SAlexandrov

Китай публикува огромен набор снимки и открития от марсохода Чжурон! Фотография на повърхността на Марс, заснета от китайския марсоход “Чжурон”. Photo credit : CNSA 30 април 2023 г. 14:50 ч. Светослав Александров. Китайската космическа агенция (CNSA) публикува над 800 снимки на Марс, фотографирани от марсохода “Чжурон” след неговото кацане през май 2021 година. Също така научни данни, получени от мисията, свидетелстват, че Червената планета е притежавала течна вода само допреди 400 000 години, което е сравнително наскоро за геоложките времеви мащаби. Компилация от снимки, фотографирани от “Чжурон”. След като “Чжурон” се спуска в региона на равнината Утопия, той се натъква на четири дюни и започва да изучава химичния им състав. Оказва се, че всички те са покрити с тънка фрактурирана кора, резултат от топенето на малки джобове наскоро текла вода – т.е. преди максимум 1.4 милиона, минимум 400 000 години. Данните са публикувани в научна статия на сп. Сайънс. Учените от дълго време смятат, че в далечното си минало, т.е. преди около 3 милиарда години, Марс е бил топла планета, покрита с водни басейни. След това обаче настъпили драматични промени, които са довели до замръзването на водата и по-голямата част от нея сега е локализирана край полюсите, докато по-екваториалните региони представляват сухи пустини. Фотографии, заснети от мултиспектралната камера на Чжурон. Но сведенията, получени от “Чжурон”, както и от орбиталния компонент на марсианската мисия – “Тянвън-1”, разкриват и още нещо – само преди няколко милиона години част от водата на полюсите се е придвижила обратно в посока към екватора, разполагайки се сред дюните на равнината Утопия. Китайските изследователи предполагат, че събитието е било предизвикано от промяната в наклона на оста на въртене на Марс – всъщност наклонът на планетата се мени циклично, веднъж на всеки 124 000 години. Това представлява механизъм, съобразно който периодично в марсианската атмосфера се освобождават водни пари, като при по-ниските ширини вали сняг. Но данните от “Чжурон” показват, че снегът в Утопия не се е задържал дълго. Напротив, той се е изпарил бързо и на негово място е останала твърда кора, която бе изучена добре от марсохода. Няма никакъв спор, че китайската космическа мисия е допринесла много за напредъка на марсианските научни изследвания. Сега остава да се надяваме, че не всичко е приключило за “Чжурон” – миналата година марсоходът влезе в състояние на хибернация с настъпването на марсианската зима. Ако всичко на борда му е наред и критичните системи функционират, той може да се събуди до месец юли и да продължи своята работа на Червената планета, но дали ще се случи зависи от количеството прах по слънчевите му батерии. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/30/zhurong-photos-discovery/

Китайският товарен кораб Тянжоу-6 ще излети към станция Тянгон през май На снимката: компонентите на ракетата-носител “Лонг Марч 7” пристигат на космодрума Уенчан за предстоящото изстрелване на кораба “Тянжоу-6”. Photo credit : CALT 30 април 2023 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Продължаваме да следим с интерес развитието около космическата станция на Китай “Тянгон”. Следващият полет ще е на товарен кораб “Тянжоу-6” през първата половина на май. Както корабът, така и ракетата-носител “Лонг Марч 7” бяха доставени този месец на космодрума Уенчан. “Тянжоу-6” ще извози провизии за следващите експедиции на “Тянгон”, които ще бъдат изстреляни с пилотираните космически кораби “Шенчжоу 16” и “Шенчжоу 17” съответно през юни и ноември тази година. Товарният кораб е по-усъвършенствана версия в сравнение с тези, които летяха допреди, като капацитетът му е увеличен с 500 килограма (старият “Тянжоу-1”, например, можеше да превозва общо 6 500 килограма товари). Това означава, че сега Китай може да изстрелва ориентировъчно само три товарни мисии за две години, вместо една на всеки шест месеца. Междувременно на “Тянгон” продължават да живеят астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу. Те бяха изстреляни на 30 ноември 2022 година с кораба “Шенчжоу 15” и досега изпълниха редица задачи по поддръжката и ремонта на орбиталната станция. Фей, Ден и Чжан ще се върнат на Земята през юни, но само след като първо посрещнат астронавтите от експедиция “Шенчжоу 16”. Членовете на екипажа на “Шенчжоу 16” все още не са известни – китайците оповестяват имената на астронавтите си броени часове или дни преди изстрелването, за разлика от практиката на НАСА и Роскосмос, където екипажите са ясни месеци, даже години предварително. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/30/tianzhou-to-be-launched-first-half-may/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита люксембургски комуникационни спътници! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 април 2023 г. 11:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс успя да надлъже прогнозата за времето, която даваше само 20% шанс за подходящи метеорологични условия, и тази нощ в 1:16 ч. от космическия център Кейп Канаверал изстреля успешно ракета “Фалкън 9” с комуникационните спътници “O3b mPOWER” №3 и 4 от групировката на люксембургския спътниковия оператор SES. Спътниците №1 и №2 вече бяха изстреляни успешно през декември. Групировката O3b mPOWER е позиционирана в средна околоземна орбита и трябва да осигурява интернет услуги до редица държавни и частни клиенти. Днес можеше да има и второ изстрелване – на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” със спътника “Viasat-3”, но в последните секунди полетът бе отложен. Сега стартът е насрочен за нощта на неделя срещу понеделник. Така че днес си останахме само с една мисия, а за нуждите на нейното реализиране бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1078”. Това е сред новите ракетни степени на СпейсЕкс – допреди днешния старт тя имаше само едно изстрелване зад гърба си, на пилотиран космически кораб “Крю Драгън” през март. Днес “B1078” отново си свърши работата безпроблемно и на осмата минута от началото на полета степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”: Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/29/falcon-9-luxembourg-satellites/

Новоизстреляната юпитерианска мисия Джус още не може да разгърне радарната си антена Антената на радарния прибор RIME в сгънато положение, заснета скоро след изстрелването. Photo credit : ESA 28 април 2023 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Ако се чудите защо разработката на “Старшип” е най-великото начинание на съвремието и защо космическите мисии тип “Оригами” трябва да бъдат пратени в историята завинаги, ето пример – две седмици след изстрелването си юпитерианската мисия “Джус” не може да разгърне радарната си антена. Проблемът не е фатално сериозен в смисъл, че не касае критично важен компонент на “Джус”, който може да сложи край на цялата мисия. Но радарът RIME е един от най-ценните научни инструемнти на борда, именно с негова помощ се очаква да се получи детайлна информация за състава на океаните на луните на Юпитер. В интерес на истината инженерите отчитат сериозен напредък по разгръщането на антената. Вероятно има заклинила закопчалка. С всеки ден ръководството на мисията успява все повече и повече да я раздвижи и вероятно съвсем скоро радарът напълно ще бъде освободен. Все пак това е класически пример защо ние имаме нужда от “Старшип”. Ако успее, проектът на Илон Мъск ще премахне най-важния лимит в космонавтиката – а именно ограниченията за маса и обем, които до този момент са съпътствали всички междупланетни начинания. Практически всяка една мисия на НАСА или ЕКА до другите планети представляват триумф на миниатюризацията – разработчиците се опитват да направят компонентите възможно най-леки и най-компактни, за да могат да се впишат в ограничените капацитети на съвременните ракети. Но това не е бъдещето на космонавтиката. Проекти като юпитерианската мисия “Джус” и телескопа “Джеймс Уеб”, колкото и да са велики сами по себе си, не трябва да бъдат изпълнявани по този начин. Един космически кораб не трябва да е от типа “Оригами” – да се сгъва максимално компактно, за да може да бъде изстрелян, след което да разчита на сложни и рисковани механизми за разгръщане, когато пристигне. Напротив – бъдещето на космонавтиката лежи в модулните конструкции, в орбиталните строежи и производството на място. Но това може да стане само ако бъдат премахнати ограниченията по обем и маса – най-сериозните спънки към усвояването на Слънчевата система. Ето това се опитва да направи Илон Мъск. Ето защо имаме нужда от “Старшип”. За повече информация относно проблема: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2023/04/28/juice-rime-antenna-stuck/

Исторически момент за арабския свят: Султан Ал Неяди излиза в открития космос! Астронавтът Султан Ал Неяди, който днес ще излезе в открития космос. Photo credit : NASA 28 април 2023 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 28-ми април, астронавтът на ОАЕ Султан Ал Неяди ще излезе в открития космос заедно с американския си колега Стийв Боуен. Това е исторически момент за арабския свят – никога досега човек от арабски произход не е провеждал “космическа разходка”! Макар че терминът “космическа разходка” е общоприет, Неяди и Боуен няма да си почиват – те трябва да свършат важни задачи от външната страна на Международната космическа станция, като я подготвят за монтирането на нови слънчеви панели и подмяната на радиооборудване. Очаква се двамата астронавти да прекарат в открития космос шест часа и половина. Напомням на читателите, че Стийв Боуен и Султан Неяди бяха изстреляни в орбита на 2 март с космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” и кораб “Крю Драгън”. Те са част от международен четиричленен екипаж, състоящ се още от астронавта на НАСА Уорън Хобърг и руския космонавт Андрей Федяев. “Крю Драгън” ще се завърне на Земята през есента тази година. Гледайте на живо историческата “космическа разходка” на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/28/sultan-al-neyadi/

Украинският министър Михайло Федоров: Старлинк работи стабилно! Дарените за Украйна терминали “Старлинк” 28 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Михайло Федоров, украинският министър по Иновациите, образованието, науката и технологичното развитие, похвали СпейсЕкс в скорошно интервю. Федоров съобщи, че компанията е отговорна и надеждна в своето отношение към Украйна и подчерта, че държавата не е платила и цент за терминалите “Старлинк”. “Всичко работи стабилно”, съобщи Федоров за украинската държавна информационна агенция Укринформ. “Ние сме в постоянен контакт с компанията и те бързо отговарят на всички наши заявки. Понастоящем има 42 000 терминала “Старлинк” в Украйна, които осигуряват връзката между работещите в енергетиката, лекарите и военните. Държавата не е платила и цент за тях – всичко е доставено чрез международните партньори, които съответно плащат за тяхната работа, разбира се, на преференциални цени. Ние сме им много благодарни за това!” На въпроса “имаше слухове, че руснаците са тествали най-новото си оръжие срещу Старлинк, има ли прекъсване в комуникацията?”, Федоров отговори: “Да, руснаците наистина се опитват да си използват технологиите, за да прекъснат работата на спътниковата връзка, но не успяват да постигнат желания резултат – да предотвратят да използваме “Старлинк”. Разполагаме с определени контрамерки, които гарантират, че това изобщо не се случва”. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/28/fedorov-starlink/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 46 спътника в космоса по време на 27-мата мисия за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 април 2023 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:40 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, бе проведено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. В орбита бяха позиционирани нови 46 спътника “Старлинк”. Полетът бе реализиран след 24-часово закъснение поради опасения, че условията в океана са неподходящи за кацането на първата степен. Ракетата “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1061”, като това бе 13-тото изстрелване за нея – общо петата първа степен на СпейсЕкс, постигнала толкова голям брой полети. Днес нямаше никакви проблеми за “B1061” по пътя към космоса, както и по време на завръщането върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”, позиционирана на 634 километра от калифорнийските брегове в Тихия океан. Единствено след кацането възникна лек пожар върху платформата, но той бе бързо потушен. Сега СпейсЕкс разполага с над 4 000 спътника от интернет групировката “Старлинк” в космоса, като общият брой може да достигне и 40 000. Днешното изстрелване бе 27-мо за СпейсЕкс през 2023-та, с което фирмата на Илон Мъск продължава да се утвърждава като най-големия превозвач в света с най-много изстрелвания през календарната година. От тези 27 мисии общо 25 са свързани с изстрелвания на работната ракета “Фалкън 9”, един с изстрелване на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” и един с изстрелване на свръхтежката ракета “Старшип”. Следващият полет на СпейсЕкс се очертава да включва изстрелване на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” с мощния комерсиален спътник “Виасат-3” късно през идната нощ в 02:29 ч. българско време. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/27/spacex-launches-starlink/

Китайската мисия Тянвън-1 изготви първата си глобална карта на Марс! 27 април 2023 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Важно постижение за китайската мисия “Тянвън-1”, която от февруари 2021 г. до ден днешен обикаля около Марс и го изучава – учените успяха да изготвят първата глобална карта на планетата на базата единствено на фотографии от тази мисия! Камерата със средна разделителна способност на “Тянвън-1” е сполучила да фотографира цялата марсианска повърхност, като на Земята са получени общо 14 757 изображения. Напомням на читателите, че мисията включва не само орбитален апарат, но също така спускаем апарат и марсоход на име “Чжурон”. Кацането бе осъществено през май 2021 г., като марсоходът работеше успешно в продължение на година. С настъпването на марсианската зима през май 2022 г. “Чжурон” влезе в състояние на хибернация, но за съжаление оттогава все още не се е събудил. Предполагаше се, че “събуждането” ще стане още през декември, но това така и не се случи. Изследователите предполагат, че марсоходът е покрит от прах. С настъпването на лятото най-добри шансове за възстановяването на “Чжурон” има до юли, но дали и кога ще се случи зависи от количеството попаднал прах. Ако 20% от слънчевите панели са покрити, със сигурност ще има проблеми с мисията, при 30% покритие “Чжурон” ще има нужда от най-силното възможно осветяване, което Марс може да осигури през летните месеци. Но ако покритието е 40%, мисията е приключила завинаги. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/27/tianwen-first-global-map/

Хеликоптерът на НАСА Инджинюъти засне марсохода Пърсъвиърънс по време на 51-вия му полет Можете ли да намерите маросхода “Пърсъвиърънс” на тази снимка, заснета от хеликоптера “Инджинюъти”? Photo credit : NASA / JPL-Caltech 27 април 2023 г. 08:05 ч. Светослав Александров. В събота, на 22-ри април, марсианският хеликоптер на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно своя 51-ви полет на Червената планета. По време на този полет той успя да снима от въздуха марсохода “Пърсъвиърънс”! “Пърсъвиърънс” от своя страна също фотографира “Инджинюъти”: А вжие можете ли да намерите хеликоптера “Инджинюъти” на тази снимка от “Пърсъвиърънс”? Photo credit : NASA/JPL-Caltech По време на този 51-ви полет “Инджинюъти” се задържа в разредения марсиански въздух за 137 секунди и пропътува 188 метра. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/27/ingenuity-51-flight/

УСПЕХ: Корабът Юнити на Върджин Галактик се върна в небето след близо 2 години прекъсване! Снимка от днешния полет. Photo credit : Virgin Galactic 26 април 2023 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днес компанията за космически туризъм Върджин Галактик, основана от Ричард Брансън, възобнови полетите на кораба “Юнити” за пръв път от юли 2021 година! Макар че днешната мисия бе само атмосферна, тя доказа, че извършените ъпгрейди на самолета-носител “Ийв” са успешни и следващият полет отново ще е космически. Върджин Галактик (да не се бърка с фалиралия стартъп за микроракети Върджин Орбит) спечели условно суборбиталната надпревара през 2021 г., когато през лятото Ричард Брансън полетя в космоса на борда на кораба “Юнити”. Макар че Брансън и останалите членове на екипажа му се върнаха успешно на Земята, последващите анализи показаха, че самолетът-носител “Ийв” показва признаци на амортизация и пилонът, за който “Юнити” се закача, е на път да се разпадне. Затова се наложи продължителен ремонт и ъпгрейд, който включваше поставянето на нов пилон. Днешният полет бе проведен от космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико. Корабът “Юнити” бе пилотиран от СиДжей Стъркоу и Никола Песил, а “Ийв” – от Кели Латимър и Джамийл Джанджуа. Събраните от мисията данни ще бъдат анализирани и след няколко седмици ще бъде проведен пилотиран космически полет. Тогава на борда на “Юнити” ще има двама пилоти и четирима служители на Върджин Галактик. Ако полетът е успешен, Върджин Галактик ще започне комерсиалните си екскурзии през второто тримесечие на годината. Източник: Върджин Галактик https://cosmos.1.bg/space/2023/04/26/virgin-galactic-returns-to-skies/

СпейсЕкс се готви за две изстрелвания идните часове, включително на свръхтежката Фалкън Хеви! Ракетата “Фалкън Хеви”, която ще изведе спътника “Виасат-3”. Photo credit : SpaceX 26 април 2023 г. 08:50 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс се готви за първите полети след “Старшип” през идните часове, като един от тях включва изстрелване на мощната свръхтежка ракета “Фалкън Хеви” с 27 двигателя! Първо обаче ще излети поредната партида спътници “Старлинк” от космодрума Ванденберг в Калифорния. Полетът вече бе отложен с 24 часа заради лошо време и сега е насрочен за 16:40 ч., като в орбита трябва да бъдат позиционирани общо 46 спътника. След това идната нощ в 02:24 ч. българско време ще бъде осъществен полетът на “Фалкън Хеви” с геостационарния спътник “Виасат-3”, построен от Боинг. През изминалите години ракетите “Фалкън Хеви” станаха иконични с връщанията на страничните си ускорители, които кацат едновременно като в научно-фантастичен филм. Уви, това няма да го наблюдаваме този път. “Виасат-3” тежи 6 тона и трябва да бъде докаран до геостационарна орбита – т.е. необходима е цялата мощ на ракетата, което означава, че ще лети в невъзвръщаем вариант и ускорителите ще бъдат изхвърлени. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/26/starlink-falcon-heavy/

НЕУСПЕХ: Хакуто-Р изразходил горивото си преждевременно по време на кацането на Луната Снимка на земния изгрев от 100-километрова височина, докато в Австралия имаше слънчево затъмнение. Image credit : ispace 26 април 2023 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Частната космическа компания айспейс установи причината за прекъсването на сигнала в края на спускането на “Хакуто-Р” към повърхността на Луната. Инженерите са установили, че горивото на борда на космическия апарат е започнало да привършва. Когато това се случило, скоростта се е увеличила рязко. Скоро след това сигналът прекъснал. Базирано на тези данни се счита, че има голяма вероятност кацането да е било по-твърдо от способностите на “Хакуто-Р” да го преживее. Понастоящем се провежда детайлен анализ на телеметричната информация, за да се установи какво е довело до преразхода на гориво. Въпреки очевидния неуспех, от айспейс са доволни, че мисията “Хакуто-Р” е изпълнила голяма част от задачите. На Земята са изпратени данни, които ще помогнат при планирането на следващите две мисии. Те вече са в процес на разработка. “Мисия 2” на “Хакуто-Р” ще излети през 2024 година. Източник: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2023/04/26/ispace-hard-landing/

Състоянието на Хакуто-Р е неясно след кацането му на Луната Снимка на земния изгрев от орбитата на Луната, фотографирана от “Хакуто-Р”. Photo credit : ispace 25 април 2023 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Частната компания айспейс не може да потвърди състоянието на спускаемия апарат “Хакуто-Р” след кацането му на Луната. Всичко изглеждаше добре по време на самото спускане, като до момента на съприкосновението с повърхността спускаемият апарат поддържаше добър радиоконтакт. За съжаление радиоконтактът прекъсна рязко след кацането и на този етап екипът не може да установи дали то е било успешно или не. “Би следвало да предположим, че може и да не сме изпълнили кацането на лунната повърхност”, съобщи шефът айспейс Такеши Хакамада. Установяването на съдбата на “Хакуто-Р” може да отнеме дни до седмици. Ако радиоконтактът не бъде възобновен, ще трябва да се разчита на фотографиите от орбиталните мисии като американската “Лунър Риконисънс Орбитър” и индийската “Чандраян 2”. “Хакуто-Р” бе първият опит за кацане на Луната от частна компания – това засега е постигано единствено от държавните космически програми на СССР, САЩ и Китай. От тези три СССР и САЩ са изучавали лунната повърхност активно през 20-ти век и единствено Китай имат мисии на повърхността през 21-ви век. През изминалите години опити за кацане на Луната имаше от Индия (“Викрам”), частна организация в Израел (“Берешийт”) и Япония (“Омотенаши”). Всички те завършиха неуспешно. Възможно е “Хакуто-Р” да не е постигнал пълен успех – дъното на кратера Атлас, където се опита да кацне днес, е изключително неравно. Възможно е да е кацнал успешно и да се е преобърнал. Очакваме с нетърпение да научим съдбата на космическия апарат, но каквото и да се е случило – това е доста добър първи опит от частна компания и със сигурност в бъдеще ще има и благополучие. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/25/hakuto-r-status-unclear/

Днес Хакуто-Р ще кацне на Луната с европейски ракетни двигатели Схемата на кацане на “Хакуто-Р”. Image credit : ispace 25 април 2023 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Днес след 18:00 ч. частната мисия “Хакуто-Р” ще кацне на Луната. Малцина обаче знаят, че космическият апарат е построен и изпитан в съоръженията на Арианагруп в Ламполдхаузен, Германия. “Хакуто-Р” притежава и горивна система, произведена от Арианагруп. Днешното кацане на Луната ще е първото в историята, което ще се осъществи с европейски двигатели и технологии! Фирмата айспейс, която е оператор и собственик на “Хакуто-Р”, е започнала своето начало в Япония. Центърът на управление също е в Япония. Но “Хакуто-Р” не е чисто японска мисия, а има широко международно участие. Изстрелването е осъществено през декември с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Основната камера на спускаемата мисия е произведена от канадската фирма Canadensys. На борда пътуват луноходи, произведени от Обединените арабски емирства и Японската космическа агенция, за които писах по-рано днес. Европа има много сериозен принос за осъществяването на днешното кацане. За радиокомуникацията със Земята мисията ще разчита на антените за далечна свръзка на Европейската космическа агенция (ЕКА), разположени във Френска Гвиана, Австралия, Аржентина и Великобритания. Европейската компания Арианагруп е произвела за “Хакуто-Р” две независими една от друга горивни системи. Едната е Основната горивна система (екипирана с т.нар. “апогеен двигател” и двугоривни тръстери). Другата е Реакционна система за управление с хидразинови тръстери. Компонентите и на двете системи (клапани, горивопроводи и приспособления) са европейско производство. Източници: Арианагруп, Гюнтер спейс пейдж Живото излъчване ще започне на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/25/hakuto-r-landing-european-teach/

Днешното лунно кацане може да е момент на триумф за Япония и ОАЕ Луноходът Рашид. Image credit : UAE Space Program 25 април 2023 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Ако днешното кацане на комерсиалната мисия “Хакуто-Р” на Луната бъде успешно, това ще е сериозно постижение за частния космически сектор. Но на борда на спускаемия апарат пътуват и два национални лунохода – единият, създаден от центъра Мохамед бин Рашид в ОАЕ, а другият – конструиран от Японската космическа агенция. Нито Япония, нито ОАЕ до този момент са имали работещи апарати на лунната повърхност. Арабският луноход се нарича “Рашид”. Той е четириколесен, тежи 10 килограма и е дълъг 53.4 сантиметра. На борда му има две камери, способни да заснемат повърхността на Луната с висока разделителна способност, микроскоп, както и сонда на Ленгмюр. Задачата на “Рашид” е да изучава плазмената обстановка на лунната повърхност и да разгадае защо лунният прах е толкова леплив. Луноходът на Японската космическа агенция (вж. илюстрацията горе) е от съвсем различен тип в сравнение с всичко, което сме видели досега. Той е двуколесен и е от трансформируем тип – може да минава от изследователска в “тичаща форма”. Това позволява компактност по време на транспорта му към Луната и придвижването му на повърхността. Диаметърът на лунохода е само 80 mm и тежи 250 грама. Задачата на мисията е да бъдат получени данни за поведението на лунния реголит, които от своя страна ще залегнат в конструирането на обитаемия луноход, създаван съвместно от Японската космическа агенция и Тойота с цел превоз на астронавти. Източници: център Мохамед бин Рашид и Японска космическа агенция (JAXA) Напомням на читателите, че живото излъчване относно днешното кацане ще започне в 18:20 ч. на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/25/ispace-lander-preview/

Арабската мисия Ал-Амал изучи Деймос и разби представите ни за произхода на луните на Марс! Една от фотографиите на Деймос, заснети от мисията “Ал-Амал” на ОАЕ. Photo credit : UAE Mars Mission 25 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията на ОАЕ “Ал-Амал”, която от 2021 г. досега изучава Марс, успя наскоро да доближи марсианската луна Деймос от разстояние 100 километра, което допреди е било постигано единствено от американските мисии “Вайкинг” през 70-те години. В хода на тези проучвания бяха получени данни, които разбиват на пух и прах водещите ни представи за произхода на луните. Досега учените предполагаха, че заради малкия размер на луните и близостта на Марс до астероидния пояс те са всъщност астероиди, прихванати посредством гравитацията на планетата. Но анализът на химичния състав на Деймос, проведен от мисията на ОАЕ, показва, че той е сходен с този на марсианската повърхност. “Нашите наблюдения на Деймос към този момент по-скоро сочат за планетарен произход, вместо да потвърдят състав на астероид от типа Д, както бе постулирано”, съобщава Хеса Ал Матруши, ръководител на мисията. Напомням на читателите, че “Ал-Амал” бе изстреляна през юли 2020 г. с японска ракета и мисията пристигна в орбита около Марс през февруари 2021 година. Макар че космическият апарат е собственост на ОАЕ, той реално е построен в САЩ. На борда му са монтирани общо три научни прибора, отново създадени в САЩ: ЕXI (Emirates eXploration Imager) – това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) – този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) – ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. За повече информация: Нешънъл Нюз https://cosmos.1.bg/space/2023/04/25/hope-mars-mission/

Частната лунна мисия Хакуто-Р засне изгрева на Земята по време на Слънчево затъмнение! Photo credit : iSpace 24 април 2023 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Независимо дали утрешното кацане на Луната от частната мисия “Хакуто-Р” бъде успешно или не, тя вече влезе в историята като заснела някои от най-уникалните и страхотни снимки от окололунното пространство! Днес екипът на мисията публикува невиждана досега фотография на изгрев на Земята от орбитата на Луната, направена по време на Слънчево затъмнение. Ако се вгледате внимателно във въпросната фотография, ще забележите как Луната хвърля сянка върху Земята. Живото излъчване, организирано от основания от японския предприемач Такеши Хакамада стартъп айспейс (създал мисията), е на този линк. Предаването ще започне утре, на 25-ти април, в 18:00 ч: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/24/hakuto-r-solar-eclipse/

Частната мисия Хакуто-Р засне повърхността на Луната от 100-километрова височина! Снимка на Луната, заснета от 100-километрова височина. Photo credit : ispace 24 април 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Остава само ден до първата възможност за кацане на Луната… и по този повод стартъпът айспейс, основан от японския предприемач Такеши Хакамада, публикува нова снимка! На фотографията се вижда лунната повърхност, заснета от мисията “Хакуто-Р” при текущата орбитална височина от 100 километра. Айспейс напомня, че най-ранната възможност за кацане е утре, на 25-ти април, в 19:40 ч. българско време. Живото излъчване ще започне час по-рано на този адрес: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/24/hakuto-r-photographs-moon/

УСПЕХ: Американската фирма Еволюшън Спейс изпрати за пръв път ракета в космоса! Снимка от полета. Photo credit : Evolution Space 23 април 2023 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Не всичко се върти около СпейсЕкс – на 22-ри април фирмата Еволюшън Спейс се превърна в деветата частно финансирана компания в САЩ, изстреляла успешно ракета в космоса! Ракетата “Голд Чейн Каубой” премина международно признатата 100-километрова Линия на Карман, разделяща земната атмосфера от космическото пространство, достигна апогей 124.5 километра и се ускори до 5.2 Маха. Еволюшън Спейс е основана от предприемача Стийв Хелър и е водеща компания в разработката на твърдогоривни ракетни двигатели. “Днес е момент на изключителна гордост за Еволюшън Спейс”, оповести Хелър. “Нашият екип се трудеше неуморно, за да разработи и изпита нашата технология и тази успешна космическа мисия е завет за упоритата работа и посвещение”. Фирмата е съвсем нова – създадена е през 2018 година, като целта ѝ е да предлага услуги по превоз на товари в космоса за държавни и частни клиенти. Еволюшън Спейс се гордее, че произвежда самостоятелно всеки компонент и поради това шансовете за провал се снижават. Източник : Еволюшън спейс https://cosmos.1.bg/space/2023/04/23/evolution-space-reaches-space/

Частната лунна мисия Хакуто-Р засне Земята от далечния космос! Снимка на Земята, заснета от разстояние 400 000 километра. Photo credit : ispace 23 април 2023 г. 13:31 ч. Светослав Александров. Изминаха пет месеца, откакто космическият апарат на айспейс “Хакуто-Р” бе изстрелян с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”, а остават само два дни до историческия миг – опит за частно кацане на повърхността на Луната! Вчера основаната от японеца Такеши Хакамада международна фирма публикува снимка на нашата планета по случай Деня на Земята, като фотографията бе заснета от разстояние 400 000 километра. Ето го и дългоочаквания линк към живото предаване, като айспейс ще излъчва пряко от центъра за управление в Токио, Япония. За да се увеличи максимално вероятността за успех, мобилизиран е и резервен екип, който работи от Люксембург. Излъчването започва на 25-ти април в 18:00 ч. българско време. Линк: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/23/hakuto-r-earth/

Илон Мъск: Следващото изстрелване на Старшип ще е след месец-два Кадър от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 април 2023 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Американският предприемач Илон Мъск оповести, че следващото изстрелване на “Старшип” може да е факт след месец-два и даде своя коментар относно водещата теория за преждевременното изключване на двигателите “Раптор” – попаднали отломки в тях вследствие на работата на двигателите, които са раздробили бетона и са го разпръснали по време на първите секунди от изстрелването. Мъск призна, че дебютният полет на “Старшип” е бил проведен без да бъде построена омекотяващата платформа под стартовия стенд. Строежът на тази платформа, която фактически представлява гигантска стоманена плоча с водно охлаждане, започнал преди три месеца – но не бил завършен в срок. Въпреки това СпейсЕкс изстреляли “Старшип” на базата на данни от статични огневи изпитания, които показали, че бетонът тип “Фондаг” може да издържи по време на дебютния полет. За съжаление преценката се оказала погрешна. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/21/elon-musk-next-starship-launch/

Защо Старшип представлява революция в космонавтиката? Земята, заснета от камерите на “Старшип” по време на дебютния му полет. Photo credit : SpaceX 21 април 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Вчера беше проведено първото изстрелване на космическата система “Старшип”. Много се изписа и изказа след този дебютен полет, но прави впечатление, че все още голяма част от хората не разбират какво представлява “Старшип” и защо, когато някой ден постигне цялостен успех, се очертава да е най-голямата революция в космонавтиката след изстрелването на първия спътник и първите хора в космоса. В тази публикация напомням казаното от бившия инженер от НАСА Кеси Хендмър, един от най-сериозните анализатори на “Старшип”. “Старшип”, коментира Хендмър, не е просто голяма ракета на стероиди. Той представлява следващата стъпка към постигането на Светия граал в ракетостроенето, изцяло възвръщаема орбитална ракета, която може да се произвежда серийно. “Старшип” осигурява логистични услуги до околоземна орбита, които могат да се сравнят с някогашния Берлински въздушен лифт. Корабът позволява извеждането на полезен товар от 100 тона до орбита в рамките на едно изстрелване за сума от $10 милиона, както и да лети хиляди пъти годишно. Вече в околоземна орбита и презареден с гориво един “Старшип” би могъл да изпрати 100 тона провизии навсякъде в Слънчевата система, към Луната или Марс. Корабите “Старшип” са в състояние да доставят хиляди тонове товар до повърхността на Червената планета в рамките само на 10 стартови прозореца и да изпълняват други услуги, като например да заменят спътниците “Старлинк” или да подпомагат строежа на станции на Южния полюс на Луната. По този начин проектът “Старшип” премахва един от най-важните лимити в космонавтиката. В исторически план всяка една космическа мисия е била ограничавана от абсурдните изисквания за тегло, тъй като настоящият транспорт до околоземна орбита струва $10 000 за килограм и всяко изстрелване възлиза на стотици милиони. Това се отразява на графика, ценовата стратегия, обема, избора на материали, труда, терморегулацията, навигацията, управлението, въобще всеки един аспект на мисията. Хендмър сравнява космическите кораби отпреди епохата на “Старшип” с някогашните стоманени оръжия, правени преди индустриалната революция. Те са били невъобразимо скъпи вследствие на колосалния труд за тяхното изготвяне, но все пак с ограничени възможности в сравнение с постиганото през слединдустриалната епоха. Така например корабите “Аполо” са били ограничени от товароподемността на единичната ракета “Сатурн 5”, като една експедиция е включвала скачване в окололунна орбита и само двама астронавти са изследвали повърхността на Луната в продължение на няколко часа. Всяка мисия на НАСА до друга планета представлява триумф на миниатюризацията, плод на усилията да наблъскаш колкото се може повече научен капацитет в рамките на зададеното ограничение на теглото. Съвременната лунна програма “Артемис” се нуждае от станция “Гейтуей” и отделна система за пилотирано кацане, защото дори огромната ракета “Спейс Лонч Систъм” не притежава достатъчно голяма товароподемност, за да си изпълни задачата. Хендмър напомня обстоятелствата, съобразно които НАСА избра “Старшип” за превоза на астронавти до повърхността на Луната. “Старшип” спечели този конкурс, защото от трите конкуриращи се компании само СпейсЕкс предложи архитектура, която върши работа. Нещо повече – “Старшип” може да се използва за цялата програма “Артемис” и вероятно наистина ще се използва, ако тази програма бъде продължена. За същата сума, която се дава за “Артемис”, “Старшип” може да изведе сто пъти повече полезен товар към Луната и вместо двата или трите 10-тонни модула, планирани през следващото десетилетие, може да се построи база на Луната, в която биха заживели 1 000 души. Вероятно това няма да се случи, но все пак е постижимо технологично. Защо тогава не се възложи официално за задача “Артемис” да разчита изцяло на “Старшип”? Защото, пише Хендмър, програмата е все още закотвена в старата парадигма, съобразно която изстрелването на всеки килограм струва милиони долари и поради това трябва активно да ограничаваме нашите амбиции. Това стана ясно, напомня експертът, по време на пресконференцията на НАСА на 26-ти септември 2021 година, когато администраторът на агенцията Бил Нелсън оповести разделянето на пилотираната програма на две – едната част, посветена на комерсиалните полети и другата, касаеща “Артемис”. Но не понижаването в длъжност на тогавашната ръководителка Кейти Лийдърс направи най-голямо впечатление на Кеси Хендмър. А това, че в рамките на 45-минутната пресконференция “Старшип” не бе споменат нито веднъж. “Знам, че СпейсЕкс и “Старшип” са противоречиви сред някои кръгове в НАСА”, коментира Хендмър, “но какъв е смисълът да се поддържа политика, която вечно ги игнорира? Аз познавам десетки хора в американската космическа индустрия, които се съгласяват с всичко, което съм писал за “Старшип”, но въпреки това официалната политика се носи по течението като че ли ракетите “Фалкън” никога не са кацали”. Експертът е категоричен, че преструването, че “Старшип” не съществува, е лошо стратегическо ограждение независимо дали проектът ще стане готов през тази година, 2025 г. или никога. Какво разбира Хендмър под израза “стратегическо ограждение”? Според него с всеки следващ ден шансът “Старшип” да постигне цялостен успех се увеличава и ако той успее ще промени индустрията необратимо. Съответно адекватните мерки трябва да лежат някъде по средата между тоталната паника и бездействието. Космическата индустрия би платила по-малка цена ако се подготви, но “Старшип” никога не полети, отколкото ако не се подготви и “Старшип” придобие готовност. “Старшип” представлява по-скоро добра новина и не следва да се тълкува като признак за гибел, но пренебрежението към проекта увеличава шанса за сериозни негативни промени в аерокосмическия отрасъл. Но за какви негативни промени говори Хендмър, ако “Старшип” е толкова добър проект? Центровете на НАСА са фокусирани върху създаването на комплексни и скъпи роботи, които излитат с конвенционални ракети и изучават Вселената. Ако вземем например Лабораторията за реактивно движение, тук става въпрос за машини, изстрелването на които възлиза на $1 000 000 за килограм. Със сигурност НАСА не изстрелва по 50 тона товар годишно, дори ако включим в това число полетите към МКС. Текущият световен капацитет на полетите до околоземна орбита възлиза на 500 тона годишно. Благодарение на “Старшип” капацитетът ще стигне 500 тона седмично. В същото време цените ще паднат до $50 на килограм. Как космическата индустрия ще се адаптира към това предлагане? Надали Конгресът ще увеличи бюджета на НАСА до няколко трилиона долара годишно, така че НАСА и индустрията трябва да се приспособят да произвеждат 100 пъти повече неща за една десета от днешната им стойност. Тъй като ограничението по маса няма да има такова голямо значение в бъдещето, няма необходимост да се посвещават хиляди човекочаса работа в сглобяването на специализирани машини, изготвени от специално направени титаниеви части. Ето оттук идва заплахата за старата космическа индустрия. Преди епохата на “Старшип” единствено НАСА можеше да построи хардуера за лунна база. Само НАСА знаеше как да направи титаниев трактор за милиарди долари. Но след “Старшип” дори Катерпилар и Камаз биха могли да конвертират съществуващите си продукти и с минимални промени да ги пригодят за космическа работа. Понастоящем някои от камионите на Катерпилар са изключително издръжливи и надеждни. Разбира се, един космически трактор би имал нужда от по-добра боя, вакуумно-издръжлива хидравлика, лубриканти, изолация на кабелите и т.н… Хендмър предвижда как НАСА може да работи съвместно с индустрията за постигането на тези задачи, но това няма да е в услуга на екипите от хиляди хора, които се потят над една-единствена мисия в продължение на десетилетие. Обучението на доктори не е евтина задача и изисква сериозна грижа. Историята, пише Хендмър, е пълна с отломки от бивши титани на индустрията, които не са осъзнавали последствията от новите технологии и са надценявали възможността си да се адаптират. Примерите са много – Blockbuster, Motorola, Kodak, Nokia, RIM, Xerox, Yahoo, IBM, Atari, Sears, Hitachi, Polaroid, Toshiba, HP, Palm, Sony, PanAm, Sega, Netscape, Compaq, Enron, GM, DeLorean и Nortel. В определени случаи като Kodak или цифровите фотоапарати, корпорациите сами са измислили технологиите, които впоследствие са ги унищожили. И това не бива да ни изненадва. Ръководството на фирмите е виждало ясно какво се случва, но не е проумявало, че адаптацията изисква да стъпиш отвъд границите на традиционната бизнес практика. “Старшип” и “Фалкън” са създадени на изследователска база, разработена и проучвана от НАСА и Роскосмос. СпейсЕкс са намерили начин за мощно производство, но не са измислили ракетите си от нищото. Или настоящата космическа индустрия трябва да се адаптира към “Старшип”, като намери начин да произвежда голямо количество хардуер за по-ниска цена, или дузини други компании, необременени от традиция, закостенели интереси и висок организационен надзор, ще заемат нейното място. Хендмър прави съкрушаващо сравнение между програмната характеристика на лунната програма на НАСА “Артемис” и тази на “Старшип”. Понастоящем “Артемис” предвижда създаването на 130-тонна ракета “Спейс Лонч Систъм” (бел. прев. – не тази, която летя през ноември 2022 г.) със специализирана високоенергетична степен, която е още в етап на предварителни проучвания, кораб “Орион” в съвременен вариант и 33-тонен двустепенен спускаем лунен модул (който НАСА продължава да третира като допълнение). Всичко това дава като резултат архитектура, подобна на тази от някогашната програма “Аполо”, но е по-тежка, по-скъпа, по-тромава, с повече подвижни части и със същия капацитет за доставка на товари на лунната повърхност. Тук има два много важни числови показателя – цената на изстрелване (долари за тон) и годишният капацитет (тонове годишно). Всяка една космическа система за превоз на товари трябва да оптимизира тези два показателя. “Старшип” се стреми към числа от порядъка на $1 милион за тон и 100 тона годишно. Някога програмата “Аполо” е постигала $2 милиарда за тон и 2 тона провизии годишно, доставени на Луната. Сегашната програма “Артемис” ще постигне $4 милиарда за тон и отново 2 тона годишно. Видно е, че архитектурата на “Артемис” е не само по-лоша от “Старшип”, но даже от тази на “Аполо” или на която и да е друга съществуваща система. Нещо повече – това е програмен провал, тъй като никой от отделните компоненти не може да бъде подобрен без цялостното преправяне на общата система. Става въпрос за скъпоструващи, взаимнопреплитащи се недостатъци. Няма начин тази програма да е устойчива във времето, какво ли остава за постоянно присъствие на човек на лунната повърхност. Просто са изсипани десетки милиарди долари в проект, който трябва да изпълни цели, загубили своето геополитическо значение още на 24 юли 1969 г. Хендмър смята, че Боинг, вместо да си заравят главата в пясъка и да игнорират “Старшип”, могат просто да създават хардуер, който да запълва капацитета на кораба. Старият аерокосмически гигант е в идеалната позиция да прави това и да печели пари, отваряйки нов икономически хоризонт. Наистина ли в пренебрежението им към “Старшип” Боинг биха допуснали СпейсЕкс да се специализират в конструкцията на хардуер за лунните бази и така да си присвоят още една колосална ниша? Би следвало страхът на старите корпорации да е този, че изобщо няма да са поканени. Вместо това някой ден старите индустриалци ще се събудят и ще открият, че всичките им младши инженери са се преместили в Тексас и никой няма да остане да оправи проблема с неработещите клапани на кораба “Старлайнър”. Според експерта никой не знае кога проектът “Старшип” ще съзрее напълно. След като програматичните рискове пред “Старшип” бъдат преодолени, инженерният фокус ще се премести към следващите задачи – създаването на животоподдържащи системи, роботи, пилотирани лунни и марсиански хабитати. Ако НАСА и останалите индустриални играчи не се адаптират бързо да се включат в изпълнението на тези задачи, СпейсЕкс ще започнат да работят активно и в тази посока. Първият признак за това ще са неясно формулирани обяви за работа и наемане на персонал тихомълком. Хендмър предупреждава познатите си в космическата индустрия, че ако започнат да наблюдават как техните приятели и колеги без предупреждение се местят в Тексас, причината ще е точно тази. Специалистът е на мнение, че през следващите години грограмата “Артемис” ще продължи, а Лабораторията за реактивно движение към НАСА все още ще строи научни апарати – марсоходи и вероятно роботи, отправящи се към Уран и Нептун. Но Хендмър не смята, че центровете на НАСА в настоящето си състояние биха могли да се включат в производството на базовата архитектура за лунните и марсианските станции. Вероятно други компании ще заемат тази ниша. Свикнали сме да виждаме логото на НАСА върху всяка космическа станция или мисия, но няма гаранция, че това ще продължи и занапред. Според Хендмър със сигурност няма да се случи, ако НАСА пропилява тези години на преход, докато чака Конгресът да се смили и да налее още пари. Докато големите индустриални играчи, твърди Хендмър, продължават да не вземат инициативата “Старшип” насериозно, значи преспокойно може да кажем, че не я разбират. Източник: Кеси Хендмър https://cosmos.1.bg/space/2023/04/21/casey-handmer/

ЕПОХАТА на Старшип ЗАПОЧНА! Ракетата достигна 39 километра, преди да експлодира! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 20 април 2023 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти април, епохата на “Старшип” официално започна! Началото бе с експлозия, но СпейсЕкс счита полета за успешен – ракетата изпълни двата основни критерия за успех, които фирмата на Илон Мъск целеше днес. Първо – тя успя да напусне стартовата площадка и да се отдалечи на безопасно разстояние от наземната инфраструктура. Второ – “Старшип” премина през етапа на максимално динамично натоварване (max q) и достигна височина от 39 километра. Успехите днес са ясни и видими, но какво се обърка? Имахме преждевременно изключване на пет двигателя “Раптор”. Три от тях се самоизключиха непосредствено след излитането. Четвърти отказа на 30-тата секунда, а пети – на 60-тата. Все пак първата степен “Супер Хеви” успя да си свърши добре работата днес и на Земята бяха получени добри данни – включително видеокадри: Кривината на Земята се забелязваше от борда на “Старшип”. Photo credit : SpaceX, Processing : Andy Saunders Важно е обаче да се подчертае – изстреляната днес ракета вече бе морално остаряла и бе оборудвана с по-стара итерация двигатели “Раптор”. Ракетата, известна под името “Бустър 7”, беше произведена преди повече от година и премина през продължителни изпитания преди днешния старт. Скоро втората ракета “Старшип” на име “Бустър 9” ще бъде приведена в готовност, а тя вече има множество подобрения в сравнение с “Бустър 7” и по-надеждна итерация двигатели. Предполага се, че след анализ на днешния полет, ще бъдат направени и още промени. “Поздравявам СпейсЕкс за вълнуващото тестово изстрелване на Старшип”, написа Илон Мъск в Туитър. “Научихме много за следващото изстрелване, което ще бъде проведено след няколко месеца”. Тъй като това беше тестов полет, на борда на “Старшип” нямаше никакъв спътник или друг полезен товар, така че експлозията на 4-тата минута не се отразява по никакъв начин на СпейсЕкс или на клиент на фирмата. “Становището … “но експлодира” е окей. За един лаик, който разглежда НАСА като работа, която не може да си позволи да пропадне, днешният полет изглежда като провален. Но за тези, които знаят малко повече, това беше огромен успех. СпейсЕкс имат още 2-3 ракети, готови да бъдат изстреляни. СпейсЕкс работи по различен начин. Процесът на фирмата е по-бърз, но също така по-разхвърлян. За щастие те могат да си позволят “да се провалят”. Те могат да построят 10 ракети “Супер Хеви” за същото време, за което НАСА строи една-единствена ракета “Спейс Лонч Систъм”. Ако първите пет се провалят, но следващите пет успеят, кое е по-добре?”, пише журналистът Ерик Бъргър. Космическата индустрия поздрави СпейсЕкс за полета. “Поздравявам СпейсЕкс за първия интегриран полет на “Старшип”. Всяко велико постижение в историята е изисквало известно ниво калкулируем риск, защото с големия риск идва и голямата награда. Очаквам с нетърпение да видя какво ще научат СпейсЕкс, следващия полет – и всичко занапред”, коментира шефът на НАСА Бил Нелсън. Напомням на читателите, че НАСА разчита на СпейсЕкс за успешната доставка на астронавти на повърхността на Луната чрез програмата “Старшип”. “Поздравления, СпейсЕкс! Забележителна стъпка”, присъедини се към поздравите и Йозеф Ашбахер, ръководителят на Европейската космическа агенция. “Поздравления за СпейсЕкс относно днешното изстрелване на “Старшип”, най-високата и най-мощната ракета, изстреляна някога! Макар че “Старшип” претърпя “бързо неочаквано разпадане” преди разделянето на степените, изпитанието предостави добри данни за екипа на “Старшип”, които ще им помогне да се подготвят за следващия полет”, съобщават от Националния аерокосмически музей в САЩ. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/20/starship-era-begins/

Хакуто-Р засне още една снимка от орбитата на Луната преди предстоящото кацане! 20 април 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Делят ни броени дни до един от най-вълнуващите мигове през 2023 г. – първият опит за кацане на Луната от частна космическа компания! Построеният от фирмата айспейс и изстрелян от СпейсЕкс апарат “Хакуто-Р” продължава да обикаля в окололунна орбита преди кацането, насрочено на 25-ти април, а от тази окололунна орбита той изпрати нова фотография на естествения ни спътник! Всъщност фотографията е съставена от три кадъра, фотографирани от камерата на борда на “Хакуто-Р”. “Това, което сме направили към този момент, е вече голямо постижение и вече прилагаме научените уроци към по-нататъшните ни мисии”, съобщава изпълнителният директор на айспейс Такеши Хакамада. Спускането към повърхността на Луната ще започне, както подчертах по-горе, на 25 април, в 18:40 ч. българско време от 100-километрова окололунна орбита, като целият процес се очаква да отнеме час. В случай, че възникнат трудности, резервни дати за спускане има на 26-ти април, 1-ви май и 10-ти май. Няма никакъв спор, че кацането на Луната е сериозно предизвикателство за една частна компания като айспейс. Досега това е постигано единствено от космическите програми на държави, при това само на три – СССР, САЩ и Китай. Други държави също са се опитвали, но не са успявали – през 2019 г. индийският спускаем апарат “Викрам” се разби при опита за прилуняване, а миналата година японският апарат “Омотенаши” изобщо не излъчи сигнал сред изстрелването му като вторичен полезен товар на “Артемис 1”. Що се касае до частния сектор, дали лунното кацане няма да се окаже прекалено голям залък за него? Надали – само преди 15 години мислехме, че е невъзможно частна компания да изстреля самостоятелно изкуствен спътник около Земята. Днес много други го правят, а една фирма, СпейсЕкс, даже извозва астронавти. Със сигурност ще дойде времето, когато редовните частни полети до Луната ще са ежедневие. Напомням на читателите, че айспейс е международна космическа компания с офиси в Япония, САЩ и Люксембург и над 200 работници в цял свят. Фирмата е специализирана в строежа на лунни спускаеми апарати и луноходи и нейната цел е създаването на нискобюджетни превозни услуги до естествения ни спътник. За преследването на тази задача айспейс-САЩ е част от екип, ръководен от Дрейпър, който трябва да изпълни договор на НАСА, предвиждащ доставката на полезни товари на обратната страна на Луната. Айспейс-Европа пък е избрана от ЕКА да участва в програмата “Проспект” за извличането на вода от лунния грунд. https://cosmos.1.bg/space/2023/04/20/ispace-moon/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета Фалкън 9 с нови 21 спътника Старлинк от ново поколение с иновативен аргонов двигател! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 април 2023 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 19-ти април, американската космическа компания СпейсЕкс проведе своя 25-ти космически полет за 2023-та, като ракетите “Фалкън 9” се утвърждават като най-често летящите космически ракети за календарната година, изпреварващи сериозно вторите в класацията – китайските “Лонг Марч” с 13 полета за годината досега. “Фалкън 9” излетя в 17:31 ч. българско време. Ракетата бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1073”, като това бе осмият полет за нея. Допреди днешния ден степента се е използвала за извеждането в космоса на три мисии “Старлинк”, на комерсиален спътник “SES-22”, на комерсиален спътник “Амазонас Нексус”, на товарен кораб “Карго Драгън” и на частната мисия “Хакуто-Р” към Луната. Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след изстрелването степента извърши меко приземяване върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. На борда на ракетата летяха 21 спътника от новото поколение “Старлинк V2-мини”, които са оборудвани с иновативен аргонов двигател. Спътниците се наричат “мини”, защото са миниатюрна версия на по-големите “Старлинк-V2”, които ще влезат в експлоатация след като новата свръхтежка ракета на СпейсЕкс “Старшип” се докаже. Дебютното изстрелване на “Старшип” остава насрочено за утре, 20-ти април, но само в случай че няма технически проблеми и времето е добро. Излъчването на живо ще започне в 15:45 ч. българско време. Но да се върнем на днешната мисия – това бе вторият полет на спътници “Старлинк V2-мини”. Първата партида бе изстреляна през февруари, но скоро след изстрелването се оказа, че част от тях ще бъдат изведени от орбита преждевременно заради възникнали технически проблеми – това е напълно очаквано, тъй като става въпрос за нов тип космически апарат. Сега СпейсЕкс изстреля още една партида, като се надяваме, че този път броят на дефектирали спътници ще е възможно най-нисък. Дори и да се казват “мини”, новите спътници са съществено по-големи и по-тежки от предишния вариант “Старлинк”-ове. Те, освен че притежават по-мощна ФАР (фазирана антенна решетка), са оборудвани с по-мощни двигатели от типа Hall-effect thrusters (HET) – вид йонни двигатели, при които горивото бива ускорявано от електрическо поле. Двигателите имат 2.4 пъти по-голяма тяга и 1.5 пъти по-голям специфичен импулс в сравнение с предходно използваните двигатели. Също така, благодарение на “Старлинк”, за пръв път в историята на космонавтиката се използва аргонов двигател. Защо това е важно? Предишните космически йонни двигатели са работили или с ксенон, или (както е било в случая с първото поколение спътници “Старлинк”) с криптон. Това са изключително редки газове в земната атмосфера. Аргонът от друга страна е в изобилие и може да бъде извлечен от приблизително 1% от въздуха, което го прави евтин и неизчерпаем. Недостатъкът на аргона е, че атомите му са по-леки от ксенона и криптона, което означава, че е необходима повече енергия, за да бъдат йонизирани. Но въпреки това проблемът е преодолим. Така СпейсЕкс продължава с тенденцията да се минава от скъпи, редки горива и консумативи на по-евтини и неизчерпаеми. Например днешните ракети “Фалкън 9” изполват за сгъстител газ хелий, докато при ракетите от следващо поколение “Старшип” (полетът на първата от които очакваме най-рано утре) ще се разчита на автогенно сгъстяване, получено по време на загряването на метана и кислорода. Замяната на криптоновите двигатели с аргонови представлява просто една от многото стъпки към минаването на горива от възобновяеми енергийни източници. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2023/04/19/spacex-falcon-9-success/