SAlexandrov

Космическата ракета Союз-ФГ с пилотирания кораб Союз МС-08 бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" с кораба "Союз МС-08" на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 19 март 2018 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата "Союз-ФГ", която ще изведе в орбита пилотирания космически кораб "Союз МС-08" с трима души на борда, беше изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур и приведена във вертикално положение. Ако всичко мине наред, изстрелването ще е на 21-ви март (сряда) в 19:44 ч. българско време. Това ще е първият пилотиран космически полет за 2018 година, а в космоса ще се отправят руският космонавт Олег Артемиев заедно с неговите американски колеги Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд. В рамките на днешния ден предстартовата подготовка ще влезе в разгара си, като специалистите ще проведат комплексни изпитания на ракетата и кораба и ще направят проучвания на телеметрическата информация. Утре, на 20-ти март, е планирано заседание на Държавната комисия по утвърждение на екипажа. След заседанието астронавтите и космонавтите от основния екипаж, както и техните дубльори (Алексей Овчинин - Роскосмос, Ник Хейг - НАСА), ще участват в предполетната пресконференция. Прочетете още за екипажа на кораба "Союз МС-08" в специалната статия на КОСМОС БГ тук (линк) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2130-2018-soyuz-ms-08-rolled-pad

Днес отбелязваме 53 години от първата космическа разходка 18 март 2018 г. 11:55 ч. На 18 март 1965 година съветският космонавт Алексей Леонов напуска космическия си кораб "Восход 2" и излиза в открития космос само със скафандър. "Космическата разходка" на космонавта продължава едва 12-минути, но е първата в историята. Самото начинание едва не приключва трагично. Скафандърът на Леонов се раздува до степен до която космонавтът не може да се прибере обратно във въздушния шлюз. За щастие той успява да отвори клапан, с който изпуска част от въздуха и така успява да се върне в кораба. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2129-2018-53-years-first-spacewalk

Днес отбелязваме 38 години от експлозията на ракета Восток на космодрума Плесецк, която убива 48 души 18 март 2018 г. 11:30 ч. На 18-ти март 1980 г., по време на предстартова подготовка на космодрума Плесецк, космическа ракета "Восток" неочаквано се взривява. Експлозията на ракетата, заредена с 300 тона гориво, напълно разрушава стартовата площадка. Загиват общо 48 души. Детайлите около аварията стават известни късно по времето на епохата "Гласност" и "Перестройка" в края на 80-те години. Съветската космическа програма в продължение на десетилетия е била провеждана в секретност, като само успехите са били оповестявани публично, а авариите по възможност са били потулвани. След разсекретяването на фактите по време на "Гласност" стават известни и други трагични инциденти в космическата история на СССР. Най-трагичният инцидент е на 24-ти октомври 1960 година, когато при тест на балистична ракета на Байконур двигателите на втората степен се включват спонтанно. Последващата страховита експлозия довежда до смъртта на поне 78 души (според някои други източници между 92 и 126 човека са намерили смъртта си, точният брой и досега е неясен). Сред тях е и ръководителят на програмата за балистични ракети, Главен маршал на артилерията Митрофан Неделин. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2128-2018-38-years-vostok-explosion

Боинг се готви за първите полети на новите кораби Старлайнър тази година На снимката: техниците на Боинг прикачват космическия кораб "Старлайнър" към топлинния щит, който ще го предпазва по време на навлизането в атмосферата. Photo credit : Boeing 16 март 2018 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Нито един човек не е успял да излети в космоса от американска земя след 21-ви юли 2011 година, откакто космическата совалка "Атлантис" се завърна на Земята. Това са почти седем години - седем тъжни години за американската космонавтика, през които тя остана без способност да осъществява пилотирани космически полети. Но тази година с малко повече късмет статуквото може да се промени. Четири фирми работят по задачата да създадат пилотирани космически кораби за суборбитални или орбитални полети - Върджин Галактик, Блу Ориджин, Спейс Екс и Боинг. От тях Боинг като че ли изглежда да е най-напред (макар че това трудно може да се потвърди с вечно променящите се графици). Вчера компанията покани журналистката от CNBC Морган Бренан, за да бъде показан публично прогресът по създаването на новите космически кораби "Старлайнър". Съгласно оповестеното в Туитър [1], компания Боинг е успяла да построи цели три кораба "Старлайнър", всички от които се надяваме да полетят до края на 2018-та. Първият "Старлайнър" е тестов модул, с който ще бъде изпробвана системата за аварийно спасяване в случай на повреда на ракетата-носител. Ракетните полети са опасни - в това няма спор, а желанието на всяка една частна компания (разбира се, и на НАСА) е хората да могат да се връщат живи на Земята каквото и да се случва. Вторият "Старлайнър" ще лети за пръв път на реална космическа мисия, като стартът е предвиден за 27-ми август. Ако всичко мине по план, този кораб ще лети в безпилотен режим до "Международната космическа станция", демонстрирайки способностите да се сближава с орбиталния комплекс, да се скачва, след това да излиза от орбита и да се завръща на Земята безопасно. Едва след като този тест е успешен, очакваме изстрелването и на третия "Старлайнър", който вече ще лети с хора на борда. Пилотираният старт ще трябва да е факт през октомври или ноември. Твърде много хора критикуват Боинг за начина му на работа - че е стар авиокосмически гигант, който прави всичко по скъп начин, докато има нови компании като СпейсЕкс, които предлагат по-евтини услуги. Но докато е вярно, че за създаването на трите космически кораба "Старлайнър" са усвоени $4.2 милиарда долара, космическата совалка на НАСА е струвала между $35 и $40 милиарда долара - т.е. "Старлайнър" е сравнително евтина машина. Изгледайте репортажа на Морган Бренан за CNBC тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2127-2018-boeing-preparing-spaceships-flight-this-year

Тази илюстрация показва как би изглеждала отвътре една космическа колония от тип "Цилиндър на О'Нийл". Painting: Don Davis courtesy of NASA 15 март 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Общността на хората, които се обявяват в подкрепа на космическото развитие на човечеството, в общи линии постига съгласие по темата, че космическите изследвания са важни и че трябва да разширяваме човешкото присъствие в космоса. Но тази общност е и твърде разнообразна, като донякъде си мисля, че самото разнообразие на мнения и становища е довело до известния застой в пилотираната космонавтика. Ние не можем да постигнем елементарно съгласие по редица въпроси: защо да колонизираме космоса? Кога да започнем? Как да започнем? Къде да се отправим - към Луната, астероидите или Марс? В тази статия ще разгледам четирите въпроса, които се задават във връзка с експанзията на човек в космоса - "защо", "кога", "как" и "къде". Да започнем с въпроса "защо". Бих казал, че този въпрос е изначалната причина да напиша тази статия. Вчера, след смъртта на проф. Стивън Хокинг, бях провокиран като ме попитаха какво смятам за неговото мнение, че за да оцелее човечеството, то трябва да напусне Земята. Тъй като съм изчел достатъчно материали по темата, ето какво съм успял да разбера: В своята статия: Escaping Earth: Human Spaceflight as Religion за списание Astropolitics [1], Роджър Лейниъс оприличава ентисуазма за пилотираната космонавтика като религия. Лейниъс не е случаен човек - той е работил за НАСА като главен историк в периода между 1990 и 2002 година. Бил е член на разследващата комисия за аварията на совалката "Колумбия" и е носител на редица награди. Така че можем да сметнем мнението му относно историята на космонавтиката като сравнително меродавно. Ето какво пише той за тези, които твърдят, че ние трябва да усвоим космоса, за да се спасим като вид. "Най-общо казано, това е доктрина за спасение. Ако човечеството не се превърне в междупланетен вид, то няма да оцелее"... "Подобно на тези, които прегръщат идеята за спасението на човешката душа чрез световните религии на човечеството, твърденията за спасението на човечеството посредством космически полети представляват твърдения на вяра и не са базирани на каквото и да е познание". Има доста сериозен резон в написаното от историка и е редно да го вземем предвид, тъй като това е стандартният отговор на въпроса "Защо?", който се дава от редица космически ентусиасти. В това число отговорът е бил даван от Карл Сейгън и Стивън Хокинг, а в последно време се дава и от Илон Мъск. Защо Мъск строи ракети за полети до Марс? Защото вярва, че марсианска колония би ни спасила от глобален катаклизъм. Според мен има няколко важни причини, поради които можем да сметнем, че това гледище е по-скоро "скок на вяра" и поради това е по-близко до религията, отколкото до науката. Тези причини дават и обяснение защо данъкоплатците не желаят да се обединят в това да бъдат осигурени повече средства в името на космическата експанзия. 1. Твърдението касае бъдещето на човечеството. Основният проблем е, че по този въпрос много хора имат твърдо мнение. Да, мнозина вярват, че бъдещето на човечеството е светло и чрез самоусъвършенстването си посредством технолоиите ние ще достигнем до едни по-добри времена. Но други са категорично убедени, че човешката цивилизация не просто ще залезе - но и че няма смисъл да се мъчим да предотвратим залеза й. Една съществена част от християнските фундаменталисти например (каквито са доста важен процент от данъкоплатците в САЩ) не просто са убедени в това, но са сигурни, че краят на света наближава скоро (т.е. в рамките на собствения им живот). Те са категорични, че да се дават пари за каквито и да е колонизаторски усилия са загуба на време и пространство и че е по-добре да ги дадем за облекчаването на живота на Земята. Фундаменталистите са на мнение, че Бог ни е дал да обитаваме небето, а не небесата. Аз може да смятам подобна обосновка за глупава - т.е. това е парафразира на стария аргумент "ако Бог е искал човек да лети, той е щял да му даде криле" - тогава лошо ли е да летим със самолет? Няма значение - за тези хора обосновката е валидна. 2. Твърдението е противно на човешката интуиция. Много е трудно да повярваме, че на Земята може да възникне такъв катаклизъм, който да унищожи целия живот на нея. Дори и да избухне колосална световна война, която ще унищожи живота на цели континенти, все някъде биха останали изолирани култури, които ще оцелеят. От друга страна е изключително лесно да си представим някаква изолирана база в космоса или на друга планета, на която възниква фатален проблем, който убива всички живеещи на базата. Това е основен мотив, експлоатиран до безкрай в научно-фантастичните филми. 3. Нямаме никаква увереност, че космическата колонизация действително ще осигури дългосрочното оцеляване на човечеството. Планетите от Слънчевата система са силно негостоприемни и дори Марс, който има 24-часово денонощие и температури, близки до земните, не притежава годна за дишане атмосфера. Извън Слънчевата система ние не знаем за друга планета, която да може да осигури напълно подходящи за нас условия. Лейниъс е категоричен, че без да знаем за наличието на такава планета, "идеологията за спасение е проблематична и е твърдение на вяра, а не на познание". При това дори и да открием такава планета, тя може да е толкова далече, че да е невъзможно да я достигнем достатъчно бързо, за да можем да емигрираме. Разбира се, нищо от написаното по-горе не означава, че човечеството никога няма да разработи технология, която ще ни позволи да живеем в суровите космически условия. И все пак идеята на Лейниъс е, че на този етап вярата в космическата експанзия "за да спасим човечеството" е само това - вяра. Това значи ли, че трябва да се откажем от пилотираната космонавтика? Категорично не! Но за да оправдаваме нейното съществуване, ние трябва да използваме друг тип реалистични обосновки. Долупосочените причини са валидни, но за съжаление са рядко използвани от привържениците на космическата експанзия. Накратко казано, обосновките могат да се сведат до две. Едната е - пилотираната космонавтика помага на индивидуалния човек, а втората е - тя помага на човешката популация като цяло. 1. На ниво индивидуален човек - голяма част от ежедневните джаджи, които непрекъснато използваме в нашия бит, имат или своя корен, или са силно подобрени от космическото развитие на човечеството. Космическите полети действително могат много да ни помогнат, както съм писал вече в статията ми за Мисъль [2]: "от космонавтиката излизат много нововъведения, които подобряват живота на обществото. Тези нововъведения не могат да се появят, ако науката се финансира само и единствено целево. Например, дори и да се вложат много средства в медицината, трудно може да бъде създаден апарат, който е способен да извършва хирургически интервенции едновременно по време на провеждането на ЯМР. Това са технологии, които произлизат от съвсем други области на живота, а не от медицината – в конкретния случай, от роботизираната ръка на „Медународната космическа станция“. Някой, който се интересува от космос, е създал прибор, който, освен че може да върши първичната си работа (да премества тежки предмети в космоса), може да се адаптира за нуждите на медицината. Светът функционира точно така, а не иначе. В науката има много клонове, които взаимно се вдъхновяват и обогатяват". Забележете - благодарение на програма "Аполо" до Луната много деца, родени през 60-те и 70-те, се вдъхновяват да започнат кариера в областта на науката и технологиите. Именно благодарение на тях дължим бурното развитие в редица сфери, вкл. в информационните технологии. Ходът е даден от тях - ефектът на програма "Аполо" се нарича от историците "ефект на Аполо". Представете си колко много открития и нови ползи ще произлязат от мащабна колонизаторска програма до Луната или Марс, какви находки ще има в областта на биологията и медицината, дори и само защото там могат да бъдат създадени бази за изучаване на биологични обекти в условия на по-слаба гравитация. 2. На ниво човешка популация - вярвате или не, човешките популации имат нужда от това да бъдат предизвиквани, за да се развиват и да не изпадат в застой. Няма ли предизвикателства, настъпва регрес. В античността и средновековието отделните цивилизации са мерили сили в кървави конфликти. Но дори и да е нямало войни, пак е имало съревнования - състезателният спорт е заемал интегрална част от културата на древна Гърция. По времето на Епохата на Откритията (15-ти до 18-ти век) морските пътешествия са били страхотен стимул за развитието на западната цивилизация. През 20-ти век, с идването на Студената война, голямото съревнование между Изтока и Запада е родило някои от най-великите космически постижения. Днешният свят, поне този в Европа и САЩ, е станал по-спокоен. По-мил. Днешните хора се отвращават от рисковете. Но с развитието на Интернет и глобализацията се стигна до един непредвиден регрес - ние се затваряме в собствената си зона на комфорт, сред виртуалните си светове от мобилни телефони и компютри. Да, светът е глобален - но фактът, че се чувстваме част от една голяма, световна общност, не значи, че тази огромна общност няма нужда от стимул, за да върви напред. Космическата експанзия представлява такова предизвикателство - то тества човешката цивилизация и нейното технологично развитие, дава мащабен хоризонт и поле за изява. Тя дава възможност да се усъвършенстваме и да се подобрим. Големият писател Станислав Лем е описал прекрасно какво имам предвид в своята книга "Завръщане от звездите", от която ще ви представя следния откъс: "— И какво ти е доказал Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А защо Бант и Егорин са преминали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели със сигурност, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво всъщност казва Старк? Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие. Всеки има своя Старк, Брег. Всяка епоха го е имала. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, ако нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да изучаваме дори пустотата, за да оправдаем своя полет. Геонидес или някой друг щеше да ни каже какви ценни измерения и изследвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не казвам, че звездите са само претекст. Дори и полюсът не е бил само претекст. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил нужен на Мелъри и Ървин повече от въздуха." Вторият въпрос е "кога". Повечето ентусиасти бързо биха отговорили, че отговорът на "кога" трябва да е "сега". Няма нужда да чакаме да си решим проблемите тук, на Земята, тъй като винаги ще има проблеми. Но повечето биха се съгласили и за това, че макар и да е "сега", космическото развитие трябва да е устойчиво. Не можем да си позволим да дадем колосални средства за проект от типа "Аполо" и след като този проект свърши, ние да приключим с него и да се върнем обратно на Земята. Поради това въпросът "кога" отстъпва на второ място след "как". Такова е и мнението на Джоел Ренсторм [3] в статията си за The Space Review. Извън всякакъв спор е, че космическата експанзия няма да бъде цветя и рози, както мнозина си я представят. Техническите трудности са само част от проблемите, предстои решаването и на проблеми от всякакво друго естество - психическо натоварване на колонизаторите, проблеми от юридически тип (например - колко време Земята ще помага на колониите, дали и какви данъци ще трябва да плащат "марсианците"), проблеми от политически тип (какво ще бъде управлението на космическите колонии, демократично или... друго?). Не бива да пренебрегваме и факта, че в момента в който започне усвояването на Слънчевата система, хора ще умират. Те ще умират независимо дали ще е поради естествени причини или поради възникнали проблеми с мисията. Обществото трябва да е наясно, че мечтите си имат цена. Въпросът "кога" е свързан и с въпроса "къде". Илон Мъск и много други ентусиасти смятат, че логичната стъпка за космонавтиката оттук насетне е Марс. Марс, казват те, трябва да е голямата цел и всякакви други мисии биха отклонили човечеството от нея. Но не всички са съгласни. Има космически дейци, които са на мнение, че Марс е далеч, за усвояването му има нужда от създаването на все още неизобретени технологии и че ако отговорът на въпроса "кога" е "сега", то Марс е неадекватна цел. Не можем да отидем на Марс все още "сега" - т.е. в близките една-две-три години. Ако говорим за "сега", ние вече разполагаме с една малка колония в космоса - "Международната космическа станция", която е постоянно обитавана от шестима души. "Международната космическа станция" е колосален проект - тя е построена в периода между 1998-2011 година и след завършването й има размер на едно футболно игрище. Станцията е фокус на съвременната пилотирана космонавтика - тя задава цел, и няма как да е иначе, след като за конструирането й са дадени милиарди долари. На нея се учим как да живеем в космоса за продължително време. Очаква се тя да бъде използвана до 2025 година, но след това бъдещето й е неясно. Засега американското правителство планира да налива държавни средства още 6-7 години, но след това се очаква приватизацията на околоземната орбита да е в пълен ход и станцията да бъде предадена в ръцете на частниците. При всички положения тази стратегия трябва да се обмисли много добре. "Международната космическа станция" е едно съкровище, от което все още не бива да се отказваме - прекратяването на проекта би било колосална грешка като спирането на програма "Аполо". Но след станцията - накъде? Дори и повечето хора да желаят да отговорят веднага "Марс", не такова е настроението сред работещите в космическите агенции. Единствената агенция, която е успяла да изпрати хора на Луната, е НАСА и до този момент постижението на "Аполо" не е повторено от нито една друга държава. Европейската космическа агенция (ЕКА) официално изразява желание за пилотирани лунни мисии и даже подкрепя проект за създаването на "лунно село". Русия също цели полети до Луната. Към лунните амбиции се присъединява и Китай. Що се касае до НАСА, агенцията изглежда че е периодично премятана от една на друга президентска администрация и всеки президент има различно виждане - Луната, Марс, астероиди, пак Луната, пак Марс... Но това е само на пръв поглед. В дълбочина агенцията никога не се е отказвала от възобновяване на пилотираната космонавтика до Луната и вече работи по проекта за орбитална лунна станция. Станцията ще бъде построена през следващото десетилетие. Пилотираните мисии до Марс си остават просто една мечта - един блян, от който някои хора не желаят да се откажат. Реалността - т.е. научните цели, скромните финансови възможности на космическите агенции, желанието на частните космически фирми да печелят пари - тази реалност диктува друго. През близките десетилетия основната област на усвояването на космическото пространство ще си останат ниската околоземна орбита и Луната. Като, смея да кажа, Луната ще е на второ място. Роботизирани и пилотирани полети до нея ще има, но фокусът ще продължава да е изместен най-вече към ниската околоземна орбита. Макар и считана за скучна и отдавна изучена, макар и през последните години астронавтите винаги да летят само до там, ниската околоземна орбита съвсем не е затворена страница. Тепърва предстои да видим нейната комерсиализация. Все още нито една частна космическа компания не е успяла да изпрати човек до нея - нито Боинг, нито СпейсЕкс. Макар и Илон Мъск да чертае планове за кораби, които ще извеждат по сто човека наведнъж до Марс, можем ли изобщо да си мечтаем за Червената планета, без да сме колонизирали (в истинския смисъл) близкия космос? Ние все още чакаме да започнат редовните космически рейсове до ниската околоземна орбита, не само с правителствени астронавти, но и с частни лица. Все още чакаме орбиталните хотели да станат факт (чакаме ги от 2006-2007 година). Не сме станали свидетели на прословутите цилиндри на О'Нийл съвсем близо до нас, в орбита, а какво остава до Луната и Марс! Понастоящем има огромен напредък в областта на ракетостроенето и възвръщаемите ракетни технологии. Това, което правят Илон Мъск и Джеф Безос, смъква драстично цената на изстрелванията до космоса. Но още има какво да се желае. Полетите дори до ниска околоземна орбита са все още твърде скъпи. Много е по-лесно и достъпно да се пътува до Антарктида. А Антарктида все още не е колонизирана в истинския смисъл - там обитават средно до 4 000 души, при това повечето от тях престояват в базите си само временно. В космоса живеят постоянно между 3 и 6 души. Когато близкият космос бъде колонизиран до етап, че там заживеят до 100 души, това ще е голям напредък. Когато заживеят 4 000 души - вече ще сме го усвоили на нивото на Антарктида, макар и още това да не е същинската, масова колонизация (какво са 4 000 души в сравнение с милиардите на цялата Земя?). Същинската колонизация, когато милиони ще живеят в космоса, е все още в твърде далечното бъдеще. И така, вместо заключение. Защо да усвояваме и заселваме космоса? Защото ползите за човечеството ще са огромни. Кога? Трябва да почнем и да се готвим още сега, веднага. Как? Като надграждаме поетапно технологиите си и смело се сблъскваме с препятствията и предизвикателствата, без да се отказнаме и плашим. Къде? До близкия космос и Луната. Ние сме поколението, което вероятно ще доживее да види как хора престояват за дълго време в окололунна орбита. Дали ще видим как човек стъпва на Марс? Може би - но в по-далечното бъдеще. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2126-2018-space-how-when-where

Намериха се клиенти за среднотоварната руска ракета Протон-Медиум! 14 март 2018 г. 22:15 ч. Днес Роскосмос оповести, че дъщерната компания ILS, отговорна за комерсиалните изстрелвания на ракети "Протон", е получила поръчки за няколко изстрелвания на двустепенната ракета "Протон-Медиум", която представлява среднотоварен вариант на носителя. По време на изстрелванията ще се използва или стандартен 4.35-метров обтекател, или по-голям 5.2-метров обтекател. Първите изстрелвания на "Протон-Медиум" по тези комерсиални програми ще бъдат осъществени в края на 2019 година. Източник: Роскосмос Изстрелване на ракета "Протон" от май 2015 г. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2125-2018-proton-medium-customers

Днес отбелязваме две години от изстрелването на роботизираната станция ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър Снимка от изстрелването на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" на 14-ти март 2016 година. Credit : ESA/S Corvaja 14 март 2018 г. 22:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден се навършват две години, откакто руската ракета "Протон-М" изстреля успешно руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Освен това днес отбелязваме и 5 години от подписването на Съглашението за сътрудничество в областта на изследването на Марс и другите планети от Слънчевата система с роботехнически средства между Роскосмос и Европейската космическа агенция (ЕКА). Съвсем скоро очакваме да пожънем първите плодове от това сътрудничество между Европа и Русия. Преди броени дни беше оповестено, че "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" завърши етапа на снишаване на орбитата си посредством триенето и съпротивлението с марсианската атмосфера - процедура, която носи името "еърбрейкинг". Очакваме да бъде даден ход на официалното начало на редовната научна мисия. Роскосмос вече съобщава, че на 9-ти март започнаха тестовите включвания и проверки на руския спектрометричен комплекс "АЦС". "Сега можем да кажем, че "АЦС" е в пълна готовност за изпълнение на научните си задачи", съобщава Александър Трохимовский, един от водещите участници в проекта. "Всички канали работят нормално, данните се предават в оперативен режим". Вторият руски научен комплекс "ФРЕНД" също започна тестовите изпитания и вече проведе първите си наблюдения на повърхността на Марс. Напомням на читателите, че основната задача на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е да търси следи от редки газове в марсианската атмосфера като метан, които могат да са показател за наличието на живот. На борда на автоматичната станция, прикачен към "ФРЕНД", работи и построен в България инструмент за изучаване на космическа радиация - "Люлин-МО". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2124-2018-two-years-exomars-launch

Сбогом, Стивън Хокинг! Легендарният физик напусна този свят на 76 годишна възраст. 14 март 2018 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Стивън Хокинг, известен теоретичен физик, който направи науките за звездите и черните дупки достъпни за широките маси, напусна този свят на 76 годишна възраст. Според съобщенията, изпратени от семейството на учения, той си е отишъл спокойно и без болка. Хокинг беше болен от амиотрофична латерална склероза (АЛС), наричана още болест на Лу Гериг. Каквото и да се каже за проф. Хокинг, ще е малко, а и предполагам, че медиите ще направят всичко възможно, за да представят подробно биографията му. Затова нека разгледаме какво казаха водещите космически организации, учени, известни космически журналисти и други. "Неговите теории отключиха една Вселена от възможности, които ние и светът днес изучаваме. Продължавай да летиш като супермен в микрогравитация, както сам каза на астронавтите на МКС през 2014 година", съобщи НАСА в Туитър. "Тъжна новина за Стивън, никога няма да има друг като него", оповести частната ракетна компания Вектор. "Като резултат от напускането си, той (бел. Стивън Хокинг) остави зад себе си интелектуален вакуум", написа астрофизикът Нийл деГрас Тайсън. "Но той не е празен. Мислете си за него като за вид вакуумна енергия, която прониква в тъканта на времепространството и която се противи на измерванията." "Смъртта на Стивън се случи на 139-тия рожден ден на Алберт Айнщайн", напомни астрономът и работещ по космическия телескоп "Чандра" Джонатан МакДауъл. "Довиждане, д-р Хокинг. Благодарим ти за споделянето на красивия си ум с нашата бледа синя точка", бе официалното съобщение на Планетното общество. "Д-р Хокинг вдигна летвата изключително високо за нас, космическите популяризатори", съобщи космическият журналист Брендън Бърн от Орландо Сентинел. "Днес загубихме великолепен учен и човек. Почивай в мир", написа в Туитър астронавтът Хосе Ернандес. "Велик физик, разбира се, както и велик мъж, който вдъхнови милиони", каза Джон Прескил, теоретичен физик от Калтек. "Ще си спомням острия му ум и блестящите му очи, той никога не се приемаше сериозно. Ще липсва ужасно на приятелите си" "Ако има Бог, Хокинг току що научи какво се случва в сингулярността на черните дупки и вероятно е щастлив", съобщи Адам Холиски от геймърския сайт Blizzardwatch. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2123-2018-stephen-hawking-dies

Космическият кораб Биг Фолкън ще започне да провежда кратки атмосферни тестови полети още през 2019 година На илюстрацията: ракета "Биг Фолкън" по време на нейното изстрелване. Image credit : SpaceX 13 март 2018 г. 17:05 ч. Светослав Александров. По време на технологичен и културен фестивал в Остин, Тексас, който беше проведен тази неделя, космическият предприемач Илон Мъск организира сесия, на която представи бъдещите планове на неговата космическа фирма СпейсЕкс. За съжаление това, което беше оповестено от Мъск, остана зле интерпретирано от журналистите. Появиха се бомбастични заглавия в медиите, че голямата ракета на СпейсЕкс "Биг Фолкън" ще лети до Марс още догодина. Това не отговаря на истината. В тази статия представям реалните планове на СпейсЕкс през следващите няколко години. Но първо, нека да напомним какво компанията постигна в последно време. В периода между 2010 и 2018 година в експлоатация бяха въведени ракетите "Фолкън 9" и товарните кораби "Драгън". Ракетите днес успешно летят на редови мисии и изпращат в орбита спътници, както и полезен товар до "Международната космическа станция". В началото на тази година в експлоатация беше въведена и свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с товароподемност 50-64 тона до околоземна орбита. До края на 2018-та трябва да бъде проведен тестовият полет на първия кораб "Драгън 2" за превоз на хора до околоземна орбита, а от 2019-та нататък трябва да има редовни пилотирани рейсове до "Международната космическа станция". Колкото и да са забележителни горепосочените постижения на СпейсЕкс, това не е достатъчно за амбициите на Мъск. Да, както "Фолкън 9", така и тежкотоварната версия "Фолкън Хеви" са невероятни машини. Но с тях можем да пратим хора най-много до орбитата на Луната. Не и по-далече. СпейсЕкс като компания е създадена с една определена цел - пилотирани полети и колонизация на Марс. Когато говорим за изпращането на човек до Марс, "Фолкън Хеви" няма да е достатъчна. Затова след като бъде приключена разработката на пилотирания кораб "Драгън 2", той, както и старите ракети "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви" ще бъдат оставени на разположение на НАСА и на комерсиалния пазар. Те ще продължат да се използват, но ще са приключен етап в еволюцията на ракетното семейство "Фолкън". С други думи, дизайнът им вече няма да се променя. Основните инженерни и творчески ресурси на СпейсЕкс ще бъдат пренасочени към създаването на междупланетната пилотирана архитектура "Биг Фолкън". "Биг Фолкън" ще се състои от две части - ракета и космически кораб. Ракетата ще представлява масивен бустър с цели 31 двигателя "Раптор". "Раптор" са нов тип двигатели, изцяло различни от сегашните "Мерлин" и работят с течен кислород и метан. Изпитанията на двигателите започнаха през 2016 година, а по думите на Мъск работата по транспортната система е вече в напреднал етап. Ракетата-носител ще извежда в орбита космическия кораб, колосална машина с дължина 48 метра и диаметър 9 метра. Поне на теория корабът ще е в състояние да извежда до другите планети екипажи от по 100 души. С това колонизацията на Слънчевата система ще започне. Но освен всичко друго, корабът "Биг Фолкън" ще може да се ползва и за суборбитални туристически полети, както и за бързи пътешествия от единия край на Земята до другия. По думите на Илон Мъск първо е започнала работата по космическия кораб "Биг Фолкън", след което ще се пристъпи към работата на ракетата-носител за междупланетни мисии. Илон Мъск действително очаква корабът (или поне някакъв негов прототип) да е готов до 2019 година, за да започне своите първи полети. Но това няма да са все още мечтаните екскурзии до Марс. "Ако сме късметлии, ние ще сме в състояние да проведем кратки подскачащи полети с космическия кораб "Биг Фолкън" може би през следващата година", оповести Илон Мъск на 6-ти февруари по време на пресконференция след полета на "Фолкън Хеви". Това действително означава, че целта на Илон Мъск е корабът "Биг Фолкън" да започне тестови полети през 2019 година, но те ще са аналог на полетите на ракетата "Грасхопър" през 2012-2013 година. "Грасхопър" бе атмосферна ракета на СпейсЕкс, която можеше да се издига до няколко километра височина и да извършва спускания и кацания. Именно благодарение на придобития с нея опит частната компания постигна възвръщаемост на ракетите "Фолкън 9" и ускорителите на "Фолкън Хеви". Точно такива ще са първите полети на "Биг Фолкън", когато започнат (надяваме се) още догодина, макар че отлагания не са изключени. Първоначално космическият кораб ще се издига на височина до няколко километра, след което ще се спуска плавно на Земята. Това все още няма да са космически полети, а ще са ниско атмосферни. Едва след като те са успешни и станат рутинни, чак тогава ще започнат суборбиталните изпитания на "Биг Фолкън". Мъск очаква първото изстрелване на цялостния комплекс ракета+кораб "Биг Фолкън" към Марс да е през 2022 година, но отново подчертавам - това е желаната дата от предприемача, като съвсем не е задължително срокът да бъде спазен. Нека напомним, че Мъск обеща през 2011 година "Фолкън Хеви" да лети през 2012-2013 година. Реално полетя през 2018 година. Все още очакваме полетите и на първите хора с "Драгън 2", които продължават да се бавят. Няма как - усвояването на космоса е бавен и поетапен процес. Делят ни все още дълги години от първите пилотирани полети до Марс. Но вече сме много по-близко до тяхното провеждане, отколкото бяхме преди едно десетилетие или две. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2122-2018-big-falcon-tests-beginning-in-2019

Компания MiGFlug с оферта към плоскоземците: осигуряваме ви полет с МиГ-29. Ако не видите кривината на Земята - връщаме парите! 13 март 2018 г. 12:30 ч. Частната компания MiGFlug е швейцарска авиокосмическа компания, основана през 2004 година от предприемача Филип Шеър. Компанията предлага различни полети срещу заплащане на борда на самолети Л-39 "Албатрос", "МиГ-15", "Миг-29". Една от офертите носи името "полет до ръба на космоса". Макар че това не е същински космически полет (космическото пространство започва от височина 80-100 километра според различните критерии), "МиГ-29" може да гарантира на пътешественика височина от 17 километра, а при добро време - 20-22 километра. Само астронавти и космонавти биха могли да стигнат на по-голяма височина. След пенсионирането на пътническия свръхзвуков самолет "Конкорд" офертата на компания MiGFlug е единственият начин гражданин (който не е военен пилот) да премине скоростта на звука срещу заплащане(справка: MiGFlug). Клиентите на MiGFlug изглежда са доволни. Тези, които не са доволни, са плоскоземците, които са налазили Youtube канала на компанията [1]. Те са категорични, че видеоклиповете са нарочно манипулирани чрез камери с широкоъгълни обективи тип "рибешко око", за да изглежда Земята нарочно сферична. Макар че компанията потвърждава, че такива обективи се използват, за да изглеждат видеоклиповете по-ефектни, кривината на Земята е ясно видима от височината, която самолетите "МиГ" достигат. "Ние непрекъснато предлагаме полети на плоскоземци, които са коментирали под нашите видеоклипове, като им обещаваме, че ще им върнем цялата сума, ако си поръчат полет до ръба на космоса с нас и не видят кривината", пише в канала на компанията. "Нито един от тях не е приел офертата, което предполага, че самите те не са сигурни в плоскоземната си теория", категорични са от MiGFlug. Така да се каже, истинската форма на Земята http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2121-2018-mig-29-flatearthers

Главкосмос призна за провал повече от половин година след изстрелването на ракета Союз с множество спътници на борда 13 март 2018 г. 08:10 ч. Помните ли изстрелването на ракета "Союз-2.1а" с блок "Фрегат" на 14-ти юли 2017-та, чрез което Русия трябваше да стъпи здраво на пазара на малките спътници? (справка: КОСМОС БГ)Полетът първоночално беше обявен за напълно успешен. Няколко месеца по-късно обаче се оказа, че не всички от изведените спътници работят (справка: КОСМОС БГ). Провалили са се тези спътници, които са изведени в 600-километрова орбита. Така изстрелването на ракетата с общо 73 сателита, рекорд за Русия, не се оказа толкова благополучно, тъй като близо 8-9 от тях отказаха веднага след старта. Въпреки това космически лица от Роскосмос твърдяха упорито, че при малките космически апарати от типа CubeSat има чест процент на аварийност и че вина надали има ракетата-носител и нейният ускорителен блок. Да, ама не. Вчера в статия на Газета.Ру [1] беше оповестено, че сега, повече от половин година след изстрелването, Главкосмос за пръв път официално признават за проблем с ускорителния блок "Фрегат". "Съгласно телеметрията, аномалия е фиксирана в един от двигателите на "Фрегат" с малка тяга", съобщават от организацията. Информацията води до нов скандал. След проблематичното изстрелване на 14-ти юли, Роскосмос заповяда на руската стартъп компания Даурия аероспейс да върне 290 милиона рубли (еквивалент на $5 милиона долара), които Роскосмос осигури за построените от Даурия спътници, но които не успяха да се свържат със Земята. Когато Даурия оповести, че не може да върне парите, защото вече са похарчени за строежа на спътниците, Роскосмос заплаши частната фирма със съд. Междувременно Главкосмос даде документи на американската фирма Astro Digital, които доказват, че двата спътника на фирмата Landmapper-BC са аварирали по вина на "Фрегат" - т.е. американският стартъп може да поиска компенсация. "Роскосмос помага на американска компания да си получи застраховката и в същото време изпраща искане към Даурия да върне парите", съобщава Сергей Иванов, изпълнителен директор на Даурия за сайта СпейсНюз [2]. "Изглежда, че Роскосмос подкрепя американски стартъп и е готова да убие руски". Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2120-2018-glavcosmos-admits-failure

Илон Мъск за изстрелването на Старман: животът не може да е просто решаване на един тъжен проблем и след това на друг 11 март 2018 г. 11:00 ч. Защо "Фолкън Хеви", защо космическата кола "Тесла", защо "Старман"? ... защо да не решаваме първо нашите, земните си проблеми, преди да се отправим към космоса? Ето го отговора на Илон Мъск, който бе публикуван в Туитър преди няколко часа: "Животът не може да е просто решаване на един тъжен проблем и след това на друг. Има нужда да съществуват неща, които ви вдъхновяват, които ви правят радостни да се събуждате сутринта и да се чувствате част от човечеството. Ето защо го направихме. Направихме го заради вас", написа Илон Мъск. Прочетете и анализа на Светослав Александров за Мисъль по темата: космическата кола на Мъск и лимузиновите либерали (линк) Кадър от изстрелването на "Фолкън Хеви" през февруари. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2119-2018-life-cant-be-about-solving-sad-problems

Успех: Космическа ракета Союз-СТ-Б с ускорителен блок Фрегат-МТ благополучно изведе в орбита четири спътника O3b 9 март 2018 г. 22:10 ч. Тази вечер в 19:10 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя "европеизираната" ракета "Союз-СТ". Два часа и 14 минути след старта четирите спътника "O3b" бяха въведени успешно в тяхната целева орбита. "О3b" са комуникационни спътници, ръководени от O3b Networks. В орбита през последните няколко години бяха въведени 12 спътника от серията, с днешното изстрелване групировката вече се състои от 16. Сателитите ще предават информация към Африка, Азия, Близкия изток и островите от Тихия океан. Космическата ракета "Союз-СТ" представлява модификация на руското семейство-носители "Союз 2", създадена специално за спътниковите нужди на Европа. Изстрелването на руски ракети от европейския космодрум представлява най-тясното сътрудничество между Западна Европа и Русия през последните няколко години. Освен руски ракети "Союз-СТ", които са среднотоварни, от космодрума Куру могат да излитат и европейските ракети "Вега" (лекотоварни) и "Ариана 5" (тежкотоварни). За допълнителна информация: Роскосмос Кадър от днешното излитане. Photo credit : Arianespace http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2118-2018-9-march-soyuz-st-launches

НАСА ще изстреля автоматична станция на мисия до Слънцето през това лято На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL 9 март 2018 г. 16:56 ч. Светослав Александров. Горещо лято се очертава за НАСА тази година - в периода между 31-ви юли и 19-ти август агенцията ще изстреля в космоса автоматичната междупланетна станция "Паркър". За носител ще бъде използвана ракетата "Делта 4 Хеви" - втората най-мощна действаща ракета в света след "Фолкън Хеви". За разлика от други космически апарати "Паркър" няма да се насочи към някоя от планетите на Слънчевата система, а към самото Слънце. Ако всичко мине наред, "Паркър" ще се позиционира на около 6 милиона километра от неговата "повърхност". Макар че 6 милиона километра изглеждат на пръв поглед да са много голямо разстояние, когато говорим за Слънцето, това е изключително близо - за сравнение най-близко разположената до Слънцето планета Меркурий обикаля на разстояние между 46 и 70 милиона километра от него. Никога досега космически апарат не се е сближавал толкова много с нашата звезда! Конструкторите на "Паркър" са измислили начин, според който крехките инструменти на автоматичната станция ще издържат на колосалната радиация и топлина. Това ще бъде постигнато посредством щит, дебел 11.4 сантиметра и съставен от въглероден композит. Пътешествието на "Паркър" към Слънцето ще включва общо седем облитания на планетата Венера. Първото посещение на Венера ще е още на 28-ми септември тази година, второто - през декември 2019-та, третото - през юли 2020-та, четвъртото и петото - през февруари и октомври 2021-ва, шестото - през август 2023-та и последното седмо - през ноември 2024-та година. Първото голямо сближение на "Паркър" със Слънцето е планирано за 19-ти декември 2024-та година. Това е първата мисия в историята на космонавтиката, която ще изследва директно външната корона на нашата звезда. "Паркър" е истинска изследователска мисия, която се отправя в напълно неизследвани региони. Тя вероятно ще повдигне повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени научни въпроси. Междувременно, докато чакаме деня на изстрелването, вие имате уникален шанс да изпратите своето име в близост до Слънцето. За да го направите, трябва да отидете на този уеб адрес: http://parkersolarprobe.jhuapl.edu/The-Mission/Name-to-Sun/ Имената на всички хора, които попълнят този формуляр, ще бъдат записани на карта с памет и прикачени към борда на автоматичната междупланетна станция. Но ако решите да го направите, побързайте - заявки се приемат само до 27-ми април. След това НАСА ще трябва да се подготви за изстрелването. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2117-2018-parker-solar-probe-preview

Джуно направи забележителни открития за Юпитер: планетата се върти около оста си като твърдо тяло! На това съставно изображение на Юпитер, изготвено с помощта на данни от инструмента JIRAM, се вижда централният циклон на Северния полюс на планетата, обкръжен от осем други циклона. Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/ASI/INAF/JIRAM 7 март 2018 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно", която пристигна успешно в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 г. и продължава да изучава планетата до ден днешен, направи забележителни открития, които тотално преобръщат представите ни за газовия гигант. Резултатите ще бъдат официално публикувани утре, на 8-ми март, в рамките на четири научни статии на страниците на списание "Нейчър". Ето какви са най-важните акценти според прес-съобщението на НАСА. Събраните данни от инструментите на "Джуно" потвърждават, че атмосферните ветрове на Юпитер се простират дълбоко във вътрешността и съществуват по-дълго в сравнение с аналогичните атмосферни явления на Земята. Масивните циклони, които обкръжават Северния и Южния полюс на планетата, са устойчиви структури и са уникални. Няма никакви други формации в Слънчевата система, които да ги наподобяват. Колко дълбоко се простират прочутите зони и пояси на Юпитер? Тази мистерия стоеше неразгадана в продължение на десетилетия, докато "Джуно" не пристигна в орбита около планетата. Сега имаме яснота по въпроса благодарение на гравитационните измервания на автоматичната станция. "Измерванията на "Джуно" на юпитерианското гравитационно поле показват съществуването на северно-южна асиметрия, която е сходна с асиметрията, наблюдавана в зоните и поясите", съобщава Лучано Йесс от Римския университет "Ла Сапиенца" и водещ автор на една от статиите в Нейчър. На една газова планета, каквато е Юпитер, подобна асиметрия може да се породи само от въздушни потоци, намиращи се дълбоко във вътрешността. Колкото по-дълбоки са те, толкова повече маса съдържат и толкова по-силно влияние оказват върху гравитационното поле. С други думи, самият магнитут на асиметрията представлява показател за дълбочината на потоците. "Галилео е наблюдавал ивиците преди повече от 400 години", съобщава Йохай Каспи от Института на науките Вайцман в Реховот, Израел и също водещ автор на една от статиите. "Досега имахме само повърхностно разбиране за тях и можехме да отнесем тези ивици към облачните структури около юпитерианските струи. Но сега, след като разполагаме с гравитационните измервания на "Джуно", знаем колко дълбоко се простират потоците и каква е тяхната структура под видимите облаци. То е подобно на това да преминем от наблюдения на 2-D снимка към наблюдения на 3-D вариант с висока дефиниция". Резултатът е наистина шокиращ, защото се оказа, че метеорологичният слой на Юпитер е много по-масивен, отколкото се смяташе преди. Размерът на този слой от върха до разположения в дълбочината край е 3 000 километра и съдържа около 1% от общата маса на Юпитер, което обаче се равнява на три земни маси. "За разлика от него атмосферата на Земята съдържа по-малко от една милионна част от общата маса на Земята", пояснява Каспи. "Фактът, че Юпитер притежава такъв масивен регион, който се върти в рамките на отделни източно-западни ивици, е безспорно изненадващ". Друго съществено откритие, направено от "Джуно", е че под метеорологичния слой самата планета Юпитер се върти почти като твърдо тяло. "Това е наистина забележителен резултат и бъдещи измервания на "Джуно" ще ни помогнат да разберем как функционира преходът между метеорологичния слой и твърдото тяло под него", съобщава Тристо Гийл от университета "Кот д'Азур" във Франция и водещ автор на друга от статиите в Нейчър. "Откритието на "Джуно" има приложения и за другите светове в Слънчевата система и отвъд нея. Нашите резултати загатват, че външният диференциално-въртящ се регион на Сатурн трябва да е поне три пъти по-дълбок, но на масивните планети-гиганти и кафяви джуджета би бил по-плитък". Но вероятно най-поразяващите неща в статиите на Нейчър са тези нови изображения на Юпитерианските полюси (едно от които е показано в началото на публикацията). Изображенията са съставени с помощта на данни от инструмента JIRAM, който работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър. JIRAM може да проучва метеорологичния слой на Юпитер до дълбочина от 50 до 70 километра под облачната покривка на планетата. "Преди изпращането на "Джуно" ние не знаехме какво е времето в близост до полюсите на Юпитер. Сега имаме възможност да наблюдаваме полярната метеорология отблизо веднъж на всеки два месеца", съобщава Алберто Адриани от Института по космическа астрофизика и планетология в Рим и съответно водещ автор на своята статия в Нейчър. "Всеки от северните циклони е голям колкото разстоянието между Наполи, Италия, и Ню Йорк. Южните циклони са дори по-големи. Те имат много яростни ветрове, които понякога достигат до скорости 350 километра в час. И това, което е най-забележителното, те са много близко разположени едни до други и са устойчиви". Полюсите на Юпитер са коренно различни в сравнение с известните оранжеви и бели пояси и зони, които обкръжават планетата при по-ниските ширини. Северният полюс е доминиран от централен циклон, обкръжен от осем други циклона с диаметри между 4 000 и 4 600 километра. Южният полюс също има централен циклон, но той е обкръжен само от пет циклона с диаметри между 5 600 и 7 000 километра. Впечатляващото е, че тези циклони съществуват отделно и притежават индивидуални морфологии. "Истинският въпрос е защо те не се сливат?", пита Адриани. "Ние знаем от данните на "Касини", че Сатурн има единична циклонова вихрушка на всеки полюс. Започваме да осъзнаваме, че не всички газови гиганти са създадени по еднакъв начин". Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2116-2018-juno-solves-jupiter-mysteries

Космическият телескоп Хъбъл засне прахов пръстен около млада звезда 7 март 2018 г. 18:16 ч. Нови снимки от космическия телескоп "Хъбъл" разкриха интригуващи детайли относно младата звезда HR 4796A. Подробностите са описани в научна статия за The Astronomical Journal. Звездата е на възраст от 8 милиона години - т.е. тя е твърде млада (за сравнение нашето Слънце е на 4.5 млрд. години). Около звездата "Хъбъл" е успял да заснеме ярък пръстен от прахови отломки. Учените считат, че пръстенът може да е изваян от гравитационното привличане на някоя все още неустановена планета-гигант. И това не е всичко - в околностите отвъд пръстена има огромна пухеста прахова структура. Тази интересна звездна система е в самото начало на своето развитие - около нея тепърва се раждат планети. На практика тези прахови формации могат да са отломки от сбълскващи се протопланети в самия процес на междузвездната еволюция. Говорим за динамични процеси, които съвсем не са ограничени само до въздействието звезда-материя - има много други фактори, които преместват праховия материал в околностите. Credits: NASA/ESA/G. Schneider (Univ. of Arizona) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2115-2018-hubble-unveils-stellar-dust-disk

Двама американски астронавти и един руски космонавт ще полетят в космоса на 21-ви март с кораба Союз МС-08 На снимката: екипажът на "Союз МС-08" позира пред кораба си. Photo credit : Roscosmos 7 март 2018 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 21-ви март (сряда) в 19:44 ч. българско време от космодрума Байконур ще излети ракетата-носител "Союз ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-08". На борда на кораба ще пътуват трима души: американските астронавти Андрю (Дрю) Фойстел и Ричард (Рики) Арнолд, както и техният руски колега Олег Артемиев. Как така се получи, че на "Союз МС-08" ще лети предимно американски екипаж, ще разкажа подробно в тази статия. Но първо - няколко думи за членовете на мисията. Олег Германович Артемиев е роден в Рига, Латвийска ССР на 28-ми декември 1970 година. Той е женен за Ана Сергеевна и двамата имат един син. Космонавтът е получил своето образование в Талинския технически университет. Избран е в отряда на космонавтите през 2003 година. В периода между 2007 и 2008 година участва в програмата "Марс 500" за симулация на пилотиран полет до Марс. Полита реално в космоса за пръв път през 2014 година с кораба "Союз ТМА-12М". Дрю Фойстел и Рики Арнолд са ветерани от програмата "Космическа совалка" на НАСА. Фойстел е роден на 25-ти август 1965 година в Пенсилвания. Женен е за Индира Бхатнагар. Имат двама сина. По образование е геофизик, притежава магистърска степен от университета Пардю. Летял е два пъти с космически совалки. Първата му мисия е през 2009 година, със совалката "Атлантис", която обслужва телескопа "Хъбъл". За втори път лети до "Международната космическа станция" през 2011 година със совалката "Индевър". Рики Арнолд е роден на 26-ти ноември 1963 година в Мериленд. За разлика от други астронавти, които преди това са били или учени, или пилоти, или военни, Арнолд е работил като гимназиален учител, преди да постъпи в НАСА. Малцина са учителите, които по-късно са избрали астронавтска кариера - за съжаление първата учителка Криста Маколиф загива по време на инцидента със совалката "Чалънджър" през 1986 година. Други учители, летяли в космоса, са Барбара Морган и Джо Акаба. Но да се върнем на Рики Арнолд. Женен е за Елоуи Боуи. Имат две дъщери. Лети през 2009 година със совалката "Дискавъри" до "Международната космическа станция". Да се върнем на въпроса: защо само един руснак, а двама американски астронавти ще летят с кораба "Союз МС-08"? През последните няколко години, поради редица технически проблеми и финансови спънки, Русия не успя да построи изцяло своя сегмент на "Международната космическа станция". Особено проблематичен се оказа модулът МЛМ "Наука". Изстрелването му, първоначално планирано за 2007 година, беше отложено за 2014 година, после за 2015 година. Междувременно при наземни проверки беше установено, че горивната система на "Наука" е замърсена с железни стърготини, което добави нови отлагания - за 2016 година, после за 2017, за 2018-та, а сега стартът се очаква да е не по-рано от 2019 година. Като резултат от забавянията на строежа на руския сегмент на МКС, както и поради финансовата криза, Русия реши да съкрати екипажа на станцията от трима на двама души. "Союз МС-08" първоначално трябваше да лети само с Фойстел и Артемиев, а третото място щеше да остане празно. Въпреки това НАСА успя да се възползва от него и сега ще изпрати още един американски астронавт в космоса. Как се случи това? Възможността идва поради краха на програмата "Морски старт". "Морски старт" е основан като консорциум от четири компании - РКК Енергия (Русия), Боинг (САЩ), Ейкър (Норвегия) и СДО Южное (Украйна). Програмата използва плаваща платфора за изстрелване на ракети "Зенит" в близост до Екватора, за да се увеличи тяхната товароподемност. За съжаление начинанието не е дългоживущо - през 2009 година "Морски старт" подава документи за банкрут. Официално консорциумът излиза от банкрута една година по-късно, като тогава РКК Енергия придобива 95%-тен дял от "Морски старт" (първоначалният й дял е 25%). През 2013 година Боинг решава да съди Енергия и Южное, като мотивът на Боинг е, че двете компании отказват да платят дължими $350 милиона след банкрута на консорциума. Впоследствие Боинг спечелва съдебното дело. По-късно обаче РКК Енергия и Боинг подписват споразумение, чрез което руската компания решава да компенсира американския си партньор по алтернативен начин - като подари места на астронавти на космическите кораби "Союз". Боинг приема. А НАСА откупува местата чрез Боинг. Така американската агенция ще изпрати допълнително астронавт до "Международната космическа станция", без изобщо да дава пари директно на Русия. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2114-2018-soyuz-ms-08-preview

Успех: СпейсЕкс проведе своето 50-то изстрелване на ракета Фолкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 6 март 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:33 ч. от стартовия комплекс SLS-40 на космодрума Кейп Канаверал излетя успешно ракетата "Фолкън 9". Поради неблагоприятни метеорологични условия в зоната за кацане днес не се предвиждаше завръщане на първата степен. В орбита благополучно беше изведен спътникът Hispasat 30W-6. Това е комуникационен спътник, построен от компанията Space Systems Loral за изпанския оператор Hispasat, който обслужва Испания, Португалия и Латинска Америка. Днешният полет беше изключително значим за компания СпейсЕкс - това бе 50-тото изстрелване на ракета "Фолкън 9"! Винаги е трудно за един ракетен разработчик и оператор да цели 50 полета. СпейсЕкс обаче го направи след само осем години след дебюта на ракетата. С толкова бързо въвеждане в експлоатация не може да се похвали нито ракетата "Атлас 5", нито програмата "Космическа совалка". Например НАСА успя да проведе своята 50-та совалкова мисия чак на 12-ти септември 1992 година, цели 11 години след началото на програмата. Разбира се, никой не можеше да каже кога постижението щеше да бъде отчетено, ако не беше трагичният инцидент с "Чалънджър" през 1986-та година. Днешният вариант на ракетата "Фолкън 9" обаче бе много по-различен от началния, който летя за пръв път през юни 2010-та година. През годините СпейсЕкс въвеждаше различни подобрения, които увеличаваха производителността на ракетата. Днес беше използвано т.нар. "Блок 4 ядро". От следващия месец ще бъде въведен последният вариант на "Фолкън 9" - "Блок 5". Този вариант е силно модифицирана версия на "Фалкон 9" и с него СпейсЕкс ще трябва да успее да изпълни тежките изисквания на НАСА за пилотирани космически полети. Именно с "Фолкън 9 - Блок 5" се очаква да лети пилотираният космически кораб "Драгън 2". И така, до този момент равносметката е следната: "Фолкън 9" е летяла общо 50 пъти. За тези 50 мисии е отчетен само един-единствен провал - на товарен кораб "Драгън" през юни 2015 година. Имаме и една авария по време на подготовка на стартовата площадка през 2016 година. И в двата случая СпейсЕкс се възстанови от авариите изключително бързо. През 2017 година бяха проведени 18 полета на "Фолкън 9", а тази година имаше четири полета на "Фолкън 9" плюс един на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви". Отново казваме "Браво" на СпейсЕкс и за пореден път подчертаваме - хайде вече, чакаме пилотиран космически полет! Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2113-2018-spacex-launches-50th-rocket

Учени смятат, че е време да отворим някои от запечатаните проби с лунни скали, взети по време на програма Аполо 5 март 2018 г. 16:30 ч. В периода между 1969 и 1972 година астронавтите от програма "Аполо" донесоха на Земята общо девет контейнера грунт и лунни скали. Контейнерите бяха запечатани още на лунната повърхност. Три контейнера от мисиите "Аполо 15", "Аполо 16" и "Аполо 17" остават все още неотворени. Те представляват същинско богатство за науката - недокоснати в продължение на десетилетия неизучени проби. "Пробите бяха умишлено запазени за времето, когато технологиите и инструментите напреднат до момент, в който ще можем да извлечем максимални научни ползи от тези уникални проби", съобщава ученият от НАСА Райън Зейглър. Напомням на читателите, че макар и пилотираните полети до Луната да са приключили отдавна, научни открития от мисиите продължават да се правят до ден днешен. Например наскоро модерни мас-спектрометри успяха да открият вода във вътрешността на лунните базалти. Прочетете цялата статия на Ленърд Дейвид на Space.COM На снимката - астронавтът от мисия "Аполо 16" Чарлз Дюк събира проби по време на лунната си разходка през 1972 година. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2112-2018-opening-sealed-lunar-containers

Нова снимка на Юпитер показва къде се намира т.нар. зона на здрача "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 7-ми февруари 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt 4 март 2018 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Когато автоматичната станция на НАСА "Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 7-ми февруари, разстоянието между космическия апарат и горните облаци на планетата възлизаше на 120 533 километра. Снимката е обработена с помощта на графичен софтуер, като са използвани насочващи данни и данни от траекторията на "Джуно". Това изображение е едно от серията изображения, предприети с цел да се визуализират полярните характеристики на Юпитер по възможно най-добър начин. Изследователите искаха да заснемат подробно забележителностите в близост до терминатора - това е регионът, където денят среща нощта. Задачата е трудна, затова екипът на мисията настрои камерата да направи множество снимки на планетата с различни времена на експозиция. Всичко това се направи, за да може да се получи едно желано изображение с перфектния баланс на яркостта. Проблемът е, че ако времето на експозиция е достатъчно дълго, за да се видят структурите в "зоната на здрача", силно осветената дневна страна на Юпитер се визуализира преекспонирана. Напомням на читателите, че всички необработени снимки на Юпитер, заснети от "Джуно", могат да бъдат свалени от този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam . Автоматичната станция изучава планетата от лятото на 2016-та година и учените очакват да работи поне до 2021 година. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2111-2018-twilight-zone-jupiter

Автоматичната лунна станция на НАСА Лунър Риконисънс Орбитър засне прекрасен кратер 2 март 2018 г. 18:30 ч. Макар че често пъти е подценявана, нашата Луна е наистина красива - и доказателство за това е тази снимка, заснета в края на 2017 година от мисията на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър". На снимката се вижда кратерът Пиерацо - ударна формация с диаметър 9 километра. Кратерът буквално блести на фона на останалия терен. Има причина това да е така - когато дадена формация на Луната е по-ярка от другите, това означава, че е по-млада от тях. Т.е. този кратер е на възраст едва няколко милиона години, докато други лунни кратери са на милиарди години. Напомням на читателите, че "Лунър Риконисънс Орбитър" бе изстреляна през 2009 година и оттогава, в продължение на вече почти девет години, станцията изучава естествения ни спътник. За повече информация: НАСА Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2110-2018-lro-beautiful-crater

Автоматичната междупланетна станция Хаябуса 2 направи своите първи снимки на астероида Рюгу! 1 март 2018 г. 17:15 ч. На 26-ти февруари 2018 г. автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" направи своите първи снимки на астероида Рюгу. Снимките бяха заснети от камерата ONT-2. Вярно е, че на тези изображения астероидът все още е твърде невзрачен. Но се вижда! Оттук насетне започва интересното. "Хаябуса 2" се очаква да пристигне в орбита около Рюгу през юни или юли тази година. Основната задача на "Хаябуса 2" е да вземе проби от астероида. Ако всичко мине наред, автоматичната станция ще напусне Рюгу през декември 2019 година и ще се завърне обратно на Земята през декември 2020 година. Ако пристигането около Рюгу това лято е успешно, предстоят много вълнуващи мигове до края на 2018-та. "Хаябуса 2" не пътува сама към астероида. На борда към автоматичната станция е прикачен немско-френски спускаем апарат "Маскот" и три малки астероидохода "Минерва". До този момент самоходни апарати са изпращани само до Луната и Марс. Ако всичко мине безаварийно, това ще са първите спускаеми самоходни устройства, посетили астероид. "Хаябуса 2" е втората възвръщаема мисия на Япония до астероид след "Хаябуса", проведена в периода между 2003 и 2010 година. Тази мисия успешно взе проби от астероида Итокава и ги върна на Земята, но някои второстепенни цели - като доставката на "Минерва", бяха неуспешни. Да се надяваме, че "Хаябуса 2" ще е по-успешна мисия! Източник: JAXA Photo credit : JAXA, University of Tokyo, Kochi University, Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji University, University of Arizona and AIST. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2109-2018-hayabusa-2-photographs-ryugu

Европейската автоматична станция Марс Експрес засне марсианските луни на фона на Сатурн 1 март 2018 г. 17:00 ч. Нови, прекрасни снимки на луните на Марс, заснети от "Марс Експрес" станаха обществено достояние днес, след като бяха публикувани от Европейската космическа агенция (ЕКА). На снимките се виждат Фобос и Деймос на фона на Сатурн и някои звезди. Напомням на читателите, че луните Фобос и Деймос са изключително интригуващи. Има твърде много неизяснени въпроси относно техния произход и еволюция. Особено Фобос се счита за идеален кандидат за изпращането към него на спускаема или възвръщаема експедиция. Такава експедиция трябваше да е "Фобос-Грунт", която беше изстреляна през 2011 година, но космическият апарат претърпя авария в околоземна орбита. Днес Фобос и Деймос се изучават от орбитални мисии като "Марс Експрес", която наскоро отбеляза 14 години в орбита около Марс. "Марс Експрес" е първата европейска мисия, която изучава Червената планета. Втората, "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", се реализира съвместно с Русия. Тя пристигна през 2016 година и след дълъг период на корекции на орбитата ще започне скоро основната си научна дейност. Източник: ЕКА Тази снимка на Деймос и Сатурн бе заснета от "Марс Експрес" на 15-ти януари. Photo credit : ESA/DLR/FU Berlin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2108-2018-mars-express-martian-moons

Марсоходът Кюриосити издълба успешно нов отвор в скала на Марс след повече от година прекъсване На 26-ти февруари "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс. Това е първият отвор, издълбан от марсохода след като пробивната машина претърпя повреда в края на 2016-та година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 1 март 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В края на месец февруари марсоходът на НАСА "Кюриосити" успя да издълбае нов отвор в скалите на Марс за пръв път след като пробивната машина спря да работи поради технически проблем. Новият отвор, направен с тестови цели, е дълбок около 1 сантиметър. Това не е достатъчно, за да се вземе материал за научни изследвания, но е напълно достатъчно, за да се потвърди, че новият метод за дълбаене работи. Напомням на читателите, че след кацането на "Кюриосити" на Марс през лятото на 2012 година марсоходът използваше пробивната си машина общо 15 пъти, за да издълбае отвори в скалите и да вземе проби, които бяха доставени за по-нататъшен анализ в два от ключовите научни прибори на борда - SAM и CheMin. След това, през декември 2016 година, ключов компонент от пробивната машина престана да работи. Машината използва два стабилизатора, за да може да се застопори към скалите, но повреден мотор пречи на бургията да се разгъва и свива между стабилизаторите. След месеци усилия ръководството на мисията успя да изкара бургията отвъд стабилизаторите, но проблемите с двигателя продължиха. Имаше ли начин да се възстанови работоспособността на пробивната машина при това положение? Тук, на Земята, инженерите работиха неспирно, за да измислят решение. Работата протичаше на две смени - включително по празниците и през уикендите. Работата включваше тестове с марсоход, който е почти пълно копие на "Кюриосити", но се намира в наземни условия, за да се изпробват методи и команди, които по-късно ще се приложат на Марс. Сега най-накрая трудът дава първите си плодове. "Кюриосити" вече използва цялата си роботизирана ръка, за да изтласква бургията напред, като същевременно прави измервания с датчика за сила. Този датчик беше първоначално монтиран, за да може ръката да спре в случай че претърпи голямо сътресение. Сега марсоходът е програмиран така, че да използва данните от датчика, за да предотврати пробивната машина от това да се приплъзне настрани или да се заклещи в някоя скала. "Сега дълбаем на Марс почти по същия начин, по който го правите у дома", съобщава Стивън Лий от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Хората са много добри в центроването на бормашина и го правят почти без да се замислят. Но програмирането на "Кюриосити" да го прави бе предизвикателство - особено ако той не е специално създаден с тази цел". През следващите дни инженерите ще се опитат да приложат метода и на друга скала. Ако достатъчно материал бъде събран, ще се тества възможността за преразпределянето му и подаването към научните инструменти. Засега в настоящото положение на бургията екипът няма достъп до специалния прибор, който преразпределя пробите. Но и на това предизвикателство инженерите са намерили решение тук, в наземни условия. Предстои да видим дали решението ще проработи в марсиански условия, където атмосферата е по-разредена и гравитацията - по-слаба. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2107-2018-curiosity-drills-new-hole

Сбогом, лунен туризъм! Жалко за хората, които се надяваха ... и платиха за него... Илон Мъск, противно на обещаното миналата година, оповести, че новата тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" няма да се ползва за туристически полети до Луната. Photo credit : SpaceX 28 февруари 2018 г. 17:21 ч. Светослав Александров. През този месец бяхме свидетели на важно събитие - за пръв път, след цели три десетилетия прекъсване, свръхтежка ракета отново изпрати полезен товар в космоса. "Фолкън Хеви" е с капацитет до 64 тона и с товароподемността си би могла да съперничи на някогашната съветска "Н1". В миналото, освен "Н1", са били създадени още само две свръхтежки ракети - "Сатурн 5", извела корабите "Аполо" до Луната, както и "Енергия", извеждала совалката "Буран" в орбита. Не е чудно, че мнозина възлагат големи надежди на "Фолкън Хеви". Тази ракета, макар и да е забележителна, все още не може да закара човек до Марс. За пилотирани експедиции до Марс има нужда от по-големи и по-тежки ракети. Затова СпейсЕкс разработва "Биг Фолкън". Но пък "Фолкън Хеви" би могла, поне на теория, да закара хора до орбитата на Луната. Тя може да е следващата лунна ракета на САЩ. За съжаление Илон Мъск няма такива планове. Независимо от съобщението миналата година, че СпейсЕкс възнамерява да прати двама туристи до Луната с кораб "Драгън", изстрелян от "Фолкън Хеви", малко преди дебютния полет на ракетата Мъск се отметна от обещанието си. Сега той казва, че компанията ще почака до създаването на "Биг Фолкън", преди да прати хора отвъд околоземна орбита. Не е чудно защо мнозина бяха разочаровани да чуят това. Ние чакахме близо десетилетие, за да полети "Фолкън Хеви". Сега пак трябва да чакаме още дълго време, преди да полети "Биг Фолкън", за да се надяваме на раздвижване в пилотираната космонавтика. Но прекратените планове за лунен туризъм на СпейсЕкс не са единствените, заминали в коша. Лунният туризъм беше една многообещаваща концепция, но още преди СпейсЕкс, на преден план бяха Спейс Адвенчърс. През първото десетилетие на 21-ви век космическият туризъм беше голямата тема във всички специализирани издания и форуми за космос. Основаната през 1998 г. компания Спейс Адвенчърс успя да организира с помощта на Русия платени полети за седмина космически туристи. Пръв полетя Денис Тито през април 2001 година. Полетът му бе последван от този на Марк Шатълуърт през 2002 година, след това през 2005 година бе изстрелян Грегъри Олсън. През 2006 година Анушен Ансари се превърна в първата жена-космически турист. Чарлз Симони летя два пъти - през 2007 и 2009 година. Последните туристи летяха в космоса през 2008 и 2009 година - това бяха разработчикът на игри Ричард Гeриот и цирковият магнат Ги Лалиберте. Историята е запомнила и двама човека, които бяха на ръба да полетят, но не успяха. И двамата са музикални изпълнители - Ланс Бас от N'Sync и Сара Брайтман. Ланс Бас не можа да си плати билета, докато Брайтман се отказа в последния момент поради лични причини. Така че Спейс Адвенчърс беше сериозна компания със солидно и уважавано име. Но фирмата искаше да стигне по-далеч. Докато седмината космически туристи броиха между $20 и $40 милиона за полет до ниска околоземна орбита, Спейс Адвенчърс обещаваше нещо повече - който може да даде $150 милиона от джоба си, той може да бъде изпратен до Луната. Мисията изглеждаше изключително обещаваща за мнозина космически ентусиасти. Бяха изминали четири десетилетия от последния полет на човек до Луната, а следващият изобщо не се задаваше. Космическата совалка на НАСА застаряваше, беше пред пенсиониране, а агенцията със своя ограничен бюджет работеше бавно и не се очертаваше да прати човек отвъд околоземна орбита в скоро време. Русия също нямаше пари за лунна експедиция. През 60-те години СССР не успяха да стигнат до Луната, но въпреки това корабът "Союз" е летял в безпилотен режим дотам като част от мисиите "Зонд". Корабът е почти готов, казваха привържениците на концепцията. Само трябва да се направи транслунна ракетна степен, която да ускори кораба отвъд орбита, и да се създаде нов топлинен щит. Но затова трябват пари. Защо пък тези пари да не дойдат от частни инвеститори и туристи, които да пожелаят да летят? През 2011 година Спейс Адвенчърс съобщи, че е намерен човек, който е готов да си плати за полет до Луната. През 2014 година беше оповестено, че е намерен втори клиент. На нас оставаше да чакаме. Годините си минаваха ... и нищо не се случи. Чакахме, чакахме, чакахме... докато в края на миналата година се случи нещо интересно. На страниците на Окръжния съд във Вирджиния, САЩ, беше публикуван документ за съдебно дело (източник). Ищецът по делото е Харалд МакПайк, а ответната страна е Зиро-гравити Холдингс, което е новото име на Спейс Адвенчърс. Харалд МакПайк се оказа един от клиентите на Спейс Адвенчърс за мисия до Луната. Името изненада мнозина. МакПайк не е един от седмината туристи, летяли до "Международната космическа станция". Той не е инвестирал в космически стартъпи. Очаквахме да чуем други имена на потенциални клиенти - например основателят на Google Сергей Брин. Може би Джеймс Камерън, режисьор и известен космически ентусиаст. Но МакПайк? Не... името му е напълно неизвестно за повечето космически ентусиасти. Документът разкрива, че е частен приключенец, който е пътувал до Северния и Южния полюс и е катерил множество планински върхове, в това число Килиманджаро. МакПайк сам си е финансирал тези експедиции. Очевидно иска следващото му пътуване да е в космоса. Какво още научаваме? МакПайк е сключил договор със Спейс Адвенчърс през 2013 година за заплащането на първоначалния депозит от $30 милиона долара, разделен на няколко части, след което е трябвало да плати накуп оставащите $120 милиона долара. На 28-ми март 2013 година ищецът направил първата си вноска, след което през лятото на 2014 година договорът му е бил предсрочно прекратен заради невнасяне на втората вноска. Оказва се, че през юли същата година МакПайк попаднал на статия в Moscow Times, според която Спейс Адвенчърс не се е консултирала с Роскосмос за провеждането на окололунната мисия, нито има договор за провеждането й. Ищецът, сериозно притеснен от тази публикация, се обърнал към управата на Спейс Адвенчърс. Шефът на фирмата Андерсън отговорил, че информацията, предоставена от Роскосмос е неточна, че агенцията има ново ръководство, което не е наясно със съществуващите договорни отношения със Спейс Адвенчърс. Въпреки всичко МакПайк останал недоволен и престанал да плаща вноската за билета. През 2015-та година Спейс Адвенчърс прекратила договора поради неплащане. През 2016 година МакПайк се свързал директно с Роскосмос за пътуване до Луната и поискал агенцията да преразгледа отношенията си със Спейс Адвенчърс. Агенцията отговорила, че няма договорни задължения към Спейс Адвенчърс. В отговор на допълнителната кореспонденция представителството на Роскосмос отвърнало, че "нито настоящата, нито предходната федерална програма на Руската федерация планира имплементация на проекти, свързани с пилотирани полети до Луната". На базата на тази информация МакПайк завел своето съдебно срещу Спейс Адвенчърс. Спейс Адвенчърс според ищеца не е имала договорни отношения с Роскосмос и така кандидат-туристът бил измамен и подведен да даде пари за несъществуваща програма. Съответно той си иска обратно първата вноска от $7 милиона долара, а Спейс Адвенчърс отказва да му я даде. Накратко казано, горната история може да се обобщи ето така - ищецът сключил договор за полет до Луната и почнал да плаща вноските. Започнал да се усъмнява в способността на фирмата да го изпрати до Луната чрез руски кораб. Престанал да плаща вноските, след като открил, че Спейс Адвенчърс няма договор с Роскосмос, нито Роскосмос има намерение да праща човек до Луната в бъдеще. Сега той си иска обратно парите. Кой е прав и кой е крив? Разбира се, съдът ще реши. Мнозина космически експерти обаче смятат, че е възможно компания Спейс Адвенчърс да се е опитала да вдигне по-голям камък, отколкото може. Да се модифицира кораб "Союз" за полет до Луната изглежда проста задача, но всъщност е доста сложна. Трудностите могат да идват от технологично отношение - модификациите на "Союз" са много скъпи и след като те приключат, трябва да се проведат тестови полети, преди корабите да се одобрят като годни и безопасни. Възможно е да има трудности и от организационно отношение - примерно, за "Союз" отговаря РКК "Енергия". Но за да се направи транслунна степен за полети до Луната може да се наложи помощта на ГКНПЦ "Хруничев", които правят тежките ракети "Протон". При всички положения за да се подготви кораб за лунен полет е необходима доста сериозна сума начален капитал. Руското правителство няма намерение да даде тази сума. А един частник надали би инвестирал в Роскосмос. Той просто ще иска билет за полет и известна сигурност. Възможно е ръководството на СпейсЕкс също да си е пресметнало рисковете и да се е отказало. Възможно е Мъск да се е запознал със случая МакПайк и да е решил, че не си струва. Може самият МакПайк да се е свързал със СпейсЕкс след неуспеха със Спейс Адвенчърс. Не знаем. При всички положения отказът вече и на СпейсЕкс да праща туристи до Луната е много разочароващ за ентусиастите, но най-вече за потенциалните кандидат-туристи. От друга страна космическият туризъм не потръгна както го очаквахме. През това десетилетие суборбитални и орбитални кораби трябваше редовно да летят до космоса и обратно със стотици туристи. Нищо подобно не се случи. Върджин Галактик продължават да се бавят. Същото е валидно и за Блу Ориджин, за СпейсЕкс и Боинг. Очаквахме (даже все още очакваме) през 2018-та най-накрая човек да полети до космоса на частен кораб, но дните си минават, а все още такъв полет не се очертава. Предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос много обичат да говорят за Луната и Марс и евентуални пилотирани полети до там. Лично аз обаче бих предпочел по-малко приказки и повече работа. Защо по-добре не се фокусират до суборбиталното пространство и околоземна орбита и не си поставят за цел да пратят човек до тези места преди това десетилетие да си е отишло? Тези местоположения са много по-близко разположени до Луната и Марс, а Америка не е провела пилотиран полет от 2011 година до днес. Но ще видим какво ще ни донесе бъдещето. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2106-2018-end-of-moon-tourism