SAlexandrov

Роботизираната станция Хаябуса 2 засне астероида Рюгу на 10-ти юни от разстояние 1 500 километра 11 юни 2018 г. 12:30 ч. Страхотно е, че екипът на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" следва утвърдени стандарти на западните междупланетни мисии за публикуването на снимки почти в реално време! "Хаябуса 2" ще пристигне в околностите на астероида Рюгу около 27-ми юни, но астероидът отдавна се вижда пред камерите на мисията. От разстояние 1 500 километра камерите все още не могат да различат формата и повърхностните характеристики на Рюгу. И въпреки това снимките показват, че астероидът е приблизително със сферична форма, а не издължен подобно на Итокава - астероида, който бе посетен през миналото десетилетие от първата мисия "Хаябуса". Източник: Hayabusa 2 Снимка на астероида Рюгу, заснета на 10-ти юни от "Хаябуса 2". Photo credits : Ground observation team: JAXA, University of Toyko, Kyoto University, Japan Spaceguard Association, Seoul National University. ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Aizu and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2250-2018-hayabusa-2-ryugu-1500-km

Марсоходът Опортюнити попадна в центъра на страховита прахова буря Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета преди повече от седмица. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 10 юни 2018 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Екипът, който работи със стария марсоход на НАСА "Опортюнити", преустанови неговите научни дейности на Червената планета поради сериозна прахова буря в околностите. Бурята бе открита от орбиталната роботизирана станция "Марс Риконисънс Орбитър" на 1-ви юни. Ръководството на "Опортюнити" веднага било уведомено, за да вземат мерки. Но в рамките на броени дни праховата вихрушка нарасна толкова много, че сега покрива район, по-голям от Северна Америка. Най-сериозният проблем, причинен от праховите бури на Марс, е спадът във видимостта. Прахът пречи на слънчевите лъчи да достигнат до слънчевите батерии и съответно няма достатъчно електроенергия. Без достатъчно електроенергия не може да има и научни дейности. На 6-ти юни видимостта така се влоши, че екипът на "Опортюнити" остави включени само най-основните системи. Положението е сходно с това през 2007 година, когато много по-голяма буря покри планетата. Тогава екипът на "Опортюнити" също остави включени най-основните системи докато атмосферните условия се нормализират. Даже няколко дни нямаше никакъв радиоконтакт с марсохода. Най-важното в такива моменти е да има електроенергия поне за нагревателите, които осигуряват поносима температура за животоподдържащите системи - батериите и електронните компоненти. Аналогия на Земята можем да направим, когато през зимата се стараем да поддържаме колите си и да не "паднат" акумулаторите. Но на Марс няма сервиз за самоходните машини. Счита се, че студът е повредил безвръзвратно брата-близнак на "Опортюнити", "Спирит". Последният радиосигнал от "Спирит" бе получен през 2010 година. Такива глобални прахови бури на Марс не са изненадващи, но възникват сравнително рядко. Те се появяват внезапно и могат да се задържат в продължение на седмици, дори месеци. През летните периоди слънчевата светлина нагрява праховите частици и така те се издигат по-високо в атмосферата, като започва да духа още по-силен вятър. Вятърът съответно почва да вдига още повече прах и така се получава затворен цикъл, който учените все още не разбират напълно. Една от най-сериозните бури, които е трябвало да преодолеят космически апарати, е настъпила през 1971 година. През ноември същата година американският апарат "Маринър 9" влиза в орбита около Марс и се превръща в първия апарат в човешката история, постигнал това. Учените очакват първите снимки от планетата, но вместо да видят забележителни каньони и кратери, откриват планета, покрита изцяло от прах. Инженерите на НАСА успешно програмират компютъра на "Маринър 9" - забележително постижение, като се има предвид, че компютрите от края на 60-те и началото на 70-те са били много по-слаби в сравнение с днешните стандарти. Съветските мисии от тази година нямат този късмет. Две седмици след "Маринър 9" пристига "Марс 2". Още няколко дни по-късно в орбита се озовава и "Марс 3". Поради липсата на възможност за програмиране, съветските учени получават само снимки на покрита с прах планета. Спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3" се справят дори по-зле. "Марс 2" се разбива на повърхността, а "Марс 3" каца успешно, но работи само 14.5 секунди на Червената планета. И досега не се знае каква е причината за авариите на тези апарати, но е възможно праховата буря, ако не е първопричината за провалите, поне да е допринесла съществено за тях. Но това е в миналото. Днес всички стискаме палци за "Опортюнити" и дано изненада отново създателите си, преживявайки и това препятствие! За повече информация относно "Опортюнити" : НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2249-2018-opportunity-dust-storm

Успех: космическият кораб Союз МС-09 с трима души на борда пристигна на МКС! На кадъра: днешното сближаване на кораба "Союз МС-09" към "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 8 юни 2018 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 8-ми юни, пилотираният космически кораб "Союз МС-09" беше прикачен към модула "Рассвет" на "Международната космическа станция". Скачването беше осъществено в 16:01 ч. българско време. На борда на орбиталния комплекс пристигнаха Сергей Прокопиев (космонавт на Русия, лети за пръв път), Серина Ауньон-Чанслър (астронавт на САЩ, лети за пръв път), Александър Герст (астронавт на ЕКА, лети за втори път). Тримата членове на екипажа бяха придружени от робота "Саймън" (лат. CIMON, съкратено от Crew Interactive Mobile Companion). "Саймън" е първият робот с развит изкуствен интелект, който лети в космоса. Подобен на футболна топка и тежащ 5 килограма, роботът е създаден да се рее свободно в "Международната космическа станция" и да работи в близост до астронавтите. Дроидът разпознава лица и гласове, може и да говори. Отварянето на шлюзовете между "Союз МС-09" и станцията бе проведено в 18:17 ч. българско време. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2248-2018-soyuz-ms-09-docks-iss

Най-сетне: след пет десетилетия изследвания на Марс, учените потвърдиха, че на планетата има органични съединения - структурните блокчета на живота! Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 3-ти юни 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 7 юни 2018 г. 22:55 ч. Светослав Александров. Човечеството изучава Марс с помощта на роботизирани космически апарати в продължение на повече от пет десетилетия, но през това време един въпрос винаги убягваше на учените: има ли на Червената планета органични молекули, които представляват структурните блокчета на живота? Без да знаем отговора на този въпрос, не можем да отговорим и на най-големия: има ли живот на Марс? Сега, благодарение на измервания, направени от "Кюриосити", отговорът на първия въпрос е ясен: да, на Марс има органични съединения! Но това все още не значи, че сме открили живот на Марс. Наличието на органика е задължително, но недостатъчно условие. Органичните молекули изграждат живота, но самите те могат да се получат и по небиологичен път. "Дали това са признаци за живот на Марс? Все още не знаем, но тези резултати ни показват, че сме на правилния път", съобщава Майкъл Майър, водещ учен към марсианската изследователска програма на НАСА. Откритието за наличие на органични молекули на Червената планета ще бъде публикувано в научното списание "Сайънс" на 8-ми юни. "Кюриосити не ни е показал какъв е източникът на органичните молекули", казва Джен Айдженброуд от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на една от двете нови научни статии в "Сайънс". "Но дали те представляват следи от древен живот, дали са били храна за този живот, дали са съществували в отсъствието на живот, тези органични съединения в марсианските минерали съдържат химични белези за планетарните условия и процеси". Днес повърхността на Марс се счита за негостоприемна, но има ясни доказателства, че в далечното минало марсианският климат е позволявал наличието на течна вода на планетата. Водата е задължително условие за живот. И още, благодарение на "Кюриосити", ние знаем, че някогашното езеро, което се е намирало на мястото на днешния кратер Гейл, е притежавало всички нужни условия, за да се развие животът. Защо е отнело толкова време на учените да потвърдят наличието на органични вещества на Марс? За пръв път спускаеми апарати кацат върху самата повърхност на планетата през 1976 година в рамките на програмата "Вайкинг". Двата апарата притежават по един газов хроматограф с мас спектрометър, които могат да нагряват почвата и да изучават изграждащите я молекули. За съжаление спектрометърът не открива следи от органични съединения, освен хлорометан и дихлорометан. Учените обаче заключават, че тези съединения са попаднали на Марс вторично, благодарение на замърсяване от наземната техника. Предварителният извод към това време е, че повърхността на Марс е стерилна и няма никакви признаци за живот. През 2008 година обаче всичко се променя. Спускаемият апарат "Феникс" каца на Марс и открива перхлорати. Изследователите съобразяват, че ако в почвата на Марс има органични съединения, при нагряването на пробата преди анализа с мас спектрометъра ще се стигне до унищожаването им вследствие на реакцията с перхлоратите. Тогава, дори и да има органика на Марс, тя няма да може да бъде открита. Но "Кюриосити", който каца на Марс през 2012 година, е екипиран с доста по-мощен уред. Той може да нагрява почвата при много по-високи температури от предишни инструменти, надхвърлящи 500 Целзиеви градуса. При това положение действието на перхлоратите може да бъде избегнато. И резултатите са положителни! "Кюриосити" открива набор от органични молекули на Марс, включително ароматни и алифатни съединения! В марсианската почва има бензен, толуен, пропан, бутен. Освен органичните съединения, "Кюриосити" е направил още едно важно откритие - засечени са сезонни вариации в метана, намиращ се в марсианската атмосфера. Измерванията са направени в рамките на три марсиански години, които се равняват на шест земни години. Защо тези вариации съществуват? Не е изключено да има някакви обикновени химични процеси, но учените не могат да изключат и биологичен произход. Все пак пикът на метан е през лятото, а спадът - през зимата. Безспорно откритията са много важни. Да, те все още не са стопроцентово доказателство за наличието на живот. Но ако на Марс има живи организми, безспорно някой ден ще ги открием. Вероятно обаче няма да се случи рязко, като миг на "еврика", а както миналата година написа сръбският учен Милан Чиркович, откритието на живот ще е бавен и поетапен процес. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2247-2018-mars-confirmed-organics

Японската автоматична станция Хаябуса 2 ще пристигне около астероида Рюгу към 27-ми юни 7 юни 2018 г. 12:30 ч. Днес японската космическа агенция JAXA оповести, че роботизираната автоматична станция "Хаябуса 2" ще пристигне в околностите на астероида Рюгу приблизително около 27-ми юни. Понастящем "Хаябуса 2" се намира на 300 милиона километра от Земята и едва на 2 100 километра от астероида. Въпреки това, както е показано на тези снимки, заснети вчера, астероидът изглежда още твърде малък пред камерите, за да се различат детайлите на повърхността му. Екипът също така оповести, че двигателите на роботизираната експедиция бяха изключени тази неделя, а окончателното сближаване ще стане с помощта на оптична навигация, посредством камерите. Photo credits : JAXA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2246-2018-hayabusa-2-arrives-on-june-27

Официално: НАСА удължи периода на работата на мисия Джуно около Юпитер до 2021 година 7 юни 2018 г. 08:05 ч. Чудесна новина! НАСА официално одобри удължаването на периода на работа на мисия "Джуно", която понастоящем работи в орбита около Юпитер. Очаква се автоматичната станция да функционира до юли 2021 година. Удължаването официално се налага поради факта, че "Джуно" се намира в 53-дневна орбита около Юпитер, а не в 14-дневна, както първоначално се планираше. Съмнения около работоспособността на горивните клапани доведе до това да не се провеждат допълнителни маневри. Каквато и да е причината, хората са изключително щастливи. Ако "Джуно" приключеше работа още тази година, човечеството щеше да остане без роботизиран представител около газова планета на външната Слънчева система. Източник: NASA Juno Снимка на голямото червено петно, направена от "Джуно". Image credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/ Gerald Eichstädt /Seán Doran http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2245-2018-juno-mission-extended

Учени успяха да разгадаят мистерия от Луната на базата на доскоро загубени, но вече намерени записи от Аполо На снимката: астронавтът на НАСА Харисън Шмит събира проби от Луната по време на мисията "Аполо 17". Photo credit : NASA 6 юни 2018 г. 21:25 ч. Светослав Александров. Изминаха осем години, откакто бяха намерени т.нар. "изгубени" записи от мисиите "Аполо", а учените вече успяха да направят ново откритие! Разгадана е мистерията защо през 70-те години повърхността на Луната се е нагряла неочаквано. Забележителната новина беше съобщена първо на блога на Американския геофизически съюз днес [1], на базата на научна статия, публикувана по-рано тази година в научното списание Journal of Geophysical Research [2]. И все пак е коректно да се отбележи, че откритието е направено не само на базата на намерените записи, но и на базата на нови научни данни, получени от съвременната роботизирана експедиция "Лунър Риконисънс Орбитър", която изучава Луната от 2009 година до ден днешен. Ето каква е цялата история: по време на експедициите "Аполо 15" и "Аполо 17" през 1971 и 1972 година астронавти разгръщат специални сонди, които правят измервания на температурата на Луната под повърхността. Учените по това време имат очаквания да разберат от данните дали ядрото на Луната е горещо като земното и какво количество топлина могат да отделят скалите от кората и мантията. Роботизираните сонди измерват данни в периода между 1971 и 1977 година, включително няколко години след като за последен път стъпва човешки крак на лунната повърхност. Впоследствие се оказва, че в Националния център за данни по космически науки (на англ. National Space Science Data Center) е архивирана само тази научна информация, получена в периода между 1971 и 1974 година. Останалата част от записите (след 1975 година) никога не са били архивирани и затова са били загубени. През 2010 година планетарният учен Сейчи Нагихара тръгва по следите на изгубените данни, за да отговори на дългогодишна загадка: защо температурата на Луната под повърхността е нараснала постепенно през годините, след като сондите с датчиците били разгърнати? Нагихара и неговият екип неочаквано откриват, че самата космическа агенция НАСА е създала специален резервен набор от ленти с цел архивиране. Открити са общо 440 ленти с данни от април до юни 1975 година, които през десетилетията събирали прах в Националния център по записи "Уошингтън" в Мериленд. А в Лунния и планетарен институт в Хюстън са открити стотици записи с температури от периода между 1973 и 1977 година. Тези записи помагат на учените да възстановят данните в периода между март 1975-та и февруари 1976-та, когато инструментите почнали да достигнат края на функционалния си живот. Работата се оказва трудна - отнема няколко години на учените, за да извлекат информацията от старите ленти, както и още няколко години, за да я разтълкуват - трудът включвал и възстановяване на стари документи, които описват как се калибрират сондите. Но усилията се увенчават с успех, а мистерията е разгадана. Самите астронавти са тези, които са довели до затоплянето. Разхождането на лунната повърхност, както и карането на лунохода, довели до промени в отражателната способност на лунния прах. Понеже лунната повърхност започнала да поглъща повече светлинни лъчи от преди, това довело до повишаването на температурата с един-два Целзиеви градуса. Резултатите имат огромно значение за планирането на бъдещи мисии - оказва се, че човешката дейност може да наруши сериозно измерванията, които се правят от самата повърхност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2244-2018-found-tapes-scientific-discovery

УСПЕХ: Космическият кораб Союз МС-09 с трима души и интелигентен робот на борда излетя към МКС! Кадър от днешното излитане. Photo credit : NASA TV/Roscosmos 6 юни 2018 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 6-ти юни, в 14:12 ч. българско време от стартовата площадка №1 (известна още като Гагарински старт) на космодрума Байконур излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-09". Осем минути и 48 секунди от началото на полета "Союз МС-09" се отдели благополучно от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет към "Международната космическа станция". Скачването е планирано за петък, осми юни в 16:07 ч. българско време. На борда на кораба пътуват трима души, от които само един е ветеран. Това е астронавтът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Александър Герст (42 г.). Герст е родом от Германия, а по професия е геофизик. Лети за пръв път в космоса през 2014-та година като участник в шестмесечна мисия на "Международната космическа станция". За Сергей Прокопиев (Русия) и Серина Ауньон-Чанслър (САЩ) това е първи космически полет. Прокопиев (43 г.) е избран за кандидат-космонавт през 2010 година, а преди това е бил военен пилот на бомбардировач "Ту-160". Серина Чанслър (42 г.) притежава бакалавърска степен в областта на електрическото инженерство. Избрана е за кандидат-астронавт през юни 2009 година. Тримата членове на екипажа са придружени от робота "Саймън" (лат. CIMON, съкратено от Crew Interactive Mobile Companion). "Саймън" е първият робот с развит изкуствен интелект, който лети в космоса. Подобен на футболна топка и тежащ 5 килограма, роботът е създаден да се рее свободно в "Международната космическа станция" и да работи в близост до астронавтите. Дроидът разпознава лица и гласове, може и да говори. Той ще работи най-вече с Александър Герст, а една от основните научни задачи е да се провери как присъствието на машина с изкуствен интелект ще повлияе на психологическото състояние на малък екип, който се намира далече от Земята. В космическите форуми вече се шегуват за приликата между "Саймън" и измисления компютър "ХАЛ 9000" от филма "2001: Космическа одисея". И все пак очакванията са, че роботът няма да причини бели на станцията, а ще бъде верен помощник. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2243-2018-6-june-soyuz-ms-09-launches

Ню Хърайзънс излиза извън хибернация като подготовка за посещението на Ултима Тул на 1-ви януари 2019 година 5 юни 2018 г. 08:08 ч. Алън Стърн, ръководител на мисията "Ню Хърайзънс", която през 2015 година сътвори история с първото в историята на човечеството посещение на Плутон, оповести вчера в Туитър [1], че роботизираната станция излиза извън състояние на хибернация. Започват подготовките по облитането на обекта 2014 MU69, вече известен под името Ултима Тул. Моментът на най-голямото сближение между "Ню Хърайзънс" и Ултима Тул ще е на 1-ви януари 2019 година - навръх Нова година! Това ще е първото посещение на небесно тяло отвъд орбитата на Плутон. Според предварителни наблюдения, направени от космическия телескоп "Хъбъл" и някои наземни телескопи, Ултима Тул е с размер 30 км. в диаметър и е червен на цвят. Възможно е да не е единично тяло, а два обекта, обикалящи около общ гравитационен център. На илюстрацията: "Ню Хърайзънс" ще облети MU69 през януари 2019 г. Credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2242-2018-new-horizons-out-hibernation-mu69

НАСА възобнови работата на лабораториите на Кюриосити след година и половина прекъсване На снимката: пробивната машина на марсохода "Кюриосити", насочена към един от входовете на научните лаборатории. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 5 юни 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" за пръв път успя да анализира скални проби на Марс след октомври 2016 година! С това НАСА можа да преодолее повреда на пробивната машина, който порази марсохода през декември същата година. Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите. За съжаление повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между тях. След месеци усилия екипът на мисията успя да разработи нов метод за пробиване на скали. "Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред - по същия начин, по който майстор у дома би използвал бормашина, за да пробие отвор в стената. Разликата е, че майсторът го прави спонтанно, без да се замисли, докато програмирането на робот за същата цел е истинско предизвикателство. На 20-ти май "Кюриосити" проби нова скала на Марс, а на 31-ви май беше приложен иновативен метод за преразпределянето на скалния материал и подаването му към научните инструменти. По принцип марсоходът е екипиран със специален прибор, който може да извършва това разпределяне, но в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до него. Новият метод е разработен с помощта на тестов марсоход, намиращ се тук, на Земята. Отне известно време да се приложи и на Марс, тъй като там атмосферата е разредена, а гравитацията - по-слаба. Екипът трябваше да внимава - твърде малко доставени проби би било недостатъчно за техния анализ, а твърде много би задръстило отверстията на научните прибори или би компрометирало бъдещи изследвания. Сега най-накрая усилията се увенчаха с успех. До този момент пробите успешно са доставени към минералогичната лаборатория, а през следващите дни ще бъдат доставени и към химичната лаборатория. "Научният екип беше уверен, че инженерите ще сполучат - толкова уверен, че се придвижихме назад към място, на което пропуснахме да пробиваме", съобщи Ашуин Васадава, водещ учен от мисията. "Ходът даде резултат и сега имаме ключова прова, която иначе можеше никога да не получим. Твърде забележително е да преживеем момент като този пет години от началото на мисията. Това означава, че можем да възобновим изучаването на планината Шарп, която "Кюриосити" изкачва, с нашия пълен набор от научни инструменти". Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2241-2018-curiosity-labs-back-action

Марсоходът на НАСА Кюриосити засне нови прекрасни снимки на марсианския пейзаж 4 юни 2018 г. 17:00 ч. Днес вниманието на космическите ентусиасти бе приковано от последните снимки, направени от американския марсоход "Кюриосити". Снимките бяха заснети на вчерашния ден, 3-ти юни 2018 г. с помощта на камерата Mastcam: Left. На снимките ясно се виждат далечните хълмове до ръба на кратера Гейл. Напомням на читателите, че "Кюриосити" бе изстрелян успешно през ноември 2011 година и пристигна на повърхността на Марс през август 2012-та година. От тогава до сега марсоходът продължава да работи, да събира научни данни и да снима красотите на Червената планета. Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2240-2018-curiosity-gale-crater

Руско-европейската роботизирана станция ЕкзоМарс засне Южния полюс на Марс Слоести структури в областта на Южния полюс на Марс. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 4 юни 2018 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Горната прекрасна снимка беше заснета от камерата CaSSIS на руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 13-ти май 2018 г. Полюсите на Марс притежават огромни ледени шапки, които силно напомнят на земните полярни шапки в Гренландия и Антарктика. Тези шапки са съставени най-вече от воден лед, който е структуриран под формата на слоеве, съдържащи променливо количество прах. Благодарение на масивни каньони, които пресичат слоестите наноси, орбитални космически мисии като "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" могат да разгадаят и вътрешната структура на слоевете. Имаме и красиви вариации на яркостта и цветовете, които ясно се подчертават от цветните филтри на камерата CaSSIS. Снимката е така заснета, че да бъдат подчертани светлият лед в долната част и оранжевият пясък в горната. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" беше изстреляна успешно на 14-ти март 2016 година и влезе в орбита около Червената планета на 19-ти октомври същата година. През 2017-та станцията коригираше орбитата си посредством триенето и съпротивлението с марсианската атмосфера, като процедурата отне цяла календарна година. През тази пролет на 2018-та официалната научна мисия вече започна. На борда на роботизираната станция работи и построен в България инструмент "Люлин-МО" за изучаване на космическа радиация. Източник: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2239-2018-exomars-photographs-south-pole-mars

Успех: ракета Фолкън 9 изведе в орбита люксембургския спътник SES-12 4 юни 2018 г. 08:20 ч. Пореден чудесен ден за космонавтиката и най-вече за СпейсЕкс, след като ракета "Фолкън 9" успешно изведе в орбита спътник за люксембургската компания SES. Пускът бе осъществен в 07:45 ч. българско време тази сутрин от космическия център Кейп Канаверал, Флорида. По време на днешният полет беше използвана употребявана първа степен, която преди това летя през септември миналата година. Днешното изстрелване бе 11-то за СпейсЕкс тази година. Общо САЩ имат вече 17 полета и изпреварват с един повече Китай. Запис от изстрелването: Youtube Link й Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2238-2018-4-june-falcon-9-launches

Междупланетните спътници МарКО коригираха курса си към Марс На снимката: двата спътника "МарКО" А и Б ще наблюдават кацането на "ИнСайт" на Марс през есента тази година. Image credit : NASA/JPL-Caltech 4 юни 2018 г. 07:43 ч. Светослав Александров. За пръв път в историята на космонавтиката малки спътници от типа CubeSat запалиха двигатели, за да коригират курса си в междупланетното пространство! Спътниците "МарКО А" и "МарКО Б", които бяха изстреляни към Марс на 5-ти май, през изминалата седмица бяха заети да маневрират. Това се нарича "корекционна маневра на траекторията" и позволява на космически апарати да усъвършенстват своя курс към Червената планета. Автоматичната станция "ИнСайт" извърши успешно този процес на 22-ри май, а сега, както става ясно, и двата CubeSat-а "МарКО" са извършили маневрата благополучно. Напомням на читателите, че "МарКО А" и "МарКО Б" бяха изстреляни като вторичен полезен товар към мисията "ИнСайт" и ако всичко мине наред, те ще събират данни от роботизираната експедиция по време на кацането. Но успехът на "ИнСайт" не зависи от успеха на CubeSat-ите, основната задача по прослушването ще лежи на плещите на старата роботизирана станция "Марс Риконисънс Орбитър". "МарКО" няма да събират и научни данни. Те са просто технологичен демонстратор. "Нашата най-широка цел бе да демонстрираме как тази нискобюджетна CubeSat технология може да се използва за пръв път в далечния космос", съобщава Джон Бейкър, програмен мениджър на междупланетните малки спътници към лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадина, Калифорния. "С двата МарКО на път към Марс, ние вече сме пътували по-далече от всеки друг CubeSat преди тях". Докато "МарКО А" успя да коригира курса към Марс относително гладко, "МарКО Б" премина през някои предизвикателства - неговата маневра беше по-малка, защото настъпи теч от клапан от двигателя. Течът провокира свои собствени промени на траекторията. Но инженерите са успели да отчетат промените, за да може "МарКО Б" също да проведе корекция на полета. Ще отнеме още няколко седмици, за да се усъвършенства напълно траекторията. След като екипът на "МарКО" анализира всичките данни, ще станат ясни какви допълнителни маневри биха били необходими, за да могат двата спътника да прелетят край Марс. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2237-2018-marco-corrects-course

Успех: Космическият кораб Союз МС-07 с трима души на борда се завърна на Земята Кадър от успешното приземяване на кораба "Союз МС-07" днес, на 3-ти юни. Photo credit : Roscosmos/NASA 3 юни 2018 г. 16:20 ч. Светослав Александров. Днес в 15:39 ч. българско време в казахстанските степи се завърна успешно космическият кораб "Союз МС-07". На Земята се прибраха космонавтът на Роскосмос Антон Шкаплеров, астронавтът на НАСА Скот Тингъл и астронавтът на Япония Норишиге Канаи. Като участници в дългосрочната експедиция 54-55 тримата прекараха в космоса общо 168 дни. Междувременно на Земята продължава подготовката за изстрелването на кораба "Союз МС-09". Полетът му е предвиден за 6-ти юни в 14:12 ч. българско време от космодрума Байконур, площадка №1 ("Гагарински старт"). На борда на космическия кораб ще пътуват космонавтът на Русия Сергей Прокопиев, астронавтката на НАСА Серина Ауньон-Чанслър и астронавтът на ЕКА Александър Герст. С тяхното пристигане на "Международната космическа станция", нейният екипаж ще стане отново шестчленен. И накрая нещо любопитно: днес корабът "Союз МС-07" се завърна с футболната топка, която беше изпратена в космоса през март с кораба "Союз МС-08". Очаква се с тази топка да бъде открито Световното първенство по футбол, което ще се проведе в Русия между 14-ти юни и 15-ти юли. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2236-2018-soyuz-ms-07-returns-earth

Пилотираният космически кораб Союз МС-07 ще се завърне на Земята на 3-ти юни 1 юни 2018 г. 17:40 ч. На 3-ти юни ще приключи работа 55-тата дългосрочна експедиция на "Международната космическа станция". Космическият кораб "Союз МС-07" ще се завърне, а заедно с него ще се приберат космонавтът на Русия Антон Шкаплеров, астронавтът на НАСА Скот Тингъл и астронавтът на Япония Норишиге Канаи. На "Международната космическа станция" ще останат да живеят Андрю Фойстел, Олег Артемиев и Рики Арнолд. А на 6-ти юни ще излети корабът "Союз МС-09" с космонавта на Русия Сергей Прокопиев, астронавтката на НАСА Серина Ауньон-Чанслър и астронавта на ЕКА Александър Герст, с което екипажът пак ще стане шестчленен. Кадър от излитането на "Союз МС-07" през декември 2017 г. Photo credit : NASA TV/Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2235-2018-soyuz-ms-07-to-return-home

Автоматичната междупланетна станция Доун ще пристигне в нова орбита на по-малко от 50 километра от повърхността на Церера Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Доун" засне тази снимка на Церера на 16-ти май 2018 година, след повече от година прекъсване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA 1 юни 2018 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Голямата новина за началото на юни в областта на междупланетната космонавтика касае една позабравена автоматична междупланетна станция. Става въпрос за "Доун", която обикаля около планетата-джудже Церера от 6-ти март 2015 година. Трудно беше да не я забравим, след като по информация от самата НАСА станцията не е изпращала нови снимки в продължение на повече от година. Но това скоро ще се промени. В началото на този месец "Доун" ще пристигне в нова орбита около Церера, като разстоянието между космическия апарат и повърхността на планетата ще е по-малко от 50 километра - абсолютен рекорд за мисията. Именно от тази нова орбита очакваме да получим най-детайлните и най-красиви снимки на Церера. Освен снимки, "Доун" ще събира и гама-лъчеви и неутронни спектри, на базата на които учените ще анализират вариациите в химичния състав на най-горния слой на планетата. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция бе изстреляна през 2007 година. Мисията й бе да изучи двете най-големи тела в главния астероиден пояс, Веста и Церера. "Доун" работеше в орбита около Веста между юли 2011 и септември 2012 година. Доста по-дълго се задържа около Церера - вече работи в орбита около нея повече от три години. "Доун" ще изучава планетата-джудже до последно - едва когато автоматичната станция остане съвсем без гориво, мисията ще приключи окончателно. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2234-2018-dawn-moves-closer-orbit-ceres

Моментът на истината за ЕндуроСат Уан наближава: през идните дни или седмици спътникът ще бъде освободен в космоса от борда на МКС Българският спътник "ЕндуроСат Уан" ще бъде освободен в космоса с помощта на специален разгръщач на Наноракс, какъвто е показан на тази снимка. Photo credit : NASA 31 май 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Как може да бъде изведен спътник в космическото пространство? Основният и предпочитан начин, по който това става, е чрез директно изстрелване. Така през 1981 година ракета "Восток-2М" извежда в орбита "България 1300", а на 23-ти юни 2017 г. "Фолкън 9" изпраща "BulgariaSat-1". По-малките спътници, които летят като вторичен полезен товар, също могат да бъдат пускани в целевите им орбити директно от горните степени на ракетата. Но това не е единственият начин. Родният сателит "ЕндуроСат Уан", който отпътува на 21-ви май към космоса, все още се намира на борда на "Международната космическа станция", след като беше доставен там с помощта на кораба "Сигнус". "ЕндуроСат Уан" все още не е станал самостоятелен изкуствен спътник на нашата планета. Очаква се това да се случи през близките няколко седмици. "ЕндуроСат Уан" представлява малък сателит от типа CubeSat, или по-точно е 1-U тип CubeSat, което ще рече, че за неговото създаване е използвана една стандартизирана единица, куб с размер на ръба 10 cm. Това е най-евтиният възможен начин човек да си направи спътник (за повече информация, вижте статията на КОСМОС БГ: "Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник" [1]). Строежът на спътник обаче е само част от предизвикателството - изпращането му в космоса е следващата стъпка. "ЕндуроСат Уан" полетя заедно с още 14 други наноспътника в рамките на договор между НАСА и частната космическа компания НаноРакс. Според описанието на страниците на НаноРакс компанията осигурява нискотарифни комерсиални извеждания от борда на "Международната космическа станция" [2], като цената за извеждането на един CubeSat от типа 1-U възлиза на $85 000 долара [3]. Може да предположим, че приблизително толкова са платили ЕндуроСат за изпращането на малкия спътник. Ето как се процедира, ако искаме да изпратим спътник чрез услугите на НаноРакс: преди полета всички CubeSat-и се поставят в специално устройство "Наноракс Кюбсат Разгръщач" (на англ. NanoRacks CubeSat Deployer). След това самият разгръщач се опакова във фолио с въздушни мехурчета, за да бъде предпазен от сътресенията при изстрелване. Следва излитането към "Международната космическа станция" с товарен космически кораб (напр. "Сигнус"). Последните етапи са монтирането на разгръщача със спътниците към японския модул "Кибо", което става чрез съдействието на астронавтите на станцията. Разгръщачът се позиционира от външната страна на орбиталния комплекс посредством роботизираната ръка на "Кибо" - т.нар. Japanese Experimental Module Remote Manipulator System (JEMRMS). Най-накрая спътниците се изхвърлят в открития космос чрез механизмите на разгръщача. Към настоящия момент (31-ви май) се знае, че спътникът е на борда на "Международната космическа станция", но все още предстои неговото прехвърляне от външната страна на "Кибо" и освобождаването му в открития космос. Едва след това може да се потвърди със сигурност дали той функционира нормално и дали ще е в състояние да изпълни своята мисия. А мисията му, най-общо казано, е да популяризира радиолюбителските дейности в България. Тя се координира съвместно между стартъп компанията ЕндуроСат и Българската федерация на радиолюбителите. Спътникът ще излъчва на такива честоти, които лесно могат да бъдат прослушвани от хора с радиолюбителски умения и нужната апаратура. За цялостна информация относно мисията: EnduroSat One Вижте Youtube видео как НаноРакс освобождава спътници в космоса (Link). http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2233-2018-endurosat-to-be-deployed

Руският модул Наука няма да лети преди края на 2019-та 30 май 2018 г. 08:00 ч. Според информация, публикувана на сайта на Анатолий Зак [1], продължаващите отлагания с ремонта на модула "Наука" не спират да изместват датата на изстрелване. До месец май тази година стана ясно, че полетът официално е пренасрочен за ноември 2019-та година. Напомням на читателите, че Русия отлага полета на модула в продължение на повече от десетилетие. Първоначално планиран да бъде прикачен към станцията през 2007 година, непрекъснато възникваха все нови и нови проблеми - последният от които през 2013 година, когато по време на тестове беше установено замърсяване на горивните резервоари с метални стърготини. До ден днешен руските специалисти не са се справили с проблема. Не е ясно как стърготините са попаднали във вътрешността на "Наука", но по-рано през 2017-та изтече информация (източник), че работниците в ГКНПЦ "Хруничев" не са получили ясни инструкции какво да правят с модула и са си помислили, че е трябвало да го режат за скрап. Почистването на замърсените резервоари е единственият шанс за "Наука" да полети. Няма как да бъдат произведени нови части, тъй като "Наука" е създаден през 1990 година и някои от системите му са разработени през 80-те и дори 70-те години на миналия век. Новият Многоцелеви лабораторен модул (МЛМ) "Наука", който ще полети ... неясно кога, а може и изобщо да не лети. Снимка : Государственный космический научно-производственный центр имени М. В. Хруничева http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2232-2018-nauka-not-before-end-2019

УСПЕХ: Космическият кораб СпейсШипТу с двама души на борда летя на тестов ракетен полет и достигна височина от 35 километра! На снимката: завръщането на космическия кораб "СпейсШипТу-Юнити" след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic 29 май 2018 г. 22:10 ч. Светослав Александров. Днес частната компания Върджин Галактик измина още една стъпка по пътя на комерсиализацията на космонавтиката, след като космическият кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" проведе успешно втория си тестов ракетен полет! Двигателят на кораба работеше в продължение на 31 секунди, а достигнатата височина според официалното прессъобщение на компанията бе 35 километра. Имайки предвид, че Върджин Галактик използва 80-километровата граница, която в САЩ обозначава прехода между земната атмосфера и космическото пространство, можем да кажем, че днес "Юнити" измина близо половината път до космоса! Едва първата половина на 2018-та сме, а с тези два ракетни полета зад гърба си частната компания наистина може да се превърне в първата, осъществила до края на годината пилотиран космически полет. Също както при полета на 5-ти април, така и днес "Юнити" бе пилотиран от Марк "Форджър" Стъки и Дейв Макей. Самолетът-носител "Ийв" беше управляван от Никола Песил и СиДжей Стъкроу. Смисълът на днешния полет бе да се съберат данни по време на свръхзвуковата фаза (достигнатата скорост бе 1.9 Маха), като бяха използвани сходни параметри с тези, които ще се ползват и при комерсиалните полети. Полетът беше наблюдаван от самия Ричард Брансън, създател на компанията. "Днес ние станахме свидетели на "Юнити" в неговата естествена среда, летейки бързо със своята ракетна мощ, с нос, насочен твърдо нагоре към черното космическо небе", коментира Брансън след завръщането на кораба. "Пътеката, която "Юнити" проправя, е една от многото, по която хиляди от нас ще поемат след време, и тя ще помогне да споделим перспектива, която е съдбоносна за решаването на някои от най-големите предизвикателства за човечеството на Земята". Екипът от инженери вече анализира събраните данни от днешния полет и ще подготви "Юнити" за ново изстрелване. Междувременно Ричард Брансън посети съоръжението на фирмата СпейсШип Кампъни, която произвежда два нови космически кораба за нуждите на Върджин Галактик. Напомням на читателите, че Върджин Галактик иска да предлага туристически полети за всеки един желаещ да посети космоса. За съжаление в миналото плановете на компанията се сблъскаха с неочаквани трудности. Най-тежкият момент бе на 31-ви октомври 2014 година, когато първият кораб "Ентърпрайз" се разпадна над пустинята Мохаве малко след запалването на двигателя. При инцидена загина пилотът Майкъл Олсбъри, а неговият колега Питър Сийболд бе тежко ранен. Мнозина прогнозираха, че краят на компанията е близо, че няма как тя да продължи напред след такава публична трагедия. Но Върджин Галактик се съвзе, като на 8-ми септември 2016 г. новият кораб "Юнити" летя за пръв път в прикачено състояние. На 3-ти декември 2016-та корабът за пръв път летя самостоятелно на планиращ полет, а на 5-ти април 2018-та бе проведен първият реален ракетен полет. С достигнатата днес височина от 35 километра Върджин Галактик почти изравни съветските постижения от 70-те години. Пилотът Александър Федотов е достигнал височина от близо 38 километра със своя силно модифициран самолет "МиГ-25" през 1977-ма - това е досегашният рекорд за реактивен самолет. Ракетоплани като "Юнити" обаче ще трябва да са в състояние да достигнат и по-голяма височина, чак до космоса. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2231-2018-29-may-spaceshiptwo-success

Наземните екипи подготвят космическия кораб СпейсШипТу за пилотиран ракетен полет днес! 29 май 2018 г. 16:51 ч. Частната космическа компания Върджин Галактик оповести [1], че космическият кораб "СпейсШипТу-Юнити" бива подготвян за пилотиран ракетен полет днес. Според предварителна информация от ParabolicArc [2] днешният полет ще е идентичен на този от 5-ти април, когато корабът летя за пръв път в пилотиран ракетен режим. Тогава ракетният двигател работеше в продължение на 30 секунди, а "Юнити" достигна височина от 25 километра - 1/4 от тази до космическото пространство, ако използваме 80-километровата граница в САЩ [3]. Стискаме палци полетът да приключи с успех и пилотите да се завърнат на Земята живи и здрави! На тази снимка от днес Върджин Галактик показа подготовката на кораба "Юнити" за полета. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2230-2018-29-may-ss2-prep

Само един от двата китайски микроспътника пристигна успешно в орбита около Луната Илюстрация на спътник "Лонгчян". Photo credit : HIT 28 май 2018 г. 19:40 ч. Светослав Александров. На 21-ви май в 00:28 ч. китайска ракета "Лонг Марч-4С" изведе на път към точката на Лагранж Л2 комуникационния спътник "Чьечиао". Тази точка лежи на 64 000 километра отвъд обратната страна на Луната и ако всичко мине наред и "Чьечиао" се позиционира там, спътникът ще осъществява връзката между Земята и бъдещия апарат "Чанг'e 4". Това ще е първата мисия в историята на човечеството, която ще извърши кацане върху невидимата от човешко око страна на естествения ни спътник. Но "Чьечиао" не полетя сам. Като вторичен полезен товар на ракетата бяха монтирани и два микроспътника - "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". Спътниците са построени от Харбинския технологичен институт и всеки един от тях трябваше да се позиционира в орбита около Луната. "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2" тежат по 45 килограма, стабилизирани са по трите оси и са с размер 50 на 50 на 40 сантиметра. Днес, няколко дни след изстрелването стана ясно, че само един от микроспътниците е постигнал целта си - това е "Лонгчян 2" [1]. Спътникът се е вмъкнал успешно в 350x13 800 километрова орбита около Луната. Не същата съдба е сполетяла неговия брат-близнак "Лонгчян 1". Той е трябвало да проведе корекция на курса си на 21-ви май, няколко часа след изстрелването, но след корекцията сигналът от него е загубен. До този момент опитите да се възобнови радиоконтактът със спътника не са се увенчали с успех, макар че усилията продължават. Радиолюбителите докладват, че "Лонгчян 2" излъчва ясен и силен радиосигнал от окололунна орбита [1]. За съжаление загубата на "Лонгчян 1" ще доведе и до известни загуби за науката, тъй като двата спътника трябваше да работят в тандем, за да проведат интерферометрични опита. Но пък ако "Лонгчян 2" продължи да работи, на борда му има камера и е възможно екипът да направи забележителни снимки на Земята и Луната. "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2" са експериментални спътници. Загубата на нито един от тях няма да се отрази на основната мисия на Китай, която ще включва кацане на обратната страна на Луната. Положителното от тази история е, че с изстрелването им Китай се присъедини към все още малкия клуб на страните, изпратили микроспътници отвъд околоземна орбита. На 5-ти май тази година НАСА изпрати два CubeSat-а "МарКО" на път към Марс, а сега с успеха, макар и само на "Лонгчян 2", имаме първи малък спътник, благополучно достигнал окололунна орбита със собствени двигателни системи! Преди това само Япония е извеждала около Луната микроспътници - "Окина" и "Оуна" през 2007 година, но тези спътници бяха вторичен товар на мисията "Кагуя" и бяха освободени вече след като корабът-майка влезе в орбита около Луната, т.е. не самостоятелно. Малките спътници доведоха до истинска революция в космонавтиката и днес всеки човек може за около $100 000 долара да построи собствен спътник, а за още толкова - да го изстреля. В близко бъдеще се очаква те да започнат да навлизат все повече в лунните и междупланетните изследвания. Междувременно основната мисия на "Чьечиао" продължава по план. Вчера китайските медии оповестиха, че комуникационният спътник успешно е прелетял край Луната, изпълнил е критична маневра и в близките часове очакваме позиционирането му в точката на Лагранж Л2. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2229-2018-one-chinese-microsatellite-enters-lunar-orbit

Още един астронавт от програма Аполо напусна този свят: Алън Бийн (Аполо 12 и Скайлаб 3) 26 май 2018 г. 21:10 ч. Поредният астронавт от лунната програма на НАСА ни напусна, съобщи американската космическа агенция. Алън Бийн, четвъртият човек, стъпил на Луната, почина днес, на 26-ти май, в Хюстънската методистка болница. Бийн се разболял неочаквано преди около две седмици по време на пътешествие. Кратка биография: Алън Бийн е избран за астронавт на НАСА през октомври 1963 година. Той лети за пръв път през ноември 1969 година като част от мисия "Аполо 12", втората мисия, която осъществява кацане на лунната повърхност. Бийн заедно със своя колега Чарлз Конрад събират 34 килограма лунни скали и инспектират роботизиран апарат "Сървеър". Впоследствие през юли 1973 година Бийн отново лети в космоса до космическата станция "Скайлаб". Астронавтът се пенсионира окончателно от НАСА през 1981 година и се отдава на рисуване. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2228-2018-alan-bean-death

Илон Мъск: на нож с журналисти 26 май 2018 г. 09:00 ч. Илон Мъск е много неща - мотиватор, иноватор, предприемач. Едно обаче е сигурно - той не е ангел и това особено силно ще си проличи, ако станеш неприятен в неговите очи. Вчера попаднах на любопитна дискусия на профила му в Туитър (източник). Дискусията се върти около проблемите с Тесла и как журналистите отразяват информацията на основаните от Илон Мъск компании. "Веднъж посетих съоръжението на СпейсЕкс в Куаджалин", коментира Шарон Уайнбърг, изпълнителен директор на Foreign Policy. "След интервютата ми беше съобщено, че Илон Мъск трябва да прегледа всички статии преди публикуването им. Обясних, че журналистиката не работи по този начин". След това се включи Дъг Месиър, журналист от Parabolic Arc и Space.com. Той коментира: "Илон, ако разполагаш с фирмена информация и технология, която не искаш да обнародваш, тогава не я разкривай на пресконференциите. Тогава няма да има нужда представителите на пресата да подписват споразумение за неразкриване на информация. Уважавам това, което си постигнал, но изглежда, че нямаш и най-малка идея относно това, което правят журналистите". Какъв смятате, че е отговорът на Мъск? "Съоръжението на Тесла е открито и ние нямаме намерение да вдигнем стени навсякъде за журналистическо посещение. Познавам журналистите твърде добре и те са едни от най-лошите и най-добрите човешки създания, които съм срещал. Ти си първото". След това Дъг Месиър оповести, че е блокиран от Илон Мъск, като е бил наречен един от най-лошите хора в света. Самият Месиър е изумен: "Ама аз никога не съм го срещал". "Ако прочетете биографията на Ванс", оповести Месиър, "така се държи Мъск с хората на работа и в лична обстановка. Чувал съм истории от хора, които са работили за него и които потвърждават това. Той може да бъде брилянтен и вдъхновяващ, но когато става въпрос за хора - ето какъв е той. Тъжно е". "Ванс казва, че (бел. Мъск) е бил тормозен като дете от съучениците си и от баща си. Трудно е да не пренесеш това в своя собствен живот. Възхищавам се на това, което е постигнал, но тук говорим за реалност, която днес я виждаме публично и за която хората го знаят от дълго време. Тя е част от неговия успех, но е грозна част", допълва журналистът. Photo credit : Steve Jurvetson http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2227-2018-elon-musk-journalists

Здравей отново, Рогозин! Бившият руски вицепремиер ще оглави Роскосмос 24 май 2018 г. 16:50 ч. Когато в началото на май беше оповестено [1], че Путин ще премахне Дмитрий Рогозин като вицепремиер, отговорен за военно-промишления комплекс и космонавтиката, някои космически анализатори изразиха предположение, че вероятно раздялата с Рогозин ще е временна и че за него може би се подготвя друго назначение. Така се и случи. Днес Интерфакс съобщи [2], че бившият вицепремиер е получил предложение да оглави Роскосмос. "Аз ще направя всичко възможно и необходимо, за да оправдая доверието ви", отвърна Рогозин след получаването на предложението. Роскосмос до този момент се оглавяваше от Игор Комаров. Дмитрий Рогозин доби световна слава сред космическите ентусиасти през 2014 година, когато, в отговор на западните санкции поради кризата в Украйна, предложи на НАСА да изстрелва астронавтите си до МКС с батут. САЩ загуби способността самостоятелно да праща човек в космоса след 2011 година, когато бяха пенсионирани космическите совалки. Напоследък обаче с оглед на това, че новите частни пилотирани кораби на САЩ са почти готови, Рогозин стана по-дипломатичен и през март оповести, че сътрудничеството между Русия и Америка в космоса трябва да продължи [3]. Батут / Wikimedia commons. По време на кризата в Украйна бившият вицепремиер Дмитрий Рогозин предложи на американците да изпращат астронавтите си до МКС на батут. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2226-2018-rogozin-head-roscosmos