SAlexandrov

УСПЕХ! Блу Ориджин изстреля ракетата Ню Шепърд и втората версия на космическия си кораб, в който пътуваше манекенът Скайуокър! На снимката: Манекенът Скайуокър се завърна успешно на Земята след полет до ръба на космоса. Photo credit : Blue Origin 13 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След неприятно и неочаквано прекъсване на полетите, продължило цяла година и два месеца, частната компания Блу Ориджин се завърна! Вчера беше изстреляна ракетата "Ню Шепърд" с втората версия на космическия кораб - като този път това не е капсула-макет, а е пълноценен вариант, екипиран с прозорци, от който съвсем скоро туристите ще се наслаждават на чудесни гледки на Земята от космоса. Капсулата достигна до височина 99.39 - километра - едва няколкостотин метра под официално признатата международна 100-километрова граница на космическото пространство (но много над използваната 80-километрова граница в САЩ). Ракетата достигна до апогей 99.27 километра. След приключването на полета, ракетата успя да извърши меко кацане върху наземна площадка, а капсулата се завърна с помощта на парашути. Блу Ориджин оповестява, че в момента на съприкосновението на капсулата с повърхността нейната скорост е била около 1.6 km/h - т.е. бъдещите туристи биха преживяли изключително меко кацане. Вчерашният полет все още беше безпилотен. На борда на кораба обаче пътуваше манекен с неслучайно избрано име Скайуокър. Манекенът беше екипиран с датчици, а събраните данни ще бъдат анализирани от наземния екип. Засега Безос съобщава, че манекенът е прекарал едно чудесно пътешествие. Жалко, че компания Блу Ориджин не успя да изпълни обещанието си през 2017 година да изпрати човек в космоса, но когато става въпрос за космически кораб, който ще превозва туристи, излишни рискове не се поемат. Манекен в космоса - това е най-близкото, което можем да очакваме до пилотиран полет. И макар че плановете на Блу Ориджин се забавиха неочаквано, компанията вече наистина изглежда да е на ръба да се превърне в първата американска частна фирма, реализирала пилотиран космически полет. Може 2018-та наистина да е знаменателната година. Хайде де, чакаме! Все още чакаме! На борда на космическия кораб пътуваха общо 12 комерсиални полезни товара с изследователска цел. Напомням на читателите, че в периода между ноември 2015 и октомври 2016 година Блу Ориджин изпрати общо пет пъти предишната версия на ракета "Ню Шепърд" и първата версия на капсулата до ръба на космоса и обратно. Обективно погледнато, първата ракета, достигнала до космоса и върнала се на Земята успешно не е на Илон Мъск, а е на Джеф Безос, основателя на Блу Ориджин. Постижението доведе до закачки между двамата предприемачи - Безос с основание се гордее, докато Мъск се опитва да го омаловажи, тъй като "Ню Шепърд" е суборбитална, а не орбитална ракета. Но Блу Ориджин разработва и голяма ракета "Ню Глен", която ще съперничи на "Фолкън Хеви", както и спускаем апарат за мисии до Луната "Блу Муун". Частното съревнование се заформя и сега не само очакваме първи пилотирани полети в космоса, но и по-големи събития - частни мисии до Луната. Днес, 45 години след последната пилотирана експедиция до Луната "Аполо 17", бъдещето никога не е изглеждало по-интригуващо. Видео от старта: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1999-2017-new-shepard-crew-capsule-2-launch

Великолепно откритие: мисия Джуно разгада колко дълбоко се простира Голямото червено петно на Юпитер! Снимка на Голямото червено петно на Юпитер от 11-ти юли с допълнителна обработка посредством графичен софтуер. Credit : NASA / SwRI / MSSS / Gerald Eichstädt / Seán Doran 12 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Юпитер е чудовищно голяма планета - толкова голяма, че всички други планети в Слънчевата система биха се побрали в нея. Сравнена с нея, нашата Земя е като мравка - повече от 1 300 планети с размера на Земята биха могли да се вмъкнат в Юпитер. Но може би нито една структура на Юпитер не впечатлява хората толкова много, колкото ни изумява Голямото червено петно. То представлява гигантска буря, 1.3 пъти по-голяма от самата Земя, наблюдавана с наземни телескопи от 187 години, но учените предполагат, че съществува поне от 350. Мистериите около петното са много, но една изглежда, че е вече разгадана - а именно колко дълбоко в атмосферата на планетата се простира то. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година и оттогава до ден днешен изучава планетата. Вчера учените представиха интригуващи резултати на годишното събрание на Международния геофизичен съюз в Ню Орлиънс. На борда на "Джуно" има прибори, които могат да проникват дълбоко под облачната покривка на Юпитер. В случая с Голямото червено петно откритията са дошли от микровълновия радиометър MWR. Данните от него показват, че корените на петното се простират на около 300 километра навътре в юпитерианската атмосфера. "Джуно откри, че корените на Голямото червено петно навлизат от 50 до 100 пъти по-дълбоко в сравнение с дълбочината на океаните на Земята, и те са по-топли в основата, отколкото във върховите части", съобщава Анди Ингърсол, професор в областта на планетарните науки към Калтек и един от учените, работещи върху мисията. "Ветровете се асоциират с разликите в температурата, а топлината в основата на петното обяснява свирепите ветрове в горните части на атмосферата". Учените обаче все още не знаят кога колосалната буря ще утихне. Макар и да знаем, че Голямото червено петно съществува от стотици години, модерни наблюдения с космически апарати и наземни телескопи доказаха, че през последните десетилетия е намалило размера си. Не всички открития, представени от "Джуно", са свързани с Голямото червено петно. На събранието бяха показани и други резултати. Оказа се, че роботизираната космическа експедиция е установила наличието на нов радиационен пояс малко над атмосферата и около екватора. В зоната се намират йони на кислород, сяра, водород, които се движат със скорост, доближаваща тази на светлината. "Колкото повече се приближаваме към Юпитер, толкова е по-странен", информира ни Хейди Бекер от екипа, отговорен за мониторинг на радиацията към "Джуно". "Знаехме, че радиацията вероятно ще ни изненада, но изобщо не си мислихме, че може да открием нов радиационен пояс толкова близо до планетата. Успяхме да го открием само защото уникалната орбита на "Джуно" около Юпитер позволява да стигнем много близо до облачните покривки по време на сближенията и ние буквално прелетяхме през него". Новата радиационна зона е установена с инструмента JEDI (любопитното име, наподобяващо героите от светлата страна в "Междузвездни войни", всъщност е съкращение от Jupiter Energetic particle Detector Instrument). Учените смятат, че частиците произлизат от газа около юпитерианските луни Йо и Европа. Неутралните атоми се превръщат в йони, тъй като техните електрони се откъсват от тях след взаимодействието с юпитерианската атмосфера. До този момент мисия "Джуно" е успяла да направи осем научни облитания на Юпитер. Следващото сближение с планетата ще е на 16-ти декември. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1998-2017-juno-red-spot-discovery

Аномалия в двигателя след запалването прекрати полета на Електрон 12 декември 2017 г. 08:00 ч. Късно тази нощ частната компания Рокет Лаб трябваше да изстреля на тестов полет новата ракета "Електрон". След запалването на двигателя на първата степен обаче възникна аномалия, която доведе до прекратяване на процедурите по излитане. От Рокет лаб съобщават, че екипът преглежда данните и след като те бъдат анализирани, ще се оповести кога ще бъде новата дата на изстрелване (източник). Подобни неща се случват често, особено при изпитанията на нови ракети. Някой ден, когато компанията придобие опит, отлаганията от този тип ще стават все по-редки, също както се случи вече със СпейсЕкс. На 25-ти май т.г. ракетата "Електрон" се превърна в първата специализирана малка ракета, успешно достигнала до космическото пространство. Photo credit : Rocket Lab http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1997-2017-electron-launch-delayed

Фалическа?

Блу Ориджин ще изстреля ракетата си Ню Шепърд следващата седмица 10 декември 2017 г. 08:50 ч. Частната компания Блу Ориджин ще възобнови полетите на суборбиталната си ракета "Ню Шепърд" следващата седмица. Това показва NOTAM съобщението, публикувано на страниците на Федералната администрация по авиация в САЩ (източник). Това ще е първото изстрелване след неочакваното прекъсване на летателната програма, продължило повече от година. За последен път "Ню Шепърд" летя през октомври 2016 г. и тогава беше тествана системата за аварийно спасяване по време на полет. Засега компанията, която традиционно не публикува детайлна информация за тестовата си програма, не съобщава какво ще се случи при предстоящия полет. Очакваме обаче той да е безпилотен и вероятно ракетата ще превозва комерсиален полезен товар. При по-нататъшните полети Блу Ориджин ще започне да изстрелва и хора. Успешно изстрелване на ракетата "Ню Шепърд" през лятото на 2016 година. Credit : Blue Origin http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1996-2017-upcoming-new-shepard-flight

Шефът на Боинг Денис Мюленбърг и шефът на СпейсЕкс Илон Мъск се сдърпаха в социалните мрежи за това кой пръв ще прати човек на Марс 9 декември 2017 г. 10:45 ч. Не за пръв път Денис Мюленбърг, изпълнителният директор на Боинг, прави заявка за това, че компанията ще изпревари СпейсЕкс, когато се стигне до първата пилотирана мисия до Марс. Още миналата година шефът каза, че астронавти ще полетят към Червената планета на ракета на Боинг, а не на такава на СпейсЕкс. Преди няколко дни той повтори същото, но с това предизвика реакцията и на Илон Мъск. Харизматичният основател на СпейсЕкс просто написа лаконичен коментар в Туитър в отговор на Мюленбърг : "Направи го" (източник). Това, което много от медиите пропускат да оповестят, е че под "ракета на Боинг" Мюленбърг разбира ракетата Space Launch System, която компанията разработва за нуждите на НАСА. Нейният първи полет е предварително назначен за 2019 година, но вероятно ще бъде отложен за 2020 година. Междувременно по-трезви анализатори смятат, че бъдещи отлагания са много възможни и най-вероятната година за дебютен полет е 2023-та. Иначе причината, поради която Мъск и Мюленбърг се сдърпаха тези дни, вероятно е свързана и с по-сериозната им конкуренция за това кой пръв ще изпрати астронавт в космоса. След 2011 година с пенсионирането на космическите совалки НАСА разчита на руски ракети и кораби "Союз" за превозването на астронавти до "Международната космическа станция", а даже близкосрочните планове на СпейсЕкс и Боинг бяха отлагани до безобразие. СпейсЕкс разработва пилотиран кораб "Драгън 2", докато корабът на Боинг носи името "Старлайнър". И двете компании планират през 2018 година да проведат първите си безпилотни, а след това и пилотирани полети, но има очаквания да има още отлагания поради вътрешни проблеми и необходимостта да удовлетворят тежките изисквания за безопасност на НАСА. При всички положения първата компания, която изпрати човек в космоса, ще обере овации в международен мащаб. Космическият кораб "Старлайнър", който ще извежда астронавти до МКС. Credit : Boeing http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1995-2017-elon-musk-do-it

Ето какво се случва с окото, когато наблюдавате Слънчево затъмнение без защитни пособия Ето как изглежда увреждането на ретината на окото след наблюдаване на слънчево затъмнение без предпазни пособия. Photo credit : JAMA Ophtalmology/New York Eye and Ear Infirmary of Mount Sinai 9 декември 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. На 21-ви август т.г. жителите на САЩ можеха да наблюдават слънчево затъмнение, а в определени региони на страната то беше пълно. Слънчевите затъмнения винаги предизвикват огромен интерес и понеже се случват доста рядко, всеки иска да ги наблюдава. Но като се изключи ограничения период, когато Луната напълно закрива Слънцето, наблюдаването на слънчево затъмнение не е безопасно. Препоръчва се използването на специални очила, които са изготвени по международния стандарт за безопасност ISO 12312-2. Учените винаги предупреждават, че обикновените слънчеви очила и всякакви ръчно изработени пособия, например опушени стъкла, не са безопасни. Има и много очила, които не следват международния стандарт за безопасност, но са рекламирани като очила за слънчево затъмнение и съответно са широко разпространени. Всички тези неодобрени за наблюдение пособия представляват заплаха за зрението, а слънчевата ретинопатия не се лекува. На 7-ми декември на страниците на списанието JAMA Ophtalmology беше публикувана научна статия със заглавие Acute Solar Retinopathy Imaged With Adaptive Optics, Optical Coherence Tomography Angiography, and En Face Optical Coherence Tomography, и авторски колектив: Chris Y. Wu, Michael E. Jansen, Jorge Andrade, Toco Y. P. Chui, Anna T. Do, Richard B. Rosen, Avnish Deobhakta (източник). Статията описва случай на млада жена между 20 и 30 годишна възраст, наблюдавала слънчевото затъмнение на 21-ви август без предпазни пособия и с диагностицирана ретинопатия. Слънчевата ретинопатия е рядко срещо заболяване - в ежедневието рядко гледаме към Слънцето, а когато го правим, рефлекторно затваряме клепачите на очите си. Най-често заболяването се диагностицира след слънчеви затъмнения, а понеже тези астрономически явления са рядкост, учените от миналото не са разполагали с модерните прибори, позволяващи детайлното заснемане на ретината. Сега обаче такива пособия има и обърнете внимание на горната снимка, направена на ретината на лявото око на младата жена - на нея буквално има белег със сърповидна форма, който съвпада по форма с тази на частично слънчево затъмнение! Жената е разказала, че е наблюдавала затъмнението когато Слънцето частично е било закрито от Луната - няколко пъти от порядъка на шест секунди без предпазни очила. След това е заела очила от друг човек до себе си (като учените подозират, че това не са били очила, изготвени по международния стандарт) и с тях е наблюдавала затъмнението за около 15-20 секунди. Жената е провеждала наблюденията и с двете си очи. Няколко часа по-късно жената се оплакала от замъглено зрение, като симптомите са били по-сериозни за лявото око. Отишла на лекар три дни след проявяването на симптомите, който потвърдил диагнозата - слънчева ретинопатия. Със специални инструменти били прегледани очните дъна и били изготвени снимки. Дясното око било увредено, но не чак толкова, че да причини осезаема загуба на зрение. Лявото обаче било силно засегнато, както се вижда на горепосоченото изображение. Увреждането ще е за цял живот, тъй като на този етап лекарите не разполагат с терапевтичен метод, който да позволи възстановяването на ретината. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1994-2017-eye-damage-sun

RTG-то мисля

2017: Годината на малките ракети На 25-ти май т.г. ракетата "Електрон" се превърна в първата специализирана малка ракета, успешно достигнала до космическото пространство. Photo credit : Rocket Lab Това е втората от традиционната поредица на т.нар. "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам какво предстои да се случи през следващата. Първата статия касаеше това, което очакваме да се случи през 2018 година (линк). Днес продължаваме с може би най-важното събитие, което се случи през 2017 година - някои от частните компании, които се специализират в изстрелването на малки спътници, проведоха своите първи полети. Приятно четене! 7 декември 2017 г. 17:12 ч. Светослав Александров. През 1977 година основателят на Дигитал Екуипмънт Кен Олсън направи едно от най-догматичните изказвания на 20-ти век: "Няма причина отделният човек да разполага с компютър в дома си". Няколко години по-късно се появи друга фраза, приписвана на Бил Гейтс (макар че той винаги е отричал да я е казвал) : "640 килобайта трябва да са достатъчни за всеки". Днес почти всеки има компютър, а спецификите на съвеменните домашни компютри доста надхвърлят прословутите 640 килобайта. През 2016 година Джеф Безос, основател на книжната корпорация Амазон и космическата фирма Блу Ориджин, изглежда че сам влезе в историята с тесногръдо изказване. Той беше попитан от журналиста Уолтър Исаксън защо се интересува от космически бизнес. Изброявайки собствените си космически амбиции, Безос омаловажи малките спътници: "няма нищо чак толкова интересно относно CubeSat-ите". Което може да се окаже груба грешка: това вероятно е най-перспективната област през последните години. Някога не беше така. Преди 10-15 години фурорът около частните космически компании беше най-вече свързан с перспективите за космически туризъм и възможността всеки човек да полети в космическото пространство. Такива все още са амбициите на самия Безос, както и на Ричард Брансън, основател на компания Върджин Галактик. Но е факт, че желаното космическо бъдеще на туристически полети все още не е дошло. Разработките на Блу Ориджин се забавиха, а Върджин Галактик преживя две тежки трагедии - през 2007 година експлозия на двигател по време на наземни изпитания уби трима души, а през 2014 година по време на полет на "СпейсШипТу" загина пилотът Майкъл Олсбъри. Тези отлагания бяха силно разочароващи, но както Брансън, така и Безос имат достатъчно пари, за да продължат напред. Поради това казваме, че космическият туризъм не е преживял фалстарт - просто се е забавил. Блу Ориджин и Върджин Галактик все още планират пилотирани космически полети през 2018-та година. Възможно е да успеят, но е вероятно догодина по това време отново да си казваме: "Пилотираните полети се очакват през 2019-та". Засега чакаме... чакаме... чакаме... чакаме... Не всички частни компании имаха финансовата подкрепа на богати хора като Безос и Брансън. Тези, които я нямаха, трябваше да намерят друго финансиране, друга пазарна ниша, за да оцелеят в краткосрочен план. Такава пазарна ниша бързо се намери - тази на малките космически спътници. Тя се оказа изключително важна - толкова важна, че Стийв Джурветсън от венчър фонда Дрейпър Фишър Джурветсън сподели през 2014 година: "Повече се интересувам от ракети за малки спътници, отколкото от космически самолети за туризъм". Джурветсън твърди, че дори компании, които се занимават с разработки на космически самолети, тихомълком биха признали, че се надяват повече на успеха на пазара на малките спътници. Защо малки спътници? Защо точно те са голямото събитие през второто десетилетие на 21-ви век? Защото електронните компоненти станаха изключително евтини и достъпни. Днес всеки ентусиаст с малко повече пари може да закупи нужните му части и да сглоби сам малък спътник (справка: вижте статията на КОСМОС БГ - "Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник"). Но докато самото построяване на изкуствен спътник е вече в рамките на нашите възможности, най-трудната задача остава да го закараме в космоса (вижте статията на Джеф Фауст: Getting there is still the hardest part). Засега единствените възможности са да изпратите спътника като вторичен товар на ракета, иначе назначена на някоя важна основна мисия. Тази практика съществува от години - големите ракети изстрелват големи спътници, но рядко оползотворяват изцяло възможността си на товароподемност и могат да поемат допълнителен товар - например микроспътници. Или пък можете да пратите спътника си на комерсиален кораб, примерно "Драгън" или "Сигнус", и по-късно той ще бъде освободен от борда "Международната космическа станция". Проблемът е, че така спътниковият разработчик няма голям контрол върху орбитата, в която ще попадне. На този етап не разполагаме с големи възможности, ако искаме да изпратим спътника в специализирана орбита, към Луната или на междупланетна мисия. Затова има огромен интерес към създаването на малки и евтини ракети, които да могат да извеждат малките спътници на специализирани мисии. През изминалите няколко години се пръкнаха редица компании, които започнаха да разработват такива ракети. Но както беше в случая с космическия туризъм, и в тази област имаше забавяния и неизпълнени обещания: "следващата година ще сме готови" ... и така до догодина, когато пак си повтаряхме същото: "следващата година". Частните компании тестваха двигатели, а пиарите им представяха публични презентации и се изявяваха по медиите - въобще правиха всичко друго, освен да изстрелват ракети. Но през 2017 година това най-после се промени! Две компании, Вектор и Рокет Лаб, проведоха първите си изстрелвания. Други две фирми, Върджин Орбит и Стратолонч, за пръв път показаха хардуер, готов за полет. Ето какви са постиженията до момента: Вектор с първи полети в атмосферата Дебютното изстрелване на ракета "Вектор" беше проведено на 3-ти май тази година. Photo credit : Jim Cantrell/Vector Space Systems Компания Вектор, изстрелваща ракети със същото име, е основана от Джим Кентрел - бивш съветник на Илон Мъск. Когато през 2001 година Илон Мъск решил да изстреля мишки към Марс (нещо, което все още никой не е правил до ден днешен), той се обърнал към Кентрел за съвет. Кентрел е работил в продължение на дълги години съвместно с руската космическа програма и се навил да помогне на Мъск да купи три стари руски балистични ракети, за да ги преобразува в космически. Тази работа обаче пропаднала и именно провалът на сделката довел до това Мъск да основе частната корпорация СпейсЕкс през 2002 година. Кентрел помагал известно време, но след това напуснал компанията, защото не е вярвал, че нещо сериозно ще произлезе от всичко това. Сега предприемачът е основал своя собствена компания именно защото преценил, че има голям пазар в изстрелването на малък полезен товар и спътници. Тази година на 3-ти май ракетата "Вектор" излетя за пръв път. Това изстрелване не беше космическо - бе тествана само първата степен на атмосферен полет, до височина 1 370 метра. Стратегията на Кентрел е да има поетапно тестване на ракетата чрез периодични изстрелвания, при които "Вектор" постига все по-голяма височина, докато стигне космоса. На 3-ти август беше проведен повторен полет на "Вектор", отново ниско атмосферен, само че този път ракетата превозваше за пръв път комерсиален полезен товар - изключително важно постижение за компанията. Ще следим с интерес развитието на Вектор през 2018 година - именно тогава ни е обещано провеждането на първия орбитален полет. Засега компанията се развива добре, а Кентрел твърди, че иска Вектор да бъде "Макдоналдсът в ракетната индустрия" - т.е. бързи, евтини и качествени изстрелвания. Рокет Лаб бе първата компания, която достигна космоса На 25-ти май т.г. ракетата "Електрон" се превърна в първата специализирана малка ракета, успешно достигнала до космическото пространство. Photo credit : Rocket Lab За разлика от компания Вектор, която провеждаше ниско атмосферни полети, Рокет Лаб се превърна в първата модерна компания за малки ракети, постигнала успешно полет до самото космическо пространство. Това се случи на 25-ти май, когато дебютира ракетата "Електрон". Поради отклонения в работата на втората степен орбита не беше постигната, но фактът, че ракетата успя да навлезе в космическото пространство, е твърде значим. Дори компанията СпейсЕкс на Илон Мъск не е успяла да достигне космоса при дебютния полет на ракета "Фолкън 1" през 2006 година! Рокет Лаб планираше да проведе второто изстрелване на "Електрон" през лятото или най-късно в началото на есента, но компанията се забави - сега стартът е насрочен най-рано за утре, 8-ми декември. Да се надяваме, че фирмата ще успее да реализира втория си полет и дано той е още по-успешен от предишния. От успехите на Рокет Лаб зависят и мисии до Луната - американската фирма Муун Експрес е резервирала полети на "Електрон", а остават едва четири месеца, докато изтече крайният срок на съревнованието Google Lunar XPRIZE, в рамките на което частни фирми се състезават, за да изпратят спускаем апарат и луноход на естествения ни спътник. Върджин Орбит - все още не провежда полети, но вече произвежда ракети През ноември Върджин Орбит показа първата си ракета, готова за зареждане с гориво и провеждане на изпитания. Photo credit : Virgin Orbit За пръв път възможността Върджин Галактик да започне да се занимава и с друг тип бизнес, не само със суборбитален туризъм, беше съобщена през 2009 година (източник). Още тогава бе проучена възможността за създаването на малка ракета, която излита на цена по-малко от $2 милиона долара в рамките на един полет и може да извежда малки спътници в космоса. През настоящата 2017 г. от Върджин Галактик официално се отдели дъщерната компания Върджин Орбит. А в началото на ноември Върджин Орбит ни показа първата произведена ракета "Лончър Уан", която се очаква да дебютира през 2018 година. Ракетата няма да лети от наземна стартова площадка, както е в случая с други компании като Вектор и Рокет Лаб. Тя ще бъде извеждана в атмосферата от стар самолет Боинг 747, след което ще бъде освобождавана от борда му, а двигателите й ще бъдат задействани във въздуха. Върджин Орбит има амбициозни планове - през 2019 година цели да проведе общо 12 полета, а след 2020 година иска да реализира по 24 изстрелвания годишно. Стратолонч е компания, която не създава ракети... а е построила най-гигантския самолет в света, който ще извежда ракети на път към орбита Гигантският самолет бе изкаран на пистата за наземни изпитания за пръв път през тази пролет. Photo credit : Stratolaunch Systems Corp. Компания СтратоЛонч бе основана през 2011 година от Пол Алън, един от създателите на Майкрософт, и авиокосмическия иноватор Бърт Рутан. И ако надеждите на Вектор и Рокет Лаб са да изстрелват набързо-набързо малки ракети от повърхността на Земята, а Върджин Орбит ще пуска по една ракета от Боинг 747 в рамките на един полет, Пол Алън мисли в големи мащаби. Той смята, че ако се пускат по множество ракети наведнъж от самолет, това също е начин цените на изстрелванията да паднат драстично. Затова усилията му бяха концентрирани в създаването на най-големия самолет в света. Какъв ти самолет?! Това е чудовищно голяма машина! В края на месец май самолетът беше за пръв път изведен на пистата, а през следващите няколко месеца ще почнат изпитателните му полети. Първият тестов полет на ракета от борда на самолета засега е планиран през 2019 година, като поне първоначално ще се използват старите ракети на Орбитал "Пегас". Дължината на самолета от края на едното крило до края на другото е 117 метра - т.е. самолетът е по-голям с 6.1 метра от ракетата "Сатурн 5", извеждала през 60-те и 70-те години хора до Луната. За да може да изпълнява своята дейност, самолетът е екипиран с шест реактивни двигателя от типа, използвани на Боинг 747, а за да се приземява, разполага с 28 колела. И още компании никнат като гъби след дъжд... Засега Рокет Лаб със своята ракета "Електрон" се позиционира като лидер сред фирмите, които разработват малки ракети - със сериозна конкуренция от страна на Вектор, Върджин Орбит и Стратолончър. Но тези фирми не са единствените! Както преди 10 години мнозина си пробваха късмета в областта на суборбиталните полети и космическия туризъм (който все още не е започнал), така днес мнозина се мъчат да се позиционират сред пазара на малките ракети. Relativity разчита на 3D принтери и обещава, че от получаването на суровините до създаването на готова за полет ракета ще са нужни само 60 дни. Generation Orbit разработва ракети GOLauncher. Launcherspace разработва нов тип двигатели, Interorbital работи по ракета Neptune... има и още и още и още знайни и незнайни фирми, които кроят чертежи, тестват двигатели, конструират ракети. Ще успеят ли те? Ако историята е показател, бъдещето за повечето от компаниите изглежда песимистично. През 2004 година имаше голям брой фирми, които се мъчеха да разработят суборбитални космически кораби, за да спечелят наградата XPrize. Само Scaled Composites успя да проведе пилотиран космически полет със своя кораб "СпейсШипУан". Но твърде много други компании угаснаха и фалираха. Простихме се с Rocketplane, отиде си Armadillo Aerospace, казахме чао на XCOR и авангардния космически самолет Lynx. Нормално е да очакваме, че сред днешните фирми, които се надпреварват в сферата на малките ракети, не всички ще успеят. От друга страна въпросът: "ще оцелее ли частната космическа индустрия?" е абсурден и както посетителите на някои аерокосмически форуми се шегуват, все едно е да питаме "ще успеят ли ресторантите?". Отговорът е банален: в бизнеса някои успяват, а други - не. Толкова е просто. Не всички космически компании ще успеят, но някои безспорно ще сполучат. Коя би успяла и коя не - това е сложен въпрос, на който трудно може да се отговори - зависи от твърде много неща - бизнес стратегия, коя пазарна ниша ще се заеме, откъде ще дойде началният капитал, има ли фирмата достатъчно надеждни спонсори. А ние, обикновените ентусиасти, както винаги ще се надяваме на най-оптимистичния сценарий http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1993-2017-year-of-the-smallsat-launcher

Марсоходът Кюриосити пое отново на път 6 декември 2017 г. 18:30 ч. Пристигнаха последните снимки, направени днес от марсохода "Кюриосити", пише журналистът Ленърд Дейвид. Снимките показват категорично - марсоходът е отново на път, към нови местности от хребета Вера Рубин, които ще бъдат изследвани с научната апаратура. Всички тези снимки са направени днес, на 6-ти декември. Photo credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1992-2017-curiosity-hitting-the-road

Космическият кораб Юджийн Сърнан напусна МКС след успешна мисия На кадъра: космическият кораб "Юджийн Сърнан" отлита от "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 6 декември 2017 г. 18:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 6-ти декември, в 15:11 ч. българско време, частният космически кораб "Юджийн Сърнан" от серия "Сигнус" на американската компания "Орбитал" беше освободен от "Международната космическа станция". Космическият кораб ще лети свободно до 18-ти декември, след което ще бъде потопен в Тихия океан с около 2 900 килограма боклуци. Преди това обаче пред "Юджийн Сърнан" предстоят още важни моменти. На първо време в космоса трябва да бъдат пуснати свободно 14 малки спътника от типа CubeSat. След това ще бъдат проведени някои експерименти, които ще доведат до подобряването на корабите от серия "Сигнус" за по-нататъшни мисии. Един такъв експеримент ще включва промяната на налягането в товарния модул - приложение, от което биха могли да се заинтересуват някои потребители. Напомням на читателите, че корабът "Юджийн Сърнан" е кръстен на астронавта Сърнан от мисия "Аполо 17", направил последните стъпки на Луната през 1972 г. в рамките на лунната програма на НАСА. Той почина в началото на 2017-та година. "Юджийн Сърнан" беше изстрелян в космоса на 12-ти ноември т.г. в 14:19 ч. с помощта на комерсиалната ракета "Антарес". След успешното си скачване с "Международната космическа станция" той достави за астронавтите 3.5 тона полезен товар - храна, облекло, хардуер за "Международната космическа станция", уникални научни експерименти - сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1991-2017-cygnus-left-the-iss

4 декември 2017 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Една от най-прекрасните инициативи в България, която набра скорост през последната година, носи името Space Academy и тя представлява иновативна космическа академия за деца. Основателят на академията е Тихомир Димитров и по всичко изглежда, че е установил правилната формула, за да вдъхнови следващото поколение космически изследователи. Най-добрият начин, за да се привлече вниманието на децата, е като им се даде възможност пряко да участват. Космическата академия официално отвори врати през септември, а в края на ноември завърши първият випуск от млади изследователи. Според информацията, публикувана на официалната Фейсбук страница, децата са успели да се докоснат до редица области от космическите науки: устройство на ракети, космически апарати, тренировки за астронавти, информация за Слънчевата система, Луната и Марс. Нещо повече - нагледна демонстрация на ракетната технология е била дадена, като на децата им е било позволено да построят и изстрелят водни ракети. Ракетите са се издигнали до 100 метра височина, а след това малчуганите са облекли астронавтски костюми и са получили сертификат за завършено космическо обучение. Така с емоции и приятни забавления дечицата навлезли в космическите инициативи. Космическата академия обещава още много изненади и за предстоящата 2018-та година. Прочетете повече за инициативата на уебсайта: http://spaceacad.com Харесайте Фейсбук страницата: https://www.facebook.com/SpaceAcademyBG/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1990-2017-space-academy-children

Днес президентът на България Румен Радев посещава централата на Европейската космическа агенция 4 декември 2017 г. 18:46 ч. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че днес българският президент Румен Радев посещава централното управление на агенцията. Новината е оповестена на официалния туитър канал на ЕКА (източник). България е кооперираща държава на ЕКА от април 2015 година. Напомням на читателите, че България участва в една от най-престижните космически програми за изучаване на Червената планета - "ЕкзоМарс", която ЕКА осъществява съвместно с Роскосмос. В края на миналата година в орбита около Марс пристигна първата мисия от програмата, включваща орбитален апарат с името "Трейс Газ Орбитър", а на борда му лети построеният у нас прибор "Люлин-МО" за изучаване на космическа радиация. През 2020 година, когато бъде изстреляна втората мисия, още един наш прибор ще се отправи към Марс - "Люлин-МЛ". Тогава на Червената планета ще бъдат спуснати стационарна научна платформа и марсоход и ако всичко е успешно, "Люлин-МЛ" ще бъде първият построен в България апарат, достигнал до марсианската повърхност. На снимката - астронавти на Европейската космическа агенция. Credit : ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1989-2017-rumen-radev-eka

Автоматичният междузвезден апарат на НАСА Вояджър 1 запали основните си двигатели за пръв път от 37 години! Космическите апарати "Вояджър" - общ вид. Image credit : NASA 4 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Представете си, че разполагате със стара кола, която не е използвана от 37 години - дори не е припалвана периодично. Очаквате ли, че сега ще успее да запали? Надали. А миналата сряда автоматичната междузвездна станция на НАСА "Вояджър 1" запали основните си двигатели за пръв път от 37 години. "Вояджър 1" е единственият апарат, построен от човешка ръка, който е навлязъл в междузвездното пространство. Това лято отбелязахме 40 години от изстрелването на "Вояджър 1" и "Вояджър 2" - те все още работят и изпращат ценна научна информация. Космическите апарати разчитат на малки двигателчета, които периодично се запалват, за да могат антените винаги да са правилно насочени към Земята. Но след 2014 година инженерите забелязаха, че качеството на работата на двигателчетата на "Вояджър 1" постепенно се влошава - нормално е след толкова време. Няма как апаратът да бъде поправен лесно, при положение че се намира на около 21 милиарда километра от Земята. Екипът на мисията събра експерти, за да проучат какво може да се направи... и се стигна до необичайно решение: да се включат двигатели, които не са били използвани от 37 години! Някога "Вояджър 1" е използвал въпросните двигатели, за да маневрира около Юпитер, Сатурн и важните луни на тези две планети - тези маневри се наричат "маневри за корекция на траекторията", на английски - "trajectory correction maneuver", накратко съкратено TCM. След като апаратът приключил с изучаването на системата на Сатурн, нямало нужда да се включват TCM-двигателите. За последен път те били използвани на 8-ми ноември 1980 година. За да ги включат сега, след толкова години, екипът е трябвало да проучи остарели сведения и софтуерни приложения, писани на асемблер. Напомням на читателите, че през 2015 година НАСА търсеше специалисти, разбиращи от ALGOL, FORTRAN, асемблер - а такива вече почти не се срещат : вижте публикацията на КОСМОС БГ. Във вторник, на 28-ми ноември, командите за запалването на двигателите били изпратени. Екипът очаквал търпеливо да получи данните с резултата от проведените маневри и понеже "Вояджър 1" е изключително далеч, отнело 19 часа и 35 минути, за да може радиосигналът да пристигне на Земята. И ... изненада! Двигателите, които не са използвани от 37 години, все още работят! Екипът на мисията възнамерява да провери и двигателите на "Вояджър 2". Този космически апарат вероятно също до няколко години ще навлезе в междузвездното пространство. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1988-2017-voyager-engines-fired-first-time-in-37-years

Космическата 2018 година: какво да очакваме? През 2018 година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" ще пристигне около астероида Бену. Photo credit : NASA Всяка година по това време публикувам традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам какво предстои да се случи през следващата. Започваме с това, което предстои през новата година. Приятно четене! 1 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. От всички "празнични статии", прогнозата за следващата година предизвиква най-голям читателски интерес. Това е очаквано, тъй като всеки иска да знае какво ще се случи догодина. Затова сега реших да започна с нея, а обзорите на изминаващата 2017-та да оставя за по-късно, тъй като месец декември ще е изключително интересен и може да има важни събития дори по празниците. От друга страна аз съм лош прогностик. А и повечето космически анализатори са лоши прогностици. Причината затова е, че нужното условие, за да се изпълнят очакваните космически проекти, е "ако всичко мине по план" - израз, който понякога повтарям до втръсване. Но за повечето агенции и частни космически компании нещата рядко минават по план - някои се сблъскват с технически затруднения и отлагания, а други - дори с по-сериозни пречки. Един от въпросите, които всяка година си задаваме по това време, е: "Дали през следващата година ще сме свидетели на пилотиран полет, проведен от частна космическа компания?" Тази дъвка я дъвчем непрекъснато, а развитие в положителна посока все още не сме видели. Замислете се само - СпейсЕкс изстреля за пръв път успешно първата версия на "Фолкън 9" през 2010 година, а от 2012 насам корабите "Драгън" доставят полезен товар до "Международната космическа станция" и обратно. Ракетата "Атлас 5" лети от по-дълго време, а тя ще изстрелва космическите кораби "Старлайнър" на Боинг. СпейсЕкс и Боинг са двете фирми, на които се възлагат най-много надежди за пилотирани полети и след толкова години е нормално да се питаме: колко още ще чакаме? Но вината за забавянията в комерсиалната пилотирана програма лежи не в Илон Мъск, нито в ръководството на Боинг, а в самата НАСА, която до този момент остава основен желаещ да купува места на новите космически кораби. Както СпейсЕкс, така и Боинг очакват първите безпилотни изпитания на новите кораби да започнат по някое време през 2018 година, а през втората половина на годината да започнат и пилотираните. Имам известни съмнения, че това може да се случи и предполагам, че първите пилотирани стартове ще бъдат изместени по-нататък за 2019 година, каквито са и очакванията сред космическата общност. И двете компании продължават да се мъчат да удовлетворят суровите изисквания на НАСА - агенция, която е жертва на свръхбюрократична култура, възникнала в условия на две тежки катастрофи на космически совалки, довели до лоша публичност. Колебливата и плашлива НАСА се чуди с какво още да натовари частниците, заели се с нелеката задача да превозват екипаж и има нагласи, че агенцията ще поиска по време на първите безпилотни тестове на новите кораби да бъдат направени инспекции в орбита. Важно изискване, което превозвачите трябва да изпълнят, е да осигурят защита на корабите в случай на сблъсък с космически отломки - но това може да доведе до допълнително утежняване на "Драгън 2" и "Старлайнер". При всички положения нещата се развиват изключително тромаво. През 2018-та година ще следим с голям интерес докъде ще стигнат Боинг и СпейсЕкс и дали изобщо ще има съществено развитие. Тези две компании не са единствените с амбиции за пилотирани космически мисии и нищо чудно да бъдат изпреварени от частниците, желаещи да развият космически туризъм - като Блу Ориджин и Върджин Галактик. През 2017-та година двете фирми се развиха по различен начин. Блу Ориджин беше колосално разочарование, защото компанията не проведе абсолютно никакви полети. През 2016-та година бяха извършени важни изпитания на суборбиталната ракета "Ню Шепърд" и космическата капсула, но последният полет до този момент си остава през октомври 2016-та. Имаше нагласи тази година Блу Ориджин да продължи да изстрелва ракетата и в един момент да прати хора. Нищо подобно не се случи. Пълно затишие, докато компанията се преориентира към тестовете на двигателите на новата си тежкотоварна ракета "Ню Глен", която се очаква да почне да лети през 2020 година. Това доведе до съмнения, че суборбиталният бизнес действително е приоритет за Блу Ориджин. При всички положения Блу Ориджин ни разочароваха твърде много през тази година и не знам какво Безос е планирал за 2018-та. Очакваме да видим дали компанията ще живне тогава и дали ще има полети. Приятната изненада тази година беше Върджин Галактик, които възобновиха полетите на кораба "СпейсШипТу". Бяха проведени множество планиращи изпитания в пилотиран режим ... и това продължи до месец август. След това - нищо. Ричард Брансън обещаваше космически полети до края на 2017-та, но е видно, че това е нереалистично. Очакваше се тая есен да има по един изпитателен полет на всеки три седмици. Все още нищо. Не е изключено да ни изненадат приятно през декември. Ще видим. Има нагласи, че да няколко седмици Върджин Галактик ще започнат ракетни полети и в един момент човек ще достигне космоса. Дано... Дотук с пилотираните очаквания. Преминавам към следващата област - тази на специализираните малки ракети за извеждане на малки спътници. 2017-та беше изключително интересна, тъй като бяха проведени дебютните полети на ракетите на компаниите Вектор и Рокет Лаб. През 2018-та година очакваме да видим какво ще е по-нататъшното развитие на тези компании, както и дебюта на Върджин Орбит - дъщерна компания на Върджин Галактик, която също разработва малки ракети. Преди броени седмици беше показана първата произведена ракета на Върджин, готова за тестов полет. Дано през 2018-та година работата на компанията потръгне. В областта на междупланетните полети: очакваме още една интересна година за "Джуно" и изучаването на Юпитер. През 2018-та година "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", съвместна мисия между Европа и Русия за изучаването на Марс, трябва да приключи с корекциите на орбитата и да започне основната си научна дейност. През лятото очакваме японската мисия "Хаябуса" и американската "Озирис-Рекс" да достигнат до крайните си цели: съответно астероидите Рюгу и Бену - така че предстоят горещи и натоварени със събития летни месеци. След продължило две години отлагане, през май 2018 година към Марс трябва да излети спускаемият апарат "ИнСайт". Ако всичко мине наред, в края на ноември 2018-та той ще кацне на марсианската повърхност в района на Elysium Planitia. "ИнСайт" ще изучава вътрешната структура на Червената планета. Това е стационарен апарат, не е екипиран с марсоход. Дай Боже, след толкова много отлагания, през 2018 година да видим и изстрелването на "БепиКоломбо" - съвместна мисия между Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще пътува към Меркурий. Пристигането около планетата е планирано за 2025 година. Относно изучаванията на Луната: 2017-та беше разочароваща година. Нито един от конкуриращите се частни екипи не успя да достигне до Луната и всички проекти претърпяха отлагания. Китай също не изпрати мисия до Луната поради авария на тежкотоварна ракета. 2018-та година може да е по-интересна и дано да е по-успешна. Google Lunar XPRize удължи крайния срок - сега частните фирми ще трябва да изстрелят своите мисии до края на март 2018-та година. Не е ясно дали това ще стане, още повече че някои от екипите разчитат на ракети, които все още не са разработени - примерно Муун Експрес разчита на ракетата "Електрон" на Рокет Лаб, която през 2017-та летя само на един експериментален полет и още един тест е планиран за този месец. Въпросът "ще видим ли частна мисия до Луната догодина" продължава да е все така актуален, както и в края на 2017-та. До четири месеца Индия планира да се завърне на Луната - очакваме изстрелването на мисията "Чандраян 2", която ще се състои от орбитален, спускаем апарат и луноход. До този момент меки кацания на Луната са извършвали само САЩ и СССР през 60-те и 70-те години на миналия век, както и Китай през 2013 година. Ще видим дали Индия ще се превърне в четвъртата държава, постигнала меко кацане на лунната повърхност. Дано страната успее! Китай все още се възстановява след неочакваната и разочароваща авария на тежкотоварната ракета, поради която изглежда, че възвръщаемата мисия до Луната се отлага за 2019-та. Не е изключено обаче догодина страната да започне подготовка за кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Първо ще бъде изстрелян комуникационен спътник за тази цел, който трябва да се отправи отвъд лунната орбита и чак тогава ще бъде пратен спускаем апарат. Догодина СпейсЕкс трябва да изстреля (най-после!) своята тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" за пръв път, която някой ден би могла да се използва за пилотирани облитания на Луната. Ако има една област, която безспорно ще продължи да се развива, това е областта на малките спътници. Предстои да видим как България ще се позиционира в тази област. През февруари 2018 година на борда на космическия кораб "Драгън" се очаква да лети малкият спътник EnduroSat-1 от типа 1U CubeSat. До този момент България е имала едва два изкуствени спътника в историята: "Интеркосмос 22", известен като "България 1300" (летял през 1981 година) и BulgariaSat-1, спътника на Булсатком. Ако мисията на EnduroSat-1 e успешна, това ще е третият български изкуствен спътник в историята и първият аматьорски радиосателит. Изпълнителният директор на EnduroSat е Райчо Райчев, който е в основата на образователната инициатива Space Challenges. Другото българско предприемаческо начинание, което беше инициирано през 2017 година, е Space Sling, което цели да тества технологии за станции с изкуствена гравитация. Очакваме по-нататъшно развитие на инициативата и през 2018-та година - вероятно технологиите ще бъдат първоначално тествани с малки спътници от типа CubeSat, но все още чакаме потвърждение за това. Приложението на малките спътници до този момент винаги е било ограничено, най-вече до околоземна орбита. От дълги години се питаме дали CubeSat-ите ще намерят и приложение в междупланетната космонавтика Отговор на този въпрос може да има през предстоящата 2018-та година, тъй като когато мисия "ИнСайт" излети към Марс през месец май, с нея като вторичен полезен товар ще се отправят и два малки спътника от типа 6-U CubeSat - те се казват MarCo (Mars Cube One). Очаква се спътниците MarCo да предават информация от кацащия "ИнСайт" към Земята. Това ще е първото внедряване на CubeSat-и в междупланетните изследвания. Относно космодрумите: по последна информация Русия ще започне да строи стартова площадка на космодрума Восточний за ракетата "Ангара" през 2018-та година. Очаква се да бъдат вложени 40 милиарда рубли за тази цел, а първите полети се очертават да са през 2021 година. Междувременно в САЩ се очаква 2018-та да е годината, в която ще почнат дейности на космодрума Спейспорт Америка. До края на декември Върджин Галактик ще премести на космодрума около 30 работника, а догодина - още 85. Дано жителите на Ню Мексико, с чиито финанси е построен космодрумът, останат доволни - Върджин Галактик винаги поддържат оптимистичен тон, дори и когато казват "следващата година почваме работа". Дано в края на тази година за последен път чуем израза "следващата година" и 2018-та да е наистина решаващата година! Вместо заключение: очаква ни една доста вълнуваща 2018-та година, наситена с повече събития в сравнение със сегашната. През 2017-та бяхме свидетели на любопитно развитие на частната космическа индустрия и възвращаемостта на ракетната технология, но от друга страна беше сравнително постна година откъм междупланетни мисии. През 2018-та ще има повече развитие в сферата на междупланетната космонавтика, докато частната индустрия, най-вече в областта на малките ракети и спътници, ще продължи своя стабилен ръст, започнал още от края на миналото десетилетие и продължаващ до ден днешен. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1987-2018-what-to-expect

Стартовият прозорец за втория полет на ракетата Електрон се отваря на 8-ми декември Снимка на ракетата, която предстои да излети следващия месец. Photo credit : Rocket Lab 30 ноември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Частната компания Рокет Лаб оповести вчера в Туитър(източник), че десетдневният стартов прозорец, в рамките на който трябва да излети втората ракета "Електрон", ще бъде открит на 8-ми декември. Компанията оповестява също така, че за пръв път изстрелването ще бъде излъчвано на живо. Напомням на читателите, че космическата ракета "Електрон" е висока 17 метра и може да извежда полезен товар от 150 килограма в околоземна орбита. Това е специализирана ракета за малки спътници, най-вече от типа CubeSat. До този момент всички малки спътници или са били извеждани като вторичен товар от ракета, назначена на друга мисия, или от борда на "Международната космическа станция". Това означава, че създателите им нямат голям избор върху това в каква орбита ще попаднат. С въвеждането на специализираните ракети стават възможни и специализирани мисии на малки спътници - включително междупланетни. Ако компания Рокет Лаб проведе успешни тестове на "Електрон", още догодина ракетата може да изведе на път към Луната апарати, разработени от фирмата Муун Експрес. Засега е сключен договор общо за три изстрелвания до Луната. Първият полет на "Електрон" беше проведен през месец май тази година. Ракетата успешно навлезе в космическото пространство, но третата степен не достигна желаната височина от 500 километра. По време на тогавашния полет "Електрон" нямаше спътници на борда. Този път обаче, независимо че полетът все още е тестов и продължава да има съществен шанс за провал, ракетата ще се опита да изведе три малки спътника - един спътник за заснемане на Земята "Дав" и два "Лемур-2". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1986-2017-rocket-lab-electron-dec-8

Ракетата Союз се е провалила, защото софтуерът й не знаел, че лети от Восточний... 29 ноември 2017 г. 23:01 ч. Днес, ден след злополучния полет на ракета "Союз-2.1б" от космодрума Восточний, вече има яснота каква е причината, довела до провала. Журналистът Анатолий Зак от уебсайта RussianSpaceWeb.com се позовава на вътрешни източници, според които не е имало дефект на хардуера, а става въпрос за софтуерен гаф. Изненадващото и невероятното е, че софтуерът на блока "Фрегат" не е имал правилните настройки за новия космодрум Восточний, а са били ползвани старите настройки, типични за традиционните руски космодруми Байконур и Плесецк. Като резултат от гафа след като "Фрегат" се е отделил от третата степен на ракетата-носител, блокът е променил ориентацията, понеже изчислил, че има голямо отклонение от планираната траектория. "Фрегат" запалил двигателя си, което се оказало самоубийствена маневра - вместо да достигне до правилната орбита, блокът заедно със спътниците влезли обратно в земната атмосфера. Вчерашното изстрелване бе второто, проведено от новия руски космодрум Восточний... и то завърши с провал. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1985-2017-vostochny-failure-causes

А едно време се майтапихме с американските космически совалки... 29 ноември 2017 г. 08:00 ч. През последните няколко години всички се майтапят с непрекъснато отлаганите руски проекти и постоянно провалящите се руски ракети, докато същевременно напомнят колко бурно се разви американската космонавтика в лицето на частните фирми. Като че ли сме забравили, че не винаги беше така. Само преди около 10-15 години руските ракети бяха стабилни (поне що се касае до тези от семейството "Союз", ракетите "Протон" винаги са имали проблематични горни степени). Руските ракети летяха редовно и се знаеше, че ако американците се забавят в плановете си или претърпят някой провал, винаги може да се разчита на тях. А пък космическите совалки бяха обект на всеобщо присмиване заедно с безкрайните им отлагания и проблеми. През 90-те години совалките летяха сравнително редовно - например в периода между 1997 и 1998 г. НАСА проведе общо 13 полета, от които само три претърпяха отлагания. Над 80% от космическите полети бяха реализирани навреме. Но след катастрофата на "Колумбия" през 2003 г. и след последващото завръщане на совалките в експлоатация през 2005 г. подготовката им за полети беше жива мъка... Ръководството на НАСА непрекъснато се страхуваше да не стане още някоя катастрофална авария покрай постоянно падащите отломки от горивния резервоар върху орбиталния отсек. Бяха въведени строги мерки - преди всяко излитане имаше подробни инспекции дали не се е образувало някое ледено парче, което да не падне и да не счупи нещо. Метеорологичните условия трябваше да се перфекти. И птици не трябваше да летят наоколо, че да не ударят совалката. Преди всеки полет непрекъснато се скапваше някой компонент на совалката, което водеше до отлагане на старта и последващи ремонтни дейности. Понякога повредата беше толкова сериозна, че нямаше как да се извърши ремонт на стартовата площадка - а совалката трябваше да бъде изведена от нея и върната обратно в хангара ... което забавяше мисията с месеци. Остарялата космическа совалка се беше превърнала в такава тежест и малцина си даваха сметка колко е наложително нейното пенсиониране, за да се развие космическата индустрия на САЩ. Дори и днес, когато американците търпят някои неудобства, като например че се налагат да пращат астронавти с руски кораби, се вижда, че пенсионирането на остарелите орбитъри е било правилното решение и добре че се е случило, за да може да изгреят на сцената играчи като СпейсЕкс, Блу Ориджин и други фирми. Защото космическите совалки бяха живо олицетворение на всичките възможни недостатъци на централното планиране. Първите планове за совалки били начертани още през 60-те години на миналия век. Основната им задача била ясна: те било да могат да излитат редовно от Земята до орбита и обратно, за да превозват хора и товар. Те трябвало да са евтини. Те трябвало да са възвращаеми и да заменят изцяло останалите невъзвращаеми ракети. В края на 60-те и началото на 70-те години бюджетът на НАСА обаче бил съкратен драстично и за разработката на совалките агенцията се обърнала към военновъздушните сили на САЩ. Те се съгласили да помагат, но на цената на следните изисквания: совалката трябвало да има голям горивен резервоар и да може бързо да връща товар от орбита. Все пак военновъздушните сили имали нужда основно да пращат шпионски сателити и евентуално да могат да свалят такива на вражески държави като СССР. От това решение се появила машина, която не удовлетворявала нуждите на НАСА. Тя била голяма, скъпа, крехка, чуплива. Действително имала голям резервоар и могла да извежда полезни товари и хора, но всички лоши решения на дизайна - странична монтировка, падащи отломки и прочие, били плод на този компромис. Космическите совалки не изпълнили нито една от оригиналните си задачи: полетите им били скъпи, летяли рядко и аварирали често - като две от авариите довели до загубата на 14 астронавти на НАСА. Но какво се случило, когато се видяло, че совалките няма да изпълнят първоначалния си замисъл? Типично за централизираното управление, каквото е характерно за НАСА, започнало оправдаването за по-нататъшното тяхно съществуване. Все пак совалките били ужасно големи машини и вече са били въведени в експлоатация, което било аргумент срещу разработката на друг космически кораб. Фокусът се изместил върху самата им експлоатация и поддръжка, пък да летят докато могат. Впоследствие се намерила и задача за тях - да построят "Международната космическа станция". Но последствията във всяко друго отношение били катастрофални - НАСА загубила кадровия потенциал да разработва нови космически кораби и се превърнала от разработчик в потребител. Като резултат така и не бил създаден заместител навреме, а след катастрофата на Колумбия разработката на "Орион" се проточила до безкрай - което е една от причините днес американски астронавти да летят на руски ракети. Но не било само това - когато има една основна и доминираща машина на пазара, всички се съобразяват с нея. Така е било и със совалката. Разработчиците на ракети изобщо не са се замисляли да продължат работата по възвращаемостта - единственият пример за опит за възвращаемост е бил космическата совалка - и се виждало, че не е много сполучлив, както и че машината е скъпа. И така ракетите си останали в продължение на десетилетия невъзвращаеми и скъпи ... и никой не се е борил да промени това. Действително е трябвало совалката да си замине, за да освободи нишата за по-нататъшното развитие на частните компании. Днес това, което го виждаме в лицето на Илон Мъск или Джеф Безос е плод на новата космическа политика, при която държавните агенции само подпомагат частниците, но на проектен принцип - организира се конкурс и който спечели, той ще е подпомогнат. Дизайнът на ракетите и корабите е изцяло отговорност на частниците, а не е диктуван от НАСА. Което ни връща на въпроса: защо навремето Русия доминираше ракетния пазар, докато САЩ изоставаше, а днес е обратното? Ами защото след разпадането на СССР руските ракетни предприятия имаха само един-единствен ход, за да се спасят - да се ориентират към пазара. Това се оказа правилното решение и скоро руснаците бързо завзеха тази ниша. Космическата политика на САЩ, обратно, беше силно централизирана докъм 2005 година. Едва с идването на Буш младши на власт се заговори за стимулиране на частниците, а политиката беше подкрепяна впоследствие и от администрациите на Обама, а сега и на Тръмп. Докато след 2005 година в Русия, напротив, започна отново епохата на силно централизираните проекти като например космодрума Восточний. Днес в САЩ съществува бизнес климат на нови космически компании. В Русия, обратното, бизнес климатът не е оптимален, а местните предприемачи са още в самото начало на своя път. И вместо да се върви към децентрализиране, се случва точно противното - старата агенция Роскосмос беше разформирована, а на нейно бясно бе създадена коскорпорация, която се мъчи да обедини под крилото си всички останали части на космическата индустрия. Последният старт на космическа совалка, осъществен на 8-ми юли 2011 година. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1984-2017-remembering-the-space-shuttle

В първата част от изречението си си казал очевидна неистина. Анголският спътник ще лети през декември със Зенит, която е украинска ракета. Поне се старай да си точен.

След провала: има ли бъдеще за новия руски космодрум Восточний? Днешното изстрелване бе второто, проведено от новия руски космодрум Восточний... и то завърши с провал. Снимка: Роскосмос 28 ноември 2017 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Не ще и дума - днес е тъжен ден за руската космонавтика. След дълги години строителство и усилена реклама днес от новия космодрум Восточний бе проведено второто изстрелване с руски хидрометеорологичен спътник и още 18 малки спътника, някои от които за нуждите на западни комерсиални фирми. Изстрелването завърши с провал и не беше установен контакт с нито един от тези спътници. Време е да си зададем въпроса: какво е бъдещето на космодрума Восточний? За да потърсим отговор на този въпрос, ще трябва да се върнем десет години назад във времето. Нека си спомним каква беше обстановката през 2007 година. СпейсЕкс провеждаше полетите на първите си ракети "Фолкън 1" и те завършваха с провал. Илон Мъск беше осмиван в медиите. Русия все още беше лидер в световните спътникови изстрелвания. Не просто лидер - страната беше ненадмината! Статистиката за 2007 година бе следната: от общо 68 орбитални полета цели 26 бяха руски, едва 19 американски и 10 китайски, останалите - на други държави. Сега сме в края на 2017-та година. От януари досега са проведени 79 полета. Абсолютен лидер е САЩ с 27 изстрелвания, Русия е на второ място с 18, а Китай е на трето - с 14. От американските изстрелвания цели 16 са на СпейсЕкс - т.е. една-единствена фирма догонва Русия. Какво се случи? Защо руснаците така изостанаха? Нека пак да се върнем през 2007 година, защото тогава не само СпейсЕкс започна да набира скорост. Същата година Владимир Путин подписа директивата за строежа на новия руски космодрум Восточний. Основната идея за строежа на Восточний беше следната: Русия трябваше да намали зависимостта си от Казахстан, тъй като след разпадането на СССР историческият руски космодрум Байконур остана на казахстанска територия. За строежа на Восточний беше избран Амурският регион в руския Далечен изток, който в началото на новото хилядолетие попадна под силното икономическо влияние на Китай и Япония и поради това Русия се надяваше да премести там индустриалните си центрове. Така можем да заключим, че решението за Восточний беше взето преди всичко от политическа гледна точка, без да е задължително съобразено с икономическите възможности на Русия. Ето какъв беше първоначалният план за развитието на Восточний: -до 2010 година: предварителни проучвания -между 2010 и 2015 година: строителство: пътища, жп линии, електрическа инфраструктура и водоснабдяване, стартови площадки -2015 г. - първо изстрелване от новия космодрум в безпилотен режим -2018 г. - първо пилотирано изстрелване на нов руски космически кораб -2020 г. - преместване на цялата пилотирана програма от Байконур на Восточний. Восточний трябваше да е нещо повече от обикновен космодрум - той щеше да се превърне в центъра на бързо развиващата се космическа програма на Русия. Оттук трябваше да се изстрелват новите роботизирани и пилотирани мисии до Луната и Марс. Годината е 2017-та. До този момент са проведени едва две изстрелвания - едното успешно, през 2016 г., с ракета "Союз" и научен спътник "Ломоносов". Другото беше днес, на 28-ми ноември и то завърши с провал. Далеч сме от първоначалните представи за Восточний. Всъщност трябва да признаем, че дори и днешният полет да беше успешен, въпросите и съмненията около космодрума щяха да останат. Какво представлява днес Восточний? Защо изглежда такъв, какъвто е? Според предварителните проучвания Восточний трябваше да бъде екипиран със стартови площадки за новата пилотирана руска ракета "Рус-М". Тази ракета беше предложена от РКК "Енергия" през 2009 година, но си остана само на чертожната дъска и никога не бе пристъпено към разработването й. През 2011 година новоизбраният ръководител на Роскосмос Владимир Поповкин оповести, че няма нужда да се прави "Рус-М" - възможностите й биха се доближавали до тези на ракетите от семейството на "Ангара", които по това време бяха разработвани в продължение на близо 20 години и времето за първите им полети наближаваше. Така беше взето решението, че в основата на новите руски проекти ще са ракетите "Ангара", като ще бъде създаден специален вариант за пилотирани цели "Ангара-5П" (буквата "П" идва от "пилотиран"). Дотук хубаво, но към тогавашния момент имаше два съществени проблема: единият е, че единствената стартова площадка за "Ангара" се намираше на северния военен космодрум в Русия на име Плесецк, а другият е, че ракетата все още не беше летяла, включително поради отлагания на строежа на стартовата площадка на Плесецк. В крайна сметка два тестови полета бяха проведени през 2014 година. Досега са и единствените. Към 2012-та година във Восточний вече бяха наляти милиарди рубли, а забавянията бяха налице. Някои от руските министерства описваха космодрума с думата "дългострой" - т.е. необоснован проект в състояние на безкраен строеж. С избирането на "Ангара" за основна ракета на руската програма излезе наяве важен факт - ако тепърва щеше да се прави стартова площадка за нея на Восточний, нямаше начин да се изпълни политическата заръка за добютен полет през 2015 година. Така през 2012 година от немай къде Поповкин реши първата площадка на Восточний да е за съществуващите ракети "Союз 2" - просто за да може нещо да излети до 2015 година, каквото и да е, само и само да се изпълни заръката на Путин. Има много подробна статия на сайта на Анатолий Зак Russian Space Web относно взимането на решение за площадка за "Союз" (източник), но няма да я преразказвам в подробности. Само ще спомена, че днес, шест десетилетия след полета на първия изкуствен спътник "Спутник 1", Русия развива космонавтика в 21-ви век с 60-годишни ракети от семейството "Семьорка". Тук трябва да отбележа, че руснаците се справиха доста добре и изпълниха плана само с три-четири месеца закъснение. Е, първият полет от Восточний беше проведен не през 2015 година, а през април 2016 година. Рядко космическите проекти се изпълняват толкова бързо и без съществени отлагания. Адмирации! Но е факт, че засега от Восточний могат да се провеждат единствено полети на руските ракети от семейството "Союз 2", при това само в безпилотен режим. Стартова площадка за "Ангара" ще има едва след няколко години. Междувременно времената се промениха - настъпи кризата в Украйна, САЩ наложиха санкции на Русия, бюджетът на Роскосмос беше драстично съкратен... и се стигна до поредните промени на плановете. За тях писах на страниците на КОСМОС БГ по-рано през годината - Русия ще се откаже от използването на ракети "Ангара" за пилотирани цели, а новите кораби "Федерация" ще използват ракета "Сункар" (известна още като "Союз 5"). Тази ракета е производна на "Зенит". Стартова площадка за "Ангара" на Восточний ще има, но ще е само за безпилотни мисии. Що се касае до пилотираните полети... ами засега ще се провеждат от Байконур, защото само там има необходимата инфраструктура. Пилотирани полети от Восточний? Ще се мисли за тях едва през втората половина на следващото десетилетие след пристъпването към строежа на свръхтежка ракета - т.е. бихме могли да ги видим чак след 2030 година. Така Русия дава заден ход за Восточний, който днес си остава космодрум с единствена стартова площадка за ракети "Союз 2". Струва си да зададем въпроса: какъв е икономическият смисъл от Восточний в настоящия му вид? Говорим за икономическия смисъл, не за политическия. Политическите цели са ясни и бяха упоменати в началото на статията - независимост от Казахстан и развитието на местната индустрия. Какъв е икономическият смисъл, сиреч - каква ще е пазарната полза на Русия от съществуването на Восточний? Ето каква е обстановката към днешно време: освен на Восточний, стартови площадки за "Союз" има на следните космодруми: на Плесецк (за военни стартове на Русия), на Байконур (за пилотирани стартове), на Куру във Френска Гвиана (които се използват за нуждите на европейската космонавтика). Тук трябва да подчертаем следното: колкото и да говорят руските политици за зависимост от Казахстан и затова, че Байконур е в чужда държава, бъдещето на стария космодрум е оптимистично: той е под аренда чак до 2050 година, тъй че ще сме свидетели на полети от него още дълго време. Байконур няма да си отиде скоро, там се намират стартовите площадки и на други важни за Русия ракети като "Протон", докато всякакви кроежи за нови площадки и нови ракети не напускат чертожните дъски или се осъществяват с десетилетни забавяния. Не става ясно как Русия ще рекламира Восточний пред западните фирми и защо те биха предпочели да изстрелват от това място - освен ако няма отстъпки в сравнение с полетите от други космодруми. Но това изглежда безсмислено - нещо повече, в случая географското местоположение има значение - товароподемността на ракетите "Союз" от Восточний е много по-малка от тази на същите ракети, но изстрелвани от Куру във Френска Гвиана. Това не означава, че комерсиални полети няма да има изобщо - през 2018, 2019 и 2020 година ще бъдат проведени изстрелвания за британската компания OneWeb, която ще предоставя интернет услуги. Ще го има и традиционният превоз на малки спътници от типа CubeSat, каквото имаше и при днешния полет. Междувременно пазарът на изстрелвания се променя - частните компании в САЩ и Западна Европа тепърва ще се развиват. СпейсЕкс вече влезе в разгара си - компанята има зад гърба си десетки успешни изстрелвания и съвсем малко провали. От друга страна ракетите на Русия летят все по-рядко, а провалите зачестяват. Има ли бъдеще Восточний? Вероятно да - особено ако руското правителство продължи да подкрепя космодрума и има поне скромен комерсиален интерес. Но по всичко изглежда, че това ще е рядко използван космодрум, а Русия ще продължи да изостава от съвременните тенденции. Засега страната върви по пътя на Португалия от времето на Великите географски открития - португалските мореплавания от 15-ти и 16-ти век са били едни от най-престижните в световен мащаб. Въпреки това след столетия Португалия започнала да изостава в тази област. Русия няма да изчезне от космическата сфера и все още би могла да бъде полезна - но ще заема все по-второстепенно място. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1983-2017-future-of-vostochny

АВАРИЯ: Руска ракета Союз-2.1б излетя от космодрума Восточний, но няма контакт със спътника Метеор-М №2-1 Днешното изстрелване бе второто, проведено от новия руски космодрум Восточний. Снимка: Роскосмос 28 ноември 2017 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Днес в 07:41 ч. българско време от новия руски космодрум Восточний излетя космическата ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат", основен спътник "Метеор-М" №2-1 и още 18 малки спътника. Девет минути и двадесет и три секунди след началото на полета беше потвърдено отделянето на "Фрегат" от тристепенната ракета-носител в първична орбита. Полетът първоначално беше обявен като успешен (източник: Роскосмос). Руските медии оповестиха (източник), че вицепремиерът Дмитрий Рогозин е поздравил екипа във връзка с благополучното изстрелване. Радостта обаче се оказа кратка, а успехът - обявен по-рано, отколкото е трябвало... Няколко часа по-късно медиите обявиха, че все още не е установен радиоконтакт с "Метеор-М". Роскосмос също потвърди, че е възникнала непредвидена аномалия - спътникът не се намира в целевата орбита. До този момент не е ясно каква е причината за провала, а понастоящем специалистите анализират постъпилата информация. Според Интерфакс (източник), които се позовават на свой осведомител от ракетно-космическия отрасъл, има човешка грешка - по време на първото запалване на двигателите на блока "Фрегат" той не е бил в нужната ориентация за извеждане в орбита, поради което блокът заедно с прикачените към него спътници паднали в Атлантическия океан. ТАСС от своя страна се позовават на друг източник, според който първото включване на двигателите на "Фрегат" се е случило според плана в точния момент, но не е ясно дали е завършило в точното време или е било прекратено предварително. Възможно е блокът да се е взривил. Каквато и да е причината за аварията, тя нанася сериозен удар върху руските космически планове, още повече, че космодрумът Восточний е най-мащабният руски космически проект след разпадането на СССР. Тогава старият космодрум Байконур остана на територията на Казахстан, а за да могат да провеждат свои полети, руснаците трябва да се съобразяват с чужда държава. Строежът на Восточний започна след 2007 година в Амурската област, на мястото на изоставената ракетна площадка Свободний. Днес той е оборудван с модерна и съвременна техника, а на 28-ми април 2016 година беше проведено първото изстрелване. Днешното бе второто, а до края на 2017-та беше предвиден още един полет. Не е ясно как ще се отрази аварията на по-нататъшния график. Това не е първият проблем, възникнал с ускорителен блок "Фрегат" този месец. В началото на месец декември трябваше да излети ракета "Зенит" с блок "Фрегат" и анголски спътник "Ангосат-1", но по време на наземната подготовка и зареждането на "Фрегат" с гориво преди няколко дни възникнаха проблеми с клапаните. Сега стартът е насрочен за 26-ти декември, но е възможно покрай днешната авария да бъде изместен и за по-нататък през 2018 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1982-2017-soyuz-21b-failure

Космическата ракета Союз-2.1б беше изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-2.1б" със спътника "Метеор-М" №2-1. Photo credit : Roscosmos 25 ноември 2017 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 25-ти ноември 2017 година, космическата ракета "Союз-2.1б" беше изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и приведена във вертикално положение. Изстрелването е планирано за 28-ми ноември в 07:41 ч. българско време. Ако всичко мине наред, ракетата ще изведе в орбита хидрометеорологическия руски спътник "Метеор-М" №2-1. Като вторичен полезен товар ще летят и малките спътници "Бауманец-2", "LEO-Vantage", "AISSat", "IDEA", "SEAM". Това ще е второто изстрелване от новия руски космодрум Восточний, която беше въведен официално в експлоатация през пролетта на 2016-та година. Восточний е най-мащабният космически проект, предприет от съвременна Русия и е обусловен от това, че след разпадането на СССР историческият космодрум Байконур, откъдето навремето са излитали Гагарин и първите космонавти, остана на територията на Казахстан. Така Русия остана в неприятното положение да се съобразява с чужда държава. Руската космонавтика премина през тежки изпитания и кошмарни провали, но Восточний дава повод за оптимизъм. Един бърз поглед към новия космодрум показва, че и в Русия нещата вече са се променили и че модернизацията, макар и със закъснение, е пристигнала и там. Не говорим само за лъскави сгради и нови съоръжения. В продължение на десетилетия съветските инженери е трябвало да се борят с лошото време и да работят на открито, за да обслужват космическите ракети преди старта. На Восточний тези времена вече са в историята - построена е т.нар. Мобилна кула за обслужвания. Кулата може да обгръща цялата ракета и е съвместима с носителите "Союз-2.1а", "Союз-2.1б" и "Союз-2.1в". Екипирана с асансьори, кранове, вентилация и климатични системи, кулата дава възможност на работещите да се трудят защитени от прищевките на метеорологичните условия до последния момент, непосредствено преди старта. За допълнителна информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1980-2017-25-nov-soyuz-rolled-out

Спътникът BulgariaSat-1 най-накрая започна да излъчва 24 ноември 2017 г. 12:45 ч. Най-после, след дълги месеци очакване, спътникът на Булсатком BulgariaSat-1 започна да излъчва, съобщава Дилян Янакиев от уебсайта TV-Novini.com (източник). Напомням на читателите, че BulgariaSat-1 бе изстрелян успешно на 23-ти юни 2017 г. с ракета-носител "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това е първият геостационарен комуникационен спътник на България и вторият спътник на страната след полета на Bulgaria 1300 през 1981 година. Спътникът е произведен от Space Systems/Loral и е базиран на спътниковата платформа SSL-1300. Кадър от изстрелването на първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1 през юни. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1979-2017-bulgariasat-1-starts-broadcasting

Ракетата Союз-2.1б беше сглобена и е готова за извеждане на стартовата площадка на космодрума Восточний 3 ноември 2017 г. 17:15 ч. Роскосмос днес съобщи (източник), че космическата ракета "Союз-2.1б" е вече изцяло сглобена и е готова да бъде изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний. Извеждането е планирано за сутринта на 25-ти ноември, а самото изстрелване ще бъде проведено на 28-ми ноември 2017 година. Това ще е второто излитане от новия руски космодрум Восточний, който беше въведен в експлоатация през пролетта на миналата година. Ако всичко мине наред, "Союз-2.1б" ще изведе в орбита ускорителен блок "Фрегат" и руски спътник за дистанционно сондиране на Земята "Метеор-М" №2-1. В готовност за полет! Втората ракета "Союз 2" беше сглобена за изстрелване от космодрума Восточний. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1978-2017-rocket-assembled-vostochny

Среща с Рама?! За пръв път беше установено навлизането на обект от междузвездното пространство в Слънчевата система! Астероидът 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) през погледа на художник. Image credit : Credits: European Southern Observatory/M. Kornmesser 23 ноември 2017 г. 17:03 ч. Светослав Александров. На 19-ти октомври 2017 г. телескопът Pan-STARRS в Хаваите откри бързо придвижваща се точка на нощното небе. Подобно нещо се случва често и е типично за обичайните малки астероиди, които обикалят около Слънцето. Но през следващите дни учените успяха да изчислят орбитата на обекта и стана ясно извън всякакво съмнение - той не е от нашата Слънчева система, а идва от междузвездното пространство. Към момента на откритието обектът, по-късно получил обозначение и наименование 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), вече бил преминал най-близката точка от нашето Слънце и започнал да се отдалечава от нас - следователно ставал все по-блед и труден за наблюдаване. И въпреки това наземните телескопи установили един невероятен факт. До този момент две статии са публикувани в научни списания - една в Nature и една в The Astrophysical Journal. И двете проучвания са единодушни в това: обектът е изключително дълъг - между шест и десет пъти по-дълъг, отколкото е широк! Историята силно напомня на романа на Артър Кларк "Среща с Рама". Според сюжета на книгата Рама, издължен обект с изкуствен произход, навлиза в Слънчевата система от друга звезда. В реалния случай обаче учените са скептични по отношение на извънземния характер на 1I/2017 U1 (‘Oumuamua). Астрономът и блогър Фил Плейт казва следното (източник): един изкуствен цилиндър като Рама би се въртял около оста си, за да имитира гравитация. Но 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), напротив, се прекатурва от край до край. Един космически кораб, който би се държал по този начин, вероятно би бил мъртъв, без мощност и без възможност за контрол. "Така че една дълга скала, колкото и да е необичайна, е най-малко странното обяснение", смята Плейт. Тъй че почти със сигурност става въпрос за астероид. Това по никакъв начин не означава, че не е интересен. За пръв път човечеството имаше възможност да изучи обект, идващ от междузвездното пространство! Малко сухи факти за 1I/2017 U1 (‘Oumuamua): обектът идва приблизително от посоката на звездата Вега от съзвездието Лира. Скоростта му е 95 000 km/h. Възможно е да е скитащ обект - да не е обикалял около нито една звездна система в продължение на милиони години, преди да навлезе в нашата Слънчева система. Цветът му е червеникав, подобен на цвета на обектите от външната Слънчева система като Плутон. Потвърдено е също така, че около него няма прах - т.е. не е комета. Вероятно е съставен основно от скали и може би метали, но не притежава воден лед. Обектът е преминал орбитата на Марс на 1-ви ноември. Ще прекоси орбитата на Юпитер през май 2018 г., а на Сатурн - през януари 2019 г., след което ще продължи своя път извън Слънчевата система, по посока на съзвездието Пегас. Големите наземни телескопи ще продължат да наблюдават 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) докъм средата на декември тази година, когато вече ще е твърде блед за каквито и да е съществени наблюдения. Бихме ли могли да изпратим космическа мисия? За съжаление макар и да можем да пращаме автоматични станции до близки и далечни планети, с 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) нещата стоят по различен начин. Лари Кос, инженер от НАСА, е обяснил пред Арс Текника (източник), че за да можем да осигурим специфичния импулс, необходим за да догоним обекта, има нужда от доста гориво - около 800 тона в околоземна орбита, т.е. теглото на две Международни космически станции. И с това гориво ще може да бъде осигурено изпращането едва на 10 килограмов космически апарат - скромен, евентуално би имал GoPro камера и рудиментарни авионики. Не разполагаме с такава ракета, способна да изведе толкова много гориво. Даже най-мощната Space Launch System, която НАСА разработва за изпращането на пилотирани кораби до Луната и Марс, ще може да изстреля в орбита 70 тона гориво. Тъй че сега ще пропуснем възможността да изучим обекта с космически апарат. Но нека не униваме - има достатъчно астероиди в близост до нас и съвсем скоро, още догодина, два такива ще бъдат посетени от роботизирани станции. Японската автоматична станция "Хаябуса 2" и американската "Озирис-Рекс" ще достигнат през лятото на 2018-та до техните съответни астероиди Рюгу и Бену. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1977-2017-first-interstellar-asteroid