SAlexandrov

Руският вицепремиер Рогозин: изстрелванията са само 4% от космическите услуги, защо да конкурираме Илон Мъск и Китай? 18 април 2018 г. 18:06 ч. Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин оповести, че според него Русия не бива да конкурира американската компания СпейсЕкс на Илон Мъск, понеже космическите изстрелвания заемат само 4% от цялостния пазар на космически услуги. Това съобщава руската информационна агенция ТАСС [1]. "Делът на средствата за изстрелвания възлизат само на 4% от цялостния пазар на космическите услуги", коментира Рогозин. "Да се бутаме с Илон Мъск и Китай за този дял значи само да се бутаме за въпросните 4%". Според Рогозин реалната конкуренция е тази в дела за космическите услуги, която е на стойност $350 милиарда долара и тук са големите пари. Конкретно вицепремиерът оповести, че трябва да се работи върху създаването на полезни товари. Космически експерти се изказаха доста критично за мнението на Рогозин. Например журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника [2] оповести следното: Рогозин е прав, че спътникостроенето е многократно по-голяма индустрия. Но подобно на изстрелванията това също е силно конкурентна индустрия, а Русия в исторически план не е имала доминантна позиция в спътникопроизводството. Силата на Русия в исторически план е била в изстрелванията. Така например руснаците са тези, които изстрелват първите изкуствени спътници и хора в космоса през 60-те години. Но американците са тези, които правят първите научни открития от орбита, защото американските спътници са по-качествени. Тук е коректно да напомня на читателите на КОСМОС БГ, че наскоро РКК "Енергия" претърпя доста съществен провал. Компанията беше създала геостационарен спътник за нуждите на Ангола, но скоро след изстрелването през декември този спътник се повреди. Преди броени дни руските медии оповестиха, че няма шанс работоспособността му да бъде възстановена. Изстрелване на пилотирана руска ракета. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2175-2018-rogozin-comments-launch-market

След седеммесечно прекъсване руската ракета Протон-М отново ще лети: този път с военния спътник Благовест 18 април 2018 г. 17:07 ч. След седеммесечно прекъсване тежкотоварната ракета на Русия "Протон-М" отново ще лети. Подготовката за полета протича отвъд погледа на хората: до този момент няма публикувани снимки на ракетата от стартовата площадка, нито подробна информация. Вероятно няма да има и излъчване на живо. Това е свързано с военния характер на мисията. В орбита ще бъде изведен спътникът "Благовест" №12Л. Предполага се, че това е комуникационен спътник, който ще може да доставя телефонни и интернет услуги, като ще свързва руските военни бази помежду им. Стартът се очаква да е факт на 19-ти април в 01:12 ч. българско време. За съжаление ракетата "Протон-М" не лети много често напоследък. През 2016 година през март месец тя ускори успешно на път към Марс руско-европейската мисия "ЕкзоМарс", а през юни същата година изведе в орбита спътника "Интелсат 31". Макар че и двата полета завършиха благополучно, при "Интелсат 31" бяха забелязани отклонения при работата на втората степен. Последващите разследвания показаха, че почти целите партиди произведени двигатели за втори и трети степени на "Протон" са с дефектни сплави. Като резултат от това ракетата беше изведена от експлоатация в продължение на цяла година - до юни 2017-та. Но и това не продължи дълго време - последната мисия за 2017-та беше през септември 2017-та, със спътника "AsiaSat 9". Няма спор, че развитието на частните компании и най-вече СпейсЕкс, нанесоха сериозен удар върху пазарния дял на "Протон". Допреди няколко години комерсиалните спътници летяха основно на руски ракети, но вече не е така. Почти всички планирани мисии за "Протон-М" през настоящата 2018 година са за нуждите на федералната програма на Русия, в това число и предстоящото излитане на "Благовест". Запланирани са изстрелвания на руския телескоп "Спектр-РГ" и МЛМ "Наука", които обаче предстоят да бъдат отложени за 2019 година. По-вероятно е да видим полета на метеорологичния спътник "Електро-Л" №3 и на още един военен спътник, който все още не е именуван. Единственият комерсиален старт за 2018-та е предвиден за нуждите на Ютелсат, но наскоро постъпи информация, че има проблеми с полезния товар и поради това може да се наложи отлагане за 2019-та. В общи линии - 2018-та ще е скучна година за "Протон-М", а изстрелването идната нощ - едно от наистина малкото за тази ракета. От архива: снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2174-2018-proton-returns-to-flight

НАСА ще върне на Земята повредения човекоподобен робот Робонавт 2 за поправка Руският космонавт Антон Шкаплеров и "Робонавт 2". Credit : NASA's Astrorobonaut Twitter Account 18 април 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Не се получиха по план нещата с човекоподобния робот на НАСА "Робонавт 2". Андроидът беше доставен през 2011 година на "Международната космическа станция" с помощта на совалката "Дискавъри" и се планираше до няколко години да започне да се "разхожда" самостоятелно във вътрешността или да излиза в открития космос, за да помага на астронавтите. Но това не стана... Когато "Робонавт 2" беше изстрелян, той първоначално се състоеше само от торс, две ръце и глава. Поради това той можеше да работи само в стационарно състояние, като пише на лаптоп или извършва с ръцете си повторяеми дейности, скучни за обитателите на станцията. После през 2014 година НАСА реши да добави към робота чифт крака. Същата тази година краката излетяха с помощта на американския товарен кораб "Драгън", а астронавтите трябваше да ги монтират. Но това не се оказа толкова проста задача - само да се включат и готово. Астронавтите трябваше да разглобят целия торс на робота, да го преокабелят и да монтират нови компютри и механични части. "Операцията" отне цели 40 часа и не беше успешна. През 2016-та и 2017-та година няколко последователни експедиции се опитаха да доремонтират "Робонавт 2", но усилията отново не се увенчаха с благополучие. Сега НАСА няма избор - роботът трябва да се върне на Земята, за да бъде поправен от създателите му в центъра Линдън Джонсън. След като ремонтът приключи, плановете са "Робонавт 2" отново да излети до "Международната космическа станция". Доставката на робота от орбита на Земята ще стане с последния кораб "Драгън", който пристигна на орбиталния комплекс в началото на април тази година. Мнозина биха се оплакали, че бъдещето не се оказа толкова блестящо, отколкото научните фантасти прогнозираха. Аз пък бих контрирал, че в много отношения то се оказа същото. Даже в книгата с разкази "Аз, роботът" на Айзък Азимов първите мисии с роботи в космоса са неуспешни, а меркурианската мина "Мъркюри Майнз" успява едва при втората експедиция. В реалния живот "Международната космическа станция" е тестова база за усвояването на космическото пространство, там се изпробват много авангардни технологии. Напълно е естествено, че не всичко ще минава по мед и масло. Лично аз нямам причини да се усъмня, че "Робонавт 2" ще бъде поправен успешно и дано скоро го видим отново как работи в космоса! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2173-2018-robonaut-return-home

Да, но Мъск вече прави по един полет веднъж на две седмици

Провалите в руската космонавтика не са бъг в системата, а нейна характеристика 16 април 2018 г. 19:13 ч. Твърде голямо внимание се обръща на провалите в руската космонавтика. Някои анализатори казват, че авариите зачестяват, че качеството се влошава и че от година на година нещата стават все по-зле и по-зле. Често се чуват изказвания от типа на: "през съветско време, когато имаше пари, не беше така". Космическият журналист Дъг Месиър от Parabolic Arc е решил да направи историческа справка, за да се разбере дали тeзи анализатори имат основание. И познайте! Справката през последните 30 години (от 1988 до 2018 година) показва категорично, че провалите не са бъг в системата на съвременната руска космонавтика, а нейна характеристика открай време [1]. Така например през 1988 година, три години преди рухването на СССР, е имало цели пет провала - три на ракети "Союз-У" и два на "Протон". През 1989-та е отчетен само един провал, но през 1990-та има отново цели пет: два на "Союз-У", един на "Молния-М", един на "Зенит-2" и един на "Протон". Изглежда че единствените години, през които не е имало руски провал в рамките на този 30-годишен период, са 2001-ва и 2003-та. Фактът че провалите в руската космонавтика са по-скоро нейна характеристика, отколкото бъг в системата, не е показател, че предстоящите времена няма да са трудни. В условия на пазарна икономика и все повече засилващата се конкуренция от частни космически компании, руските предприятия трябва да предоставят стабилен продукт. В последно време застрахователите все повече се оплакват от високата аварийност на руски ракети и отказват да застраховат спътниците им. А и при наличието на толкова много възможности от нови компании, кой би избрал да качи товара си на ракета, която аварира веднъж на няколко пъти? На практика ракетата "Протон-М" почти е останала без комерсиални клиенти в последно време. Тя все още не е летяла през настоящата 2018-та. Очаква се полетите й да бъдат възобновени до няколко дни, когато ракетата ще трябва да изведе в орбита руския военен спътник "Благовест". Изстрелването през ноември от новия руски космодрум Восточний завърши с провал. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2172-2018-russian-failures-feature

Блу Ориджин планира да прати човек в космоса до края на годината 16 април 2018 г. 19:00 ч. В свое интервю за Seattle Business [1], Ариана Корнел, изпълнителен директор на Блу Ориджин, потвърди, че сред целите на компанията е да проведе пилотиран космически полет до края на годината. Това, разбира се, ще стане само ако тестовата програма бъде изпълнена по план. В рамките на една-две години се очаква да започнат и туристическите полети. Все още обаче не е оповестено кои са изявили желание да летят в космоса, нито каква ще е цената на туристическия билет. Очакваме с нетърпение да видим как ще се развият обстоятелствата с Блу Ориджин. През 2017-та година частната компания осъществи само един безпилотен полет на кораба "Ню Шепърд", при това през декември. Оттогава насам - нищо. Но пък се заформя интересна надпревара. На фона на липсата на активност от страна на Блу Ориджин, конкурентната компания Върджин Галактик много напредна. Корабът "СпейсШипТу"-"Юнити" вече проведе два тестови пилотирани полета през 2018-та, от които вторият (през април) беше ракетен. Двама пилоти достигнаха до височина 25 километра. И така, ще има ли пилотиран космически полет до края на 2018-та? Въпросът продължава да е актуален. Коя от двете суборбитални компании (Върджин Галактик или Блу Ориджин) ще бъде първа? Чакаме и ще видим! На снимката: завръщането на "Ню Шепърд" с манекена Скайуокър през декември 2017 г. Photo credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2171-2018-blue-origin-manned-flights-end-of-year

Развръзка на драмата, но без хепи енд: Спътникът Ангосат е безвъзвратно повреден. 15 април 2018 г. 17:45 ч. След дълги месеци на мълчание днес руските медии най-накрая признаха, че спътникът "Ангосат" е окончателно повреден и работоспособността му не може да бъде възстановена (източник: ТАСС). Напомням на читателите, че спътникът "Ангосат" е построен от руското ракетно-космическо предприятие Енергия за нуждите на Ангола. Това е първият геостационарен комуникационен спътник, създаден от Енергия през последните 15 години. "Ангосат" е изстрелян благополучно на 26-ти декември 2017 г. с помощта на руско-украинска ракета "Зенит", но впоследствие радиоконтактът с него е изгубен. Опитите на ръководителите на полета да възстановят работоспособността на "Ангосат" никога не се увенчават с благополучие. Напомням също така, че Русия е оказала цялостна помощ за превръщането на Ангола в космическа държава. Договорът за създаването на спътника е подписан на 26-ти юни 2009 година, когато Дмитрий Медведев е на посещение в Ангола. Практическата реализация започва през 2012 година. Общата стойност, която включва както конструирането на сателита, но и създаването на наземната инфраструктура и космически център в близост до столицата Луанда, възлиза на $320 милиона. Само че една огромна сума от това е дадена на кредит - $278.46 милиона, щедро предоставени от руските банки ВТБ, ВЕБ и Росексимбанк. Спътникът е застрахован в руските компании "ВТБ Страхование" и "Согаз". Но сумата за застраховка възлиза едва на $121 милиона. Което ще рече, че сега ако застрахователите наистина изплатят това, Ангола продължава да е на загуба с общо $199 милиона... За повече информация: прочетете публикацията от 27-ми декември: Какви ще са последствията от загубата на Ангосат Снимка от изстрелването на спътника "Ангосат" на 26-ти декември 2017 г. - Роскосмос/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2170-2018-no-happy-end-angosat

Успех: космическата ракета Атлас 5 изведе в орбита военния спътник CBAS и експерименталната платформа EAGLE 15 април 2018 г. 12:20 ч. Късно тази нощ в 02:13 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракетата "Атлас 5" в най-мощната си конфигурация, с общо пет твърдогоривни ускорителя. На борда на ракетата пътуваха военния комуникационен спътник CBAS и експерименталната платформа EAGLE. Тази сутрин в 09:20 ч. ULA оповести успеха на мисията. Това бе последният полет на "Атлас 5" преди най-критичните мисии на ракетата. Следващите две изстрелвания са много важни - първо през май с помощта на "Атлас 5" трябва да бъде изстреляна спускаемата мисия до Марс "ИнСайт", а след това през август ще лети корабът на Боинг "Старлайнър" на първия си роботизиран тестов полет. Снимка от изстрелването тази нощ. Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2169-2018-15-april-atlas-v-launches-successfully

Тестовата пилотирана мисия на Боинг може да се превърне в оперативна Ще полетят ли изобщо корабите "Драгън 2" и "Старлайнър" през 2018 година... било то в безпилотен или пилотиран режим? Image credit : NASA 15 април 2018 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Задават се доста неясни времена за американската пилотирана космонавтика. НАСА скоро трябва да започне да изпраща астронавти към "Международната космическа станция" с построени в САЩ космически кораби. За тази цел са натоварени две фирми - Боинг и СпейсЕкс. По официални данни и двете фирми трябва да осъществят пилотирани космически полети до края на 2018-та - Боинг през ноември, а СпейсЕкс - през декември. Това поне са официалните дати. Неофициално знаем много добре от различни източници в ракетно-космическия отрасъл, че най-вероятно нито една от двете компании няма да е готова за пилотирани мисии през 2018-та година и е почти сигурно че както стартът на боинговия пилотиран "Старлайнър", така и този на мъсковия "Драгън 2" ще бъдат отложени за 2019 година. Забележете - отминало е първото тримесечие на 2018-та година, сега сме средата на април, а Боинг и СпейсЕкс все още не са провели задължителните две безпилотни мисии на корабите. Преди да се отправят хора на тях, "Старлайнър" първо трябва да излети с кулата си за аварийно спасяване от наземна площадка, след което през август трябва да лети с ракета "Атлас 5" до станцията в роботизиран режим. За "Драгън 2" предстои първо роботизиран полет до МКС в края на август, след което трябва да бъде проведен нов тест на кулата за аварийно спасяване по време на друг роботизиран полет. Едва след като роботизираните мисии на "Старлайнър" и "Драгън 2" приключат, НАСА ще се осмели да изпрати хора в космоса с тях. Първоначално астронавти трябва да излетят на кратки двуседмични мисии и ако тези пилотирани полети са успешни, корабите ще навлязат официално в експлоатация. Всякакви допълнителни отлагания обаче са възможни и съвсем не е задължително те да са по вина на Боинг или СпейсЕкс - през януари подчертах, че основният затормозяващ фактор е самата НАСА и че нейната бюрократична култура спъва прогреса на частниците [1]. Но ако частните компании не се справят в срок, този път нещата са сериозни - подчертах също така [2], че сега агенцията няма да може да разчита на руските кораби "Союз". Късно е да се правят нови поръчки. За строежа на нов пилотиран кораб "Союз" са нужни три години - т.е. ако се подаде сега заявка, корабите ще са готови чак през 2021 година. Така че възможностите са само две - или някоя от двете компании (Боинг или СпейсЕкс) ще трябва да придобие готовност да превозва астронавти най-късно през 2019 година, или НАСА остава без възможност да изпраща хора на "Международната космическа станция". Агенцията оповести още преди няколко седмици, че ще се обмислят евентуални алтернативи за справянето с тази дилема и ето до каква възможност се стигна - след провеждането роботизираната мисия на Боинг (засега планирана през август 2018-та), пилотираната мисия може да бъде променена - вместо да продължи две седмици, както беше предвидено преди, тя ще бъде увеличена на шестмесечна и екипажът може да бъде увеличен от двама на трима души [3]. Като допълнение се обмисля роботизираните полети на "Драгън 2" и "Старлайнър" да включват и доставката на полезен товар. Така тестовата мисия на "Старлайнър" направо изчезва и тя се превръща в оперативна мисия (а съответно е много вероятно нейното провеждане да бъде изпълнено чак през 2019 година). Сега само очакваме да видим кога ще е следващата актуализация на полетните дати и дали НАСА ще се възползва от тази възможност. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2168-2018-boeing-cft-could-turn-operational

Китай ще изпрати мини-биосфера на Луната до края на годината На снимката: автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на видимата страна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Подобен апарат ще бъде изпратен на обратната страна на Луната до края на годината в рамките на мисия "Чанг'e 4". Credit : Chinese Academy of Sciences 14 април 2018 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Китай планира да проведе амбициозната роботизирана мисия "Чанг'e 4" до Луната през тази година. Първо през месец май ще бъде изстрелян комуникационен спътник, а после през втората половина на 2018-та ще се отправи и спускаем апарат. Ако всичко мине наред, спускаемият апарат ще извърши кацане върху обратната страна на Луната. Това ще е първото кацане на обратната страна на естествения ни спътник в историята на космонавтиката. До този момент нито САЩ, нито Русия са изпращали роботизирани апарати или хора там. Съгласно китайските медии заедно с "Чанг'e 4" ще се отправи и контейнер с живи организми. Тази т.нар. "мини-биосфера" е направена от специални алуминиеви сплави и е 18 сантиметра дълга, 16 сантиметра широка, има обем от 0.8 литра и общо тегло 3 килограма. Биосферата ще осигури на живите организми вода, хранителна среда и въздух. С помощта на малка камера учените ще наблюдават растежа и развитието. Ще бъдат направени опити да се отгледат картофи и арабидопсис (малко растение, което е от семейството на зелето - сем. Кръстоцветни - Brassicaceae). Учените се надяват, че растенията ще се развият до етапа на цъфтеж. Към настоящия момент американски и руски астронавти отглеждат растения на борда на "Международната космическа станция", а пък китайците са отглеждали ориз и арабидопсис на собствената си станция "Тянгон-2". Но всички тези експерименти са били провеждани в ниска околоземна орбита, на височина около 400 километра над Земята. Условията на Луната, която се намира на около 380 000 километра от нас, са по-различни. Да пожелаем успех на китайците - техните опити биха могли да дадат сериозен тласък на биологичните проучвания отвъд пределите на ниската околоземна орбита! http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2167-2018-china-sends-biosphere-moon

Марс Експрес засне структура на Червената планета, за която не се знае дали е вулкан или кратер 13 април 2018 г. 08:09 ч. Европейската автоматична междупланетна станция "Марс Експрес" засне на 1-ви януари показаната по-долу снимка и тя изобразява формацията Ismenia Patera. Но и до ден днешен учените не знаят каква е първопричината за нейния произход - дали метеорит се е сблъскал в марсианската повърхност или това са отломки от отдавнашен супервулкан. Напомням на читателите, че "Марс Експрес" е първата успешна мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА), която изучава Марс. Автоматичната станция пристигна благополучно в орбита около планетата на Коледа, 25-ти декември 2003 г., и продължава да работи там до ден днешен. Втората мисия "ЕкзоМарс, която ЕКА координира съвместно с Роскосмос, пристигна в орбита в края на 2016-та и ще започне основната си научна мисия този месец. Относно Ismenia Patera, има две възможни обяснения, по които работят учените. Едното е, че метеорит е ударил планетата, след което седиментни отломки и лед са нахлули, за да запълнят кратерното дъно. След това кратерът е претърпял колапс, за да се получи неравният терен, който наблюдаваме днес. Другата възможност е супервулкан, който е изригнал катастрофално и е отнесъл огромни количества магма. Учените не знаят дали такива могъщи супервулкани са съществували някога на Марс, но планетата притежава много големи структури с вулканичен произход, включително марсианската планина Олимп. Източник : ЕКА Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2166-2018-mars-express-crater-volcano

Космическата ракета Фолкън 9 е в готовност да изстреля телескопа Тес следващата седмица На снимката: космическият телескоп "TESS" по време на предстартовата подготовка на космодрума Кенеди. Photo credit : NASA's Kennedy Space Center 13 април 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази сряда в 21:30 ч. българско време на стартовата площадка в Кейп Канаверал компания СпейсЕкс проведе статично запалване на 9-те двигателя "Мерлин" на първата степен на ракетата "Фолкън 9". Журналисти, намиращи се в региона, докладваха, че са видяли дима от запалването, а компанията потвърди в Туитър [1], че изпитанието е приключило. Така ако всичко мине по план, изстрелването ще е факт най-рано на 17-ти април в 01:32 ч. българско време. Очаква се ракетата "Фолкън 9" да вмъкне в орбита космическия телескоп "Тес" (на англ. TESS = Transiting Exoplanet Survey Satellite) "Тес" е следващата мисия на НАСА след "Кеплер", която ще търси извънслънчеви планети с размер и условия сходни с тези на нашата Земя. Но докато "Кеплер" наблюдаваше само една малка част от нощното небе, "Тес" ще сканира цялото небе от своята необичайна 13.7-дневна елиптична орбита. При това той ще търси планети около най-близко разполжените звезди - тези на разстояние по-малко от 300 светлинни години от Слънцето. Очаква се само през първите две години от началото на мисията "Тес" да открие 20 000 нови планети. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2165-2018-tess-ready-to-launch-next-week

Ричард Брансън посети космическата компания Върджин Орбит 11 април 2018 г. 16:57 ч. Днес предприемачът Ричард Брансън оповести [1], че наскоро е посетил Върджин Орбит, най-младата компания от конгломерата Върджин Груп. Екипът на тази компания разработва ракета "ЛончърУан", която ще излита от борда на модифициран самолет "Боинг 747". Ракетата ще трябва да извежда в орбита малки спътници, най-вече от типа CubeSat. Според Брансън работата по ракетата е вече в напреднал етап, прогресът е видим, всяка седмица се преодоляват нови предизвикателства и в близкото бъдеще ще бъде проведен първият полет. Екипът на Върджин Орбит се надява този дебют да е факт до края на 2018-та. Напомням на читателите, че Върджин Орбит беше създадена през март 2017 година. Първоначално работата по ракетата се координираше от Върджин Галактик, но с отделянето на Върджин Орбит като самостоятелна компания различните космически фирми на Брансън могат да бъдат фокусирани върху различни цели. Върджин Галактик продължава да работи върху пилотираните космически кораби "СпейсШипТу", като корабът "Юнити" от тази серия преди броени дни проведе своя първи ракетен полет. От друга страна безпилотните изстрелвания на изкуствени спътници остават в ръцете на Върджин Орбит. На снимката: ракета "ЛончърУан", която ще лети от борда на модифициран "Боинг 747". Photo credit : Virgin Orbit http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2164-2018-branson-visits-virgin-orbit

Делят ни броени седмици до изстрелването на следващата спускаема мисия към Марс На снимката: спускаемият апарат "ИнСайт" по време на подготовката му за изстрелване към Марс през май тази година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 11 април 2018 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Остават едва няколко седмици до планираното изстрелване на автоматичната междупланетна станция "ИнСайт" към Марс. Стартовият прозорец се отваря на 5-ти май и ще продължи до 8-ми юни. Ако изстрелването бъде проведено на 5-ти май, най-ранната възможна дата, то ще е в часовия интервал между 14:05 и 16:05 ч. българско време. Ракетата-носител, която ще изведе "ИнСайт" на път към Червената планета, е "Атлас 5" с ускорителен блок "Центавър". Полетът ще бъде проведен от космодрума Ванденберг в Калифорния. Това е първата междупланетна мисия от Ванденберг, което означава, че милиони жители в западната част на САЩ ще имат за пръв път възможност да наблюдават със собствените си очи изстрелване на ракета в междупланетното пространство. А пък всички останали ще имаме възможност да гледаме старта на живо през интернет по НАСА ТВ. "Атлас" е една от най-надеждните ракети-носители на САЩ и от нейния дебют през 2002 година до ден днешен не е претърпяла нито един провал. Минута и осемнадесет секунди след началото на полета ракетата ще премине звуковата бариера. Две минути и 36 секунди по-късно първата степен ще се изключи, а след още шест секунди ще се раздели ускорителният блок "Центавър" със самия "ИнСайт". Първичната 185-километрова паркираща орбита ще бъде постигната 13 минути и 16 секунди след началото на полета. В зависимост от точния час на изстрелването "Центавър" с "ИнСайт" ще останат в тази паркираща орбита между 59 и 66 минути, след което "Центавър" ще направи последен тласък за изпращането на автоматичната станция на правилната траектория към Марс. Независимо дали изстрелването ще е на 5-ти май или на най-късната възможна дата 8-ми юни, кацането ще е факт на 26-ти ноември в около 23:00 ч. българско време. "ИнСайт" ще трябва да извърши меко спускане в района на равнината Елизиум. Мисията ще изучава вътрешната структура на Марс и получените данни могат да разкрият тайните на най-ранната еволюция на Слънчевата система и възникването на Земята и Луната. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2163-2018-insight-launch-preview

Илон Мъск показа критично важен инструмент за производството на новата му мегаракета 9 април 2018 г. 20:45 ч. Ако си мислите, че "Фолкън Хеви" е най-голямото, което СпейсЕкс може да покаже, само почакайте! Днес Илон Мъск показа в Инстаграм нещо любопитно - снимка на важен уред, който ще се използва за производството на неговата марсианска мегаракета, засега известна само под абревиатурата BFR (на нашенски жаргон - Big Falcon Rocket). Това вероятно представлява матрицата, около която ще бъдат намотавани въглеродните нишки за производството на горната степен на BFR. Очевидно е, че с публикуването на днешната снимка Мъск иска да покаже на света, че работата му е сериозна. Вярно е, че BFR е твърде футуристична ракета със своя размер от 106 метра, способност да извежда 150 тона в околоземна орбита и десетки хора на път към Марс. Трудно е на хората да повярват, че тази засенчваща "Фолкън Хеви" ракета може да бъде произведена. Но Мъск вярва, че може и с днешното изображение показва, че се работи по въпроса. Предприемачът смята, че първите кратки изпитателни полети ще започнат още догодина. Като правило мъсковите обещания винаги са се изпълнявали, но не винаги в точното време. Дали първата тестова ракета ще е готова през 2019, предстои да видим. Имаме всички основания да сме скептични, но ... нека изчакаме! Photo credit : SpaceX/Elon Musk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2162-2018-bfr-tooling

ЕкзоМарс е в готовност да започне своята основна научна мисия Европейската космическа агенция съобщи, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира в правилната научна орбита около Червената планета. Image credit : ESA 9 април 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. След дълго чакане моментът на истината за "ЕкзоМарс" настъпи - автоматичната междупланетна станция "Трейс Газ Орбитър" започва своята основна научна мисия! Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че роботизираната станция се е позиционирала успешно в своята окончателна 400-километрова кръгова научна орбита. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" понастоящем прави една пълна обиколка около Марс за два часа. Необходимо е само да се калибрират научните инструменти, както и да се инсталират някои нови софтуерни приложения, и на научната мисия може да бъде даден ход. "Ние ще започнем с нашата научна мисия до няколко седмици и сме изключително развълнувани относно това, което първите измервания ще разкрият", съобщава Хокан Сведхем, водещ учен от проекта. "Ние разполагаме с чувствителността да открием редки газове в съвсем дребни пропорции и потенциала да разкрием дали Марс е все още активен днес в биологично или геологично отношение". Основната задача пред роботизираната експедиция е да се изучат редките газове в марсианската атмосфера - тези, които заемат едва 1% от нейния обем. От особено интересен научен интерес е метанът - газ, който може да се получава поради геологична активност или поради действието на микробиален живот. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" е програма, която се ръководи съвместно от Русия и Европа. Автоматичната станция "Трейс Газ Орбитър" тежи 4 332 килограма и представлява най-тежката машина, установила се в орбита около Марс. На борда й има четири комплекта научни инструменти - европейската камера "CaSSIS" и европейският спектрометър "NOMAD", както и руският спектрометър "АЦС" и руският неутронен детектор "ФРЕНД". Прикачен към ФРЕНД работи и малък прибор, построен в България - дозиметърът "Люлин-МО". Източник: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2161-2018-exomars-to-start-science-mission

Първо видео от вчерашния полет:

УСПЕХ: Пилотираният кораб Юнити с двама души на борда проведе първия си ракетен полет! На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна днес след успешния пилотиран полет до близкокосмическия регион от земната атмосфера. Photo credit : Virgin Galactic 5 април 2018 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Днес беше изключителен ден за частната компания Върджин Галактик, както и за американската и по-конкретно комерсиалната пилотирана космонавтика! Пилотираният космически кораб "Юнити" от серия "СпейсШипТу" проведе своя първи ракетен полет! На борда на кораба пътуваха двама души - изпитателните летци Марк "Форджър" Стъки и Дейв Макей. Самолетът-носител "Ийв" беше управляван от Никола Песил и Майк Масучи. В рамките на днешния полет самолетът-носител изведе успешно "Юнити" на височина 14 километра. Скоро след това корабът се отдели и запали ракетния си двигател. Двигателят работеше в продължение на 30 секунди, след което беше изключен безопасно. "Юнити" продължи да пътува пасивно, достигайки до височина от 25 километра. Това все още не беше космосът, но корабът навлезе в близкокосмическото пространство - регион от земната атмосфера, простиращ се на височина по-голяма от 18 километра. Там условно казано се намира т.нар. линия на Армстронг, при която атмосферното налягане е толкова ниско, че водата завира при телесна температура. Днешният полет беше първият ракетен полет на Върджин Галактик след фаталния 31-ви октомври 2014 година, когато първият кораб "Ентърпрайз" от серията "СпейсШипТу" се разпадна малко след запалването на двигателя. При инцидента загина пилотът Майкъл Олсбъри, а неговият колега Питър Сийболд беше ранен. Катастрофата нанесе сериозен удар върху репутацията на компанията. Мнозина предрекоха, че Върджин Галактик няма как да се съвземе след този смъртен случай. Но въпреки това Ричард Брансън продължи напред. В началото на 2016-та година бе представен новият кораб "Юнити" пред журналисти. На 8-ми септември същата година "Юнити" летя за пръв път в прикачено състояние към самолета-носител. На 3-ти декември 2016-та корабът проведе първия си самостоятелен планиращ полет. През по-голямата част от 2017-та година "Юнити" продължи да лети в пасивен режим, подобно на глайдер. Най-накрая днес, след дълги години чакане, чудото се случи. Върджин Галактик отново провежда ракетни полети! Но при днешното излитане го имаше и психологическия момент. Мнозина следяха с трепетно очакване как ще протече ракетното запалване. Толкова силни са били емоциите, че един от работещите в компанията призна в социалните медии, че се е разплакал. Нормално е! Очаквахме този момент с огромно нетърпение. Много дълги години минаха, години на безплодно и мъчително чакане. Не може да не поздравим Върджин Галактик за смелостта по време на днешния полет. Мнозина очаквахме първото ракетно излитане да е кратко, подобно на това на ранните полети на "Ентърпрайз". Нищо подобно - днес имаше надграждане, така че компанията е една стъпка по-напред от състоянието, в което беше през 2014 година. При предишни полети скоростта на "СпейсШипТу" достигаше между 1.2 - 1.5 Маха и височина максимум 22 километра. Днес обаче "Юнити" се ускори до скорост от 1.87 Маха, а височината от 25 километра безспорно е рекорд за компанията. Затова нека да се насладим до момента и да празнуваме, но и да не забравяме, че предстоят още няколко важни стъпки пред компанията, преди "Юнити" официално да бъде въведен в експлоатация за научни и туристически полети. Очаква се през близките седмици и месеци корабът да лети отново на изпитателни полети, при които да се достига все по-голяма и по-голяма височина. В един момент "Юнити" ще трябва да мине 80-километровата бариера: границата, която в САЩ се използва за начало на космическото пространство. Така до края на 2018 година Върджин Галактик може да се превърне в първата съвременна частна компания, провела пилотиран космически полет. За повече информация: Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2160-2018-5-april-spaceshiptwo-success

Почва се: пилотираният кораб Юнити може да проведе ракетен полет още днес 5 април 2018 г. 15:30 ч. След дълго очакване моментът на истината за Върджин Галактик дойде. Уебсайтът ParabolicArc.com съобщава, че първият истински ракетен полет на кораба "Юнити" от серията "СпейсШипТу" може да бъде проведен още днес. Разбира се, всичко зависи от това дали метеорологичните условия ще са благоприятни. Според предварителна информация ракетият двигател на "Юнити" ще работи около 30 секунди - два пъти по-дълго от работата му по време на полетите, проведени от кораба "Ентърпрайз" през 2013 и 2014 година. Така очакваме корабът "Юнити" с двамата пилоти да достигне до височина около 30 километра - т.е. региона на близкокосмическото пространство. Снимка на космическия кораб "Юнити" след изпитателния полет през януари. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2159-2018-5-april-upcoming-powered-flight

Обещанието изпълнено! СпейсЕкс провежда космически полет средно веднъж на две седмици! 4 април 2018 г. 18:00 ч. Частната космическа компания СпейсЕкс дълги години обещаваше, че ще дойде момент, в който ракетните полети ще са рутинни. Голямата цел беше да има поне едно изстрелване на две седмици. Журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника ни съобщава [1], че обещанието вече може да се счита за изпълнено. След последното изстрелване на 2-ри април равносметката е следната: седем ракети са летяли от началото на януари до ден днешен. Да, понякога чакаме със седмици преди да видим някой старт, друг път графикът забързва - в края на март имаше полет на спътници "Иридиум", след това веднага в началото на април на кораб "Драгън". Но ако решим да усредним, резултатът е следният: СпейсЕкс изстрелва по една ракета веднъж на всеки 13 дни. За известно време се съмнявахме, че това ще се получи. В началото на бизнеса СпейсЕкс пое много поръчки - близо 100 спътника чакаха своя полет, а в периода между 2012 до 2016 година компанията успяваше да изстреля максимум четири-пет ракети годишно. Но от началото на 2017-та година СпейсЕкс най-накрая постигна голямата си цел: масова продукция на множество ракети и тяхната бърза подготовка за полет. И това, което е най-хубавото - предлагането се увеличава, но и търсенето също се увеличава! Дългоочакваната революция в космонавтиката след дълги десетилетия на застой най-накрая пристигна. Снимка от излитането на ракетата "Фолкън 9" с кораба "Драгън" на 2-ри април. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2158-2018-spacex-performance

Днес отбелязваме половин век от провеждането на забравената мисия Аполо 6 Снимка от изстрелването на ракетата "Сатурн 5" с космическия кораб "Аполо 6" на 4-ти април 1968 година. Photo credit : NASA 4 април 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Изстрелването на свръхтежка ракета е грандиозно събитие, което има потенциала да привлече интереса на много зрители. Полетът на "Фолкън Хеви" през февруари прикова вниманието на хиляди туристи, които отидоха лично на космическия център Кенеди да наблюдават какво се случва със собствените си очи. Милиони други гледаха през стрийма на СпейсЕкс или по телевизията. На следващия ден всеки срещнат говореше за успешната мисия на "Фолкън Хеви" и благополучното вмъкване на "Тесла Роудстър" на път към Марс. На фона на това е трудно да си представим, че проведеният преди 50-години полет на свръхтежката ракета "Сатурн 5" е останал забравен и почти никой не му обърнал внимание. Но уви, точно това се е случило. Ето каква е историята: Ракетата "Сатурн 5" излита по план на 4-ти април 1968 година. На борда няма хора. Полезният товар се състои от команден модул на "Аполо" и макет на лунния модул. Идеята на полета е да се тества т.нар. "транслунно вмъкване" - запалване на двигателя, за да се изпрати корабът на път към Луната, след което да се провери дали топлинният щит може да устои при завръщане от окололунно пътешествие. За съжаление изстрелването остава засенчено от едно друго събитие. В същия ден, когато излита "Аполо 6", е брутално убит Мартин Лутър Кинг - Младши, американски баптистки пастор и ръководител на движението за граждански права на чернокожите. Днес младите хора обичат да идеализират 60-те години. Те смятат, че това са славни времена на грандиозно развитие на човешките технологии. Истината обаче е, че 1968-ма е една отвратителна година във всяко едно отношение и ако не е полетът на "Аполо 8" с хора до Луната в края на декември, надали може да се каже едно-единствено хубаво нещо за нея. Развитието на космическата програма "Аполо" се случва в една Америка, която е дълбоко разтърсвана от расови предразсъдъци. Но не само това. В края на януари 1968-ма година контролираният от комунистите Северен Виетнам, който преди това се е съгласил на примирие, изненадващо напада Юга и съюзниците от САЩ по всички фронтове. Американците са шокирани и неподготвени и оттук насетне започват да отстъпват - така Виетнамската война се превръща в едно от най-големите унижения за Съединените щати. В Европа пролетта на 1968-ма е белязана от т.нар. "Пражка пролет", когато чехите се мъчат да развият "социализъм с човешко лице". Никой все още не знае, че през август инициативата ще бъде брутално смазана от съветските танкове. Тъй че надали можем да се сърдим, че изстрелването на "Аполо 6" на 4-ти април 1968-ма е помрачено от бурните събития по света. Но и в космическата сфера то е засенчено от излезлия ден по-рано филм "2001: Космическа одисея", за юбилея на който писах вчера на страниците на КОСМОС БГ (линк). И все пак полетът на "Аполо 6" проправя по свой начин пътя към по-нататъшното развитие на космонавтиката и изпращането на човек на Луната. Мисията на "Аполо 6" не е чак толкова успешна, колкото тази на "Аполо 4" през ноември 1967-ма. Появяват се три сериозни проблеми в хода на полета. Първият настъпва две минути и пет секунди след старта, когато гигантската ракета "Сатурн 5" преминава през нежелани трептения и осцилации. Такъв тип осцилации притежават потенциала да повредят ракетата и даже да я разрушат. Добре че до такъв завършек не се стига. Вторият проблем е свързан със загубата на структурните панели от адаптера на лунния модул. Първоначално е сметнато, че тази загуба е причинена от осцилациите, но впоследствие се оказва плод на производствен дефект. Той е коригиран лесно при по-късните мисии. Третият проблем е може би най-сериозният. Два от общо петте двигателя на втората степен се изключват преждевременно и вместо да бъде постигната първичната 175-километрова кръгова орбита, накрая корабът достига орбита с параметри 172 на 223 километра. И това не е всичко - третата степен с единичен двигател J-2 за изпращане на кораба по посока на Луната не успява да се запали. За щастие мисията е спасена, след като е използвана двигателната система на сервизния модул на "Аполо 6". Благодарение на това командният модул е изпратен на разстояние 22 200 километра от Земята, преди да се завърне и да изпробва работоспособността на топлинния си щит. Независимо от авариите на някои от двигателите на "Сатурн 5", полетът на "Аполо 6" дава достатъчно увереност на НАСА, че свръхтежката ракета е безопасна за пилотирани мисии. Взето е решение "Аполо 6" да е последната безпилотна мисия от програмата. След приключването на полета е даден ход на подготовката за пилотиран полет до Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2157-2018-50-years-apollo-6

Успех: космическият кораб Драгън пристигна на Международната космическа станция 4 април 2018 г. 14:00 ч. Днес в 13:40 ч. българско време астронавтът на "Международната космическа станция" Норишиге Канаи използваше роботизираната ръка "Канадарм2", за да прихване космическия кораб "Драгън". С това пристигането на кораба на МКС бе благополучно. Напомням на читателите, че "Драгън" бе изстрелян успешно с ракета "Фолкън 9" на 2-ри април в 23:30 ч. българско време. На борда на кораба пътуват множество научни експерименти, но най-интересните от тях са експеримент за захващане и извеждане от орбита на космически боклуци и платформа с центрофуги за създаване на изкуствена гравитация. Кадър от днешното захващане на "Драгън" от роботизираната ръка на МКС. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2156-2018-dragon-arrives-iss

Днес отбелязваме половин век от излизането на филма 2001: Космическа одисея Снимка от "Международната космическа станция" (горе) и кадър от филма "2001: Космическа одисея" (долу). До ден днешен филмът ни вдъхновява какъв трябва да е прогресът на човечеството. Photo credits : NASA / MGM 3 април 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Научно-фантастичният филм "2001: Космическа одисея" дебютира на 2-ри април 1968 година в Uptown Theater. На 3-ти април вече е официалната му премиера на територията на САЩ. Така днес отбелязваме половин век от излизането на една филмова класика. Но когато творението на Стенли Кубрик и Артър Кларк се появява на бял свят, то не е посрещнато от бурни овации, нито от цветя и рози. Филмът е възприет като твърде бавен, с мудно развиващо се повествование. Липсват диалози през първите 25 минути, както и през последните 23. Посланието на филма е много абстрактно. Финалът е прекалено сюреалистичен. Зрителите в кината са толкова отегчени от отсъствието на диалози и разточителството, че си шушукат в залата. Някои от тях напускат киносалона преждевремено. Но ако известна част от поколението на 60-те години не успява да се впечатли от филма, това не може да се каже за неговите деца. Забележете - това са години на космическа надпревара, а киното и литературата бълват научна фантастика на поразия. Много от тези деца са привлечени от нея, а сред най-забележителните за тях филми е именно "2001: Космическа одисея". Същата година след излизането на филма се появява и книга с идентично заглавие, написана от Артър Кларк. Бавно и полека с течение на годините както филмът, така и книгата влизат в популярната култура. Днес рядко ще срещнете човек в активна възраст, който работи в космическата сфера и който като дете не се е впечатлил от книга на Артър Кларк или от някакво друго научно-фантастично произведение. Не е ли парадоксално, че посланието на "2001: Космическа одисея", макар и мрачно, макар и да описва развилнял се компютър-убиец, макар и да разказва как един астронавт влиза в монолит и губи човешкото в себе си, то не пречи децата на 60-те и 70-те да възприемат филма и книгата като символ на едно по-добро човешко бъдеще? Ето ни днес, през 2018 година, вече в бъдещето. А то, за бъдещето говоря, се оказа доста по-различно, отколкото си го представяха фантастите. Дали е по-добро или по-лошо, не бих се наел да кажа. В някои отношения е по-добро, а в други - по-лошо. Може би думата "различно" е единственото адекватно описание, което можем да дадем в случая. Но колко различно? Нека да разгледаме различните аспекти от бъдещето на "2001: Космическа одисея". Мобилни телефони Подобно на почти всички научно-фантастични произведения, така и "2001: Космическа одисея" не успява да предскаже мобилната революция- или най-малкото я предсказва само частично. Хейууд Флойд се обажда от космоса към Земята и разговаря с дъщеря си. Любопитното е, че освен че е в състояние да говори с нея, той може едновременно с това да я наблюдава на монитор. Днес ние приемаме видеоразговорите за даденост - имаме скайп, имаме и вайбър. През 60-те години на миналия век обаче е изглеждало, че видеоразговорите ще се случат в по-далечното бъдеще. И все пак, колкото и филмът да описва сравнително точно развитието на видеоразговорите, той не успява да предвиди революцията в безжичните комуникации. Флойд, разговаряйки с дъщеря си, научава че съпругата му е навън и не може да му се обади. Затова решава да й звънне на следващия ден. Очевидно е, че в бъдещето на филма от 2001 година не съществува такова нещо като мобилен телефон. Компютри и компютърни игри Ако има нещо, което изключително много ме изумява по отношение на сбъднатите и несбъднати пророчества, то е, че почти нито един фантаст не успява да предскаже появата на Интернет. Същевременно голяма част от научно-фантастичните произведения предричат появата на самоосъзнаващи се компютри или роботи, които от своя страна никога не стават реалност. Днес не разполагаме с HAL 9000. Изкуственият интелект напредва, това е безспорно. Но все още не се е появила машина, която да се самоосъзнае, която да се опише с думите "аз, роботът". Но пък днес има компютри, които могат да играят срещу хората - включително и на шах. В "2001: Космическа одисея" ХАЛ 9000 играе срещу астронавта Франк Пуул и го побеждава. Не само го побеждава, но изглежда, че и го лъже. Днес всеки може да пробва уменията си срещу домашния компютър на шах, макар и да е спокоен, че алгоритъмът ще играе по правилата и няма да "чийтва". Ако има още едно положително развитие в съвремието, то е, че гейминг индустрията разцъфтява и днес има много и разнообразни компютърни игри. Даже можем да се потопим във виртуални светове като тези в League of Legends или World of Warcraft. Орбитални станции и изкуствена гравитация Днес живеем в епохата на орбиталните станции. В експлоатация са "Международната космическа станция" и китайската "Тянгон-2", а скоро очакваме строежа на голямата модулна китайска станция и развитието на частните космически станции. За огромно съжаление обаче нито една от тези станции не е оборудвана със система за изкуствена гравитация, която да позволи комфортен престой на хората в космическото пространство. Но това съвсем не означава, че няма никакво развитие. Вчера, на 2-ри април към "Международната космическа станция" излетя корабът "Драгън" с платформа за изкуствена гравитация на борда. Тази платформа за пръв път ще позволи да се направят опити как растения и малки животни (напр. мухи и червеи) реагират в условия на изкуствена гравитация. Частно предприемачество в космонавтиката Може и да не сте наясно, но "2001: Космическа одисея" предсказва появата на частно предприемачество в космоса! Космическата станция от филма представлява орбитален хотел, собственост на "Хилтън". Днес има частници, които развиват космически бизнес. Само имената са различни от показаното там. Космическите кораби във филма се ръководят от Пан Ам - компания, която фалира в началото на 90-те. Днес има други компании като Върджин Галактик, Блу Ориджин, СпейсЕкс. Пътешествия до Юпитер и Сатурн Все още никой човек не е полетял до Юпитер или Сатурн, но въпреки това сме успели да посетим планетите с роботизирани станции. Е, жалко, че нито в орбита около Юпитер (както е във филма), нито на сатурновата луна Япет (както е в книгата) няма монолити. Но сме успели да изучим планетите много добре. Миналата година приключи своята работа автоматичната междупланетна станция "Касини", която в продължение на повече от десетилетие изучаваше Сатурн и неговите пръстени. Успяхме да видим снимки на Япет с много висока разделителна способност и не, там наистина няма междузвезден портал Но пък открихме гейзери на Енцелад, които могат да са показател за наличието на живот! Днес в орбита около Юпитер работи автоматичната станция "Джуно". И мога да ви гарантирам, че "Джуно" се управлява от доста точен компютър, който добре си върши работата и няма шанс да се разбунтува като ХАЛ 9000. Научните открития от орбитата на Юпитер са наистина зашеметяващи - може да прочетете за тях на страниците на КОСМОС БГ. Извънземни До ден днешен не сме установили съществуването на извънземен разум за голямо разочарование на фантастите и прогностиците. Нито сме видели монолити, нито дори не сме открили елементарни чуждоземни бактерии на Марс. Но пък и по този въпрос се работи усилено. През последните години настъпи бум в откритието на множество извънслънчеви планети. Към средата на месец април в космоса ще излети поредният космически телескоп "Тес", който ще търси близко разположени и подходящи за живот планети. Вместо заключение: както Артър Кларк е подчертавал, неговата книга "2001: Космическа одисея" и филмът никога не са били предвиждани да се използват като наръчници с предсказания, които ще се случат точно по часовник (или по календар). През 1968 година е изглеждало напълно реалистично в началото на новото хилядолетие да изпращаме космически кораби до далечни планети, чиито астронавти се борят със злонамерени компютри. Но тогава и други неща са изглеждали реалистични, например използването на жични телефони. Както всяко научно-фантастично произведение, така и "2001: Космическа одисея" е успяла да предвиди само някои неща, не е могла предскаже други и напълно проспала трети. А пък кой знае - може би в рамките на нашия живот ще открием извънземни монолити? Никой не може да каже... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2155-2018-polovin-vek-2001-odyssey

УСПЕХ: Космическа ракета Фолкън 9 изведе на път към МКС кораб Драгън с платформа за изкуствена гравитация! Снимка от излитането на ракетата "Фолкън 9" с кораба "Драгън" на 2-ри април. Photo credit : NASA 3 април 2018 г. 01:10 ч. Светослав Александров. Невъзвръщаема космическа ракета "Фолкън 9" излетя успешно на 2-ри април в 23:30 ч. българско време и изведе на път към "Международната космическа станция" товарен космически кораб "Драгън". Това бе 15-тият полет на "Драгън" до станцията от началото на въвеждането му в експлоатация. Днешният полет бе седми за СпейсЕкс от началото на 2018 година, като в това число включваме шест изстрелвания на "Фолкън 9" и един дебютен на новата свръхтежка ракета "Фолкън Хеви" на 6-ти февруари. Американският космически кораб "Драгън" заема много важна ниша в обслужването на "Международната космическа станция", защото това е единственият товарен кораб със способност не само да закарва голямо количество полезен товар от Земята до орбита, но и да връща товар обратно на Земята. Това е способност, която нито един друг товарен кораб не притежава - американският "Сигнус", руският "Прогрес" и японският "HTV" могат само да летят от Земята към космоса, но след приключването на мисиите им тези кораби изгарят в атмосферата. Минимална възможност за връщане на товар има само пилотираният кораб "Союз", но тя съвсем не е достатъчна за пълноценната научна работа на МКС. Днес на борда на "Драгън" пътуват много важни опитни съоръжения, но може би най-интересното е "MVP" (Multi-use Variable-gravity Platform). Тази платформа притежава способност да генерира изкуствена гравитация до 2g. До този момент са проведени множество експерименти относно влиянието на безтегловността върху хора и други биологични видове. Разполагаме с богатство от научни данни, получени на борда на станциите "Салют", "Мир", "Скайлаб", "Международната космическа станция", "Тянгон". За съжаление ние почти не разполагаме с данни относно влиянието на слаба гравитация върху живите организми. Имало е едва шест пилотирани кацания на Луната. Днес, когато фокусът на космическите агенции е да се върнем на Луната и да изпратим пилотирани експедиции към Марс и други региони на Слънчевата система, трябва да си отговорим на въпроса: какво гравитационно привличане е достатъчно, за да останем живи и здрави в космоса? Достатъчна ли е лунната гравитация, която е с 83% по-слаба от тази на Земята? Новата платформа MVP е екипирана с центрофуги, които могат да генерират изкуствена гравитация от 0.1 до 2g. С нейна помощ астронавтите ще изучат широк набор от организми - растения, риби, червеи, мухи. Първият опит ще започне с изучаването на плодови мухи Drosophila melanogaster. Запис от изстрелването: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2154-2018-3-april-dragon-launches

Индия изгуби контакт с новоизстреляния спътник GSAT-6A 2 април 2018 г. 08:05 ч. На 29-ти март Индия успешно изстреля в космоса спътника GSAT-6A с модернизирана ракета GSLV MK. II. Макар че изстрелването беше успешно, наземните ръководители по-късно оповестиха, че радиоконтактът със спътника е изгубен след няколко обиколки на Земята. Загубата на спътника се е случила докато той се е готвил да изпълни своето трето и окончателно повдигане на орбитата си. Индийските специалисти все още не губят надежда, че работоспособността на GSAT-6A ще бъде възстановена. Запис от изстрелването на 29-ти март тук: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2153-2018-april-india-loses-contact-newly-launched-satellite