SAlexandrov

СпейсЕкс откри космическата 2018 година с блестящо изстрелване на правителствения спътник Зума и кацане на първата степен Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 8 януари 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:00 ч. българско време беше проведено първото орбитално изстрелване за 2018 г. Ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс излетя от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, а на борда й се намираше класифицирания спътник "Зума" за американското правителство. Почти нищо не се знае за "Зума", освен че изпълнител е Нортроп Груман, а поръчител е някоя от американските правителствени агенции. Космически анализатори смятат, че това е спътник, базиран на платформата "Ийгъл 3" и ще се използва за разузнаване. Въпреки класифицирания характер на мисията, СпейсЕкс осигури живо предаване. В рамките на днешния полет беше използвана изцяло нова ракета "Фолкън 9". След приключването на работата на първата степен, тя успешно извърши кацане по суша, върху площадката LZ-1. С това СпейсЕкс вече има 21 успешни връщания на първи степени на "Фолкън 9" от общо 26 опита. Девет от тези опита (включително снощния) са проведени върху суша, останалите - върху плаваща платформа в океана. Всичките девет опита за кацане върху суша са довели до девет успеха - невероятно постижение за компанията. Сега, когато "Зума" е в космоса, частната компания може да се фокусира изцяло върху следващото голямо събитие - дебютния полет на ракетата "Фолкън Хеви" - първата истинска свръхтежка ракета, с която човечеството разполага след близо три десетилетия прекъсване. Ако всичко мине по план, СпейсЕкс ще проведе статично запалване на двигателите на "Фолкън Хеви" още тази седмица, а същинското изстрелване ще е към края на януари. С други думи - в разгара сме на една много вълнуваща 2018-та година. СпейсЕкс безспорно ще се опита да бъде във фокуса на събитията и да остави САЩ с рекорден брой изстрелвания и тази година, но сега американците имат сериозна конкуренция. Китай прави заявка през тази година да изстреля 40 космически мисии. Ще видим дали ще се получи - все пак миналата година обещаваха 30, а изстреляха едва 18. Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2031-2018-8-january-falcon-9-launches

Ето имената на последните останали 5 човека, разхождали се на повърхността на друг свят 7 януари 2018 г. 17:24 ч. След като вчера беше оповестена смъртта на астронавта Джон Йънг, на Земята останаха едва петима души, които могат да се похвалят, че са били на повърхността на друг свят. Това са петима ветерани от програма "Аполо", всичките над 80-годишна възраст. Най-стар е Бъз Олдрин, на 87 години. След него са Алан Бийн и Дейв Скот, на 85 години. Най-млади са Чарли Дюк и Харисън Шмит, на 82 години. Истинският въпрос е не просто кои от тях ще останат живи, докато човек отново напусне околоземна орбита. А колко от тях ще са живи, когато САЩ започне отново да изпраща хора в космоса - способност, която страната загуби през 2011 г. с пенсионирането на космическите совалки. И ако е вярно, че понастоящем има четири частни фирми, които работят по четири нови космически кораба ... още чакаме, чакаме, чакаме... На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2030-2018-last-living-people-who-walked-on-another-world

Хаха, днес точно бях писал във Фейсбук: В двете страни на спора хората са разделени на два отбора - отбор "Дънинг" и отбор "Крюгер"

Защо спорещите във Фейсбук и онлайн форумите често пъти прекрачват границите на добрия тон и стигат до обиди? Заради т.нар. online disinhibition effect Чудили ли сте се защо Фейсбук общността е толкова груба и агресивна? Замисляте ли се защо в онлайн пространството се стига до грубости и обиди? Научната литература нарича този ефект Online disinhibition effect (source: Lapidot-Lefler & Barak. 2011. Effects of anonymity, invisibility, and lack of eye-contact on toxic online disinhibition. 28(2):434-443). Основната вина за съществуването на ефекта според горната научна публикация е липсата на комуникация от тип очи в очи. В обикновеното ежедневие ние общуваме с роднините и приятелите си пряко. Но когато седнем пред компютъра, пред нас стои екран, а хората, с които общуваме, са представени като някакво име, псевдоним, най-много профилна снимка. Липсват важни аспекти от невербалната комуникация - нещо, което е изключително важно за пълноценното общуване между хората. В реалния живот предаването на съобщения и смисъл става не само чрез речта, но и посредством позата на тялото, изражението на лицето, характеристиката на гласа, външния вид, наличието или отсъствието на допир, наличието или отсъствието на дистанция, време, за което разговаряме и т.н. Невербалната комуникация може да доведе до по-добро разбиране между хората, но и между сериозно неразбиране. Неправилно подаден знак при спасителна операция може да доведе до трагичен завършек, ако бъде изтълкуван погрешно. Но от друга страна невербалната комуникация може и да ни помогне - там, където не ни достигат думи, може да се стигне до взаимно разбиране само чрез взаимно поведение (източник). При онлайн комуникацията липсват някои, но не задължително всички аспекти на невербалната комуникация. Отсъства най-основното - гледането очи в очи. Но нуждата ни да общуваме невербално с хора намира изражение чрез някои алтернативни начини - примерно хората съзират във Фейсбук лайковете одобрението на другите. Има емотиконки и емоджита с различни муцунки Когато комуникираме в Месинджър, ние често пъти обръщаме внимание на скоростта, с която другите ни отговарят - ако видим, че някой ни е Seen-нал съобщението, но няма незабавен отговор, можем да си направим изводи затова дали той иска да общува с нас или не или до каква степен приоритизира нашия разговор. С други думи: Интернет изкривява начина, по който хората общуват, а последствията от това са много - положителни и отрицателни. Относно положителните последствия - научната литература потвърждава, че не всички хора се чувстват комфортно да разговарят лице в лице (източник). Така например ако човек е интровертен, срамежлив има някакъв физически недъг или заболяване, онлайн комуникацията може да му помогне да изрази по-лесно чувствата си и да си намери по-бързо партньор в живота. За съжаление липсата на комуникация очи в очи има и своите негативни страни и хората могат да изразяват по-лесно не само положителните, но и отрицателните емоции. Така може да се стигне до груби изрази, обиди или дори заплахи. Някои хора започват да се занимават с порнография, престъпления и да изразяват своето насилие посредством интернет - нещо, което никога не биха направили в реалното ежедневие. Когато интернет създава усещане за невидимост и анонимност, ние разполагаме с възможността да отделяме нашите он-лайн постъпки от идентичността и начина си на живот. Нещо повече - когато изразяваме враждебност или вършим друго неприемливо действие, ние проявяваме склонност да отклоним отговорността си за това поведение, като че ли нашият морален компас е временно отделен от онлайн психиката. Дори можем да се убедим, че нашето онлайн поведение - това не сме ние (източник). Ако има нещо, което съм научил и което се старая да прилагам в моите семейни и приятелски отношения и което е моят най-добър съвет към вас - то е никога, ама НИКОГА да не решавате семейните или приятелските конфликти чрез Фейсбук, e-mail или дори по телефона. За предпочитане е всичко да става очи в очи. Възприемам се като щастливо женен човек и за 10-годишна връзка с един партньор смея да твърдя, че най-сериозните конфликти, през които сме преминали, са тези, които сме се опитвали да ги разрешим чрез Интернет. Понякога е трудно да прилагаме това правило - най-вече заради желанието ни ако има проблем, той да бъде решен веднага и незабавно - а Интернет култивира такава култура на незабавно удовлетворение. Но си струва да опитаме! https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2018/01/07/online-disinhibition-effect/

Като говориш за морал, хубаво е да погледнеш в гредата на своето око. Дълго време се ядосваш и се оплакваш, че хората се поддават на псевдонаучни течения, че пият урина, отказват да се ваксинират. И това, което е по-лошо - отказват да се образоват и уграмотят. Но ето - ти постъпваш по същия начин. Като казваш, че няма да се научиш малко повече по темата за паралакса и хелиоцентризма "на инат", какъв по-добър пример даваш? Същият си. Или не се оплаквай и остави хората да си вярват в псевдонаука, или покажи пример как да се прави.

Фактологични грешки и слабости допускаш ти също. Иначе Росен като цяло е прав - получи се интересен дебат - в Мисъль, в твоя блог, в моя блог и тук, в този форум. Ще ми е интересно да се направи и нещо като телевизионна или радиоизява. Само че за да се стигне до това, някои хора трябва да преодолеят погнусата си

Ако въпросните хора се осланят само и единствено на метафизичния натурализъм, естествено е че по дефолт тяхната предиспозиция е, че Исус няма нищо общо с библейската личност За пореден път правиш една основна грешка - бъркаш логическите заблуди с научния консенсус. О, чакай... имам спомени, че на страницата си бе писал, че историята не е точна наука.

Да, всеки човек е малък бог в тяло от кал - Иустин Попович

Историята е дала достатъчно силни доказателства за съществуването на Исус и голяма част от историците са християни.

Не мога да кажа, че не ми е тъжно. Не защото си се ядосал заради нашите глупости и че понякога реагираме грубо, емоционално и първично. А просто защото да откажеш да научиш едно или две неща в повече, понеже някои от нас сме ти неприятни - това е истинската трагедия. Аз, между другото, съм се научил да чета и критика на хора, които са ми неприятни. В този смисъл отказът от това да се учиш е непростим. Успех с издаването на книгата от "Сиела", но ти обещавам, че веднага щом излезе, ще съм още по-критичен. Може би пък тогава ще се научиш да четеш и малко повече критика и да не я наричаш "пасквил".

Окей. Да я приключим тая абсурдна дискусия. Ще се погрижа да предам на Лъчезар да се поправи за биологичните си неточности. Същото се надявам, че и ти ще се поправиш за историческите неточности и да се запознаеш малко повече по въпроса с паралакса. Ако не сега - може би някой друг ден, година... или когато може би допуснеш, че опонентите ти в някои отношения може и да са прави.

Абе имам си блог, оплаквам си се, че си ме баннал Какъв е проблемът Всеки има право - оплаквам се. Само не разбрах защо статията на Лъчо е пасквил. Това, че те обижда лично, не мисля, че е проблем на Лъчо. Иначе - ако ти кажа честно, смятам, че атеистите са ми много симпатични хора. Просто ги смятам за непоследователни. Та, като заговорихме за непоследователност и критично мислене, питам за последно: Смяташ ли да почетеш малко повече за историята на науката и за паралакса?

НБУ. Не СУ. Айде като ме обвиняваш в лъжа да бъдеш НАИСТИНА точен в писането си. Нещо по същество имаш ли да кажеш по темата за паралакса и хелиоцентризма, а не кой колко цитати има?

Какви имагинерни титли и звания? Държа да отбележа, че за образователната и научна степен "доктор" и академичните звания "асистент" и "главен асистент" не се изискват цитати. Лъчо е главен асистент. Това, което е направил, е достатъчно. Въпрос на време е да се види дали ще покрие изискванията за доцент - самият той каза, че за тези 10 години само малко се е занимавал с наука, има период на прекъсване. Грозно е. Ти прочете ли какво е писал Лъчо, или го пропусна покрай яда си? Лъчо е написал (както и аз в статията си в КОСМОС БГ, ако я беше чел), че въпросът за паралакса (който е бил много основен, за да се потвърди хелиоцентризма!) не е бил доказан до 19-ти век. Това е исторически факт! Именно проблемът за липсата на измерваем паралакс е накланял везните в продължение на толкова столетия към геоцентризъм. В забележките си за Тихо Брахе си прав - действително той е направил съпоставки между двата модела - геоцентричния и хелиоцентричния, от това, което се вижда. НО дори и тогава проблемът не е бил решен - именно защото паралаксът не е бил доказан. Неслучайно трудът на Галилео през 1632 г. е бил озаглавен: "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова". Става въпрос за ДИАЛОГ. Все още са се съпоставяли двете теории една на друга. Галилео е смятал, че на базата на предишните измервания (вкл. на Тихо Брахе, Кеплер) хелиоцентризмът е по-достоверен. Но пак си е оставал проблемът за паралакса. Виж сега, нито сме ти врагове, нито искаме да те сринем тотално. Това, което искаме, е да се поправиш в основните неща. Прочети малко повече за паралакса и за история на науката.

Всъщност това е единствената молба, която не мога да изпълня. Ясно е, че авторът на статията в 6nine носи името Йордан Стефанов. Независимо дали желаеш или не да се показваш в публичното пространство, ти вече СИ публична личност и заставаш с името си. Още повече, че твърдиш, че искаш да издадеш книга чрез издателство Сиела. Интернет не е анонимно пространство - както аз заставам с името си Светослав Александров. В такъв случай е време да научиш първия си урок - станеш ли ПИСАТЕЛ, нямаш право на претенции. Всеки може да те коментира както си иска, и да пише за теб каквото си иска. И тук: аз не съм писал само отрицателни неща за теб. Писал съм и положителни и съм упоменал в статията си изрично, че харесвам това, което правиш като оборване на опасната псевдонаука - уринотерапия, антиваксърство, алтернативно "лечение" на рака. За това винаги ще имаш моята чест и почитания. Но статията ти за хелиоцентризма е слаба и съм готов да застана след това. Всъщност аз нямам проблем с материала ти по Тихо Брахе. Казах ти го. Имам проблем, че само това не е достатъчно и че си допуснал грешки относно Коперник и Джордано Бруно. Младен си отговаря за него. Аз - за себе си. Не мисля, че беше удачно да блокираш Светослав Александров, администратор на КОСМОС БГ. В случая мен. И не се правя на света вода - ненапита. И аз се държах грубо. Съжалявам. Понякога и на мен ми избиват чивиите. Този етикет ти го сложих, защото си написал статия за История на науката, за геоцентризма и хелиоцентрицзма. Която излиза ИЗВЪН компетенциите ти, тема, по която всички ние сме ЛЮБИТЕЛИ. И затова те моля наистина да провериш нещата, които си писал за Коперник. Съвсем сериозно - коригирай ги. Да пишеш, че трудът му е излязъл след смъртта му е груба историческа грешка. Авторът, на този блог, т.е. Светослав Александров, НИКОГА не би се осмелил да те нарече "терорист с мустаци" или "педераст". Подобни неща излизат извън моите интереси. Имам мустаци сега, но сексуалността ти не ме интересува Нямам спомени да съм те нарекъл и "тъпак", но ако случайно съм си изпуснал нервите - приеми моите искрени извинения. Пак казвам - ако случайно, иначе подозирам, че подобно нещо не съм казвал. Поне в прав текст, иначе хуморът си ми е пиперлив. Иначе - ти също развали доста празници, защото вместо да се аргументираш наистина качествено, реши да ни блокираш и да се държиш гадно с нас точно на 31 декември 2017 г. - денят преди Нова година.

Отиде си астронавтът Джон Йънг - единственият човек, летял в космоса на четири различни кораба: Джемини, Аполо-команден модул, Аполо-лунен модул и совалка 6 януари 2018 г. 19:10 ч. Астронавтите на НАСА ни информираха чрез Туитър (източник), че е починал техният колега Джон Йънг - единственият човек, летял на четири различни космически кораба на НАСА. Джон Йънг лети за пръв път в космоса през 1965 г. с кораба "Джемини 3" и е командир на "Джемини 10" още на следващата година. През 1969 г. обикаля около Луната с кораба "Аполо 10". Каца на Луната през 1972 г. с лунния модул на "Аполо 16" и управлява лунохода. През 80-те години Йънг е командир на две мисии на космическа совалка. Смъртта на Джон Йънг е доста съществена за космонавтиката и не ми се иска да го съобщавам - но сред всичките астронавти, разходили се на Луната, вече починалите са повече от живите. Седем са си отишли, само петима са останали. На снимката: астронавтът Джон Йънг по време на мисия "Аполо 16". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2029-2016-john-young-has-died

И двамата с Лъчезар сме членове на ДСБ (поне на хартия все още трябва да се водим такива, не съм си проверявал статуса в скоро време). Не мисля, че това е повод да го крием под сурдинка и не мисля, че е релевантно за дискусията. Политическото членство за консервативна партия следва консервативните ни възгледи, а не обратното.

Открити ли са фосили на Марс? Учените размишляват по въпроса. Любопитната находка, на която марсоходът "Кюриосити" се е натъкнал на 31-ви декември 2017 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL 6 януари 2018 г. 11:45 ч. Светослав Александров. Открити ли са ихнофосили на Марс? Както отразих на страниците на КОСМОС БГ преди няколко дни [1], получените снимки от Марс навръх Нова година са изключително интригуващи. Именно затова журналистът Ленърд Дейвид от Inside Outer Space се свърза с учения Ашуин Васавада от Лабораторията за Реактивно движение на НАСА [2], който работи с марсохода Кюриосити. Според Васавада любопитните структури, открити от "Кюриосити" са много малки - около милиметър-два широки и пет милиметра дълги. Те действително са уникални и екипът планира да придвижи марсохода към тях, за да ги изследва по-подробно. Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Но дали тези новооткрити структури са с геологичен или биологичен произход? Засега учените от НАСА не могат да кажат. Относно вероятността те да са ихнофосили: "Не го отхвърлям като възможност", смята Васавада. "Но няма да се хвърлим направо на това първоначално обяснение". Според учения може да се намери геологична причина - структурите изглеждат ъгловати, насочени са в различни посоки, което би могло да означава, че по някакъв начин са свързани с кристалите на скалите. Васавада обаче предупреждава, че и това е само едно от множеството възможни обяснения. Екипът на "Кюриосити" дискутира върху произхода на структурите, но има шанс никога да не се стигне до разгадаването на мистерията дали са с организмов или геологичен произход. Как би могъл един робот на Марс да разграничи кристализационен от биологичен процес? "Твърде голямо предизвикателство дори и на Земята е да се разграничи между двете неща, ако не сме в състояние да поставим тези структури в лаборатория и да потърсим присъствието на органична материя", казва Васавада. "Разполагаме с доста ограничени способности да установим дали дадено нещо е биологично или не". Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо. Photo credit : Curtis Davies Междувременно структурите ще бъдат изучени от камерите MAHLI и Chemcam, както и от спектрометъра APXS. "Снимките от "Кюриосити" действително изострят нашето любопитство", обяснява Паскал Лий, планетарен учен от Марсианския институт и института СЕТИ. Но разполагайки само с фотографски материал, ученият смята, че "строго минералният произход е най-вероятното обяснение". И все пак признава, че на пръв поглед новооткритите структури напомнят за биотурбация - процес, при който живите организми в седиментите променят тяхната структура. Но какви биха били последствията за науката, ако се окаже, структурите наистина са фосили? Това би означавало, че еволюцията на живота на Марс е надминала едноклетъчния етап и са се появили многоклетъчни организми. А това е изключително твърдение, смята Лий и напомня думите на Карл Сейгън: "Изключителните твърдения се нуждаят от изключителни доказателства". Поради тази причина още проучвания ще са необходими - включително изследвания, които биха позволили да се отсеят по-тривиалните обяснения и чак тогава да се стигне до изключително обяснение. В науката този принцип се нарича "Бръснач на Окам" : първоначално се търси най-простото възможно или най-вероятното обяснение. Или както е в случая: има структури на Марс, които, заснети с камерите на "Кюриосити", приличат на фосили, но не са фосили, а са възникнали чрез кристализация или чрез друг по-прост геологичен път. Другото обяснение - че става въпрос за фосили, изисква по-сериозни доказателства - трябва да се потвърди със сигурност какви организми са причинили въпросните структури. За съжаление на този етап не разполагаме с категорични доказателства за съществуването на Марс дори на бактериален живот, а какво остава за многоклетъчен. Проблемът с бръснача на Окам е, че ако винаги търсим най-простото обяснение, има вероятност да пренебрегнем множество други валидни хипотези. Освен това, понеже едно обяснение е по-вероятно от други обяснения, не следва задължително, че то е вярното в абсолютен смисъл. Затова е хубаво да напомним, че е важно да сме скептици, но същевременно трябва да внимаваме да не се превърнем в циници. Разглеждайки въпроса за живота на Марс (или където и да е в космоса), все по-възможно е, както ученият Милан Чиркович от астрономическата обсерватория в Белград писа миналата година и както беше отразено в КОСМОС БГ (линк) : Откриването на извънземен живот вероятно ще е бавен и поетапен процес, а не момент на Еврика. Като правило научните открития се изявяват бавно и постепенно, процесът е поетапен и рядко има ясни и категорични откровения. Няма никаква причина да очакваме, че откритието на извънземен живот ще е нещо по-различно от стандартния научен процес. Ще мине дълго време, преди да можем да заявим категорично "Да, има" или "Да, няма". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2028-2018-trace-fossils-update

За обикновената и за критичната мисъл, за науката, за религиозната и атеистичната нетолерантност Изгонен съм, тъй да се каже, без право на обжалване Обикновено в дните около Рождество Христово и Нова година се разразяват спорове между атеисти и вярващи. То вече си се превърна в част от традицията по празниците. Само че в края на 2017-та направо бях разбит от изненадата, която ми поднесоха ас. д-р Лъчезар Томов (НБУ, един от авторите на електронния сайт "Мисъль") и докторант Йордан Стефанов (създател на страницата "Наука и критично мислене"). За да не станат сакатлъци и да не ме изкарат пристрастен, ще кажа няколко думи за "Мисъль" и "Наука и критично мислене". Нормално е, че като сложиш такива заглавия, ще създадеш определени очаквания. В миналото както "Мисъль", така и "Наука и критично мислене" са ме изненадвали приятно с добри материали, но са ме и разочаровали. Смятам, че "Мисъль" е добра платформа за консерватизъм и дясна политика и съм чел много добри статии за политическата обстановка в България. От друга страна нивото на някои от научно-популярните статии определено куца, а тези, които критикуват климатичните открития и глобалното затопляне, използват дори псевдонаучни аргументи. Относно "Наука и критично мислене" - не мога да си кривя невроните, че там има страхотни материали за здравословно хранене, за медицина, както и статии, оборващи опасни псевдонаучни течения като уринотерапия, антиваксърство и алтернативни "терапии" за рак. Но и Йордан ме е разочаровал, последния път - по време на този късен декемврийски спор, когато аз, Лъчезар и други участващи в дискусията, се оказахме изгонени от "Наука и критично мислене". Чудо голямо! Страницата си е негова, да прави каквото иска! Съгласен съм, щеше да бъде нормално, ако се казваше например "Блогът на Данчо". Но когато се изявяваш като говорител на страница за това що е наука и що е критично мислене, да блокираш хора като Лъчо (главен асистент, доктор от НБУ!), както и други университетски преподаватели, ми се струва, че е скандал от калибъра на скандалите от конкурсите за красота през последните години (които със заглавията си също трябва да оправдаят очакванията за най-добра мис или мисис България). Оставам настрана факта, че в началото на декември блогърът на "Наука и критично мислене" се оплака от цензура (източник),а сега прилага подобни хватки, и ще съм съвсем великодушен към факта, че тогава го подкрепих (но пък никой не е пророк в собствената си страна). Да се върнем на спора. На 25-ти декември (Рождество Христово) сайтът "Мисъль" публикува статията на Лъчезар Томов със заглавие "Парадоксите на скептицизма". Статията е доста добра и касае някои неща, които аз съм ги казвал и преди, макар че д-р Томов ги представя по-добре. Лъчезар разбира доста добре научния метод, вкл. бръснача на Окам и несигурността в науката като фундаментално нейно свойство. В статията си той разказва за отношението към значимостта на човека и неговото място във Вселената и какво представлява антропният принцип. Разглежда и историята за развитието на науката - как идеята за геоцентризъм е изместена от тази за хелиоцентризъм. След това д-р Томов говори за мястото на човек според Библията и накрая завършва с размисли за сциентизма. Статията е доста добре аргументирана, с правилно посочени източници. Пет дни по-късно, на 30-ти декември блогърът Йордан публикува "опровержение" на материала на Лъчезар с гръмкото заглавие "Хора, които все още вярват, че Земята е в центъра на всичко". Не знам защо блогърът е решил да се захване точно с историята на науката, геоцентризма и хелиоцентризма. Статията на Йордан е завидно слаба. Не са използвани основни термини и понятия, не са разгледан дори въпросите за паралакса и за ретроградното движение на планетите. Не е споменавал и за хелиоцентриците преди Коперник, като Аристарх. За щастие все още съм собственик на най-големия сайт за космически изследвания - КОСМОС БГ и там съм написал статия "История на науката: как човечеството открива, че Земята обикаля около Слънцето", в която разглеждам всички тези аспекти. В статията на Йордан има и исторически грешки - той твърди, че трудът на Коперник за хелиоцентризма е публикуван след неговата смърт, а това не е така. Има и грешки относно приносите на Бруно. Веднага щом статията беше публикувана, голяма част фейсбук общността я разкритикува съвсем основателно. Аз също се включих и показах грешките му. Да, признавам си - самият аз бях не особено любезен, но смятам, че когато пишеш за история на науката, това е област, в която трябва да си много добре начетен. Да си чел, например, статии на астрофизика д-р Пол Стътър от Охайо, като тази: Going Bananas: The Real Story of Kepler, Copernicus and the Church. Да си наясно защо хелиоцентризмът е бил охвърлян, защо се е водил процесът срещу Галилео. Да не пречупваш историята на науката през призмата си за съвременното разбиране за науката. Да си наясно, че навремето науката, философията и теологията са били неразривно свързани заедно, че аргументите, които някога ранните (прото)учени като Кеплер са използвали, биха звучали доста абсурдно днес. Спорът се разгорещи в страницата "Наука и критично мислене", както и на фейсбук стените на много други хора. Някои от защитниците на творбата на Йордан ни се нахвърлиха, че сме били срещу него само защото е атеист и отказваха да чуят, че причината за острата реакция е, че статията му е изключително слаба ... каквато всъщност е. Тук е редно да отбележа, че ако беше схванал смисъла на писаното от Лъчезар Томов, авторът на "Наука и критично мислене" въобще нямаше и да си помисли да пише статия за историята на науката, хелиоцентризма и геоцентризма - и тук си личи колко той е далече от нивото на познание на публичните атеисти като Ричард Докинс, Сам Харис и Кристофър Хитченс. Ако беше достатъчно начетен, щеше да се хване за основното - за антропичния принцип и щеше да го разкритикува - всъщност това прави Докинс при спора си с Джон Ленокс. И щеше да се получи един хубав дебат, който щеше да е чудесен подарък за празниците. Обичам качествените дебати и досега си превъртам тези, в които участват Хитченс, Харис, Докинс. Нищо подобно. Когато се събудих на другия ден (31-ви декември) ... се оказах блокиран. Аз, Лъчо и много други. Когато въпросът беше повдигнат, ето какъв бе отговорът: Спорът продължи през целия ден. Не само авторът на "Наука и критично мислене" дори не си направи труда да коригира историческите неточности (колко щеше да му коства да напише, че трудът на Коперник е издаден два месеца преди смъртта му?), ами спорът продължи с това кой какви наукометрични показатели и какви цитати има (щото една част от тези на Лъчезар били автоцитати). Както и да е. Защо ще ни блокира, при това без да ни предупреди, че не сме желани на стената му?. Очевидният отговор е ... защото може. Разбира се, че може. И все пак, колкото и да се мъча да се убедя, че може да не е така, не мога да се отърся от схващането, че поведението на този атеист не е по-различно от това на християните-фундаменталисти, които блокират за инакомислие. Ей така, "не ти харесвам мнението - марш оттук!" Разбира се, познавам и доста други атеисти, които постъпват по сходен начин. Те имат както морално оправдание, така и оправдание, базирано на научни принципи. За моралното - след малко. В научната практика е общоприето, че уменията и фактите имат много по-важно значение, отколкото научните титли и звания. Важно е кой какви аргументи предлага и дали са базирани на факти, а не дали са изложени от професор, ако ще да е Нобелов лауреат. Защото ако има една област, в която дългогодишният стаж няма значение дали ще си публикуван или не, то това е науката. Eдин професор с дългогодишна практика може да получава откази от научните списания с почти такава честота, каквато получава и млад учен. Вярно е. Така погледнато един докторант без проблем може да оспорва гл. ас. д-р, например. Разликата е, че в случая не говорим толкова за научен принцип, а за обществен ДЕБАТ, който се води не в научно списание, а на страниците на "Мисъль", "Наука и критично мислене", фейсбук профили и други платформи. Когато водиш дебат е много важно какво впечатление създаваш сред останалите. И когато си още на ниво магистър, а бистриш цитатите на главен асистент д-р, какъвто е Лъчезар Томов, това веднага предизвиква първосигнална реакция: "Стани и ти първо такъв, и тогава критикувай другите". Прочие, това е стандартен отговор на университетски преподаватели спрямо студенти, дръзнали да оспорват методите на преподаване и изпитване, който съм го чувал нееднократно. В противен случай изглеждаш като малко кученце, което лае настървено по голямо куче и така предизвиква смеха не само на останалите кучета, а и на едрите котки. По никакъв повод не казвам, че всяка жаба трябва да си знае гьола и че един човек няма право да оспори твърдение, идващо от друг с повече постижения и по-голямо образование. Но като го правиш, прави го аргументирано и ако нееднократно ти покажат къде и как грешиш, бъди готов да се поправиш. А не блокиране, не те щем, unfAllow (с правописна грешка), unlike. Публичният дебат по дадена тема е нещо съвсем различно от това, с което един изследовател е свикнал в практиката си. Стигаме и до морала. Предполагам, че много от атеистите имат добър в техните очи морален аргумент, който би звучал ей така: "Ето, вижте - вие, християните, дълги години сте били на политически позиции и сте били фактор в обществото, без да го заслужавате, и какво сте правили с властта си? Водили сте войни, хвърляли сте на кладата невинни хора! Инквизитори нйедни, и сега бихте го правили, стига да имахте това право! Затова ние, атеистите, не смятаме, че трябва ви се чува мнението повече. На ви, тъпи християни! Block, unfriend, unfollow, unlike! И най-важното - по-морални сме от вас - ние само ви блокираме, не сме тръгнали да ви горим на кладата! У-у!" Въпреки че днес живеем в едни по-добри времена (поне що се касае до Америка и европейската цивилизация) и нито атеистите, нито християните ще тръгнат да се колят и бесят, аз не смятам, че риториката на атеистите е непременно морално по-добра. Поради две причини - 1. Лицемерие и 2. Тя води до нетолерантност от характерен тип. Относно т. 1. - лицемерие. Очевидно е, че атеистите смятат нас, изповядващи християнската религия, за изключително нетолерантни. Нещо повече - ние сме нетолерантни, защото богът, в който вярваме, е нетолерантен и крайно неприятен - особено неговата Старозаветна версия. Християните са описвани като шумни, противни и бързо решават да придадат гласност относно нещата, срещу които са против. И докато аз не оспорвам, че християните и християнските институции са били в миналото и днес също могат да бъдат нетолерантни, питам се: защо атеистите, които имат собствен морален компас, независещ от някакво божество, не успяват да проявят по-добър морал? Защо обвиняват християните в нетолерантност, когато самите те не са толерантни? Да, ако един атеист ни цензурира, това не е равнозначно на изгарянето на клада. Но с поведението си атеистите биха могли да причинят повече от дребната неприятност, че не можем да коментираме на определени публични платформи. Напротив - държанието им може да доведе до по-сериозни неудобства, които са свързани със спънки да израстваме в кариерата, или да ни бъде попречено да заемем определена публична длъжност. Което вече е дискриминация (т.2). Eлементарен пример: често пъти атеистите обичат да изваждат на показ проучвания, че има отрицателна корелация между интелигентността и религиозността (линк). Т.е. религиозните хора са като правило по-малко интелигентни в сравнение с атеистите. И докато това може да е вярно за една представителна извадка, съм виждал как подобно твърдение веднага се опростява до "атеист - умен, религиозен - тъп". Съответно, не може да си едновременно религиозен и да се занимаваш с интелектуална дейност, например, да си учен. И това създава предпоставки не да те оценяват по качеството ти на работа, а да те отхвърлят с лека ръка, само защото си сглупил да се пишеш уж за интелектуалец, но същевременно си вярващ. Подобни неща вече се случват в САЩ (източник). През 2009 година Сенатът единодушно потвърди президентската номинация за нов директор на Националния институт по здравеопазване (NIH) да бъде проф. Франсиз Колинс. Колинс е страхотен учен със световни приноси - първооткривател на гени, отговорни за развитието на заболявания, както и ръководител на проекта Човешки геном - най-великото начинание в биологията в края на миналия век. Въпреки безспорните научни постижения на Колинс, неговата кандидатура беше атакувана от учените-атеисти Сам Харис и Джери Койн. И защо се противопоставиха? Не защото приносите му са малко. А защото, ако цитираме Койн : "аз си мислех, че сме видели за последен път теокрация при Джордж Буш, но очевидно не е така". Защото Колинс е не просто учен, но и изявен християнин. Бих излъгал, че не съм усещал подобен тип дискриминация и в България. Независимо от безспорния си принос за популяризирането на науката у нас, определено съм се чувствал изолиран от страна на определени клубове и форуми за популярна наука. Не се чудя защо ... но всеки си носи кръста. Ако има нещо, което ме успокоява, то е, че агресивният тип "популяризация" на науката в България и по света е обречен на провал - просто хората не обичат да им се говори от високо, с претенцията, че си нещо повече от тях. Нов Карл Сейгън няма да се появи скоро, за съжаление - обичаният от народа популяризатор трябва да е сладкодумен, великодушен към човешките слабости, дълготърпелив и най-важното - говорещ с уважение, приятелски - а не с даскалски маниер. https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2018/01/05/kritichna-misal/

Свръхтежката ракета Фолкън Хеви е във вертикално положение на стартовата площадка. Статично изпитание: следващата седмица! В края на декември ракетата "Фолкън Хеви" беше изкарана на стартовата площадка за изпитания. Photo credit : SpaceX 5 януари 2018 г. 10:15 ч. Светослав Александров. За пръв път след прекъсване, продължило десетилетия, човечеството отново разполага със свръхтежка ракета! Илон Мъск оповести вчера на страницата си в Инстаграм, че ракетата "Фолкън Хеви" е вече във вертикално положение на стартовата си площадка - и това е същата площадка, от която в миналото е излетял корабът "Аполо 11" до Луната! Според Мъск статичното запалване на "Фолкън Хеви" е планирано за следващата седмица. Тогава всички двигатели (общо 27 на брой) ще се запалят - голям момент за СпейсЕкс. Статичното изпитание ще бъде проведено след изстрелването на ракета "Фолкън 9" с класифициран спътник "Зума", засега планирано най-рано за 7-ми януари. Ако статичното изпитание на "Фолкън Хеви" е успешно, ракетата ще бъде изстреляна в края на месеца. Понеже това е първото изстрелване на свръхтежката ракета, шансът за провал е доста голям. По традиция новите ракети не превозват със себе си полезен товар при дебютните си полети - обикновено използват баласт под формата на бетон или желязо. Това за Илон Мъск е скучно, така че при първия полет ще лети старата му кола Тесла Роудстър. Ако случайно полетът на "Фолкън Хеви" завърши успешно, колата ще се отправи отвъд околоземна орбита, в околослънчевото пространство. "Вълнението на стартовия ден ще е гарантирано, по един или друг начин", казва Илон Мъск. Мъск ще е щастлив ако тежкотоварната му ракета не рухне още на стартовата площадка. Дано евентуалният провал да се случи на по-късен етап от полета - ако има експлозия още в началото на мисията, увреждането на стартовата площадка LC-39A със сигурност ще отложи по-нататъшните стартове на пилотираните кораби "Драгън 2" най-рано за 2019 година. Ръководството на НАСА никак няма да е щастливо от подобен развой на събитията. Така че очевидно Илон Мъск поема доста голям риск с изстрелването на "Фолкън Хеви". За повече информация: Instagram - Elon Musk http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2027-2018-f-heavy-static-fire-preview

Космическата програма Старлайнър на Боинг успешно мина през критична фаза преди предстоящите полети 5 януари 2018 г. 09:40 ч. САЩ е една стъпка по-близо до възобновяването на пилотираните космически полети от собствената си територия, след като Боинг премина през критичен етап преди провеждането на изстрелванията. Става въпрос за ракетата-носител "Атлас 5", която успешно завърши прегледа за сертификация на дизайна (Design Certification Review, DCR). Това беше оповестено на страниците на United Launch Alliance, оператор на ракетата. Под този претенциозен израз "Преглед за сертификация на дизайна" разбираме следното: програмата е успешно завършила етапа на дизайн и вече преминаваме към следващата стъпка, която включва окончателните изпитания. Боинг потвърждава, че все още планира първото изстрелване на новия кораб "Старлайнър" да е през август тази година. В рамките на полета "Старлайнър" ще лети в роботизиран режим, ще се скачи с "Международната космическа станция", след което ще се завърне на Земята. Ако той приключи успешно, следващият полет (планиран в края на 2018 г.) ще е с астронавти на борда. Преминаването на прегледа за сертификация на дизайна беше много важна стъпка за програмата "Старлайнър", защото имаше трудности при одобряването на ракетата "Атлас 5" за пилотирани мисии. Ракетата е една от най-надеждните в световен мащаб - летяла е над 70 пъти и няма нито един провал от началото на експлоатацията си. Проблемът лежеше в документацията, свързана с двигателя на първата степен "РД-180", който съдържа чуждестранен хардуер. Двигателят "РД-180" се строи от предприятието RD AMROSS, което е консорциум между две фирми - Прат енд уитни, намираща се във Флорида, и НПО Енергомаш, Химки, Русия. В бъдеще United Launch Alliance, операторът на ракетата "Атлас 5", се е обърнал към Блу Ориджин - компанията на Джеф Безос, създала двигател BE-4. Това ще е главен двигател за следващата ракета "Вулкан". Но поне първоначално "Старлайнър" ще лети с ракетата "Атлас 5", използваща двигателя "РД-180". В края на октомври ни беше показана тази снимка на компонентите на ракетата "Атлас 5", която ще изведе в космоса първия кораб "Старлайнър". Photo credit : ULA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2026-2018-5-jan-starliner-update

Марсоходът Кюриосити засне структури, наподобяващи ихнофосили Марсоходът "Кюриосити" засне тази снимка на марсианска скала с помощта на камерата MAHLI на 2-ри януари 2018 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 3 януари 2018 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" започна новата 2018-та година от марсианския хребет Вера Рубин, част от планината Шарп, разположена в центъра на гигантския кратер Гейл. Първите получени снимки от 2018-та са изключително любопитни. Тези ихнофосили са заснети на Земята в областта Сийзър Крийк, Охайо. Photo credit : Curtis Davies Според учения Бари ДиГрегорио (източник) е възможно марсоходът да се е натъкнал на ихнофосили. Ихнофосилите (още наричани "трейс фосили") представляват доказателства за жизнената дейност на организми в далечното минало. Те включват следи, вдлъбнатини, дупки, уролити (следи от ерозия вследствие на действието на урината), издълбани от корени отвори и др. Ихнофосилите се различават от телесните фосили, които представляват вкаменелости на части от телата на самите организми. Напълно е възможно обаче намерените находки на Марс да се окажат с небиологична активност. Все пак до този момент категорични доказателства за съществуването на живот на Марс все още няма. Така че, следвайки принципа на простотата в науката (т.нар. бръснач на Окам), редно е първо да проучим дали находките от "Кюриосити" могат да се обяснят чрез по-прости геологични процеси, преди да търсим биологично обяснение. Специалистите на НАСА все още не са коментирали направените снимки. Напомням на читателите, че фотографиите на марсохода "Кюриосити", както и на по-стария марсоход "Опортюнити", се публикуват в реално време на сайта на космическата агенция, без да минават през пресцентъра. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2025-2018-possible-ichnofossils-mars

Ревю: Салют 7 (2017). Прилики и разлики между истинската мисия на Союз Т-13 и представената история във филма. 2 януари 2018 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Почти през целия месец декември получавах съобщения на фейсбук страницата на КОСМОС БГ, приканващи ме да гледам филма "Салют 7" и да го коментирам на страниците на уебсайта. Това се случва доста рядко - повечето читатели се интересуват най-вече да четат реални космически новини. Хората, които се свързаха с мен, бяха доста впечатлени, даже настоятелни да гледам филма колкото се може по-скоро. Често пъти получавах коментари в този стил: "филмът е руски, но нека това да не те смущава, доста е добър". И така, по време на празниците реших да обърна внимание на "Салют 7" и както се оказа - филмът наистина е руски и наистина е доста качествен. Гледайки "Салют 7", не можех да се отърся от впечатлението, че филмът ми напомня на "Аполо 13". И двата филма са базирани на истинска история - "Аполо 13" - на едноименната неуспешна пилотирана експедиция до Луната, екипажът на която все пак се завръща успешно, а "Салют 7" - на "Союз Т-13", членовете на която трябва да спасят мъртвата съветска станция "Салют 7". Филми от този тип по традиция са изключително успешни - малко са истинските истории от пилотираната космонавтика, които са драматични, но въпреки това завършват с хепи енд. "Союз Т-13" не само по име (мда, числото 13), но и по мисия е най-близкият еквивалент, който руснаците имат до "Аполо 13". Няколко думи за истинската мисия, показана във филма "Салют 7", така както я знаем от книгите по космическа история и сериозните статии. Следващите два параграфа не са спойлери от филма, това са реалните събития (и между тях и филма има разминавания). Станцията "Салют 7" е изстреляна през 1982 година. До 1985 г. е посетена благополучно от седем експедиции и се готви през месец март същата година да посрещне поредната, но на 11-ти февруари ръководството на станцията внезапно губи радиоконтакт с нея. Като част от амбициозен спасителен план СССР изпраща кораба "Союз Т-13" с космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. За пръв път кораб се скачва с излязла от строя станция, а опитът станцията да бъде възкресена е едно от най-забележителните постижения в цялата история на космонавтиката. Космонавтите установяват, че електрическите системи на борда на "Салют 7" не работят. Въздухът вътре се оказва много студен, но въпреки това годен за дишане. Стените и всичките уреди са покрити със скреж. Джанибеков и Савиних се принуждават да работят със зимни дрехи. Как се възстановява електричество на мъртва станция? Трудно, но не невъзможно. Най-лесният начин е да се прехвърли ток от кораба "Союз Т-13", но планът е рисков - все още не е наясно дали веригите са изправни - възможно е да има късо съединение, което да извади от не само станцията, но и космическия кораб и така космонавтите да се окажат заклещени без възможност за спасяване. Затова се приема алтернативен план - първо се прави тест на батериите - и оттук започват добрите новини. Шест от осемте батерии се оказват годни за работа (източник - Арс Текника). След това се свръзват батериите директно със слънчевите панели на станцията. След успешно преориентиране на "Салют 7", пет батерии се зареждат. Когато електрическите системи се свързват с батериите, осветлението се включва, а след това вентилацията и всичко останало. Джанибеков остава на станцията общо 110 дни, след което се връща на Земята с кораба "Союз Т-13" и космонавта Георги Гречко (който междувременно е посетил възстановената станция "Салют 7" с кораба "Союз Т-14" и колегите си Владимир Васютин и Александър Волков). Савиних се връща на Земята с кораба "Союз Т-14" и космонавтите Васютин и Волков. Мисията на "Союз Т-13" е достатъчно драматична за реалната космонавтика, но сега се връщаме на филма "Салют 7" - и както можете да се досетите, режисьорът Клим Шипенко явно е решил, че реалният драматизъм не е достатъчен за филмовото изкуство. И той решава да "пресоли манджата" - космонавтите на "Союз Т-13" са изпратени на самоубийствена мисия без голям шанс за успех. Има ги ония гадняри, руските военни генерали, които дават ход на мисията без да ги интересува, че жените на космонавтите са същевременно и майки и ако екипажът загине, децата ще останат сираци. Не може да няма и хумор - космонавтите са на крачка от смъртта, ама се интересуват как е свършил мачът с ЦСКА предната нощ. Естествено, има го и врагът - космонавтите се надпреварват с американците, които искат да вкарат "Салют 7" в отсека на совалката "Чалънджър", за да я откраднат приберат на Земята. Тъй де, не може да няма и идеологическо послание. Разбира се, двамата космонавти (които, ако не сте разбрали досега, са се прибрали на Земята по живо и по здраво) са изгледали наскоро филма. Ако трябва да сме честни, не са особено впечатлени от това, което са видели (източник). "Сложно ми е отношението към филма", признава космонавтът Джанибеков. "От зрителна гледна точка е свършена прекрасна работа по отношение на художествената картина. Кадрите са потресаващи, ефектите са зашеметяващи, актьорите играят великолепно, даже безтегловността е представена много добре", казва той, но смята, че историята не е точна. "Всичко е наопаки - всички се надяваха на успех, питаха какво не е наред, така че нещата да се получат. Никога не са ни заплашвали". Джанибеков казва, че не е публична личност, не обича да се показва на сцена и моли да не го превръщат в идол. Даже е щастлив, че не са му връчили трето звание "Герой на СССР" и не се сърди, че на колегата му Савиних са присъдили второ такова звание след мисията. Джанибеков е категоричен, че скачването между кораба и станцията така, както е представено във филма, не е било толкова драматично - даже преди спасителната мисия до "Салют 7" е бил назначен на полет с по-сложно и по-сериозно скачване. Наистина ли американците са имали план да откраднат станцията "Салют 7"? Наистина ли руските космонавти, както са показали в края на филма, са видели приближаващата към тях совалка? В интерес на истината руските документални поредици като "Битката за Салют: Космически детектив" разказват точно такава история. Космическият анализатор Барт Хендрикс обаче е категоричен, че подобни твърдения са мит и не отговарят на истината (източник). Совалките никога не са доближавали "Салют 7" на близко разстояние - просто защото параметрите на орбитите на тези мисии (57 градуса на "Чалънджър" спрямо 51.6 на "Салют") биха направили подобни маневри невъзможни. Освен това би било технически изключително предизвикателно да се напъха станцията в горивния отсек на американска совалка. Би било възможно само ако астронавтите на НАСА извършат сложни космически разходки, които да разкачат антените и слънчевите панели. След това е трябвало да изхвърлят почти всичко, намиращо се в станцията, за да може тя да стане достатъчно лека, че да кацне заедно със совалката. Максималната товароподемност на совалките е била 14.5 тона, но както самият филм "Салют 7" ни информира - станцията е тежала 20 тона при изстрелването през 1982 година, а през трите последващи години на експлоатация е станала дори по-тежка след множеството провизии, доставени от товарните кораби "Прогрес". Нямало е как американците да предприемат такава мисия в рамките на един-единствен совалков полет. При всички тези исторически неточности, "Салют 7" е доста добър филм от художествена гледна точка. Историята е достатъчно качествена, има драматизъм и напрежение, ефектите наистина са много добри и поради тези причини си заслужава да го гледате. В края на краищата основното послание е за героизъм - а това е чудесно качество, което е хубаво да си го припомним - днешните хора са станали изключително колебливи, презиращи рисковете, предпочитащи комфортната си зона - и това е валидно както в широкия смисъл, така и за космонавтиката. Отнема дълги години, преди даден космически кораб да бъде разработен и още толкова, преди най-накрая да бъде дадено разрешение да лети с хора на борда. Космонавтиката се развива безспорно - има нови ракети-носители, има възвращаемост, спътниците са достъпни и за джоба на по-дребните предприемачи, междупланетните роботизирани мисии са в своя апогей. За съжаление пилотираните мисии не се радват на толкова бърз напредък. Филмът "Салют 7" ни напомня, че без смели крачки напред, без поемането на рискове, няма как да овладеем космоса. Оценка: 7/10. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2024-2018-salyut-review

2017 година: цялостна равносметка за проведените космически мисии Кадър от изстрелването на първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1 през юни. Спътникът беше изведен с ракета "Фолкън 9", която се превърна в най-често летялата ракета през 2017 година. Photo credit : SpaceX С днешната статия приключвам поредицата от т.нар. "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам какво ще се случи през следващата. Предишни статии от поредицата: Космическата 2018: Новите частни пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? Космическата 2018: Прогнози и очаквания Топ 10 космически събития през 2017 г. 2017: Годината на малките ракети 31 декември 2017 г. 17:58 ч. Светослав Александров. През 2017-та година, в периода между 5-ти януари и 26-ти декември, са проведени общо 90 орбитални изстрелвания. От тях 84 завършват с успех, а шест - с различна степен на аварийност. Това показва, че 2017-та година се отличава със значително по-голям процент на аварийност в сравнение с предходни години. До голяма степен обаче това се дължи на факта, че летят много нови ракети. Аварира японската ракета "SS-520-4", най-малката от орбиталния клас ракети, която за пръв път е изстреляна на спътникова мисия. "Електрон" също не успява да достигне до орбита - нова ракета за CubeSat и малки апарати. За огромно съжаление се проваля и китайската ракета "Лонг Марч 5" на едва второто си изстрелване, което довежда до забавяния в лунната програма на Китай. През 2017 г. Русия също преживява един провал - на ракета "Союз", която обаче полита от новия руски космодрум Восточний и степента "Фрегат" не е правилно програмирана за него. Сиреч фактът, че през 2017 г. сме свидетели на повече провали, не трябва да се тълкува, че годината е непременно по-лоша от останалите. Просто има твърде много новости - нови космодруми, нови ракети, нови технологии, които увеличават шансовете за неуспех. Това обаче е част от прогреса - постепенно новите технологии ще узреят и ще се стабилизират. Абсолютен победител по брой орбитални изстрелвания е САЩ. За пръв път страната заема лидерска позиция след 2003 година, с общо 29 орбитални изстрелвания. Русия, която през по-голямата част от първите години на 21-ви век е лидер по ракетни изстрелвания, сега заема второ място с 21 орбитални изстрелвания. На трето място е Китай с 18 орбитални изстрелвания. Европа е на четвърто място с 9, Япония има 7, а Индия - 5. За пръв път сред космическите държави със собствен космодрум се присъединява Нова Зеландия, от територията на която е проведен стартът на "Електрон". Фирмата Рокет Лаб обаче, която работи в Нова Зеландия и организира изстрелванията, е американска и някои анализатори считат изстрелването за такова на САЩ. Само САЩ и Европа завършват годината без нито един провал. Русия, Япония, Индия и Нова Зеландия отбелязват по една авария, а Китай - по две. 2017-та е рекордна за СпейсЕкс, като частната компания е изстреляла общо 18 ракети "Фолкън 9". На 23-ти юни ракета "Фолкън 9" извежда в орбита първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. През 2017-та година са проведени общо четири пилотирани изстрелвания - всичките са успешни и всичките са реализирани от Русия. Общо в космоса политат 11 души. През годината са извършени и 10 "космически разходки". През настоящата година не отбелязваме традиционната авария за руската тежкотоварна ракета "Протон". Ракетата се завръща в експлоатация през юни след прекъсване, продължило една цяла година, поради установени дефекти на двигателите на вторите и третите степени. Четирите изстрелвания на "Протон" за 2017-та са успешни. Междупланетните събития през 2017 са: седем сближения на автоматичната станция "Джуно" с Юпитер, "Касини" приключва мисията си около Сатурн и "Озирис-Рекс" облита Земята на път към астероида Бену. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2023-2017-cqlostna-ravnosmetka

Паметен ден в историята: На 30 декември 1930 г. аеронавт за пръв път заснема кривината на Земята 30 декември 2017 г. 09:30 ч. На днешния ден през 1930 г., далеч преди да има компютри и CGI-генерирани анимации, далеч преди човек да се отправи в орбита, Алберт Стивънс успява да се издигне на 22 километра над Земята с балон. Макар че 22 километра е близо 1/4 от пътя до космическото пространство, дори от такава височина се вижда кривината на нашата планета (необходимо е само да се постави линийка на направената от Стивънс снимка). Това е първото визуално доказателство (като изключим сянката, която планетата ни хвърля върху Луната по време на затъмнение), че Земята е кълбо. 30-те години на 20-ти век са изключително важни за аеронавтиката. С гондоли и височинни балони хора успяват да се издигнат на близо 23 километра. Това е рекорд, който не е подобрен до 50-те години. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2022-1930-curvature-photography