SAlexandrov

СпейсЕкс иска да изстреля трета ракета Фолкън 9 за по-малко от две седмици 28 юни 2017 г. 08:10 ч. След натоварената минала седмица, при която СпейсЕкс успя да изстреля първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1 и десет спътника Iridium-NEXT, предстои ново изстрелване! Построеният от Боинг спътник Intelsat 35e има шанс да излети още в понеделник, 02:36 ч. българско време. Ако това стане, това ще е първото изстрелване на три ракети "Фолкън 9" в рамките само на две седмици. Няма ли да има обаче почивка за Илон Мъск? Ще има - и то скоро. След като Intelsat 35е се отправи в орбита, следващото изстрелване ще е чак на 10-ти август с кораба "Драгън" към "Международната космическа станция". Но после графикът пак става натоварен, като през август предстои изстрелването на още две ракети - една с роботизираната мини-совалка на военновъздушните сили X-37B и със спътника Formosat 5. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1823-2017-third-falcon-in-two-weeks

Руски спътник цели да стане най-ярката звезда на небето през юли! Спътникът "Маяк" - общ изглед. Илюстрация: Cosmomayak.ru 28 юни 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Преди една седмица ви разказах за предстоящото изстрелване на ракета "Союз-2.1а" на 14-ти юли със 73 спътника, с което Русия цели сериозно да стъпи върху пазара на малките космически апарати (справка). Днес ще се спрем по-подробно на един от тези спътници - "Маяк". "Маяк" е спътник от типа 3U CubeSat и е построен от млади инженери и космически ентусиасти под ръководството на Московския политехнически университет. Веднъж щом влезе в орбита, той ще трябва да стане най-ярката звезда в небето. Това ще се постигне посредством разгръщането на четири триъгълни светлоотразителя, като всеки от тях има площ 4 квадратни метра. Светлоотразителите са от специална метална мембрана с коефициент на отражение 95% Мисията на спътника има три основни цели: 1. Да демонстрира, че космосът е вече по-близо до нас и че е възможно група от приятели и ентусиасти да изстрелят истински спътник. 2. Да бъдат извършени тестове на аеродинамична спирачна система, която би могла да се използва за демонтирането на остарели космически отломки от орбита. 3. Да бъдат събрани нови данни за атмосферната плътност при големи височини, която да служи като проверка на изчисленията за видимия магнитуд на космическите обекти и спътниците. Космическият спътник "Маяк" тежи едва 4 килограма. За повече информация можете да посетите уебсайта: Cosmomayak.ru http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1822-2017-russian-satellite-brightest-star

Модулът "Спектър" на руската орбитална станция "Мир" след катастрофата. Ясно се виждат увредените слънчеви батерии от дясната страна. Photo credit : Roscosmos 25 юни 2017 г. 20:04 ч. Светослав Александров. Към 25-ти юни 1997 година на борда на руската орбитална станция "Мир" живеят космонавтите на Русия Василий Циблиев и Александър Лазуткин, както и астронавтът на НАСА Майкъл Фоул. На този ден тримата преживяват зловеща катастрофа, която едва не им коства живота. Василий Циблиев трябва да изпълни сложна процедура, която цели да докаже възможността за скачване на товарния кораб "Прогрес МС-34" без да се разчита на автоматичните му системи за стиковка. Космонавтът поема контрола на кораба от вътрешността на "Мир" и единственото, на което се доверява, е образ на видеоекран. Но това е трудна задача - наблюдаването само на показаното от екрана може да заблуди космонавта за реалната скорост, с която "Прогрес МС-34" се движи. Циблиев подава команда за запалване на спирачните ракетни двигатели, но към този момент "Прогрес МС-34" се придвижва твърде бързо. Като резултат корабът се сблъсква първо със слънчевите панели на модула "Спектър" на "Мир", а след това се забива в радиаторите и пробива самата структура на модула. Започва разхерметизиране. Като по чудо космонавтите веднага разбират откъде идва изтичането на въздух и става ясно, че единственият начин за спасяване на станцията е изолиране на модула "Спектър" от останалата част на комплекса. Проблемът е, че през годините между "Спектър" и другите модули са прекарвани множество кабели и шлюзовете между тях не могат да се затворят толкова бързо. Хладнокръвието на Циблиев и Лазуткин им помага в този момент - само след кратко лутане те успяват да намерят инструментите си и прерязват кабелите. Модулът "Спектър" е изолиран, но по време на спасителната операция са прерязани и захранващите кабели. През следващите седмици електричеството на борда на "Мир" стига само за поддържането на най-критичните системи. В рамките на две извънбордови дейности през август и октомври руските космонавти успяват отново да свържат слънчевите панели на "Спектър" към електрическата мрежа и благодарение на тях е благополучно възстановена мощността до 70% в сравнение с тази отпреди аварията. За съжаление самата структура на "Спектър" се оказва непоправимо увредена. Модулът остава необитаем до извеждането на "Мир" от орбита през 2001-ва. Няма спор, че 1997-ма година е съдбовна за космонавтиката. Сблъсъкът на "Прогрес М-34" с "Мир" е само един от можеството проблеми, които връхлетяват орбиталната станция в рамките на съвсем кратък период. Едва няколко месеца по-рано (през февруари) екипажът на руската станция е трябвало да премине през друга изправяща на нокти ситуация - пожар на борда. А пък броени дни по-късно, на 4-ти юли 1997-ма, на Марс каца роботизираната станция "Марс Патфайндър" с първия в историята на космонавтиката самоходен апарат - марсохода "Съджърнър". Успехите в областта на роботизираната космонавтика и несполуките в пилотираната дават началото на разгорещени дебати за смисъла от това да се изпращат хора в космоса, които не стихват до ден днешен. Наистина, трябва ли да рискуваме живота на космонавти, при положение че роботите могат да изучават достатъчно ефективно планетите от Слънчевата система? Но въпреки че човек не е посещавал друго небесно тяло от 1972 година, когато е последната експедиция от програма "Аполо" до Луната, пилотираната космонавтика продължава да съществува. На борда на "Международната космическа станция" понастоящем се провеждат уникални експерименти, а Китай се готви да построи своя собствена модулна орбитална станция, както и да изпрати свои астронавти до Луната. Очакваме през идните години най-накрая да потръгне и космическият туризъм. Да, в миналото е имало много аварии, но те са неизменна част от космическото развитие на човечеството. Дано най-сетне доживеем дългоочакваното бъдеще, както е прогнозирано от фантастите. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1820-2017-mir-accident-20th-universary

Ето подробна карта: http://www.bulgariasat.com/coverage

УСПЕХ! Космическа ракета Фолкън 9 достави в космоса първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1! Кадър от днешното изстрелване на първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX 23 юни 2017 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 22:10 ч. българско време от стартовата площадка 39А на космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" с първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. По-малко от 35 минути след началото на полета спътникът се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител. Това бе вторият полет на вече използвана първа степен на ракета "Фолкън 9" (при първия в края на март СпейсЕкс изведе в орбита благополучно спътника SES-10). Илон Мъск днес не очакваше първата степен да се върне повторно след полета върху роботизираната плаваща платформа в океана, защото степента навлизаше при многократно по-големи сили на триене и съпротивление в сравнение с тези при предходни мисии. Но въпреки това не останахме разочаровани - степента на "Фолкън 9" извърши благополучно кацане! BulgariaSat-1 е едва вторият спътник на България, който е изстрелян в космоса, и той излетя близо 36 години след полета на първия - "България 1300" (още известен като "Интеркосмос 22"). Изпратеният през 1981 година от космодрума Плесецк спътник бе базиран на съветската платформа "Метеор", бе сглобен в България и бе оборудван с български научни инструменти. Но за разлика от него BulgariaSat-1 е създаден на базата на платформа SSL 1300 от американската космическа компания Space Systems Loral и е предназначен за нуждите на телекомуникационния оператор Булсатком. Той ще предоставя директно до дома висококачествени телевизионни и телекомуникационни услуги в България, на балканите и в други европейски страни. Очаква се да работи в геостационарна орбита минимум 15 години. Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1819-2017-23-june-bulgariasat-launches

Успех! Индийска ракета изведе 31 спътника в орбита! 23 юни 2017 г. 09:30 ч. Днес индийската ракета PSLV извърши успешно своя 40-ти полет, в рамките на който изведе в орбита 712-килограмовия спътник CartoSat-2 за наблюдение на Земята и още 30 малки спътника, сред които първия изкуствен спътник на Латвия - Venta 1 и първия изкуствен спътник на Словакия - skCUBE. Останалите спътници са от Литва, Австрия, Белгия, Чили, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и, разбира се, има един малък спътник и от Индия. За повече информация и снмики: ISRO Снимка от изстрелването. Photo credit : ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1818-2017-23-june-pslv-launch-success

Русия стъпва сериозно върху пазара на малки космически апарати: 73 спътника чакат изстрелване следващия месец! На 14-ти юли ракета "Союз" ще трябва да изведе в космоса 72 малки спътника, които ще бъдат освободени в различни орбити. Image credit : Glavcosmos 21 юни 2017 г. 16:52 ч. Светослав Александров. Руската компания "Главкосмос", която е част от държавната корпорация "Роскосмос", планира да стъпи сериозно на пазара на малките спътници. Понастоящем върви подготовката за изстрелването на ракета "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат" и основен полезен товар "Канопус-В-ИК". Заедно с него ще полетят и 72 малки спътника. Стартът е планиран за 14-ти юли от космодрума Байконур. Спътниците са от различен тип - от 1U CubeSat до микроспътници с тегло до 120 килограма. Те са разработени от организации, намиращи се в САЩ, Германия, Япония, Канада и Норвегия. Ще полетят и 2 спътника, разработени от компания "Даурия" по поръчка на Роскосмос, както и три малки спътника, разработени от руски университети - "Искра-МАИ-85" на Московския авиационен институт, "Маяк" на Московския политехнически университет и "Еквадор UTE-ЮГЗУ" на Югозападния държавен университет в град Курск. Заедно с "Канопус-В-ИК", който е основният полезен товар, общият брой спътници става 73. Ускорителният блок "Фрегат" ще трябва да вмъкне "Канопус" и малките спътници в три различни орбити. Никога досега не е имало толкова сложна мисия в историята на космонавтиката, която е посветена на изстрелването на малки спътници. През декември се планират още две изстрелвания на ракети "Союз", които обаче ще излетят от космодрума Восточний. Това ще бъдат първите международни полети от новия руски космодрум. За повече информация: Роскосмос, Главкосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1817-2017-russia-steps-smallsat-launches

Време беше за подробна статия! Как е възможно човек от 21-ви век да вярва, че Земята е плоска? Вижте колко са забележителни психологичните нагласи на такава личност! Снимка на Земята, направена от автоматичната междупланетна станция на НАСА DSCOVR на 16-ти юни 2017 г. Вярващите в конспиративната теория, че Земята е плоска, смятат, че подобни снимки са фалшиви и са компютърно генерирани. Photo credit : NASA/DSCOVR-EPIC 19 юни 2017 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Ако прекарвате доста време в дискусионни форуми или в Youtube, вероятно сте попаднали на личности, които твърдят, че вярват, че Земята е плоска. Това е забележително. Първосигналната реакция на всеки разумен човек е: "Как е възможно в 21-ви век да има хора, които са хилядолетия назад в своето мислене?". Но когато задълбаете в идеите на плоскоземците, разбирате, че те са си разработили цяла система от схващания, които обясняват комплексността на съвременния свят през призмата на гледището, че Земята е плоска. Тази статия не е опит да оборвам конспирацията. Зная много добре, че такива хора не могат да бъдат убедени от нищо - дори да вземем да ги натикаме в ракета и да погледнат Земята от космоса, те пак не биха повярвали. Няма нужда да очаквате, че ако се "въоръжите" с аргументи, това ще промени нещо. Тази статия е по-скоро опит да погледнем света през техните очи и да разберем какви са психологическите им нагласи и мотиви да вярват, че Земята е плоска. Ето какво е космологичното виждане на плоскоземците: Водещата теория е, че Земята представлява диск, в центъра на който лежи Арктика и това, което наричаме Северен ледовит океан, а около ръба на диска се намират Антарктида и дебела стена от лед, която го опасва. Работници на НАСА (разбира се, че НАСА е в центъра на всичките конспирации!) не позволяват на хората да видят и да се качат на ледената стена. Луната и Слънцето представляват тела с големина 51 километра и извършват кръгови движения на около 4 800 километра над Земята. Така подобно на лампи осветяват различни части на повърхността в рамките на 24-часов цикъл от денонощието. Плоскоземците са на мнение, че трябва да има и невидима "антилуна", която засенчва Луната по време на затъмнение. Но това, което е най-забележително е, че вярващите в теорията за плоската Земя мислят, че гравитацията е илюзия - ако изпуснеш обект, той не пада на повърхността, а напротив - дискът на Земята се ускорява нагоре със скорост 9.8 метра в секунда на квадрат. Подобно на повечето вярващи в космически конспирации, плоскоземците смятат, че снимките на Земята от космоса са създадени или обработени с Фотошоп, а GPS устройствата са монтирани, за да заблуждават пилотите да си мислят, че летят около сфера, докато в реалността летят в кръг около диск. И също както и останалите привърженици на псевдонаучни течения, това, че вярват, че Земята е плоска, не означава, че отричат и останалите открития от съвременната наука. Президентът на обществото "Плоска земя" Даниел Шентън е убеден, че глобалното затопляне е реален проблем (независимо че голяма част от данните идват от спътници на НАСА) и дори приема еволюцията и други модерни открития (източник). През изминалите години съм се срещал с много вярващи в конспиративни теории и това, което прави впечатление, е че самите те се определят за скептици. Случвало ми се е нееднократно да кажа на някого "подлагай на съмнение това, което четеш, дори и конспиративните си теории", и той веднага отвръща: "Но аз го правя!". Как може тогава в името на скептицизма да разпространява такива абсурди в публичното пространство? "Отговорът", пише журналистът Уилиам Сейлтън за Слейт (източник), "е че хората, които подозират за съществуването на конспирации, не са скептици. Те се съмняват избирателно, подобно на всички нас. Те проявяват пристрастие към определен светоглед, който защитават, без да го подлагат на критика". Но докато останалите хора се придържат най-вече към Бог, ценности, свобода или равенство, основната философска предиспозиция, към която вярващите в конспиративни теории се присламчват и която не подлагат на съмнение, е всемогъществото на елитите. Вярващите в конспиративни теории изпитват недоверие към обществото и в частност към всякакви елити. Психолозите са категорични, че тези, които проявяват ниски нива на доверие към другите, имат по-голяма склонност да вярват, че светът заговорничи спрямо тях. Много по-вероятно е човек с такава нагласа да попадне в клопката на конспиративна теория в сравнение с останалите хора. Така това недоверие, с което вярващите в конспиративни теории се гордеят, не е същият тип недоверие, който при учените води до формирането на критично мислене. Научният скептицизъм почива на гледището, че на доказателствата може да се вярва, когато едно наблюдение може да бъде повторено при правилно контролирани условия. Авторите на конспиративни теории обаче ни учат, че всяко едно доказателство, независимо от това, че е повторяемо, може да бъде отхвърлено по принцип. Така конспиративните привърженици ни убеждават, че са скептици, но всъщност не са никакви скептици - скептицизмът не е еквивалент на отрицание (източник). Поради придържането към съмнението не бива да ни изненадва, че вярващите в теорията за плоската Земя разглеждат себе си като мислещи хора, които разсъждават по същия начин, по който го правят и учените. Но екстремната версия на отрицанието има потенциала да тръгне по наклонената плоскост, която да доведе до отхвърлянето на всички факти. На нищо не можем да се доверим - дори и на научното доказателство. Като правило обаче вярващите в конспиративни теории, включително и в тази за плоската Земя, по-скоро отричат не толкова авторитета на науката, а авторитета на хората, които правят наука - сиреч учените. В миналото хората са защитавали своите вярвания, като са се позовавали на Бог - в смисъл, "Бог го казва, значи е така". Но днес тактиката е различна - хората претендират, че имат по-истински авторитет в сравнение с този на учените. Според д-р Атул Гаванд именно това е причината, която прави проблема толкова труден за разрешаване. Трудно е да се намери разликата между твърденията на учения и твърденията на псевдоучения (източник). Как да разберем кой е експерт и кой не е, как да сме наясно кой говори истината? Има обаче и още нещо. Според Алексиос Манцарлис (източник) когато едно общество стане нарцистично (т.е. самовлюбено), хората престават да харесват думата "експерт". Преди десетилетия не е било така - да си учен и да притежаваш експертиза в дадена област не е било символ на това, че омаловажаваш качествата на другия. Днес обаче сме стигнали до едно крайно и погрешно разбиране за това какво означава да живеем в демокрация. Демокрацията по принцип трябва да гарантира политическо равенство, но в един етап от развитието на западните общества се е стигнало до заключението, че мненията на всички хора носят еднаква по важност стойност. Няма значение дали си учен или не, твоето мнение не може да е по-важно от моето, т.е. на лаика. Така ако аз не се съгласявам с теб и с твоята интерпретация на фактите, аз съм в пълното си право да отрека като лъжа твърденията ти. Манцарлис казва, че това явление води до бунт срещу експертите, а експертите се принуждават да застанат срещу тълпата и да крещят срещу нея. Именно нарцистичният мотив е принудил рапърът B.o.B. (източник), който вярва, че Земята е плоска, да се чувства достатъчно квалифициран да спори срещу астрофизика Нийл Деграс Тайсън (водещият на най-новите поредици на "Космос"). Да поставиш личните вярвания на равна нога с експертното мнение е стратегия, която се приема от все повече псевдоучени. Как бихме могли да постъпим предвид продължаващото заливане на общественото и медийно пространство с "алтернативни факти"? Появата на все повече вярващи, че Земята е плоска, би следвало да ни служи като сигнална лампа, че образователните системи в световен мащаб са започнали да търпят крах. Отговорът на пръв поглед е логичен : КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ! Критично мислене, което следва да бъде заложено в образованието. Но какво е критичното мислене, това остава все по-неясно не само за широкия кръг от хората, но дори и за много експерти. Съмнението е очевидният катализатор на критичното мислене. Накратко казано, човек трябва да умее да се съмнява във всичко, което достига до ухото му. Дори и това е достатъчно трудно - понякога се налага да вървим срещу собствената си природа. Подозирам, че основната причина, поради която толкова малко хора успяват да станат учени, е че често пъти се налага да полагат изключителни усилия, за да могат да оспорват дори тази информация, която им импонира емоционално и потвърждава техния светоглед. Но следващата стъпка от усвояването на критичното мислене е още по-трудна и вече представлява висш пилотаж. Това е умението да се прави разлика между научния скептицизъм и нихилистичното отрицание. С други думи, ние трябва да сме отворени към вероятността да грешим за някои от нещата, в които вярваме, но същевременно трябва да можем и да приемаме нови факти и твърдения. Крайното отрицание, което се изразява в становища от типа на "всички ни лъжат, експертите ни лъжат, цял живот в училище сме учили лъжи" отваря възможността да изхвърлим бебето с водата и да загубим връзка с реалността. В крайна сметка Земята е кръгла. Е, тя може да е кръгла, дори и да е плоска В случая обаче тя не е плоска като палачинка. Но не е и перфектна сфера. Тя е по-скоро сплескан сфероид - по-издута откъм екватора и по-сплескана към полюсите. Но дори и това не е съвсем правилната форма, тъй като масата не е разпределена поравно вътре в планетата. Едно нещо е ясно. Земята е красива, не само погледната от нейната повърхност, но и от космоса. И не че се ядосвам затова, че някои хора вярват, че Земята е плоска. Правото си е тяхно. Но не мога да спра да се изумявам как могат да бъдат оперирани от въображение, как може да не са отворени към възможностите, които днес притежаваме, за да се радваме на нашия голям и прекрасен свят! Затова ще завърша със снимка на Земята от повърхността на Марс - една бледа точица, също както изглежда и Марс от земната повърхност. Снимката е заснета от марсохода "Кюриосити" през 2014 година: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/TAMU - натиснете тук за пълен размер. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1816-2017-flat-earthers

Изстрелването на BulgariaSat-1 се отлага допълнително, ще лети най-рано на 23-ти или 24-ти юни 18 юни 2017 г. 22:50 ч. СпейсЕкс току що оповести (източник), че спътникът BulgariaSat-1 не може да лети утре. Налага се да се подмени клапан на обтекателя на ракетата "Фолкън 9". Изстрелването засега е насрочено най-рано за 23-ти или 24-ти юни. Междувременно предстои изстрелване и на спътника Iridium, планирано за 25-ти юни... Следващата седмица може да се окаже доста натоварена. Спътникът BulgariaSat-1. Photo credit : CNW Group/SSL http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1815-2017-more-delays-bulgariasat

KFC ще изпрати сандвич до ръба на космоса: капиталистическо извращение или нормална част от развитието на космонавтиката? Първият полезен товар, който компанията Уърлд вю ще изстреля в близкокосмическото пространство на дългосрочна мисия, е пилешки бургер на KFC. Image credit : KFC 18 юни 2017 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно вече знаят за Уърлд вю - компания, която ще изстрелва с помощта на балони различни видове товари до близкокосмическото пространство - регион от земната атмосфера между 15 и 100 километра над Земята и който обхваща стратосферата и мезосферата. Тази височина все още не е достатъчна, за да могат да летят изкуствени спътници, но въпреки това от това място могат да се провеждат научни наблюдения, а Земята може да се вижда като кълбо. На 11-ти март писах, че компанията е открила официално своя космодрум Тусон(източник) и скоро ще започне да провежда за комерсиални цели първо безпилотни, а след това и пилотирани полети до близкокосмическото пространство. Туристическият полет за човек ще струва $75 000 долара. Преди броени дни Уърлд вю оповести (източник), че този месец ще бъде проведен първият дългосрочен полет (четири дни, в сравнение с предишни полети, възлизащи на между 6 и 12 часа) на роботизирания апарат "Стратолит". Стартовият прозорец се отваря на 21-ви юни. Това е важна стъпка напред за компанията. При това изстрелването ще бъде излъчено на живо. Но не това разбуни духовете в публичното пространство, а видът на полезния товар, който представлява ... пилешки бургер, предоставен от KFC. "KFC изстрелва сандвич до ръба на космоса и аз вече не искам да живея на тази планета", пише журналистката Мириам Крамър за AOL (източник). "Не това имаше предвид президентът Кенеди, когато влезе в космическата надпревара". Как бихме могли да коментираме събитието? Разбира се, на KFC не им пука какво си мислим за изпращането на сандвича до ръба на космоса. Не им пука, стига да не сме безразлични и да имаме някакво отношение - дали е положително или отрицателно, това е от второстепенно значение. Пиарите на компанията знаят много добре, че ще се вдигне шум и че лошата реклама също е реклама. Проблемът за много от космическите ентусиасти е, че това, което се случва напоследък с комерсиализацията на космонавтиката, противоречи на романтичните ни представи. Космосът е нещо, което ни изпълва с вдъхновение, даже с религиозно преклонение към величието на Вселената. Почти винаги, когато си представяме пътешествия в космоса, обвързваме нашите мечти с романтични мотиви - смели мъже и жени отиват там, за да се жертват в името на науката, или изпращаме роботи от чисто любопитство да се види какво има на далечните планети. Тази представа е толкова дълбоко вкоренена в главите ни, че всяко нещо, различно от това, ни убива детския ентусиазъм. Кийт Спенсър от Salon (източник) пише следното: "Сензацията на KFC се озовава в задънената улица на дългогодишни политически и обществени промени относно това как възприемаме космоса. В частност тя олицетворява начина, по който капиталисти, ориентирани към печалба, а не учени, ориентирани към проучвания, са тези, които дърпат конците на космическите пътешествия. Великата наука (или Великата отбрана) вече не управлява космоса, Великият бизнес го прави" (...) "Учените-метеоролози се интересуват от балоните на Уърлд вю, но разбира се, техните нужди са спомагателни - подобно на всички частни начинания, основната цел на Уърлд Вю е печалба, а не познание". В такъв случай усвояването на космоса вече се определя от основните закони на търсенето и предлагането. От десетилетия има търсене - богати туристи искат да летят до космоса, по-бедните биха се задоволили само да пратят своя снимка на хартия или дори автограф, а от през последните години вече започва да се появява и предлагане. Но не е задължително тези цели да се припокриват с целите на учените. Богатият турист може да благоволи да вземе със себе си някакъв научен прибор, но волята дали ще го направи си е негова. Единствената му цел може да е просто да иде да види Земята от високо и въобще може да не се чувства длъжен на обществото да обяснява действията си. Една компания като KFC може просто да иска да прати един сандвич за реклама - и нищо повече. Признавам, че преди 10 години имаше много сериозен етичен проблем с първите космически туристи - те искаха да летят до "Международната космическа станция", която е построена с държавни средства, при това желаеха да бъдат изстреляни с кораби, които са правителствено - финансирани. Защо като данъкоплатец трябва да финансирам космическите атракции на богаташи? Днес е различно - съществуват частни компании като Уърлд вю, които са разработили изцяло частни кораби и към тях се ориентират частни фирми и лица. Какъв е моралният проблем? Ако проследим мисълта на журналисти като Спенсър, основният проблем е, че това частно предприемачество изобщо съществува. Той казва, че "частното пътешествие в космоса е толкова достъпно, колкото е достъпно да имаш дом в Малибу - така да се каже, то е извън възможностите на по-голямата част от света". Но това ми напомня на изказването една бивша социалистическа министърка на България (да не й правя реклама на името) в стил: нека да ги няма тия скъпи неща по магазините, за да не се дразнят хората, че не могат да си го позволят. По-добре е дадено нещо изобщо да го няма, отколкото да го има, но да не можеш да си го купиш. Така ли е? Вярно е, че дори най-ниската цена за космически (или близкокосмически) полет е твърде висока за мен. Кратък стратосферен полет за $75 000 долара? Много е! Ако имах излишни пари? Е, тогава сигурност щях да се запиша да летя. Но ги нямам. Възможно е в бъдеще цените да спаднат дори още, че да мога да си го позволя. Възможно е и обратното - цените да не спаднат и никога да не си го позволя. Но и при това положение пак ще има хора, които ще могат да си го позволят. Във всички случаи наличието на подобни услуги е полезно както за икономиката, така и за бъдещото развитие на човечеството. Само преди 20 години възможностите човек да изпрати полезен товар в космоса не бяха много. Имаше две основни суперсили - САЩ и Русия. Изстрелваха се основно ракети, разработени с държавни средства. Цените бяха безбожни. Къде са $75 000 долара, за да отидеш до ръба на космоса, къде са $20 милиона, за да се качиш на единствения достъпен за теб руски орбитален кораб? Трябваше да се появи един Илон Мъск, който да се замисли какъв е пътят на производството на ракетата - от суровините до крайния продукт, и да започне да работи по свои собствени ракети, които са многократно по-евтини от всичко останало. Днес Мъск е основен играч на пазара. Винаги ще си спомням деня, в който за пръв път успях да си позволя лукса да летя с моторен делтапланер. Любителската авиация е достъпна за много хора, а полетите са ежедневие. Трудно е да се прогнозира дали и космонавтиката ще стане ежедневие - но изглежда, че сме на прав път. Вярно е - в момента, в който космонавтиката стане по-масова, ще видим и големи глупости. Позицията на Уърлд Вюз е следната: "Ако можеш да изпратиш пилешки сандвич в космоса, защо да не пратиш всичко?" Но именно това е същинското значение на думата "всичко" - пращаш онова, което желаеш, без изключение! Масовите полети в космоса означават, че хората ще изстрелват неща със сантиментална стойност, или че самите те летят за удоволствие. Това несъмнено би означавало, че ще има и такива хора, които не харесваме, но които ще могат да си позволят да видят космоса. Вероятно ще им завиждаме. Но светът няма да е по-различен от сегашния - в който много наши неприятели си позволяват редица неща, които нямаме. Така че - лети нагоре, пилешки сандвич! Лети високо към сини простори! Благословена да е кокошката, която си е жертвала трътката за теб Вярно, сега ти си пръв, но утре Уърлд вю може да изстреля и научен експеримент, който да направи фундаментално откритие! И все пак, кому пречи един пилешки сандвич да полети до ръба на космоса? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1814-2017-kfc-to-send-sandwitch-near-space

Марсоходът Кюриосити изпълнява натоварена научна програма този уикенд Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 18 юни 2017 г. 10:50 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" изпълнява доста натоварена научна програма този уикенд, съобщава космическият журналист Ленърд Дейвид (източник). Предвидени са подробни изучавания на някои скали - Фрейзър Крийк и Лърви Спринг ще бъдат изследвани с инструментите MAHLI (Mars Hand Lens Imager) и APXS (Alpha Particle X-Ray Spectrometer). Инструментът ChemCam (Chemistry and Camera) ще направи детайлни наблюдения на Марк Айлънд и Фрейзър Крийк, а камерата Mastcam ще направи пълни мултиспектрални изучавания на Марк Айлънд. Замислени са и подробни наблюдения на луната Фобос - "Кюриосити" ще проследи как тя излиза от марсианската сянка към слънчевата светлина и това ще помогне на научния екип да измери количеството и размера на прахови частици в горните слоеве на атмосферата на Марс. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" направи тази снимка на 15-ти юни 2017 г., 1727-ми марсиански ден (или сол) от началото на мисията. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS За пореден път ще бъдат снимани и колелетата на марсохода, за да се измери степента на тяхното увреждане в хода на придвижването. Вижте и актуалната карта на изминатото разстояние от "Кюриосити" до 1727-ми марсиански ден (сол) от началото на мисията, което се пада на 16-ти юни 2017 г. Натиснете тук, за да увеличите картата в пълен размер. Credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona На 15-ти и 16-ти юни, или сол 1727-ми и 1728-ми, марсоходът "Кюриосити" успя да измине права линия от 19.20 метра. От началото на мисията през 2012 година до днешния ден са изминати общо 16.74 километра. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1813-2017-18-j-curi-weekend-duties

Eй, я обясни за тези от нас, които не са технически eксперти. И аз като малък се чудих затова защо от динамото излиза само една жица. ПП: Сетих се

Мисля, че беше време за една такава класацийка:

СпейсЕкс проведе статично изпитание на ракетата, която ще изстреля спътника BulgariaSat-1 Снимка от днешното огнево изпитание на ракетата "Фолкън 9", която следващата седмица ще изстреля BulgariaSat-1. Photo credit : SpaceX 16 юни 2017 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе статичен огневи тест на ракетата "Фолкън 9", която другата седмица ще трябва да изведе в космоса първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1. Това ще е вторият път, при който ще бъде изстреляна вече използвана ракета "Фолкън 9". За пръв път ракета "втора употреба" на СпейсЕкс летя повторно в края на март, когато изведе успешно в орбита спътника SES-10. Изстрелването на BulgariaSat-1 засега е предвидено за 19-ти юни, като стартовият прозорец се открива в 21:10 ч. българско време и продължава два часа. Първоначално стартът беше назначен за 15-ти юни, но поради непредвидени обстоятелства беше отложен двукратно, първо за 17-ти, а сега - за 19-ти, в понеделник. В случай че настъпи още някое неочаквано отлагане, има резервен прозорец на 20-ти юни, във вторник, пак в 21:10 ч. българско време. Изстрелването на спътника BulgariaSat-1 ще бъде осъществено от историческата стартова площадка 39А, от която на 16 юли 1969 година е изстрелян космическият кораб "Аполо 11" с астронавти Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс. В рамките на тази мисия Армстронг и Олдрин извършват първото пилотирано кацане на Луната. Днес СпейсЕкс използва площадката посредством 20-годишен договор за наем с НАСА. BulgariaSat-1 е построен на базата на платформа SSL 1300 и е създаден за нуждите на Булсатком от американската компания Space Systems Loral (SSL) - един от водещите производители на изкуствени спътници. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1811-2017-falcon9-static-test-bulgariasat

Ето интервю с хората от Space Sling : http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/na-krachka-ot-nauchen-probiv.html

Отломки от изстреляната вчера ракета Союз довели до пожар, има загинал човек 15 юни 2017 г. 11:30 ч. Роскосмос оповести днес (източник), че след успешното изстрелване на ракета "Союз 2-1а" вчера с товарен кораб "Прогрес", отработените степени паднали в степите на Казахстан, както се е очаквало. Но поради сложни метеорологични условия, изразяващи се с високи температури от 34 oC и ветрове със сила 15 м/сек, в безлюдните местности на степите възникнал пожар. Няма заплаха за населението и пожарът е потушен. Но за съжаление в процеса на гасене загинал едни човек, служител на "НПО Машиностроения" (предприятие, което не е част от държавната корпорация "Роскосмос"). Служителят е бил в моторно превозно средство "Камаз", което било обгърнато от пламъците. От Роскосмос изразяват съболезнования на близките. Снимка от изстрелването на 14-ти юни. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1810-2017-soyuz-rocket-fire-one-person-dead

УСПЕХ! Ракета Союз-2.1а с товарен кораб Прогрес МС-06 излетя от Байконур! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 14 юни 2017 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес в 12:20 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя успешно космическата ракета "Союз-2.1а" с товарен космически кораб "Прогрес МС-06". Осем минути и 48 секунди от началото на полета корабът благополучно се отдели от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет в околоземна орбита. "Прогрес МС-06" ще лети към "Международната космическа станция" в продължение на два дни и няма да се използва експресен шестчасов маршрут. Ако всичко мине по план, на 16-ти юни корабът ще се скачи към модула "Звезда" от руския сегмент на станцията. На борда пътуват 2.5 тона храна, гориво и провизии за астронавтите и космонавтите от "Експедиция 52", както и наноспътниците "Танюша-ЮГЗУ", "Сфера 53" и "ТНС-О №2". За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1809-2017-14-june-progress-launches

Сър Ричард Брансън за плановене на Върджин Галактик: пилотиран космически полет най-късно през декември, и още... Снимка от изпитателния полет на 1-ви юни тази година. Photo credit : Virgin Galactic 13 юни 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. След катастрофата на първия "СпейсШипТу" в края на 2014 година, която отне живота на Майкъл Олсбъри, частната компания Върджин Галактик престана да дава график кога да очакваме първите пилотирани космически полети. "Ще летим, когато сме готови. Не правим предсказания" беше мото, което се следваше съвсем доскоро. Но явно тази епоха приключи. На 6-ти юни в списание British GQ беше публикуван откъс от интервю със сър Ричард Брансън. Цялото интервю ще излезе следващия месец. Откъсът обаче дава отговор на някои от най-важните въпроси, които космическите ентусиасти си задават. Кога да очакваме първия космически полет? "Според програмата ние ще трябва да сме провели тестови полети в космоса до декември, стига да няма никакви неуспехи между тогава и сега". Брансън казва, че ще е "много разочарован", ако лично той не лети в космоса следващата година и се надява, че ще стане по-рано, отколкото през късните етапи на 2018-та. По думите на предприемача, най-вероятно първоначално ще лети сам, без децата си, тъй като наскоро са станали родители. Какво би станало, ако има още някоя авария? Напомням, че аварията през 2014 година беше причинена от грешка на пилота Олсбъри. Ето какво казва Брансън: "Не можем да гарантираме, че няма да има друга авария и не можем да гарантираме, че следващата авария няма да е по технически причини. Как бихме постъпили, ако това се случи? Как ще се чувстваме? Ще трябва да погледнем назад и да решим на момента. Но аз не съм от тези, които се отказват. По време на моите опити с балони ние имахме много катастрофи, но продължавахме напред. Така че моят инстинкт е, че каквото и да се случи, ще продължим докато успеем". Ричард Брансън, също както Илон Мъск, е правил многократно несбъднати предсказания, които са били поразявани от фалстартове и отлагания. Истинският въпрос е: може ли Върджин Галактик наистина да изпрати човек в космоса до края на 2017-та, каквито са очакванията? Според Дъг Месиър, космически журналист от Параболик арк (източник) това е напълно възможно. Но зависи колко агресивно Върджин Галактик ще следва тестовата си програма и колко на брой тестови полета компанията иска да проведе. Провеждането на изпитателни полети е взискателен и труден процес, по време на който трябва да бъдат открити всички дефекти на новата летяща машина. Тези дефекти могат да убият човек и целта на тестовете е те да бъдат открити, без да се стига до това. Навремето бойният самолет F-100 е бил въведен в експлоатация независимо от можеството доказателства, че е нестабилен. Много тестови пилоти загинали, включително главният пилот на предприятието, след което самолетите били принудително изведени от полети, докато бъдат модифицирани. В случая с Върджин Галактик, очаква се корабът "СпейсШипТу" да превозва милионери и милиардери до космическото пространство - при това някои от тях са доста известни лица. Но нека да дадем възможност на Ричард Брансън да помечтае. От края на 2016 година до началото на юни тази година бяха проведени девет изпитателни полета, от които пет включваха свободно планиране. Всички полети бяха успешни. Изглежда, че компанията вече се придвижва към най-важната порция от изпитанията, при които ще бъде задействан ракетният двигател на "СпейсШипТу". Може би до края на лятото или през есента пилотите ще започнат да летят с този ракетен двигател и някои от тях дори ще стигнат до космоса. Ще видим... http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1808-2017-richard-branson-predictions-and-claims

На 29-ти май спътникът на НАСА Aqua засне цъфтежа на фитопланктон в Черно Море! 13 юни 2017 г. 12:30 ч. На 29-ти май спътникът на НАСА Aqua събра интересни данни за състоянието на фитопланктона в Черно море. Данните бяха окомплектовани в показаното по-долу съставно изображение. Фитопланктонът представлява малки, микроскопични организми, които сами изграждат своята храна посредством слънчева светлина и разтворени във водата вещества. Реките Дунав и Днепър редовно доставят минерални соли в Черно море. Фитопланктонът представлява храна за риби, морски мекотели и други организми. Но понякога възникват големи цъфтежи, които водят до еутрофикация - намалено количество кислород във водата и като резултат морският живот започва да измира. В Черно море се срещат коколитофори - микроскопичен планктон, чиито клетки са покрити с плочици от бял калциев карбонат. Когато агрегират в големи количества, тези отразяващи слънчевата светлина плочици са ясно видими от космоса като "побеляла" вода. Според Норман Къринг, океанолог от центъра на НАСА Годард, не всички цъфтежи водят до подобно "побеляване" на водата. Например кремъчните водорасли, които също "цъфтят" в Черно море, могат да доведат до потъмняване. Източник: НАСА Image Credit: Norman Kuring, NASA’s Ocean Biology Processing Group http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1807-2017-29-may-aqua-image

Това е така, но само и единствено в англоезичния свят, където някои фактори като завист примерно престават да играят именно заради големината на англоезичния свят Един известен учен в САЩ дори, ако си съгради име на популяризатор, ще привлече повече внимание в университета в съседния щат. Ако не, навсякъде другаде, тъй като английският език е основен, на който се пишат научните статии. Но ако каузата ти е да популяризираш наука в България на български език, популяризацията може да ти донесе в някои случаи дори повече вреди. Ако трупаш популярност, непременно ще се сблъскаш с отношението "тоя на какъв се прави", "има се за велик". Фундаменталният проблем на българското общество са клановите отношения. Отношенията "аз на теб, ти на мен". Вярно е, че цитатите са важни за научното израстване на човек, но ако някой реши, че няма да те цитира, той просто няма да те цитира и толкоз. И обратно, друг човек ще цитира свой приятел, дори и да няма съществен принос за публикацията. И това не е само в академичната сфера, оттук идват всички беди относно липсата на реформи - че няма лустрация, че прокуратурата не се пипа и т.н.

Не знам дали си наясно, но на никой учен не му плащат, за да популяризира наука сред широките маси. Обучение на студенти, дипломанти, докторанти - да. Но масова популяризация - не. Някои от нас се занимаваме с популяризиране на наука. Правим го съвсем доброволно и никой не ни плаща затова. И пак повтарям - това е изключително неблагодарно занимание. Не бих казал, че има капчица надменност в това. Тези от нас, които го правим, искаме да научим хората. Но отново подчертавам : много от хората не желаят да се научат. Те си имат определен светоглед, определени виждания и отказват да приемат някакво по-различно познание.

Образованието само по себе си не прави човека лош. Това, което прави образованието, е да развие логиката и като резултат човек започва да взема решения по-скоро на рационално ниво, отколкото на емоционално. Но ако вземам рационални решения, непременно постъпвам по различен начин от масата хора, тъй като широката народняшка общност разсъждава емоционално. Хората по подразбиране смятат, че понеже чувстват как да постъпят, чувството им е нещо добро и ако аз не го зачитам, значи съм лош човек. Това обаче не значи, че нямам своите добри мотиви и своите притеснения за света. Едно от нещата, които ме притесняват, е именно тази заливаща народнящина, която вече започва да се простира до опасни нива в медиите и в политиката. Ученият не робува на това, което другият чувства, че е правилно. Ученият се интересува единствено от истината. При това истината такава, каквато е, а не такава, каквато се харесва на другите. Понеже истината много често не се харесва на другите, резултатът е бавен обществен отговор към новите открития, към новите начини на мислене и дори се появяват движения, които целят да накажат учения.

Никой не е казал, че само елитът "става", а останалите - не. Никой не защитава тази теза. Един обикновен човек от народа, стига да иска, може да седне на трибуквието, да чете и да се образова. Когато е добил нужното образование, той вече може да се изявява като експерт. Хубаво споменаваш това за квадратната и плоската земя. Днес всеки неизкушен от науката, както пишеше някъде в линковете по-горе, има мнение за формата на Земята, за ГМО, ядрената енергетика и за еволюционната теория. Но никой от тези лаици не може да даде становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс, нали Разлика обаче между изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс и останалите въпроси обаче няма. При всички случаи се изисква компетентност. И тъй, не става въпрос за това, че не-елитът едва ли не пасе трева. Става въпрос за това обикновеният представител на стадното мислене да не се изявява като пастир

Работата е там, че истинските гении се срещат много рядко. Изключително рядко - единици са не за България, а в световен мащаб. А непризнатите гении, които цял живот ги тъпчат и получават признание късно, обикновено след смъртта си, се срещат още по-рядко. Истински непризнат гений за родните ширини е бил Христо Ботев. Човекът е написал всичко на всичко 20 стихотворения, между които и онова, в което се казва : "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани". И са уникални за българската литература. Получил е своето признание дълги години след Освобождението. Но Ботев е един за поколения наред. За сметка на това светът е пълен с непризнати претенденти за слава. Винаги ги е имало тези неоценени, не особено надарени люде. Няколко години преди Иван Вазов да напише "Под игото", в България се чете произведението на Нягул Семков "Ничтожна фамилия и въздушна природа". Безспорно уникална космология, в която се търсят отговорите на екзистенциални въпроси като "Защо има человек нос и текат саполи?" Препоръчвам на всеки самороден талант да прочете тая книжчица. Освен това непризнатите гении са почти винаги в сферата на изкуството. Не се е появил все още този, който е счел всички предходни учени за некадърници, отрекъл е постигнатото от тях и същевременно е открил нещо велико. Исак Нютон е казал "Дори и да съм видял нещо повече, то е, защото съм стоял върху раменете на гиганти". Галилео Галилей също не е самоук отрицател на всичко останало, той е завършил в университета в Пиза и е изчел доста философии, преди да стане откривател. От един век насам е пълно с хора, които отричат Айнщайн. Най-често това са хора без физично образование, самоуки, които само претендират, че са получили прозрение. Независимо от това те пълнят дискусионните форуми с глупостите си. Даже наскоро Наука Офнюз даде поле за изява на един такъв ( http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chitatel-na-Nauka-OFFNews-Ajnshtajn-ne-e-prav-Eto-zashto_38870.html плюс отговор тук: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fizik-ot-SU-Garazhnite-genii-gubiat-i-tazi-bitka_38879.html ) А сега с идеята, че Земята е плоска и че правителствата крият, разбирам, че има нов вид гении, които са достатъчно компетентни, че да отрекат не само Айнщайн, но дори Нютон, Галилей и Коперник. Честито! Добре че има Фейсбук и Ютуб, за да ги пълнят с простотиите си. Навремето Божан Божков, мой приятел и физик, нарече такива хора "гаражни гении". Между другото има си научно обяснение защо има посредствени хора без особен талант, но с голямо самочувствие - нарича се ефект на Дънинг-Крюгер.