SAlexandrov

Изучаването на системата TRAPPIST-1 се сблъска с неочаквано усложнение Повърхността на звездата от системата TRAPPIST-1 е силно променлива и това усложнява анализите 28 септември 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Една от най-вълнуващите планетарни системи, която учените откриха през 2017 г., е системата TRAPPIST-1 и тя незабавно стана популярна заради седемте си планети с размер, близък до този на Земята, като три от тях са в т.нар. “обитаема зона” около своята звезда – регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Вчера излезе поредната научна статия за планетарната система и тя разкрива, че учените са се сблъскали с неочаквано усложнение. Всичките седем планети биват редовно наблюдавани посредством космическия телескоп “Джеймс Уеб”, а много от наблюденията вече биват анализирани. Екипът на статията, публикувана в сп. Astrophysical Journal Letters, с водещ автор Оливия Джим, разкрива първите си резултати за TRAPPIST-1b. TRAPPIST-1b е най-близката до звездата планета и температурите ѝ са около 230oC – т.е. счита се, че тази планета е негостоприемна. Но от друга страна, ако TRAPPIST-1b притежава атмосфера, по-високите температури биха я удебелили и биха я направили по-лесна за изследване. До този момент учените са изучили два пасажа на TRAPPIST-1b. Чрез наблюдения при различна дължина на вълната и измервайки количеството абсорбирана светлина (т.нар. трансмисионна спектроскопия), изследователите са се опитали да разберат какви са молекулите в атмосферата. Получени са следните спектри по време на двата пасажа: На тези спектри се виждат следните неща: Определени характеристики, които зависят от дължината на вълната (вероятно атмосфера?) Двете наблюдения изглеждат много различни. Последното е изключително изненадващо. Би следвало да има повторяемост на резултатите, тъй като се наблюдава едно и също – планетарна атмосфера. Какво се случва? След сериозен анализ, учените стигат до следното заключение: причината за разликите при двете наблюдения се корени в особеностите на звездата. Звездата TRAPPIST-1 притежава много разнородна повърхност – на нея има студени региони, както и горещи петна, носещи названието факули. Те са неравномерно разпределени. Когато този фактор бъде вкаран в моделите, учените разбират защо двете наблюдения от “Джеймс Уеб” се различават – просто при двата пасажа имаме две различни страни на звездата с различни горещи и студени региони. И това неимоверно усложнява интерпретациите за характеристиките на планетарните атмосфери. Разбира се, това не означава, че учените не са успели да научат нищо за самата планета TRAPPIST-1b. Например, вече е изяснено, че планетата не притежава плътна атмосфера, доминирана от водород. Но съществуват много други сценарии за възможни атмосфери (вкл. сценарий, при който TRAPPIST-1b няма атмосфера), които са съвместими с наличните данни от “Джеймс Уеб”. Със сигурност възникналите усложнения ще се отразят и при изучаването на трите планети от обитаемата зона. Така че учените са категорични, че първо трябва да разберат точно поведението на звездата, преди да се правят заключения за планетите. Източник: научната публикация в The Astrophysical Journal Letter https://cosmos.1.bg/space/2023/09/28/trappist-1-complications/

Блу Ориджин най-накрая се отърва от Боб Смит Блу Ориджин има само суборбитален кораб, но за 23-годишното си съществуване фирмата не е пратила дори един прост спътник в орбита. Photo credit : Blue Origin 26 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Най-сетне: след шестгодишно катастрофално управление, Боб Смит, изпълнителният директор на Блу Ориджин, напуска основаната от Джеф Безос космическа компания! Новината бе съобщена от Арс Текника – един от най-авторитетните сайтове за космонавтика. За тези от вас, които не знаят скорошната история на Блу Ориджин, я припомням тук: през 2016 г. Джеф Безос иска да превърне фирмата от обикновен стартъп в просперираща аерокосмическа компания – и най-вече да печели правителствени договори като СпейсЕкс. За тази цел Безос се опитва да привлече на своя страна изпълнителната директорка на СпейсЕкс Гуин Шотуел. Но независимо колко е примамлива офертата, Шотуел е вярна на Илон Мъск и директно отказва на Безос. След още година издирване, Безос успява да привлече Боб Смит, който по това време е старши мениджър в Хъниуел Аероспейс – традиционна аерокосмическа фирма, основана през далечната 1936 година. Това се оказва фатална грешка – Смит не е човекът, който има предприемаческа мисъл, характерна за новия “НюСпейс” отрасъл. Той започва да ръководи Блу Ориджин както се ръководи стара компания от типа на Боинг. Ако има една област, в която Смит е успял, то е да разшири фирмата – през 2017 г. за Блу Ориджин работят 1 500 души, а сега те са 11 000. Но голяма част от тези хора пристигат от стари компании като Боинг, Локхийд Мартин и Нортроп Груман. Само 1.7% от кандидатите са стажанти. А и младите хора предпочитат да работят за СпейсЕкс – фирмата, която е считана за “Харвардът на ракетостроенето”. Резултатът шест години по-късно: Блу Ориджин напълно отсъства от космическия пазар. Суборбиталният кораб “Ню Шепърд” е извън експлоатация вече близо година заради авария, двигателите “BE-4”, които фирмата трябваше да доставя на Юнайтед Лонч Алайънс вместо досега използваните руски “РД-180”, се бавеха до безкрай, орбиталната ракета “Ню Глен” все още не е готова. И докато ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” са летели 258 пъти, от основаването си през септември 2000 г. досега Блу Ориджин не е изстреляла и един прост микроспътник. Какво следва оттук насетне? Боб Смит ще бъде заменен от Дейв Лимп, който за тази цел напусна длъжността вицепрезидент на Амазон за продажби и услуги. Той е работил за Кайпър, Киндъл и Алекса. Като цяло периодът му в Амазон се счита за белязан както от успехи, така и от падения, като основната причина за угасването на звездата на Лимп напоследък се счита именно гласовият асистент Алекса. Някои потребители наричат Алекса “колосален провал”, а Амазон са загубили 10 000 работни места. През Лимп предстоят сериозни предизвикателства – Блу Ориджин не просто трябва да доставя ракетни двигатели и да завърши орбиталната си ракета “Ню Глен”, а фирмата има проект за орбитална станция “Орбитал Рийф” и освен това е втората компния, избрана от НАСА да строи пилотиран модул за кацане на Луната. Така че, Алекса, изпрати най-сетне нещо в орбита. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/26/blue-origin-bob-smith/

Нов сблъсък между регулатор и частник: капсулата на Варда не може да се върне на Земята Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space 26 септември 2023 г. 07:30 ч. Светослав Александров. На фона на грандиозния успех на астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс”, друга възвръщаема мисия не може да се завърне на Земята – и то не по технически причини. Федералната авиационна администрация отказва да издаде лиценз за кацането на капсулата на Варда – фирмата, съоснована от българина Делян Аспарухов. Това съвсем не е първият сблъсък между частната космическа индустрия и американските регулатори. Вторият “Старшип” на Илон Мъск е в техническа готовност за полет, преминал е през последното си (статично огнево) изпитание, но за да може да излети, наземната площадка трябва да бъде сертифицирана от агенцията за рибовъдство и дивеч. Това е процес, който може да отнеме от 30 до 135 дни. Вчера Федералната комуникационна комисия лицензира “Старшип” за полет през 2024 г., което практически елиминира вероятността за старт до Нова година. “Неприемливо е”, коментира Мъск. “Абсурдно е, че СпейсЕкс може да построи ракета по-бързо от това те да си прехвърлят документацията”. Що се касае до Варда, капсулата съдържа първото произведено в космоса лекарство ритонавир. Според фирмата всички системи на борда на космическия кораб са в отлично състояние и той може да престои в космоса още година. Това дава достатъчно време на компанията да се разбере с регулатора и да получи желания лиценз. Напомням на читателите, че мисията на Варда излетя на 13 юни тази година и първоначалните планове предвиждаха тя да се завърне на Земята още в средата на юли. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/26/varda-space-capsule-cant-get-home/

УСПЕХ: Астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс се завърна на Земята! На кадъра: капсулата на “Озирис-Рекс” със събраните астероидни проби след днешното ѝ кацане на Земята. Photo credit : NASA TV 24 септември 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 17:52 ч. българско време астероидната мисия на НАСА “Озирис-Рекс” се завърна на Земята посредством меко кацане в района на пустинята на щата Юта! Така с пълен успех завърши епичното 7-годишно двупосочно пътешествие до астероида Бену, което включваше излитане от Земята, кацане на повърхността на астероида, събиране на проби, излитане от повърхността на Бену, пътешествие обратно към нашата планета и кацане на Земята. Днешното приземяване не бе съвсем безпроблемно – основният парашут се разтвори на височина 6 000 метра вместо планираните 1 500 метра. Това доведе и до кацане три минути по-рано от предвиденото. Но е факт, че в крайна сметка всичко завърши благополучно. Сертификат, връчен от екипа на CosmoQuest на Светослав Александров за картографирането на астероида Бену А мисията бе изключително трудна и с много неясности и предизвикателства. Когато “Озирис-Рекс” пристигна в орбита около Бену на 31-ви декември 2018 г., стана ясно, че повърхността на астероида е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Кадри от кацането на астероида Бену, получени на 20 октомври 2020 година. Photo credit : NASA Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену Но с това предизвикателствата не спряха. На 20-ти октомври 2020 г., когато “Озирис-Рекс” направи своето кацане върху основното място Найтингейл, се оказа, че повърхността на астероида не е твърда! Роботизираната мисия все едно се спусна върху плаващи пясъци. От технологична гледна точка кацането бе меко, при скорост 10 сантиметра в секунда, но веднага след достигането на повърхността “Озирис-Рекс” потъна с 10 сантиметра… и продължи да потъва, докато бе достигната дълбочина от 50 сантиметра. За огромно щастие дригателите на космическия апарат се задействаха и успяха да го оттласнат обратно, преди да потъне – но за щастие след като материалът бе събран успешно. Какво следва след днешното завръщане на “Озирис-Рекс” на Земята? Според Данте Лаурета, ръководителят на мисията, контейнерът с пробите ще бъде отворен до няколко дни, вероятно още утре. Учените ще се докоснат до материал от небесно тяло, никога недокосван досега от човешка ръка! НАСА ни информира, че “Озирис-Рекс” бе най-сложната възвръщаема мисия, проведена след края на епохата “Аполо”, когато астронавти за последен път събираха проби от Луната през декември 1972 година. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-returns-earth/

Днес е денят на завръщането на астероидната мисия на НАСА Озирис-Рекс! Илюстрация: капсулата с проби от астероида Бену навлиза в земната атмосфера. Image credit : NASA 24 септември 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Днес е изключително важен ден за космонавтиката – предстои завръщането на Земята на астероидната мисия “Озирис-Рекс” – най-сложната възвръщаема мисия, провеждана от НАСА след приключването на лунната програма “Аполо”! Ако всичко протече според плановете, спускаемата капсула с пробите от астероида Бену ще се раздели от кораба-майка в 13:42 ч. българско време. Четири часа по-късно, в 17:55 ч. българско време, капсулата ще кацне посредством парашут сред пустинята на американския щат Юта. През това време корабът-майка ще се опита да се отдалечи от Земята, за да не навлезе и той в атмосферата, след което ще продължи по своя път към астероида Апофис, като мисията ще има ново име: “Озирис-Апекс”. Невероятно е, че “Озирис-Рекс” приключва – когато роботизираната мисия бе изстреляна на 8 септември 2016 г., 2023-та ни изглеждаше далеч в бъдещето. През това време, на 31-ви декември 2018 г., космическият апарат благополучно влезе в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида. Днес очакваме с нетърпение завръщането на тези проби и стискаме палци всичко да мине наред! Гледайте на живо завръщането по НАСА ТВ тук: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/24/osiris-rex-to-return-today/

Аз изгледах Вызов – филмът, заснет в космоса 23 септември 2023 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни един от редовните читатели на КОСМОС БГ ми изпрати копие от руския филм “Вызов” – т.нар. първи филм, заснет в космоса. Реших да го изгледам и да разкажа в това ревю мнението си за него – все пак това вероятно е най-забележителното постижение за пилотираната руска космонавтика след 90-те и е емблематично за епохата “Рогозин”, т.е. докато Дмитрий Рогозин управляваше Роскосмос. За тези от вас, които не са запознати, напомням историята на “Вызов”. В началото на 2021 г. Русия се готвеше да отпразнува 60-годишнината от изстрелването на Юрий Гагарин и на дневен ред бе поставен въпросът какво постижение може да се направи в срок, което да демонстрира, че руснаците все още са велика сила в космонавтиката. Но това се оказа трудна задача – разработката на новите руски ракети и пилотирани космически кораби продължаваше (и все още продължава) да се бави. Даже злополучната лунна мисия “Луна-25” киснеше още в хангара без изглед да бъде завършена наскоро. Появи се обаче неочаквана възможност да бъдат натирени носовете на американците – година по-рано Том Круз бе обявил своето намерение да лети в космоса и да снима екшън. Реално това (снимането на филм в космоса) бе единственото технологично постижимо нещо, което руснаците можеха да направят в срок и да изпреварят Щатите. След като Круз отложи проекта си за по-далечно бъдеще, “победата” на Русия в импровизираната “космическа надпревара” бе практически гарантирана. Речено-сторено. Руската национална телевизия “Първи канал” и Роскосмос си стиснаха ръцете и бъдещият филм “Вызов” бе предопределен да бъде продуциран от Дмитрий Рогозин (тогавашният шеф на Роскосмос) и Константин Ернст (изпълнителният директор на “Първи Канал”). Сюжетът също бе избистрен – космонавт претърпява травма на МКС и за тази цел до станцията трябва да бъде изпратена лекарка. Е, оставаше да бъде подбран подходящият екип за изпълнението – за пилотирания кораб “Союз МС-19”, който бе насрочен да лети в края на 2021 г., за командир бе назначен професионалният космонавт Антон Шкаплеров. Към него се присъединиха режисьорът Клим Шипенко и актрисата Юлия Пересилд, която изигра ролята на лекарката. Мисията на “Союз МС-19” бе изпълнена на фона на огромното недоволство от космонавти и учени от руската космическа програма, които се ядосваха, че заснемането на филм в космоса разстройва графика им и нарушава провеждането на научните експерименти. Легендарният космонавт Сергей Крикальов, който е директор на пилотираната космонавтика към Роскосмос, бе уволнен и впоследствие беше върнат на поста си само след протести на работниците. Но тогава Дмитрий Рогозин бе влиятелно лице, радваше се на цялата протекция на Владимир Путин и налагаше политиката си без да се церемони. Мисията “Союз МС-19” бе изпълнена, Шипенко и Пересилд заснеха филма и той доживя своята премиера през април 2023 година – навръх 62-годишнината от Гагарин. Заради войната в Украйна “Вызов” имаше силно ограничена премиера и аудитория. Филмът бе излъчен основно в кината в Русия, а единствената “западна” държава, където зрителите се радваха на неговото съществуване, бе Сърбия – най-верният сателит на Русия на Балканите и родина на един от актьорите – Милош Бикович. Както и да е, аз намерих начин да се сдобия с “първия филм, сниман в космоса”. С дебелото уточнение, че не е първият филм, сниман в космоса, въпреки гръмкия лозунг на корицата. “Вызов” не е сниман изцяло в космоса, тъй като в него има много кадри и от Земята. Първият филм, сниман изцяло в космоса, е късометражният американски “Апогей на страха”. Освен него, през 1984 г. съветският дългометражен филм “Завръщане от орбита” е бил сниман частично на станцията “Салют 7”. Е, що се касае до дългометражни филми, сега, като включим и “Вызов”, има поне една област от космонавтиката, в която Русия изпреварва САЩ. И какво ми е впечатлението? Първо, филмът е гледаем. Не е брутална скука, не заспах на него, има що-годе приличен сюжет (дори и да го знаех предварително), успя да задържи вниманието ми. Космическите пейзажи от и извън борда на МКС са изключително красиви. Тук отново правя дебело уточнение – операцията на космонавта е била снимана на Земята. В космоса са били снимани единствено кадрите как Юлия Пересилд се разхожда из МКС и как косата ѝ се вее в безтегловност. Дотук за “първия космически филм”, а ако руският данъкоплатец, платил $50 милиона за полета на “Союз МС-19” от джоба си, имаше свободата да изразява мнението си, със сигурност щеше да попита “оти ручахме жабетата”. Не само това е най-скъпата кинопродукция в Русия, платена с държавния бюджет, но за да могат да гледат “Вызов”, руските зрители трябва още веднъж да платят от джоба си за билет в киното. Второ, филмът е изцяло пропаганден, както може и да се очаква от продуцент Дмитрий Рогозин. В началото на прожекцията ще научите, че инцидентът с космическите отломки, ранил злополучния космонавт, се е случил на “космическата станция”. Името “Международна космическа станция” се споменава някъде към средата. Въобще – положени са всички усилия, за да се изкара тази станция руска и американците да отсъстват. Казва ни се единствено, че там някъде си има американски сегмент и единствената роля на американците е да преработват урината в питейна вода. Американците не са стъпвали на Луната според сюжета на “Вызов” – наземният персонал изнася реч пред лекарката, че космонавтите не са се отдалечавали от Земята на по-голямо разстояние от 400 километра. Това означава, че лунните експедиции, полетът на “Джемини 11” до разстояние 1 372 километра, ремонтите на телескопа “Хъбъл” от совалките и изстрелването на мисията “Инспирейшън 4” с кораба на СпейсЕкс “Крю Драгън” до 585-километрова орбита никога не са се случвали. Забележително, има някои неща, които филмът “Вызов” представя изключително точно и сред тях е легендарната руска корупция. Дъщерята на лекарката пребива своя съученичка, която се оказва дъщеря на районен прокурор. Прокурорът започва преследване по съдебен ред, което е спряно единствено след обаждане от Владимир Путин (има драматична сцена, при която телефонът на прокурора звъни и той се обръща назад, гледайки към портрета на диктатора). Все пак репутацията на лекарката, която следва да извърши първата в историята космическа операция, трябва да се спаси. Клим Шипенко не е лош режисьор – неговият най-голям успех е филмът “Салют 7”, в който се разказва за спасяването на станцията със същото име от екипажа на “Союз Т-13” (спасяването в реалния живот, както и филмът, са считани в Русия за аналози на “Аполо 13”). Бих казал, че като изключим пропагандата и изопачаването на историческите факти, “Вызов” съвсем не е филм, лишен от качества – по-скоро е посредствен, отколкото лош. Но гледайки купища филми, започвайки със “Салют 7”, продължим с “Аполо 13”, “Армагедон”, “Междузвездни войни” и прочие и прочие… и сравним тези с “Вызов”, стои въпросът – кому бе нужно да се изстрелва космически кораб в орбита, за да се снима филм? Космическите сцени лесно могат да се направят и на Земята. Но този въпрос не може да получи добър отговор, ако пренебрегнем пропагандата. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/23/vizov-space-movie/

Джеймс Уеб откри, че океанът на юпитерианската луна Европа е богат на въглерод! Снимка на Европа, заснета от телескопа “Джеймс Уеб”. Credits: Science Credit: Geronimo Villanueva (NASA/GSFC), Samantha Trumbo (Cornell Univ.), NASA, ESA, CSA. Image Processing Credit: Geronimo Villanueva (NASA/GSFC), Alyssa Pagan (STScI) 22 септември 2023 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” направи важно откритие за Европа, луната на Юпитер, което сериозно повишава вероятността в нейния океан да има живот! Два независими научни екипа от САЩ, работещи с данни от “Джеймс Уеб”, са решили да използват прибора NIRCam, за да картографират разпределението на въглеродния диоксид върху повърхността на Европа. Резултатите са публикувани в списанието “Сайънс” в две отделни научни статии. Изводите са едни и същи. Най-голямата концентрация на CO2 бе намерена в регион, широк 1 800 километра, на име Тара Регио. Там теренът е пресечен и хаотичен. Предполага се, че причината за хаоса е топла вода от подповърхностния океан на Европа, която периодично се издига и топи леда на повърхността, след което настъпва повторно замръзване. Учените отхвърлят възможността този въглероден диоксид да е попаднал някъде отвън, примерно от метеоритите, така че те са категорични, че става въпрос за произход от вътрешността на Европа – най-вероятно от океана. Освен това CO2-молекулата не е стабилна на повърхността на Европа, така че най-вероятно въглеродният диоксид е бил натрупан сравнително наскоро. Защо откритието е важно? Животът, който познаваме на Земята, е базиран на въглерод, а това е първото доказателство за съществуването на въглерод в океана на Европа! Разбира се, това още не е категорично доказателство, че на Европа наистина има живи организми, но шансът затова съществено нарасна. Към луните на Юпитер вече пътува мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) “Джус”, а догодна предстои изстрелването и на мисията на НАСА “Европа Клипер”. Така че подробното изучаване на Европа от космически апарати тепърва предстои! За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/22/jwst-europa-discovery/

Японската лунна мисия SLIM с първа снимка на Земята от космоса Снимка на Земята, направена от SLIM. Photo credit : JAXA 22 септември 2023 г. 09:10 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия SLIM, която бе изстреляна към Луната на 7-ми септември, засне своята първа фотография на Земята от космоса. Както се съобщава в официалния акаунт на мисията в социалната мрежа X, това бе важно с цел потвърждаване функционалността на камерата, тъй като тя ще се използва по време на лунното кацане за локализация на кратери и опасности. С оглед на това, че основната задача е бърза обработка на фотографиите от изкуствения интелект, докато SLIM се спуска, камерата е черно-бяла. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/22/slim-first-photo-earth/

Камерите на НАСА изготвиха най-подробната снимка на Южния полюс на Луната! Снимката, изготвена с помощта на камерите на НАСА на “Лунар Риконисънс Орбитър” и “Данури”. Photo credit : NASA/KARI/ASU 20 септември 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Мощните космически камери на НАСА, разположени на борда на американската мисия “Лунар Риконисънс Орбитър” и на южнокорейската “Данури”, успяха да изготвят съвместно най-подробното мозаечно изображение на Южния полюс на Луната. Виждат се даже характеристиките на вечнозатъмнения кратер Шакълтън! Защо се използват данни от две камери? Камерата с висока резолюция на “Лунар Риконисънс Орбитър” може да заснема от окололунна орбита малки предмети като скали или останки от апарати на лунната повърхност, но за съжаление нейните възможности да снима сенчестите региони са силно ограничени. Разположената на “Данури” камера “Шадоукам”, също разработена от американския център Малин Спейс Сайънс Систъм и от Държавния университет в Аризона, притежава 200 пъти по-голяма чувствителност. Тя може да заснема дъната на кратерите, до които никога не достига пряка слънчева светлина, благодарение на отразената светлина от околните геологични формации или от Земята. От друга страна пък “Шадоукам” не може да снима директно осветените региони на Луната и подобен опит за фотографиране води до преекспонирани изображения. Затова учените комбинират данни от двете камери, за да изготвят комплексна карта на околния терен. Няма спор – всички държави са се насочили към Луната, като основният цел днес е Южният полюс. Сред тези вечнозатъмнени полярни кратери се намират водни залежи и евентуално други суровини. Миналият месец Индия влезе в историята на космонавтиката, като се превърна първата държава, кацнала сред южните полярни региони, макар и не близо до Шакълтън. Междувременно руската мисия “Луна-25”, която също трябваше да кацне там, се разби. Що се касае до САЩ, засега стратегията е посредством “Лунар Риконисънс Орбитър” и “Данури” да се изготвят подробни карти, които ще помогнат при кацането на бъдещата пилотирана експедиция “Артемис 3”. Нейният полет е насрочен за не по-рано от 2025 г. и това ще е първото пилотирано лунно кацане след края на програмата “Аполо”. Междувременно догодина очакваме старта на “Артемис 2” – първата пилотирана обиколка на Луната от епохата “Аполо” насам. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/20/nasa-cameras-most-detailed-photo/

Ще заработи ли отново Чандраян-3 след края на лунната нощ? 20 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес Слънцето ще изгрее за пръв път в региона, където се намира индийската лунна мисия “Чандраян-3”, след приключването на двуседмичната нощ на естествения ни спътник. Големият въпрос е: ще заработят ли отново спускаемият апарат “Викрам” и луноходът “Прагиян”? През месец август Индия влезе в историята на космонавтиката като четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на Луната. Но докато съветските и китайските луноходи са били оборудвани с радиоизотопни нагреватели, позволяващи им да работят месеци наред (в случая с китайския “Юту 2” той функционира от 2019 г. до ден днешен), нито “Викрам”, нито “Прагиян” притежават такива. Така че дали електронните им компоненти са издържали суровите температури, които със сигурност са паднали до -190oC, остава отворен въпрос. Днес, в сряда, слънцето изгрява отново в региона, като в началото на деня Слънцето ще започне да се издига при ъгъл Oo и в края на деня ще достигне 13o. Оптималният ъгъл на издигане, за да могат да работят научните прибори, е 6-9o. Но дали Слънцето е достатъчно високо е само единият от факторите, съобщава индийският журналист Четан Кумар. Температурите на борда на “Викрам” и “Прагиян” също трябва да достигнат до определена стойност, за да заработят системите. Така че съдбата на мисия “Чандраян-3” ще стане ясна до 21 или 22 септември. Ако мисията изобщо се “събуди” след лунната нощ, то най-вероятно ще е утре или вдругиден. Индийската космическа агенция обаче съобщава, че основната работа вече е завършила и евентуална разширена мисия би била просто бонус. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/20/will-chandrayaan-3-work-again/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета с рециклирана степен за 17-ти рекорден път! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 септември 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс постави нов рекорд в сферата на възвръщаемостта, след като тази сутрин в 06:38 ч. българско време беше изстреляна ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, за която днешната мисия бе седемнадесета. В орбита бяха изведени благополучно нови 22 спътника от интернет групировката на Илон Мъск “Старлинк”. Макар и с 16 предишни мисии, нямаше никакви проблеми за първата степен, иначе известна под сериен номер “B1060”. На осмата минута тя се приземи благополучно върху първата степен “Недоимък на достойнство” и е готова да бъде подготвена за ново изстрелване. По-рано през тази година СпейсЕкс сертифицира първите степени на “Фалкън” за изпълнението на 20 орбитални изстрелвания. Общо днешната мисия бе 65-та за СпейсЕкс през 2023 година (66-та, ако броим и “Старшип”). Огромната част от полетите на фирмата на Мъск продължават да са по програмата “Старлинк”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/20/spacex-recycled-first-stage-record/

АВАРИЯ: Частна американска ракета Електрон не успя да изведе спътник на Капела Спейс! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 19 септември 2023 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Комерсиалната ракета “Електрон”, разработена от американската фирма Рокет Лаб, претърпя авария днес след изстрелването си в 09:56 ч. българско време от космодрума Махия в Нова Зеландия. Беше загубен радарен спътник, собственост на компанията Капела Спейс. Кадрите показват успешно разделяне на степените, но скоро след това двигателят на втората степен не се е запалил по план. “Тежък ден. Моите най-дълбоки извинения към партньорите ни от Капела Спейс. Екипът вече работи по установяването на основната причина. Ще я намерим, оправим и ще се върнем бързо на стартовата площадка”, съобщи Питър Бек, изпълнителният директор на Рокет Лаб, в социалната мрежа Х. През изминалите две години фирмата Рокет Лаб се наложи като втората най-иновативна компания в САЩ след СпейсЕкс. Тя бе втората фирма, която започна да връща степените на ракетите си след орбитален полет, а миналия месец бе проведено изстрелване с рециклиран двигател. Рокет Лаб е разработила модул “Фотон” за довеждане на комерсиални и междупланетни мисии, а миналата година компанията изстреля благополучно мисията на НАСА “Кепстоун”, която до ден днешен работи в орбита около Луната. Но днешната авария е четвърта от общо 41 изстрелвания на ракетата “Електрон”, което означава, че към настоящия момент аварийността възлиза над 9%. Това повдига сериозни въпроси за бъдещето на Рокет Лаб и ракетата, особено отчитайки факта, че живеем в свят не просто доминиран от СпейсЕкс, а ракетите на Илон Мъск “Фалкън 9” са най-надеждните, създавани някога. В началото на 2022 г. “Фалкън 9” проведоха 112 последователни безпроблемни полета, с което изравниха по надеждност руските “Союз”, а през 2023 г. ракетите на СпейсЕкс вече имат два пъти повече последователни успешни стартове от “Союз”. Трудно е да си представим, че на пазара има нужда от ненадеждни ракети, било то и възвръщаеми, на фона на показаното от СпейсЕкс. Видеозапис от аварията: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/19/electron-launch-failure/

Научният портал на НАСА отрази тези от нас с принос към астероидните проучвания Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons 19 септември 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 18-ти септември, порталът на НАСА за наука отрази 115-те доброволци, включително аз (S. Alexandrov), които сме направили открития в рамките на гражданския изследователски проект Daily Minor Planet. Както съобщава американската космическа агенция, официалната международна организация, отговаряща за събирането на данни за астероидите, кометите и малките планети в Слънчевата система, носи названието Minor Planet Center. Журналът на организацията MPC 163237-164686, отразява тези 115 от нас като “измерватели” – т.е. ние сме дали своя принос към установяването на орбитите на небесните тела в Слънчевата система. През първите два месеца от своето съществуване, проектът Daily Minor Planet е довел до откритието на 200 астероида от главния пояс и 16 близкоземни астероида. Проектът набира още участници, които да търсят астероиди. Линк и източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/19/nasa-daily-minor-planet/

Международната космическа станция е замислена по такъв начин, че има руски и американски сегмент. Съответно там винаги трябва да има поне един руснак и един американец. Ето защо американските кораби "Крю Драгън" извозват по един руснак, а руските "Союз" - по един американец. Тези "смесени" екипажи гарантират, че ако "Крю Драгън" или "Союз" претърпи катастрофална авария, това няма да доведе до проблеми в експлоатацията на МКС.

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс пристигна край брега на пресъхналото марсианско езеро! Снимка, заснета от “Пърсъвиърънс” от повърхността на Марс вчера, на 16-ти септември. В долната част на изображението се вижда и хеликоптерът “Инджинюъти”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 17 септември 2023 г. 15:50 ч. Светослав Александров. След повече от две години придвижване на повърхността на Марс, марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” най-после пристигна на брега на пресъхналото езеро, което някога се е намерило в района на днешния кратер Йезеро. Научните екипи дълго очакваха този миг да настъпи. В близост до брега се намира скален нанос, който още преди години е бил наблюдаван от орбиталните мисии и наличието му е изиграло решаваща роля именно кратерът Йезеро да бъде избран за мястото, където НАСА да изпрати “Пърсъвиърънс”. Това е така, защото тези скали съдържат минерали, наречени карбонати. Предполага се, че в далечното минало вълните на езерото са се разбивали върху брега и са натрупвали тези карбонати. Карбонатите са интересни за учените поради две основни причини. Първо, те биха предоставили информация за някогашната атмосфера на Марс, когато е била още плътна. Тези минерали се формират посредством серия от химични реакции, при които въглеродният диоксид (CO2) взаимодейства с водата. Изучавайки количеството, разпределението и изотопния състав на карбонатите, изследователите ще разберат какво е било съдържанието на въглеродния диоксид в марсианската атмосфера преди милиарди години и ще могат да научат повече неща за климатичната история на Червената планета. Второ, карбонатите представляват идеалната среда, в която биха се съхранили фосилите от някогашния живот на Марс, ако такъв изобщо е съществувал. На Земята карбонатите се образуват около клетките на микроорганизмите, капсуловат ги и ги преобразуват във фосили. Веднъж щом даден микроорганизъм бива превърнат във фосил, той може да се запази в продължение на милиони години. На нашата планета някои от най-старите фосили се наричат строматолити, като те са се образували под влиянието на древни цианобактерии. Макар че учените още не знаят какви са механизмите, довели до формирането на карбонатите на Марс, те нямат търпение да започнат изучаването на скалите край брега на Йезеро. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/17/perseverance-ancient-shoreline/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-24 излетя и се скачи с МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos/Ivan Timoshenko 15 септември 2023 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Днес Русия успя да постигне нещо, което не е постигала в продължение на близо година – да изстреля космически кораб с екипаж и да го скачи безопасно с Международната космическа станция. Напомням на читателите, че паузата в пилотираните изстрелвания настъпи след като предишният кораб “Союз МС-22” претърпя повреда, свързана с теч на охладител, и екипажът му, състоящ се от руските космонавти Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и американския астронавт Франциско Рубио, трябваше да престои на МКС не половин, а една година. За да бъдат тримата върнати безопасно на Земята, което се очаква да се случи по-късно през този месец, тази пролет Русия изстреля “Союз МС-23” в безпилотен режим. Но да се върнем на днешния полет. “Союз МС-24” излетя в 18:44 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан. Командирът на експедицията е опитният космонавт Олег Кононенко, като настоящият му космически полет е пети за кариерата му. Към него се присъедини руснакът Николай Чуб, който никога досега не е летял в космоса, както и американката Лоръл О’Хара – също без досегашен опит. Кононенко и Чуб се предвижда да живеят цяла година на МКС и да се завърнат на Земята не със сегашния кораб, а с по-следващия. Това е така, защото Русия планира със “Союз МС-25” да бъде изстрелян беларуски космонавт като символ на благодарност, задето Лукашенко позволи на руската войска да премине през нейна територия и да нападне Украйна заради братски чувства към народа на Беларус. Предвижда се това да е жена на име Марина Василевская. Командирът на тази следваща експедиция ще е руският космонавт Олег Новицкий, а заедно с тях ще пътува и американката Трейси Дайсън. Дайсън ще престои шест месеца на МКС, а Новицкий и Василевская ще се завърнат след кратка 12-дневна екскурзия заедно с изстреляната днес О’Хара. Скачването на “Союз МС-24” с МКС бе проведено в автоматичен режим тази вечер в 21:54 ч. българско време. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/15/soyuz-ms-24-launches-docks-iss/

УСПЕХ: Ракетата Алфа на Файърфлай изпълни мисия за американските военни! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Firefly Aerospace 15 септември 2023 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Файърфлай изстреля днес ракетата си “Алфа”, вмъквайки успешно спътник в орбита, за да демонстрира, че е способна да изпълнява мисии своевременно при спешна заявка от американските военни. Фирмата оповести още в края на август, че е в т.нар. “гореща готовност” – очакваше да получи от Космическите сили на САЩ окончателната заповед за старт, като след приемането на заповедта трябваше да изпълни цялостната предстартова подготовка в рамките на 24 часа. Самото изстрелване бе осъществено без забавяния в рамките на първия наличен прозорец, на 27-мия час от заявката. Понеже мисията бе с военен характер, видеоизлъчване на живо не беше предвидено. Напомням на читателите, че към настоящия момент ракетата “Алфа” на Файърфлай е най-мощната орбитална ракета на САЩ, създадена от модерна частна космическа компания, като изключим ненадминатите СпейсЕкс – “Фалкън 9” извежда 23 тона в околоземна орбита. Друга американска ракета, “Електрон” на фирмата Рокет Лаб, може да извежда 300 килограма товар в околоземна орбита. Днес товароподемността на “Алфа” е 1 000 килограма. “Алфа” е двустепенен носител, като и двете степени използват керосин и кислород за гориво. Първата степен притежава четири изцяло американски двигателя “Рийвър” с 736.1 kN тяга. Втората степен има един американски двигател “Лайтнинг” с 10.1 kN тяга. Структурата на ракетата е от въглероден композит. Днешният полет бе трети за “Алфа”. Първият бе на 3 септември 2021 г. и, както е очаквано за дебютите, претърпя провал. Вторият на 1 октомври 2022 г. доведе до успешно вмъкване на спътници в околоземна орбита, но орбитата бе малко по-ниска от предвиденото и те преждевременно навлязоха в земната атмосфера. Днешният, на 15-ти септември, бе напълно успешен. Напомням също така, че скоро Файърфлай ще започне да строи първата степен на ракетата “Антарес” на Нортроп Груман и ще предоставя ракетни двигатели “Миранда” (досега ракетата ползваше украинска първа степен и руски двигатели “РД-181”). Финалният полет на “Антарес” с руски двигатели бе проведен през август. Фирмата е партньор на НАСА за усвояването на Луната в рамките на програмата “Артемис”, като понастоящем тя подготвя две мисии – “Блу Гост 1” и “Блу Гост 2”. Първата от тях ще лети догодина, а втората – през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/15/firefly-launch-military-mission/

Японският лунен апарат SLIM завърши важен период от своята мисия Космическият апарат SLIM, заснет от наземна обсерватория. Photo credit : NASA/JSF/JSGA 15 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Лунният спускаем апарат на Япония SLIM, който беше изстрелян в космоса миналата седмица, завърши важен етап от своята мисия – периодът на критичните операции. Екипите трябваше да се уверят, че SLIM е преминал безпроблемно през изстрелването и сътресенията на ракетата не са му повлияли – и наистина, към този момент телеметричната информация показва, че функционира нормално. Сега мисията продължава в нов етап – т.нар. Фаза в околоземна орбита (да, SLIM все още не е започнал своето пътешествие към Луната и се намира в околоземна орбита). През следващите 20 дни ще бъдат направени пробни включвания на приборите и ще започне подготовкатата за вмъкване в лунна трансферна орбита. За повече информация: JAXA https://cosmos.1.bg/space/2023/09/15/slim-ends-critical-operations/

Русия изяви желание да обучи и изпрати в космоса севернокорейски космонавт Севернокорейският космонавт от известния сериал For All Mankind 13 септември 2023 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днес руският президент Владимир Путин и лидерът на КНДР Ким Чен Ун се срещнаха на космодрума Восточний и една от темите, която се е обсъждала между двете държави, е била за изпращането на севернокорейски космонавт в орбита. Русия съобщава, че може да се ангажира с обучението и изстрелването на севернокореец. Новината бе съобщена от Интерфакс. “Ние говорихме, че при желание от севернокорейската страна може да подготвим и да изстреляме в космоса севернокорейски космонавт”, обяви Дмитрий Песков, прес-секретарят на Путин. “Лидерът на КНДР проявява голям интерес към ракетната техника. Те се опитват да развият космонавтика. Ние пък имаме добри компетенции. Ще им покажем новия космодрум”, оповести самият Путин преди срещата. Тук е коректно да се отбележи, че ако изобщо се стигне до сътрудничество между Северна Корея и Русия за съвместен полет, както съобщава телеграм каналът “Закрытый космос“, това ще е възможно единствено под формата на мисия в ниска околоземна орбита, без тя да включва скачване с Международната космическа станция. Всеки избор на екипаж се съгласува с партньорите по програмата на МКС, а САЩ не биха одобрили севернокореец да се качи на борда на станцията. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/roscosmos-dprk-cosmonaut/

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се завръща с проби от астероид на 24-ти септември На 30-ти август тренировъчен макет на капсулата на “Озирис-Рекс” бе пуснат с хеликоптер, за да могат екипите да изтренират предстоящото завръщане на проби от астероида Бену. Photo credit : NASA/Keegan Barber 13 септември 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. “Озирис-Рекс”, най-сложната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на програмата “Аполо”, започна своето двупосочно пътешествие към астероида Бену през 2016 година. Сега, седем години по-късно, екипите се готвят за триумфалното завръщане със събраните астероидни проби, което е насрочено за 24-ти септември в 18:00 ч. българско време. Като подготовка в неделя “Озирис-Рекс” запали двигателите си, за да промени траекторията си така, че капсулата да е правилно насочена към Земята. Впоследствие, след като капсулата бъде разделена от кораба-майка, той отново ще запали двигателите си, за да не изгори в атмосферата и да прелети край планетата ни. Корабът-майка ще продължи своето ново пътешествие към друг астероид на име Апофис, като мисията ще приеме ново име: “Озирис-Апекс”. Нека да си спомним акцентите от “Озирис-Рекс”: изстрелването бе на 8 септември 2016 г. посредством ракета “Атлас-5”. На 31-ви декември 2018 г. космическият апарат влезе успешно в орбита около астероида Бену, но скоро след това стана ясно, че повърхността му е осеяна с множество скали и опасности – много повече, отколкото наземните телескопични наблюдения загатваха. Наложи се спешно да се картографира повърхността на астероида и да се подбере безопасно място на кацане, като за тази цел НАСА си партнираше с неправителствената организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят – от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Ето защо мисия “Озирис-Рекс” има и българско участие, в това число и от мен (Светослав Александров, автор на блога). Нашата работа не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата “Лунар Орбитър” през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби “Аполо”, така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на “Озирис-Рекс” да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка – цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше – беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места – основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров (т.е. аз) съм работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова – върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци – стикери, емблеми на мисията “Озирис-Рекс”, книжка с описание на експедицията, хартиен модел на “Озирис-Рекс” и стилна значка. От българите Светослав Александров (т.е. аз) получих тази награда. На 20-ти октомври 2020 г. “Озирис-Рекс” се спусна меко върху повърхността на Бену, върху основното място за кацане Найтингейл, и успешно събра проби. Точното количество остава неясно, но се изчислява, че в контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма материал от астероида. А сега предстои грандиозният завършек. Стискаме палци всичко да мине наред и капсулата с проби да кацне на Земята благополучно! https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/osiris-rex-set-to-return-home/

И южнокорейската лунна мисия Данури засне Чандраян-3 Снимка на “Чандраян-3”, получена от южнокорейската орбитална мисия “Данури”. Фото: Министерство на науката на Южна Корея 13 септември 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Корейската космическа мисия “Данури”, която миналата година бе изпратена към орбитата на Луната с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, успя да фотографира кацналата на лунния Южен полюс индийска мисия “Чандраян-3”. Фотографията е била получена на 27-ми август, няколко дни след благополучното кацане. Напомням на читателите, че “Данури” бе първата специализирана мисия до Луната, изстреляна от американската компания СпейсЕкс. Изстрелването беше осъществено на 5-ти август 2022 г. посредством ракета “Фалкън 9”. След няколкомесечно пътуване, “Данури” пристигна в селеноцентрична орбита на 28-ми декември. Основната научна задача започна на 4-ти февруари, след малко повече от месец изпитания. “Данури” изследва Луната с шестте си научни инструмента – три камери, магнитометър, гама-лъчев спектрометър и технологичен демонстратор, който трябва да изпробва безжичен интернет в окололунна орбита. Една от камерите е предоставена от НАСА, останалите прибори са южнокорейски. За повече информация: Yonhap https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/danuri-photographs-chandrayaan-3/

Японската лунна мисия SLIM проведе първата си корекция на орбитата след изстрелването SLIM – илюстрация. Image credit : JAXA 13 септември 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Японската лунна мисия “SLIM”, която бе изстреляна успешно на 7-ми септември, успя за пръв път да коригира орбитата си посредством собствените си двигатели. Както съобщава акаунтът на мисията в социалната мрежа X, двигателите са се запалили на 11-ти септември, докато “SLIM” е била в перигей. Планират се и по-нататъшни запалвания за фина настройка на орбитата. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/slim-first-tcm/

Прототипът SN2 на Стоук премина успешно през статично огнево изпитание Кадър от статичното огнево изпитание. Photo credit : Stoke Space 13 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Вчера американската компания Стоук Спейс оповести в официалния си акаунт на социалната мрежа Х, че е провела успешно статично огнево изпитание на прототипа “SN2”. Прототипът е използван най-вече за наземни изпитания и по думите на компанията всичко, което е могло да бъде научено от него, е вече усвоено и може да се премине към по-нататъшните разработки. Но все пак в близко бъдеще “SN2” предстои да бъде изстрелян на суборбитален тестов полет. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/13/stoke-static-fire/

Русия се готви за първото пилотирано космическо изстрелване след едногодишно прекъсване Снимка от днешното извеждане на ракета “Союз-2.1а” с кораба “Союз МС-24” на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 12 септември 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Стига всичко да мине наред, този петък, на 15-ти септември в 18:44 ч., ще бъде проведено изстрелването на руския пилотиран космически кораб “Союз МС-24” с трима души на борда. Това ще е първият пилотиран пуск след почти година прекъсване, породено от аварията на кораба “Союз МС-22”. Напомням на читателите, че “Союз МС-22” бе изстрелян на 21 септември 2022 г., като на борда му пътуваха космонавтите Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и американският астронавт Франциско Рубио. Два месеца по-късно обаче, на 15-ти декември, беше установен неочакван теч от охладителната система на кораба, а последващото разследване показа наличието на пробойна. В началото на 2023-та година, на 11-ти февруари, се продъни и товарен кораб “Прогрес”. Въпреки че е невероятно случайни попадения на микрометеорити да причинят еднотипна повреда на едно и също място на два различни космически кораба, именно това е официалната версия на Роскосмос. НАСА също не влиза в конфликт и дипломатично подкрепя тази версия. Заради аварията Прокопиев, Петелин и Рубио останаха заклещени на МКС и трябваше на 24-ти февруари следващото изстрелване на “Союз МС-23” да бъде проведено в безпилотен режим, за да може с този кораб тримата да се върнат. Към днешна дата завръщането е предвидено за 27-ми септември. Междувременно експедицията на триото постави рекорд за най-продължителен престой на станцията, а Франциско Рубио по неволя постави рекорд за американец, престоял най-много време в космоса. През последната една година американските пилотирани кораби “Крю Драгън”, разработени от СпейсЕкс, превозваха безпроблемно както американски, така и руски, европейски и японски астронавти до МКС. Корабът “Союз МС-24”, който ще излети на 15-ти септември, ще бъде командван от опитния космонавт Олег Кононенко – ветеран с четири мисии зад гърба си. Към него ще се присъедини Николай Чуб, който никога досега не е летял в космоса. Американката Лоръл О’Хара също ще направи своя космически дебют. Както е видно, Роскосмос продължава да извозва американски астронавти до МКС, но вече не срещу заплащане, а на разменни начала. Досега трима руснаци бяха извозени към станцията с частни американски кораби. Най-важното обаче за Русия е да докаже, че на нея все още може да се разчита за транспортни услуги до МКС. Руските кораби “Союз” се считат до този момент за най-надеждни в целия свят без смъртен случай в продължение на повече от половин век и това е рекорд, който надали ще бъде задминат от друг кораб в близко бъдеще или изобщо някога (тъй като надали вече ще има друг пилотиран кораб, експлоатиран толкова дълго). Но през последните десет години бяха наблюдавани редица тревожни признаци – провалени скачвания, катастрофи на товарни кораби “Прогрес”, три пробойни (освен двете споменати, беше констатирана пробойна и на “Союз МС-09” през 2018 г.) и едно провалено изстрелване на “Союз МС-10” (с успешно спасяване на екипажа, пак през 2018 г.). И не че “Союз” не си остават добри кораби по замисъл, но подозренията, че качеството на производство на компонентите им непрекъснато спада и се стига до голямо количество производствен брак, се засилват. Така че стискаме палци на предстоящото изстрелване на “Союз МС-24”. Все пак, за разлика от катастрофиралата по-рано роботизирана мисия “Луна-25”, този път летят хора и всички искаме те да се завърнат благополучно. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/12/russia-first-crewed-mission-2023/

Джеймс Уеб откри метан и въглероден диоксид в атмосферата на извънслънчева планета! Илюстрация на планетата K2-18b, изготвена на базата на съществуващите научни данни. Photo credit : ESA 11 септември 2023 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” откри за пръв път въглероден диоксид и метан в атмосферата на извънслънчева планета, известна като K2-18b. Предварителните данни (които имат нужда от по-нататъшно потвърждение) показват и наличието на диметил сулфид – вещество, което на Земята може да се образува само от живи организми. Защо откритието е важно? Планетата K2-18b е на 120 светлинни години от Земята и се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда, т.е. в региона, позволяващ водата да съществува в течно агрегатно състояние. Но тази планета няма никакъв аналог в Слънчевата система. Планетите, които обикалят около Слънцето, са най-общо казано скалисти планети (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и гиганти (газови – Юпитер, Сатурн и ледени – Уран и Нептун). Но най-често срещаните планети в Галактиката са от тип, който доскоро не познавахме – по-големи от най-голямата скалиста планета в Слънчевата система (Земята), но по-малки от най-малкия гигант (Нептун). Поради това често биват описвани в научната литература под названието суперземи или мининептуни. Тъй като нямат аналог в Слънчевата система, учените спорят разгорещено за характеристиките на мининептуните. Планетата K2-18b е 8.6 пъти по-масивна от Земята, като учените смятат, че тя е от хипотетичните Хицеански планети (на англ. изразът hycean обединява две думи – hydrogen, т.е. водород, и ocean, океан). С други думи K2-18b вероятно притежава водородна атмосфера, но е покрита с голям воден океан. Понеже “Джеймс Уеб” открива метан и въглероден диоксид, но не и амоняк, това са данни, съвпадащи с наличието на океан. Също така космическият телескоп е събрал предварителни сведения и за наличието на диметил сулфид, който на Земята се получава само от живи организми, най-вече от фитопланктона. Но въпреки откритието на тези вещества, все още е рано да се каже, че на K2-18b има живот. Налице са няколко фактора, които усложняват неговата поява. Планетата, както вече подчертах по-горе, е 8.6 пъти по-масивна, но също така има 2.6 пъти по-голям радиус от Земята. Това предполага, че във вътрешността си има плътна мантия от воден лед под високо налягане, подобно на Нептун, но за разлика от него има и по-тънка водородна атмосфера и океанска повърхност. Възможно е обаче този океан да е твърде горещ, за да позволява на живота за съществува или даже водата да не е в течно агрегатно състояние. Все още има много неща, които не знаем за мининептуните. Такава планета в Слънчевата система все пак няма. Но благодарение на най-мощния астрономически прибор, космическия телескоп “Джеймс Уеб”, булото на загадките лека-полека се повдига. Идентифицирането на атмосферите е сложна задача, тъй като звездата свети много по-ярко със собствена светлина, отколкото свети планетата с отразена светлина. В случая K2-18b периодично прави пасажи, т.е. минава пред диска на звездата си, което означава, че тогава звездната светлина преминава през атмосферата и се променя по начин, който може да бъде изучен от астрономите и така да стане ясен химичният състав. До този момент са проведени само две наблюдения с “Джеймс Уеб”, като още много предстоят. Но и два пасажа бяха достатъчни, за да бъдат получени гореописаните резултати – новият телескоп е толкова прецизен, че едно наблюдение се сравнява с осем наблюдения, провеждани от стария телескоп “Хъбъл” в рамките на много години. Последващите наблюдения, които трябва да потвърдят намереното и да разширят познанията, ще се направят от прибора на “Уеб” MIRI, работещ в средната инфрачервена област. В края на краищата окончателната цел си остава намирането на извънземен живот – и се надяваме, че “Джеймс Уеб” е този космически апарат, който ще може да го направи. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/11/james-webb-methane/