SAlexandrov

Индийският орбитален апарат около Марс засне прекрасна снимка на планетата и нейните облаци Камерата MCC на индийската "Марсианската орбитална мисия" засне тази чудесна снимка на 9-ти ноември 2017 г. Photo credit : ISRO 22 ноември 2017 г. 18:11 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Индия, която понастоящем изучава Марс от орбита, засне прекрасна снимка на планетата на 9-ти ноември. Към момента на заснемането на изображението станцията беше на разстояние 42 433 километра от Марс. Разделителната способност е 2.2 km/pixel, а на снимката ясно се виждат следните вулканични формации: Olympus Mons, Pavonis mons, Ascraeus mons. Облаците, които са показани със стрелка на снимката, се намират над Ascraeus mons. Напомням на читателите, че индийската "Марсианска орбитална мисия", също така известна в медиите и като "Мангалиан" (от санскрит: मंगल мангала, "Марс" и यान яна, "кораб, съдина"), е изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013 година. Тя пристига успешно в орбита около Марс на 24-ти септември 2014 година и с това Индия се превръща в едва третата държава след САЩ и СССР, достигнала до Марс със собствен апарат и със самостоятелно изстрелване (не броим Европейската космическа агенция, която е обединение от европейски държави и освен това двете й мисии "Марс Експрес" и "ЕкзоМарс" са изстреляни от Русия). "Мангалиан" работи и до ден днешен и се очаква да е в добро състояние до 2020 година. Следващата мисия на Индия до Марс "Мангалиан 2" ще бъде изстреляна през 2020 г. и също ще е орбитална мисия, като засега към нея не се планира да се праща спускаем апарат или марсоход. За повече информация: ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1976-2017-india-mom-latest-mars-photo

Самоук човек, плоскоземец, построил сам ракета - ще се самоизстреля в събота Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com 20 ноември 2017 г. 20:55 ч. Светослав Александров. След като технологиите станаха масово достъпни за много хора, беше само въпрос на време да се появят и подобни чешити. Да, вярно е - днес мнозина са обхванати от мечтата сами да летят в космоса или да изпратят свой собствен спътник. И докато Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и имена от този клас будят възхищение, Лудия Майк Хюз е достоен за реклама по телевизията с голям лозунг: "Деца, не правете това у дома!" Чудакът е на 61 години и работи като шофьор. На час получава по $15 долара, но е успял да спести около $20 000, за да построи своя собствена ракета. Това не е поредната аматьорска ракета, каквито разни клубове по моделизъм правят, изстрелват и даже с тяхна помощ снимат Земята отвисоко. Не, това е пилотирана ракета и Майк Хюз ще се самоизстреля. Полетът е насрочен за събота, на 25-ти ноември и ще се излъчва на живо, но само за платени абонати. Очаква се по време на полета ракетата да се качи на височина до 2 километра, след което да прелети над призрачния град Ембой в Калифорния. Не е нужно да казвам, че подобно начинание е изключително рисково - при подобен опит с ракета през 2014 година Лудия Майк Хюз едва не се пребил до смърт, след като парашутът му се е разкъсал. Отървал се само с дребни травми. Запис от тогавашното му изстрелване има на този линк (справка-Youtube). "Ако не си уплашен до смърт, значи си идиот", казва Хюз по повод предстоящия му полет. "Адски плашещо е, но никой няма да се отърве жив от тоя живот. Обичам да правя изключителни неща, каквито никой друг не прави. Никой в историята на човечеството не е проектирал, построил и впоследствие не се е самоизстрелял в негова собствена ракета". "Аз съм ходещо риалити шоу", хвали се Лудия Майк. На всичкото отгоре той е и плоскоземец - един от малцината на този свят, които вярват, че Земята е плоска. Даже главният спонсор на ракетата му е организацията Research Flat Earth. "Не вярвам в науката", твърди Хюз. "Знам неща за аеродинамиката и флуидната динамика и как нещата се придвижват във въздуха, за размера на ракетните сопла и тягата. Но това не е наука, това е просто формула. Няма разлика между науката и научната фантастика". В един момент Лудия Майк Хюз планира да построи ракета, която да е способна да го закара до самия космос, откъдето да види Земята със собствените си очи. Но преди това той трябва да прелети с ракетата си над Ембой в Калифорния... и да оцелее. "Някои хора имат мечти, а други - кошмари. Ние ще разберем това кое от двете е съвсем скоро... лично аз пожелавам на този мъж целия успех в света", пише Джим Кентрел, бивш сподвижник на Илон Мъск и сегашен ракетен предприемач, основател на компания Вектор. За повече информация: уебсайта на Лудия Майк Хюз, madmikehudges.com http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1975-2017-mad-mike-preflight

Вижте най-добрите снимки, заснети през изминалата седмица от повърхността на Марс! Тази снимка беше заснета от лявата камера Mastcam на марсохода "Кюриосити" на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 20 ноември 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Последната седмица се оказа изключително продуктивна за заснемането на повърхността на Марс от марсохода "Кюриосити" и журналистът Ленърд Дейвид е подбрал чудесна колекция от нови снимки. Приятно разглеждане! Тази снимка беше заснета от предната камера за избягване на опасности Front Hazcam Right B на 18-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Тази снимка също беше заснета на 18-ти ноември от камерата ChemCam Remote Micro-Imager. Тези отвори са резултат от използването на мощния лазер, който изпарява част от почвения материал и бордовият спектрограф анализира получената плазма - така учените разбират ценна информация за минералния състав на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL Тази снимка бе заснета от лявата камера Mastcam на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Камерата MAHLI може да прави детайлни снимки на скалите отблизо. Тази фотография е заснета на 18-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1974-2017-best-curiosity-photos-november

Спътникът Метеор-М №2-1 беше прикачен към ускорителния блок Фрегат. Второто изстрелване от космодрума Восточний наближава! 20 ноември 2017 г. 17:00 ч. Роскосмос оповести (източник), че на 17-ти ноември бяха завършени процедурите по прикачването на изкуствения спътник "Метеор-М" №2-1 към ускорителния блок "Фрегат". Изстрелването на хидрометеорологическия спътник е планирано за 28-ми ноември. Това се очертава да бъде второто изстрелване от новия руски космодрум Восточний, който през април миналата година официално започна дейност с благополучното излитане на ракета "Союз 2" и гама-лъчевия астрономически спътник "Михаило Ломоносов". Общо два полета са планирани за 2017-та година, единият през ноември с "Метеор-М" №2-1, а другият през декември със спътниците "Канопус-В" №3 и 4. Безспорно строежът на Восточний е най-мащабният, скъпоструващ и амбициозен проект на руската космонавтика след рухването на СССР. Когато Съюзът се разпадна в началото на 90-те години, историческият космодрум Байконур, откъдето е излетял първият космонавт Юрий Гагарин и множество други важни мисии, остана на територията на новата държава Казахстан. Също както в САЩ някои хора се дразнят на това, че американските ракети "Атлас 5" работят с построени в Русия двигатели, така и в Русия се дразнят, че за да провеждат космическите си проекти, сега трябва да се съобразяват с чужда държава. Ето защо толкова много пари и усилия бяха вложени в строежа на изцяло нов космодрум в Далечния Изток, който си е част от Русия и така руснаците могат да скъсат с тази дразнеща за тях зависимост. Тепърва предстои да видим доколко Восточний ще бъде успешен. Едно е ясно - Русия планираше постепенно да измести всички полети от Байконур към новия космодрум, както безпилотни, така и пилотирани. Сега обаче тази опция изглежда твърде скъпа и в близко бъдеще ще бъдат провеждани само безпилотни стартове, вероятно това включва полети и на роботизирани автоматични станци до Луната. Строежът на новата ракета "Союз 5" и пилотирания космически кораб "Федерация", който ще замени стария ПК "Союз", ще бъде фокусиран основно върху Байконур, тъй като там се намира цялата налична инфраструктура за подготовка на космонавти. Снимка от прикачването на спътника "Метеор-М" №2-1 към ускорителния блок "Фрегат". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1973-2017-approaching-second-vostochny-launch

ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър прекоси орбитата на марсианската луна Фобос "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" направи тази цветна снимка на Фобос на 26-ти ноември 2016 година. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 20 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 16-ти ноември т.г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" прекоси орбитата на марсианската луна Фобос. Това е важна стъпка напред към установяването в окончателната научна 400-километрова кръгова орбита, откъдето "Трейс Газ Орбитър" ще започне изучаването на Червената планета. Прекосяването на орбитата на Фобос не е еднозначно на облитане на луната. Напротив, екипът на мисията направи всичко възможно по време на пресичането Фобос да се намира възможно най-далече от "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Преминаването на орбитата на Фобос се случи около апоцентъра (т.е. най-далечната точка, в която "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" отстои от Червената планета). Перицентърът е на около 100 километра от повърхността - т.е. в марсианската атмосфера. Автоматичната междупланетна станция използва силите на триене и съпротивление с атмосферата, за да коригира орбитата си - тази процедура се нарича "аеробрейкинг" и чрез нея корекциите стават с минимален разход на гориво. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" представлява двустъпкова програма на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия за търсенето на живот на Марс. В рамките на първата стъпка, на 14 март 2016 г. беше изстреляна автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а пристигането в орбита беше на 19 октомври 2016 година. През настоящата 2017 г. "Трейс Газ Орбитър" се занимава основно с коригирането на орбитата си и ако това приключи с успех, основната научна мисия ще започне в началото на 2018 година. Мощните научни инструменти на борда на станцията ще могат да откриват следи от редки газове в атмосферата на Червената планета, които може да са показателни за наличието на живот. Втората стъпка ще бъде осъществена най-рано през 2020 година, когато ще бъдат изстреляни спускаема платформа и марсоход. В рамките и на двете стъпки има българско участие - сега в орбита около "Червената планета" на борда на "Трейс Газ Орбитър" лети построения в България прибор за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО", а през 2020 година на спускаемия апарат ще полети и "Люлин-МЛ". Това е важно завръщане на България в сферата на междупланетните изследвания, след като предишни опити за достигане на Марс с наше участие - през 2011 г. (руската мисия "Фобос-Грунт") и през 1996 г. (руската мисия "Марс 96") завършиха с неудачи. България вече е изпращала наш инструмент до Луната през 2008 г. на борда на индийската мисия "Чандраян-1", а преди това през 80-те години сме имали участие в мисиите за изучаването на халеевата комета "Вега", както и на станцията за изучаване на Фобос - "Фобос 2". Сега, след като имаме присъствие на борда на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", продължава традицията да участваме в руските междупланетни програми. За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1972-2017-exomars-crosses-phobos-orbit

ГКНПЦ Хруничев оповести успешно огнево изпитание на агрегатния модул на ракетата-носител от лек клас Ангара-1.2 17 ноември 2017 г. 15:07 ч. Днес ГКНПЦ "Хруничев" оповести, че горивната система на агрегатния модул на ракетата-носител от ново поколение "Ангара-1.2" е преминала през успешно статично запалване. Това изпитание се явява важен и заключителен етап на наземните тестове преди същинските полетни изпитания. Температурните и вакуумни изпитания на модула бяха проведени през ноември 2016 г. - т.е. преди една година. Източник: ГКНПЦ Хруничев Агрегатният модул на "Ангара". Снимка: ГКНПЦ "Хруничев" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1971-2017-angara-successful-static-firing

Уникално: астронавт засне изгарящ метеор в земната атмосфера! 17 ноември 2017 г. 15:05 ч. Докато заснемаше видеоклип на Земята от космоса, астронавтът на Европейската космическа агенция Паоло Несполи неочаквано улови на кадрите изгарящ метеор в земната атмосфера. Въпросното видео бе заснето на 5-ти ноември, докато "Международната космическа станция" преминаваше от южните части на Атлантическия океан към Казахстан. Станцията се намира на 400 километра от земната повърхност. Няма как да се установи с точност откъде е дошъл този неочакван космически нашественик. Има три метеорни потока в рамките на последния един месец. Те причиняват явление, което наричаме на разговорен език "падащи звезди" или "звездопад". Разбира се, това не са истински звезди, а частички от комети, които навлизат в атмосферата с висока скорост и изгарят. В случая метеорът може да идва от Тауридите, който имаше пик преди няколко дни, на 10-ти ноември. Може и да е ранен Леонид - метеорен поток, чийто пик ще е на 17-ти и 18-ти ноември. Метеорният поток Ориониди пък имаше пик в края на октомври, но ще остане активен до края на ноември. На видеото, което можете да изгледате, натискайки връзката отдолу, ще забележите и други любопитни явления, например множество светкавици, които периодично проблясват в земната атмосфера. Натиснете тук, за да изгледате цялото видео (препратка към Youtube). Това е кадърът, на който се вижда преминаващ метеор в земната атмосфера. Photo credit : ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1970-2017-nespoli-meteor

Бизнесът на близкокосмическата компания Уърлд Вю потръгна с оптимистични темпове Кадър от изстрелването на "Стратолит" на 1-ви октомври от космодрума Тусон. Photo credit : World View 17 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато частната компания Уърлд Вю започна да провежда височинни полети на балони до близкокосмическото пространство през 2013 година, тя привлече вниманието на обществеността с плановете си да извозва туристи на близкокосмическа височина, при това само за около $75 000 долара - фракция от цената, което например е предложена от Върджин Галактик. Т.нар. "близкокосмическо пространство" всъщност представлява регион от земната атмосфера, обхващащ стратосферата и мезосферата (на височина между 15 и 100 километра над Земята), от който вече може да бъде забелязана космическата чернота и да бъдат направени наблюдения и научни изследвания. Но докато перспективите за близкокосмически туризъм продължават да подбуждат желанията ни да летим колкото се може по-скоро, Уърлд Вю засега не бърза с пилотираните полети - още повече, че търсенето за безпилотни комерсиални полети е толкова голямо. До този момент компанията е провела около 50 тестови и комерсиални полета със своя роботизиран апарат "Стратолит". Четири изстрелвания имаше през септември и октомври, като сред тях включваме и първото изстрелване от космодрума Тусон. "Ние изненадващо имаме работещ и изключителен бизнес от роботизирани полети, тъй че ще позволим той да е на предни позици, докато пилотираните полети ще последват след това", съобщава за Тусон.com Тейбър МакКалъм, един от съоснователите на Уърлд Вю. Джейн Пойнтър, също съосновател и съпруга на МакКалъм допълва: "Има клиенти, които ни чукат на вратите" и очаква от Тусон да има около 100 изстрелвания годишно. Макар че компанията засега не бърза да почне да провежда пилотирани полети, тя вече е започнала процедурите по получаването на лиценз от Федералната авиационна администрация за тази цел. Надеждите са, че някой ден туристическите полети ще станат евтини. "Ние бихме могли да използваме опита от роботизираните полети при големи височини, за да се научим как да провеждаме пилотирани и така да направим тяхната цена много, много по-малка", коментира МакКалъм. Междувременно бизнесът с роботизирани полети процъфтява. Сега за компанията работят 70 души на пълен работен ден с годишна заплата от около $60 000 долара годишно. Плановете са за наемане на още 400 работника. Засега полетите на полезен товар с роботизиран апарат "Стратолит" няма стандартна цена, но възлиза грубо на около няколкостотин хиляди долара, което е по-евтино от спътниците. Уърлд Вю провежда много полети, някои от които са за нуждите на отбраната на САЩ, но има и за публични агенции като НАСА, НОАА, Бол Еърспейс. А през юни 2017 година компанията изстреля до ръба на космоса много необичаен полезен товар - пилешки сандвич Zinger на заведението за бързо хранене KFC. Това беше невероятен пиар както за Уърлд вю, така и за KFC, а благодарение на полета стана възможно да се тества нов механизъм за ориентацията на слънчевите панели на "Стратолит" към Слънцето, което позволява дългосрочни роботизирани полети. Уърлд Вю се оказва една от развиващите се аерокосмически фирми и докато не всички от този бранш оцеляват - някои фалират, а други са в полуживо състояние в продължение на дълги години, тази си е намерила важна пазарна ниша. Да се надяваме, че компанията ще расте и занапред, за да можем да видим някой ден и пилотирани полети. Междувременно нейните "Стратолит"-и имат голям потенциал и съвсем скоро дейности, които някога се извършваха само от спътници, ще станат възможност да се вършат и от височинни балони, намиращи се на ръба на космоса. За допълнителна информация: Тусон http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1969-2017-world-view-business

2017-та година е рекордна по брой изведени спътници в орбита! 16 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Въпреки че може би е малко рано за т.нар. "празнични" статии, които по традиция публикувам на страниците на КОСМОС БГ и в които давам поглед към следващата година и правя обзор на изминаващата, някои интересни факти вече излязоха, на базата на които можем да оценим сегашната 2017-та година. Казано накратко, спътниковата индустрия процъфтява! Това е особено валидно за сферата на малките сателити. Съгласно доклада, публикуван от престижния технологичен и иновационен център Catapult, в периода между юли и септември 2017-та година са изведени общо 83 малки спътника (като под "малък спътник" се разбира такъв, тежащ под 500 килограма). За цялата 2017-та броят на изведените малки спътници е 273, с което е счупен предишният рекорд от 273-та година, когато бяха изведени 202 малки спътника. "До края на 2017 г. очакваме общия брой на изведени малки сателити да надвиши 300, базирано на очакваните изстрелвания. Това е показател колко бурно расте тази част от сектора и ние считаме, че от 2017 до 2020 г. ще бъдат изстреляни поне 1 300 малки спътника", съобщава Флориан Деконик, един от съавторите на доклада. Докладът също така анализира сектора на малките ракети, който ще позволи по-чест достъп до специализирани орбити. Говорим за ракети, които ще имат товароподемност от не повече от 500 килограма до околоземна орбита. Разработваните ракети ще използват различни методи за достигане до космоса: 65% от тях ще разчитат на вертикално изстрелване, 11% - на хоризонтално, което включва извеждането от борда на самолет, 10% търсят алтернативни методи като например извеждане от балон. Като заключение можем да кажем, че 2017-та година е рекордна по отношение на общия брой изведени спътници (независимо от размера им, малки или големи). За повече информация: Catapult http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1968-2017-satellite-record

До броени дни СпейсЕкс ще изстреля "Зума" : най-засекретената мисия в историята на американската космонавтика през последните години 15 ноември 2017 г. 17:05 ч. Космическите програми на САЩ и Западна Европа са рядко строго секретни - някак си нуждата от цялостна секретност е отпаднала след края на Студената война. Докато Русия и Китай никога не излъчват военните си стартове и рядко дават каквато и да е ценна информация, Националният разузнавателен офис на САЩ няма нищо против излъчването на изстрелванията на живо, дори и това да е само за началните етапи на полета, освен това знаем в продължение на месеци че предстои изстрелване на класифициран полезен товар и някакви базисни факти за шпионския спътник. Сега обаче е различно. За предстоящето изстрелване на "Зума", което засега е насрочено за петък, 17 ноември, в 03:00 ч. българско време, научихме едва наскоро - преди месец. Отдавна не се е случвало в САЩ да "изскочи заек" - т.е. мисия да стои дълго време под прикритие и да научим за нея толкова скоро преди изстрелването. Знаем също така, че изпълнителят на "Зума" е Нортроп Груман. Но нямаме никаква идея кой е поръчителят. Нито една правителствена агенция в САЩ не си е признала, че стои зад "Зума". От Нортроп Груман оповестяват само, че полезният товар "Зума" е поверителен и ще бъде изстрелян в ниска околоземна орбита. Но тъй като изкуствените спътници са видими от Земята, възможно е аматьорите-астрономи да успеят да разгадаят някои от загадките на "Зума". Това ще е 17-тото изстрелване на СпейсЕкс и ракета "Фолкън 9" за 2017 година. След полета първата степен на ракетата ще трябва да се върне върху Стартова зона-1 на комплекса Кенеди - т.е. това ще е кацане на суша, а не върху плаваща платформа. Ракетата "Фолкън 9", която ще изведе в орбита топ секретната мисия "Зума". Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1967-2017-spacex-preview-top-secret-zuma-mission

Успех: Космическият кораб Юджийн Сърнан беше прикачен към Международната космическа станция На кадъра: захващането на "Юджийн Сърнан" от роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 14 ноември 2017 г. 17:14 ч. Светослав Александров. Полезен товар с общо тегло от около три тона и половина пристигна на "Международната космическа станция" след като товарният американски космически кораб "Юджийн Сърнан" от серия "Сигнус" на фирмата Орбитал беше прикачен благополучно към орбиталния комплекс. По традиция Орбитал кръщава корабите си на покойни астронавти на НАСА. Юджийн Сърнан е последният астронавт, стъпил на повърхността на Луната като част от мисия "Аполо 17". Той почина по-рано тази година. Захващането на "Юджийн Сърнан" от роботизираната ръка на станцията беше осъществено днес в 12:04 ч. българско време с асистирането на астронавта на НАСА Ранди Брезник и неговия колега от ЕКА Паоло Несполи. Полезният товар на борда на "Юджийн Сърнан" включва храна, облекло, хардуер за "Международната космическа станция", малки спътници от типа CubeSat и уникални научни експерименти - сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. Някои традиционни храни и подаръци за предстоящите празници Ден на благодарността и Рождество Христово също пристигнаха на станцията, за да зарадват празнуващите астронавти и космонавти. И докато на "Международната космическа станция" няма хладилник, яденето на пуйка е част от празничната традиция - тя е термостабилизирана, във вакуумирана опаковка и може да бъде веднага разопакована и изяждана. Следващите дни ще бъдат напрегнати за астронавтите - те ще трябва да разтоварят целия багаж, а после "Юджийн Сърнан" ще бъде напълнен с отпадъци. Разкачването на кораба от "Международната космическа станция" е предвидено за 4-ти декември, след което той ще изгори в атмосферата. За повече информация: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1966-2017-14-november-cygnus-attached-iss

Русия има план да конкурира СпейсЕкс, но може би вече е късно... 13 ноември 2017 г. 19:20 ч. През 2013 година Русия изглеждаше здраво стъпила на комерсиалния спътников пазар - страната обслужваше половината изстрелвания на частни фирми. Тази роля изглеждаше непоклатима. Днес, четири години по-късно, ситуацията е различна: с развитието на комерсиалните превозвачи в САЩ вече Русия не е на водещо място. Засега страната е осъществила 17 полета, но едва около една трета е за нуждите на частни фирми - всички останали са за нуждите на руското правителство или за "Международната космическа станция". От друга страна СпейсЕкс има 16 полета, от които 11 са за комерсиални купувачи. А СпейсЕкс е само една от частните компании в Америка... Застрашена от това да загуби ролята си на пазара, руската корпорация "Енергия" има план за бързо развитие на нова ракета "Союз 5". Още до края на тази година трябва да е завършен предварителният дизайн, а ракетата трябва да стъпи на пазара до 2021 година. Освен че ще трябва да започне да извежда и новия пилотиран кораб "Федерация", "Кремъл разглежда тази ракета от ново поколение като руския отговор към американското предизвикателство на комерсиалния пазар по изстрелванията, което от своя страна прави разработката на "Союз 5" изключително спешна", пише журналистът Анатолий Зак (източник). Но планът на Русия да конкурира СпейсЕкс има един съществен недостатък, коментира журналистът Ерик Бергер за Арс Текника (източник). Казано накратко, руснаците разчитат, че СпейсЕкс ще останат в настоящето си положение в периода между днес и 2021 година. Но е възможно това да не е така. Само преди четири години Илон Мъск изстрелваше първоначалната си невъзвращаема ракета "Фолкън 9" с капацитет на товароподемността от 10.5 тона в околоземна орбита. Днес лети четвъртата модификация на "Фолкън 9", а от догодина ще дебютира петата и окончателна с акцент върху възвращаемостта и капацитет от 23 тона в околоземна орбита. Дори и последният вариант на "Фолкън 9" да постигне само скромен успех, когато "Союз 5" извърши първия си полет през 2021 година, тази руска ракета няма да се конкурира с вариант на "Фолкън 9" на цена от $60 милиона долара и известно изоставяне от графика. По-скоро изглежда, че СпейсЕкс ще може да изстрелва ракетата си почти по поискване, и то за фракция от настоящата цена. Така може би руснаците вече са безвъзвратно закъснели... Пилотираният космически кораб на Русия "Федерация" от ново поколение - макет. Той ще бъде извеждан в орбита от ракета "Союз 5". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1965-2017-russia-spacex

УСПЕХ: Космическата ракета Антарес изведе благополучно в орбита частния американски кораб Юджийн Сърнан Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 12 ноември 2017 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Приблизително три тона и половина полезен товар, в това число храна, дрехи и научни експерименти, отпътуваха днес към "Международната космическа станция" след като ракетата "Антарес" на Орбитал благополучно изведе в околоземна орбита частния американски кораб "Юджийн Сърнан". Изстрелването беше осъществено в 14:19 ч. българско време от космодрума Уолопс. Прикачването на кораба "Юджийн Сърнан" към станцията е планирано за 14-ти ноември. Корабът ще престои прикачен към МКС до 4-ти декември, като през това време астронавтите ще трябва да го разтоварят, след което ще го напълнят с отпадъци. След приключването на експлоатацията на "Юджийн Сърнан" той ще изгори в земната атмосфера. Юджийн Сърнан, на който е кръстен този кораб от серията "Сигнус", е последният астронавт, разходил се на повърхността на Луната като част от мисия "Аполо 17" през 1972 година. Сърнан напусна този свят през януари. Частната компания Орбитал по традиция кръщава корабите си на покойни астронавти. Изстрелването трябваше да бъде осъществено още вчера, на 11-ти ноември. Всичко по време на обратното броене беше наред, но в последните минути нагъл пилот на частен самолет наруши въздушното пространство над космодрума, а опитите да го изгонят се провалиха. Днес също можеше да се стигне до подобен развой, след като лодки се приближиха твърде много до площадката. Вероятно този факт изненадва мнозина читатели. Как е възможно подобно нещо изобщо да се допуска в САЩ? Нали в страни, чиято космонавтика е най-вече контролирана от военните като Русия и Китай, това никога не би било допуснато?! Да, вярно е - политическата обстановка на запад е много по-либерална в това отношение и подобни нарушители често пъти се отървават само с глоби. Но една от причините, поради които подобни неща се случват на Запад е че там просто има твърде много хора, които разполагат с частни яхти и самолети, тяхна лична собственост. Докато в държави като Китай такова явление не съществува, поне не в такива големи мащаби. Днешният полет беше важен за Орбитал, тъй като след повече от година прекъсване ракетата "Антарес" се завърна в експлоатация. Досега тази ракета е летяла само на мисии за нуждите на НАСА и "Международната космическа станция", но не и за частна фирма. Възможно е днешният успех да привлече интересите на частни космически компании. "Антарес" е уникална ракета, тъй като е пример за безпрецедентен за космонавтиката аутсорсинг. Само втората степен се разработва от Орбитал, а първата степен се произвежда от украинското бюро "Южное". Степента е екипирана с произведени в руското предприятие "Енергомаш" двигатели "РД-181". Нарочно използвам израза "произведени в руското предприятие", а не "руски двигатели", защото читатели на сайта се свързаха с мен, да ме коригират, че изразът "руски двигатели" е некоректен. Действително ракетата "Антарес" е американска, защото собствеността е на американската компания Орбитал. Двигателите също са американски, дори и да се произвеждат в руско предприятие, тъй като лицензът им е американски. На практика Русия не би могла да ги използва за нуждите на нейните ракети, без да ги откупува от американската компания-праводържател. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1964-2017-antares-launches-with-cygnus

УСПЕХ: Космическата совалка Дрийм чейсър извърши благополучен тестов атмосферен полет с планиране и кацане на писта Снимка от успешното кацане на совалката "Дрийм чейсър" след вчерашния изпитателен полет. Photo credit : NASA 12 ноември 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Вчера малката космическа совалка "Дрийм чейсър" на частната компания Сиера Невада извърши важен изпитателен полет. В рамките на полета совалката беше прихваната от хеликоптер, вдигната в атмфосферата, след което пусната да лети свободно. "Дрийм чейсър" успя да извърши великолепно планиране и успешно кацане. Засега Сиера Невада не е публикувала голямо количество информация относно полета, освен че той е завършил с успех, както и няколко снимки. Допълнителни данни ще бъдат оповестени утре, в понеделник, когато очакваме да получим и видео от теста. Въпреки това можем да кажем, че вчерашният полет беше изключително съществен за частната компания. Това бе първият свободен полет след 2013, когато по време на планиране и кацане совалката не успя да освободи един от колесниците си. Тогава "Дрийм чейсър" излезе извън границите на пистата и претърпя някои дребни увреждания. Вчера подобни проблеми не е имало. През 2014 година Сиера Невада понесе тежък удар. Дотогава компанията разработваше совалката с намерение да извозва астронавти до "Международната космическа станция", но на 16-ти септември същата година загуби договора, като НАСА избра да се довери само на две фирми - СпейсЕкс и Боинг. Те и досега работят по пилотирани космически кораби "Драгън 2" и "Старлайнер" и първите им изпитания се очакват догодина. Рязкото секване на средства за Сиера Невада доведе до временно замразяване на проекта "Дрийм чейсър"„ Но миналата година събитията претърпяха обрат - НАСА избра три фирми за доставки на полезен товар до "Международната космическа станция", сред които е и Сиера Невада (другите две са СпейсЕкс и Орбитал). Работата по "Дрийм чейсър" беше възобновена, а от тази година започнаха отново изпитателните полети. Първият космически полет на "Дрийм чейсър" може да бъде проведен още през 2019 година, а извозването на полезен товар до "Международната космическа станция" ще започне през 2020 година. Засега договорът с НАСА не включва възможност за превоз на хора, но Сиера Невада иска да внедри животоподдържащи системи и да одобри совалката и за пилотирани полети. За повече информация: Туитър страницата на Сиера Невада http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1963-2017-dream-chaser-successful-gliding-test

Ракетата Антарес беше изведена на стартовата площадка за утрешното изстрелване на кораба Юджийн Сърнан На снимката: ракетата "Антарес" в очакване на утрешния старт. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 10 ноември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета "Антарес" беше изведена на стартовата площадка на космодрума Уолопс. Ако всичко мине по план, утре в 14:37 ч. българско време ракетата ще изведе в орбита поредния кораб от серията "Сигнус", който сега е кръстен на името на Юджийн Сърнан - последния астронавт, стъпил на повърхността на Луната. Сърнан почина по-рано през тази година и е изключителна чест, че компания Орбитал е назовала кораба си на негово име. На борда на "Юджийн Сърнан" ще пътуват 3.5 тона полезен товар - храна, облекло, хардуер за "Международната космическа станция", малки спътници от типа CubeSat и уникални научни експерименти - сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. Частната компания Орбитал е една от двете компании, които притежават способност да изпращат космически кораби до "Международната космическа станция" с полезен товар. Другата е СпейсЕкс. Но докато СпейсЕкс развива изцяло местна технология, а ракетите на Илон Мъск "Фолкън 9" са екипирани с американски двигатели и на място разработени системи, при Орбитал нещата стоят различен начин. Компанията има опит преди всичко в областта на твърдогоривните ракетни двигатели. За да пести време, усилия и средства, Орбитал възложиха задача на украинското бюро "Южное" да разработи първата степен на ракетата. За двигатели бяха използвани AeroJet AJ26, които представляват модифицирана версия на съветските "НК-33", създадени в края на 60-те и началото на 70-те години за нуждите на съветската лунна програма и ракетата "Н1". Напомням на читателите, че програмата е била спряна след четири аварии на "Н1", а след разпадането на СССР останалите двигатели били изкупени от Aerojet. Ракетата "Антарес" дебютира успешно през 2013 година. Бяха проведени четири полета, един демонстрационен и три със скачване на кораби "Сигнус" с "Международната космическа станция". През 2014 година обаче по време на петия си полет "Антарес" рухна на стартовата площадка в катастрофална експлозия. Последвалото разследване доказа, че причината за аварията се корени в двигателите на първата степен. От Орбитал решиха проблема радикално - отърваха се от окончателно дискредитиралите се съветски двигатели и се обърнаха към руското предприятие НПО "Енергомаш", които екипираха ракетата с нови двигатели - "РД-181". Така "Антарес" се превърна във втората ракета в САЩ след "Атлас" с руски ракетни двигатели. Днес Орбитал отиват една стъпка по-далеч - ракетата "Антарес" е собственост на компанията, но де факто само втората степен е разработена от нея - с твърдогоривен двигател Castor. Първата степен е разработвана и досега в Украйна, а двигателите се доставят от Русия. Така двете държави работят за американската космонавтика, независимо от факта, че от 2014 година са във военен конфликт. "Антарес" е любопитен и безпрецедентен пример за аутсорсинг в космическата индустрия. Истинският въпрос е - имат ли нужда САЩ от тази ракета? СпейсЕкс, които си правят всичко сами, отбелязаха невиждан прогрес за тази година. Те изстреляха 16 ракети "Фолкън 9", повечето от които изведоха комерсиални полезни товари. Само малка част от стартовете бяха за нуждите на НАСА или американските военни. За разлика от СпейсЕкс, ракетите "Антарес" летят рядко. До този момент са осъществени шест полета - пет успешни и един провален. Единственият купувач на "Антарес" с кораби "Сигнус" до този момент е НАСА. "Антарес" все още не е реализирала мисия за някоя частна фирма. Последният полет на ракетата бе през октомври 2016 година т.е. сега тя се завръща в експлоатация след повече от година прекъсване. Така че утрешният старт е много интересен - ако е успешен, той може да утвърди "Антарес" като надеждна ракета и съответно би могъл да привлече по-голям интерес към нея в космическата индустрия. Повод за оптимизъм имат твърденията, както от страна на Орбитал, така и от страна НАСА, че до този момент ракета "Антарес" с кораб "Сигнус" е най-евтината опция за изпращането на полезен товар до "Международната космическа станция", като стартовете са по-евтини от тези на кораба на СпейсЕкс "Драгън", както и на совалката "Дрийм Чейсър" (която понастоящем се разработва и още не е летяла на реална космическа мисия). Повод за песимизъм са ходовете на Орбитал, които, дори и след като полетите на "Антарес" бяха възобновени след аварията през 2014 година, продължават да имат намерение да купуват ракети "Атлас" за "Сигнус". Ако Орбитал предпочитат да не ползват собствената си ракета, ще има ли тя бъдеще? Очакваме предстоящия старт... и отговори на въпросите. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1962-2017-antares-on-pad

Тъжно, но факт: губим астронавтите от програма Аполо 9 ноември 2017 г. 21:23 ч. 2017-та година беше безмилостна към астронавтите от програма "Аполо", след като трима от тях починаха. Това съобщава сайтът Parabolic arc. През януари ни напусна Юджийн Сърнан, астронавт от "Аполо 17" и последният човек, направил стъпки на повърхността на Луната. На 22-ри октомври си замина Пол Уайц, член на мисия "Скайлаб 2". А вчера беше оповестена кончината на Ричард (Дик) Гордън, който е летял около Луната на борда на "Аполо 12". Пилотираните полети на програма "Аполо" започват през 1968 година. До 1972 година са проведени девет пилотирани мисии до Луната, от които шест завършват с успешно кацане. След 1972 година програмата продължава с първата американска орбитална станция "Скайлаб". Програмата "Аполо" приключва през 1975 година с първото скачване между американски кораб и съветски "Союз". Всички астронавти, летяли в рамките на програмата "Аполо", са над осемдесетте. Най-възрастни са Джим Ловъл и Франк Борман, които първи обикалят Луната на борда на "Аполо 8" през 1968 година. Най-младият е Едуард Гибсън, на 81 годишна възраст, летял на мисия "Скайлаб 4". От 12-те души, които са се разходили на Луната, само шестима са все още живи - Бъз Олдрин, Алан Бийн, Дейвид Скот, Чарлз Дюк, Джон Йънг и Харисън Шмит. Тъжно е да го спомена, но човешката история се е насочила към преломен момент - можем да останем без хора, които биха могли да се похвалят, че са стъпвали на Луната или поне са виждали нейната обратна страна със собствените си очи. Надявам се, че никога няма да пиша новина за подобно мрачно събитие. За радост обаче НАСА разработва голяма ракета SLS, която ще дебютира през 2019 или 2020 година. Тежкотоварната ракета на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" пък почти достигна до стартовата площадка и може да лети още през декември. План за тежкотоварна ракета има и Блу Ориджин, а след 2025 година Китай иска да изпрати астронавти на Луната. Космическите агенции подготвят международна лунна станция. Човечеството се подготвя да възобнови присъствието си отвъд околоземна орбита. Дано това стане скоро, за да могат поне някои от ветераните да го доживеят и да се зарадват, че трудът им не е отишъл напразно! Дик Гордън по време на подготовката му за мисия "Джемини 11". Астронавтът почина този месец. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1961-2017-we-re-losing-apollo-astronauts

Напусна ни Ричард Гордън, астронавт на Аполо 12 8 ноември 2017 г. 08:00 ч. Легендарният астронавт Ричард (Дик) Гордън напусна този свят на 6-ти ноември, на 88-годишна възраст. Дик Гордън лети за пръв път в космоса на борда на кораба "Джемини 11" през 1966 година. През ноември 1969 година лети повторно, като пилот на командния модул на кораба "Аполо 12". Така астронавтът е един от малцината в елитния клуб от 24 души, летяли до Луната, но само я обикаля - не стъпва на нея. Плановете на НАСА са били той да стъпи като част от мисия "Аполо 18", но тя е прекратена поради бюджетни съкращения. Смъртта на Дик Гордън настъпва едва два месеца, след като неговата съпруга Линда също си отива от този свят (през септември 2017 г.). Дик Гордън по време на подготовката му за мисия "Джемини 11". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1960-2017-dick-gordon-dies

Джуно се сближи за пореден път с Юпитер и изпрати успешно снимки и научни данни Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи тази красива снимка на Северния полюс на Юпитер на 24-ти октомври. Photo credit : NASA/SwRI/MSSS 7 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето 8-мо сближение с Юпитер на 24-ти октомври. Учените не разполагаха с възможност да потвърдят своевременно успеха на облитането - орбиталните позиции на Земята и Юпитер бяха такива, че Слънцето се намираше точно между двете планети. Поради това нямаше как "Джуно" да излъчи радиосигнали и да изпрати своите научни данни веднага. Потвърждение, че автоматичната станция е прелетяла невредимо край планетата имаше чак на 31-ви октомври, а свалянето на научните данни и на снимките беше проведено през първата седмица на ноември. Както винаги, снимките от сближението са публикувани в суров и необработен вид на уебсайта на камерата JunoCam : www.missionjuno.swri.edu Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година. Орбитата е силно елиптична и станцията се сближава с планетата веднъж на 53 дни. Следващото голямо сближаване ще бъде проведено на 16-ти декември. Очаква се мисията да продължи до средата на 2021 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1959-2017-24-oct-juno-successful-flyby

Частният американски космически кораб Юджийн Сърнан ще излети на 11-ти ноември 6 ноември 2017 г. 18:00 ч. НАСА оповести (източник), че космическият кораб "Юджийн Сърнан" от серията "Сигнус" на частната фирма "Орбитал" ще излети на 11-ти ноември с ракета "Антарес". Юджийн Сърнан, на чието име е кръстен корабът, е последният човек от програма "Аполо", стъпил на Луната. Той почина през януари тази година. На борда на "Юджийн Сърнан" пътуват множество научни експерименти, сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология за спътници CubeSat, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. Ракетата "Антарес" на Орбитал е една от само две ракети в САЩ, които използват руски двигатели за първата степен (другата е "Атлас 5"). В случая това са два двигателя "РД-181". Доскоро "Орбитал" използваше преобразувани двигатели от старата лунна програма на СССР за ракета "Н1", но след авария през 2014 година те бяха сменени с "РД-181". На втората степен се използва единичен твъргоривен двигател "Кастор", специално разработен от американската фирма Орбитал. Ракетата "Антарес" ще изведе кораба "Сигнус" на 11-ти ноември. Photo credit : NASA's Wallops Facility http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1958-2017-antares-cygnus-preflight-11-nov

Този месец отбелязваме 50 години от първото изстрелване на ракетата Сатурн 5 и полета на кораба Аполо 4 Първото успешно излитане на тежкотоварната ракета "Сатурн 5" е осъществено на 9-ти ноември 1967 година. Photo credit : NASA 6 ноември 2017 г. 17:35 ч. Светослав Александров. На 9-ти ноември 1967 г. от космическия център Кенеди излита ракетата "Сатурн 5" с безпилотния кораб "Аполо 4". Полетът е стъпка към реализирането на пилотираните лунни експедиции на НАСА. Освен това той се случва едва няколко месеца след трагедията с "Аполо 1", при която поради пожар в кабината загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Мнозина се питат - защо следващата експедиция след "Аполо 1" е "Аполо 4"? Къде са "Аполо 2" и "Аполо 3"? Причината за отсъствието им се корени в начина, по който НАСА е обозначавала мисиите си. Макар че програма "Аполо" навлиза в своя разгар през 1967 година, тестовите полети са започнали отдавна, шест години по-рано - през 1961-ва, когато дебютират за пръв път ракетите "Сатурн 1" и са направени първите изпитания на макетите на командните модули "Аполо". При тези първоначални полети НАСА използва обозначение AS (от Apollo-Saturn), последвано от число между 100 до 110. По-късно е създадена по-напредналата ракета "Сатурн 1Б", при която се използва обозначение AS и число между 200 и 210. На 26-ти февруари 1966 година е направен суборбитален тест на ракетата "Сатурн 1Б" с полезен товар "Блок 1 Аполо Команден модул", като мисията е обозначена като AS-201. През лятото са проведени още два безпилотни полета - AS-202 и AS-203 (203 е проведен пръв). Първият пилотиран полет с "Блок 1", AS-204, трябва да се случи през февруари 1967 година. След него са планирани "Аполо 2" - дублираща мисия на "Аполо 1", екипажът на която трябва да провери за някои пропуски, допуснати при провеждането на първата пилотирана мисия, и да ги коригира. При "Аполо 3" вече е предвиден тест на "Блок 2 Аполо Команден модул", който представлява окончателната версия на кораба, предвидена да лети до Луната. В агенцията обаче се взема решение, че дублиращ полет "Аполо 2" не е нужен (тъй като "Блок 1" няма да лети до Луната), затова е направена промяна - "Аполо 2" трябва да дебютира с лунния модул, а "Аполо 3" трябва да е първото изстрелване на мощната ракета "Сатурн 5". Но изведнъж всичко се променя - през януари 1967 година екипажът, трениращ за AS-204, загива нелепо. Овдовелите съпруги молят НАСА тази мисия официално да се преименува на "Аполо 1", за да могат, дори и посмъртно, астронавтите да получат признание като нейни членове. Агенцията изпълнява това тяхно желание. Другите безпилотни тестове остават известни като AS-201, AS-202, AS-203, по старото номериране. Те не са прекръстени. На 24-ти април 1967 година е оповестено официално, че всички следващи мисии ще започнат да се номерират от "Аполо 4" нататък (източник - PopSci). Изстрелването на роботизирания кораб "Аполо 4" е факт на 9-ти ноември 1967 година в 14:00 ч. българско време. Понеже това е първият полет на тежкотоварната "Сатурн 5", НАСА се страхува от провал в близост до стартовата площадка. За радост това не се случва - "Сатурн 5" се държи според плановете по време на всички етапи на своя полет. Тя въвежда успешно степента S-IVB и командния модул "Аполо" в първична кръгова 190-километрова орбита. След две обиколки на Земята степента S-IVB извършва повторно запалване - за пръв път в историята на космонавтиката. При това "Аполо 4" е доведен в окончателна елиптична орбита с апогей 17 218 километра от Земята. Корабът се отдалечава на това разстояние, прави снимки на Земята: Земята, заснета от борда на "Аполо 4". Photo credit : NASA ... след което се завръща обратно и извършва меко приводняване в Тихия океан. Полетът е напълно успешен. Макар днес рядко да си спомняме за "Аполо 4", освен на кръгли годишнини, без него е нямало да са факт и по-нататъшните мисии, включително "Аполо 8" (първата пилотирана обиколка на Луната) и "Аполо 11" (първото пилотирано кацане на Луната). Днес, половин век по-късно, частни космически компании вървят смело по стъпките на "Аполо". Сред тях се откроява СпейсЕкс. Тази година бяха изстреляни цели 16 ракети "Фолкън 9", една от които достави в орбита българския телекомуникационен спътник "БългарияСат-1". А до края на 2017-та или в началото на 2018-та очакваме полета на "Фолкън Хеви" - най-мощната ракета в САЩ след пенсионирането на "Сатурн 5" с капацитет 63 тона до околоземна орбита. Съвсем скоро човечеството отново ще разполага с технология, способна да закара астронавти на път към Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1957-2017-50-years-apollo-4

Днес отбелязваме 60 години от изстрелването на Спутник 2 с кучето Лайка на борда Кучето Лайка е първото животно, което достига до орбита. Снимка: РКК Енергия 3 ноември 2017 г. 16:53 ч. Светослав Александров. Днес е важна дата в историята на човешката космонавтика. Точно преди шест десетилетия СССР изненадва света с изстрелването на спътника "Спутник 2", на борда на който има живо същество - кучето Лайка. Стартът на "Спутник 2" е осъществен по-малко от месец след полета на "Спутник 1", първия изкуствен спътник в историята на човечеството. Лайка е първото животно, което достига до орбита, но не е първото животно, което навлиза в космическото пространство. След 1947 година както САЩ, така и СССР изпращат ракети по суборбитална траектория. Първи са плодовите мушици, които през 1947 година американците изстрелват в космоса на борда на взети от войната немски ракети "Фау 2". Първият бозайник, който достига до космоса, е маймуната Алберт 2 през 1949 година (предишната мисия на Алберт 1 през 1948 г. е неуспешна). За съжаление Алберт 2 умира при кацането заради провал на парашутната система. Докато американците експериментират с маймуни, по същото време в СССР се правят опити с кучета. Разчита се на мелези, даже на бездомни кучета, взети от улиците на Москва - логиката на учените е, че домашните кучета са изнежени, докато уличните са свикнали на сурови условия. На 22-ри юли 1951 година кучетата Дезик и Циган са изпратени благополучно в космическото пространство с ракета "Р-1" (съветски клонинг на "Фау 2"). Кучетата се завръщат успешно на Земята - това са първите животни, които пристигат у дома невредими след космическа мисия. За съжаление Лайка няма това щастие. Когато след полета на "Спутник 1" съветският лидер Никита Хрушчов поставя за задача да се изпрати животно в орбита възможно в най-кратки срокове, инженерите все още не са създали нужните системи за извеждане на спътник от орбита, обратно навлизане в атмосферата след орбитална мисия и меко приземяване. Но няма как - в условията на военната надпревара политическата воля трябва да бъде изпълнена. Подготвящите полета "Спутник 2" са наясно, че изпращат Лайка на еднопосочна мисия. Евгений Сабаров си спомня, че малко преди поставянето на кучето в контейнера и затварянето на шлюза го целуват по нослето за последен път. Уви, Лайка става една от многото жертви на тоталитарния режим. "Спутник 2" с Лайка е изстрелян успешно на 3-ти ноември 1957 година и навлиза в орбита с параметри 225 на 1 671 километра и наклон 65.3 градуса спрямо екватора. Телеметричните данни показват, че по време на изстрелването сърдечният ритъм на кучето се покачва до 260 удара в минута - три пъти повече от нормалното. Вероятно Лайка се е изплашила от трясъка на ракетата. Като изключим това отклонение, Лайка достига до орбита в добро здраво. Първоначално съветските медии оповестяват, че след това кучето е живяло в продължение на една седмица, след което е евтаназирано. Едва след рухването на СССР в началото на 90-те години са представени други варианти на историята. Според И. Афанасиев (2006) Лайка е оцеляла четири дни и е загинала от прегряване, докато според Б. Чорток (2005) прегряването и смъртта са настъпили едва на 5-тата и 6-тата орбита (източник: Зак). Изглежда че Лайка е загинала от мъчителна смърт, а не е била евтаназирана, както първоначално е съобщено. Три години по-късно съветските учени успяват да изпратят кучета до орбита и да ги върнат обратно на Земята - това са Белка и Стрелка, на 19 август 1960 година. Това е първият успешен възвръщаем орбитален полет с живи животни на борда. Благодарение на опитите с кучета в СССР и с маймуни в САЩ става ясно, че е възможно живите организми да летят невредими до орбита. Успехите както на изток, така и на запад проправят пътя към първите пилотирани космически полети в началото на 60-те. А днес в продължение на вече цели 17 години има постоянно присъствие на хора в космоса - на борда на "Международната космическа станция". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1956-2017-60-years-sputnik-2-launch

СпейсЕкс очаква тежкотоварната ракета Фолкън 9 Хеви да дебютира през декември 2 ноември 2017 г. 17:15 ч. Според информация, публикувана на сайта NASASpaceflight.com, СпейсЕкс очаква да извърши статично запалване на двигателите на "Фолкън 9 Хеви" на 15-ти декември. Ако всичко мине по план, изстрелването на ракетата може да е факт в периода между 20-ти и 29-ти декември. Планът е амбициозен и има голяма вероятност стартът да бъде отложен за началото на 2018 година. При всички положения обаче първият полет вече наистина наближава (най-после!). На 9-ти ноември ще отбележим половин век от полета на "Аполо 4" и първото изстрелване на тежкотоварната ракета "Сатурн 5". Сега, 50 години по-късно, в САЩ отново има свръхтежка ракета, която ще е в състояние да изпраща полезен товар и хора отвъд околоземна орбита. По-рано през годината Илон Мъск подчерта, че първият полет ще е изключително рискован. Досега СпейсЕкс няма опит с изстрелването на такъв тип ракети. Шансът за провал е голям, но Мъск се надява, че при дебютния старт ракетата поне ще се отправи достатъчно далече от стартовата площадка, за да не я увреди в случай на катастрофална авария. Илюстрация на "Фолкън 9 Хеви". Това може да е първата ракета след 50-годишно прекъсване, която ще закара хора до Луната. Image credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1955-2017-falcon-9-debut-december

Цветните камери на марсохода Кюриосити разкриват тайните на Червената планета Това е истинският цвят на Марс - така изглежда повърхността на планетата за човешкото око. По-пурпурните части разкриват области от скалата, съдържащи минерала хематит. Снимката е заснета на 16-ти септември 2017 г. от камерата MAHLI на марсохода "Кюриосити". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 2 ноември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Възможностите на марсохода "Кюриосити", който понастоящем изкачва планината Шарп на Червената планета, са необятни. Мощните му камери са в състояние да направят множество цветни снимки, които помагат на изследователите да разгадаят какъв е минералният състав на марсианската почва и скали. Но човешкото око, колкото и да е добро, може да различава само определена част от електромагнитния спектър - т.нар. видим диапазон, електромагнитни вълни с дължина на вълната от около 380 до 750 nm. Има и други лъчения, които са невидими за окото. Поради този факт камерите на космическите апарати са екипирани с различни филтри, с помощта на които невидимата информация става достъпна за нас. Например ние не можем да видим инфрачервеното лъчение, макар и да знаем, че то съществува - това са "топлинните лъчи", които усещаме с кожата си. Понякога специалистите пускат снимки, обозначени като "фалшив цвят". Макар че това не е цветът, който бихме видели, ако се намирахме на повърхността на Червената планета, НАСА не ни лъже, нито ни подвежда умишлено с невярна информация. С помощта на филтрите се визуализират невидими за окото, но реално съществуващи обекти! Учените не обичат да се ограничават само с възможностите на зрителния ни апарат. Някои от филтрите на камерите Mastcam са специфични и са създадени с конкретна цел - например регистрират лъчи със строго определена дължина на вълната, които определени минерали поглъщат, а не отразяват. Хематитът е минерал, който е от съществен научен интерес. Той се среща по хребета Вера Рубин, сега изучаван от "Кюриосити". Учените са наясно, че Вера Рубин е интересно място дълго време преди "Кюриосити" да го посети. Орбиталните автоматични станции, които снимат и изучават Марс от високо, са открили хематита години преди кацането на марсохода. Хематитът като правило се образува основно на места, където има вода, а основната мисия на "Кюриосити" е да изучава миналото на Червената планета, когато се предполага, че планетата е била достатъчно топла, за да е поддържала вода в течно агрегатно състояние и може би живот. Благодарение на три научни филтъра камерите Mastcam могат да подчертаят присъствието на важния минерал. Долната снимка показва същата скала като горепосочената, само че е с "фалшив цвят". Човешкото око не би възприело информацията по този начин, но съвсем не означава, че това, което се вижда, не съществува. Напротив - пурпурните области показват точно къде се намира хематитът: Това изображение с "фалшив цвят" показва къде се намира хематитът. Снимката е заснета на 17-ти септември 2017 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Възможностите на камерите Mastcam са големи. Например може да бъде изготвена панорамна снимка на цялата околност. Нека да разгледаме такава от 12-ти септември: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/ASU Това е едно и също местоположение, снимано през различни филтри. В горната част виждаме пейзажа на Марс с неговия истински цвят - точно такъв, каквто би го забелязало човешкото око. В долната част виждаме същия пейзаж, обаче с "фалшив цвят" - използвани са три различни филтъра, които специално подчертават къде е местоположението на хематита. Така учените знаят много добре кои региони са били белязани в миналото от действието на течаща вода и разбират накъде да насочат марсохода за по-нататъшни изследвания. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1954-2017-color-cameras-curiosity

УСПЕХ: Ракета Минотавър-С изведе благополучно десет спътника в околоземна орбита Кадър от изстрелването снощи. Photo credit : Orbital ATK 1 ноември 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 23:37 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракетата на Орбитал "Минотавър-С". В орбита бяха благополучно изведени шест спътника "Скайсат" и четири "Дав", които ще правят безпрецедентни мултиспектрални изображения на Земята. Със снощното изстрелване в експлоатация се завърна старата ракета "Тавър XL", но вече под ново име : "Минотавър-С". Ребрандирането се е наложило поради факта, че последните два полета, през 2009 и 2011 година, завършиха с провал. Бяха загубени две важни климатични мисии на НАСА - "Орбитална въглеродна обсерватория" и "Глори". След шест години прекъсване и въведени подобрения, ракетата отново лети и както се вижда - вече успешно. Компания Орбитал има сериозен потенциал да се наложи като ценен играч на спътниковия пазар. Десетте спътника, които бяха изведени в космоса, както "Скайсат", така и "Дав", са собственост на Планет Лаб. Те ще са част от най-мощната комерсиална спътникова групировка в света, която ще е специално ангажирана да изготвя снимки с висока разделителна способност. Ракетата "Минотавър-С" е четиристепенна ракета, видоизменена версия на изстрелваната от борда на самолет тристепенна твърдогоривна "Пегас" с добавена допълнителна степен, осигуряваща възможност за пуск от наземна площадка. Понастоящем за тази цел се използва модерна степен с твърдогоривен двигател "Кастор". "Минотавър-С" е изцяло американска ракета с американски двигатели на всички степени. За повече информация: Orbital ATK Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1953-2017-31-oct-minotaur-launches-successfully

Стара американска ракета се завръща под ново име: Минотавър-С ще лети на важна мисия тази вечер! На снимката: ракетата "Минотавър-С", която ще изведе спътници за Планет лабс тази вечер. Photo credit : Orbital ATK 31 октомври 2017 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 23:37 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния очакваме да излети космическата ракета на Орбитал "Минотавър-С". Ако всичко мине по план, тя ще изведе в орбита общо 6 спътника "Скайсат" за фирмата Планет лабс, която се занимава с експлоатацията на сателити за заснемането на Земята. Като вторичен полезен товар ще летят и четири малки спътника "Дав" от типа CubeSat. Предполагам, че редовните читатели на КОСМОС БГ биха се изненадали да чуят името "Минотавър-С". Но всъщност това не е нова ракета - "Минотавър-С" е ребрандинг на старата ракета "Тавър" (или "Таурус"). Защо се е наложило ребрандиране? Защото от общо 9 изстрелвания е имало три провала - включително последните два последователни пъти. Тези два провала, перз 2009 и 2011 година, бяха изключително съществени, тъй като бяха загубени две климатични мисии на НАСА за изучаване на парниковите газове в земната атмосфера - "Орбитална въглеродна обсерватория" и "Глори". Като резултат НАСА се отказа да използва ракетата и вместо това за изстрелването на "Орбитална въглеродна обсерватория - 2" избра носителя "Делта 2". А пък "Тавър" беше оставен на произвола на съдбата... и в продължение на шест години нямаше никакви полети. Но днес ракетата се завръща в експлоатация и ако предстоящето изстрелване е успешно, частната компания Орбитал се завръща на международния пазар за спътникови полети. "Минотавър-С" е четиристепенна ракета. Тя представлява видоизменена версия на изстрелваната от борда на самолет тристепенна ракета "Пегас", като модификацията се състои в добавянето на допълнителна степен, осигуряваща възможности за старт от наземна площадка. Понастоящем компанията използва за тази цел модерната степен с твърдогоривен двигател "Кастор". "Минотавър-С" е американска ракета, оборудвана изцяло с американски двигатели. През 90-те години, в ранните етапи от експлоатацията на "Тавър", се използваха остарели степени от междуконтинентални балистични ракети "Пийскийпър". Такива все още се използват за версиите "Минотавър 1" и "Минотавър 4", които периодично летят за нуждите на американската военна космонавтика. Но понеже става въпрос за балистична технология, американското законодателство забранява на Орбитал да провежда комерсиални космически полети. Така тези две ракети - "Минотавър 1" и "Минотавър 4" остават недостъпни за международния спътников пазар. Орбитал настоява за отмяна на забраната. Не че не може да се използва ракетата "Минотавър-С", която ще лети днес, но наново произвежданият двигател "Кастор" оскъпява изстрелването - далеч по-евтино е да се използват остарели степени от балистични ракети. Евентуален успех днес би бил от изключителна полза за частната компания Орбитал - компанията ще може да се затвърди като комерсиален превозвач. От друга страна, евентуален провал би нанесъл сериозен удар върху ракетното семейство "Минотавър". Надали ракетата ще има бъдеще при трети последователен провал, дори след ребрандирането. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1952-2017-minotaur-return-to-flight