SAlexandrov

Ракета на японска фирма рухна на стартовата площадка в страховита експлозия Кадър от снощната експлозия. Photo : Interstellar Technologies 30 юни 2018 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:30 ч. българско време частната японска компания Интерстелар Текнолоджис се опита да изстреля ракетата "Момо 2". Това бе вторият опит за изстрелване на ракета от този тип. За последен път "Момо" летя на 30-ти юли 2017-та година. Тогава тя достигна едва 20 от планираните 100 километра, тъй като 80 секунди след излитането полетът бе прекратен поради технически проблем. Снощи надеждите бяха големи за пълен успех, но ракетата се справи много по-зле в сравнение с миналогодишния опит. Двигателят успя да работи само няколко секунди, ракетата се издигна едва на няколко метра над Земята, след което рухна в страшна експлозия. Екипът е изненадан от развитието на ситуацията. Двигателят е тестван многократно на Земята, в продължение на дълги минути и никога не е експлодирал. Няма яснота защо точно сега се случи това. Няколко думи за Интерстелар Текнолоджис: компанията разработва ракетите "Момо", които трябва да способни да извеждат 20 килограма полезен товар на височина 100 километра по суборбитална траектория. Полетът осигурява 4 минути безтегловност, достатъчно за провеждане на научни експерименти. На базата на добития от "Момо" опит Интерстелар Текнолоджис иска да разработи и по-голяма ракета за извеждането на малки спътници в околоземна орбита. За разлика от много други стартъпи за суборбитални полети, които разчитат на твърдогоривни двигателни системи, едностепенните ракети "Момо" са течногоривни и работят с етанол и кислород. Снощната авария нанася тежък удар върху Интестелар Текнолоджис и дано двата поредни провала не откажат компанията. Хубаво е да напомним, че СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск, имаше цели три аварии на ракети "Фолкън 1", преди да отчете успешен полет на четвъртия път. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2274-2018-interstellar-explosion

Три тежки удара за руската космонавтика: Протон-М в пенсия, няма пари за Протон-Медиум, Европа се отказва от Союз на Куру 29 юни 2018 г. 17:00 ч. В рамките едва на няколко дни получихме три лоши новини за руската космическа индустрия... Първо, руските медии ни информираха, че Рогозин (ръководител на Роскосмос) планира окончателното пенсиониране на тежкотоварната руска ракета "Протон-М". Оттук насетне приоритетите ще са свързани с разработката на нови ракети "Ангара" [1]. Краят на "Протон-М" не е изненадващ. Само допреди няколко години, докъм 2014-2015-та, тази ракета беше доминираща на спътниковия пазар. Но през последните три години полетите на ракетата намаляха със 75%. Авариите зачестиха, а спътниковите разработчици почнаха закупуват мисии на по-евтини ракети като американската "Фолкън 9". Съгласно публикация на Анатолий Зак [2] предприятието-производител ГКНПЦ "Хруничев" търпи страховити загуби. През 2017-та тези загуби възлизали на 23 милиарда рубли, поради което била поискана помощ от руското правителство в размер на 30 милиарда рубли. Не е ясно как преходът към "Ангара" ще стане. Напомням на читателите, че за пръв път новите ракети летяха през 2014-та година, веднъж в лекотоварен и веднъж в тежкотоварен вариант. Но от тогава насам има почти пълно затишие относно "Ангара" и никакви нови полети. Пак по данни от Зак, по ирония на съдбата Русия увеличила дълга на ГКНПЦ "Хруничев", тъй като били наложени финансови наказания на предприятието поради неизпълнения на ангажиментите. Освен това според слуховете в руските медии ракетите "Ангара" не се очакват да бъдат по-евтини от "Протон", даже напротив... днес стойността на една ракета "Ангара-А5" в тежкотоварен вариант е равносилна на тази на две ракети "Протон-М" [3]. Голямата надежда за комерсиалното развитие на Русия беше свързана с разработката на лекотоварни и среднотоварни варианти на Протон - "Протон-Лек" и "Протон-Медиум". Счита се, че ако тези ракети бъдат въведени в експлоатация, цената им ще е равносилна на тази на американските ракети "Фолкън 9", поради което ще са конкурентноспособни. Има само един проблем - за да се разработят двете ракети, има нужда от първоначален капитал. Ето го и вторият удар - преди броени дни Зак оповести, позовавайки се на руски медии [4], че такъв капитал няма. Точно така, Русия няма пари, за да разработи поне "Протон-Медиум", поради което проектът е замразен. Не ще и дума, тъжна новина за ракетите "Протон" и изглежда, че Русия губи този дял от пазара. Но макар и с тази загуба, все още изглеждаше прибързано да обявяваме смъртта на руската космонавтика. Нали все още основната ракета "Союз" е в стабилно положение? От една страна Русия е в изгодна позиция - понастоящем корабите "Союз" са единственият начин за превоз на хора до "Международната космическа станция". От друга страна Европа изстрелва руски ракети "Союз" от космодрума Куру във Френска Гвиана. Но сега вече и този сектор на руската космическа индустрия е застрашен. Монополът на Русия върху пилотираните изстрелвания няма да продължи вечно. Както писах днес [5], от СпейсЕкс вече са предоставили първия кораб за пилотируеми нужди "Кру Драгън" в хангарите на НАСА. Това ще рече, че след 7-годишно прекъсване от края на космическите совалки, американската агенция отново разполага с пилотиран космически кораб. Скоро той ще бъде изстрелян за пръв път в тестов, безпилотен режим, след което американските астронавти ще могат да летят на него. При това СпейсЕкс не е единствената компания в САЩ - Боинг също разработва кораб "Старлайнър", който може да е готов до края на годината. За Русия остава само закупуването на ракети "Союз" от европейците. И ето третия и последен удар за руската космическа индустрия. Руските медии съобщиха [6], че европейците обмислят да се откажат от полетите на "Союз" от космодрума Куру. Това ще стане след въвеждането на новата европейска ракета "Ариана 6" в експлоатация. Засега първият полет на ракетата е планиран за 16-ти юли 2020, макар че може да бъде отложен за след още около година. Но веднъж влезе ли в експлоатация, руските ракети "Союз" стават ненужни. Космическите експерти са категорични, че навлизаме в много тежки години за руската космонавтика. След 2020 година тя ще се бори буквално за оцеляване. С липсата на нови разработки, с остаряването на старите съветски ракети и техните съоръжения, Русия бързо се превръща в неконкурентноспособна на все по-динамично развиващия се частен космически пазар. Постепенно навлизаме в реалност, в която никой няма да има нужда от руски космически ракети... Никой не успя да предвиди тази реалност - както споменах, допреди три години мястото на Русия на пазара на изстрелванията изглеждаше непоклатимо. Излитане на "Союз-СТ" от Куру през 2018 година. Скоро тези стартове могат да влязат в историята. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2273-2018-june-update-russian-space-program

Делят ни броени месеци до първите полети на комерсиалните орбитални кораби за пилотирани нужди 29 юни 2018 г. 12:45 ч. Съвсем скоро НАСА ще определи официалните дати за първите полети на комерсиалните кораби за пилотирани нужди, съобщава сайтът СпейсНюз [1]. Макар че се очертават известни отлагания и надали СпейсЕкс и Боинг ще проведат дебютен полет през август, каквито са официалните планове засега, вече можем да кажем със сигурност: до първите изстрелвания на "Драгън 2" (още наричан "Кру Драгън") и "Старлайнър" ни делят месеци, а не години. Всъщност от СпейсЕкс вече са предоставили космически кораб "Драгън 2" в центъра на НАСА Плъм Брук, където подлежи на окончателните термовакуумни изпитания [2]. Веднага щом те приключат, корабът ще се оправи към Кейп Канаверал, откъдето ще излети. Докъм 26-ти юни представителите на СпейсЕкс продължаваха да твърдят, че този първи полет ще е в края на лятото, а след него първият пилотиран ще е през декември. Ако има някакви отлагания, те няма да са чак толкова съществени - например, първи безпилотен през есента, първи пилотиран полет - в началото на 2019-та. Много по-сериозни забавяния този път има при Боинг, където първият полет на "Старлайнър" вече не се очертава да е преди октомври. Засега от компанията не са предоставили ревизиран график, нито са оповестили от какво естество са проблемите, с които са се сблъскали. Според неофициалните слухове първият безпилотен полет може да бъде отместен за края на годината, дори за началото на 2019-та. Така че СпейсЕкс отново изпреварва Боинг. Хубавото на тази новина е следното - за пръв път след дълги години разработка на нови пилотирани кораби, те вече са почти в готовност. Бъдещето в областта на пилотираната космонавтика най-сетне започва да просветлява. Снимка на космическия кораб "Кру Драгън" по време на термовакуумни изпитания. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2272-2018-last-months-before-commercial-crew-debut

Успех: Ракета Фолкън 9 изведе на път към МКС товарен кораб Драгън Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX 29 юни 2018 г. 12:58 ч. Светослав Александров. Днес в 12:42 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета "Фолкън 9" с товарен космически кораб "Драгън". Броени минути след излитането корабът се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет към "Международната космическа станция". В рамките на днешния полет не се предвиждаше завръщането на първата степен на ракетата - нещо повече, това беше последният полет на варианта "Блок 4" за нуждите на орбитална мисия. Оттук насетне СпейсЕкс ще използва само ракети от последната модификация "Блок 5". Тази модификация ракети е специално предназначена за бързо използване. Частната компания очаква всяка ракета "Фолкън 9 - Блок 5" да лети до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти с малко повече поддръжка. С "Блок 5" ще бъдат изстрелвани и пилотируемите кораби "Кру Драгън". СпейсЕкс разполага с още една степен "Блок 4" в хангара си. Засега компанията не планира мисия за нея, макар че има предложения степента да се използва при тестване на аварийните системи за спасяване по време на полет на "Кру Драгън". Корабът, който излетя днес, е стандартен товарен кораб "Драгън", който се използва за превоз на товар до "Международната космическа станция" и обратно. Това е единственият кораб, който може да връща товар от орбита на Земята, като изключим ограничените възможности на "Союз". Днес на борда на "Драгън" пътуват 1 233 килограма научни експерименти, 205 килограма провизии за екипажа, 178 килограма хардуер за американския сегмент на станцията, 12 килограма хардуер за руския сегмент, 21 килограма компютърна апаратура и др. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2271-2018-29-june-falcon-9-dragon

Ново научно изследване показва, че е по-вероятно да сме сами във Вселената Photo credit : Wikipedia user Hajor 28 юни 2018 г. 17:05 ч. Светослав Александров. По въпроса за извънземните, великият научнофантастичен писател Артър Кларк е казал следното: "Има само две възможности. Или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво ужасяващи". Най-новото научно изследване силно накланя везните в първата посока. В своя статия учените Андърс Сандбърг, Ерик Дрекслър и Тоби Орд от Оксфордския университет стигат до извода, че вероятността да няма извънземен разум в наблюдаваната Вселена е много голяма. Статията е озаглавена "Премахване на парадокса на Ферми". Напомням на читателите, че през 1950 година, по време на обяд в лабораторията Лос Аламос, учените започват да дискутират по случайност, ей-така между другото, въпроса за летящите чинии и извънземния разум. Никой не предполага, че впоследствие този обяд ще стане легендарен и по време на него ще се роди една от най-великите мисли относно търсенето на извънземни. В хода на дискусията Енрико Ферми задава елементарен въпрос: "Но къде са всички те?" Наистина, къде са извънземните? Ние живеем на планетата Земя, която обикаля около звезда - Слънцето. Но Вселената е огромна. В нея има множество други звезди. Около тях може да има множество други планети. Статистически има шанс на някои от тях да е възникнал разумен живот. Тогава защо не виждаме доказателства за неговото съществуване? Вселената изглежда пуста. Радиоантените на SETI претърсват космоса за чуждоземни радиосигнали, но уви - през последния половин век такива не са намерени. Именно съществената вероятност да има разумен живот във Вселената, съчетана с липсата на доказателства за такъв, днес носи името "парадокс на Ферми", в чест на големия учен. Правени са множество опити да се разреши този парадокс, но всички те са незадоволителни. Несигурността идва от факта, че е трудно да определим какъв брой планети във видимата Вселена притежават разумен живот. Математически проблемът е формулиран от Франк Дрейк през 1961 година, който дава следното уравнение: N (броят развити цивилизации)= R* x fp x ne x fl x fi x fc x L, където: R*= броят звезди в нашата Галактика fp= каква част от звездите имат планетни системи ne=броят планети, на които може да започне живот fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция fi=на каква част от горепосочените планети еволюционният процес ще доведе до появата на разумна цивилизация fc=на каква част от горепосочените планети разумната цивилизация ще развие радиокомуникация L=периодът от време, за които тези цивилизации излъчват радиосигнали. Проблемът на уравнението на Дрейк е, че не всички от параметрите могат да бъдат установени с точност. Някои от тях - да. Лесно можем да кажем какъв е броят на звездите в Млечния път. През последните години започнахме да изясняваме стойностите на параметрите fp и ne, благодарение на космически мисии като телескопите "Кеплер" и "Тес". Но все още нямаме ясна идея какви са останалите стойности. Или както казва Джил Тартър (която е астроном от проекта SETI): "Уравнението на Дрейк е чудесен начин да формулираме невежеството си". Опитите за решаване на уравнението на Дрейк винаги са разчитали на определени догадки за неясните параметри. Някои учени казват: да предположим, че стойността на еди кой си параметър е еди каква си. С помощта на тези догадки ще се получат определени стойности на N, но те, от една страна, не са точни, а от друга страна често пъти се представят в медиите като факти, докато в реалността става въпрос просто за едни предположения, лежащи върху догадките. Не на последно място, в условията на тази несигурност резултатът N зависи и от личните пристрастия на учените - оптимистите винаги са склонни да завишават параметрите, а песимистите да ги занижават. Ето защо Сандбърг, Дрекслър и Орд използват съвсем различен подход. Те провеждат статистически анализ на уравнението на Дрейк, но третирайки параметрите такива, каквито са - несигурни. Взимат най-големите и най-малките възможни стойности, съобразно текущото научното познание. Накрая вместо да се получат предположения (както обикновено се случва по време на по-лаишките тълкувания на уравнението на Дрейк), екипът от учени получава реалното разпределение. Разпределението е доста широко поради несигурностите на параметрите, но въпреки това показва каква е вероятността да сме сами във Вселената. Резултатът е изненадващ - оказва се, че има голяма вероятност да сме сами в галактиката! Искам да подчертая, че това не е категорично становище - "да, има разумен живот" или "не, няма разумен живот". Но статистическият анализ на уравнението на Дрейк предоставя сравнително точна оценка на вероятностите. Изчисленията показват, че вероятността да сме сами в нашата галактика Млечен път възлиза на между 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена - между 39% и 85%. "Когато вземем предвид реалистичната несигурност, като заменим конкретните догадки с вероятностните разпределения, които отразяват нашето текущо научно разбиране, няма причина да сме убедени, че в Галактиката (или наблюдаваната Вселена) съществуват други цивилизации", пишат авторите. "Установяваме съществена (ex ante) вероятност да няма друг интелигентен живот в наблюдаваната Вселена и поради това не бива да ни изненадва, че не можем да открием никакви следи от неговото съществуване. Този резултат премахва парадокса на Ферми и по този начин елиминираме нуждата да вкарваме спекулативни механизми защо цивилизациите неизбежно нямат наблюдаем ефект във Вселената". В крайна сметка това е научният подход. Ако нямаме доказателства за наличието на извънземен разум, Бръсначът на Окам ни дава основание да предпочетем теорията с най-малко излишни предположения. Най-простото обяснение е, че ако няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, отколкото да спекулираме, че извънземни има, но... "крият се", "не проявяват интерес да се свързват с нас" и т.н. Тогава е хубаво да се замислим защо много учени продължават да вярват в извънземния разум, макар и доказателствата за неговото наличие да са нула. Новото проучване се дискутира изключително активно сред космическите общности. Илон Мъск, основателят на космическата компания СпейсЕкс, коментира, че с оглед на новите резултати, става все по-наложително да разселим земния живот на другите планети. Ако нашата цивилизация е единствената разумна в цялата Вселена, то трябва да положим всички усилия, за да я запазим. Включително чрез космическа колонизация. Ще си позволя да дам и аз своите коментари по темата, не само като администратор на КОСМОС БГ, но също така като биолог. Изчисляването на вероятностите е важно, но според мен въпросът за разумния живот във Вселената все още е далеч от своето окончателно разрешаване. Науката е тръгнала в правилна посока - първо трябва да установим дали има други места във Вселената, където съществува прост (микробиален) живот. Засега данните от космическите апарати показват категорично, че органичните вещества, структурните блокчета на живите организми, са широко разпространени - открили сме данни за тяхното съществуване на други планети и луни в Слънчевата система. Но все още не сме открили нито едно място, където от тези органични вещества да е протекла абиогенеза и да са се появили микроскопични организми. Ако открием дори и най-прост живот, да кажем, на Марс или на Енцелад, това ще е огромна крачка за науката - ще знаем за наличието на поне едно място освен Земята, където има жизнена дейност. Но и отговорът на този въпрос ще е само една малка крачка напред към изясняването на цялостната картина. Възможно е микробиалният живот да е често срещано явление във Вселената, но същото да не е вярно за разумните цивилизации. Дори на нашата Земя в продължение на милиарди години животът е съществувал само под формата на най-прости едноклетъчни организми. Земята е на цели 4.5 милиарда години, но едва преди 900 милиона години са се появили първите многоклетъчни организми. След това изминали още 400-500 милиона години, преди тези многоклетъчни организми да излязат на сушата. А динозаврите са измрели съвсем наскоро спрямо космическите мащаби: преди 65 милиона години. Еволюцията на хоминидите е явление, което е станало едва в последните 6 милиона години. От тях развитието на Homo sapiens се случва през последните 200 - 300 000 години... Горепосочените факти говорят сами за себе си: в продължение на милиарди години животът на Земята е бил едноклетъчен, в продължение на милиони - мноклетъчен, но без да е имало човешка цивилизация, а в продължение на хиляди години е имало човешка цивилизация, но тя не е била технологично развита. Каква е гаранцията еволюцията да е протекла по подобен начин и на другите планети? Имаме ли увереност, че изобщо ще открием планета с живот? Не. А такава с разумен живот? И на какъв етап от развитието му ще е той? Не знаем... Това не значи да не опитваме. Показаното по-горе проучване ни изяснява вероятностите съобразно текущото развитие на науката, но още данни трябва да бъдат натрупани, още наблюдения трябва да се направят, за да може да се доближим до по-сигурен отговор. Намираме се съвсем в началото от космическата епоха. Възможно е в рамките на нашия живот никога да не научим отговорите на големите въпроси по задоволителен начин. Но може и да ги научим. Въпреки това трябва да се приготвим да чакаме. Космонавтиката е достатъчно вълнуваща днес, дори и когато правим още тези най-елементарни крачки извън пределите на нашата планета. Важното е, че пътешествието е започнало. Важното е, че сме на правилния път. Дано не се отклоним и да продължим да сме все така любознателни. А отговорите все някой ден ще дойдат - рано или късно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2270-2018-28-june-we-are-alone

Пълен позор: отложиха изстрелването на телескопа Джеймс Уеб за 2021 година 27 юни 2018 г. 21:21 ч. Гигантският космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб", известен още като "заместника на Хъбъл", се премести още едно стъпало напред по стълбичката на позора. Днес беше оповестено, че изстрелването му се отлага за 2021 година [1]. Поредното отлагане се случи само три месеца след предишното, когато беше оповестено, че датата за старта се измества от 2019 за 2020 година [2]. Сега саркастично можем да добавим, че нищо чудно след още три месеца да бъде добавена още една година към отлаганията. При това НАСА съобщи, че общата цена на телескопа се очертава да възлезе на $9.9 милиарда долара. Американските данъкоплатци имат пълното основание да питат къде отиват тия пари. Авторитетният журналист Кийт Кауинг от НАСАУоч напомня [3], че първоначално през 2002 година договорът е бил сключен за $824 милиона долара. Как телескопът поскъпнал до близо $10 милиарда ... това никой не знае. Разработката на "Джеймс Уеб", който хумористично настроени космически ентусиасти нарекоха "Джъст Уейт" (буквален превод - просто почакайте), бе съпътствана от множество проблеми. Наскоро ръководството на мисията откри, че винтове и гайки хвърчат от телескопа и никой не знае защо [4]. Най-разумното нещо, което може да се направи, е политиците да вземат решение да зачеркнат окончателно боклучавия телескоп, предавайки го на вторични суровини. Но надали това ще стане. Аргументът е, че за "Джеймс Уеб" вече са похарчени толкова много много пари, че няма как да не бъде завършен. Това в икономиката се нарича sunk cost fallacy. Икономистите определят поведението като ирационално - ако толкова много пари са похарчени за даден проект безрезултатно, какъв е смисълът да се продължава? Въпреки това на базата на sunk cost fallacy се финансират редица дългострои в редица държави. САЩ не е изключение. И България не е изключение - типичен пример е АЕЦ Белене. Няма спор - днешните новини са лоши за НАСА. Бюрократичната космическа агенция за пореден път се проваля в това да реализира навреме мащабен проект. Новините са и лоши за основния подиспълнител на телескопа, Нортроп Груман. 2018-та е изключително лоша за компанията - първо в началото на годината поради дефект на адаптер, произведен от Нортроп Груман, бе загубен шпионският спътник "Зума". А сега - проблемите с "Джеймс Уеб". "Джеймс Уеб" е замислен през 90-те години на миналия век, а първоначалната му формулировка е направена през 1999 година. Това ще рече - разработката на телескопа се бави вече четвърт век. Никога вече не трябва да се строи космически апарат по неговия модел, категорични са някои експерти. Гигантското жълто огледало на телескопа "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2269-2018-james-webb-delayed-2021

Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър публикува избрана селекция снимки на Червената планета 27 юни 2018 г. 12:40 ч. Екипът на руско-европейската мисия с българско участие "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува поредица от снимки на Червената планета, заснети в края на май. Снимките са изключително интригуващи - те показват фрагменти от гигантския каньон Валес Маринерис, части от планината Олимп, както и място, където може да кацне новият марсоход "ЕкзоМарс 2020". Източник : ЕКА Басейнът Хелас, заснет от ЕкзоМарс Регионът Йус, намиращ се на дъното на гигантския каньон Валес Маринерис Долината Морт, която е кандидат за кацане на марсохода "ЕкзоМарс 2020" Фрагмент от гигантската планина Олимп Регионът, където долината Узбой се влива в кратера Холдън. Credits : ESA/Roscosmos/CaSSIS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2268-2018-june-exomars-selected-photos

УСПЕХ: Японската роботизирана станция Хаябуса 2 пристигна в орбита около астероида Рюгу! Снимка на астероида Рюгу, заснета преди броени часове от "Хаябуса 2", от разстояние 22 километра. Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, Aizu University, AIST 27 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката! След три години и половина пътуване японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" пристигна в орбита около своята цел - астероида Рюгу, намиращ се на 300 милиона километра от Земята. По данни от японската космическа агенция за навлизането в орбита е бил използван химичният двигател на "Хаябуса 2". Той се е задействал и се е изключил по план. Разстоянието между "Хаябуса 2" и Рюгу е стабилно и възлиза на около 20 километра. Бордовите системи на роботизираната станция са в добро състояние. Напомням на читателите, че "Хаябуса 2" е възвръщаема космическа мисия - т.е. пътешествието до астероида е само половината от свършената работа. През близките месеци предстои изучаването на Рюгу от орбита и подбирането на места за кацане. След това "Хаябуса 2" трябва да се сближи с повърхността, да вземе проби и накрая да отлети обратно към Земята. Ако кацането на Земята е благополучно, учените ще вземат събраните проби и ще ги анализират в наземни лаборатории. На борда на "Хаябуса 2" пътуват и четири спускаеми апарата за изучаването на астероида на място. Това са трите астероидохода на Япония "Минерва 2" и европейският стационарен апарат "Маскот". "Хаябуса 2" е втората възвръщаема японска мисия до астероида. Първата "Хаябуса" бе изстреляна през 2003 година. Тя пристигна в орбита около астероида Итокава през 2005 година. Кацанията на повърхността му бяха успешни и макар че имаше съмнения дали прахосъбиращите механизми са сработили, след завръщането през 2010 година учените потвърдиха - в контейнерите има микроскопични проби от повърхността на Итокава. Още преди завръщането на "Хаябуса", през 2006-та година японската космическа програма обяви плановете за втора подобна мисия. След дълги години разработки, "Хаябуса 2" бе изстреляна през декември 2014 година. Възвръщаемите мисии са много важни за развитието на науката. През изминалите десетилетия се наложи като стандарт небесните тела да бъдат изучавани с роботизирани космически апарати, дистанционно. Роботизираните мисии провеждат експериментите на място и изпращат данните по радио. Но изследването на чуждоземен материал на Земята е нещо съвсем различно - могат да се използват сложни прибори, които са обемни и твърде тежки, за да бъдат изстреляни в космоса. За съжаление възвръщаемите космически мисии винаги са били малко. За пръв път доставка на Земята на материал от друго небесно тяло е направено през 1969 година, по време на експедиция "Аполо 11". Астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин събират 22 килограма скали от Луната. Следващата възвръщаема мисия, пак през 69-та година, е "Аполо 12", като астронавтите събират 34 килограма. До края на програма "Аполо" са събрани 326 килограма лунни скали от още четири мисии. През 1970 година съветската мисия "Луна 16" влиза в историята, след като каца на Луната, взима 101 грама проби, излита обратно и ги доставя на Земята. Уникалното за времето е, че за разлика от "Аполо", които са пилотирани експедиции, "Луна 16" извършва постижението изцяло в роботизиран режим. Впоследствие през 1974 година "Луна 20" доставя на Земята 55 грама лунни проби, а "Луна 24" - 170 грама през 1976 година. Вярно е, че СССР се сдобива с многократно по-малко материал в сравнение с американците по времето на "Аполо", и все пак мисиите свършват успешно задачите си напълно автоматично. В началото на новото хилядолетие интересът към възвръщаемите експедиции се възражда. През 2001 година е изстреляна американската мисия "Дженезис" - първата възвръщаема експедиция, която доставя проби отвъд орбитата на Луната. "Дженезис" лети отвъд орбитата до Луната и събира частички слънчев вятър. При кацането обратно на Земята не се задействат парашутните системи и капсулата се забива в пясъците на Юта, но въпреки това голяма част от контейнерите с проби се оказват запазени и биват изучени. През 2006-та година на Земята се завръща "Стардъст". Това е първата мисия, която взима проби от комета. Понеже кометите са активни и изхвърлят много прахов материал, кацане на повърхността не се налага - "Стардъст" събира от кометата Уайлд 2 проби посредством специален аерогел, който улавя изхвърлените частички. Кацането обратно на Земята е успешно, този път няма проблеми с парашутните системи, а учените се сдобиват с огромно богатство от материал. Следващата мисия, която се завръща на Земята, е гореспоменатата първа "Хаябуса" през 2010 година, с пробите от астероида Итокава. А през 2011 година науката търпи огромни поражения, след като опитът на Русия да вземе проби от марсианската луна Фобос търпи крах - мисия "Фобос-Грунт" аварира в околоземна орбита. И стигаме до настоящата 2018 година. Сега вече имаме не една, а цели две възвръщаеми експедиции! Освен "Хаябуса 2", намираща се в орбита около Рюгу, на път към астероида Бену е и американската мисия "Озирис-Рекс". Ако "Озирис-Рекс" успее, очаква се да събере между 500 грама и 2 килограма проби от астероида. Това ще е най-голямото количество събран материал от небесно тяло след приключването на програма "Аполо". За повече информация относно "Хаябуса 2" : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2267-2018-27-june-hayabusa-arrives-ryugu

Хаябуса 2 засне астероида Рюгу от разстояние 40 километра Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" засне астероида Рюгу на 24-ти юни. Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, Aizu University, AIST 25 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" вече почти пристигна в орбита около астероида Рюгу - остана съвсем малко. Най-сетне, след 3.2 милиарда километра пропътувани, космическият апарат ще се срещне с малкото небесно тяло. Най-новите снимки, заснети едва вчера, показват астероида в пълния му блясък. Виждат се ясно скалите и кратерите. Последните изображения потвърждават това, което съобщих преди няколко дни - изключително голямо разнообразие от различен тип терен. Това е от огромно значение за учените, които ще получат уникални данни за структурата на астероида, но също така инженерите ще са затруднени, за да бъдат подбрани подходящи и безопасни места на кацане. Напомням на читателите, че на борда на "Хаябуса 2" пътуват три малки астероидохода "Минерва", както и европейски спускаем апарат "Маскот". За повече информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2266-2018-ryugu-40km

Бъз Олдрин съди децата си, мениджърката си и основаните от него компании На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 23 юни 2018 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Тъжни събития се развиват покрай Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. Съгласно базите данни на американските съдилища [1] легендарният астронавт е завел съдебно дело срещу сина си, дъщеря си и всичките си компании и организации. Обвиненията на Бъз Олдрин са, че неговият най-голям син Андрю Олдрин е прехвърлил неправомерно $475 000 долара в джоба си през 2017-та и 2018-та година без знанието на баща си. Олдрин обвинява и бившата си мениджърка Кристина Корп, че се е възползвала от кредитните карти на астронавта, от неговите сувенири и акаунти в социалните мрежи. Освен това делото разкрива, че Бъз Олдрин, който вече е бил женен три пъти, иска да се жени за четвърти път. Бившият астронавт обвинява останалите членове на семейството си в тормоз по отношение на романтичния му живот. От друга страна синовете и дъщеря му твърдят, че вече е станал стар и сенилен, с деменция и Алцхаймер. Бъз Олдрин, който е на 88 години, наистина е станал твърде активен в последно време. Той често се появява в Белия дом, член е и на Националния космически съвет на американския вицепрезидент Майк Пенс. Запознати със ситуацията казват, че не се представя добре публично и не слуша, когато другите му говорят нещо. На практика още миналата година на страниците на Спейс Ревю [2] се появи статия, която обсъждаше публичното му поведение на космически конференции. Той редовно е канен на космически конференции заради името си, но просрочва даденото му време, "изяжда" от почивките и от времето на други говорители. При това е крайно нетактичен и не обръща внимание на забележките. Бъз винаги е бил активен в социалните мрежи - или поне човекът, който отговаря за акаунта му в Туитър [3]. През последните няколко седмици обаче акаунтът неочаквано замлъкна. И изведнъж, на 18-ти юни, се активизира отново, обявявайки, че мениджърката Кристина Корп вече не го представлява. Оттогава насам акаунтът на Бъз непрекъснато бълва информация в стил, който изобщо не е типичен за астронавта. Не ще и дума - тъжно е това, което се случва около Бъз. При това не е прецедент в историята на авиацията и космонавтиката. През 2006-та година Чък Йегър, първият пилот, преминал звуковата бариера, заведе дело срещу четирите си деца за злоупотреба с финансите му. Подобни случки като правило никога не завършват добре, независимо от изхода на съдебното дело. Да, напълно е възможно децата на Бъз да са вземали самоволно решения за управлението на имотите му, като са разпространявали слухове, че е вече твърде стар и сенилен. От друга страна обратното също може да е напълно вярно - случва се, когато човек остарее, да развие лоши качества покрай деменцията си, да стане параноичен, а неговите най-близки хора да се опитват да действат в неговия най-добър интерес. А за всички нас е хубаво да се замислим какво всъщност дължим на остарелите си герои, които са постигнали много неща в миналото. Относно Бъз Олдрин можем да кажем, че има велики постижения в не чак толкова далечното минало - през декември 2016 година той се превърна в най-възрастния човек, посетил Южния полюс, а приключението за малко щеше да го убие. Това показва, че Бъз Олдрин безспорно е авантюрист и смел човек, но също толкова безспорно е и тежък характер. Трябва ли да му прощаваме слабостите на характера? Оставям въпроса отворен и нека всеки сам да си отговори на него, но все пак бих напомнил следното - никой не е длъжен на никого за нищо. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2265-2018-buzz-aldrin-sues-family

Последните снимки на астероида Рюгу разкриват един малък, но комплексен и интересен свят Снимки на астероида Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на 19-ти и 20-ти юни. Photo credits : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Koichi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. 21 юни 2018 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Много хора, включително и космическите ентусиасти, сме свикнали да възприемаме астероидите просто като скучни скали, реещи се в космическото пространство между планетите. Твърде са малки, за да има каквото и да е интересно на тях. Но снимките на Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на 19-ти и 20-ти юни, показват нещо съвсем различно : дори и на този малък астероид, който е с диаметър по-малко от един километър, има забележителности! Оказва се, че на Рюгу има наноси от по-светъл материал, който се вижда като бяло петно в горната част на снимките. Няма как да не си спомним, че подобни бели петна бяха открити на планетата-джудже Церера (макар че тук причините биха могли да са различни). Белите петна изглеждат такива поради факта, че имат голяма отражателна способност. Освен това големият пояс от планински върхове, който обкръжава екватора, е също по-светъл в сравнение с околностите си. Тази цветова разлика може да свидетелства за разлики в минералния състав на повърхността и в размера на частичките, изграждащи скалите. Наблюдават се и вдлъбнатини, подобни на кратери. Самият факт, че на Рюгу има такова разнообразие от забележителности, подсказва, че астероидът е претърпял комплексни еволюционни процеси. Като правило се смята, че малките астероиди с размер под 1 км като Рюгу са създадени скоро (т.е. в рамките на последните няколкостотин милиона години) по време на фрагментацията на голямо планетно тяло. Продължаваме да очакваме окончателното пристигане на "Хаябуса 2" около Рюгу, което ще е факт през следващите няколко дни. Стискаме палци и за по-нататъшното освобождаване на спускаеми апарати на повърхността. За допълнителна информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2264-2018-ryugu-19-20-june

СпейсЕкс показа снимка на кораба Драгън 2 по време на вакуумни изпитания 21 юни 2018 г. 08:05 ч. СпейсЕкс оповести в Инстаграм, че първият кораб "Драгън 2" (или още "Кру Драгън") се намира в центъра на НАСА Плъм Брук Стейшън за вакуумни изпитания. След като тестовете приключат, корабът ще се отправи към космическия център Кенеди, за да започнат подготовките за първия му полет. По официална информация дебютните полети (в безпилотен режим) на корабите "Старлайнър" (Боинг) и "СпейсЕкс" (Драгън) все още са предвидени за август, но отлагания не са изключени. При това изглежда, че Боинг ще изпревари СпейсЕкс. Но при всички положения очакваме дебютите да бъдат проведени до края на 2018-та. Вече вторите полети ще са в пилотиран режим. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2263-2018-crew-dragon-vacuum-testing

Не е първата. Хаябуса 1 също достави материали успешно. Иначе на астероидите има гравитация и може да се каца.

Праховата буря на Марс стана глобална Снимка на марсианския терен от "Кюриосити", направена на 21-ви май (вляво) и снимка, направена на 17-ти юни (вдясно). Черешовият цвят вдясно се дължи на марсианските прахови частици, които се намират високо в атмосферата и пропускат само червената светлина, но не и синята и зелената. Разликата в снимките се дължи и на различните времена на експозиция. Credits : NASA/JPL-Caltech/MSSS 21 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА вчера оповести, че праховата буря на Марс е вече глобална - т.е. толкова се е разраснала, че обхваща цялото кълбо на планетата. Напомням на читателите, че миналата неделя агенцията изгуби контакт със стария марсоход "Опортюнити". Досега радиоконтактът не е възобновен, но екипът не храни надежда това да стане, докато прахът не падне обратно на повърхността. Работата на "Кюриосити" продължава нормално - той, за разлика от "Опортюнити", не разчита на слънчеви батерии, а има ядрена батерия, позволяваща му да работи денонощно. Именно "Кюриосити" прави безпрецедентни наблюдения на бурята. Атмосферната мъгла, която блокира слънчевите лъчи, се измерва с показателя "тау" - той вече е 8.0 над кратера Гейл, където работи "Кюриосити". "Опортюнити" за последен път измери тау 11.0 - денят над равнината Меридиани практически се бе превърнал в нощ. Учените все още не разбират напълно механизмите, по които се образуват глобалните прахови бури. Не е ясно защо някои бури са малки и продължават само около седмица, докато други стават толкова големи, че обгръщат цялата планета. За последен път буря от такъв мащаб възникна на Марс през 2007 година, преди повече от десетилетие. Днес обаче, за разлика от тогава, има много повече орбитални мисии, които наблюдават - американските "Марс Одисей", "Марс Риконисънс Орбитър" и "Мейвън", европейската "Марс Експрес", руско-европейската "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те правят измервания и ще обогатят човешките познания. Праховите бури не са уникални за Марс - и на Земята има такива в пустинните райони. Няма обаче начин те да станат глобални - плътната атмосфера, силната гравитация и валежите по света пречат това да стане. Учените смятат, че сега, след като Марс е покрит целия от прах, верижната реакция не може да продължи - няма как вятърът да загребва все повече прах, така че очакваме през близките седмици бурята да стихне. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2262-2018-mars-dust-storm-now-global

На разстояние 240-330 километра от астероида Рюгу, автоматичната станция Хаябуса 2 различи за пръв път детайли от повърхността му! Снимки на астероида Рюгу, заснети от "Хаябуса 2" на разстояние между 240 и 330 километра от него. Photo credits : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Koichi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. 19 юни 2018 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 17-ти и 18-ти юни автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" направи поредните снимки на астероида Рюгу и вече се забелязват отделни детайли от повърхността му! Пристигането в орбита около астероида ще е факт през близките няколко дни. Оказва се, че диаметърът на Рюгу е 900 метра, което съвпада с оценките от наблюденията, направени от наземни телескопи. Формата му силно напомня на тази на астероида Бену, който ще бъде изучаван по-късно през годината от американската мисия "Озирис-Рекс". Повърхността на Рюгу е осеяна с кратери, като на снимката в горния ляв ъгъл се вижда, че един от тези кратери е доста голям - с диаметър, надхвърлящ 200 метра. В екваториалната част има хребет от планински тип. Със сигурност "Хаябуса 2" ще посети един много интересен астероид, но с всичките тези неравности на повърхността ще има трудности при подбирането на места за кацане. Освен че самият майчин кораб трябва да се доближи до повърхността, за да вземе проби за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории (напомням, че "Хаябуса 2" е възвръщаема мисия), на борда има общо четири допълнителни спускаеми апарата. Това са три астероидохода "Минерва" и един "Маскот" - малка роботизирана сонда, разработена от космическите агенции на Франция и Германия. На борда на кораба пътува и устройство тип импактор - т.е. той ще се разбие в повърхността, вследствие на което ще бъде задействан взрив за изхвърляне на материал от повърхността на Рюгу. Част от този материал също може да бъде събран от "Хаябуса 2". За повече информация: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2261-2018-hayabusa-2-ryugu-240-330-km

Снимка на деня: Селфи на Марс по време на пясъчна буря Марсоходът "Кюриосити" си направи това селфи на 15-ти юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 18 юни 2018 г. 20:25 ч. Светослав Александров. На Марс бушува страховита пясъчна буря, но на марсохода "Кюриосити" тя не пречи. За разлика от "Опортюнити", който се захранва от слънчеви батерии и промяната на видимостта директно се отразява на работоспособността му, по-новият марсоход на НАСА няма този проблем - "Кюриосити" е екипиран с ядрена батерия. На 15-ти юни екипът на мисията беше зает с това да заснема околния пейзаж, а като резултат от снимачната кампания получихме и показаното по-горе "селфи". Според журналиста Ленърд Дейвид [1] снимките са направени вследствие на големия интерес към влиянието на праховите бури на околната среда. Преди няколко дни на страниците на КОСМОС БГ подчертах [2], че учените все още не разбират механизмите, по които такъв тип бури възникват. Знае се в общи линии, че с настъпването на марсианското лято слънчевите лъчи загряват повърхността, прахът се вдига високо в небето и променя силно видимостта. Съответно промените в температурите водят до вятър, който вдига още повече прах. Пясъчните бури могат да станат толкова интензивни, че да покрият по-голямата част от марсианската повърхност. Когато това се случи, те се наблюдават и с малък телескоп от Земята. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2260-2018-june-curiosity-space-selfie

Немският астронавт Александър Герст изгледа Германия-Мексико от орбита 18 юни 2018 г. 00:09 ч. Светът е футбол! Днес обаче този израз добива нов смисъл - футболът излиза извън рамките на нашия земен свят, тъй като астронавтите в космоса разполагат с възможността да гледат Мондиал 2018 на живо. Преди броени минути немският астронавт Александър Герст, който понастоящем живее на "Международната космическа станция", се похвали, че е изгледал мача Германия-Мексико и за доказателство пусна своя снимка в Туитър [1]. За негово съжаление отборът му загуби с 0:1 от мексиканците, но Герс се шегува. "Първата игра все още се брои за репетиция", оповести той в социалната мрежа и пожела успех на тима си по-нататък. Независимо дали Германия ще успее по-нататък на Световното, ние няма как да разберем. Хубаво е обаче да напомним, че през 2014-та година страната стана футболен шампион. Тогава Александър Герст също беше в космоса и видя постижението от орбита. Пък кой знае - може сега да се случи същото? Германия - Мексико от орбита (натиснете тук за пълен размер на снимката). Photo credit : Alexander Gerst http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2259-2018-gerst-watching-football

Историческа дата: днес отбелязваме 55 години от полета на първата жена в космоса Валентина Терешкова 16 юни 2018 г. 16:10 ч. На 16 юни 1963 г. от космодрума Байконур излита корабът "Восток 6" с космонавт на борда Валентина Терешкова (26 г.). Позивната на кораба е "Чайка". Целта на мисията е сближаване на "Восток 6" с изстреляния два дни по-рано кораб "Восток 5", който е управляван от космонавта Валери Биковски. Сближаването е осъществено успешно, а двата кораба комуникират един с друг директно. По време на мисията Валентина Терешкова страда от космическа болест. Въпреки неудобствата тя изпълнява полетната си програма по план и снима Земята. Днес 81-годишната героиня на космонавтиката все още е активна, посещава различни космически и обществени събития и е в добро здраве. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2258-2018-tereshkova-55-years-anniversary

Роботизираната мисия Хаябуса 2 за пръв път различи формата на астероида Рюгу! Това видео обединява общо 52 снимки, заснети на 14-ти юни. Photo credit : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi Univ., Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji Univ., Aizu Univ., AIST 16 юни 2018 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Едни от най-хубавите моменти в космонавтиката настъпват когато построен от човека апарат за пръв път доближава небесно тяло, което никога в историята на човечеството не е било изучавано. Такова тяло е астероидът Рюгу. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" ще пристигне в орбита около него през следващите няколко дни. За голяма радост на космическите ентусиасти екипът на мисията реши да публикува своевременно снимките от "Хаябуса 2" и така ние имаме възможността да наблюдаваме прогреса на експедицията почти в реално време. Горното видео представлява компилация на 52 изображения, всички от които бяха заснети на 14-ти юни. Към момента на заснемането разстоянието между "Хаябуса" и Рюгу възлизаше на между 650 и 700 километра. Общо целият диаметър на астероида се побира в рамките на 12-13 пиксела. Екипът е приложил известна графична обработка, за да може повърхността да изглежда гладка. И това е само началото! С приближаването на "Хаябуса 2" все повече и повече към Рюгу снимките ще стават все по-добри и по-детайлни. Източник: JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2257-2018-jaxa-hayabusa-2-surface-features

Двама астронавти излязоха в открития космос, за да монтират нови камери на МКС 14 юни 2018 г. 17:25 ч. Днес астронавтите на НАСА Дрю Фойстел и Рики Арнолд излязоха от външната страна на "Международната космическа станция", за да монтират нови камери. По думи на НАСА, камерите ще помагат на новите пилотирани кораби "Старлайнър" на Боинг и "Драгън 2" на СпейсЕкс да се скачват с орбиталния комплекс. Пак по думи на НАСА, първите "безпилотни тестове" на корабите ще са в края на годината. Тъй като според последната актуализация на графика полетите трябваше да се случат през август, това е поредното голямо отлагане за комерсиалната пилотирана програма и е в тон с традицията на всеки шест месеца първите полети да се отлагат с още шест месеца. С това съобщение можем да се простим с мечтите СпейсЕкс и Боинг да изпратят в човек в космоса през тази година и ако има някаква надежда за американски пилотиран космически полет до края на 2018-та, тя сега лежи само в ръцете на Ричард Брансън и Джеф Безос. Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit: NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2256-2018-14-june-spacewalk

Китайският микроспътник Лонгчян 2 направи прекрасни снимки на Земята и Луната от окололунна орбита! Една от снимките на Земята и Луната, направени преди броени дни от спътника "Лонгчян 2". Photo credit : HIT/KACST 14 юни 2018 г. 16:56 ч. Светослав Александров. На 21-ви май в 00:28 ч. българско време китайската ракета "Лонг Марч-4С" изведе на път към точката на Лагранж Л2 комуникационния спътник "Чьечиао". Тази точка лежи на 64 000 километра отвъд обратната страна на Луната. Днес беше съобщено, че спътникът успешно се е позиционирал в т.нар. хало орбита около Л2 и в края на 2018-та ще осъществява връзката между Земята и бъдещия апарат "Чанг'e 4". Това ще е първата мисия в историята на човечеството, която ще извърши кацане върху невидимата от човешко око страна на естествения ни спътник. Но "Чьечиао" не полетя сам. Като вторичен полезен товар на ракетата бяха монтирани и два микроспътника - "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". Спътниците бяха построени от Харбинския технологичен институт и всеки един от тях трябваше да се позиционира в орбита около Луната. "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2" тежат по 45 килограма, стабилизирани са по трите оси и са с размер 50 на 50 на 40 сантиметра. Поради все още неясни до този момент проблеми "Лонгчян 1" загуби радиовръзка със Земята и не успя да извърши спирачните си маневри около Луната. "Лонгчян 2" обаче постигна успех и днес спътникът работи около Луната в орбита с параметри 350 на 13 800 километра. Днес бяха публикувани първите снимки от "Лонгчян 2"! Снимките са заснети с помощта на малка камера, разработена в Саудитска Арабия, в Града за наука и технологии "Крал Абдулазиз". Няма как да не обърнем внимание - снимките твърде много напомнят на тези, получени от мисиите "Аполо". Ето как е изглеждала Земята по време на експедицията "Аполо 11" с астронавти Армстронг, Олдрин и Колинс: Photo credit: NASA Така че, за последен път получаваме ясно и категорично доказателство, този път от Китай, за това колко автентични са били пилотираните лунни експедиции на НАСА. Китайските снимки наподобяват американските и са също с толкова високо качество! Още снимки от "Лонгчян 2": Photo credits : HIT/KACST ИЗТОЧНИК: BG2BHC Twitter account http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2255-2018-chinese-longjiang-2-photographs-earth-moon

Хаябуса 2: снимка на астероида Рюгу, заснета на 13-ти юни, от разстояние 920 километра 14 юни 2018 г. 08:07 ч. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2", която в близките дни се очаква да пристигне около астероида Рюгу, прави все по-детайлни снимки на него. Вижте последната снимка на астероида, заснета вчера, на 13-ти юни от разстояние 920 километра. Макар че все още трудно се забелязват детайли от повърхноста, диаметърът на астероида обхваща вече 10 пиксела от изображението. Чакаме още снимки от Рюгу, след като "Хаябуса 2" застане на още по-близко разстояние от него! Източник: Hayabusa 2 Снимка, направена от "Хаябуса 2" на астероида Рюгу на 13-ти юни 2018 г. от 920 километра. Photo credits: Ground observation team: JAXA, University of Toyko, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University. ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2254-2018-14-jun-latest-photo-ryugu

УСПЕХ: Комуникационният лунен спътник Чьечиао влезе в окончателната си орбита! Илюстрация на спътника "Чьечиао", който ще излети към Луната идната седмица. Photo credit : CNSA 14 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Китайските медии официално оповестиха, че комуникационният спътник "Чьечиао", който в края на годината ще осъществява радиовръзката между Земята и кацащия на обратната страна на Луната апарат "Чанг'e 4", днес влезе успешно в своята окончателна орбита Напомням на читателите, че "Чьечиао" бе изстрелян успешно на 21-ви май. Той влезе в т.нар. хало орбита около втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 разстояние от Луната. Пътешествието на комуникационния спътник отне повече от 20 дни. "Този спътник е първият комуникационен спътник, работещ в тази орбита, и ще положи основите за "Чанг'e 4", която се очаква да се превърне в първата меко кацаща и самоходна мисия от обратната страна на Луната", съобщи Чжан Хонтай, президент на Китайската академия по космически технологии. Концепцията за хало орбита около Л2 е разработена за пръв път от космически експерти през 50-те години. Това е стабилна орбита, което ще рече, че "Чьечиао" би следвало да остане в нея дълго време без да изразходва гориво. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2253-2018-queqiao-arrives-target-orbit

Голямата прахова буря на Марс през 2018 година: какво знаем за нея? Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 13 юни 2018 г. 22:13 ч. Светослав Александров. Екипът на марсохода "Опортюнити" е сериозно притеснен дали 15-годишната машина ще преживее праховата буря, която се е разразила на Марс. Последният радиоконтакт с "Опортюнити" е осъществен през неделя, а от тогава до сега марсоходът не е излъчил радиосигнал. Бурята, по думите на марсианските учени, е най-сериозната, наблюдавана до този момент. И ако до броени дни тя се обсъждаше само от тесен кръг специалисти, които имат достъп до данните от космическите апарати, днес вече дори обикновени астрономи-любители докладват, че я виждат с малките си телескопи! Бурята обхваща площ, която е еквивалентна на площта на Северна Америка и Русия взети заедно. При това тя се води локална - с изгледи да стане глобална и да покрие цялата планета. Тази вечер НАСА излъчи специална телеконференция, на която беше разказано всичко, известно към настоящия момент. И тук е момента да спомена - самият факт, че на Марс има буря, не е изцяло лоша новина. Да - опасността за "Опортюнити" е сериозна и има голям шанс той да не успее да я "преживее". Но същевременно учените не познават много добре процесите, които водят до образуването на бури. С други думи, настоящата буря е добре дошла за науката. Освен "Опортюнити" на повърхността на Марс работи и марсоходът "Кюриосити", който има ядрена батерия на борда и не е застрашен в същата степен ("Опортюнити" разчита на слънчеви батерии). От орбита около Марс наблюдават още: американските мисии "Марс Риконисънс Орбитър", "Марс Одисей" и "Мейвън", европейската мисия "Марс Експрес", мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те събират данни. Да добавим и наземните телескопи и можем да сме сигурни, че ще научим много съществени факти за Червената планета. Независимо, че жертвата може да е марсоходът "Опортюнити", тези факти трябва да бъдат научени - ако искаме да изпратим хора на Марс, трябва да сме наясно с опасностите пред тях. Затова първо изпращаме роботи. Държа да отбележа и още нещо важно. Хората имат крайно изкривена представа за това какво представляват праховите бури на Марс. Това е така, защото широката общественост като правило не се информира от научните статии, а от филмите. Безспорно Холивуд ни е дал най-лошите уроци за космонавтиката. Даже във филма "Марсианецът" от 2015-та година, който го окачествиха като изключително точен от научна гледна точка, точно праховите бури не бяха показани както трябва. Измисленият астронавт Марк Уотни трябваше да се бори със страховит вятър, който съсипва антената и къса структурата, изграждаща станцията на повърхността. Но в реалността нищо подобно не се случва. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането е едва 0.6% от земното. Това ще рече, че няма толкова силен вятър, който да преобръща предметите. На телеконференцията тази вечер беше упоменато - няма никакъв шанс "Опортюнити" да бъде заринат от пясък. Да, ще падне пясък върху него - но ще е много тънък слой. Опасностите от бурите са други - фини прахови частици се вдигат високо в атмосферата и това води до гъста мъгла. Толкова гъста, че учените съобщиха, че денят се е превърнал в нощ. Съответно голямото притеснение за "Опортюнити" е дали ще има достатъчно слънчеви лъчи за презареждането на батериите му. Фактите са следните: абсолютният температурен лимит, който марсоходът може да издържа, е -55oC. Добре би било температурите да не паднат под -40oC. Хубавото на праховите бури е, че прахът действа като изолатор и няма такива големи разлики - през нощта не се очаква температурите да паднат под -35oC, така че екипът е предпазливо настроен оптимистично. Друг повод за оптимизъм е, че батериите на борда на "Опортюнити" са в много добро състояние - независимо, че се използват от 2004 година насам и са преминали над 5000 цикъла заряд/разряд, те все още имат 85% от оригиналния капацитет. Де да можеше същото да се каже за батериите на мобилните ни телефони, но при планирането на космически мисии се вземат сериозни мерки хардуерът да е качествен. Повод за песимизъм дава възрастта на марсохода - скоро ще станат 15 години, откакто е изстрелян. Екипът на телеконференцията го описа като "стара баба в кома" - всички са много привързани към него, но се надяват да не си отиде скоро. На практика ние не знаем какво се е случило с "Опортюнити" по понятна причина - липсва радиосигнал от него. Предполага се обаче, че със затъмняването на небето мощността е паднала толкова ниска, че работят само най-най основните системи: часовникът, който е програмиран да поддържа нагревателите и батериите. Часовникът проверява каква е мощността и в случай, че е достатъчна, включва компютъра. Ако ли не - "Опортюнити" заспива отново. Опасността е мощността да не падне толкова ниско, че самият часовник да се рестартира. Случи ли се това, марсоходът може да загуби ориентация за ден и нощ. Тогава той ще започне да включва компютъра и да се опитва да се свърже със Земята периодично, на интервали. Което може да доведе до изтощаване на батериите. Накратко казано: нищо не можем да правим, освен да чакаме. Да се надяваме, че бурята ще утихне, но това няма да стане поне още няколко дни. А през това време очакваме учените да съберат богатство от научни данни, за да разберем как точно възникват тези колосални прахови вихрушки. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2252-2018-mars-dust-storm

НАСА изгуби контакт с пострадалия от прахова буря марсоход Опортюнити Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 13 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА се опита да осъществи радиоконтакт със стария марсоход "Опортюнити", който скоро ще навърши 15 години от изстрелването си. За съжаление "Опортюнити" не отговори на "обаждането". Екипът на мисията предполага, че зарядът на батериите е паднал под 24 волта, вследствие на което марсоходът е влязъл в специален режим на работа. При този режим всички подсистеми, като изключим бордовия часовник, са изключени. Бордовият часовник е така програмиран, че да активира компютъра и да провери мощността. В случай че няма достатъчно заряд, марсоходът заспива отново. Понастоящем над долината Пърсъвиърънс, където работи "Опортюнити", има такава мощна прахова буря, че денят се е превърнал в нощ. Ръководството на мисията смята, че няма да има достатъчно електроенергия, за да може марсоходът да осъществи радиоконтакт със Земята поне още няколко дни. Бурята бе открита за пръв път на 30-ти май. В рамките само на две седмици тя така се е разрази, че днес покрива 35 милиона квадратни километра - една четвърт от Марс, площ, която на Земята би обхванала цялата Северна Америка и Русия едновременно! Екипът остава оптимистично настроен, че "Опортюнити" може да преживее и това препятствие. Едно от малкото положителни неща на марсианските бури е, че докато протичат, големите температурни разлики между деня и нощта намаляват, тъй че не се очаква електронните компоненти да бъдат изложени на екстремни температурни условия. Но дори и "Опортюнити" да не се справи, мисията му е повече от успешна. Марсоходът успя да работи близо 15 години, а бе конструиран едва за 90-дневна мисия. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2251-2018-13-jun-nasa-loses-contact-opportunity