SAlexandrov

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27 Само се чудя... докога това ще продължи??? Докога ще си играят с търпението на човечеството. Това, което хората искат да видят е полети до Луната, лунни бази и колонизация на Слънчевата система. Така както са тръгнали нещата това няма да стане. С тази пръчка нищо няма да се постигне - най-много да отидеш в суборбиталния космос и да пуснеш малко фойерверк оттам. Вече започнах да се изнервям...

Здравейте. Проучването което правя е малко по-различно, защото може да изберете повече от един верен отговор. Искам да направя една статистика- кои са най-използваните и най-критикуваните браузъри. Примерно: Аз ползвам Konqueror, защото е най-лек, Opera, защото е по-качествен от Konqueror, и Firefox когато се налага да си едминистрирам сайта.

Бях започна да пиша статии за космическите трагедии. Завършил съм засега само едната- скоро ще има още! Трагедията със совалката Колумбия С тази статия започва серията "Космически трагедии". В тази серия ще бъдат описани последователно всички космически трагедии - Аполо 1, Союз 1, Союз 11, Челинджър и Колумбия. Увод Към края на 2002 година настъпи своеобразен възход за космическата програма на страните. Бяха минали цели петнадесет години без нито един смъртен случай в космическото пространство. От последната трагедия - трагедията със совалката Челинджър бяха минали години, през които станцията Мир бе завършена, Хъбъл бе изведен, а руски и американски астронавти летяха заедно. Бе започнала конструкцията на Международната космическа станция - чудото на космическата епоха, с която човечеството щеше да започне новото хилядолетие. Но обикновените хора не знаят почти нищо за това как се изстрелва космическа совалка. Те са незапознати с начина по който НАСА работи. Совалките, които винаги са били проблемни и са изисквали огромна поддръжка остаряха. Проблеми следваха програмата от самото начало, но през 2002 година се случи един интересен факт, който доведе до спирането на полетите на всички американски совалки. Бяха се появили пукнатини в горивните тръби на всички совалки - дори и на най-новата - Индевър. Скоро след това НАСА обяви изненадващо, че планира да възобнови полетите в най-кратък срок от време. През лятото на 2002 година Рон Дитермор, мениджър на програмата на совалките в НАСА каза: "Ние планираме да възстановим полетите на совалките в най-кратък срок. Изследването на космическото пространство е свързано с постоянен риск, а нашата работа е да се справяме с проблемите по подходящ начин". Никой не можеше да предполага, че много скоро неговите думи щяха да бъдат изпитани по ужасяващ начин. Развоят на събитията До края на 2002 г. след проблемите, открити по совалките, бяха проведени още две мисии. В началото на 2003 година - на 16 януари трябваше да излети совалката Колумбия на експедиция различна от останалите, обозначена като STS-107. Колумбия е първата и най-тежка совалка на НАСА. Тя е единствената совалка, която не е била използвана за конструкция на орбитални станции и не е летяла нито до Мир, нито до Международната космическа станция. Колумбия бе експлоатирана за друг тип мисии - например самостоятелни научни експедиции (които не са свързани с МКС) или поправки на Хъбъл. STS-107 бе мисия именно такава мисия - научна експедиция, като всички експерименти щяха да бъдат проведени на борда на совалката без скачване с МКС. Няколко секунди преди изстрелването криогенните двигатели на Колумбия бяха запалени. На Т-минус 0 секунди бяха стартирани твърдогоривните ускорители, които дават необходимата тяга, за да могат да задвижат совалката в началните минути от полета. Продължава на: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27

Фау 2 Ракетата Фау 2 е била великолепно оръжие на нацистка Германия. Наистина, представлявала е нестабилна и неточна машина, като само малък процент от изстрелванията са успявали да поразят целите си. Но въпреки това Фау 2 е огромен скок за технологичния напредък на човечеството. Въпреки че за времето си на разработка ракетата не е успяла да изпълни основната си мисия и да промени хода на Втората световна война, натрупаният опит е довел до строежа на първите пилотирани космически ракети, сред които Редстоун и Восток. Ракетата Фау 2 е директен предшественик на Сатурн 5 и е изиграла огромна роля в едно от най-великите постижения на човечеството - изпращането на астронавт на лунната повърхност. Общ вид и устройство на двигателя Една от най-важните характеристики на Фау 2 е включването на сложна система от жироскопи, която е била необходима за навигацията - напълно нова технология, кято никога не е била тествана до момента. Сигнали, подадени от тази система са задвижвали крилата, монтирани в основата. Разбира се, ракета с обхват 320 километра е трябвало да бъде насочвана към целта си с изключителна прецизност. Четете още за Фау 2: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27 Първите хора в космоса Много се е изговорило и много се е изписало за първите пилотирани космически кораби Восток ( на СССР ) и Меркурий ( на САЩ ). Безспорна истина е, че СССР са успели за пръв път да осъществят пилотиран полет в космическото пространство което послужило като пропаганда за добрата политическа система на СССР, за победата над капитализма и за растящия технически прогрес на Съветска Русия. Но дали технологията на СССР наистина е била по-добра от тази на САЩ? Въпроса е спорен. Малцина знаят, че полетът на Гагарин е бил пред катастрофа, а едва по-късно се научава, че той не е и кацнал в капсулата на космическия кораб, а е катапултирал във въздуха. Първият астронавт на САЩ – Алън Шепард не достига до орбита за разлика от Гагарин, неговия полет е по-кратък, но качеството на полета е много по-високо. Неговият кораб е имал кула за аварийно спасяване ако ракетата се повреди при излитането и освен това той е кацнал със спускаемата си капсула. Тази статия описва и полета на Гагарин, и полета на Шепард. Восток 1 и Юрий Гагарин – полет там, където никой не е бил Корабът на Юрий Гагарин се нарича Восток 1. Той е изведен в околоземна орбита на 12 април 1961 година в 06:17 UTC. Ракетата, извела кораба е била видоизменена версия на ракетата Р7 или “семьорката”. “Семьорка”, което на руски означава просто цифрата седем е била разработена като междуконтинентална балистична ракета. Същата ракета е извела на орбита Спутник 1 ( първия изкуствен спътник ) и служи за основа на разработката на ракетата Союз. Още за Юрий Гагарин: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...9&Itemid=27

Изледване на горещата Венера: Съветските сонди от серията Венера Единствените планети, до които СССР има мисии са Марс и Венера. Марсианската програма е до голяма степен провал - само няколко орбитални апарата и един спускаем, който дори не успя да изпрати снимки след кацането си. След 1973 година за учените на СССР стана ясно, че губят битката със САЩ за Марс и се насочиха към Венера, която няма толкова трудни за кацане условия. Именно там съветските учени пожънаха големи успехи. Съветските мисии от серията Венера са наистина блестящи и представляват едно от върховите постижения на космическата програма. Към 2007 година мисиите от серията Венера са единствените, които са изпратили панорамни изображения от повърхността на планетата и изглежда тази тенденция ще продължи и за напред, защото в близките години не се планира да бъде построен нов спускаем апарат, който да функционира на горещата повърхност. Самото изпращане на спускаем апарат на Венера е и неизгодно - в тези екстремни условия той не би функционирал продължително време. Затова е по-удобно да изследваме планетата от орбита. Ранни опити на човечеството да достигне Венера Първите опити да бъде облетяна Венера датират още от 1961 година. Тогава при старта си Венера 1 се отправя към планетата с цел облитане, но по пътя сигналът е изгубен. След 1961 следват множество опити на СССР да изпрати венериански безпилотен кораб, но поради проблеми с ракетите нито един не успява да достигне Венера. Изстрелването на американската сонда Маринър 2 през 1962 година е успешно, тя успява да изпрати данни от планетата и на този етап СССР губят в надпреварата. През 1965 година Венера 2 и Венера 3 най-сетне са успешно изстреляни. Сигналът с Венера 2 е загубен малко преди пристигането, а сигналът с Венера 3 е загубен преди навлизането в атмосферата. Макар и неуспешен, Венера 3 е първият апарат от човешка ръка, който достига до повърхността на друга планета извън системата Земя-Луна. Края на статията и снимките: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27 Изследване на горещата Венера: Магелан! За хората, които се интересуват от космически изследвания Венера обикновено се възприема като скучна планета. Това е така, защото повърхността й е постоянно скрита от облачна атмосфера. Но под тази облачна атмосфера има какво да бъде изследвано, така че според мен Венера надали може да се оприличи като скучна планета! Венера Когато хората погледнат към небето рано сутрин, преди изгрев или късно вечер, веднага след залез Слънце те наблюдават една ярка светла "звезда", която българите наричат Зорница или Вечерница. Но всъщност това не е звезда, а е планетата Венера, която представлява интересен обект за научни изследвания. Често изследователите наричат Венера "Земна посестрима" заради приликите с нашата планета. Диаметърът на Венера е 12 103 километра, а диаметърът на Земята е 12 756 километра. Има сходство и в средната плътност - 5.52 грама вещество на кубичен сантиметър за Земята и 5.24 грама вещество на кубичен сантиметър за Венера. Счита се, че Земята и Венера са произлезли от една и съща материя на облака, формирал Слънчевата система. Но с това сходствата и приликите свършват. Ако трябва да опиша понятието "ад" със съвременни понятия аз намирам Венера за най-правилното описание на ада. Температурата на повърхността на Венера достига 470 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е 90 пъти по-голямо от земното. Атмосферата на Венера почти не съдържа вода, като 97% от състава й е въглероден диоксид, като облаците в горните слоеве съдържат сярна киселина. Венера няма луни и магнитно поле. Тя се върти около оста си в обратна посока много бавно - веднъж за всеки 243 земни дни. Така че ако нямаше толкова плътна облачна атмосфера един наблюдател стоящ на венерианската повърхност би наблюдавал следното: Слънцето изгрява от запад и залязва на изток изключително бавно, почти незабележимо. Космическият кораб Магелан Космическият кораб Магелан е бил дълъг 4.6 метра, а високочестотната му антена е имала диаметър 3.7 метра. Прикачен за ретроракетите и напълнен с гориво общото тегло на Магелан е било 3 460 килограма. Високочестотната антена е била използвана както за комуникация, така и за заснемане на радарни изображения. Тя е била останала от мисиите на НАСА Вояджър. Голяма част от хардуера на Магелан всъщност е била взаимствана от резервни части на други мисии, които са останали на Земята. Една от антените на Магелан е била от проекта Маринър 9. Компютърните системи са били пък взаимствани от проекта Галилео. Четете още за Магелан: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...7&Itemid=27 Галилео- изследване на Юпитер Галилео бе безпилотен космически кораб, който промени нашето виждане за Слънчевата система. Това бе първият космически апарат, който прелетя край астероид и първият апарат, който откри луна на астероид. Той единствен успя да заснеме космически сблъсък между планета и комета. Галилео бе първият кораб, който изследва атмосферата на Юпитер посредством спускаема сонда и първият, който проучи Галилеевите спътници за продължително време. Той намери доказателства за водни океани под повърхността на Европа, Ганимед и Калисто и разкри вулканичната активност на Йо. Началото Галилео бе изстрелян на 18 октомври 1989 година на борда на совалката Атлантис. До този момент към въшните планети и по-специално Юпитер бяха пътували четири космически апарата - Пайъниър 10 и 11 и Вояджър 1 и 2. Но те просто прелетяха край газовия гигант без да навлизат в орбита и имаха много ограничено време за проучвания. Затова учените са настоявали да бъде изпратена орбитална сонда, която да остане край Юпитер за дълго време. Към орбиталната сонда е трябвало да бъде прикачена втора - атмосферна спускаема сонда. Всичко това бе успешно реализирано. След изстрелването на Атлантис Галилео бе освободен и пратен в междупланетното пространство. Но тъй като апаратът нямаше достатъчно гориво на борда за да отлети директно към газовия гигант бе избран алтернативен път- чрез облитания на Венера и Земята. Галилео трябваше да облети един път Венера и два пъти Земята преди да се отправи към Юпитер. Четете още за Галилео: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27

Така, мисля че е време да се открие една подобна тема и да копна колкото се може тук... Каквото имам. Орбитална станция Мир Орбитална станция Мир е един от най-успешните космически проекти през изминалия век и едно от връхните постижения на СССР. Мир е първата постоянно обитаема космическа станция и първата станция от "трето поколение", конструирана години наред посредством добавяне на модули. За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато е изведен основния модул посредством ракетата Протон в околоземна орбита. Впоследствие през годините са добавени модулите Квант 1, Квант 2, Кристалл, Спектр и Природа. В тази конфигурация Мир просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи Океан. Четете още за Мир: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27 Буран - съветската совалка През 1974 година съветската лунна програма Н1-ЛК е окончателно спряна. Успехът на американските лунни мисии и провалът на СССР да изпрати човек на Луната води до налагането на обществено мнение, че в съветската технология нещо куца, че СССР изостава в отношение на космическата техника. Съветските учени се опасяват от новата програма на НАСА, която предвижда разработката на космически кораб за многократна употреба ( совалката ). Има ли СССР необходимата технология, за да успее да догони САЩ и да изстреля свой собствен кораб, подобен на совалката? Тази статия е посветена на историята на Буран – един от последните успехи на съюза преди разпадането му. Опасенията на СССР през 1974 година са основателни – САЩ иска да използва космическата совалка за военни мисии. Съветското правителство е притеснено от това. Ракетните инженери започват щателно да проучват американската технология предвидена за совалката. Работата върху подобен проект е поверена на НПО Енергия. Човекът, който оглавява програмата е Глушко – веднага след като Н1-ЛК е спрян и Мишин престава да бъде глава на бившето ОКБ-1. Скоро след започване на проучванията се разбира със сигурност, че СССР наистина няма технологията да копира дизайна на САЩ! Първо, СССР няма опит с големи твърдогоривни ускорители, особено сегментирани бустери, каквито ще използва САЩ. Такива ускорители са съставна част от дизайна на американската совалка. Те осигуряват над 70% от енергията необходима за достигане на околоземна орбита. Второ, разработката на течногоривни двигатели със затворен цикъл, особено такива, работещи с водород и кислород са далеч под възможностите на съветска Русия! Четете повече за Буран: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27

Всъщност, по-правилно е да се преведе Джуно - Юнона. Ама явно в България се е наложило имената на корабите да си останат едно към едно както НАСА иска. Например Аполо и в България си е Аполо, но в СССР - Аполон. На това основание превеждам и космическите агенции - НАСА, ЕСA

Точно SARJ-а. Но не само- и старата греда P6 има разкъсани слънчеви панели.

И още критика - сега П6 е повреден! Честитоооо!

Критиците на пилотираните полети имат нов повод да критикуват Международната космическа станция. След последната космическа разходка беше установено, че свързката между гредата и слънчевите панели на гредата Старборд С3/С4 се е повредила много бързо. Неприятен шум е довел до инспекция на механизма и изненада - железни стърготини! Като се има впредвид, че този хардуер е нов - гредата бе изведена през юни, само преди четири месеца и вече е започнала да се поврежда, това изобщо не е нещо което успокоява привържениците на космическите полети. Според новината в СПЕЙС.КОМ дори има шанс повредата да забави извеждането на новите модули - Колумбус и Кибо. Както се бе изразил един критик на станцията "След толкова много отлагания и проблеми МКС ще бъде завършена точно навреме, за да може да бъде пратена в океана."

Изследване на Юпитер. Минало и бъдеще: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27 - Галилео! Минало - неотговорени въпроси http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27 - ДЖУНО - мисията, която ще бъде изстреляна към Юпитер в близките години.

Здравей, това не значи, че не правим опити. За КОСМОС БГ предвиждах да намеря информация за българските проекти, които ще бъдат изстреляни, включително българския проект за мисията Чандраян - инструмента РАДОМ-7. Опитах се да се свържа с БАН, но още нямам отговор от тях.

не виждате ли че се майтапя с лунната конспирация

или тези, които ги филмират във Холивуд

Ама я вижте - на видеото и снимките от МКС няма звезди! Дали не е някаква конспирация и дали цялата операция не е предварително филмирана в Холивуд? шегувам се!

Да не би да са решили да повтарят Аполо 17 в околоземна орбита?

Уоу... Нови Хоризонти е пратен по такава траектория като гледам графиката, че ако искаш да влезеш в орбита ще ти трябват 300 000 тона гориво.. Затова си е и обикновено облитане

Като начало съм съгласен, че орбиталните конструкции са ключ към колонизирането на Слънчевата система. Искам обаче да те питам нещо и се надявам да ми отговориш: Защо критична апаратура се поврежда на МКС повече от допустимото? Като прост пример давам: жироскопите. За последен път през това лято астронавтите поправиха жироскоп на борда на МКС. А жироскопите излязат ли от строя космическите кораби няма да могат да поддържат правилната ориентация. И не само на МКС, но и на Хъбъл жироскопите непрпекъснато сдават багажа. От това би следвало да си направим следните изводи: 1. НАСА не знае как да направи така, че критичната апаратура на борда на орбиталните станции като жироскопи да функционира за продължителен период от време. Което би означавало, че със съвременна техника трябва да забравим да колонизираме Луната и планетите. 2. НАСА е замесена в някаква конспирация така, че МКС и Хъбъл да изискват полети на совалка да летят до тях, за да може да има смисъл от цялата пилотирана програма. Което показва, че Хъбъл, МКС и совалката трябва да бъдат прекратени. Ако приемем че точка 1 е вярна, то това означава, че НАСА просто не може да прави жироскопи и космически кораби. Но аз бързо отхвърлям тази първа точка, защото сондите Вояджър, които са космически апарати, стабилизирани по трите оси (т.е. имат жироскопи), работят вече повече от 30 години и критичната апаратура не се поврежда. На практира критичната апаратура на безпилотните кораби - Галилео, Касини, марсианските орбитални сонди и куп други апарати не се поврежда. Само МКС и Хъбъл са проблемни, които искат поддръжка. Така че за мен втория извод е много по-вероятен. Жироскопите на борда на МКС и Хъбъл трябва да се повреждат непрекъснато, за да може да има совалки, които да ги поддържат. Това прави така, че от совалката има смисъл.

М-м-м доволен съм. Тук имам малко описание на мисията ( копирам го от сайта си ): http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...34&Itemid=2 Честито на всички лунни маниаци! Човек най-сетне се завръща към Луната. В Рамките на по-малко от месец и половина са изстреляни две лунни сонди.

и дано няма продължителни отлагания, че ми писна вече

Давайте предложения за интересни теми, които биха могли да бъдат реализирани, както към страниците на Българска наука, така и към моя проект.

От Слънчевата система само първите две струват

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...23&Itemid=2 Публикувана е информация за текущия статус на совалката. Накратко - полетът на 23 октомври е одобрен, според НАСА без риск за живота на астронавтите. И да стискаме палци, че този път всичко ще мине без отлагания.

Всъщност, ако трябва да съм честен Spirit има доста по-добри познания от мен специално за ракетната техника и знае много по-добре от мен как една ракета фукционира. Но явно нервите не са му издържали в темата... Та така... Nakun ... всеки си има право на мнение. Ти си имаш твоето, аз и Spirit си имаме свое собствено. От друга страна не казвам, че като гледам изстрелване на совалка не се чувствам щастлив, че човечеството е достатъчно порастнало в технологично отношение за да лети в космоса. Напротив, чувствам се щастлив със всеки изминал полет. Но истината е, че от 70-те години насам нещата наистина са се "закучили" ( жаргонно казано ). Наистина, тогава хората са очаквали колонизация на Луната и планетите и големи структури в околоземна орбита. Разбираемо е, че очакванията на обществото не са оправдани. Разбираемо е, че една Международна космическа станция не удовлетворява хората. Разбираемо е, че хората недоволстват, че подскачаме като бълхи нагоре-надолу до околоземна орбита и обратно. И наистина, на много МКС е скучна. То се вижда по чуждестранните форуми от какво се интересуват хората - те се възхищават от мисии като Mars Rovers, Mars Reconnaisance Orbiter, Kaguya, Cassini-Huygens, Stardust, Deep Impact, Galileo, Venus Express и New Horizons. И е разбираемо, че очакват с голямо нетърпение наследниците на тези мисии - Mars Science Laboratory, Luna-Glob, Phobos-Grunt, Juno. Искам да спомена, че от 1996 година човечеството има постоянно присъствие на Марс от роботизирана техника. Искам да спомена също така, че хората се радват, че в следващите 10 години на Луната ще има постоянно присъствие от роботизирана техника. И то много повече се радват от завършването на МКС например. Навремето хората очакваха, че първата американскастанция - Скайлаб ще бъде издигната в по-висока орбита и ще бъде използвана като база за пращане на хора към Луната след 1979 година. Причината, че това не стана е совалката - първия полет на Колумбия бе отложен до 1981 година и използването на Скайлаб след тази дата бе невъзможно. Още тогава се появяват първите негативни критики по совалката. Днес МКС както и да я гледаме не може да я преопределим за база към Луната - в неправилната орбита е. Единствената възможност за такъв комплекс е да бъде използвана като лаборатория за микрогравитационни изследвания. Пропуснах ли да отбележа, че следвам молекулярна биология? Ето от тази гледна точка разсъждавам, че ако центрофужния модул не бъде изстрелян смисъла на МКС е на практика нулев. А един евтин спътник от типа на Марс Гравити Биосетълайт ще е много по-полезен но проекта страда от финансов недоимък... Не знам дали Кибо и европейския Колумбус са добра база за сериозна наука. Аз наистина се надявам за това! Ако Кибо и Колумбус се докажат биха могли да замажат критиката на совалката и станцията. Дано...