SAlexandrov

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се завърна на Земята! Кадър от разкачването на “Карго Драгън”. Photo credit : NASA TV 16 април 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 23:58 ч. българско време товарният кораб на СпейсЕкс “Карго Драгън” се завърна успешно чрез приводняване в близост до бреговете на Флорида. На Земята беше доставена реколта от домати, отгледани в космоса на Международната космическа станция, произведен в космически условия полупроводник и още отработени научни експерименти. Това бе 27-мата мисия, която фирмата на Илон Мъск осъществи съобразно договор с НАСА за превоз на провизии от Земята до орбита и обратно. Напомням на читателите, че “Карго Драгън” е единственият товарен космически кораб в световен мащаб, който не само може да превозва товари догоре, но и да ги връща. Останалите товарни кораби – руският “Прогрес” и частният американски “Сигнус” (произведен от Нортроп Груман) изгарят в атмосферата след края на тяхната мисия. Няколко думи за товарите, които се завърнаха днес – доматите бяха от специален сорт – джуджевидни, което позволяваше да бъдат отгледани в космическата оранжерия Veg-05. Астронавтите събраха реколтата на 90-тия, 97-мия и 104-тия ден. Отглеждането на растения в космоса е важно за подобряването на качеството на живота на астронавтите, както и за добив на храна по време на дългосрочни мисии до Луната и Марс. Експериментът Hicari на Японската космическа агенция изпробва нов метод, чрез който бе произведен успешно силициево-германиев полупроводник. Счита се, че новият метод ще позволи създаването на по-качествени слънчеви батерии и електронни компоненти. Астронавтите също така се занимаваха с проучвания, касаещи артериалните изменения по време на дългосрочни мисии. Експериментът, организиран от Канадската космическа агенция, следеше за промените в човешките тела посредством ултразвуков анализ, вземане на кръвни проби и тестове за глюкозна толерантност. На Земята се завърнаха кръвните проби, като резултатите от опита могат да помогнат за лечението на сърдечно-съдови заболявания сред възрастните. На Земята бяха доставени и гел проби – резултат от експеримент, свързан с изучаването на горенето в условията на безтегловност. Така ще се подобри безопасността на космическите кораби в бъдеще, но също така ще бъдат оптимизирани компютърните модели, които се използват при борбата с пожарите на нашата планета. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/16/cargo-dragon-returns-earth/

Мисията Джус фотографира Земята от космоса, преди да се отправи към Юпитер Земята, заснета от борда на автоматичната междупланетна станция “Джус”. Photo credit : ESA/Juice/JCAM 15 април 2023 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Изминаха броени часове от изстрелването на мисията на Европейската космическа агенция “Джус” по посока Юпитер, а тя вече изпрати своите първи снимки от космоса, на които се вижда Земята! Почти се изкуших да напиша, че това са прощални снимки – но всъщност не е така. “Джус” пътува по дълъг път към Юпитер с множество облитания на други небесни тела, за да използва тяхната гравитация и да се ускори към планетата-гигант. Автоматичната междупланетна станция отново ще доближи Земята през август 2024 г., като тогава тя ще има възможност да се сближи и да изучи подробно и нашата Луна. Други посещения на Земята ще има през септември 2026 г. и януари 2029 година. А през август 2025 г. “Джус” ще облети и Венера! Фотография на Земята от космоса, получена от “Джус”. Photo credit : ESA/Juice/JCAM “Джус” разполага с основна научна камера, която ще може да снима детайли фотографии на Юпитер и повърхността на неговите луни. Но освен нея са монтирани и две инженерни камери JMC1 и JMC2, които имат критичната задача през първите часове и дни да снимат борда на автоматичната междупланетна станция и така да потвърдят, че разгръщането на слънчевите батерии, антени и научни инструменти е успешно. Камерите JMC1 и JMC2 ще се използват и за да снимат Луната, Земята и Венера по време на пътешествието към Юпитер. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/15/juice-photographs-earth/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в космоса мисията Транспортър-7 с два спътника, построени от българска фирма! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 април 2023 г. 10:15 ч. Светослав Александров. След отлагане, което се проточи пет дни заради лоши метеорологични условия, СпейсЕкс изстреля ракетата “Фалкън 9” с мисията за споделено извеждане на товари “Транспортър 7”. На борда на ракетата имаше 51 спътника, два от които са построени от българската фирма ЕндуроСат. “Фалкън 9” излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния в 09:47 ч. българско време. Участието на българската компания доказва, че в днешни дни в България има развиващ се спътникостроителен отрасъл, който е на световно ниво! Първият спътник е “Тайфа-1”, който е построен за нуждите на Кения по стандарта 3-U CubeSat. За създаването му са си сътрудничили две фирми – SayariLabs и родната EnduroSat. Макар че кенийски инженери от SayariLabs са изпълнили проектирането на “Тайфа-1”, самото производство на компонентите и тяхното изпитание е осъществено именно от българската фирма (източник). Вторият спътник е “Платфърм 3”, известен още като “Sateliot-0”. Спътникът е построен за нуждите на испанската фирма Sateliot, която цели създаването на орбитална групировка, работеща съобразно 5G-IoT стандарта. Българската фирма EnduroSat е осъществила проектирането и производството на сателита, като в направата му са участвали и още два партньора – испанската компания Alen Space и датската GateHouse (източник). За нуждите на днешния полет бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1063”, като това бе десетото изстрелване за нея. Преди степента се е използвала за изпращането в космоса на спътника “Сентинел 6”, мисията на НАСА “Дарт”, която миналата година порази астероидната луна Диморф, както и седем партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета, като на седмата минута след началото на полета степента извърши меко кацане върху наземната площадка “LZ-4”. Втората степен беше модифицирана – за пръв път СпейсЕкс въведе в експлоатация оптимизиран за работа във вакуум двигател “Мерлин” с по-късо сопло. Целта е улесняване на производството и смъкване на разходите. Новият двигател “Мерлин” е с по-ниска тяга и съответно товароподемност, но е драстично по-евтин. СпейсЕкс ще продължи да изстрелва мисии със стандартни двигатели, където пълната товароподемност е належаща. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/15/falcon-9-two-bulgarian-built-satellites/

Аз не гледам документални филми от доста време

Защо продължаваме да изпращаме мисии към Юпитер? Снимка на Юпитер, заснета от спътника на Еърбъс Pléiades Neo. Photo credit : Airbus 14 април 2023 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) изпрати мощната роботизирана мисия “Джус” към Юпитер. Междувременно догодина е планирано изстрелването на мисията на НАСА “Европа Клипер”, а до края на десетилетието юпитерианска мисия ще изстреля и Китай. Но защо учените продължават да се интересуват от Юпитер? Защо космическите агенции изстрелват космически апарати в тази посока? Юпитер е огромна планета и не само е огромна, но е и много по-масивна. Ако вземем предвид широчината, Юпитер е 11 пъти по-широк от Земята. Но ако вземем предвид масата, Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята. Нещо повече – ако съберем всички планети в Слънчевата система накуп, Юпитер пак ще е 2.5 пъти по-масивен от всички тях. Това е наистина чудовищна планета! Забележителен факт е, че независимо от размера и масата си, Юпитер притежава най-късото денонощие в сравнение с всички останали планети. Юпитер прави една пълна обиколка около оста си за 9.93 часа. Учените смятат, че Юпитер е и първата планета, която се е образувала в Слънчевата система. Ето една добра причина да я изучаваме- така ще може да разберем ранната еволюция на планетарната ни система. Предполага се, че в далечното минало Юпитер е бил много по-близо до Слънцето, но впоследствие е мигрирал до текущата си позиция, разчиствайки пътя от астероиди и комети. Това предположение се потвърждава от факта, че изследователите са открили много планети около други звезди с размера на Юпитер и по-големи от него, които са изключително близко до своята звезда. Вероятно обаче в Слънчевата система са протекли някакви процеси, вследствие на които газовите гиганти са изтласкани във външната ѝ част. Ако успеем да разгадаем тези процеси и ги сравним в протичащите процеси навсякъде другаде във Вселената, вероятно ще схванем как планетарните системи еволюират и какви са шансовете на тях да възникне живот. Но голяма част от интереса на учените не е породен от самия Юпитер, а от луните, които обикалят около него – ето защо мисии като излетялата днес “Джус” и бъдещата “Европа Клипър” са фокусирани именно върху тях. Така и не се знае точният брой на луните – открити са 79 и нови продължават да се откриват, но интригуващите са четири – големи, активни, планетоподобни светове. Йо притежава вулкани – това е светът с най-много вулкани в нашата Слънчева система. Европа има плътна кора от воден лед и течен океан под тази кора, като учените предполагат, че в него може да вирее живот. Ганимед е най-голямата луна в Слънчевата система и единствената луна с магнитно поле. Калисто е най-външноразположената от луните и подобно на Европа вероятно притежава океан под повърхността си. Може да се каже, че Юпитер и неговите луни представляват отделна, миниатюрна планетарна система и учените имат възможността да вършат всякакви проучвания от всеки един клон на планетарните науки: метеоролозите и климатолозите могат да правят атмосферни изследвания и да наблюдават поведението на ветровете и облаците на Юпитер, геолозите имат шанс да проучват вулканите и гейзерите на Йо, а биолозите, разбира се, могат да търсят живот сред океаните на Европа. До този момент планетата Юпитер е била посещавана от общо девет космически апарата. За пръв път “Пайъниър 10” прелетя край нея през декември 1973 година, а след това “Пайъниър 11” през декември 1974 година. Пет години по-късно, през 1979, двата “Вояджър 1” и “Вояджър 2” проведоха епични облитания, заснемайки множество снимки на Юпитер и неговите луни. Последва дълга пауза в юпитерианските изследвания и чак през февруари 1992 г. “Юлисис” пристигна в околностите на планетата, а през 1995 г. “Галилео” влезе в околоюпитерианска орбита. Впоследствие “Касини” прелетя край Юпитер през 2000 г., “Ню Хърайзънс” прелетя през 2007 г. и накрая през 2016 г. мисията “Джуно” влезе в околоюпитерианска орбита. Няма никакво съмнение, че “Джус” ще е чудесно попълнение към цялата тази флотилия, изследвала Юпитер. Източници: НАСА, The Planetary Society, Universe Today https://cosmos.1.bg/space/2023/04/14/why-we-still-explore-jupiter/

УСПЕХ: Мисията Джус на ЕКА пое към Юпитер! На кадъра: ракета “Ариана 5” изпраща мисия “Джус” към Юпитер! Photo credit : ESA/ArianeSpace 14 април 2023 г. 16:10 ч. Светослав Александров. Днес е изключително триумфален ден за Европейската космическа агенция (ЕКА), след като тя влезе в историята като едва втората космическа агенция в световен мащаб след НАСА, изпратила мисия към планета от Външната слънчева система! Ракета “Ариана 5” изстреля успешно автоматичната междупланетна станция “Джус” към Юпитер на 14 април 2023 г., Разпети петък, в 15:14 ч. българско време, а пътешествието на мисията ще отнеме повече от осем години. Изстрелването бе осъществено след 24-часово закъснение заради силни гръмотевици в района на стартовата площадка на космодрума Куру във Френска Гвиана. Днес обаче нямаше никакви проблеми по време на обратното броене и “Ариана 5” излетя точно в уречения час. Всички процедури на път към космоса бяха изпълнени успешно и горната степен на ракетата-носител се изключи на 26-тата минута от началото на полета, като “Джус” се раздели от нея скоро след това. Космическият апарат все пак изправи за кратко на нокти наземното ръководство, тъй като не успя да се свърже със Земята своевременно. Най-сетне, след мъчително чакане, в около 16:05 ч. сигналът от “Джус” бе получен на Земята и така бе получено потвърждение, че изстрелването е минало успешно! Целта на “Джус” е да изучава не само планетата, но и нейните луни Ганимед, Калисто и Европа. Особено засилен е фокусът върху Ганимед – уникална луна на Юпитер, единствената луна със собствено магнитно поле и най-голямата луна в Слънчевата система. Според информацията на ЕКА основната задача на “Джус” е да се разбере дали е възможно на ледените луни да съществуват места, които са потенциално обитаеми. Навлизанието на “Джус” в орбита около Юпитер е насрочено за месец юли 2031 година. От тази околоюпитерианска орбита автоматичната междупланетна станция ще провежда близки облитания на Ганимед, Калисто и Йо. Истинската кулминация на мисията ще настъпи през декември 2034 г., когато “Джус” ще влезе в орбита около Ганимед. Така за пръв път в историята на човечеството космически апарат ще се превърне в изкуствен спътник на луна от Външната слънчева система! Мисията на ЕКА “Джус” и мисията на НАСА “Европа Клипер” (която ще излети догодина, но ще пристигне в юпитерианската система една година по-рано от “Джус”) са уникални по рода си заради това, че за пръв път двете ще позиционират в околоюпитерианска орбита мощни радари, чрез които ще могат да разберат какво има под ледената повърхност на луните. Счита се, че дълбоко под кората на някои от тях (най-вече на Европа) може да има океани с течна вода, а защо не и живот? Радарът се казва Radar for Icy Moons Exploration (RIME) и е построен от Италианската космическа агенция. Другите прибори на борда на “Джус” са: Jovis, Amorum ac Natorum Undique Scrutator (JANUS) – това е основната камера на мисията, способна да заснема повърхността на Ганимед с резолюция по-добра от 400 m/pixel, а някои подбрани региони ще бъдат снимани с резолюция до 2.4 m/pixel. Камерата е принос на Италианската космическа агенция (ASI). Moons and Jupiter Imaging Spectrometer (MAJIS) – този спектрометър работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър и ще изучава тропосферните облаци на Юпитер, редките му газове, както и състава на леда и минералите на ледените луни. Спектрометърът е принос на Френската космическа агенция (CNES). UV Imaging Spectrograph (UVS) – този спектрограф е създаден в САЩ, от НАСА. Както името му показва, той работи в ултравиолетовата област и ще може да изучава екзосферите и полярните сияния на ледените луни. Ще е в състояние да открива гейзери. Sub-millimeter Wave Instrument (SWI) – конструиран от Немския аерокосмически институт (DLR), този спектрометър притежава 30-сантиметрова антена, работи на честоти 1080–1275 GHz и 530–601 GHz, ще може да изучава стратосферата и тропосферата на Юпитер. Ganymede Laser Altimeter (GALA) – това отново е немски прибор, лазерен висотомер, който е в състояние да изследва топографията на ледените луни и приливно-отливните деформации на Ганимед. JUICE-Magnetometer (J-MAG) – този магнитометър е построен от космическата агенция на Великобритания и ще проучва океаните на ледените луни, както и взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Particle Environment Package (PEP) – комплект от шест датчика, построени от Националната космическа агенция на Швеция, отново с цел изучаването на взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Radio and Plasma Wave Investigation (RPWI) – пак шведски прибор, ще изучава плазмената обстановка и радиообстановката около “Джус”. Притежава четири сонди на Лангмюир. Gravity and Geophysics of Jupiter and Galilean Moons (3GM) – научен експеримент на Италианската космическа агенция, посветен на изучаването на гравитационното поле на Ганимед посредством радиовълни. Planetary Radio Interferometer and Doppler Experiment (PRIDE) – Интерферометричен и доплеров експеримент на Нидерландия, посветен на изучаването на гравитационното поле на Юпитер и неговите луни. Макар че гореспоменатите прибори са изключително мощни, учените са скептични, че “Джус” ще е в състояние да открие живот на луните на Юпитер. Когато мисията приключи (вероятно след като автоматичната междупланетна станция се сблъска с Ганимед), отговорът на въпроса “има ли живот на Европа, Калисто или Ганимед?” все още ще стои зададен и вероятно човечеството ще трябва да почака още няколко десетилетия, докато бъде даден отговор. Но въпреки това “Джус” ще положи солидно начало – на първо време ще се потвърди дали действително под повърхността на тези луни има течни океани. След това мисията ще определи дълбочината на океаните и ще започне да разгадава техния основен химичен състав – вероятно ще стане ясно дали тези океани са силно солени или водата в тях е по-скоро сладка. Напомням също така, че макар и същинската научна програма на “Джус” да започне в началото на 30-те, дългогодишното пътешествие няма да е безсъбитийно. Космическият апарат ще прелети край системата Земя-Луна през август 2024 г., край Венера през август 2025 г. и отново край Земята през септември 2026 и януари 2029 година. Облитането на Земята и Луната през 2024 г. е особено интересно – “Джус” първо ще прелети близко до естествения ни спътник и само ден и половина по-късно ще профучи край нашата планета, за да може да коригира траекторията си, използвайки лунната и земната гравитация. Предложено е през октомври 2029 г. да бъде проведено и изучаване на астероида 223 Rosa. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/14/esa-juice-launches-to-jupiter/

Акция в Санкт Петербург: Арт инсталация с послание – защо изпращаме ракети в грешна посока? 12 април 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. По случай Деня на космонавтиката арт групата “Яв” монтира арт инсталация в Санкт Петербург с надпис: “Защо изпращаме ракети в грешната посока?”. Надписът е на фона на илюстрация на лунната повърхност, на която са забити знамената на всички държави, които понастоящем имат активни или завършили наскоро мисии на път към Луната, в орбита около Луната или на повърхността ѝ: САЩ, ЕС, Япония, Китай, Южна Корея, Индия и ОАЕ. Отсъства знамето на Русия. Напомням на читателите, че Русия няма успешна мисия до Луната след 1976 г., когато за последно бе реализирана “Луна 24”. За сметка на това през последната една година САЩ изпрати три мисии до Луната – “Кепстоун”, “Артемис 1”, “Лунар Флашлайт”, знамето на ЕС вероятно символизира участието на европейската космическа индустрия в строежа на космическия кораб “Орион” от мисията “Артемис 1”, Китай все още има работеща мисия на обратната страна на Луната “Чанг’e 4”, мисията на Южна Корея “Данури” влезе в орбита около Луната през декември, индийската мисия “Чандраян 2” продължава да обикаля около естествения ни спътник, а що се касае до знамената на Япония и ОАЕ, частна японска мисия на име “Хакуто-Р” понастоящем обикаля около Луната и тя ще кацне в района на кратера Атлас в края на този месец, като ще достави на лунната повърхност луноход на Емиратите. В сравнение с постиженията на тези държави Русия непрекъснато говори за нови полети до Луната, но изстрелването на “Луна 25” бива отлагано всяка година с по още една година. За сметка на това руски балистични ракети продължават да поразяват и да убиват мирни жители в Украйна. И така, посланието на петербургчани удря право в целта: “Защо изпращаме ракети в грешната посока”? Както съобщава изданието Падьом, арт инсталацията “не е била съгласувана” с властите на Санкт Петербург и скоро след нейното поставяне била демонтирана. “В Деня на космонавтиката руснаците се питат защо ракетите им се използват да убиват и унищожават, вместо да изследват космоса. Аз мога само да добавя, че вече е късно да се задават такива въпроси. Русия правеше само погрешни избори през последните 30 години при всяка възникнала възможност”, коментира руският журналист Анатолий Зак, автор на сайта за руска космонавтика RussianSpaceWeb. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/12/art-instalaciq/

Марсоходът на НАСА Кюриосити изучава любопитен марсиански каньон! Снимка, заснета от камерите на “Кюриосити” вчера, на 11 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 12 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 11-ти април, марсоходът на НАСА “Кюриосити” се занимаваше с изучаването на любопитен каньон на Червената планета. Тази научна активност идва след като през миналата седмица мисията беше временно на пауза, тъй като екипът на ъпдейтваше компютърния софтуер на “Кюриосити”. Междувременно учените, работещи по проекта, бяха организирали виртуална среща, за да обсъдят досега получените резултати. Още една снимка, фотографираа от “Кюриосити” вчера, на 11 април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Компютърният ъпдейт бе осъществен успешно и “Кюриосити” се върна към задълженията си, свързани с изучаването на местния каньон, което е част от задачата да бъдат характеризирани съставът и седиментологията на геологичните структури, намиращи се над регион на име Тапо Капаро. Голяма част от вчерашните проучвания включваха работа с камерите и със спектрометъра Alpha Particle X-Ray Spectrometer (APXS), както и с микроскопа, който изследваше почистена от праха скала на име Тариландия. След това “Кюриосити” се придвижи на разстояние 30 метра. Източник: Уебсайтът на журналиста Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2023/04/12/curiosity-mars-canyon/

Изкуствен спътник на Еърбъс засне страхотни снимки на Юпитер и неговите луни! Снимка на Ганимед и Юпитер, заснета от Pléiades Neo. Photo credit : Airbus 11 април 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Докато чакаме с нетърпение през тази седмица мисията на ЕКА “Джус” да отпътува към Юпитер, частен европейски спътник засне страхотни снимки на планетата и нейните луни! Сателитът е от групировката Pléiades Neo – тези спътници изцяло се финансират, произвеждат, ръководят и са собственост на европейската аерокосмическа компания Еърбъс. Това са едни от най-мощните изкуствени спътници в световен мащаб, с резолюзия 30 cm/pixel. Те могат да се използват за спешна реакция в случай на природни бедствия – веднага щом се насрочи задача да снимат Земята, фотографиите пристигат за 30 минути! В случая камерите се оказват достатъчно мощни, за да са в състояние да снимат Юпитер и даже се забелязват характеристиките на луната Ганимед! https://cosmos.1.bg/space/2023/04/11/airbus-satellite-pleiadesneo-jupiter/

Построени от българска фирма спътници излитат в космоса на 11-ти април Мисиите “Тайфа-1” и “Платфърм 3” излитат в космоса на 11 април. Image credit : EnduroSat 9 април 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 11-ти април, ден след отбелязването на 44-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов, ще излети ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, като на борда ѝ ще има два спътника, за чието създаване е спомогнала българската фирма EnduroSat. Това показва, че в днешни дни в България има развиващ се спътникостроителен отрасъл, който е на световно ниво! Първият спътник е “Тайфа-1”, който е построен за нуждите на Кения по стандарта 3-U CubeSat. За създаването му са си сътрудничили две фирми – SayariLabs и родната EnduroSat. Макар че кенийски инженери от SayariLabs са изпълнили проектирането на “Тайфа-1”, самото производство на компонентите и тяхното изпитание е осъществено именно от българската фирма (източник). Вторият спътник е “Платфърм 3”, известен още като “Sateliot-0”. Спътникът е построен за нуждите на испанската фирма Sateliot, която цели създаването на орбитална групировка, работеща съобразно 5G-IoT стандарта. Българската фирма EnduroSat е осъществила проектирането и производството на сателита, като в направата му са участвали и още два партньора – испанската компания Alen Space и датската GateHouse (източник). Изстрелването е насрочено за 11-ти април в 09:48 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/09/endurosat-satellites/

Старшип бе сглобен за първия му полет през този месец! Старшип – новата система за изстрелване, състояща се от ракета и космически кораб, е в готовност за полет! Photo credit : SpaceX 7 април 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс е вече в пълна готовност за полет за първия полет на новата космическа система “Старшип”, след като през тази седмица горната и долната степен бяха отново сглобени – надяваме се, този път за последно. Чака се единствено американският регулатор да даде своето одобрение за изстрелване – това е финалната, окончателната пречка от бюрократичен характер, макар че вече има индикации че лицензът ще бъде връчен съвсем скоро. Според СпейсЕкс през следващата седмица ще има цялостна репетиция на обратното броене и ако то мине наред, по-следващата ще станем свидетели на орбиталния полет. Разбира се, подобно на дебютните полети на нови ракети, примерите са много – “Спейс Лонч Систъм” на НАСА, “Алфа” на Файърфлай, “Теран” на Релативити Спейс, шансът нещо да се обърка по време на обратното броене и да се стигне до продължителни отлагания е реален. Освен това нито една частна компания (може би с изключение на Космически пионер на Китай) не е успяла да изпрати в орбита чисто нова ракета от първия път, така че вероятностите за пълен провал по време на това дебютно изстрелавния са сериозни. При всички положения СпейсЕкс ще получи ценни данни, които ще залегнат в подготовката на следващите мисии на “Старшип”. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/07/starship-assembled-first-flight/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе комерсиален спътник по време на 23-тия полет за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 април 2023 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс проведе своя 23-ти полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” бе изстреляна тази сутрин, на 7 април, в 07:30 ч. българско време, а на борда ѝ се намираше комерсиалният спътник “Интелсат 40е”. Спътникът беше освободен на правилната траектория към геостационарна трансферна орбита около 32 минути след изстрелването. Първата степен на ракетата, известна под сериен номер “B1076”, летя за четвърти път – по време на предните ѝ три мисии тя е извеждала в космоса товарен кораб “Карго Драгън”, партида спътници “УанУеб” и партида спътници “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и 8-9 минути след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. Спътникът “Интелсат 40е” е разработен от американската фирма Максар. Освен че ще осигурява комуникационни услуги за различни клиенти в Северна и Централна Америка, на борда му има научен прибор на име “Темпо”, разработен от НАСА. Приборът ще изучава замърсяванията в тропосферата. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/07/spacex-intelsat-satellite/

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне планетата Уран! Космическият телескоп “Джеймс Уеб” засне тази снимка на Уран на 6-ти февруари. Photo credit : NASA, ESA, CSA, STScI, J. DePasquale (STScI) 6 април 2023 г. 18:20 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” влезе в историята като едва третото съоръжение, сполучило да заснеме планетата Уран заедно с най-бледите ѝ пръстени. Досега тези пръстени са били фотографирани единствено от космическата мисия “Вояджър 2” по време на нейното посещение на планетата през 1986 г. и от наземната обсерватория Кек. Уран е седмата планета в нашата Слънчева система и тя е уникална – нейната ос на въртене е толкова наклонена, че на практика се върти настрани. Поради тази причина на планетата има екстремни сезони – полюсите ѝ са изложени на много години постоянно осветяване от Слънцето, последвано от същия дългогодишен период на постоянна тъмнина (Уран прави една обиколка около Слънцето за 84 земни години). Понастоящем на Северния полюс, който се вижда ясно на снимката от “Джеймс Уеб”, е късна пролет, а лятото там ще настъпи през 2028 година. За сравнение когато “Вояджър 2” засне Уран през 1986 година лятото бе на Южния полюс, а днес там е постоянен мрак. Също така, докато “Вояджър 2” снимаше Уран, планетата изглеждаше като синьо-зелена топка във видимата област на електромагнитния спектър. “Джеймс Уеб” обаче може да снима в инфрачервената област на електромагнитния спектър и така телескопът успява да разкрие повече детайли, включително динамиката на атмосферата на планетата. Какво се вижда от дясната страна на снимката? Има една ярка област – това е полярната шапка. Тази полярна шапка е още една от уникалните характеристики на Уран – тя се появява, когато полюсът влезе в периода на постоянно осветяване и изчезва през есента. Учените вярват, че посредством “Джеймс Уеб” ще успеят да разгадаят точните механизми на нейното формиране. Телескопът вече е открил нещо интересно – в центъра полярната шапка е леко по-ярка в сравнение с периферията. Промяната е почти незабележима, тя досега не е била откривана посредством обсерватории като Кек, но мощният прибор NIRCam на “Джеймс Уеб” сполучи да я регистрира. До ръба на полярната шапка се вижда един облак. Втори облак се забелязва най-вляво. Такива облаци са типични за Уран и вероятно са свързани с местните бури. Уран бива класифициран от учените като планета от типа “леден гигант”. По-голямата част от нейната маса е концентрирана в “ледени” материали като вода, метан и амоняк, които са разположени върху малко скалисто ядро. Както се вижда от горепоказаната снимка, “Джеймс Уеб” бе в състояние да снима и част от 27-те луни на Уран. Това е само върхът на айсберга – телескопът тепърва разгадава загадките на планетата и нейните луни. Понастоящем учените провеждат още наблюдения на Уран, като изучаването на планетата е приоритет по време на първата година от научната работа на “Джеймс Уеб”. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/06/james-webb-uranus-photo/

Човекоподобен робот ще се присъедини в близко бъдеще към екипажа на китайската космическа станция На снимката: китайски изследователи тренират с прототип на Тайкобот. Photo : Weibo 5 април 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Запознайте се с Тайкобот: човекопокобният робот, който скоро може да започне работа на космическата станция на Китай. Тайкобот вече си има фенове в социалните мрежи Weibo и Twitter, които са изключително развълнувани от способностите му. Космическата програма на Китай успя да завърши строежа на орбиталната станция “Тянгон” през изминалата година и там вече постоянно живеят хора. Наскоро бяха публикувани снимки от наземните тренажори на станцията (вж. снимката в началото на тази публикация), на които се вижда как китайските изследователи тренират с вече сглобен прототип на Тайкобот. Роботът е създаден под ръководството на Чжан Чи, професор от Националния университет по отбранителна технология. Чжан твърди, че Тайкобот е специално проектиран за работа в космоса, като роботът е висок 1.7 метра, тежи 25 килограма и може да премества провизии от едно до друго място, както и да си служи с инструменти като чук и бормашина. Разбира се, Тайкобот няма да е първият човекоподобен робот, летял в космоса. Американският робот “Робонавт 2” беше закаран на Международната космическа станция през 2011 г. и работеше там в продължение на три години, преди да се повреди и по-късно върнат обратно на Земята за ремонти. След това през 2019 г. Русия закара на МКС робота Фьодор, макар и само за няколко дни – колкото да бъде тестван от космонавтите. В японския и европейския сегмент на станцията пък са работили миниатюрните роботи, съответно Инт-бол и Саймън, които също са донякъде хуманоидни. Засега не е обявена датата на изстрелването на Тайкобот – очевидно той първо ще бъде тестван щателно в наземните тренажори, преди да бъде одобрен да помага на китайските астронавти. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/05/taikobot/

УСПЕХ и РЕКОРДИ: Хеликоптерът на НАСА Инджинюъти изпълни 49-тия си полет на Марс! Снимка, заснета от камерата на “Инджинюъти” по време на 49-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 5 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсианският хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” продължава да работи безпроблемно вече над две години след освобождаването му на повърхността на Червената планета – и все още поставя нови рекорди! На 2-ри април мъничкият дрон изпълни своя 49-ти полет, като той летя по-високо и по-бързо от когато и да е било преди. Беше постигнат рекорд за скорост (6.5 метра в секунда) и за височина (16 метра). В рамките на този полет “Инджинюъти” се премести на 282 метра от регион, обозначен като Капа до регион, обозначен като Ламбда. Следващият 50-ти полет на “Инджинюъти” е насрочен най-рано за днес: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/05/ingenuity-records/

НАСА обяви имената на астронавтите от мисията Артемис 2! 3 април 2023 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Вече са ясни имената на четиримата астронавти, които след 50-годишно прекъсване ще напуснат пределите на ниската околоземна орбита и ще обиколят Луната! Пет месеца след успешната реализация на мисията “Артемис 1”, която включваше роботизирано изпитание на кораба “Орион” в окололунна орбита, НАСА обяви екипажа на “Артемис 2”! И ако преди половин век всички астронавти от програмата “Аполо”, посетили Луната, бяха мъже, сред екипажа на “Артемис 2” присъства жена, както и афроамериканец. Всичките астронавти са на възраст между 40 и 50 години. Командирът на “Артемис 2” ще е астронавтът на НАСА Грегъри Уайзман – това ще е втората експедиция за астронавта. Уайзман летя за пръв път в космоса на борда на “Союз ТМА-13М” през 2014 г. и престоя шест месеца на Международната космическа станция, като за това време се разходи два пъти в открития космос. Пилотът на кораба “Орион” ще е Виктор Гловър – много талантлив американски астронавт, като името му бе почти сигурно. Гловър летя в космоса през 2020 г. на първата дългосрочна мисия на космическия кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. Тогава той пилотираше космическия кораб и НАСА е изключително доволна от хладнокръовието и професионализма му, което гарантира мястото на Гловър и на “Артемис 2”. Виктор Гловър е първият афроамериканец, който ще напусне околоземната орбита и ще посети Луната. Американката Кристина Кук летя в космоса през 2019 г. с кораба “Союз МС-12” и прекара на МКС близо една година – общо 328 дни, рекорд за престой на жена в космическото пространство! През това време Кук, заедно с колежката си Джесика Меър, участваше в първата в историята на космическото дело космическа разходка изцяло от жени. Тези постижения гарантираха мястото ѝ на “Артемис 2”. Кук ще е първата жена, която ще напусне ниската околоземна орбита и ще обиколи Луната. Американците Уайзман, Гловър и Кук ще бъдат придружени от канадеца Джереми Хенсън, който досега не е летял в космоса. Хенсън ще е първият човек, който не е гражданин на САЩ и който ще посети Луната. Изстрелването на “Артемис 2” е насрочено за есента на 2024 г. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/03/artemis2-crew-announced/

Камерата на НАСА Шадоукам засне лунния кратер Аристарх, огрян от Земята! Кратерът Аристарх, заснет от камерата на НАСА “Шадоукам”, работеща на борда на мисията на Южна Корея “Данури”. Photo credit : NASA/KARI/Arizona State University 3 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри февруари, докато на Луната цареше нощ, а нейната повърхност бе огряна от пълната Земя, камерата на НАСА “Шадоукам”, работеща на борда на мисията на Южна Корея “Данури”, засне прекрасна снимка на кратера Аристарх. Отразената от Земята светлина е около 10 до 100 пъти по-слаба от вторичното осветяване, което околните скали и хълмове хвърлят върху постоянно засенчените полярни райони. Но тази снимка доказва, че технологиите на НАСА са достатъчно добри, за да може посредством светлината от Земята да се координират роботизираните дейности през нощта на лунната повърхност и дори работата на астронавтите, докато изпълняват нощна смяна. Само за сравнение – пълноземието на Луната е около 20 пъти по-ярко от пълнолунието на Земята. Така че лунната нощ може да се окаже доста гостоприемна за бъдещите заселници на естествения ни спътник. Напомням на читателите, че мисията на Южна Корея “Данури” притежава общо шест научни прибора, един от които е финансираната от НАСА камера “Шадоукам”. Проектирана и построена от американската фирма Малин Спейс Сайънс Систъм, “Шадоукам” е сходна с камерата “LROC” на лунната мисия на НАСА “Лунар Риконисънс Орбитър”. За разлика от нея обаче тя може да заснема неосветените от Слънцето местности на Луната на базата на бледата отразена светлина от Земята и от околните скали и хълмове. Напомням също така, че мисията на Южна Корея “Данури” бе изстреляна на 5-ти август миналата година посредством американска космическа ракета “Фалкън 9”. В края на декември “Данури” влезе благополучно в орбита около Луната. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Винаги можете да подпомогнете сайта и неговия автор – вижте на този линк как! Източник: Уебсайтът на Шадоукам https://cosmos.1.bg/space/2023/04/03/nasa-camera-aristarchus-crater/

Днес НАСА ще обяви имената на астронавтите от мисията Артемис 2! Снимка на Луната, заснета от борда на кораба “Орион” по време на мисията “Артемис 1” през ноември. Photo credit : NASA 3 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е важен ден – в 18:00 ч. българско време НАСА ще обяви имената на първите хора, които след 50-годишно прекъсване ще напуснат околоземна орбита и ще прелетят край Луната в хода на мисията “Артемис 2”! Напомням на читателите, че мисията “Артемис 1” включваше безпилотен тест на космическия кораб “Орион” в орбита около Луната и тя бе изпълнена успешно миналата година. Стартът на “Артемис 2” е насрочен предварително за ноември 2024 година. Екипажът на експедицията ще се състои от четирима души – трима американци и един канадец. Наблюдавайте обявлението на този линк на живо: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/03/nasa-astronauts-artemis-2/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита 10 военни спътника! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 април 2023 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс приключи успешно своята 22-ра орбитална мисия за 2023 г., след като ракета “Фалкън 9” излетя в 17:29 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния. В орбита бяха изведени десет военни спътника, както комуникационни, така и такива за проследяване на изстрелванията на балистични ракети в цял свят, разработени от Агенцията за космически разработки (SDA) на САЩ. Полетът бе проведен след няколкодневно закъснение – първоначално бе насрочен за 30-ти март, но само три секунди преди планираното излитане автоматичните системи преустановиха предстартовата подготовка. Причината за проблема се оказа отклонение от работата на един от двигателите на първата степен на “Фалкън 9”. Поради военния характер на мисията СпейсЕкс не ни показа кадри от освобождаването на спътниците в орбита, вместо това фокусът бе насочен върху връщането на първата степен, която е известна под сериен номер “B1075”. Това бе едва второто изстрелване за нея, като преди е била използвана за изстрелването на партида “Старлинк”. Днес тя отново си свърши работата безупречно и на осмата минута след старта “B1075” извърши меко кацане върху наземната платформа LZ-4 в близост до космодрума. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/02/falcon-9-nine-satellites/

УСПЕХ: Течногоривната китайска ракета Тянлон-2 достигна орбита от раз! Снимка от днешния полет. Photo credit : Space Pioneer 2 април 2023 г. 19:05 ч. Светослав Александров. Изключително сериозен пробив за комерсиалния космически сектор на Китай – за пръв път течногоривна ракета, разработена от т.нар. “частна” китайска фирма, достигна орбита! При това за пръв път такъв тип “комерсиална” течногоривна ракета постигна цялостен успех от раз, по време на дебютния ѝ полет! Ракетата “Тянлон-2”, създадена от стартъпа Космически пионер, излетя тази сутрин в 11:48 ч. българско време. “Тянлон-2” работи с керосин и течен кислород и също така като лекотоварен носител тя притежава доста сериозна товароподемност – може да доставя до 2 тона провизии до околоземна орбита. Да, “комерсиалният” сектор на Китай все още не може да се мери със СпейсЕкс и “Фалкън 9” (товароподемност около 22.8 т. до околоземна орбита), но все пак – сериозен скок напред! Разбира се, тук трябва да уточня, че неслучайно съм поставил кавички там където пиша за “комерсиална” или “частна” космонавтика в Китай – доколко това наистина са частни фирми е под въпрос, тъй като вероятно голяма част от технологиите са взаимствани от китайските правителствени агенции. Коректно е също така да се подчертае, че поне що се касае до лекотоварните космически ракети, властите на Китай осигуряват много сериозна помощ на местните предприемачи под формата на средства и технологичен транфер, за разлика от запад, където политиците често пъти пречат. Вероятно в близко бъдеще в Китай ще се появят възвръщаеми суборбитални и лекотоварни ракети, каквито вече има в САЩ (ракетите на Рокет Лаб “Електрон”). Що се отнася до носителите от среден и тежък клас, тук вече държавата в лицето на Китайската академия по ракетни технологии (CALT) се опитва да създаде ново поколение носители като “Лонг Марч 8” (аналог на “Фалкън 9”) и “Лонг Марч 9” (аналог на “Старшип”). Но ще мине време, докато Китай наистина догони САЩ, а днешният успех е сериозна крачка в тази посока. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/02/space-pioneer-tianlong-reaches-orbit/

Официално потвърждение за полета на Гагарин и това, че е обиколил Земята, имаме от ЦРУ: https://cosmos.1.bg/space/2016/10/05/2016-amerikansko-razuznavane-gagarin/

Астронавтите на кораба Шенчжоу 15 изпълниха третата си космическа разходка Кадър от “космическата разходка”. Photo credit : CNSA/CCTV 1 април 2023 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Китайските астронавти от кораба “Шенчжоу 15”, които изпълняват дългосрочна мисия на борда на орбиталната станция “Тянгон”, проведоха своята трета “космическа разходка” – но малко детайли са известни за нея. Извънбордовата дейност е била проведена в четвъртък, но официално потвърждение за нея получихме чак петък вечер. Знаят се имената на двамата астронавти, излезли в открития космос – Фей Дзюнлун и Чжан Лу, но не и колко време са престояли от външната страна на “Тянгон”, нито какви задачи са свършили. По думите на китайската космическа агенция “космическите разходки” вече се считат за рутинна дейност и оттук насетне те ще бъдат изпълнявани съобразно нуждите на мисиите. За повече информация и кадри: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/01/shenzhou-15-spacewalk/

Защо бизнесът на Върджин Орбит се провали? Двете фатални грешки на Ричард Брансън! 1 април 2023 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Върджин Орбит съкращава 85% от работниците си и все още не успява да си намери стабилен инвеститор. Компанията е на ръба на фалита, а конкретно тази област от космическото дело, т.е. микросателитните услуги, е безкомпромисна. Бизнесът е брутален, конкуренцията е сериозна и урокът на Върджин Орбит следва да ни покаже, че следните фактори не гарантират бизнес успех – нито основаването от богат бизнесмен като Ричард Брансън, нито наличитието на уникална технологична способност (в случая изстрелването на течногоривна ракета от борда на самолет), нито дори технологичните успехи (4 от общо 6 изстрелвания на Върджин Орбит са успешни, а макар че именно най-последният полет е провален, компанията закъса още преди него). Фалитът на Върджин Орбит е закономерен за всеки, който следи изкъсо модерната космическа надпревара между създателите на комерсиални ракети. Фирмата на Ричард Брансън допусна две фатални грешки: Инвестиционна грешка – счита се, че за разработката на ракетата “ЛончърУан” и адаптирането на самолета-носител “Боинг 747-400” са вложени $1 милиард. Това е безумие, защото крайният продукт е ракета, способна да въвежда няколкостотин килограма в ниска околоземна орбита на скромната цена от $12 милиона. Но дори тази грешка не би била фатална за компанията, ако технологията имаше бъдеще в по-далечен план. Има причина защо никой не иска да купи Върджин Орбит и да спаси фирмата от фалита. Стигаме до точка 2: Създадените от Върджин Орбит технологии не могат да се мащабират до по-голяма ракета. Върджин Орбит допусна това, което нито един от конкурентите не направи – не предвиди, че пазарът на микросателитите не е голям и на фона на конкуренцията от много други микроракети не помисли за създаването на по-голяма ракета (откъдето ще дойдат по-големи пари). Всички останали конкуренти на Върджин Орбит мислят за бъдещето – Рокет Лаб може да има големи успехи с ракетата “Електрон”, но вече проектирането на по-голямата ракета “Неутрон” е в напреднал етап, Файърфлай си има “Алфа” с един успешен полет, но в процес на разработка е среднотоварната ракета “MLV” и фирмата дори има договор с Нортроп Груман да доставя двигатели “Миранда” за среднотоварната ракета “Антарес 3”, даже фирмата Релативити Спейс, която едва преди няколко седмици успя да изстреля микроракетата “Теран 1”, не смята да спре дотук. Голямата цел е създаването на мощната ракета “Теран Р”, която ще е възвръщаема и ще конкурира “Фалкън 9”. Върджин Орбит не може да направи това, не може да мащабира “ЛончърУан” до по-голяма ракета въпреки предимството да разполага със самолет-носител като летяща стартова платформа, следователно не може да се намести в пазара на по-големите ракети. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/01/why-virgin-orbit-failed-business/

Северномакедонски стартъп изстрелва мисия до Луната догодина! Северномакедонски стартъп изстрелва мисия до Луната догодина! Posted on април 1, 2023 1 април 2023 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Македонският стартъп Komita Space ще изпрати мисия до Луната догодина на борда на ракета на СпейсЕкс като вторичен полезен товар! Това ще е първата в историята на космонавтиката лунна мисия, проведена от държава на Балканския полуостров. Подробностите за мисията ще бъдат оповестени на по-късен етап, но засега става ясно, че ще се направи и опит за кацане. Нещо повече – премиерът на РСМ Димитър Ковачевски обяви, че държавата смята в близко бъдеще да подпише съглашението “Артемис” на НАСА, което ще позволи някой ден северномакедонски астронавт да стъпи на Луната в рамките на експедиция на кораба “Орион”. Така северномакедонците ще се присъединят към Румъния (вече подписала съглашението “Артемис”) и очевидно на балканския полуостров ще има две държави, които ще са изпреварили България, включвайки се в най-важната световна инициатива за усвояването на космоса и естествения ни спътник. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/01/north-macedonia-startup/

Ето как класифицирах облаците на Марс в рамките на граждански научен проект на НАСА 30 март 2023 г. 19:30 ч. Светослав Александров. След лятото на 2022 г. се превърнах в търсач на облаци – но не на Земята, а на Марс, на базата на данни от орбиталната мисия “Марс Риконисънс Орбитър”. След над 500 класификации днес, на 30-ти март, получих пратка от Лабораторията за реактивно движение на НАСА с благодарствено писмо, стикери и значка на мисията. Гражданският научен проект Cloudspotting on Mars беше обявен за открит през изминалата година на уебсайта за гражданска наука Zooniverse (линк). “Марс Риконисънс Орбитър” обикаля около Червената планета от 2006 г. до ден днешен, а на борда на космическия апарат се намира инструмент на име “Марс Клаймит Саундър”, който изучава марсианската атмосфера в инфрачервената област на електромагнитния спектър. На графиките, които се изготвят на базата на данните от прибора, облаците се визуализират като пикове. На фона на съвременния фурор около изкуствения интелект обаче НАСА имаше нужда от доброволци, които да се включат в проекта и да класифицират облаците ръчно. В хода на проекта евентуално биха могли да се изготвят алгоритми, които да изпълняват тези задачи автоматично, но това ще стане в по-далечното бъдеще. Засега човешкото око е незаменимо – а работата, която изпълнявахме, би могла да се използва от изследователите, за да разберат защо днес атмосферата на Марс е с плътност само 1% от земната въпреки че натрупаните експериментални доказателства показват, че някога планетата е била топла и с плътна атмфосфера. “Ние искаме да научим кое поражда образуването на облаците, най-вече облаците от воден лед, които биха могли да ни разкрият колко нависоко водните пари се издига в атмосферата и през кои сезони”, съобщава Марек Слипски, изследовател от Лабораторията за реактивно движение на НАСА и координатор на проекта. Това бе второто ми по-сериозно участие в граждански научен проект – през 2019-2020 г. участвах в проект за картографирането на астероида Бену, като трудът на хилядите доброволци, сред които и българи, доведе до успешното кацане на “Озирис-Рекс”. За картографирани над 100 снимки получих наградата SULFUR ROCKSTAR на организацията CosmoQuest, която си партнираше с НАСА за изпълнението на проекта. https://cosmos.1.bg/space/2023/03/30/zooniverse-cloudspotting/