SAlexandrov

Руският спътник с огледало Маяк: колко впечатляващ е той? 18 юли 2017 г. 13:30 ч. На 14-ти юли 2017 г. ракетата "Союз-2.1а" изведе успешно в космоса основния спътник "Канопус-В-ИК" за локализирането на земни пожари от космоса заедно с още 72 малки спътника. Един от тези малки спътници е "Маяк" - след навлизането в орбита той трябваше да разгърне светлоотразител с обща площ 16 m2. Това е първият спътник в историята на космонавтиката на Русия, който е спонсориран изцяло посредством групово финансиране или т.нар. "краудфъндинг". Спътникът няма предавател - т.е. той не може да осъществи радиовръзка със Земята след извеждането му в орбита, така че можем само да се надяваме, че разгръщането на светлоотразителя е минало по план. Северноамериканското военновъздушно космическо командване НОРАД му е задало номер 42830 и оттук насетне вие можете да го търсите на небето и да видите дали наистина е "най-ярката звезда на нощното небе", както създателите му го рекламират. Вие можете да следите местоположението на сайта n2yo.com в интерактивен режим, да разгледате очакваните преминавания над нощното небе в Heavens Above, или да свалите мобилните приложения от сайта на проекта: http://cosmomayak.ru През последната нощ любители астрономи са успели да открият "Маяк" на нощното небе. Ако това, което те казват, е вярно, възможностите на спътника са доста ... скромнички. Александр Репной от сайта astronomy.ru, който е ветеран в наблюдаването на спътници от 2003 година насам, споделя следното: Тази нощ в 00:57 ч. Киевско време той е започнал да следи с театрален бинокъл небето и първо е успял да открие основния спътник "Канопус-В-ИК" в Малката мечка, в близост до Полярната звезда. Блясъкът на "Канопус-В-ИК" е бил 6-7m. Когато той е преминал в съзвездието Дракон в посока Лира, яркостта му е започнала да нараства до 3-4 m, след което намаляла, докато спътникът навлизал в сянката на Земята. Репной забелязал "Маяк" (обектът НОРАД 42830) в около 00:59 ч в Малката мечка. Астрономът е категоричен, че това, което е видял, е наистина "Маяк", защото точната му траектория и време съвпадала напълно с изчисленията. В този момент яркостта на спътника също е била 6-7m, т.е. много слаба. Въпреки това когато "Маяк" минал през Дракон, той е започнал да набира яркост до 3m, след което тя силно намаляла. В главата на Дракон астрономът видял ярко приблясване около 0-1m, но не повече от една секунда. Други спътници от серията, изведени от ракетата "Союз-2.1а", не са забелязани от Репной. "Дори по отношението на яркостта на Венера той не я надминава, така че спътникът не впечатлява", казва Репной. "Въпреки това е все още интересно да го гледам". Астрономът не отрича възможността в някой региони "Маяк" да е по-ярък от Луната, но това не се е случило от неговото местоположение. Друг астроном под никнейм 8arlock казва, че е успял да види проблясък от "Маяк" и потвърждава - спътникът отстъпва на Венера и Юпитер, даже на Сатурн. Не е по-ярък от Полярната звезда. При всички положения страницата на спътника във "Вконтакте" (източник) е пълна с разочаровани коментатори, които са очаквали да видят на небето изкуствен обект, засенчващ всички останали небесни тела. Но кой знае? Може би Вие ще успеете да видите спътника. Проверете кога той минава над България и го потърсете! Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1843-2017-18-july-mayak-update

Космически телескоп за наблюдението на неутронни звезди заработи на Международната космическа станция! На тази съставна снимка, изготвена с помощта на телескопите WISE и Chandra се виждат излъчванията на неутронната звезда PSR-B1509-58. Photo credit : NASA/CXC/SAO 18 юли 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА оповести, че експериментът за изучаване на вътрешния състав на неутронни звезди, или NICER (Neutron star Interior Composition Explorer), вече започна работа на "Международната космическа станция". NICER беше изстрелян с помощта на ракета "Фолкън 9" на борда на американския товарен космически кораб "Драгън" на 3-ти юни. На 11-ти юни експериментът беше изведен от външното багажно отделение на кораба, а на 14-ти беше разгърнат и позициониран. Всички системи на борда работят нормално. "Не е имало друг инструмент като този, който да е бил построен за космическата станция", съобщава Кийт Гендро, ръководител на проекта NICER към космическия център на НАСА Годард. "Докато преминаваме от фазата на разработка на инструмента към научните изследвания, важно е да дадем признание на фантастичния инженерен екип, който е построил товар, изпълняващ всички направени обещания". NICER е оптимизиран да изучава неутронните звезди и явленията, свързани с тях, но и нещо повече - благодарение на него ще бъдат тествани авангардни системи като междузвездна навигация в рамките на разширената мисия SEXTANT (съкращение от Station Explorer for X-ray Timing and Navigation Technology). С помощта на NICER учените ще трябва да успеят да получат отговор на дълго задаван астрофизичен въпрос: "Колко голяма е една неутронна звезда?". Телескопът ще подложи на опитна проверка теоретичните основи на ядрената физика със своите уникални измервания на екзотичните състояния на материята на неутронните звезди посредством ротационна рентгенова спектроскопия. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1842-2017-neutron-star-experiment-iss

Частната компания Вектор проведе тест на ракетен двигател! 16 юли 2017 г. 10:40 ч. Помните ли частната компания Вектор, която на 3-ти май (източник) изстреля своята първа ракета "Вектор-Р" на тестов полет? Вектор е основана от Джим Кентрел, бивш съмишленик на Илон Мъск. Когато през 2001 година Илон Мъск решил да изстреля мишки към Марс (нещо, което все още никой не е правил до ден днешен), той се обърнал към Кентрел за съвет. Кентрел е работил в продължение на дълги години съвместно с руската космическа програма и се навил да помогне на Мъск да купи три стари руски балистични ракети, за да ги преобразува в космически. Тази работа обаче пропаднала и именно провалът на сделката довел до това Мъск да основе частната корпорация СпейсЕкс през 2002 година. Кентрел помагал известно време, но след това напуснал компанията, защото не е вярвал, че нещо сериозно ще произлезе от всичко това. На 13-ти юли Вектор оповести, че е проведено успешно запалване на нов двигател. Ден по-късно в Туитър беше качено и видео от изпитанието (натиснете тук, за да го изгледате). Снимка на проведения тест на ракетен двигател. Credit : Vector Space Sys http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1841-2017-vector-tests-engine

НАСА най-накрая призна, че няма парите, за да изпрати човек на Марс Илюстрация: астронавт на Марс. Image credit : NASA 16 юли 2017 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази новина надали би изненадала някой космически ентусиаст - ние го знаем от доста време. По времето на предходната администрация на Обама НАСА постоянно рекламираше как има намерение да прати хора към Марс, но очевидно с идването на Тръмп и със смяната на администрацията агенцията най-накрая има свободата да признае каква е реалността публично. "Аз не мога да предложа дата за хора на Марс и причината за това е че при текущите бюджетни нива, грубо при увеличение от 2%, ние не разполагаме със системите за повърхността, които трябва да са достъпни за Марс", съобщи Уилиам Герстенмайер (източник), шеф на пилотираната програма на НАСА, по време на среща на Американския институт за аеронавтика и астронавтика миналата сряда. "Цялото това навлизане, спускане и кацане е голямо предизвикателство за нас относно Марс". Ето какво означава това: НАСА разполага с парите да изпрати хора в далечния космос, вероятно дори до орбитата на Марс, но самото спускане и кацане на повърхността е много сложна и скъпа задача. Нееднократно инженерите, работещи по безпилотната програма на НАСА, са говорили за това - тънката атмосфера е тази, която усложнява системите за кацане и поради това се налага създаването на комплексен и многокомпонентен хардуер, който включва топлинни щитове, парашути, спирачни ракетни двигатели, въздушни възглавници и авангардни системи като "небесния кран", с който марсоходът "Кюриосити" се спусна на повърхността на Марс през 2012 година. Един пилотиран спускаем апарат обаче ще е много по-голям и тежък от тежащия един тон и с размер на лек автомобил "Кюриосити". Но ако НАСА не може да изпрати хора на Марс, какво следва? "Ако открием, че има вода на Луната, и ако искаме да свършим по-обширни задачи на Луната, за да проучим това, ние бихме разполагали с Дийп Спейс Гейтуей за да позволи провеждането на такива обширни задачи на лунната повърхност", подчерта Герстенмайер. Дийп Спейс Гейтуей представлява всъщност окололунната станция, която НАСА понастоящем разработва съвместно с Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА). Така за пръв път шеф на НАСА след доста време заговори за пилотирани полети до Луната. Очевидно е, че при текущата бюджетна реалност, пилотираната космонавтика отива в тази посока. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1840-2017-nasa-no-money-mars-landing

Време е за ново видео:

Точно така си е... Няма толкова недоверие към науката, колкото недоверие към учените. Младоземните креационисти, подобно на останалите псевдоучени, акцентират върху личностите недъзи и пристрастия на Дарвин. Съвременната наука обаче отдавна е надживяла Дарвин, най-сериозните доказателства за еволюционната история идват от молекулярната генетика. Но затова е виновно и училищното образование. В училище все още се учи за пътешествията на кораба Бийгъл и финките на Дарвин, а рядко се споменава за откритията от последните 40-50 години...

УСПЕХ! Ракета Союз-2.1а и блок Фрегат изведоха 73 спътника в различни орбити! Снимка от днешното изстрелване на ракета "Союз-2.1а". Photo credit : Roscosmos 14 юли 2017 г. 18:48 ч. Светослав Александров. Днес в 09:36 ч. от космодрума Байконур излетя ракета "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат", основен спътник "Канопус В-ИК" и още 72 малки спътника. Девет минути след началото на полета "Фрегат" се отдели от третата степен на ракетата-носител и започна многочасова мисия по поетапното извеждане на спътниците в целевите им орбити. Това бе най-сложната мисия в историята на космонавтиката, посветена на малки спътници. Нейният успех гарантира, че Русия ще стъпи сериозно на пазара на микроапаратите в космоса, до този момент доминиран от индийската ракета "PSLV" и американската "Фолкън 9" на Илон Мъск. Основният полезен товар, спътникът "Канопус В-ИК", се раздели от "Фрегат" в 10:38 ч. българско време, след което установи контакт с наземните ръководители. Съкращението "В-ИК" идва от "Вулкан-Инфра-Красный" - т.е. той може да засича инфрачервено лъчение от космоса и с това "Канопус В-ИК" се превръща в първия модерен руски спътник, който ще е в състояние да открива пожари в космоса. Голяма част от територията на Русия е покрита с гори и до този момент не е имало ефективно и трайно решение за достатъчно бързо локализиране на пожарите и тяхното потушаване. Надяваме се, че с "Канопус В-ИК" горите ще бъдат много по-добре защитавани. Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru В периода между 12:01 и 12:26 ч. беше проведено отделянето на 24 малки спътника, един от които е "Маяк". Ако всичко мине по план, през следващите няколко дни "Маяк" ще трябва да разгъне голям отразител с площ 16 квадратни метра. С това спътникът може да стане най-яркият обект на нощното небе след Луната и може би Венера. "Маяк" е първият спътник в Русия, финансиран чрез т.нар. групово финансиране или "краудфъндинг". Но това не е първият опит на руснаците да създадат орбитални "огледала" - два експеримента "Знамя" бяха проведени от орбиталната станция "Мир" през 90-те години на миналия век (за повече информация вижте статията на КОСМОС БГ). Между 12:51 ч. и 13:35 ч. "Фрегат" извърши серия от маневри с двигателните си системи, за да подготви освобождаването на 48 спътника от поредицата "Дав" в тяхната целева орбита. Разделянето на спътниците приключи в 17:41 ч. българско време. В 18:18 ч. "Фрегат" излезе от орбита и изгоря в атмосферата по план, приключвайки една много успешна мисия. Безспорно този успех беше нужен за руската космонавтика, която тепърва трябва да се адаптира в новия период от човешката космонавтика, белязана от миниатюризация на космическата техника. За повече информация относно днешния старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1839-2017-14-july-soyuz-launches-73-satellites

Ами представи си, че е избрал да се представя само чрез лични срещи, защото в този свят има хора, които искат да си живеят живота без да има никакви божества. Представи си, че Бог не се показва явно на всички, защото не иска да се натрапва на тези хора. В такъв случай това е добрина - дава ти право на избор да си живееш живота без него, по твоята воля. Хубаво,че се интересуваш от точни науки и много четеш. Прочети малко Достоевски, почни с "Братя Карамазови"

Айде бе! Сериозно! Смяташ, че един видеозапис, пък ако ще да е на ходещия Исус след възкресението, ще е достатъчно. Разсмиваш ме тук... Ако се появи видеозапис, сигурно ще сметнеш, че е манипулиран, фалшифициран или нещо подобно. Днес, след толкова видеозаписи и аудиозаписи, хората не вярват, че човек е стъпвал на Луната и дори не вярват, че Земята е сфера!!! Как очакваш да си мислим, че ако се намери видеозапис на някакво чудо, хората ще повярват, че е божествено?!

Такова изискване, каквото поставяш, не е възможно дори и в науката. Абсолютно доказателство би могло да съществува в математиката (цитирам проф. Джон Ленокс, който каза нещо подобно на конференцията в Италия миналата година, на която присъствам). Но в точните науки няма такова нещо като "безспорно" - всяка една хипотеза, която предлагаш, трябва да има възможност да бъде оборяема. Според определението: Falsifiability or refutability of a statement, hypothesis, or theory is the inherent possibility that it can be proven false.

Отговорът е : Бог се разкрива по различен начин, прави различни неща в зависимост от характера на човека отсреща. В някои случаи той може да ти се разкрие, като ти покаже химична реакция, която не трябва да протича по очаквания начин Веществата взаимодействат, отделя се топлина... но топлината продължава да се отделя без субстратът да изчезва Разбира се, говоря за горящата къпина пред погледа на Мойсей. В други случаи той може да се разкрие, като те сложи зад гъза на магарето, както е било с апостол Павел. Понякога чудеса се случват. Тази вечер аз, жена ми и още едно приятелско семейство решихме да се разходим в Южния парк. Това само по себе си беше чудо. Мъжът не трябваше да е жив. Преди няколко години се разболя от рядка форма на раково заболяване и лекарите му бяха казали, че най-вероятно няма да доживее до една-две години. Днес, повече от пет години по-късно, той е жив и здрав и си говори с нас. Една друга жена, разказа ми го личната психоложка преди около месец, отишла на църква с тъща си. Тъщата - болна от миома. В неделя се молят за изцеление, тъщата усеща нещо да преминава през нея... странно усещане, казва. Но отиват в понеделник по план в болницата да я оперират. Вкарват я в операционната и... лекарите не виждат никаква миома. Даже й се скарват, че заради едно няма нищо са я вкарали... Тези чудеса служат за насърчение... Но пак казвам - чудесата и знаците са такива, че човек може да ги приеме и да им повярва, но може и никога да не ги приеме и да не ги повярва. Знам за два случая... Единият касае жена на една от организациите, на които доброволствам. Братът на майка й (мисля, че такива са роднинските връзки, ако не се бъркам) се е разболял от рак като малък. А бабата била много вярваща. И човекът оздравял по чуден начин - без операции. Даже мисля, че на Силистра, където живеят, още пазят документациите. Затова жената вярва до ден днешен. Но не и братът на майката... Невероятно, но факт... до ден днешен въпреки необичайното си изцеление, той е атеист... Друг случай - мой близък приятел от САЩ. Друг негов приятел отишъл на мач и докато бил на игрището си загубил ключовете. А игрището - голямо. Къде да търси? Приятелят се обадил на тоя, моя приятел, и той казал - е, аз вярвам, на твое място може би щях да се помоля. И невярващият му приятел почнал да се моли. Неочаквано се появила една пеперуда, която го насочила към игрището и кацнала ... точно на ключа му. Онзи се обажда на моя приятел и казва: "Ей, това май беше чудо"... Голямо въодушевление, голямо нещо... само дето седмица по-късно пак говорили по телефона и онзи казал.. "абе може и случайно да е било, кой знае". Така че те питам пак: КАКВО би било достатъчно за теб?

Очевидно е, че не вдяваш в толкова елементарни неща. Бог съществува, той е там, разкрива се на хората ... но го прави ЛИЧНО. Преди всичко лично. Така действа в съвремието. Това не е в противоречие на Библията. Библията разказва времена, в които Бог се е разкривал и явно. Но дори и когато това е било явно, това пак не е било достатъчно да се убедят всички неверници. В Изход се говори, че евреите са видели страхотни чудеса в пустинята, но въпреки тях пак са решили да си направят идол под формата на златно теле. Явната епоха приключва, грубо казано, с Възнесението на Исус пред очите на последователите си грубо казано, и окончателно с апокалиптичните откровения. Оттам насетне Бог продължава да се явява, но преди всичко лично, а не показно. Показното явяване е свършило своята работа.

Makebulgar, ти изпадаш във фалшива дихотомия - "или", "или". Или Библията е с божествен произход, или с човешки, а понеже за много от текстовете е доказано, че са с човешки, значи е с изцяло човешки произход. Богословието никога не е твърдяло, че Библията е с изцяло божествен произход. Това са човешки текстове, вдъхновени от Бог. Човешкият елемент е действително твърде силен, особено в старозаветната част, защото по-голяма част от библейските текстове са писани в периода след разрушаването на Първия план, период, който се изживява изключително травматично от еврейския народ, като изгнанически, и затова самият Стар завет е оформен под сянката на един основен въпрос, от гледна точка на Израел: "къде точно сбъркахме, че стигнахме дотук?" Но това не омаловажава и Божествената намеса в Библията. При положение, че изпадаш във фалшива дихотомия и проявяваш логическа последователност, как изобщо да ти вярвам, че би приел каквото и да е доказателство? Кажи ми ти - има ли някое доказателство, което би те накарало да се замислиш дали има Бог? Какво би било достатъчно за теб?

Може ли да знам на базата на какъв критерий точно точните науки са тези, които трябва да се изкажат с категоричност за съществуването на Бог? Още повече, че свещените книги като цяло и Библията като частност са от жанра на литературата. Даже Библията не е една книга - тя е всъщност колекция, даже библиотека от книги в различни жанрове. Има митотворчество, има летописи, апокалиптична литература, даже еротична поезия. Литературните качества на Библията са безспорни. Между другото не всички хуманитаристи са и вярващи. В последните времена в изкуството се налага становището, че то не е проводник на божествен смисъл и даже то не е задължително да е проводник на какъвто и да е смисъл. Това е причината, поради която много хора (и аз донякъде) смятат голяма част от съвременното изкуство за боклук. Но да се върнем на точните науки. Мисля, че нееднократно споменавах, че различни научни открития могат да бъдат интерпретирани както в светлината на атеизма, но могат да бъдат интерпретирани и в светлината на теизма, даже като доказателства за съществуването на Бог. Вече ти разказах историята за атеистичния учен Фред Хойл, който никога не приема Теорията за Големия взрив, понеже много му напомняла на разказа в Битие. Не знам ти ли беше или някой друг, който почна да ми развива локуми, че Теорията за Големия взрив може да не се взема насериозно и някои учени (малцинство) я отхвърляли. Не, драги. Науката прави открития и няма никакво значение дали ги харесваме, или не. Вчера - същата работа. Мернах статия в Наука Офнюз за фината настройка на Вселената и отдолу веднага сърдити атеисти как не харесват тази идея, понеже им лъхнала на божествено. Ми ти ако не вярваш в Бог, винаги ще си намираш оправдания да отричаш сведенията и фактите, които водят до неговото съществуване... Въпросът е в това "ако". Ако не съществуват богове. Можеш ли да докажеш, че Бог наистина не съществува? Защото аз дълбоко се съмнявам. Ти също имаш определена философска предиспозиция, че ако Бог съществува, той трябва да отговаря на определени условия. От два дни слушам атеисти - защо Бог не се покаже, защо не разбие всякакви съмнения за себе си, защо не се докаже по научен начин? Ами я си представете, че Бог съществува, но не иска да се докаже изобщо. Нещо повече - представете си например, че Бог съществува, но не се меси в делата на хората.. А сега си представете нещо съвсем различно - Бог съществува, интересува се от делата на хората, но не иска да се натрапва, не иска да се докаже по строго научен начин, не иска да демонстрира някаква грандиозна небесна пиротехника... но вместо това предпочита да се доказва лично, по някакъв интимен начин пред хората - в спалнята, докато се наслаждават на природата в планината или докато се молят в скришната стаичка. Именно затова християните говорят за "лично откровение". Представи си, че такъв Бог съществува. Представи си, той периодично в живота ти показва някои знаци. Даже някои от тях могат да са научни - фина настройка на Вселената, Голям взрив и прочие... Но тук-таме в живота ти се случва нещо, което трудно можеш да го обясниш като случайно, някакво невероятно откровение... И ти като рационалист и отказващ да приемеш Бога, игнорираш един знак, игнорираш втори знак, игнорираш трети знак. Един ден Бог идва и решава, както се казва, да съди делата на живи и мъртви. Какво би казал един рационалист и атеист? "Ми съжалявам, Боже, ама не съм видял знаците". В такъв случай Бог може да му отговори: "Ти може да си подминал знаците, обаче това не те оправдава, ако не си ги видял - също както един нарушител на пътя няма да бъде оправдан, ако не е видял пътните знаци".

За заемките в християнството, реших да напиша една статия за К.С. Луис. Ето защо и как К.С. Луис остава един от най-великите християнски апологети до ден днешен Той е писател, създател на великата фентъзи поредица "Хрониките на Нарния". Той е учен от Оксфорд, медиевист, литературен критик, лектор и същевременно богослов и християнски апологет. Той е К.С. Луис - име, което днес е достатъчно известно и сериозно, име, което трудно се пренебрегва с лека ръка от атеистите и агностиците. Благодарение на хора като К.С. Луис богословието е на своето естествено място в академичната среда. В тази статия искам да ви разкажа за човека Клайв Стейпълс Луис и защо неговите творби в областта на християнската апологетика продължават да са актуални и до ден днешен. Накратко казано, защото аргументите на модерните атеисти като Ричард Докинс, Сам Харис и Кристофър Хитченс са всъщност... стари аргументи, които отдавна са разгледани и оборени от богослови като Луис. Но трудно е да разберем този автор, без да познаваме неговия житейски път. К.С. Луис е роден през 1898 година в Белфаст. Вероятно най-същественото събитие от ранния живот на автора е смъртта на майка му. Флоранс Луис си отива от рак когато той е едва на девет години. Събитието се оказва травмиращо за младия Клайв Стейпълс и по-късно той ще напише, че от този момент нататък пълнотата на щастието завинаги изчезва от живота му. И по-късно ще преживее радостни моменти и удоволствия, но, както споделя в "Застигнат от радостта", големият континент е потънал завинаги, отсега нататък е свидетел само на островчета сред океана... В един миг К.С. Луис губи не само майка си, но в известен смисъл и баща си - Албърт Луис никога не успява да преодолее смъртта на съпругата си и изпраща двете си малки деца, Клайв и Уорън, в пансион. Луис преминава през известен период на влечение към езотериката и окултизма, но това не продължава дълго - младият ученик е скептик по природа. Клайв Стейпълс просто не може да понася да гледа как хората мислят и вземат решения на базата на емоции, а не на логика. Той не може да понася и тези, които не са прецизни в логиката. К.С. Луис в продължение на дълго време се самоизолира сред купища книги и трупа познания. В началото на Първата световна война получава шанс да бъде обучен от частен учител - Уилиам Къркпатрик, който е рационалист и атеист. В "Чудесата" Луис ще опише Къркпатрик като "упорит, сатиричен атеист, който го е научил как да мисли" и споделя, че винаги ще е благодарен за уроците му. Къркпатрик е и прототип на литературния персонаж проф. Кърк от "Нарния". Този бекграунд е изключително важен, тъй като Клайв Стейпълс дори и след приемането на християнството не загърбва критичното мислене, нито заменя рационалния атеизъм със сляпа и фанатична вяра. Напротив, Луис определя християнизацията си като "най-колебливото обръщане в цяла Англия". В атеистичните си години К.С. Луис е разглеждал Евангелията по същия начин, по който е виждал Гръцката и Скандинавската митология - като митология, която не е историческа и на която (за разлика от езическите митологии) й липсва красота. Два основни фактора пречат на Луис да приеме християнството. Първият е свързан с наличието на умиращи и възкресяващи се богове в езическия свят, които карат автора да приеме, че християнството не е нищо повече от копиране на по-древни религии. Вторият е т.нар. "аргумент от лош дизайн" - Вселената е твърде жестока, не е перфектна, за да има зад нея разумен творец. През 1917 година К.С Луис постъпва като студент в Оксфорд и на практика след това никога не го напуска. По-късно, през 1925 г. започва работа в Модлин, един от съставните колежи на Оксфорд. На следващата година Луис преживява съдбовна среща с британския философ Томас Уелдън, който по това време също работи в Оксфорд. Уелдън е атеист, но споделя следното пред Луис: доказателствата за историчността на Евангелията в Библията са забележително силни. "Цялото това нещо... за умиращия Бог, изглежда като че наистина се е случило веднъж", твърди Уелдън. Това поразява Луис - ако най-големият от големите атеисти за времето си допуска подобно нещо, кой е той, че да отхвърля възможността Бог наистина да съществува? В резултат на натрупаните към този момент сведения Луис престава да вижда християнството просто като копиране на древни религии. Не бива да ни изненадва, че и в други вярвания е имало възкресяващи се богове. "Но това не е разлика между фалша и истината", пише той. "Това е разликата между реалното събитие от една страна и мечтите и предчувствията на други". И все пак Луис не стига до това заключение веднага. Преобръщането му към християнството става на базата на книги и под влиянието на някои много близки негови приятели. През 1930 година се оформя литературен клуб, състоящ се от самия К.С. Луис, Дж.Р.Р. Толкин (днес известен като автор на "Хобит" и "Властелинът на пръстените"), Адам Фокс, Хюго Дайсън, Чарлз Уилиамс и братът на Клайв Стейпълс, Уорън Луис. Дотогава вдъхновен от литературните си проучвания, К.С. Луис лека полека преминава от атеизъм към теизъм. Но все още не и към християнство. Луис смята, че има нещо подобно на универсален дух, но не точно - всъщност по това време позициите му са твърде объркани. Той доста често спори с Толкин за вярата (Толкин е католик) и нарича християнството "митът за Христос". Но когато започва да проучва Евангелията сериозно през призмата на критичното мислене, Клайв Стейпълс е изненадан - те не звучат като художествена измислица. Авторите им не изглеждат да са притежавали необходимото въображение, за да са успели да съчинят цялото това нещо. Нещо повече - Евангелията по-скоро звучат като доклади на действителни събития, отколкото като художествени разкази. На 19 септември 1931 г. Дайсън, Толкин и Луис се събират на среднощна разходка и поемат съдбовен разговор за митовете. По това време К. С. Луис все още смята, че митовете са си просто митове, не може да има нищо историческо и вярно в тях. Толкин обаче успява да го убеди, че всъщност митовете представляват начин, по който Бог подготвя почвата за християнството. Историите за възкресението в предишните религии са били просто предшественици на истинското възкресение на Исус. Християнството представлява един завършек на съществуващите митологии. Благодарение на усилията на Толкин и Дайсън, К.С. Луис три дни по-късно приема християнството. Само в рамките на християнството К.С. Луис намира адекватен отговор за наличието на страдания в света и защо Вселената изглежда толкова несправедлива. "Моят аргумент срещу Бог беше, че Вселената изглежда твърде сурова и жестока. Но откъде тогава съм придобил идеята си за правилно и неправилно? Един човек не нарича една линия крива, освен ако има някаква идея какво представлява правата линия. С какво съм сравнявал Вселената, когато съм я наричал жестока? Така чрез самото действие да доказвам, че Бог не съществува (с други думи, че реалността е безсмислена) се оказах принуден да защитавам, че една част от реалността, а именно моята идея за справедливост, е истинна. Атеизмът се оказва прекалено прост. Ако цялата Вселена няма смисъл, не би следвало да можем да откриваме, че няма смисъл", пише Луис в "Обикновено християнство". А страданието само по себе си не е безсмислено - "Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки той крещи". К.С. Луис радикално променя начина, по който апологетите защитават християнската вяра. По същия начин, по който Луис е изследвал дали езическите корени са съвместими с християнството, така е разучавал дали философските предиспозиции на модернизма са адекватен начин за търсене на истината. Накратко казано, това е големият конфликт между религията, която лежи на дедуктивна логика, и науката, която лежи на индуктивна. Дедукцията на християнската мисъл идва от това, че има априори предположения, които трябва да бъдат взети като даденост (например съществуването на Бог, авторитетът на Библията и т.н.). От друга страна модернизмът залага на това, че всички изводи, които трябва да направим за устройството на света, трябва да бъдат базирани на емпирични наблюдения, за да са обективни. В своите творби К.С. Луис отрича модернистическата индукция и я обвинява в скрита форма на дедукция. Например модернистите, които непрекъснато търсят "природни" или "рационални" обяснения за чудесата в Библията, не провеждат своето проучване обективно. Напротив, те приемат като даденост философската предиспозиция, че чудеса не се случват, след което рационализират и дават някакво "научно" обяснение за природата на въпросното чудо. К.С. Луис е брилянтен апологет и учен, но същевременно не е чужд на нашите проблеми, с които се сблъскваме в ежедневието. Почти всички от нас, когато сме си намирали партньор и сме встъпвали в брак, сме срещали неодобрение от страна на приятели, даже те са се отчуждавали от нас. Същото се е случва и с Клайв Стейпълс, когато се жени за Джон Дейвидман. Тя е бивш комунист и атеист, но се отрича от тези идеологии в момента на приемането на Христос. Независимо от това много от неговите приятели не одобряват брака. Въпреки всичко К.С. Луис съумява да види прогледне под покривалото на стереотипите и очакванията на другите и се привързва към тази жена. За съжаление бракът не просъществува дълго, тъй като Джой се разболява от рак на гърдата с метастази по цялото тяло. Това довежда до преждевременната й смърт през 1960 година, само три години след бракосъчетанието. Смъртта на Джой е един от най-големите удари в живота за К.С. Луис и той отново преосмисля християнската си вяра. Луис губи съпругата си цели 20 години след като е написал една от най-иконичните си книги за страданието - "Проблемът болка". В тази книга той защитава тезата, че наличието на болка в света при хората и при животните не е достатъчна причина да се отхвърли вярата в мощен и добър Бог. През 1961 година, когато е минала година от смъртта на Джой, Луис публикува книгата "Наблюдаваната тъга". Книгата първоначално е издадена под псевдонима Н. Клърк (за да не правят хората асоциация с негативизма около брака на К.С. Луис) и после е преиздадена през 1963 година след кончината на Луис под истинското му име. Оказва се, че въпреки възможността на теория да бъде съвместено съществуването на добър Бог с наличието на страдание, много е трудно да проявяваш вярата си на практика, когато наистина страдаш. В "Наблюдаваната тъга" Луис разказва за гнева, който е изпитвал към Бог след смъртта на Джой. Но въпреки това той е преодолял този гняв и преживяното трансформирало вярата му по уникален начин. Голяма част от разказаното в "Наблюдаваната тъга" е шокиращо дори за християните. "Смъртта на любим човек е ампутация", пише Луис. "Никой не ми е казвал, че скръбта прилича толкова много на страха. Не съм уплашен, но усещането е като уплаха. Същите пеперуди в стомаха, същото безпокойство, прозяването... продължавам да преглъщам". Какъв е последният урок, който научава Луис за вярата си в Бог в момент на голямо страдание? "Бог не се е опитвал да експериментира с вярата или любовта ми, за да разбере какво е тяхното качество. Той е знаел какво е то. Аз съм бил този, който не е знаел. В такова изпитание Бог ни поставя едновременно на подсъдимата скамейка, на свидетелското място и на мястото на съдията. Той винаги е знаел, че моят храм представлявал просто къща от карти. Единственият начин, по който е успял да ме накара да осъзная този факт, е като го събори". "Раят ще разреши проблемите ни, но не като ни покаже как да съвместим очевидно противоречивите си представи. Представите ни ще бъдат изметени изпод краката ни. Тогава ще осъзнаем, че всъщност никога не е имало някакъв сериозен проблем", смята писателят. https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2017/07/12/c-s-lewis/

УСПЕХ! Автоматичната междупланетна станция на НАСА Джуно посети Голямото червено петно на Юпитер! Една от необработените снимки, направени от "Джуно" на 11-ти юли по време на сближението с Голямото червено петно на Юпитер. Photo credit : NASA/SwRI/MSSS 12 юли 2017 г. 23:15 ч. Светослав Александров. На 11-ти юли в около 04:55 ч. българско време автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето първо близко посещение на Голямото червено петно на Юпитер. В момента на голямото сближение разстоянието между "Джуно" и облаците на планетата бе едва 3 500 километра. Посещението даде възможност на учените да съберат уникални сведения за Голямото червено петно - огромен ураган с дължина цели 16 000 километра, който е наблюдаван с наземни телескопи от 1830 година и вероятно съществува в продължение на над 350 години. През последните десетилетия с изучаването на Юпитер посредством модерна телескопична техника и космически апарати изследователите стигнаха до извода, че то намалява размера си. Снимка на Голямото червено петно на Юпитер от 11-ти юли, но вече обработена с графичен софтуер. Credit : NASA / SwRI / MSSS / Gerald Eichstädt / Seán Doran Всички инструменти, включително и камерата JunoCam, събраха данни. Както е част от традицията на мисия "Джуно", суровите снимки бяха публикувани по-малко от 24 часа след тяхното получаване на Земята на уебсайта на камерата : www.missionjuno.swri.edu Както сами виждате, снимките са забележителни! Но колкото и да са впечатляващи, не те ще разкрият какви са тайните на тази гигантска вихрушка, близо два пъти по-голяма от Земята. Другите инструменти на "Джуно" имаха възможността да проникнат под облачното покривало, но анализът на данните ще отнеме седмици, месеци, а може би и години. Защо Голямото червено петно има червен цвят? Защо съществува в продължение на столетия? Защо през последните няколко десетки години е намалило размера си? Ние не знаем отговорите на тези въпроси - дано "Джуно" ги даде! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1838-2017-12-july-juno-flies-by-jupiter-red-spot

Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник Спътникът NCUBE-2, създаден от норвежки студенти, е типичен CubeSat. Photo credit : Bjørn Pedersen 10 юли 2017 г. 17:31 ч. Светослав Александров. Значи искате да си имате собствен спътник? Чудесно! Булсатком с техния геостационарен спътник BulgariaSat-1 успяха да вдъхновят много хора. Приложната космонавтика е вече достъпна и за компании от малки държави, каквато е България. При все това BulgariaSat-1 е голям геостационарен сателит, който е изработен по поръчка, очаква се да работи поне 15 години и за направата му са вложени сериозни средства. Но ако сте малък предприемач, просто любител и нямате досегашен опит, какви са Вашите възможности? Има добри новини за Вас! Космонавтиката е извървяла дълъг път от изстрелването на "Спутник 1" през 1957 година до настоящата 2017 година. Вече не е необходимо да сте ръководител на държавна агенция като НАСА, нито да сте свръхбогат бизнесмен. Не е нужно да сте милиардер. Дори не е задължително да сте милионер! За направата и изстрелването на спътник ви трябват пари от порядъка на хиляди. А в случай, че не разполагате с тях, съвременният свят предлага възможности като груповото финансиране (или "краудфъндинг"), с помощта на които можете да съберете желаните от Вас средства - стига да убедите обществеността, че Вашият космически проект си струва усилието. Но на първо време е необходимо да решите каква мисия ще изпълнява този спътник. Винаги се започва от мисията! Какво всъщност искате да правите в космоса? Вашата мисия може да е наблюдателна - например, желаете да снимате Земята или да наблюдавате звездното небе. Можете да проведете някакъв научен експеримент. Или пък спътникът може да е демонстратор на някакъв нов хардуер - например през 2015 година организацията The Planetary Society тестваше концепцията за слънчево плаване (авангардна технология, с която някой ден бихме могли да проведем междузвезден полет). Основателите на българския стартъп Space Sling желаят да изпробват нови технологии за въртящи се космически станции. Можете да искате да проверите как работи някакво софтуерно приложение в космоса. Не е задължително дори да изпращате нещо с научна или инженерна стойност. Можете да изстреляте знаме, произведение на изкуството, годежен пръстен - спътникът си е Ваш и Вие решавате! Веднага щом решите каква ще е мисията, можете да пристъпите към изпълнението. Най-достъпният начин да изпратите спътник в космоса е като се доверите на стандарта CubeSat, който създаден от двама професори - Джорди Пуиг-Суари от Калифорнийския политехнически университет и Боб Туигс от Станфордския университет. За основата на тези спътници според стандарта CubeSat се използва базисна структура с формата на куб с дължина на ръба 10 сантиметра (оттам идва и името), а частите и комплектите можете да си ги поръчате от различни магазини в Интернет. Например CubeSatShop.com предлага всякакъв тип хардуер: структури (1U CubeSat, 1.5-U CubeSat и т.н.), бордови компютри, антени, датчици, камери, както и, разбира се, наземни станции за радиокомуникация с Вашия спътник. Възможно е до $100 000 долара да построите един чудесен малък и функционален спътник. CubeSat-ите имат обаче и своите лимити, с които трябва да се съобразите. На първо място това са стандартизирани спътници и размерът при тях има много голямо значение, особено като стигнете до етапа на изстрелване. Мислете си за ограниченията за ръчен багаж на нискобюджетните авиокомпании, само където в този случай те са още по-строги За да Ви качат спътника на ракетата, размерът му в сгънато състояние трябва да е точно определен. Отклонение само от един милиметър ще Ви гарантира, че спътникът ще остане на Земята. "Не спазите ли стандарта, няма да летите", информира проф. Пуиг-Суари на 12-тата конференция за CubeSat-и в Калифорния. Второ - дори и да успеете да съберете пари, да построите спътника и да е напълно тестван и готов за полет, това само по себе си няма да Ви осигури скорошно изстрелване. Да, познахте - не сте единствените желаещи - при това наличните ракети в световен мащаб са малко и за тях се чака ред. Прочие в космонавтиката чакането си е задължително, включително и при големите проекти (в случая с Булсатком също имаше отлагания от няколко месеца). Не е нужно да напомням, че дори и всичко със спътника да е наред, могат да настъпят отлагания поради редица технически проблеми с ракетата, като забавянията могат да се проточат с месеци и дори с години. Това е достатъчно да Ви скъса нервите. Никой не е застрахован от отлагания, но и никой не е специален в космонавтиката. Ако ще изпращате CubeSat, той най-вероятно ще бъде изстрелян като вторичен товар на ракетата - т.е. малките спътници са още по-малко специални в това отношение. Едно изстрелване на CubeSat като вторичен товар на борда на ракета на СпейсЕкс или АрианаСпейс ще ви струва около $100 000 долара. Това води до следващото ограничение... ... трето - орбитата. Можете да бъдете почти сигурни, че ако достигнете до етапа изстрелване, Вашият спътник ще се озове в Ниска околоземна орбита - регион, възлизащ на височина от между 150 и 600 километра над земната повърхност. Тази орбита е нетрайна, а CubeSat-ите нямат надеждни двигателни системи за маневриране - т.е. Вашият спътник ще работи средно между 3 и 16 седмици, след което ще изгори в атмосферата. Все пак разполагате с достатъчно време, за да свършите известно количество задачи. За огромно съжаление CubeSat-ите все още не са намерили приложение в междупланетната космонавтика. Това е поради две причини - тъй като се извеждат най-вече като вторични полезни товари, създателите им нямат голям контрол върху това в каква орбита ще попаднат. За изстрелване на междупланетна мисия е нужно вмъкване в орбита с висока прецизност - сиреч, нужна е специализирана ракета. Хубавото е, че в тази област вече се работи - по-рано през годината Япония се опита неуспешно да изстреля малък CubeSat с модифицирана суборбитална ракета и добавена горна степен, а ракетите "Електрон" и "Вектор" проведоха свои първи изпитателни полети. Вероятно скоро ще настъпи епохата на малките ракети, които ще изстрелват малки сателити на специализирани мисии! Другата причина е, че на CubeSat-ите все още им липсва специализирана и надеждна двигателна система, която да им позволява сами да извършват корекционни маневри. Четвърто - дори и да имате финансовите възможности и добър екип, който би помогнал да реализирате Вашия проект за изкуствен спътник, Вие пак не разполагате с опита, който имат дългогодишните космически агенции и частни фирми. Шансът за провал е голям. Космонавтиката винаги е била рисково начинание, но ето малка суха статистика за CubeSat-и (източник): 18% от новоизстреляните CubeSat-и никога не осъществяват контакт със Земята след навлизането в орбита. Грубо казано, един от всеки пет спътника претърпява катастрофална авария веднага след изстрелването. Тъй като тези "мъртви спътници" не успяват да предадат информация към екипите си, създателите им не могат да установят с точност каква е причината за провала. Ако въпреки всички тези ограничения, пречки и трудности все още не сте се отказали и сте решили, че искате да си имате свой собствен спътник, следните съвети биха Ви свършили работа: 1. Помислете хубаво преди да решите, че искате да икономисате средства. Вярно е, че е възможно да се построи функционален CubeSat за по-малко от $25 000 долара, но определяща трябва да е мисията - какво искате да свършите в орбита? Ако можете да си позволите да създадете спътник за повече пари, а ползите от това биха били по-големи, по-добре е да не се скъпите при разработката. 2. Мечтайте си за успех, но никога не подценявайте възможността за провал. Провалите са част от космонавтиката. Дори и спътникът да достигне орбита и да се провали, дори даже никога да не бъде изстрелян, голяма част от красотата на работата идва от сглобяването и тестването на космическия апарат. За Вас позитивите, че придобивате опит в конструирането на спътници, остават! 3. Въоръжете се с търпение. "Търпението е добродетел" не е просто клише, търпението е задължително качество, което трябва да притежавате. Независимо коя фирма ще изберете да ви превозва малкия спътник - дали ще е СпейсЕкс, АрианаСпейс или някоя друга, ще трябва да се съобразите с нейните критерии. Вие зависите от тази фирма и ако отговорът дали могат да Ви изстрелят товара е "Не", много трудно ще им промените мнението. Ще се наложи да попълвате километрична документация и да доказвате, че Вашият спътник по никакъв начин не би застрашил работата на другите спътници и апаратурата на борда на ракетата. Има строги изисквания - например, батериите трябва да са частично заредени - на около 50%, вашият спътник не може да е екипиран с пренавити пружини, не може да превозва високо реактивни химикали (ще ви е особено трудно да получите одобрение, ако на борда на спътника има гориво и тествате авангардни двигателни системи). Но дори всичко да протече гладко, ще минат поне една-две години, докато спътникът Ви най-накрая полети. Успех в начинанието! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1836-2017-your-own-satellite

Преместих темата в друг форум, просто защото подобни "мистерии" не са подходящи за раздела.

Руски спътник с гигантско огледало в космоса може да ядоса астрономите. Руснаците обаче не се впечатляват - не за пръв път предприемат подобен проект. Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru 7 юли 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. В края на миналия месец ви разказах подробно за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а", която на 14-ти юли ще трябва да изведе основния спътник "Канопус-В-ИК" и още 72 малки спътника (източник). Един от тези малки спътници е "Маяк" (източник), който, ако всичко мине по план, трябва да разгърне огромен светлоотразител в орбита с обща площ 16 квадратни метра. "Маяк" е наистина специален космически апарат за руската космонавтика - това е първият космически проект в Русия, който е финансиран успешно посредством т.нар. "групово финансиране" или още "краудфъндинг". В рамките на кампанията са събрани около 2 милиона рубли. Но дори и уникален за космическото предприемачество, замисълът на "Маяк" не е нов - Русия има дълга история по създаването на космически "огледала" - доста спорно начинание, което среща много противници. Въпреки че създателите смятат, че с помощта на "Маяк" ще се тестват авангардни аеродинамични спирачни системи за извеждане на орбитални боклуци и ще бъдат събрани уникални данни за атмосферната плътност при големи височини, основната цел е ясна - пиар, създаването на спътник, който може да се вижда лесно от Земята и да докаже, че космонавтиката е достъпна за всеки човек. По традиция обаче видимите светещи спътници не се харесват от професионалните астрономи. Има някои научни експерименти, за които е необходимо наблюдаването на цялото нощно небе и една изкуствена скитаща звезда може да създаде проблеми за тях. "Ние се борим толкова упорито за тъмни небеса над и около нашата планета", оплаква се астрономът Ник Хоус от английската обсерватория Килдер за IFLScience (източник). "Да видим всичко това съсипано от някаква глупава групово-финансирана идиотщина ми изпълва сърцето с отчаяние". Но според Алекс Шаенко, лидер на проекта, спътникът ще окуражи много млади хора да се занимават с космически изследвания. На уебсайта на "Маяк" е оповестено, че смисълът му е да се популяризира "космонавтиката и космическата наука в Русия" и да се повиши "атрактивността на научното и технологично образование след младежите". Космическите "огледала" в миналото не са били само за пиар. През 80-те години лидерите на СССР са вманиачени по идеята да увеличат работния ден с цел повишаване на продуктивността, особено за тези хора, които имат лошия късмет да са се родили в най-северните сибирски градове, където има дълги нощи и само съвсем кратък ден. Съветският инженер Владимир Сиромятников, който дотогава се е занимавал с механизми за скачване в космоса, започва да се интересува от концепцията за "слънчево плаване" - идея, чрез която човек някой ден може да полети до други звезди. Сиромятников разбира, че може да се хареса на политиците, ако им предложи подобни платноходки да служат като огледала, за да пренасочат слънчева светлина към тъмните региони на Земята. И колкото и невероятно да звучи, той получава одобрение. Не е ясно доколко се е водил дебат дали подобни "огледала" са действително ефективни и дали еколози са се изказвали какви биха били рисковете за нарушаването на биологичните ритми на живите организми. В края на 80-те години на проекта, който получава името "Знамя", е даден официално ход. Перестройката и разпадането на СССР оказват сериозен удар върху много от космическите амбиции на руснаците... но не и на проекта "Знамя", който продължава да бъде разработван с пълна пара през 90-те години. Проведени са два експеримента - един успешен през 1993 година - "Знамя 2" и един неуспешен през 1999 г. - "Знамя 2.5". Планиран е и "Знамя 3", но след неуспеха на "Знамя 2.5" проектът е най-накрая прекратен. "Знамя 2" е изстрелян благополучно с товарен кораб "Прогрес М-15" на 27 октомври 1992 година, а на 4-ти февруари 1993 г. гигантското "огледало" е разгърнато в близост до орбитална станция "Мир". Много наблюдатели на Земята съобщават, че са видели "Знамя 2". Няколко дни след освобождаването "огледалото" изгаря в атмосферата. Преди извеждането на "Знамя 2.5" през 1999 г. има оплаквания от астрономи, които се жалват, че експериментът ще им провали проучванията на звездите (източник). "Знамя 2.5" обаче търпи провал, след като деликатният светлоотразител се заплита в една от антените на "Мир". Това слага край на целия проект и "Знамя 3" никога не е разработен. В някои от руските сайтове като "Политрусия" (източник) общото настроение относно новия спътник "Маяк" е не просто позитивно, а направо приповдигнато - ако светлоотразителят се разгърне успешно, авторите на сайта вярват, че интересът към космическите "огледала" ще бъде повторно възроден. Очакваме с нетърпение изстрелването на "Союз" на 14-ти юли и ще видим какво ще се случи. Навремето през 1957 година руснаците са успели да шашнат света с излъчващия радиосигнали "Спутник 1". Дали през 2017 година, когато отбелязваме шест десетилетия от това постижение, ще ни шашнат с нов спътник, който ще свети повече от всичко друго на небето? Бъдещето, както винаги, е интригуващо http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1835-2017-russian-space-mirrors

Първият Стратолит на Уърлд Вю с пилешкия сандвич на KFC се завърна на Земята по-рано от очакваното, но успешно! 5 юли 2017 г. 12:40 ч. Частната компания Уърлд Вю оповести, че първият дългосрочен роботизиран апарат "Стратолит" се завърна на Земята по-рано от очакваното поради неочакван теч - но въпреки това успешно. Полетът беше прекратен 17 часа след старта. На борда на този "Стратолит" се намираше необичаен полезен товар - пилешки сандвич на KFC, който успешно летя до близкокосмическото пространство. В близко бъдеще Уърлд Вю ще започне да изстрелва и други товари, а в процес на разработка е и пилотираната капсула "Вояджър", която ще позволи на хората да видят Земята от ръба на космоса. Билетът за туристически полет засега възлиза на $75 000 долара. За повече информация и снимки: World View http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1831-2017-kfc-stratollite-returns-earth

На 10-ти юли автоматичната станция на НАСА Джуно ще прелети над Голямото червено петно на Юпитер! Тази снимка на Юпитер бе направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" на 29-ти декември 2000 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/SSI 5 юли 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА отбеляза една година от пристигането на автоматичната междупланетна станция "Джуно" в орбита около планетата Юпитер. А само след няколко дни, на 10-ти юли 2017, "Джуно" ще прелети директно над Голямото червено петно - огромна буря, широка 16 000 километра. Това ще бъде първото близко посещение на Голямото червено петно от човешки космически апарат. "Мистериозното Голямо червено петно на Юпитер е вероятно най-известната особеност на планетата", съобщава Скот Болтън, ръководител на мисията. "Тази величествена буря се разразява на най-голямата планета от Слънчевата система в продължение на векове. Сега "Джуно" със своите инструменти, които могат да проникват под облаците, ще се гмурне, за да види колко дълбоко навлизат корените на бурята и ще ни помогне да разберем какъв е нейният механизъм и какво я прави толкова специална". Астрономите наблюдават Голямото червено петно на Юпитер от 1830 година и то може би съществува от поне 350 години. Събирането на данни от него е част от шестото голямо сближение на "Джуно" с Юпитер. Очаква се космическият апарат да премине само на 3 500 километра над облачната покривка. Всички осем инструмента на борда на "Джуно" ще бъдат включени, за да съберат данни - в това число и камерата JunoCam. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1830-2017-juno-to-fly-over-red-spot

Отбелязваме 20 години от кацането на Марс Патфайндър, 20 години постоянно роботизирано присъствие на Марс! Снимка от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър", заснета през 1997 година. На нея се вижда как марсоходът "Съджърнър" изучава скалата Йоги. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 3 юли 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На 4-ти юли ще отбележим две десетилетия от успешното кацане на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Патфайндър" на повърхността на Червената планета. Юбилеят е много по-съществен, отколкото мнозина биха предположили - с кацането на "Патфайндър" е положено началото на постоянно роботизирано присъствие на Марс. Считано от 4-ти юли 1997 година до ден днешен, в околомарсианска орбита или на повърхността винаги е имало поне един функциониращ роботизиран апарат. При това НАСА не е единствената организация, която днес изучава Марс - автоматични станции на Индия, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия събират уникални данни от орбитата й. Нека да не забравяме и българската следа в марсианските изследвания - малкият прибор "Люлин-МО" пристигна успешно около Марс в края на 2016-та година на борда на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Но да се върнем на "Патфайндър", защото всичко започва с него. След 1992 година с разпадането на СССР и края на Студената война настроението в САЩ е да започнат поетапни съкращения на правителствените разходи. Космическата сфера също попада под финансовата секира. Взето е решение предстоящата спускаема мисия до Марс да не надвишава $150 милиона. Това на пръв поглед изглежда непосилна задача - предишните изследователски мисии до Марс "Вайкинг" през 70-те години са възлизали на $953 милиона, което, приравнено за 1997 година, е еквивалентно на стойност от $3.5 милиарда. Може ли НАСА да извърши кацане на Марс за толкова малко пари? За да постигне мисията си, екипът на "Марс Патфайндър" предприема смели промени в сравнение с подхода на инженерите от 60-те и 70-те години, когато е зората на космическата епоха. Взето е решение да се извърши директно навлизане в атмосферата, за разлика от "Вайкинг", когато спускаемите апарати са освободени едва след навлизането в орбита. За първоначалното забавяне на спускаемия апарат в атмосферата се разчита на топлинен щит и парашут. На височина 355 метра над повърхността се разгръщат въздушни възглавници - още една новост за американската космонавтика. Макар че в СССР се е разчитало на спирачни възглавници при някои от ранните спускаеми апарати на Луната, технологията до този момент не е възприета от НАСА. За допълнително омекотяване съприкосновението с повърхността на Марс е предвидено три твърдогоривни двигателя да се запалят на 98 метра височина. "Марс Патфайндър" е изстрелян успешно на 4-ти декември 1996 година с ракета-носител "Делта 2" и извършва кацане по план на 4-ти юли 1997 г. в района на Ares Vallis, не много далече от мястото, където "Вайкинг 1" е кацнал през 1976 година. Към момента на кацането "Патфайндър" бележи и друг успех - това е първата спускаема мисия на Марс, при която новини в реално време се предават на уебсайта на НАСА. Тогава World Wide Web е изключително млад, съществува едва от няколко години, но уебсайтът на Патфайндър (който продължава да бъде поддържан от НАСА в непроменен вид и до днес : https://mars.nasa.gov/MPF/ ) регистрира 200 милиона посещения в периода между 4-ти и 8-ми юли! Това е абсолютен рекорд за времето си. Не сайт на политик, не на рок звезда, не на телевизионно шоу водят до такъв пробив в уеб посеащемостта. Постигнато е от сайт на НАСА. След кацането си "Марс Патфайндър" доставя на повърхността малък марсоход - "Съджърнър" (първият в историята на изследването на Марс, без да броим неуспешните самоходи "ПРОП-М" от съветските изследователски програми), а спускаемата станция е преименувана на "Мемориална станция Карл Сейгън", в чест на без време отишлия си от този свят популяризатор на науката Карл Сейгън. Той умира след двугодишна борба с миелодисплазия на 20-ти декември 1996 година, броени дни след изстрелването на мисията. Уви, сладкодумният Сейгън не доживява да види невероятния успех на "Патфайндър" и последвалите го експедиции... Въпреки че "Марс Патфайндър" е демонстрационна мисия и ръководството на НАСА очаква да работи между една седмица и месец, спускаемият апарат и марсоходът изпращат информация в продължение на близо три месеца. Последните научни сведения от мисията пристигат на Земята на 27-ми септември 1997 година. До този момент учените са успели да получат общо 2.3 милиарда бита данни от повърхността на Марс, сред които 17 000 снимки. Въпреки ограничения набор от прибори, монтирани на спускаемия апарат и марсохода, за пръв път е загатнато, че повърхността на Марс е била топла в далечното минало и поради това е била подходяща за живот. Научното изследване на "Марс Патфайндър" е продължено от редица орбитални и спускаеми апарати. На 12-ти септември 1997 година около Марс пристига "Марс Глобъл Сървеър", през 2001 година - "Марс Одисей", а през 2004 година на повърхността кацат марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" ("Опортюнити" работи и до днес). През 2006 година "Марс Риконисънс Орбитър" доставя най-мощната орбитална камера в орбита около Марс, която може да различава отделни скали на повърхността. През 2008 година в полярните области се спуска "Феникс" и изпълнява няколкомесечна мисия, през 2012 година мощният марсоход "Кюриосити" започва своето изучаване на кратера Гейл, продължаващо до днес, а от 2014 година насам в орбита работи и мисия "Мейвън". Това са американските мисии. В края на 2003 година "Марс Експрес" се превръща в първата мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА), достигнала Червената планета. През 2014 година индийската "Марсианска Орбитална Мисия" се установява в орбита и с това Индия се превръща в първата азиатска държава, изучила Марс. И накрая през 2016 година Русия и Европа съвместно достигат Марс с мощната станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а на борда е и построеният в България прибор "Люлин-МО". Понастоящем "ЕкзоМарс" коригира орбитата си посредством триене в атмосферата и се очаква да започне своята научна работа през 2018 година. А ето какво ни чака в бъдеще - през 2018 година се очертава да излети новата спускаема мисия на НАСА "ИнСайт", която ще изучава вътрешната структура на Червената планета. След 2020 година Индия, Китай, Европа, Русия, Обединените арабски емирства и Япония планират собствени роботизирани мисии, а частни компании като СпейсЕкс искат да изпратят свои кораби. Ако миналите времена са били вълнуващи, бъдещите имат потенциал да са още по-обещаващи! Какво ще открият новите мисии? Дали най-накрая ще бъде потвърдено наличието на живот на Марс? Предстои да разберем! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1828-2017-20-years-pathfinder-anniversary

Реших да направя едно обяснение на опита на Дънинг и Крюгер:

Частната компания Уърлд Вю изстреля сандвич на KFC в близкокосмическото пространство! Изстрелването на сандвича на KFC от частния космодрум Тусон на компания Уърлд Вю. Photo credit : KFC 29 юни 2017 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Днес в 16:11 ч. българско време от частния космодрум Тусон излетя роботизираният апарат "Стратолит" на компания Уърлд Вю с помощта на стратосферен балон. На борда на "Стратолит" присъства сандвич на хранителния гигант KFC. Минути по-късно апаратът заедно със сандвича пристигнаха благополучно в т.нар. "близкокосмическо пространство" - регион от земната атмосфера, обхващащ стратосферата и мезосферата (на височина между 15 и 100 километра над Земята), от който вече може да бъде забелязана космическата чернота и да бъдат направени наблюдения и научни изследвания. Полетът започна с гаф - живото предаване на изстрелването прекъсна неочаквано малко след проверката за готовност. От KFC обаче спасиха положението. "Очевидно е по-лесно да изпратиш пилешки сандвич в космоса, отколкото да го предаваш на живо", беше отбелязано в страницата на компанията във Фейсбук (източник). Записът от старта беше публикуван броени минути по-късно и така пиар акцията на хранителната верига беше осъществена. Както сами можете да предположите, хората публикуваха различни мнения относно полета в социалните мрежи. Макар че някои одобряват мисията на KFC, други въобще не са доволни от продължаващата комерсиализация на космонавтиката и не могат да преглътнат факта, че когато космосът стане достъпен не само за държавните агенции, но и за фирми, организации и дори обикновени хора, вече не научните стремежи са тези, които теглят конците, а рекламата, желанието за печалба и дори намерението да бъдат изстрелвани предмети със сантиментална стойност. "По-добре щеше да бъде, ако KFC бяха нахранили хора с тези пари, отколкото да правят такива безсмислени реклами", пише ядосан коментатор. Не липсват и саркастични забележки за качеството на храната на KFC. (За повече информация относно този дебат, вижте статията на КОСМОС БГ : "KFC ще изпрати сандвич до ръба на космоса: капиталистическо извращение или нормална част от развитието на космонавтиката?"). Но днешният полет съвсем не е толкова безсмислен, колкото някои хора смятат. KFC са вложили средства за развитието на апарата "Стратолит". Полетите с балон до ръба на космоса не са нещо ново. Проблемът е, че те са краткосрочни и след като балонът достигне до голяма височина, той се спуква и мисията приключва броени часове след изстрелването. От компания Уърлд вю обаче са разработили революционна технология, която ще позволи дългосрочни полети. Всъщност Уърлд Вю се надява, че днешното изстрелване ще е първата дългосрочна мисия на "Стратолит". Очаква се тя да продължи поне няколко дни, а заявките са в бъдеще да има и мисии, продължаващи месеци. Така от близкокосмическото пространство ще започнат да бъдат провеждани наблюдения и научни изследвания, които доскоро бяха възможни само от околоземна орбита. И така, считано от днес, Уърлд Вю започва да изстрелва дългосрочни близкокосмически мисии! Те в началото ще са роботизирани, но в процес на разработка е и пилотираната капсула "Вояджър". Очаква се до края на годината тя да полети за пръв път без хора на борда на изпитателен полет. Когато технологията бъде утвърдена и изпипана, до близкокосмическото пространство ще могат да летят по двама пилоти и шестима туристи с "Вояджър". Билетът за такъв близкокосмически полет ще струва $75 000 долара - най-ниската възможна цена, за която ще можете да си позволите да видите Земята и космоса със собствените си очи! За сравнение Върджин Галактик предлага суборбитален полет до космоса за $250 000 долара. За повече информация относно днешното излитане посетете уебсайта: https://yesweareactuallysendingachickensandwichto.space http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1825-2017-kfc-launches-a-sandwich-space

СпейсЕкс иска да изстреля трета ракета Фолкън 9 за по-малко от две седмици 28 юни 2017 г. 08:10 ч. След натоварената минала седмица, при която СпейсЕкс успя да изстреля първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1 и десет спътника Iridium-NEXT, предстои ново изстрелване! Построеният от Боинг спътник Intelsat 35e има шанс да излети още в понеделник, 02:36 ч. българско време. Ако това стане, това ще е първото изстрелване на три ракети "Фолкън 9" в рамките само на две седмици. Няма ли да има обаче почивка за Илон Мъск? Ще има - и то скоро. След като Intelsat 35е се отправи в орбита, следващото изстрелване ще е чак на 10-ти август с кораба "Драгън" към "Международната космическа станция". Но после графикът пак става натоварен, като през август предстои изстрелването на още две ракети - една с роботизираната мини-совалка на военновъздушните сили X-37B и със спътника Formosat 5. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1823-2017-third-falcon-in-two-weeks