SAlexandrov

СпейсЕкс назначи бившата ръководителка на НАСА Кати Лийдърс! Кати Лийдърс след скачването на първия пилотиран кораб “Крю Драгън” към МКС. Photo Credit: (NASA/Joel Kowsky) 16 май 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Гореща кадрова новина разтърси космическия свят – Кати Лийдърс, бившата ръководителка на комерсиалната пилотирана програма на НАСА, бе назначена във фирмата на Илон Мъск СпейсЕкс! Лийдърс ще е главен мениджър на базата Старбейз в Тексас, където тече разработката на “Старшип”. Това назначение вдъхва увереност сред инвеститорите и клиентите, че “Старшип” ще успее. Новината бе съобщена от CNBC. Кати Лийдърс бе един от най-значимите ръководители на НАСА през последните десетилетия. Тя оглави Комерсиалната пилотирана програма на агенцията през 2014 г. в тежък момент – програмата трябваше да гарантира, че след пенсионирането на совалките ще има нови американски кораби, способни да превозват астронавти до МКС, но тези кораби са частна собственост. Дотогава НАСА беше свикнала, че основните разработки на пилотираните ракети и кораби са нейни, а частните фирми – просто подизпълнители. Това бе твърде радикална промяна, предприета по времето на тогавашния американски президент Барак Обама и не е изненадващо, че имаше сериозна опозиция. В центъра на опозицията бе не друг, а сенатор Бил Нелсън, тогава в комисията, разпределяща бюджета на НАСА, а днес по ирония администратор на агенцията и поддръжник на комерсиалната програма. Но Нелсън е просто политик, който се нагажда според тенденциите. Кати Лийдърс бе тази, която се конфронтираше и с действията си гарантираше, че държавата няма да пуска пипалата си в комерсиалната пилотирана програма. Под ръководството на Лийдърс НАСА за пръв път изпрати човек в орбита на борда на американски частен кораб “Крю Драгън” през 2020 година. Веднага щом това се случи, тогавашният администратор на агенцията назначи Лийдърс като заместник-администратор на директората за Пилотирани изследвания и операции. Така тя придоби ръководна роля върху всички пилотирани космически дейности на НАСА – не само комерсиалната програма, но и Международната космическа станциия и програмата “Артемис” за завръщане на Луната. Това отново бе тежък момент за агенцията, макар и да беше във възход. Предшественикът на Лийдърс – Дъг Ловеро бе подложен на разследване по подозрения, че тайно е подпомагал Боинг срещу конкурентите си в конкурс за пилотиран лунен модул за програмата “Артемис”. Лийдърс спомогна за това да се гарантира, че консурсът ще се проведе честно. В крайна сметка фирмата, която го спечели, бе СпейсЕкс и тя ще създаде модула на базата на “Старшип”. Нямаше как да е иначе – единствено СпейсЕкс строяха летящи прототипи, а останали – макети. Но Блу Ориджин, недоволни, че тяхното предложение е отхвърлено, започнаха да съдят НАСА. И в крайна сметка Кати Лийдърс бе понижена в длъжност по подъл начин – директоратът за Пилотирани изследвания и операции бе разделен на две – операциите (комерсиални кораби и МКС) останаха под ръководството на Лийдърс, а изследванията (лунни полети и програмата “Артемис”) бяха връчени на друг човек. На 1-ви май Лийдърс се пенсионира официално от НАСА. Сега тя се присъединява да ръководи не кое да е, а “Старшип” – междупланетната транспортна система на СпейсЕкс, благодарение на която човечеството ще колонизира Луната и Марс. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/16/spacex-kathy-lueders/

Юпитерианската мисия на НАСА Джуно посещава днес вулканичната луна Йо Снимка на Йо, заснета от “Джуно” на 1 март тази година от разстояние 51 500 километра. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS. Image processing: Kevin M. Gill (CC BY) 16 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 16-ти май, космическата мисия на НАСА “Джуно” ще прелети край юпитерианската вулканична луна Йо, минавайки на 35 500 километра от нейната повърхност – най-голямото сближение на мисията с луната досега. “Йо е най-активното вулканично небесно тяло в нашата Слънчева система, за което знаем”, съобщава Скот Болтън, ръководителят на мисията. Учените смятат, че гравитационното придърпване както от Юпитер, така и от останалите Галилееви луни, е причина за деформирането на Йо и образуването на лава. Счита се, че на луната има над 400 активни вулкани. Болтън съобщава, че днес се очаква да бъдат получени красиви снимки, както и да бъдат извлечени ценни научни данни, но това бледнее пред облитанията през идните месеци. Ще има още две по-далечни посещения през юли и през октомври, но кулминацията ще е през декември и февруари, когато “Джуно” ще преминава едва над 1 500 километра над повърхността на Йо. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/16/nasa-juno-to-visit-io/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 56 спътника Старлинк по време на 32-рия полет за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 14 май 2023 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Ракета “Фалкън 9” на СпейсЕкс излетя успешно тази сутрин в 08:03 ч. от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, а на борда ѝ имаше 56 спътника “Старлинк”. Това бе 32-рото изстрелване за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1067”, като това беше единадесетото изстрелване за нея. Преди степента е служила за изпращането в космоса на два товарни кораба “Карго Драгън”, два пилотирани кораба “Крю Драгън”, спътник “Тюрксат-5Б”, спътник “Хотбърд”, мисия “O3b mPOWER 1&2” и три партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета и на осмата минута след старта “B1067” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Изстреляните днес спътници бяха от по-старото поколение – “Старлинк v1.5”. През тази година имахме две изстрелвания и на по-новите спътници “Старлинк V2-Мини”. Те са по-големи и по-тежки, имат по-голяма ФАР (фазирана антенна решетка), също така са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото (аргон, а не ксенон и криптон, както бе преди) бива ускорявано от електрическо поле. “Мини” обозначава, че това са спътници, които са миниатюризирани с цел да се вмъкват във възможностите на ракетите – носител “Фалкън 9”. Стандартните спътници “Старлинк V2” ще са оптимизирани специално за “Старшип”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 32-ри за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 29 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/14/spacex-starlink/

Европейската мисия на ЕКА до Юпитер успешно разгърна радарната си антена! На илюстрацията: Джус” доближава Ганимед. Image credit : ESA 12 май 2023 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Голям триумф за Европейската космическа агенция и юпитерианската мисия “Джус”! Инженерите успешно преодоляха проблема със заклещената антена на радарния прибор RIME и днес, на 12-ти май, я разгърнаха напълно! Така те спасиха новоизстреляната роботизирана експедиция от кошмара, преживян от НАСА с мисия “Галилео”. Историята все още се помни от планетолозите – ето защо щом “Джус” не успя първоначално да разгърне антената, те веднага изтръпнаха и си спомниха какво се случи след изстрелването на “Галилео” към Юпитер през октомври 1989 година. По-голямата част от работниците, свързани с проекта “Галилео”, настояваха мисията да бъде изстреляна с надеждната ракета “Титан”. Но НАСА беше създала космическите совалки и трябваше да намери оправдание за милиардите долари, вложени в тяхното съществуване. Като резултат от отлаганията на совалките полетът на “Галилео” бе изместен от 1982 за 1984 г., а после и за 1986 година. Тогава пък “Чалънджър” експлодира и се наложи екипът да чака чак до 1989 година. Заради дългото чакане лубрикантът, използван за смазване на подвижните компоненти на “Галилео”, изсъхна. На 11-ти април 1991 г., след облитане на Венера и после на Земята, ръководството на Галилео подаде команда за разгръщане на антената (идеята бе тя да остане в сгънато положение поне до венерианското облитане, за да не прегрее). Разгъването на антената следваше да се осъществи посредством електродвигател, който трябваше да разпъне 18-те сегмента. Поради пресъхналия лубрикант обаче двигателят не се задвижи. Наземното ръководство опита какво ли не – и нищо не сработи. Основната антена на “Галилео” никога не се разгъна и мисията пристигна в орбита около Юпитер през декември 1995 г. без тя да е във функционално състояние. Накрая ръководството пак успя да спаси мисията и “Галилео” се превърна в един от най-успешните междупланетни проекти. Но научните данни се предаваха през вторичната антена с мощност от 15 до 20 W, като специалистите на НАСА трябваше за тази цел да препрограмират компютрите, да измислят способи за компресия на данните и да увеличат способностите на наземните станции. Мисията в крайна сметка не бе провалена, макар и на Земята бяха получени само 14 000 снимки на Юпитер и неговите луни, вместо планираните 60 000. Що се касае до европейската мисия “Джус”, заклещената антена касаеше радарния прибор “RIME”. Това е един от важните прибори, които ще се използват, за да може ЕКА да сондира под повърхността на луните Европа и Ганимед и да изучава океаните им. Ако този прибор не сработеше загубата щеше да е огромна, макар че вероятно мисията пак нямаше да завърши с цялостен провал – “Джус” разполага и с други инструменти. Инженерите на ЕКА изпробваха какви ли не стратегии – тласък с двигателите, нагряване посредством слънчевите лъчи … но в началото нищо не сработи. Едва днес бе взето решение да се използва едно механично устройство, наречено “неексплозивен актуатор”. Именно това успя да разхлаби заклещената скоба и антената се разгърна. Всичко това доказва колко много недостатъци притежават космическите кораби тип “оригами” и защо е нужно “Старшип” да успее. Ако проектът на Илон Мъск изпълни потенциала си, вече ще стане възможно космическите апарати да се изстрелват цели, а не в сгънат вид, или под формата на евтини модулни конструкции, които се сглабят. Учените прекалено дълго трепереха не само покрай “Джус”, но и покрай “Джеймс Уеб”, докато се стигне до успешно разгръщане на всички прибори. Корабите “оригами” трябва да останат в историята завинаги. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/juice-deploys-rime-antenna/

Руски космонавти излязоха в открития космос, за да монтират радиатор на модула Наука На кадъра: руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин работят от външната страна на МКС. Photo credit : NASA/Sultan Al Neyadi 12 май 2023 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Днес в 18:47 ч. руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха в открития космос, за да монтират радиатор на новия руски модул “Наука” към МКС. Прокопиев носи скафандър “Орлан” с червени ленти, а Петелин – със сини ленти. Това е шестата “космическа разходка” за кариерата на Прокопиев, и четвъртата за Петелин. Очаква се тя да продължи около шест часа и половина. Наблюдавайте извънбордовата дейност на живо на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/russian-spacewalk-2/

Марсоходът Пърсъвиърънс откри следи от древна бързотечаща река на Червената планета Марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” засне тази фотография на хълма, кръстен с името Пайнстенд. Учените смятат, че високите седиментни слоеве в този регион са се формирали под влиянието на дълбока, бързотечаща река. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS 12 май 2023 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че в далечното си минало Марс е бил топла планета с водни басейни. Затова марсоходът “Пърсъвиърънс” на НАСА бе пратен на дъното на кратера Йезеро, който представлява отдавна пресъхнало езеро, а в него се е вливала река, като останките на делтата ѝ биват изучавани понастоящем. Но каква е била тази река? Дълбока или плитка? Бавно или бързотечаща? По-старият марсоход “Кюриосити”, който работи в близост до планината Шарп, се е натъквал на останки от плитки потоци. Но новият “Пърсъвиърънс” откри нещо съвсем различно – реката, вливала се в Йезеро, е била дълбока, с мощни и бързи течения. “Пърсъвиърънс” сега изследва върха на ветрилообразни седиментни наноси, високи 250 метра. На снимките от марсохода се вижда, че сред тези наноси има груби зърна и обли камъни. “Тези характеристики са показател за високоенергийна река, която завлича и пренася множество отломки”, смята Ливи Айвс от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. “Колкото по-мощен е водният поток, толкова по-лесно се пренасят големи парчета материали”. Айвс е изучавала в детайли много реки на Земята. “Наслада е да наблюдавам скали на друга планета и да виждам процеси, които са ми тъй познати”. И все пак има някои различия. Седиментните наноси на една от областите с име Скринкъл Хейвън са рязко прерязани вследствие на влиянието на силните ветрове, които са играели ролята на скалпел. “Ние наблюдаваме подобни наноси и на Земята, но те не са така добре изложени както тук на Марс. Земята е покрита от растителност, която прикрива слоевете”, съобщава Майкъл Ламб от Калифорнийския технологичен институт (Калтек), също специалист по реки. Учените обръщат внимание и на изолиран хълм на име Пайнстенд, при който наносите са извити в посока към небето. “Този тип наноси са нетипични за реките на Земята”, смята Айвс. “Но в същото време най-лесният начин, по който са могли да бъдат оформени, е именно посредством река”. Изследователският екип разглежда някои алтернативни теории, които биха могли да обяснят какво се вижда в пресъхналата делта. Натрупаните данни ще помогнат да разберем по-добре онези времена, когато Марс е бил подходящ за развитието на живот. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/12/perseverance-fastmoving-river/

Научен пробив: Джеймс Уеб изучи за пръв път атмосферата на извънслънчева планета от типа мини-Нептун! Планетата GJ 1214b през погледа на художник. Image credit : NASA/JPL-Caltech/R. Hurt (IPAC) 11 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” с пореден важен пробив за науката – той за пръв път успя да изучи и характеризира, макар и отчасти, атмосферата на извънслънчева планета от типа мини-Нептун. Това е най-често срещаният тип планета в нашата Вселена. Планетата е обозначена като GJ 1214b и се намира сравнително близо до нас – на разстояние 40 светлинни години. Една година на нея трае само 1.6 земни дни – за толкова време планетата прави пълна обиколка около звездата си. Температурите на GJ 1214b са прекалено високи, за да може да бъде обитаема, но въпреки това учените установяват, че химичният състав на планетата включва по-тежки съединения от водород и хелий, вероятно водни молекули. Защо научното постижение е важно? В нашата Слънчева система има два типа планети – скалисти от т.нар. земен тип (Меркурий, Венера, Земя, Марс) и гиганти (газови – Юпитер и Сатурн, и ледени – Уран и Нептун). Но когато наземните и космическите инструменти станаха достатъчно мощни, че да можем да изучаваме планетите около други звезди (т.нар. екзопланети или извънслънчеви планети), стана ясно, че най-често срещаните планети в Млечния път са с размер по-голям от най-голямата скалиста планета в Слънчевата система (т.е. Земята), но по-малки от най-малкия гигант (т.е. Нептун). Поради това тези екзопланети биват класифицирани в научната литература под названията “супер-Земи” или “мини-Нептуни”. И тъй като в нашата Слънчева система нямаме такъв тип планети, съвсем доскоро не знаехме нищичко за тях. Така бе до появата на космическия телескоп “Джеймс Уеб”, който е първият инструмент, способен да характеризира подробно атмосферите на извънслънчевите планети. Затова нека се върнем на планетата GJ 1214b и да видим какво учените успяха да научат за нея благодарение на “Джеймс Уеб”. Посредством прибора MIRI, наблюдаващ в средната инфрачервена област, изследователите изготвиха т.нар. топлинна карта на планетата, докато обикаля около звездата си. В рамките на една цялостна обиколка GJ 1214b показа както дневната, така и нощната (неосветена от слънцето си) страна. “Възможността да наблюдаваме една цялостна орбита беше критично важно, за да научим как температурата на планетата се преразпределя от дневната към нощната ѝ страна”, съобщава Елиза Кемптън, водещ автор на научната публикация, приета за печат на страниците на сп. Нейчър. “Има голям контраст между деня и нощта. Нощната страна на планетата е по-студена от дневната”. Измерените температури на GJ 1214b падат до 165oC през нощта и достигат до 279oC през деня. Такива сериозни амплитуди са възможни само ако атмосферата на планетата е съставена от по-тежки молекули – не от лекия водород, а вероятно от метан и вода (с инструмента MIRI спектрите на двете съединения изглеждат сходни и е трудно да се каже кое точно наблюдаваме). “Това не е първична атмосфера”, категорична е Кемптън. “Съставът не отразява този на звездата, около която се е формирала. Или планетата е загубила водорода си, ако изобщо е започнала своето съществуване като богат на водород свят, или се е формирала от по-тежки елементи, т.е. леден, богат на вода материал”. Макар че данните от “Джеймс Уеб” показват, че GJ 1214b съдържа вода, метан или смесица от двете вещества, за установяване на точния състав ще са нужни допълнителни наблюдения. Напълно е възможно планетата да е “воден свят” – т.е. водата да заема основната част от нейния състав. Изследователите също така направиха още едно неочаквано откритие за GJ 1214b – оказва се, че тя отразява голяма част от попадналата върху нея светлина, поради което планетата е малко по-хладна, отколкото се предполагаше. Сега учените ще трябва да потърсят дали в атмосферата ѝ има аерозоли, които образуват мъгла, и вероятно дори плътна облачна покривка. Тези открития може да не са много – но все пак са първите, касаещи никога досега неизучавания клас планети “мини-Нептуни”. Това е само началото – вече знаем мъничко нещо, а не съвсем нищо. Но това “нещо” повдига още въпроси, които тепърва чакат своя отговор. Източници: университет на Мичиган, НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/11/james-webb-minineptune/

УСПЕХ: Товарният кораб Тянжоу-6 се скачи с китайската космическа станция! На кадъра: сближаването на кораба “Тянжоу-6” със станция “Тянгон”. Photo credit : CCTV 11 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Около шест часа след изстрелването на товарния кораб на Китай “Тянжоу-6”, той извърши успешно скачване с основния модул “Тянхъ” на космическата станция “Тянгон”. Напомням на читателите, че “Тянжоу-6” извози провизии за астронавтите на станцията, като описание на характеристиките на кораба и доставения товар (съобразно публикуваната официална информация) има на страниците на КОСМОС БГ във вчерашната статия. Счита се, че провизиите ще могат да поддържат тричленен екипаж на борда на “Тянгон” в продължение на 280 дни. Видеозапис от скачването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/11/tianzhou-6-docks-tiangong/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 51 спътника Старлинк по време на 31-вия полет за 2023 година Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 10 май 2023 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс проведе успешно 31-вия си полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя в 23:09 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, а на борда ѝ имаше 51 спътника от интернет групировката “Старлинк”. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1075”, като това е сред по-младите първи степени на СпейсЕкс. Преди днешното изстрелване “B1075” бе летяла само два предходни пъти, извеждайки партида “Старлинк” и мисията “Tranche 0 Flight 1”. Сега отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута степента кацна благополучно върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 31-ви за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 28 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Месец май се очертава да е особено натоварен, като предстои изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън” на втората частна експедиция, организирана от фирмата Аксиом, на спътници “Арабсат 7Б” и “Иридиум-9”, на партида интернет спътници “УанУеб” и на още няколко партиди “Старлинк”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/spacex-launch-success-2/

УСПЕХ: Китайският товарен кораб Тянжоу-6 пое към космическа станция Тянгон! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 10 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 16:22 ч. българско време от космодрума Уенчан в Китай бе проведено изстрелване на ракета “Лонг Марч 7” с шестия товарен кораб от серията “Тянжоу” към китайската космическа станция “Тянгон”. Полетът бе излъчван в реално време по китайските телевизионни канали. “Тянжоу-6” извозва провизии за следващите експедиции на “Тянгон”, които ще бъдат изстреляни с пилотираните космически кораби “Шенчжоу 16” и “Шенчжоу 17” съответно през юни и ноември тази година. Товарният кораб е по-усъвършенствана версия в сравнение с тези, които летяха допреди, като капацитетът му е увеличен с 500 килограма (старият “Тянжоу-1”, например, можеше да превозва общо 6 500 килограма товари). Това означава, че сега Китай може да изстрелва ориентировъчно само три товарни мисии за две години, вместо една на всеки шест месеца. Във връзка с увеличаването на капацитета на товарния кораб, китайските медии съобщиха, че на борда на “Тянжоу-6” пътуват 70 килограма свежи плодове – два пъти повече, отколкото бяха изпратени в космоса с “Тянжоу-5”. “Тянжоу-6” също така превозва гориво, дрехи и научни експерименти. До последно ние не знаехме почти нищо за последните, но днес стана ясно, че общият брой научни опити, които трябва да бъдат проведени, възлиза на 29. От тях се открояват два, които включват изследване на влиянието на космическите условия върху човешки стволови клетки. Останалите опити са от областите на биологията, механиката на флуидите, материалознанието, както и горенето в условия на безтегловност. На борда на станция “Тянгон” продължават да живеят астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те бяха изстреляни на 30 ноември 2022 година с кораба “Шенчжоу 15” и досега изпълниха редица задачи по поддръжката и ремонта на орбиталната станция. Фей, Ден и Чжан ще се върнат на Земята през юни, но само след като първо посрещнат астронавтите от експедиция “Шенчжоу 16”. Членовете на екипажа на “Шенчжоу 16” все още не са известни – китайците оповестяват имената на астронавтите си броени часове или дни преди изстрелването, за разлика от практиката на НАСА и Роскосмос, където екипажите са ясни месеци, даже години предварително. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/tianzhou-6-launches-tiangong/

Испански стартъп се готви за изстрелването на първата европейска възвръщаема ракета тази седмица Ракетата “Миура 1”. Photo credit : PLD Space 10 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Съвсем скоро в Европа може да се появи първата възвръщаема космическа ракета, макар и съвсем скромна – суборбитална, с възможност да извежда до 200 килограма товари на 100-километрова височина. Съгласно NOTAM съобщенията ракетата “Миура 1” на PLD Space може да бъде изстреляна още на 12-ти и 13-ти май. PLD Space води началото си от 2011 година, когато двамата инженери Раул Торес и Раул Верду решават да преследват космическите си мечти. Тогава те са само на 22 и 23 години, с 3 000 евро в джобовете си, дадени от родителите им. Днес във фирмата работят 120 служители на средна възраст 35 години. Ако дебютното изстрелване на “Миура 1” е успешно, това ще е светъл лъч за космическото предприемачество в Европа. Уви, както писах преди няколко дни, възвръщаеми космически ракети в среден и тежък клас (т.е. от класа на ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”) не се очаква да се появят още близо десетилетие, като фокусът на старото предприятие Арианаспейс е върху завършването на невъзвръщаемата “Ариана 6”. Тя ще бъде експлоатирана поне 10 години, преди да бъде заменена от среднотоварна/тежкотоварна възвръщаема ракета. Но “Миура 1”, макар и суборбитална, макар и лекотоварна, все пак ще е възвръщаема и по-добре да има нещо вместо нищо. По-нататък PLD Space ще разработи и орбиталната ракета “Миура 5”, която пак ще е лекотоварна, със способност да извежда 900 килограма товари в ниска околоземна орбита, но първата ѝ степен ще се рециклира след кацане посредством система от парашути и ракетни двигатели. Очаква се една ракета “Миура 5” да може да лети до три пъти. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/10/pld-space-this-week/

Космическият телескоп Джеймс Уеб направи изненадващо откритие за астероидния пояс около звездата Фомалхаут Снимка на астероидния пояс около звездата Фомалхаут, заснета от телескопа “Джеймс Уеб”. За пръв път учените откриват, че поясът има два вътрешни слоя. Image credit: NASA, ESA, CSA, A. Pagan (STScI), A. Gáspár (University of Arizona) 9 май 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” продължава да изненадва учените с вълнуващите си открития! Когато телескопът бе насочен към звездата Фомалхаут, за да изучи първия известен на човечеството астероиден пояс отвъд нашата Слънчева система, снимките показаха, че този пояс има по-сложна структура от това, което бе очаквано. Фомалхаут е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба. Звездата е млада, само на около 100-400 милиона години (за сравнение нашето Слънце е на 4.5 милиарда години). Астрономите още през 1983 г. успяха да открият, че около Фомалхаут има прахова формация. Но макар че тя бе наблюдавана и заснемана посредством множество наземни и космически телескопи, едва благодарение на “Джеймс Уеб” стана ясно, че този своеобразен астероиден пояс има два вътрешни слоя, които до този момент оставаха неоткрити. Праховите слоеве около младата звезда вероятно представляват отломки от сблъсъците между тела като астероиди и комети. Тези т.нар. “дискове от отломки” са различни от протопланетарните дискове, от които се раждат планетите. Напротив, това са вторични дискове, които се образуват след като вече в звездната система има планети. Структура на праховите дискове около Фомалхаут Слоевете на Фомалхаутовия астероиден пояс може би са скулптурирани от планети, които до този момент все още остават неоткрити. Така по подобен начин в нашата Слънчева система т.нар. пояс на Кайпер е изваян от Нептун, а главният астероиден пояс – от Юпитер. “Определено не очаквахме да забележим по-комплексна структура в рамките на втория междинен пояс и след това в широкия пояс”, съобщава Шойлер Волф от екипа на “Джеймс Уеб”. “Тази структура е особено вълнуваща, защото всеки път, когато астроном види подобни празнини и пръстени, си казва – вероятно там има вградена планета, която оформя пръстените!” Учените се надяват да изучат повече астероидни пояси от типа на Фомалхаутовия. Наблюденията на праховите дискове могат да ни помогнат да разберем какви са структурите на планетарните системи, различни от нашата Слънчева система. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/05/09/james-webb-fomalhaut/

За пръв пръв в историята Русия провежда по-малко от 10% от световните космически полети 8 май 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Никога не се е случвало досега – но вече Русия толкова рядко провежда космически полети, че нейният дял в световен мащаб пада под 10%. Новината бе съобщена от Иля Харламов, руски космически блогър и автор на телеграм канала “Юра, прости”. “Русия изостава от Китай три пъти, а от САЩ – шест пъти”, категоричен е Харламов. В своя публикация в Туитър експертът също така пояснява, че от началото на войната в Украйна комерсиалните полети са общо нула. Харламов е публикувал подробни графики (вж. горе), на която се вижда разбивка на световните космически полети според държавата и ракетите. През 2023 г. САЩ са на първо място с 33 космически полета, на второ място са Китай със 17. Русаците са на трето място с шест изстрелвания. След Русия са Нова Зеландия с 3 полета, Индия с 3 полета, Европа с 1 полет и Израел с 1. Важно уточнение също така е, че новозеландските полети реално са американски – от новозеландския космодрум биват изстреляни носителите на калифорнийската фирма Рокет Лаб. Най-често летящата ракета в световен мащаб е ракетата на СпейсЕкс “Фалкън 9” с 29 мисии, на второ място е китайската ракета “Лонг Марч” с 11 мисии, на трето – руската “Союз” с 7 мисии, на четвърто – американската (новозеландската) “Електрон” с 3 мисии и на пето – руската “Протон” с 2 мисии. Всички останали космически ракети, летяли тази година – вкл. “Старшип”, имат по един полет. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/08/roscosmos-10-percent/

УСПЕХ: Американска ракета Електрон изпрати в космоса мисия на НАСА за изучаване на тропическите бури! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 8 май 2023 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 04:00 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия бе проведено изстрелване на частната американска ракета “Електрон”, произведена от фирмата Рокет Лаб. В космоса бяха позиционирани два спътника за изучаване на тропическите бури. Успехът е добре дошъл, след като миналата година първите два спътника от групировката на име TROPICS (съкр. от Time-Resolved Observations of Precipitation structure and storm Intensity with a Constellation of Smallsats) бяха загубени заради авария на ракета на фирмата Астра “Рокет 3.3”. След неуспеха НАСА премести останалите спътници на друга ракета, в случая “Електрон” на Рокет Лаб. Спътниците са построени по стандарта 3D CubeSat, т.е. всеки един от тях е съставен от три стандартизирани кубични единици. След около две седмици друга ракета “Електрон” ще позиционира в орбита още два спътника. Системата от общо четири спътника ще изучава механизмите за образуване на тропическите бури посредством микровълнов радиометър. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/08/rocket-lab-electron-tropics/

Днес отбелязваме две години от първото успешно кацане на Старшип! На снимката: прототипът “Старшип SN15”, който преди две години на днешния ден извърши първото успешно кацане. Photo credit : SpaceX 6 май 2023 г. 11:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди две години прототипът “Старшип SN15” бе изстрелян и след петминутен полет извърши успешно кацане. Това бе първото завръщане на “Старшип” след четири предходни експлозии и така бе доказана смислеността на итеративния метод на разработка – с всяка поредна мисия, дори и да не е (изцяло) успешна, се въвеждат подобрения, които накрая водят до пълен успех. Повечето хора, като чуят за дебютния полет на “Старшип”, си мислят за иконичното изстрелване на 20-ти април тази година. И наистина това бе първият интегриран летателен полет на “Старшип” заедно с неговата първа степен “Супер Хеви”. Но през 2021 г., преди “Супер Хеви” да бъде разработена, СпейсЕкс изстрелваше единствено горните степени – т.е. самия “Старшип”. Тогава също дебютните полети бяха само частично успешни. Първо, на 9 декември 2020 г., бе изстрелян прототипът “SN8”. Самото изстрелване бе успешно и достигнатата височина беше 12.5 километра, но при кацането прототипът експлодира. Вторият полет на 2-ри февруари 2021 г. също завърши с експлозия при кацането. На 3-ти март 2021 г. “Старшип SN10” излетя и за пръв път кацна успешно, но осем минути по-късно прототипът неочаквано бе погълнат от пламъци. На 30-ти март “Старшип SN11” експлодира докато още бе във въздуха. И накрая дойде триумфът – на 6-ти май, когато “Старшип SN15” успешно излетя, достигна 10-километрова височина, след което бе постигнато благополучно кацане без последваща експлозия. С тази успешна мисия приключи и първият етап от летателните изпитания на програмата, като през следващите месеци СпейсЕкс се фокусира върху разработката на “Супер Хеви” с цел орбитални полети. Както вече знаем, тези орбитални полети започнаха на 20-ти април. Макар че дебютното изстрелване на “Старшип” със “Супер Хеви” бе само частично успешно, а достигнатата височина бе около 40 километра (т.е. по-малко от половината път към космоса), няма никакво съмнение, че това полага основите за цялостен успех на програмата. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/06/starship-two-years-since-landing/

Възвръщаеми космически ракети в Европа? Не ги чакайте поне още 10 години! На илюстрацията: европейската ракета “Ариана 6” – все още не е готова, а е морално остаряла още преди да полети. Image credit : Arianespace 5 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Депресираща новина за европейската космонавтика оповести журналът European Spaceflight – възвръщаеми космически ракети в среден и тежък клас (т.е. от типа на “Фалкън 9”, а не на свръхтежкия “Старшип”) в Европа няма да се появят още десетилетие. Минимум. Фокусът е върху въвеждането в експлоатация на новата “Ариана 6”, която е невъзвръщаема, а тя трябва да се експлоатира поне 10 години, преди да бъде заменена (от възвръщаема ракета). Съгласно Стефан Израел, изпълнителен директор на Арианаспейс, когато е било взето решението за създаването на “Ариана 6”, възвръщаемите космически технологии още не са били създадени. “Направихме го с наличните технологии, които да ни позволят бързо да конструираме нова ракета”, твърди Израел. Проблемът е, че “Ариана 6” изобщо не бе създадена бързо. Тя трябваше да бъде въведена в експлоатация още през 2020 година, но сега се очертава да дебютира не по-рано от края тази година – т.е. реалистично дебютът ще е през 2024 година. Междувременно старата ракета “Ариана 5” ще бъде пенсионирана през това лято. Разработката на “Ариана 6” се превръща в геополитическа катастрофа – европейската космонавтика е на път да остане без никакви ракети в средния и тежкия клас и така европейските спътници и научни мисии ще са принудени да летят с ракетите на Илон Мъск “Фалкън 9”. Журналистът Ендрю Барсънсън от European Spaceflight също така казва, че твърдението на Израел, че възвръщаемите космически технологии не са били налични при взимането на решение за “Ариана 6”, не е вярно. Конструктивното решение за “Ариана 6” бе взето през юни 2014 година и бе прието от ЕКА през декември 2014 година. Но към това време СпейсЕкс вече беше много напред в усилията си да направи ракетата “Фалкън 9” възвръщаема. Първото управляемо приводняване вече бе завършило с успех през април 2014 година, макар че първото управляемо приземяване последва година и половина по-късно. Така че възвръщаемите космически технологии вече съществуваха, когато бе взето решението за създаването на “Ариана 6”. Отделен е въпросът дали, ако те трябваше да бъдат приложени, нямаше да има допълнителни отлагания. Като резултат европейската космическа индустрия е инвестирала 10 милиарда евро в невъзвръщаема космическа ракета, която вероятно ще бъде заменена след около едно десетилетие. Тогава най-рано трябва да очакваме европейски аналог на “Фалкън 9”. Изключвайки Арианаспейс, в Европа има няколко други предприятия, които създават възвръщаеми космически ракети – най-напред са Skyrora, PLD Space и Isar Aerospace. Но всички тези ракети ще са лекотоварни и ще могат да извеждат микроспътници. Те ще са по-скоро аналог на малките американски ракети “Електрон”, създадени от фирмата Рокет Лаб. https://cosmos.1.bg/space/2023/05/05/reusable-rockets-europe/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 30-тия си полет за 2023 г., изведе 56 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 май 2023 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Днес в 10:31 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя успешно ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с 56 спътника “Старлинк”. Това бе 30-тият полет за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1069”, като това бе седмото изстрелване за нея. Преди степента се е използвала, за да бъдат изпратени в космоса товарен кораб “Карго Драгън”, спътник “Хотбърд-13Ф”, партида “УанУеб”, мисия “SES-18&19” и две партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и след като си свърши работа “B1069” осъществи меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” в Атлантическия океан. Досега СпейсЕкс са изпратили в космоса общо 4 340 спътника “Старлинк”, от които над 4 000 са работещи. Новоизстреляната партида спътници ще престоят в първична орбита с параметри 298 на 340 и само след като преминат през всички изпитания ще бъдат позиционирани в работната 530-километрова кръгова орбита. Това се прави с цел избягването на натрупването на космически боклук във високи орбити, като се гарантира, че там ще има единствено работещи и маневрени спътници. Равносметката е следната: днешният полет бе общо 30-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 27 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Средно СпейсЕкс изстрелва по една ракета веднъж на всеки 4.2 дни. Целта е тази година да бъдат проведени до 100 мисии. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/04/spacex-30th-flight-year/

УСПЕХ: Руските космонавти най-сетне монтираха научния шлюз към модула Наука! На снимката: космонавтът Сергей Прокопиев бе заснет от камерата на космонавта Дмитрий Петелин по време на вчерашната “космическа разходка”. Photo credit : NASA TV 4 май 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне – след 13 годишно чакане руският сегмент на МКС се сдоби с научен шлюз! Такъв тип шлюзове отдавна има на американския и на японския сегмент. Космонавтите Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин излязоха тази нощ в открития космос и в рамките на 7 часа и 11 минути монтираха шлюза към модула “Наука”. Важно е да се направи уточнение, че научните шлюзове са различни от шлюзовете за излизане на астронавти и космонавти за открития космос. Първо, те са по-малки и второ, те са оборудвани със специални установки за провеждане на научни експерименти, както и за освобождаване на малки изкуствени спътници от борда на МКС. Досега на станцията такъв шлюз има на американския модул “Транкуилити”, както и на японския модул “Кибо”. Руският шлюз бе доставен в космоса още през май 2010 година с американската совалка “Атлантис” заедно с малкия модул “Рассвет”. Там той стоеше прикачен странично, докато Русия успееше да завърши големия изследователски модул “Наука” и да го изстреля. Но полетът на “Наука” бе отлаган многократно след 2007 година и изстрелването му бе осъществено чак през лятото на 2021 година. След много мъки и откази на горивната система, “Наука” едва бе спасен и прикачен към МКС – даже след прикачването му изправи на нокти международните партньори, тъй като включи двигателите си спонтанно и преобърна станцията. След прикачването на “Наука” последваха още година и няколко месеца чакане и планиране. В края на миналата година “космическите разходки” по преместването на шлюза тамън щяха да започнат, когато руският космически кораб “Союз МС-22” се повреди в орбита и Роскосмос трябваше да се фокусира върху разрешаването на форсмажорната обстановка. След като беше изстрелян нов кораб “Союз МС-23” в безпилотен режим, работата по руския сегмент можеше най-после да потръгне! И така, шлюзът е вече монтиран към “Наука” след 13-годишно чакане! На 12-ти май Прокопиев и Петелин пак ще излязат в открития космос, за да монтират и нов радиатор към “Наука” и да свържат механичните, хидравличните и електрическите връзки. За повече информация: NASA Blogs https://cosmos.1.bg/space/2023/05/04/russian-cosmonauts-install-airlock/

СпейсЕкс публикува страхотно видео от връщането на обтекателите на Фалкън Хеви! Кадър от завръщането на обтекателя на “Фалкън Хеви”. Photo credit : SpaceX 3 май 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 1-ви май СпейсЕкс изстреля успешно свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” и макар че този път не бе направен опит за връщането на степените поради необходимостта от извеждането на тежкия 6-тонен спътник “Виасат-3” директно в геостационарна орбита, компанията на Илон Мъск успя да върне половините от обтекателя. Нещо повече – СпейсЕкс публикува страхотно видео от бордовите им камери! Полетът на “Фалкън Хеви” този месец беше белязан от някои новости и рекорди. За пръв път тази ракета летя с рециклиран обтекател. За пръв път също така бе направен опит за връщането обратно на двете половини при рекордна скорост 15 пъти по-голяма от тази на звука! След навлизането им от космоса в атмосферата на видеото от камерите започна се визуализира “опашка” от гореща плазма заради силите на триене и съпротивление. След като забавиха скоростта си достатъчно, половините от обтекателя си разгърнаха парашутите и се приводниха меко в Атлантическия океан. Видеозапис: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/03/spacex-fairing-reentry-video/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля свръхтежката ракета Фалкън Хеви и въведе три спътника директно в геостационарна орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 1 май 2023 г. 09:10 ч. Светослав Александров. След продължителни отлагания СпейсЕкс изстреля за шести път свръхтежката си ракета “Фалкън Хеви”, третата най-мощна ракета в света след “Старшип” и “Спейс Лонч Систъм”, жънейки важен комерсиален успех. Директно в геостационарна орбита бяха вмъкнати три спътника и няма съмнение, че този благополучен полет ще гарантира още договори за СпейсЕкс за осъществяването на подобни мисии! Допреди половин година “Фалкън Хеви” бе Царицата на ракетите, най-мощната действаща ракета в света изобщо. Но това вече не е така. Първо през ноември НАСА успешно изпрати към Луната мисията “Артемис 1” със “Спейс Лонч Систъм”, а след това на 20 април СпейсЕкс започна изпитателните полети на “Старшип”. Макар че дебютът на “Старшип” бе само частично успешен и орбита не бе достигната, по отношение на тягата ракетата разби всички рекорди и се превърна в най-мощния носител, летял някога в историята на човечеството. Но “Фалкън Хеви” притежава огромно предимство пред “Старшип” и “Спейс Лонч Систъм”. Ако “Старшип” тепърва навлиза в експлоатация и ще минат месеци, вероятно години, докато стане надеждна и докато “Спейс Лонч Систъм” изисква продължителни подготовки, точещи се с години, то “Фалкън Хеви” може да бъде подготвена за изстрелване в рамките на броени седмици. Няма друга свръхтежка ракета, която при нужда да е налична незабавно. И очевидно това е причината, поради която тя се търси на пазара за полети на тежки спътници до високи орбити, както и на лунни и междупланетни мисии. Но да се върнем на днешното изстрелване. То първоначално трябваше да бъде осъществено на 18-ти април. За съжаление след провеждането на статичното огнево изпитание бе установено, че се налага подмяна на повредени двигатели. Ремонтът бе свършен за дни (ако подобно нещо се бе случило със “Спейс Лонч Систъм”, отлагането щеше да е с месеци) и стартът бе насрочен за 27-ми април. Заради лошо време имахме допълнителни двудневни отлагания. В късната нощ на 29-ти април “Фалкън Хеви” изглеждаше готова да лети, но на 58-мата секунда преди полета обратното броене бе неочаквано преустановено. В неделя се разразиха бури, а в нощта на понеделник изглеждаше, че ветровете все още са твърди силни, че да позволят изстрелване. Но към края на едночасовия стартов прозорец времето неочаквано се оправи и “Фалкън Хеви” излетя в 03:26 ч. българско време. През изминалите години ракетата стана популярна заради метода на връщане на страничните ускорители, които след полет кацаха едновременно на площадката един до друг също като в научно-фантастичните произведения. Сега това нямаше как да стане – ракетата “Фалкън Хеви” летя за пръв път в историята си изцяло в невъзвръщаем режим, защото цялата ѝ енергия бе нужна за позиционирането на тежащия шест тона спътник на Боинг “Виасат-3” директно в геостационарна орбита. Това е първият от общо три спътника “Виасат”, които трябва да предоставят непрекъсната връзка с 99% от населението на Земята. На борда на “Фалкън Хеви” имаше още два малки комуникационни спътника – комерсиалният сателит на американската фирма Астранис “Арктурус” и “Джи Спейс 1” на датската компания Гравити спейс. Космическата ракета “Фалкън Хеви” ще лети още три пъти през тази година. Имаме военна мисия на 23-ти юни, след това през август трябва да полети спътникът “Екостар 24”, а на 5-ти октомври трябва да бъде изстреляна мощната астероидна мисия на НАСА “Психея”. Днешният полет бе 29-ти за СпейсЕкс през 2023 година, като досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла 26 ракети “Фалкън 9”, две свръхтежки ракети “Фалкън Хеви” и една свръхтежка ракета “Старшип”. Видео от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/05/01/spacex-falcon-heavy-launch-success/

Китай публикува огромен набор снимки и открития от марсохода Чжурон! Фотография на повърхността на Марс, заснета от китайския марсоход “Чжурон”. Photo credit : CNSA 30 април 2023 г. 14:50 ч. Светослав Александров. Китайската космическа агенция (CNSA) публикува над 800 снимки на Марс, фотографирани от марсохода “Чжурон” след неговото кацане през май 2021 година. Също така научни данни, получени от мисията, свидетелстват, че Червената планета е притежавала течна вода само допреди 400 000 години, което е сравнително наскоро за геоложките времеви мащаби. Компилация от снимки, фотографирани от “Чжурон”. След като “Чжурон” се спуска в региона на равнината Утопия, той се натъква на четири дюни и започва да изучава химичния им състав. Оказва се, че всички те са покрити с тънка фрактурирана кора, резултат от топенето на малки джобове наскоро текла вода – т.е. преди максимум 1.4 милиона, минимум 400 000 години. Данните са публикувани в научна статия на сп. Сайънс. Учените от дълго време смятат, че в далечното си минало, т.е. преди около 3 милиарда години, Марс е бил топла планета, покрита с водни басейни. След това обаче настъпили драматични промени, които са довели до замръзването на водата и по-голямата част от нея сега е локализирана край полюсите, докато по-екваториалните региони представляват сухи пустини. Фотографии, заснети от мултиспектралната камера на Чжурон. Но сведенията, получени от “Чжурон”, както и от орбиталния компонент на марсианската мисия – “Тянвън-1”, разкриват и още нещо – само преди няколко милиона години част от водата на полюсите се е придвижила обратно в посока към екватора, разполагайки се сред дюните на равнината Утопия. Китайските изследователи предполагат, че събитието е било предизвикано от промяната в наклона на оста на въртене на Марс – всъщност наклонът на планетата се мени циклично, веднъж на всеки 124 000 години. Това представлява механизъм, съобразно който периодично в марсианската атмосфера се освобождават водни пари, като при по-ниските ширини вали сняг. Но данните от “Чжурон” показват, че снегът в Утопия не се е задържал дълго. Напротив, той се е изпарил бързо и на негово място е останала твърда кора, която бе изучена добре от марсохода. Няма никакъв спор, че китайската космическа мисия е допринесла много за напредъка на марсианските научни изследвания. Сега остава да се надяваме, че не всичко е приключило за “Чжурон” – миналата година марсоходът влезе в състояние на хибернация с настъпването на марсианската зима. Ако всичко на борда му е наред и критичните системи функционират, той може да се събуди до месец юли и да продължи своята работа на Червената планета, но дали ще се случи зависи от количеството прах по слънчевите му батерии. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/30/zhurong-photos-discovery/

Китайският товарен кораб Тянжоу-6 ще излети към станция Тянгон през май На снимката: компонентите на ракетата-носител “Лонг Марч 7” пристигат на космодрума Уенчан за предстоящото изстрелване на кораба “Тянжоу-6”. Photo credit : CALT 30 април 2023 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Продължаваме да следим с интерес развитието около космическата станция на Китай “Тянгон”. Следващият полет ще е на товарен кораб “Тянжоу-6” през първата половина на май. Както корабът, така и ракетата-носител “Лонг Марч 7” бяха доставени този месец на космодрума Уенчан. “Тянжоу-6” ще извози провизии за следващите експедиции на “Тянгон”, които ще бъдат изстреляни с пилотираните космически кораби “Шенчжоу 16” и “Шенчжоу 17” съответно през юни и ноември тази година. Товарният кораб е по-усъвършенствана версия в сравнение с тези, които летяха допреди, като капацитетът му е увеличен с 500 килограма (старият “Тянжоу-1”, например, можеше да превозва общо 6 500 килограма товари). Това означава, че сега Китай може да изстрелва ориентировъчно само три товарни мисии за две години, вместо една на всеки шест месеца. Междувременно на “Тянгон” продължават да живеят астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те бяха изстреляни на 30 ноември 2022 година с кораба “Шенчжоу 15” и досега изпълниха редица задачи по поддръжката и ремонта на орбиталната станция. Фей, Ден и Чжан ще се върнат на Земята през юни, но само след като първо посрещнат астронавтите от експедиция “Шенчжоу 16”. Членовете на екипажа на “Шенчжоу 16” все още не са известни – китайците оповестяват имената на астронавтите си броени часове или дни преди изстрелването, за разлика от практиката на НАСА и Роскосмос, където екипажите са ясни месеци, даже години предварително. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/30/tianzhou-to-be-launched-first-half-may/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита люксембургски комуникационни спътници! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 април 2023 г. 11:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс успя да надлъже прогнозата за времето, която даваше само 20% шанс за подходящи метеорологични условия, и тази нощ в 1:16 ч. от космическия център Кейп Канаверал изстреля успешно ракета “Фалкън 9” с комуникационните спътници “O3b mPOWER” №3 и 4 от групировката на люксембургския спътниковия оператор SES. Спътниците №1 и №2 вече бяха изстреляни успешно през декември. Групировката O3b mPOWER е позиционирана в средна околоземна орбита и трябва да осигурява интернет услуги до редица държавни и частни клиенти. Днес можеше да има и второ изстрелване – на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” със спътника “Viasat-3”, но в последните секунди полетът бе отложен. Сега стартът е насрочен за нощта на неделя срещу понеделник. Така че днес си останахме само с една мисия, а за нуждите на нейното реализиране бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1078”. Това е сред новите ракетни степени на СпейсЕкс – допреди днешния старт тя имаше само едно изстрелване зад гърба си, на пилотиран космически кораб “Крю Драгън” през март. Днес “B1078” отново си свърши работата безпроблемно и на осмата минута от началото на полета степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”: Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/29/falcon-9-luxembourg-satellites/

Новоизстреляната юпитерианска мисия Джус още не може да разгърне радарната си антена Антената на радарния прибор RIME в сгънато положение, заснета скоро след изстрелването. Photo credit : ESA 28 април 2023 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Ако се чудите защо разработката на “Старшип” е най-великото начинание на съвремието и защо космическите мисии тип “Оригами” трябва да бъдат пратени в историята завинаги, ето пример – две седмици след изстрелването си юпитерианската мисия “Джус” не може да разгърне радарната си антена. Проблемът не е фатално сериозен в смисъл, че не касае критично важен компонент на “Джус”, който може да сложи край на цялата мисия. Но радарът RIME е един от най-ценните научни инструемнти на борда, именно с негова помощ се очаква да се получи детайлна информация за състава на океаните на луните на Юпитер. В интерес на истината инженерите отчитат сериозен напредък по разгръщането на антената. Вероятно има заклинила закопчалка. С всеки ден ръководството на мисията успява все повече и повече да я раздвижи и вероятно съвсем скоро радарът напълно ще бъде освободен. Все пак това е класически пример защо ние имаме нужда от “Старшип”. Ако успее, проектът на Илон Мъск ще премахне най-важния лимит в космонавтиката – а именно ограниченията за маса и обем, които до този момент са съпътствали всички междупланетни начинания. Практически всяка една мисия на НАСА или ЕКА до другите планети представляват триумф на миниатюризацията – разработчиците се опитват да направят компонентите възможно най-леки и най-компактни, за да могат да се впишат в ограничените капацитети на съвременните ракети. Но това не е бъдещето на космонавтиката. Проекти като юпитерианската мисия “Джус” и телескопа “Джеймс Уеб”, колкото и да са велики сами по себе си, не трябва да бъдат изпълнявани по този начин. Един космически кораб не трябва да е от типа “Оригами” – да се сгъва максимално компактно, за да може да бъде изстрелян, след което да разчита на сложни и рисковани механизми за разгръщане, когато пристигне. Напротив – бъдещето на космонавтиката лежи в модулните конструкции, в орбиталните строежи и производството на място. Но това може да стане само ако бъдат премахнати ограниченията по обем и маса – най-сериозните спънки към усвояването на Слънчевата система. Ето това се опитва да направи Илон Мъск. Ето защо имаме нужда от “Старшип”. За повече информация относно проблема: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/28/juice-rime-antenna-stuck/

Исторически момент за арабския свят: Султан Ал Неяди излиза в открития космос! Астронавтът Султан Ал Неяди, който днес ще излезе в открития космос. Photo credit : NASA 28 април 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 28-ми април, астронавтът на ОАЕ Султан Ал Неяди ще излезе в открития космос заедно с американския си колега Стийв Боуен. Това е исторически момент за арабския свят – никога досега човек от арабски произход не е провеждал “космическа разходка”! Макар че терминът “космическа разходка” е общоприет, Неяди и Боуен няма да си почиват – те трябва да свършат важни задачи от външната страна на Международната космическа станция, като я подготвят за монтирането на нови слънчеви панели и подмяната на радиооборудване. Очаква се двамата астронавти да прекарат в открития космос шест часа и половина. Напомням на читателите, че Стийв Боуен и Султан Неяди бяха изстреляни в орбита на 2 март с космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” и кораб “Крю Драгън”. Те са част от международен четиричленен екипаж, състоящ се още от астронавта на НАСА Уорън Хобърг и руския космонавт Андрей Федяев. “Крю Драгън” ще се завърне на Земята през есента тази година. Гледайте на живо историческата “космическа разходка” на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/28/sultan-al-neyadi/