 11" (с космонавти Доброволски, Волков и Пацаев). Няма проблеми с базисния дизайн нито на ракетите, нито на орбиталните кораби. Проблемът е с влошаващото качество и контрола на труда. А това се счита за пряко следствие от недостига на специалисти в Русия, желаещи да градят кариера в областта на космонавтиката, както и от ниските заплати. Роскосмос очаква да възобнови полетите на пилотираните кораби "Союз" през декември. Мисията тогава задължително ще трябва да е успешна, в противен случай "Международната космическа станция" ще бъде обезлюдена. Руснаците трябва да възобновят полетите и преди да започнат изстрелванията на новите американски кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър", тъй като на борда на станцията трябва да има астронавти, които да проследяват скачванията между тези кораби и орбиталния комплекс. Няма спор - когато "Крю Драгън" и "Старлайнър" най-накрая полетят, всички ще си отдъхнем, защото няма да има само един-единствен орбитален пилотиран кораб, годен да обслужва МКС. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2436-2018-roscosmos-announces-cause-of-failure

Отбелязваме половин век от изстрелването на пилотирания кораб Союз 3 - съветската мисия, която принуди НАСА да прати човек около Луната Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Союз 3" с космонавта Георгий Береговой през октомври 1968 година. Photo credit : Roscosmos 31 октомври 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Няма спор, че 1967-ма година е една от най-ужасните в историята на космонавтиката. Първо, на 27-ми януари, по време на наземно изпитание възниква пожар в кабината на кораба "Аполо 1", който води до смъртта на астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Броени седмици по-късно, на 24-ти април, космическият кораб "Союз 1" с космонавта Владимир Комаров се разбива в Земята след отказ на системите за меко приземяване. Трагедиите водят до големи отлагания в космическите програми както на СССР, така и на САЩ. Американската пилотирана програма отново потръгва на 11-ти октомври 1968 г., когато излита корабът "Аполо 7" с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Те тестват благополучно пилотирания и сервизния модул по време на дългосрочна мисия и извършват тренировъчни сближавания с изхвърлената горна степен. През октомври същата година СССР също възобновяват пилотираните полети. На 25-то число излита безпилотният кораб "Союз 2", който е предназначен да служи като мишена за скачване. На следващият ден е изстрелян "Союз 3", който вече е пилотиран, с един космонавт на борда: Георгий Береговой. На 47-годишна възраст той към този момент е най-възрастният човек, който полита в космоса (рекорд, който по-късно ще бъде многократно счупван, най-вече през 1998 година, когато САЩ изстрелват 77-годишния Джон Глен в орбита). Успешното изстрелване на "Союз 3" е поредният триумф за космическата програма на СССР. Два месеца по-рано, на 15-ти септември 1968 година, СССР изстрелват към Луната кораба "Зонд 5", който е модифицирана версия на "Союз". На борда му пътуват костенурки, червеи, винени мухи, растения и други живи същества. Те са първите биологични организми, които облитат естествения ни спътник и първите, които се завръщат живи на Земята след такова пътешествие. Така руснаците посредством опитни животни доказват, че човек може да отиде до Луната и да се върне обратно жив. На 30-ти октомври 1968 година "Союз 3" навлиза в атмосферата и каца сред заснежените степи на Казахстан. Космонавтът Береговой се завръща в отлично здраве. Това, което от СССР премълчават, са резултатите от мисията. Официалните власти първоначално не признават публично, че скачването между "Союз 2" и "Союз 3" не е било успешно и че е имало единствено сближаване, без да завърши с благополучна стиковка. Този факт е признат официално чак през 80-те години, по времето на "гласност" и "перестройка". Но в САЩ нещата изглеждат по различен начин: полетът е възприет за изцяло успешен. За американските власти провеждането му е тревожен сигнал, който заедно с успешния полет на "Зонд 5" и биологичните обекти до Луната, заедно с данните от разузнавателните американски спътници за наличието на свръхтежка ракета "Н1" на космодрума Байконур, се явява като доказателство, че руснаците са на път да пратят човек до естествения ни спътник. Това дава голям стимул на НАСА да изстреля кораба "Аполо 8" с трима души на борда към орбитата на Луната още през декември 1968-ма година. Скоро руснаците напълно отпадат от лунната надпревара. През февруари 1969-та година гигантската ракета "Н1" претърпява първия си провал след старта. На 3-ти юли 1969-та година, броени седмици преди "големия скок" на Армстронг, "Н1" отбелязва втора авария, при това секунди след изстрелването. Експлозията разрушава стартовата площадка. Отнема 18 месеца на СССР да я построи отново, но през това време американската програма "Аполо" е на върха с две благополучни мисии "Аполо 11" и "Аполо 12" и една неуспешна "Аполо 13", при която обаче тримата астронавти се прибират живи. След два нови провала на "Н1" през 1971-ва и 1972-ра година СССР окончателно се отказва от пилотираните лунни мисии. Смъртната присъда на програмата "Н1-Л3" за изпращането на човек на Луната е подписана официално през 1976-та година. Но това е поредното събитие, което остава скрито за обществеността чак до епохата "гласност". За сметка на краха на лунната програма на СССР, с успеха на Береговой започва дългогодишна серия на експлоатацията на пилотираните кораби "Союз", като до този момент има само още една фатална катастрофа (на тричленния екипаж на "Союз 11"). Макар и тези кораби никога да не политат до Луната в пилотиран режим, те извозват множество екипажи до съветските орбитални станции "Салют" и "Мир", а днес са единственият начин за достъп до "Международната космическа станция". Колко ли още време ще продължи това? Вероятно до няколко седмици СпейсЕкс и Боинг ще са готови с пилотираните си кораби, но дори и след като техните полети потръгнат, НАСА ще продължи да закупува някои места на "Союз", същевременно превозвайки руските космонавти на новите американски машини. Така че епохата на "Союз" все още не е приключила. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2435-2018-soyuz-3-50yrs-anniversary

Астронавтите на МКС отбелязаха Хелоуин с костюм на Дарт Вейдър 31 октомври 2018 г. 13:00 ч. Тримата членове на екипажа на "Международната космическа станция" Александър Герст (Германия, ЕКА), Серина Ауньон-Чанслър (НАСА) и Сергей Прокопиев (Роскосмос) отбелязаха тазгодишния Хелоуин с... костюм на Дарт Вейдър. Любопитната новина научихме от акаунта на Герст в Туитър. Photo credit : ESA/Alexander Gerst http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2434-2018-halloween

Телескопът е мъртъв, да живее телескопът! 31 октомври 2018 г. 08:05 ч. Днес НАСА оповести, че поради цялостно изразходване на горивото на борда, космическият телескоп "Кеплер" бе пенсиониран. Той беше изстрелян през 2009 година и в продължение на почти едно десетилетие откри над 2 600 извънслънчеви планети. Но "Кеплер" не си отива, без да остави наследник. През април тази година НАСА изстреля новия телескоп за търсене на планети - "Тес". Той ще наблюдава 200 000 от най-близко разположените до нас звезди, а новооткритите от него, както и от "Кеплер" светове, ще бъдат по-нататък изучавани за установяване на евентуална биологична активност. На илюстрацията - множество планетни системи. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2433-2018-kepler-retires

Здравей, Бену! Мисията на НАСА Озирис-Рекс за пръв път различи детайли от повърхността на астероида. Това съставно изображение на астероида Бену бе изготвено посредством осем индивидуални снимки, заснети от "Озирис-Рекс" на 29-ти октомври, и после комбинирани, за да се различат детайлите от повърхността. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 30 октомври 2018 г. 21:11 ч. Светослав Александров. Американската роботизирана експедиция "Озирис-Рекс" все повече се доближава до астероида Бену и вече на снимките, заснети от камерата PolyCam, се забелязват отделни детайли от повърхността! Към момента на заснемането "Озирис-Рекс" бе на разстояние около 330 километра от астероида. Екипът на мисията използваше специален алгоритъм за комбинирането на индивидуалните изображения, за да се получи съставно такова, което изобразява характеристиките на астероидната повърхност. Напомням на читателите, че мисия "Озирис-Рекс" беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и към края на тази година трябва да пристигне в околностите на Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава астероида в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2432-2018-nasa-benu-details-surface

Космическата мисия Паркър на НАСА счупи рекорда за най-голямо сближение със Слънцето На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 30 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На разстояние между 46 и 70 милиона километра от нашето Слънце обикаля най-близката до него планета - Меркурий. А през април 1976-та година един космически апарат, наречен "Хелиос 2", разработен съвместно от САЩ и Германия, успя да се доближи едва на 42 милиона километра от Слънцето - рекорд за космонавтиката. Вчера, на 29-ти октомври, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Паркър" счупи рекорда на "Хелиос 2". В 19:04 ч. българско време роботизираната мисия премина тази мислена 42-млн. километрова граница и навлезе в неизследвани региони от Слънчевата система. През следващите седем години "Паркър" ще продължи да чупи вече поставения от себе си рекорд, като мисията ще се приближава все повече и повече към Слънцето. Кулминацията ще е през 2025-та година, когато "Паркър" ще доближи звездата ни едва на 6.16 милиона километра. "Изминаха едва 78 дни от изстрелването на слънчевата мисия Паркър, а вече сме по-близо до нашата звезда от всеки друг космически апарат в историята", коментира Енди Дрийзмън, ръководител на проекта и работещ в Лабораторията по приложна физика "Джон Хопкинс". "Това бе горд момент за екипа, макар че ние оставаме фокусирани върху нашата първа среща със Слънцето, планирана за 31-ви октомври". Първото сближение със Слънцето ще продължи между 31-ви октомври и 11-ти ноември. През това време "Паркър" ще е толкова близо до звездата, че тя ще пречи на нормалната комуникация. Освен това роботизираната мисия ще трябва да придържа топлинния си щит между себе си и Слънцето, така че антената няма да е насочена към Земята. Очаква се "Паркър" да направи най-голямото си сближение на 5-ти ноември. Всички научни данни ще бъдат събирани в автоматичен режим и ще стоят съхранени до месец декември, когато ще започне свалянето им. Напомням на читателите, че мисия "Паркър" бе изстреляна на 12-ти август т.г. с помощта на втората най-мощна действаща ракета в света: "Делта 4 Хеви". Това е изцяло американска ракета, с изцяло построени в САЩ ракетни двигатели и може да доставя в орбита 29 тона полезен товар. На нея й отстъпва единствено "Фолкън Хеви" с товароподемност 64 тона до орбита. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2431-2018-parker-approaches-sun

НАСА ще продължи опитите за свързване с марсохода Опортюнити поне до януари 2019-та година 30 октомври 2018 г. 01:30 ч. Американската космическа агенция НАСА оповести, че опитите за активно свързване със стария марсоход "Опортюнити" ще продължат и занапред! Първоначално агенцията планираше опитите за осъществяване на радиоконтакт с марсохода да продължат 45 дни, започвайки от 11-ти септември. Този период вече изтича и дилемата пред НАСА беше дали да си струва да продължат усилията за възстановяване на мисията. След внимателна преценка на ситуацията, отговорът е следният: да, струва си! Има шанс марсоходът "Опортюнити" да не е непоправимо повреден, а просто да е затрупан от прах. За такъв развой на събитията намекват снимките, заснети от "Марс Риконисънс Орбитър" през втората половина на септември. Тези снимки действително показват, че прахът върху слънчевите панели е в доста голямо количество. Ръководството на мисията се надява, че със започването на новия ветровит сезон през месец ноември, вятърът ще отвее праха от слънчевите панели на "Опортюнити" и марсоходът ще се свърже със Земята. Опитите за активна комуникация с марсохода ще продължат и през следващите месеци. През януари 2019-та година НАСА отново ще прецени какво е положението с мисията и какви ще са следващите стъпки оттук насетне. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на "Опортюнити" на 20-ти септември. На снимката се вижда, че "Опортюнити" е затрупан от прах. Натиснете тук за голям размер. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2430-2018-oct-nasa-to-continue-attempt-communic-oppy

НАСА възобнови работата на космическия телескоп Хъбъл. Всички системи на борда работят нормално! "Хъбъл" засне тази снимка на мъглявината Лагуна през февруари 2018 година. Photo credits : NASA/ESA/STScl 27 октомври 2018 г. 22:55 ч. Светослав Александров. Поредната чудесна новина пристигна днес - НАСА успя да възобнови нормалната научна дейност на космическия телескоп "Хъбъл". Днес, на 27-ми октомври, телескопът проведе първите си научни наблюдения след няколкоседмично прекъсване. Напомням на читателите, че на 5-ти октомври "Хъбъл" влезе в т.нар. защитен режим на работа (safe mode) поради повреда на един от трите активно използвани жироскопа. Жироскопите винаги са били считани за ахилесовата пета на "Хъбъл", тъй като представляват подвижни части и поради това се износват много по-бързо от останалите компоненти на борда. НАСА разполагаше с резервен жироскоп, но проблемът при него бе, че той не подаваше коректно измерваните ротационни скорости. За да може обсерваторията да продължи да функционира както досега, този жироскоп трябваше да бъде приведен в работоспособно състояние. И ето каква е прекрасната новина: екипът успя да се справи с дефекта и сега "Хъбъл" функционира отново в нормален режим, както и преди: с три постоянно действащи жироскопа. Ако някой от тях се повреди в близко бъдеще, ръководството на мисията не е особено притеснено - "Хъбъл" ще бъде превключен да работи само с един жироскоп, а другият ще остане в резерва. Това ще ограничи движението на телескопа и региона на небето, който той ще може да наблюдава, но не и цялото количество получени научни данни. Ръководството на НАСА вярва, че пред "Хъбъл" има още дълги години работа. Идеята е телескопът да може да работи поне до 2021 година, когато ще бъде изстрелян неговият заместник - телескопът "Джеймс Уеб". За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2429-2018-hubble-returns-to-science-operations

Първата частна орбитална ракета на Китай аварира при опита си да изведе спътник в космоса 27 октомври 2018 г. 15:30 ч. Днес Китай можеше да влезе с гръм и трясък в сферата на частните орбитални изстрелвания. Това обаче не се случи - първата ракета, разработена от стартъп компанията Ландспейс, не успя да достигне до орбита. Ракетата излетя в 11:00 ч. българско време, в хода на полета настъпи аномалия при работата на третата степен. Ландспейс официално призна за неуспеха в свое прес-съобщение. Разбира се, неуспехът все още нищо не означава за дългосрочните планове на Китай. Първите частни космически фирми започнаха да се появяват в страната през 2015-та година. Оттогава са минали едва три години и е нормално дебютните опити за достигане на орбита да са неуспешни. Да, днес САЩ са абсолютни лидери като комерсиални превозвачи, но тук е уместно да напомним, че фирмата СпейсЕкс на Илон Мъск отбеляза три провала в периода между 2006-та и 2008-ма година и едва при четвъртото изстрелване на "Фолкън 1" на 28-ми септември 2008-ма имаше успех. Ако ръководителите на китайските космически стартъпи са упорити, успехът ще дойде и при тях. Photo credit : Landspace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2428-2018-landspace-fails-to-reach-orbit

Върджин Орбит за пръв път прикачи ракета към самолета-носител Боинг-747 27 октомври 2018 г. 08:44 ч. Върджин Орбит, една от космическите компании на Ричард Брансън (другата e Върджин Галактик), демонстрира реален прогрес, след като ни бяха показани снимки от първото реално прикачване на ракета "ЛончърУан" към модифициран "Боинг-747". Компанията се надява да проведе първия полет на ракетата през идните няколко месеца. За разлика от компания Върджин Галактик, която ще провежда пилотирани космически полети с помощта на кораби "СпейсШипТу" до суборбиталното пространство, Върджин Орбит ще изстрелва малки спътници до околоземна орбита. Чрез изстрелване от въздуха, а не от наземна площадка, Ричард Брансън се надява да намали цената по извеждането на товари в космоса. За повече информация: Върджин Орбит Photo credit : Virgin Orbit http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2427-2018-virgin-orbit-mated-boeing-first-time

3...2...1... Запалване! СпейсЕкс проведе статичен тест на ракетата за Крю Драгън. Снимка от статичното огнево изпитание на ракетата "Фолкън 9", която ще изведе в орбита първия космически кораб"Крю Драгън". Photo credit : SpaceX 27 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс е една стъпка по-близо до изстрелването на астронавти към "Международната космическа станция", след като бе проведено успешно огнево изпитание на ракетата "Фолкън 9", която ще изстреля за пръв път кораба "Крю Драгън" на роботизиран полет. Напомням на читателите, че статичните изпитания са важна стъпка за СпейсЕкс преди одобряването на всяка ракета за полет. При тези тестове се провежда обратно броене и запалване на двигателите, без да се пуска все още ракетата в полет. Всичко това се провежда, за да се потвърди успешната работоспособност на първата степен. Статичното запалване на "Фолкън 9" за "Крю Драгън" бе проведено в сградите на СпейсЕкс на територията на МакГрегър, Тексас. През изминалите години и месеци имаше доста отлагания в комерсиалната пилотирана програма, не само поради технически причини, но и поради бюрокрация. Изглежда обаче, че времето на пилотираните полети най-накрая идва: този път наистина. Според последните актуализирани планове на НАСА първият роботизиран полет на "Крю Драгън" трябва да е през януари 2019-та година, а първият пилотиран - през юни. За повече информация: СпейсЕкс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2426-2018-crew-dragon-rocket-static-fire

Европейската роботизирана мисия Марс Експрес наблюдава любопитен облак на Червената планета 26 октомври 2018 г. 17:00 ч. Автоматичната междупланетна станция на ЕКА "Марс Експрес" наблюдава този месец издължена облачна формация, съобщава сайтът на агенцията. Посочената по-долу снимка бе заснета от роботизираната станция на 10-ти октомври. Облакът се намира в близост до планината Арсия, но въпреки вулканичния произход на тази планинска местност, вероятно този облак не е плод на вулканична активност. Това е облак от воден лед, който обаче бива оформен от вятъра, духащ по планинските склонове. Такива облаци редовно се срещат във въпросния регион. ЕКА оповестява, че подобни облаци са толкова големи, че могат да бъдат наблюдавани дори с телескопи от Земята. Photo credits : ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2425-2018-mars-express-cloud

Суеверията като неизменна част от космонавтиката На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 26 октомври 2018 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Съдейки от коментарите, които читателите на КОСМОС БГ оставят под статиите на сайта или във Фейсбук, присъствието на православен свещеник преди изстрелването на руските космически ракети винаги буди шеговити закачки. Но колкото и странно да изглежда, това е само една от многобройните традиции, които са възникнали в хода на шестдесетилетната космическа история на човечеството. Провеждането на космически мисии както в Русия, така и в САЩ, е съпътствано от различни ритуали, обичаи и суеверия. Някои хора биха останали учудени - не би ли следвало с устрема на човешките амбиции към звездите да сме оставили бабешките предразсъдъци завинаги зад нас? Алан Мърфи, лингвист и преводач, не смята така. В своя статия за Спейс Ревю през 2008-магодина той твърди, че космонавтиката е една от най-рискованите професии. Числата, които дава в статията, не са съвсем актуални, затова аз ги актуализирам. До този момент 562 души в световен мащаб са летяли на височина 80 и повече километра, което по американската дефиниция ги прави астронавти. От тях 14 са загинали при два полета на космически совалки, четирима при два полета на руски кораби "Союз", един при суборбитален полет през 1967-ма година с космическия самолет "Х-15", един при тестов ракетен полет на "СпейсШипТу" през 2014-та година. Това ще рече, че смъртността при космическите експедиции възлиза на 3.74%. За сведение смъртността на войниците при операциите в Ирак е 0.39%, а при войната във Виетнам през 60-те и 70-те години - 2.18%. На фона на тези опасности не е чудно защо има толкова много суеверия, които космическите агенции спазват. Вероятно суеверията просто представляват начин за удовлетворяване на потребността да търсим увереност и сигурност в нашите начинания. В Русия ритуалите и обичаите, които се изпълняват преди космически полет, са изключително много. Те представляват миш-маш от всякакви привички, някои - взаимствани от комунистическия период, а други са възприети след разпадането на СССР и са привнесени от православието. Екипажите на пилотираните космически кораби "Союз" започват да изпълняват церемониите още с напускането на тренировъчния комплекс в Звездното градче. Космонавтите оставят червени карамфили пред паметниците на Юрий Гагарин (загинал по време на тренировъчен самолетен полет) и на четиримата си колеги, загинали при изпълнение на мисия (Комаров, космонавт на "Союз 1"; Доброволски, Пацаев и Волков, космонавти на "Союз 11"). След това бъдещите космически пътешественици посещават офиса на Гагарин в Звездното градче, който е оставен недокоснат от човешки ръце след неговата смърт и превърнат в светилище. Когато космонавтите пристигат в Байконур, те сe настаняват в хотел Космонавт - друга легендарна сграда с множество съпътстващи я традиции. Край хотела има алея от дървета, посадени от участниците на предходни експедиции след завръщането им на Земята. Екипажите на предстоящите експедиции се разхождат около тях, за да поемат от енергията на успеха на предците си. През последните 48 часа преди полета имаме низ от обичаи след обичаи. Ракетата "Союз" бива откарана към стартовата площадка посредством влак, но на космонавтите им е абсолютно забранено да я наблюдават по времето на тази процедура. Счита се за лош късмет. Вместо това всеки космонавт бива ритулно подстригван. Междувременно наземните техници поставят стотинки на жп-линията, за да бъдат смачкани от минаващия влак - това се смята за добър късмет. Никоя руска ракета не лети на 24-ти октомври, защото това е един от най-черните дни в руската космонавтика. На 24-ти октомври 1960 година ракета "Р-16" се взривява на стартовата площадка и убива 92 души, а после на същата дата през 1963 година ракета "Р-9" убива още седем човека по време на експлозия в силоза. Оттогава този ден се избягва - счита се, че е прокълнат. Стигаме до деня преди изстрелването, когато идва ред на най-известната традиция, раздухвана от медиите: поръсването на ракетата със светена вода от православен свещеник. Същата вечер тече прожекция на филма "Бялото слънце на пустинята". Присъствието на космонавтите на филмовото излъчване е задължително. Идва самият ден на изстрелването. Предавайки ключовете от хотелските си стаи, космонавтите слагат автограф на вратите. Напускането на хотела е съпроводено от иконичната песен "Трава у дома" (още известна като "Земля в иллюминаторе"). Космонавтите се качват в автобуса, който е украсен с конски подкови и на път към площадката автобусът спира, за да могат членовете на екипажа да извършат още един ритуал от времето на Гагарин. Те трябва да уринират на една от гумите, също както е направил Гагарин преди полета си. Жените-космонавти не са задължени да пазят традицията, но някои от тях си носят урина във флакон и я напръскват върху автобусната гума. Вече след качването на екипажа в кораба, вътре в него се поставя малък талисман - някаква играчка на верига. Когато корабът достигне до орбита и двигателите му се изключат, настъпва период на безтегловност. Играчката започва да се рее във вътрешността, а космонавтите я откачат от веригата, за да се носи свободно. Това са ритуалите, които се изпълняват в Русия, но в САЩ също има някои особени и будещи недоумение привички. Днес НАСА е лидер в междупланетните изследвания. Няма спор, че през месец ноември, когато ще е кацането на "ИнСайт" върху повърхността на Марс, членовете на ръководството на мисията ще ядат т.нар. "късметлийски фъстъци". Традицията датира още от 1964-та година, когато повечето от американските мисии са завършвали с провал, пише на сайта на НАСА. Агенцията се опитва да изпрати апарат до Луната в рамките на програма "Рейнджър", но шест от изстрелванията аварират. Идва ред на "Рейнджър 7", а техниците са изключително притеснени дали няма да има пак някоя катастрофа. "Сметнах, че раздаването на фъстъци ще помогне да успокоим някои, намиращи се на ръба на паниката в залата на контрола на мисията", съобщава Дик Уилсън, част от екипа на "Рейнджър". Изстрелването е проведено благополучно и мисията приключва успешно. Що се касае до фъстъците, те остават завинаги обичай в американската междупланетна космонавтика. Имало е няколко случаи през по-късни години, когато фъстъци не са били раздадени преди изстрелване. Но при един от тези случаи космическият апарат е загубен след изстрелване, а на другия изстрелването е отложено с 40 дни. То става факт само след като са раздадени късметлийските ядки. През 1997-ма година пък фъстъците са забравени по време на първия опит на изстрелването на мисията "Касини" до Сатурн. Но на 15-ти октомври, когато мисията успява да излети, фъстъци има. Първоначално НАСА използва фъстъци само при изстрелванията, но в последните години ядките присъстват на масите на екипите по време на различни критични етапи от мисиите: навлизане в орбита, облитане на планета, кацане на повърхността на Марс. Ако някой ден ние колонизираме Слънчевата система, а по-късно и звездите, няма спор, че ще пренесем ритуалите и традициите си там. В края на краищата няма човек, който да е изцяло рационален. Всеки има нужда от вяра, която да го крепи, а като седиш върху тонове гориво, които всеки момент могат да експлодират, няма как да минеш без вяра. Тук е моментът да отбележа, че има много вярващи астронавти и космонавти. Големите религиозни празници като Рождество Христово се отбелязват всеки път на "Международната космическа станция". Астронавтът Джефри Уилиамс, който е християнин, е публикувал книгата "Трудът на Неговите ръце", разкривайки духовните си опитности по време на експедициите си. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2424-2018-traditions-in-spaceflight

Мисията на НАСА Озирис-Рекс вече различава формата на астероида Бену Тази анимирана поредица от снимки бе заснета на 23-ти октомври от камерата PolyCam на роботизираната станция "Озирис-Рекс". Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 26 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Докато тази година Япония постигна големи успехи на астероида Рюгу посредством роботизираната си мисия "Хаябуса 2", нека не забравяме, че САЩ също има своя възвръщаема мисия до астероид : "Озирис-Рекс", която пътува към астероида Бену. Както се вижда, американската мисия наближава своята основна цел. Към момента на заснемането на горепосочените снимки, "Озирис-Рекс" бе на разстояние 3 000 километра от Бену. Астероидът се побира в рамките на 13 пиксела, което означава, че за пръв път камерата PolyCam е в състояние да различава отделни характеристики от астероидната повърхност, както и неговата форма. Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и към края на тази година трябва да пристигне в околностите на Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава астероида в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1909-2017-benu-flies-by-earth

ЕкзоМарс засне красиви слоести хълмове на Червената планета 25 октомври 2018 г. 19:00 ч. Екипът на руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която в началото на годината започна своята основна научна мисия, публикува нова снимка в Инстаграм. Снимката бе заснета на 2-ри октомври и показва регион с размер 25 на 7 километра, намиращ се в областта Ювента Касма. Ясно се виждат слоестите хълмове в региона. Благодарение на предишни изследвания, направени от роботизираните мисии на ЕКА "Марс Експрес" и на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър", се знае, че в областта има наноси от сулфати, което е показател за действието на течаща вода в миналото. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" е най-амбициозната научна програма за изучаване на Червената планета, координирана съвместно между Европейската космическа агенция и Русия, която специално ще се занимава с въпроса за търсенето на живот на Марс. На борда на орбиталната станция работи построен в България инструмент за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО". Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2422-2018-oct-exomars-beautiful-layers

Половин век след първото посещение на Луната от Аполо 8, НАСА ще направи първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон 25 октомври 2018 г. 08:10 ч. На Бъдни вечер, 24-ти декември 1968 година, НАСА влиза в човешката история завинаги. За пръв път пилотиран космически кораб навлиза в орбита около Луната. Това е постигнато от екипажа на "Аполо 8". Така светът изкарва едно незабравимо Рождество Христово. По време на зимните празници на 2018-та година НАСА ще е отново в новините. Тогава най-далечната роботизирана изследователска мисия "Ню Хърайзънс" ще се сближи с Ултима Туле - първия обект отвъд орбитата на Плутон, който ще бъде посетен от космически апарат. Самото сближение ще е навръх Нова година: на 1-ви януари 2019-та година. На 24-ти октомври участниците от мисията, начело с Алън Стърн, изнесоха презентации относно предстоящото изучаване на Ултима Туле [1]. От тези презентации разбрахме, че това ще е най-далечният и най-примитивен обект, който ще бъде посетен от човешки апарат. Условията около него са неясни и може да има неочаквани отломки и опасности. Посещението на обекта ще е много по-трудно от това на Плутон, тъй като ние не знаем нищо за Ултима Туле - не знаем с точност позицията му в космоса, не знаем дори дали притежава луни. Освен това "Ню Хърайзънс" е на много по-голямо разстояние от Земята в сравнение с мисията до Плутон, съответно сигналът ще пристига до нас за много по-голямо време. Цялостен успех не е гарантиран. Но именно такава е била ролята на НАСА в миналото - да начертава пътя към нови хоризонти. Вляво: съставно изображение, изготвено чрез обединяването на общо 48 кадъра, всеки от които е с време на експозиция 29.967 секунди. Кадрите са заснети на 16-ти август. Вдясно: увеличен изглед на региона, ограден с жълто квадратче, а звездите са умишлено премахнати, за да се акцентира върху Ултима Туле. Photo credits : NASA/JHUAPL/SwRI http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2421-2018-ultima-thule-preview

УСПЕХ: Космическите ракети Союз се върнаха в експлоатация с успешно изстрелване на спътника Лотос! Космически апарат от типа "Лотос". Снимка: КБ Арсенал 25 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ Русия върна ракетите "Союз" в експлоатация, след като в 03:15 ч. българско време от космодрума Плесецк излетя успешно носител с разузнавателния спътник "Лотос". По данни от ТАСС ракетата благополучно достигна до правилната си орбита. Това бе първият полет на ракета "Союз" след само две седмици прекъсване. Напомням на читателите, че при старта на кораба "Союз МС-10" на 11-ти октомври настъпи проблем с носителя, при който се задейства системата за аварийно спасяване на екипажа. Космонавтът Алексей Овчинин и неговият колега Ник Хейг успяха да се спасят. До този момент не е ясно какво е довело до аварията на ракетата "Союз-ФГ" при полета на Овчинин и Хейг, но според първоначална информация един от четирите странични ускорителя на първата степен не се е отделил правилно и е ударил втората степен, пробивайки нейния горивен резервоар. Има много неща, за които можем да критикуваме Русия и когато се налага, аз го правя. По отношение на експедитивността обаче не може да отречем, че руснаците се справят по-добре от САЩ. Ако аварията бе на американска ракета, тепърва щеше да се говори за свикване на комисия. При авариите на руски ракети (които иначе се случват доста често), държавна комисия за разследване на аварията се свиква още в същия час и веднага пристъпва към работа. Причината се установява в рамките на няколко седмици, а не в рамките на месеци, както се случва в САЩ (ако в Америка катастрофира пилотиран кораб, обикновено следващият полет е чак след две години). Сега обаче както шефът на НАСА Джим Брайденстайн, така и ръководството на Роскосмос, смятат, че е реалистично полетът на следващия пилотиран кораб "Союз МС-11" да е факт още в началото на декември. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2420-2018-25-oct-soyuz-returns-to-flight

Технологичен пробив: миниатюрен спътник на НАСА от типа CubeSat засне Марс! Миниатюрният спътник "МарКО-Б" засне Марс на 2-ри октомври. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 22 октомври 2018 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Човечеството е на прага на същинска революция в междупланетната космонавтика! Вместо да чакаме безкрайни години космическите агенции да построят тежки автоматични междупланетни станции, които евентуално да излитат към далечните планети след дълги серии от отлагания и многократно надхвърляне на планирания бюджет, бъдещето на междупланетните изследвания може да лежи в малките спътници от типа CubeSat, които са евтини (възлизат на цена хиляди, а не милиони и милиарди долари) и достъпни за обикновени фирми и дори за любители. На 5-ти май тази година американската космическа ракета "Атлас 5" изведе на път към Марс роботизираната спускаема мисия на НАСА "ИнСайт". Като вторичен полезен товар към ракетата бяха прикачени и два микроспътника от типа 6U CubeSat (т.е. изградени са от шест базисни CubeSat единици). Спътниците носят имена "МарКО-А" и "МарКО-Б". Днес те вече са доближили Червената планета до етап, в който камерите могат да я заснемат. Историческото събитие, при което CubeSat спътник засне за пръв път Марс, се случи на 2-ри октомври. Напомням на читателите, че "ИнСайт" ще трябва да извърши меко кацане на повърхността на планетата на 26-ти ноември. Това съвсем не е гарантирано да е успешно - близо две трети от опитите за кацане на Марс са завършвали с провал. На този ден двата микроспътника "МарКО-А" и "МарКО-Б" ще се сближат с Марс и ще предават сигналите от кацащия "ИнСайт" към Земята. В случай че "ИнСайт" не успее да се приземи благополучно, данните от микроспътниците биха могли да спомогнат за установяването на причините за аномалията. Мисията на "МарКО-А" и "МарКО-Б" обаче е вторична - екипът няма да разчита на тях, а основната дейност по комуникациите ще се поеме от стандартните орбитални апарати на НАСА. Микроспътниците са просто един бонус. Ръководството на "МарКО-А" и "МарКО-Б" се надява да получи по-детайлни изображения на повърхността на Марс с по-нататъшното сближаване през втората половина на ноември. Да се надяваме, че снимките ще бъдат заснети успешно! За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2419-2018-marco-satellite-images-earth

Защо американските совалки нямаха системи за аварийно спасяване През 2015 година СпейсЕкс тества системата за аварийно спасяване на "Крю Драгън". Photo credit : SpaceX 21 октомври 2018 г. 20:26 ч. Светослав Александров. През 50-те години на миналия век, в началото на космическата епоха, ракетната технология е на съвсем първично ниво и изключително опасна. Изглежда, че почти всяка ракета експлодира при изстрелването си. Как в такъв случай ще бъде изпратен човек в космоса? Космическият кораб непременно трябва да притежава възможност за спасяване в случай на катастрофа. През тези бурни години един американски инженер на име Макс Фаджет предлага нещо изключително просто. Защо на върха на капсулата да не бъде прикачена група от прости твърдогоривни двигатели, които в случай на авария да се запалват и да изтеглят бързо астронавтите от експлодиращата ракета? Изобретението се оказва толкова гениално, че дори руснаците го внедряват години по-късно. Гагарин и астронавтите от "Восток" използват обикновени катапултируеми кресла, но когато космическите кораби "Союз" дебютират в края на 60-те, те вече имат специална кула за аварийно спасяване с твърдогоривни двигатели. Именно такава кула спаси живота на космонавта Алексей Овчинин и неговия американски колега Ник Хейг при катастрофата на "Союз МС-10" по-рано този месец. Заслугите за това са както на руските инженери, така и на самия изобретател: американеца Макс Фаджет. Но как така се случва, че ако руснаците не използват спасителни кули в началото, а по-късно, при американците се случва точно обратното: "Мъркюри" и "Аполо" имат кули, докато те са премахнати при совалката? Как изобщо е допусната такава ситуация, че през 1986 и 2003 г. загиват 14 астронавти? За да стигнем до отговора, трябва да си спомним какво е състоянието на НАСА двадесет години след началото на космическата епоха. Американската космонавтика е коренно различна от тази през 50-те години. Ракети вече не експлодират при почти всеки старт. Нещо повече: ако изключим трите смъртни случая при наземен тест на "Аполо 1", НАСА никога не е губила екипаж по време на полет. Всички мисии на "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо" завършват с успешно завръщане на астронавтите, даже при проваленото лунно кацане на "Аполо 13" тримата членове на борда на кораба се прибират благополучно у дома. Агенцията е успяла да постигне най-великото постижение в човешката история - изпращането на хора на Луната. Не е чудно, че увереността на американските инженери е толкова голяма. "Това беше синдромът на Титаник: дори Бог не може да потопи този кораб", спомня си бившият астронавт Брайън О'Конър, ветеран от две мисии на совалките през 1985-та и 1991-ва година. Космическите совалки в началото имат някаква защита при аварийните стартове - катапултируеми кресла, подобно на тези на "Восток" и на американските кораби "Джемини". Те са използвани при първите четири полета, когато екипажът се състои само от двама астронавти. След това обаче НАСА увеличава възможностите на совалките, добавяйки още пет места. До края на програмата американските космически совалки летят с екипаж от над пет, най-често от седем души. Не е реалистично да се добавят такива кресла за всички астронавти, още повече, че част от тях летят в средния отсек, откъдето катапултирането не е възможно. Но най-важното: космическата совалка по замисъл трябва да е подобна на самолетите. Тя трябва да направи космическите полети рутинни, за обикновените граждани. Днес ние, когато летим със самолет, сядаме на обикновени седалки, без да има каквито и да е системи за катапултиране на пътниците. Но самолетите са надеждни. Инженерите от НАСА предполагат, че совалките също ще са такива - техните пътници ще могат да летят до космоса само по тениски с къс ръкав. В крайна сметка космическите совалки успяват да постигнат целите си само частично. Благодарение на тях е построена "Международната космическа станция". Освен това те са извели в космоса повече хора от всеки друг космически кораб. Към ден днешен в космоса са летяли общо 561 души. Но от тях 355 са превозени посредством космически совалки - това са 63%. Дори да приемем, че през следващите няколко години в космоса ще летят само "Союз-и", а американските космически кораби все още няма да са готови, ще мине дълго време преди "Союз"-ите да са в състояние да изравнят постижението на американските совалки по брой превозени астронавти. С това САЩ може само да се гордее. Но годините показват, че американските совалки не са по-безопасни от обикновените ракети. И наистина 14 души загиват. Оригиналите цели на совалките - рутинност, достъпност, възвръщаемост, евтини услуги по извеждане до орбита, са все хубави цели, които са актуални и до ден днешен. Частни космически компании като СпейсЕкс и Блу Ориджин работят по изпълняването им. Съдейки по големия напредък в областта на възвръщаемостта и факта, че всяка ракета "Фолкън 9" е по-евтина от всички други ракети от нейния клас, можем да кажем, че частниците са на прав път. Но ще мине много време и стотици успешни полети един след друг, преди да стане ясно, че ракетите могат да са безопасни като самолетите. Дотогава системите за аварийно спасяване ще останат неделима част от повечето усилия за създаването на безопасни космически кораби. Новите пилотирани кораби "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг, както и "Орион" на НАСА, ще притежават спасителни кули. Дано никога не се налага тяхното използване - но ще е важно да ги има. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2418-2018-why-shuttles-lacked-escape-seats

Тайсън е левичар и като всички левичари притежава много сериозна склонност да подценява ролята на икономиката. Сатурн 5 изпратиха хора до Луната, но тези ракети никога не бяха пазарно ориентирани и след приключването на програмата бяха извадени от експлоатация. И всичко приключи. Днес нещата са различни. Да, имаме Мъск, СпейсЕкс, но тежкотоварната ракета Фалкън Хеви е пазарно-ориентирана. За нея има закупени вече 5 полета и поради това няма причина да смятаме, че скоро ще си отиде, както се случи със Сатурн 5 и Буран. Частната космическа надпревара е в разгара си. Ако бъдат намерени икономически обосновки за усвояването на Луната и Марс, заселването на Слънчевата система ще започне.