SAlexandrov

УСПЕХ: За последен път ракета Атлас 5 с двигател РД-180 изведе в космоса американска шпионска мисия! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 10 септември 2023 г. 21:10 ч. Светослав Александров. Днес беше затворена окончателно още една от последните страници на историята за “РД-180” – историческите руски двигатели, които години наред се ползваха на американските ракети “Атлас 5”. За последен такъв двигател послужи за извеждането в космоса на шпионска мисия на САЩ. Това се случи по време на днешното изстрелване на “Атлас 5” от космодрума Кейп Канаверал в 15:47 ч. българско време. Някога “РД-180”, произвеждани от руското предприятие “НПО Енергомаш”, бяха изкупувани редовно от Щатите заради високата им ефективност и ниската им цена. Но сега, от всички 76 американски изстрелвания, проведени през 2023 година, само две включваха руски двигатели. По-рано през август беше проведен последният пуск на ракета “Антарес” в конфигурация “230”. Днешното изстрелване на “Атлас 5” бе първото за тази ракета през календарната година. Американското правителство още през 2014 г., след незаконното анексиране на Крим от Русия, направи нужните стъпки за преустановяване на закупуването на “РД-180”. Сега се използват единствено останалите налични на склад двигатели за последните 18 мисии на “Атлас 5”. Седем от оставащите ракети са заделени за първата пилотирана и шестте редовни мисии на кораба на Боинг “Старлайнър”. Изстреляната днес ракета “Атлас 5” бе в конфигурация 551 – най-мощната възможна, с 5-метров обтекател, с 5 спомагателни твърдогоривни двигателя и с един двигател “RL10” на горната степен “Центавър”. Изведената мисия носи името “Сайлънтбаркър” и тя ще положи началото на групировка в геосинхронна орбита, която ще засича и проследява чуждестранни обекти, иначе трудни за откриване поради лоши метеорологични условия. Това бе последната мисия за Националния разузнавателен офис на САЩ, проведена с “Атлас 5”. Предстои още една финална мисия, касаеща националната сигурност, с тази ракета – “USSF-51”, насрочена за 2024 година. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/10/atlas-v-last-nro-mission/

Луна 25: Нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено Снимка, заснета по път към Луната от “Луна-25”. Фото: Роскосмос 10 септември 2023 г. 09:50 ч. Светослав Александров. Този четвъртък в сградите на НПО “Лавочкин”, предприятието, конструирало “Луна-25”, се проведе заседание на държавната комисия, разследваща аварията на мисията. И в общи линии нещата стоят по този начин – наказват невинните, награждават тези, които не са били ангажирани. Новината бе съобщена от блогъра Иля Харламов в Телеграм канала “Юра, прости”. Общото впечатление е такова: всеки е бил фокусиран върху непосредственото кацане на повърхността, до което така и не се е стигнало. Били са усвоявани грантове, писани са дисертации именно по темата за мекото кацане. На въпроса как да се доберат до етапа на кацане изобщо не е било обръщано внимание – те решили, че това е нещо, което ще се случи от само себе си, все пак това е страната, в която е живял Гагарин. Същевременно балистиката за полет до Южния полюс на Луната е изключително комплексна – трябва да стигнеш до орбита около солидно тяло, нещо, което никой от днешните съвременници в Русия не бе постигал. Поради недостиг на пари “Луна-25” бе изстреляна с ракета “Союз”, която е слаба за този тип мисии. Съветските станции са били изстрелвани с тежки ракети “Протон”, производството на които бе прекратено през 2019 г. (за които се обвиняват лошите 90-те години). Предишната мисия, провалената “Фобос-Грунт”, бе изстреляна с украинска ракета “Зенит” от среден клас. Заради слабата ракета се правеше икономия от всичко – гориво, инструменти, система за управление, балистични маневри, стартов прозорец. Тези икономии по-късно ни изядоха главата. Съществува обикновена, изпитана от времето инерциална платформа, но тя е тежка и заради ограничението на носителя не бе възможно да я използват на “Луна-25”. Във връзка с икономията бе използвана нова, безплатформена инерциална навигационна система, но опитът с нея е ограничен. Поради санкциите част от приборите бяха премахнати и станцията олекна, което бе добро, но те трябваше да бъдат заменени с импортозаместени, произведени в Русия прибори и станцията стана по-тежка от преди, което бе лошо. Така че за виновни бяха нарочени отново лошите 90-те и алкохолика Елцин. Всичко се обърка незабавно след изстрелването и отделянето на “Луна-25” от ракетата-носител, когато започна да работи системата за управление на станцията. Още на 12-ти август първата корекция на полета бе изпълнена неправилно, апаратът почна да се върти и едва успяха да го спасят. Оказа се, че НПО “Лавочкин” винаги произвежда ракетни двигатели, чийто импулс се изпълнява с превишение – това е фабричен запас, който се прилага заради лошото качество на произвоздство: т.е. корозия, нежелано повишаване на налягането, измръзвания. Абсолютно всички двигатели се произвеждат по този начин. В случая със свободно летящите апарати като “Фрегат”, “Спектр” и “Радиоастрон” това не е проблем, защото няма опасност от сблъсък с друго небесно тяло. Но в случая с “Луна-25”, ако импулсът се отклонява с десетки проценти, а при кацането ако отклонението превишава 7%, то може още от самото начало да се откажеш от мисията. Самият факт, че “Луна-25” изобщо е успяла да пристигне в орбитата на Луната, е резултат от добро стечение на обстоятелствата. Това е било чиста лотария. Представете си следното: вие се намирате в орбита около Луната, маневрите са строго изчислени, но системата за управление не работи правилно. Какво следва? -Ако плавно се измени орбитата с мънички импулси – няма да има достатъчно гориво затова. -Ако импулсът е твърде голям – апаратът ще се вреже в повърхността, провал на мисията. -Ако импулсът е твърде малък – ще имаме “отворена траектория”, горивото ще стигне единствено за триимпулсно връщане на кръгова орбита, няма да има достатъчно останало гориво за кацане, всички дисертации, които са написани по темата за мекото кацане, са защитени напразно. Пак се стига до провал. Как бихте постъпили в такава ситуация? Истината е, че “Луна-25” е претърпяла авария заради неправилната работа на системата за управление още на 12-ти август, а що се касае до физическото ѝ разрушаване седмица по-късно, това са подробности. На заседанието в четвъртък, на 7-ми септември, бе докладвано следното: -Грешката е глупава, източникът ѝ е установен и може да бъде възпроизведена повторно на стенд. -Не е виновен импортозаместеният прибор “БИУС-Л”. -Учените не са виновни. -За всичко са виновни инженерите от НПО “Лавочкин”. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/10/luna-25-failure-investigation/

Ето как участвам в откриването на астрономически транзиенти към нов граждански научен проект Данните, използвани в проекта “Търсачи на килонови”, пристигат от обсерватория GOTO 9 септември 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. От няколко седмици в платформата за гражданска наука Zooniverse е активен нов проект, наречен “Търсачи на килонови”, като всеки може да се включи в него и да търси астрономически транзиенти. През последния месец бяха направени общо четири открития и аз съм участвал във всяко едно от тях. Откритията са описани в страницата за резултати на Zooniverse, като там има пълен списък с участниците, които са допринесли за тяхното установяване. За едно от тях, катаклизмична променлива, аз съм вписан като част от доброволческия екип в официалната публикация на Сървъра за транзиенти към Международния астрономически съюз и имам сертификат за откритие (линк). Но какво представлява проектът “Търсачи на килонови”? Както е разказано в самата страница, се използва обсерваторията Gravitational-wave Optical Transient Observer (GOTO), която се състои от верига от телескопи, специално построени и оптимизирани да проучват сигналите от електромагнитния спектър в резултат на гравитационни вълни. Проектът е ръководен от екип начело с изследователите Том Килстийн и Лиса Келси. Обсерваторията е в състояние да открива разнообразни транзиенти (т.е. астрофизични феномени, които променят своята яркост в рамките на сравнително кратък период). Те включват гама-лъчеви избухвания, активни галактични ядра, катаклизмични променливи, но изследователите на проекта се интересуват най-вече от килонови (остатъчни сияния от сливането на две неутронни звезди) и свръхнови (експлозивната смърт на масивни звезди). Вашата работа, ако решите да се включите в проекта, се състои от това да използвате класическия метод, при който имаме референтно изображение, заснето преди няколко години, научно (наскоро заснето изображение) и изображение-извадка между двете, което показва дали между научното и референтното изображение има промяна – потенциален показател за транзиент. Може да звучи прекалено сложно, но всъщност не е – има съвсем кратък указател, който в рамките на броени минути може да ви обучи как да разграничавате истинските транзиенти от потенциалните фалшиви такива. И всичко това можете да го правите в рамките на свободното си време, с телефона си, като всички заснети от обсерваторията изображения през последното денонощие минават през екрана ви само за 10-15 минути. Да отделите десетина минути от деня си в името на науката е кауза, която си струва – и по този начин правите реални открития и допринасяте за научния напредък! Интересувате се още от граждански научни проекти? Вижте също как откривам астероиди на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/09/kilonova-seekers/

УСПЕХ: Корабът Юнити изпрати в космоса и върна на Земята трима от най-първите клиенти на Върджин Галактик! Кадър от днешния полет. Photo credit : Virgin Galactic 8 септември 2023 г. 23:10 ч. Светослав Александров. Днес частният американски суборбитален пилотиран космически кораб “Юнити”, разработен от фирмата Върджин Галактик, отново излетя в космоса и се завърна на Земята. Сред шестчленния екипаж присъстваха трима от първите туристи на компанията, които внесоха своя депозит още през 2005 година. Изминаха почти две десетилетия, докато основаната от Ричард Брансън фирма разработи първия си пилотиран космически кораб и го въведе в експлоатация. Отлаганията бяха далеч по-дълги, отколкото и най-големите песимисти предполагаха, че ще са. “Юнити” летя за пръв път в космоса през 2018 година. Имайки предвид, че компанията Върджин Галактик бе създадена през 2004 година, изминало е почти два пъти повече време от основаването ѝ до първата пилотирана суборбитална експедиция, отколкото е било нужно на НАСА да изпрати хора на Луната след възлагането на тази задача от американския президент Кенеди в началото на 60-те години на миналия век. Днес обаче изглежда, че Върджин Галактик най-сетне постига успехи. През настоящата 2023 г. корабът “Юнити” е летял в космоса общо четири пъти, считано от месец май, като фирмата провежда по едно изстрелване средно веднъж месечно. Туристите на борда бяха американският инвеститор Кен Бакстър, южноафриканският инвеститор Тимъти Наш и основателят на Reynard Motorsport Адриян Рейнард от Великобритания. Тримата бяха придружени от тяхната инструкторка Бет Моузес. Корабът бе пилотиран от двама пилоти – Никола Песил и Майкъл Масучи. За разлика от предходни мисии, този път Върджин Галактик не осигури излъчване на живо. Фирмата също така не оповести имената на тримата туристи до деня на старта. В близко бъдеще компанията на Брансън ще продължи да изстрелва “Юнити” средно веднъж месечно както и досега. Ако всичко мине по план, полетите ще започнат да се провеждат веднъж седмично – но чак когато в експлоатация влязат новите кораби от т.нар Делта клас през 2026 година. Източник: Върджин Галактик https://cosmos.1.bg/space/2023/09/08/virgin-galactic-unity/

УСПЕХ: Японска ракета H-2А изведе в космоса мисията до Луната SLIM и телескопа XRISM! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Mitsubishi Heavy Industries 7 септември 2023 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Най-новата лунна мисия е вече в ход! Тази нощ в 02:42 ч. българско време беше изстреляна успешно японска ракета “H-2A”, а на борда ѝ се намираха спускаемият лунен апарат “SLIM” и рентгеновият космически телескоп “XRISM”. Изстрелването стана реалност след няколкодневно закъснение поради лоши метеорологични условия. “SLIM” е малък спускаем модул с височина 2.4 метра, дължина 2.7 метра и широчина 1.7 метра. Мисията пътува към Луната по бавна, енергийноефективна траектория. Ще отнеме от три до четири месеца, докато модулът навлезе в окололунна орбита и там ще престои допълнително още месец, докато извърши меко кацане в района на кратера Шиоли. Задачата на “SLIM” е да демонстрира прецизно кацане. Апаратът ще трябва да разпознава кратерите и опасностите по време на спускането си на базата на технология, взаимствана от технологиите за лицево разпознаване. Отклонението от целта не бива да надхвърля 100 метра – за сравнение допустимото отклонение на модула “Ийгъл”, с който астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 година, е било 20 километра. Ако мисия “SLIM” успее и уроците от нея бъдат приложени в световен мащаб, тя сериозно ще подобри качеството и точността на космическите полети. Другият космически апарат, който пътуваше на борда на ракетата, бе космическият телескоп “XRISM”, построен съвместно от Японската космическа агенция, НАСА и Европейската космическа агенция. Неговата задача е да изучава Вселената в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър. Телескопът ще замени “Хитоми”, могъщ астрономически прибор, който обаче се повреди в орбита малко след изстрелването си през 2016 година, оставяйки сериозна празнина в научните изследвания. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/07/slim-xrism-launch/

Новата европейска ракета Ариана 6 мина успешно през статично огнево изпитание Снимка от статичното огнево изпитание на “Ариана 6”. Photo credit : ESA/ArianeGroup/CNES 6 септември 2023 г. 15:50 ч. Светослав Александров. Лъч надежда за европейската космическа индустрия – вчера, на 5-ти септември, новата ракета “Ариана 6” за пръв път мина успешно през статично огнево изпитание! За тази цел основната и горната степен на ракетата бяха напълнени с гориво и беше отрепетирано цялостно обратно броене, което кулминира със запалването на двигателя “Вулкан 2.1”. Двигателят работеше в продължение на 4 секунди, както бе планирано, след което се изключи безпроблемно. Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщава, че ракетата, която бе използвана в хода на изпитанието, не е предвидена да лети в космоса, тъй като спомагателните ѝ твърдогоривни ускорители са инертни. Летателните модели на “Ариана 6” са в различен етап на производство под ръководството на АрианаГруп. След вчерашното огнево изпитание “Ариана 6” е една стъпка по-близо до дебютния си полет. ЕКА и АрианаГруп все още не се ангажират да определят дата за това изстрелване, но се очаква да е факт през 2024 година. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/06/ariane-6-static-fire-test/

Американската лунна мисия ЛРО засне индийската Чандраян-3! Снимка на мястото на кацане на “Чандраян-3”, заснета от орбиталната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”. Photo credit: NASA’s Goddard Space Flight Center/Arizona State University 5 септември 2023 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър”, която обикаля в ниска орбита около Луната, сполучи да заснеме намиращия се на лунната повърхност индийски апарат “Чандраян-3”. Ясно се забелязва тъмната сянка, която спускаемият апарат хвърля, на фона на белия ореол, причинен от работата на спирачните ракетни двигатели, които са издухали част от лунния прах. Индийската космическа агенция съобщи, че “Чандраян-3”, както и луноходът “Викрам”, преустановиха своята работа с настъпването на края на лунния ден. Със сигурност ще бъде направен опит за възстановяването на работоспособността на индийската мисия след като приключи 14-дневната лунна нощ, но шансът за това е малък. Тук е коректно да напомня, че както американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър” успя да снима кацналия “Чандраян-3”, така и индийската орбитална мисия “Чандраян-2” е снимала останките от пилотираните лунни модули на програмата на НАСА “Аполо”: Американският спускаем модул “Интрепид” на мисията “Аполо 12”, заснет от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO Американският спускаем модул “Ийгъл” на мисията “Аполо 11”, заснет от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/09/05/lro-photographs-chandrayaan-3/

Чандраян-3 излетя от лунната повърхност и кацна отново! Чандраян-3 излетя от лунната повърхност и кацна отново! Posted on септември 4, 2023 Spread the love Кадър от камерите на “Чандраян-3” – гледка от новото място след кацането. Photo credit : NASA 4 септември 2023 г. 09:10 ч. Светослав Александров. Индийската мисия “Чандраян-3” с ново постижение – днес тя излетя от повърхността на Луната, след което кацна повторно! Това е първата стъпка към бъдещи възвръщаеми и пилотирани експедиции. Според информацията, разпространена от индийската космическа агенция, спускаемият апарат “Викрам” се е издигнал на височина 40 сантиметра, прелетял е на разстояние 30-40 сантиметра и се е спуснал на новото място. Повторното излитане и кацане от повърхността на друго небесно тяло не е тривиална задача. В миналото това е постигано на Луната от НАСА по време на мисията “Сървеър 6” през 1967 година, на астероиди от Япония и НАСА през 2018 и 2020 година и днес редовно на Марс от НАСА с хеликоптера “Инджинюъти”. Видео от излитането и повторното кацане: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/04/chandrayaan-3-launches-lands-again/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с шестата си експедиция до МКС се завърна на Земята! Снимка от днешното завръщане на кораба “Крю Драгън”. Photo credit : NASA TV 4 септември 2023 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:15 ч. българско време се завърна пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с астронавтите на НАСА Стийв Боуен и Уорън Хобърг, космонавта на Роскосмос Андрей Федяев и астронавта на ОАЕ Султан Ал Неяди. Това бе шестата дългосрочна експедиция, която фирмата на Илон Мъск извози към Международната космическа станция по програмата на НАСА за комерсиални пилотирани превози. Напомням на читателите, че седмата излетя на 26-ти август и ще продължи до 2024 година, като тя се състои от астронавта на НАСА Жасмин Могбели, астронавта на ЕКА Андреас Могенсен, космонавта на Русия Константин Борисов и астронавта на Япония Сатоши Фурукава. Междувременно днес СпейсЕкс изстреля успешно ракета “Фалкън 9” с партида от 21 спътника “Старлинк”. Това бе 62-рата мисия за компанията през годината, включваща ракети от семейството “Фалкън” и 63-тата общо, ако включваме и “Старшип”. Така СпейсЕкс счупи рекорда от 2022 г. за най-голям брой изстрелвания в рамките на една календарна година. Видеозапис от завръщането на кораба “Крю Драгън” : Видеозапис от изстрелването на спътници по програмата “Старлинк”: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/04/crew-dragon-returns-earth/

Пилотираният кораб Крю Драгън с шестата дългосрочна експедиция се разкачи от МКС На кадъра: космическият кораб “Крю Драгън” се отдалечава от МКС. Photo credit : NASA TV 3 септември 2023 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” с шестата дългосрочна експедиция до МКС, състояща се от двама американци, руснак и астронавт на ОАЕ, се разкачи днес от орбиталния комплекс и започна своето завръщане към Земята. Корабът стоя прикачен към МКС в продължение на шест месеца. Изстрелването на “Крю Драгън” бе факт на 2-ри март т.г. с астронавтите на НАСА Стийв Боуен (командир) и Уорън Хобърг (пилот), космонавта на Роскосмос Андрей Федяев и астронавта на ОАЕ Султан Ал Неяди. В хода на мисията Неяди влезе в историята като първия астронавт от арабски произход, престоял половин година в космоса. Кацането на “Крю Драгън” е насрочено за не по-рано от понеделник, 4-ти септември в 07:15 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/09/03/crew-dragon-undocks-iss-2/

УСПЕХ: Индия изстреля първата си мисия за изучаване на Слънцето! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 2 сeптември 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Една седмица след изключителния успех на Индия на Луната, днес страната се отправи и към Слънцето! Ракета “PSLV” излетя в 09:20 ч. българско време, за да изведе в космоса мисията “Адитя-Л1” – първата индийска слънчева обсерватория. Понастоящем “Адитя-Л1” се намира в околоземна орбита. Но посредством собствената си двигателна система орбитата ще бъде повдигана поетапно, докато мисията се отправи в междупланетното пространство, към точката на Лагранж Л1 от системата Земя-Слънце. Това е гравитационно стабилен регион, отстоящ на 1.5 милиона километра от нашата планета. Именно там работи от десетилетия слънчевата мисия на НАСА и ЕКА “Сохо”, така че “Адитя-Л1” ще е добро попълнение към цялата международна флотилия от космически апарати, изучаващи Слънцето. Други слънчеви мисии, които понастоящем изпълняват своите задачи, са “Солар Орбитър” на ЕКА/НАСА, “Стерео-А” и “Паркър” на НАСА. На борда на “Адитя-Л1” има коронограф, телескоп за снимане в ултравиолетовата област, два рентгенови спектрометъра, инструмент за изучаване на слънчевия вятър, инструмент за изучаване на слънчевата плазма и магнитометър. Всичките тези седем прибора са разработени в Индия. Очакванията са “Адитя-Л1” да работи в продължение на поне пет години. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/09/02/india-first-solar-mission/

Българската фирма ЕндуроСат си партнира с НАСА за мисия, която ще изучава Слънцето 1 септември 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Българската космическа фирма ЕндуроСат започва партньорство с Калифорнийския университет – Бъркли и с НАСА за разработването на мисия, която ще изучава Слънцето. Мисията “Падре” е сътрудничество между Бъркли, центъра на НАСА “Годард”, Югозападния изследователски институт, Университета по приложни науки и изкуства – Северозападна Швейцария, Ядрения изследователски център CEA-Saclay. Космическият апарат ще бъде конструиран от ЕндуроСат по стандарта CubeSat от общо 12 единици, а на него ще бъдат разположени научните инструменти, които ще изучават Слънцето в т.нар. “твърди” рентгенови лъчи. Изстрелването е насрочено за 2025 година. Разбира се, това не е първият път, когато българската фирма участва във важни проекти. По-рано през тази година ЕндуроСат оповести, че ще построи космически апарат, който ще изучава системата Алфа Кентавър. А миналата година стана ясно, че родната компания ще си партнира с Интуитив машинс за спускаемата мисия до Луната “IM-2”. Източник: ЕндуроСат https://cosmos.1.bg/space/2023/09/01/endurosat-partner-mission-nasa-solar/

Американската лунна мисия ЛРО откри къде се е разбила Луна-25! Мястото на падане на “Луна-25” Credits: NASA’s Goddard Space Flight Center/Arizona State University 31 август 2023 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Съвременната американска мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, която понастоящем работи в орбита около Луната и притежава мощна телескопична камера, откри къде се е разбила руската мисия “Луна-25”! Напомням на читателите, че по време на своето спускане на 19-ти август, “Луна-25” претърпя авария, която доведе до нейното падане на лунната повърхност. Два дни по-късно, на 21-ви август, руската космическа агенция Роскосмос предостави информация в кой точно регион е било падането. Ръководството на американската мисия “Лунър Риконисънс Орбитър”, както и специализираният екип, отговорен за работата на телескопичната камера “LROC”, още на 22-ри август успяха да изпратят командите за фотографиране на този регион. Сравнение преди и след мисия “Луна-25”. Първата снимка е от 27-ми юни 2020 г., а втората – от 24-ти август 2023 г., скоро след разбиването. Credits: NASA’s Goddard Space Flight Center/Arizona State University Впоследствие учените сравниха фотографии преди и след полета на “Луна-25” и откриха нов кратер. Най-вероятното обяснение е кратерът да е резултат от разбиването на автоматичната лунна станция, отколкото да е вследствие на естествен сблъсък на Луната с метеорит. Новият кратер е с диаметър 10 метра и се намира на 400 километра от планираното място за кацане на “Луна-25”. “Любопитно е, че мястото на аварията (бел. прев. на “Луна-25”) се различава от местата на останалите аварии (бел. прев. на предходни мисии като “Хакуто-Р”, “Берешийт” и т.н.) по това, че отсъстват летящи отломки и детайли. Очевидно скоростта и ъгълът на колизията са довели до пълното разрушаване на всички елементи на апарата при стълкновението с повърхността”, смята руският космически експерт и популяризатор Виталий Егоров. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/31/luna-25-impact-found/

Марсоходът на НАСА Кюриосити изучи марсиански хребет Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА “Кюриосити” на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 31 август 2023 г. 15:20 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА “Кюриосити” скоро приключва с изучаването на малкия хребет Гедиз Валис, в района на който пристигна в началото на месец юни, след което ще продължи с изкачването на марсианската планина Шарп. Последните два дни от изучаването на хребета ще са много натоварени – предстои изследването на пет т.нар. “плаващи скали” (т.е. скали, които могат да се задържат във вода). Тези, кръстени Стикс, Кносос и Стравиа ще бъдат подложени на мултиспектрален анализ от камерата Mastcam. Стикс, както и още една, наречена Елафонисос, ще бъдат изследвани със лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS). Не всички от скалите могат да бъдат подробно изучени с цялата апаратура, както на изследователите им се иска, теренът е труден и опасен за преминаване. Все пак с роботизираната ръка на “Кюриосити”, която притежава рентгеноволъчев спектрометър на алфа частици, ще може да бъде доближена скалата Кносос, както и петата и последна скала на име Метеора. Още една снимка, заснета от “Кюриосити” на 28-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Като финална задача сред Гедиз Валис “Кюриосити” ще проведе малко атмосферни наблюдения и ще потърси прахови вихрушки. Но това не може да продължи дълго – планината Шарп чака да бъде изкачена, а нагоре има още много интересни местности. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/08/31/curiosity-rover-ridge/

Телескопът Джеймс Уеб засне главозамайващ космически въртоп Фотографията на галактиката M51. Photo credit : ESA/Webb, NASA & CSA, A. Adamo (Stockholm University) and the FEAST JWST team 30 август 2023 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” засне красива снимка на величествените спирални ръкави на галактиката M51! Тази галактика неофициално бива наричана “Водовъртеж” (от англ. whirlpool), макар че понятието не е възприето в Астрономическия календар на БАН. Изображението представлява съставна композиция от данни, получени с два инструмента на “Джеймс Уеб” – NIRCam, който снима в близката инфрачервена област, и MIRI, който снима в средната инфрачервена област на електромагнитния спектър. Тъй като космическият телескоп работи в инфрачервената област, която е невидима за човешкото око, това означава, че цветът е добавен на фотографията за удобство. В случая с червено са оцветени регионите, където нишковиден междузвезден прах прониква в тъканта на галактиката. С оранжево и жълто са оцветени регионите на йонизиран газ, получен от наскоро формиралите се звездни купове. Звездите подхранват галактичната тъкан и така се образува комплексна мрежа от ярки възли, както и от черни кухини. Галактиката M51 се намира на разстояние 27 милиона светлинни години в съзвездието Ловджийски кучета. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/08/30/james-webb-m51/

Луноходът Прагиян засне спускаемия апарат на Чандраян-3! Photo credit : ISRO 30 август 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин посредством наземните станции на Европейската космическа агенция (ЕКА) бе получена една от най-дългоочакваните снимки от индийската лунна мисия “Чандраян-3”: фотография на стационарния спускаем апарат “Викрам”, заснета от лунохода “Прагиян”! На снимката, освен околния пейзаж и корпуса на “Прагиян” се виждат и два негови инструмента – сеизмометърът ILSA, който ще търси лунотресения, и пробивната машина ChaSTE (спомнете си новината за измерените температури във вътрешността на лунния грунд). Източник: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/30/pragyan-photographs-vikram/

Луноходът Прагиян откри сяра в района на Южния полюс на Луната Първите резултати от експеримента LIBS на лунохода “Прагиян”. Image credit : ISRO 29 август 2023 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Индийският луноход “Прагиян” за пръв път откри на място наличието на сяра в района на Южния полюс на Луната. Учените, работещи с мисията “Чандраян-3”, продължават да издирват и водород – химичен елемент, първоначално установен посредством американската мисия “Лунар Проспектър” през 1999 г. Откритието на сяра бе оповестено официално днес в официалния акаунт на Индийската космическа агенция (ISRO) в социалната мрежа X. То е направено чрез метода на лазерно индуцирана плазмена спектроскопия (LIBS). Други химични елементи, намерени в района на лунния Южен полюс, са алуминий (Al), калций (Ca), желязо (Fe), хром (Cr), титан (Ti), манган (Mn), силиций (Si) и кислород (O). Всички те са откривани и от предишни мисии на ЛУната, така че тяхното преоткриване бе очаквано. Но, разбира се, голям успех ще е, ако “Чандраян-3” успее да потвърди наличието на водород, тъй като този химичен елемент най-често присъства в състава на водната молекула. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/29/pragian-sulfur-moon/

Луноходът Прагиян заобиколи кратер с диаметър 4 метра Кратерът, заснет от камерите на лунохода “Прагиян”. Photo credit : ISRO 28 август 2023 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми август, индийският луноход “Прагиян” се натъкна на дълбок кратер с диаметър 4-метра, докато изучаваше района на Южния полюс на Луната. Кратерът бе фотографиран от навигационната камера на лунохода. Към “Прагиян” бяха изпратени команди да се отвърне от пътя и да избере нов маршрут. Луноходът продължава да изследва околността по новия си маршрут. Напомням на читателите, че индийската мисия “Чандраян-3” извърши меко кацане на Луната на 23-ти август. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/28/pragyan-crater/

Денят, в който Луна 15 загуби състезанието с Аполо 11 Съветската “луночерпалка” 27 август 2023 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Ще запомним отминаващата седмица с това, че Русия загуби от Индия надпреварата кой пръв ще кацне на Южния полюс на Луната. Но не за пръв път в историята на космонавтиката руски апарат лети паралелно с мисия на друга държава, само за да се провали по-късно. Три дни преди изстрелването на “Аполо 11” с астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майк Колинс, СССР изпраща към естествения ни спътник автоматичната лунна станция “Луна 15”. Полетът на “Луна 15” сериозно притеснява ръководството на НАСА – но не по същите причини, които стреснали американците след изстрелването на “Спутник 1” и Гагарин. В края на 50-те години съветските специалисти са имали технологично преимущество, но в края на 60-те СССР вече сериозно изостава от САЩ. Предстоящото стъпване на човек на Луната е прекалено грандиозна задача, така че “Луна 15” може да извоюва единствено почетно второто място. Съветската автоматична лунна станция е от типа “луночерпалка” (вж. статията на КОСМОС БГ за програмата “Луна”) – тя трябва да кацне на лунната повърхност, да загребе от грунда, да го натовари във възвръщаема капсула и капсулата да бъде изстреляна към Земята. Американците се страхуват единствено от това да не би комуникациите между Москва и “Луна 15” да попречат на тези между Хюстън и “Аполо 15”. Както ни информира Discover Magazine, ситуацията с “Луна 15” е особено усложнена от факта, че съветската космическа програма се провежда в строга секретност и американците нямат никаква представа каква е орбитата на мисията и дали тя няма да се засече с “Аполо 11”. За щастие НАСА има човек, който може да помогне – астронавта Франк Борман, който през декември 1968 г. е един от тримата членове на екипажа на “Аполо 8”, първата пилотирана мисия, обиколила Луната. През месеците между “Аполо 8” и “Аполо 11” Борман става първият астронавт на САЩ, който посещава СССР и в рамките на посещението лобира за съвместна американо-съветска мисия (по-късно реализирана под името “Аполо-Союз”). Там той завръзва и ценни контакти. Затова след изстрелването на “Луна 15” НАСА моли Борман да се свърже с някого от СССР, на когото има доверие и който може да даде повече информация за съветската мисия. Този някого се оказва Мстислав Келдиш, ръководителят на Съветската академия на науките. За щастие Келдиш се отзовава на молбата на американците и до часове в дома на Борман, както и в Белия дом биват получени телеграми с детайли за “Луна 15”, включително орбиталните ѝ параметри. Става ясно, че тя по никакъв начин не застрашава полета на “Аполо 11”. “Луна 15” пристига в орбита около Луната два дни преди пристигането на “Аполо 11”, но поради някаква причина кацането ѝ е забавено и Армстронг и Олдрин правят първите стъпки на лунната повърхност, докато съветската мисия още кръжи отгоре. Съревнованието бива наблюдавано от британската обсерватория Джодрел Бенк, която прослушва комуникациите между Хюстън и “Аполо 11” и Москва и “Луна 15”. Едва след като Армстронг и Олдрин се прибират обратно в лунния модул “Орел”, но още преди да отлетят обратно, към “Луна 15” биват изпратени команди за кацане. Британските астрономи проследяват внимателно как съветската мисия прави маневри за излизане от орбита и спускане, след което тя се разбива в Морето на кризите и радиосигналът прекъсва завинаги. “Луна 15” се проваля и СССР губи лунната надпревара, но тази провалена съветска мисия бележи първият път, когато съветските специалисти и американските им колеги обменят информация за космическите си планове. Така е положено началото на международното сътрудничество, което, макар и трудно, продължава до ден днешен. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/27/remembering-luna-15/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На кадъра: “Крю Драгън” доближава МКС. Photo credit : NASA TV 27 август 2023 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес в 16:16 ч. българско време пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” извърши гладко и безпроблемно скачване с Международната космическа станция. На орбиталния комплекс пристигна екипаж от четирима души, всеки от които е представител на различна държава – САЩ, Дания, Япония и Русия. Четиримата членове на екипажа са Жасмин Могбели (командир), Андреас Могенсен (пилот), Сатоши Фурукава (специалист) и Константин Борисов (специалист), съответно от НАСА, Европейската космическа агенция, Японската космическа агенция и Роскосмос. Това е седмата мисия на “Крю Драгън”, свързана с ротацията на постоянния екипаж на МКС. Корабът ще остане прикачен със станцията до първата третина на 2024 г., след което Могбели, Могенсен, Фурукава и Борисов ще се завърнат на Земята. Понастоящем е в ход и шестата мисия на друг кораб “Крю Драгън”, която обаче е пред завършек и скоро (може би на 1 септември) този кораб ще се прибере на Земята заедно с астронавтите от НАСА Стийв Боуен и Уорън Хобърг, астронавта на ОАЕ Султан Ал Неяди и космонавта на Роскосмос Андрей Федяев. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/27/crew-dragon-docks-iss-3/

Чандраян-3 издълба отвор в лунния грунд с дълбочина 8 сантиметра и измери температурата! Графика, изобразяваща измерените температури на лунния грунд в зависимост от дълбочината. Photo credit : ISRO 27 август 2023 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Индийската мисия “Чандраян-3”, която понастоящем работи в района на Южния полюс на Луната, издълба в лунния грунд отвор с дълбочина 8 сантиметра и измери температурите в него. Получените резултати имат огромна научна стойност и приложение за бъдещата колонизация на естествения ни спътник. Както се вижда от показаната по-горе графика, около и над повърхността температурите надхвърлят 50-60oC. Под повърхността, на дълбочина 2 сантиметра, температурите падат под 40oC, на дълбочина 6 сантиметра те са от порядъка на 10oC, а на дълбочина 8 сантиметра достигат до -10oC. Всичко това доказва, че лунният грунд е изключително добър изолатор срещу слънчевата топлина, което означава, че не е нужно да се дълбае много, за да се стигне до водния лед – основният ресурс, наличен на лунния Южен полюс и който е важен за извличането на питейна вода, гориво и кислород за бъдещите колонизатори. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/27/chandrayaan-3-drills/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 22 спътника Старлинк по време на 60-тия полет за 2023 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 август 2023 г. 11:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 27-ми август, американската космическа компания СпейсЕкс изпълни своето 60-то ракетно изстрелване за 2023 година! Това беше целта за цялата изминала 2022 г., която приключи с 61 изстрелвания в края на декември. Сега сме още август и сме на само едно изстрелване от изравняване на миналогодишния рекорд и поставяне на нов годишен рекорд! В статистиката включвам и “Старшип”, като цялостната равносметка е следната: досега през 2023 г. година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 56 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Вероятно до две-три седмици, стига всичко да е наред и СпейсЕкс да получи лиценз от регулатора, ще станем свидетели и на второто изстрелване на “Старшип”. Преди два дни ракетата-носител “Супер Хеви” отново премина през статично огнево изпитание, като този път всичките 33 двигателя се запалиха успешно, макар два отново да се изключиха преждевременно. Все пак фирмата на Мъск отчита сериозен напредък по решаването на проблема, свързан с надеждността на двигателите “Раптор”. Но да се върнем на днешния полет. Ракета “Фалкън 9” излетя тази нощ в 04:05 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал. Полетът стана факт по-малко от 24 часа след изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън” с четирима души към МКС. В орбита бяха изведени нови 22 спътника от интернет групировката “Старлинк”, като статистиката показва, че до този момент фирмата на Илон Мъск е изстреляла над 5 000 спътника от тази групировка! Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1080”, като това бе третото изстрелване за нея. Степента дебютира през май, по време на полета на кораба “Крю Драгън” с частната пилотирана експедиция “Аксиом 2”, след което през юли послужи за изстрелването в космоса на европейския космически телескоп “Евклид”. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта “B1080” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/27/spacex-60th-mission-year/

Индийският луноход Прагиян продължава да се придвижва край лунния Южен полюс Кадър, изобразяващ текущото местоположение на лунохода “Прагиян”. Photo credit : ISRO 26 август 2023 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Днес космическата агенция на Индия (ISRO) публикува ново видео, на което се вижда как луноходът “Прагиян” продължава да се придвижва в района на Южния полюс на Луната. Един от въпросите, които често пъти биват повдигани в публичното пространство, е доколко ISRO ни предоставя актуални кадри от мисията, а не такива от първите часове след кацането. Космически експерти сравниха кадрите, публикувани днес, с тези, обнародвани веднага след кацането на “Чандраян-3”. Експертите веднага установиха, че сенките, които луноходът “Прагиян” хвърля върху лунната повърхност от днешното видео, са по-къси в сравнение с тези от началото на мисията. Това категорично доказва, че космическата агенция на Индия ни осигурява най-последната информация за прогреса. Кадър, публикуван скоро след кацането на 23-ти август и спускането на “Прагиян” на лунната повърхност. Вижда се, че сенките, хвърлени от лунохода, са по-дълги в сравнение с тези от снимката в началото на публикацият. Photo credit : ISRO Макар че мисия “Чандраян-3” се очаква да продължи не повече от 14 дни, считано от момента на кацането, истината е, че учените не бързат и не е изненадващо, че луноходът “Прагиян” не се е отдалечил много от спускаемия модул “Викрам”. Очакваше се, че ще мине време, докато “Прагиян” презареди батериите си и бъде приведен в готовност да изпълнява научните си задачи. Същевременно бавният прогрес показва, че изследователите са внимавали много, преди да прекарат лунохода през малкия кратер, видим на горепосочените изображения. Също така е важно да се направи уточнението, че радиото на “Прагиян” е слабо и не позволява директна комуникация между него и Земята. Стационарният спускаем модул “Викрам” служи за ретранслатор, т.е. между него и лунохода винаги трябва да има ясна видимост. Изгледайте видеото, публикувано от ISRO: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/26/pragian-continues-roving/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън с международен екипаж излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 26 август 2023 г. 11:20 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 10:27 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на пилотиран космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. На борда му лети първият изцяло международен екипаж – т.е. всичките четирима членове са представители на четири различни държави, в случая на САЩ, Дания, Япония и Русия. Командирът на мисията е Жасмин Могбели – американска астронавтка от ирански произход, 40-годишна, омъжена, магистър по аерокосмическо инженерство и кандидат за бъдеща мисия до Луната или Марс в рамките на програмата “Артемис”. За нея днешният космически полет е първи. Пилотът е датчанинът Андреас Могенсен, който лети за втори път в космоса (първата му мисия бе през 2015 г. на борда на руския кораб “Союз ТМА-18М”). Могенсен е 46-годишен доктор по аерокосмическо инженерство, женен с едно дете. Той е първият пилот на “Крю Драгън”, който не е американец. Единият от бордовите специалисти е Сатоши Фурукава – 59-годишен японец, който, подобно на Могенсен, лети за втори път в космоса. Предходната му мисия бе през 2011 г. на борда на руския кораб “Союз ТМА-02М”. Фурукава е женен, с две деца, а по професия е хирург. Вторият бордови специалист е Константин Борисов – 39-годишен руснак, който лети за пръв път в космоса. Той е бакалавър по икономика и магистър по програма “Животоподдържащи системи на летателни апарати, женен. Заради пробойната на “Союз МС-22” руснаците не са изстрелвали човек в космоса вече близо година (“Союз МС-23” летя в безпилотен режим през тази пролет, а престоят на екипажа на “МС-22” стана едногодишен) и чак през септември, ако всичко е наред, ще излети “Союз МС-24” с космонавтите Олег Кононенко, Николай Чуб и американския астронавт Лорал О’Хара. През изминалите месеци американските кораби “Крю Драгън” безпроблемно извозваха до орбита и връщаха на Земята руски космонавти. Скачването на “Крю Драгън” с модула “Хармъни”, част от американския сегмент на МКС, е насрочено за утре, 27-ми август в 15:50 ч. българско време. Корабът ще остане в състава на станцията до първото тримесечие на 2024 година, след което ще се завърне на Земята. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 59-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 55 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/26/crew-dragon-launches/

Американската мисия Паркър успешно се сближи с Венера! Американската мисия “Паркър” засне това изображение на Венера през юли 2020 г. по време на едно от облитанията. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher 25 август 2023 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Докато космическият свят през тази седмица бе обладан от лунна треска, на 21-ви август мисията на НАСА “Паркър” се сближи успешно с Венера. Но не планетата бе основната цел на мисията – облитането послужи, за да може “Паркър” да доближи Слънцето на рекордно малко разстояние! В понеделник, в 15:03 ч. българско време, “Паркър”, пътувайки със скорост 24 километра в секунда, премина на 4 003 километра от облачната покривка на Венера. Екипът на мисията, който се намираше в Приложната физична лаборатория “Джон Хопкинс”, бе в контакт с космическия апарат през цялото време, като изключим краткия период от 8 минути около най-голямото сближение с планетата. Тогава Венера беше между “Паркър” и Земята и блокираше радиокомуникацията. “Слънчевата мисия “Паркър” остава на правилния курс да извърши най-голямото си сближение със Слънцето”, съобщава Ник Пинкин, оперативният ръководител на мисията към лабораторията “Джон Хопкинс”. “Успехът на “Паркър” е посвещение към целия екип на мисията, но аз съм особено горд от операторите и работата, която свършиха през последните пет години, за да осигурят безпроблемното функциониране на този великолепен апарат, който твори история”. Сближаванията с Венера, общо седем, като понеделнишкото бе шестото, са критично важни за прецизното насочване на “Паркър” към Слънцето. Следващото голямо приближаване до звездата ни е насрочено за 27-ми септември. Тогава разстоянието между “Паркър” и Слънцето ще възлиза на 7.2 милиона километра – нов рекорд за мисията. И това не е всичко. Следващото (седмо и финално) облитание на Венера ще изпрати “Паркър” на разстояние само 6.2 милиона километра от Слънцето. И макар че числото може все още да ви изглежда голямо, спомнете си, че разстоянието между Земята и звездата ни е 149 милиона километра. Така че “Паркър” наистина отива много близо до Слънцето и неслучайно има дебел щит, който предпазва крехката електроника от екстремните температури. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/08/25/parker-flies-by-venus/