SAlexandrov

Исус Христос със сигурност е говорил на арамейски (има достатъчно признаци за това в Евангелията) и можем да предположим, че като част от бащината му професия (на дърводелец) е имал достатъчно познания и по гръцки език. Поради това не е съвсем ясно на какъв език е проповядвал, но вероятно на арамейски. Това не променя факта, че Великото поръчение е изисквало словото да бъде представено на общоприет език за Римската империя, какъвто е гръцкият. В края на краищата всичко се свежда до това ти в какво вярваш. За тебе евреите умишлено са създали историята за Исус и са вкарали каквито и да е култове. Това изхожда от предиспозицията ти, че щом има нещо, което загатва за чудеса и митове, това непременно е лъжа и измама. Не е задължително да е така. Авторите на Новия завет действително разказват тяхната гледна точка, но те се опитват да пресъздадат реални събития. На практика Евангелията са много близки жанрово до Житиеписите на Плутарх. Що се касае до последния ти коментар, че евреите не зачитат Новия завет, понеже им е чужд, това не се случва веднага. Дълги години християнството и класическият Юдаизъм на Втория храм съществуват заедно, почти под един покрив и те се разделят поради редица причини, което няма как да се обхванат лесно.

Доста радикално схващане. Хубаво е да дефинираме понятията "вярващ", "агностик" и "атеист". Вярващият има увереност чрез вяра, че Бог съществува. Това не значи, че не възникват съмнения. Агностиците не заемат страна по въпроса - те смятат, че има шанс да има Бог, но може и да няма - 50 на 50... Тук Докинс прави някои интересни забележки между "перманентен" или "временен агностик", ама е сложно да навлизаме в тях - който иска, да чете Делюзията Бог. Атеистите са убедени, че Бог не съществува. Прочие Докинс прави една много интересна класация за това доколко си вярващ. Пак ми се струва, че вкарва нещата в категории... Но нещата никога не са толкоз черно-бели. Аз лично си задавам въпроса доколко голяма част от атеистите са наистина атеисти, или са скрити агностици?

Успех! Корабът Союз МС-04 с двама души на борда се скачи с МКС! 20 април 2017 г. 16:51 ч. Днес пилотираният космически кораб "Союз МС-04" се скачи успешно с модула "Поиск" на "Международната космическа станция", съобщи Роскосмос. Скачването беше осъществено в 16:19 ч. българско време - близо шест часа след излитането. На борда на станцията пристигнаха космонавт на Русия Фьодор Юрчихин, който за пети път е на мисия до МКС, и астронавт на НАСА Джак Фишер. Фишер никога не е летял досега и днес той се превърна в 550-тия човек, обиколил Земята. Астронавтът на ЕКА Тома Песке засне днешното приближаване на "Союз МС-04" към "Международната космическа станция". Photo credit : ESA/Thomas Pesquet http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1747-2017-soyuz-ms-04-docks-iss

Не е така. Много от вярващите преминават през т.нар. "криза на вярата", и аз също. От друга страна откъде си убеден, че като атеист винаги си имаш едно наум? Не всички атеисти са учени, а и аз познавам някои, които са такива фанатици, че някои средновековни инквизитори биха завидели Да, има и такива, които смятат, че религиите трябва да се изкореняват със средновековни методи.

Докинс не е харесван от много негови колеги-атеисти, при това с право. Критикуват го за агресивния си подход. Склонен съм да се съглася. Някак си след смъртта на великия Карл Сейгън (който беше доста по-умерен) не знам как се наложи науката да се популяризира агресивно и всякакви псевдонаучни течения да се громят и изобличават яростно. Не съм убеден, че този похват обаче работи. Даже напротив. Като гледам изобилието от конспиративни теории, че човек не е бил на Луната, че Земята е плоска, че Луната е холограма, че фармацевтичната мафия ни убива с химиотерапия и че трябва да бягаме панически от лекарствата, защото са "химия", имам чувството, че точно агресивният подход е навредил. Хората, дори и да са неграмотни, много мразят да ги правят на глупаци. Никой не обича да признава, че греши. Резки "катарзиси", отказване от светогледите, това са неща, които се случват рядко.

То оттук идва облогът на Паскал - ако допуснем, че има Бог, който ще оценява делата ти - вярата е далеч по-сигурна позиция. Не съм убеден обаче, че трябва всеки път да казваме "деменция". Щото нали, и Стивън Хокинг преди две-три години каза открито, че е атеист. Тогава много крякнаха, че поради деменция е загубил акъла си.

В общи линии обаче като правило учените са повече атеисти като млади, след което в жизнения им път лека-полека са по-отворени към божествеността. В световната наука много ярък пример е Антъни Флу. Е айде, той не е от точните науки, но е философ. През по-голямата си част от живота Флу е атеист и е яростен апологет на атеистичното гледище. През 2007 година изненада всички с това, че е стигнал до деизъм и е публикувал книга, в която казва, че има Бог.

Всички може да се случи. Никой не е безгрешен. През 2006 година допусках, че има Бог. В първите години на университета обаче прегърнах атеизма. Мислех си, че той е много по-логичен и разумен. Но днес съм изчел доста книги, видял съм доста гледни точки. Решението си за повторно преминаване към християнството е на базата на натрупана информация.

УСПЕХ! Китай изстреля първия си товарен космически кораб Тянжоу-1! Кадър от днешното изстрелване. Photo : CNSA 20 април 2017 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Днес в 14:40 ч. българско време от космическия център Уеншан, намиращ се на остров Хайнан, излетя успешно космическата ракета "Лонг Марч 7" с товарен космически кораб "Тянжоу-1". Броени минути след началото на старта корабът влезе в орбита и благополучно разтвори слънчевите си панели. Ако всичко мине по план, корабът "Тянжоу-1" ще трябва да се скачи с миниатюрната станция "Тянгон 2" и така Китай ще демонстрира способността си да доставя полезен товар. В рамките на мисията корабът ще трябва да презареди "Тянгон 2" с гориво. "Тянжоу-1" е първият товарен кораб на Китай и със своето стартово тегло от 13 тона представлява най-тежкият полезен товар, изведен в орбита от китайска ракета. На практика "Тянжоу-1" е близо два пъти по-тежък от американския товарен кораб "Сигнус", който излетя преди два дни. Днешното изстрелване представлява поредната голяма стъпка на Китай към строежа на голяма модулна космическа станция. До края на десетилетието трябва да бъде изстрелян основният модул на станцията "Тианхъ", а по-късно към него ще бъдат добавени двата научни модула "Уентян" и "Ментян". Новата космическа станция ще има една шеста от масата на "Международната космическа станция" (общо ще тежи около 60-70 тона) и размерът й ще е наполовина от този на старата руска станция "Мир". Последните няколко дни са изключително натоварени за космонавтиката - в момента има общо три космически кораба, които са се запътили към някоя станция - американския товарен "Сигнус" (излетял на 18-ти април), руския пилотиран "Союз" с космонавт Фьодор Юрчихин и астронавт Джак Фишер (излетял по-рано днес") и китайския товарен "Тянжоу". Запис от изстрелването: Тук (Youtube) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1746-2017-china-launches-first-tianzhou

От 2006 до 2017 година изтече много вода През 2005 година бях току що завършил училище и бях доста под въздействието на учителка по литература - креационист. Нормално е след училище човек да приема авторитетите си. После 2009 година станах бакалавър по молекулярна биология, 2011-та - магистър, 2015-та - доктор. Сега имам доста по-разчупено мнение за еволюцията и я приемам безпроблемно. Но има доста колеги, които са с PhD-та и не я приемат. Това са различни гледни точки, но не променя факта, че научният консенсус е за това, че еволюция има.

Едно си баба знае, едно си баба бае. Вече беше обяснено, че подобна "теория" е напълно несъвместима с това, което знаем за характера на еврейската култура от периода на Юдаизма на Втория Храм.

Не съм казал такова нещо! Вярващ съм, но приемам еволюцията.

Това за числото 12 може да го каже само човек, който не е запознат със Стария завет, културата и историята на Израел. В Библията има три числа, които символизират пълнота - 3, 7 и 12. Светът е сътворен за шест дни, но на седмия Бог си почива. Три са патриарсите на Израел - Аврам, Исаков и Яков. А 12 е много важно число, защото то символизира пълнотата на нацията - има 12 израилови племена, които произлизат от 12-те синове на Яков. Дори и да не вярваш, че има истина в християнството, да си мислиш, че авторите на Новия завет са взаимствали точно пък от Египетската митология показва абсолютно непознаване на културата на Израел. Израилтяните са били такива буквоядци, такива ревностни пазители на традициите, с такава точност са се учили да наизустяват старозаветни текстове и да ги копират точно, така са се пазили от чужди култури и нечисти животни, че всякакви подобни цайтгайстови теории пропадат на пух и прах. В един момент от историята (Second Temple Judaism) те възприемат заповедта "Не произнасяй напразно името на Господа, твоя бог" толкова сериозно, че престават да изговарят יהוה‎ (YHWH). И до ден днешен не се знае как се произнася това - Йехова е измислен езиков конструкт. Нумерологията в Новия завет идва само и единствено от тази, която вече е била известна в Стария завет. Какви сатурнови цикли, какви глупости съчинявате?

УСПЕХ! Космическият кораб Союз МС-04 с двама души на борда излетя! Снимки от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Aubrey Gemignani/NASA TV 20 април 2017 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Днес в 10:13 ч. българско време от космодрума Байконур излетя успешно ракетата "Союз-ФГ" с пилотиран космически кораб "Союз МС-04". Това е първият пилотиран космически полет за 2017-та година. Скачването с "Международната космическа станция" е планирано за днес, 16:23 ч. българско време. На борда на кораба летят космонавтът на Русия Фьодор Юрчихин и астронавтът на НАСА Джак Фишер. За Юрчихин това е петата мисия до космическата станция. Фишер е новак - той никога не е бил в космоса до този момент. Предстоят натоварени дни за жителите на "Международната космическа станция". След като Фишер и Юрчихин пристигнат, те ще се присъединят към останалите членове на екипажа - Пеги Уитсън (астронавтка на НАСА), Тома Песке (астронавт на ЕКА) и Олег Новицкий (космонавт на Роскосмос). Два дни по-късно (в събота) екипажът ще трябва да посрещне и американския товарен кораб "Сигнус, който излетя успешно на 18-ти април. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1745-2017-soyuz-ms04-launches

Вижте, това "А защо?" няма кой знае какво значение за дискусията. В края на краищата всичко се свежда до това дали приемаш, че има обективна историческа истина или не. Или си като Наполеон, който смята, че историята е една лъжа, за която всички са се съгласили. За мен историята е обективна наука, от която могат да се извлекат обективни факти. А това, което makebulgar каза: Беше подчертано нееднократно, че не е открита никаква пряка връзка между Хор и Христос и че историята на Христос е описана изцяло в Юдейски контекст. Да се върне назад и към това, което цитирах от К.С. Луис.

Едно е да вярваш в някои дребни конспирации. Съвсем друго е да вярваш в 9/11, масоните, илюминатите, рептилите, че човек не е бил на Луната, че Земята е плоска.

Това да не е от движението Цайтгайст? Щото бях изгледал филмите По-големи бълвочи за конспиративни теории не бях гледал. Мислех си, че в тоя форум си говорим за наука, а не за конспирации. Е - подозирам, че ти си селективно вярващ - приемаш теорията за конспирация на християнството с всичките й последствия - павелизъм и прочие

Категорично не съм съгласен, че за Големия взрив нещата са повече хипотетични, докато за Еволюцията нещата са повече доказани. В астрономията имаш много по-големи възможности за преки наблюдения. Телескопите ти гледат не само в пространството, но и във времето. Можеш да гледаш до 12 милиарда години назад. Това даже проф. Джон Ленокс, който е математик и никак не е фен на биологичната еволюция, признава: за стеларната еволюция нещата са ясни. При биологичната еволюция имаш възможност за наблюдения само през последните 500 милиона години от Земната история. Само че Земята ти е на 4.5 милиарда години. За първите 4 милиарда години, което ще рече 75% от времето, нямаш НИКАКВИ преки доказателства и затова този период се нарича "криптозой" (скрит живот), докато "фанерозой" описва едва последните 500 милиона години. Истина е, че през фанерозой се случват повечето от нещата, които ги учим в учебниците - еволюцията на рибите, излизането на живота на сушата, неколкократните масови измирания, динозаврите, бозайниците, хоминидите. За много от най-интересните въпроси от биологичната еволюция няма все още ясен отговор, включително: 1. Как точно е произлязъл животът от неживото към живото? 2. Кога точно се е появил той - в Хадейската или в Архайската епоха, преди, по време или непосредствено след Късното тежко бомбардиране? 3. Кога и как точно възниква фотосинтезата? 4. Кога и как точно възниква комплексът за освобождаване на кислород? 5. Какво точно се случва по времето на кислородната криза, как се появява дишането?

Ето само това нещо ще ти го цитирам и ще те болдна, за да разбереш какво имам предвид. Значи Теорията за Големия взрив не е доказана? Има други "хипотези". Не може така с Големия Взрив, нали? Просто теория Само че има едно нещо, което се нарича "научен консенсус". Преди 50-60 години учените са били разделени между идея за Голям взрив и Steady State. Днес е различно. Пред силата на доказателствата повечето от космолозите, астрономите и астрофизиците подкрепят теорията за Големия взрив. Но ти казваш: ... ама разбира се, че може да има. Но по тая логика можем да намерим и други обяснения на доказателствата за еволюцията И знаеш ли, никак не е трудно да отречеш еволюционната теория. Въобще не се налага да си обясняваш налагането й като научен консенсус, че например има някаква мащабна конспирация в научните среди или че някои изследователи умишлено фалшифицират данни. Не, напротив - можеш да признаеш, че това е нещото, което инструментите за радиоизотопно датиране показват, можеш да признаеш фосилните находки и дори можеш да признаеш, че математичните модели вкупом показват едно и също. Само едно-единствено нещо можеш да кажеш: науката приема някои предположения като аксиома, и едно от тях е, че законите на този свят са били едни и същи през цялата история. Ами ако те не са били и същи? Кажеш ли това - хоп, отричаш еволюцията безпроблемно И да, има биолози, които отричат еволюцията, но и те са малцинство. И аз не съм от тях. Всъщност не се налага да отричаш нито Големия Взрив, нито Еволюцията, нито която и да е друга теория, за да ти се напасне на светогледа. Всяко едно откритие, което науката прави, може да се тълкува и в атеистичен, както и в теистичен светоглед. Науката не е доказала наличието или отсъствието на богове. Точка

То може да има и много обяснения. Може да има бебета Вселени, може да има и мултиверсум. А може и да не съществува този свят, а да седим в някоя лаборатория с наврян маркуч в задника... Как ти се вижда идеята да има Бог на фона на всичко?

И въпреки това Фред Хойл упорито отричал теорията на Големия Взрив, смятал е, че твърде много й напомня за разказа в Битие Въобще... интересна е историята с отрицанието на Големия взрив от бедния Хойл...

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1744-2017-ignominious-record-usa 19 април 2017 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Вчера бившият програмен директор на програмата "Космическа совалка" на САЩ ни напомни (източник), че в страната е счупен позорен рекорд. До този момент са изминали 2091 дни от последния полет на космическа совалка, а от тогава до ден днешен не е излетял нито един пилотиран космически кораб от американска земя. Никога досега в историята на американската космонавтика не е имало такъв период на затишие. През 60-те години в периодите между програмите "Мъркюри" и "Джемини", както и между "Джемини" и "Аполо" са изминали около 700 дни. А между последния старт на кораб "Аполо" (това е проектът "Аполо-Союз" през 1975 година) и първия старт на совалка през 1981 година са минали 2 089 дни. Лесно е да обвиним НАСА за позорното състояние на американската пилотирана космонавтика към настоящия момент. Но журналистът Ерик Бергер от Арс Текника (източник) ни напомня, че агенцията не носи голяма част от вината. Вината е на американското правителство, защото още през 2003 година, след катастрофата на "Колумбия", се разбра, че краят на космическите совалки наближава. Имаше предостатъчно време, за да се вземат мерки и подобно нещо да не се случи. Провалът е на администрациите на Джордж Буш и Барак Обама и най-вече на Конгреса, които постоянно орязваха програмите за заменяне на совалките. Не е ясно кога позорът ще приключи - зависи от това как възприемаме компании като Блу Ориджин и Върджин Галактик. Двете компании имат известен шанс да изпратят човек в космоса по суборбитална траектория до края на 2017 година, но е по-вероятно това да се случи през 2018 година. Тези мисии ще са аналог на ранните експедиции на НАСА "Мъркюри" в началото на 60-те години, но целта на тези две частни компании е да развиват туризъм. Ако обаче изключим Блу Ориджин и Върджин Галактик и обърнем внимание само на НАСА и нейните комерсиални превозвачи, надеждите са върху Боинг и СпейсЕкс. Програмите и на двете компании претърпяха драстични отлагания. Има шанс някоя от тях да прати човек в космоса през втората половина на 2018 година, но 2019-та е по-вероятна дата. Но поради наличието на толкова много частни компании, които разработват нови кораби, добрата новина е, че съществува огромен шанс след като пилотираните полети бъдат възобновени, подобен позор вече никога да не се случва.

Как руският модул Наука се оказа непоправимо замърсен? Работниците помислили, че го режат за скрап... 18 април 2017 г. 22:15 ч. Днес Анатолий Зак представи последната си статия (източник) за незавидната съдба на руския модул МЛМ "Наука", който трябваше първо да лети прикачен към "Международната космическа станция", а после дори да служи за основа за следващата руска станция "Мир 2". Модулът дълго време стоеше на Земята и стартът му беше отлаган непрекъснато - от 2007 до 2013, после до 2015 и 2017, а сега - за неопределен период. Причината? Проблем със замърсяване на горивната система със стърготини. Стърготините се оказаха метални, а не дървени, както си мислехме по-рано... Но това няма значение. Хората си задаваха въпроса - как? Как изобщо е допуснато системите му да бъдат така замърсени, може би непоправимо? Вече имаме отговор на въпроса. Според Зак проблемът възникнал, когато работниците на ГКНПЦ "Хруничев" рязали тръбите и другите компоненти, за да могат да го преконфигурират. Напомням на читателите, че да може Русия да пести пари, но да завърши сегмента си на "Международната космическа станция", било взето решение да не се строи нов модул, а да се използва резервно копие на "Заря". На бюрократичен език проблемът е описан като "липса на методологична и технологична поддръжка за операциите по отрязването на тръбните връзки (...) за осигуряването на стерилността на вътрешните пространства". Преведено на прост език, това натоварващо слуха многословие означава, че стружките са се получили, когато работниците нарязали металните тръби и те попаднали в останалите компоненти на модула. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че режат модула за скрап. Звучи като заглавие от жълтата преса? Действително историята би звучала твърде невероятно, ако през последните години непрекъснато се появяваха подобни истории - като например последното извеждане на ракети "Протон" от експлоатация поради сбъркани сплави на двигателите им или погрешното инсталиране на датчик от обратната страна. Какво следва? Специалистите ще се опитат да разрежат компонентите на МЛМ "Наука", за да ги почистят. Няма как да бъдат произведени нови части, тъй като "Наука" е създаден през 1990 година и някои от системите му са разработени през 80-те и дори 70-те години на миналия век!!! Съществува обаче възможност Русия напълно да се откаже от модула. ТАСС съобщи миналия месец, че вече и каучуковите компоненти са се амортизирали непоправимо и никой няма да подпише документите, за да одобри модула за изстрелване, за да не поеме вината върху себе си в случай на катастрофална авария.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1740-2017-soyuz-1-disaster-50-years Една от малкото налични снимки на обгорените останки от спускаемата капсула на кораба "Союз 1". Снимка: РКК Енергия 18 април 2017 г. 14:30 ч. Светослав Александров. На 23-ти април ще отбележим тъжна годишнина - половин век от изстрелването на злополучния космически кораб "Союз 1" с космонавта Владимир Михайлович Комаров. Поради множеството аварии на борда само ден след началото на полета корабът предприема обратно завръщане в земната атмосфера. Спирачният парашут се отваря успешно, но поради повреда на датчик главният парашут не успява да се задейства. Комаров активира резервния парашут, но той се оплита в спирачния. Като резултат от това спускаемата капсула се забива с висока скорост в земната повърхност, убивайки на място космонавта. Петдесет години по-късно легендите около смъртта на Владимир Комаров са много повече от установените факти. Има множество необосновани предположения - като се започне с това, че космонавтът е загинал на път към Луната или че е бил отвлечен от извънземни. Друг, доста упорит слух е, че Комаров, осъзнавайки предстоящата катастрофа, включил микрофона и напсувал съветското правителство в последните секунди от живота си. Причината за митологизирането на събитията около смъртта на съветските космически лица (и тези на Гагарин и Комаров не правят изключение от правилото) се крие в това, че след трагедиите съветските власти не обелват и дума около подробностите. Едва в края на 80-те години, след началото на инициираните от Михаил Горбачов реформи, известни под названията "Перестройка" и "Гласност", е позволено на съветските журналисти да разкрият част от истината за Комаров. Останалото го научаваме чрез по-нататъшните журналистически разследвания през 90-те години. Разполагаме с достатъчно материал, за да разграничим фактите от митовете и да си зададем въпроса: Какво наистина се е случило по времето на мисията на "Союз 1"? Нека да започнем с малко предистория. През 1966 и началото на 1967 година вече става ясно, че СССР драстично изостава от САЩ в космическата надпревара. Последният съветски пилотиран полет е през март 1965 година - "Восход 2" с космонавти Павел Беляев и Алексей Леонов (който се превръща в първия космонавт, излязъл в открития космос). Междувременно в периода между март 1965 г. и ноември 1966 г. САЩ изстрелват десет пилотирани кораба от серията "Джемини", които демонстрират завидна зрялост на космическите технологии - разходки в космоса, маневри по сближаване, усъвършенстване на процедурите по скачване. Междувременно в СССР се работи по корабите от новата серия "Союз", но програмата е съпътствана от отлагания. Съветските власти не са доволни, че две години след полета на "Восход 2" не е изпратен нито един космонавт в орбита. Изпитателни полети на кораби "Союз" в безпилотен режим започват в края на 1966 година, но получените резултати са незадоволителни. Проведени са три тестови изстрелвания - "Космос 133", "Космос 140А", "Космос 140". И при трите изпитания са открити проблеми, които потенциално биха могли да доведат до смъртта на космонавт. При завръщането на "Космос 133" е задействана системата за самоунищожаване поради неправилна ориентация, която би довела до кацане извън територията на СССР. При предстартовото броене на "Космос 140А" един от страничните ускорители на ракетата не успява да се запали, което довежда до автоматично спиране на подготовката за полет. Изненадващо секунди по-късно се задейства спонтанно кулата за аварийно спасяване на капсулата. Капсулата е издърпана и тя каца на километър от стартовата площадка, но останалата на Земята ракета е погълната от пламъци и експлодира. Трима души от наземния персонал загиват, а няколко други са ранени. При третия полет "Космос 140" е постигнато успешно изстрелване и нормален полет, но капсулата навлиза обратно в атмосферата по стръмна балистична траектория и попада в Аралско море, при което се налага водолази да я измъкнат. След анализа е открит голям пробив в топлинния щит. Как така след три неуспешни полета на "Союз" в безпилотен режим съветските власти се осмеляват да изпратят човек? Това е първата голяма загадка, която трябва да бъде разбулена. Според журналиста и космически експерт Анатолий Зак(източник) инженерите са били склонни да проведат още един безпилотен полет на "Союз", но технократите, които работили програмата, са били поставени под напрежение от техните политически лидери. След две години липса на пилотирани полети от СССР искали за 1-ми май, Деня на труда, да има нещо, което да демонстрира "постиженията на социалистическата система". Първата мисия би съвпаднала по време със срещата на лидерите на Източния блок в Карлови Вари, Чехия и осъществяването й би дало на съветския лидер Леонид Брежнев повод да се гордее. Според някои руски източници Дмитрий Устинов, член на Политбюро, е поставил краен срок и лично е притиснал в ъгъла Василий Мишин, който по това време е оглавявал ЦКБЕМ (Централно конструкторско бюро по експериментално машиностроене). Eдно нещо е ясно със сигурност - при полета на "Союз 1" е трябвало да бъдат тествани нови технологии за по-нататъшни пилотирани експедиции до Луната. Планът бил първо "Союз 1" да излети с един космонавт - Владимир Комаров. Ден по-късно е трябвало да излети нов кораб "Союз 2" с трима космонавти - Валери Биковски, Алексей Елисеев и Евгени Хрунов. Елисеев и Биковски е трябвало да излязат в открития космос със скафандри, след което да се прехвърлят на кораба "Союз 1" и да се завърнат заедно с Комаров. Подобен план е бил предвиден при провеждането на бъдещите съветски лунни мисии - космонавтите трябвало по същия начин да преминат от кораба в спускаемия апарат, който след това би могъл да кацне на Луната (източник). Много неща е "трябвало" да бъдат направени, както беше упоменато в горния параграф, но събитията се развиват неочаквано и катастрофално... И за съжаление СССР никога не успява да прати човек на Луната... Преди изстрелването не са установени отклонения от нормалната работа. Корабът "Союз 1" излита по план на 23-ти април 1967 година в 2:35 ч. българско време с космонавта Владимир Комаров. Всичко изглежда наред и "Союз 1" достига до точно установената орбита. Както е подчертавано неколкократно на страниците на КОСМОС БГ, по времето на съществуването на СССР изстрелванията не са се излъчвали в реално време. Оповестяването, че е изпратен кораб в космоса, е направено от съветските медии чак след една обиколка на Земята. Предоставени са малко детайли - името на кораба, името на космонавта, датата на изстрелването, орбиталните параметри и на кои честоти могат да бъдат прослушени някои радиосигнали. Последващи съобщения от руските медии през по-късните часове от деня отново оповестяват, че всичко е наред (източник). Проблеми обаче има. Скоро след изстрелването са получени телеметрични данни, според които разгръщането на левия панел със слънчеви батерии не се е случило по план. Не се е разгърнала и резервна антена за предаване на телеметрични данни, както и покритието на датчик за ориентация по посока на Слънцето и звездите. Ако повредата на резервна антена не е кой знае какъв проблем, аварията на датчика е вече сериозна пречка - без него корабът няма как да бъде стабилизиран в орбита, нито може да изпълни предвидената програма по скачване. Според някои неофициални източници (поради това тази част от историята няма как да я потвърдим със сигурност) Комаров се е опитал с крак да изрита странично кораба, за да се разтвори слънчевият панел. Според историка Асиф Сидики (източник) повечето от членовете на Държавната комисия, които е трябвало да вземат решение за хода на мисията, са постигнали съгласие за отлагане на полета на "Союз 2" и за завръщане на "Союз 1" с Комаров възможно най-рано, още на 17-тата орбита. Но ако Николай Каманин и Мстислав Келдиш са подкрепяли това предложение, изненадващо, Мишин все още се е надявал на положителен изход от мисията и дори е бил начертан моментен план, при който двама космонавти - Елисеев и Хрунов е трябвало да излетят със "Союз 2", след което било предвидено да излязат в открития космос и да поправят неразтворения слънчев панел на "Союз 1". Но след 13 обиколки на Земята космонавтът Комаров доклаквал, че продължава да има проблеми с ориентацията. Всичко това довело до прекратяване на каквито и да е по-нататъшни планове за изстрелване на "Союз 2" и Държавната комисия наредила незабавно завръщане на Комаров на Земята. Според източниците на Сидики космонавтите на "Союз 2" били изключително разстроени, че не им било позволено да излетят. И така стигаме до фаталния 24-ти април. При първия опит за извеждане на 17-тата орбита "Союз 1" губи ориентация и бордовите системи прекратяват автоматично подготовката за запалването на спирачния ракетен двигател. Космонавтът Комаров се справя блестящо и отреагира много добре - той ръчно ориентира кораба за навлизане и това е задача, за която никой от тестовите пилоти и космонавти на СССР не е тренирал! Не можем да го упрекнем в грешка - Комаров посреща предизвикателствата и точно изпълнява подадените от Земята команди. Твърде жалко, че това не го спасява... Корабът "Союз 1" навлиза в атмосферата и ... се случва това, което описах в началото на статията. Да видим какво става междувременно на Земята. Според информация, получена от съветските радари, спускаемата капсула на "Союз 1" се е насочила към област, отстояща на 50 километра от град Орск в Оренбурската област. Самолети и спасителни хеликоптери се отправят незабавно към мястото. Пристигналите наземни екипи докладват, че са видели капсулата да лежи на земята на една страна с прикачен към нея парашут. Момент по-късно те изненадващо съобщават, че спирачните двигатели са активирали. Това е тревожен сигнал - двигателите е трябвало да се задействат няколко секунди преди кацането, а не след това! Както по-късно се разбира - капсулата се е забила с висока скорост в земята и това е довело не до задействане, а до експлозия на двигателните системи и възникването на пожар... Наземните екипи се опитват да загасят пожара на разбилата се капсула, но безуспешно. Пожарогасителите се оказват недостатъчно ефективни и докато всичко свърши, от злополучния кораб "Союз 1" остава само едно черно петно и останки от входния шлюз. Така на 24-ти април 1967 година настъпва първата в историята на космонавтиката катастрофа на космически кораб в полет. Вярно е, че в програмата на НАСА също има трагедия - тази на "Аполо 1", но това е авария при наземен тест, а не при полет. Но за разлика от американските астронавти от "Аполо 1", които са преживели мъчителна смърт от изгаряния, не огънят е убил Комаров - разследването показало, че смъртта е настъпила поради множество травми на главата и гръбначния стълб - т.е. още в момента на разбиването на космческия кораб в земната повърхност (източник). Трагедията нанася решаващ удар върху съветската космонавтика и определя изхода от космическата надпревара. Руснаците изстрелват нов пилотиран кораб "Союз 3" чак през октомври 1968 година. И докато американците също прекарват година и половина без полети поради аварията на "Аполо 1", техният опит с програма "Джемини" между 1965 и 1966 година не е загубен. От друга страна времевото разстояние между успешните полети на "Восход 2" и "Союз 3" е три години и половина. Това се оказва фатално - руснаците много дълго време не могат да наваксат и да натрупат опит с процедурите по орбитални срещи и скачвания, както и с космически разходки. И като резултат СССР не успява да изпрати човек на Луната. Най-накрая остава да разгледаме един мит от аварията на "Союз 1". Верни ли са слуховете, че в секундите преди разбиването на кораба Комаров включил радиото и напсувал комунистическите си лидери? Това е един от въпросите, на които може би никога няма да узнаем отговора с категорична сигурност. За огромно съжаление такъв е бил характерът на съветската космическа програма - тя е била провеждана в секретност, успехите са били раздувани, а детайлите около авариите - потулвани. Предполагам, че единствените, които знаят истината, са хората, които са работили по програмата "Союз". Но днес най-много можем да се надяваме на различните им гледни точки... През 2011 година излезе книгата Starman, която разказва историята на ранната съветска космонавтика. Тя поддържа тезата, че при смъртта си Комаров наистина е крещял ядосано и е псувал правителството. Книгата доведе до много противоречиви реакции. От една страна тя беше оспорена от някои историци, които твърдят, че описаното в нея изобщо не отговаря на характера на Комаров (източник). Тя обаче получи положителна рецензия от космическия експерт и един от най-добрите изследователи на съветската космонавтика Джеймс Оберг (източник). Според друга статия на Оберг, публикувана и на сайта на НАСА (източник), историята за "крясъците преди смъртта" на Комаров не изглежда много достоверна. И все пак през април 1987 година, когато Гласност е в разгара си, СССР игнорира 20-годишнината от смъртта на Комаров, пише Оберг. Защо?! Според Асиф Сидики (източник) всякакви слухове за това, че докато е бил в орбита Комаров се е разделил емоционално с жена си, че е крещял преди смъртта си, могат да бъдат отхвърлени като неистини или преувеличения. Най-често слуховете са във връзка с твърденията, че чуждестранни разузнавателни служби са прихванали сигнала и са чули такива неща. В интерес на истината един от тези записи наистина излиза на бял свят 30 години след катастрофата на "Союз 1". От прихванатите фрази би могло да се заключи, че Комаров е бил объркан и покрай радиошума би могла да бъде различена думата "убит". Но не са прихванати никакви фрази относно състоянието на парашутната система, открити са само твърдения за повишаването на температурата в кораба. Като заключение може да се каже, че този запис не е особено интересен. Има ли истинност в слуховете? Не можем да кажем със сигурност, макар че от това, което имаме като "твърди факти", имаме всички основания да се съмняваме във всякакви "алтернативни" теории. И въпреки това е ясно - хората ще вярват в това, което искат да вярват, най-вече повлияни от техните "филски" или "фобски" настроения. Малцина са тези, които биха си съставили мнение на базата на обективна информация. "Има все още много дълбоки тайни в архивите на Москва, които все още не ни е позволено да видим и които могат да ни изкарат акъла", смята Оберг. И това е така - съветската история е нещо изключително сложно за проучване и не всеки има времето и търпението да го прави.

Един от основните принципите на апологетиката е, че няма абсолютно доказателство за съществуването на Бог. Не можеш да го докажеш стопроцента, категорично, с научни методи. Но няма и стопроцентово, категорично доказателство и за отсъствието на Бог. Атеистите се мъчат да докажат, че наличните до този момент аргументи и доказателства са много повече за отсъствието, отколкото за присъствието. Ролята на християнската апологетика е да оспори това и да върне нещата на 50-50.