SAlexandrov

Защо снимките от Луната са черно-бели? Това вероятно е първият флаг на Руската федерация, който пътува отвъд околоземна орбита и към Луната. Всички останали мисии от програмата “Луна” са били изстреляни по съветско време. Фото: ИКИ-РАН 15 август 2023 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Вие питате, аз отговарям. Защо снимките, които космическите кораби правят на Луната, са черно-бели? Миналата година се наложи да отговарям на този въпрос, когато НАСА изстреля лунната мисия “Артемис”. Днес фотографиите, които пристигат от мисията на Русия “Луна-25”, също са черно-бели. Каква е причината всички космически агенции в цял свят, независимо от държавата, да слагат черно-бели камери на корабите си? Не би ли следвало в 21-ви век да е изобретена цветната фотография? Най-добрият отговор на въпроса е даден от изследователя Ноам Айзенбърг, който работеше по мисията на НАСА “Месинджър”, изучавала Меркурий от 2011 до 2015 година. Много хора не знаят, но дори и камерите в бита са монохромни, по-точното понятие е панахромни. За да може една цифрова камера да снима цветно, пред всеки светлинен рецептор (пиксел) има филтър, през който минава червена, синя или синя светлина. Електрониката на цифровия ви фотоапарат композира всичко това, за да генерира резултата, който виждате на вашите снимки – по подобие на цветната телевизия. Нещо повече – филтрирането смъква качеството на фотографията, тъй като регистрира само част от светлината, която панахромните детектори могат да уловят. При вашите камери, които използвате в ежедневната употреба, част от информацията се губи. Космическите камери обаче се конфигурират различно. Често пъти те могат да измерват не само видимата светлина, но също така инфрачервената и ултравиолетовата светлина, които са неуловими за човешкото око. В случая филтрите се използват, за да изпъкне определена научна информация. Повечето камери, използвани в междупланетната фотография, имат механизъм, който премества различните филтри пред датчиците. Тези филтри не са предназначени, за да виждат “реалистичните” цветове, които човешкото око вижда. Те събират светлина в дължини на вълните, които дават информация за минералния състав. Айзенбърг пояснява, че, отчитайки ограниченото време, възможности и радиокомуникация с мисията, много често се правят т.нар. “изображения във фалшив цвят” – например, инфрачервени снимки, които разкриват индивидуалния състав на скалите. Друг път обаче учените искат да разберат формата на дадена структура, да измерят кратер или планина. В такъв случай те заснемат черно-бели изображения с максимална резолюция, които са най-добрата възможност, за да изпъкнат детайлите. Чудесно, но тук възниква въпросът: тези учени не осъзнават ли пиар стойността на една цветна фотография? Осъзнават го много добре, но тук има една малка тайна, за която много хора не знаят. Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и само тук-таме зелено и оранжево стъкло. Айзенбърг ни информира, че преди години някои негови колеги са поискали на космическите мисии да се добавят и обикновени фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към космическите камери. Идеята не мина, отчасти заради това, че такъв апарат надали ще оцелее в суровите космически условия, но има още една важна причина – крайният резултат няма да е особено забележителен. Опитът показва, че за изготвянето на добрите космически изображения е необходимо малко изкуство. Но да се върнем на “Луна-25” и да чуем становище от руски учен – Виталий Егоров, който написа обяснение в своя Телеграм канал. “Бордовите камери на апарата са предназначени за контрола на неговото положение спрямо Луната, за определяне на точката на кацането и за управление на манипулатора за събиране на грунда”, пояснява Егоров. “За всичките тези задачи цветните камери не са нужни, затова камерите са черно-бели, даже за снимките на руския трикольор няма цветна фотоматрица”. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/why-photos-moon-black-white/

Поздравление към учените от ИКИ-РАН. Без ирония, изпращам напълно искрени поздрави. Дълго чакахме междупланетна руска мисия! Въпросът ми е към конспиролозите и "копейките": дали този път ще са критични към тези снимки по същия начин, по който са критични и към американските фотографии. Дали сега ще измрънкат, че са черно-бели? Дали ще обърнат внимание, че резолюцията е ниска? Дали ще се оплачат, че Земята и Луната са преекспонирани и размазани? Дали ще търсят "алтернативно обяснение"? https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/luna-25-first-photos/ ПЪРВИ СНИМКИ: Луна-25 фотографира корпуса на апарата, Земята и Луната! Корпусът на космическия апарат и роботизираната ръка, заснети по време на тестово включване на камерите вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН 14 август 2023 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Руската автоматична лунна станция “Луна-25” засне и изпрати към Земята първите фотографии след изстрелването, които показват корпуса ѝ, нашата планета и Луната! Според информацията, публикувана на уебсайта на ИКИ-РАН, снимките са били получени вчера по време на тестовото включване на научните инструменти. Снимка на Земята, заснета от борда на “Луна-25” вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН Снимка на Луната, заснета от борда на “Луна-25” вчера, на 13-ти август. Фото: ИКИ-РАН Освен снимките, бордовият прибор “АДРОН-Л” е успял да измери радиационния фон на апарата, значителна част от който са галактичните космически лъчи. Тези лъчи изпълват цялото междупланетно пространство, именно под тяхното въздействие инструментите и бъдещите космонавти ще работят на Луната. Ето защо изучаването на радиационния фон още по пътя към Луната, а не само на нея, е крайно необходимо. Учените от ИКИ-РАН също така напомнят, че “Луна-25”, за разлика от съветските ѝ предшественици като “Луна-24”, няма хермоотсек и приборите ѝ работят във вакуума, а не в затворено помещение със стайна температура. Към настоящия момент всичко на борда функционира нормално, а радиокомуникацията със Земята е стабилна.

Луна-25 коригира за втори път курса си към Луната Схема на полета. Илюстрация: Роскосмос/НПО Лавочкин 14 август 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25” коригира за втори път курса си към естествения ни спътник. Според информацията, публикувана в Телеграм канала на държавната корпорация, двигателната система се е включила тази сутрин в 06:40 ч. и е работила в продължение на 24.3 секунди. Роскосмос потвърждава, че всички системи на борда на “Луна-25” към този момент функционират нормално и радиокомуникацията със Земята е стабилна. Следващото голямо събитие би следвало да е пристигането в окололунна орбита на 16-ти август. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/luna-25-second-tcm/

Чандряан-3 изпълнява маневри в орбита около Луната Схема на маневрите на “Чандраян-3” в окололунна орбита. Image credit : ISRO 14 август 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Индийската космическа мисия “Чандраян-3”, която пристигна в орбита около Луната на 5-ти август, провежда маневри, които трябва да превърнат орбитата от елиптична в кръгова. Днес беше изпълнена прецизно маневра, след която периселенът на орбитата е 150 километра, а апоселенът – 177 километра. Следващата маневра е насрочена за 16-ти август. Кацането остава планирано за 22-23 август, около ден-два сред руското кацане на “Луна 25”. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/14/chandryaan-3-corrections/

Луна-25: първо включване на научната апаратура Разположение и описание на научните инструменти на “Луна-25”. Илюстрация: ИКИ-РАН 13 август 2023 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Днес е третият ден от началото на лунната мисия на Роскосмос “Луна-25”. Важното събитие от деня е, че за пръв път след изстрелването бяха включени научните прибори на борда на автоматичната лунна станция. Според информацията, публикувана в официалния Телеграм канал на Роскосмос, служебните телеметрични сведения от приборите показват, че всички те функционират според очакванията. Получени са първите изследователски данни от пространството между Земята и Луната и те вече са в процес на обработка от учените. Роскосмос потвърждава, че към настоящия момент всички важни системи на борда на “Луна-25” работят нормално, радиокомуникацията с мисията е устойчива и енергийният баланс е положителен. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/13/purvo-vkl-nauchnata-aparatura/

Луна-25 коригира за пръв път курса си към Луната Схема на полета на “Луна-25”. Илюстрация: НПО Лавочкин/Роскосмос 12 август 2023 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Роскосмос “Луна-25”, която вчера бе изстреляна успешно към естествения ни спътник, коригира днес за пръв път курса си посредством собствените си двигатели. Според информацията, публикувана в Телеграм канала на руската космическа агенция, двигателите са се включили в 16:00 ч. българско време и са работили в продължение на 46 секунди. Предвидена е още една корекция на курса преди навлизането в орбита около Луната, което по план трябва да се осъществи на 16-ти август. Кацането в района на кратера Богуславски на Южния лунен полюс остава насрочено за 21-ви август. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/12/luna-25-first-tcm-successfully-complete/

УСПЕХ: Русия изстреля Луна-25 – първата лунна мисия на страната след 47-годишна пауза! Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос ТВ 11 август 2023 г. 07:50 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:10 ч. българско време руска ракета “Союз-2.1б” излетя от космодрума Восточний и изведе на път към Луната автоматичната лунна станция “Луна-25”. Това е първата мисия на Русия до Луната след 47 – годишно прекъсване. Последната съветска мисия “Луна-24” летя през 1976 година. “Луна-25” е скромен наследник на далечните си предшественици. Ако “Луна-24” е тежала 5 700 килограма и е трябвало да бъде изстреляна посредством тежкотоварната ракета “Протон-М”, то “Луна-24” тежи само 1 800 килограма и преспокойно можеше да бъде изстреляна с надеждната и среднотоварна ракета “Союз”: Сравнение между “Луна-25” и предходните съветски мисии. Илюстрация: П. Шубин И докато някога съветските мисии са превозвали тежки луноходи и “луночерпалки” до лунната повърхност, които са събирали грунд и са го изстрелвали обратно към Земята, научната апаратура на борда на “Луна-25” тежи само 30 килограма. Тя включва четири спектрометъра, прибор за изучаване на лунния прах, четири широкоъгълни и 2 тесноъгълни камери, както и две камери, които ще снимат по време на кацането. Всичките прибори са предоставени от Института по космически изследвания към Руската академия на науките (ИКИ-РАН), тъй като останалите международни партньори се отдръпнаха след началото на войната в Украйна. Но скромното количество апаратура може да се окаже плюс за “Луна-25”. Един от главните недостатъци на съветската (после руската) роботизирана програма бе, че заради честите аварии всяка последваща мисия трябваше да посреща целите на предходната, но заедно с това да изпълни и нови цели. Така апаратурата набъбваше драстично – някои от нас посочвахме, че основната причина за провала на марсианската мисия “Фобос-Грунт” през 2011 година бе, че тя представляваше мисия от типа “коледна елха” – изключително сложен опит за реванширане на предишните провали, съчетано с нови амбициозни цели, което закономерно доведе до нов провал. Именно провалът на “Фобос-Грунт” доведе до това руската роботизирана програма да се откаже от самостоятелното изследване на Марс (което остана за международните партньорства и така се роди руско-европейската мисия “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър”, работеща до ден днешен) и вместо това да се пренасочи към Луната. Първоначално Русия планираше първата си постсъветска мисия до Луната (която носеше името “Луна-Глоб”, преди да бъде преименувана на “Луна-25”) да се състои от комплексни орбитъри, пенетратори и множество спускаеми апарати. Аварията на “Фобос-Грунт” доведе до цялостна преформулировка и резултатът е този, който виждаме днес – сравнително прост спускаем апарат. Ето защо шансът “Луна-25” да успее да влезе в орбита около Луната и после евентуално да кацне на нея е далеч по-сериозен от този на предходните роботизирани марсиански мисии “Марс-96” и “Фобос-Грунт”. Русия залага много на успеха – страната се стреми да си партнира с Китай за строежа на съвместна руско-китайска лунна база. Затова тя трябва да докаже, че все още разполага със способността да каца на Луната. Провал на “Луна-25” би излъчил сигнал, че Русия това вече не го може. Същевременно китайците имат постигнати три кацания на Луната през последните 10 години и вероятно биха предпочели лунната станция да си я направят сами. Евентуален успех от друга страна би сериозно повишил престижа на Русия на космическата сцена, тъй като страната не е имала поне частично успешна лунна или планетарна мисия след 1988 година, когато за последно летя “Фобос 2” към Марс. Стига “Луна-25” да постигне меко кацане на Луната, тази мисия ще бъде последвана от “Луна-26”, която е орбитална, и “Луна-27” – нова спускаема мисия с комплексна пробивна машина. Кулминацията на руската роботизирана програма е “Луна-28”, която трябва да кацне на Южния полюс на Луната, да събере проби и да ги изстреля обратно към Земята. Тази мисия ще е прелюдия и към по-нататъшни пилотирани експедиции. Но дотогава остава много време: цялата съдба на руската роботизирана програма лежи върху “Луна-25”. Както твърди известният руски учен Лев Зельони от ИКИ: “Успешният полет на “Луна-25″ би означавал много, при това не само за чистата фундаментална наука”. Пристигането в окололунна орбита е насрочено за 16 август, а мекото кацане в района на кратера Богуславски на Южния полюс на Луната – за 21 август. Стискаме палци! Прочетете статията на КОСМОС БГ за историята на съветската космическа програма “Луна” на този линк Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/11/russian-luna-25-launches/

УСПЕХ: Корабът Юнити изпрати в космоса и върна на Земята нови шестима души! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Virgin Galactic 10 август 2023 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 10-ти август, американската космическа компания Върджин Галактик, основана от британския предприемач Ричард Брансън, успешно изстреля в космоса пилотирания кораб “Юнити” с шестима души на борда и го върна на Земята! В хода на мисията бяха поставени редица рекорди за пилотируемата космонавтика. Сред шестимата частни астронавти присъстваха четири жени. Никога досега не са излитали наведнъж толкова много жени в космоса! Също така за пръв път сред екипажа имаше майка и дъщеря. Не на последно място, за пръв път в космоса пътуваше олимпийски състезател. Корабът “Юнити” бе командван от бившия астронавт на НАСА Си Джей Стъркоу, а пилотът му бе Кели Латимър. Към тях се присъедини Бет Моузес, която е инструктор на комерсиалните астронавти към Върджин Галактик. Туристите на борда бяха Кийша Шахаф и Ана Майерс, майка и дъщеря, които са си спечелили билетчето за космоса от томбола. С тях пъуваше 80-годишният Джон Гудуин – бивш британски олимпийски шампион. “Юнити” беше изстрелян в космоса от борда на самолета-носител “Ийв”, като след запалването на ракетния двигател безпроблемно достигна 85-километрова височина. Това е над 80-километровата граница, приета в САЩ за началото на космическото пространство, но под 100-километровата международна линия на Карман, признавана от повечето държави. В академичните среди обаче се оформя консенсус, че 80-километровата граница е тази, която е научно издържана, тъй като в историята са регистрирани случаи на спътници, които са кръжали в орбити около Земята и са поддържали височини от под 100 километра. Днешният полет бе третият пилотиран за Върджин Галактик през 2023 година и вторият комерсиален за фирмата. В световен мащаб за календарната година до този момент са проведени общо шест пилотирани космически изстрелвания- три суборбитални и три орбитални. Всички без едно (изстрелването на кораба “Шенчжоу 16” на Китай) са реализирани от САЩ. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/10/unity-successful-flight/

Първият нов астероид, открит с мое участие Проектът Daily Minor Planet разчита на данните от обсерваторията Mount Lennon. Image : Daniel Oberhaus/ Wikimedia Commons 10 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През месец юли ви разказах за това как в рамките на граждански научен проект на НАСА откривам нови астероиди и спомагам за определянето на орбиталните параметри на досега откритите такива. Днес излязоха резултатите, представящи новооткритите досега астероиди с вече налични обозначения. Представям ви първия такъв астероид, открит с мое участие. Това е астероидът 2023 HQ29, като данните за него можете да намерите на страницата на Minor Planet Center. Той е наблюдаван за първи път от обсерваторията G96 Mount Lemmon Survey на 16-ти април. В потвърждаването му сме участвали общо седем души (линк), сред които и аз (SAlexandrov). Всичките сме работили към проекта Daily Minor Planet на платформата за гражданска наука Zooniverse под ръководството на д-р Карсън Фулс. Имената ни бяха вписани миналия месец (юли) в публикацията на списанието Minor Planet Circulars, издавано от Minor Planet Center (MPC) под егидата на Международния астрономически съюз (IAU), достъпно на този линк. Проектът използва данни, получени от финансираната от НАСА програма Catalina Sky Survey, в рамките на която всяка нощ биват заснемани повече от 1 000 изображения. Екипът е малък и няма възможността да прегледа детайлно всяко едно от тези изображения. Така че всеки може да се включи и да открива нови астероиди – включително и вие! За повече информация – на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/10/first-newly-discovered-asteroid-participation/

Ракетата-носител Союз-2.1б с Луна-25 бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на “Луна 25” на стартовата площадка. Фото: Роскосмос 8 август 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата-носител “Союз-2.1б” с автоматичната лунна станция “Луна 25” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний. Изстрелването остава насрочено за 11-ти август в 02:10 ч. българско време. Подробно видео от извеждането е качено в Телеграм канала на Роскосмос на този линк (цъкнете тук). Прочетете историята за съветската програма “Луна” на този линк на КОСМОС БГ (цъкнете тук). Линк към живото предаване на 11-ти август: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/08/luna-25-rolled-launch-pad/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 15 спътника Старлинк Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 8 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” излетя успешно тази сутрин в 06:57 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, извеждайки в космоса нови 15 спътника “Старлинк”. Нямаше никакви проблеми по време на днешната мисия, като първата степен се приземи върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам” на деветата минута след старта. Това бе петото изстрелване тези конкретна степен, която преди е служила за изпращането в космоса на мисията “SDA-0A” и четири партиди “Старлинк”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 55-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 51 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/08/falcon-9-launches-15-starlink-satellites-2/

Ракетата-носител Союз за полета на Луна-25 бе напълно сглобена! На снимката: ракетата “Союз” бе сглобена за предстоящия полет до Луната. Фото: Роскосмос 7 август 2023 г. 21:31 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос оповести, че ракетата-носител “Союз” за предстоящото през тази седмица изстрелване на автоматичната лунна станция “Луна 25” бе напълно сглобена! Ето какъв е план-графикът. Утре, на 8-ми август, ракетата ще бъде изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и приведена във вертикално положение. Самото изстрелване е насрочено за 11-ти август в 02:10 ч. българско време. Изстрелването ще бъде излъчено на живо на този уеб адрес по Роскосмос ТВ: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/soyuz-2-assembled-luna-25/

СпейсЕкс изпълни частично успешен огневи тест на следващия Супер Хеви Кадър от огневия тест. Photo credit : SpaceX 7 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс изпълни частично успешен огневи тест на следващата свръхтежка ракета “Супер Хеви”, която представлява долната част от цялостната система “Старшип”. След изпитанието има някои добри и някои лоши новини. Лошите новини включват факта, че четири от 33-те двигателя “Раптър” са се изключили преждевременно, което, както журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника пише, е показател, че СпейсЕкс все още се мъчи да подобри тяхната надеждност. В ход е разработката на следващата итерация “Раптър 3″, но този прототип на ” Супер Хеви”, известен като “Бустър 9”, е оборудван с по-старата итерация “Раптър 2”. Добрите новини касаят това, че “Супер Хеви” премина изпитанието без да експлодира, в добро състояние, което означава, че може скоро да бъде подготвен за полет. Също такава добра новина е, че новата ъпгрейдната стартова площадка с водна система за омекотяването на сътресенията при изстрелването функционира безпроблемно. Край на летящите камъни и отломки! Засега все още не е ясно дали изпитанието е достатъчно успешно, за да може “Старшип” да бъде одобрен за нов полет, или ще има нов тест. Едно обаче е ясно – мнозина не вярваха, че Илон Мъск ще подготви нова ракета за полет до лятото. Сега изглежда, че СпейсЕкс е в техническа готовност, но основната пречка си остава бюрокрацията. Компанията трябва да убеди регулатора, че изстрелването няма да доведе до дъжд от отломки, както беше през април – и в това отношение изглежда, че огневият тест е предоставил достатъчно качествени данни, за да успокои чиновниците. Също така системата за умишлено взривяване на ракетата в случай на отклонение от полета трябваше да бъде преправена – по време на априлската мисия “Старшип” се отклони от траекторията, но минаха 40 секунди, преди системата да се задейства и ракетата да бъде взривена по команда. Видеозапис от теста: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/spacex-static-fire/

УСПЕХ и нов рекорд: СпейсЕкс изведе в космоса нови 22 спътника Старлинк! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 август 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” излетя успешно тази сутрин в 05:41 ч. българско време, извеждайки в космоса нови 22 спътника “Старлинк”. В хода на мисията бе счупен нов рекорд за най-кратко време, нужно за подготовката на стартовата площадка между две мисии. Предишният рекорд бе поставен през юли, когато отне 4 дни, 3 часа и 11 минути, докато СпейсЕкс подготви площадката между две мисии “Старлинк”. Сега, след полета на “Галакси-37” на 3 август, изминаха едва 3 дни, 21 часа и 41 минути. Нямаше никакви проблеми по време на днешната мисия, като първата степен се приземи върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” на осмата минута след старта. Това бе четвъртото изстрелване за степента, известна под сериен номер “B1078”. Степента е извеждала преди в космоса пилотиран кораб “Крю Драгън”, мисията “SES O3b mPOWER” и партида спътници “Старлинк”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 54-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 50 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/07/spacex-starlink-new-record/

ПЪРВО ВИДЕО: Чандраян-3 снима от орбитата на Луната! Кадър от видеото. Photo credit : ISRO 6 август 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. След като вчера “Чандраян-3” пристигна благополучно в орбитата около Луната, днес Индийската космическа агенция публикува първото видео от мисията! Кацането остава насрочено за 22-23 август. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/06/chandrayaan-3-moon-orbit-video/

История на съветската космическа програма Луна “Луноход 2” 5 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. До няколко дни Роскосмос ще изстреля към естествения ни спътник мисията “Луна 25”. Това е дългоочакваният рестарт и продължение на някогашната съветска програма “Луна”. Но какво е представлявала тази програма и кое е най-важното, което трябва да знаете за мисиите от “Луна 1” до “Луна 24”? В тази статия ще ви разкажа за забележителната история на съветските роботизирани лунни мисии. Преди да пристъпя по същество, важно е да се направят две важни уточнения. По съветско време, за да получи космически лунен апарат официалното обозначение “Луна”, е било необходимо той да бъде изстрелян благополучно по посока към естествения ни спътник. Изцяло провалените мисии никога не са били оповестявани публично, а частично успелите, примерно лунните апарати, които оставали заклещени в околоземна орбита, са получавали названието “Космос”. Както пише руският журналист Анатолий Зак за журнала Popular Mechanics, съветските власти са успели да прикрият 21 провалени изстрелвания към Луната. Ако включим в статистиката провалите, “Луна 24” би следвало да се казва “Луна 45”. Второто уточнение е, че именуването на мисиите “Луна” по този начин започва през 1963 година. Дотогава има изстреляни успешно три апарата към естествения ни спътник, които със задна дата получават обозначенията “Луна 1”, “Луна 2”, “Луна 3”. Космически апарат от серията “Е1”. Най-ранният модел лунни космически апарати на СССР е “Е1” – той тежи 361 килограма и притежава предавател, батерия и набор от научни инструменти, предназначени да изучават космическите лъчения, космическия прах в междупланетното пространство, слънчевата радиация и магнитното поле на Земята. Освен това третите степени на ракетите, наречени “Блок Е”, са притежавали собствена апаратура – включително система за освобождаване на натриеви пари в космоса, за да се образува “изкуствена комета”. Това е трябвало да помогне на наземното ръководство да следи на око придвижването на апарата. Първите три изстрелвания са проведени през септември, октомври и декември 1958 година. По време на дебютната мисия, както и по време на втората, ракетата се разпада заради силни вибрации. При третата мисия, заради повреда на помпа за водороден пероксид, ракетата не набира нужната скорост. На 1-ви януари 1959 г., т.е. на Нова година (формално работен ден) нова ракета с апарат тип“Е1” бива изведена към стартовата площадка. Ден по-късно, на 2-ри януари, СССР най-после успява да изпрати първата си роботизирана мисия отвъд ниска околоземна орбита. Заради повреда на навигационната система на ракетата “Луна 1” не успява да изпълни целевата си задача – да попадне на повърхността на Луната, а вместо това прелита към естествения ни спътник, превръщайки се в първия апарат, навлязъл в междупланетното пространство. Заради историческото събитие Александър Казанцев, съветски автор за “Правда”, ще именува мисията “Мечта” – символизирайки устрема на човечеството към звездите. Докато третата степен на ракетата-носител е на 113 000 километра от Земята, успешно е проведен експериментът с освобождаването на натриевия газ в космоса. За съжаление в района на повечето наземни станции, които наблюдават събитието, времето е лошо и единствено тази в близост до Караганда успява да наблюдава “изкуствената комета” – така че този метод се оказва неподходящ за проследяването на междупланетните мисии. САЩ ще успеят да изпратят собствена мисия отвъд околоземна орбита само два месеца по-късно – “Рейнджър 4”. За СССР следва още един провал, след което на 12 септември 1959 г. “Луна 2” се отправя на правилния курс към Луната и денонощие по-късно попада на лунната повърхност. Така за пръв път в историята на космонавтиката човешка машина достига до повърхността на друго небесно тяло. “Луна 2” доставя на естествения ни спътник гербове на СССР. Снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Луна 3” След тези две прости мисии, на 4 октомври 1959 г. (само две години след “Спутник”) е изстреляна мисията “Луна 3”. Това е далеч по-сложен космически апарат, модел “Е2”, който пръв успява да заснеме обратната страна на Луната и да предаде снимките обратно към Земята. За тази цел е разработена специална фототелевизионна камера от Ленинградския научно-изследователски институт за телевизия. Камерата, наречена “Енисей”, е проектирана да заснема фотографиите на филмова лента, след което филмът автоматично се проявява и накрая се сканира и преобразува в телевизионен сигнал. Предимството на фототелевизионните камери е, че веднъж проявен, филмът може да се сканира многократно по команда от Земята и така няма загуба на данни. “Луна 3” снима естествения ни спътник на 7-ми октомври от разстояние 65 200 километра. Най-качествените фотографии са излъчени към Земята на 18-ти октомври, докато апаратът е на 40 000 километра от нашата планета. Специално е изчислено мисията да успее да фотографира обратната страна на Луната, докато е изцяло осветена от Слънцето откъм гледната точка на апарата, но това означава, че контрастът на лунния терен е лош. Все пак снимките са исторически – за пръв път човечеството разбира как изглежда тази страна на Луната, която никога не се вижда от Земята. След тези първоначални постижения през 1959 година минават почти четири години, докато СССР започне отново да изстрелва мисии към Луната. Това е така, защото съветските учени и инженери се захващат с много по-амбициозна задача – създаването на космически апарат, който не само може да достигне лунната повърхност, но и да остане работоспособен след това. От началото на 1963 г. до края на 1965 г. СССР изстрелва към Луната общо 11 апарата от типа “Е6”. Всичките тези 11 мисии завършват с провал. В резултат на авариите съветските власти делегират задачата на бюрото, кръстено на Семьон Лавочкин – легендарен конструктор на самолети през Втората световна война, който в следвоенните времена се преориентира към строежа на ракети. Лавочкин умира от инфаркт през 1960 г. и никога не става свидетел на успехите на бюрото, именувано на него, няколко години по-късно. Снимка на повърхността на Луната, заснета от “Луна 9”. Инженерите на НПО “Лавочкин” успяват да постигнат мекото кацане на 3 февруари 1966 г. посредством мисията “Луна 9”. Eто каква е схемата на спускане на “Луна 9”: на височина около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока “Луна 9” се застопорява. Всичко минава благополучно и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали. Пристигат и снимките. Но за разлика от кадрите от експедицията “Аполо 11” и стъпките на Нийл Армстронг и Олдрин, които се показват в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага фотографиите от “Луна 9”. По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията “Луна 9” и успяват да установят, че в хода на мисията сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути “Луна 9” започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те. Ловъл размишлява – дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната. Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че няма официално разрешение за разпространяването на снимките. Въпреки това остава въпросът – ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за “Луна 9” – включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено. Пилотираният лунен модул на СССР. Следващата голяма задача пред космическата програма на СССР, изпращането на човек на Луната, се оказва твърде голяма хапка за нея. Съвсем скоро след триумфа на “Луна 9” лунната програма на САЩ започва главоломно да изпреварва тази на СССР. Създадена е цяла поредица апарати “Лунар Орбитър” и “Сървеър”, които са описани в специална статия на КОСМОС БГ – тези автоматични лунни станции са много по-сложни, данните от тях са по-качествени и като цяло са по-успешни от съветските мисии. Закономерно НАСА успява да победи в лунната надпревара, най-вече защото е създадена благополучно гигантската ракета “Сатурн 5”. Именно това е, което липсва на СССР – през 1969 г. две изстрелвания на свръхтежката ракета “Н1” завършват с аварии и става ясно, че няма как съветските специалисти да изпреварят своевременно американските си колеги. Любопитен факт е, че заради пословичната ненадеждност на съветските технологии е бил разработен вариант, при който, ако самотният космонавт останел заклещен на лунната повърхност в случай на повреда (СССР са планирали на Луната да кацне само един, а не двама души, както е било в САЩ), той е трябвало да излети към Земята с резервна ракета. Оставал нерешен въпросът как да прекоси терена между повредения кораб и резервния. Ето защо специалистите от НПО “Лавочкин” създали “Луноход”. Съветската “Луночерпалка” След като се изяснява, че СССР са твърде назад в надпреварата, от НПО “Лавочкин” преобразуват “Луноход” да бъде командван дистанционно от Земята, вместо да се управлява от космонавт. НПО “Лавочкин” конструират набързо и възвръщаема ракета заедно със специална машина, която може да загребва от лунната почва и да я натоварва в ракетата. Машината получава името “Луночерпалка”. Наративът на съветските власти е: “ето, може да правим всичко, което прави и НАСА, само че без екипаж – изцяло в автоматичен режим, по-бързо и по-безопасно”. Но първоначално и това се оказва прекалено амбициозна задача – новата тежкотоварна ракета “Протон”, дори и да е по-маломощна от лунната “Н1”, също аварира често. На 14-ти юни 1969 г. необозначена възвръщаема лунна мисия претърпява провал при изстрелването. Месец по-късно, на 13-ти юли, буквално три дни преди полета на “Аполо 11” с Армстронг и Олдрин, СССР изстрелва “Луна 15”. Това е последният шанс за съветските специалисти да извоюват почетна победа – да вземат скали с тяхната “Луночерпалка”, да ги доставят на Земята и да ги докоснат с ръцете още преди Армстронг и Олдрин да се върнат със своите лунни проби. Но малко преди кацането радиосингалът от “Луна 15” мистериозно прекъсва. До ден днешен никой не успява да разбере какво точно се е случило, така че вероятно мисията се е разбила. И докато през цялата 1969 г. НАСА изстрелва към Луната три кораба с астронавти (“Аполо 10”, “Аполо 11” и “Аполо 12”) и ги връща на Земята (като две от мисиите, “Аполо 11” и “Аполо 12”, постигат успешни кацания), до края на същата година космическата програма на СССР претърпява общо пет провала в опитите си да вземе проби от Луната с роботизираните си кораби. Макет на “Луна 16”. На 12 септември 1970 година ракетата-носител “Протон” най-после сработва и изпраща “Луна 16” към Луната, а на 20 септември автоматичната станция каца успешно на лунната повърхност, събира проби, след което те биват изстреляни с възвръщаема ракета към Земята. На 24 септември капсулата с пробите (общо 101 грама) се приземява с парашут сред казахстанските степи. На 10-ти ноември 1970 година е изстреляна благополучно и мисията “Луна 17”. Тя доставя на Луната първия роботизиран луноход, който пропътува над 10 километра, заснемайки множество снимки. Изображение, получено от камерите на “Луноход 1” Вярно е – СССР никога не изпраща човек на Луната. Но постиженията, постигнати в безпилотен режим – взимане на проби от лунната повърхност и дистанционно управление на луноходи, са безспорни. Съветските успехи идват по-късно от тези на НАСА, но все пак идват. За съжаление приключването на лунната програма “Аполо” предопределя и края на лунната програма на СССР. На 15 януари 1973 г. на естествения ни спътник каца вторият и последен съветски луноход – “Луноход 2”. На 28 октомври същата година е изстреляна възвръщаемата мисия тип “Луночерпалка” – “Луна 23”. За съжаление при кацането си се преобръща, вследствие на което “черпакът” не сработва. Прекатуреният спускаем апарат излъчва сигнали и изпраща данни в продължение на три дни. На 9 август 1976 г. е изстреляна последната възвръщаема мисия на СССР до Луната – “Луна 24”. Тя успешно каца на лунната повърхност, събира 170.1 грама проби и ги доставя на Земята. И след това всичко приключва. Роскосмос обещава, че “Луна 25”, която трябва да излети през този месец, няма да е изолиран случай, а ще е първата от цяла поредица от нови мисии, които трябва да положат началото на постоянно руско роботизирано и по-нататък на пилотирано присъствие на лунната повърхност. Но дали начинанието ще успее? Тепърва предстои да видим. Мнозина сме скептични. Едно със сигурност е ясно – Русия залага много на “Луна 25”. След войната в Украйна страната е в международна изолация, а малко са партньорите, които биха желали да работят с руснаците. Освен може би китайците. Поне такива са плановете за уж съвместна руско-китайска станция. Но за да бъде наистина станцията руско-китайска, руснаците трябва да докажат, че още могат да кацат на Луната. Само тогава ще бъдат взети насериозно. Защото през последните няколко години китайците доказаха, че могат да кацат на Луната. Станахме свидетели на два китайски лунохода и една възвръщаема мисия тип “луночерпалка”. Нищо чудно, ако “Луна 25” се провали, китайците да предпочетат да продължат напред сами. Прочие, вероятно те предпочитат да са си сами по принцип. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Авторът на сайта има голяма нужда от допълнителна помощ, за да обзаведе новото си жилищно помещение за редовни космически подкасти и влогове – за повече информация как да изпратите дарение тук! https://cosmos.1.bg/space/2023/08/05/history-soviet-moon-program/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса спътника Галакси-37! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 3 август 2023 г. 08:52 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:00 ч. българско време беше осъществено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. На път към геостационарна орбита бе изведен спътникът на Интелсат “Галакси-37”. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1077”, като това бе шестият полет за нея. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”: Тежащият пет тона спътник “Галакси-37” е построен от Максар за нуждите на Интелсат и притежава четири антенни отражателя. Той ще обслужва телевизионните и комуникационни мрежи в Северна Америка, като ще служи и за изпълнението на правителствени задачи. Очаква се “Галакси-37” да работи поне 18 години. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 53-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 49 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/03/falcon-9-launches-galaxy/

Снимките от посещението на Йо от мисията на НАСА Джуно са вече тук! Снимка на Йо, заснета от “Джуно” на 30-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill 2 август 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 30-ти юли американската мисия “Джуно” прелетя край вулканичната юпитерианска луна Йо, сближавайки се само на 22 000 километра от повърхността ѝ. През изминалия ден НАСА тихомълком, без пресконференция, публикува фотографиите от посещението – категоричен признак, че то е било успешно. Необработените снимки са достъпни на този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=junocam Обработените от други космически ентусиасти снимки – на този: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam/processing?source=public Юпитер и Йо, заснети на 30-ти юли от “Джуно”. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill В научен план този път изследователите разчитаха основно не толкоз на фотографиите, колкото на данните от инструмента, предоставен от Италианската космическа агенция – JIRAM ( Jovian InfraRed Auroral Mapper). “Докато JIRAM бе специално предназначен да наблюдава полярните сияния на Юпитер, неговата способност да открива топлинни източници го прави незаменим и при търсенето на активни вулкани на Йо”, съобщи ръководителят на мисия “Джуно” Скот Болтън преди облитането. “Докато се приближаваме все повече с всяко облитане, JIRAM и останалите инструменти добавят още познание към нашата библиотека от данни за луната, позволявайки ни не само да разгадаем структурите на повърхността, но и да разберем как те се променят с течение на времето”. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/02/nasa-juno-io-flyby/

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 2 август 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:31 ч. българско време от космодрума на о-в Уолопс беше проведено успешно изстрелване на ракета-носител “Антарес” с товарния космически кораб на Нортроп Груман “Сигнус”. Това бе последният полет на ракета “Антарес” в конфигурация “230+”, с украинска първа степен и два руски двигателя “РД-181”. Доскоро степените се правеха от предприятието Южмаш под надзора на конструкторското бюро Южное, намиращо се в Днипро, Украйна. Двигателите “РД-181” се произвеждаха от руското предприятие НПО Енергомаш. Доставката на тези двигатели обаче вече не се осъществява заради серията от санкции и контрасанкции, които влязоха в сила след началото на войната в Украйна. Понастоящем компанията-оператор на “Антарес” Нортроп Груман работи в сътрудничество с Файърфлай за проектирането и производството на следващото поколение ракети, които ще се казват “Антарес 330”. Те ще бъдат оборудвани с двигатели на Файърфлай “Миранда” и ще са с изцяло американски технологии, но се счита, че ще са готови за експлоатация не по-рано от 2025 година. Докато разработката на “Антарес 330” тече, корабите “Сигнус” ще се извеждат в орбита с ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9”. На борда на излетелия тази нощ “Сигнус”, който притежава и собствено име “Лоръл Кларк” (в чест на загиналата астронавтка на “Колумбия”), пътуват около 3 700 килограма оборудване за МКС, провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от най-интересните експерименти се казва Neuronix и той предвижда създаването на триизмерни клетъчни култури от неврони в условията на микрогравитация. По този начин ще се тестват нови методи за генна терапия, касаеща заболявания на нервната система. Друг опит е “Сафайър 4”, при който след разкачането на “Сигнус” от МКС в края на мисията му ще бъде предизвикан изкуствен пожар. Целта е да се проучи доколко такива инциденти биха били преживяеми по време на пилотирана космическа експедиция. Многоиглената сонда на Ленгмюир, предоставена от Европейската космическа агенция, ще измерва плазмената плътност в йоносферата – регионът, където земната атмосфера се среща с космоса. Специален робот с форма на куб на име Астробий ще намали времето, което астронавтите прекарват в изпълнението на рутинни задачи. Очаква се космическият кораб да пътува два дни до орбиталната станция и да престои прикачен към нея в продължение на няколко месеца. За повече информация: НАСА Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/08/02/cygnus-launches-iss/

Автоматичната лунна станция Луна 25 бе прикачена към ускорителния блок Фрегат “Луна 25” е прикачена към Фрегат. Фото: Роскомос 1 август 2023 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Роскосмос съобщи, че автоматичната лунна станция “Луна 25” бе прикачена към ускорителния блок “Фрегат”. Изстрелването остава насрочено за този месец, макар че точният ден предстои да бъде уточнен. Към настоящия момент работата на космодрума Восточний продължава да се изпълнява в съответствие с план-графика. Пристъпено е към съвместна проверка на вече прикачените “Луна 25” и “Фрегат”. Напомням на читателите, че “Луна 25” ще е първата ръководена от Русия мисия отвъд околоземна орбита след трагичния провал на “Фобос-Грунт” през 2011 година (без да включваме в статистиката космическия телескоп “Спектр-РГ” през 2019 г.). За последен път руснаците имаха частично успешна планетарна мисия през 1988-1989 г. (“Фобос 2” в орбита около Марс), а успешна лунна – през 1976 г. (“Луна 24”). “Луна 25” ще кацне в кратера Богуславски, част от южния полярен регион на Луната. Никога досега в историята на космонавтиката не е кацано успешно на лунния Южен полюс, така че Индия и Русия са в надпревара кой пръв ще го направи през този месец (напомням, че понастоящем индийската мисия “Чандраян-3” пътува към естествения ни спътник). Кратерът Богуславски не е постоянно затъмнен като Шакълтън, но все пак резултатите от мисията “Луна 25” се очертава да обогатят сериозно познанията ни за полярните местности на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/01/luna-25-attached-fregat/

Последната ракета Антарес с украинска степен и руски двигатели излита тази нощ! Последната ракета “Антарес 230+” в очакване на своя полет. Photo credit : NASA 1 август 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Късно през нощта на 2-ри август в 03:31 ч. българско време към МКС ще се отправи американският товарен кораб “Сигнус”. За изстрелването му ще се използва последната ракета “Антарес” в конфигурация “230+” – с украинска първа степен и руски ракетен двигател “РД-181”. Доскоро степените се правеха от предприятието Южмаш под надзора на конструкторското бюро Южное, намиращо се в Днипро, Украйна. Двигателите “РД-181” се произвеждаха от руското предприятие НПО Енергомаш. Доставката на тези двигатели обаче вече не се осъществява заради серията от санкции и контрасанкции, които влязоха в сила след началото на войната в Украйна. Понастоящем компанията-оператор на “Антарес” Нортроп Груман работи в сътрудничество с Файърфлай за проектирането и производството на следващото поколение ракети, които ще се казват “Антарес 330”. Те ще бъдат оборудвани с двигатели на Файърфлай “Миранда” и ще са с изцяло американски технологии, но се счита, че ще са готови за експлоатация не по-рано от 2025 година. Докато разработката на “Антарес 330” тече, корабите “Сигнус” ще се извеждат в орбита с ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Но да се върнем към предстоящия старт през идната нощ. На борда на този “Сигнус”, който притежава и собствено име “Лоръл Кларк” (в чест на загиналата астронавтка на “Колумбия”), пътуват около 3 700 килограма оборудване за МКС, провизии за астронавтите и научни експерименти. Един от най-интересните експерименти се казва Neuronix и той предвижда създаването на триизмерни клетъчни култури от неврони в условията на микрогравитация. По този начин ще се тестват нови методи за генна терапия, касаеща заболявания на нервната система. Друг опит е “Сафайър 4”, при който след разкачането на “Сигнус” от МКС в края на мисията му ще бъде предизвикан изкуствен пожар. Целта е да се проучи доколко такива инциденти биха били преживяеми по време на пилотирана космическа експедиция. Очаква се космическият кораб да пътува два дни до орбиталната станция и да престои прикачен към нея в продължение на няколко месеца. https://cosmos.1.bg/space/2023/08/01/last-antares-rocket-230/

Чандраян-3 напусна околоземната орбита и пътува към Луната! Траекторията на “Чандраян-3”. Image credit : ISRO 1 август 2023 г. 00:05 ч. Светослав Александров. Индийската космическа мисия “Чандраян-3”, която беше изстреляна на 14-ти юли, прекара последните дни в поетапно повдигане на апогея си. Днес бе осъществена поредната критична маневра, благодарение на която мисията окончателно напусна околоземната орбита, отправяйки се към Луната! Според ISRO, космическата агенция на Индия, предстои няколкодневно пътешествие към естествения ни спътник. “Чандраян-3” ще пристигне в първична елиптична окололунна орбита на 5-ти август. След това орбитата поетапно ще бъде променяна, докато стане 100-километрова кръгова. Очакванията са кацането на Луната да е факт на 23-ти или 24-ти август. Стига то да е успешно, Индия ще се превърне в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, спуснала меко апарат на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/31/chandrayaan-3-leaves-leo/

ПЪРВИ СНИМКИ: Космическият телескоп Евклид официално заработи! Първата снимка от космическия телескоп “Евклид”, заснета посредством прибора VIS във видимата област на електромагнитния спектър. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, CC BY-SA 3.0 IGO 31 юли 2023 г. 22:20 ч. Светослав Александров. На 1-ви юли ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изпрати в космоса телескопа на Европейската космическа агенция “Евклид”. Днес, близо месец по-късно, агенцията ни показа първите снимки от телескопа – и той работи според очакванията! На борда на “Евклид” има два прибора: VIS, който снима във видимата област на електромагнитния спектър, и NISP, който снима в инфрачервената област. И двата инструмента са в отлично състояние. Първата снимка от космическия телескоп “Евклид”, заснета посредством прибора NISP в инфрачервената област на електромагнитния спектър. Photo credit : ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, CC BY-SA 3.0 IGO Космическият телескоп “Евклид” работи във втората точка на Лагранж от системата Земя-Слънце (L2), същия регион от космоса, разположен на 1.5 милиона километра от Земята и където работи и космическият телескоп на НАСА “Джеймс Уеб”. Задачата на “Евклид” е да наблюдава една трета от цялото нощно небе и да прониква до 10 милиарда години назад в миналото – малко по-малко в сравнение с възможностите на телескопа “Джеймс Уеб”, който бе изстрелян в края на 2021 година. В рамките на шестгодишен период учените ще използват данните от “Евклид”, за да създадат две детайлни карти. Първата трябва да разкрие къде е разпределението на тъмната материя – тя ще разчита на гравитационните лещи, ефект, при който космическите обекти изкривяват светлината от по-далечните източници. Втората ще използва т.нар. барионни акустични осцилации, гигантски шокови вълни, останки от времената, когато Вселената е била млада и гореща. По този начин изследователите трябва да разкрият защо Вселената се разширява, като водещата теория е именно тази за тъмната енергия. https://cosmos.1.bg/space/2023/07/31/еuclid-first-images/

УСПЕХ: Индийска ракета изведе в космоса седем спътника! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 30 юли 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Две седмици след изстрелването на мисията към Луната “Чандраян 3” индийската космонавтика с ново постижение – тази нощ, на 30-ти юли, в 04:00 ч. българско време, от космическия център Сатиш Дхаван излетя ракета “PSLV” със седем сингапурски спътника на борда. Най-големият от тях бе “DS-SAR” – спътник със синтетично-апертурен радар, тежащ 360 килограма, разработен от Агенцията по отбранителни науки и технологии на Сингапур в сътрудничество с частната фирма ST Engineering. Ракетата извози в космоса и още шест микроспътника – всичките разработени от университети и други организации на Сингапур. На 21-вата минута след старта започва освобождаването на седемте спътника в тяхната целева 535-километрова околоземна орбита. Нямаше никакви отклонения по време на изпълнението на тази процедура. Днешният космически полет бе шести за Индия през 2023 година, с което страната се нарежда на достойното четвърто място след САЩ (безспорен първенец с 62 изстрелвания), Китай (с 31 изстрелвания) и Русия (с 9 изстрелвания). Индийската космическа програма се активизира съществено след последните три години, след пауза, до голяма степен обусловена от ковид. Безспорно най-голямото събитие за страната е очакваното кацане на Луната, което трябва да е факт през втората половина на месец август. За повече информация: ISRO https://cosmos.1.bg/space/2023/07/30/indian-rocket-seven-satellites/

УСПЕХ: Свръхтежката ракета Фалкън Хеви изведе в космоса най-тежкия комуникационен спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 юли 2023 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 29-ти юли, в 06:04 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на свръхтежката ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”. На борда ѝ се намираше тежащият девет тона комуникационен спътник “Юпитер 3”. Никога досега в историята на космонавтиката не бе изпращан толкова масивен спътник до геостационарна орбита! Това бе общо седмото изстрелване за “Фалкън Хеви” след епичния дебют на ракетата с автомобила “Тесла” през 2018 година. После през 2019 г. “Фалкън Хеви” проведе две редовни мисии, но последва неочаквана тригодишна пауза поради липса на готовност на полезните товари. Чак през ноември 2022 година ракетата летя отново, като от тогава досега тя отбеляза четири изстрелвания. Какви невероятни бяха тези девет месеца! По време на ноемврийското изстрелване “Фалкън Хеви” бе най-мощната ракета в света, но само месец по-късно тя отстъпи първенството на “Спейс Лонч Систъм”, след като НАСА изстреля до Луната мисията “Артемис 1”. А от април насам “Фалкън Хеви” вече е третата най-мощна ракета в света, тъй като СпейсЕкс започна да изстрелва и “Старшип”. Фирмата на Илон Мъск продължава да се готви за второто изстрелване на “Старшип”, което може да е факт още през август. Снощи беше тествана успешно новата водна система за заглушаване на сътресенията след запалването на двигателите. Край на хвърчащите камъни и отломки: Но да се върнем на “Фалкън Хеви”. Тъй като имаше нужда цялата мощ на ракетата да се използва за въвеждането на спътника “Юпитер 3” в геостационарна орбита, централното ядро не бе върнато на Земята. Двата странични ускорителя обаче бяха върнати – те осъществиха паралелни кацания върху двете площадки на космическия център Кейп Канаверал. Комуникационният спътник “Юпитер 3” е построен от Максар Текнолоджис и ще обслужва клиенти в САЩ и Латинска Америка. Освен че тежи девет тона, той е с размера на комерсиален самолет. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 52-ри за СпейсЕкс през 2023 година, като досега през тази година фирмата на Илон Мъск е изстреляла 48 ракети “Фалкън 9”, три свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Това бе и 250-тата изцяло успешна мисия за СпейсЕкс от началото на съществуването на компанията! Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/07/29/falcon-heavy-heaviest-commsat/