SAlexandrov

Ще доведат ли малките спътници до голям космически боклук? Спътникът NCUBE-2, създаден от норвежки студенти, е типичен CubeSat. Photo credit : Bjørn Pedersen 22 януари 2018 г. 20:00 ч. Светослав Александров. В продължение на десетилетия прогностици и научни фантасти си мечтаеха за времена, когато космосът няма да е достъпен само за държавните агенции, нито само за милиардери, а и за обикновените хора. В областта на безпилотната космонавтика тези времена вече настъпиха. Днес всеки, който разполага с малко повече пари (от порядъка на хиляди, а не на милиони), може да построи и да изстреля свой малък спътник. Доскоро тези спътници се изпращаха в космоса или като вторичен товар на някаква голяма ракета, или от борда на "Международната космическа станция". От вчера обаче възможностите станаха по-големи - за пръв път полетя успешно ракетата "Електрон" - първата от новата серия малки и евтини орбитални ракети. Повече от очевидно е, че революцията на малките космически апарати е в разгара си и че те тепърва ще определят облика на космонавтиката на 21-ви век. Но не всички хора се радват на това развитие. Някои смятат, че малките спътници няма да доведат до революция и научно-технологичен прогрес, а ще са просто глезотия, която ще допринесе до увеличаване на космическите боклуци. Наистина, ако всеки тръгне да праща по нещо в космоса, докъде ще стигне всичко това? Не сме ли замърсили достатъчно нашата Земя, та сме тръгнали да мърсим и космическото пространство? През последните дни се чуха много мнения. Гласовитите представители на обществото плюят по капитализма, разпространяват зелена пропаганда ... въобще разговорът се води на много ниско интелектуално ниво. Както при всеки горещ спор, разчита се не на разумни доводи, а на емоционални престрелки. И някак си забравяме, че хората, които искат да пращат спътници в космическото пространство, са различни, мотивите им са разнообразни, целите им са разнородни (от благородни до не чак толкова) и че всички техни мнения трябва да бъдат чути. При това трябва да се изкажат и общественици с богата обща култура, включително експерти. Разбира се, всеки иска да чуе ясно и категорично мнение, което да може да се събере в едно-две изречения. Има ли нужда да отваряме космоса за всеки? Трябва ли той да бъде достъпен само и единствено за учени? А за бизнесмени? За обикновени любители? Но как може да се отговори категорично с "да" или "не", при положение, че тези въпроси са доста сложни и да се отговори еднозначно е абсурдно... Най-просто казано: не, няма опасност малките космически апарати да доведат до фатален синдром на Кеслър, който ще направи космонавтиката невъзможна. В това съм абсолютно убеден - няма никакъв шанс да си отрежем изцяло пътя към космическото пространство. Има обаче определени области от космоса, определени орбити, към които трябва да подхождаме особено внимателно, за да не станат трудно използваеми. Малките космически апарати не са основна причина за замърсяването на орбитите. Според данни от Военновъздушните сили на САЩ в космоса има 23 000 обекта с изкуствен произход [1]. Повечето от тях са остарели големи спътници, отработени ракетни степени, по-малки фрагменти като болтове и гайки (някои от тях изгубени от астронавтите). Особено притеснителни са отработените ракетни степени - в тях може да има остатъчно гориво, което, ако се нагрее от постъпващата слънчева топлина, може да експлодира и да доведе до увеличение на отломките. Малките космически апарати и най-вече CubeSat-ите заемат съвсем малка част от орбиталните боклуци. Но те се очертават да се увеличават и да се превърнат в по-голям фактор на замърсяване през идните години и десетилетия. Притеснението около CubeSat-ите идва най-вече от факта, че като правило те не са екипирани със специализирани двигателни системи - ако някой от тях се повреди, няма как да бъде потопен в атмосферата или да бъде пратен в специална "гробищна орбита". Но основната причина, поради която CubeSat-ите засега не са особено голям фактор в орбиталното замърсяване, е че те най-често се освобождават в ниските части на околоземна орбита. На височина около 300-400 километра обикалят някои спътници за наблюдение на Земята, там се намира и "Международната космическа станция", там летят и почти всички пилотирани космически кораби. На такава височина високите слоеве на земната атмосфера създават условия на триене и съпротивление и новоизстреляните CubeSat-и падат и изгарят до няколко месеци или седмици. Това е добре - тази орбита се самопочиства. Експертите не са особено притеснени за нея. Орбитата е напълно достатъчна за любители, които искат да пращат свои апарати там. Поради самопочистващия се характер регулации не са нужни, всеки трябва да се чувства свободен да изстрелва до нея и никой не може да каже и "копче". На височина 500 километра над Земята приблизителното време, което отнема на един CubeSat да падне обратно в земната атмосфера, възлиза на около 4-7 години. Това е достатъчно за компании, които разчитат спътниците им да работят по-дълго. На такава височина една от основните фирми, която праща спътници, е Планет Лабс. Компанията използва глобалната си спътникова групировка да прави снимки на земната повърхност с висока разделителна способност. На височина 600-650 километра е нужно много повече време за излизането от орбита - 20-25 години - все още този срок е в разумни граници и е приемлив. При височини от над 650 километра вече започват проблемите... и те са много сериозни. Понастоящем има международно споразумение, според което страните, които са го подписали, се съгласяват да не допускат изстрелвания на полезен товар, ако има шанс той остане в орбита 25 години след приключването на активната му експлоатация. Проблемът е, че споразумението не е непременно обвързващо - държавите могат да изберат дали да се съобразят с него или не. Никой не може да сложи явна забрана на дадена държава как да си изстрелва ракетите от собствената си територия. Правителството на САЩ обаче следи за спазването му - никоя американска компания няма право да изстрелва спътници, включително CubeSat-и, които биха останали на орбита над 25 години. В такъв случай ако някой иска да лети на височина над 650 километра, на борда на спътника трябва да има системи за извеждане от орбита. И именно тук е проблемът - понастоящем само около 20% от спътниците, намиращи се на височина 650 километра и повече, предприемат маневри за излизане от орбита след приключването на експлоатация [2]. Спътниковите оператори не винаги подхождат отговорно, дори и да имат технологичните възможности за извеждане от орбитата си. Евентуални лоши последствия, свързани с космическо замърсяване, няма да дойдат от обикновени любители, които искат да пратят единичен прост спътник до височина 400-500 километра. Последствията ще дойдат от големи корпорации, които искат да изпратят в космоса стотици спътници. Особено притеснителни са корпорациите, които искат да развиват телекомуникационни услуги и интернет. УанУеб например иска да създаде орбитална групировка от 648 спътника. Боинг има планове да прати в космоса между 1 400 и 3 000 спътника. А СпейсЕкс обмисля система с около 4 000 спътника! Лошото е, че много от тези компании-инициатори на спътникови мега-групировки планират да ги пратят на височина между 1 000 - 1 200 километра над Земята. Остарелите спътници и въобще всички космически отломки в тази орбита биха стояли в продължение на хиляди години! Това е недопустимо. Големите корпорации, планиращи мега-групировки, вече мислят за варианти да не допускат масово замърсяване на космоса - най-малкото нямат интерес от повече правителствени регулации, отколкото сега има. Нещо повече - те ще се опитат да изпреварят евентуалните правителствени санкции. Те вече размишляват какви са опциите за саморегулация, докато е време, за да не стават неприятни случки, които ще привлекат вниманието на обществото и на властимащите. CubeSat-ите се оказват добра платформа за тестване на нови технологии, включително такива за безопасно излизане от орбита и за събиране на орбитален боклук. В близкото минало на някои малки спътници бяха изпитани активни системи за орбитално извеждане като авангардни микродвигатели и пасивни системи като платноходки и дори специални балони. Пасивните системи се очертават да са изключително обещаващи - дори и един CubeSat да няма двигатели, ако към края на живота си разгърне подобен балон, той по-лесно ще падне от орбита. На фона на разгледаното до този момент остава да отговорим най-важния въпрос - трябва ли да има регулации за орбиталните полети и какви? Ето как бих отговорил: за малки любителски спътници, които летят на височина до 500-600 километра, повтарям, такива регулации не са нужни - просто отсъства необходимост. Но за спътници, които летят на по-голяма височина, както и за мега-групировки, в един момент ще се наложи. Понастоящем 1 000 - 1 200 километровата околоземна орбита все още не е гъсто населена. Но е важно да мислим и за бъдещите поколения и да постъпим отговорно към тях. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2055-2018-smallsat-orbital-debris

Правителствената криза отложи подготовката за полета на Фолкън Хеви и множество други стартове 22 януари 2018 г. 08:00 ч. Въпреки че СпейсЕкс е частна компания, а ракетата "Фолкън Хеви" е разработена от нея, правителствената криза в САЩ се отразява и на подготовката и на нейния полет [1]. През изминалите дни и седмици горивните ревервоари на ракетата бяха пълнени и изпразвани многократно. Предстои ключов тест: статично огнево изпитание. Проблемът е, че макар и "Фолкън Хеви" да е частна ракета, космодрумът е правителствен, а СпейсЕкс го наема от правителството под наем. Няма как СпейсЕкс да провежда статични запалвания или да изстрелва ракети, тъй като компанията има нужда от наземни работници за тези услуги, а те са на държавна работа. Ще настъпят отлагания на графика и при останалите изстрелвания от правителствените космодруми. Да се надяваме, че американският Конгрес намери решение за излизане от кризата. В миналото подобни кризисни ситуации, които са довеждали до спирането на правителствени услуги, са продължавали между 1 ден и 21 дни. Най-дългото (21-дневното) е било по времето на Бил Клинтън - от декември 1995 до януари 1996 година. За последен път това се случи при Барак Обама през 2013 г. - правителственото спиране продължи 16 дни. Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2054-2018-falcon-heavy-delay

Отбелязваме 50 години от изстрелването на Аполо 5, когато за пръв път лунният модул полита в космоса Снимка от изстрелването на "Аполо 5". Photo credit : NASA 22 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри януари 1968 г. ракетата "Сатурн 1Б" извежда в околоземна орбита първия лунен модул. Безпилотната мисия носи името "Аполо 5", но макар и тя да не полита до Луната, специалистите от НАСА успяват да извършат важни изпитания на модула в околоземна орбита и да потвърдят, че той е годен за пилотирани лунни експедиции. Мисия "Аполо 5" става реалност след множество отлагания. Ако си мислите, че само в днешни дни напредъкът върви със скоростта на охлюв и чакаме дълги месеци и години, преди нещо смислено най-накрая да се случи, то тогава се лъжете. Отлагания е имало и през 60-те години. Първоначално е планирано лунният модул да бъде доставен на Кейп Кенеди във Флорида на 16-ти ноември 1966 година [1], а дебютното му изстрелване трябва да стане през април 1967 година. Компанията-разработчик Груман обаче се сблъсква с множество проблеми при разработката му, най-вече при произвоздството на двигателите. Модулът най-накрая пристига във Флорида на 27-ми юни 1967 година, два месеца след планираната дата за старт, а наземните му изпитания все още не са започнали. Отнема четири месеца модулът да бъде тестван, след което най-накрая е прикачен към ракетата-носител на 19-ти ноември 1967 година. Тогава през декември един от другите произведени лунни модули в Груман претърпява аномалия по време на пневновакуумни изпитания - част от прозорците му не издържат на наляганията и се пръскат. Това налага прозорците на първия лунен модул да бъдат заменени с алуминиеви плочи, за да може най-накрая да полети в безпилотен режим. Изстрелването най-сетне е проведено на 22-ри януари другата година. Модулът е вмъкнат в първична орбита с параметри 163 на 222 километра. НАСА планира спускаемата двигателна система на модула да бъде запалена автоматично за 39 секунди, но бордовият компютър я изключва само 4 секунди след задействането на двигателя. Впоследствие инженерите приемат нов план за запалване на двигателя два пъти ръчно, след което е пристъпен към тест на другата двигателна система, която в бъдеще ще трябва да извежда астронавтите от лунната повърхност. След 11 часа и 10 минути изпитанията приключват с успех. Благодарение на благополучния завършек НАСА се отказва да повтори мисията в безпилотен режим - следващият модул лети в околоземна орбита на 3-ти март 1969 г. с пилотирания кораб "Аполо 9". За допълнителна информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2053-2018-50-years-apollo-5

Исторически успех: Рокет Лаб изстреля ракетата Електрон до орбита! Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : Rocket Lab 21 януари 2018 г. 09:25 ч. Светослав Александров. Днес, на 21-ви януари 2018 година, се случи събитие, което безспорно може да се определи като историческо. Днес в 03:43 ч. българско време от космодрума Махия в Нова Зеландия излетя ракетата "Електрон" на американската частна компания Рокет Лаб. Броени минути по-късно ракетата благополучно достигна до орбита. За пръв път ракета, специализирана в изстрелването на миниатюрни космически апарати, успя да изпрати спътници в правилната им орбитална позиция! Историческото изстрелване беше излъчено на живо в интернет. По време на днешния полет имаше три спътника на борда на ракетата - два "Лемур", създадени от компанията Спайър Глоубъл, както и един "Дав" на фирмата Планет. Очакваме с нетърпение следващите полети на Рокет Лаб. В рамките на един от тях компанията трябва да изпрати към Луната апарат на Муун Експрес. Ако този апарат успее и кацне благополучно на повърхността на нашия естествен спътник, той може да спечели международното състезание за лунни мисии Google Lunar X Prize. Междувременно революцията за малки космически апарати е в разгара си! CubeSat-ите, които доскоро можеха да летят само като вторичен товар на стандартни носители или да бъдат освобождавани от борда на "Международната космическа станция", вече разполагат със собствена ракета. При това "Електрон" се очертава да е една от многото малки ракети. По-късно през 2018-та година очакваме дебютите на ракетите на компаниите Вектор и Върджин Орбит. Но в историята най-често се запомня кой е първенецът - и това е Рокет Лаб - малка американска компания, основана от Питър Бек през 2006 г., която разполага с космодрум в Нова Зеландия. Запис от изстрелването: Рокет Лаб (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2052-2018-21-jan-electron-flight-success

УСПЕХ: Космическата ракета Атлас 5 изведе в орбита спътника SBIRS Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : ULA 20 януари 2018 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:48 ч. българско време от стартовата площадка на космодрума Кейп Канаверал излетя ракетата "Атлас 5" в конфигурация само с един страничен твърдогоривен ускорител. Ракетата благополучно изведе в орбита четвъртия спътник SBIRS за нуждите на Пентагона. Всички четири спътника са част от глобална спътникова групировка, които посредством инфрачервени детектори ще успяват да засичат стартовете на междуконтинентални балистични ракети, застрашаващи територията на САЩ. Днешното изстрелване беше първото за "Атлас 5" през 2018 година. Общо осем полета са планирани за тази ракета до края на декември, някои от които са доста съществени. По-късно през пролетта с помощта на "Атлас 5" НАСА ще трябва да изстреля към Марс спускаемата мисия "инСайт", а през втората половина на годината се очертава да е дебютният полет на космическия кораб на Боинг "Старлайнър", с помощта на който впоследствие американците планират да възобновят пилотираните експедиции до "Международната космическа станция". Освен всичко останало, първото изстрелване на "Атлас 5" дава възможност на СпейсЕкс да продължат с изпитанията на свръхтежката си ракета "Фолкън Хеви". През изминалите две седмици бяха проведени множество "мокри изпитания" - т.е. зареждане с гориво, но все още не се е стигнало до статично запалване. Частната компания сега планира то да е най-рано в понеделник. Много космически ентусиасти са изнервени покрай забавянето, но няма как - подобни забавяния са неизбежни при изпитанията на нови ракети. СпейсЕкс ще задейства двигателите само когато има увереност, че ще е напълно безопасно. Никой не иска авария в близост до стартовата площадка. Пълен запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2051-2018-atlas-v-launches-sbirs

Американски активистки искат да заменят израза за пилотиран космически полет с полово неутрален еквивалент 19 януари 2018 г. 12:30 ч. Бурна дискусия се води в Туитър през последните няколко дни. Казано накратко, някои американски активистки са подразнени от традиционния израз, използван на сайтовете на НАСА и в медиите за пилотиран космически полет. На английски се употребява масово израза "manned spaceflight". В очите на някои хора обаче този израз дискриминира жените, които летят в космоса, и поради това по-удачно би било полово-неутралния израз "crewed spaceflight". Това от друга страна не се харесва на много космически ентусиасти, тъй като звученето на crewed наподобява на друга английска дума - crude. Снимка на американската астронавтка Пеги Уитсън по време на космическа разходка през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2050-2018-crewed-spaceflight

Успех: Япония изстреля за трети път малката ракета Епсилон Кадър от снощното изстрелване. Photo credit : JAXA 18 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:06 ч. българско време от японския космодрум Учиноура излетя благополучно малката ракета "Епсилон" с радарния спътник ASNARO-2. Това бе третият полет на японската ракета "Епсилон" - сравнително малък носител с товароподемност между 700 и 1500 килограма до ниска околоземна орбита. Ракетата дебютира през 2013 г. с японския ултравиолетов телескоп "Спринт-А", който и досега наблюдава планетите от Слънчевата система. Вторият полет на "Епсилон" бе през 2016 година, когато излетя спътникът "Арасе" за изучаване на поясите Ван Алън. Третият полет бе първоначално планиран за 2017-та година, но поради технически причини се измести за 2018-та. Спътникът ASNARO-2 е експериментален сателит за наблюдения на Земята посредством радарна технология. Ракетата "Епсилон" бе създадена, за да замести старата японска ракета "М-V". "М-V" беше много успешен носител, но за съжаление твърде скъп и поради това неизгоден за Япония. Пенсионирането на "M-V" бе през 2006 година, а до влизането на "Епсилон" в експлоатация минаха дълги години, през които Япония зависеше от чужди ракети като руско-украинската "Днепър" за изстрелването на малки спътници. Едно изстрелване на "Епсилон" струва около $38 милиона долара - половината в сравнение със сумата, нужна за полет на "M-V". Запис от изстрелването: Тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2049-2018-epsilon-launches

Без алтернатива, ако новите пилотирани кораби не са готови в срок: НАСА няма да може да купи нови места на кораби Союз след 2019-та! 17 януари 2018 г. 18:53 ч. Днес американският комитет по наука, космос и технологии организира прослушване, на което бяха представени новини относно развитието на комерсиалната пилотирана програма на САЩ. На прослушването стана ясно, че както СпейсЕкс, така и Боинг (двете компании, на които разчита НАСА) са показали съществен прогрес в разработката на новите космически кораби "Драгън 2" и "Старлайнър". Преодолени са множество технически пречки. За съжаление много работа все още остава до дебютите на корабите. Засега Боинг и СпейсЕкс планират първите безпилотни изпитания на корабите да са през август месец. Боинг предвижда първият изпитателен пилотиран полет да е през ноември, а СпейсЕкс - през декември. Поради необходимостта да се свърши още работа, допълнителни отлагания са напълно възможни. Уилиам Герстенмайер от НАСА обаче оповести (източник - Джеф Фауст), (източник Parabolicarc-Twitter), че агенцията е закупила места на борда на руски кораби "Союз" до есента на 2019-та година. Сега вече е късно да се правят повече поръчки. Производството на пилотиран космически кораб "Союз" отнема три години, т.е. ако сега се направи нова поръчка, корабите ще са готови чак през 2021 година. С оглед на това, НАСА няма друг вариант, освен да измисли начин как да разполага с пилотиран космически кораб до края на 2019 година. Понастоящем графикът се държи на косъм - ако приемем, че СпейсЕкс и Боинг изпратят хора в космоса до края на 2018-та или началото на 2019-та година, сертифицирането на "Драгън 2" за редовни полети ще е през декември 2019 година, а на "Старлайнър" - чак през януари 2020 година... НАСА обмисля алтернативни идеи за това как да постъпи, ако забавянията се проточат много. Кадър от декемврийското излитане на "Союз МС-07". НАСА може да разчита на руските кораби "Союз" най-много до есента на 2019 година. Photo credit : NASA TV/Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2048-2018-nasa-dilemma-soyuz-seats

Отлагания след отлаганията и пак отлагания - или как консервативната култура на НАСА спира прогреса на частните компании Ще полетят ли изобщо корабите "Драгън 2" и "Старлайнър" през 2018 година... било то в безпилотен или пилотиран режим? Image credit : NASA 17 януари 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Когато на 11-ти януари НАСА публикува обновения график за предстоящите полети на комерсиални кораби до "Международната космическа станция", мнозина останаха дълбоко шокирани. Съгласно графика първият безпилотен полет на кораба на Боинг "Старлайнър" ще е през август, а първият пилотиран - през ноември. Но СпейсЕкс, които трябваше да проведат първия безпилотен полет на "Драгън 2" през април, сега оповестяват отлагане за август. Първият пилотиран полет е планиран чак за декември - след този на Боинг. На теория това е, което трябва да очакваме през 2018-та година. На теория. А на практика никой не вярва, че графикът ще бъде спазен. Нагласите в космическия сектор са, че първите пилотирани полети както на СпейсЕкс, така и на Боинг, ще се изместят твърдо за 2019-та година. Нали не очаквате, че "Драгън 2" с екипаж наистина ще полети през декември? Това е нов кораб, а при новия космически хардуер винаги има отлагания в последния момент - вижте какво става с ракетата "Фолкън Хеви", която все още не може да премине през статично запалване и полетът й се отмества за февруари. На практика ще бъдем щастливи, ако до края на 2018-та година поне един от корабите "Драгън 2" или "Старлайнър" излети за пръв път в безпилотен режим. Но и това не е гарантирано. Януари е преполовил, оставащото време е малко, а както СпейсЕкс, така и Боинг имат да извървят дълъг път, докато стигнат до стартовата площадка. Какво се случи? Нали СпейсЕкс бяха доста по-напред, нали постоянно изстрелват ракети, нали доставят товар до "Международната космическа станция"? Какво се случи ли? НАСА се случи. В рамките на предишната успешна програма COTS, моделът, по който НАСА работеше, беше следният: агенцията разпределяше пари на частните космически компании за разработката на нови космически кораби на базата на конкурентен принцип. Първоначално компаниите бяха СпейсЕкс и Рокетплейн Кистлър. По-късно поради липса на достатъчно частно финансиране Рокетплейн отпадна и НАСА назначи на нейно място Орбитал. Както СпейсЕкс, така и Орбитал успяха да разработят две среднотоварни ракети - "Фолкън 9" и "Антарес". Но характеристиките на COTS бяха следните: НАСА само сключва първоначалните договори. Космическите кораби се разработват от частните фирми и те носят отговорността. НАСА определя крайните изисквания, но в реалността се явява само купувач на услуги. Междувременно частниците се конкурират едни с други и създават качествен продукт. Днес корабите "Драгън" и "Сигнус" летят редовно до "Международната космическа станция" и доставят благополучно полезен товар. Чудесна реализация на инициативата! Но вероятно основната причина, поради която COTS успя, то е, че подпомагането на комерсиалните космически компании започна през 2006 година, по време на ерата на Буш, когато НАСА се занимаваше основно с програма "Съзвездие", кораб "Орион", ракети "Арес 1" и "Арес 5". Докато "Орион" и "Арес 1" заемаха централните новини, комерсиализацията на космонавтиката беше страничен проект, ставаше тихомълком и никой не пречеше на частните компании. Те работеха тихо и спокойно, отчитаха първоначално скромни резултати и чак след 2010 година показаха видим прогрес, който накара хората да се замислят: я вижте как стават нещата! За разработката на пилотираните комерсиални космически кораби обаче моделът на COST беше напълно изоставен. Сега НАСА, вместо само да зададе изискванията си, както беше при създаването на товарните кораби, се намесва активно във всяка стъпка на разработката на новите пилотирани машини. Като резултат програмата за подпомагане на частни компании се е превърнала в копие на програмата за правителствен междупланетен кораб "Орион" и тежкотоварна ракета "Спейс лонч систъм" (SLS). Също както при "Орион", така и тук има постоянни протакания. На всеки шест месеца НАСА актуализира датите кога се очаква да дебютират "Старлайнър" и "Драгън 2" и обикновено тези актуализации са съпътствани от поредните шестмесечни отлагания. Но това, което е най-лошото е, че частните компании са с вързани ръце и практически не са свободни да въвеждат иновации. Нещо повече - вместо да има прогрес напред, се стига до регрес. Най-яркият пример затова е отказът на СпейсЕкс да използва ретроракети за кацането на "Драгън 2". През 2014 г. компанията предвиждаше "Драгън 2" да е модерен междупланетен кораб, който, вместо да каца с парашутни системи, да разчита на спирачни ретроракети. Това би позволило корабът да каца не само на Земята след мисия до орбита, но и на повърхността на всяко друго тяло като Луната и Марс. Илон Мъск описваше "Драгън 2" като модерния междупанетен кораб на 21-ви век. Само че в този вариант той така и не можа да се впише в строгите изисквания на НАСА за безопасност, понеже ретроракетното кацане носи допълнителен риск. В началото на 2017-та година Илон Мъск обяви, че на този етап се отказва от ретроракетно кацане и ще разчита на стария изпитан вариант от 60-те години на връщане с парашути и приводняване в океана. При това необходимостта да се преработи системата за кацане беше не само стъпка назад в технологично отношение, но и добави отлагане от една година за СпейсЕкс. НАСА, за съжаление, не е агенцията от 60-те години, която е пращала хора на Луната. Днешната НАСА страда от два сериозни проблема. Първият е вътрешната култура на страхливост, плод на две високопрофилни аварии на космически совалки, които се случиха през 1986 и 2003 година. Казано накратко, НАСА се страхува от всеки излишен риск. Само че ако много се замисляш какво би могло да се случи, резултатът е ясен : няма да полетиш до никъде. Нито до Луната, нито до Марс ... а сега дилемата за 2019 година, когато ще отбележим 50 години от първото пилотиране кацане на Луната, не е дали НАСА ще е в състояние отново да прати човек там в близките години. А дали НАСА ще разполага с обикновен кораб за полети до ниска орбита, още преди това десетилетие да си е отишло... Другият проблем е свързан с бюрокрацията, която се е разраснала неимоверно през последните няколко десетилетия и става все по-тромава. Тъй като това е правителствената агенция, а не частна компания, на върха НАСА се ръководи от администратор, а не от предприемач. На по-ниските равнища йерархията изглежда приблизително така: хора, които гледат как другите си вършат работата, а съответно те гледат как останалите под тях си вършат работата. В космическите среди се шегуват, че в НАСА не можеш дори да вземеш решение да си свариш кафе без да е нужно да свикаш нужните комисии и подкомисии. И ако си мислите, че това е безпочвена критика - не, не е. Самият Уейн Хейл, бивш програмен мениджър на програмата "Космическа совалка", пенсиониран след 32-годишна кариера в НАСА, е направил мрачно предсказание през 2010 година. Ето точните му думи тогава: "НАСА вярва, че подобреният процес (т.е. повишената бюрокрация) е решението да се предотвратят бъдещи проблеми. Така че НАСА пише все по-подробни и по-подробни спецификации и изисквания и иска все повече и повече документация и доказателства. Някъде между редовете ние преминахме оптималната точка да осигурим безопасност и вече просто увеличаваме цената и отлаганията. Днес ние сме на път да придобием транспорт до околоземна орбита посредством частни фирми. Не само че тази инициатива може да спести средства от данъкоплатците, но може да се основе и нова индустрия. Привържениците на тази идея я оприличават на правителствените договори за въздушна поща през 20-те години, която по митологичен начин осигури успешна и печеливша авиационна индустрия. Предстои да видим дали това е правилна аналогия или не, но междувременно голямо културно разделение е на път да убие инициативата още в зародиш. Не съзнателно, не злонамерено, не, не - с най-добри намерения". Хейл e предупредил още през 2010 година, че назначаването на арбитри, които разглеждат дали хилядите изисквания са удовлетворени или не, не е правилният начин да се осигури безопасност, нито да се пестят пари. Още тогава експертът е казал, че ако НАСА не се промени, опитът за комерсиализиране на околоземната орбита ще претърпи крах и е напомнил, че в миналото изискванията на Военновъздушните сили на САЩ за бойни самолети са заемали само 2 страници и половина, а изискванията за кораба "Джемини" на НАСА през 60-те са се побирали едва около 24 страници. Днес бюрокрацията изисква хиляди и хиляди документи. Но да се върнем на днешния ден и последните отлагания около СпейсЕкс. През 2016 г. ракета "Фолкън 9" експлодира на стартовата площадка при пълнене с гориво. Проблемът беше локализиран до втората степен - по-точно до резервоарите за кислород. Вътре в тези резервоари има малки съдове, пълни с хелий, а съдовете са съставени от специален материал: въглеродни нишки, омотани около алуминий. Експлозията през 2016 г. се счита за причинена от навлизането на кислорода между алуминия и въглеродните нишки. Свръхохладеният кислород може да разкъса нишките, или да причини търкане между тях, какво точно - не е ясно, но резултатът би бил един - експлозия. СпейсЕкс промени процедурата по зареждане със свръхохладен кислород. През изминалата 2017 г. компанията проведе 18 последователни изстрелвания - всичките успешни. Удовлетворило ли е това НАСА? Съвсем не. На 11-ти януари беше публикуван годишният доклад на комисията по аерокосмическа безопасност (натиснете тук, за да го прочетете в оригинал). Тази комисия публикува препоръки, които на теория нямат обвързваща стойност - НАСА може да избере да се съобрази или да не се съобрази с тях. На практика обаче агенцията почти винаги се съобразява и даже в определени случаи се мъчи да предприеме всички мерки, за да могат евентуалните недостатъци да се коригират предварително и да не се налага комисията да публикува каквито и да е забележки. Така че още след експлозията на СпейсЕкс през 2016 г. компанията започна съвместно с НАСА преработка на проблематичните алуминиеви съдове. Алтернативният им дизайн е по-тежък и съответно ще наложи нова конструкция ии на поддържащите структури на кислородните резервоари. Според документа, публикуван на 11-ти януари, комисията не препоръчва на НАСА да одобри ракетата "Фолкън 9" за пилотирани полети преди да бъдат извършени тестове на модифицирания хардуер. Някои космически ентусиасти сред вас биха се оплакали, че НАСА умишлено затормозява СпейсЕкс, за да изкара на преден план Боинг (стар аерокосмически гигант със сериозно политическо лоби). В реалността обаче не само СпейсЕкс, но и Боинг са под натиск да удовлетворят строгите изисквания, според които вероятността за смърт на астронавт в рамките на мисия трябва да е не повече от 1 на 270, а рискът от фатален инцидент при изстрелване или кацане следва да възлиза на не повече от 1 на 500. Докладът предупреждава, че нито една от двете компании няма да успее да удовлетвори изискването за 1 теоретична авария на 500 излитания и кацания. За сравнение изискването към космическите совалки в края на програмата е било за 1 теоретична авария от общо 90 старта. Т.е. частните компании работят при много по-строги критерии. Междувременно ето как вероятно ще се развият нещата: СпейсЕкс и Боинг ще се опитат да облекчат тежките изисквания на НАСА, но при всички положения ще са принудени да направят някои модификации, които ще оскъпят и усложнят корабите и (или) техните ракети-носители. Като резултат от това услугата по извеждане на астронавт до околоземна орбита ще стане скъпа, потенциален купувач на корабите ще остане преди всичко НАСА, надали ще могат да се внедрят на пазара за комерсиални услуги, а когато най-накрая полетят, то ще е с голямо закъснение. Никак няма да се изненадам, ако СпейсЕкс и Боинг не просто се забавят докъм средата на 2019 година, а може би дори до по-късно. Дори подозирам, че могат да бъдат изпреварени от другите две комерсиални космически компании - Върджин Галактик и Блу Ориджин. Нито Върджин Галактик, нито Блу Ориджин разработват орбитални кораби - напротив, както "СпейсШипТу", така и "Ню Шепърд" са суборбитални машини, но ако човек полети първо с тях до космическото пространство, никой няма да се интересува особено какви са подробностите - важното е, че след 2011 година, когато е последният полет на совалката "Атлантис", ще има нов американец, излетял в космоса от местна почва. Това ще бъде голям шамар за тази комерсиална космонавтика, която е, подпомагана от държавата, още повече, че нито Върджин Галактик, нито Блу Ориджин използват парите на НАСА. Двете компании продължават да планират пилотирани мисии до края на 2018 година, като "СпейсШипТу" преди броени дни извърши последния си планиращ полет и е буквално на седмици, най-много месеци, от началото на първото пилотирано ракетно излитане. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2047-2018-nasa-impact-on-commercial-crew

В Москва пристигнаха още два ускорителя на новата тежкотоварна ракета Ангара А5 Снимка: Роскосмос 16 януари 2018 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 16-ти януари, ПО "Польот" (който представлява омски филиал на космическия център ГКНПЦ "Хруничев") достави в Москва още два модула от типа "УРМ-1". Единият от тях ще служи като страничен ускорител на първата степен, а другият ще се използва за втора степен на ракетата "Ангара А-5". Междувременно доставените през есента модули, за които беше отразено на страниците на КОСМОС БГ в края на 2017-та година [1], бяха подложени на изпитания в ЦНИИмаш. Окончателното сглобяване на втората тежкотоварна ракета-носител "Ангара А-5" ще бъде проведено в ГКНПЦ "Хруничев", Москва. Ракетното семейство "Ангара" притежава варианти за лек, среден и тежък клас, които се сглабят на базата на универсални модули "УРМ-1" (за първите и вторите степени) и "УРМ-2" (за горните степени). Дали ракетата ще е лекотоварна и тежкотоварна зависи от броя използвани модули. В случая с "Ангара А-5" първата степен е съставена от четири "УРМ-1", втората - от един "УРМ-1", а третата - от един "УРМ-2". Товароподемността на "Ангара А-5" е около 25 тона полезен товар в ниска околоземна орбита. Напомням на читателите, че дебютните полети на лекотоварната и тежкотоварната "Ангара" бяха проведени през 2014-та година. Тогава през юли за пръв път беше изстреляна лекотоварна "Ангара-1.2ПП", след което през декември излетя първата "Ангара А-5". От декември 2014-та досега не е проведен нито един полет на който и да е вариант на "Ангара". Русия все още не съобщава на коя дата се очертава да бъде изстреляна следващата ракета "Ангара А-5". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2046-2018-po-polyot-delivers-angara-boosters

УСПЕХ: Товарният космически кораб Драгън се завърна на Земята Космическият кораб "Драгън" по време на днешното му освобождаване от "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 13 януари 2018 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден след космически полет, продължил един месец, товарният космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" се завърна благополучно на Земята. Това се случи посредством приводняване в Тихия океан в 16:36 ч. българско време. С успешното завръщане на "Драгън" на Земята пристигна благополучно полезен товар от станцията, възлизащ на около 1 850 килограма. Понастоящем корабите "Драгън" са единствените космически кораби в експлоатация, които не само могат да изпращат провизии до "Международната космическа станция", но и да ги връщат. Всички останали товарни космически кораби - частните "Сигнус", руските "Прогрес" и японските "HTV" могат да осъществяват само еднопосочни доставки - от Земята към МКС, а след приключването на мисиите им изгарят в земната атмосфера. След успешното приводняване в океана корабът "Драгън" ще бъде прихванат от морски кораб и закаран на Лонг Бийч, Калифорния. Там част от полезния товар, който включва най-чувствителните научни експерименти, изискващи незабавна обработка, веднага ще бъде разтоварен и предаден в ръцете на НАСА. Впоследствие "Драгън" и оставащият полезен товар ще бъдат препратени към тестовата база МакГрегър в САЩ за окончателно разтоварване. За повече информация: SpaceX Twitter http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2045-2018-jan-dragon-returns-home

Частната компания Рокет Лаб оповести, че второто изстрелване на ракетата Електрон ще е след 20-ти януари 13 януари 2018 г. 11:05 ч. Частната американска компания Рокет Лаб, която има космодрум и стартова площадка на територията на Нова Зеландия, оповести, че второто изстрелване на ракета "Електрон" ще бъде осъществено след 20-ти януари(източник). Първоначално компанията планираше стартът да е през декември, но поради различни технически и метеорологични проблеми, съчетани с предпразничната умора на наземния екип, изстрелването беше отложено за 2018-та. Ракетата "Електрон" е специализиран носител за малки космически апарати. Ако полетът е успешен, тя може да се превърне в първата ракета, изпратила миниатюрни спътници в орбита - макар че има информация, че Япония също може да се опита да изстреля малка ракета приблизително около това време. Оформя се интересна надпревара около частниците и държавите, разработващи мини-ракети. Малките космически апарати са най-перспективната и обещаваща област на космонавтиката през последните години. Днес всеки космически ентусиаст може да изстреля в орбита малък спътник на цена под $200 000 долара. Но възможностите за полети засега са ограничени - такива спътници най-често летят като вторичен товар на стандартни ракети-носители или се извеждат от борда на "Международната космическа станция". Поради това създателите им нямат голям контрол върху орбитата, в която ще попаднат. Когато бъдат въведени в експлоатация малките ракети, ще има възможности малките спътници да летят до специализирани орбити, както и на междупланетни мисии. Ако полетът на "Електрон" е успешен, при някой от следващите стартове ракетата ще трябва да изведе първата частна спускаема мисия до Луната. Снимка на ракетата, която предстои да излети след 20-ти януари. Photo credit : Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2044-2018-electron-second-launch-jan-window

Две успешни космически изстрелвания бяха проведени днес - едно американско и едно китайско 13 януари 2018 г. 10:50 ч. Тази нощ в 00:10 ч. българско време от базата Ванденберг в Калифорния излетя ракетата "Делта 4" със спътника NROL-47 за нуждите на Националния разузнавателен офис на САЩ. Два часа и 20 минути от началото на полета спътникът се отдели успешно от горната-степен на ракетата-носител и започна мисията си за американското разузнаване. Освен това днес в 09:10 ч. българско време излетя китайската ракета "Лонг Марч 2Д". Това бе третото изстрелване на Китай за 2018-та година, като Китай има за цел да проведе над 40 космически полета до края на декември - ако това се случи, ще е рекорд. В орбита беше успешно изведен спътникът LKW-2 за дистанционно сондиране на Земята. Снимка от изстрелването на САЩ. Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2043-2018-13-jan-two-launches

Източници: Спътникът Ангосат напълно се повреди... 12 януари 2018 г. 22:13 ч. По данни на информационната агенция NSN.FM (източник), спътникът "Ангосат" е напълно престанал да функционира. Спътникът аварира минути след изстрелването му, но ден по-късно връзката с него беше възстановена и изглеждаше, че чудото щеше да се случи. Днес обаче NSN.FM се позовава на источник в ракетно-космическия отрасъл, запознат със ситуацията, който казва, че след възстановяването на връзката телеметрична информация е постъпвала в продължение само на 15 минути. "Спътникът окончателно престанал да функционира. Не са се разкрили слънчевите батерии. Телеметрията е работила общо 15 минути", съобщава източникът. Информацията е в синхрон с други съобщения във форумите, където се съобщава, че спътникът не се е позицонирал на точното място в геостационарна орбита и продължава да се намира в т.нар. "плаваща орбита". От края на декември насам не е провел нито една маневра. Напомням на читателите, че спътникът "Ангосат" беше изстрелян на 26-ти декември 2017 г. с помощта на руско-украинска ракета "Зенит". Това е първият геостационарен комуникационен апарат, построен от руското предприятие Енергия през последните 15 години. Спътникът е направен за нуждите на Ангола Четете още: Какви ще са последствията от загубата на спътника Ангосат Снимка от изстрелването на спътника "Ангосат" на 26-ти декември - Роскосмос/ЦЭНКИ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2042-2018-angosat-stopped-functioning

Китай изстреля два спътника за навигационната си система Бейдоу 12 януари 2018 г. 08:00 ч. Късно тази нощ в 01:18 ч. българско време от космодрума, разположен в китайската провинция Съчуан, излетя ракетата Long March 3B с два спътника от навигационната система Бейдоу. Китайските власти оповестиха, че изстрелването е успешно. Бейдоу е четвъртата система за глобално позициониране в световен мащаб след системата GPS на САЩ, ГЛОНАСС на Русия и Галилео на Европейския съюз. Днешното изстрелване беше второто за Китай за 2018-та година и то се случи два дни след като ракетата Long March 2D изведе в орбита спътници SuperView. Китай планира през 2018 г. да изстреля общо 40 ракети и да се позиционира като световен лидер в изстрелванията. Илюстрация на китайската система за глобално позициониране. Photo: Beidou.gov.cn http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2041-2018-china-launches-beidou-satellites

УСПЕХ: Индийската ракета PSLV изведе в орбита 31 спътника Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : DD News/ISRO 12 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 5:59 ч. българско време индийската ракета PSLV излетя успешно от космическия център Сатиш Дхауан. Това бе първият полет на ракетата след провала през август миналата година. В орбита бяха благополучно изведени 31 спътника. Основният полезен товар беше спътникът CartoSat-2F - последният от серията индийски спътници за дистанционно сондиране на Земята. Спътникът ще бъде управляван от Индийската космическа изследователска организация ISRO. Останалите спътници бяха международни - имаше два построени от Великобритания спътника: Carbonite-2 и Telesat-LEO-1, първи финландски спътник на стартъп компанията ICEYE, четири спътника Dove на частната компания Planet Labs, четири спътника Lemur-2 на компанията Spire Global,Akryd-6A на Planetary Resources, южнокорейски университетски спътник CNUSail-1 (който ще тества технологии за слънчево плаване!), още един корейски спътник KAUSAT-5 с гайгеров брояч на борда и инфрачервена камера, демонстрационни спътници Tom и Jerry, които ще проверят дали сателитите могат да формират виртуален телескоп за бъдещи астрофизични мисии, френски спътник PicSat с интерферометричен инструмент, който може да положи основата на създаването на съзвездие от микроспътници за търсене на планети около други звезди и други. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2040-2018-12-jan-isro-launch

Свръхтежката ракета Фолкън Хеви премина през т.нар. мокро изпитание 11 януари 2018 г. 20:40 ч. Днес беше важен ден за СпейсЕкс и изпитанията на ракетата "Фолкън Хеви". Космическият ентусиаст Джъстин Дейвънпорт съобщава в Туитър, че "Фолкън Хеви" е преминала през т.нар. мокро изпитание - зареждане с гориво и симулация на обратното броене. Днес обаче не се е стигнало до запалването на двигателите, което остава за утре или някой друг ден. Въпреки това прогресът е безспорен - изпитанията са в пълен ход. За сравнение, както пише журналистът Ерик Бъргър в туитър, изпитанията на лунната ракета "Сатурн 5", извеждала на път към Луната корабите "Аполо", са отнемали цели 17 дни, през които инженерите са провеждали цялостно зареждане с гориво, включване на електрическите компоненти и симулация на обратното броене. Няма причина да очакваме, че ръководството на СпейсЕкс няма да е внимателно и с "Фолкън Хеви". Инженерите трябва да са напълно убедени, че всичко е наред, преди да пуснат голямата ракета в полет! Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2039-2018-falcon-heavy-goes-wet-dress-rehearsal

Успех: Върджин Галактик проведе 11-тия изпитателен пилотиран полет на кораба Юнити от серията СпейсШипТу Снимка на космическия кораб "Юнити" след днешния изпитателен полет. Photo credit : Virgin Galactic 11 януари 2018 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес частната компания Върджин Галактик проведе 11-тия изпитателен полет на космическия кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу". Полетът беше планиращ и в рамките на него беше използван воден баласт, за да се симулира отместването на центъра на тежеста, каквото би било по време на реален ракетен полет. Върджин Галактик, за разлика от всички останали други частни космически компании, винаги извършва полетите си в пилотиран режим. Днес корабът "Юнити" беше пилотиран от Марк Стъки и Майкъл Масучи. Днешният полет дойде повече от пет месеца след предишния, проведен на 4-ти август 2017-та година. Близо половингодишното прекъсване беше твърде неочаквано и без съмнение разочароващо - компанията обещаваше, че през есента на 2017-та ще започнат ракетните полети на "Юнити", които първоначално ще са атмосферни, но най-късно до края на декември трябваше да кулминират до космически полети. За съжаление това не се случи. Но по-добре компанията да се развива бавно и колебливо, но без жертви. И все пак да се надяваме, че днешното възобновяване на полетите е добър знак и че изпитанията ще зачестят. На фона на останалите отлагания, които претърпяват частните космически компании, Върджин Галактик притежава реален шанс да се превърне в първата компания, изпратила човек над 80-километровата граница, използвана в САЩ за разграничаване между края на земната атмосфера и началото на космическото пространство. Няма спор обаче - предстоящите месеци ще са не просто вълнуващи, но и притеснителни. Възобновяването на ракетните полети на "СпейсШипТу" ще представлява голяма психологическа бариера - за последен път Върджин Галактик проведе такъв полет в края на 2014-та година и той завърши с катастрофа и смъртта на пилота Майкъл Олсбъри. За повече информация: Върджин Галактик http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2038-2018-11-jan-virgin-galactic-flight

НАСА актуализира графика на първите полети на Старлайнър и Драгън 2, и двата дебюта се очакват през август 11 януари 2018 г. 17:30 ч. Днес НАСА актуализира графика на първите полети на корабите "Старлайнър" и "Драгън 2", разработвани съответно от Боинг и СпейсЕкс. Няма отлагания в графика на Боинг. Първият безпилотен тестов полет на "Старлайнър" остава за месец август, а първият пилотиран - за месец ноември. Има обаче отлагания в графика на СпейсЕкс. Първият безпилотен тестов полет сега е планиран за месец август (първоначално се предполагаше, че ще е през април), а първият пилотиран - чак през декември. Сега не просто изглежда по-малко вероятно, че някоя от двете частни компании ще успее да изпрати човек в космоса през 2018-та. А още нещо - компанията на Илон Мъск сериозно изостава от Боинг. Очакваме с интерес развоя на събитията! Източник: НАСА В края на октомври ни беше показана тази снимка на компонентите на ракетата "Атлас 5", която ще изведе в космоса първия кораб "Старлайнър". Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2037-2018-updated-commercial-crew-schedule

Русия възобновява полетите от Восточний на 1-ви февруари 11 януари 2018 г. 17:18 ч. Роскосмос оповести днес [1], че в монтажно-изпитателния корпус на космодрума Восточний е започнала подготовката за изстрелването на космическите спътници "Канопус-В" №3 и №4. Ускорителният блок "Фрегат" вече е зареден с гориво, а понастоящем специалистите подготвят електрозахранващите източници и провеждат електрическите изпитания на спътниците. Когато всички операции с космическата апаратура завършат, специалистите ще пристъпят към сглабянето на предната част на ракетата. По-рано комплексът от първа и втора степен на ракетата "Союз-2.1а" премина успешно през всички необходими пневмовакуумни и електрически изпитания. Изстрелването ще бъде проведено на 1-ви февруари. Това ще е третият полет от новия руски космодрум Восточний. Първоначално този полет трябваше да бъде проведен през декември, но по време на второто изстрелване от Восточний на 28-ми ноември ракетата "Союз" с модул "Фрегат" не успя да изведе в правилната орбита основния спътник "Метеор-М" №2-1 заедно с още 18 вторични малки спътника и това доведе до отлагания на графика. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2036-2018-vostochny-launch-1-feb

Роскосмос: Работата на научната апаратура на ЕкзоМарс започва напролет Понастоящем "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си около Червената планета. Credit : ESA/C. Carreau 11 януари 2018 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Съвсем скоро автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която е плод на съвместно сътрудничество между Русия и Европейската космическа агенция, ще започне официално научната си работа. Отговорностите по реализирането на програмата "ЕкзоМарс" са делегирани равномерно между Русия и Европа. За автоматичната станция "Трейс Газ Орбитър", която излетя успешно през 2016 г., а през 2018 г. ще започне научната си дейност, Русия осигури ракетата-носител "Протон-М". Европейската космическа агенция отговаряше за създаването на орбиталната платформа, върху която са разположени научните инструменти. А самите научни прибори бяха разпределени поравно - два бяха осигурени от Европа, а другите два - от Русия. Руските прибори са ФРЕНД и АЦС. Те бяха създадени от Института по космически изследвания на Руската академия на науките (РАН). Според информацията, публикувана на сайта на Роскосмос, инструментите ще започнат работа през пролетта, когато се очаква да приключат процедурите по коригиране на орбитата около Червената планета. Изучаването на атмосферата и климата на Марс се явява основна научна задача на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". С помощта на руския научен прибор АЦС ще бъдат направени подробни проучвания на атмосферата, като инструментът има два режима на работа. В рамките на първия режим АЦС ще търси следи от редки газове чрез изучаване на спектрометричните характеристики на слънчевите лъчи, когато Слънцето се скрива зад диска на планетата. В рамките на втория режим АЦС ще прави мониторинг на състоянието на атмосферата в надир - т.е. непосредствено под апарата. Първият метод позволява да се разбере как различните вещества в атмосферата са разпределени по височина, но вторият метод обхваща голяма площ. Благодарение на прибора АЦС учените очакват да решат много глобални въпроси относно Марс. В това число - има ли на Марс действащи вулкани, какво е съвременното състояние на климата и как той се е променял в хода на еволюцията. Главната задача, поради която е създаден научният комплекс, е да се търсят следи от метан и други редки газове. Метанът е не просто един от парниковите газове, той е индикатор за биологична активност. До този момент учени са наблюдавали наличието на този газ на Марс, но неговата концентрация силно се мени от място на място. Откъде идва метанът - това е въпрос, на който изследователите се надяват да отговорят в близко бъдеще. На борда на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" се намира и друг руски прибор - ФРЕНД, към който е прикачен дозиметър за радиация "Люлин-МО", построен в България. ФРЕНД ще наблюдава неутронните потоци от повърхността, които могат да свидетелстват за наличие или отсъствие на подповърхностни водни слоеве. В комбинация с резултатите от други инструменти учените очакват да дадат отговор на въпроса: имало ли е живот на Марс. Напомням на читателите, че проектът "ЕкзоМарс" се реализира в рамките на два етапа. Първата мисия беше изстреляна през 2016 година, тя включваше орбиталния апарат "Трейс Газ Орбитър" (който ще започне научната си програма през тази пролет и за който ставаше въпрос в публикацията). Към него беше прикачен демонстратора "Скиапарели", посредством който Европейската космическа агенция успя да тества авангардни технологии за кацане на Марс. В рамките на втория етап (през 2020 г.) на повърхността на Марс ще бъде доставена руска спускаема платформа с европейски марсоход. На марсохода ще бъде установена научна апаратура "Пастьор", към която ще работят два руски прибора ИСЕМ и АДРОН-МР. Русия ще отговаря за разработването на спускаемата платформа, която трябва да достави успешно марсохода на повърхността на Червената планета. След като марсоходът започне самостоятелно да се придвижва, платформата се очаква да продължи да работи като дългоживуща автономна научна станция, тъй като също ще бъде екипирана с прибори. За изстрелването през 2020 г. Русия отново ще осигури ракета-носител "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2035-2018-proletta-exomars-pochva-rabota

Статичното запалване на двигателите на Фолкън Хеви може да е още в сряда Ракетата "Фолкън Хеви" очаква първия си полет. Photo credit : SpaceX 9 януари 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Космическите ентусиасти тръпнат в очакването на събитието на 2018-та година. Мисля, че преспокойно може да се каже, че предстоящето изстрелване на "Фолкън Хеви" няма да е едно от събитията на годината, а събитието на годината. В света не е имало свъртежка ракета (с товароподемност над 50 т.) от близо три десетилетия насам, а в по-далечното минало е имало едва няколко такива ракети - съветските "Н1" и "Енергия", както и американската "Сатурн 5". Предстоящият полет на "Фолкън Хеви", независимо дали ще завърши с успех или по-вероятно с провал, ще е изключително вълнуващ. И определено ще е най-голямото събитие през 2018-та година, независимо какво ще стане. Но предстоят все още няколко важни изпитания, преди СпейсЕкс да пусне ракетата в полет. Първо трябва да бъде проведена "мокра тренировка" - ракетата ще бъде напълнена с гориво, след което ще има цялостна симулация на обратното броене, но без запалването на двигателите. Ако то мине успешно, предстои най-критичният момент преди полета - статичното запалване на двигателите, за което СпейсЕкс се надява да стане още утре! Космическият журналист Емре Кели, който работи за Флорида Тъдей, твърди [1], че запалването на двигателите може да бъде проведено на 10-ти януари, в сряда, между 13 и 19 часа местно време, което се пада между 20:00 ч. на 10-ти и 02:00 ч. на 11-ти януари, българско време. Преди обаче да претръпнете в очакване, държа да напомня следното - "Фолкън Хеви" е първата нова ракета, която СпейсЕкс изпитва от доста дълго време. Отдавна са минали времената през 2006-2007 г., когато компанията е изпитвала "Фолкън 1", или през 2010-2012 година, когато е изпитвала "Фолкън 9". Много вода е изтекла оттогава и може да сте забравили как са протичали тогавашните първи полети на тези ракети - със забавяния, отлагания, неочаквани и изнервящи прекратявания на обратното броене. Подобно нещо се очаква и при дебютното статично запалване на двигателите на "Фолкън Хеви", както и при първия й полет. Пак повтарям - това е изцяло нова ракета, при това свръхтежка. Има твърде много неизвестности. Изобщо не знаем какво може да се случи още при зареждането с гориво. При зареждането предстои пълненето на резервоарите както на централното ядро, така и на двата странични ускорителя (които представляват две отработени първи степени на ракети "Фолкън 9"). Накрая, когато се стигне до критичния момент на изпитанията - а именно запалването, трябва да се задействат всички 27 двигателя. При това ще се запалят поетапно, за да не се стигне до критични осцилации, които биха могли да разрушат ракетата. Целта на изпитанията е инженерите от СпейсЕкс да съберат максимално количество данни за работоспособността на "Фолкън Хеви". В зависимост от успеваемостта на изпитателното запалване, може да бъде проведен втори статичен тест преди полета. А ако всичко мине наред с всички тестове, излитането на "Фолкън Хеви" ще е в края на януари. Но последната седмица на януари е най-ранната възможна дата - това би било възможно само и единствено ако изпитанията дотогава ще са успешни. Което, както вече повторих нееднократно, никак не е гарантирано, защото това е изцяло нова ракета, тъй че може да има отлагания за февруари дори и по-нататък. Каквото и да се случи по време на изпитанията, а и на излитането - предстоят вълнуващи следващи дни и седмици! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2034-2018-fh-static-fire-prep

СпейсЕкс : няма авария на ракетата-носител Фолкън 9, подготовката на следващите полети продължава по план! 9 януари 2018 г. 16:51 ч. Президентът на СпейсЕкс Гуин Шотуел оповести, че при изстрелването на "Зума" на 8-ми януари ракетата "Фолкън 9" е свършила своята работа успешно и всякакви спекулации за провал откъм страна на ракетата-носител са неуместни. Разбира се, поради класифицирания характер на спътника "Зума", това не означава, че той не може да се е провалил на някакъв по-късен етап от полета, но компанията няма право да коментира дали това е така или не. "За яснота: след прегледа на всички данни, получени до този момент, "Фолкън 9" е свършила коректно цялата си работа през нощта в неделя. Ако ние или другите открием нещо друго на базата на по-нататъшен преглед, ще го оповестим незабавно. Информацията, публикувана противно на това твърдение, е категорично невярна. Поради класифицирания характер на полезния товар, не е възможно да дадем по-нататъшен коментар. Тъй като получените до този момент данни показват, че не се налагат промени по дизайна, операциите и други неща, ние не очакваме никакви промени върху предстоящия график. Ракетата "Фолкън Хеви" е изкарана на стартовата площадка LC-39 A за статично огнево изпитание тази седмица, което ще бъде последвано скоро след това от дебютен полет. Също така подготвяме изстрелване на "Фолкън 9" за нуждите на SES и люксембургското правителство от площадка SLS-40 до три седмици", твърди Шотуел. Източник: Туитър В края на декември ракетата "Фолкън Хеви" беше изкарана на стартовата площадка за изпитания. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2033-2018-8-jan-no-rocket-trouble

Претърпял ли е авария строго секретният американски спътник Зума? Кадър от изстрелването на 8-ми януари. Photo credit : SpaceX 9 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През нощта на 8-ми януари ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс изведе в орбита спътника "Зума". Всичко изглеждаше наред по време на първоначалните етапи от полета, а първата степен на ракетата извърши успешно кацане. Никой обаче не знае какво точно се е случило след етапа на запалване на втората степен на ракетата - "Зума" е силно засекретена мисия. Детайлите около спътника са твърде неясни. Знае се само, че изпълнител на проекта е аерокосмическата компания Нотроп Груман. Но не се знае кой е поръчителят - нито една американска правителствена агенция не е оповестила, че "Зума" е нейна собственост. Късно снощи в мрежата започнаха да обикалят слухове, че "Зума" се е провалил в орбита. Първо Арс Текника съобщи на базата на неофициални източници [1], че спътникът е паднал от орбита заедно с отработената втора степен на ракетата "Фолкън 9". До настоящия момент Нортроп Груман отказва да потвърди състоянието на "Зума". След запитване от журналисти, компанията излезе с лаконично съобщение: "Това е класифицирана мисия. Не коментираме класифицирани мисии". От СпейсЕкс също нямат право да коментират "Зума", но нямат забрана да коментират ракетата си. И по техните думи няма проблем с ракетата-носител. "Не коментираме мисии от този тип, но до този момент прегледите на данните показват, че ракетата "Фолкън 9" е работила нормално", оповестяват от компанията. По поведението на СпейсЕкс също изглежда, че няма никакъв проблем с ракетите "Фолкън". Компанията продължава подготовката на следващите полети по план. Вчера ракетата "Фолкън Хеви" отново беше изведена на стартовата площадка за статично огнево изпитание. Ако има проблеми с вторите степени, всички подготовки щяха да са замразени, а полетите- отложени до установяването на първопричината. Но не е ли вината на СпейсЕкс, ако спътникът не се е отделил от ракетата - носител и вместо в орбита, се е разбил в океана? Съгласно по-предна информация от Wired [2]това може да не е така - корпорацията Нортроп Груман не само е построила спътника "Зума", но и специалния адаптер за прикачването му към ракетата. Т.е. вероятно става въпрос за аномалия с адаптера, който не е собственост на СпейсЕкс. Много астрономи - аматьори, които са наблюдавали и са снимали изстрелването, докладват същото - те са видели успешно освобождавенето на конуса на ракетата, както и работата на втората степен до момента на извеждането й от орбита. Всичко е било съобразно очакваното време. Скоро след вчерашното изстрелване спътникът беше също така каталогизиран в орбита. Тъй че изглежда, че ако е имало аномалия или авария, само Нортроп Груман знае какво точно се е случило. Но имайки предвид строго секретния характер на мисията, най-вероятно никога няма да научим. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2032-2017-did-zuma-mission-fail

Една доста любопитна статия на Ню Йорк таймс (на английски). Защо американското разузнаване проспа развитието на севернокорейската техника: https://www.nytimes.com/2018/01/06/world/asia/north-korea-nuclear-missile-intelligence.html?partner=rss&emc=rss&_r=0