SAlexandrov

Джуно засне Юпитер и луните Йо и Европа в една снимка Тази снимка беше заснета от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" на 1-ви септември 2017 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Roman Tkachenko 7 октомври 2017 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Докато автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" изпълняваше осмото си близко прелитане край Юпитер в началото на септември, тя успя да заснеме не само планетата, но и луните Йо и Европа. В момента на заснемането "Джуно" бе едва на 27 516 километра от облачната покривка на Юпитер. По-близката луна до планетата е Йо, към момента на заснемане разстоянието до нея беше 481 000 километра. Вляво в далечината е Европа на 730 000 километра. Горната снимка е допълнително обработена с графичен софтуер от любителя Роман Ткаченко. Камерата JunoCam на "Джуно" не се счита за един от основните научни инструменти на мисията. Тя е добавена изцяло с пиар цели. Всички сурови, необработени изображения се качват на този уебсайт: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam . Впоследствие любители, сред които можете да бъдете и вие, се занимават с графичната обработка на снимките и понякога НАСА качва вече готовите продукти на уебсайта си. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1926-2017-juno-jupiter-io-europa

Двама астронавти излязоха в открития космос на първата от общо три планирани извънбордови дейности за октомври Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 5 октомври 2017 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Днес в 15:08 ч. българско време астронавтите на НАСА Ранди Брезник и Марк Ванде Хай излязоха в открития космос. Това е първата от общо три планирани "космически разходки" за месец октомври. Другите две са предвидени за 10-ти и 18-ти октомври. На 10-ти в открития космос ще излязат отново Брезник и Ванде Хай, а на последната (трета) "разходка" Брезник ще бъде придружен от астронавта на НАСА Джо Акаба. В рамките на днешната извънбордова дейност астронавтите ще трябва да подменят механизма за захващане на голямата роботизирана ръка Canadarm2. Този робот е в експлоатация в продължение на 16 години и през август неговият механизъм за захващане неочаквано се повреди. Инженерите са на мнение, че повредата е поради износване. При всички положения механизмът трябва да бъде подменен до месец ноември, когато следващият американски товарен кораб "Сигнус" ще се отправи към "Международната космическа станция". 2017-та година се оказа доста напрегната по отношение на извънбордовите дейности на астронавти и космонавти. Нещо повече - тази година бяха поставени множество рекорди в пилотираната космонавтика. На 6-ти януари астронавтката на НАСА Пеги Уитсън се превърна в най-възрастния човек, излязъл в открития космос (тогава към момента на излизането си беше на 56-годишна възраст). По-късно през пролетта Уитсън постави рекорд сред жените за най-голям брой "космически разходки" и най-голямо прекарано сумарно време в открития космос. А на 12-ти май тя и нейният колега Джек Фишер отбелязаха 200-та извънбордова дейност по поддържането на "Международната космическа станция". Само за тази година са проведени общо 10 "космически разходки": девет от американския сегмент на "Международната космическа станция" и една от руския отсек. Гледайте на живо извънбордовата дейност тук: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1925-2017-5-oct-astronauts-spacewalking

Изгубени в космоса: 60 години след първия изкуствен спътник Русия е на кръстопът... 4 октомври 2017 г. 20:00 ч. Три десетилетия след изпълнението на последния велик проект на СССР в космонавтиката - ракетата "Енергия" и совалката "Буран", днешната руска космическа програма е сянка в сравнение с някогашната съветска. Това пише журналистът Метю Боднър за сайта Спейс Нюз (източник). Руската космическа индустрия понастоящем е на системи, на ръба на колапса. Но въпреки всичко тя упорито устоява, а предсказанията на тези "пророци", които й предричаха нейната смърт, никога не се сбъднаха. Днес дори има признаци, че раните на руската космонавтика са започнали да заздравяват. И все пак има големи въпроси, на които трябва да бъде отговорено. "Космическата индустрия на Русия е в дълбока криза", казва Павел Лузин, космически експерт на Русия. "Ние сме в състояние да задържим някои от нашите способности, най-вече военните, но без сериозни реформи няма да отидем по-далеч. Скоро Русия ще се изправи пред избор: или ще се промени или ще си загуби способностите си". Има няколко фактора, които затормозяват руската космонавтика. Единият е, че корените й са военни и това е нещо, което продължава до ден днешен. Понастоящем има 134 функциониращи руски спътника в околоземна орбита, но от тях 80 са военни. Но не само това - Русия страда от липса на визия. "Космическата надпревара даде мечта на хората, една визия", смята Иван Косенков от космическия клъстер Сколково. "Космосът щеше да е място, където мъжът на бъдещето, комунистическият мъж трябваше да живее, изследва и създава. Това мотивираше хората да работят упорито и да постигат цели по-бързо в сравнение с времената по-късно". Днес пост-съветска Русия не е идеологическа нация. Тя е носталгична. Под управлението на Владимир Путин руснаците най-вече се гордеят като гледат назад, а не като гледат напред. И в този смисъл космическата програма вече е дала това, което е трябвало да даде. Руските космически приоритети днес са стъпили на Земята - основната цел на индустрията е да се запазят способностите от съветско време. Така индустрията беше организирана и консолидирана в рамките на Роскосмос, която от 2015 година е държавно-контролирана корпорация. Но все още не е ясно как тази корпорация ще се съревновава със западните комерсиални компании, които постоянно ерозират традиционния дял на Русия на частния спътников пазар. Според Косенков Роскосмос "изглежда вече прегръща новите практики като отворени иновации и рисков капитал. Едва през 2017 година беше установен рисков фонд. Като корпорация Роскосмос вече може да твърди, че има частен сектор". Въпреки всичко руската космическа индустрия продължава да зависи до голяма степен от правителството, а работната сила остарява заедно с предприятията, които строят руския космически хардуер. Все още не съществува финансова и правна работна среда, която да позволи на руските стартъпи да процъфтят. "Без истински промени", смята Лузин, "без либерализацията на домашните политики и икономиката, дори няма да сме в състояние да повторим съветските постижения в космоса". Днес започнаха комплексните изпитания на втората ракета, която ще трябва да излети от новия руски космодрум Восточний през ноември тази година. На заден фон: плакат по повод 60-годишнината от изстрелването на "Спутник 1". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1924-2017-russia-crossroad

60 години след изстрелването на първия спътник ЦРУ разсекрети и публикува важни документи за съветската космическа програма "Спутник 1" - общ вид 4 октомври 2017 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Преди точно 60 години на днешния ден, 4-ти октомври 1957 година, СССР успешно изстреля първия изкуствен спътник в историята на човечеството - "Спутник 1". По случай годишнината днес ЦРУ публикува официално цял куп документи, които доскоро бяха засекретени. Това са 59 документа, съдържащи общо 440 страници. За пръв път имаме достъп до нова, неизвестна до този момент информация относно докладите, които ЦРУ е предоставяло на тогавашния американски президент Дуайт Айзенхауер. Документите потвърждават, че през 50-те години на 20-ти век, непосредствено преди изстрелването на първия изкуствен спътник, американското разузнаване не е бездействало. Напротив - макар и гражданите на САЩ да са били изненадани от съветското постижение, американските лидери са били наясно какво се случва. Не е чудно защо тези документи са стояли засекретени толкова дълго. Да погледнем например документа, озаглавен US Estimate of Soviet Guided Missile Capabilities с дата 8-ми февруари 1956 година (източник - PDF файл). Документът представлява оценка на ракетните способности на СССР по отношение на възможностите им за извеждане на ядрени бойни глави. Разгледани са възможностите на различните съветските ракети - земя-въздух, земя-земя - късообхватни, среднообхватни, междуконтинентални балистични ракети. Ето какво пише в т.5 - "Спътник на Земята" : "Ние установяваме, че СССР се опитват да разработят такова средство в най-ранната изпълнима дата и биха могли да имат относително необорудвана с инструменти машина до 1958 година. Средство, което би могло да събере и да предаде научни данни от горната атмосфера може да е налично до 1963 година". В Current Intelligence Weekly Summary от 27-ми юни 1957 година (източник - PDF файл), броени месеци преди полета на "Спутник 1", се казва следното: "Имайки предвид вероятността от провал, възлизаща на 50%, възможно е СССР да оповестят изстрелването само след като вече се е случило"..."СССР вероятно разполагат със способността да изпрати в орбита сателит около Земята през 1957 година". Следният документ описва преценките на американското разузнаване за военните възможности на спътниците "Спутник 1" и "Спутник 2" (източник - PDF файл) : "Изстрелванията на двата съветски спътника трябва да се считат за изумително научно постижение. Не изглежда възможно тези спътници да се внедрят за военни нужди, понеже техните траектории са толкова прецизни, че могат да бъдат унищожени", смятат разузнаващите, но въпреки това допълват, че СССР са "усъвършенствали междуконтинентална баллистична ракета, с която могат да поразят всяка желана цел с точност". За повече информация: ЦРУ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1923-2017-cia-declassifies-documents-sputnik

Тук говорим за много, много сериозни лобита. След приключването на космическата совалка през 2011 година мнозина са заплашени да останат без работа, ако няма сходна програма. Кой политик би поел отговорността да каже: Времената са различни, край, оправяйте се всеки кой както може? Вероятно нещо друго ще стане: правителствените програми за "пращане на човек на Марс" ще продължат още 5-10 години, докато няколко частника не започнат да изстрелват хора в космоса, а първите стартове на SLS ще продължават да са отлагани. Тогава ножът вече ще е опрял до кокала.

... и да си довърша мисълта от тая сутрин, че не успях по-рано. Ако НАСА получи всички пари, които иска и бюджетът й бъде приравнен с нивата от проекта "Аполо", има съществен шанс пак да не може да изпрати нито човек на Марс, нито дори до Луната. Защото няма гаранция, че този бюджет ще бъде използван целенасочено за строежа на хардуер, а не за увеличаване на заплатите на служителите, назначаване на нови мениджъри и засилване на бюрокрацията. Спомнете си, че НАСА глътна 10 милиарда долара, а за тези години не можа да направи един мижав парашут за кораб "Орион". Как се получи така? Първо, начинът, по който се работи сега в НАСА е следният. Има едни работни места. Как да направим така, че да запазим тия работни места? Голяма част от тези работещи са специалисти, киото са бачкали само, да речем, по твърдогоривните ускорители на совалката. За тях трябва да има работа, следователно т.нар. марсианска ракета на НАСА трябва задължително да включва твърдогоривни ускорители, за да има работа за старите специалисти. Ама има и други специалисти - които са работили по течногоривните двигатели на совалките. Значи за долна степен на ракетата трябва да се ползват такива. Накрая резултатът ще бъде една ракета, която би работила в условията на голямо държавно финансиране, но тази ракета ще е нерентабилна и неотговаряща на съвременните стандарти. Затова програмите на НАСА за замяна на совалките и държавни ракети не дават плод. Те поглъщат много средства и дават малко резултати. Забележете - нито един политик от Конгреса няма да си загуби мястото, ако човек не стъпи на Марс. Една програма за "изпращане на човек на Марс" може да просъществува и 10-15 години, без да даде никакъв резултат, стига да служи за държавна хранилка. Политикът ще си загуби мястото, ако направи такива реформи, които да доведат до масови съкращения. СпейсЕкс не работи по този начин. Основното мото е: да има резултат и клиентите да са доволни. На Илон Мъск не му пука кой колко титли и мениджърски умения има - стига да работи. От няколко години става ясно, че в SpaceX има Performance laddering. Т.е. на няколко месеца се прави оценка на продуктивността на работещите. Тези отгоре получават поощрения и повишения, тези по средата са окей, а тези в дъното на стълбицата... ми, уволняват ги. Не се справят достатъчно бързо и ефективно с работата. Пука ли му на Илон Мъск? Никак. Един си тръгва, следващото CV чака на опашката и идва човек, който си е мечтаел за тая работа и е наистина мотивиран да се свърши. Да, звучи грубо, но резултатът е налице: НАСА погълна над 10 милиарда долара за 10 години, а резултатът за тези 10 години е следният: един тестов полет през 2014 година, а вторият не се очертава преди 2019. СпейсЕкс погълна точно $396 милиона. Резултатът- редовни полети на полезен товар до МКС и възвращаеми ракетни технологии.

Всъщност не е така. Финансирането на НАСА е здраво орязано още 70-те години. За пръв път пада под 1% към 73-та, 74-та година и продължава да е така докъм 90-те години, когато след рухването на комунизма (изненада!) за кратък период отново надхвърля 1%. Причината за застоя както в САЩ, така и в разпадналата се Русия, не е толкова заради липсата на конкуренцията, а за превръщането на агенциите в двете държави в бюрократични структури. Докато през 60-те и в началото на 70-те години в НАСА работят хора, които разбиват статуквото и са готови да поемат големи рискове, след това агенцията се залива от мениджъри, които гледат други мениджъри как си вършат работа. Днес някои космически експерти се шегуват, че НАСА не може да вземе решение да се изпие едно кафе, без да бъдат свикани съответните комисии и подкомисии. В Русия, след разпадането на СССР, местните космически дейци направиха една първоначално много смела крачка - да комерсиализират ракетите. Буквално заради тази стъпка ракетният отрасъл беше спасен. Но в Русия след 90-те години не беше направена същинска реформа - ракетните дружества не станаха истински частници, а беше приет модел на държавно-контролиран капитализъм. Вместо да има предприемач, който да поема рискове, държавата гледа отгоре. Ето защо преди 15-тина години, когато Джим Кентрел и Илон Мъск отиват до Русия, за да купят ракета и да изстрелят частна мисия до Марс, те се изумяват като научават колко струва една ракета на старо. Казват си: не може да бъде така, не е редно да не е така. Суровините имат една цена, а крайната стойност на продукта е силно завишена. Това, което направи Мъск, е революция в ракетостроенето. Още преди да се заговори за връщане на степени на плаващи платформи и прочие, ракетите му започнаха да станат евтини. Дори и Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да не разполагат с парите на НАСА, не са им необходими - старият модел на работа и бюрокрацията по-скоро им пречат, отколкото да помагат.

Озирис-Рекс направи детайлна снимка на Луната 4 октомври 2017 г. 08:00 ч. На 25-ти септември, три дни след успешното облитане на Земята, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" насочи своята камера PolyCam към Луната за направата на снимки с висока резолюция. Това изображение беше съставено с помощта на данни, получени когато "Озирис-Рекс" бе на 1.2 милиона километра от Луната, отдалечавайки се от нея с 22 530 километра в час. В лявата част на снимката се виждат познати региони като Морето на спокойствието и Морето на кризите. Но на снимката се виждат и обекти и от обратната страна на Луната - в долния десен ъгъл се намира равнината, обграждаща кратера Циолковски, както и светлите лъчи, обикалящи около кратерите Джордано Бруно и Нехо. За повече информация: сайтът на Озирис-Рекс Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1922-2017-osiris-rex-photographs-moon

Неочаквана изненада: Екипът на Розета откри едно последно изображение на кометата Чурюмов-Герасименко, направено непосредствено преди съприкосновението с повърхността 3 октомври 2017 г. 08:05 ч. Миналата година, на 30-ти септември 2016 г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Розета" се спусна върху кометата Чурюмов-Герасименко и така приключи своята амбициозна мисия. Днес, година по-късно, се оказа, че екипът е намерил още една последна снимка, скрита сред телеметричните пакети. В последните етапи на мисията изображенията са били разделяни в рамките на шест пакета. Но при това изображение са били получени само три пълни пакета. Ето защо автоматичният софтуер не е разпознал пакетите като съдържащи снимков материал. Работещите по мисията обаче са предположили, че може да има още някое изображение - и се оказали прави. Сред последните данни от "Розета" наистина има една последна снимка! Снимката е с резолюция 2 mm/pixel и обхваща район с площ един квадратен метър. Credits: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1921-2017-very-last-rosetta-photo

Годишнина: преди 60 години СССР изненада света с първия изкуствен спътник "Спутник 1" - общ вид 2 октомври 2017 г. 18:05 ч. Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2". Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха. Ето накратко ранната история на космическата надпревара. "Спутник 1" е доста невзрачен сателит. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 килограма, четири радио антени и практически липсата на каквито и да е научни инструменти, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на "Спутник 1" се свеждат само до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на САЩ, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на СССР, но не успява да предвиди реакцията на обществеността. Спътникът може да не е забележителен, но е първи в историята и е постигнат от държава с неясни намерения спрямо Запада. Според космическия експерт Роджър Лейниъс (източник) изстрелването на "Спутник 1" има върху обществеността ефект, сравним с този на нападението над Пърл Харбър. Това е шок за американците и дните след полета влизат в историята под израза "Кризата Спутник". За жителите на САЩ нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 1957 година може да се опише само с една дума - истерия. Последвалите постъпки на СССР не позволяват на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа промяна - на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия спътник, е изстрелян още един - "Спутник 2" с кучето Лайка на борда. Лейниъс разказва, че след фурора около "Спутник 1" и "Спутник 2" много хора почват да обвиняват администрацията на Айзенхауер заради това, че е позволила на СССР да напредне в космическата надпревара. Съществувало е популярно схващане, че Айзенхауер е некомпетентен човек, който само се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на САЩ. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и лидер на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че трябва да бъдат взети мерки. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година излиза наяве, че финансирането на космическите дейности в САЩ е недостатъчно, а организацията - хаотична. Джордж Рийди, помощник на Джонсън, казва следното: "Простичък факт е, че вече не можем да считаме руснаците за изоставащи в технологично отношение. Отнело им е четири години, за да наваксат по отношение на атомната бомба и девет месеца, за да наваксат по отношение на водородната бомба. Сега ние сме тези, които трябва да наваксаме с техния спътник". Политическият климат по времето на "Кризата Спутник" е следният: републиканците най-накрая са дошли на власт, след като през ранните години от Студената война управляват демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема големи негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след инвазията на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците използват събитията, за да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия разцвет в големи части от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с успешния полет на "Спутник 1" и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме обрат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги обвиняват в бездействие по отношение на СССР и Студената война. Администрацията на Айзенхауер предприема бързи мерки, за да възстанови доверието на американските граждани в способностите на САЩ. Още преди полета на "Спутник 1" американците са работили по проект за свой спътник. Ходът на този проект с име "Вангард" бил даден още през 1955 година, като целта била извеждането на малък спътник в рамките на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в периода между 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското правителство продължава да разчита на "Вангард" дори след полета на "Спутник 1", но първото американско изстрелване е катастрофално. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка. Аварията на ракета "Вангард" с първия изкуствен спътник на САЩ на 6-ти декември 1957 година. Photo credit : NASA Накрая армията е тази, която спасява положението. Още през 1952 година Вернер фон Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и благодарение на тях се развил главоломно проектът "Редстоун", който довел до появата модерните за времето ракети "Юпитер-С". Причината, поради която американското правителство се е доверило към средата на 50-те години на проекта "Вангард", а не на концепциите на фон Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична справка: НАСА). След настъпването на "Кризата Спутник", когато ножът опира до кокала, вече няма как - дадена е зелена светлина на екипа на фон Браун да възобнови отдавна зарязания проект за спътник "Експлорър" и в рамките на изключително кратко време е организирано изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета "Юнона 1" (вариант на "Юпитер-С") извежда благополуно първия американски спътник в орбита - "Експлорър 1". Изстрелването на спътника само отчасти успокоява страстите в САЩ. Администрацията на Айзенхауер решава да инициира дълбоки промени в начина, по който се работи по ракетните програми. През лятото на 1958 година Конгресът одобрява законопроект за създаването на специализирана космическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която трябва да оглави космонавтиката на САЩ, официално заработва на 1-ви октомври 1958 г. - по-малко от година след изстрелването на "Спутник 1". Тази организация е НАСА и до ден днешен тя ръководи основните космически проекти на Съединените щати. Нищо обаче не се случва бързо - поне през първите пет-шест години от надпреварата СССР са първи в почти всяка една космическа област. През 1959 година съветски апарат се разбива за пръв път в повърхността на Луната - "Луна 2". Същата тази година излита и автоматичната лунна станция "Луна 3", която за пръв път обикаля Луната и прави снимки на обратната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година "Луна 9" извършва първото меко кацане на Луната и изпраща снимки от нейната повърхност. Едва през втората половина на 60-те американците не само наваксват, но и изпреварват СССР. Първите роботизирани станции, които достигат Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат много повече летателни часове от руските си колеги. Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1920-2017-60-years-sputnik-1-launch

Озирис-Рекс успя да заснеме едновременно Земята и Луната Тази снимка на Земята и Луната беше заснета от "Озирис-Рекс" на 25-ти септември. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona 28 септември 2017 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Екипът, работещ с автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", публикува нови снимки, направени след облитането на Земята на 22-ри септември. На този ден "Озирис-Рекс" използваше земното гравитационно поле, за да се насочи на правилния път към астероида Бену. Очаква се срещата между автоматичната станция и Бену да е факт догодина през месец август. Горната снимка бе заснета едва преди три дни - на 25-ти септември, с помощта на камерата NavCam1, една от трите камери, които съставляват инструмента TAGCAM. В момента на заснемането разстоянието между "Озирис-Рекс" и Земята бе 1 297 000 километра, а между станцията и Луната - 1 185 000 километра. Снимка на Земята, направена с помощта на NavCam1 на 22-ри септември 2017 г. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona Тази снимка пък бе заснета на 22-ри септември, съвсем скоро след облитането, когато "Озирис-Рекс" бе едва на 110 000 километра от нашата планета. На по-голямата част от изображението се вижда Тихи океан, но горе вдясно се вижда и Източният бряг на САЩ с урагана Мария и отломките от урагана Хосе. Северният полюс е в горната част. Още снимки ще бъдат публикувани от екипа през следващите няколко дни. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1918-2017-osiris-rex-photographs-earth-moon

Космическите агенции на Русия и САЩ подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването на далечния космос Международната окололунна станция може да се превърне в следващото поле на международно сътрудничество между световните космически агенции. Credit : NASA 28 септември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми септември, НАСА и държавната корпорация "Роскосмос" подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването и усвояването на далечния космос. Заявлението потвърждава намерението за използването на "Международната космическа станция" като стъпка към по-нататъшни мисии в далечния космос, както и взаимодействие в рамките на международна лунна програма. Това би включвало създаването на окололунна станция Deep Space Gateway, уеднаквяване на стандартите и съвместни научни мисии до орбитата и повърхността на Луната. Противно на това обаче, което погрешно отразиха някои български и чуждестрании медии, подписаното споразумение не е окончателният договор за построяване на окололунна станция. Агенциите все още има да извървят дълъг път до тази цел. Според космическия журналист Джеф Фауст от сайта СпейсНюз (източник) объркването идва от езика, използван в официалното становище на Роскосмос (източник) : "Роскосмос и НАСА вече са стигнали до взаимно съгласие относно стандарта на стиковъчния възел на бъдещата станция". Роскосмос добавя и че "бъдещите елементи на станцията ще бъдат създадени на основата на руски разработки, в това число и стандарти за животоподдържащи системи". Но НАСА все още не е одобрила формално Deep Space Gateway като програма, нито е търсила финансиране за нея. Това е потвърдено и от изпълняващия длъжност администратор на НАСА Робърт Лайтфуут. "Това, което наистина си казахме по време на нашите дискусии е, че докато се придвижваме напред след МКС, искаме да се облагодетелстваме от това с всички наши партньори и каквото и да правим, да го правим по глобален начин", казва Лайтфуут. "Нямаме ангажимент за ресурси, нито и ангажимент към програма. На този етап всичко е на концептуално ниво". И така Deep Space Gateway все още е на ниво концепция, без да е поставена времева рамка за вземането на решение кога и как да бъде изпълнена. Въпреки че всичко все още е в начална фаза, подписването на това заявление е важна стъпка за международното сътрудничество в космоса, тъй като то не беше повлияно от конфликтите в Украйна, Сирия и където и да е другаде. Самият бивш администратор на НАСА Чарлз Болден счита, че "Международната космическа станция" заслужава Нобелова награда за мир. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1917-2017-roscosmos-nasa-sign-agreement

Астронавтът Тери Въртс към рапъра B.o.B. : Мога да му спестя парите, Земята е обла. 27 септември 2017 г. 15:19 ч. Астронавтът на НАСА Тери Въртс отговори на рапъра B.o.B. относно намерението му да прати изкуствен спътник в космоса, за да снима специално формата на Земята. "Бих могъл да спестя на B.o.B. доста пари - Земята е заоблена. Летях около нея", написа астронавтът в туитър акаунта си. Дискусията незабавно привлече вниманието на хората - както подкрепящи Тери Въртс, така и скептични. Привърженикът на конспирацията Франсоа Бруър попита защо на снимките от лунните експедиции на НАСА не се виждат звезди. "Опитайте това: излезте в най-тъмната нощ и снимайте с настройките от "Аполо" от ISO 80,f/11,1/250. Колко звезди ще видите на снимката?", отвърна Въртс. Тери Въртс лети в космоса за пръв път през 2010 година на борда на американската совалка "Индевър". Мисията продължава 13 дни. На 23-ти ноември 2014 година лети отново с руски кораб "Союз ТМА-15М" и Тери Въртс престоява около шест месеца на борда на "Международната космическа станция". Прочетете още: Рапърът B.o.B. събира пари, за да изстреля спътник и да види дали Земята е плоска. "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1916-2017-terry-virts-to-bob

Автоматичната междупланетна станция Озирис-Рекс успешно засне Земята след облитането й в петък "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 26 септември 2017 г. 21:45 ч. Светослав Александров. На 22-ри септември 2017 г. в 19:45 ч. автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" прелетя край Земята с цел гравитационна маневра, която изпрати станцията на правилната посока към астероида Бену. В 21:52 ч. след успешното облитане "Озирис-Рекс" включи научните си инструменти, за да ги калибрира като подготовка за истинската научна мисия след пристигането в орбита около Бену. Бяха заснети и снимки, сред които и горепоказаната. Това е съставно изображение, което беше заснето с помощта на камерата MapCam от разстояние 170 000 километра. В центъра на снимката е Тихи океан, в долния ляв ъгъл се вижда ясно Австралия, а югозападните региони на САЩ са в горния десен ъгъл. Вероятно се чудите защо снимката е "дефектна" и какви са тези черни ивици в най-горните части. Камерите на "Озирис-Рекс" са предназначени да снимат астероида Бену, който е тъмен обект и за заснемането му е необходимо по-голямо време на експозиция. Те не са специално предвидени да снимат Земята. Когато обектът е ярък като Земята, тогава се налага да се използва по-кратко време на експозиция. В случая за да може "Озирис-Рекс" да направи снимки на нашата планета са използвани кратки времена на експозиция, които са довели до въпросните черни ивици. Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1914-2017-osiris-rex-photographs-earth

Индия отбеляза три години работа около Марс. Научните данни от втората работна година вече са в публичното пространство! Марс, заснет от камерата на индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO 26 септември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 24-ти септември 2014 година Индия се присъедини към елитен клуб държави, след като "Марсианска орбитална мисия" се превърна в изкуствен спътник на Червената планета. Индийската космическа агенция ISRO е едва четвъртата агенция след американската НАСА, космическата програма на СССР и Европейската космическа агенция, която успява да приведе автоматична междупланетна станция в орбита около Марс. Индия е и първата азиатска държава, изучавала Марс от орбита. "Марсианска орбитална мисия" работи и до ден днешен, три години след успешното влизане в орбита. Това е забележително постижение, още повече, че първоначално планираният срок на работа бе едва шест месеца. По случай успешното завършване на третата година от работата на "Марсианска орбитална мисия", индийската агенция ISRO публикува всички научни данни от втората работна година - от септември 2015 година до септември 2016 година. Така Индия следва подобна политика на НАСА и Европейската космическа агенция - на учените, официално част от проекта, се полага само ограничен период да разполагат с данните си и да напишат статии. Този период е кратък - между шест месеца и една година, след което ръководството на мисията е задължено да обнародва всичко. Така от данните могат да се възползват и учени от други агенции и държави. Хубаво е да сме свидетели, че Индия проявява такова ниво на отвореност и че няма засекретеност. Данните са качени на следния уебсайт: https://mrbrowse.issdc.gov.in/MOMLTA/ . Те обаче са достъпни след регистрация, а много хора се притесняват от нея, тъй като в регистрационния формуляр трябва да дадете адреса си и телефона си. Ако не желаете да се регистрирате, можете да изчакате - след време ще бъдат създадени копия на данните в други уебсайтове. Такова копие беше създадено през 2016 г. на блога на Планетното общество, когато бяха публикувани данните от първата година на работа на "Марсианска орбитална мисия". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1912-2017-india-mom-three-years-around-mars

Рапърът B.o.B. събира пари, за да изстреля спътник и да види дали Земята е плоска 26 септември 2017 г. 20:11 ч. Предполагам, че читателите на КОСМОС БГ са запознати с рапъра B.o.B. - ако не с творчеството му, поне с абсурдните му твърдения, че Земята е плоска. Поради голямата му популярност той наскоро влезе в спор не с някой друг, а с астрофизика Нийл деГрас Тайсън, автор на новата поредица "Космос". B.o.B. обаче е сериозен - сега той иска да изстреля поне един спътник, с който ще доказва каква е истинската форма на Земята. На уебсайта за групово финансиране GoFindMe ( справка: https://www.gofundme.com/showBoBthecurve ) той е открил своята кампания, а в презентационното видео казва: "Искам да изпратя един, ако не и повече спътници колкото се може по-далече в космоса, за да намеря кривината. Наистина търся кривината". Целта е да бъдат събрани $200 000 долара. Е, за първите четири дни, откакто е открита кампанията, са събрани само $1 771 долара (към 20:11 ч. българско време на 26-ти септември). Дали спътникът на един от най-известните плоскоземци ще докаже нещо? Надали - плоскоземците не биха повярвали на нищо, ако ще и да бъдат изстреляни в космоса и да видят Земята с очите си. Коментарът на Ashay Doshi на страницата на GoFundMe например е много показателен: "Брат, аз съм с теб. Но не можем да вярваме на нищо, освен на сетивата си. Технологията, която ще използваш, ще накара Земята да изглежда сферична заради кривината на лещите на твоя спътник. Единственият начин да разбереш, че Земята е плоска, е да отидеш в космоса сам и да излезеш в открития космос, защото прозорците на кораба също ще имат лека кривина и Земята ще е сферична. Тогава ще трябва да излезеш и от скафандъра си, защото стъклото на скафандъра ще изкриви Земята. Само тогава би видял, че Земята е действително плоска". Разбирате ли?! Нищо не е достатъчно И все пак, ако искате да убедите един плоскоземец, можете да дарите сума за B.o.B. и най-малкото да му помогне да прозре истината. Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА DSCOVR на 16-ти юни 2017 г. Вярващите в конспиративната теория, че Земята е плоска, смятат, че подобни снимки са фалшиви и са компютърно генерирани. Photo credit : NASA/DSCOVR-EPIC http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1913-2017-bob-seeking-for-earth-curvature

Има ли бъдеще за Международната космическа станция след 2024 година? Партньорите не бързат да вземат решение. 25 септември 2017 г. 17:10 ч. Какво ще се случи с "Международната космическа станция" в бъдеще? Засега нейният срок на експлоатация е удължен до 2024 година, но какво правим след това? Има ли шанс да се продължи използването й? Днес, на 25-ти септември, на 68-мия Международен астронавтически конгрес в Аделаида, Австралия, беше оповестено, че партньорите са обсъждали различни варианти за бъдещето на МКС, но никой не бърза да вземе решение (източник - СпейсНюз). Според изпълняващия длъжността администратор на НАСА Робърт Лайтфуут хубаво е да си спомним, че Европейската космическа агенция (ЕКА) взе решение да подкрепи експлоатацията на станцията до 2024 г. чак през декември миналата година. Дискусии между ръководителите на отделните агенции за бъдещето на МКС все пак ще бъдат проведени още тази седмица. Игор Комаров, ръководител на Роскосмос, смята, че ще има нужда от изследователска лаборатория в ниска околоземна орбита и след 2024 година. Комаров отхвърли твърденията, че след тази дата Русия ще разкачи собствените си модули от МКС и ще ги използва за собствена станция. "Ние трябва да работим на МКС заедно с партньорите си", съобщи той. Наоки Окумура, президент на Японската космическа агенция JAXA, оповести, че е твърде рано да се говори за дългосрочното бъдеще на "Международната космическа станция". Но той потвърди, че JAXA обсъжда с НАСА каква ще е ролята на Япония в създаването на предстоящата окололунна станция. На конгреса в Аделаида Джон Елбоу, вицепрезидент и генерален мениджър по космическите изследвания в Боинг, съобщи категорично: "Не сме избрали своеволна дата за пенсионирането на станцията преди да има друга дестинация в околоземна орбита, която да поеме нейните нужди". Photo credit: NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1911-2017-what-happens-after-iss

Закъснял играч се завръща в космическата надпревара: Австралия най-накрая създава космическа агенция През 1967 година с изстрелването на WRESAT Австралия се превръща в третата държава след САЩ и СССР, изстреляла спътник от своя територия 25 септември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Вчера на 68-мия Международния астронавтически конгрес в Аделаида беше оповестено, че Австралия най-накрая ще създаде своя космическа агенция. Новината очаквано учуди много хора, за които е трудно да си представят, че австралийците още си нямат такава агенция. По принцип големите държави разполагат с космически агенции - Русия има космическа агенция и е единственият превозвач на хора до "Международната космическа станция", САЩ си има НАСА и е лидер в изучаването на далечните планети, Канада има Канадска космическа агенция и е известна най-вече с голямата роботизирана ръка на станцията, Китай има агенция и изпраща хора в космоса и апарати до Луната... но Австралия? Защо почти не чуваме за Австралия в космическите новини? Австралия в никакъв случай не е недоразвита държава - тя е 13-тата икономическа сила в световен мащаб. Някога е била една от първите в космоса - на 29 ноември 1967 година Учреждението по оръжейни проучвания (англ. WRE, Weapons research establishment) изстрелва в космоса ракета "Спарта" (модифицирана американска "Редстоун") от космодрума Вумера със спътник WRESAT. С успешния полет Австралия се превръща в седмата държава със свой собствен изкуствен спътник, но едва в третата след САЩ и СССР, провела благополучно изстрелване от свой космодрум на своя територия. През 1971 година е проведено второто и последно изстрелване на спътник от космодрума Вумера. И с това космическата история на Австралия приключва безславно. Днес Австралия е държава, която може да е с развита икономика, но е отпаднала от космическата надпревара. Как се случва това? След 1868 година, на фона на успеха с WRESAT, Учреждението по оръжейни проучвания предлага създаването на скромна космическа програма както с граждански цели, така и за нуждите на отбраната на страната. Предложението обаче е отхвърлено от правителството на Гортън с мотива, че би било твърде скъпо. Това полага началото на порочен кръг, в който, съобщава The Conversation (източник), политическите партии на Австралия проявяват само краткосрочен и спорадичен интерес към евентуална космическа програма. Проведени са няколко опита за създаване на такава програма, но веднага щом се появяват първите резултати, австралийските правителства я прекратяват. Австралия е канена многократно да участва и в програмите на Европейската космическа агенция (ЕКА), но правителствата винаги са отхвърляли поканите, пак под предлог, че би излязло много скъпо. Как се справя Австралия днес в случаите, когато има нужда от космически услуги? Според Ендрю Демпстър, австралийски космически експерт, австралийците се възползват от данните на чужди спътници (източник). Тези чужди спътници са построени с чужди средства, финансирани са от други данъкоплатци. Една чужда държава винаги би защитила първо собствения си интерес, а не чуждия. И докато австралийците използват данни от други спътници, страни като Алжир, Индонезия, Малайзия, Мароко, Нигерия и Сингапур вече са започнали свои собствени космически програми, за да изстрелят спътници. Със създаването на новата космическа агенция австралийските власти се надяват да създадат множество работни места, както и да спрат изтичането на мозъци. В Австралия има много хора, които искат да се занимават с астрономия и космически изследвания, но след като завършат университет, те няма какво да правят в собствената си страна и се принуждават да търсят препитание навън. Как би изглеждала космическата агенция на Австралия? Според Демпстър (източник) на този етап структурата й е неясна, но фокусът непременно трябва да е върху растежа на местната индустрия до етап, в който ще могат да бъдат предприети големи проекти, осигуряващи австралийски решения на австралийски проблеми. За да е успешна агенцията, подкрепата от страна на политиците не трябва да е половинчата. В момента в който това се случи и ползите станат явни, австралийците ще се запитат защо не са го направили още преди десетилетия, категоричен е Демпстър. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1910-2017-australia-creates-space-agency

Успех! Озирис-Рекс прелетя край Земята и вече е на път към астероида Бену На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 23 септември 2017 г. 09:52 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 22-ри септември, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" успешно прелетя край Земята, използвайки нейната гравитация, за да се насочи към астероида Бену. Срещата между "Озирис-Рекс" и Бену ще е факт догодина през месец август. Автоматичната междупланетна станция бе изстреляна на 8-ми септември 2016 година с помощта на космическа ракета "Атлас 5". Въпреки че ракетата предостави на "Озирис-Рекс" всичката необходима движеща сила, гравитационната маневра беше наложителна, за да може да бъде променена орбиталната равнина. Орбитата на астероида Бену е наклонена с шест градуса спрямо тази на Земята, а тази маневра позволи да се промени посоката на "Озирис-Рекс" и автоматичната станция вече лети на правилния път. Екипът на мисията ще използва часовете след облитането, за да тества и калибрира инструментите на борда. Предвидени са наблюдения на Земята и на Луната (вижте информацията на КОСМОС БГ кога и какви наблюдателни сесии са планирани). Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1909-2017-benu-flies-by-earth

Първият китайски товарен космически кораб Тянжоу-1 приключи своята мисия 22 септември 2017 г. 16:39 ч. Китайските медии оповестиха (източник), че първият товарен космически кораб на страната "Тянжоу-1" беше изведен от орбита. Командите за напускането на околоземното пространство са били подадени по-рано днес в 13:00 ч. българско време. Напомням на читателите, че "Тянжоу-1" беше изстрелян на 20-ти април. В рамките на своята петмесечна мисия беше многократно демонстрирана способността на кораба да се скачва с мини-станцията "Тянгон-2", както и да я презарежда с гориво. Мисията на "Тянжоу-1" беше голяма стъпка напред към построяването на първата голяма китайска модулна станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян нейният основен модул "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат прикачени научните лаборатории "Уентян" и "Ментян". В близост до станцията ще бъде изведен и мощен телескоп, който ще съперничи на американския "Хъбъл". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1908-2017-tianzhou-ends-its-mission

Нови мъки с ремонта на руския модул Наука 21 септември 2017 г. 17:57 ч. Днес журналистът Анатолий Зак съобщи (източник), че поправката на руския модул МЛМ "Наука" е ударила отново на камък. Специалистите от ГКНПЦ "Хруничев" са извършили симулация по разрязване, промиване и повторно заваряване на замърсените резервоари. Но след процедурата били установени течове в тестовия модел. Като резултат техниците трябва да анализират и подобрят процедурите си по заваряване, което отнема време и съответно води до нови отлагания. Сега изстрелването на "Наука" към "Международната космическа станция" е планирано за не по-рано от 2019 година. Русия отлага полета на модула в продължение на повече от десетилетие. Първоначално планиран да бъде прикачен към станцията през 2007 година, непрекъснато възникваха все нови и нови проблеми - последният от които през 2013 година, когато по време на тестове беше установено замърсяване на горивните резервоари с метални стърготини. До ден днешен руските специалисти не са се справили с проблема. Не е ясно как стърготините са попаднали във вътрешността на "Наука", но по-рано през годината изтече информация (източник), че работниците в ГКНПЦ "Хруничев" не са получили ясни инструкции какво да правят с модула и са си помислили, че е трябвало да го режат за скрап. Почистването на замърсените резервоари е единственият шанс за "Наука" да полети. Няма как да бъдат произведени нови части, тъй като "Наука" е създаден през 1990 година и някои от системите му са разработени през 80-те и дори 70-те години на миналия век. Новият Многоцелеви лабораторен модул (МЛМ) "Наука", който ще полети ... неясно кога, а може и изобщо да не лети. Снимка : Государственный космический научно-производственный центр имени М. В. Хруничева http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1907-2017-fall-repair-nauka

Озирис-Рекс облита Земята в петък. Какво да очакваме? На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 21 септември 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Както беше оповестено преди няколко дни (справка), автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" ще прелети край Земята утре, на 22-ри септември, петък, с цел гравитационна маневра, която ще изпрати станцията на правилната посока и с правилната скорост към астероида Бену. Това ще е повод да бъдат заснети нови снимки на Земята и Луната от уникална перспектива. Но какво да очакваме? Може би най-подробното до този момент описание е предоставено от блогърката Емили Лакдауола (източник). Най-важното, което следва да се знае е, че макар и моментът на най-голямото сбижение между "Озирис-Рекс" и Земята ще е утре вечер, автоматичната междупланетна станция няма да започне веднага да прави снимки, както и няма да ги изпрати незабавно към наземните ръководители. Планирани са общо четири сесии, през които ще бъдат тествани научните инструменти, а изпращането на данните и снимките ще става най-рано 24 до 48 часа след края на всяка сесия. Освен това все още не е разработен автоматизиран инструмент, който незабавно да праща снимките от "Озирис-Рекс" към уеб страницата на мисията. Въпреки това ни е съобщено, че първите снимки ще бъдат публикувани във вторник, на 26-ти септември. Разбира се, това ще стане само ако всичко е минало по план. Когато "Озирис-Рекс" доближи Земята, това ще стане над далечните южни части на планетата и поради това ще е извън обсега на антените за далечна връзка. Въпреки това астрономи и любители от тези региони ще могат да са в състояние да наблюдават автоматичната станция, когато прелита над дях. Загубата на сигнал ще настъпи в 19:45 ч. българско време. В 19:51 ч. ще е моментът на максимално приближаване между "Озирис-Рекс" и Земята, малко по на юг от нос Хорн. Възобновяването на радиоконтакта ще стане в 20:40 ч. българско време. В 21:52 ч. "Озирис-Рекс" ще включи своите научни инструменти, а в 23:52 ч. ще започне първата наблюдателна сесия и тя ще продължи 5 часа. Камерите SamCam и MapCam ще направят снимки на Земята, а NavCam1 - на Земята и на Луната. На 23-ти септември в 5:51 ч. българско време "Озирис-Рекс" ще е на най-близко разстояние от Луната, отстоящо на 265 457 километра. На 25-ти септември в 03:00 ч. българско време ще започне втората наблюдателна сесия. И двете камери NavCam ще направят снимки на Земята и Луната, а SamCam, MapCam и PolyCam се очаква да съставят мозаечни изображения на естествения ни спътник. Последните две наблюдателни сесии са планирани за 28-ми септември и 1-ви октомври в 03:00 часа българско време. За новини в реално време следете туитър страницата: https://twitter.com/osirisrex Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-новата междупланетна експедиция на НАСА. Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1906-2017-osiris-rex-earth-flyby-preview

За съжаление най-вероятно подобен идиот ще бъде издигнат и в България ... Дори може да го има, но да не е гласовит. Все пак демокрацията не е управление на научния елит, а на широките народни маси.

Около 400 души са подали заявки за постъпване в руския отряд на космонавти 18 септември 2017 г. 17:33 ч. До този момент около 400 заявки са постъпили в руския Център за подготовка на космонавти (ЦПК), съобщават Новости-космонавтики, които от своя страна се позовават на ТАСС. Според Юрий Лончаков, ръководител на ЦПК, постъпилите заявки са повече в сравнение с 2012 година, когато желание да станат космонавти са изявили около 300 души. Но изискванията са станали много по-строги от тогава - кандидатите трябва да имат висше техническо образование или образование в областта на авиацията, като всеки желаещ трябва да има практика по специалността поне три години. Лончаков съобщава, че понастоящем в руския отряд космонавти има 31 души, като до 2021 година има достатъчно младежи да бъдат разпределени на мисии, но след това се очертава недостиг на хора. Затова е открит новият конкурс. На снимката: руският космонавт Сергей Рязанский по време на космическа разходка през 2013 г. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1904-2017-400-cosmonaut-applicants

Автоматичната междупланетна станция на НАСА Озирис-Рекс ще облети Земята в петък На илюстрацията: автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" облита Земята. Image credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona 18 септември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Колкото и да е тъжен фактът, че в края на миналата седмица НАСА прекрати мисията около Сатурн "Касини", няма как - старите автоматични междупланетни станции приключват работа и е време да фокусираме вниманието си върху новите. Най-новата междупланетна мисия на НАСА е "Озирис-Рекс". Тя беше изстреляна на 8-ми септември 2016 година и през 2018 година трябва да влезе в орбита около астероида Бену. "Озирис-Рекс" ще изучава Бену в продължение на 505 дни, след което през 2020 година ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Завръщането на Земята е планирано за 2023-та година и ако всичко мине успешно, това ще е най-амбициозната възвращаема експедиция на НАСА след приключването на програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. На път към Бену предстои нещо интересно - този петък, на 22-ри септември, "Озирис-Рекс" ще се сближи със Земята с цел гравитационна маневра, която ще изпрати автоматичната междупланетната станция на правилната посока и с правилната скорост към астероида. "Озирис-Рекс" ще доближи Земята със скорост от около 8 494 m/sec. Автоматичната станция ще прелети първо над Австралия, след което в момента на най-голямото сближение с нашата планета ще се озове над Антарктида. В рамките на около час НАСА няма да е в състояние да комуникира с "Озирис-Рекс", тъй като ще е извън обхвата на антените на мрежата за далечни комуникации Deep Space Network. В около 23:53 часа българско време, четири часа след момента на най-голямото сближение, "Озирис-Рекс" ще започне научни наблюдения на Земята и Луната, за да калибрира приборите си. В продължение на седмица след облитането специалистите от НАСА ще анализират траекторията на "Озирис-Рекс" и ако се наложи, може да бъде проведена корекционна маневра. Още една маневра е планирана през юни 2018 година за фина настройка на сближението с Бену. Ако всичко е наред, през октомври 2018 година трябва да започне изпълняването на маневрите за забавянето на скоростта на междупланетната станция спрямо астероида. Бену е с диаметър само 500 метра. Това ще е най-малкото небесно тяло в историята на космонавтиката, около което НАСА ще позиционира свой изкуствен спътник. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1903-2017-osiris-rex-to-fly-by-earth