SAlexandrov

Ако случката се е случила далече от овуляцията, шансът е пренебрежимо малък. Но никой не може да гарантира, че е нулев.

Шансът при такава игра да се случи забременяване е изключително малка, но не е нулева - в предеякулационната течност понякога попадат сперматозоиди.

Честно казано не разбирам защо толкова те смущава това. Ама разбира се, че за вярващия има един Бог, който е абсолют. Какъв е проблемът да има такъв абсолют? Също както за атеиста няма такъв абсолют. Действително християнството е една абсолютистка идея, че спасението е дадено и идва само чрез Христос. За мнозина това е скандално, но аз не виждам защо чак да е толкова скандално и защо много хора се оплакват. По отношение на всички останали природни закони се приема, че те управляват света. Има си формули, има си постулати, и няма никакво оплакване защо е така, а не иначе. Но изведнъж се явява една религия, според която има един път - един закон, по който трябва да стават нещата. Защо да не е иначе? Истината сама по себе си е ексклузивна.

Доста дълги писания, но ще почна дисекцията от самото начало. Първо за намереното евангелие на Йоан и възрастта му. Преди написването на евангелията, историите в тях са се предавали устно(а и предполагаемите изминали от евентуалните събития две поколения наистина не са никак малко). Това означава сериозна отвореност към изкривяване и украсяване на разказите. Дори само този факт е достатъчен, за да хвърли съмнение върху твърдението, че по-достоверни източници от евангелията няма. Всъщност точно това, което липсва са именно сигурни доказателства за достоверността им. Евангелията и Новият завет като цяло имат сериозни сходства с доста по-стари кумрански текстове(о, да, има и доста по-стари текстове върху папирус от най-ранното открито копие на Йоановото евангелие, силно зависи трайността на папируса от условията, при които е съхраняван). Интересно съвпадение. Изобщо философията на ранните християнски течения( които са били доста повече от едно) е много близка до кумранската. Прочее, много бих се радвал да посочиш някакви доказателства за "изключителната точност" на евангелията. Отново да повторя, откриването на ръкописи няколко века след предполагаемите събития в някаква митологична история, не я прави по-достоверна, нито количеството им. Съчиненията на Тацит и Светоний не са удачен пример, защото те са писани от известни автори като исторически хроники(не като записи на модерни за периода народни легенди), освен това са имали хиляди преписи, по-голямата част от които унищожени благодарение именно на църквата в средновековна Европа. Затова и запазените най-ранни преписи до днес са от 11-ти век чак. Но това е друга история. Една вметка за възрастта и датировката на Rylands Library Papyrus P52- съществуват сериозни спорове в академичната общност по отношение на датировката му(any serious consideration of the window of possible dates for P52 must include dates in the later second and early third centuries). Относно проблемите с датировката- First, the papyrus has been dated based on the handwriting alone, without the support of dated textual references or associated archeology. Secondly, like all other surviving early Gospel manuscripts, this fragment is from a codex, not a scroll. If it dates from the first half of the second century, this fragment would be amongst the earlier surviving examples of a literary codex. (Around 90 CE, Martial circulated his poems in parchment codex form, presenting this as a novelty). За позоваването от ранните отци- кои от тях, предникейските, следникейските или апостолските(а за гностическите учители и разните други , които съвременните църкви отричат, за тях какво да кажем, те на какво се позовават)? Прочее, колкото повече се доближаваме до апостолите, толкова повече несигурността в достоверността на събитията се влошава и доказателствата стават по-оскъдни. За неяснотите- неясни са не само думите, които ти си посочил, говорим за цели разминаващи се пасажи, и именно тук са проблемите и разминаванията в различните преводи и редакции. Или пък за логически несъответствия, които няма как да бъдат разбрани без отхвърлените апокрифни евангелия. Именно Йоановото евангелие си е точно гностическо, единственото официално включено в Новия завет след Никейския събор. Човек трудно може да го разбере, ако не е запознат с гностическата философия. Прочее, точно заради евангелие от Йоан излиза, че най-ранното евангелие е баш гностическо и че точно гностицизма е най-ранното засвидетелствано християнско учение :-) Доста дълъг коментар си написал за Евангелието на Йоан. Само че идеята, че то е гностическо, подкрепяна от Рудолф Бултман, не среща потвърждение от по-късни автори. А Бултман я разработва през 1941 година. По-късно обаче с откритието на истински гностически писания, както и кумранската библиотека, се виждат ясни различия. Поради това по-късни автори я отхвърлят. При всички положения Евангелието на Йоан постулира, че Исус Христос е син на Бога, роден от дева Мария, заченат от Святия дух, че Исус е напълно човек и напълно Бог. То е написано преди основните гностически писания и въобще преди опитите на гностиците да променят контекста, в който думите на евангелието са написани.

Това, че религията има приложно значение, не значи, че трябва да я редуцираме само и единствено до нейния (евентуален) плацебо ефект. Не съм съгласен, че това е основната причина, поради която хората са религиозни. Основната причина, поради която хората избират да следват монотеистична религия (и най-вече християнството) се дължи на това, че религията дава най-доброто обяснение на един много основен парадокс в нашето общество. А именно - във всеки човек има морален закон, всеки човек се стреми към ред, красота и справедливост. Въпреки тези стремежи има абсолютен парадокс поради неспособността на хората да направят света подреден и справедлив. Да не говорим, че наличието на морален закон, стремеж към красота, се обяснява най-добре, ако зад Вселената стои създател. Оттук учението, което се развива от християнството, е изключително просто и лесно за разбиране. Зад Вселената наистина стои създател и той я е създал от любов. Любовта обаче има стойност само ако е дадена даром, т.е. ако има свободна воля. Но където има свободна воля, там има и грях. Където има грях, там има нужда от спасение и щом има нужда от спасение, трябва спасител. Проблемът за наличието на зло в света винаги е изкушавал много неверници. Но ако те се оплакват, че светът е зъл и неподреден, откъде идва тази вътрешна наша убеденост, че той е зъл? Именно поради този въпрос К.С. Луис под въздействието на Дж. Р.Р. Толкин става от атеист християнин.

А на това може да се отговори само със следния цитат от д-р Майкъл Бърд от университета Куийнсланд: За да бъда ясен, аз се отнасям към Исусовия митицизъм като към псевдо-историческа догма, поддържана от неколцина смахнати атеисти. За тях несъществуването на Исус е нещо между Светия граал на неверието (не би ли било добре, ако можеше да докажем, че Исус никога не е съществувал?) и умствена мастурбация (чисто егоистично удоволствие да мислиш затова). Идеята за мита за Исус представлява неакадемична конспиративна теория и нейните последователи трябва да бъдат възприемани по същия начин, по който възприемаме отрицателите на глобалното затопляне: Учтиво се подхилкваме, отпиваме от мартинито, избягваме зрителния контакт и бавно си тръгваме.

Тук, разбира се, трябва да внимаваме. Това, че има неоткрити закони от физиката, например, не значи, че там е Бог. Опасно е да се залита в т.нар. "бог на дупките", защото ако казваме "науката не го е открила, там е Бог", в един момент науката ще открива все повече и повече неща и ще измества въпроса за божественото. Богословието отдавна е отрекло "бога на дупките", още през 19-ти век евангелистът Хенри Дръмонд е постулирал, че нямаме право да казваме, че Бог е в липсата на познанието. Пак повтарям - богословието е отрекло "бога на дупките", а не Ричард Докинс (въпреки че има цяла глава в "Делюзията Бог" за това). Съвсем друго е обаче да твърдим, че науката не е единственият източник на познание. Разбира се, че това е така. Има и други области на познанието. Има рационална интуиция зад това, което откриваме в математиката и в логиката. Има, разбира се етично познание и има и метафизично познание. Не на последно място има и богословско познание. Както казва Уилиам Лейн Крейг, ние трябва да преутвърдим християнството като традиция, която дава познания.

Ето как стоят нещата. Ще бъда максимално обстоятелствен, защото вчера нямах времето: Най-старото археологично копие на Евангелие, което разполагаме, е фрагмент P52, който представлява откъс от Евангелието на Йоан. Учените определят, че фрагментът е възникнал в периода между 100-175 г. сл. н.е. Това, че е намерено толкова древно копие, при това толкова скоро след събитията, е изключително събитие, поради простата причина, че папирусът, на който са се писали древните евангелия, е бил евтин и достъпен материал, но за сметка на това недълготраен. И докато е невероятно да открием съвсем-съвсем оригиналните записи на евангелията (защото може да са се износили, унищожени от преследвачи или дори изядени от мишки), ние безспорно можем да направим опити да открием най-скорошните копия. Затова откритието на P52 има фундаментални следствия. Ако приемем, че P52 е най-старият археологически документ, с който разполагаме, тогава между появата на оригиналното написване на евангелието на Йоан и появата на първото археологическо доказателство са минали, грубо казано, две поколения. Някои скептици веднага се хващат за това и казват - ама това е достатъчно време, за да се манипулират записите... което е абсурдно. В сравнение с много други исторически източници, евангелията са изключително надеждни! Съвременната история счита Тацит (56-120) и Светоний (69-140 г.) за достоверни, но най-ранните свитъци, с които разполагаме от Тацит и Светоний са от 9-ти и 11-ти век - сиреч, говорим за "дупка" от между 800 и 1000 години между оригиналите и първите намерени копия!!! Фактите са следните - до този момент са открити над 5 700 манускрипта от 2-ри и трети век, които са запазили някаква част от фрагмента на Новия завет! За сведение от Тацит са останали само 3 манускрипта. При Светоний нещата са по-добре - останали са 200. От Херодот имаме 75 манускрипта, а от Тукидид само 20. Освен това ранните църковни отци са се позовавали много на 4-те евангелия. Цитатите са толкова много, че дори и да приемем, че всички налични Евангелия бъдат напълно унищожени, на базата на тези цитати ще могат да бъдат реконструирани. Има и още нещо, което прави впечатление - сравнението на думите между най-древните разполагаеми копия и съвременните преводи. От 138 000 думи в Новия завет, само при 1 400 има някакви неясноти и разлики в значението. Това означава, че 99% от Новозаветния текст не просто е ясен, но се е запазвал с голяма точност през вековете. Истинският въпрос е - оригиналните преписвачи, които са копирали евангелията едно от друго (през първите няколко десетилетия) - правили ли са съществени промени? Но и тук някои критици и атеисти като Барт Ерман признават, че преписвачите (ако са правили някакви промени) са били подтиквани от подобряването на текстовете и от мотива традицията да бъде съхранена максимално, а не подменена. Що се касае до това Защо точно тези 4 Евангелия, а не другите (алтернативните), д-р Майкъл Бърд (PhD от Университета в Куийнсланд) е категоричен, че отхвърлянето на алтернативните евангелия не е ставало самоволно. Главните критики са били: -Исус в тези евангелия не е отговарял на описаното за Исус от другите свещени писания и не е имало сходство с общоприетото от апостолическата традиция -Другите "евангелия" са езотерични и елитистки според тяхното виждане за Бог, сътворението, греха, светостта, етиката и изкуплението. -Те не произлизат от ранните последователи на Исус, написани са късно и посланието им е тенденциозно Подобна е критиката на проф. Артлан Хъртглем. През първите три века от съществуването на християнството се появява течение, което изразява приемственост с вярата на апостолите и което впоследствие се оказва решаващо за приемането на Новозаветния канон. Има и алтернативни течения - Маркионизъм, Монтанизъм, Ебионицизъм, Гностицизъм - те също изказват претенция за приемственост с ранната вяра, но поради редица вътрешни фактори не успяват да убедят мнозинството. Критериите на Ириней Лионски (130-202 г.) са много ясни: 1. Той открива в четирите оригинални евангелия сходно повествование, което определя Бог като върховен творец, признава Мойсей и пророците и ученията на Христос 2. Той посочва, че останалите религиозни течения се фокусират най-вече върху едно от оригиналните четири евангелия и пренебрегват умишлено останалите три, за да прокарат чужди на църквата учения. 3. Останалите религиозни кланове имат склонност да си написват допълнителни неканонични евангелия на базата на претенция, че са открили някаква друга духовна истина, която не е в синхрон с проповядваното от Първоапостолите Аргументите на Евсевий Кесарийски (263-339 г.) са също толкова ясни: Той е категоричен защо евангелията на Тома, Петър и Матия не могат да се включат в канона - използваният в тях тип фразеология е в противоречие с апостолическия стил. Евсевий, както Ириней, прави сравнение с общоприетата апостолическа традиция, открива, че другите евангелия са езотерични. Евсевий също така е бил наясно, че е имало широк обществен дебат за това кои книги да се включат в Канона и кои не. Но споровете са били около ПОСЛАНИЯТА - дали да се включат 2 Петрово например или Откровение. Но когато става въпрос за ЕВАНГЕЛИЯТА (разказът за Христос, не за ПОСЛАНИЯТА), там спор не е имало - алтернативните евангелия не са били нито популярни, нито убедителни. Де факто те никога не са били сериозни претенденти, за да бъдат включени в канона.

Kall, много дълъг текст, но все с точки, по които може много да каже и богословието, и апологетиката. Нищо ново. Да опитам ли?

Точно това е причината, поради която отричам атеистичната позиция. Всъщност аз не отричам науката, нито отричам научните открития - нещо, в което makebulgar, например, се опитва да ме обвини и така да ме изкара псевдоучен. Единственото, което отричам, са неизбежните философски екстраполации, които хората правят относно научните открития, най-вече през призмата на натурализма и сциентизма. А натурализмът и сциентизмът, които лежат в основата на модерния атеизъм, са изключително проблематични. Особено проблематичен е сциентизмът, или твърдението, че само науката е тази, която може да обяснява обективната реалност на света. Добрата новина за вярващите е, че сциентизмът е отричан от философите, понеже представлява изключително несъстоятелна гледна точка. Твърдението "ти трябва да вярваш само в това, което може да бъде доказано научно" сам по себе си не може да бъде доказано научно. Поради това сциентизмът се самооборва сам. Затова когато чуеш някой да твърди "Нямам нужда от Бог, защото има наука", това е сциентистично твърдение и лесно може да се обори

Това ме провокира да кажа следното - пътят, който трябва да избереш, е много важен. Защото теизмът е само един от възможните ти светогледи. Да си теист (вярващ) - това може, но може и да си атеист - при това такъв, който приема за наличието на обективни морални ценности (хуманист), или такъв, който не приема (нихилист). И така, има три възможности: 1. Теистът приема, че има обективни морални ценности и те произлизат от Бог 2. Хуманистът приема, че има обективни морални ценности, но те произлизат от човешките същества. 3. Нихилистът приема, че няма обективни морални ценности, те са изцяло субективни и илюзорни. Проблемът във връзка с наличието или отсъствието на Бог е следният - дори и вярващият (теистът) да греши, това не значи автоматично, че хуманистът е прав. Ако Бог не съществува, вероятно нихилистът е този, който е прав. Хуманистът тогава трябва да успее да се наложи и да пребори едновременно теиста и нихилиста. Най-важното нещо, което хуманистичният атеист трябва да направи, е да докаже, че в отсъствието на Бог нихилизмът не е верен.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1749-2017-tianzhou-docks-tiangong-2 22 април 2017 г. 11:30 ч. Днес първият товарен космически кораб на Китай "Тянжоу-1" се скачи благополучно с орбиталната лаборатория "Тянгон-2", при което страната демонстрира важна способност - да доставя полезен товар в космоса! Очаква се корабът да престои скачен с "Тянгон-2" в продължение на 30 дни, като в рамките на този период трябва да бъде демонстрирана още една способност - презареждане на гориво в орбита. Кадър от скачването - натиснете тук, за да изгледате цялото видео!

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1748-2017-space-babies Звездното дете от филма "2001: Космическа одисея". Credit : MGM 22 април 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Възможно ли е хората да се възпроизвеждат в космически условия? Китайски учени са започнали уникален експеримент, какъвто никога не е предприеман в историята на космонавтиката. Възможно е той да даде отговор на въпроса дали е възможно да бъдат заченати и родени бебета в космоса! Експериментът ще бъде проведен на борда на товарния космически кораб "Тянжоу-1", който беше изстрелян успешно преди два дни. Целта е да се проучат ефектите на микрогравитация върху диференциацията на човешки ембрионални стволови клетки в герминативни клетки. Водещ изследовател по проекта е професор Кехкоой Кий от престижния университет Цинхуа в Пекин. "Това е важен експеримент, защото е първата стъпка към това да разберем директно възпроизвеждането в космически условия", смята проф. Кий. САЩ, Русия и Европа са провели много космически експерименти за изучаването на влиянието на микрогравитацията върху астронавтите, като най-вече са проучени въздействията върху костите и мускулите. Но проучванията върху репродуктивната способност на хората са изключително малко. Предишни изследвания са били фокусирани най-вече върху половите хормони на астронавтите. Поради етични съображения и физически трудности е много трудно да бъдат изучавани техните герминативни клетки, които са предшественици на яйцеклетките и сперматозоидите. "Ако целта ни е да бъде изучена директно репродуктивната биология в космоса, ние трябва да създадем ин-витро платформа за изучаването на герминативните клетки. Затова избрахме човешки стволови клетки, които ще се диференцират в герминативни клетки", съобщава Кий. През 2009 година той и неговите колеги успешно получили герминативни клетки и сперматоподобни клетки от стволови клетки. Те са публикували резултатите от изследването в сп. Нейчър. Понастоящем екипът съобщава, че са получени яйцеподобни клетки и скоро ще бъде публикувана научна статия. Човешките ембрионални стволови клетки могат да бъдат превърнати в герминативни клетки и впоследствие в сперматоподобни или яйцеподобни клетки. Да бъде индуцирана подобна диференциация в лабораторни условия обаче е изключително трудно, тъй като трябва да бъдат изпълнени много стъпки и да бъдат осигурени множество клетъчни фактори. Въпреки че други учени са успели да постигнат различни етапи на диференциация, никой не е стигнал толкова напред, колкото екипът на Кий. Дали получените клетки са същите като яйцеклетките и сперматозоидите? "Ние сме сравнили инвитро-култивираните клетки с ин-виво клетките и сме открили, че имат множество сходни характеристики. Но засега можем да наричаме ин-витро клетките само с понятията сперматоподобни и яйцеподобни клетки, тъй като все още не можем да докажем, че са съвсем същите, докато не проведем функционални експерименти", категоричен е Кий. До този момент всички експерименти са проведени на Земята. Сега за пръв път опит ще бъде проведен в космически условия. При наземните експерименти отнема две седмици, за да се получат сперматоподобни и яйцеподобни клетки. "Експериментът на Тянжоу-1 ще продължи 30 дни. До каква степен човешките ембрионални стволови клетки могат да се диференцират в космоса е все още неясно. Ще бъде ли забавен процесът? Ако да, с колко?", чуди се проф. Кий. Самият той и научният му екип очакват да видят поне първата фаза от примордиалните герминативни клетки. Експериментът ще бъде проведен в роботизирани условия, а микроскопските снимки ще бъдат предадени към Земята. За повече информация: Sina

И аз нещо загубих нишката на разговора. А и много хора пишат на доста висок, дори академичен стил тук, така че не съм сигурен дали всички статуси са ми напълно ясни

Вярващите се опитват да въдворят неверниците във вярата си, защото за вярващия вярата не е нещо частно, което не трябва да излиза от двора, а нещо общовалидно и касае всеки. Друг е въпросът, че много от вярващите го правят по агресивен и отблъскващ начин в стил - "приеми вярата ми или ще вриш в ада". Институционализирането е много сложна тема... Аз не смятам, че вярващите трябва да странят от политиката.

На мен винаги ми се е струвало, че в известен степен има много важен смисъл в думите "блажени нищите духом"... Исус няма предвид глупост в този вид сигурно, но аз така съм го разбирал - ако нямаш много познания, ако си лековерен - ми лесно ти е да си вярващ. Вярваш си, чудесно... животът ти е лек, накрая си отиваш - окей. Атеизмът някак си го виждам като синдром на тесните специалисти - хора, които са задълбали в една област - молекулярна биология, физика, история на религиите ако щете... и гледат само от собствената си камбанария. Ако почнеш да учиш във всяка една област - история, философия, биология, физика и астрономия, някак си вярата отново идва на преден план

Всъщност въпросът за съществуването не е въпрос нито само на науката, нито само на религията. Философията се занимава с това "Какво значи дадено нещо да съществува?" И този дял от философията се нарича онтология. Аз като казвам, че много атеисти (а и вярващи) са зле по общофилософска култура. Нашата (съвременната, модерната) онтология е материално ориентирана. Т.е. ние описваме съществуването на дадено нещо като дефинирано от неговите физически характеристики. Виждам го, пипам го, или го доказвам с някакъв прибор. Отговаря ли на тия качества, то съществува. Онтологията на древните израилтяни не е била материално, а функционално ориентирана. Съществуването на даденото нещо се определя от функцията, която му е зададена. Съвременният свят изтласква онтологията към материалистичното, защото функционалната онтология е неудобна. Нали ако дадено нещо има функции, стои на дневен ред кой задава функциите.

Направо и аз не знам Как от атеизма се стигна до педофилията

Ти подкрепяш теорията Jesus Myth, която има два слоя: Единият е, че е имало човек Исус, който не е бил бог, не е бил нищо по-специално, най-обикновен човек, който бил разпънат за възгледите си. И другият е, че има добавен по-късно митологизиран слой. Проблемът на твоята теория е, че няма никакви факти, никакви реални доказателства за съществуването на първия слой. ( Уилиам Лейн Крейг е категоричен: "The Gospels are a miraculous story, and we have no other story handed down to us than that contained in the Gospels....The letters of Barnabas and Clement refer to Jesus' miracles and resurrection. Polycarp mentions the resurrection of Christ, and Irenaeus relates that he had heard Polycarp tell of Jesus' miracles. Ignatius speaks of the resurrection. Quadratus reports that persons were still living who had been healed by Jesus. Justin Martyr mentions the miracles of Christ. No relic of a non-miraculous story exists. That the original story should be lost and replaced by another goes beyond any known example of corruption of even oral tradition, not to speak of the experience of written transmissions. These facts show that the story in the Gospels was in substance the same story that Christians had at the beginning. This means...that the resurrection of Jesus was always a part of the story." (Apologetics, chapter 6)

Напоследък установих, че имам трима познати, които са категорично убедени, че Земята е плоска. И не, де да беше майтап - един от тях поне май има завършена магистратура. Идеята - Земята е плоска. Тя е такава, каквато изглежда, че е ... Навсякъде гледаш - плоска. Нищо кръгло няма в нея. Излез само в една равнина и ще видиш... Вчера тръгна да ми развива теорията, че мечтае да отиде в Антарктида - ама по-навътре щял да се опита да отиде, ама чувал, че може да не го пуснат - явно забранявали хората да пускат да се вижда какво има навътре - може би голямата ледена стена, опасваща плоската Земя, или моментът, в който небесната твърдина опира до самата повърхност. Космическите агенции, масоните, илюминатите - всички манипулират и крият истината от нас.

Гледаме положително - университетите за сметка на това са толкова много, че всеки може да стане доцент с една публикация в годишника на университета

Сега трябва да стигнем до заключението, че всички са пристрастни, дори и да претендират, че са безпристрастни И атеистите - също, между другото. Аз не съм убеден, че за учените е чак толкова неприемливо да са безпристрастни. Да, могат да се опитват да са максимално безпристрастни, но невробиологията доказва, че дори и те вземат решения на базата на това в какво да вярват от пристрастия Иначе ако видите как се карат систематици например....

Ето докторантите у нас: Всичко на всичко, 6 750 http://www.nsi.bg/bg/content/3408/студенти-в-образователна-и-научна-степен-„доктор”-по-гражданство-форма-на-обучение-и

Първо, когато говорим за ИСТОРИЯ, трябва да сме наясно, че историческият наратив винаги се пише от хора с пристрастия. Римските историци са писали историята по същия начин - от гледната точка на римлянина. Гръцката история се пише от гледната точка на гърка. Това е напълно нормално. Въпросът е - защо пък да не приемем наратива на авторите на Новия завет за меродавен по този случай? Да, със сигурност те са писали съобразно пристрастията си, но това не значи, че не са предавали исторически факти. Историците признават достатъчно факти от живота на Исус - че е бил в семейство на дърводелец, че е бил кръстен от Йоан Кръстител, че е проповядвал идването на Божието царство, че е претърпял мъченическа смърт на кръст и (в по-малка степен), че след смъртта учениците му са имали изживявания отново с него.

Проблемите с нивото на науката в България идва от много отдавна, далеч от преди времената, когато културният министър Стефан Данаилов пишеше сбогом със З