SAlexandrov

Ян Ливей в кораба “Шенчоу 5” – един от съвсем малкото кадри, с които разполагаме от мисията. Photo credit : CNSA 15 октомври 2023 г. 21:15 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди две десетилетия Китай се превърна в третата държава в света, изпратила самостоятелно човек в космоса! Космическият кораб “Шенчжоу 5” с единствения астронавт Ян Ливей излетя тогава в 04:00 ч. българско време, а на следващия ден, на 16-ти октомври 2003 г. в 01:22 ч. българско време, той се завърна обратно на Земята. Към момента на полета на Ян Ливей бяха отминали 42 години от изстрелването на първия космонавт Юрий Гагарин (проведено на 12 април 1961 година). Между появата на първата и втората държава с пилотирана космонавтика измина по-малко от месец – полетът на американеца Алън Шепърд последва на 5 май 1961 г. Фактът, че за появата на третата държава с пилотирана космонавтика бяха нужни повече четири десетилетия показва, че изстрелването на човек в космоса наистина представлява колосална задача. Към този момент тя е постигана единствено от големи държави и от частните компании, развиващи се в тези държави. През годините след полета на “Шенчжоу 5” дебютираха само още четири изцяло нови пилотирани кораби с екипаж, всичките американски – “СпейсШипУан”, “СпейсШипТу”, “Ню Шепърд” и “Крю Драгън”. Но от тях единствено последният е навлизал в орбита, останалите са суборбитални. Публичността на мисията “Шенчжоу 5” силно напомняше тази на ранния СССР – не бяха излъчени кадри нито от излитането, нито от кацането. Името на Ян Ливей не бе обявено до последните часове преди старта. Вероятно тази политика бе обусловена поради страх от обществен провал. За щастие през годините рестрикциите бяха лека-полека вдигнати и днес Китай предоставя обширен снимков и видеоматериал от роботизираната и пилотираната си програма. В някои отношения космическата програма на Китай ни напомня тази на СССР. Тя беше развита по комунистически, образно казано на “петилетки”. Пилотираната програма включваше три стъпки – изпращане на човек в орбита, изстрелване на малки лаборатории с цел отработване на скачване и разкачване, и строеж на модулна станция. Роботизираната включваше изпращане на орбитален апарат около Луната, кацане на Луната и взимане на проби от повърхността на Луната и доставката им на Земята. Всички тези етапи бяха изпълнени успешно – днес Китай разполага със собствена постоянно обитаема космическа станция, а страната е третата след САЩ и СССР, доставила на Земята лунни проби. Но в други отношения програмата изобщо не приличаше на съветската и си пролича, че китайците не смятат да повтарят грешките на СССР. Публичността е по-добра – често пъти пилотираните и роботизираните стартове вече се излъчват на живо, а снимковият и видеоматериалът пристига своеременно. Най-важното – няма го онова бързане, характерно за съветските власти, които са искали рекорд на всяка цена дори и с риск от провал. Китайците винаги биха предпочели да отложат старта, за да може мисията да постигне успех. Даже може да се каже, че китайската космическа програма не е състезателна – тя се развива бавно, методично, без да се съобразява с другите, без да се натрапва и без да се налага. Китайците са отворени към партньорства – ако щете. Но навиете ли се да работите с тях, винаги ще ви покажат кой е шефът и какви са правилата. Може да са строги, но китайците са показали, че не злоупотребяват с тях и не прекрачват граници. Прочие, повечето от партньорствата са проработили. Макар и китайската програма да е бавна, за две десетилетия постиженията са съществени – китайците вече имат роботизирани кацания на Луната и Марс, включително на обратната страна на естествения ни спътник, нещо непостигано досега от друга държава. Няма никакъв спор, че през следващите две десетилетия ще има още повече постижения – сред плановете на Китай са залегнали пилотирани кацания на Луната, строеж на лунна станция, роботизирани мисии до астероиди и Юпитер и създаването на космически телескопи, способни да изучават извънслънчеви планети. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/15/shenzhou-5-anniversary/

Роскосмос не намери пари за ремонта на площадката Гагарински старт и тя ще се превърне в ръждясващ музеен експонат Изстрелването на “Союз МС-15” през септември 2019 г. вероятно ще остане последният полет от историческата площадка “Гагарински старт”. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 14 октомври 2023 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Благодарете на другаря Дмитрий Рогозин – политиката на Роскосмос за модернизация на Площадка №1 на космодрума Байконур (т.нар “Гагарински старт”), от която са изстреляни първият изкуствен спътник на Земята и по-късно кораба “Восток” с първия космонавт Юрий Гагарин, претърпя крах. Площадката ще се превърне в музеен експонат – при това ръждясващ такъв. Новината бе съобщена днес от ТАСС. Ето последователността от събития (изт. Иля Харламов, телеграм канал “Юра, прости” Площадката “Гагарински старт” успява да надживее краха на СССР, тя е модернизирана и работи непрекъснато даже в условията на тежките лишения през 90-те години. Но не успява да надживее епохата “Рогозин”. На 25 септември 2019 г. Площадка №1 е затворена “за ремонти”. Нещо повече – Руският фонд за преки инвестиции заделя за тази цел $90 милиона – сериозна сума, но все пак недостатъчна. Появява се идея за партньорство с ОАЕ, на които е предложено да инвестират в ремонта и в замяна на това да получат превоз на арабски космонавти до МКС с руски кораби “Союз” и потенциален дял от печалбата при продажбата на комерсиални полети. Но след началото на войната в Украйна и въвеждането на санкциите срещу Русия, делът на Роскосмос в комерсиалната космонавтика става точно 0%. Арабите преосмислят партньорството и астронавтът Султан ал-Неяди полита в космоса не на “Союз”, а на борда на американски космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. Днес Роскосмос призна, че пари няма и няма и да има, заделените $90 милиона от фонда са се загубили някъде, арабите не искат да инвестират и “Гагарински старт” никога вече няма да заработи. Ето защо е предложено на казахстанците да превърнат площадката в музей. За тези от вас, които не са били на Байконур – в района има интересно явление, солеността на почвата е висока и солта буквално лежи на кристали на земята, съответно вятърът разнася тия кристали. Без експлоатация и поддръжка Площадка №1 бързо ще ръждяса, което означава, че ще се превърне в ръждив музей. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/14/roscosmos-gagarinski-start/

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изстреля мисията на НАСА към астероида Психея! Снимка от днешното изстрелване на “Фалкън Хеви” с мисия “Психея”. Photo credit : SpaceX 13 октомври 2023 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днешният петък 13-ти бе изключително важен както за НАСА, така и за СпейсЕкс. За американската космическа агенция мисията “Психея” най-после излетя към астероида, носещ същото име. За фирмата на Илон Мъск това бе първият научно-изследователски междупланетен полет, осъществен посредством свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”! “Фалкън Хеви” в служба на НАСА – за мнозина от нас, обикновените космически ентусиасти, това ни се струваше невъзможна задача. В продължение на дълги години водещата от САЩ космическа политика беше поставила за приоритет завръщането на Луната и полетите до други планети да се осъществяват посредством базираната на совалкови технологии ракета “Спейс Лонч Систъм”. Проблемът е, че “Спейс Лонч Систъм” е скъпа ракета поради политиките на Конгреса да осигуряват работни места за конкретни предприятия, вместо да се залага на най-бюджетното технологично решение, така че, когато чертата бе теглена, стана ясно, че едно изстрелване възлиза на $2 милиарда. За сравнение един комерсиален старт на “Фалкън Хеви” възлиза на $97 милиона. Е, разбира се, правителството на САЩ плаща повече от частните клиенти, което оскъпява услугата до $200 милиона – но пак е в пъти по-малко в сравнение със “Спейс Лонч Систъм”. Повечето от допълнителните разходи отиват за процедури като осигуряване на по-добра стерилност на космическия апарат, както и за това мисиите на НАСА да пререждат тези на останалите клиенти (полетите по програма “Старлинк” бяха временно замразени до изстрелването на “Психея”). Днес основният фокус на СпейсЕкс е върху новата и по-мощна свръхтежка ракета “Старшип”, но мнозина са забравили, че основният конкурент на “Спейс Лонч Систъм” през 2017-2018 г. бе не “Старшип”, а “Фалкън Хеви”. Малцина обаче вярваха, че “Фалкън Хеви” може да успее. Затова дебютният старт с колата на Илон Мъск “Тесла” в началото на 2018 г. впечатли всички. А много експерти заключиха правдиво – кому е нужно да се разчита на “Спейс Лонч Систъм”, която към тази дата бе на години от дебютния си полет (ракетата най-накрая излетя в края на 2022 г.), след като има “Фалкън Хеви”? Но политиците дълго време упорстваха. Конгресмените бяха задължили НАСА да изстреля мисията “Клипер” до юпитерианската луна Европа посредством “Спейс Лонч Систъм” и това бе повод за огромно недоволство сред учените, които знаеха, че тази ракета няма да е готова в срок за научно-изследователски полети през 2024 г. – първо, защото производството е заделено за лунните мисии “Артемис” и няма как да се осигури резервна ракета за юпитерианска мисия и второ, защото разходите са колосални. Най-накрая, след дълги борби между НАСА и Конгреса, политиците отстъпиха и на агенцията бе позволено да прехвърли “Клипер” към “Фалкън Хеви”. Но полетът на “Клипър” ще е факт през 2024 година. “Кръщението” на “Фалкън Хеви” за междупланетни мисии бе днес – и посредством тази ракета сложната роботизирана мисия на НАСА се отправи към астероида “Психея”! След като догодина “Клипер” полети към Европа, “Фалкън Хеви” ще почне да извежда в космоса и модулите на станцията “Гейтуей”, която ще бъде построена в орбита около Луната! Така “Фалкън Хеви” ще изпълни заслужената си съдба – да се използва за лунни и междупланетни полети. Акцентите от днешния полет: Стартът бе осъществен в 17:19 ч. българско време. Нямаше никакви проблеми, като през първите секунди 27-те двигателя “Мерлин” на първата степен (състояща се едно централно ядро и два странични ускорителя) насочваха безпроблемно “Психея” на правилната траектория. Около 2.5 минути след началото на полета страничните ускорители се отделиха от централното ядро и започнаха обратно пътешествие към Земята. На осмата минута след старта те извършиха тандемно кацане върху площадка. Малко преди деветата минута от началото на полета двигателят на втората степен се изключи и тя летя пасивно до 54-тата минута, когато бе проведено повторно включване. Така “Психея” напусна първичната опорна околоземна орбита и се отправи към междупланетното пространство. Разделянето на космическия апарат от ракетата-носител бе осъществено на 62-рата минута след старта. През първите два часа свободен полет НАСА потвърди, че “Психея” комуникира безпроблемно с наземните екипи, а слънчевите панели са се разгърнали успешно и генерират електроенергия. Мисията е в ход! Пътешествието до Психея ще продължи няколко години, като навлизането в орбита около астероида е насрочено за юли 2029 година. Междувременно космическият апарат ще направи сближение с Марс през 2026 година. Напомням на читателите, че на борда на “Психея” са монтирани четири основни прибора: -Мултиспектрална камера, която ще е в състояние да заснема снимки на повърхността на Психея с висока резолюция. -Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определянето на химичния състав на астероидната повърхност -Магнитометър, който ще се използва за картографирането на остатъчното магнитно поле на Психея. -Гравитационен експеримент, който ще разчита на радиосистемите на космическия апарат за измерването на гравитационното поле на Психея и изучаването на вътрешността на астероида. Причината, поради която учените се интересуват от Психея се корени в това, че ако останалите тела от нашата Слънчева система са съставени от газове, лед или скали, този астероид е изграден основно от метали. Около 95% от състава му е никел и желязо и по това наподобява земното ядро. Ето защо изследователите предполагат, че Психея е останка от планета, която вследствие на неизвестни процеси се е разрушила и е останала само ядрото ѝ. Мисията “Психея” ще разследва тайните на еволюцията на астероида и това може да даде и отговор и на загадките на еволюцията на Слънчевата система. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/13/falcon9-launches-psyche/

НАСА откри вода и въглеродни съединения в пробите от астероида Бену! НАСА успя да достави голямо количество скални проби от астероида Бену. Photo credit : NASA 11 октомври 2023 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Днес беше голям ден за НАСА – агенцията показа пред обществеността снимки на пробите от астероида Бену, които в края на септември пристигнаха на Земята заедно със спускаемата капсула на мисията “Озирис-Рекс”. Заедно с това бяха представени ранни резултати от първите научни изследвания на пробите – оказа се, че те са богати на вода и въглеродни съединения! “Озирис-Рекс” не е първата космическа мисия, която пътува до астероид, взима проби и ги доставя на Земята. Преди същото е постигано от мисиите на Япония “Хаябуса 1” и “Хаябуса 2”. Но първата от тези мисии се върна само с прашинки от астероида Итокава, а втората – с 5.4 грама от астероида Рюгу. За сравнение “Озирис-Рекс” е доставила минимум 60 грама от Бену. Но какво е точното количество, все още е трудно да се определи. Когато екипите отвориха спускаемата капсула, те установиха, че тя е пълна с материал не само в самия контейнер, но и около главата на загребващия механизъм, край капака на контейнера и в основата му. Именно наличието на толкова много грунд и скали извън контейнера затруднява точната преценка. Знае се само едно – на Земята са доставени много повече от изискуемия минимум от 60 грама материал, необходим мисията да бъде призната за напълно успешна. Учените все още не са стигнали до същинската пробата в контейнера – но вероятно общото тегло възлиза някъде между 250 грама и 1 килограм. Засега единствено частиците извън контейнера (т.е. бонус материала) са изучавани посредством сканиращ електронен микроскоп, инфрачервен спектрометър, рентгенова дифракция, рентгеново компютъртомографско изследване. Последното бе нужно за изготвянето на 3D-компютърен модел на скалите, разкриващ тяхната разнородна вътрешност. Най-важното – благодарение на ранните резултати се знае, че в пробите от Бену има вода и изобилие от въглеродни съединения. Все още предстои точното определяне какви са съединенията, но едно е ясно – потвърждава се хипотезата, че астероидите са доставяли вода и органични вещества на Земята по време на ранните етапи от нейната еволюция и вероятно са допринесли за механизмите, нужни за възникването на живота. През следващите години предстои щателно изследване на събрания материал от астероида. НАСА ще запази около 70% от пробите за бъдещи проучвания, включително такива от следващи поколения учени – спомнете си, че и досега има неотворени контейнери с лунни проби, доставени на Земята от астронавтите на програмата “Аполо”! Същата политика ще се приложи и сега. След десетилетия и други учени ще се докоснат до скалите от Бену. Пробите няма да бъдат изследвани единствено от американци. НАСА работи в сътрудничество с над 200 специалисти от цял свят, включително Японската космическа агенция и Канадската космическа агенция. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/10/11/bennu-first-results/

НАСА и СпейсЕкс изстрелват този месец мисия до астероида Психея! На илюстрацията: космическият апарат “Психея” се рее над повърхността на астероида със същото име. Image credit: NASA 10 октомври 2023 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 12-ти октомври в 17:16 ч. българско време ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” ще изстреля към астероида Психея мисия на НАСА със същото име. Това е монументален момент както за американската космическа агенция, така и за фирмата на Илон Мъск – започва използването на свръхтежката ракета за амбициозни мисии до Луната и други небесни тела! Отдавна са минали времената, когато Илон Мъск шокира обществеността, като се осмели да изпрати автомобила “Тесла” към Марс с “Фалкън Хеви”. Това беше пиар акция, но тази акция доказа годността и надеждността на свръхтежката ракета. Досега тя е летяла успешно седем пъти, извеждайки основно военни и тежки комерсиални мисии. Предстои въвеждането на “Фалкън Хеви” в междупланетната космонавтика – и “Психея” е само началото. Именно тази ракета ще бъде използвана от НАСА за строежа на обитаемата станция “Гейтуей” в орбита около Луната! За тази цел СпейсЕкс строи по-голям обтекател, под който ще могат да се поберат модулите на лунната станция. Вярно е също така, че СпейсЕкс разработва и много по-голяма свръхтежка ракета – “Старшип”. Тази ракета обаче е летяла само веднъж, през април, и все още не е постигала цялостен успех. Ще мине време, докато “Старшип” се наложи, първо като комерсиална ракета и чак след това като предпочитан носител за лунни и междупланетни мисии. Едва сега започва междупланетната епоха на “Фалкън Хеви”. Но нека да се върнем на мисията до Психея – това е шестнадесетият астероид, открит от човечеството през 1852 година. Психея има диаметър над 200 километра и тежи 220 милиарда милиарда килограма (0.03% от масата на Луната), които означава, че си имаме работа с голямо и интригуващо небесно тяло. Причината, поради която учените се интересуват от Психея се корени в това, че ако останалите тела от нашата Слънчева система са съставени от газове, лед или скали, този астероид е изграден основно от метали. Около 95% от състава му е никел и желязо и по това наподобява земното ядро. Ето защо изследователите предполагат, че Психея е останка от планета, която вследствие на неизвестни процеси се е разрушила и е останала само ядрото ѝ. Мисията “Психея” ще разследва тайните на еволюцията на астероида и това може да даде и отговор и на загадките на еволюцията на Слънчевата система. На борда на космическия апарат са монтирани четири основни прибора: -Мултиспектрална камера, която ще е в състояние да заснема снимки на повърхността на Психея с висока резолюция. -Гама-лъчев и неутронен спектрометър за определянето на химичния състав на астероидната повърхност -Магнитометър, който ще се използва за картографирането на остатъчното магнитно поле на Психея. -Гравитационен експеримент, който ще разчита на радиосистемите на космическия апарат за измерването на гравитационното поле на Психея и изучаването на вътрешността на астероида. Космическият апарат е дълъг 25 метра и широк 7 метра (заедно със слънчевите панели), т.е. той е грубо с размера на тенис игрище. За достигането на астероида ще се разчита на електрически двигатели, наречени Hall-effect thrusters (HET) – при тях горивото (ксенон) бива ускорявано от електрическо поле. Тези двигатели са за пръв път създадени в СССР през 70-те години на миналия век, а Максар, фирмата-производител на “Психея”, е решила да използва за пътешествието до астероида създадени в Русия двигатели (източник). Ако изстрелването бъде отложено от 12-ти октомври за друг ден поради метеорологични или технически проблеми, НАСА и СпейсЕкс имат възможност да изпратят мисията в космоса най-късно до 25-то число на месеца, когато стартовият прозорец се затваря. Стискаме палци! https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/psyche-preview/

Течът на Наука е от резервния, а не от основния радиатор Модулът “Наука”, още докато бе на Земята. Фото: Роскосмос 10 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изглежда, че руската пилотирана космонавтика отново се размина с малкия дявол – снощи е протекъл резервният радиатор на модула на МКС “Наука”, а не основният. Поне на този етап работата на модула не е нарушена, терморегулационната му система работи и температурите във вътрешността му са подходящи за живот. Радиаторът бе доставен на станцията през 2012 г. и стоеше неизползван в открития космос дълги години, покрай забавянията в подготовката на “Наука”. Той бе монтиран през месец май т.г. от космонавтите. Напомням на читателите, че това бе третата авария на руски радиатор през последната година. Първо през декември отказа терморегулационната система на пилотирания кораб “Союз МС-22”, а след това през февруари – тази на товарния кораб “Прогрес МС-21”. Това е неприятен тип повреда, която няма как да бъде поправена в космоса от екипажите. Макар че през изминалите десетилетия американски астронавти и руски космонавти усъвършенстваха редица ремонтни дейности, а за поправките на телескопа “Хъбъл” от американските совалки има документални филми, заваряването в космически условия все още не е усвоено – особено на тръби, работещи под високо налягане. Няма как да бъде подменен и изтеклият изооктан. Модулът “Наука” бе построен през 1995 г. като резерва на основния модул “Звезда”, като парите за строежа бяха дадени от САЩ. Впоследствие, след като се оказа, че Русия няма средства да построи пълноценен руски сегмент на МКС, бе взето решение за тази цел да се използва резервният модул, който да бъде конвертиран в научен (оттук идва името “Наука”). Преобразуването не протече гладко и бе свързано с редица проблеми. Докато инженерите на Земята рязаха тръбите на горивната система (предполагаемо не са получили инструкции какво да правят и са си мислили, че режат за скрап), в нея попаднали железни стружки. Стърготините бяха намерени случайно през 2013 година, по време на предстартовата подготовка. Така вместо да бъде изстрелян в космоса, модулът “Наука” бе върнат на предприятието-производител ГКНПЦ “Хруничев”, след което инженерите дълги години се мъчиха да изчистят меховете на горивните резервоари от стружките. Нямаше как да бъдат произведени нови резервоари – модулът, както споменах в началото на параграфа, бе създаден през 1995 г., а след тази дата производствените линии бяха спрени и машините отдавна ръждясват по нечии скланове. Русия все още произвежда други типове горивни резервоари – за корабите “Союз” и “Прогрес”, но те са несъвместими с “Наука”. Най-накрая “Наука” бе изстрелян през 2021 година. Заради непрекъснато отказващата му горивна система модулът бе загубен на два пъти, докато пътуваше към Международната космическа станция, и само героичните усилия на наземните екипи го спасиха. Накрая бе прикачен успешно към станцията, но заради софтуерен бъг след стиковката двигателите на модула се запалиха спонтанно и преобърнаха МКС. Орбиталният комплекс се размина на косъм от катастрофална авария. Софтуерните бъгове и спонтанно включващите се и изключващи двигатели до ден днешен съпътстват руската космонавтика. Напомням, че през август руската мисия “Луна-25” трябваше да кацне на Южния полюс на Луната, но при прехода от по-висока към по-ниска орбита двигателите не се изключиха заради софтуерен бъг и отклонения при работата на акселерометрите, съответно космическият апарат се разби. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/10/nauka-rezerven-radiator/

АНОМАЛИЯ: Радиаторът на руския модул Наука протече! Руският модул “Наука” на МКС. Photo credit : NASA TV 9 октомври 2023 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Не пак, а отново: за трети път в рамките на една година, поредната еднотипна повреда на руски космически кораб! Ако през декември протече радиаторът на пилотиран кораб “Союз”, а през февруари – на товарен кораб “Прогрес”, сега дойде ред да протече радиаторът и на най-новия руски модул, прикачен към Международната космическа станция – “Наука”. Както съобщава журналистът Уилиам Хартууд от CBS News, преди броени минути наземното ръководство в Хюстън заповяда на екипажа на МКС да отиде в панорамния модул “Купола” и да провери дали от задния край на станцията има “снежинки”. “Да, има теч, който е от радиатора на Мултифункционалния лабораторен модул (бел. прев – “Наука”)”, съобщи астронавтката на НАСА Жасмин Могбели към Хюстън. След това Хюстън обяви към командира на станцията Андреас Могенсен: “Все още преценяваме ситуацията с Москва. Засега няма последствия, продължаваме да се опитваме да разберем това”. Очаквайте подробности! https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/ruskiqt-modul-nauka-proteche/

Старата европейска ракета Вега изведе в космоса 12 микроспътника Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace 9 октомври 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес европейското предприятие Арианаспейс проведе успешно изстрелване на старата и предпоследна налична ракета “Вега” (да не се бърка с новата закъсала “Вега-С”, която бе изведена от експлоатация след провал през декември 2022 г. и не се очаква да полети отново преди края на 2024 година). В ниска околоземна орбита бяха въведени 12 спътника. Основният полезен товар на борда на ракетата бе 417-килограмовият спътник THEOS-2, който ще се ръководи от правителството на Тайланд и ще служи за наблюдения на Земята. Той бе придружен от 241-килограмовия метеоспътник FormoSat-7R/Triton, разработен от космическата агенция на Тайван. THEOS-2 и Triton заедно с останалите 10 микроспътника тежат общо 1 242 килограма. Днешното изстрелване е рядък успех и истинско чудо за Арианаспейс през 2023 година. Миналогодишният провал на “Вега-С” бе породен от ерозия на соплото на ракетния двигател “Зефиро-40”, който се използва на втората степен. Причината, поради която компанията успя да изстреля днес стар тип “Вега” се корени в това, че втората степен бе оборудвана с по-малък ракетен двигател “Зефиро-23”, който е утвърден и не е проявявал аварии. Арианаспейс ще проведе едно финално изстрелване на стар тип “Вега” в началото на 2024 г… и после стискаме палци “Вега-С” да се завърне в експлоатация, а “Ариана-6” да мине през тестовете и да влезе в експлоатация. В противен случая Европа няма да има нови космически изстрелвания в близко бъдеще… Въпреки това някои млади компании като PLD Space ни дават надежда. Напомням на читателите, че преди броени дни испанският стартъп проведе първото си успешно изстрелване на суборбитална ракета “Миура-1”. Така се появява шанс европейският космически отрасъл най-накрая да живне. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/vega-rocket-launches-satellites/

Неразкритите тайни: Защо ЕКА прекрати проекта ЕкзоМарс? Днес марсоходът “Роузалинд Франклин” можеше да е открил живот на Червената планета, но вместо това той е останал заклещен на Земята след прекратяването на проекта “ЕкзоМарс”. Тайните за живота на Марс остават също толкова недостъпни, колкото и тайните на Земята за прекратяването на мисията. Image credit : ESA 9 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През 2022 г. ракета “Протон-М” трябваше да изпрати на път към Червената планета мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) “ЕкзоМарс-2022”. Но войната, която започна на 24-ти февруари, промени всичко. По-малко от 96 часа след началото на военните действия проектът “ЕкзоМарс” бе прекратен едностранно от ЕКА в рамките на процес, който до ден днешен буди недоумение. Материал по тази тема беше написан от автора Браян Харви, автор на книгата “Европейско-руско сътрудничество в космоса, от дьо Гол до ЕкзоМарс”, издадена през 2021 година. Материалът не се занимава с това защо Европа прекрати сътрудничеството си с Русия. Очевидно има както рационални, така и добри морални причини за това – разривът се случи заради агресивните действия на Русия в Украйна. Вместо това материалът се занимава с това как Европа прекрати сътрудничеството с Русия, защото историята е по-дълбока и очевидно има детайли, които не са известни за широката общественост. В САЩ също имаше дебат за съвместните руско-американски проекти. НАСА и Конгресът проведоха срещи и разговори, които се проточиха в рамките на седмици и в крайна сметка се стигна до консенсус работата на Международната космическа станция да продължи. Това е по-различен развой в сравнение със ситуацията с “ЕкзоМарс”, но отново – тук не отговаряме на въпроса защо, а как. В случая с МКС е имало продължителен и прозрачен обществен процес. При “ЕкзоМарс”, в рамките на часове след инвазията в Украйна, Европейската космическа агенция организира събрание на 22-те национални делегации (как точно, онлайн или лично, това остава неясно). Отне само 96 часа, докато ЕКА излезе със съобщение, че проектът се прекратява. Това е изключително кратък срок за преустановяването на инициатива, която се разработва в рамките на 12 години и за която са похарчени милиарди долари. Решението бе взето през уикенда, а не през работен ден. Нещо повече – оказва се, че ЕКА не се е консултирала предварително с ръководството на “ЕкзоМарс” или с учените, дори и със старшото ръковдство. Мнозина от работещите по проекта са разбрали за решението за прекратяването му през следващата седмица, когато са прочели новините в интернет. Работата на историците и журналистите, пише Харви, е да разберат отговорите на всички въпроси около това съдбоносно решение. Коя личност или държава е предложила проектът да бъде прекратен? Бил ли е директорът на Европейската космическа агенция или е била държава (или група от държави)? Кои са подкрепяли прекратяването и кои са били против? Как са били оценявани аргументите “за” и “против”? Как са били оценявани потенциалните научни ползи и загуби? Какви са били рисковете, ако проектът е трябвало да продължи напред, независимо от войната? Защо ЕКА е бързала? Проблемът с Европейската космическа агенция (която е различна структура от Европейския съюз и юридически няма нищо общо с него) е, че това е организация, известна с пословичната си секретност. Даже НАСА не е секретна, поне не до такава степен. В различни европейски държави, както и в САЩ, действа Закон за свободата на информацията. НАСА се подчинява на този закон и даже има специално длъжностно лице, което отговаря за достъпа до информацията (която, от своя страна, всеки американски данъкоплатец може да я поиска чрез формуляр на сайта на НАСА). Длъжностното лице може да откаже да предостави информацията, но по този начин ищецът има право да обжалва и даже да осъди НАСА. Подобни процедури са в сила за много от националните космически агенции в Европа (например британската) и за самия Европейски съюз. Нищо подобно не важи за ЕКА, която е основана през 1975 г. посредством Конвенция – 130-страничен документ, гарантиращ сериозен имунитет и привилегии за членовете и представителите. Този документ изважда ЕКА от всяка правна рамка, а закони като тези за свободата на информацията не важат за нея. Няма никакъв механизъм, по който данъкоплатците могат да изискват да знаят как им се харчат парите и няма механизъм, по който може да се изисква информация. Оттук идват всичките главоболия, които имаме с ЕКА – например, агенцията отказва да предоставя снимков, видеоматериал и живи излъчвания при изпитанията на ракетата “Ариана 6”. Кореспондентът от BBC Джонатан Еймъс сравнява опитите да се измъкне информация от ЕКА с “вадене на зъби”. Как ЕКА взима решения? Провеждат се срещи между 22-те национални делегации или представителства на държавите-членки. Делегациите се излъчват от правителствените отдели, отговарящи за космическите политики на съответните държави. Директорът на ЕКА, понастоящем Йозеф Ашбахер, присъства на тези срещи. Никой след срещите не може да говори за естеството им, освен ако няма определени инструкции, а дори и тогава това се случва в рамките на строго дефинирани ограничения. Да се върнем на “ЕкзоМарс”. Понеже ЕКА сама по себе си не е подвластна на Закон за свободата на информацията, има един алтернативен начин да разберем част от цялостната картина – посредством пътищата на отделните държави, които позволяват да се локализира, идентифицира и евентуално да се домогнем до документацията, довела до онзи съдбоносен ден на февруари 2022 г., когато проектът бил прекратен. Авторът на материала, в случая Харви, се е облегнал на Ирланския закон за свободата на информацията от 2014 година. Харви разкрива две любопитни подробности. Първата от тях е, че процесът е бил по-скоро интензивен, а не прибързан. Намерени са минимум 20 документа, които са довели до прекратяването на проекта “ЕкзоМарс” – кореспонденция, чернови, изявления, сводки, т.нар. “недокументи” – това е бюрократична измишльотина на Европа за съставянето на изявления, които впоследствие могат да бъдат отхвърлени. Един от документите носи заглавие “Руски дейности”, друг “Санкции и контрол върху износа”, трети – “Мерки за сигурност”. Втората подробност е шокираща за всички нас – оказва се, че решението за възможното прекратяване на проекта “ЕкзоМарс” е било обсъждано три месеца преди началото на военните действия в Украйна, на топ-секретна “ограничена” среща на Съвета на ЕКА, маркирана като занимаваща се с “дела от особено висока конфиденциалност”! Това е интересно, защото до 24-ти февруари 2022 г. ЕКА не дава и най-малък знак за предстоящо такова решение: всички работят усърдно, за да може марсоходът “Роузалинд Франклин” да бъде натоварен на самолет и изпратен към Москва. И макар че в седмиците преди войната европейците са наясно, че има напрежение по границите, атаката на Русия в Украйна на 24-ти февруари е огромен шок за всички. Така че въпросът е следният: какво е знаела Европейската космическа агенция още през декември и какво е това тайно нещо, заради което тя не е информирала обществеността или даже собствените си програмни мениджъри?! Това е, което Харви е успял да научи – и това е добрата новина. Сега идва ред на лошата. Документацията е била отказана на Харви при първо поискване, след вътрешен обзор, а накрая след обжалване пред Информационния комисар на правителството на Ирландия. Дори редактирана информация не е предоставена, включително такава тип “публичен домейн”. Макар че службата задължава комисаря да обмисли какъв е “общественият интерес” (ако документацията бъде публикувана) и евентуалните “странични ефекти” (в случай че бъде публикувана или не), комисарят се е позовал на определени директиви от законодателството, които третират информацията от междуправителствените организации като “конфиденциална”. Би следвало вече да е ясно дали случаят е отворен или затворен (сега той е затворен), но нещата не са толкова прости. Самата дума “конфиденциалност” не е абсолютна концепция и съществуват ред обстоятелства, при които международната информация може да стане достъпна. Ако логиката на комисаря е вярна, то би следвало всяка международна информация да е недостъпна, а това не е така – журналисти и писатели са използвали същите механизми и са се домогвали успешно до международни данни. Второ, комисарят определи да остави засекретена не само тази информация, която се занимава с делата на ЕКА, но и тази, касаеща правителството на Ирландия и свързана с вземането на решението за “ЕкзоМарс”. С други думи комисарят е поставил широк санитарен кордон около огромна документация под предлога, че е “тайна на ЕКА”, макар че вероятно ЕКА никога не е видяла тези документи. Безспорно решението ще доведе до още спекулации в стил “Какво са скрили от нас?”. Анализаторът съветва младите читатели да продължат да следят случая и дали, докато десетилетията отминават, документите на ЕКА или Ирландия някога ще бъдат публикувани. За съжаление дотогава няма да знаем какво точно се е случило в периода между 24-ти и 28-ми февруари. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/09/why-esa-canceled-exomars/

В епохата на Старлинк: Беларус се похвали с обикновен спътников интернет! Спътникът “Белинтерсат-1” няма нищо общо със “Старлинк” 8 октомври 2023 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес президентът на Беларус показа спътникова наземна станция, която може да разпределя интернет по wi-fi. Александър Лукашенко коментира, че Илон Мъск е похарчил милиарди за интернет услугата, а беларуските военни са я направили безплатно. И ако това звучи смехотворно, със сигурност поне част от беларусчаните му вярват. А вие досещате ли се къде е уловката? Може би самият Лукашенко е забравил, но Република Беларус е похарчила $300 милиона за създаването на спътника “Белинтерсат-1”. По-голямата част от тези пари са отишли в Китай, които са конструирали и изстреляли този сателит. Изстрелването е било осъществено през 2016 г., като докъм 2019 г. спътникът е бил използван на 35% от капацитета си. От потребителска перспектива разликата между стандартния геостационарен спътников интернет и “Старлинк” е в размера и мощността, която консумира наземната станция. Видеото, изобразяващо Лукашенко, е внимателно заснето по такъв начин, че зрителите да не могат да видят огромната сателитна чиния, която е нужна за комуникация. Но купчината кабели не е била изрязана – отлично решение за полеви условия Цената на терминалите на “Старлинк” и като цяло цената за услугата е по-ниска от тази на “Белинтерсат-1”, но военните могат да пренебрегнат това – данокъплатците им плащат. В общи линии днешната история с Лукашенко е перфектен пример за профанизация – когато една услуга, която е известна на света от четвърт век, се представя пред зрителите като технологичен пробив. Източник: Виталий Егоров (Zelenyikot telegram channel) https://cosmos.1.bg/space/2023/10/08/belarus-starlink/

Испанският стартъп PLD Space изстреля своята първа ракета Миура 1! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : PLD Space 7 октомври 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне имаме сериозно раздвижване в частния ракетостроителен отрасъл на Европа! Днес испанският стартъп PLD Space проведе своето първо изстрелване на ракетата си “Миура 1”, като полетът беше в по-голямата си част успешен. “Миура 1” напусна стартовата площадка тази нощ в 03:19 ч., като изстрелването бе проведено от космодрума Ел Ареносило в Испания. По план ракетата трябваше да е в състояние да достига 80-километровата височина, приемана в САЩ (но не навсякъде другаде) за началото на космическото пространство. Тази цел не бе изпълнена, като достигнатата цел бе 47 километра. Но поведението на ракетата и нейния двигател като цяло бе удовлетворително, а след полета тя извърши меко приводняване в Атлантическия океан. Оттам корабите на PLD Space трябва да я прихванат и върнат за инспекция. Пълните резултати от мисията ще бъдат публикувани до няколко дни. “Миура 1” е първата комерсиална ракета, разработена в Европа, която е предназначена да бъде възвръщаема. В бъдеще PLD Space ще създаде и по-мощна ракета на име “Миура 5”, която ще е орбитална и ще притежава възвръщаема първа степен по подобие на ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Напомням на читателите, че PLD Space води началото си от 2011 година, когато двамата инженери Раул Торес и Раул Верду решават да преследват космическите си мечти. Тогава те са само на 22 и 23 години, с 3 000 евро в джобовете си, дадени от родителите им. Днес във фирмата работят 120 служители на средна възраст 35 години. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/07/pld-space-miura-1/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита първите два спътника от групировката Кайпер, конкурента на Старлинк! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance 6 октомври 2023 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес в 21:06 ч. ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Атлас 5” изведе в орбита първите два спътника от групировката на Амазон “Кайпер”, конкурента на “Старлинк”. Но начинът, по който мисията бе отразена, показа, че Джеф Безос не е по-добър предприемач от Илон Мъск. При СпейсЕкс поне няма секретност и всички полети се излъчват подробно. Живото излъчване на тази първа мисия от проекта “Кайпер” бе силно разочароваща. Юнайтед Лонч Алайънс ни показа в реално време единствено работата на първата степен на ракетата “Атлас 5”, която бе оборудвана с ракетен двигател “РД-180”, произведен от руското предприятие НПО “Енергомаш” – един от последните останали на склад. Работата на втората степен, отделянето на обтекателя и най-вече кадри на самите спътници не ни бяха показани “съобразно заявка на клиента” – фраза, която е характерна за военните стартове, а не за комерсиалните. Нещо повече – още преди старта Амазон не благоволи да ни покаже нито една, абсолютно нито една снимчица на “КайперСат-1” и “КайперСат-2”, нито поотделно, нито под обтекателя на ракетата “Атлас 5”. Не разполагаме и с базисна информация за техния размер или тегло. Космически експерти вярват, че всеки един от двата спътника тежи не повече от няколкостотин килограма. Имайки предвид, че капацитетът на всяка ракета “Атлас 5” надхвърля 8.2 тона, някои от експертите се замислят дали “Кайперсат”-ите бяха единствения полезен товар на борда … или освен тях пътуваше и строго секретна военна мисия. Що се касае до проекта “Кайпер”, мегагрупировката трябва да се състои от общо 3 236 спътника, като поне половината от тях трябва да бъдат изстреляни преди юли 2026 година. Напомням на читателите, че за тази цел Джеф Безос е поръчал 77 изстрелвания от три фирми – Юнайтед Лонч Алайънс, Блу Ориджин и Арианаспейс. Нарочно се избягват услугите на СпейсЕкс. Вложени са милиарди долари (предполагаемо $10 млрд.) не просто за това да има аналог на “Старлинк”, но да се ускори разработката на ракетите на гореспоменатите фирми, съответно “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Така ще се гарантира, че Илон Мъск няма да е монополист. Изведените днес в космоса “КайперСат-1” и “КайперСат-2” трябва да демонстрират надеждността на космическите технологии на Джеф Безос. Първата задача е да се осъществи радиоконтакт, след което ще бъдат разгърнати слънчевите батерии. Едва впоследствие спътниците ще бъдат свързани с интернет и наземните екипи ще се опитат да изпратят тестова информация между тях и потребителски терминал на Земята. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/успех-ракета-атлас-5-изведе-в-орбита-пъ/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Юнити с шестима души на борда излетя до ръба на космоса и се върна на Земята! Снимка от днешния полет – корабът “Юнити” на фона на Луната. Photo credit : Virgin Galactic 6 октомври 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания Върджин Галактик проведе своя пети пилотиран космически полет за 2023 г. и четвъртия комерсиален! Корабът “Юнити” с шестима души на борда излетя до ръба на космоса, след което се завърна на Земята. Космическият кораб бе ръководен от командир Кели Латимър, а пилотът му бе Си Джей Стъркоу. Третият член на екипажа бе инструкторката Бет Моузес. Този път фирмата на Ричард Брансън публикува съвсем оскъдна информация за тримата туристи на борда на “Юнити” – нещо, с което тепърва трябва да свикнем, но е неизбежен факт от комерсиализацията и масовизацията на космоса. Също както не се обявяват публично пътниците на ежедневно летящите самолети, така и космическите полети лека-полека ще се превърнат в ежедневие и няма да им обръщаме внимание. Знае се, че клиентите са от САЩ, Обединеното кралство и Пакистан. Нямаше никакви съществени проблеми по време на мисията – самолетът-носител “Ийв” с прикачения към него кораб “Юнити” достигнаха височина 15 километра, след което “Юнити” се раздели от самолета и посредством ракетния си двигател набра височина от 80 километра – границата, която в САЩ се счита за началото на космическото пространство. След няколкоминутен престой в безтегловност “Юнити” се спусна безопасно на Земята. Макар че мнозина бяхме и все още сме донякъде скептични към Ричард Брансън и неговите космически начинания, факт е, че Върджин Галактик засега успява да поддържа темпото си от един пилотиран космически полет на месец. Дано това продължи занапред и безаварийно! Това бе общо деветият пилотиран космически полет за 2023 година. Освен петте суборбитални мисии на Върджин Галактик, имаме и четири орбитални експедиции, проведени от САЩ (2), Китай (1) и Русия (1). https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/vss-unity-flies-to-space-and-back/

Цялата в смисъл: вътрешна Слънчева система, астероиди, Външната слънчева система. Мисията "Чанг'e 8", за която не съм писал по-подробно още, е за усвояване - тук съм споменал единствено, че е прекурсор на станцията, но ще се правят опити за усвояване на местни ресурси и създаването на изкуствена екосистема.

Китай започва изключително амбициозна програма за изучаване и усвояване на Слънчевата система 6 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На Международния астронавтически конгрес в Баку научихме, че Китай полага основата на изключително амбициозна космическа програма, която до края на десетилетието ще включва три кацания на Луната, мисии до астероиди и Марс и полет до Юпитер. Догодина предстои изстрелването на две лунни мисии – едната е комуникационен спътник “Чьечиао-2”, който ще осигурява по-добра връзка с космическите апарати, работещи на обратната страна на Луната. Веднага след това изстрелване, пак догодина, ще излети мисията “Чанг’e 6”, която първа в историята на космонавтиката ще вземе проби от обратната страна на Луната и ще ги достави на Земята. През 2025 г. ще започне мисията “Тянвън-2”, целяща взимането на проби от астероид. Това е китайският аналог на успешната мисия на НАСА “Озирис-Рекс”, която преди броени дни се завърна на Земята с проби от астероида Бену. През 2026 г. фокусът отново ще е насочен към Луната – тогава ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, целяща изучаване на лунния Южен полюс. Две години по-късно, през 2028 г., ще бъде изстреляна “Чанг’e 8” – роботизирана мисия-предшественик на бъдещата Международна лунна изследователска станция, строежът на който ще почне през 30-те. През 2028 г. ще се заформи истинска интрига – ако китайците спазят срока си, тогава ще бъде изстреляна мисията “Тянвън-3”, която цели взимането на проби от Марс и доставката им на Земята. Съществува реален шанс Китай да изпревари САЩ – макар че възвръщаемата мисия на НАСА на Червената планета е вече в ход, тъй като марсоходът “Пърсъвиърънс” събира проби и ги опакова в контейнери, все още не е ясно кога тези проби ще отпътуват към Земята. Предстои строеж на специализиран апарат с възвръщаема ракета, но работата непрекъснато се бави и оскъпява. През 2030 г. ще излети и мисията “Тянвън-4”, която представлява първият китайски опит за полет до Юпитер и евентуално до луната Калисто. Досега единствено Щатите са имали опит в изучаването на Външната слънчева система, като американски мисии са посещавали Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Към днешна дата към юпитерианската система пътува и мисията на Европейската космическа агенция “Джус”. Но вероятно в близко бъдеще китайците ще се утвърдят като нов и сериозен играч. Амбициите на Китай са големи. Чакаме да видим изпълнението! https://cosmos.1.bg/space/2023/10/06/china-space-plans/

На 6-ти октомври ЮЛА и Амазон ще изстрелят първите спътници от групировката Кайпер – аналога на Старлинк! На снимката: ракетата “Атлас 5” със спътниците “Кайпер” е готова за своето изстрелване утре. Photo credit : United Launch Alliance 5 октомври 2023 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Утре е голям ден за американските фирми Юнайтед Лонч Алайънс и Амазон – предстои първото изстрелване на спътници от проекта “Кайпер”! Това е мегагрупировка, която ще се състои от 3 276 спътника и ще е дългоочакван аналог на “Старлинк”. На фона на често пъти скандалното поведение на Илон Мъск в интернет и спорните му политически позиции, конкуренцията никога не е била толкова добре дошла. Джеф Безос, конкурентът на Мъск, иска да изгради свой собствен нискоорбитален спътников интернет. За тази цел са поръчани 77 изстрелвания, които трябва да бъдат осъществени от три фирми – Юнайтед Лонч Алайънс, Блу Ориджин и Арианаспейс. Нарочно се избягват услугите на СпейсЕкс. Вложени са милиарди долари (предполагаемо $10 млрд.) не просто за това да има аналог на “Старлинк”, но да се ускори разработката на ракетите на гореспоменатите фирми, съответно “Вулкан”, “Ню Глен” и “Ариана 6”. Миналата година Аероджет Рокетдайн, един от поддоставчиците на ЮЛА, вече започна ударното производство на двигатели “RL10” – общо 116 на брой. Никога досега в историята на космонавтиката не е имало такава колосална частна инвестиция за космически проект – и това се прави, за да може тези ракети да летят и да се гарантира, че Илон Мъск няма да е монополист. Но дебютното изстрелване утре, при което първите два тестови сателита трябва да достигнат космоса, няма да включва нова ракета – заради забавянията в разработката на “Вулкан” спътниците “КайперСат-1” и “КайперСат-2” ще бъдат вмъкнати в орбита посредством старата ракета “Атлас 5”, работеща с руски двигател “РД-180”. Това е един от последните полети на “Атлас 5” – предстоят още само 18 изстрелвания, на склад са останали двигатели само за толкова мисии. От началото на войната в Украйна САЩ вече не купува двигатели от Русия. “Атлас 5” ще лети в конфигурация 501 – т.е. с 5-метров обтекател, нула странични спомагателни твърдогоривни ускорители и един двигател “RL-10” на горната степен “Центавър”. “КайперСат-1” и “КайперСат-2” трябва да демонстрират надеждността на космическите технологии на Джеф Безос. Първата задача е да се осъществи радиоконтакт, след което ще бъдат разгърнати слънчевите батерии. Едва впоследствие спътниците ще бъдат свързани с интернет и наземните екипи ще се опитат да изпратят тестова информация между тях и потребителски терминал на Земята. Стартовият прозорец се отваря утре, на 6-ти октомври, в 21:00 ч. българско време. Полетът ще бъде излъчен на живо тук: https://cosmos.1.bg/space/2023/10/05/amazon-ula-preview/

Японската мисия SLIM прелетя за пръв път край Луната и я засне! Първата снимка на Луната, заснета от мисията на Япония “SLIM”. Photo credit : JAXA 5 октомври 2023 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 4-ти октомври, мисията на Япония “SLIM” проведе своето първо облитане на Луната. В хода на облитането космическият апарат засне и първата си фотография на естествения ни спътник. Снимката бе получена, докато “SLIM” се намираше на разстояние 7 000 километра от лунната повърхност. Тя е силно компресирана и качеството не е добро, защото камерата не е телескопична и е предназначена да снима само от близки разстояния (т.е. обекти на повърхността). Все пак снимка е заснета под такъв ъгъл, който позволява да се види част от обратната страна на Луната – т.е. няма как подобно изображение да бъде получено от наземен телескоп. Сега “SLIM” ще продължи да пътува в силно издължена орбита около Земята, като пътешествието ще трае няколко месеца. Вече през новата 2024 г. мисията отново ще се сближи с Луната, ще влезе в орбита около нея и ще извърши прецизно кацане в района на кратера Шиоли. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/05/slim-first-lunar-flyby/

Китай вече изобщо не споменава Русия като партньор за строежа на лунна база На слайдовете за лунната станция, представени на Международния астронавтически конгрес в Баку от Китай, Русия напълно отсъства 4 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На Международния астронавтически конгрес, който тази година се провежда в Баку, Китай представи последните си планове за усвояване на Луната и строежа на лунна станция – и на зрителите веднага направи впечатление, че този план вече не включва Русия. Само преди две години (вж. снимката долу), т.е. през юни 2021 г., по време на презентация в Санкт-Петербург, когато бе обявен проектът за Международна лунна станция, китайските ракети стояха редом до руските “Ангара” и до мисията “Луна-28”. Слайд, изнесен през юни 2021 г. в Санкт Петербург Очевидно Китай възнамерява да строи своята станция изцяло със собствени ракети “Лонг Марч”. Подобен развой на събитията бе очакван за всеки, който се интересува по-сериозно от космонавтика. Когато Дмитрий Рогозин обяви, че Русия смята да се откаже от сътрудничеството със САЩ след приключването на експлоатацията на Международната космическа станция и да работи по-нататък с “идеологически по-близкия” Китай, експерти правилно подчертаха – руснаците бяха поканени в проекта МКС, защото имаха опит с работата на околоземни орбитални станции, който може да бъде предаден и на останалите. Но по отношение на лунните и междупланетните мисии Русия няма какво да предложи на света. Страната няма нито един цялостен успех в тази сфера след разпадането на СССР, а последният опит за кацане на Луната през тази година завърши с провал. Китай, нека напомня, има три кацания на Луната през последните 10 години – всичките успешни. Така, логично, бъдещата лунна база няма да е руско-китайска, а само китайска. Същевременно ние научихме подробна и любопитна информация за китайските планове в близко бъдеще. Догодина ще бъде изстрелян нов комуникационен спътник от серията “Чьечиао”, който ще може да осигурява по-качествена връзка с мисиите, работещи на обратната страна на Луната. След това ще бъде реализирана мисията “Чанг’e 6”, която трябва да вземе проби от обратната страна и да ги достави на Земята. Тези планове трябва да бъдат изпълнени през първата половина на 2024-та. По-следващата мисия ще е “Чанг’e 7”, която ще кацне на Южния полюс на Луната през 2026 година. След нея “Чанг’e 8” (2028 г.) ще е изключително сложна, като ще тества и затворена екосистема – тази мисия ще е предшественик на лунната станция. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/04/chinese-lunar-station/

Роскосмос оповести официално причината за аварията на Луна-25 Снимка, заснета от борда на “Луна-25” на път към Луната. Фото: ИКИ-РАН/Роскосмос 3 октомври 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести официално каква е причината за аварията на лунната мисия “Луна-25” и последвалата загуба. Не е изненадващо, че официалната версия потвърждава един от изтеклите в публичното пространство неофициални слухове. Ето какво се казва в становището, разпространено от Роскосмос: официалната причина за аварията е неправилно функциониране на Бордовия комплекс за управление (БКУ), свързано с невключване на блока от акселерометри в прибора БИУС-Л (съкр. от Блок за измерване на ъгловата скорост). Счита се, че е имало объркване, включително свързано със събития от случаен характер, поради наличието на множество команди с различен приоритет в командния поток, подаван към инструмента. Поради това в Бордовия комплекс за управление (БКУ) постъпвали нулеви сигнали от акселерометрите в прибора БИУС-Л. Така двигателите на “Луна-25” не се изключили своевременно при изпълнението на маневра на 19-ти август и те работили 127 вместо планираните 84 секунди. Автоматичната станция преминала на непланирана орбита и се разбила в лунната повърхност. Според журналиста Анатолий Зак, който пръв оповести причината за аварията още преди да бъде обнародвана официално, проблемите с БИУС-Л започнали още докато “Луна-25” е пътувала към Луната. Наземните ръководители установили неочаквани превключвания от основния към резервния акселерометър. Преди съдбоносната маневра на 19-ти август проблемът уж бил решен и двата акселерометъра били върнати в работоспособно състояние, но при запалването на двигателите единият акселерометър отново отказал. Този път БКУ не успяла да превключи на резервния акселерометър и така компютрите не получили данни за критичните параметри, изискуеми за правилното изпълнение на коригирането на орбитата. Изводът е ясен: “Луна-25” се е провалила заради недостатъци при разработката и изпитанията на системата за управление на полета и нейния софтуер. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/luna-25-failure/

Орбиталната станция на Блу Ориджин и Сиера Спейс е под въпрос Космическа станция “Орбитал Рийф” 3 октомври 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. През октомври 2021 г. частните компании Блу Ориджин и Сиера Спейс оповестиха, че са започнали работа по създаването на орбитална станция на име “Орбитал Рийф”. Но днес, две години по-късно, партньорството и бъдещето на станцията са под въпрос, тъй като двете фирми имат по-належащи приоритети. Блу Ориджин работи по голям договор за НАСА, свързан със създаването на пилотиран модул за кацане на Луната, а фокусът на Сиера Спейс е да довърши совалката си “Дрийм Чейсър”. За търканията между Блу Ориджин и Сиера Спейс писа наскоро CNBC, позовавайки се на вътрешни източници. Положението е изключително динамично и все още се водят преговори, но изглежда все по-вероятно, че двете фирми ще преустановят своето сътрудничество и ще продължат по своите пътища сами. Засега НАСА отрича, че има някакъв проблем и позицията на агенцията е, че по станцията и досега се работи. Но от Ройтерс са се домогнали до информация, според която Блу Ориджин е прехвърлила по-голямата част от работниците по “Орбитал Рийф” към по-належащия проект “Блу Муун”. Фирмата на Безос е спечелила от НАСА договор за $3.4 милиарда, което е сериозна сума и за тези пари се очаква да може да построи модул, с който астронавти ще кацат на Луната. Друга част от работниците са назначени на тайна програма за създаването на маневрени спътници. Що се касае до “Орбитал Рийф”, Блу Ориджин също работи по проект на НАСА, но за скромната сума от $130 милиона. Така че приоритетната задача си остава лунното кацане. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/orbital-reef-partnership-crumbling/

Индия насрочи 26-ти октомври за първия летателен тест на кораба Гаганян 3 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След продължителни отлагания Индийската космическа агенция е най-сетне в готовност да проведе първия безпилотен полет от изпитателната програма на пилотирания космически кораб “Гаганян”. Полетът е атмосферен и е насрочен за 26-ти октомври, като се предвижда да бъде тествана системата за аварийно спасяване. Ако тогава всичко мине по план, следващият полет може да е факт още през първата половина на 2024 година, когато ще бъде проведена първата безпилотна мисия в околоземна орбита. Предвидени са две безпилотни околоземни мисии, преди да се пристъпи към дебютния пилотиран полет с двама или трима астронавти на борда. Индийската космическа програма безспорно преживява своя възход. По-рано през месец август мисията “Чандраян-3” осъществи меко кацане на Луната в южния полярен регион. Мисията продължи 14 дни и се очакваше, че с края на двуседмичната лунна нощ спускаемият апарат “Викрам” и луноходът “Прагиян” ще могат да заработят отново, но това не се случи. Междувременно слънчевата мисия “Адитя-Л1”, която бе изстреляна в началото на септември, напусна земната гравитационна сфера на влияние и понастоящем пътува към точката на Лагранж Л1 от системата Земя-Слънце. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/03/gaganyaan-first-uncreweed-flight/

Японската мисия SLIM напусна околоземна орбита и вече лети към Луната! На снимката: сега, след като SLIM е на правилния път към Луната, антената в Учинура е насочена към естествения ни спътник, за да осигурява комуникация с мисията. Photo credit : JAXA 2 октомври 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 1-ви октомври, японската мисия “SLIM” запали основния си двигател, за да напусне околоземна орбита и да се отправи към Луната! Първото сближение с естествения ни спътник е планирано за 4-ти октомври. Напомням на читателите, че мисията “SLIM” бе изстреляна на 7-ми септември. През последния месец космическият апарат престоя в околоземна орбита, периодично повдигайки своя апогей, докато наземните екипи проверяваха работоспособността на бордовите системи. Към настоящия момент няма отклонения от работата на апарата и всичко протича нормално. “SLIM” е малък спускаем модул с височина 2.4 метра, дължина 2.7 метра и широчина 1.7 метра. Мисията пътува към Луната по бавна, енергийноефективна траектория. Ще отнеме от три до четири месеца, докато модулът навлезе в окололунна орбита и там ще престои допълнително още месец, докато извърши меко кацане в района на кратера Шиоли. Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/02/slim-leaves-leo/

Марсоходът Пърсъвиърънс фотографира прахова вихрушка на Червената планета Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне как този “прахов демон” се придвижва от изток на запад със скорост 19 км/ч. Видеото е ускорено 20 пъти и съставено от 21 кадъра, заснети през 4 секунди. Credit : NASA/JPL-Caltech 1 октомври 2023 г. 10:30 ч. Светослав Александров. На 30-ти август, т.е. на 899-тия ден от началото на своята мисия, марсоходът “Пърсъвиърънс” засне “прахов демон” на Червената планета. На Марс атмосферата е изключително тънка, съответно “праховите демони” са много по-слаби и малки от земните торнада, но те са сред основните механизми, по които прахът се придвижва от едно на друго място. Учените ги изследват, за да могат да разберат по-добре марсианската атмосфера и да подобрят метеорологичните модели. Този конкретен “прахов демон” се е намирал на 4 километра от местоположението на “Пърсъвиърънс”, сред хребет на име Торофар. На видеото се виждат само първите 118 метра от основата на вихрушката, върхът ѝ е недостъпен за камерите на марсохода. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/10/01/perseverance-photographs-dust-devil/

Иран успешно изстреля третия си военен спътник От архива: Снимка от изстрелването на “Касед” през март 2022 г. 1 октомври 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. В сряда Иран благополучно изстреля своя трети военен спътник “Нуур-3”. Успехът бе потвърден независимо от космическите сили на САЩ, които са установили наличието на два обекта в 450-километрова орбита. Предполага се, че единият от обектите е горната степен на ракетата-носител “Касед”, а вторият – самият спътник “Нуур-3”. Любопитен факт е, че в Иран има две паралелни космически програми. Ракетите “Касед” и спътниците “Нуур” се създават от Космическите сили на Иранската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща ракетите “Сафир” и “Симорг”. “Касед” дебютира на 22 април 2020 г. и досега ракетата е провела три полета – всичките успешни. Що се касае до Иранската космическа агенция, тя досега не постига желаната успеваемост – ракетата “Симорг” с планирана възможност да извежда 800-килограмови спътници в околоземна орбита се разработва от 2016 г., но досега са проведени пет изстрелвания (за едно от тях Иран отрича) и всички те са провалени. https://cosmos.1.bg/space/2023/10/01/noor-3-satellite/

УСПЕХ: СпейсЕкс счупи рекорд за брой полети в рамките на календарен месец! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 30 септември 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. След днешното изстрелване на ракета “Фалкън 9” по програма “Старлинк” СпейсЕкс счупи още един рекорд – за брой полети в рамките на календарен месец (общо 10)! Така за пореден път бе задмината съветската ракета “Союз”, която е постигала 10 изстрелвания в рамките на 40 дни. Както съобщава журналистът Ерик Ралф от сайта Тесларати, днешното постижение е почти сюрреалистично. СпейсЕкс за пръв път успя да изстреля пет ракети в рамките на календарен месец през декември 2021 г., а днес, две години по-късно, полетната честота е удвоена. Съветският носител “Союз” все още държи няколко рекорда, които СпейсЕкс не са успели да бият – най-забележителният от които е 8 изстрелвания в рамките на 15 дни през май 1982 година. Въпрос на време е докато СпейсЕкс счупи всеки световен рекорд в ракетостроенето. Акцентите от днешното изстрелване: ракетата “Фалкън 9” излетя от Кейп Канаверал в 05:00 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал. Първата степен се завърна 8.5 минути след старта върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Това бе десетият полет за тази конкретна степен, като напомням, че сегашният рекорд на СпейсЕкс във възвръщаемостта е 17 полета за степен, постиган досега от две степени. На 65-тата минута след старта в орбита бяха освободени 22 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Днешното изстрелване бе общо 69-то за СпейсЕкс през 2023 г. (без да броим изстрелването на “Старшип”). Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/30/spacex-record-per-month/