SAlexandrov

Тук не става въпрос за това. Надявах се, че няма да се стига до тази точка, но... Когато става въпрос за академичната общност, за учените и за консенсуса, до който се стига, нещата би трябвало да са ясни - това са представители на обществото, които са натрупали много по-голямо количество знание от голяма част от хората и поради това тяхното мнение би следвало да е по-меродавно. Сега - говоря за себе си. Пожертвал съм твърде много, за да стигна до нивото, на което съм. Когато аз се готвих сериозно за олимпиади (за да представям училището си и да мога да следвам по-нататък във ВУЗ), някои ми се смееха. Те предпочитаха да ходят на купони и да ритат топка навън, докато аз седях вкъщи и поглъщах цели учебници и научни статии. По-късно, когато влязох във ВУЗ, същото. Пожертвах голяма част от времето си, влагах емоции и нерви. Много безсънни нощи съм прекарвал, за да си взема всичките изпити и да успея да придобия основните образователни и научни степени - бакалавър, магистър и доктор. Всичко това ми костваше не просто свободно време, което бих могъл да прекарам със съпругата си - но напрежението и нервите оставиха завинаги отпечатък върху здравето ми. Този отпечатък никога няма да се заличи. Никога не съм съжалявал за жертвите, които съм направил във връзка с образованието и развитието си. Това е бил моят избор, нося своя кръст и вървя по своята Голгота. Но нека никой да не ме убеждава, че онзи, другият, който не е пожертвал същото, което и аз, който, вместо да учи, е ритал топка в междучасията, който, вместо да си скъсва задника по време на сесия, ходи да пие в местната кръчма и влачи изпити десет години занапред, онзи, другият, който е останал със средно образование, онзи, другият, който дори няма средно образование... Онзи, другият, който утре ще гласува заедно с мен на референдума и неговият глас ще се счита за също толкова важен, колкото и моят! Нека никой да не идва при мен и да се прави, че има правото и претенцията да продава краставици на дърт краставичар... и да ми настоява, че неговото мнение е също толкова ценно и важно, колкото моето. Това никога, никога, НИКОГА няма да стане. Поел ли е толкова усилия да натрупа познания, колкото аз съм поел? Направил ли е толкова жертви, колкото и аз? Потил ли се е по цели нощи, за да си научи уроците за утрешния изпит? С какво право ти, о, човече, настояваш твоето мнение да се зачита по същия начин, по което се зачита и моето мнение. "Не, ти нямаш право на мнение!" - статия на Ваня Милева за ОФНюз. Линк: http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-niamate-pravo-na-mnenie_28.html И прави две уточнения. На първо място: Какво се разбира под "право" на мнение? Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят каквото си искат, независимо дали е вярно. Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението ви е било опровергавано. Но ако "право на мнение" означава за вас "за се разглежда възгледа ви по презумция като равноправен кандидат за истина" това няма да стане. Защото има разлика между "свободата на изразяване" и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива. Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне "и на другата гледна точка" е грешка, при положение, че "другата страна" няма равна компетентност по въпроса. Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за "точно, справедливо и балансирано представяне на мненията" "Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука." Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдума за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.

Вярно е, че НАСА като правителствена агенция вероятно не би заела подобна позиция публично. Това не би попречило на отделни лица да вземат публично становище доста остро. Като например Нийл Тайсън, който миналата година доста остро се включи в един дебат специално за плоската земя. Иначе аз си спомням едни времена, когато т.нар. "лунна конспирация" беше популярна. Беше 2001-2002 г., когато излезе онова филмче на Фокс ТВ, че всичко от мисиите Аполо било заснето във филмово студио. Тогава НАСА замалко не финансира журналиста Джим Оберг (иначе много свестен човек, с когото лично аз си пиша от време на време) да напише книга, оборваща безумната коспирация. Много други журналисти изригнаха и казаха - защо изобщо НАСА си губи времето да оборва конспирации, вместо да се занимава с реалното изучаване на космоса? Оттогава насам НАСА прави единственото нещо, което може да прави относно псевдонауката, конспирациите и изчанчените теории - просто не им обръща внимание. И на агенцията не й пука особено кой какво мисли за формата на земята. Иначе безспорно има конфликт между "лаиците" и "елита". Моето лична политическа позиция по този въпрос е ясна - аз съм привърженик на идеята, че трябва да има елити. Смятам, че има нужда не само от научен елит, но и от аристокрация и дори от монархия. Категорично съм против народнящината и популизма, който докарва такива като Тръмп и Борисов на власт.

Аз влязох в сайта и веднага видях Земята Възможно е да си случил на прекъсване. Но тогава въпросът ми би бил : откъде-накъде прекъсването на сигнала е доказателство, че има някаква конспирация във връзка с формата на Земята? Вчера вкъщи на два пъти ми прекъсна интернет - нима това е доказателство, че интернет не съществува? Друг е въпросът, че е далеч по-трудно да осигуриш постоянна връзка с една станция, която непрекъснато е в движение около Земята, отколкото с wi-fi рутера в съседната стая Но да си дойдем на думата: Отговорът на твоя въпрос е, че Земята, нейната ротация, нейното обикаляне около Слънцето, всичко това са неща, които са известни на човечеството от няколкостотин години - при това са доказани още преди началото на космическата епоха. А след като хора могат да летят в космоса, до този момент в орбита са били над 500 души. Всички те са видели, че Земята е сферична. Някои от тези астронавти са и учени и те участват във формирането на научния консенсус. Но ако въпросът ти е: "Защо няма камера, която да докаже веднъж завинаги формата на Земята и нейните характеристики пред лаиците, обикновените хора, тези, които не принадлежат на елита?", отговорът е брутално прост: На НАСА, ЕКА, Роскосмос и космическите агенции въобще не им пука и не дават пет пари какво мислиш за формата на земята и световните заговори. Не им пука нито за теб, нито за останалите фенове на изчанчените конспирации. Не им пука, отказват да се занимават с конспиративисти и въобще няма да монтират камера на Луната, само за да те убедят, че Земята е сферична. Причината за това е, че ако си решил да вярваш в едно нещо, твоята вяра никога няма да се промени, каквито и доказателства да ти се представят. Ето ти елементарен пример: ти смяташ, че сигналът от МКС, който трябва да предава на живо картина от Земята, трябва да е непрекъснат, изряден и всяко прекъсване е доказателство, че има нещо гнило. Но ако картината наистина беше изрядна, нямаше прекъсвания, и всичко беше изрядно, други привърженици на конспиративните теории щяха да кажат: ама чакай, то това видео и тези снимки са твърде ясни. Понеже са толкова ясни, не е ли подозрително, мирише ми на манипулация? Конспиративистите са толкова убедени в безумните си вярвания, че ако вземеш един конспиративист и го завлечеш насила в ракета и го изстреляш, за да види истината за формата на Земята, той пак няма да повярва и ще каже, че му въртиш номера. Това е ситуация, от която не можеш да се измъкнеш. И затова космическите агенции отказват да спорят с идиоти. Защото, ако спориш с идиот, шансът този идиот също да спори с идиот е много голям Но да си дойдем на думата... ЗАЩО НЯМА КАМЕРА НА ЛУНАТА? Вече ти беше обяснено много пъти в този форум, че монтирането на камера на Луната е изключително трудно и дори и да се направи, тя много трудно би оцеляла през 14-дневната лунна нощ, когато температурите са минусови. В края на 2013 година китайците пратиха апарат на Луната и след първата лунна нощ камерата се скапа. Днес е оцелял само UV-телескопът. Но истинският въпрос е: КАКВА Е ПРАКТИЧЕСКАТА НУЖДА ОТ ТОВА ДА БЪДЕ МОНТИРАНА КАМЕРА НА ЛУНАТА? Ще подчертая - практическа нужда да има камери, които снимат Земята, има. Има камери на МКС, на спътниците, обикалящи около Земята, на геостационарните сателити. Всички те снимат, предават информация с практическа стойност, ако ще да е за прогнозата за времето. Но тези спътници не се намират на Луната, те се намират на много по-подходящо място - в орбита, откъдето да се снима Земята е много по-лесно. Няма никаква практическа нужда да се монтира камера на Луната, която да предава снимки на Земята в реално време. Ако имаше, военните отдавна да са го направили. Както казах- убеждаването на конспиративни идиоти не е практическа нужда. То е обречена кауза.

Ами ако ние никога не заселим космоса? Концепции за такива колонии в космоса съществуват от 70-те години на миналия век, но днес изобщо не сме се приближили към тяхното създаване. Photo credit : NASA Ames/Rick Guidice 11 юни 2017 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Какво би било ако ние никога не успеем да заселим космоса? Една мечта лъжа ли е, ако тя никога не стане реалност? Космическият журналист и писател Дуейн Дей написа подробна статия по тези въпроси на 1-ви май за електронното издание The Space Review. Разбира се, думата "никога" е твърде силна, затова той предлага да я дефинираме като един човешки живот плюс известен период отгоре - да кажем, до края на този век. Какво би било, ако човечеството не успее да се засели където и да е в Слънчевата система - нито на Луната, нито на Марс, нито в открития космос в рамките на този период? Има ли това някакво значение? Има ли смисъл за хората, които в днешно време се интересуват от заселването на космоса? Биха ли зарязали своя ентусиазъм? Според Дей вярата в заселването на космоса има много общи характеристики с религията. Тя е базирана най-вече на емоцията, макар че много от привържениците й твърдят, че е основана на логика. Нещо повече - някои от характеристиките на тази верска система наподобяват култовете. Едно от най-изненадващите неща за култовете, които определят дати и пророчества за края на света е, че несбъдването на едно такова пророчество не води до унищожаването на култа и дори, парадоксално, може да има обратен ефект - то може да съживи верните и да усили тяхното посвещение. Всичко това се случва по много различни начини, но чест мотив е вярата, че членовете на даден култ са предотвратили или по-скоро са отложили идването на края на света. Без да вземаме тази аналогия твърде присърце, ние все пак бихме се запитали - защо идеята за заселването на космоса продължава да съществува от много десетилетия насам и защо тя продължава да има своите последователи въпреки факта, че не са направени съществени крачки напред в осъществяването й? Дуейн Дей ни напомня, че концепцията за космически колонии се появява още в началото на 20-ти век, но става по-популярна през 50-те и 60-те години. Това съвпада с епохата след края на Втората световна война и усилването на влиянието на САЩ, както и обществената увереност в американските научни, икономически и културни способности. Например още вторият епизод на "Стар Трек" през 1966 г. ни показва такава колония. Но чак през 70-те години определени писатели и мислители започват да изучават възможността да се построят действителни колонии в космоса или на повърхността на Луната. През 1976 година Джерард О'Нийл публикува книгата "Горната граница: Човешки колонии в космоса". Тя е последвана през 1977 година от две други книги - "Космически колонии" на Стюарт Бранд и "Колонии в космоса" на Т.А. Хепенмайер. Американците нямат проблеми с концепцията за космическа колонизация, тъй като колониалният опит на страната е в далечното минало и се разглежда позитивно като прелюдия към създаването на американската нация. Но много други части от света имат лошо отношение към "колониализма" и го виждат като експлоататорско общество, в което хората са страдали до 70-те години на миналия век с продължаващи ефекти и в настоящето. Но предвижданите тогава космически колонии никога не стават реалност. За тези от нас, които не сме били родени през 70-те и 80-те години на миналия век, ни е трудно да направим смислено сравнение, но ентусиазмът, който хората са изпитвали тогава, е бил сходен с този на хората в днешно време, които вярват, че Марс Уан ще установи колония на Червената планета или на тези, които смятат, че Илон Мъск ще направи своята Междупланетна транспортна система и ще започне да изстрелва хора, които ще построят градове на Марс. Много ентусиасти тогава също са вярвали, че космическата совалка на НАСА ще направи полетите рутинии, лесни и евтини, както и че обикновените хора скоро ще пътуват в космоса и ще създават индустрии, инфраструктура и градове. Ранните представители на "Обществото Л5" са били изключително активни и са вярвали, че големите космически станции ще са факт само след няколко десетилетия. Ако по това време сте имали възможност да им зададете анкета, повечето от тях биха очаквали станциите да са налични до началото на 21-ви век - т.е. днес. Ранният ентусиазъм за космическото заселване е бил подхранван както от положителни, така и от отрицателни влияния. Една от причините, поради които О'Нийл и останалите като него са предложили идеята за космическото заселване, са били световните кризи, най-вече Петролната криза от 1973 година, която подбудила гледището, че САЩ трябва да търси енергийна независимост. Положителните фактори включвали вяра в американските технологически и културни способности и дори и когато Виетнамската война демонстрирала лимита на американската мощ, културата на САЩ все още била доминирана от оптимизъм и предприемачество. Със сигурност, пише Дей, несбъдването на пророчеството е довело до отлив на членовете. Някои хора вероятно са се отказали да мислят за космическото заселване, престанали да ходят на сбирките на "Общество Л5" и са си намерили други занимавки. Животът продължил. Но други са пренасочили своето мислене и своето творчество. Станало очевидно, че НАСА и космическата совалка нямало да ни дадат желаната космическа колонизация, така че започнали да търсят алтернативни идеи, технологии и оправдания, към които да закачат своите вярвания. Следващата вълна от вярващи в космическата колонизация, напомня ни Дей, била поета от Робърт Зубрин, който за кратко време и по доста шумен начин е бил включен в Международните конференции за космическо развитие, преди да създаде своето Марсианско общество през 1998 година. През по-голяма част от 90-те години Зубрин е говорил интензивно за човешкото заселване на Марс и така е набрал последователи. Подобно на ентусиазма през 70-те години, визията на Зубрин е била подхранвана както от положителни, така и от отрицателни фактори: вяра, че НАСА спира космическото заселване, съчетано с аргумент, че е възможно да се изпратят хора на Марс доста лесно с вече съществуващи технологии, както и с оптимизъм за предизвикателствата и човешкия дух. Но подкрепата за визията на Зубрин също спаднала с течение на времето, което е видно от все по-малката посещаемост на конференциите на Марсианско общество. Близо 20 години след основаването на Марсианско общество, ние все още не сме изпратили хора на Марс, а какво да кажем за колония... В началото на 21-ви век, продължава Дуейн Дей, на дневен ред била темата за космическия туризъм. Това започнало с дискусиите в края на 90-те за изпращане на туристи до руската станция "Мир", което кулминирало с действителното изпращане на Денис Тито до "Международната космическа станция" през 2001 година. Надпреварата X Prize приковала общественото внимание в началото на първото десетилетие на века и когато наградата била спечелена през 2004 година, космическият туризъм бил гореща тема в медиите и сред космическите ентусиасти. Но днес, повече от десетилетие и половина след като ентусиазмът достигнал до своята връхна точка, все още няма редовен космически туризъм. Нещо повече - всички космически туристи са летяли през предишното десетилетие. През настоящето десетилетие платени туристи няма. Освен това последната експериментална космическа станция на Бигълоу (която не е финансирана от НАСА) е била изстреляна през 2007 година. Да, все още има някакви съобщения и оповестявания, но и преди е имало оповестявания. Освен това е имало и някои технически спънки и лоши публични събития, като трагичния инцидент през 2014 година със "СпейсШипТу". През настоящето десетилетие космическият туризъм трябваше да бъде ежедневие, но седем години от това десетилетие са отминали и това все още не се е случило, а някои компании като Бигълоу и Върджин галактик са се ориентирали към други пазари като този на НАСА и на малките спътници. Към нито едно от двете неща ентусиастите от предишното десетилетие не биха гледали днес с ентусиазъм. Днес движението за космическо заселване се е прилепило към Илон Мъск и към неговите забележителни технически постижения, които карат хората да припадат. Речта на Мъск миналата година доказа колко ентусиазирани са някои хора за неговата визия за Марс: посетители се втурнаха в аудиторията в мига в който бяха отворени вратите и една жена от задаващите въпроси искаше да се качи на сцената и да целуне своя идол. Хората днес редовно твърдят, че цената за достъпа за космоса ще спадне драстично, което ще отвори космическата граница за всички нас. В реалността текущата отстъпка на СпейсЕкс за преизползваемите ракети е доста по-скромна. Ентусиастите също така допускат, че дори и предсказанието на Мъск за пилотирано кацане на Марс през 2024 година да е оптимистично, той със сигурност ще го направи, макар и няколко години по-късно. Така че вероятно ще видим хора на Марс до едно десетилетие, а няколко години по-късно ще започне конструирането и на колонията... Дуейн Дей ни напомня, че вече сме слушали всичко това и преди. Визията за космическо заселване от 70-те години все още не е реалност четири десетилетия по-късно, визията за заселването на Марс от 90-те години все още не е факт 20 години по-късно, космическият туризъм според визиите отпреди десетилетие и половина все още не се е случил. Имало е концепции, ентусиазъм и никакъв реален резултат. Но може би днес ще бъде различно, нали? Според Дуейн Дей думата "религия" може би не е много подходяща, за да се схване ентусиазма за космическо заселване. Трудно е да го наречем и "движение". Вероятно най-добрият термин е "забавление", като субкултура на фендъма за научна фантастика. Различно е от това да отидеш на кино и да гледаш Elysium с гигантската въртяща станция или The Expansion със своите колонии на Марс и в астероидния пояс. Това са пасивни дейности. До каква степен обаче да бъдеш активен означава да си реално "включен" в активностите за космическо заселване? Някой навремето забелязал, че повечето от хората, които играят лотария във времената, когато джакпотът е достигнал стотици милиони долари, знаят много добре, че няма да спечелят. Но да си купиш лотариен билет ти дава разрешение да фантазираш какво би станало ако спечелиш. Може би същото е валидно и за космическите ентусиасти, смята Дей - те участват, било то на конференции, било то като пишат в блога си, или просто като пускат безкрайни постове в дискусионните форуми и коментари, защото това им позволява да вярват, че мечтата им може да стане реална, дори и дълбоко в сърцата си да знаят, че няма да е така. Желанието да построиш един нов свят е важен аспект от космическия ентусиазъм, твърди Дуейн Дей. Винаги можеш да видиш кога в дадено есе някой есеист нагажда пилотираната космонавтика по начин, по който се вписва в неговата собствена визия за това кое е най-доброто. Това се случва дори въпросният есеист да не е квалифициран, за да вземе реални решения за животоподдържащите системи, космическата медицина и сключването на договори. Водопроводчици, програмисти и ортопеди, които упражняват занаята си през деня, вечерта сядат и пишат есета от по 10 000 думи, с които описват каква трябва да бъде космическата програма. Лесно е - започваме с отменянето на договора за открития космос, пренаписваме правилата за държавна придобивка и продължаваме с ученически сметки относно цените за изстрелвания и връщането на инвестиции. Всеки може да го направи и после да мрънка, че не се случва в реалността. Къде ще се намираме през футуристичната от съвременна гледна точка 2027-ма година? Ще се гонят ли хората около Марс? А през 2037-ма? Дори и за оптимистите е твърде оптимистично да очакват космическите колонии да са факт до 20 години... но ... какво би било ако нито един човек не стъпи на Марс до две десетилетия? Какво би се случило тогава? Тук Дей е категоричен: трябва да си спомним, че несбъдването на прогнозите за края на света рядко подкопава култовете и религиите, така че няма причина да смятаме, че ако космическата нирвана не се случи, това съществено ще подкопае вярата и ентусиазма за тази нирвана. Дори и тези бъдещи дни да не оправдаят очакванията на хората, които си мечтаят те да дойдат, едно нещо е сигурно - винаги ще ги има тези, които ще бленуват, че бъдещето на космическа колонизация е на ръба на осъществяването. Стига да почакаме още мъничко. И ето какъв е отговорът на въпроса според Дуейн Дей : Една мечта не е лъжа, ако тя не се случи. Това не е причината, поради която мечтите съществуват. За повече информация: The Space Review http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1806-2017-what-if-we-never-settle-space

Никой не твърди, че са били напразно. Но грешката ти е да мислиш, че снимките и видеоклиповете са най-важното нещо в тоя свят - което подсъзнателно всеки човек на съвременната епоха си го мисли, защото непрекъснато се снимаме, тагваме, отбелязваме се във Фейсбук и Туитър. В реалността Гагарин не е носил със себе си камера. Както в САЩ, така и в СССР са смятали, че камерите само ще разсейват астронавтите и космонавтите от сериозните им задължения. Почти са щели да пратят Аполо 11 без камера. Даже в днешно време летят мисии до други планети без камери - като MAVEN на НАСА до Марс и Скиапарели на ЕКА, пак до Марс. Не всичко в този свят се измерва с визуална стойност.

Защото Луната е най-малко подходящият обект, на който може да се монтира камера. Една лунна нощ продължава 14 дни и през това време температурите падат много под нулата. Искаш ли да разбереш какво се случва с електрониката? Сложи си лаптопа или телефона във фризера и ще видиш.

Не знам къде гледате, откъде черпите информация, кво четете, обаче нищо вярно няма в тия неща. Веднага намерих видео излъчването на живо: https://eol.jsc.nasa.gov/ESRS/HDEV/ Описание на HDEV експеримента - https://www.nasa.gov/mission_pages/station/research/experiments/917.html Това изречение, "Излъчването от МКС online става само когато космонавтите си почиват или спят", си го взел само от един сайт - UFO Post. А това е крайно ненадежден сайт. Все едно да цитирам Пик или Блиц. Пише си много ясно кога излъчването може да прекъсне - когато МКС загуби комуникация със Земята (случва се рядко) или когато екипът прехвърля излъчването от една камера на друга, или когато има профилактика. Сега си зяпам Земята от космоса в продължение на половин час и нямам никакъв проблем

Китай потвърди, че е дадено начало на предварителна подготовка за пилотиран полет до Луната 8 юни 2017 г. 20:30 ч. Първият китайски астронавт и понастоящем заместник-директор на пилотираната космическа програма на Китай Ян Ливей потвърди, че страната вече провежда предварителната подготовка за пилотирана експедиция до Луната (източник). Според Ян няма да отнеме много време проектът да получи официално одобрение и финансиране. Не се знаят много подробности относно това как Китай планира да прати човек до Луната, освен намерението спускаемият апарат и пилотираният кораб да бъдат изпратени до окололунна орбита поотделно. Не е даден и срок кога да очакваме полета. Със сигурност обаче той ще се случи след изпълнението на роботизираната лунна програма. Напомням на читателите, че до края на 2017 година Китай трябва да изпрати възвращаем роботизиран кораб, който ще вземе проби от лунната повърхност и ще ги достави на Земята за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. А до края на 2018 година Китай трябва да проведе първото в историята на космонавтиката роботизирано кацане на обратната страна на Луната. До този момент нито човек, нито робот не е кацал в регионите, които не се виждат с просто око от Земята. Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1805-2017-china-preliminary-plans-moon-mission

Изстрелването на BulgariaSat-1 се отлага с два дни, спътникът ще лети най-рано на 17-ти юни 7 юни 2017 г. 08:05 ч. Статичното изпитание на ракетата-носител "Фолкън 9", която трябва да изстреля българския спътник BulgariaSat-1, ще бъде не по-рано от 13-ти юни, а самото изстрелване ще е не по-рано от 17-ти юни (източник). Първоначално стартът трябваше да е факт на 15-ти юни. Причината за промяната на датата е двудневното отлагане, което сполетя полета на космическия кораб "Драгън" в началото на месеца (от 1-ви за 3-ти юни). Отлагането беше по метеорологични причини и беше достатъчно да разстрои останалия график на СпейсЕкс. Спътникът BulgariaSat-1. Photo credit : CNW Group/SSL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1802-2017-bulgariasat-launch-net-june-17

Китайският телескоп, който се намира на Луната, все още работи - и може да работи още 30 години! Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3", която кацна на Луната през декември 2013 година и все още работи. Credit : Chinese Academy of Sciences 7 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. В края на 2013 година на повърхността на Луната кацна автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'e 3". На борда на станцията е монтиран ултравиолетов телескоп. Днес, три години и половина по-късно, телескопът все още работи - и дори има потенциал да продължи да функционира още поне три десетилетия! Новината е споделена от сайта gbtimes, който се позовава на Уан Чжин от Националните астрономически обсерватории под шапката на Китайската академия на науките (КАН). Уан Чжин съобщава, че "Чанг'e 3" все още комуникира с наземните станции по време на лунния ден и продължава да изпраща данни от ултравиолетовия телескоп LUT, който е единственият останал функциониращ инструмент на борда. Липсата на атмосфера прави Луната идеално място за изучаване на Вселената в ултравиолетовия диапазон, което не е възможно да става от повърхността на Земята. "Най-значимият научен резултат от телескопа LUT е наличието на вода в лунната екзосфера", казва Уан. Китайският телескоп LUT не е първият ултравиолетов телескоп, доставен на Луната. За пръв път такъв беше донесен там на 27-ми април 1972 година от астронавтите на мисия "Аполо 16". Този телескоп обаче трябва да бъде управляван ръчно, от астронавти, за да може да събира данни. За разлика от него LUT е първият автоматичен и дистанционно управляван телескоп, които се намира на друго небесно тяло. Според Стийв Дърст, директор на международната асоциация за лунни обсерватории ILOA, телескопът LUT може да работи още дълго време - дори три десетилетия. Следващата китайска мисия, която трябва да кацне на Луната, ще бъде изстреляна в края на ноември тази година. Тя ще трябва да вземе проби от повърхността на естествения ни спътник и да ги достави за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. За повече информация: ГБТаймс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1803-2017-chinese-moon-telescope-still-working

Кадър от днешното изстрелване. Photo : DoordarshanNational 5 юни 2017 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес в 14:58 ч. българско време Индия изстреля голямата си ракета GSLV Mk. III на своята първа орбитална мисия. Полетът поставя началото на независимостта на страната от други космически сили, възможност да извежда в орбита големи комерсиални спътници, основата на пилотираната космическа програма и открива нови способности за междупланетната космонавтика. В рамките на днешния полет ракетата изведе в космоса тежащ 3.3 тона комуникационен спътник GSAT-19. Днешното постижение е много значимо за Индия. Страната вече е доказвала неколкократно своите способности да изучава космоса, като през 2014 успешно изпрати апарат в орбита около Марс, а през 2008 година реализира орбитална мисия около Луната. Но колкото и съществени да са тези постижения, основната ракета-носител на Индия PSLV има скромни възможности - тя може да извежда в ниска околоземна орбита не повече от 3.8 тона полезен товар. Лунният и марсиански апарат например тежаха само 1.3 тона. За по-следващите етапи в космическото си развитие Индия започна да развива ракетите GSLV, като в края на миналото десетилетие бяха предприети няколко тестови изстрелвания. За съжаление много от тези първи полети завършиха с провал. През 2010 година се провалиха две изстрелвания, варианти на GSLV ракетата Mk. II и Mk I(c). Това беше най-тежкият удар, който понесе Индия до този момент. Но от 2014 година изстрелванията са само успешни - от тогава до 5-ти май 2017 г. бяха проведени четири старта на GSLV Mk. II - и всичките бяха благополучни. Тази ракета ще се използва и догодина, когато Индия ще изстреля следващата си мисия до Луната "Чандраян 2". А днес излетя GSLV Mk. III - най-мощният вариант на семейството GSLV, с възможности да изстрелва 10 тона в околоземна орбита и 4 тона към слънчевосинхронна орбита. Ракетата GSLV Mk. III вече е била тествана преди - в края на 2014 година тя летя по суборбитална траектория с тестов вариант на космическия кораб, с който Индия се надява да изпраща някой ден астронавти. Но днешният полет бе първият орбитален за ракетата - 5 минути след началото на полета се задейства горната степен, която за пръв път запали своя криогенен двигател. Индия планира голямо бъдеще за новата си ракета. Според официална информация (източник) страната вече е разработила своя скафандър и ако индийската космическа агенция ISRO получи правителствено одобрение, първите астронавти ще могат да полетят до седем години. Възможно е първият астронавт, излетял с индийска ракета, да е жена. С GSLV Mk. III ще бъдат изстреляни по-мощни междупланетни мисии. В етап на планиране са нова мисия до Марс, първата мисия до Венера и спътник, който ще изучава Слънцето от точката на Лагранж L1. Не на последно място Индия желае да влезе в пазара на геостационарните спътници и обещава, че ще може да изстрелва сателити за нуждите на САЩ на ниска цена. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube Link) http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1800-2017-india-launches-biggest-rocket

Успех! Първият вече използван кораб Драгън бе прикачен към МКС! 5 юни 2017 г. 17:05 ч. Днес първият кораб "втора употреба" от серията "Драгън" беше прикачен благополучно към "Международната космическа станция". Това е първият космически кораб, който успява да посети станцията повече от един път след близо шестгодишно прекъсване! Последният кораб за многократна употреба, който пристигна на МКС, беше совалката "Атлантис" на мисия STS-135 през юли 2011 година. Кадър от днешното прикачване. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1801-2017-dragon-docked-iss

УСПЕХ! Днес СпейсЕкс изстреля за пръв път вече използван кораб Драгън! Снимка от днешното изстрелване на ракета "Фолкън 9" с кораб "Драгън"... ... и снимка от кацането на първата степен на ракетата. Credits : SpaceX 4 юни 2017 г. 00:35 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 00:07 ч. българско време от стартовата площадка 39-А на космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс с товарния космически кораб "Драгън". Броени минути по-късно корабът се отдели благополучно от втората степен на ракетата, а първата степен извърши успешно кацане в "Зона за кацане №1" на центъра Кейп Канаверал. Уникалното при днешния полет бе, че за пръв път излетя космически кораб от серията "Драгън", който не е нов, а е летял при предходна мисия. В случая бе изстрелян повторно корабът, който през септември 2014 година посети "Международната космическа станция". Днес същият този кораб отново се отправи към станцията, а на борда пътуват около 2.7 тона полезен товар - провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от тези експерименти е особено интересен - в космоса са изпратени плодови мушици, като учените ще ги използват, за да проучат как сърдечно-съдовата им система функционира в условия на микрогравитация. Изпратени са и мишки с цел проучване на загубата на костно вещество. За пореден път можем да кажем "браво" на СпейсЕкс, не само за успешното изстрелване на космически кораб, но и за благополучното кацане на първа степен. Дано следващите полети на ракети "Фолкън 9" също бъдат толкова успешни. А сега в средата на юни предстои един, който ще се следи с особено голям интерес от родните космически ентусиасти - полетът на първия български телекомуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият полет на СпейсЕкс, който ще включва изстрелването на отработена първа степен. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1799-2017-spacex-launches-first-reused-dragon

Какъв е проблемът с глобалното затопляне? На снимката: астронавтът на НАСА Пиърс Селърс по време на космическа разходка. Селърс посети "Международната космическа станция" през 2002, 2006 и 2010 година. Почина от рак на панкреаса в края на 2016 година. Селърс беше климатичен учен и един от поддръжниците на глобалното затопляне. Photo credit : NASA 2 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Въпросът за глобалното затопляне стана изключително сериозен през последните няколко дни, още повече след като вчера американският президент Доналд Тръмп оповести, че САЩ се оттегля от Парижкото споразумение за климата. Поводът стана причина в интернет да се разразят горещи дискусии. Но какъв е истинският проблем с идеята за глобално затопляне? Защо толкова много хора не я приемат? Научният консенсус за климатичните промени е ясен. Изследователска статия, публикувана през 2011 година в списанието International Journal of Public Opinion Research показва, че сред учените, които са пряко свързани с климатологията, 97% са категорично убедени, че глобалните температури са се повишили през последния век. По-слаб, но все пак съществен консенсус има и за антропогенното (причинено от човека) глобално затопляне - 84% са убедени в неговото съществуване (източник). Експертното мнение е изключително важно в случая, защото то ни помага да се ориентираме какви са съвременните тенденции в климатологията. Със сигурност има експертен консенсус за човешкото глобално затопляне и безспорно той надхвърля не просто 50%, а повече от 80%. Това не променя факта, че сред хората, които не се занимават с наука, недоверието към климатичните промени е реалност. На какво се дължи тази бездна между експертите и на непрофесионалистите? От една страна можем да потърсим причината в традиционното съмнение към елитите (например - щом НАСА казва, значи има нещо гнило), освен всичко сред климатичните скептици ги има и тези, които са на мнение, че елитите активно са вплели обществото в грандиозна конспирация. Самият Доналд Тръмп мисли, че консенсусът за глобално затопляне е дирижиран от Китай с цел да бъде срината икономиката на Щатите. От друга страна недоверието е подхранвано от климатичните скандали от типа на Клаймътгейт 1 (през 2009 г.) и Клаймътгейт 2 (през 2011 г.), а хората се питат - щом сериозните учени се карат, как да им вярваме? Това обаче са симптоми на едно по-голямо явление. Истинската причина за недоверието към климатичните промени, а и към откритията на науката като цяло, е по-дълбока. Тя е свързана с това, че за да приемем научните открития, често пъти трябва да се преборим с нашата вътрешна интуиция. Идеята за глобално затопляне е не просто неинтуитивна, но и анти-интуитивна. Интуицията показва, че няма никакво глобално затопляне. В България последният януари беше най-студеният от 1964 година насам. Не само това, но и пролетта беше студена - през април имаше сняг, а май беше ужасно дъждовен и хладен. Къде е глобалното затопляне? Изглежда, че някой много здраво ни лъже, а когато става въпрос за мерки за ограничаване на това имагинерно затопляне, май се опитват да ни вкарат в някакъв политически сценарий, който да ни обложи с нови данъци. Но това, което безспорно е анти-интуитивно е, че глобалното повишаване на средните температури на Земята може да не се изрази в по-меки зими и по-дълги лета, а в "изместването" на времето, при което настъпват сезоните. Тогава се сблъскваме с неочакван проблем. Причината да съществува зимата се корени в наклона на земната ос спрямо Слънцето - едното полукълбо на Земята е ориентирано по посока Слънцето, а другото не е - поради това, когато е зима в северното полукълбо, настъпва лято в южното и обратното. Когато има глобално затопляне, топенето на снеговете започва във време, когато Слънцето все още не може да осигури достатъчно топлина и така снеготопежът не може да протича с нормална скорост. Парадоксално, той е по-бавен! Именно това показва едно от скорошните проучвания, публикувано в Nature Climate Change (източник). Това е проблемът, с който се сблъскват климатичните учени в днешно време - те не могат да убедят широката публика, защото биха изисквали от хората да се пречупят и да загърбят интуитивните си представи. Историята на научното развитие би следвало да е достатъчно показателна. През вековете цялата "война" между науката и широката публика се е свеждала до това - науката открива нещо, което противоречи на интуицията и хората отказват да го приемат. Интуицията показва, че Земята стои твърдо на едно място и не се върти. Тя е закована неподвижно, а Слънцето и звездите обикалят около нея. Идеята, че Земята е тази, която се върти, не е била чужда на хора от древността, дори и на представители на Питаговората школа (6 в. пр.н.е.), а през 250 г.пр.н.е Аристарх е предложил първия хелиоцентричен модел. Но други философи като Клавдий Птолемей (2-ри в. сл. н.е.) са привеждали логически аргументи, че не може да има околоосно въртене - Птолемей бил убеден, че в такъв случай Земята би била унищожена от ветровете, духащи в посока, обратна на движението. Аргументите срещу хелиоцентризма и ротацията на Земята не са били винаги в стил "Библията казва така, следователно то е така". Напротив, срещу "новата астрономия" са били привеждани логически аргументи, диктувани от човешката интуиция. Ако Земята е тази, която се върти, защо ние не сме изхвърляни нагоре към небето? Защо ако хвърлим камък нависоко, той пада обратно на същото място - не би ли следвало, ако Земята се върти, камъкът да се отмести настрани? Със сигурност идеята, че Земята се върти, е абсурдна! Отнело много дълги години, даже столетия, преди да се приеме от широката общественост, че не само Земята се върти около своята ос, но същевременно се движи по елиптична орбита около Слънцето със скорост 30 km/sec. Днес мнозина вярват в този факт, а те го вярват, защото го учат в училище - не защото интуицията им подсказва. Подозирам, че цялата тази мания около "алтернативните факти" идва от това, че на хората започва да им писва да ги карат да "пречупят" собствената си интуиция. Склонни да вярват в конспирации, склонни да вярват в това, че има световен заговор срещу тях, те започват да се отнасят с недоверие към фактите, които твърдят медиите и които се учат в училище. Непонятно, но факт - в нашия съвременен 21-ви век се появяват все повече зевзеци, които вярват, че Земята е плоска. Те са залели каналите в Youtube, убеждавайки другите в "правотата" си. Все пак интуицията не само показва, че Слънцето се движи около нас, но и че Земята е равна и плоска. Защо трябва интуицията да е тази, която греши? Щом ни е дадена интуиция, значи тя трябва да е нещо добро. Днес ние живеем в една особена епоха - всеки има достъп до Интернет, следователно всеки има достъп до цялото човешко познание. Но не всичко, което го пише в Интернет, е вярно, а хората не притежават вграден механизъм, който да им позволи да отделят истината от плявата. Същевременно Интернет дава възможност на всеки да може да говори и да бъде чут. Това ни изправя пред страховит проблем - невежеството ще се увеличава все повече и повече! Такъв проблем не е съществувал в миналото, когато хората са се информирали основно чрез книгите и чрез медиите, а в "стария" модел се е чувало преди всичко експертното мнение. Учените трябва да имат предвид горепосоченото, както и уроците по история. Ако действително те са убедени, че климатичните промени са сериозни и скоро ще се сблъскаме с тях в целия им блясък, те трябва да намерят път към хората, при това заобикаляйки интуитивните им представи и уважавайки ги, а не сблъсквайки се с тях челно. Никой не обича да го правят на глупак. Разликата между днес и миналото е, че ако хелиоцентриците са могли да разчитат на мъдростта на вековете, днешните климатични учени не разполагат с този лукс - промените могат да станат видни в момент, в който ще е много трудно да се реагира на тях. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1796-2017-global-warming

Успех! Космическият кораб СпейсШипТу-Юнити извърши деветия си изпитателен атмосферен полет! Снимка от днешния изпитателен полет. Това не е следа от ракетен двигател, а от изхвърлен воден баласт като част от теста. Photo credit : Virgin Galactic 1 юни 2017 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес беше още един важен ден за частната компания Върджин Галактик - беше проведен успешен изпитателен атмосферен полет на космическия кораб "СпейсШипТу-Юнити". За разлика от много други компании, които предпочитат да изпитват корабите си в безпилотен режим, тестовете на Върджин Галактик са винаги пилотирани. "СпейсШипТу" днес беше управляван от пилотите Дейв Маккей и Си Джей Стъкроу. Целта на днешното изпитание беше да се провери дали корабът е достатъчно стабилен при условия, близки до тези, каквито ще са при ракетните полети. Когато се стигне до тези полети, корабът ще изразходва гориво и центърът на тежеста ще се измества. За да могат да бъдат симулирани условията, на борда на "СпейсШипТу" беше монтиран специален резервоар с воден баласт. Изхвърляйки водата по време на кацането, на Земята бяха получени достатъчно данни за оценка на поведението на кораба. Какво следва оттук насетне? Върджин Галактик ни съобщава, че предстои известен период на пауза, по време на който корабът няма да лети. Въпреки това инженерите и техниците ще бъдат достатъчно заети на Земята, за да подготвят следващия етап от изпитателни полети. Тогава вече "СпейсШипТу-Юнити" ще започне да лети с гориво на борда, а в един момент ще бъде даден ход и на полети със запалвания на ракетния двигател. Кога ще стане всичко това? Няма начертан график, но от компанията ни съобщават, че полетите ще бъдат възобновени в не чак толкова далечно бъдеще. За повече информация: Върджин Галактик http://www.space-bg.org http://www.cosmos.1.bg http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1795-2017-1-june-vg-test-success

Новият руски пилотиран кораб няма да лети от Восточний, а от Байконур. Няма да лети с ракета Ангара, а със Союз 5. И няма да дебютира през 2021, а през 2022 година. Пилотираният космически кораб на Русия "Федерация" от ново поколение - макет. Снимка: Роскосмос 1 юни 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Роскосмос предвижда сериозни промени в плановете си за разработка на космическия кораб "Федерация", който трябва да замени остарелия "Союз". Това съобщи вчера ТАСС (източник). Първо, имаме отлагане на дебютното изстрелване - от 2021 за 2022 година. Това е разочароващо, но далеч не е най-драстичната промяна в плановете. Второ, първоначално се замисляше стартът да бъде осъществен от новия руски космодрум Восточний и да бъде използвана ракета от ново поколение "Ангара". Сега изглежда, че ще се използва ракета "Феникс" (още известна като "Союз 5" или "Сункар"), производна на ракетите "Зенит", а изстрелванията (поне на първо време) ще се провеждат от стария космодрум Байконур. ТАСС се позовава на източници от космическия отрасъл, според които за пилотирани полети от Восточний може да се говори чак след започването на строежа на свръхтежка ракета, която ще трябва да извежда "Федерация" на полети около Луната. А това се очаква да стане най-рано през втората половина на следващото десетилетие, по-скоро след 2030 година. Днес изглежда, че Русия предприема тези мерки, защото е най-икономичният и изгоден вариант да излезе нещо съществено от програмата. Ако страната се придържа към стария план, ще трябва да бъде построена не само стартова площадка за "Ангара" на Восточний, но и цялата инфраструктура, необходима за провеждането на пилотирани полети. Да не говорим, че първите полети на "Ангара" в тестов режим бяха през 2014 година, но оттогава до ден днешен няма нито един нов. От друга страна ракетата "Феникс" ("Сункар" или "Союз 5") има сходства със "Зенит" - може да бъде използвано вече наличното оборудване на Байконур, включително и стартовите площадки на космодрума за "Зенит". В руските космически форуми (източник) хората не изглеждат щастливи от развоя на събитията. Това е поредната стъпка назад за пилотираната руска космонавтика, която засега само чисто формално си е поставила за цел пилотирани полети до Луната, но никой не вярва, че са реалистични. В рамките на изминалите две години Русия съкрати екипажа си на "Международната космическа станция" от трима на двама космонавти, бяха констатирани нови повреди в руския модул "Наука" и изстрелването му с цел завършването на руския сегмент на станцията е под въпрос, с идването на новите американски частни кораби през 2019 година полетите на "Союз" могат да бъдат допълнително съкратени. Сега, след като Русия изглежда на път да се откаже от пилотиран вариант на новата ракета "Ангара" и от пилотираните полети от новия космодрум "Восточний", бъдещето за руската космонавтика не изглежда никак розово. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1793-2017-federation-changes-plans

Ох, то трябва цяла статия да пиша, ако е за това..

Eто данните според Галъп: Поддръжниците на младоземния креационизъм за пръв път за пръв път спадат дотолкова, колкото са и приемащите т.нар. теистична еволюция. http://biologos.org/blogs/deborah-haarsma-the-presidents-notebook/new-gallup-poll-shows-significant-gains-for-biologos-view

Причината децата да мечтаят да станат космонавти е била, че тогава авиацията и космонавтиката са били на дневен ред. При това пилотираната космонавтика. Днес епохата е друга - компютърната. Затова децата си мечтаят да станат програмисти. Прочие, това са днешните две големи цели за младите, които мечтаят независимост - работа в компютърната сфера, която е добре платена, и частното предприемачество. А частното предприемачество може да включва и космонавтика Вчера писах за поредния български стартъп за станция с изкуствена гравитация. Ще почват да тестват идеята с CubeSat - което е наистина постижимо! Това се казва възможност. Хората забравят, че по времето на социализма действително не е имало много възможности - извън тези, свързани с партийното издигане и финиширането на работа в някое от социалистическите индустриални предприятия. И въпросът за пропагандата не е бил само в това, че я е имало - а че е била преобладаваща и че те е заливала отвсякъде. На фона на това да се интересуваш от космос и света отвъд Земята ти е давало едва ли не възможност да погледнеш над сивото си ежедневие. Списание "Космос" е било велико поради определена причина - то, заедно с "Наука и техника на младежта" са били едни от малкото наистина стойностни издания. И пак са ми разказвали, че за да се абонираш за "Космос", е трябвало да се абонираш и за нещо друго, като "Работническо дело". Фентъзито не е никак лош жанр. Аз се занимавам с наука, популяризирам наука, но понякога пиша фентъзи. Едното не противоречи на другото и не виждам защо трябва да ги противопоставяме.

Къде са съвременните ли? Тук са, само че вече носят други имена - Илон Мъск или Ричард Брансън. И вече не са космонавти, а са предприемачи, които искат да направят нещо по-различно от това, което сме видели преди в ракетните технологии. Не можем да отречем, че Илон Мъск е нещо като поп-звезда и благодарение на него всички говорим за Марс. Мъск изстрелва ракети и всички гледат дали ракетите ще се върнат обратно на Земята или няма.. при това е доста успешен. Научната фантастика също не е загинала, преди по-малко от две години милиони хора се тълпяха, за да гледат "Марсианецът". Причината обаче, поради която през 60-те, 70-те и 80-те години децата са се интересували да станат летци и космонавти, е била съвсем друга. Просто космонавтиката е била част от пропагандата на тоталитарната държава. Ще завладяваме други планети и ще строим на тях комунизъм. Днес тоталитаризъм няма. Държавата изобщо се се стреми да налага какъвто и да е стереотип. Всеки може да мечтае за каквото си иска и да има поприще каквото си поиска. С други думи - мечтите са си тук, но времената са различни. Хората от 60-те и 70-те години, днес тези над 40-годишна възраст, са свикнали със стария начин на мислене и изпитват носталгия по миналото. Днешните деца гледат към бъдещето и някои не просто мечтаят за Марс, но и активно работят - правят стартъпи, основават фирми, търсят финансиране, строят хардуер... Такива възможности преди нямаше!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1791-2017-russian-scientits-find-organisms-space Руски учени смятат, че трябва да се предефинира горната граница на биосферата - земни организми са намерени от външната страна на МКС 29 май 2017 г. 17:00 ч. В периода между 2010 и 2016 година руските космонавти са събрали общо 19 проби от космически прах, попаднал върху външната страна на "Международната космическа станция". Изследването на някои от пробите доказали наличието на жизнеспособни спори и фрагменти от ДНК, принадлежащи към организми от родовете Mycobacteria и Delftia, които се явяват типични представители наземни и морски бактерии. Според руските учени това налага предефинирането на горната граница на земната биосфера. До къде всъщност се простира животът? Наистина, възможно ли е следи от живите организми да достигат чак до горните слоеве на йоносферата, далеч над 100-километровата граница, която условно начертава откъде започва космосът? Изследователите смятат, че има вероятност аерозолните вещества в тропосферата да бъдат пренасяни от повърхността на земята чак до йоносферата - формулирана е хипотезата за наличието на "йоносферен асансьор". Източник: Роскосмос На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos

Български стартъп с амбиции за създаването на станция с изкуствена гравитация! Въртящи се космически станции според представите на Вернер фон Браун 29 май 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Една от големите и все още неосъществени мечти в космонавтиката е създаването на космически станции с изкуствена гравитация. Действително повечето от съвременните научно-фантастични филми ни представят станции, които са коренно различни от познатите в реалността метални кутии и в реещите се в тях астронавти. Станциите от научната фантастика са най-вече големи, въртящи се структури. Ще има ли скоро такива и в реалния свят? Българският стартъп Space Sling си е поставил за цел точно това - създаването на станция с изкуствена гравитация. В основата на стартъпа са трима младежи - Павел, който е български предприемач и любител на космоса от малък, Тихомир - астроном и дипломант на Международния космически университет, и Мартин - студент от ТУ, катедра Авиационна техника, на когото скоро му предстои дипломиране. Стартъпът има сериозни намерения, съдейки от факта, че партньорите му са Horizon 2020, Founder Institute и NASA Space Apps Challenge. За да следите актуални новини от инициативата, можете да последвате Туитър акаунта ( https://twitter.com/SpaceSling ), да харесате Фейсбук страницата ( https://www.facebook.com/spacesling/ ) или да посетите официалния уебсайт : https://www.spacesling.com/ http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1790-2017-bulgarian-startup-station-gravity

Връщам се в темата след дълго отсъствие. Никак не съм съгласен, че след 1990 година в космонавтиката има застой и упадък. Напротив - някои от най-големите космически постижения са се случили точно след този период - големите космически телескопи - Хъбъл, Чандра, Кеплер, които доведоха до фундаментални открития в изучаването на далечния космос, на извънслънчевите планети. Извеждането на Хъбъл в открития космос и по-късно обслужващите го от хора мисии бяха невероятни, след всяко обслужване телескопът ставаше все по-мощен. Някои от най-важните роботизирани мисии се случиха след 90-те години - орбиталните посещения на Юпитер и Сатурн, кацането на луната Титан. Всички марсоходи са се случили след 90-те години (преди това е имало само орбитални и стационарни апарати). И разбира се, коронното постижение - мисията до Плутон. Но най-великото постижение за мен, което се е случило след 1990 година - това е завършването на GPS системата през 1995 г. Ако другите постижения са чисто фундаментални, GPS е практическо. Това да имам нужда от спешна ориентация и само да си извадя един телефон и да намеря къде съм - това е невероятно! Което ме довежда до конспиративните теории, и по-специално това за плоската Земя. Аз от тук мога да видя спътниците! Виждам и Международната космическа станция. С приличен телескоп и камера дори могат да се направят снимки на МКС от Земята. Как всичко това се връзва с плоската Земя и всякакви идиотщини? Не е виновен някакъв хипотетичен упадък на космическата епоха. Не... Това, което се случва през последните няколко години, е прякото следствие от това всеки да има достъп до интернет. Всеки има възможност да получи гласност сред широк кръг от хора и да стане известен. И това е голямата трагедия. Интернет е велико постижение, до известен смисъл дори по-велико от кацането на човек на Луната. Интернет е извор на познание и ако знаеш къде и как да търсиш, можеш да откриеш невероятни хоризонти. Там е проблемът - повечето хора нямат критично мислене, не могат да отсяват информацията. Това е проблем от нов тип, какъвто не е съществувал в човешката история.

Има ли извънземен живот? Според руски учени отговорът се намира на Международната космическа станция! На снимката - руски космонавт по време на "разходка" в открития космос. Credit : Roscosmos 27 май 2017 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Има ли извънземен живот? Това е въпрос, който вълнува всеки космически ентусиаст. След близо шест десетилетия от съществуването на космонавтиката еднозначен отговор все още няма. Автоматични междупланетни станции кръстосват пространството от Земята до отвъд Плутон, а мощни наземни и космически телескопи се опитват да намерят земеподобни планети, които обикалят около други Слънца. Но отговорът на въпроса може да се намира по-близо до нас - на "Международната космическа станция". Орбиталната станция често пъти попада под потока на кометното вещество, което пристига в земните околности по време на метеороидните дъждове. Този кометен прах обикновено изгаря в земната атмосфера, а явлението, което наблюдаваме от Земята и което наричаме метафорично като "падащи звезди", е изключително красиво. За съжаление метеоритите, които достигат до земната повърхност, претърпяват промени поради високите температури от триенето в атмосферата и дори да има органични съставки, те трудно биха могли да се съхранят. От друга страна кометният прах, който попада на външната повърхност на "Международната космическа станция", е естествен и би могъл дори да съдържа материал с извънземен произход. Руският космически експеримент "Тест" се провежда от 2010 година до сега. Създадено е просто устройство, което е достъпно за експлоатация от космонавтите в открития космос и то позволява стерилност и хермоизолация от момента на събирането на кометния прах до доставката му на Земята и по-нататъшния анализ в лаборатории. До този момент по време на своите космически "разходки" космонавтите на Роскосмос са събрали общо 19 проби с прах, след което те са били доставени на Земята. Напомням на читателите, че експерименти, проведени с микроорганизми, семена на растения и други биологични обекти от външната страна на "Международната космическа станция", са доказали, че земният живот е изключително издръжлив и може да оцелее в космоса в продължение на месеци, дори години. Ако кометите от своя страна пренасят извънземен живот, напълно е възможно техният прах да съдържа следи от този живот. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1789-2017-roscosmos-alien-life-iss

23 май 2017 г. 18:50 ч. Руският спътник за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-П" №3, който беше изстрелян на 13 март 2016 година, се е повредил. Това беше съобщено от Интерфакс-АВН на 19-ти май (източник). Спътникът е престанал да предава информация, а последните снимки са получени от него през февруари 2017 година. Това е поредният тежък удар за руската космонавтика, която, въпреки множеството опити за реформи, през последните няколко години е съпътствана от непрестанна серия от аварии и несполуки. Проблемите на "Ресурс-П" №3 започнали скоро след изстрелването, след като един от слънчевите му панели не се разтворил по план. Няколко месеца по-късно спътникът все пак бил въведен в експлоатация, но уви - животът му се оказал твърде кратък. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1786-2017-resurs-p3-breaks-down