SAlexandrov

Хаябуса 2 се спуска към повърхността на астероида Рюгу, за да измери гравитационното му поле Снимка на астероида Рюгу, заснета от навигационната камера на автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2". Photo credit : JAXA 6 август 2018 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Вчера автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" започна повторно спускане към астероида Рюгу, този път с конкретна цел: да измери гравитационното му поле. Получените данни ще са от голямо значение при подбора на места за кацане. Едно от нововъведенията на екипа на мисията е, че вече уебсайтът й е снабден с автоматизиран софтуер, който позволява снимките от навигационната камера да се публикуват незабавно в интернет, в мига щом бъдат получени на Земята. Вие може да разгледате получените снимки ето на този уеб линк: http://www.hayabusa2.jaxa.jp/en/galleries/onc/nav20180805/ Информация в реално време относно това как протича спускането можете да намерите в Туитър страницата на "Хаябуса 2" ето тук: https://twitter.com/haya2e_jaxa . Така например преди броени минути научихме, че автоматичната междупланетна станция е достигнала височина от 5 километра и продължава да се спуска. Операцията по измерване на гравитационното поле ще продължи до 8-ми август. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2324-2018-hayabusa-2-approaching-ryugu-august

УСПЕХ: Копенхаген Суборбиталс изстреля своята ракета Нексьо 2! Снимка от днешния полет. Photo credit : Copenhagen Suborbitals 4 август 2018 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес датската неправителствена организация Копенхаген Суборбиталс направи малка, но съществена крачка напред към пилотираната космонавтика, след като вторият полет на ракета от типа "Нексьо" приключи с успех. Изстрелването беше проведено от плаваща платформа в Балтийско море на 35 километра от остров Борнхолм, а ракетата с дължина 6.7 метра се издигна на височина около 12 километра. Да, това бе едва 15% от пътя, който трябва да се измине до най-ниската граница, която обозначава началото на космическото пространство - 80-километровата американска граница. И въпреки това полетът бе много съществен, тъй като чрез "Нексьо 2" бяха тествани критични системи за бъдещия пилотиран полет и освен това при изстрелването на "Нексьо 1" през 2016-та година не всичко завърши успешно - поради повреда на един от клапаните на двигателя бе постигната само 1.5-километра височина. Копенхаген Суборбиталс не е частна фирма, а неправителствената организация с идеална цел. За нея работят 50-60 човека, всичките доброволци, без да получават заплата. Годишният бюджет на Копенхаген Суборбиталс, който се набира чрез групово финансиране или някои спонсори, грубо казано е равносилен на 1/10-та от парите, които НАСА дава за кафе на работниците си. Няма спор - идеята да се прати човек в космоса е доста амбициозна задача пред датската организация, затова си струва да си зададем въпроса: с какво толкова бе значим полетът на "Нексьо 2"? Няма ли други любителски организации с по-съществени успехи от тях? Да, любителски ракети се правят от десетилетия, а ракетомоделизмът не е хоби от вчера или днес. При това любителските ракети понякога летят доста далеч - през 2017-та година ракетата "Фатом 2", разработена от студенти, достигна височина от 44 километра - т.е. прелетя половината път към космоса! Защо изобщо да обръщаме внимание на Копенхаген Суборбиталс? Ето защо: традиционно любителите - ракетомоделисти използват твърдогоривни двигатели. Истински трудното нещо, което обаче е задължително, за да бъде пратен човек в космоса, е да се създаде ракета с двигател, използващ течно гориво и течен кислород. При това ракетата трябва да притежава способност не просто да лети в пасивен режим, а да бъде активно управлявана. Днес "Нексьо 2" постигна всичките си цели. Двигателят BPM5 с гориво от етанол, течен кислород и с тласък от 5000 N работеше прекрасно, точно толкова време, колкото се очакваше от него. И това е забележително - много, много е трудно да се направи стабилен течногоривен ракетен двигател. Чудесно е, че за разлика от 2016-та година, този път нямаше неприятни изненади с клапаните. Нито се повтори случката от 2014-та година, когато при стендово изпитание на ракетата "Хийт 2Х" охладителните системи аварираха, горивото се разля и цялата тестова площадка бе опожарена. Днес ракетата излетя успешно. Тя достигна правилната височина. Управляваше се точно от Земята, след което разгърна парашутите си по план. Копенхаген Суборбиталс има защо да се радват, но трудното тепърва започва. Предстои създаването на пилотираната ракета "Спика". Нейният двигател ще е по-мощен - с тласък от 100 kN и това ще позволи извеждането на височина от 100 километра на малка капсула с един астронавт на борда. Дано организацията успее - това ще е важно за Европа, тъй като досега на континента никога не е създаван пилотиран космически кораб. Но няма спор, че евентуален успех ще даде изключителен стимул и на други компании и организации, за които ще стане видно, че пилотираната космонавтика, колкото и да е трудна, не е непостижима. Запис от полета: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2323-2018-4-august-cs-launch-success

НАСА оповести имената на първите астронавти, които ще летят догодина с новите комерсиални космически кораби 3 август 2018 г. 18:30 ч. Днес на специална пресконференция НАСА оповести имената на астронавтите, които ще се отправят в околоземна орбита на борда на американски космически кораби за пръв път след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011 година. Пръв очакваме да излети корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън". Неговият дебютен безпилотен полет ще е през ноември тази година. Ако всичко мине наред, той ще бъде последван от пилотирана мисия през април. Тогава към "Международната космическа станция" ще се отправят астронавтите Робърт Бенкън и Дъг Хърли. И двамата са ветерани от програмата космическа "Совалка". Корабът на Боинг "Старлайнър" ще дебютира на безпилотна мисия съвсем в края на 2018-та или в началото на 2019-та година. Ако тя мине наред, в средата на 2019-та година ще полетят ветераните Ерик Боу и Кристофър Фъргюсън. Към тях ще се присъедини и астронавтката Никол Ман, която никога досега не е летяла в космоса. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2322-2018-nasa-astronaut-names

НАСА е в готовност за изстрелването на мисия към Слънцето този месец На снимката: автоматичната междупланетна станция "Паркър" по време на опаковането й в обтекателя на ракетата-носител "Делта 4 Хеви". Photo credit : NASA/JHUAPL/Ed Whitman 3 август 2018 г. 17:56 ч. Светослав Александров. През 2015-та година НАСА пожъна един от най-големите си успехи в областта на роботизираната космонавтика: посещението на Плутон. Следващото голямо пътешествие на агенцията започва този месец и то ще заведе роботизираната мисия "Паркър" не към периферията на Слънчевата система, а точно обратното: към самото Слънце. Възможността за изстрелване е ограничена във времето - винаги е така, когато става въпрос за междупланетна мисия. Най-ранната възможна дата е 11-ти август, а най-късната - 23-ти август [1]. В рамките на всеки ден от този времеви период има 45-минутен стартов прозорец. Ако "Паркър" излети на 11-ти август, най-ранният възможен час за излитане е 10:48 ч. българско време. В края на месец юли автоматичната междупланетна станция "Паркър" беше прикачена към ракетата-носител на United Launch Alliance (ULA) "Делта 4 Хеви". По показателя товароподемност това е втората най-мощна ракета в света след "Фолкън Хеви". "Делта 4 Хеви" може да изведе в Ниска околоземна орбита близо 29 000 килограма полезен товар. А мисията "Паркър" тежи едва 646 килограма. Погледнете снимката, показана по-горе. Вижте колко е мъничка "Паркър" в сравнение с обтекателя на ракетата! И ако сте в недоумение защо ще се използва такава мощна ракета, за да се изпрати такава малка сондичка, сигурно ще ви изненадам още повече, ако ви кажа, че за да се стигне до Слънцето е много по-трудно, отколкото да се прати апарат до Плутон. Звучи анти-интуитивно, но е факт. Ето най-простото обяснение защо това е така: Земята обикаля около Слънцето със скорост 30 km/s. За да може да бъде изпратена космическа мисия извън Слънчевата система, към тях трябва да бъдат добавени 16.67 km/s (което е т.нар. Трета космическа скорост), като се изстрелва по посока на движението на нашата планета. Но за да се забави движението на един космически апарат и вместо това да почне да пада към повърхността на Слънцето, той трябва да бъде ускорен с 30 km/s в посока, обратна на движението на Земята. Положението става по-сложно, ако искаме да постигнем стабилна орбита в близост до Слънцето, тъй като гравитационното привличане става по-голямо с приближаването към него и поради това при по-близките орбити скоростта на движещите се тела е по-голяма: например скоростта на Меркурий възлиза на 47.87 km/s - значително по-голяма от тази на Земята. Целта на "Паркър" е да се приближи още повече в сравнение с Меркурий - едва на 6 милиона километра от слънчевата повърхност [2], докато Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от нея. За тази цел дори гигантската ракета "Делта 4 Хеви" няма да е достатъчна. Ще се използва и т.нар. гравитационна асистенция - процедура, при която космически апарат прелита край някаква планета, използвайки нейната гравитация, за да промени пътя и скоростта си към крайната си цел с минимален разход на гориво. В случая "Паркър" ще облита многократно Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година. Щом "Паркър" се позиционира на 6 милиона километра от Слънцето, там условията ще са ужасяващи. Специален щит, съставен от въглероден композит и с дебелина 11.4 сантиметра, ще пази крехката електроника от колосалната радиация и топлина. "Паркър" е истинска изследователска мисия - тя ще навлезе в неизучавани досега от човек региони и поради това се очертава да повдигне повече въпроси, отколкото да даде готови отговори на вече зададени научни въпроси. И все пак някои въпроси са с десетилетна давност и чакат да бъдат разгадани. Например и досега не е ясно защо повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера - т.нар. корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едва 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, вече в атмосферата, температурите надхвърлят 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем, но очакваме "Паркър" да помогне в разгадаването на загадката. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2321-2018-parker-to-leave-earth

Официално: космическият кораб Крю Драгън на СпейсЕкс ще дебютира през ноември! Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX 2 август 2018 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Днес НАСА публикува актуализирания си график относно това кога се очаква да дебютират новите космически кораби за превоз на астронавти до "Международната космическа станция". Агенцията потвърди големите отлагания за Боинг, за които писах вчера - "Старлайнър" ще дебютира в безпилотен режим най-рано в края на 2018-та, по-вероятно в началото на 2019-та година, а в пилотиран - чак в средата на 2019-та. Също така бяха потвърдени и таргетните дати за СпейсЕкс. Напълно според очакванията отлаганията за компанията на Илон Мъск са минимални. "Крю Драгън" ще лети за пръв път в безпилотен режим през ноември тази година, а дебютният пилотиран полет ще е през април 2019-та. До развоя на събитията се стигна, след като по време на тестовете на новите космически кораби Боинг претърпя сериозна авария на двигателните системи, а същевременно СпейсЕкс мина почти безпроблемно през всички тестове и вече първият "Крю Драгън" е на стартовата площадка. Сега СпейсЕкс категорично изпреварва Боинг! За съжаление нито Боинг, нито СпейсЕкс ще проведат пилотирани полети тази година. Но нека не забравяме - това съвсем не означава, че през 2018-та няма да има пилотирани космически полети от американска земя изобщо. Двете суборбитални компании Върджин Галактик и Блу Ориджин са съвсем на финалната права. Върджин проведе три пилотирани ракетни полета във високите части на атмосферата през тази година, а Блу Ориджин - два безпилотни теста в космическото пространство. Тъй че е рано все още да отписваме 2018-та. Интересните мигове тепърва предстоят! За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2320-2018-crew-dragon-debut-november

Когато държавата е вложила милиарди долари в космически проект и нещата не са се получили, кой трябва да плати за гафовете? 27 юли 2018 г. 20:00 ч. Амо има нещо, което е общовалидно за космонавтиката като цяло, то е, че всеки един космически проект е труден. Винаги има шанс нещо да се оплеска. Винаги има възможност парите да не стигнат и да са нужни още средства. Вероятността за неочаквано отлагане дебне на всяка крачка. Поради тази причина политиците си затварят очите, когато одобрят даден космически проект и нещата не се получат своевременно, след което покриват неочакваните разходи и никой не носи отговорност за нищо. Никой не очакваше, че строежът и изпитанията на космическия телескоп "Джеймс Уеб" щяха да вървят по вода. Грешки се случват, нормално е. Проблемът с "Джеймс Уеб", пише днес The Atlantic, е че много от грешките при него можеха да бъдат предотвратени. Това показват резултатите от независима комисия, която разследваше възникналата ситуация. Работниците са използвали грешния разтвор, за да почистят горивните клапани. Гаф в окабеляването довело до сериозно увреждане на трансдюсерите. По време на важен тест се разпилели множество болтове и отнело месеци, за да бъдат намерени всички. Благодарение на всичко това "Джеймс Уеб" няма да лети тази година, какъвто беше планът допреди няколко месеца. Нито догодина. Нито по-догодина. Стартът е изместен за 2021-ва, а общата работа по телескопа вече възлиза на почти $10 милиарда. И докато компанията-производител Нортроп Груман, която е сключила правителствения договор, сега ще прекара лятото в чистене на поразиите, един въпрос стои: кой ще плати за цялата бъркотия? Въпросът скара изпълнителния директор на компанията Уес Буш и конгресмена Ламар Смит от Камарата на представителите. По време на прослушванията тези дни беше проведен следният разговор: "Бихте ли се съгласили да платите тези $800 милиона над ценовия таван?", попита Смит. "Ние мислим, че това би бил грешен подход", отвърна Буш. "А аз пък си мисля, че това би било справедливо, имайки предвид лошите протоколи и лошия мениджмънт", апострофира Смит. "Щеше ми се Нортроп Груман да поеме отговорност и да прояви малко повече добра вяра, както в интерес на данъкоплатеца, така и по отношение на надхвърлянето на цената. Изглежда, че вие вече сте си решили какво да си мислите. По стечение на обстоятелствата не съм съгласен с вас". В миналото се е случвало частни компании да платят обезщетения за гафовете си. През 80-те години фирмите, работещи по телескопа "Хъбъл", получили бонуси в размер на милиони долари, независимо от факта, че телескопът излетял по-късно от очакваното, на по-висока цена и с един фрапантен гаф: дефект в огледалото довел до това снимките да са с лошо качество. Производственият дефект бил открит чак след изстрелването и се наложило да бъде коригиран от астронавти. Въпреки това две компании, Перкин-Елмър и Хюз Еъркрафт, платили обезщетение на правителството. Хюз дали $10 милиона, а Перкин-Елмър: 15 милиона (източник). Средствата били осигурени доброволно, след като американският Департмент по отбрана заплашил фирмите със съд. Същото може да се случи и с Нортроп-Груман, ако нещата с "Уеб" не се получат. Само че този път има една голяма разлика. След като се оказа, че "Хъбъл" е построен неправилно, все пак имаше възможност да бъде ремонтиран от астронавти. Совалките можеха да достигат до него. За "Джеймс Уеб" обаче възможността да бъде обслужван не е предвидена. Той ще бъде изстрелян в хелиоцентрична орбита и трябва да разгърне деликатния си механизъм напълно в автоматичен режим, без никаква чужда помощ. Което ще рече, че ако нещо се обърка, "Джеймс Уеб" ще се превърне в космически боклук на цена от $10 милиарда долара. Телескопът "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2317-2018-james-webb-who-will-pay

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Юнити закова височина от 52 километра в рамките на безпроблемен ракетен полет! На снимката: завръщането на кораба "Юнити" след днешния успешен полет. Photo credit : Virgin Galactic 26 юли 2018 г. 22:24 ч. Светослав Александров. Днес американската частна компания Върджин Галактик направи много голяма крачка напред към комерсиализацията на космонавтиката, след като корабът "Юнити" от серията "Върджин Галактик" проведе своя трети ракетен полет в пилотиран режим. Корабът бе управляван от летците-изпитатели Дейв Маккей и Майк Масучи, които го приземиха безпроблемно след мисията. В рамките на днешния тест бяха постигнати редица рекорди за програмата: двигателят работеше в продължение на 42 секунди, "Юнити" бе ускорен до скорост два пъти по-голяма от тази на звука, а достигнатата височина бе 52 километра. Това е повече от половината път до т.нар. "линия на Карман" - официалната международна граница между земната атмосфера и космоса. Целите на "Юнити" обаче са малко по-скромни - корабът ще се цели не в тази граница, а в 80-километровата граница, която се използва в САЩ за начало на космическото пространство и за която всеки човек, който я премине, получава значка и признание, че е астронавт. Дейв Маккей и Майк Масучи все още не са придобили тази чест, но не мога да не отбележа, че днешният полет беше рекорден за американски пилотиран летателен апарат след приключването на програма "Космическа совалка". 52 километра от общо 80 са съществена част от разстоянието до космоса. "Юнити" успя да достигне до т.нар. регион на мезосферата, който често пъти е наричан от учените с израза "игноросфера", понеже е слабо проучен. Мезосферата не може да бъде достигната с реактивен самолет - рекордът за височина на такъв е постигнат през 70-те години от СССР, когато пилотът Александър Федотов успява да достигне максималните 38 километра със своя силно модифициран "МиГ-25". Мезосферата не може да бъде достигната и с помощта на височинен балон - ето защо толкова трудно се изучава. За да полети човек в тази маргинално изучена атмосферна зона, наистина му трябва космически кораб с ракетен двигател. Чудесно е, че Върджин Галактик се справя с това! Вече изглежда почти вън от всякакво съмнение, че ако всичко мине наред и Върджин Галактик продължи да изпълнява полетите си със същата честота, както до този момент, до края на 2018-та година компанията ще обере лаврите за първата фирма в САЩ, провела пилотиран космически полет след края на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Да, основателят на компанията Ричард Брансън е многократно критикуван за това, че не е успявал да изпълни амбициозните си цели. Отлаганията наистина бяха големи през изминалите години, но вече фактите са си факти: от април до сега, в рамките на период, по-кратък от четири месеца, Върджин Галактик проведе успешно три ракетни полета. След всеки от тях бе достигана все по-голяма височина: първо 25, после 35 километра. Сега рекордът е 52 километра. Остават още само 28 километра... и пилотите на Върджин Галактик ще получат своите астронавтски значки. Наистина, да пожелаем успех на Върджин Галактик - компанията ще има нужда от него. Брансън е на финалната права... този път можем да го кажем със сигурност! За повече информация: Върджин Галактик http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2316-2018-spaceshiptwo-reaches-52-km

Автоматичната междупланетна станция Хаябуса 2 слезе на височина 6 километра от астероида Рюгу и направи страхотна снимка Астероидът Рюгу, заснет от "Хаябуса 2" на 20-ти юли. Разстояние от повърхността - 6 километра. Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu, AIST. 26 юли 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" пристигна в околностите на астероида Рюгу на 27-ми юни и в продължение на около две седмици поддържаше стабилна височина от 20 километра над неговата повърхност. На 16-ти юли ръководството на мисията изпрати команди за снижаване на височината. Маневрите бяха успешни и "Хаябуса 2" се приближи на 6 километра от астероида. Бяха направени научни наблюдения, а една от снимките е показана по-горе. Макар че все още е рано за кацане, ние за пръв път виждаме дребни детайли от повърхността - оказва се, че тя е покрита от множество скали с различна големина. Според информация от екипа тази снимка ще бъде използвана, за да се подберат най-безопасните и същевременно интересни от научна гледна точка места, където ще бъдат изпратени спускаемите апарати. Напомням на читателите, че на борда на "Хаябуса 2" пътуват три японски астероидохода "Минерва" и един европейски спускаем апарат "Маскот". Астероиоходите няма да се придвижват чрез колелета, а посредством подскоци. Източник: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2315-2018-hayabusa-2-ryugu-6km

Пилотираният космически кораб Юнити на Върджин Галактик ще лети на изпитателна ракетна мисия днес 26 юли 2018 г. 16:00 ч. Частната космическа компания Върджин Галактик оповести, че днес космическият кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" ще лети на изпитателен ракетен полет днес [1]. Полетът ще бъде пилотиран. По предварителни данни от Parabolic Arc [2] двигателят ще работи по-дълго в сравнение с предишните изпитателни полети - т.е. продължи повече от 30 секунди. Снимка на космическия кораб "Юнити" по време на подготовката му за днешния тестов полет. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2314-2018-26-july-vg-preflight-info

Нортроп Груман относно отлаганията на Джеймс Уеб: не ни трябва промяна, а разбиране 25 юли 2018 г. 21:00 ч. Днес пред Конгреса започна двудневно прослушване относно проблемите около Джеймс Уеб - поредното голямо отлагане на изстрелването на телескопа (този път до 2021 година), продължаващите технически проблеми с падащите от него гайки и болтове, както и огромната му цена за разработка, доближаваща вече $10 милиарда. На фона на прослушването днес чухме най-абсурдната реплика от ръководно лице на космическа компания, съобщава сайтът за космически новини НАСА Уоч. Скот Уилъби, програмен мениджър на Уеб към компанията-производител Нортроп Груман оповести следното: "Не, нямаме нужда от културна промяна. Имаме нужда от хора, които да разберат колко е трудно". Сериозно? Всъщност, аз ги разбирам прекрасно. Напълно нормално и човешко е всеки да се стреми към идеалния баланс в живота си: да получава максимум пари за минимално свършена работа. В случая се изляха милиарди долари, хората си получаваха заплатите, отговорност за отлаганията никога не беше поета. Същевременно на кой му пука, че чакаме цял четвърт век, откакто телескопът е формулиран на хартия, за да го видим изстрелян и да погледнем към Вселената от нов поглед? А това, че нямат нужда от културна промяна, също е видно. То нищо не се променя. След тази днешна случка се убеждавам, че съм прав в критиката си към старите аерокосмически компании. Те промените идват от новите играчи в космонавтиката - играчи като СпейсЕкс, Блу Ориджин, Рокет Лаб. Да сте чули да е произлязло някакво ново и обществено значимо изобретение от страна на Нортроп Груман, Боинг, Локхийд Мартин? Нещо, което да бъде отразено в медиите? Или май когато пишем за старите космически мастодонти, то е все във връзка с проблемите им и с отлаганията? И преди да кажете, че новите частни стартъпи никога няма да си създадат космически телескоп... грешите. През 2019-та година ще излети телескопът на SpaceFab.US, като вторичен полезен товар на ракета "Фолкън 9". Телескопът ще е екипиран с 21-сантиметрово огледало, видима и ултравиолетова камера. И най-важното - ще е достъпен за всеки клиент на фирмата. Точно така - всеки заинтересован човек ще може да си закупи наблюдателно време на телескопа, за да снима нощното небе по начина, по който желае. Кой друг ще ви предложи такава услуга? Телескопът "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2313-2018-ng-dont-need-change

Марс Експрес откри, че под повърхността на Червената планета има езеро от течна вода Откритието бе направено с помощта на 40-метровата радарна антена на "Марс Експрес". Image credit : ESA/ATG Medialab 25 юли 2018 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи за голямо откритие, направено с помощта на автоматичната междупланетна станция "Марс Експрес". На Червената планета е намерено езеро от течна вода! Откритието е много важно, защото се отличава от всичко, което е писано досега по темата за марсианската вода. Не, това не е поредното откритие за замръзнала вода (лед) на Марс. Това не е откритие за голям воден басейн в миналото. Не, това е откритие за воден басейн от течна вода в днешно време! Учените са успели да намерят доказателства за присъствието на басейна на базата на данни от гигантския 40-метров радар MARSIS, монтиран на борда на "Марс Експрес". Ето как работи технологията: радарът изпраща пулсации към повърхността, след което се пресмята времето, за което те пристигат обратно и каква е тяхната сила. Това дава информация за свойствата на материала, който се намира под повърхността, което от своя страна осигурява възможност да се направи карта на подповърхностната топография. Радарните изучавания на "Марс Експрес" показват, че южният полярен регион на Червената планета е изграден от много слоеве лед и прах, които се простират до дълбочина от километър и половина. В рамките на зона, широка 20 километра, е открит материал с много висока отражателна способност. Анализирайки свойствата на отразените радарни сигнали и имайки предвид състава на слоестите наноси и очаквания температурен профил под повърхността, учените интерпретират яркия регион като посредник между леда и стабилно тяло от течна вода, богата на солени, наситени седименти. За да може подобно водно езеро да се визуализира на радара, то трябва да е поне няколко десетки сантиметра дебело. "Тази подповърхностна аномалия на Марс има радарни свойства, които съвпадат с тези на водата или богатите на вода седименти", съобщава Роберто Оросей, ръководител на експеримента MARSIS и водещ автор на статията в сп. "Сайънс", публикувана днес. "Това е просто един малък регион, който проучваме, вълнуваща перспектива е да мислим, че може да има и още от тези подземни водни джобове нейде другаде, където чакат да бъдат открити". Марсианското езеро силно напомня на езерото Восток, което се намира на около 4 километра под Антарктида. Знае се, че някои микроби биха могли да живеят в подземните водни басейни. Но дали такива има (или е имало) и в езерата на Марс? Това е отворен въпрос и той ще бъде изучен от други мисии, като настоящата "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" и бъдещия марсоход от втората част на програмата "ЕкзоМарс". Напомням на читателите, че мисия "Марс Експрес" е изстреляна на 2-ри юни 2003 година. Тя пристига в орбита около Червената планета на 25-ти декември същата година и продължава да работи успешно до ден днешен. Източник: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2312-2018-mars-subsurface-lake

Рогозин ще се бори с недостига на млади кадри в руската космонавтика, като открие ден на отворените врати 25 юли 2018 г. 17:20 ч. Няма спор, че едно от най-тежките изражения на кризата в руската космонавтика, е липсата на достатъчно млади хора в космическия отрасъл. Новият шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин има план как да се справи с това предизвикателство - чрез ден на отворените врати. На младежите ще бъде показано как НПО "Енергомаш" строи ракетни двигатели и как НПО "Лавочкин" конструира автоматични междупланетни станции. "При нас в Роскосмос младежите са по-малко, отколкото в други отрасли: по-малко, отколкото са в авиацията, по-малко, отколкото са в корабостроенето", казва Рогозин. Източник: НК Изстрелване на пилотирана руска ракета. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2311-2018-rogozin-otvoreni-vrati

УСПЕХ: Третата ракета Блок 5 на СпейсЕкс пребори лошото време - имаме благополучна мисия и безпроблемно кацане! Кадър от днешния полет, заснет от бордовата камера, монтирана върху ракетата. Photo credit : SpaceX 25 юли 2018 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Пореден успешен ден за СпейсЕкс, след като третата ракета "Фолкън 9 - Блок 5" излетя безпроблемно и изведе в орбита десет спътника за орбиталната групировка "Иридиум"! Излитането бе факт в 14:39 ч. българско време от територията на калифорнийския космодрум Ванденберг. Метеорологичните условия днес бяха отвратителни. Гъста мъгла покриваше стартовата площадка в Калифорния и изобщо не позволи на камерите да заснемат момента на изстрелване. Още по-ужасни бяха условията в Тихия океан, където се намираше плаващата платформа със забавното име "Просто прочетете инструкциите" - вълните бяха големи, а ветровете - бурни. Въпреки това след успешната работа на първата степен, тя благополучно извърши меко кацане върху платформата. Единственото, което лошото време успя да осуети, бе опитът да се захване обтекателят на ракетата посредством гигантска мрежа, разположена върху кораба "Мистър Стивън". Тази задача ще остане за друг път, когато условията са по-добри. Днешният полет бе трети за варианта "Блок 5" на "Фолкън 9". Дебютът на ракетата бе проведен през месец май, а вторият полет бе едва преди няколко дни - на 22-ри юли. Четвъртият ще е факт на 2-ри август. Чрез този забързан график СпейсЕкс за максимално кратко време ще изпълни изискванията на НАСА, които задължават компанията да проведе цели седем успешни полета на "Блок 5", преди ракетата да бъде одобрена да превозва астронавти. Това е абсурдно бюрократично искане без прецедент в историята на космонавтиката. Но СпейсЕкс се справя повече от добре. Компанията е почти в готовност да започне да превозва астронавти до "Международната космическа станция" - ракетата-носител "Блок 5" е вече в експлоатация, след днешния ден има три полета зад гърба си, а първият кораб "Крю Драгън" е на космодрума Кейп Канаверал за окончателни тестове и ще лети в края на лятото или началото на есента. Изглежда вън от всякакво съмнение, че до края на 2018-та графикът ще бъде изпълнен и че най-късно през първата половина на 2019-та ще видим и човек в космоса. Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2310-2018-falcon-9-block-5-third-flight-success

Италианската космическа агенция ще оповести голямо откритие за Марс днес 25 юли 2018 г. 08:00 ч. Италианската космическа агенция ще оповести днес голямо откритие за планетата Марс. Откритието е направено с помощта на радара MARSIS на борда на съвременната мисия "Марс Експрес" на Европейската космическа агенция и ще бъде публикувано на страниците на списание Science. Източник: Twitter - Thales Alenia Space Снимка, заснета от "Марс Експрес" по-рано тази година. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2309-2018-25-july-big-discovery-esa

Космосът започва на височина 80 километра над земната повърхност според ново научно изследване Според новия научен критерий корабите "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, които се очаква да са способни да надхвърлят 80-километровата височина, ще успяват да навлизат в космоса. Photo credit : Virgin Galactic 24 юли 2018 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Къде точно свършва земната атмосфера и на каква височина започва космическото пространство? В продължение на десетилетия се водят спорове по този въпрос, а той става все по-горещ с развитието на частни компании като Върджин Галактик и Блу Ориджин, които скоро ще започнат да предлагат туристически билети за суборбитални полети. Ще можем ли да кажем, че тези туристи наистина ще посетят космоса? Традиционно за граница на космическото пространство се приема 100-километровата височина - т.нар. "линия на Карман", кръстена в чест на аерокосмическия пионер Теодор фон Карман. Но експерименталните данни не подкрепят това число. Това бе съобщено днес на страниците на научното списание Сайънс, където е представен трудът на Джонатан МакДауъл - астрофизик от центъра Харвард-Смитсониън в Кеймбридж, Масачузетс. МакДауъл се е разровил в публичните записи на спътникова телеметрична информация за орбитите на общо 43 000 сателита. Повечето от тях са работили далеч от обсега на земната атмосфера. Но поне 50 спътника са навлизали в орбити на височина под 100 километра. Такъв спътник е бил съветският "Електрон 4", който направил 10 обиколки на Земята при височина около и под 85 километра, преди да изгори през 1997 година. Можем ли в такъв случай да кажем, че спътникът не е бил в космоса? Условията се променят драстично едва когато височината падне под 80 километра - там атмосферата е вече твърде плътна, за да позволи на спътник да направи една пълна обиколка около Земята. След като емпиричните доказателства станали ясни за МакДауъл, той се обърнал към математиката и започнал да изчислява траекториите на спътниците при навлизане в земната атмосфера. Оказало се, че атмосферните сили на триене и съпротивление стават пренебрежимо малки на височина между 66 и 88 километра. Така става ясно, че космическото пространство започва приблизително на височина 80 километра над земната повърхност. Откритията на МакДауъл са в съгласие с други проучвания през последните години, като това на учения Томас Гангал, който миналата година публикува в списанието Journal of Space Law статия със заглавие: "Не-Кармановата линия: Градска легенда за космическата епоха". Гангал твърди, че фон Карман никога не е предлагал 100-километрова граница в своите трудове. Проблемът е дошъл от юристите, които в усилията си да определят къде свършва националното въздушно пространство и къде започва международната космическа област, не интерпретирали правилно инженерните му данни. Въпреки новите научни открития Брайън Уийдън, който е директор по програмно планиране относно въпросите по космическа политика, смята, че надали науката ще успее да сложи точка по темата къде започва космосът. "За съжаление това е правен и политически дебат", смята той. "Техническите решения рядко се приемат за отговори при такива дебати". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2308-2018-space-boundary-80-km

- Да, светът обаче не се дели само на добри хора и на смъртожадни - подсмихна се криво Сириус.

Илон Мъск и цената, която той плаща, за да изпъква над останалите Тази статия представлява лична позиция на администратора на сайта КОСМОС БГ - Светослав Александров 23 юли 2018 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Трудно е да се пише за Илон Мъск. Това, че много журналисти, блогъри и анализатори си упражняват авторските заложби с името на Илон Мъск, не значи, че пишат качествени материали за него. Повечето хора, които пишат за Илон Мъск, не го срещали, не са разговаряли с него или най-много са се разминавали с него бегло на някоя и друга пресконференция. В отсъствието на лични впечатления, хората разчитат на това, което трети лица разказват за Илон Мъск. И понеже той е известна личност и привлича около публичния си имидж както фенове, така и хейтъри, не е изненадващо, че повечето статии за Мъск попадат в една от двете категории: или са възхвали, или са пасквили. За феновете и хейтърите иде реч в тази статия. Да започнем първо с феновете. Не е ли чудно, че Илон Мъск, който е предприемач и визионер, събира също толкова почитатели, колкото музикалните звезди? Отдавна се знае, че когато Мъск изнася публична лекция, пълчища се трупат около него, все едно е рок концерт. Нещо повече - Мъск поощрява подобен тип поведение - той излиза на сцената, нахъсва всички с някаква готина реч, след което тихомълком се изнася, без да отговаря на въпроси и да раздава автографи. Донякъде това е чудесно. Дълги години в обществото липсваше такъв тип визионер. Но от друга страна фенщината изключително много дразни. Феновете винаги възхваляват емоционално и безкритично. Те се държат по същия начин, по който се държи една развилняла тълпа от почитатели - ако нещо им харесва, изпадат в екстаз, ако нещо не им харесва - нахвърлят се на всеки, дръзнал да изкаже непопулярно мнение. В случая обаче говорим за наука и технологии. Не за любимата ни музикална група, Левски или ЦСКА. В този частен случай фенщината може да бъде непродуктивна. Хейтърите са далеч по-интересна и разнообразна група хора. Сред българските хейтъри особено силно изпъкват соц-носталгиците. Тези хора въздишат по някогашната програма на СССР и изключително много ги дразни това, че нещата днес се развиват по друг начин от тогава - сякаш Мъск носи лично вина, че светлото бъдеще не е дошло. В любимия ми форум "Наука", където по стечение на обстоятелствата съм модератор,попаднах на любопитна дискусия. Един човек, който очевидно не е впечатлен от електромобилите Тесла, реши да подчертае дебело, че през соца сме произвеждали електрокари. Това мнение шокира един друг участник във форума, който се зачуди в недоумение как Илон Мъск се оказа най-страшният враг на Тутраканската селищна система. Както и да е - тези дежурни оплювачи не са ми особено интересни. Редовно публикуват коментари към новините в медиите как Мъск само повтаря това, което са правили другите преди него и въобще не могат да осъзнаят, че днешните тийнейджъри, вдъхновяващи се от предприемача, не се интересуват от какво е било преди години, а само от това, което става сега. Съветската космическа програма, колкото и да е била славна, за всеки жив човек над 30 г. е също толкова древна, колкото са пирамидите и фараоните. Други критично мислещи хора разсъждават по-трезво и правилно посочват, че Мъск си има своите опоненти и в САЩ и в Западна Европа. Вярно е. Западните медии публикуват много критични статии по адрес на предприемача. Даже пасквилите не са им чужди - бях изумен как преди два дни "Ню Йорк Поуст" (който е достатъчно популярен вестник в САЩ) излезе със заглавие : "Илон Мъск е пълен мошеник". Чудя се кому е нужно всичко това и защо не оставят човека на мира. Ако е добър предприемач, ще продължи да успява. Ако пречи - ще фалира. Нужно ли е да го плюят по такъв гаден начин? Това, което повечето май забравиха, е че в САЩ има много силни политически и медийни лобита. Мъск определено има за какво да бъде критикуван, но безспорно преобърна облика на космонавтиката през последните няколко години. Допреди 10-тина години държавните средства за космически изследвания се изливаха, най-вече посредством НАСА (но не само), в няколко аерокосмически гиганта: Боинг, Локхийд Мартин, Нортроп Груман и още няколко като тях. Тези гиганти се гордеят със славната си история покрай "Аполо" и космическата совалка. Днес все още са добри при реализацията на някои малки проекти, най-вече в областта на безпилотната космонавтика. Марсоходите на НАСА са конструирани, например, от Боинг и Локхийд Мартин. Но аерокосмическите мастодонти се оказаха напълно неадекватни при реализацията на големи проекти. Започва някакъв такъв проект - и той винаги се оказва съсредоточен върху запазването на определени работни места. Космонавтиката е само предтекст. Годините си текат, а периодично НАСА и компаниите се отчитат: тук-таме презентация, тук-таме някой построен макет, тук-таме снимка на инженер, заваряващ железарии - всичко това на фона на обещания, че се прави, за да идем до Луната и Марс. Въобще, прави се всичко друго, освен да се изстрелват нови ракети и космически кораби. А реалният прогрес е маргинален - например миналата година стана ясно, че е отнело 11 години на НАСА, за да разработи парашутите на космическия кораб "Орион". Тази работа много ми напомня на онзи виц за Брежнев и за влака на революцията ("Тръгнал влакът на Революцията и в него се вози Ленин... Пътувал, пътувал, но след време спрял. При Ленин се появявил самият Джержински, шефът на ЧК, и казал: "Другарю Ленин, Влакът на Революцията спря! Какво да правим?". "Как какво?! Електрифицирайте влака и той ще тръгне", отговорил Ленин. След Ленин на влака на Революцията се качил другарят Сталин. Влакът обаче пак спрял. Самият Берия с огромен страх попитал: "Какво да правим?". "Как какво ?!" - измърморил Сталин - "Разстреляйте началник-влака, главния машинист също. Помощник-машиниста изпратете в каторга. Другите разселете в новите републики. Сложете нови хора - верни на Революцията...". Така и сторили. Влакът пак тръгнал. След Сталин в него влязъл Хрушчов, но не след дълго и той трябвало да отговаря на въпроса „Какво да правим? Влакът спря”. „Икономическото разузнаване да "взаимства" технологии от Запада... обновете технологично влака, сменете му двигателя и той ще тръгне” – това бил отговорът на Хрушчов, след което влакът отново потеглил. Дошло време на него да се качи и Брежнев. Возил се той, но влакът на Революцията пак спрял. Дотичал най-довереният му човек (ченге, естествено) и попитал: "Какво да правим?". Брежнев анализирал: "Влакът електрифициран ли е - да! Хората, които го карат, верни ли са на Революцията - да! Обновен ли е с "взаимствани" технологии - да! Нищо друго не мога да измисля освен... Клатете влака, другари! Нека тези, които се возят във влака на Революцията, останат с впечатлението, че той не е спрял, че неговото движение е напред, напред и все напред. Клатете влака, другари!"). Старите мастодонти, които дълго време вземаха лъвския пай от средствата за космонавтика и реално обираха лаврите за космическите постижения, днес се оказват в положението да клатят влака. Преди няколко седмици Боинг откри нов уебсайт с Анти-СпейсЕкс пропаганда, възхваляващ корабите "Старлайнър" и ракетите "SLS". Нортроп Груман, основната компания, отговорна за строежа на дълго отлагания телескоп "Джеймс Уеб", похарчи хиляди долари за реклама на Уошингтън поуст. Вместо наистина да работят и да покажат демонстрируемо видим прогрес, те заложиха на празните приказки. Само че хората отдавна се усетиха, че влакът не върви. Годините си минаваха, а завесата на вагона периодично се вдигаше. И пътниците забелязваха: Я, СпейсЕкс изстреляха ракета в космоса! Я, СпейсЕкс върнаха успешно ракета на Земята след орбитален полет - това никога не се е случвало. Я, СпейсЕкс започна да доставя товар на Международната космическа станция. Я, СпейсЕкс изстреля успешно свръхтежка ракета "Фолкън Хеви". Я, СпейсЕкс провежда по един космически полет веднъж на две седмици. Я, вече и новият кораб Крю Драгън е готов за полет. Трагичното сега е, че след полета на "Фолкън Хеви", на фона на продължаващите отлагания на "SLS", вече и на малките деца стана ясно, че влакът не се движи, а някогашните играчи си правят оглушки за това, че времената вече са други. През 60-те години астронавти може да са стъпвали на Луната с отдавна изчезнали технологии. Но това, че преди столетия парните локомотиви са кръстосвали Европа надлъж и нашир, не е основание днес да се мъчим да спасяваме парния двигател. Илон Мъск има за какво да бъде критикуван. И при него има забавяния, но те не са толкова фрапантни. Да, той може да е суров шеф и бързо да уволнява, но това показва, че при него се цени работата и резултатите, а не това да стоиш със скръстени ръце по цял ден и да взимаш едни пари. През 2018-та година видимите резултати на СпейсЕкс са толкова много, че трудно могат да бъдат омаловажени. Да, вярно е, че част от прогреса е благодарение на средствата на данъкоплатците. Но тук отварям една голяма скоба: СпейсЕкс получи в порядък по-малко от други компании - за сравнение Боинг взе $4.2 милиарда за пилотираните кораби "Старлайнър", а СпейсЕкс - $2.6 милиарда за корабите "Крю Драгън". При това СпейсЕкс са готови за полет, Боинг изостават. И още нещо, което е много важно - НАСА даде тези пари само за една-единствена цел: превоз на полезен товар и астронавти до "Международната космическа станция". Останалите разработки - възвращаемите ракети и "Фолкън Хеви" бяха създадени като странични проекти. В този смисъл днес в САЩ има тежкотоварна ракета, за която данъкоплатците не са дали и един цент. И ако в САЩ има двоен стандарт, той съвсем не е в полза на СпейсЕкс - тук нямам предвид, че тази компания получава по-малко пари от старите мастодонти. Космическите критици и анализатори отдавна са забелязали, че условията за СпейсЕкс са завишени. За да може СпейсЕкс да получи одобрение да качи астронавт до "Международната космическа станция", изискването е ракетата "Фолкън 9 - Блок 5" да направи седем успешни полета. Това е безобразно условие и никога досега подизпълнител, ако ще и да е работил с държавни пари, не е трябвало да преодолява такъв висок праг. Същото изискване не е поставено пред Боинг: прословутата ракета "SLS", която се строи съвместно от Боинг и Нортроп Груман, трябва да проведе само един безпилотен полет преди първия си пилотиран. Явно бюрократите са си затворили очите пред тази явна несправедливост. Даже до края на миналата година обсъждаха възможност да сложат екипаж още при първия полет на "SLS". Подобно предложение ще бъде дадено на СпейсЕкс на кукуво лято. Годината е 2018-та. СпейсЕкс успешно превозва товар до "Международната космическа станция", ракетите са възвръщаеми, а "Фолкън Хеви" влезе в експлоатация. Очакваме първите пилотирани полети. Да, мнозина имат по-високи очаквания от Мъск. Той надали ще прати човек на Марс още през 2024-та година. Но другите и изискуемия от тях минимум не са изпълнили. Не говорим за някаква конкретна иновация. Чудя се: кога за последен път някой от старите мастодонти (в лицето на Боинг, Локхийд и Нортроп) направиха истинско нововъведение, което не лежи на стари лаври - примерно възвръщаема ракета или нещо подобно? На фона на всичко това не е изненадващо, че всяка критика, всеки пасквил по адрес на Илон Мъск и космическите му амбиции, изглежда гротескно смешен. Да, всеки има право на критика. Да, всеки може да каже дали яденето в ресторанта не му харесва, без да е топ готвач. Топ готвачи обаче има много. Къде са истинските конкуренти на Мъск в космонавтиката? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2307-2018-elon-musk-price

Модератори на теория, а и на практика има. Хвърлям едно очо на темата и при нужда ще се развихря с метлата

Да се самоцитирам. Ще си копирам мнението от една фейсбук група. Сред критиците: нека не забравяме, че в САЩ има лобита. Доста дълго време космонавтиката се въртеше около Боинг, Локхийд Мартин, Нортроп Груман и НАСА. Те са създали структури в цял САЩ, във всички Щати, чиято основна задача не е нищо повече от това да поддържат работните места. SLS е програма за работни места. Международната окололунна станция - също. Но тая работа много силно ми напомня на онзи виц за Брежнев за влака на революцията. Та във вица Брежнев и правителството клатят влака, за да могат хората да си мислят, че върви. През изминалите години видяхме пауърпойнт презентации, снимки на техници, заваряващи разни железарии, лекции и конференции... въобще всичко друго, освен да се изстрелват ракети и космически кораби. Проблемът е, че през последните години на няколко пъти дръпнаха пердето на вагона и пътниците си казаха : "Я, СпейсЕкс изстреляха ракета", "Я, СпейсЕкс пратиха товар на МКС", "Я, СпейсЕкс върнаха първа степен на ракета", "Я ... че даже има свръхтежка ракета с товароподемност 60 тона и тя лети успешно", "Я, СпейсЕкс пратиха първия кораб за пилотирани нужди на Кейп Канаверал"... Трагичното е, че сега, най-вече след полета на Фолкън Хеви и след като стана ясно, че корабите на Боинг се прецакаха, защото горивните им клапани не бачкат... вече и малките деца знаят, че влакът не се движи. И вместо ръководствата на старите лобита да признаят открито, че влакът е спрял, какво се случва: грандиозен уебсайт на Боинг за величието на SLS и Старлайнър, реклами за 200 000 в Уошингтън поуст за великия телескоп на Нортроп Груман... Въобще, всички се опитват да клатят влака колкото се може по-силно, за да продължи тая илюзия, че върви. Само че той не върви. Критиката е хубаво нещо - и положителната, и отрицателната. Но на фона на това, което Илон Мъск прави, и на фона на това, че никой друг не прави това, което Илон Мъск прави, не е чудно, че тази критика звучи гротескно в очите на неговите привърженици.

Боинг се сблъска със сериозен проблем преди първите полети на корабите Старлайнър 22 юли 2018 г. 12:00 ч. В края на месец юни от Боинг са се сблъскали със сериозна аномалия по време на тест на системите за аварийно спасяване на корабите "Старлайнър", съобщи Арс Текника. По време на изключването на двигателите настъпил нежелан теч на гориво. Пак по данни от Арс, от Боинг са информирали НАСА, че са намерили възможно решение на проблема, при който няма да се налага скъпоструваща и продължаваща дълго модификация на космическите кораби. По предварителна информация проблемът няма да отложи първия безпилотен тестов полет, но може да доведе до отлагания при полета с астронавти на борда. Напомням на читателите, че Боинг и СпейсЕкс са двете частни компании в САЩ, които преди няколко години бяха натоварени със задача да превозват хора до "Международната космическа станция" след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. И докато СпейсЕкс поиска от американската агенция близо $2.6 милиарда долара, конкурентът в лицето на Боинг бе финансиран с $4.2 милиарда. Очевидно парите не са всичко на този свят, след като СпейсЕкс е почти в готовност за първия си безпилотен тест, а компанията вече започна да изпълнява норматива си за полети на ракети "Блок 5" (тази сутрин докладвах, че второто изстрелване на ракета от тази тип завърши с успех). Първият кораб "Крю Драгън" е на космодрума Кейп Канаверал, а подготовката за полета му тече с пълна сила. Междувременно Боинг продължават да се бавят и да не се справят в срок. Ако има нещо, в което те са по-добри от Мъск, то е, че се оправят по-добре с бюрокрацията на НАСА. Може би затова НАСА изглежда да има повече доверие на Боинг, а не на СпейсЕкс. Същинският въпрос, който трябва да си зададем, е: трябва ли бюрокрацията да продължава да е решаваща? Ще продължи ли НАСА настоява Боинг да са първи при това положение? Времето си тече, а от 2019-та година Русия ще спре да превозва американски астронавти до МКС така или иначе, независимо дали има готов кораб или не. Дошъл е моментът, в който трябва да бъде даден приоритет на тези, които изпълняват работата си отговорно и в срок. На снимката: по-рано през годината техниците на Боинг прикачиха космическия кораб "Старлайнър" към топлинния щит, който ще го предпазва по време на навлизането в атмосферата. Photo credit : Boeing http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2306-2018-boeing-anomaly-starliner

Успех: СпейсЕкс проведе без проблем второто изстрелване на ракетата Фолкън 9-Блок 5 Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 юли 2018 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс направи още една важна крачка към възвръщаемостта и най-вече към пилотираните полети, след като вторият полет на ракетата "Блок 5" завърши с пълен успех. Излитането бе факт в 08:50 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал, Флорида, а на път към геостационарна трансферна орбита бе освободен спътник за нуждите на канадската телекомуникационна компания Телесат. След като свърши своята работа, първата степен на ракетата също така успя да извърши меко кацане върху плаваща платформа в Атлантическия океан. Напомням на читателите, че "Блок 5" е най-новата версия на ракетата-носител "Фолкън 9". Акцентите относно разработката й са върху възвръщаемостта и пилотираните мисии. СпейсЕкс очаква всяка ракета от този тип да е в състояние на лети до 10 пъти без ремонтни дейности и до 100 пъти със съвсем минимални ремонтни дейности. "Блок 5" е също така конструирана, за да удовлетвори всички изисквания на НАСА за пилотирани космически изстрелвания. Преди да пусне астронавтите си да летят с тази ракета, НАСА изисква седем успешни полета. СпейсЕкс няма да има проблем с удовлетворяването на изискванията. Следващият полет е насрочен за 25-ти юли, а по-следващият: за 2-ри август. Стига те да са успешни, това ще означава, че частната компания е изпълнила половината полети от изискванията на НАСА. Останалите без проблем ще бъдат изпълнени през есента. До края на 2018-та СпейсЕкс ще е в готовност за пилотиран старт. Междувременно първият космически кораб "Крю Драгън" е на космодрума Кейп Канаверал и тече последната подготовка преди да дебютира. Първата мисия на "Крю Драгън" ще е безпилотна, а втората (съвсем в края на 2018-та година или началото на 2019-та) ще е пилотирана. Пълен запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2305-2018-spacex-second-block-5-flight-success

По-добро от Хъбъл: наземен телескоп засне най-качествената снимка на планетата Нептун след епохата на Вояджър! Новата снимка на Нептун, направена от телескопа Very Large Telescope. Photo credit : ESO/P. Weilbacher (AIP) 19 юли 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Дори и с напредъка на роботизираната космонавтика, основният начин за изучаване на отдалечените обекти в необятния космос си остават телескопите. Да вземем например планетата Нептун - осмата планета в Слънчевата система. До този момент има само един космически апарат, посещавал тази планета - "Вояджър 2" през 1989 година. От тогава насам не е замисляна специализирана мисия към Нептун, което оставя изследванията на планетата в ръцете на астрономите. В зависимост от местоположението, има два типа телескопи: наземни и космически. И двата типа имат своите предимства и недостатъци. При наземните удобството е, че се правят тук, на Земята, работят на Земята, по-лесно се обслужват и в случай на повреда не се налага да се пращат астронавти, които да ремонтират в условия на микрогравитацията. Основният недостатък на наземните телескопи е земната атмосфера - нейната турбуленция е причината за блещукането на звездите, което наблюдаваме вечерно време, но по-същественото е, че това се отразява на качеството на астрономическите наблюдения. Поради това големите телескопи се строят в планините, където въздухът е по-разреден. Например НАО "Рожен" се намира на 1 759 м. надморска височина. Но и това не е достатъчно, особено при наблюдения, където трябва голяма прецизност. Тук идват на помощ космическите телескопи. Космическите телескопи се наричат такива, защото се изстрелват в космоса. Отвъд обсега на земната атмосфера, те могат да правят някои наблюдения, които са невъзможни в наземни условия - и това е тяхното голямо предимство. В това число има лъчения, които са извън видимата област на електромагнитния спектър и се поглъщат от земната атмосфера. Астрономическите наблюдения в рентгеновия диапазон могат да се правят само от космически телескопи. Някои наблюдения в инфрачервения диапазон също са трудно достъпни от Земята. Недостатъците на космическите телескопи са видни: скъпи са, трудно се конструират, има ограничения в размера на техните огледала (тъй като трябва да се вмъкнат във възможностите на ракетата-носител), ремонтните дейности от астронавти не винаги са възможни, а дори и когато са, се случват рядко. И най-вече - има големи отлагания, както се вижда покрай гафовете с телескопа "Джеймс Уеб". Каква е ползата от един космически телескоп, ако стои на Земята? Най-известният космически телескоп е "Хъбъл", а той доскоро правеше най-качествените снимки на далечни обекти във видимата област на електромагнитния спектър. Сега това е на път да се промени. Космическите телескопи все още остават скъпи за конструкция и поддръжка, а в областта на оптичната астрономия се прилагат все по-добри методи, за да се коригират въздействията на земната атмосфера. Телескопът Very Large Telescope е част от Европейската южна обсерватория, намираща се на 2 635 метра надморска височина в пустинята Атакама, Чили. VLT е комплексен телескоп - състои се от 4 индивидуални телескопа, всеки с огледало с диаметър 8.2 метра. За сравнение диаметърът на огледалото на космическия телескоп "Хъбъл" е само 2.4 метра. При все това "Хъбъл" доскоро можеше да прави по-добри снимки на далечната планета Нептун, именно защото се намира отвъд обсега на земната атмосфера. Макар и с по-голямо огледало, това VLT не го можеше... Но вече всичко се променя, благодарение на нова технология за адаптивна оптика с название "лазерна томография". Ето какъв е принципът на действие: излъчват се лазерни лъчи, които възбуждат натриевите атоми във високите слоеве на атмосферата. Наблюдавайки поведението на тези атоми, може да се разбере какво е количеството турбуленция във въздуха. Системата измерва тази турбуленция и благодарение на специално гъвкаво вторично огледало, става възможно да се коригира почти цялата атмосферна интерференция. Резултатът е виден. Най-новите снимки на Нептун от VLT са по-добри и от тези на "Хъбъл". Това са най-добрите снимки на планетата, откакто "Вояджър" я засне през 89-та година! Какво можем да кажем вместо заключение? Независимо от лошия пиар покрай големия инфрачервен телескоп "Джеймс Уеб", космическата астрономия продължава да е незаменима в някои области, напр. при изследвания в рентгеновия диапазон. Но когато става въпрос за оптична астрономия, мисля, че можем да предположим смело - надали ще видим в скоро време нов оптичен космически телескоп от калибъра на "Хъбъл". Благодарение на все по-модерни технологии и подобряване на адаптивната оптика, наземните телескопи стават по-добри и вече дори надминават "Хъбъл". Тъй че дори и застаряващият космически телескоп да се повреди, няма място за тъга - на Земята има и други телескопи, които могат да го заместят. За повече информация: ESO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2304-2018-july-neptune-vlt

Историята за Илон Мъск и неговата подводница - такава, каквато няма да я прочетете в медиите 18 юли 2018 г. 22:00 ч. През последните няколко дни се вдигна много шум в медиите относно намесата на Илон Мъск в спасителната операция в Тайланд и неговата подводница, особено покрай скандала, в който предприемачът нарече Върн Ънсуърт "педофил". Това накара мнозина да се заинтересуват от подробностите какво точно се е случило. Такъв въпрос е зададен в сайта за въпроси и отговори Quora. "Каква е цялата история?", попита човек с никнейм Lusha. На този въпрос отговори Джереми Арнолд, бивш бизнес анализатор, който представи хронология на цялата история - при това под ъгъл, който мнозина не забелязват. Арнолд обръща внимание на три твърдения, които се тиражират в медиите и социалните мрежи: 1. Че се е включил в акцията, за да си направи пиар 2. Че неговата "скъпа играчка" няма стойност по отношение на спасителните операции 3. Че се е държал неучтиво към спасителите. Всичко това - на фона на неговия гаф с "педофила". За да разберем цялата истина, Арнолд разглежда цялата кореспонденция в Туитър. Момчетата изчезват на 23-ти юни. Повече от седмица по-късно, на 4-ти юли, някакъв човек се обръща към Илон Мъск в публичния му профил в Туитър с въпрос: "Здравейте, господине, можете ли да помогнете по някакъв начин, за да изкараме 12-те тайландски момчета и техния треньор от пещерата?" Друг читател на Quora обръща внимание на нещо, за което малцина си дават сметка. Трудно е да се поставим в обувките на Мъск - толкова богат и толкова известен. При такъв въпрос те поставят в ситуация, от която няма как да се измъкнеш по начин, който ще удовлетвори всички. Ако откажеш да помогнеш, ще те обявят за садист и безчувствен. Ако решиш да помогнеш, веднага те критикуват, че си правиш пиар на гърба на хората. Угодия няма! Отговорът на Мъск на 4-ти юли е следният: "Подозирам, че тайландското правителство е вече в контрол на нещата, но бих бил щастлив да помогна, стига да има някакъв начин за това". Изключително балансиран отговор. През следващите няколко дни Мъск прави следното: отваря дебат в Туитър, в който призовава читателите му да дадат идеи. На 6-ти юли Мъск оповестява, че изпраща към Тайланд инженери от СпейсЕкс и Боринг Ко, за да проверят дали могат да съдействат с нещо. Коментарът на Мъск продължава да е внимателен: "Има много сложности, които е трудно да се преценят, без да съм там лично". Да сумираме случилото се до този момент: Отправят молба в социалните мрежи към Мъск дали може да помогне с нещо на хората. Той приема, отваря диалог за идеи, препраща идеите към експертите за становища и накрая изпраща най-добрите си инженери, за да помогнат. Нищо лошо - Мъск постъпва като лидер. Хората му се захващат за работа и стигат до идеята за построяването на миниатюрна подводница. След този етап цялата идея е подложена на анализи от широката общественост в Туитър. И се почва... Човекът, стоящ зад името Вишну Нараянан казва: "Учил съм за инженер. Всеки, който има основни познания, знае, че подводницата на Мъск не помага в настоящата ситуация". Появяват се и много други коментари в същия стил. Разбира се, някой може да отвърне, че хората от СпейсЕкс са също инженери - строят ракети в буквалния смисъл. Няма значение кой е прав и кой е крив - историята подхранва множеството тролове в интернет, които знаят само да дават акъл, защото е най-лесно. Но ситуацията се влошава, когато и медиите подхранват скептицизма. БиБиСи излиза с публикация със следното заглавие: "Офертата на Илон Мъск не е практична". Статията се позовава на т.нар. "шеф по спасителните операции". Мъск се намесва и отвръща, че въпросният човек не е никакъв шеф, а шефът е друг и носи името Дик Стантън. След което предприемачът изважда на бял свят кореспонденцията му с него. От цялата кореспонденция е интересно последното изречение, написано от Мъск, относно подводницата : "Ако тя не е необходима или няма да помогне, ще е добре да го знаем. Но в противен случай би било много полезно, ако ни изпратите колкото се може инструкции за дизайна й". Тук е любопитно да се спомене, че флотът на Тайланд е силно заинтересуван от подводницата. Мъск дори изпраща инженери към флота, за да ги научи как да си направят подобни подводници, за да се използват евентуално при бъдещи спасителни операции. След това, на 9-ти юли, когато някои хора благодарят на Мъск за помощта, той отвръща: "Благодаря ви, но ние все още нищо не сме свършили. Други хора го направиха". В други туитове той е коментирал : "Изключително талантлив спасителен екип", "Продължавам да бъда изумен от смелостта, пъргавостта и издръжливостта на децата и гмуркаческия екип в Тайланд. Човешки характер в най-добрия си вид". По никакъв начин Мъск не е отнел от славата на хората, които са спасили децата. И тогава на 14-ти юли каруцата се преобръща. Върн Ънсуърт, който е пещерняк, е имал щастието да изучи пещерната система, в която децата са заседнали. Неговите познания помогнали на спасителните екипи да определят къде точно бедстват децата. Тогава той дава интервю, в което казва следното по адрес на Мъск : "Може да си завре подводницата там, където го боли". Именно тогава Мъск се ядосва и нарича Ънсуърт "педофил". Арнолд напомня, че коментарът на Мъск не е съвсем случаен. Тайланд е страна, известна със сексуалния си туризъм, а Чианг Рай, където живее Ънсуърт, е популярна дестинация за сексуален трафик и детска проституция. Разбира се, може би Мъск е изказал нещо твърде прибързано - вероятно Ънсуърт не се занимава с такава дейност... Но това е различна тема. Арнолд казва, че докато американският президент Доналд Тръмп непрекъснато се оплаква как е жертва на "фейк нюз" (т.е. фалшиви новини), вероятно Илон Мъск има повече основания от него за това. Надали има друга публична личност, която да е била толкова силно атакувана в епохата на социалните мрежи. И тук е проблемът на медиите. Това, което Мъск прави, е важно, и определено си струва да бъде отразявано сред широката общественост. Проблемен е тонът, с който това се случва. Анализаторът е категоричен, че Мъск трябва да си понесе последствията. Ако Ънсуърт е невинен, тогава той трябва да съди предприемача за обида. Или пък Мъск би могъл да даде някаква сума за благотворителна кауза по избор от Ънсуърт, за да си изкупи грешката. Но да го демонизираме за това, което се е случило, би било прибързано и няма да е в услуга на честността. Лошата журналистика, която влияе негативно на поведението на Мъск, идва отнякъде. Мъск иска честно отношение към него и това е разумно желание. Съответно има тънка линия между това да го боготворим и да го демонизираме и трябва да изискваме от медиите да се стремят към тази граница, смята Арнолд. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2303-2018-elon-musk-fake-news

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля в космоса кораба Ню Шепърд и проведе критичен тест на системите за аварийно спасяване! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin 18 юли 2018 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Частната американска компания Блу Ориджин днес направи голяма крачка напред към реализацията на пилотиран космически полет, след като 9-тата тестова роботизирана мисия на кораба "Ню Шепърд" приключи с грандиозен успех! Ракетата-носител излетя в 18:11 ч. българско време и изведе кораба на правилна траектория. Малко след отделянето корабът запали самостоятелно аварийните си ракетни двигатели, за да провери тяхната работоспособност в условия на силно разреден въздух. Двигателите допълнително ускориха капсулата, която достигна до височина 119 километра над земната повърхност - с близо 20 км. над международно признатата граница, отделяща земната атмосфера от космическото пространство. След приключването на полета капсулата се завърна успешно на Земята с парашути, а ракетата-носител извърши самостоятелно кацане с помощта на ракетния си двигател. Напомням на читателите, че Блу Ориджин е една от двете компании в САЩ (другата е СпейсЕкс), която притежава космически ракети за многократна употреба. Макар че "Ню Шепърд" все още не лети в пилотиран режим, а компанията го тества максимално, преди да се убеди в надеждността му, той вече превозва научни експерименти до космическото пространство. Ето кои бяха днешните експерименти: Eкспериментът SC1-x на частната компания Солстар, който тества приложението на wi-fi технологиите в космически условия. Експериментът GAGa (Granular Anisotropic Gases) на университета "Ото фон Герике", който изучава свойствата на грануларните газове. Експериментът SFEM-2 на НАСА, който проверява налягането, температурите, нивото на въглероден диоксид и ускоренията по време на космическа мисия. Експериментът на университета Пърдю ConDENSS, изучаващ поведението на водни капки в условия на микрогравитация, експериментът APL на лабораторията Джон Хопкинс за наблюдение на магнитните полета и налягането в капсулата, експериментът VIP DL на НАСА - демонстратор на стабилизационна платформа за провеждане на свръхпрецизни изследвания в условия на микрогравитация, експериментът mu Space на Тайланд за разнообразни цели. Днешният полет бе втори за Блу Ориджин през 2018-та година. Два ракетни полета, но в пилотиран режим и на височина малко над 20 километра, имат Върджин Галактик. Коя от двете компании ще успее да осъществи истински пилотиран космически полет? Все още е трудно да кажем, но със сигурност времето на частната пилотирана космонавтика е наближило. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2302-2018-18-july-blue-origin-launches

Днес Русия празнува 7 години от изстрелването на космическия телескоп Спектр-Р 18 юли 2018 г. 17:00 ч. Макар че руската космическа програма е често пъти критикувана заради дългите отлагания и неуспехи, космическият телескоп "Спектр-Р" изпъква над всичко това. На практика ако някой попита коя е най-успешната роботизирана научна мисия на Русия след промените, отговорът е безспорен - "Спектр-Р". Значението на този телескоп е толкова огромно, че трудно може да бъде надценено. Космическият телескоп на НАСА "Хъбъл" е дълъг 13 метра и широк 4.2 метра, като той работи най-вече във видимата област на електромагнитния спектър. "Спектр-Р" обаче работи в радиодиапазона и при него широчината, а не дължината е решаваща. Неговата антена има диаметър 10 метра, поради което разгръщането й бе изключително предизвикателтво. "Спектр-Р" излетя в космоса на 18-ти юли 2011 година с ракета "Зенит-2", а ускорителният й блок "Фрегат" постави телескопа в елиптична орбита с параметри 600 на 330 000 километра. Това ще рече, че телескопът почти достига до орбитата на Луната. Но излитането бе лесната част - разгръщането на антената се оказа трудно, с участието на много пиропатрони и пружинни механизми. Всичко това бе свършено успешно и не можем да не признаем, че руските специалисти са си свършили отлично работата при подготовката на мисията! Лично за мен това, което е най-същественото, е че руските космически апарати като правило не се славят с дълъг живот - не винаги изпълняват планираното си работно време. Но "Спектр-Р" разби всички очаквания. Телескопът бе проектиран за 5-годишен живот - т.е. от 2011-та до 2016-та година. А сега сме 2018-та година. Седем години на орбита! През последната една година "Спектр-Р" успя да извърши 659 научни наблюдения. Въпреки че откритията му рядко се тиражират в медиите, пълният списък на реферираните научни публикации е обнародван на този уеб сайт: http://www.asc.rssi.ru/radioastron/publications/publ.html За повече информация: Роскосмос Тази снимка, направена по време на наземните изпитания на космическия радиотелескоп "Радиоастрон" ("Спектр-Р") преди изстрелването му, показва гигантската 10-метрова антена на телескопа. Photo credit : NPO Lavochkin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2301-2018-spektr-r-7-let