SAlexandrov

УСПЕХ: Индия изстреля първия си навигационен спътник от второ поколение! 29 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:12 ч. българско време от космическия център Сатиш Дхаван излетя успешно индийска ракета “GSLV Mk.II” със спътника “NVS-01”. Това е първият навигационен спътник на Индия от второ поколение с местно произведен рубидиев атомен часовник вместо досега използваните швейцарски часовници. Доскоро часовниците за индийските спътници се произвеждаха от швейцарската компания SpectraTime. Но след изстрелването на първия спътник от първото поколение на регионалната навигационна мрежа NavIC през 2013 г., не изминаха и три години и атомният му часовник се повреди. По-късно се оказа, че и други часовници на други индийски спътници от други групировки са претърпели повреди. Сега вече Индия произвежда собствени рубидиеви атомни часовници в Приложния космически център в Ахмедабад. Днешното изстрелване също така бе шестото за ракета “GSLV” с индийска криогенна трета степен. Напомням на читателите, че предишните индийски ракети, т.нар. “Mk1”, имаха руски ракетен двигател на третата степен. Но сега и той е заменен. След успеха днес, следващият космически полет на Индия се очертава да е през юли, когато страната ще изстреля към Луната спускаемата мисия “Чандраян 3”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/29/india-new-satellite/

Комисията по безопасност на НАСА отсъди, че корабът Старлайнър не е готов да превозва астронавти! Кадър от приближаването на кораба “Старлайнър” към МКС през пролетта на 2022 г. по време на безпилотната му мисия. Photo credit : NASA 27 май 2023 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Космическият кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” бе разработен само за $2.6 милиарда, а понастоящем в космоса има не една, а цели две пилотирани мисии. От друга страна НАСА връчи $4.49 милиарда на Боинг за аналогичен кораб “Старлайнър”. Патриша Сандърс, ръководителката на комисията по безопасност на НАСА, отсече – “Старлайнър” не е технически готов да превозва астронавти! Напомням на читателите, че СпейсЕкс и Боинг почнаха разработките по едно и също време… Сандърс изнесе своето становище по време на събрание на комисията на 25-ти май. Засега НАСА и Боинг са насрочили първото изстрелване на “Старлайнър” с астронавти за 21-ви юли. Но комисията е скептична, че корабът ще е готов дотогава. Становището ѝ е: корабът не бива да лети до момента, в който ще има начин рисковете за безопасността му да бъдат избегнати или най-малкото приети, но с пълно съзнание, че такива има, и съобразно нужната техническа обосновка. Конкретно става въпрос за проблеми със софтуера, риск от пробив на батериите поради прегряване (!!!) и незавършени изпитания на парашутите. Особено критично е парашутните изпитания да бъдат завършени безупречно и ако това не стане, това ще се отрази на предстоящата дата. Що се касае до батериите, от Боинг уверяват НАСА, че фирмата вече е провела множество тестове и при нито един от тях не е възникнал проблем. Миналата година през месец май “Старлайнър” бе изпратен на пробна безпилотна мисия до МКС, която завърши с пълен успех. Но по време на тази мисия възникнаха някои проблеми, а за други, които бяха известни предварително, бяха предприети краткосрочни мерки. Сандърс предупреждава НАСА “да не се поддава на натиска, дори и несъзнателно, да изстреля пробната пилотирана мисия преди да бъдат адресирани адекватно оставащите препятствия за сертифицирането ” добавя, че всяко едно решение определени рискове да бъдат приети преди предстоящата пробна мисия да не води до приемането на тези рискове и за редовните мисии. Космическите ентусиасти изключително много се радват, че от двете фирми, на които НАСА се довери за превоза на астронавти до МКС след пенсионирането на совалките, една успя – и това е СпейсЕкс. Корабите “Крю Драгън” биват изстрелвани редовно на държавни и комерсиални мисии. И напомнят, че в НАСА имаше сериозна вътрешна борба вследствие на страховит лобистки натиск от страна на Боинг всичките пари за разработки на космически кораби да бъдат дадени именно на стария аерокосмически гигант и никаква част да не бъдат заделяни на новак като Илон Мъск. Прекрасно е, че НАСА в края на краищата не се поддаде на този натиск. Ако това се беше случило, американските астронавти още щяха да се возят на руски кораби. И на фона на войната в Украйна Рогозин щеше да е много доволен. Още по-изумително е, че докато Боинг получиха два пъти повече средства от СпейсЕкс, те трябваше да разработят само “Старлайнър”, но не и ракета-носител. СпейсЕкс успяха да направят и ракета носител, и кораб. “Старлайнър” остава да разчита на надеждната, но стара “Атлас 5” с руски ракетни двигатели “РД-180”. Тъй като САЩ вече не купува руски ракетни двигатели, разработката на “Атлас 5” е спряно. Това означава, че за Боинг са заделени единствено седем вече произведени ракети и това е максимумът мисии, които могат да изпълнят – изпитателната с астронавти до МКС и шестте редовни. Тъй като “Старлайнър” безобразно се бави и корабът може и да не полети преди 2024 г. с астронавти, а същевременно МКС старее (повредите се увеличават, а извеждането ѝ от орбита е за 2030 г.), съмнително е, че Боинг ще проведат повече от тези планирани шест мисии. Междувременно СпейсЕкс провеждат не само планираните си полети по заявка на НАСА, но и съвсем странични пилотирани мисии по туристически програми като тази на Аксиом. Съмнително е, че за “Старлайнър” ще се намери друга ракета, когато текущият пул от стари “Атлас 5” бъде изчерпан. Дотогава МКС ще бъде свалена от орбита, новите частни станции ще са готови, вероятно и “Старшип” ще е напълно готов. И надали някой ще има нужда от “Старлайнър”, който е два пъти по-скъп не от “Старшип”, но и от сегашния “Крю Драгън”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/27/nasa-safety-panel-starliner/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса спътника БАДР-8! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 май 2023 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно днес в 07:30 ч. от космическия център Кейп Канаверал, САЩ, а на борда ѝ имаше комуникационен спътник “БАДР 8”. Това бе 36-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Полетът бе проведен след тридневно закъснение заради лошо време, както и заради необходимостта СпейсЕкс да отстъпи космодрума за нуждите на фирмата Юнайтед Лонч Алайънс, която трябваше да проведе първото статично огнево изпитание на ракетата “Вулкан” с новите ракетни двигатели “BE-4” (които заменят руските “РД-180” на ракетата “Атлас”). Изпитанието обаче бе отложено и това даде зелена светлина за изстрелването на СпейсЕкс. Спътникът “БАДР 8” е построен за нуждите на комуникационния оператор Арабсат и той бе изведен на път към геостационарна орбита. След като премине през изпитанията си, очаква се да осигурява телевизионни излъчвания за централна Африка, Европа и Близкия Изток. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 9 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Това бе четиринадесетият полет за тази конкретна степен, обозначена под сериен номер “B1062”. Допреди днешното изстрелване степента е служила за извеждането в космоса на два спътника GPS, на пилотирания кораб “Крю Драгън” с частната мисия “Инспирейшън 4”, на пилотирания кораб “Крю Драгън” с частната мисия “Аксиом-1”, на спътника “Найлсат-301”, на партида “УанУеб” и седем партиди “Старлинк”. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 36-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 33 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/27/falcon-9-arabsat/

УСПЕХ: Роскосмос изстреля радарния спътник Кондор-ФКА! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 27 май 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 00:14 ч. българско време бе проведено първото за 2023 г. изстрелване от новия руски космодрум Восточний. Ракета “Союз-2.1а” изведе в орбита спътника “Кондор-ФКА”, който представлява пряк роботизиран наследник на някогашните съветски орбитални станции “Алмаз”. Приятна изненада от страна на Роскосмос бе, че изстрелването беше излъчена на живо и предаването включваше не само няколко секунди кадри от стартовата площадка, след което – анимации, а имаше видео от бордовите камери на ракетата. Успехът е потвърден и от разузнавателните служби на САЩ, които са локализирали спътника в орбита. Както пише независимият журналист Анатолий Зак, някогашните обитаеми станции “Алмаз” са притежавали мощен радар с цел разузнаване. Но още преди разпадането на СССР “Алмаз” търпи еволюция – първо станциите биват даунгрейднати до конфигурация, при която са нужни само периодични посещения от космонавтите, а не постоянен екипаж, а накрая конфигурацията еволюира до роботизиран сателит. Скоро след краха на СССР през 1991 г. разработчикът НПО “Машиностроения” осъзнава, че 20-тонният сателит, базиран на станция, е непостижим за новата държава Русия, затова проектът допълнително еволюира до лекотоварните спътници от серията”Кондор”. Първият “Кондор”, построен за военното министерство на Русия, е изстрелян през 2013 г., а след това през 2014 г. лети “Кондор-Е” (от “Експорт”) – това е външен вариант, финансиран от ЮАР. И двата спътника не са особено успешни и се повреждат по-рано от очакваното, но резултатите от мисиите са достатъчно удовлетворителни за Роскосмос, като руската космическа агенция решава да създаде собствен, граждански (невоенен) спътник на име “Кондор-ФКА” (съкр. от Федерална Космическа Агенция). Но макар че проектът не е военен и не е секретен (както се вижда от подробните кадри по изстрелването), все пак се очаква спътникът “Кондор-ФКА” да бъде ползван най-вече от руските военни. Иначе по официални документи основните клиенти трябва да са земеделското министерство и министерството за извънредните ситуации. Тепърва ще видим колко този спътник ще е успешен и дали третият опит за Русия ще се увенчае с по-значими резултати от предшестващите два. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/27/first-vostochny-launch-2023/

УСПЕХ: Американска ракета Електрон изпрати в космоса последните спътници от мисията на НАСА за изучаване на тропическите бури! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 26 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 06:30 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено изстрелване на частната американска ракета “Електрон”, произведена от фирмата Рокет Лаб. В орбита бяха позиционирани последните два спътника от програмата на НАСА за изучаване на тропическите бури на име TROPICS. Понястоящем екипите на американската космическа агенция се опитват да осъществят първия радиоконтакт със спътниците. Забавянето е очаквано и не е повод за тревога – след предходното изстрелване на 8-ми май отмина почти цял ден, преди радиосигналът да бъде получен. TROPICS представлява съкращение от Time-Resolved Observations of Precipitation structure and storm Intensity with a Constellation of Smallsats. Спътниците са построени по стандарта 3D CubeSat, т.е. всеки един от тях е съставен от три стандартизирани кубични единици. Общо четири спътника бяха изведени и те ще изучават механизмите за образуване на тропическите бури посредством микровълнов радиометър. Напомням на читателите, че първоначално групировката трябваше да се състои от шест сателита. Но миналата година първите два бяха загубени заради авария на ракетата на фирмата на Астра “Рокет 3.3”. След неуспеха НАСА премести останалите спътници на друга ракета, в случая “Електрон” на Рокет Лаб. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/26/final-tropics-launch/

УСПЕХ: Корабът Юнити на Върджин Галактик излетя с шестима души в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : NASASpaceflight.com Livestream 25 май 2023 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 25-ти май, американската космическа компания Върджин Галактик, основана от британския предприемач Ричард Брансън, проведе успешно суборбитална пилотирана космическа мисия! Шестима души полетяха в космоса на борда на космическия кораб “Юнити”, а това бе последният му изпитателен полет. Тестовата програма завърши – оттук насетне започват комерсиални и туристически екскурзии до ръба на космическото пространство! Ето хората, които днес летяха в космоса. Командир на “Юнити” бе Майк Масучи, а пилот – Си Джей Стъркоу. Към тях се присъединиха четирима работници на Върджин Галактик – Джамила Гилберт, Кристофър Хюи, Люк Мейс и Бет Моузес. Това бе първото космическо пътешествие за Гилберт, Хюи и Мейс и третото за Моузес и Масучи. Най-голям стаж има Стъркоу, който е бивш астронавт на НАСА и е пътувал в космоса на четири совалкови мисии, а освен тях има и три като летец-изпитател на Върджин Галактик. Акцентите от днешния полет: самолетът-носител “Ийв” излетя с прикачения към него кораб “Юнити” в 18:15 ч. българско време. След малко повече от час кръжене, в 19:23 ч. корабът “Юнити” се отдели от “Ийв” и запали ракетния си двигател. След минута работа на двигателя и известен период на пасивно изкачване “Юнити” премина 80-километровата височина, която в САЩ се признава за начало на космическото пространство. Накрая “Ийв” и “Юнити” се приземиха гладко. Успехът беше изключително важен за Върджин Галактик – защото сега, със завършека на изпитателната програма, могат да започнат комерсиалните мисии и така компанията да печели пари. Първият редовен полет е насрочен за края на месец юни и тогава в космоса се очаква да летят астронавти на италианските ВВС. Всички се надяваме фирмата да разгърне потенциала си. Една друга фирма на Ричард Брансън на име Върджин Орбит за съжаление фалира, а нейните активи бяха разпродадени. Ракетата ѝ “ЛончърУан” не успя да се задържи на пазара, не беше намерен инвеститор или голям клиент, а след провал през януари всичко приключи. Но Върджин Галактик е в добро положение – компанията се радва на стабилно финансиране поне за две години напред. Сега, когато тя има работещ кораб, нейната съдба очакваме да е по-различна от тази на Върджин Орбит. Видеозапис от поточното предаване на днешния полет, предоставен от NASASpaceflight.com: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/25/unity-virgin-galactic-space/

УСПЕХ: Южна Корея изстреля спътници в орбита със собствената си ракета Нури! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : KARI 25 май 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Днес в 12:24 ч. Южна Корея изстреля успешно собствената си ракета “Нури”, извеждайки в орбита космически спътници – включително такива, които първоначално трябваше да летят с руска ракета, но след санкциите бяха прехвърлени на южнокорейската. Основният спътник бе 180-килограмовия “NEXTSat-2”, който притежава синтетично-апертурен радар. Заедно с него летяха шест микроспътника “SNIPE”, всеки от които е изграден от шест стандартизирани единици по стандарта CubeSat и с общо тегло 40 килограма. Имаше и още три допълнителни микроспътника – JLC-101-v1-2, Lumir-T1, и KSAT3U. Тези спътници, които трябваше да летят с руска ракета, бяха от групировката “SNIPE” – тяхната задача е да изучават микроструктурата на космическата плазма. Санкциите обаче направиха невъзможно партньорството между Русия и Южна Корея. Чудесно е да видим, че Южна Корея се превръща във важен космически играч в Азия, притежавайки собствена ракета за орбитални полети. Успехите на южнокорейците идват със закъснение заради тежката геополитическа обстановка – все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка дори днес. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова първоначално южнокорейците се насочиха към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета “KSLV-I”, която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на “KSLV-I” бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети “Ангара” с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак впоследствие да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, “KSLV-I” бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение “KSLV-II” (или известна като “Нури”), като целта бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. Този полет бе суборбитален и реализиран на 28-ми ноември същата година. Тогава всичко премина успешно и “Нури” достигна до височина 209 километра – два пъти повече от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. Така Южна Корея доказа, че може да провежда космически мисии изцяло със собствени технологии. Следващият полет бе на 21 октомври 2021 г. – тогава “Нури” трябваше да вкара в орбита макет на спътник. Ракетата успя да достигне целевия апогей от 700 километра, но за съжаление третата степен се изключи 46 секунди по-рано от очакваното и не беше постигната нужната скорост. Истинският успех дойде на 21 юни 2022 г., когато ракетата благополучно позиционира в орбита макет на основен спътник, а също така четири функционални микроспътника и един технологичен демонстратор. “Нури” не е особено мощна ракета – тя е в състояние да извежда полезен товар от 600 до 800 килограма в околоземна орбита, с което може да се сравнява с първия носител на СпейсЕкс “Фалкън 1”, който летя в периода между 2006-2009 г. Но важното е, че посредством “Нури” Южна Корея притежава истинска независимост в космонавтиката – а това е важна геополитическа задача. Миналата година в края на декември южнокорейска мисия на име “Данури” успешно пристигна в орбита около Луната, така че страната се присъедини към клуба на САЩ, Китай и Индия, която понастоящем притежават мисии, изучаващи естествения ни спътник! Вярно – мисията “Данури” бе твърде мощна за малката южнокорейска ракета и вместо това бе изстреляна с американска ракета – “Фалкън 9” на СпейсЕкс. Но Южна Корея определено има амбиции за по-големи ракети, както и за самостоятелни лунни мисии в бъдеще. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/25/nuri-rocket-launch-success/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23” се скачи с МКС УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23” се скачи с МКС Posted on май 24, 2023 Spread the love 24 май 2023 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:18 ч. товарният космически кораб “Прогрес МС-23” се скачи безпроблемно и в автоматичен режим с Международната космическа станция. Скачването бе осъществено малко повече от три часа след изстрелването. Роскосмос ни информира, че това бе общо 184-тото скачване на кораб от серията “Прогрес” с околоземна орбитална станция след въвеждането му в експлоатация през 1978 година, а конкретно за МКС – 89-тото. За повече информация относно мисията на “Прогрес МС-23”, вижте статията на КОСМОС БГ. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/24/progress-ms-23-docks-iss/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23” излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 24 май 2023 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Днес в 15:56 ч. от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено изстрелване на ракета “Союз-2.1а” с товарния кораб на Роскосмос “Прогрес МС-23”. На борда на кораба пътува изключително вълнуващ апарат – слънчева платноходка на име “Парус-МГТУ”, разработена от МГТУ “Бауман”. “Прогрес МС-23” трябва да достави 2 491 килограма провизии за екипажа на Международната космическа станция, в това число 600 килограма гориво, 630 килограма питейна вода, 40 килограма сгъстени газове. Останалата част от провизиите са екипировки, консумативи за научни експерименти, храна, дрехи и хигиенни пособия. Сред важните прибори, които биват превозвани до орбита, присъства “УРМ-Д” – универсална работна станция, която ще бъде монтирана към модула “Звезда”. И, разбира се, гореспоменатият микроспътник “Парус-МГТУ”, който ще бъде изведен от космонавтите по време на бъдеща извънбордова дейност. “Парус-МГТУ” представлява “слънчева платноходка” – такива през изминалите години неколкократно са били разгръщани в космоса. Още през 90-те години руснаците изпратиха до “Мир” платноходките “Знамя 2” (успешен проект) и “Знамя 2.5” (неуспешен проект), но те не демонстрираха възможността, че слънчевите фотони могат да задвижват космически апарат. За пръв път на 21 май 2010 година Япония изстреля функционална платноходка на име “Икарос”, която успешно навигираше в междупланетното пространство. А през 2015 и 2019 г. американската организация Планетарно общество изпрати в орбита две платноходки “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл 2”. съответно с ракети “Атлас 5” и “Фалкън Хеви”. Сега “Парус-МГТУ” трябва да разгърне двойка петметрови платна – иновация в сравнение с другите платноходки, като механизмът за разгръщане само на два компонента е по-прост и вероятно по-надежден. Скачването на “Прогрес МС-23” е насрочено за тази вечер в 19:20 ч. българско време. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/24/progress-ms-23-launches-iss/

Американската лунна мисия ЛРО откри мястото на падане на Хакуто-Р “Хакуто-Р” е на Луната – но на части. Photo credits : NASA/GSFC/Arizona State University 23 май 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. На 25-ти април спускаемият апарат “Хакуто-Р” се опита да кацне на Луната и с това да влезе в историята като първия частен апарат, стигнал непокътнат на нейната повърхност. Но малко преди очакваното кацане сигналът неочаквано прекъсна. Днес съвременната лунна мисия на НАСА “Лунър Риконисънс Орбитър” разкри съдбата на “Хакуто-Р”. “Лунър Риконисънс Орбитър” разполага с мощна телескопична камера, която може да различава от орбита дори отделни скали на лунната повърхност. На фотографиите от нея се вижда четири големи отломки и промени в терена, където апаратът се очакваше да се спусне. С други думи – “Хакуто-Р” е достигнал до повърхността на Луната… но на парчета. Паднал е с твърде висока скорост, вместо да се прилуни меко. Така комерсиалната лунна надпревара остава неспечелена. Кой ще е първият апарат, разработен от частна фирма (а не от държавна агенция), който ще кацне меко на Луната? По-късно през годината очакваме изстрелванията на мисии на две американски фирми – Астроботик и Интуитив Машинс. Но дали и те ще успеят? НАСА изчислява, че шансовете им като за първи опит не са големи – до 30-40%. Ще видим! Източник: Лунър Риконисънс Орбитър https://cosmos.1.bg/space/2023/05/23/lro-discovers-hakuto-r/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! Кадър на Международната космическа станция, заснета от борда на “Крю Драгън”. Photo credit : SpaceX/Axiom-2 22 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Изстреляният по-рано днес пилотиран космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който изпълнява втората частна мисия за фирмата Аксиом, се скачи безупречно и безпроблемно с МКС! Астронавтката Пеги Уитсън, която е командир на мисията и в миналото е летяла както с американски совалки, така и с руски “Союз”, похвали “Крю Драгън” и каза, че този кораб предоставя най-мекото скачване. Стиковката бе осъществена в 16:12 ч. българско време. “Беше прекрасно пътешествие, както вече споделих, а това беше най-мекото скачване, което някога съм усещала”, заяви Уитсън. “Наистина целим съвършенство. От името на СпейсЕкс беше удоволствие да работим с вас”, отвърнаха от наземното ръководство. Освен Уитсън, “Крю Драгън” извози на МКС още трима души. Джон Шофнър е бизнесмен от Тенеси, рали състезател и сам си е платил билетчето до орбита. Раяна Барнауи и Али Ал-Карни пък са астронавти на Саудитска Арабия. Прочетете статията на КОСМОС БГ от по-рано през деня, за да се запознате с най-важното за мисията “Аксиом-2”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/crew-dragon-docks-iss-2/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Крю Драгън с мисия Аксиом-2 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:37 ч. от космическия център Кенеди в САЩ излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с пилотиран космически кораб “Крю Драгън” и четирима души на борда. Това бе десетият орбитален полет с екипаж, проведен от фирмата на Илон Мъск, след началото на експлоатацията на “Крю Драгън” преди по-малко от три години! Мисията се провежда за нуждите на американската космическа компания Аксиом Спейс и е обозначена като “Аксиом-2”. Командир на кораба е Пеги Уитсън – бивша астронавтка на НАСА, понастоящем служител на Аксиом и най-опитната жена-астронавт в цял свят, натрупала 665 летателни дни преди днешното изстрелване – повече от всяка друга. Уитсън е придружена от Джон Шофнър – бизнесмен от Тенеси, рали състезател. Той е пилот на “Крю Драгън” и сам си е платил билета до орбита. На борда на кораба също така пътуват двама астронавти от Саудитска Арабия. Раяна Барнауи е първата жена на Саудитска Арабия, достигнала в космоса, макар и не първата арабка-астронавт – тази чест е за египтянката Сара Сабри, която летя на суборбитален кораб на Блу Ориджин “Ню Шепърд”. Барнауи е бакалавър по медицински проучвания. Али Ал-Карни е бакалавър по аеронавтически изследвания и е военен пилот за Саудитските ВВС. Билетчетата на Барнауи и Ал-Карни са платени от Саудитската Космическа Комисия. “Крю Драгън” се очаква да се скачи с Международната космическа станция днес в 16:24 ч. българско време, като астронавтите ще престоят на борда на станцията около осем дни. Първоначално мисията трябваше да продължи 10 дни, но тъй като това е частен полет, той има второстепенно значение за МКС и не бива да пречи на графика на екипажа ѝ и останалите кораби. Например, на 24-ти май Русия трябва да изстреля товарен кораб “Прогрес МС-23” с провизии за седемчленните постоянни жители на станцията. Но това не означава, че частниците от “Аксиом-2” ще бездействат. В полетната програма са заложени над 20 научни експерименти по различни проекти с разнообразна тематика – биомедицински проучвания, онкологични проучвания, психологичен тест как хора без голям опит ще реагират в условията на микрогравитация, експеримент по “засяване” на облаци (вид техника за предизвикване на дъжд). За нуждите на днешното изстрелване бе използвана чисто нова, нелетяла първа степен под сериен номер “B1080”. На осмата минута от началото на мисията “B1080” извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-1, разположена на космодрума Кейп Канаверал. Така за пръв път в историята на космонавтиката ракетна степен се завърна върху суша след орбитален полет, свързан с изстрелването на хора. Досега при изстрелванията на “Крю Драгън” кацанията винаги бяха върху плаващи платформи в океана. Пилотираният космически кораб “Крю Драгън” обаче бе рециклиран и той носи името “Фрийдъм”. За пръв път корабът летя през април 2022, извеждайки в космоса четвъртата дългосрочна мисия до МКС. Сега е вторият му полет. Цялостната равносметка е следната: днешният полет бе общо 35-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 32 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/axiom-2-heads-iss/

Руският товарен кораб Прогрес МС-23 ще излети на 24-ти май На снимката: ракетата-носител “Союз-2.1а” с товарния кораб “Прогрес МС-23” бе изведена на стартовата площадка. Фото: Роскосмос 22 май 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Русия ще проведе за пръв път космически полет след близо двумесечно прекъсване. Ракетата-носител “Союз-2.1а” с товарния кораб “Прогрес МС-23” бе изведена на стартовата площадка №31 на космодрума Байконур в Казахстан. Изстрелването е насрочено за 24-ти май в 15:56 ч. българско време. Корабът ще превози около 2 491 килограма провизии за космонавтите на Международната космическа станция, в това число гориво, вода за системата “Родник”, храна и дрехи. Ще пристигне и нова работна платформа, която трябва да бъде монтирана от външната страна на руския модул “Звезда”. Сред полезния товар също така присъства спътник на име “Парус-МГТУ”, разработен в университета МГТУ “Бауман”. Спътникът ще тества концепцията за слънчево плаване. За допълнителна информация относно “Парус-МГТУ” : https://bsail.ru/ https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/progress-ms-23-launch-pad/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу 16 бе изведен на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на “Шенчжоу 16”. Photo credit : CNSA 22 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Предстои да станем свидетели на първия пилотиран космически полет за 2023 година, проведен от държава, различна от САЩ. Китайската ракета “Лонг Марч 2Ф” с кораба “Шенчжоу-16” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящ полет в близко бъдеще. Към космическата станция “Тянгон” ще се отправи екипаж от трима души, но до този момент все още не знаем имената им. Те ще станат известни в последните дни, даже часове преди старта. И денят на полет все още не е ясен, но предположенията са, че изстрелването може да се случи на 27-ми май в 05:54 ч. българско време, на 30 май в 04:31 ч. българско време или на 2 юни в 03:07 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/22/shenzhou-16-rolled-launch-pad/

Какво дължим на героите ни? А какво те ни дължат? Валентина Терешкова през 2019 г. по време на пленарна сесия на руския парламент. Терешкова гласува за нелегалното анексиране на Крим от Руската Федерация. 21 май 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. “Никога не срещай героите си”, гласи народната мъдрост. Алекс Уот пише за “Ню Йоркър”, че е срещнал всичките си идоли и е бил разочарован от всеки един от тях. Уви, днес социалните мрежи отнемат шансовете ни да оставим идолите на собствените ни пиедестали и неизменно сме обречени да се разочароваме. С подобно усещане съм тези дни, когато чета последните изяви на космонавта Георги Иванов и се замислям какво би следвало да е нашето отношение към хора с големи постижения в живота. Какво им дължим ние като общество? А какво те ни дължат? Рисковано е да пиша за Георги Иванов – и ви обещавам, че това няма да е статия за Георги Иванов, а за едно общо явление, защото Иванов е само един от многото, които могат да ни разочароват. Рискът да пиша за Иванов е свързан с това, че неизбежно ще се сблъскам със сърдити негови почитатели, за които той е непоклатима икона и всеки опит да разкритикувам някоя негова изява ще е посегателство върху образа му. Съответно съм обречен да се срещам със следното отношение: “Иванов е летял в космоса, а ти какво си направил?”. Да, аз не съм летял в космоса – и нямам намерение, моята стихия са роботизираните космически полети. Тук аз имам си имам своите успехи и бих добавил нескромно – да, възхищавам се, че Георги Иванов може да остане със спокоен пулс в авариращ космически кораб и да не се паникьоса, но подозирам, че съм виждал повече планетарни повърхности от него. При положение, че съм картографирал повърхността на астероида Бену и съм спомогнал за успешното кацане на космическа мисия, че съм изучавал облаците на Марс в рамките на граждански научен проект, аз имам съвсем склонен принос за космическото дело. Малък, но реален – и подозирам, че в тази област от космонавтиката (а тя е широко поле за изява) аз разбирам малко повече от летците-изпитатели. Затова подчертавам – аз съвсем искрено се възхищавам от космонавтите, но означава ли това, че те трябва да се възприемат като специалисти по всичко и тяхното мнение да е издигнато на пиедестал заедно с образите им? В пасажа по-горе дадох пример, че вероятно и в космонавтиката не могат да са цялостен авторитет за всяка една област от нея. Когато обаче г-н Иванов излиза с интервю в стил “През соца създавахме, сега нищо не създаваме“, аз вече не мога да си мълча. Не мога да се съглася с насаждането, че космическото дело в България започва и завършва с двамата ни космонавти и след това – край. Това би означавало да се отрече съвремието – че в България има спътникостроене (напр. фирми като EnduroSat) или че някои от нас се мъчат да направят нещо за напредъка на науката. И така, спирам да пиша за г-н Иванов и просто ще кажа, че той разочарова част от нас с определени негови изяви като гореспоменатото интервю, или с подкрепата му за т.нар. “всенароден поход за мир и неутралитет” в негов пост (вече изтрит от Фейсбук), но Иванов е само един от многото. Кариерите на жените-космонавти в Русия след мисиите им са също разочароващи – досега всяка една космонавтка е финиширала като депутат в Държавната дума. Валентина Терешкова стана известна с това, че е гласувала в подкрепа за нелегалното анексиране на Крим от Руската Федерация. В Щатите космическият анализатор Дуейн Дей повдигна въпроса с една статия за поведението на Бъз Олдрин, втория човек, стъпил на Луната. Дей е недоволен от това, че когато Олдрин бъде поканен да говори на космическа конференция, той никога не се вписва във времето си – винаги го пресрочва, винаги навлиза в планираните почивки, винаги отнема от времето, заделено за други участници. Но никой не го прекъсва. На никого не му пука затова. И на Олдрин не му пука. Той е Бъз Олдрин. Преди години Олдрин участвал на заседание на лунни учени и им казал: “Не ми пука за Луната, аз съм тук, за да говоря за Марс”. Така обидил всеки един от участниците, включително изследователите, занимаващи се с изследването на скалите, донесени от самия Олдрин. И така, какво дължим на героите ни? Какво те ни дължат? Дей ни съобщава, че в ранните дни от космическата надпревара НАСА е влязла в спорно споразумение със списание “Лайф” – че астронавтите ѝ трябва да са олицетворение на американските ценности – добри съпрузи, бащи, хора на семейството си, патриоти, професионалисти. Но вероятно, смята анализаторът, би било наивно да се очаква всички те са изваяни от един калъп. Този калъп е легитимен само в едно-единствено измерение – астронавтите са компетентни, даже изключителни пилоти. Но все още е изненадващо за хората, пише Дей, за това колко различни се оказват астронавтите в останалите области от техните животи. Някои астронавти вярват в откачени теории за НЛО. Някои влизат в бизнеса, а резултатите от това са съмнителни. Алан Бийн става художник и рисува за своето приключение. Пийт Конрад е бил описван от колегите си като брилянтен пилот и командир, бил е моряк и е псувал брилянтно като моряк, но все пак през последните си години е работил за да създава възвръщаеми ракети (както като инженер, така и като предприемач). Вероятно най-трудно се възприема образът на Нийл Армстронг, който след полета си на “Аполо 11” се опитва да се върне към “нормалния” си живот (каквото и да означава това). Той става професор, отказва интервюта, поради което бива окачествяван като “отшелник”. Дей не се съгласява с тази обществена оценка, защото, когато се е свързал с него през 2010 г., за да помага за изследователската въздушна програма на НАСА, Армстронг с готовност приел. Бил е приятелски настроен, тих, скучноват, но все още с хъс и с желание да говори за приключенията му по времето на “Аполо 11”. Самият аз съм се срещал с няколко астронавти и космонавти във времена, когато съм бил все още в младежка възраст – и смея да кажа, че винаги съм оставал разочарован. Това вероятно бе повратният момент, който ме отблъсна от перспективата да работя професионално в космически институт, а по-късно, когато бавничко се върнах към космонавтиката, реших да се занимавам единствено с чиста изследователска дейност с малък допир с нея, а в самата космонавтика се включвам само към безпилотни космически проекти. Роботите не разочароват. Не само роботите не разочароват, но не съм съгласен със становищата, че само хората могат да ни вдъхновяват, а роботите – не. Бих казал, че през изминалите години роботите вдъхновяваха мнозина от нас. Антропоморфизирахме ги. Илюстрирахме марсоходите “Спирит” и “Опортюнити” като човешки фигури. Спомням си и за трудното пътешествие на астероидната мисия “Хаябуса” (първата “Хаябуса”) до астероида “Итокава” – пътешествие, свързано с множество проблеми. “Хаябуса” означава “сокол” на японски. И местните дейци рисуваха повредената “Хаябуса” като ранен сокол. Японските дечица стискаха палци “Хаябуса” да успее – и се радваха, когато мисията накрая наистина успя. Роботите в някои отношения са по-добри от нас – известни професори по физика като Робърт Парк и Нобеловия лауреат Стивън Уайнбърг даже отхвърляха нуждата от пилотирана космонавтика. Уайнбърг наричаше Международната космическа станция с думите “пуйка в орбита” и посочваше, че от нея почти не излизат публикации в престижни научни списания. Да – открития на МКС от астронавтите много рядко се появяват на предните страници на “Сайънс” и “Нейчър”. Планетите биват изучавани от роботи. Парк твърдеше, че един астронавт на Марс винаги би бил ограничен от скафандъра си, докато роботът може да изучава планетата по-добре директно с приборите си. Нещо повече – останалите планети, които са твърде горещи, студени, които са газови гиганти или твърде далече, вероятно няма да бъдат изследавни от астронавти в близките столетия. Може би никога. Но това означава ли, че съвремието няма нужда от астронавти и космонавти? Не мисля. Учени като Парк и Уайнбърг изказаха становищата си във времената на совалките, когато полетите бяха изключително скъпи. Но Илон Мъск създаде възвръщаемите космически ракети и сега се откриват хоризонти за туристически пътешествие в космоса и даже за колонизацията на Слънчевата система по начин, по който фантастите винаги са мечтали. Ще имаме и нужда от космически пътешественици, които да ни дават примери за смелост – нещо, което роботът не може да направи. Вероятно необходимост от герои все още има. Само че интернет превърна света в едно глобално село. Нищо, което бива написано, не изчезва завинаги. Мнението на всеки остава – за да вдъхновява или за да разочарова. Съвременният свят няма нужда от идоли – или дори да има, няма да допусне те да просъществуват като такива. Дори и героите не могат да са ни идоли. Затова и нашето отношение към космонавтите трябва да престане да е като към помазани личности, които, като летели в космоса, едва ли не са откъснали парченце от шлифера на Бога. Тъй като космосът става все по-достъпен за всеки един от нас, вероятно отношението ще се промени по естествен път. Космонавтите няма да са изключителни хора. Ще са просто професионалисти като всички останали. Защото те са точно такива – професионалисти, и то в много тясна област – управление на космически кораб. Един космонавт не знае повече за Марс от планетолог. В този ред на мисли ние не дължим на космонавтите нищо повече от признанието за професионализма им. Нито пък те ни дължат да се съобразяват с нашите представи за тях. И не очаквайте, моля, да космонавтите да имат обосновано политическо мнение. И от политика вероятно не разбират. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/21/kakvo-duljim-na-geroite-ni/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 21 спътника на УанУеб и Иридиум! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 20 май 2023 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно днес в 16:16 ч. от космическия център Ванденберг в Калифорния, САЩ, а на борда ѝ имаше общо 21 спътника на фирмите УанУеб и Иридиум. Това бе 34-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 9 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Това бе единадесетият полет за тази конкретна степен. Пет от спътниците, изведени в орбита днес, бяха на Иридиум. Заедно с тях летяха 15 резервни спътника от първо поколение за нуждите на интернет групировката УанУеб (в случай че някои от оперативните се повредят) и един демонстрационен спътник от второ поколение на име “ДжоиСат”. Спътниците от второ поколение ще осигуряват по-високи скорости на интернет услугата и по-добро покритие и извеждането им е важно за дългосрочното бъдеще на УанУеб, тъй като експлоатационният срок на групировката сателити от първо поколение е до 2027-2028 г. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 34-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 31 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Следващото изстрелване за СпейсЕкс е насрочено за 22-ри май в 00:37 ч. българско време, като това включва полет на пилотиран космически кораб “Крю Драгън” на частната мисия “Аксиом-2” до Международната космическа станция. На борда на кораба ще пътуват командир Пеги Уитсън, бивша астронавтка на НАСА и понастоящем служител на Аксиом, пилот Джон Шофнър – бизнесмен от Тенеси и двама астронавти на Саудитска Арабия – Раяна Барнауи и Али Ал-Карни. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/20/spacex-launches-21-satellites/

През 2023 г. не е излетяла ни една американска ракета с руски двигател или такъв на Рокетдайн 20 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Към днешна дата космическият отрасъл на САЩ е провел общо 40 изстрелвания на орбитални ракети през 2023 г. – но нито една от тях не е притежавала руски двигател “РД-180” или “РД-181”. Също така наблюдаваме тотален крах на старите космически компании (т.тнар. old-space отрасъл) – през 2023 г. още не е излетяла нито една орбитална ракета с двигател, произведен от фирмата Аероджет Рокетдайн. Множеството от изстрелванията през 2023 г. са проведени от фирмата на Илон Мъск – общо 33. А ракетите “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви” са оборудвани изцяло с американски ракети “Мерлин”. И нито една от тях не е претърпявала провал от 2016 година насам. Що се касае до старите аерокосмически фирми, предполагам, че падането от върха е болезнено. През 2011 г. те разпространяваха рекламни материали, че само те пускат ракети, докато останалите вдигат шум. Как обаче се промени светът… https://cosmos.1.bg/space/2023/05/20/no-russian-rocket-engines/

Русия ще покрие само 15% от разходите по свалянето на МКС – толкова е теглото на руския сегмент от общото за станцията 20 май 2023 г. 08:20 ч. Светослав Александров. Когато след около десетилетие се наложи старата МКС да бъде свалена от орбита, разходите за тази операция ще бъдат разпределени между държавите съобразно теглото на техните национални сегменти от общото за станцията. За Русия това се пада да е 15%. Новината, съобщена от ТАСС, безспорно шокира мнозина, които си мислят, че Русия е водещата страна в проекта МКС. Ето какъв ироничен коментар написа руският космически популяризатор Иля Харламов от Телеграм-канала “Юра, прости”: Роскосмос предложи на НАСА да подели разходите по потопяването на МКС “по братски”: -85% ще бъдат платени от американците -15% ще бъдат платени от руснаците От гледна точка на руснака, руският дял на МКС изглежда така: 1. Русия на МКС – най-важната. 2. В нашата страна преди 55 г. живя Гагарин – ето защо владеем всичко и така ще е и занапред. Защото Гагарин. 3. Американците на МКС, с тях е “подай, донеси ми” – те ни помагат мъничко. Ние ги толерираме само като жест на добра воля. “А ако не слушкат – ще използваме метлата” (бел. прев – цитат от филма “Бобик на гости на Барбос”). 4. Нека американците да се забавляват, те водят с тях всякакви гейропейци и японци. Нека всичките им експерименти да са в ъгъла (на най-големия лабораторен модул на Япония “Кибо”). 5. Важното е да не ни се месят на МКС, ние имаме доста по-важни неща да правим на станцията: -да гласуваме поправки в конституцията -да отбелязваме Деня на победата (9 май) -да ядем руски пасхален хляб “Кулич” Само че когато дойде време да се плаща сметката, “нашият дял на МКС е не по-голям от 15%”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/20/russia-covers-15-percent/

НАСА избра Блу Ориджин да разработи пилотиран лунен модул като алтернатива на Старшип Спускаемият модул на Блу Ориджин. Image credit : Blue Origin 19 май 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Най-накрая – Джеф Безос може да си отдъхне, защото след продължителни мрънкания, кампании и съдебни битки успя да се сдобие с договор от НАСА на стойност $3.4 милиарда. Блу Ориджин, основаната от Безос космическа компания, ще трябва да създаде пилотиран лунен модул като алтернатива на “Старшип”. Иначе СпейсЕкс ще си остане основният превозвач за мисиите до Луната. Името на лунния модул е “Блу Муун” и доста по-различен от “Старшип”, както като подход, така и като технологии и изпълнение. Апаратът няма да работи на течен метан и кислород, както е “Старшип”, а на течен водород и кислород. Това са горива, които са особено трудни за съхранение, но Блу Ориджин обещава, че ще създаде стабилни криоохладители и други технологии, които ще спомогнат за предотвратяването на изпаряването им в космоса. И докато СпейсЕкс работи по итеративния подход – с разработката на несъвършени прототипи и допускайки експлозии по пътя към успеха, Блу Ориджин разчита на традиционния и бавен подход, характерен за старата аерокосмическа индустрия, при който отговорностите се преразпределят на различни фирми и се откриват работни места във всички щати. Блу Ориджин ще работи в широк екип с Локхийд Мартин, Дрейпър, Боинг, Астроботик и Хънибий. Но за щастие поне този път договорът е на фиксирана цена, което би следвало да гарантира, че няма да има държавни хранилки. В технологично отношение предложението на Блу Ориджин е обещаващо – архитектурата ще включва, освен спускаем апарат, и буксир. Буксирът ще се презарежда с гориво в околоземна орбита и ще пътува към Луната, за да презареди спускаемия апарат. Както буксирът, така и спускаемият апарат ще са възвръщаеми. Няма никакъв спор, че живеем в изключително вълнуващи времена. Илон Мъск и Джеф Безос, двама богати бизнесмени, ще се състезават, за да изпратят хора на Луната. Какво повече може да иска един космически ентусиаст? За повече информация: Блу Ориджин, НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/nasa-selects-blue-origin/

Марсоходът Пърсъвиърънс изпрати спиращи дъха ни снимки на кратера Белва Кратерът Белва на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 19 май 2023 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Наскоро мощната камера “Mastcam-Z” на марсохода “Пърсъвиърънс” засне 152 снимки на кратера Белва, които бяха съшити в цялостно панорамно изображение. Но освен че изображението е зашеметяващо и спира дъха ни, то има и огромна научна стойност. Белва е малък кратер с диаметър 0.9 километра, който се намира в рамките на по-големия кратер и пресъхнало езеро на име Йезеро. Изучаването на кратер от такъв тип е важно, тъй като метеоритът, издълбал марсианската повърхност, е оголил скалните пластове и по този начин се разкрива древната история на планетата. На Земята професорите по геология често водят студентите си на местата, където се строят пътища и магистрали – защото машините прерязват скалите, откривайки слоевете им. Но на Марс кратерите представляват естествена сходна формация, удобна за изследвания. НАСА ни съобщава, че учените се опитват да разберат дали големите обли камъни са изхвърлени от метеоритния удар, или са били довлечени в Белва от някогашната река, вливала се в Йезеро. За тази цел скалите по стените на кратера ще бъдат сравнявани с тези на речната делта. Изтеглете цялостното панорамно изображение с висока резолюция на този линк https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/perseverance-belva-crater/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса 22 спътника Старлинк v2-мини На кадъра: първата степен на ракетата-носител след днешното ѝ кацане. Photo credit : SpaceX 19 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно тази сутрин в 09:19 ч. от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, а на борда ѝ имаше 22 спътника от серията “Старлинк v2-мини”. Това бе 33-тото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Първата степен на “Фалкън 9” се завърна на Земята около 8.5 минути след старта, кацайки на плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Това бе петият полет за тази конкретна степен. Изстреляните днес спътници бяха от по-новото поколение “Старлинк v2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки в сравнение с по-старите “Старлинк v1.5”, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 33-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 30 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/falcon-9-starlink-v2mini/

Лунната мисия на НАСА Кепстоун фотографира за пръв път Луната! Фотография на Луната, заснета от “Кепстоун”. Photo credit : NASA 19 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Микроспътниковата космическа мисия на НАСА “Кепстоун”, която пристигна успешно в орбита около Луната в края на миналата година, засне своята първа снимка на естествения ни спътник този месец! “Кепстоун” представлява CubeSat, построен от 12 стандартизирани единици. Очевидно микроспътникът, който тежи само 25 килограма, притежава и миниатюрна камера. Фотографията е била заснета по време на сближение с Луната на 3-ти май. Основната задача на “Кепстоун” бе да тества работоспособността на космически апарат в т.нар. почти-праволинейна ореолна окололунна орбита в рамките на шест месеца – именно там НАСА иска да построи новата си космическа станция “Гейтуей”. Този месец мисията отпразнува отминаването на шестмесечния период, с което може да кажем, че тя постига цялостен успех. Все пак “Кепстоун” продължава да е в добро състояние и ще продължи да обикаля около Луната вероятно още половин година. Микроспътниците са нов, иновативен начин за проучване на естествения ни спътник и планетите, но същевременно и рисков. Множество такива бяха изстреляни към Луната през ноември заедно с мисията “Артемис 1”, а един – и с японската мисия “Хакуто-Р”, това бе “Лунар Флашлайт”. Само около половината от тези микроспътници успяха, другите се провалиха (вкл. “Лунар Флашлайт”). Това е нормален процент успеваемост – близо 30-40% от околоземните CubeSat-и също се провалят. Но “Кепстоун” бе изключително успешно начинание и при тази мисия имахме пълен успех. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/19/capstone-first-moon-photo/

УСПЕХ: Мисията на НАСА Джуно посети юпитерианската луна Йо! Най-добрата снимка на Юпитер, получена от мисия “Джуно” досега. Фотографията бе заснета на 16 май от разстояние 35 623 километра. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY 18 май 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. На 16-ти май американската космическа мисия “Джуно” посети успешно юпитерианската луна Йо! “Джуно” сполучи да заснеме най-добрите фотографии на луната след двудосетилетно прекъсване – за последно Йо бе изучавана с такива подробности в началото на века от по-предишната американска мисия “Галилео”. Йо и Юпитер – портрет. Credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill Компилация от три снимки на Йо, заснети от “Джуно” на 16-ти май. Photo credit : NASA / SwRI / MSSS / Jason Perry © CC BY “Йо е най-активното вулканично небесно тяло в нашата Слънчева система, за което знаем”, съобщи преди облитането, което “Джуно” направи от разстояние 35 500 километра, ръководителят на мисията Скот Болтън. Учените смятат, че гравитационното придърпване както от Юпитер, така и от останалите Галилееви луни, е причина за деформирането на Йо и образуването на лава. Счита се, че на луната има над 400 активни вулкани. Напомням на читателите, че нови посещения на Йо ще има през юли и през октомври, но кулминацията ще е през декември и февруари, когато “Джуно” на два пъти ще премине едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. Тогава фотографиите ще са зашеметяващи! А вие можете да изтеглите останалите снимки от облитането на 16-ти май (сурови или след обработка) на този уеб адрес: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam https://cosmos.1.bg/space/2023/05/18/nasa-juno-flies-by-io/

Китайската фирма Галактик Енерджи показа ракетата Палада, която ще лети през 2024 г. Ракетата “Палада-2” в тежкотоварен вариант, способна да доставя 14 тона товари в ниска околоземна орбита. Photo credit : Galactic Energy 18 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Специалистите на китайската компания Галактик Енерджи проведоха ритуално “рязане на лентите” на първата ракета “Палада-1”, сега насрочена за дебют през 2024 година. “Галактик Енерджи” е една от сериозните фирми в Китай – тя разполага с лекотоварна ракета “Церера”, която има пет успешни полета и може да доставя 400 килограма товари в ниска околоземна орбита. Бъдещите ракети “Палада-1” и “Палада-2” са по-сериозни. “Палада-1” ще може да доставя 5 тона товари в околоземна орбита, а “Палада-2” е тежкотоварният вариант и се състои от три стиковани ускорителя. Тя ще може да доставя 14 тона товари в ниска околоземна орбита. Разбира се, гледайки тези ракети … нищо не си мислим https://cosmos.1.bg/space/2023/05/18/galactic-energy/

Отбелязваме половин век от изстрелването на космическата станция Скайлаб Космическа станция “Скайлаб”. Photo credit : NASA 17 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 14-ти май 1973 г. НАСА изстрелва последната ракета “Сатурн 5” и това е и последният полет на свръхтежка ракета в САЩ до появата на “Фалкън Хеви” през 2018 година. На борда на тази “Сатурн 5” се намира космическата станция “Скайлаб”. “Скайлаб” е единственият оцелял елемент от т.нар. Приложна програма за “Аполо”, която е създадена още през 1966 г. с цел да се организират разнообразни научно-изследователски мисии посредством хардуер, първоначално конструиран за пилотираните експедиции до Луната. Приложната програма предвижда изстрелването на орбитална станция около Земята, строеж на обитаема база на Луната, амбициозна роботизирана мисия до Марс “Вояджър” и т.нар. Грандиозна обиколка на Външната слънчева система. Тъй като бюджетът на НАСА бива орязан драстично от администрацията на президента Ричард Никсън, ограничените средства стигат единствено за изпълнението на първата задача – изстрелването на околоземната орбитална станция. “Скайлаб” всъщност представлява модифицирана трета степен на ракета “Сатурн 5”, преобразувана за живеене, и оборудвана с телескоп за наблюдения на Слънцето, адаптер за скачване, шлюзов модул и слънчеви панели. Не всичко протича гладко – сътресенията при изстрелването водят до откъсването на щита срещу микрометеорити, на слънчевия сенник, както и на един от двата слънчеви панела. Другият слънчев панел не се разтваря напълно. Впоследствие астронавтите успяват да монтират резервни слънчеви сенници, както и да разгърнат заклещения слънчевия панел, така че станция “Скайлаб” е спасена. Общо три космически експедиции посещават станцията посредством космически кораби “Аполо”, изстреляни с ракети “Сатурн 1Б”. Експедициите са обозначени като “Скайлаб 2”, “Скайлаб 3” и “Скайлаб 4” (“Скайлаб 1” представлява изстрелването на самата станция). “Скайлаб 2”, изстреляна на 25 май 1973 г., е тази експедиция, която е отговорна за гореспоменатите ремонти на станцията и се състои от астронавтите Чарлз Конрад, Пол Уайтц и Джоузеф Къруин. Тричленният екипаж престоява в орбита 28 дни. “Скайлаб 3” се състои от астронавтите Алън Бийн, Джек Лузма и Оуен Гериът, като мисията е изстреляна на 28 юли 1973 година и трае 59 дни. “Скайлаб 4” се състои от Джералд Кар, Уилям Поуг и Едуард Гибсън, като експедицията е изстреляна на 16 ноември 1973 година и трае 84 дни. Целият този опит, натрупан на станция “Скайлаб”, е безценен за НАСА и агенцията успява временно да изпревари СССР в строежа на орбиталните станции, като до този момент съветската програма има една изстреляна станция “Салют 1”, на която екипажът загива, и няколко последователни провалени изстрелвания на други станции. След завръщането на експедицията “Скайлаб 4” на 8 февруари 1974 г. станцията е зарязана, но чак до средата на 1978 г. НАСА поддържа становището, че тя е в работоспособно състояние и все още може да посреща екипажи при нужда. Макар че програмата “Аполо” е пенсионирана, ръководството на агенцията вярва, че космическите совалки ще са готови през 1979 година и “Скайлаб” може да бъде обслужена, презаредена с гориво, преместена в по-висока орбита и подготвена за допълнителни дейности. За съжаление до края на 78-ма става ясно, че разработката на совалките се бави. Първата совалка “Колумбия” ще излети чак през април 1981 година, а “Скайлаб” излиза от орбита неконтролирано през 1979 година. Част от отломките падат на територията на Австралия. След края на “Скайлаб” и началото на експлоатацията на космическите совалки, Европейската космическа агенция (ЕКА) създава научен модул на име “Спейслаб”. “Спейслаб” лети на различни совалкови мисии в периода между 1983 и 1998 г., като това дава възможност на американски и европейски екипажи да провеждат различни опити в условия на микрогравитация и така западният свят разполага с алтернатива, докато съветските специалисти експлоатират “Салют 7” и “Мир”. Междувременно НАСА работи по създаването на станция “Фрийдъм”. След разпадането на СССР през 1991 г., САЩ, опасявайки се, че старите съветски технологи ще попаднат в Иран и Северна Корея, кани Русия в проекта и “Фрийдъм” бива преименувана на Международната космическа станция. Докато започне извеждането на модулите на МКС Щатите също така помагат на руснаците да достроят недовършената станция “Мир”, финансирайки изстрелването на модулите “Спектр”, “Природа” и модула за скачване със совалките в рамките на програмата “Шатл-Мир”. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/17/50-years-skylab-space-station/