SAlexandrov

УСПЕХ: Върджин Галактик проведе първия си комерсиален пилотиран космически полет! УСПЕХ: Върджин Галактик проведе първия си комерсиален пилотиран космически полет! Posted on юни 29, 2023 29 юни 2023 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Днес шестима души излетяха в космоса и се върнаха благополучно на Земята, след като Върджин Галактик официално откри първата в света комерсиална космолиния! Космопланът “Юнити” беше освободен от самолета-носител “Ийв” в 18:30 ч. българско време и запали ракетния си двигател, за да може минута по-късно да набере нужната скорост и да достигне до космическото пространство. Мисията бе заявена от ВВС на Италия. Кадър от изстрелването. Photo credit : Virgin Galactic Това бе общо шестият пилотиран космически полет за “Юнити”, считано от края на 2018 г., но предходните пет бяха изпитателни. Днешният беше първият след завършването на тестовата летателна програма, т.е. първият редовен. “Юнити” бе пилотиран от Майк Масучи и Никола Песил – двама служители на Върджин Галактик, като Песил е бивш служител на италианските ВВС. Към тях се присъедини Колин Бенет – треньорът на мисията. Екипажът се състоеше от италианските пилоти полковник Уолтър Виладеи, подполковник Анжело Ландолфи и Панталеоне Карлучи. Въпреки че мисията бе заявена от ВВС на Италия, полетът не бе засекретен, а Върджин Галактик осигури излъчване в реално време. Любопитен факт, който научихме днес по време на събитието в София Тек Парк “Ало, космос! Говори България”, организирано от Атлантическия клуб и неговите партньори, бе, че Върджин Галактик използва камери, построени в България от фирмата Imperx. След като екипажът достигна космоса, членовете му разгънаха знамето на Италия. Виладеи, Ландолфи и Карлучи незабавно пристъпиха към работа, за да могат в рамките на няколкоминутния си престой да изпълнят научните експерименти. Суборбиталните полети, какъвто бе днешният, не бива да се подценяват, защото те не са просто туризъм, а могат да се правят изследвания и открития. Бяха запланирани общо 13 изследователски опита в сферата на термо-флуидната динамика и разработката на възобновяеми материали. Когато работата приключи, екипажът се върна по местата си, а корабът “Юнити” се преобразува от ракета в самолет благодарение на уникалната технология, наречена “федър” и разработена от Върджин Галактик. Навлизането в атмосферата бе безпроблемно и кацането протече безупречно. Кадър от кацането. Photo credit : Virgin Galactic Така Ричард Брансън отново пое напред в космическата надпревара, тъй като неговият конкурент Джеф Безос, създателят на фирмата Блу Орджин, все още не е възобновил полетите на кораба “Ню Шепърд”. Напомням на читателите, че корабът претърпя провал през септември миналата година по време на изпълнението на безпилотна мисия и последваха дълги месеци на анализи и въвеждането на мерки, които ще трябва да гарантират, че такъв тип авария вече няма да се повтори. Блу Ориджин планира да изстреля “Ню Шепърд” отново до няколко седмици, като мисията ще е идентична на миналогодишната провалена. Надяваме се, че този път всичко ще премине наред! https://cosmos.1.bg/space/2023/06/29/virgin-galactic-first-spaceflight/

Европейският космически телескоп Евклид излита утре! Космическият телескоп “Евклид” – илюстрация. Image credit : ESA 30 юни 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, утре, на 1-ви юли, в 18:11 ч. българско време, космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” ще излети от космодрума Кейп Канаверал, за да изведе в космоса космическия телескоп “Евклид”. Амбициозната европейска мисия ще трябва да разгадае двете най-големи мистерии на Вселената: тъмната материя и тъмната енергия. Това ще е второто изстрелване на важна научно-изследователска мисия за Европейската космическа агенция през 2023 година. Напомням на читателите, че по-рано през пролетта мисията “Джус” се отправи на осемгодишно пътешествие към луните на Юпитер. Евклид е древногръцки математик, който често пъти бива наричан “бащата на геометрията” и името на телескопа е изключително подходящо. Научният прибор ще може да наблюдава една трета от цялото нощно небе и да прониква до 10 милиарда години назад в миналото – малко по-малко от телескопа “Джеймс Уеб”, който бе изстрелян в края на 2021 година. В рамките на шестгодишен период учените ще използват данните от “Евклид”, за да създадат две детайлни карти. Първата трябва да разкрие къде е разпределението на тъмната материя – тя ще разчита на гравитационните лещи, ефект, при който космическите обекти изкривяват светлината от по-далечните източници. Втората ще използва т.нар. барионни акустични осцилации, гигантски шокови вълни, останки от времената, когато Вселената е била млада и гореща. По този начин изследователите трябва да разкрият защо Вселената се разширява, като водещата теория е именно тази за тъмната енергия. “Евклид” ще се отправи към втората точка на Лагранж от системата Земя-Слънце (L2), същият регион от космоса, разположен на 1.5 милиона километра от Земята и където работи и космическият телескоп “Джеймс Уеб”. Очаква се пътешествието дотам да отнеме около 30 дни. Напомням на читателите, че допреди инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. се предвиждаше телескопът “Евклид” да бъде изстрелян с руска ракета “Союз СТ-Б” от космодрума Куру във Френска Гвиана. Но след наложените от запада санкции и най-вече след като тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин реши да изтегли руските ракети от европейския космически център, ЕКА се обърна към Илон Мъск. Ето защо мисията ще лети с “Фалкън 9”. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/30/euclid-launches-july/

Край нямат европейските мъки! Ракетата Вега-С се провали при статично огнево изпитание! Ракетата “Вега-С”. Photo credit: ESA 30 юни 2023 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Европейската ракетостроителна индустрия понесе нов тежък удар, след като лекотоварната космическа ракета “Вега-С”, която претърпя провал през декември, не премина успешно през огневото си изпитание на 28-ми юни. Това беше задължително условие, за да може ракетата да се върне в експлоатация в края тази година. Сега вече е извън всякакво съмнение, че когато последната “Ариана 5” излети на 5-ти юли, Европа няма да има орбитално космическо изстрелване чак до 2024 г. и вероятно това няма да е в началото на годината. Новината бе съобщена от журналиста Ендрю Парсънсън за сайта European Spaceflight. Скоро след декемврийската авария, когато бяха загубени двойка спътници “Pléiades Neo”, беше установено, че първопричината е “термо-механична ерозия” на соплото на двигателя на горната степен. За да може “Вега-С” да се върне в експлоатация, независимата разследваща комисия нареди да бъде проведено статично огнево изпитание на степента. Но в прес-съобщение, публикувано от Авио (фирмата-производител), бе съобщено, че изпитанието, което е трябвало да продължи 97 секунди, е било приключено преждевременно само след 40 секунди поради “спад в цялостното нялагане на двигателя”. Ако има нещо положително, то е, че тестът все пак доказа, че новото сопло работи нормално. И все пак това не е достатъчно. Със сигурност новият провал гарантира, че “Вега-С” ще кисне на Земята още месеци наред. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/30/vega-c-fails-static-fire/

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса рекордни за страната 43 спътника! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 27 юни 2023 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Днес в 14:34 ч. българско време беше проведено успешно изстрелване на руска ракета “Союз-2.1б” от новия космодрум Восточний. На борда се намираше основен полезен товар – метеорологичен спътник “Метеор-М” №2-3, както и още 42 микроспътника. От тях 39 бяха построени в Русия, така че днешният полет постави рекорд по най-голям брой руски космически апарати, изведени в космоса наведнъж. Важно е да се подчертае, че този рекорд стана възможен само защото голяма част от останалия свят отказа да извозва спътниците си с руски ракети в отговор на войната в Украйна. Само три от изведените днес спътници бяха чуждестранни – един на ОАЕ, един на Малайзия и един на Беларус. “Метеор-М” №2-3 е петият метеорологичен спътник от серията “Метеор”, която бе въведена в експлоатация през 2009 година. В това число броим и един неуспех през 2017 година. Задачата на новия спътник е да наблюдава времето в глобален мащаб, озоновия слой и да измерва океанските температури. Според слуховете може да намира и военно приложение. Както пише космическият журналист Анатолий Зак, днешният рекорд за Русия е безспорен, но страната плаща тежка цена за това. Тъй като руснаците бяха поставени в изолация след войната в Украйна, фирмата Главкосмос (организацията на Роскосмос, занимаваща се с комерсиални услуги) се обърна към вътрешния пазар. И макар че наистина днес бяха изведени най-голям брой руски апарати от началото на космическата надпревара, реално малка част от капацитета на ракетата бе зает. Иронично, също така повечето от тези руски спътници са построени посредством западни технологии, най-вече чрез стандарта CubeSat. Общо 16 от спътниците са учебни, построени в рамките на проекта “Спейс-Пи”, който е спонсориран от Московския фонд за иновации. Допълнително Роскосмос финансира още девет университетски спътника в рамките на програмата УниверСат. Девет спътника бяха на частната компания Спутникс – една от малкото успяващи комерсиални компании в Русия. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/06/27/soyuz-21b-vostochny/

УСПЕХ: Старшип премина през статично огнево изпитание преди втория му орбитален полет! Снимка от статичното огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 27 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс проведе днес успешно огнево изпитание на “Старшип” преди дългоочаквания втори тестов орбитален полет, който се очертава да е факт след около шест седмици. В хода на изпитанието бяха запалени всичките шест двигателя. Очевидно отдавна са отминали времената, когато двигателите бяха запалвани поединично, преди да се мине към цялостното изпитание. Корабът, който е обозначен като “Шип 25”, е в добро състояние и е готов да бъде интегриран към ракетата-носител “Супер Хеви”. Цялостното огнево изпитание на “Супер Хеви” е следващата голяма стъпка, която трябва да бъде изпълнена преди полета. Според Илон Мъск ремонтите на стартовата площадка, която бе увредена след старта на предишния “Старшип”, са почти завършени. Понастоящем биват наливани около 1000 кубични метра специален бетон, подсилен със стомана. “Върху него имаме и нещо като стоманен сандвич, който представлява две дебели плочи стомана, заварени една за друга и с канали, завършващи с перфорации на върха, така че от тях ще бъде изхвърлено огромно количество вода”, информира ни Мъск. След като ремонтите приключат и огневото изпитание на “Супер Хеви” премине, ще последва самият полет – като, разбира се, американският регулатор (FAA) трябва да се подпише под въведените през последните седици промени и да одобри “Старшип” като безопасен за изстрелване. Мъск твърди, че са въведени над 1 000 промени, най-сериозната от които е свързана с разделянето на степените – то ще е от типа “горещо разделяне”, типично за руските ракети “Союз” и “Протон”. Според предприемача шансът за цялостен успех по време на втория полет на “Старшип” е 60%, в зависимост дали разделянето изобщо сработи. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/27/starship-static-fire-2/

Космическият телескоп Джеймс Уеб започна да снима Сатурн! Необработена (сурова) снимка на Сатурн, заснета вчера от космическия телескоп “Джеймс Уеб”. Photo credit : JWST/JWSTFeed 26 юни 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Това беше моментът, който всички чакахме – космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” започна вчера, на 25-ти юни, да снима Сатурн! Важно е да се направи уточнението, че изображенията, които съм публикувал тук, са сурови и необработени – те не са преминали още през пиарите на НАСА и през нужната графична обработка, за да придобият естетически вид. Но дори и така може да разберем колко големи са възможностите на “Джеймс Уеб” да изучава външната Слънчева система! Снимките бяха публикувани първо в уебсайта JWST Feed, като създателите на сайта са си поставили за задача да качват всяка една фотография от телескопа незабавно, в реално време. Няма как да не обърнете внимание, че на фотографията, показана в началото на тази публикация, Сатурн изглежда почти черен, а пръстените сияят. Тук трябва да се подчертае, че “Джеймс Уеб” снима в инфрачервената област на електромагнитния спектър, а не във видимата – т.е. той сам по себе си не е в състояние да прави цветни снимки. На всяка цветна фотография, която бива публикувана на сайта на НАСА, цветът бива добавен допълнително за удобство – нашето око не може да възприема инфрачервените лъчи. Вероятно видът на Сатурн на фотографията е резултат от използваните филтри. Както съобщава Мишел Стар от Сайънтифик Алърт, както планетата, така и пръстените излъчват в инфрачервената област, но при различни дължини на вълните. Пръстените отразяват слънчевата светлина от 2 микрона, но не и тази от 3 и 5 микрона. Мъглите в атмосферата на Сатурн отразяват както светлината от 2 микрона, така и тази от 3 микрона. Разбира се, чакаме фотографиите да преминат официално през НАСА, откъдето ще научим по-подробни обяснения какво се вижда на тях и какви открития прави “Джеймс Уеб”. Учените смятат, че приборът NIRSpec е достатъчно чувствителен, че да може да открива луни на Сатурн. Доскоро планетата бе възприемана за рекордьор по брой луни в Слънчевата система, но отскоро нови такива бяха открити около Юпитер и сега той се смята за планетата, притежаваща най-много естествени спътници. “Джеймс Уеб” може да върне статута на Сатурн като властелин на луните https://cosmos.1.bg/space/2023/06/26/jwst-begins-photographing-saturn/

ЕндуроСат започва изграждането на първата българска спътникова мегагрупировка Image credit : EnduroSat 26 юни 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Българската космическа фирма ЕндуроСат започна изпълнението на “Балкан” – това е първата българска спътникова мегагрупировка, която ще се състои от над 120 изкуствени спътника! Миналата седмица ЕндуроСат оповести в социалните мрежи, че в присъствието на еврокомисаря Тиери Бретън и на Йозеф Ашбахер, генерален директор на Европейската космическа агенция (ЕКА), групировката “Балкан” бе официално избрана от ЕКА и ЕС за изпълнение в рамките на инициативата за Допълнителни мисии към програмата “Коперник”. Напомням на читателите, че “Коперник” е мащабна програма на ЕС за наблюдения и мониторинг на Земята. Спътниците “Балкан” ще осигуряват аналитични услуги на базата на изкуствен интелект и услуги за мониторинг, които ще подобрят гражданската сигурност, морските наблюдения, хуманитарните и екологични оценки. “Балкан-01”, първият спътник, ще бъде построен по стандарта CubeSat от 16 единици и ще бъде оборудван с модерна мултиспектрална камера. Изстрелването му е насрочено за втората четвърт на 2024-та година. Фирмата ЕндуроСат бе основана през 2015 г. от българския предприемач Райчо Райчев. Тя е сред топ 5 най-добри микроспътникови фирми в света. Първата мисия, “ЕндуроСат Уан” бе изстреляна през 2018 г. и оттогава досега бяха изпратени в космоса още пет мисии. Последната от тях, “Тайфа-1”, бе построена по заявка на Кенийската космическа агенция и SayariLabs, и бе изстреляна с ракета “Фалкън 9” на 15 април 2023 година. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/26/endurosat-constellation/

Илон Мъск оцени шанса за успешен полет на следващия Старшип на 60% Кадър на Земята от ръба на космоса, заснет по време на дебютния полет на “Старшип” през април. Photo credit : SpaceX 26 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Илон Мъск оповести, че шансът за цялостен успех на втория полет на “Старшип”, който се очаква да е факт след около шест седмици, е приблизително около 60%. СпейсЕкс са внедрили над 1000 промени, сред които най-серизоната е тази за “горещо разделяне” на степените – т.е. втората степен ще запали двигателите си още докато първата работи. Повечето от руските космически ракети, в това число “Союз” и “Протон”, разчитат на “горещо разделяне”. При американските, включително текущата ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, първо се изключват двигателите на първата степен, втората степен се отделя и чак тогава тя си запалва двигателя. Илон Мъск съобщава, че “горещото разделяне” ще повдигне товароподемността на “Старшип” с около 10% Всичко това стана ясно по време на разговор между Мъск и журналистката Ашли Ванс от Блумбърг. Най-големият риск пред предстоящия втори полет на “Старшип” е именно това “горещо” разделяне. Но като цяло се очаква по-добра работа на първата степен, без масово преждевременно изключване на двигателите. Двигателите на първия “Старшип” бяха миш-маш, всеки един от тях произведен по различно време и съответно с проявяващи се недостатъци. Сега обаче новите двигатели “Раптор” са със сериозно подобрен колектор за горещи газове, който не протича както предишния. Илон Мъск също така оповести, че досега СпейсЕкс са инвестирали около $2 милиарда в цялостната разработка на “Старшип”, а до края на годината сумата може да набъбне до $3 милиарда. Това е съвсем дребна сума в сравнение с останалите космически проекти от този калибър. НАСА, например, е вложила над $23 милиарда за създаването на новата си лунна ракета “Спейс Лонч Систъм”, която изстрелва мисиите “Артемис”, като само едно-единствено изстрелване възлиза на около $2 милиарда. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/26/elon-musk-second-starship-chances/

Първата нова европейска ракета Ариана 6 бе позиционирана на стартовата площадка! На снимката: първата “Ариана 6” е на стартовата площадка на космодрума Куру във Френска Гвиана. Photo credit : ESA 24 юни 2023 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Най-сетне – след дългогодишни забавяния, АрианаГруп показа първата ракета “Ариана 6” на стартовата площадка на космодрума Куру във Френска Гвиана! На горната снимка, фотографирана на 22 юни, се вижда какво се е случило, след като вратите на мобилната кула са се отворили, след което тя е била прибирана, оставяйки самата ракета на площадката. Това е важна подготовка преди осъществяването на статичните огневи изпитания на ракетата и нейния двигател “Вулкан-2.1а”. Успешното придвижване на мобилната кула помогна на специалистите да валидират готовността на наземната инфраструктура. Важно уточнение е, че ракетата, показана на фотографията, не е предназначена да лети – тя ще се използва единствено, за да се изтренират процедурите по сглобяване, свързване на горивните и електрическите връзки, подаването на телеметрична информация и т.н. Полетните модели на ракетата, включително първата “Ариана 6”, която ще лети, понастоящем се конструират в предприятията на Европа. След като степените биват превозени към Френска Гвиана с кораб, те се сглабят в хоризонтално положение и се изправят в мобилната кула. Там се прикачват и космическите апарати, както и страничните твърдогоривни ускорители. Всички тези нововъведения би следвало да превърнат “Ариана 6” в по-евтина ракета от настоящата “Ариана 5”, която е почти пред пенсиониране – но все още остава висящ въпросът доколко ще е конкурентоспособна на СпейсЕкс, тъй като “Ариана 6” си остава невъзвръщаем космически носител. Все пак ракетата “Ариана 6” е важна в геополитически смисъл, защото ще осигурява за страните от Европа независим достъп до космическото пространство, без да се налага да плащат услуги за превози на други държави като САЩ и Русия. Източник: Арианагруп https://cosmos.1.bg/space/2023/06/24/first-ariane-6-unveiled-launch-pad/

УСПЕХ: СпейсЕкс приключи полугодието с 44-тото си изстрелване! Снимка от снощното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 юни 2023 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Вчера в 18:35 ч. българско време СпейсЕкс изстреля ракета “Фалкън 9” с 56 спътника “Старлинк”, като това бе 44-тото и последно изстрелване за първото полугодие на 2023 година. Целта на Илон Мъск е до края на декември да бъдат проведени 100 полета, така че, ако тенденцията се запази и няма някой неочакван провал, окончателната бройка мисии в края на календарната година ще е малко под това число. Основното ограничение, поради което надхвърлянето на 100 мисии остава твърде амбициозна задача, не е в самите ракети, а в трудността при подготвянето на наземните системи на космодрумите. Засега екипите са успели да снижат времето за подготовка между мисиите на Площадка №40 във Флорида до 4-5 дни. Независимо от това СпейсЕкс остава световен лидер в космическите полети, задминавайки всички останали държави и частни оператори. Ракетата-носител “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1069”, като това бе осмото изстрелване за нея. Нямаше никакви проблеми по време на вчерашната мисии, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Цялостната равносметка за СпейсЕкс е следната: днешният полет бе общо 44-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 41 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Следващата мисия за фирмата на Мъск ще е на 1 юли, когато в космоса ще бъде изпратен космическият телескоп на ЕКА “Евклид”. Следващият полет по програмата за спътников интернет “Старлинк” ще е ден по-късно. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/24/spacex-closes-first-half-year/

Подготвена ли е комерсиалната космонавтика за трагедия като тази с Титан? Един от загиналите на подводницата “Титан” е Хамиш Хардинг – комерсиален астронавт, летял в космоса с кораба “Ню Шепърд” на Блу Ориджин миналата година. Photo credit : Blue Origin 23 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Трагичната имплозия на подводницата “Титан”, която доведе до смъртта на петима души, доведе до дискусии и сред космическата общност. Днес живеем в епоха, в която всеки, разполагащ с пари, може да лети в космоса на борда на корабите на Върджин Галактик, Блу Ориджин и СпейсЕкс. Но готов ли е комерсиалният космически сектор за трагедия, сходна с тази на “Титан”? Тук е коректно да се подчертае, че един от загиналите на борда на “Титан” е и комерсиален астронавт – Хамиш Хардинг, който миналата година летя в космоса на борда на кораба “Ню Шепърд” на Блу Ориджин. Материал по темата написа за СпейсНюз анализаторът Брендан Къри. Къри посочва, че дълбоководните и космическите екскурзии притежават неоспорими сходства. И в двата случая говорим за съвършено нови начинания. И в двата случая говорим за кораби, които биват подлагани на невероятен стрес и са проектирани да бъдат максимално безопасни – но когато настъпи катастрофална авария, и в двата случая възможностите за спасяване са ограничени. Общественото внимание към дълбоководните и космическите аварии обаче е различно в сравнение с тези по време на парашутните скокове и планинското катерене. Във втория случай обществеността е свикнала. В първия говорим за съвършено нови начинания, които гарантират широко медийно отразяване щом нещо се обърка. Къри напомня, че, както в случаите с катастрофите на “Чалънджър” и “Колумбия”, така и в случая с “Титан”, хората, които участваха в експедициите и техните близки, знаеха за рисковете. Двама от пътешествениците на “Титан” бяха баща и неговият 19-годишен син. Освен че имаха финансовата възможност да си позволят билетчетата за $250 000, те също така бяха и летни туристи, търсейки приключения. Друг неприятен аспект от тази трагична развръзка с “Титан” бе фактът, че за издирването на подводницата бяха мобилизирани и правителствените ресурси на САЩ. В един момент ще бъде повдигната болезнената дискусия за прибирането на телата. Как може да бъде направено, ако изобщо може? Ще е разумно ли затова да се дават пари от джоба на данъкоплатците? А какво би станало, когато частен космически кораб заседне в околоземна орбита или на Луната? Ще се очаква ли от Космическите сили на САЩ и НАСА да провеждат спасителни операции? Има обаче и различия между дълбоководните и космическите екскурзии. Никой от дълбоководните ентусиасти не предлага да заселим дъното на океана. Обратно, всеки космически ентусиаст жадува за бъдеще, в което обикновените хора притежават дом извън този свят. Космическият експерт смята, че правителствените регулатори, частните компании, осигурителите, юристите и законотворците внимателно трябва да наблюдават какво ще се случи в дните и седмиците след трагедията с “Титан” и да си вземат поука, за да могат да реагират адекватно, когато космическият туризъм неизбежно премине през сходна трагедия. Ако това не се случи и космическата общност съзнателно отказва да се подготви за най-лошото, тези от нас, които наистина искаме да видим експанзия в космоса, ще може само себе си да обвиняваме, задето ни липсва мрачно, но все пак откровено въображение, желязна готовност, непоклатима устойчивост и напредък, който да ни обогати. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/23/commercial-crew-titan/

УСПЕХ: Предпоследната ракета Делта 4-Хеви изведе военен спътник в космоса! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance 22 юни 2023 г. 12:53 ч. Светослав Александров. Американската фирма ЮЛА (обединението между Боинг и Локхийд Мартин за космически изстрелвания) е вече сянка от предишната си слава. Тя не бе изстрелвала ракета от ноември 2022 г., когато за последно летя “Атлас 5” – и реално оттогава в САЩ не са летели ракети с руски ракетни двигатели. Днес в 12:18 ч. беше проведено изстрелване на изцяло американската “Делта 4-Хеви”, като това бе първият полет на ЮЛА за 2023 година. На борда на ракетата се намираше засекретен спътник за нуждите на Националния разузнавателен офис на САЩ. НРО не публикува детайли за мисията, но космически експерти са на мнение, че спътникът може да проследява и прихваща телефонни разговори и обмен на данни. Днешното изстрелване бе 15-то за “Делта 4-Хеви” от началото на нейната експлоатация през 2004 година. Първоначално се считаше, че това ще е комерсиален носител и голяма част от космонавтиката на Щатите ще разчита на нея. Но всички ракети от четвъртото поколение на семейството “Делта” се оказаха скъпи, фабриката в Декейтър бездействаше през повечето време и да, 15 изстрелвания на “Хеви” след 2004 г. са прекалено малко. Повечето от полетите бяха военни с две големи изключения – изстрелването на първия космически кораб “Орион” през 2014 г., като днес корабът се причислява към програмата “Артемис”, и изстрелването на междупланетната мисия “Паркър”, която периодично доближава и изследва Слънцето. Но макар че “Делта 4-Хеви” летеше рядко, едно нещо не може да се отрече – нито една от мисиите на ракетата не завърши с провал. Последната “Делта 4-Хеви” ще излети през 2024 година и безспорно това ще е емоционален момент, тъй като ракетите “Делта” никога вече няма да ги има. В обозримо бъдеще и ракетите “Атлас” ще бъдат пенсионирани. Както “Атлас”, така и “Делта” ще бъдат заменени от по-новите и евтини ракети “Вулкан”. Дебютният полет на “Вулкан” вероятно ще бъде осъществен в края на тази година, като към Луната ще излети мисията на Астроботик “Перегрин”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/06/22/second-to-last-delta-iv-launches/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита 47 спътника Старлинк Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 юни 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Днес в 10:19 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния бе проведено изстрелване на ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с 47 спътника “Старлинк”. Първата степен на ракетата-носител бе рециклирана, като това бе третото изстрелване за нея. Днес нямаше никакъв проблем по време на мисията, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”, позиционирана в Тихия океан. След днешното изстрелване СпейсЕкс са изпратили над 4 600 спътника в орбита, огромната част от които са работещи. Макар че изстреляната днес партида бе от първото поколение, вече е в ход извеждането на спътници и от варианта “v2-Мини”. Ново изследване, публикувано в Нейчър (изт. Тесманиан) показва, че модерните спътници са вече щадящи за астрономията и не пречат на наблюденията по начина, по който пречеха тези от по-старо поколение. Макар че “v2-Мини” са съществено по-големи, те са 12 пъти по-бледи на нощното небе в сравнение със старите спътници. Цялостната равносметка за СпейсЕкс е следната: днешният полет бе общо 43-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 40 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/06/22/falcon-9-launch-success/

УСПЕХ и СНИМКИ: Мисия БепиКоломбо посети Меркурий! Три снимки, заснети по време на снощното облитане на Меркурий от “БепиКоломбо”. Photo credit : ESA/JAXA 20 юни 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Мисията на ЕКА и Япония “БепиКоломбо” посети вчера Меркурий, като прелетя на 236 километра от повърхността на планетата. Всичко премина успешно, а днес снимките бяха благополучно свалени на Земята. Три от тях са вече публикувани. Важно е да се подчертае, че фотографиите са фотографирани посредством специална черно-бяла камера, която е различна от основната (научна) камера на мисията. Научната камера е скрита и понастоящем не може да се използва – това ще стане чак през 2025 година, когато “БепиКоломбо” влезе в орбита около Меркурий и се раздели на европейски и японски модул. Предварителните сближения с планетата (днешното бе трето) се провеждат с цел промяна на скоростта и курса на мисията с възможно най-малък разход на гориво. Меркурий е много трудна планета за достигане. Тъй като тя е най-близо до Слънцето, всеки един космически кораб, който доближава звездата ни, развива висока скорост – твърде висока, че да спре лесно в околомеркурианското пространство. Може да звучи парадоксално, но е факт – макар че Меркурий е сравнително близко до Земята, средно на 77 милиона километра от нашата планета, по-трудно е да пратиш до него мисия, отколкото да изстреляш апарат извън Слънчевата система! Допреди “БепиКоломбо” планетата Меркурий е била посещавана само от две космически мисии, и двете американски – “Маринър 10”, която прелетя край Меркурий два пъти през 1974 г. и веднъж през 1975 г., и “Месинджър”, която работеше в орбита около планетата в периода между 2011 и 2015 година. Четвъртото прелитане ще е факт през септември 2024 г., но до неговото осъществяване има сериозни предизвикателства. В началото на август ще започнат маневри с йонните двигатели на “БепиКоломбо”, които допълнително ще забавят скоростта. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/06/20/bepicolombo-visits-mercury/

Роскосмос набира войници за войната в Украйна – каква ще е съдбата на МКС? Миналата година руските космонавти развяха знамето на Луганската народна република на МКС. Фото: Роскосмос 20 юни 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Роскосмос набира и тренира войници за войната в Украйна – тази новина разтърси космическия свят днес. Това повдига въпроса – дали този път сътрудничеството на МКС между Русия и САЩ ще продължи или предстои да бъде сериозно преформулирано? Според публикацията, качена на сайта Арс Текника, правителството на Русия не иска да проведе официална масова мобилизация сред населението, тъй като това ще е катастрофален пиар ход. Вместо това Роскосмос и други държавни корпорации набират войници сред работниците си. В случая служителите на руската космическа агенция биват записвани в батальона Буран. За своето участие във войната наборниците получават незабавно бонус от 100 000 рубли (около $1 200) и след това месечна заплата от 270 000 рубли. Това е много повече от редовните мизерни заплати за работа в гражданския космически сектор. До този момент Конгресът на САЩ позволяваше на НАСА да продължи своето партньорство с Роскосмос. Американската космическа агенция от своя страна се държи дипломатично и до този момент почти не е коментирала войната в Украйна. Но длъжностно лице е информирало Арс, че ако тази информация за Роскосмос бъде потвърдена от разузнавателните служби на САЩ, със сигурност сред политиците ще бъде повдигнат въпроса защо Международната космическа станция е пощадена от санкциите. https://space-bg.org/space/2023/06/20/roscosmos-war-ukraine/

Джеймс Уеб отхвърли вероятността, че TRAPPIST-1c е близнак на Венера Илюстрация на планетата TRAPPIST-1c, изготвена на базата на откритията, направени от телескопа “Джеймс Уеб”. Image credit : NASA, ESA, CSA, Joseph Olmsted (STScI) 20 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. “Джеймс Уеб” продължава да характеризира планетарната система TRAPPIST-1, една от най-вълнуващите известни на човечеството системи и намираща се близко до Слънчевата система, на 40 светлинни години от нас. В края на март оповестих, че бяха направени първите открития за най-близката до звездата планета – TRAPPIST-1b. Сега пристигнаха първите данни за TRAPPIST-1c – и те не са каквито учените очакваха. “TRAPPIST-1c е интересна, защото представлява близнак на Венера – има същия размер като Венера и получава същото количество светлина от звездата си, каквото Венера получава от своето Слънце”, смята Лаура Крайдберг от института Макс Планк и съавтор на научната публикация в Нейчър. “Затова мислехме, че ще има и плътна въгледвуокисна атмосфера като Венера”. Но данните от космическия телескоп “Джеймс Уеб” показват точно обратното – TRAPPIST-1c се оказа сходна с TRAPPIST-1b. “Въпреки че първоначалните ни измервания не дават категорична информация за природата на TRAPPIST-1c, те определено ни помагат да елиминираме част от вероятните характеристики. Данните ни са съвместими с планета, която е гола скала или без атмосфера, или планета, която има изключително тънка въгледвуокисна атмосфера – по-тънка от тази на Земята и даже Марс, и която не притежава облаци”, твърди Себастиян Зиеба, водещ автор на публикацията. “Ако планетата притежаваше плътна въгледвуокисна атмосфера, щяхма да наблюдаваме кратко вторично затъмнение или нямаше да наблюдаваме никакво. Това е така, защото CO2 абсорбира лъчите от 15-микрона – ако на планетата имаше CO2, нямаше да засечем такава светлина от нея”. Макар че още е рано да се каже, резултатите от проучването загатват песимистични сценарии за планетите TRAPPIST-1d, TRAPPIST-1e, и TRAPPIST-1f, които са най-интересни от планетарната система, понеже са на такова разстояние от звездата си, позволяващо развитието на живот. Отсъствието на плътна атмосфера на TRAPPIST-1c е показател, че тя се е формирала от първичен материал, който не съдържа голямо количество вода. Ако същото се окаже вярно и за следващите три планети, това вероятно означава, че те не притежават нужните компоненти, за да позволят еволюцията на живи организми. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/06/20/james-webb-trappist-c/

Тази вечер БепиКоломбо посещава Меркурий! Снимка на Меркурий, заснета днес от “БепиКоломбо” в 13:32 ч. българско време. Photo credit : ESA/JAXA 19 юни 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Нека не забравяме: тази вечер в 22:34 ч. българско време автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция и Япония “БепиКоломбо” ще прелети край Меркурий! Това е едно от най-важните събития за космическата 2023 г. – посещенията на Меркурий от човешки апарати се случват изключително рядко. Преди “БепиКоломбо” най-близката до Слънцето планета е била посещавана само от две други мисии, и двете американски – “Маринър 10”, която прелетя край Меркурий два пъти през 1974 г. и веднъж през 1975 г., и “Месинджър”, която работеше в орбита около планетата в периода между 2011 и 2015 година. “БепиКоломбо” е направила досега две меркуриански прелитания – днешното ще е трето. Като прелюдия преди осъществяването му по-рано днес мисията успя да фотографира Меркурий от разстояние 121 000 километра. Снимката е показана в началото на тази публикация. Планетата се вижда като сърп, а ивицата, която я пресича, е артефакт на камерата. Към момента на най-голямото сближение “БепиКоломбо” ще премине само на 236 километра от меркурианската повърхност. Европейските специалисти обещават, че фотографиите, които мисията ще направи по време на това сближение, ще бъдат публикувани утре, на 20-ти юни. Основната задача, поради която този тип прелитания се провеждат, е промяна на скоростта и курса на мисията с възможно най-малък разход на гориво. Окончателното пристигане на “БепиКоломбо” в околомеркурианска орбита е насрочено за 2025 година. Има основателна причина, поради която Меркурий е толкова слабо изучена планета – тъй като тя е най-близо до Слънцето, всеки един космически кораб, който доближава звездата ни, развива висока скорост – твърде висока, че да спре лесно в околомеркурианското пространство. Може да звучи парадоксално, но е факт – макар че Меркурий е сравнително близко до Земята, средно на 77 милиона километра от нашата планета, по-трудно е да пратиш до него мисия, отколкото да изстреляш апарат извън Слънчевата система! https://cosmos.1.bg/space/2023/06/19/bepi-colombo-to-visit-mercury/

Астронавтите на Шенчжоу 16 положиха началото на петгодишен биологичен експеримент в открития космос На снимката: астронавтите на “Шенчжоу 16” подготвят опитната постановка за нейното извеждане в открития космос. Photo credit : CNSA 18 юни 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Астронавтите от съвременната пилотирана мисия “Шенчжоу 16” положиха основите на амбициозен биологичен експеримент на китайската станция “Тянгон”, който ще продължи до 2028 г. и ще спомогне за осъществяването на продължителни експедиции в ниска оолоземна орбита, както и на лунната повърхност. Експериментът е координиран съвместно от Националния космически научен център към Китайската академия на науките и Военноморския университет в Далян. Той включва изучаването на влиянието на космическата радиация и микрогравитация върху моделни организми и цели разбирането на механизмите на защита от радиация, произхода и еволюцията на живота и разработката на радиационен космически мутагенез. Постановката бе изведена в открития космос посредством шлюза и роботизираната ръка на модула “Ментян”, който е съставна част от станцията “Тянгон”. Тя включва опитни 13 клетки, които са заредени с биологични обекти – семена, микроорганизми и малки животни (конкретните видове и щамове не са упоменати). Всяка една от клетките притежава собствени системи за терморегулация, осигурявайки нужните за оцеляване условия за моделните организми. Напомням на читателите, че космическият кораб “Шенчжоу 16” бе изстрелян на 30-ти май тази година, като астронавтите на борда са Цзин Хайпен (командир), Чжу Янчжу (полетен инженер) и Гуй Хайчао (учен, първият невоенен астронавт на Китай). Тримата ще се завърнат на Земята след около шест месеца. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/18/shenzhou-16-biology-experiment/

Шест десетилетия след своя полет Терешкова вече не символизира това, което символизираше преди 16 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди шест десетилетия е изстрелян корабът на СССР “Восток-6” с Валентина Терешкова – първата жена-космонавт. След приключването на нейната мисия Терешкова се превръща в икона на феминизма, а нейният полет е даван за пример как социалистическият строй, за разлика от този на Царска Русия, е справедлив към жените. Всичко това се случва във времена, когато в Щатите все още бият знаете-кои, движението за граждански свободи е в разгара си, а Мартин Лутър Кинг е на върха на кариерата си като защитник на онеправданите. През 1963 г. Терешкова призовава за световен мир и казва: “нямаме нужда от войни”. Но днес, шест десетилетия по-късно, Терешкова е член на партията на Путин “Единна Русия”, подкрепя войната в Украйна (и е санкционирана от ЕС затова) и е известна със своята кариера на депутат от Госдума, като е гласувала за анексията на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области към Руската федерация. Този обрат е логичен за развитието на Валентина Терешкова – тя е просто продукт на своето време. За съжаление социалистическият строй изобщо не е бил благосклонен към правата на жените. В съветската космическа програма мизогинията процъфтявала – главният конструктор Сергей Павлович е наричал кандидат-космонавтките “кучки”. Той, както и академик Мстислав Келдиш и главнокомандващият на съветските ВВС Константин Вершинин изобщо не одобрявали идеята да изпратят жена в космоса. Единственият космически деец, който се изказал в подкрепа на това, е бил Николай Каманин. Причината, поради която той успял да се наложи над колегите си е, защото получил информация, че в САЩ тренира отряд жени. Но програмата, известна под името “Мъркюри 13”, е била частна иницатива под надзора на лекаря Уилиам Лъвлейс и никога не е била официално одобрена от НАСА. От тези тринадесет жени от групата само една по-късно щяла да полети в космоса – Уоли Фънк, като това станало чак през 2021 година, на борда на частния кораб “Ню Шепърд” на Блу Ориджин благодарение на инициатива на предприемача Джеф Безос. Но през 60-те години не е имало никакви индикации, че някои от жените на “Мъркюри 13” могат да полетят. Въпреки всичко нямало как СССР да позволят да допуснат да изостанат от космическата надпревара и трябвало първи да изпратят жена в космоса. След като идеята получила зелена светлина от политическата върхушка в СССР, се явили над 800 кандидатки. Идеалната от тях трябвало да не е по-висока от 167 сантиметра, да не тежи повече от 70 килограма и да е под 30-годишна възраст. Трудността била да се намери и добър специалист с достатъчно умения – мъжете-космонавти били подбирани сред военните летци-изпитатели, но тази професия била недостъпна за жените в СССР, затова кандидатките били издирвани сред нароилите се и популярни сред жените парашутни клубове. От 800-те кандидатки били селектирани пет: Жана Йоркина, Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. В окончателния подбор участвали и агентите на КГБ. След много тежки тренировки накрая се откроили две жени – Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. Далеч по-подготвена била Пономарьова – това се потвърждава от космическия историк и автор Антон Первушин. Характерът на Пономарьова бил изключително силен, тя е спорила с инструкторите, искала е сама да пилотира космическия кораб – реално Пономарьова е била тази феминистка, която западният свят е очаквал. Но окончателният избор бил направен не от специалисти, а от високопоставени политици, сред които е бил и съветският лидер Никита Хрушчов. А Хрушчов е искал “Гагарин в пола”. Нямало как Пономарьова със силния си индивидуализъм да се впише в колективистичната социалистическа доктрина. Да спори с конструкторите? Абсурд. От жената-космонавт се очаквало да се довери на колектива, на конструкцията на кораба и на автоматиката му. Терешкова от друга страна имала безупречна биография – била родена в бедно работническо семейство. Баща ѝ загинал в бой срещу нацистите. Младата Валя влязла в Комсомола и била избрана за секретар – позиция, която по това време отваряла много врати. Терешкова е могла да говори безупречно с комунистически клишета. Книгата на Каманин “Скритият космос” цитира дневника му от ноември 1962 година: “Пономарьова можеше да е първата, но нейният характер бе повод за съмнения дали е морално адекватна. Беше подслушано, че е казала на Терешкова: ти си непоправимо увредена от Партията“. Тъжното е, че Пономарьова и останалите ѝ четири колежки никога не получили своя шанс да полетят. Техният отряд бил съхранен чак до 1969 година и на всички е било забранено да забременяват, макар и никога да не се появил шанс за втори полет на жена чак до мисията на Светлана Савицкая през 80-те. Всичко било фасада, колкото да се поддържа илюзията, че комунистическият режим е плуралистичен. Реално репресиите и мизогинията са царували в космическия отрасъл. “Ние знаехме, че една от нас ще е първата”, споделила Жана Йоркина преди смъртта си през 2015 година. “Ние го приехме добре, защото знаехме, че ще дойде и нашето време. Само че то никога не дойде”. Трудно може да се даде обективна оценка на изпълненото от Валентина Терешкова по времето на нейната мисия преди шест десетилетия. Според Первушин не всички били доволни – Терешкова понесла космическия си полет тежко – страдала е от гадене, не е могла да се храни, не е могла да се отвърже от креслото, не е изпълнила програмата с научните експерименти. Дори заспала от изтощение и пропуснала комуникационна сесия със Земята. Това е било достатъчно да разпали сексистките настроения в СССР, дори и Каманин да е дал в дневника си добра оценка на Терешкова, защото въпреки очевидните проблеми по време на нейния полет, тя е свършила много от задачите според плана, сред които е успешното осъществяване на радиовръзка с колегата Биковски, който по същото време летял в космоса на “Восток 5”. Най-важното, Терешкова понесла по-добре своето изстрелване от Николаев и Попович. Що се касае до кариерата ѝ след полета, нейният характер на верен поданик на СССР го предопределил. Терешкова завършила докторат, продължила е да служи като инструктор на космонавтите и останала член на КПСС чак до разпадането на Съюза през 1991 г., като това събитие го понесла тежко. Очевидно носталгията и желанието за връщането на някогашното руско величие са довели до това Терешкова да влезе в редиците на партия “Единна Русия” през 2008 г. и да бъде избрана за депутат. През 2020 г. тя си навлече гнева на множество опозиционно настроени руснаци, след като гласува за конституционна поправка, позволяваща на Владимир Путин да остане на власт до 2036 година. Светът завинаги ще запомни Валентина Терешкова като първата жена, летяла в космоса. Можеше да я запомни и като първата феминистка, която се бори за правата на всички жени – въпреки че очевидно няма характера на такава и е била избрана за космонавт от комунистическата върхушка по други съображения. Вместо това Терешкова ще бъде запомнена и с нейното участие в политиките на Путин и руския геноцид в Украйна. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/16/tereshkova-six-decade-later/

Живот на Енцелад? Учените откриха фосфор в океаните му! Ледената кора на Енцелад притежава пукнатини, посредством които водата от океана под повърхността се изпарява в космоса. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute 15 юни 2023 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи с данни от мисията на НАСА “Касини”, откри фосфор, който произлиза от океаните на Енцелад, известната луна на Сатурн с гейзери. Това е епохално откритие – за пръв път този основен за живота химичен елемент бе намерен в океан, различен от тези на Земята! Енцелад е удобен за изучаване, дори и без да се каца на повърхността му или да се дълбае под нея. Това е така, понеже, за разлика от други луни с океани, примерно юпитерианските Европа и Ганимед, част от водата се изхвърля в космоса под формата на гейзери. Така обикновена орбитална мисия може да премине през гейзерите и да изследва химичния им състав. Именно това правеше мисията на НАСА “Касини”, докато обикаляше около Сатурн в периода между 2004 и 2017 година. Учените, работещи с “Касини”, още отдавна откриха, че океанът на Енцелад съдържа богатство от минерали, както и органични съединения, асоциирани с наличието на живот – в това число и аминокиселини. Но от всички химични елементи, нужни за биологичните процеси, фосфорът е най-рядък. Съответно не бе откриван на Енцелад … досега. Макар че това откритие все още не е доказателство за наличието на извънземен живот, шансът такъв да има на Енцелад се повишава драстично. Фосфорът представлява структурно блокче на ДНК (важната молекула, която пренася генетична информация), той се среща в костите на бозайниците, в мембраните на клетките и освен това е основна част от молекулите, пренасящи енергия. Животът на Земята би бил невъзможен без фосфор. “Да имаме всички структурни блокчета е необходимо условие за живота, но те сами по себе си може да не са достатъчни за дадена извънземна среда да приютява живи организми”, категоричен е ученият Кристофър Глейн. “Дали животът е възникнал в океаните на Енцелад остава отворен въпрос”. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/06/15/enceladus-phosphorus-ocean/

Европа остава без никакви орбитални космически ракети на 17-ти юни Европейската ракета “Ариана 6” е морално остаряла в сравнение с “Фалкън 9” – и все още не е готова за полет. Image credit : ESA РЕДАКЦИЯ: ПОЛЕТЪТ БЕ ОТЛОЖЕН ЗА ЮЛИ 15 юни 2023 г. 07:30 ч. Светослав Александров. На 17 юни в 00:26 ч. ще излети последната космическа ракета “Ариана 5” с немския спътник “Хайнрих Херц” и френския “Сиракуз 4б”, след което Европа ще остане без никакви орбитални космически носители. Започва черен период, през който, ако дадена европейска държава ще иска да изпрати свой товар в орбита, няма да има възможност това да стане с разработена на Стария континент ракета, а ще трябва да се разчита на милостта на други държави като САЩ. Разбира се, това не означава, че европейските космически мисии ще спрат да летят – уникалният космически телескоп “Евклид”, например, ще бъде изстрелян през юли, но с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Именно това означава да нямаме самостоятелен достъп до орбита. Никой не знае колко време ще продължи този период. Изключвайки ракетата “Ариана 5”, която е пред пенсиониране, европейската космонавтика разполага само с още една космическа ракета – “Вега-С”, разработена от италианското предприятие Авио. Но тя претърпя провал през декември, а последващите анализи показаха, че има производствен дефект, засягащ вторите ѝ степени и по-точно соплото на двигателя “Зефиро”. Като резултат на 3 март бе оповестено, че “Вега-С” ще се завърне в експлоатация най-рано съвсем в края на 2023 година (да се разбира 2024 г., по Закона на журналиста Ерик Бъргър, който гласи следното – ако бъде оповестено, че дадена ракета ще лети в последната четвърт на дадена година и към датата на оповестяването остават повече от шест месеца, изстрелването ще бъде отложено за следващата година). Някъде в началото на 2024 г. се очаква да дебютира и новата ракета “Ариана 6” – но всички признаци свидетелстват, че това е оптимистичен график и вероятно ще има още измествания в бъдеще – просто не се знае колко още ще чакаме. За унизителното положение на Европа е виновна, разбира се, бюрокрацията, която спъва ракетните стартъпи, наличието на малко такива стартъпи, липсата на достатъчно политически и финансови стимули, липсата на визионери от калибъра на Илон Мъск и Джеф Безос, както и държавно подкрепяният мастодонт Арианагруп – който е европейският аналог на Боинг. Прочие може да се каже, че Европа ни дава нагледен пример какъв щеше да е западният космически свят без СпейсЕкс. В САЩ СпейсЕкс спасява положението и вози изкуствени спътници, междупланетни мисии, както и товари и астронавти до МКС. Боинг оповестява постоянни отлагания и корабът “Старлайнър” все не може да отлепи от Земята. Разликата между Арианагруп и Боинг е, че Боинг поне поема обществената си отговорност, като след всеки проблем имаме пресконференции и подробни обяснения. Арианагруп не го прави. Анализаторът Ендрю Парсънсън написа следното миналата година: “Когато попитах директно Арианагруп дали компанията трябва да поеме отговорност и да се извини за отлаганията и последствията, до които те ще доведат относно нашия европейски достъп до космоса, аз бях смаян. Пиарът на компанията ме увери, че “програмата за Ариана 6 е на Европейската космическа агенция” и Арианагруп е просто подизпълнител на изстрелващата система. И вместо да проявят разкаяние или да се извинят, от Арианагруп отвърнаха, че “Екипът на Европа” е изключително горд с последните си постижения относно сглобяването на ракетата и огневите изпитания на горната степен. След това ми казаха, че те са “много изненадани” от инсинуациите ми, че Арианагруп трябва да поеме отговорност. Само че аз не поисках от Арианагруп да поеме финансова отговорност, а просто да станат и да признаят, че парите са стигнали до тяхната врата. Очевидно бе много глупаво от моя страна да изисквам това.” “Почувствах се като човек, който взима хапчета за луди и се зачудих дали има някакъв исторически прецедент, който би извинил отлаганията на “Ариана 6””, каза Парсънсън. ““Ариана 1” бе първата европейска космическа ракета. Да, преди нея имаше “Диамант”, само че тя бе проектирана, построена и изстреляна от Франция, а не от обединена Европа. Също така имаше и Европейска организация за разработка на ракети и носител “Европа”, но колкото по-малко се говори за тази катастрофа, толкова по-добре. “Ариана 1” представлява генезисът и нейното дебютно изстрелване през декември 1979 г. беляза началото на космонавтиката на Европа. Полетът на “Ариана 1” бе последван от “Ариана 3” през 1984 г. След въвеждането на новата ракета, още две допълнителни ракети “Ариана 1” бяха изстреляни. До пенсионирането на “Ариана 1” през 1986 година, в космоса бяха изпратени общо пет ракети “Ариана 3”. “Ариана 2” полетя за пръв път през 1986 година. Да, “Ариана 3” се появи преди “Ариана 2”, а това е съвсем различна история. След въвеждането на “Ариана 2” в експлоатация бяха изстреляни пет допълнителни ракети “Ариана 3”. “Ариана 2” бе пенсионирана през 1989 година, няколко месеца преди пенсионирането на “Ариана 3”. Първата ракета “Ариана 4” полетя през 1988 година. След нейното въвеждане бяха изстреляни шест допълнителни ракети “Ариана 3” и “Ариана 2”. Когато “Ариана 2” и “Ариана 4” бяха пенсионирани, “Ариана 4” бе изпълнила четири полета. И накрая имаме текущата ракета на ЕКА – “Ариана 5”. Първите две изделия бяха изстреляни през 1996 и 1997 година. Първото изстрелване бе провал, а второто – частичен провал, което доказва необходимостта от застъпване на версиите на ракетите. Но нека да сме великодушни. Първият успешен полет на “Ариана 5” бе през 1998 година. А след нейното въвеждане в експлоатация бяха изстреляни още 35 ракети от по-старата версия “Ариана 4”. Когато тя бе пенсионирана през 2003 година, приблизително бяха летели успешно 12 ракети “Ариана 5”. Казвам “приблизително”, защото вниманието ми се отклони, докато преброявах, което показва колко сериозно бе застъпването на мисията. При “Ариана 6” ще има нула застъпвания! (Бел. прев. – това означава, че ракетата “Ариана 5” ще бъде пенсионирана преди да има и един полет на “Ариана 6″!). Това е изключително лошо планиране от страна на ЕКА и Арианагруп, което никога не бе признато и дори бегло споменато.” https://cosmos.1.bg/space/2023/06/15/2023-17-june-esa-lack-space-launchers/

Европейско-японската мисия БепиКоломбо ще прелети край Меркурий на 19-ти юни! На илюстрацията: “БепиКоломбо” в близост до Меркурий. Image credit : ESA/JAXA 15 юни 2023 г. 07:00 ч. Светослав Александров. На 19-ти юни мисията на ЕКА и Япония “БепиКоломбо” ще проведе своето трето близко прелитане край Меркурий, минавайки само на 236 километра от повърхността на планетата. Прелитането допълнително ще забави скоростта на космическия апарат, за да може да влезе в околомеркурианска орбита през 2025 година. Моментът на най-голямото сближение между “БепиКоломбо” и Меркурий ще настъпи в 22:34 ч. българско време. Европейските специалисти обещават, че първите снимки ще бъдат публикувани на 20-ти юни. Прелитанията са чудесна възможност за заснемане на планетата, както и за проверка на някои от научните инструменти, но истината е, че те се провеждат, за да може “БепиКоломбо” да променя скоростта и курса си с минимален разход на гориво. От всички земеподобни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс) именно Меркурий е най-слабо изучаваната, а за това има основателна причина. Тъй като тази планета е най-близо до Слънцето, всеки един космически кораб, който доближава звездата ни, развива висока скорост – твърде висока, че да спре лесно в околомеркурианското пространство. Може да звучи парадоксално, но е факт – макар че Меркурий е сравнително близко до Земята, средно на 77 милиона километра от нашата планета, по-трудно е да пратиш до него мисия, отколкото да изстреляш апарат извън Слънчевата система! За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/06/15/bepicolombo-mercury-flyby/

На следващата китайска мисия до Луната ще има европейско участие Панорамна снимка на Луната, заснета от предишната спускаема мисия на Китай “Чанг’e 5”. Photo credit : CNSA/CLEP 14 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ESA), френската космическа агенция (CNES) и Китайската национална космическа администрация (CNSA) подписаха споразумение за сътрудничество. Като резултат следващата китайска лунна мисия “Чанг’e 6”, която ще излети през 2024 г., ще е оборудвана с европейски инструменти. Задачата на “Чанг’e 6” е да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. Европейската космическа агенция ще осигури на тази мисия анализатор за изучаване на йони с отрицателен заряд, а френската – детектор за измерване на газ радон и неговите разпадни продукти. Последната китайска мисия до Луната “Чанг’e 5” кацна на видимата ѝ страна през 2020 г., взе около 1 731 грама проби от скалите и грунда, след което излетя и се завърна на Земята. Европейската космическа агенция е и сериозен партньор на НАСА в програмата “Артемис”. Космическият кораб “Орион”, който миналата година обиколи Луната и се завърна, е наполовина построен от Локхийд Мартин, наполовина – от Еърбъс (които правят сервизния му модул). ЕКА ще участва в строежа на окололунната станция “Гейтуей”, като агенцията строи за нея модула ESPRIT. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/06/14/chinese-mission-moon-esa-cnes/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля осмата мисия по споделено извеждане на товари! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 юни 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя днес в 00:35 ч. от космодрума Ванденберг на мисията за споделено извеждане на товари “Транспортър-8”. На борда на ракетата имаше 72 космически апарата – включително първата фабрика на Варда, американска фирма, съоснована от българина Делян Аспарухов. Важно постижение бе отбелязано за СпейсЕкс по време на днешния полет – фирмата на Илон Мъск успя за 200-ти път да върне на Земята орбитална ракетна степен след нейното изстрелване! Първото връщане бе осъществено през декември 2015 г., а през изминалите 7.5 години свикнахме първите степени да кацат безпроблемно и рутинно. Сред изведените 72 космически апарата, съгласно официалното описание на СпейсЕкс, имаше кюбсати, микросати, орбитални транспортни буксири (бусове), които ще изведат спътници на по-късен етап, както и възвръщаема капсула (именно тази е на Варда). Сред довеждащите бусове се откроява “Орбитър” на Лончър – това е още една космическа фирма, която има отношение към България. Ако разгледате уебсайта (линк), ще забележите, че европейската организация на фирмата е в нашата държава – това са украински работещи, които бяха преместени от Украйна в София след началото на войната през февруари 2022 година. За Лончър мисията е доста важна, тъй като представлява завръщане след провал – първият буксир на фирмата аварира скоро след изстрелването на “Транспортър-6”. Буксирът разполага със собствени двигатели на етан и диазотен оксид и може да извежда различни полезни товари в целеви орбита. Сред товарите на днешната мисия е спътникът “Отър Пъп” – спътник, който трябва да се разделя многократно от буксира и да се скачва с него. Това ще положи началото на серийни спътникови обслужвания, ремонти, премествания от едно на друго място в космическото пространство. Но да се върнем на най-интересния полезен товар – на американската фирма Варда. Космическият апарат реално е построен от друга фирма по заявка на Варда, американската Рокет Лаб, и представлява модифициран “Фотон”. Състои се от два компонента: производствен модул с машини, вече проектирани от Варда, и възвръщаема капсула. Очаква се мисията да престои около три месеца в орбита, след което капсулата да кацне на Земята с около 40 до 60 килограма произведен материал. “Това не е нещо толкова секси като туризма, когато става въпрос за комерсиализацията на космоса”, съобщава Уил Брюи, другият съосновател на Варда и изпълнителен директор (изт. CNN). “Но това, на което залагаме във Варда, е следващата голяма индустрия, която ще бъде комерсиализирана”. Първата мисия на Варда е фокусирана върху лекарството ритонавир, което традиционно се използва за лечение на ХИВ/СПИН, но напоследък е включено като съставка на Паксловид за лечение на Ковид-19. След приключването на експеримента, екипът ще одобри завръщането на капсулата, която трябва да кацне в района на пустинята на Юта посредством парашут. “Обмислях идеята за производства в условия на микрогравитация в продължение на почти десетилетие”, споделя Аспарухов. През 2020 г. българинът започва да търси съмишленик. По това време СпейсЕкс изстрелва редовно ракети и ги връща на Земята. Аспарухов осъзнава – това е идеалният момент, в който може да се включи. Свързва се с няколко души, които работят в СпейсЕкс – и сред имената е и това на Брюи. Така през лятото на същата година е основана фирмата Варда. “Няма да видите Варда да се занимава с нищо друго освен с фармацевтични продукти през следващите минимум шест, седем години”, категоричен е Аспарухов. Цялостната равносметка за изстрелването на СпейсЕкс е следната: днешният полет бе общо 41-ви за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 38 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/06/13/transporter-8/

Американската фирма Стоук Спейс търси друг път към възвръщаемостта Не, това не е “Стархопър” на СпейсЕкс. Това е “Хопър” на Стоук! Photo credit : Stoke Space 12 юни 2023 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Докато на 20-ти април космическият свят бе насочил своя поглед към дебютното изстрелване на “Старшип”, в същото време една друга компания тихомълком работеше и изпълняваше “мокрото” изпитание на първия си прототип “SN1” на горната степен “Хопър”. Ако всичко мине наред, дебютното суборбитално изстрелване посредством втория прототип “SN2” ще бъде осъществено до края на лятото, а дебютният космически полет на цялостната, все още неименувана ракета, се очаква да е през 2025 година. Илюстрация на бъдещата ракета. Image credit : Stoke Space Ракетата няма да е пряк конкурент на “Старшип”, а ще е среднотоварна – от класа на “Фалкън 9”, но за разлика от “Фалкън 9”, която е частично възвръщаема, Стоук Спейс иска да създаде първата изцяло възвръщаема ракета от този клас. Първата степен ще притежава седем двигателя на втечнен газ и кислород и ще може да каца по подобен начин на първите степени на “Фалкън 9” – тук иновация няма. Иновацията е на ниво втора степен, която ще работи на течен кислород и водород. В световен мащаб повечето горни степени притежават само един ракетен двигател (включително “Фалкън 9″). Но ракетата на Стоук Спейс ще има втора степен с общо 30 двигателя, разположени по периферията на метален топлинен щит. Обтекателят на степента ще може да се разтваря подобно на черупка на мида и няма да се изхвърля, нито ще се връща на Земята с парашути като половините от обтекателите на”Фалкън”-ите. Напротив, обтекателят ще се сгъва обратно и ще каца на Земята заедно със степента си. Като правило космическите кораби се връщат на Земята по един от два начина – с аблативен топлинен щит (както е в случая с “Крю Драгън” или “Союз”) или с покривка от силициеви плочки (космическата совалка на НАСА, “Старшип”). Стоук Спейс решава да използва топлината от навлизането в атмосферата като ресурс. Свръхохладеното криогенно гориво ще протича през топлинния щит на втората степен, за да се затопля и да задвижва турбопомпите на двигателите. Накрая степента ще каца обратно на Земята с 30-те си двигателя и спомагателни крачета. Изглежда налудничаво? Изпълнителният директор на фирмата Анди Ласпа е работил повече от десетилетие в Блу Ориджин, натрупвайки достатъчно опит, за да започне да работи по собствената си фирма. Във финансово отношение засега тя няма проблеми – Стоук Спейс е събрала $76.2 милиона от частни и правителствени грантове, в това число са спечелени два гранта на НАСА на обща стойност $874 900. Има голям шанс в дългосрочен план Стоук Спейс да се провали. Но ако успее, фирмата ще даде ценен принос на космическия свят. https://cosmos.1.bg/space/2023/06/12/stoke-space/