SAlexandrov

Сбогом, Касини! Една от най-успешните мисии, която дълги години изучаваше Сатурн, приключи днес... Една от последните снимки на пръстените на Сатурн, заснета на 14-ти септември 2017 г. и получена на Земята на 15-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 15 септември 2017 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Днес е тъжен ден за любителите на планетата Сатурн и нейните спътници. След мисия, продължила близо 20 години, от които 13 в орбитата на Сатурн, днес автоматичната междупланетна станция "Касини" навлезе в атмосферата на планетата, за да събере окончателни данни за нейния състав и структура, след което изгоря в нея. Сигналът беше загубен в 14:55 ч. българско време, а в рамките на последната една-две минути бяха предавани първите по рода си в историята на космонавтиката преки сведения, изпратени от самата атмосфера на Сатурн. Ето най-важните факти за "Касини". Всъщност ние наричаме мисията накратко с името "Касини", но пълното название е "Касини-Хюйгенс" и тя е плод на сътрудничество между три агенции: НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция. Изстрелването е осъществено на 15 октомври 1997 година с ракета-носител "Титан IVB" и ускорителен блок "Центавър". На път към Сатурн "Касини" облита веднъж Земята през август 1999 година, два пъти Венера през април 1998 и юли 1999 година, както и Юпитер през декември 2000 година. На 1 юли 2004 година автоматичната станция влиза успешно в орбита около Сатурн. Очаква се мисията да продължи до 2008 година, но поради доброто състояние на научните инструменти и бордовите системи, както и поради достатъчно големите запаси от гориво, автоматичната станция успява да работи чак до септември 2017 година. На 14 януари 2005 година малката спускаема станция "Хюйгенс" успява да се спусне на повърхността на Титан с парашут, като след кацането предава научни данни в продължение на 90 минути. Това е първото в историята на космонавтиката успешно кацане на небесно тяло във външната Слънчева система, както и първото кацане на луна, различна от нашия естествен спътник. "Хюйгенс" открива, че Титан прилича много на Земята в ранните етапи от нейното развитие. На повърхността на Титан валят метанови дъждове, има ерозия и канали, както и комплексен бульон от въглеводороди - включително и бензен. Може би най-същественото откритие, което "Касини" прави през дългогодишната си мисия, е свързано с луната Енцелад. Оказа се, че там има активни гейзери, които изхвърлят мощни струи воден лед. Установено е също така, че под кората на Енцелад има обширен воден океан. Това прави луната потенциален кандидат за търсене на извънземен живот. Направени са и открития, свързани със самата планета Сатурн и нейните пръстени. За пръв път е заснет в детайли големият Шестоъгълник - гигантска структура на северния полюс на Сатурн и са открити данни за наличието на колосални урагани както в северните, така и в южните полярни области. Пръстените на планетата се оказаха не просто мъртви отломки, а напротив - те са динамични и активни. Нещо повече - има данни, че нови луни се раждат в хаотичния пръстен F. Безспорно "Касини" е една от най-успешните мисии в историята на космонавтиката. С нейното приключване ние не просто губим една страхотна научна платформа. Вече няма да получаваме красиви снимки в реално време от Сатурн и спътниците на планетата. Въпреки това не ми се ще да приключа тази новина с песимизъм. Изучаването на външната Слънчева система не завършва с "Касини", но оттук насетне фокусът ще е най-вече върху Юпитер и неговите луни. Юпитерианската мисия "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер през лятото на миналата година и ще работи поне до 2021 година. През 2021 година очакваме НАСА да изстреля мисията "Клипер" до юпитерианската луна Европа, на която може да има живот. През 2022-ра година Европейската космическа агенция (ЕКА) ще прати към галилеевите луни автоматичната междупланетна станция "Джус". Китай също има намерение да отправи апарат към Юпитер през 20-те години. Междувременно "Ню Хърайзънс" в края на 2018-та година ще започне да наблюдава куйперовото тяло 2014 MU69, като близко облитане е планирано за 1-ви януари 2019 година. Това ще е най-отдалечният обект, посетен от космически апарат. MU69 се намира далеч отвъд орбитата на Плутон. Наскоро НАСА съобщи, че на борда на "Ню Хърайзънс" има достатъчно гориво и за допълнителни посещения на други далечни обекти в Слънчевата система, така че "Ню Хърайзънс" може да продължи да работи много след 2019-та. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1902-2017-farewell-cassini

Успех! Космически кораб Союз МС-06 излетя и достави екипаж от трима души на борда на МКС Снимка от днешното изстрелване на кораба "Союз МС-06". Photo credit : Roscosmos 13 септември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес, на 13-ти септември в 00:17 ч. българско време от Площадка №1 (Гагарински старт) на космодрума Байконур успешно излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотиран космически кораб "Союз МС-06". На борда на кораба пътуваха космонавт на Русия Александър Мисуркин и астронавти на НАСА Марк Ванде Хай и Джоузеф (Джо) Акаба. Шест часа след излитането корабът "Союз МС-06" извърши успешно скачване с модула "Поиск" към руския сегмент на "Международната космическа станция". Пристигането на Мисуркин, Ванде Хай и Акаба възстанови общия брой на екипажа на станцията на шестима души, тъй като те се присъединиха към сега живеещите на борда Ранди Брезник (НАСА), Паоло Несполи (ЕКА) и Сергей Рязанский (Роскосмос). Очаква се новопристигналите членове на екипажа да прекарат около пет месеца и половина в космоса и да проведат около 250 научни експеримента. Това е и първото дългосрочно увеличаване на постоянно пребиваващите американски астронавти на МКС от трима на четирима - нещо, което става възможно защото Русия съкрати своя екипаж от трима на двама космонавти. За повече информация: НАСА, Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1900-2017-soyuz-ms-06-launches

Успех! Руската ракета Протон-М успешно достави в орбита спътника Amazonas-5 Кадър от излитането на "Протон-М" снощи. Снимка: Роскосмос/ЦЭНКИ 12 септември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 22:23 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя космическа ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М" и изкуствен спътник Amazonas 5, който ще трябва да доставя телевизионни и интернет услуги за жителите на Южна и Централна Америка. Тази сутрин в 7:35 ч. българско време ускорителният блок "Бриз-М" завърши успешно програмата по въвеждане на спътника в геосинхронна преходна орбита. Разделянето на Amazonas 5 от блока беше осъществено 9 часа и 12 минути след старта. Това бе третият полет на "Протон-М" за 2017-та година и успехът е много важен за Русия, имайки предвид трудностите, през които страната премина в последно време. През лятото на 2016-та "Протон-М" за малко не аварира, докато извеждаше спътника Intelsat 31 - наземен анализ показа аномалии в работата на втората степен. По-горните степени обаче компенсираха тези аномалии и спътникът беше изведен в нужната орбита безпроблемно. Въпреки това ракетите бяха изведени в експлоатация, докато се установят причините за аномалното поведение. Последващото разследване откри, че почти всички произведени двигатели на вторите и третите степени са със сгрешени сплави. Това наложи ремонтиране на двигателите. Работата е завършена само частично и ще се проточи и през 2018 година. Ракетите "Протон-М" се завърнаха в експлоатация през юни. До края на годината предстоят още две изстрелвания. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1899-2017-12-sep-proton-m-launches

Ракета Протон-М трябва днес, на 11-ти септември, да изведе в орбита спътника Amazonas 5 11 септември 2017 г. 17:00 ч. Тази вечер в 22:23 ч. българско време от космодрума Байконур трябва да излети ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М". Полетът се очаква да продължи девет часа, след което спътникът Amazonas 5 за нуждите на испанския оператор Hispasat ще бъде позициониран в геостационарна орбита. Това ще е едва третият полет на тежкотоварна ракета "Протон-М" за годината. 2017-та беше тежка за руската космонавтика, след като през януари стана ясно, че почти всички налични двигатели за вторите и третите степени на ракетите са дефектни, понеже са произведени със сгрешени сплави. Това наложи цялостен ремонт на двигателите, като само част от работата е свършена и се очаква тя да продължи и през 2018 година. Ракетите "Протон-М" се върнаха в експлоатация чак на 8-ми юни 2017 година, когато успешно бе изведен спътникът EchoStar 21. За втори път "Протон-М" летя през август и тогава беше изведен спътник "Благовест" за военни и граждански цели. Ракетата "Протон-М" в очакване на днешния старт. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1898-2017-11-sep-proton-set-to-launch

Ракета Союз-ФГ с пилотиран кораб Союз МС-06 бе изведена на стартовата площадка за старт на 13-ти септември Ракетата "Союз-ФГ" с кораба "Союз МС-06" е на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 11 септември 2017 г. 16:52 ч. Светослав Александров. Вчера, на 10-ти септември, космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания кораб "Союз МС-06" беше изведена от монтажно-изпитателния корпус и бе приведена във вертикално положение на Площадка №1, още известна като "Гагарински старт". Именно от това място на 12 април 1961 година е излетял Юрий Гагарин. От тук ще полети и следващата експедиция към "Международната космическа станция". Стартът е насрочен за 13-ти септември в 00:17 ч. българско време. Екипажът на космическия кораб се състои от руския командир Александър Мисуркин и неговите американски колеги Марк Ванде Хей и Джоузеф (Джо) Акаба. Дублиращият екипаж включва космонавта на Русия Антон Шкаплеров и астронавтите на НАСА Скот Тингъл и Шанон Уокър. Александър Мисуркин е вече бил в космоса веднъж през 2013 година. Джо Акаба има два полета зад гърба си. Марк Ванде Хей никога досега не е летял в космическото пространство. Избран е за кандидат-астронавт още през 2009 година и ще лети чак сега, което показва, че е трябвало да чака продължително време, преди да бъде назначен на мисия. След изстрелването на "Союз МС-06" корабът ще лети самостоятелно в продължение на шест часа, след което ще се скачи към "Международната космическа станция". Мисуркин, Акаба и Ванде Хей ще живеят в орбита общо пет месеца и половина. Понастоящем на борда на станцията пребивават Сергей Рязанский (космонавт на Русия), Ранди Брезник (астронавт на НАСА) и Паоло Несполи (астронавт на ЕКА). Със скачването на "Союз МС-06" екипажът ще стане отново шестчленен. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1897-2017-september-soyuz-fg-rolled-on-pad

САЩ вече има повече космически полети от Русия и Китай, взети заедно 8 септември 2017 г. 19:45 ч. След вчерашното изстрелване на ракета "Фолкън 9" с космическата совалка на американските ВВС, журналистът и експерт по руска космонавтика Анатолий Зак отбеляза, че вече САЩ има повече орбитални изстрелвания от Русия и Китай, взети заедно. Само преди няколко дни СпейсЕкс изпревари Русия по брой орбитални изстрелвания. Сега става ясно, че ако вземем заедно всички американски фирми (включително и това фирмата Електрон, която е американска, но изстрелва ракети от територията на Нова Зеландия), броят американски полети е 20 за САЩ спрямо 19 общо за Китай и Русия. Кадър от вчерашното изстрелване. Photo credit :SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1896-2017-usa-more-launches-russia-china

УСПЕХ! Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита малката совалка на американските ВВС Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 септември 2017 г. 19:05 ч. Светослав Александров. Днес в 17:00 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди във Флорида излетя космическата ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Ракетата изведе в орбита малкия космически самолет на американските военно-въздушни сили "X-37B". След полета първата степен извърши поредното за СпейсЕкс успешно кацане върху суша. Това е петата мисия за "X-37B". За разлика от предишните четири, които разчитаха на ракети "Атлас 5", използващи построени в Русия двигатели на първата степен, този път "X-37B" летя за пръв път на изцяло американска ракета с изцяло американски двигатели. Полетът за пореден път доказва, че "Фолкън 9" осигурява независимост на американската космонавтика от руска технология. Засега двата космически самолета "Х-37B" са единствените крилати космически апарати на САЩ, които след успешен орбитален полет могат да извършват кацане върху писта (макар и да не са единствените възвращаеми - корабите "Драгън" също са за многократна употреба, но кацат с парашути в океана). Така този тип технология не е загубена, независимо че през 2011 година НАСА пенсионира космическите си совалки. Но "X-37B" не са апарати на НАСА, а на военно-въздушните сили на САЩ. Военните не казват какви са мисиите на тези мини-совалки, нито какъв полезен товар пренасят в багажника си. Единственото официално становище е, че това са "операции по развитието на възвращаеми космически технологии". Засега СпейсЕкс държи рекорд по най-много изстрелвания за 2017 година, изпреварвайки други частни фирми в САЩ, Китай и Русия. Днешното изстрелване обаче е последното за известен период от време - космическият център Кенеди се готви да посрещне мощния ураган Ирма, който има потенциал да нанесе сериозни материални щети на стартовите площадки. Поради необходимостта ракетите да се изстрелват възможно най-близо до екватора, за да се пести гориво, както и да се изстрелват над океан, за да не застрашават хората, основният космодрум на САЩ се намира във Флорида - един чудесен щат, който се радва на топло време, когато в по-голямата част от страната е покрита от сняг. Но това удобство се отплаща - Флорида е редовно поразяван от тропически бури и урагани. Сградите на НАСА са ураганоустойчиви и поради това ураганът Харви не успя да увреди космическия център Джонсън в Хюстън. Сградите в Кенеди са също устойчиви - по-старите издържат на ветрове със скорост 170-200 км/ч, а по-новите издържат и на ураганни ветрове със скорост 210 км/час. При все това ураганите не са безобидни и периодично увреждат инфраструктурата. Така например през октомври 2016 година Метю причини щети за милиони долари. Ирма също може да причини сериозни щети тази година. Предстои да разберем какви ще са последиците от неговото преминаване. Ако обаче стартовите площадки бъдат засегнати, възможно е СпейсЕкс да не е в състояние тази година да проведе дебютния си полет на тежкотоварната "Фолкън 9 Хеви". Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1894-2017-falcon-9-launches-mini-shuttle-usaf

Японската роботизирана станция Акатсуки откри силен екваториален вятър на Венера Венера, заснета от автоматичната междупланетна станция на Япония "Акатсуки". Photo credit : JAXA 5 септември 2017 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Венера, най-близката до нас планета, е доста странна в някои отношения. Тя се върти около оста си с много ниска скорост. Едно денонощие на Венера се равнява на цели 243 земни денонощия! Има и нещо по-забележително - атмосферата се върти в същата посока, в каквато се върти планетата (т.е. на запад), но с много по-голяма скорост. Така атмосферата прави едно пълно завъртане около Венера само за четири земни дни. Явлението носи названието "суперротация". Япония изстреля автоматичната междупланетна станция "Акатсуки" през 2010 година и след дълго криволичене тя пристигна в орбита около Венера на 7-ми декември 2015 година, където продължава да работи до ден днешен. На 28-ми август научният екип публикува статия в престижното списание Нейчър Геосайънс. Оказва се, че докато "Акатсуки" е наблюдавала Венера от юли до август 2016 година, бил открит неочаквано силен поток на вятъра в екваториалните области. Освен високата скорост на венерианските въздушни потоци, планетата е постоянно покрита с плътна облачна покривка. Облаците се намират на височина от 45 до 70 километра над повърхността. Ниските облаци не могат да бъдат заснети с камера, работеща във видимата област, но камерата на "Акатсуки" IR-2 прави наблюдения в близката инфрачервена област и безпроблемно може да вижда тези облаци, които са на височина под 60 километра. Наскоро научният екип е успял да създаде метод за проследяване на движението на облаците, което дава информация за хоризонталното разпределение на ветровете. Силният екваториален поток бил открит на базата на снимкови данни от юли и август 2016-та, като също така се знае, че той се е задържал поне още два месеца. През месец март същата година на снимките от "Акатсуки" не е имало данни за неговото съществуване. В рамките на периода на активността на този поток скоростта на вятъра надхвърляла 80 m/sec. Засега екипът не е наясно коя е причината, довела до образуването на този мощен въздушен поток. Възможностите обаче са малко. По-нататъшният анализ на събраните от "Акатсуки" данни би могъл да помогне за разбулването на загадките на суперротацията на Венера. За повече информация: Нейчър Геосайънс http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1893-2017-venus-equatorial-jet

Най-опитната астронавтка на НАСА Пеги Уитсън се завръща утре заедно с двама свои колеги Снимка на Пеги Уитсън по време на космическа разходка през 2017 година. Photo credit : NASA/ESA 2 септември 2017 г. 10:25 ч. Светослав Александров. Пеги Уитсън е не просто най-опитната жена-астронавт на НАСА. Тя е най-опитният астронавт на НАСА изобщо - на 24-ти април счупи рекорда за най-много време, прекарано в космоса от американец, и така задмина всички мъже и жени преди себе си. Тя беше изстреляна в космоса на 17-ти ноември 2016 година и оттогава насам постави редица рекорди. Със своята 57-годишна възраст Пеги Уитсън е най-възрастната жена, летяла в космическото пространство. До този момент държи рекорд сред жените за най-голям брой "космически разходки" със скафандър, както и рекорд за сумарно най-много време в открития космос. Но всяко нещо си има своя край - след близо десетмесечен космически полет, Пеги Уитсън ще се завърне утре. Роскосмос оповести (източник), че космическият кораб "Союз МС-04" ще се разкачи от "Международната космическа станция" на 3-ти септември в 00:58 ч. българско време и ще извърши кацане в 04:22 ч. българско време. Заедно с Пеги Уитсън на Земята ще се завърнат космонавтът на Русия Фьодор Юрчихин, както и астронавтът на НАСА Джак Фишер. На страниците на НАСА беше публикувано обширно интервю с Пеги Уитсън (източник). Ето акцентите: "Всъщност по-голяма част от времето ми мина много бързо", съобщи Уитсън в отговор на въпроса дали е усещала, че времето се влачи или напротив, избързва. "Бих казала, че най-бавно мина времето през последната ми седмица. Мисля си, че има нещо общо с превключването на съзнанието къде искаш или трябва да бъдеш. Веднага щом се превключиш, че трябва да се прибереш вкъщи, времето изглежда се забавя". Пеги Уитсън бе брутално откровена, щом й беше зададен въпросът: "Като изключим семейството и приятелите, какво е нещото на Земята, което най-много ти липсваше в космоса?". Отговорът, който Уитсън даде, беше: "Тоалетни с казанче. Повярвайте ми, не искате да знаете подробностите". (Ако искате да разберете неудобствата, които астронавтите изпитват, докато се облекчават, прочетете статията на КОСМОС БГ по темата). Астронавтката призна, че ястието, което иска да вкуси най-много след приключването на космическия й полет, е пица. Въпреки неудобствата, свързани с космическите полети, има някои неща, които ще липсват на Пеги Уитсън. "Ще ми липсва да гледам очарователно спокойния ръб на Земята от тази гледна точка. До края на дните ми моите очи ще обхождат хоризонта, за да видят нейната кривина", каза тя. Пеги Уитсън не каза конкретно дали смята това да е нейният последен полет. "Не съм сигурна какво предстои за мен в бъдеще, но очаквам да продължа да работя по космически програми. Желанието ми да сътруднича на полетния екип, докато напредваме с изследванията, е станало по-силно през годините". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1891-2017-peggy-whitson-to-return-to-earth

Президентът на САЩ Доналд Тръмп номинира Джим Брайденстайн за администратор на НАСА 2 септември 2017 г. 9:41 ч. НАСА потвърди (източник), че президентската номинация на Доналд Тръмп за администратор на НАСА е действително Джим Брайденстайн, както се предполагаше и както беше оповестено на страниците на КОСМОС БГ миналата година. За да бъде избран, трябва да получи одобрението и потвърждението на Сената. Брайденстайн е ангажиран по космическите въпроси на САЩ още с избирането му в Камарата на представителите на Конгреса през 2012 година. През месец април 2016 г. той се опита да внесе законопроект за промени в космическата политика на страната. Джим Брайденстайн определи предложената от него реформа като "холистичен подход" към космическата политика, а не да се разглеждат различните проблеми поотделно. Какво друго знаем за потенциалния кандидат-шеф на НАСА? В рамките на реч, изнесена на 2-ри ноември 2016 година, той се е обявил за изучаването на Луната от НАСА и е подкрепил регулаторни промени, които ще направят по-лесна възможността комерсиални превозвачи да организират свои собствени експедиции. "Америка трябва винаги да бъде бележита космическа нация и Луната е нашият път към това", смята той. Джим Брайденстайн http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1890-2017-president-usa-nominee-nasa

Поне 8 от 9-те малки спътника, които бяха изведени в 600-километрова орбита от руска ракета Союз на 14-ти юли, са се провалили Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли. Photo credit : Roscosmos 1 септември 2017 г. 19:54 ч. Светослав Александров. На 14-ти юли 2017 г. руска ракета "Союз-2.1а" изведе в орбита общо 73 спътника - един основен "Канопус В-ИК" и 72 малки. Скоро след изстрелването Русия оповести, че полетът е успешен и че всички спътници са въведени в техните орбити. Впоследствие стана ясно, че не всички спътници работят. Това принципно не е повод да се отразява като новина - знаем, че процентът на аварийност на малките спътници е много висок (източник). Статистиката показва, че 18% от CubeSat-ите, или грубо казано един от всеки пет, претърпява катастрофална авария още в самото начало и никога не се свързва с наземните оператори. Това е очаквано, CubeSat-и се построяват от фирми и организации, които нямат толкова голям опит, колкото дългогодишните космически агенции. Не е от обществен интерес да отразяваме всеки провал на малък спътник. Но това, което привлече вниманието на медиите, беше следният факт. Както беше оповестено и на страниците на КОСМОС БГ, полетът на "Союз-2.1а" на 14-ти юли беше най-сложният в историята на космонавтиката, поне щом касае малките спътници. В случая ускорителният блок "Фрегат" трябваше да изведе различните групировки спътници в три различни орбити. Девет спътника трябваше да бъдат изведени в 600-километрова кръгова орбита. Оказва се, че поне осем от тези девет спътника не отговарят на команди от техните оператори. Това повдига въпроса: съвпадение ли е, че са се повредили конкретни спътници от конкретна орбита? Проблемът в тях ли е... или в руската ракета? Така, близо месец и половина след старта може да се окаже, че полетът на "Союз-2.1а" може да не е бил чак толкова успешен. По данни от СпейсНюз (източник) аварирал е спътникът "Cicero" на GeoOptics, "UTE-UESOR", съвместно построен от Еквадорския равноденствен технологичен университет и Държавния университет на Югозападна Русия, двата спътника "МКА-Н", построени от първата частна руска фирма в Русия за спътникови технологии Даурия Аероспейс, "Искра-МАИ-85" на Московския авиационен институт. "Огледалният спътник" на Русия "Маяк" изглежда също не е успял да разгърне гигантския си светлоотразител по план (източник). Иначе мнозинството от изведените спътници работи. Щастливи новини има за Норвежкия космически център, който е построил двата спътника "NorSat-1" и "NorSat-2", за Ексълспейс от Япония и спътника "WNISAT-1R", за "летящите лаптопи" на Щутгардския институт по космически системи. 47 от 48-те спътника "Дав" на Планет и седем "Лемур" на Спайър също са функционални. "От наша гледна точка Союз е добра ракета", смята Робърт Зий, директор на лабораторията, разработила норвежките спътници. От руската фирма Даурия Аероспейс обаче са недоволни. Няма яснота защо спътниците "МКА-Н" не работят, а официалната позиция на Даурия е, че изпитанията им са извършени съобразно общоприетите практики и съобразно изискванията на клиентите. Инженерите разглеждат различни варианти за аварията, както вътрешни, така и външни, свързани с ракетата-носител. Подозренията, че причината за аварията може да е свързана с руската ракета-носител "Союз-2.1а" или ускорителния блок "Фрегат" доведе до официален отговор от директора на Главкосмос Всеволод Криковский. Той потвърждава, че ракетата е работила нормално, а отделянето на въпросните неработещи спътници е станало по план. Криковский подозира, че неопитността на разработчиците е довела до авариите. "Това е техният първи опит за разработката на CubeSat. Възможно е да е имало нещо свързано с разработката или с компонентите на наземните станции", смята той. Директорът обаче потвърждава за проблеми с отделянето на единия спътник "Дав" и на единия "Лемур" - нещо, което е констатирано и от ръководителите им. Компания Планет не е успяла да осъществи контакт с въпросния "Дав", а "Лемур"-ът е вмъкнат в погрешна орбита. И все пак, защо точно спътниците от 600-километровата орбита не работят? Продължаваме да следим развитието на историята... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1889-2017-8-of-9-cubesats-failed-600km-orbit

АВАРИЯ: Индийска ракета не успя да изведе в правилната орбита важен навигационен спътник 31 август 2017 г. 17:25 ч. Днес от космическия център Сатиш Дхаван в 16:30 ч. българско време излетя индийската космическа ракета PSLV със спътник от навигационната система IRNSS. Спътникът трябваше да коригира дефект с атомните часовници на въпросната навигационна система. Дефектът засяга и европейската система "Галилео", а рубидиевите атомни часовници както за нуждите на "Галилео", така и за индийската система са произведени от една и съща фирма - швейцарската Spectratime. За съжаление по време на днешния полет предпазният обтекател в носовата част на ракетата не успя да се отдели, което доведе до пълна загуба на спътника. Индийската ракета PSLV до този момент се счита за една от най-надеждните космически ракети в света. Това е първият провал от две десетилетия. Преди днес само два полета са завършили с авария - дебютният през 1993 година и четвъртият през 1997 година. Днешният полет беше 42-рият за PSLV. Надяваме се, че проблемът ще бъде диагностициран своевременно и дано индийската ракета се върне скоро в експлоатация. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1888-2017-31-aug-indian-rocket-fails

Космическата совалка Дрийм Чейсър на Сиера Невада възобнови изпитателните си атмосферни полети Снимка от вчерашния изпитателен атмосферен полет на совалката "Дрийм Чейсър". Photo credit : Sierra Nevada Corp. 31 август 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 30-ти август, частната компания Сиера Невада проведе първия изпитателен атмосферен полет на совалката "Дрийм Чейсър" от 2013 година и успешното му приключване дава надежди, че компанията ще успее да се съвземе след тежките изпитания, през които премина през изминалите месеци и години. По време на последния тестов полет през 2013 година "Дрийм Чейсър" трябваше да извърши самостоятелно кацане. За съжаление тогава автоматичните системи на борда не успяха да разгърнат изцяло предния колесник, което доведе до това совалката да загуби контрол и да се изпързаля върху пистата. Въпреки несполуката Сиера Невада потвърди, че изпитанието е показало способността на совалката да предпазва полезния си товар дори и в случай на подобна аварийна ситуация. През 2014 година Сиера Невада понесе втори удар - компанията не успя да спечели договор на НАСА са извозване на астронавти до "Международната космическа станция". Вместо това американската космическа агенция избра да се довери само на две фирми - Боинг и СпейсЕкс. Рязкото секване на постъпващи средства доведе до замразяване на проекта "Дрийм Чейсър". Но миналата година се получи страхотен обрат - НАСА избра три фирми за доставка на полезен товар до "Международната космическа станция", сред които беше и Сиера Невада (другите две са СпейсЕкс и Орбитал). Работата по "Дрийм Чейсър" беше възобновена, а след серия от изпитания, които включваха теглене на совалката на писта, тя най-накрая беше подготвена за полет. При вчерашния първи полет "Дрийм Чейсър" беше закачена на въже за хеликоптер. Това не беше самостоятелен полет, но въпреки това позволи на инженерите да съберат важни данни за поведението на совалката в атмосферни условия. Още един такъв полет трябва да бъде проведен през близките седмици и ако всичко е наред, до края на тази година совалката ще бъде пусната от хеликоптера, за да извърши самостоятелно спускане и кацане върху писта. Ако всичко мине по план, първият космически полет може да бъде проведен още през 2019 година, когато совалката ще бъде изведена в орбита от ракета "Атлас 5". Извозването на провизии до "Международната космическа станция" се очаква да започне през 2020 година. Договорът с НАСА засега не включва извозване на хора, но Сиера Невада се надява, че междувременно ще внедри животоподдържащи системи, което ще позволи изпращането и на астронавти. Запис от вчерашния изпитателен полет: Тук (youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1887-2017-30-august-dc-test

Роботизиран апарат засне слънчевото затъмнение от Луната! Ето как изглеждаше слънчевото затъмнение на 21-ви август, заснето от орбитата на Луната. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University 29 август 2017 г. 22:45 ч. Светослав Александров. На 21-ви август жителите на САЩ имаха възможност да наблюдават пълно слънчево затъмнение. Междувременно автоматичната лунна станция на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър", която обикаля около Луната, получи уникален шанс да снима затъмнението от орбитата на естествения ни спътник. Камерата NAC на "Лунър Риконисънс Орбитър" започна да сканира Земята в 21:25 ч. и 30 сек. българско време и приключи сканирането 18 секунди по-късно. Заснемането на затъмнението от орбитата на Луната се оказа истинско предизвикателство. Камерата NAC не прилича на камерите на вашите мобилни телефони, които биха могли да направят снимката на даден обект почти незабавно. Вместо това тя "конструира" изображението лед по ред. Всеки "ред" на изображението е експониран за 0.338 милисекунди и понеже камерата трябва да сканира общо 52 224 реда, общото време на заснемане на затъмнението е около 18 секунди. Времето на експозиция е настроено да е възможно най-краткото, за да не могат ярките облаци да наситят CCD сензорите. Като резултат суровото, необработено изображение на "Лунър Риконисънс Орбитър" е ето това: Поради краткото време, което е нужно за експозицията за всеки ред, суровото изображение е силно разтегнато отляво надясно. Тъй като отделните редове се припокриват един друг твърде много, коригирането на геометрията е въпрос на усредняване на пикселите по посока на редовете. Защо камерата NAC работи по такъв начин? Лунната повърхност е много контрастна и това прави трудно нейното заснемане - има много ярки обекти, които са разположени непосредствено до тъмни обекти. Повечето обичайни цифрови камери могат да регистрират 255 нюанса сиво, докато NAC е много по-мощна и регистрира 3600 нюанса сиво. При все това снимките, които се качват на сайтовете на НАСА, са "свити" до 255 нюанса сиво, тъй като такива са възможностите на нашите екрани. Като резултат е трудно да разграничим границата между Атлантическия океан и частично засенчената земя. Тези тънки вариации са много важни за научните проучвания, но по никакъв начин не намаляват естетичното качество на снимките. Източник: LROC Website http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1885-2017-eclipse-from-moon

СпейсЕкс изпревари Русия по космически изстрелвания. Ето как реагираха руските медии. 28 август 2017 г. 13:30 ч. Миналия четвъртък, на 24-ти август, СпейсЕкс проведе своето 12-то изстрелване на ракета "Фолкън 9" за 2017-та година и с това надмина Русия. За настоящата година руските ракети "Протон" и "Союз" са летяли общо едва 11 пъти. Ето как коментира развилата се ситуация руската медия Lenta.ru Според Андрей Борисов, автор на статията, компания СпейсЕкс отдавна е надминала руските изстрелвания. Роскосмос, реално погледнато, има не 11, а само 9 изстрелвания тази година, тъй като два старта са проведени от космодрума Куру във Френска Гвиана и са организирани от европейската корпорация Арианаспейс. Ето каква е статистиката за 2017-та. Към 24-ти август безспорен лидер е СпейсЕкс, тъй като 23% от всички космически изстрелвания са проведени с ракети "Фолкън 9". На второ място се нарежда ракетата "Союз" със 17%, трето място със 12% се пада на китайските ракети "Лонг Марч". Четвъртото, петото и шестото място, с по 8%, се поделят между американската ракета "Атлас 5" (която ползва построени в Русия двигатели РД-180 за първата степен), японската "Н-II" и европейската "Ариана 5". На седмо място с 6% са индийските ракети GSLV и PSLV, а руските ракети "Протон" и европейските "Вега" са на дъното, тъй като за 2017-та имат само по две изстрелвания. Общо 33% от всички космически полети за 2017-та година са проведени от САЩ, 21% - от Русия, 15% - от Китай, 12% - от Европа, 10% - от Япония и 8% - от Индия. Всички изстрелвания, като изключим едно японско и две китайски, са успешни. СпейсЕкс категорично надминава Русия в комерсиалната космонавтика. От 11 изстрелвания на руски ракети през 2017-та година три са проведени за нуждите на военните, четири за нуждите на "Международната космическа станция", два са на Арианаспейс. При едно от изстрелванията е изведен спътник за дистанционно сондиране на Земята "Канопус В-ИК". Има само едно комерсиално изстрелване, проведено от Русия - за нуждите на американския оператор EchoStar. За сравнение ракетите на СпейсЕкс са извели три товарни космически кораба "Драгън" за нуждите на "Международната космическа станция". Само едно изстрелване е за военни цели - това на спътника NROL-76. Останалите осем старта са комерсиални, за нуждите на организации и фирми в Люксембург, Великобритания, България и Тайван. До края на 2017-та година разривът между Роскосмос и СпейсЕкс ще се увеличи, тъй като Роскосмос ще изстрелва космически апарати само за нуждите на руското министерство на отбраната и по програмата на "Международната космическа станция". В Русия има два производителя на космически ракети - това са московският център Хруничев и самарският Прогрес. Хруничев произвежда тежкотоварните ракети "Протон", а Прогрес - ракети среден клас "Союз". В Хруничев работят 40 000 души, в Прогрес - два пъти по-малко. Понастоящем омският филиал на Хруничев разработва нови тежкотоварни ракети "Ангара", но те надали ще са достатъчно евтини и конкурентноспособни, за да заинтересуват чуждестранните фирми. Положението с Прогрес е по-добро, тъй като ракетите "Союз" са все още популярни и се изстрелват от четири космодрума, разположени в три държави. Освен това се планира създаването на нова ракета "Союз 5". В сравнение с руските фирми, в СпейсЕкс работят по-малко от 5 000 души и освен това компанията сама си прави ракетните двигатели, докато Хруничев и Прогрес ги купуват от НПО Енергомаш. Освен това Русия трябваше да създаде модула "Наука" за "Международната космическа станция", но изстрелването се забави с цели 20 години, което намеква, че технологията за създаването на модули за космически станции е вече загубена. Андрей Борисов смята, че положението в Русия е песимистично. СпейсЕкс има сериозни разработки, които, ако са икономически изгодни, веднага биват внедрявани в производството и излизат на пазара. В Русия такъв пазар няма - в рамките на страната Роскосмос не се съревновава с никого и държавните клиенти са малко. За да може да запази своя малък дял на международния пазар, държавната корпорация или съставляващите компании трябва да се променят, но вероятно е късно, за да бъде признато това. Кадър от изстрелването на ракетата Фолкън 9 на 24-ти август. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1883-2017-spacex-surpasses-russia-media

Космическата одисея на мисията Касини около Сатурн ще приключи след около две седмици Тази анимация е съставена на базата на снимки, заснети от автоматичната междупланетна станция "Касини" по време на гмуркането в процепа между Сатурн и неговите пръстени на 20-ти август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute 28 август 2017 г. 20:30 ч. Светослав Александров. 15-ти септември ще е тъжен ден за космонавтиката. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" ще изгори в атмосферата на Сатурн и така ще приключи една от най-грандиозните мисии на американската космическа агенция, която продължи близо 20 години. Мисия "Касини" е реална космическа одисея - почти такава, каквато си я представяше писателят Артър Кларк. Роботизираният космически кораб с размер на автобус беше изстрелян на 15-ти октомври 1997 година. На път към Сатурн "Касини" посети Венера два пъти през 1998 и 1999 година, както и Юпитер през 2000 година. На 1-ви юли 2004 година "Касини" влезе в орбита около Сатурн, а на 14-ти януари 2005 година малкият спускаем апарат "Хюйгенс" извърши кацане на луната Титан. Но всяко нещо има своя край, а за "Касини" той е неминуем. По ирония на съдбата именно откритията на мисията подписаха "смъртната присъда" - след като бяха намерени гейзери на луната Енцелад и бяха открити условия за развитието на живот под повърхността й, НАСА не иска да рискува някой ден автоматичната станция да попадне върху нея и да я замърси със земни микроорганизми - "Касини" никога не е бил стерилизиран щателно при такъв сценарий. Днес на борда почти не е останало гориво и вместо агенцията да реши да остави апарата в орбита около Сатурн колкото се може повече, "Касини" ще влезе в атмосферата на планетата на 15-ти септември. Оттам ще бъдат изпратени нова порция уникални научни данни за структурата на планетата. Макар че този самоубийствен акт на "Касини" ще обогати науката, скоро след това роботизираният кораб ще изгори като метеор и ще замлъкне завинаги. От 2004 година насам "Касини" изпраща ежедневно снимки от Сатурн и неговите луни, а снимките се качват на сайта почти в реално време. Това вече няма да го има. Снимките ще останат в архивите, а ние ще ги разглеждаме с носталгия през следващите години. Не ще и дума, това ще е тъжен момент. Макар че пред космонавтиката предстои светло бъдеще, има множество частни компании, а вече много държави изпращат междупланетни мисии, нова мисия до Сатурн засега не се планира. Други ще бъдат приоритетните обекти през близките години - през 2019 година "Ню Хърайзънс" ще посети обект от пояса на Куйпер далеч отвъд орбитата на Плутон, "Джуно" ще продължи да изучава Юпитер и през 2018-та година, има новоизстреляни мисии до астероиди като японската "Хаябуса 2" и американската "Озирис-Рекс", а след 2020 година НАСА ще изпрати автоматична станция до юпитерианската луна Европа. Но дълго ще почакаме, преди отново космически апарат да изпрати снимки на Сатурн отблизо. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1884-2017-cassini-mission-to-end-two-weeks

НАСА, Роскосмос и ЕКА обединиха наземните си станции, за да получат сигнали от ЕкзоМарс Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, беше преобразувана, за да може да получава сигналите от "ЕкзоМарс". Photo credit : ESA 25 август 2017 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Този месец се случи нещо безпрецедентно за космонавтиката. За пръв път трите космически суперсили - американската космическа агенция НАСА, руската космическа агенция Роскосмос и Европейската космическа агенция обединиха наземните си станции, за да се свържат с автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която понастоящем обикаля около Червената планета. "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е уникален проект. Мисията е изстреляна на 14-ти март 2016 година и пристига в орбита около Марс на 19 октомври същата година. Понастоящем тя коригира орбитата си посредством силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера (процедура, която се нарича "еърбрейкинг" и е свързана с минимален разход на гориво). Ако всичко мине наред и "ЕкзоМарс" се озове успешно в ниска кръгова околомарсианска орбита, в началото на 2018 година ще започне да търси следи от живот на Марс посредством изучаването на редките газове в марсианската атмосфера като метан. Автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е създадена и изстреляна съвместно от Русия и Европейската космическа агенция. Тя обаче е екипирана с радио, предоставено от НАСА и освен това на борда й работи инструмент, построен от български учени към ИКИТ на БАН. Преди обаче станцията да започне основната си научна дейност, трябваше да бъде проведен критичен тест. Изпитанието трябваше да докаже, че цялата наземна апаратура е в готовност да реагира, ако някой ден се случи най-лошото - ако хардуерна или софтуерна повреда на борда доведе до постоянни рестартирания на компютъра. В такъв случай "ЕкзоМарс" ще навлезе в минимално функционален режим. Постъпващите на Земята радиосигнали биха били много слаби. За да е адекватно изпитанието, то беше проведено на 13-ти август, скоро след марсианската опозиция, когато разстоянието между Земята и Марс е най-голямо. Всичко премина успешно. Както се очакваше, голямата 70-метрова чиния на НАСА в Канбера, Австралия, успя да получи слабия радиосигнал и да изпрати команди. 35-метровата чиния на Европейската космическа агенция в Ню Норсия, Австралия, също успя да прихване сигнала и доказа, че може да предава команди - макар и само със скорост 10 bit/sec. Това би било напълно достатъчно в случай на авария, която ще наложи спешно изпращане на инструкции. Но истинският успех бе, когато и руската 64-метрова чиния, намираща се в Калязин, на 200 километра северно от Москва, успя да получи радиосигналите от "ЕкзоМарс"! Тази радиочиния първоначално е конструирана с цел да служи като радиотелескоп, но отскоро е преобразувана, за да може да поддържа мисиите на Русия и ЕКА от програмата "ЕкзоМарс". "Калязин успя да получи сигнала, което демонстрира, че всичките три мрежи са в състояние да подпомогнат ЕкзоМарс при най-лошия възможен сценарий, когато Марс отстои на най-голямо разстояние и сигналите са най-слаби", съобщи Даниел Фир, инженер на ЕКА, отговорен за сътрудничеството с други агенции. За да може да бъде проведено изпитанието е била нужна много строга организация между трите агенции - НАСА, ЕКА и Роскосмос. Междувременно командният екип в Дармщат, Германия, е трябвало да изпрати команди, които да имитират поведението на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в случай на авария. "Имахме фантастично обединение между нас, НАСА и руснаците", казва Даниел. "Изпитанието доказа, че всички сме в много добра форма, за да подпомагаме ЕкзоМарс сега и в бъдеще". За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1882-2017-esa-nasa-roscosmos-join-hands

УСПЕХ! СпейсЕкс проведе своето 12-то изстрелване на Фолкън 9 за 2017 година и изведе в орбита спътника Formosat-5! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 август 2017 г. 22:24 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:50 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9" с тайванския спътник за дистанционно сондиране на Земята Formosat-5. Броени минути след старта спътникът беше въведен в предвидената орбита и започна самостоятелен полет. Това беше 12-тото успешно изстрелване за СпейсЕкс тази година и след него частната компания може да се похвали, че е надминала Русия! До този момент са проведени общо 11 руски орбитални изстрелвания за 2017-та година. Напомням на читателите, че ракетите на СпейсЕкс "Фолкън 9" са разработени изцяло в САЩ и са екипирани с американски ракетни двигатели. Освен успешното извеждане в орбита имаме и успешно завръщане на първата степен на ракетата върху плаваща платформа. Това бе общо 15-тото успешно кацане за СпейсЕкс, от които шест са проведени върху суша и девет върху платформа в океана. Всички последни десет възвръщаеми полета на СпейсЕкс завършиха с успешно кацане, от които и последното. Следващото изстрелване на ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс е планирано за 7-ми септември. То ще е за нуждите на военновъздушните сили на САЩ и се очаква ракетата да изведе в орбита роботизираната совалка X-37B. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1881-2017-24-aug-2017-falcon-9-launches

СпейсЕкс може да изпревари Русия по брой орбитални космически полети още тази вечер! 24 август 2017 г. 17:30 ч. Невероятно, но факт - само една частна компания в САЩ може да изпревари Русия по брой орбитални изстрелвания тази година, съобщи Арс Текника. Тази компания, разбира се, е СпейсЕкс. Към настоящия момент Русия е провела общо 11 успешни орбитални мисии за 2017-та година, Китай има осем, а европейската космонавтика - шест. Американският конкурент на SpaceX, United Launch Alliance, има пет мисии за 2017-та. Тази вечер в 21:50 ч. българско време се открива 44-минутен стартов прозорец, в рамките на който трябва да бъде изпратен тайванският спътник Formosat-5. Ако полетът е успешен, това ще е 12-тият за СпейсЕкс за 2017-та и с това компанията на харизматичния Илон Мъск сам-самичка ще надмине Русия. Напомням на читателите, че ракетите на СпейсЕкс "Фолкън 9" са изцяло американски, с произведени в САЩ ракетни двигатели. СпейсЕкс се разви изключително бурно през 2017-та година. В периода между 2013-та и 2016-та година компанията успяваше да проведе средно по шест космически полета годишно. Имаше и две тежки аварии - едната в полет, през 2015-та, и едната на стартовата площадка, през 2016-та. Ако днес изстрелването мине безаварийно, СпейсЕкс има потенциален шанс да проведе цели 20 полета за 2017-та година и така да заглуши критиците, които постоянно твърдят, че няма как Мъск да изпълни големите си обещания. Кадър от статичното запалване на ракетата "Фолкън 9", която тази вечер трябва да изведе в орбита спътника Formosat-5. Credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1880-2017-spacex-to-surpass-russia

Колеги и колежки! Днес реших да ви изкарам нова порция бисери от български плоскоземци: 1. Сенаторът се позовавал на "достоверни източници в НАСА" на които се доверявал. Това звучи като някой да се позовава на "праведни дяволи в ада". 2. Ами наса си е "авторитет" За съжаление и за някои наричащи себе си христяни, друг е въпросът дали Бог ги разпознава като такива. 3. Ото, това, че ти вярваш в сателитна комуникация, еднакво време за прелитане през "полюсите" и геосинхронна орбита, това не означава, че някой друг трябва да ги вярва тия неща и да го счита за "проблеми" които трябва да решава. Роб Скиба избра да вярва на Библията, а не на човеците. Когато и ти вземеш същото решение, тия "проблеми" дето са ти в главата се решават от само себе си. 4. Ако някой иска да се убеди в нещо, трябва да изследва Писанията, а не с особено усърдие да се върти около сателитни комуникации (при условие че този въпрос вече беше изчерпан в темата), геостационарни орбити (при условие че такива са невъзможни при наличието на твърд купол над Земята) и какво ли още не изсмукано от всякакви човешки източници, но не и от Писанията. 5. Еми вярват си хората на НАСА, туй-то. Питам се ние защо изобщо се занимаваме да им доказваме, че всичко е фейк. Все пак пише кажи му 2-3 пъти и го остави. Насила хубост не става. Тези хора не разбират, че след като не вярват на словото, ще бъдат много лесно заблудени в предстоящите усилни времена. Да си гледат "на живо" МКС-то и тва е. Предлагам да спрем да ги убеждаваме, безмислено е. 6. Nikolay , кой какви клипове правел няма никакво значение. Важно е това, което Писанието казва по въпроса, а то е пределно ясно, че космологията на този свят е лъжлива. Това са измамници, които "мамят и биват мамени". От този форум : http://www.fellowshipbg.org/index.php/topic,847.30.html

Доколко е достоверна тази книга?

Доста време си мислих къде да я пусна тази новина. В космически науки - ами не, това не е за космически полети. Не е точно за астрономия. Доста по-близко до историята е. Но ето - тема за хелиоцентризма: История на науката: как човечеството открива, че Земята обикаля около Слънцето Хелиоцентричният модел на Николай Коперник 22 август 2017 г. 16:23 ч. Светослав Александров. Повечето съвременници имат в главите си твърде опростена версия за научната революция и откриването на основните факти за устройството на света. Те смятат, че в продължение на хилядолетия хората са си мислили, че Земята е в центъра на Вселената, но после се появил един Николай Коперник, който почнал да учи обратното. Тесногръдите попове не му повярвали и го репресирали. После се появил и Галилео, който е учил хората, че Земята се върти, поради което църквата го подложила на инквизиция. Накрая след като получил присъда казал: "И все пак тя се върти!". Дълги години неграмотните свещеници оспорвали научните факти, но накрая учените победили. Но това е доста неточна представа за историята на науката. В днешната статия ще ви разкажа защо е отнело толкова хилядолетия на човечеството да разбере, че Земята е тази, която се върти около Слънцето, а не обратното. Противно на това, което може би си мислите, хелиоцентричният модел не е бил чужд на човечеството още от дълбока древност. Вярно е, че влиятелните гръцки философи Платон и Аристотел са били геоцентрици. В Аристотеловата вселена сферичната Земя се намира в центъра, докато другите небесни тела обикалят около нея в рамките на своите небесните сфери. Аристотел е вярвал, че Луната се намира върху най-вътрешната сфера и съприкосновението й с обсега на Земята е причината за нейните тъмни петна. Устройството на системата е било обяснявано посредством свойствата на петте елемента: земя, вода, въздух, огън и звезден етер. Аристотел е постулирал, че Земята е най-тежкият елемент, а водата се разполага в кръг около нея. Огънят и въздухът имат свойства да вървят нагоре, като огънят е по-лекият от двата елемента и съответно най-външен. Отвъд сферата на огъня се намират твърдите сфери от етер, където са вградени небесните тела. Аристотел е бил на мнение, че планетите и останалите тела са изградени изцяло от етер. Но друг гръцки философ на име Аристарх (310-230 г. пр. н.е.) е бил хелиоцентрик. Той пръв предложил, че Земята се върти около Слънцето. Тогава защо древният свят е възприел възгледите на Аристотел, а не на Аристарх, още повече, че тогава не е имало репресираща църква? Истината е, че хелиоцентричният модел е имал много проблеми, които трудно могли да бъдат разрешени с технологиите отпреди 1500-тната година след Христа. Аргументите на Аристарх били отхвърлени от останалите философи поради три причини: 1. Ако Земята обикаля около Слънцето, това означава, че тя е в движение. Но преди откриването на законите на Исак Нютон (1642-1727 г.) от класическата механика е било много трудно да си представи човек, че даден обект може да се движи, без да бъде усетен със сетивата. Как може Земята да се движи, без да чувстваме нищо? 2. Ако Земята обикаля около Слънцето, тогава би следвало да можем да наблюдаваме изместването на звездите - т.нар. паралакс (термин, който характеризира видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки). Астрономите на древна Гърция не са знаели, че звездите се намират на огромни разстояния. Поради недостатъчното развитие на технологиите първият паралакс е бил открит чак през 1838 година от Фридрих Бесел. На базата на паралакса Бесел пръв успял да измери точно разстоянието от Слънцето до друга звезда. 3. Геоцентричната идея е изглеждала по-привлекателна и естествена за философите (източник). Безспорно човекът, който изиграва решаваща роля за утвърждаването на геоцентричния, а не на хелиоцентричния модел, това е римският математик, астроном, географ и астролог Клавдий Птолемей (100-170 г. сл. н.е.). Птолемей за пръв път облича геоцентризма в сериозна математика. Нещо повече - той написва сериозен научен трактат, който носи името "Алмагест" и е разделен на 13 книги. Птолемеевият труд е най-сериозният енциклопедичен труд, обхващащ столетни познания на древни гърци и римляни и именно това достойнство го прави толкова решаващ, за да определи облика на астрономията за хилядолетия наред. Въпреки че голямата библиотека в Александрия е опожарена през 272 година сл. хр., трудът на Клавдий Птолемей оцелява. Църквата асимилира неговия модел заедно с космологията на Аристотел и определя натрупаните астрономически знания до тогавашния момент за доктрина. Ето как изглежда нашата Слънчева система според Птолемей: Земята е в близост до центъра на Вселената, а самият център е една точка в съседство до нея (противно на названието геоцентризъм), която се нарича ексцентрика и около която обикалят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Геоцентризмът има една много сериозна трудност: като правило планетите се движат в източна посока върху нощното небе, но от време на време се връщат на запад, преди отново да поемат на изток. Това се нарича ретроградно движение (източник). Как бихме могли да обясним явлението? Решението на Клавдий Птолемей е да разработи система от кръгове. Те се наричат епицикли и деференти. Главната орбита е деферент, малката е епицикъл. Системата е доста сложна - нужни са 28 епицикли, за да се обяснят движенията на съответната планета. Как е могъл Птолемей да възприеме такова комплексно обяснение? Изглежда, че той е бил наясно, че планетите са доста по-близо до Земята от неподвижните звезди, но е вярвал в постулираното от древногръцките философи предположение за наличието на кристални сфери, към които са приковани небесните тела. Птолемей е предположил, че отвъд сферта на неподвижните звезди се намират други сфери, които приключват с primum mobile - "двигател", който задвижва цялата Вселена. Основните елементи от Птолемеевата астрономия, която показва планета върху епицикъл (малък пунктиран кръг), деферент (голям пунктиран кръг), ексцентрика ( X ) и еквант (•) Моделът е доста сложен, но въпреки всичко представлява първото в историята на човечеството сериозно математическо обяснение на структурата на света. Църквата го възприема в продължение на повече от хилядолетие. Тук трябва да подчертаем, че макар и да изглежда архаичен за съвременната наука, птолемеевият модел може да описва доста точно планетарните движения и да помага за изготвянето на звездни карти. В началото на 16-ти век Николай Коперник публикува своя първи хелиоцентричен модел, базирайки се на Аристарх и на някои философи от ислямския свят. Към 1514 година той разпраща своите първи съчинения до близки астрономи и учени. Първата му публикация е доста кратка - 40 страници, в които са описани общите принципи на хелиоцентризма: В центъра на Земята лежи центърът на лунната сфера, останалите сфери се въртят около Слънцето, разстоянието между Земята и Слънцето е много по-малко от това между Слънцето и останалите звезди, звездите са неподвижни и отдалечени, поради което паралакс не се наблюдава. Oт 1532 година нататък Коперник събира материали за своя голям труд De revolutionibus orbium coelestium, но се въздържа да го публикува до 1542 година, защото се страхува да не бъде отречен от църквата. Изненадващото е, че въпреки страховете на Коперник, той не е заклеймен. Получава само умерено охулване от някои религиозни лидери (източник). Причината за това сравнително "радушно" приемане е, че към това време хелиоцентричната теория продължава да звучи неубедително и се възприема като една от многото теории за устройството на света. Коперник все още се придържа към вижданията на Аристотел, че планетите се движат по кръгови орбити (докато в реалността те са елипси) и също се позовава на епицикли и деференти, за да обясни ретроградните движения. На практика хелиоцентризмът на Коперник е дори по-сложен за времето си от геоцентризма на Птолемей (източник), поради което не може да бъде взет насериозно. Църквата към този момент още не проявява сериозен интерес. Коперник е уважаван астроном, е, хубаво, има си някои нестандартни виждания за времето си, но кому пречат? Едно поколение по-късно Йохан Кеплер (1571-1630) защитава Коперник не на базата на физиката и на математиката, а на богословието - той казва, че понеже синът на Бог е в центъра на християнската вяра, а не бог-Отец, така и Слънцето трябва да е в центъра на Вселената (източник). Проблемите с църквата и главоболията за астрономите почват години след това - едва след наблюденията на Галилео. Заслугите на Кеплер са за това, че се сеща пръв да използва елипси за орбитите на планетите и така елиминира нуждата да се използват епицикли. Той е ученик на Тихо Брахе, а Тихо Брахе (1546-1601) е първият астрономически наблюдател в съвременен смисъл - той построява Датската обсерватория, в която се използват секстанти, понеже телескопите все още не са измислени. С помощта на математически изчисления Брахе доказва, че Слънцето е по-далече от Луната. И накрая стигаме до Галилео Галилей (1564-1642), с когото проблемите започват. Но в тази история има нюанси, които трудно се вписват в общите клиширани представи. Започва се с откриването на телескопа. Галилео не е точно негов изобретател - още през късното лято на 1608 година започва разпространението на малки далекогледи в Европа (източник). Тези далекогледи увеличават отдалечените обекти едва няколко пъти, но това е достатъчно за Галилео да стъпи върху дизайна и да го усъвършенства. Резултатът от съвременна гледна точка не е особено зашеметяващ - конструираният първи телескоп може да увеличава обектите до 10 пъти. С този телескоп Галилео започва да наблюдава Луната и това довежда до цялостна революция в астрономията. Можете да си представите какъв е шокът, когато Галилео вижда, че Луната е (по неговите думи) "неравна, груба, пълна с дупки и хълмове"! Но това е само началото - на 7-ми януари 1610 година астрономът насочва своя нов и по-мощен телескоп, увеличаващ обектите до 30 пъти, към планетата Юпитер. Там намира три малки, ярки "звезди", за които днес знаем, че са луни (т.нар. Галилееви спътници). Едната е на запад, другите две - на изток, но всички подредени в права линия. На следващата вечер той отново наблюдава планетата и вижда трите звезди от западната част на планетата - но пак в права линия. Галилео публикува наблюденията си в малката книжка Sidereus Nuncius през същата 1610 година. Така Галилео, който в началните етапи от кариерата си е геоцентрик, се обръща към хелиоцентризма, описан по-рано от Коперник. През 1615 година един доминикански монах подава писмено оплакване срещу Галилео, а друг се обръща лично към инквизицията. Монасите обвиняват учения, че вярванията му в хелиоцентризма противоречат на Библията, напр. на чудесата според библейската книга Исус Навин 10:12-13 (източник). Към този момент инквизицията започва за пръв път да се притеснява относно набиращото привърженици течение на хелиоцентризма. Свикан е съвет от богословски експерти, които разглеждат подробно хелиоцентричната идея и на 24-ти февруари 1616 година решават, че е погрешна от философска гледна точка и поради това еретична. На 26-ти февруари кардинал Робърт Белармин се среща тайно с Галилей и го предупреждава, че църквата има намерение да оповести хелиоцентризма за ерес и в такъв случай би било невъзможно той да бъде защитаван и подкрепян. Галилео се съобразява с църковните препоръки. През 1616 година църквата официално забранява книгата на Коперник. Въпреки това след няколко поправки, които гарантират, че теорията за хелиоцентризма ще бъде представена просто като една от многото, а не като категорична истина, църквата дава благословия да публикува творбата на Коперник отново през 1620 година (източник). Галилео Галилей мълчи до 1623 година, когато е избран нов папа - Урбан VIII. След близо десетилетие работа, през 1632 г. публикува съчинението "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова". Аргументите в полза на хелиоцентризма са повече от тези в полза на геоцентризма, макар и да не може да се докаже категорично нито една от двете. Като заключение Галилео достига до извода, че движението на Земята е по-вероятно да е вярно. Книгата на Галилео е написана на умерен език, но през 1633 година инквизицията отново призовава учения на съдебен спор. Галилео е обявен за виновен "в подозрение за ерес", за това, че защитава движението на Земята и че отрича авторитета на Библията. "Подозрение за ерес" е сравнително лека присъда. Ако е бил обвинен във "формална ерес", той е щял да бъде изгорен на клада. Галилео се отървава само с домашен арест и забрана на неговата книга. Към момента на осъждането Галилео е вече 70-годишен и прекарва остатъка от живота си в удобна вила (източник). Иначе се счита, че изразът "И все пак тя се върти" е легенда, възникнала в резултат на по-късни романтични представи. Няма данни, че Галилео наистина е изговарял подобни думи. В интерес на обективната истина можем да кажем, че през последващите столетия съдебните спорове срещу Галилео са били доста опростявани и раздухвани, най-вече под влиянието на късни просвещенски философи като Волтер. Модерни изследователи смятат, че спорът между Галилео и църквата не може да се сведе само до конфликт между попска ретроградност и научен прогрес, но в него са играели роля и дворцови интриги и философски издребнявания. Истинската заслуга на Галилео е в неговите изобретения - телескопи, компаси, микроскопи. Те водят до цялостна революция в науката и дf последващо утвърждаване на откритието, че Земята се върти около Слънцето. Век по-късно, през 1744 година, църквата отменя забраната за "Диалог между две световни системи: птолемеева и коперникова" и книгата отново излиза на бял свят. А през 20-ти век папа Пий XII, а после и Йоан Павел II официално излизат с изявление, че съжаляват за това как църквата се отнесла с Галилео. Защо Галилео избягва съдбата на Джордано Бруно, който е изгорен на клада през 1600 година? Бруно е интересна историческа личност - считан е от някои съвременни популяризатори като Нийл деГрас Тайсън за основоположник на съвременната астрономия, понеже е харесвал схващанията на Коперник и е вярвал, че Вселената е безкрайна, както и че звездите са далечни слънца. И въпреки това той е осъден десет години преди изобретяването на галилеевия телескоп, който потвърждава хелиоцентричната теория. Тук трябва да подчертаем, че Бруно не е първият мислител, който е считал, че космосът е безкраен. За пръв път идеята се появява в творбите на Николай Кузански век по-рано, който обаче ги публикува в рамките на католическия светоглед и поради това не е подложен на гонения. Бруно е описван предимно като човек с богословски интереси, докато неговите дарби в областта на физиката и астрономията са по-слаби. Това, че е вярвал в други населени светове, е само част от историята. Джордано Бруно е отричал божествеността на Христос, непорочното зачатие на Дева Мария, отричал е превръщането на символите на причастието, хляба и виното, в плът и кръв, и освен това (изненада!) е считал, че животните и другите предмети (включително Земята) притежават душа. Вярванията на Бруно за устройството на космоса са били плод на философските и религиозните му виждания, а не на измервания и изследвания. Можем да кажем, че Бруно е мъченик за религиозната свобода и за плурализма на мнения, но не и мъченик в името на астрономията. Нещо повече - другите астрономи като Кеплер и Галилео не са имали високо мнение за него, даже Кеплер е изразил становище, в което публично оборил идеите на Бруно (източник). Всичко това показва, че историята на науката е доста по-сложен предмет, отколкото си мислим, и трудно може да бъде опростена, особено до циркулиращите в съвремието легенди. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1879-2017-history-of-heliocentrism

Астронавтите на МКС направиха зашеметяващи снимки на слънчевото затъмнение от космоса! Европейският астронавт Паоло Несполи засне тази чудесна снимка на сянката на затъмнението от космоса. Photo credit : ESA/Paolo Nespoli 22 август 2016 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчерашното слънчево затъмнение беше истинско събитие в САЩ. Но макар и да беше широко рекламирано, фактът си е факт - по-голяма част от американците не успяха да видят пълнотата на затъмнението. Само около 12 милиона души, които живеят в рамките на 110-километровата ивица от Орегон до Южна Каролина, имаха честта да видят как Луната напълно закрива нашата звезда. Това означава около 6% от населението на Щатите. Но само шест души в цял свят успяха да видят нещо още по-забележително - затъмнението от уникална перспектива, от околоземна орбита. Това са жителите на "Международната космическа станция". Европейският астронавт Паоло Несполи (източник) сподели, че това е първото слънчево затъмнение, което е имал възможност да наблюдава от космоса. Ето някои от неговите снимки: Credits: ESA/Paolo Nespoli Фьодор Юрчихин, космонавтът на Русия, също се беше приготвил да снима затъмнението със специален апарат и филтър: Снимка: Роскосмос И резултатът от неговите фотографски опити е впечатляващ: Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1878-2017-eclipse-seen-from-space

Първи снимки от руското излизане в открития космос на 17-ти август Космонавтът Сергей Рязанский по време на работата в открития космос на 17-ти август 2017 г. Photo credit : Roscosmos 21 август 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос оповести, че на Земята са получени първите снимки от руската "космическа разходка" на 17-ти август. Тогава космонавтите Сергей Рязанский и Фьодор Юрчихин излязоха в открития космос, за да пуснат пет наноспътника и монтират нови научни експерименти. Юрчихин и Рязанский трябваше да работят шест часа, но поради непланирани забавяния извънбордовата дейност продължи цели седем часа и половина. Всички поставени дейности бяха изпълнени успешно. Това бе седмата за годината извънбордова дейност по поддръжката на "Международната космическа станция", но първата, която бе проведена от руския сегмент. Всички предишни за 2017-та година бяха осъществени от американския сегмент и координирани от НАСА. Това бе и първата руска "космическа разходка" след около година и половина прекъсване - предишната бе през февруари 2016 година, когато Юрий Маленченко и Сергей Волков монтираха някои нови научни експерименти и прибраха отработени стари експерименти. Снимките от "космическата разходка", които ще видите по-долу, са направени от американския астронавт Джек Фишер, който наблюдаваше руските си колеги по време на работата им. Още снимки: За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1876-2017-russian-spacewalk-pictures

Всяка една правителствена агенция, която няма конкретна цел за изпълнение и срок, както и адекватно финансиране, започва да симулира дейност. Винаги. НАСА е прекрасен пример за това. Макар че финансирането съвсем не е проблемът. Днес прочетох адекватни коментари по темата в един форум затова, което се случва. Първо - НАСА е стара правителствена агенция. За своята 50-годишна история бюрокрацията е започнала да я разрушава. Има твърде много хора, които гледат какво правят другите, а те съответно гледат останалите какво правят, а като цяло нищо не правят. Има мениджъри, които нямат постижения зад гърба си. Но не и лидери. Второ - хората, които днес работят в НАСА, не са тези, които някога са създали програма Аполо. Те дори не са тези, които са обучени от тези, създали програма Аполо. Минали са поколения. За последен път НАСА е разработила кораб през 70-те години - космическата совалка. Хората, които знаят как да стоят космически кораби, просто не се намират вече в НАСА. Те или са в Китай (единствената държава освен САЩ и Русия, осъществила пилотиран полет). Или ако говорим за САЩ, ще ги намерите в СпейсЕкс, Орбитал или други частни фирми. Сравненията между НАСА и СпейсЕкс са показателни, защото СпейсЕкс доказват, че не е нужно да имаш милиарди, за да направиш ракета "Фолкън 9" и кораб "Драгън". Илон Мъск доказа, че с малко хора, които са мотивирани, и сравнително малко пари, можеш да построиш и ракети, и кораби, и тези кораби днес летят. Така че единствената възможна реформа пред НАСА е следната - тя трябва да се превърне в ползвател на космически кораби, а не в разработчик. Скоро предстои първият полет на Фолкън 9 Хеви и няма нужда да си правим илюзии, че има смисъл да се наливат пари в правителствени мегаракети като SLS. Което ме води до следващия коментар: Новината изобщо не е фалшива. Говорим за 11 години, през които корабът Орион трябваше да е разработен и да лети. До този момент има само един демонстрационен полет през 2014 година, а следващият не се очертава преди 2019. Междувременно НАСА усвоява за 10 години общо $180 милиарда долара. Ако не можеш да създадеш жизнеспособна космическа програма за това време и за тези пари, значи си некомпетентен. Ако твърдиш, че проблемът са ти само и единствено парите, както твърди този мениджър на НАСА, значи си глупав. Проектът "Орион" е раздут и безполезен, а през годините е показал съвсем маргинални резултати.