SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе частната спускаема мисия Одисей на път към Луната! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 февруари 2024 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Американските космически компании СпейсЕкс и Интуитив Машинс изстреляха днес успешно частната спускаема мисия “Одисей”, която ще се опита да извърши меко кацане в района на Южния полюс на Луната! Това е втората комерсиална мисия, осъществявана под егидата на програмата на НАСА “Артемис” за подпомагане на фирми, които тепърва трупат опит в областта на полетите до естествения ни спътник. Полетът започна в 08:05 ч. българско време със запалването на двигателите на първата степен ракетата-носител “Фалкън 9”. На 45-тата минута бе отчетено успешно разделяне на “Одисей” от горната степен, с което самостоятелната му мисия започна. Към този момент имаме потвърждение, че “Одисей” се е свързал със Земята и изпраща данни. Снимка от борда на “Фалкън 9”, показваща разделянето на “Одисей” от ракетата. Photo credit : SpaceX Напомням на читателите, че първата комерисална мисия от този тип на име “Перегрин”, разработена от фирмата Астроботик, бе изстреляна през януари и макар че тя не постигна лунно кацане, послужи за оттрениране на технологии, които по-нататък ще се използват за бъдещи роботизирани мисии – в това число на лунохода “Вайпър” в края на тази година. Под израза “УСПЕХ” в заглавието на тази публикация трябва да се разбира, че изстрелването е успешно, космическият апарат “Одисей” се е разделил от горната степен на ракетата-носител и е на правилната траектория към Луната. Това не гарантира, че останалите елементи от полета също ще са успешни. Нещо повече – по-вероятният развой за мекото кацане е провал. НАСА изчислява, че при тези дебютни полети на комерсиални частни лунни мисии шансът за цялостен успех и меко кацане възлиза на между 30% и 50%. Каквото и да се случва, всички новини ще бъдат отразявани подробно на страниците на КОСМОС БГ. От фирмата Интуитив Машинс обаче са уверени, че мисията може да постигне кацане. “Аз съм уверен, че ще кацнем успешно на Луната”, смята Стивън Алтемъс, президент и изпълнителен директор на фирмата. “Направили сме изпитанитя. Тествахме, тествахме и тествахме. Направихме колкото се може повече тестове”. Но предишни фирми, които се опитаха да кацнат на луната – израелската СпейсАйел, международната Айспейс и американската Астроботик, също бяха провеждали тестове, но нито една от тях не сполучи да кацне. За нуждите на днешния полет бе използвана ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”, но с важна модификация. Построеният от Интуитив машинс апарат “Одисей” работи на течен метан и кислород и ръководството на мисията искаше той да бъде зареден колкото се може по-скоро преди старта с тези летливи горива. За тази цел СпейсЕкс се облегна на технологиите от програмата “Старшип”, посредством която астронавти отново трябва да кацнат на Луната през 2026 година. Така че днешното изстрелване послужи като оттрениране на зареждането с гориво при мисиите на “Старшип”. И така, НАСА се завръща на Луната – но не по начина, по който е било през 60-те години, когато близо 5% от федералния бюджет е отивал за лунни мисии. Агенцията вече не разполага с това финансиране, затова бюджетът се преразпределя на малки порции към фирми, които с ограничени ресурси се опитват да постигнат това, което НАСА е постигала преди шест десетилетия с неограничени такива. Договорът, който Интуитив машинс е сключил с НАСА, възлиза на $77 милиона – добра сума, но все пак ограничена. Една от най-важните задачи пред фирмата бе да разработи нов ракетен двигател – и тя се спря на двигател, работещ на течен метан и течен кислород. Самият двигател е напечатан на 3D-принтер. Понеже парите, връчени на Интуитив машинс, са ограничени, компанията не разполагаше с възможността да конструира гигантски стенд за изпитанията му. Но там, където средствата не достигат, има умни хора, които се опитват да импровизират. Ето защо за тестовете беше пригоден … обикновен камион. Бяха проведени общо 145 запалвания на разположената на каросерията установка, които доказаха надеждността на двигателя за полет до Луната. “Одисей” представлява спускаем апарат от серията на Интуитив Машинс “Нова-С”. Фирмата е построила до този момент три апарата, като освен днешния изстрелян, другите два също са насрочени да летят през настоящата година. Конкретно “Одисей” се очертава да кацне в района на Южния полюс на Луната на 23-ти февруари, след осемдневно пътешествие. На борда на спускаемия апарат пътуват общо шест прибора, за които НАСА си е платила да бъдат извозени към Луната. Сред тях е LN-1, малък маяк с размера на кюбсат, който ще демонстрира технологии за автономно позициониране за бъдещи кацания. Стерео камерите SCALPSS ще наблюдават как двигателят влияе на лунната повърхност по време на спускането. Приборът ROLSES ще изучава тънкия слой зареден лунен прах, който се рее над повърхността вследствие на нейното взаимодействие със слънчевите лъчи. Специален навигационен датчик NDL ще измерва разстоянието между космическия апарат и повърхността, но не както е било при предходни мисии, посредством радар, а чрез лазерни пулсации. И не на последно място, “Одисей” превозва пасивен ретрорефлектор – умалено копие на отражателите, оставени на повърхността на астронавтите от “Аполо”, които дълги десетилетия спомагаха за измерване на разстоянието Земя-Луна. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/15/falcon-9-launches-odyssey-moon/

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-26 излетя към МКС! Кадър от днешния старт. Photo credit : NASA TV 15 февруари 2024 г. 07:40 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:25 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на руска ракета “Союз-2.1а” с товарния космически кораб “Прогрес МС-26”. Корабът ще достави на Международната космическа станция 2 518 килограма полезен товар, в това число 1 478 килограма апаратура и оборудване за системите ѝ, научни експерименти, дрехи, храна, санитарно-хигиенни материали, а също така 580 килограма гориво, 420 килограма вода и 40 килограма сгъстен азот. “Прогрес МС-26” пътува към МКС по класическа, бавна двудневна схема. Скачването е насрочено за събота, на 17-ти февруари в 08:12 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/15/progress-ms-26-launches-iss/

Разгеле! Варда най-сетне получи разрешение за завръщането на нейната мисия на Земята! Спускаемата капсула (вдясно) на Варда. Photo credit : Varda Space 15 февруари 2024 г. 07:15 ч. Светослав Александров. Най-после! Съоснованата от българина Делян Аспарухов американска космическа фирма Варда получи разрешение нейната първа мисия да се завърне! Кацането е насрочено за 21-ви февруари в пустинята на щата Юта. Напомням на читателите, че космическият кораб бе изстрелян още през юни миналата година. На борда му се намира първото произведено в орбита лекарство ритонавир. То се използва традиционно за лечение на ХИВ/СПИН, но напоследък е включено като съставка на Паксловид за лечение на Ковид-19. Корабът на Варда е произведен от Рокет Лаб, като той представлява модифициран “Фотон”. Състои се от два компонента: производствен модул с машини, вече проектирани от Варда, и възвръщаема капсула. Варда е първата частна космическа компания, която се фокусира върху производствени процеси в орбита. “Това не е нещо толкова секси като туризма, когато става въпрос за комерсиализацията на космоса”, съобщава Уил Брюи, другият съосновател на Варда и изпълнителен директор. “Но това, на което залагаме във Варда, е следващата голяма индустрия, която ще бъде комерсиализирана”. “Няма да видите Варда да се занимава с нищо друго освен с фармацевтични продукти през следващите минимум шест, седем години”, сподели Аспарухов малко преди миналогодишното изстрелване. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/15/varda-gets-approval/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 51 спътника Старлинк по време на 31-вия полет за 2023 година Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 10 май 2023 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс проведе успешно 31-вия си полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя в 23:09 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, а на борда ѝ имаше 51 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1075”, като това е сред по-младите първи степени на СпейсЕкс. Преди днешното изстрелване “B1075” бе летяла само два предходни пъти, извеждайки партида “Старлинк” и мисията “Tranche 0 Flight 1”. Сега отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута степента кацна благополучно върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 31-ви за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 28 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Месец май се очертава да е особено натоварен, като предстои изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън” на втората частна експедиция, организирана от фирмата Аксиом, на спътници “Арабсат 7Б” и “Иридиум-9”, на партида интернет спътници “УанУеб” и на още няколко партиди “Старлинк”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/spacex-launch-success-2/

Опитва ли се Русия да изпрати ядрено оръжие в космоса? През 2021 г. Русия проведе антиспътниково изпитание, което замърси околоземната орбита с отломки 14 февруари 2024 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Тревожни новини от Конгреса на САЩ – председателят на комисията по разузнаване в Камарата на представителите Майк Търнър призова президентът Джо Байдън да разсекрети информация от американските разузнавателни служби. Информацията касае потенциално намерение на Русия да разположи ядрено оръжие в космоса. Според журналисти от ABC News, които са се допитали до източници с достъп до тези сведения, оръжието няма да порази цели на Земята, но може да се използва срещу изкуствените спътници в ниска околоземна орбита. Журналисти и експерти веднага се включиха със становища и мнения. Основното притеснение е, че руснаците губят все повече възможностите си да изучават космоса и понеже сериозно изостават от целия свят, се изкушават да предизвикат катастрофален сценарий и така да попречат на всеки друг да използва космическото пространство. Според Крисчън Кейл от американската космическа компания Астранис, ядрена експлозия на височина 125-300 километра ще доведе до деактивация на всички спътници в околоземна орбита, които нямат специална защита срещу радиация, в рамките на период от няколко седмици до месеци. “Една от причините, поради които Русия е окей с това да проведе ядрена експлозия в ниска околоземна орбита е, че е загубила напълно състезанието да развива космонавтика. Страната притежава само част от активите, които имат НАСА, западните комерсиални компании и Китай, като продължава да губи своите дялове с всеки изминаващ ден”, категоричен е журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Астрофизикът д-р Питър Хейк напомня статия от 2022 г., в която анализира антиспътниковото оръжие, изпитано от Русия в орбита през ноември 2021. Тогава страната взриви свой собствен стар спътник, като взривът доведе до натрупването на над 1 500 боклука в околоземна орбита и даже застраши безопасността на руските космонавти на МКС. До ден днешен Русия не е поела отговорност и никой руски държавен служител не е наказан за това деяние. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/14/russia-nuclear-weapon-space/

Интуитив Машинс и СпейсЕкс са в готовност за полет до Луната Спускаемият апарат “Одисей” излита утре към Луната. Photo credit : Intuitive Machines 13 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американските компании Интуитив Машинс и СпейсЕкс обявиха, че са изпълнили успешно изпитанията преди предстоящата мисия до Луната “Одисей”. Ракетата-носител “Фалкън 9” е на стартовата площадка, а изстрелването е насрочено за утре, на 14-ти февруари, в 07:57 ч. българско време. СпейсЕкс разполага с тридневен срок да изстреля мисията. Ако полетът бъде забавен поради метеорологична или техническа причина, резервна възможност има на 15-ти февруари. В случай че “Одисей” не отлети до 16-ти февруари, следващият опит ще бъде направен през март. Тук е коректно да напомня, че отлаганията са напълно нормална част от космонавтиката и наличието им не е показател за фундаментален проблем с космическите програми. През януари СпейсЕкс постави рекорд за най-много изстрелвания в рамките на календарен месец, но дори тогава едно от тези изстрелвания бе отложено цели седем пъти. Да се върнем на предстоящата мисия. НАСА се завръща на Луната, но не по начина, по който е било през 60-те години, когато близо 5% от федералния бюджет е отивал за лунни мисии. Агенцията вече не разполага с това финансиране, затова бюджетът се преразпределя на малки порции към фирми, които с ограничени ресурси се опитват да постигнат това, което НАСА е постигала преди шест десетилетия с неограничени такива. Затова рисковете пред тези комерсиални мисии са огромни. Агенцията изчислява, че шансът за успех възлиза само на между 30% и 50%. Така че, както в случая с “Перегрин” през януари, отново вероятният изход при този първи опит за полет на фирмата Интуитив машинс до Луната ще е провал. Интуитив Машинс, фирмата-създател на спускаемия апарат “Одисей”, обаче прави всичко възможно, за да не се стигне до провал. Договорът, който фирмата е сключила с НАСА, възлиза на $77 милиона – добра сума, но все пак ограничена. Една от най-важните задачи пред фирмата бе да разработи нов ракетен двигател – и тя се спря на двигател, работещ на течен метан и течен кислород. Криогенните горива са трудни за работа, летливи са и затова е за предпочитане да се зареждат непосредствено преди старта. За тази цел Интуитив Машинс си сътрудничеше с компанията, отговаряща за изстрелването – СпейсЕкс, и те адаптираха ракетата “Фалкън 9” така, че да позволява спускаемият апарат да се зарежда с гориво в последните часове. Тази събота и неделя зареждането с гориво бе отрепетирано на два пъти, като и двете изпитания бяха успешни. Самият двигател е напечатан на 3D-принтер. Понеже парите, връчени на Интуитив машинс, са ограничени, компанията не разполагаше с възможността да конструира гигантски стенд за изпитанията му. Но там, където средствата не достигат, има умни хора, които се опитват да импровизират. Ето защо за тестовете беше пригоден … обикновен камион. Бяха проведени общо 145 запалвания на разположената на каросерията установка, които доказаха надеждността на двигателя за полет до Луната. “Одисей” е спускаем апарат от серията на Интуитив Машинс “Нова-С”. Фирмата е построила до този момент три апарата, всичките от които са насрочени да летят през тази година. Конкретно “Одисей” се очертава да кацне в района на Южния полюс на Луната на 22-ри февруари, след няколкодневно пътешествие. За тази цел ракетата “Фалкън 9” ще изпрати спускаемия апарат на директна траектория към естествения ни спътник, без предварително навлизане в паркираща околоземна орбита. На борда на “Одисей” ще пътуват общо шест прибора, за които НАСА си е платила да бъдат извозени към Луната. Сред тях е LN-1, малък маяк с размера на кюбсат, който ще демонстрира технологии за автономно позициониране за бъдещи кацания. Стерео камерите SCALPSS ще наблюдават как двигателят влияе на лунната повърхност по време на спускането. Приборът ROLSES ще изучава тънкия слой зареден лунен прах, който се рее над повърхността вследствие на нейното взаимодействие със слънчевите лъчи. Специален навигационен датчик NDL ще измерва разстоянието между космическия апарат и повърхността, но не както е било при предходни мисии, посредством радар, а чрез лазерни пулсации. И не на последно място, “Одисей” превозва пасивен ретрорефлектор – умалено копие на отражателите, оставени на повърхността на астронавтите от “Аполо”, които дълги десетилетия спомагаха за измерване на разстоянието Земя-Луна. За повече информация: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/13/intuitive-machines-spacex-ready/

Ракета Союз-2.1а с товарен кораб Прогрес МС-26 бе изкарана на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракета “Союз-2.1а” на стартовата площадка. Фото: Роскосмос 12 февруари 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази сутрин ракета-носител “Союз-2.1а” с товарен космически кораб “Прогрес МС-26” бе изкарана на стартовата площадка на космодрума Байконур и приведена във вертикално положение. Изстрелването е насрочено за 15-ти февруари в 05:25 ч. българско време. Корабът ще достави на Международната космическа станция 2 518 килограма полезен товар, в това число 1 478 килограма апаратура и оборудване за системите ѝ, научни експерименти, дрехи, храна, санитарно-хигиенни материали, а също така 580 килограма гориво, 420 килограма вода и 40 килограма сгъстен азот. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/12/soyuz-2-1-a-rolled-launch-pad-2/

Защо Беларус изпраща стюардеса в космоса? Изборът на Марина Василевская за космонавт буди въпроси 12 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато на 21-ви март бъде изстрелян руският космически кораб “Союз МС-25”, на борда му ще пътува беларускинята и стюардеса Марина Василевская. Но около подготовката за нейната мисия витаят повече въпроси, отколкото отговори. Ето защо блогърът Тони Куин написа нов материал относно това какво знаем и какво не знаем за избора на Беларус за космонавт. Куин напомня историята на проекта: той е представен официално от Путин и Лукашенко през април 2022 година. През месец юни същата година Беларуската академия на науките оповестява, че са намерени стотина кандидата. Няма открит конкурс, което дава основание да предположим, че научни, медицински, инженерни и вероятно военни структури в Беларус са били поканени, за да номинират потенциалния астронавт. Отскоро има материали, според които Василевская и нейната дубльорка д-р Анастасия Ленкова са подбрани от три хиляди души, така че, както сами виждате, има противоречие в съобщаваните ни числа. До края на 2022 г. списъкът е съкратен до 29 души – 19 мъже и 10 жени. По някое време някой си спомня, че Лукашенко е обещал на Рогозин да изпрати жена, така че мъжете са елиминирани. Шест от тези жени пътуват до Звездното градче за окончателното пресяване от руски експерти. Съобщава се, че всички са преминали през изпитанията – което е статистически невъзможно, съдейки от предишни селекции. В последния ден от селекцията Лукашенко е на посещение в Звездното градче и Василевская се подлага на изпитание на центрофуга при ускорение 8 g. В същия ден се появява снимка, на която Лукашенко се вижда да стои между Василевская и д-р Анастасия Ленкова, което е показател, че изборът на двете кандидатки е станал в този момент. Д-р Анастасия Ленкова, на 28 г., е педиатър-хирург и радиолог. Справка в интернет показва, че е носител на Наградата за изключителен млад лекар на Беларус през 2019 година. Била е на стаж във Великобритания и Москва. Автор е на множество научни публикации и е участвала в конференции в Западна Европа. Очевидно тя би била перфектният кандидат за астронавт. Но поради някаква причина е взето решение Левкова да е дубльор и вместо нея да полети Василевская. Защо? Марина Василевская е на 33 г. и започва да работи като стюардеса в Белавия през 2017 година. Според официалната ѝ биография, в продължение на 15 години преди да стане стюардеса, е работила като професионална бална танцьорка. Това би следвало да означава, че е започнала да танцува през 2002 г., когато е била на 12. Проблематичното в тази история е, че в интернет няма никаква информация за кариерата на Василевская. Би следвало една професионална танцьорка да е печелила конкурси или да се е явявала на телевизионни предавания, но нищо подобно не може да бъде открито… Също така Василевская няма никакъв онлайн профил в социалните мрежи отпреди 2017 г. – това е много необичайно, защото професията ѝ изисква да се саморекламира. Достъпна е единствено информация за училищното ѝ образование – съобщава се, че е напуснала училище през 2006 г., като това загатва, че не е продължила да учи висше. Научна степен в STEM-дисциплините е изискуем минимум, за да станеш космонавт. Как изобщо Василевская е преодоляла това препятствие? Така че, съобщава Куин, остава възможността Марина да е имала друга кариера или кариери в периода между 2006 и 2017 година. Такава, която би ѝ дала нужната степен, умения да кандидатства или да бъде поканена в селекцията. Може би посредством кариерата си или някаква друга роля е влязла в контакт с Лукашенко или неговия кръг, като това е потвърдило нейната политическа лоялност и благонадеждност. Със сигурност тези качества се ценят високо в очите на диктатора. Вероятно, когато е започнала селекцията за космонавти, Лукашенко, някой от синовете му или съветниците, е вкарал името ѝ сред останалите. Иначе как би могла една стюардеса да кандидатства? Откакто през май 2023 г. Василевская и Ленкова бяха обявени за космонавт и дубльор, има строг контрол на техните участия в медиите. Дали са едва няколко интервюта, и то за подбрани държавни медии. По време на всяко едно от интервютата е участвал Лукашенко или някой от неговото семейство. Със сигурност диктаторът иска да се отърка в славата и престижа около предстоящия полет. Двете жени са били доскоро активни в социалните мрежи, но сега им е забранено да публикуват каквото и да е. Това е много странно, защото даже руските космонавти са активни в интернет. Когато Василевская се появява в публичното пространство, тя изглежда уверена и на място. Описвана е от треньорите си като безстрашна. Хвали Лукашенко и Беларуската академия на науките и им благодари за възможността да лети в космоса. Според Куин тя действително изглежда като нещо повече от обикновена стюардеса. “Вероятно е правила други неща в своята кариера, което е позволило да участва в селекцията за космонавт. Или може би, каквото друго и да е правила, ѝ е осигурило връзки, които са ѝ помогнали да намери влиятелна подкрепа. При всички положения ѝ пожелавам успех”, казва Куин. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/12/belarussian-space/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с четирима души се завърна на Земята! Кадър от днешното завръщане на кораб “Крю Драгън”. Photo credit : SpaceX/Axiom 9 февруари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Първата орбитална пилотирана космическа експедиция за 2024 г. завърши успешно! Корабът на СпейсЕкс “Крю Драгън” с четирима души на борда се завърна на Земята днес в 15:30 ч. българско време посредством приводняване в близост до бреговете на Флорида. Това бе третата мисия, организирана от американската фирма Аксиом. На Земята се прибраха бившият астронавт на НАСА и настоящ служител на Аксиом Майкъл Лопез-Алегрия, италианският военен пилот Уолтър Виладеи, шведският астронавт от резерва на ЕКА Маркус Вант и Алпер Гезеравджи – първият турчин, посетил космическото пространство. Четиримата астронавти изпълниха над 30 научни експеримента на борда на Международната космическа станция в сферата на физиката и космическата медицина. Престоят им продължи повече от 20 дни при планирани две седмици. “Крю Драгън” трябваше да се завърне на Земята още в неделя, но лошо време доведе до неколкодневни отлагания. Това бе една от най-интригуващите космически експедиции с екипаж, планирани за 2024 година. Следващата частна експедиция е “Поларис Доун”, която ще включва първото отдалечаване на разстояние 1 400 километра от Земята, рекорд след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо”. Първоначално се планираше тя да бъде осъществена през април, но сега според организаторът и милиардер Джаред Айзъкман е насрочена за лятото. Айзъкман е категоричен, че срокът ще бъде спазен. Преди това, в края на февруари или в началото на март, друг кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с трима американци и един руснак, ще се отправи към МКС, като това ще е осмата експедиция, която фирмата на Мъск трябва да изпълни към станцията по заявка на НАСА във връзка с ротацията на постоянния екипаж. Също месец март се очаква да излети пилотираният космически кораб на Русия “Союз МС-25” с руснак, белорускиня и американка. А през април очакваме най-после да дебютира многострадалният кораб на Боинг “Старлайнър” с екипаж. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/09/crew-dragon-returns-to-earth/

Защо Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си? На снимката: марсоходът “Пърсъвиърънс” оставя на марсианската повърхност контейнер с проби за по-нататъшното му прихващане от възвръщаема мисия. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 9 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Лабораторията за реактивно движение към НАСА съкращава 8% от персонала си – тази новина бе съобщена в социалните мрежи във вторник. Но защо това се случва? Най-общо казано: бюджетът на агенцията е ограничен, а в битката между регионалните политици Луната надделява над Марс. Първо – малко бекграунд. Лабораторията за реактивно движение представлява водещият център на НАСА за изучаване на Слънчевата система с роботизирани мисии. Именно тук са се роидили някои от най-успешните проекти като програмата “Вояджър”, изучаваща Външната Слънчева система и по-късно междузвездното пространство, всички марсоходи, марсианския хеликоптер “Пърсъвиърънс”. Както съобщава Кеси Драйър за Планетарното общество, Лабораторията за реактивно движение не е стандартен център на НАСА – той е много по-гъвкав от останалите бюрократични структури на агенцията. Въпреки че е собственост на правителството, реално се ръководи от Калифорнийския технологичен институт, работните места са доста по-гъвкави и за разлика от другите правителствени структури, протекциите са много по-малко. Бих добавил към Драйър, че по тези параметри Лабораторията за реактивно движение наподобява много повече на частна компания. На фона на огромните успехи, които Лабораторията постигна на Марс с дистанционно работещи роботизирани мисии, логично дойде времето за следващата стъпка – взимане на проби от марсианската повърхност и доставката им на Земята. Беше взето решение това да е тристъпкова програма, която се изпълнява от три мисии съвместно с ЕКА: едната е на марсохода “Пърсъвиърънс”, която събира пробите, другата – на възвръщаем спускаем апарат, който трябва да излети през 2028 г. и да прихване пробите (включително с асистенцията на хеликоптери) за изстрелване до околомарсианска орбита, третата – на европейски трансферен модул, който да превози пробите от околомарсианска орбита до Земята. Миналата година обаче стана ясно, че общата стойност на целия този проект надхвърля $11 милиарда и освен това нито един от елементите след “Пърсъвиърънс” няма да е готов за полет през 2028 година. Ето защо ръководството на НАСА сложи проекта на пауза, докато реши как да се процедира. Така програмата за взимане на проби от Марс се превръща в следващия голям воденичен камък за агенцията след телескопа “Джеймс Уеб” – поглъщаща много пари и податлива на големи отлагания. Имаше много сериозен натиск “Джеймс Уеб” да бъде прекратен – повдигаха се аргументи, че този телескоп, струващ милиарди пари, отнема от средствата да бъдат реализирани нови мисии до Уран и Нептун. Но НАСА и по-голямата част от астрономическата общност бяха непреклонни, че научните ползи ще са всеобхватни. Както се вижда тези дни – наблюденията на Уран и Нептун са изключително прецизни, т.е. “Джеймс Уеб” донякъде иззема функцията на специализирана мисия до двете планети. Телескопът оправда очакванията си. Но няма такъв консенсус за програмата за взимане на проби от Марс и доставката им на Земята. Да – това е важна научна задача за изясняването на въпроси, свързани с възникването на живота във Вселената, но като цяло темата е теснообхватна, основно с астробиологическа насоченост. Тази програма няма да отговаря на десетки научни въпроси, както е случаят с “Джеймс Уеб”. Съответно програмата среща много по-малка подкрепа. Веднага щом НАСА обяви, че програмата ще струва общо $11 милиарда до края на реализацията ѝ, Сенатът предложи да окастри бюджета, давайки минимална сума от $300 милиона за 2024-та. Камарата на представителите обаче се съгласява с предложението на Белия дом и президента Байдън за осигуряването на пълния бюджет от $949 милиона за фискалната година. Въпреки че са отминали четири месеца от началото на Фискалната 2024 г., нито едно от проектопредложенията не е минало гласуване в Конгреса. И докато двете камари на Конгреса са между чука и наковалнята, НАСА не може повече да чака – агенцията прие, че ще получи минималната сума от $300 милиона. Оттук идват и съкращенията. Но защо конгресмените се карат? На 1-ви февруари членове и от двете партии (републиканции и демократи), които обаче са от Калифорния, излязоха с публично писмо, в което изискваха Белият дом и НАСА да не ограничават финансиранията докато Конгресът не приеме бюджет. Но членове от Мериленд и Вирджиния публикуваха писмо, в което се възпротивиха да се дадат пари за взимането на проби от Марс. Нещо повече – те категорично казаха, че не подкрепят Лабораторията за реактивно движение, а центъра на НАСА Годард. В общи линии, на фона на ограничаването на правителствени харчове, НАСА се намира в период, където ръководи множество амбициозни проекти. Те включват лунната програма “Артемис”, проектът до сатурновата луна Титан “Драгънфлай”, космическия телескоп “Роман” и осигуряването на постоянно човешко присъствие в ниска околоземна орбита след пенсионирането на Международната космическа станция. Както съобщава Драйър, в политическата битка основният победител е програмата за завръщане на човек на Луната “Артемис”. Програмата за взимане на проби от Марс просто не е приоритет. Когато администраторът на НАСА Бил Нелсън обяви съкращенията, той спомена някои мисии, вкл. мисията до юпитерианската луна Европа, предвидена за полет през тази година. Не спомена нищо за взимане на проби от Марс, нито призова да се вземат мерки за връщането на съкратените обратно на работа. Не е ясно какво ще се случи оттук насетне – но две неща са ясни. Първото е, че НАСА не може да си ползволи аналог на “Артемис” за изучаването на Марс. Второто е, че съкратените няма да стоят дълго време без работа – частният космически сектор ги очаква. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/09/nasa-layoff-reason/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса мисия на НАСА за изучаване на фитопланктона и климатичните промени! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 8 февруари 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Първата по рода си мисия на НАСА, която не просто ще наблюдава фитопланктона от космоса, но ще може да определя съставляващите го микроводорасли към кои съобщества принадлежат, при това ежедневно, в глобален мащаб, излетя тази сутрин в 08:33 ч. българско време. С това приключи нежеланата едноседмична пауза в изстрелванията на СпейсЕкс, породена от изключително неблагоприятните метеорологични условия. Ракетата “Фалкън 9” излетя безпроблемно от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. На седмата минута след старта първата степен (за която това бе четвърта мисия) извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1. А още пет минути след този етап в слънчевосинхронна орбита, на 677 километра над Земята, бе освободен спътникът PACE (или “Пейс”), съкр. от Plankton, Aerosol, Climate, ocean Ecosystem satellite. “Пейс” е първата мисия на НАСА и първата правителствена мисия на САЩ, която излетя от Флорида в полярна орбита след шестдесетилетно прекъсване. За последен път НАСА изстреля мисия с такъв орбитален профил на 30 ноември 1960 г., но тогава фрагменти от ракетата “Тор Ейбъл Стар” паднаха в Куба и убиха крава. Ето защо досега правителството на САЩ се въздържаше от подобни изстрелвания. Но преди няколко години комерсиалният сектор в лицето на СпейсЕкс възобнови полетите, като фирмата на Мъск изстреля 11 частно финансирани мисии в полярна орбита. Основният прибор на “Пейс” е OCI (Ocean Color Instrument). Той ще наблюдава лъченията от океаните в рзлични дължини на вълните – от близката инфрачервена чак до ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Характерът на лъченията се определя от взаимодействието между слънчевите лъчи и различни вещества, напр. хлорофилите на фотосинтезиращите микроорганизми. Така мисията ще помогне за определянето на вредните водораслови цъфтежи. Другите два прибора представляват поляриметри, които ще изучават как се повлиява поляризацията на светлината след като тя преминава през океаните, облаците и различните аерозоли. Това ще помогне на учените да разберат как се изменя климатът в дългосрочен мащаб. Днешното изстрелване бе 25-то в световен мащаб през 2024 година. Най-много полети имат САЩ – 13, следвани от Китай – 8. На трето място е Иран с две изстрелвания, а Индия и Япония имат по едно. Русия все още не е провела нито един космически полет през тази календарна година. През идните дни предстоят много натоварени времена за СпейсЕкс. Утре на Земята ще се завърне пилотираният кораб “Крю Драгън” с четиримата частни астронавти от мисия Аксиом 3. Между полетите по програмата “Старлинк”, следващите важни изстрелвания са на частната лунна мисия “Одисей” на фирмата Интуитив машинс на 14-ти февруари, и на пилотирания кораб “Крю Драгън” на 22-ри февруари с четирима астронавти, членове на осмата експедиция, извозвана от СпейсЕкс по заявка на НАСА до МКС. Но това са ориентировъчни дати. Изстрелването на “Крю Драгън” на 22 февруари ще е възможно само ако “Одисей” пропусне да излети в срок. Ако мисията не е готова (стартовият прозорец е само три дни) или бъде отложена за месец март, тогава няма проблем стартовата площадка да бъде подготвена за пилотирана експедиция за тази дата. Но ако “Одисей” излети по план на 14-ти, 15-ти или 16-ти февруари, то НАСА и СпейсЕкс ще имат нужда от време, за да могат да пригодят стартовата площадка за пилотиран полет. Тогава “Крю Драгън” ще излети най-рано съвсем в края на февруари или в началото на март. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/02/08/falcon-9-mission-nasa/

Космическият телескоп Джеймс Уеб с нова забележителна снимка на Уран! Снимка на Уран, заснета вчера от “Джеймс Уеб” и обработена от Андреа Лък. Photo credit : NASA/ESA/CSA/STScl Andrea Luck – свалете я от този линк 7 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 6-ти февруари, космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” отново насочи взора си към планетата Уран и я засне! Това веднага бе забелязано от космическите ентусиасти, които редовно проверяват уебсайта https://jwstfeed.com – именно тук се качват в реално време сурови и необработени снимки от телескопа. Впоследствие започнаха да бъдат изготвяни цветни съставни изображения – като горното от Андреа Лък. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/07/jwst-new-photo-uranus/

Космическата камера на НАСА Шадоукам засне подробно дъното на лунния кратер Шакълтън! Подробна фотография на дъното на кратера Шакълтън, заснета от камерата на НАСА “Шадоукам”. Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University 5 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне: американската космическа камера “Шадоукам”, работеща на борда на изстреляната от СпейсЕкс орбитална лунна мисия на Южна Корея “Данури”, засне подробна фотография на постоянно сенчестия регион на кратера Шакълтън! Именно на дъното на този кратер на Луната учените откриха признаци за съществуването на воден лед и вероятно и други ресурси. Към настоящия момент камерата на НАСА “Шадоукам” е единственият начин, по който може да погледнем към вътрешността на Шакълтън. Въпреки че там никога не достига слънчева светлина, “Шадоукам” е изключително чувствителен прибор и може да заснема обекти, стига да са осветени само от отразената от околните скали бледа светлина. Така учените откриха, че дъното на Шакълтън е осеяно от скали, които лежат върху голям хълмист нанос. На показаната по-горе снимка с червена стрелка е посочено мястото на образуване на млад кратер – изхвърленият грунд при формирането му е по-ярък от околностите. Със синьо е показана контрастна граница, очертана от промяната в наклона. С жълто са отбелязани сенки от светлината, която околните обекти хвърлят. Вторичното осветяване хвърля по-меки сенки в сравнение с основното и промените в контраста могат да са показател за възрастта на грунда или химичния му състав. Вторичното осветяване има сезонни и денонощни вариации. Камерата “Шадоукам” е снимала Шакълтън при различни нива на осветяването в зависимост от тези вариации: Това изображение показва същия регион като този на снимката в началото на статията. В лявата част вторичното осветяване по време на лятото лятото идва отгоре и е с по-голям магнитуд. В дясната част осветяването идва от основата. Обърнете внимание колко повече кратерчета могат да бъдат видяни на по-яркото лятно осветяване. Източник: Официалният сайт на Shadowcam https://cosmos.1.bg/space/2024/02/05/shadowcam-shackleton-crater-2/

Американската мисия Джуно посети отново юпитерианската луна Йо! Първата снимка, заснета от “Джуно” на Йо по време на облитането на луната на 3-ти февруари. Photo credit : NASA/SwRI/MSSS 4 февруари 2024 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Вчера, на 3-ти февруари, космическата мисия на НАСА “Джуно” отново се сближи с вулканичната юпитерианска луна Йо! Това бе второто от двете големи сближения с Йо при разстояние от повърхността между космическия кораб и Луната, възлизащо на 1 500 километра. Първото, проведено на 31-ви декември, също бе успешно. Това (вж. по-горе) е първата снимка, получена от вчерашното сближение. Още снимки ще бъдат качени в близките часове на този линк: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing/ “Чрез тези тандемни облитания през декември и февруари, Джуно ще разследва източника на масивната вулканична дейност на Йо, дали съществува магмен океан под кората на луната и каква е важността на приливно-отливните сили на Юпитер, които безмилостно смачкват Йо”, съобщава ръководителят на мисията Скот Болтън. Напомням на читателите, че “Джуно” влезе в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 г. и от тогава досега изучава планетата и нейните луни. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/04/juno-visits-again-io/

Руският космонавт Олег Кононенко стана световен рекордьор по сумарно време в космоса Космонавтът Олег Кононенко. Фото: Роскосмос 4 февруари 2024 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес руският космонавт Олег Кононенко е вече официално новият рекордьор по сумарно време, прекарано в космическото пространство. Това се случи тази сутрин в 11:30 ч. българско време, когато Кононенко задмина предишния рекордьор Генадий Падалка с 878 дни, 11 часа, 29 минути и 48 секунди. Мисията на Кононенко продължава. Очаква се на 5-ти юни тази година космонавтът да отбележи своя 1000-ден ден в орбита, а когато се завърне на Земята на 23-ти септември ще е прекарал 1 110 дни. С това Кононенко ще стане първият землянин, престоял толкова време в космоса, колкото би прекарал и един космонавт, пътувал до Марс и обратно. Олег Кононенко е постигнал този рекорд благодарение на полетите си със следните кораби: “Союз ТМА-12”, “Союз ТМА-03М”, “Союз ТМА-17М”, “Союз МС-11” и “Союз МС-24”. Олег Кононенко – далеч по-близък до Путин, отколкото бе Генадий Падалка Както съобщава космическият блогър Виталий Егоров, тези рекорди можеха да бъдат постигнати и от Генадий Падалка. Но през 2017 г. той напусна отряда на космонавтите със скандал заради несъгласие с действията на ръководството на Роскосмос. А през 2022 г. Падалка зае остра позиция, осъждайки военните действия на Русия в Украйна. Ето защо Роскосмос имаше нужда от по-лоялен шампион, казва Егоров. Олег Кононенко е член на партия “Единна Русия” – т.е. партията на Путин. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/04/oleg-kononenko-world-record/

Американската мисия Кепстоун отбеляза 445 дни в орбита около Луната Снимка на Луната, заснета от “Кепстоун”. Photo credit : NASA 2 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата мисия “Кепстоун” на американската фирма Адвансд Спейс представлява първият комерсиален спътник, работещ в орбита около Луната и построен от частния сектор по заявка на НАСА. Вчера фирмата обяви, че спътникът работи вече 445 дни, мисията му е изключително успешна и са поставени множество рекорди. Един от най-важните рекорди бе 112 дни непрекъсната работа на бордовия компютър, което представлява доказателство за надеждността на бордовите му системи и добрата работа на екипа. Този 112-дневен период бил преустановен след рестартиране вследствие на недостъпността на свободна наземна станция за комуникация. Рестартирането доказва, че космическият апарат работи според очакванията, когато пропусне планирана комуникационна сесия. “Кепстоун” работи в почти-праволинейна ореолна орбита, където НАСА планира да построи голямата окололунна станция “Гейтуей”. Поради това мисията служи за пътеводител – тъй като никога досега космически апарат не е работил в този регион, агенцията трупа опит. Полетната динамика е уникална – в част от орбитата Земята има доминиращо влияние върху космическите апарати, а в друга част доминира Луната. Затова всяка обиколка около естествения ни спътник има характеристиката на облитане. Екипите са създали автоматизирани системи, които се използват често и поради това представляват неколкократно връщане на инвестициите, вложени в създаването на мисията. А “Кепстоун”, напомням на читателите, пристигна около Луната през ноември 2022 г. – три дни преди изстрелването на голямата мисия “Артемис 1” заедно с множеството ѝ вторични спътници. Това създаде огромен наплив от желаещи да използват антените за далечна комуникация DSN. С комерсиализацията на окололунното пространство и излитането на все повече мисии към Луната, проблемът ще се влошава и няма да се подобрява. Затова и автоматизираните системи и техните навигационни приложения представляват важен пробив в стремежа ни за усвояването на Луната, защото те правят космическите апарати много по-независими от наземните станции. За да може да навигира, “Кепстоун” също така провежда периодични радиокомуникации с друга мисия на НАСА в орбитата около Луната – “Лунар Риконисънс Орбитър”. Последният такъв радиосеанс бе на 7-ми януари и продължи 66 минути – почти през цялото време, докато “Лунар Риконисънс Орбитър” не бе зад Луната от гледната точка на “Кепстоун”. Адвансд Спейс твърди, че благодарение на “Кепстоун” фирмата е натрупала достатъчно опит, за да може да построи в бъдеще мащабируеми, сигурни и устойчиви комуникационни системи в цислунарното пространство. Понастоящем “Кепстоун” изпълнява разширена мисия, която ще приключи през май 2024 г. – но на борда на апарата има още голямо количество гориво, така че компанията очаква мисията да продължи дълго след тази дата. “Нашата работа не е приключила и сме горди, че “Кепстоун” ще остане запомнена като мисия-пътеводител, която ни доведе обратно на Луната – този път да останем там”, се казва в становището на Адвансд Спейс. Източник: Адвансд Спейс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/02/capstone-445-days-moon-orbit/

Японската мисия SLIM изпрати прощална снимка преди началото на лунната нощ Вчера, на 31-ви януари, японската мисия SLIM изпрати последната снимка от повърхността на Луната преди началото на двуседмичната нощ. Виждат се издължените сенки. Photo credit : JAXA 1 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, 31-ви януари, бе последният ден, когато SLIM работеше на повърхността на Луната. Днес вече в района на кратера Шиоли цари нощ. По този повод японската мисия изпрати прощална снимка. Нощта на Луната продължава две седмици. Чак от средата на февруари нататък ръководството на мисията може да направи опит за повторно свързване със SLIM, но очакванията са мисията да не преживее нощта, тъй като температурите ще паднат до -170°C. Електронните компоненти могат да се повредят непоправимо. Например, Индия се опита да направи повторен контакт през септември с мисията “Чандраян-3”, но не успя. Все пак чакаме и ще видим дали и този път щастието ще се усмихне на японците. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/01/slim-last-photo/

УСПЕХ: Американска ракета Фалкън 9 изведе в космоса товарния кораб Сигнус на път към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 31 януари 2024 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб, втората в световен мащаб след СпейсЕкс, разполагаща с възвръщаеми космически технологии за орбитални мисии, изстреля успешно ракета “Електрон” в 08:34 ч. българско време. Това бе първата мисия на фирмата за 2024 година. На борда на ракетата пътуваха четири спътника, построени от американската фирма Спайър Глоубъл, за нуждите на канадската фирма НортСтар. Това са първите спътници, които ще могат да наблюдават всички близки околоземни орбити, спомагайки за прецизното откриване на нови обекти, осигуряване на космическа навигация и определяне на опасността от космически боклук. Спътниците ще работят в 530-километрова кръгова орбита. Рокет Лаб също така успя да върне първата степен на “Електрон” посредством парашути, като тя меко се приводни в Тихия Океан. След кацането степента бе натоварена на кораб и скоро ще бъде изпратена обратно в хангара за инспекция и анализ. Фирмата все още не е изстреляла в космоса изцяло рециклирана първа степен, но миналият август за пръв път бе проведено изстрелване на “Електрон” с един рециклиран двигател “Ръдърфорд” от общо девет. Рециклираният двигател функционираше също толкова изрядно, колкото и чисто новите. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/2024-cygnus-launches-iss/

УСПЕХ: Американска ракета Фалкън 9 изведе в космоса товарния кораб Сигнус на път към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 30 януари 2024 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Днес в 19:07 ч. българско време товарният американски кораб “Сигнус”, собственост на корпорацията Нортроп Груман, излетя за пръв път в космоса посредством американска ракета с американски ракетни двигатели! За извеждането му до орбита бе използвана ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9”. А някога Орбитал (фирмата, която създаде “Сигнус” и впоследствие се вля в Нортроп Груман) и СпейсЕкс бяха конкуренти. Двете компании работиха по договор на НАСА, който предвиждаше проектирането на товарни кораби, осигуряващи превоз до МКС след пенсионирането на космически совалки. Но докато СпейсЕкс разчитаха на иновации и създадоха изцяло собствени ракети и кораби, при това възвръщаеми, Нортроп Груман решиха, че могат да аутсорснат производството. Ракетите “Антарес 230+” притежаваха украински първи степени и руски ракетни двигатели “РД-181”. И след като войната в Украйна започна през февруари 2022 г., това доведе до спиране на закупуването на руски двигатели за нуждите на САЩ. Като резултат ракетите “Ангарес 230+” бяха пенсионирани. Понастоящем Нортроп Груман създава нови ракети “Антарес 330”, които ще са с двигатели на американската фирма Файърфлай “Миранда”. Но докато станат готови, корпорацията нямаше друг избор, освен да се обърне към СпейсЕкс. В противен случай щеше да има пауза в полетите на “Сигнус”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” бе първо с тази модификация. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с първа степен под сериен номер “B1077”, като това беше десетият полет за нея. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1, с което е готова за нова мисия. На борда на “Сигнус” пътуват 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който лети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Пристигането на кораба е насрочено за четвъртък, 1-ви февруари, в 11:20 ч. българско време. Напомням на читателите, че “Сигнус” не се скачва активно, а бива прикачван посредством роботизираната ръка и асистенция на астронавтите на МКС. Видео от днешния старт: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/2024-cygnus-launches-iss/

Днес космическият кораб Сигнус ще лети за пръв път с ракета Фалкън 9 На снимката: космическият кораб “Сигнус” е опакован под обтекателя на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 30 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Войната в Украйна сложи точка на множество западно-руски партньорства, в това число на закупуването на ракетни двигатели от Русия. Това означаваше, че ракетите “Антарес 230+” с двигатели “РД-181” трябваше да бъдат преждевременно пенсионирани. Докато Нортроп Груман разработва новото поколение ракети “Антарес 330”, които са изцяло американски, за да няма пауза в полетите на корабите “Сигнус”, фирмата се обърна към единственият друг американски оператор, разполагащ с изцяло собствени ракети в среднотоварния клас – СпейсЕкс. И СпейсЕкс, естествено, се съгласи. Тази вечер товарен кораб “Сигнус” ще полети за пръв път до Международната космическа станция посредством “Фалкън 9”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. Така например за кратко след 2014 г., след авария на “Антарес”, “Сигнус”-ите бяха изстрелвани към МКС временно с ракети “Атлас 5”. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” ще е първо с тази модификация. На борда на “Сигнус” ще полетят 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който ще полети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Гледайте на живо полета в 19:00 ч. българско време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/falcon-9-to-launch-cygnus/

Стюардеса от Беларус ще посети МКС през март 2024 г. 33-годишната Марина Василевская ще стане първият гражданин на съвременен Беларус, който ще посети космоса 30 януари 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Сред най-интересните пилотирани космически мисии, които очакваме през тази година, се нарежда изстрелването на “Союз МС-25” на 21-ви март. На борда на кораба ще пътуват руснакът Олег Новицки (командир), американката Трейси Калдуел-Дайсън и беларусчанката Марина Василевска, бивша стюардеса от беларуската авиолиния Белавия. Това ще е историческа мисия за руските кораби от серията “Союз” – за пръв път такъв кораб ще полети с две жени на борда, макар че нито една от тях няма да е рускиня. Новицки и Василевская ще останат на Международната космическа станция около 12 дни, след което ще се завърнат на Земята със сега прикачения към орбиталния комплекс “Союз МС-24”. Калдуел-Дайсън ще стане част от постоянния екипаж на МКС за изпълнението на дългосрочна програма, а вместо нея мястото на “Союз МС-24” ще бъде заето от Лорал О’Хара. Тази американска астронавтка излетя в космоса през септември със същия този кораб и престоят ѝ е на път да приключи. Блогърът Тони Куин (натиснете тук, за да прочетете статията в оригинал) разказва прелюбопитната история за първия полет на беларусчанка в космоса. Идеята е предложена за пръв път през декември 2021 г. от предишния шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин. Рогозин тогава подчертава, че ще помоли Беларус изрично да избере жена, защото тя “ще разведри тренировъчния център за космонавтите”. През април 2022 г. Путин и Лукашенко излизат със становище, че първият полет на беларуски космонавт ще е факт през 2023 или 2024 година, като “символ на приятелството между Беларус и Русия”. Според Куин в първоначалната селекция участват 19 мъже и 10 жени. Впоследствие мъжете са елиминирани, за да може Беларус да се съобрази с диктата на Рогозин (въпреки че той напуска Роскосмос през юли 2022 г.). В крайна сметка на Бъдни Вечер 2022 г. в тренировъчния център “Юрий Гагарин” пристигат шест жени – две лекарки, две изследователки и две стюардеси от Белавия. По това време Лукашенко е в центъра и изисква една от жените – Марина Василевская – да се повози на центрофуга при ускорение от 8G за негово забавление. По-късно се появяват снимки на Лукашенко и Василевская като основен кандидат и на Лукашенко и Анастасия Ленкова като дубльор. Изключително вероятно е Лукашенко да е направил окончателната селекция, като Василевская или е била доброволец, или се е съгласила да се качи на центрофугата. Академията на науките на Беларус първоначално оповестява, че Василевская трябва да изпълни 12 научни опита, но по-късно те са съкратени до 9. Любопитен факт е, че на страниците на агенцията няма да намерите никаква информация за тези опити, което свидетелства, че мисията и научната програма са преминали под прекия контрол на Лукашенко. Очевидно, както твърди Куин, има силен елемент на пропаганда при предстоящата експедиция, особено имайки предвид сътрудничеството на Беларус във войната в Украйна (макар че мисията е била инициирана още преди февруари 2022 г.). Първата задача на двете кандидат-космонавтки бе да приемат знамето на Беларуския олимпийски комитет (който е под контрола на сина на Александър Лукашенко, Виктор). През март то ще бъде закарано на МКС. Русия и Беларус са двете държави, на които им е забранено да изпращат отбори на Олимпиадата в Париж през 2024 година (разрешено е да се състезават само индивидуални спортисти, като “неутрални участници”). https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/belarussian-woman-space/

Днес космическият кораб Сигнус ще лети за пръв път с ракета Фалкън 9 На снимката: космическият кораб “Сигнус” е опакован под обтекателя на “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 30 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Войната в Украйна сложи точка на множество западно-руски партньорства, в това число на закупуването на ракетни двигатели от Русия. Това означаваше, че ракетите “Антарес 230+” с двигатели “РД-181” трябваше да бъдат преждевременно пенсионирани. Докато Нортроп Груман разработва новото поколение ракети “Антарес 330”, които са изцяло американски, за да няма пауза в полетите на корабите “Сигнус”, фирмата се обърна към единственият друг американски оператор, разполагащ с изцяло собствени ракети в среднотоварния клас – СпейсЕкс. И СпейсЕкс, естествено, се съгласи. Тази вечер товарен кораб “Сигнус” ще полети за пръв път до Международната космическа станция посредством “Фалкън 9”. Американските кораби “Сигнус” са агностични към ракетата-носител, което означава, че могат да летят с всяка ракета, отговаряща на изискванията за товароподемност. Така например за кратко след 2014 г., след авария на “Антарес”, “Сигнус”-ите бяха изстрелвани към МКС временно с ракети “Атлас 5”. За да могат да летят на “Фалкън 9” обаче, СпейсЕкс трябваше да добавят към обтекателя на “Фалкън 9” специален шлюз, през който може да се натоварва полезен товар на кораба непосредствено преди старта – това са критично важни научни експерименти, които не търпят отлагане. Така че днешното изстрелване на “Фалкън 9” ще е първо с тази модификация. На борда на “Сигнус” ще полетят 3 700 килограма полезен товар. Някои от най-интересните научни прибори на борда са: Първият робот-хирург, който ще полети в космоса! Платформа за навлизане от космоса в атмосферата, която ще събира данни за температурата. 3D-клетъчна култура от клетки на хрущял Производствена лаборатория за полупроводници MSTIC 3D принтер, позволяващ отпечатването на дребни метални компоненти Гледайте на живо полета в 19:00 ч. българско време на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/01/30/falcon-9-to-launch-cygnus/

Японската лунна мисия SLIM възобнови работа и изпрати нова снимка! Снимка на скалата, кръстена Той Пудел. Photo credit : JAXA 29 януари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като слънчевите панели на японската лунна мисия SLIM са отново в благоприятна позиция спрямо Слънцето, тя презареди батериите си и снощи успешно се свърза със Земята. Екипите веднага пристъпиха към възобновяване на научната работа. Първата задача, която бе свършена, бе да се активира мултиспектралната камера на борда, и да се заснеме снимка на скалата Той Пудъл. Ние вече я видяхме след кацането на 19-ти януари, но сега за пръв път я виждаме фокусирана и в по-големи детайли. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/29/slim-resumes-work/

На тези снимки, заснети от Луната от астронавтите на Аполо, се виждат звезди Снимка на Земята и околните звезди, заснети от астронавтите на Луната по време на мисията “Аполо 16” посредством ултравиолетова камера. Photo credit : NASA 28 януари 2024 г. 14:45 ч. Светослав Александров. “Къде са звездите на снимките, заснети от астронавтите на Луната? Нали там няма атмосфера и би следвало да се виждат звезди по всяко време?”, питат конспиролози. Но освен че тези въпроси показват незнание по базова фотография, конспиролозите не са си направили труда да потърсят в мрежата дали има снимки, заснети от астронавтите на “Аполо”, на които се виждат звезди. И както се оказва, такива снимки съществуват. Разбира се, тук трябва да се направи уточнение – със стандартните настройки на камерите, занесени от астронавтите на Луната, не би следвало да се виждат звезди. Времето на експозиция е така нагласено и е достатъчно кратко, за да могат да се визуализират само ярките обекти като лунните скали, но не и бледите като звездите. По същия начин, дори и с вашия смартфон, вие не можете да снимате през нощта едновременно уличната лампа и звездите на небето. Но това е нещо, което всеки разумен човек би следвало да съобрази. Привържениците на конспиративни теории обаче не могат да го съобразят – те са си решили предварително в какво да вярват и нищо не може да ги убеди в противното. Затова и тази статия не е за тях. Тя е за хора, които искат да научат с какво са се занимавали астронавтите, докато са били на Луната. Защото голяма част от свършената научна дейност е изключително интересна. На 21 април 1972 г. на естествения ни спътник каца “Аполо 16”. Астронавтите Чарлз Дюк и Джон Йънг разгръщат на лунната повърхност камера, работеща в далечната ултравиолетова област, със спектрограф: Ултравиолетовата камера, разгърната на Луната от екипажа на “Аполо 16”. На снимката се виждат още астронавтът Чарлз Дюк и луноходът. Photo credit : NASA Камерата е разработена от афроамериканския физик Джордж Карътърс, който по това време работи във Военноморската изследователска лаборатория, и е чувствителна към светлина при дължина на вълната между 500 и 1600 Ангстрьома. Обикновено много горещи звезди от спектралните класове O, B и A излъчват в този диапазон на електромагнитния спектър, като температурата на повърхността им достига от 10,000° до 50,000° K. За сравнение температурата на Слънцето е само 5800° K. За да сработи, камерата е поставена специално в сянката на лунния модул. Времето на експозиция е така настроено, че да могат да се визуализират звезди. След края на мисията филмът е върнат на Земята и проявен, а самата камера и досега се намира на Луната, сред платото Декарт. Получени са общо 190 снимки. Както сами виждате, астронавтите на “Аполо” все пак са заснемали звезди! Просто е била нужна камера с дълга експозиция и стабилен триножник, при това позиционирана сред лунната сянка. Това не е камера от типа на тези, прикрепени към скафандрите на астронавтите, които са били насочвани към ярката повърхност. Защо снимките са заснети в ултравиолетовата област? Защото Земята блокира голяма част от постъпващото към нея ултравиолетово лъчение и астрономите решават, че докато хора стъпват на Луната, една от важните задачи е да проведат астрономически наблюдения, невъзможни от нашата планета. Спомнете си, че задачата е свършена преди времената на големите телескопи като “Хъбъл”. Освен звезди, ултравиолетовата камера е успявала да фотографира и Земята: “Най-очевидните и впечатляващи резултати бяха тези, предназначени за наблюденията на Земята, защото това бе първият път, когато нашата планета бе снимана от разстояние в ултравиолетовия диапазон. Така можете за пръв път да видите в цялост водородът в атмосферата, полярните сияния и това, което наричаме тропически въздушни пояси”, съобщава д-р Карътърс. Вижте още снимки на звезди от астронавтите на “Аполо 16”: Разгледайте целия албум на този линк Източник: Джейсън Меър https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/apollo-16-stars/

УСПЕХ: Иранската ракета Симорг изведе спътници в космоса от петия път Кадър от днешното изстрелване 28 януари 2024 г. 13:15 ч. Светослав Александров. След четири предходни провала в периода между 2017 и 2021 година, днес най-мощната ракета на Иран “Симорг” (с товароподемност от 350 килограма товар до околоземна орбита) постигна успех от петия път. В космоса бяха изведени общо три спътника. САЩ потвърди успеха независимо, като изведените обекти бяха проследени в 450-километрова орбита. Най-големият от тези спътници е “Махда” с тегло 32 килограма, разработен е от Иранската космическа агенция, и задачата му е да “тества модерни спътникови подсистеми”. Другите два “Кайхан” и “Хатеф” са с тегло около 10 килограма всеки и задачата им е да изпитат технологии за космическо позициониране и комуникации. Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Според автора (Хенк Смид) Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети “Скъд” от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на “Скъд”. През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир” изпраща в орбита спътника “Омид”. “Сафир” е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. През декември миналата година Иран оповести, че е успешно изстреляна най-мощната суборбитална биокапсула, създадена до този момент, тежаща 500 килограма, като на борда ѝ има животни (точните видове не са оповестени). Полетът проправя пътя към дебютното изстрелване на ирански астронавт, насрочено за 2030 година. След “Сафир” Иран започва да създава по-мощната ракета “Симорг”. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато “Сафир” благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника “Фаджр”. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител “Касед”, който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите “Сафир” и “Симорг”. И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. На 20 януари 2024 г. Ислямската революционна гвардия обяви, че е изстрелян успешно спътникът “Сорая”. Така днешният полет, проведен осем дни по-късно, потвърждава развитието на космонавтиката в Иран, както и че двете програми водят до успех. Ракетата “Сафир” бе пенсионирана след 2020 година и фокусът на Иранската космическа агенция падна изцяло върху “Симорг”. Днес агенцията най-накрая постигна успех. Засега “Симорг” е най-мощната ракета, но със своята 350-килограмова товароподемност, тя отстъпва и на най-лекотоварните орбитални ракети в САЩ. Засега Иран е все още далеч от това да се превърне в истинска космическа сила, но все пак, с две успешни изстрелвания на микроспътници през януари 2024 г. и на суборбитален полет на биокапсула през декември 2023 година, страната върви напред. https://cosmos.1.bg/space/2024/01/28/simorgh-launches/