SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в геостационарна орбита испански спътник! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 03:32 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с комерсиалния спътник спътник Amazonas Nexus на испанската фирма Hispasat. Това е знаков момент за тази компания – досега спътниците ѝ се извеждаха или с руски ракети “Протон”, или с европейски “Ариана 5”. Ракетата-носител “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1073”, като това бе шестият полет за нея. Преди днешния старт степента е била използвана за изстрелването на комуникационния спътник “SES-22”, три партиди “Старлинк” и мисията на Айспейс “Хакуто-Р” към Луната. Днес “B1073” отново си свърши работата безупречно и на осмата минута степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Това бе деветият полет на СпейсЕкс за 2023 година и осмият за работната ракета на компанията “Фалкън 9” – през тази година също така имахме един старт и на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”. Видео от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/02/07/falcon-9-launches-hispasat/

Амбициозна европейска мисия се отправя към луните на Юпитер през тази година! На снимката: самолет “Антонов” пренася наземната екипировка, необходима за изстрелването на “Джус”. Photo credit : ESA 6 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като 2022 г. бе annus horribilis за европейската космонавтика, изразяваща се в прекратяването на полетите на ракетите “Союз” от Френска Гвиана, преустановяването на проекта “ЕкзоМарс”, аварията на новата ракета “Вега-С” и забавянията в разработките на “Ариана 6”, Европейската космическа агенция (ЕКА) се готви за сериозен реванш през 2023 година. Мисията “Джус” (на англ. JUICE, съкр. от JUpiter ICy moons Explorer) е в готовност да бъде изстреляна към Юпитер през месец април. За тази цел в началото на февруари към космодрума Куру във Френска Гвиана излетя самолет “Антонов” с наземното оборудване, необходимо за полета, а другата седмица друг “Антонов” ще достави там самия космически апарат. Пътешествието на “Джус” ще трае осем години, като навлизането на автоматичната междупланетна станция в орбита около Юпитер е насрочено за юли 2031 година. Оттам “Джус” ще провежда близки облитания на ледените луни Ганимед, Калисто и Европа (изучаването на вулканичната луна Йо не е включено в програмата). Кулминацията на мисията ще настъпи през декември 2034 г., когато автоматичната междупланетна станция навлезе в орбита около Ганимед. Така за пръв път в историята на човечеството космически апарат ще се превърне в изкуствен спътник на луна от Външната слънчева система! На илюстрацията : “Джус” в орбита около Ганимед. Image credit : ESA “Джус” тежи 4 800 килограма – т.е. мисията е тежка, амбициозна и за извеждането ѝ към Юпитер има нужда от мощната европейска ракета “Ариана 5”. Това ще е предпоследният полет на “Ариана 5” и последният за нуждите на Европейската космическа агенция (след това има още само един – комерсиален, преди ракетата да бъде пенсионирана в полза на “Ариана 6”). Тъй като “Джус” ще работи далече от Земята, в орбита около Юпитер (впоследствие и около Ганимед), автоматичната межудпланетна станция притежава огромни слънчеви панели с площ 85 квадратни метра. Построяването на “Джус” е поверено от ЕКА на Еърбъс още през 2012 г., като европейският аерокосмически гигант си е сътрудничил с над 80 компании. Ето какви са научните задачи на “Джус”: Характеризиране на океанските пластове и търсене на водни залежи под повърхностите на луните. Изготвяне на подробни карти на луните, обхващащи тяхната топография, географски характеристики и минерален състав Изучаване на физичните свойства на ледените кори Характеризиране на разпределението на вътрешната маса на луните, динамиката и еволюцията на вътрешната им структура Изследване на тънката атмосфера на Ганимед Изучаване на магнитното поле на Ганимед и взаимодействието му с юпитерианската магнитосфера На борда на “Джус” се намират следните научни прибори: Jovis, Amorum ac Natorum Undique Scrutator (JANUS) – това е основната камера на мисията, способна да заснема повърхността на Ганимед с резолюция по-добра от 400 m/pixel, а някои подбрани региони ще бъдат снимани с резолюция до 2.4 m/pixel. Камерата е принос на Италианската космическа агенция (ASI). Moons and Jupiter Imaging Spectrometer (MAJIS) – този спектрометър работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър и ще изучава тропосферните облаци на Юпитер, редките му газове, както и състава на леда и минералите на ледените луни. Спектрометърът е принос на Френската космическа агенция (CNES). UV Imaging Spectrograph (UVS) – този спектрограф е създаден в САЩ, от НАСА. Както името му показва, той работи в ултравиолетовата област и ще може да изучава екзосферите и полярните сияния на ледените луни. Ще е в състояние да открива гейзери. На снимката: “Джус” изучава гейзери на Европа. Sub-millimeter Wave Instrument (SWI) – конструиран от Немския аерокосмически институт (DLR), този спектрометър притежава 30-сантиметрова антена, работи на честоти 1080–1275 GHz и 530–601 GHz, ще може да изучава стратосферата и тропосферата на Юпитер. Ganymede Laser Altimeter (GALA) – това отново е немски прибор, лазерен висотомер, който е в състояние да изследва топографията на ледените луни и приливно-отливните деформации на Ганимед. Radar for Icy Moons Exploration (RIME) – радар, построен от Италианската космическа агенция, който може да прониква под ледените повърхности на луните и да изучава вътрешната им структура. JUICE-Magnetometer (J-MAG) – този магнитометър е построен от космическата агенция на Великобритания и ще проучва океаните на ледените луни, както и взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Particle Environment Package (PEP) – комплект от шест датчика, построени от Националната космическа агенция на Швеция, отново с цел изучаването на взаимодействието на магнитното поле на Ганимед с това на Юпитер. Radio and Plasma Wave Investigation (RPWI) – пак шведски прибор, ще изучава плазмената обстановка и радиообстановката около “Джус”. Притежава четири сонди на Лангмюир. Gravity and Geophysics of Jupiter and Galilean Moons (3GM) – научен експеримент на Италианската космическа агенция, посветен на изучаването на гравитационното поле на Ганимед посредством радиовълни. Planetary Radio Interferometer and Doppler Experiment (PRIDE) – Интерферометричен и доплеров експеримент на Нидерландия, посветен на изучаването на гравитационното поле на Юпитер и неговите луни. Макар че същинската научна програма на “Джус” ще започне в началото на 30-те, дългогодишното пътешествие няма да е безсъбитийно. Космическият апарат ще прелети край системата Земя-Луна през август 2024 г., край Венера през август 2025 г. и отново край Земята през септември 2026 и януари 2029 година. Облитането на Земята и Луната през 2024 г. е особено интересно – “Джус” първо ще прелети близко до естествения ни спътник и само ден и половина по-късно ще профучи край нашата планета, за да може да коригира траекторията си, използвайки лунната и земната гравитация. Предложено е през октомври 2029 г. да бъде проведено и изучаване на астероида 223 Rosa. Пътешествието на “Джус” към Юпитер и Ганимед Безспорно е, че “Джус” представлява едно от най-сериозните космически начинания на Стария континент – това е първата от т.нар. Голям клас мисии, които са част от програмата Космическа визия на Европейската космическа агенция за периода 2015-2025 година. Другите европейски мисии от програмата включват космическият телескоп “Хеопс” за изучаване на извънслънчеви планети, който бе изстрелян през 2019 г., мисията за изучаване на Слънцето “Солар Орбитър”, която бе изстреляна през 2020 г., както и инфрачервеният космически телескоп “Евклид”, който ще лети през втората половина на тази година. Безспорно изстрелванията на “Джус” и “Евклид” ще са топ събитията за европейската космонавтика през 2023 година. Източници: ESA (Twitter), ESA, The Planetary Society, https://cosmos.1.bg/space/2023/02/06/juice-prelaunch-preview/

УСПЕХ: Руска ракета Протон-М изведе в космоса метеоспътника Електро-Л №4 Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 5 февруари 2023 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Днес Русия проведе своето първо изстрелване за 2023 година – и по първоначална информация изглежда, че е успешно. В геостационарна орбита бе позициониран метеорологичният спътник “Електро-Л” №4. Едва за пети път след разпадането на СССР руснаците успяват да изпратят свой собствен метеоспътник до геостационарна орбита. Днешното изстрелване бе проведено в 11:12 ч. българско време, като за целта бе използвана ракета “Протон-М” с довеждащ блок “ДМ-03”. Полетът продължи около шест часа и половина. Ракетата “Протон” притежава товароподемност от 23 тона до ниска околоземна орбита и представлява най-мощната ракета-носител на Русия. В световен мащаб товароподемността на ракетата се нарежда на пето място след тази на американските “Спейс Лонч Систъм” (95 тона до орбита), “Фалкън Хеви” (64 тона до орбита), “Делта IV Хеви” (29 тона до орбита)” и китайската “Лонг Марч 5” (25 тона до орбита). “Протон-М” е пред пенсиониране – в Русия остават едва 11 произведени бройки от ракетата, като за 4 от тях има намерени полезни товари. След като тя бъде изведена от експлоатация, “Протон-М” ще бъде заменена от модерната “Ангара А5”, която понастоящем провежда летателните си тестове. Товароподемността ѝ е около 24 тона до околоземна орбита. Напомням на читателите, че спътниците от серията “Електро-Л” са базирани на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР. Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още бе базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР. За повече информация: Роскосмос https://cosmos.1.bg/space/2023/02/05/proton-m-launches-elektro-l-number-4/

Русия ще открие космическата си 2023 г. – ракета “Протон” с метеоспътник “Електро-Л” №4 е на стартовата площадка! На снимката: ракетата “Протон” със спътника “Електро-Л” №4 бива извеждана днес на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 2 февруари 2023 г. 11:50 ч. Светослав Александров. След като през януари отсъстваха каквито и да е новини за космически полети на Русия, страната най-сетне се готви да открие космическата си 2023 г. на 5-ти февруари в 11:12 ч. българско време, при това с невоенна мисия. Тогава от космодрума Байконур ще излети ракета “Протон-М” с ускорителен блок “ДМ-03” и метеорологичен спътник “Електро-Л” №4. Ако полетът бъде успешен, това ще е едва петият руски метеорологичен спътник, който ще достигне геостационарна позиция. Спътникът е базиран на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР. Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още бе базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР. Първите два метеоспътника “Електро-Л” са изведени в космоса съответно през 2011 и 2015 г. посредством ракети “Зенит”, които са разработени в от конструкторското бюро Южное в Украйна. След началото на конфликта между Русия и Украйна през 2014 г. украинските ракети вече са недостъпни за руско-изследователската програма и това наложи третият спътник да бъде изстрелян през 2019 г. посредством ракета-носител “Протон-М”. Четвъртият, полетът на който е насрочен за 5-ти февруари, ще лети със същия тип ракета. Допреди само десетина години руската ракета “Протон” беше основният способ за превоз на комерсиални спътници в цял свят и летеше редовно, около веднъж месечно. Днес обаче, след серия от аварии, повишаващи се разходи и след възхода на СпейсЕкс, ракетата е почти отпаднала от комерсиалния пазар. Единствено миналата година през октомври “Протон-М” послужи за извеждането в космоса на спътник на Ангола, един от малкото останали партньори на Русия след началото на войната в Украйна. Нека да напомня накратко историята на ракетата “Протон”. Подобно на множество други руски космически съоръжения, раждането на „Протон“ може да се проследи до зората на космическата надпревара. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов предвижда създаването на амбициозна космическа програма, но плановете му са оспорени от Министерството на отбраната, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „УР-500“, която ще се използва за космически цели, но за да удовлетвори исканията на военните, предвижда ракетата да притежава способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-доброто конструктивно решение за направата ѝ. Първоначалният вариант да се стикова клъстър от малки ракети „УР-200“ е отхвърлен като непрактичен. Затова инженерите се спират на друг вариант – т.нар. „моноблок“, при който двигателният отсек, горивният резервоар и резервоарът с окислителя са подредени един върху друг. Но този вариант се сблъсква с неочаквано предизвикателство, породено от ограниченията, наложени от необходимостта степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен превоз. За да може „УР-500“ да се побере на съветските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надхвърля 4.1 метра. За да се съхрани товароподемността, намаляването на диаметъра трябва да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекалено висока и обслужването на полезния товар и горните степени се оказва трудно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вариант – т.нар. „полиблок“. В центъра на първата степен е разположен един резервоар с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест двигателя „РД-253“. При такава конфигурация шестте резервоара с двигателите силно напомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „Протон“. Как обаче „УР-500“ е преименувана на „Протон“? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „Протон-1“. Фактически ракетата придобива името на първите си полезни товари. Разработката на „Протон“ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов например се опитва да използва връзките си, за да убие проекта на Челомей и така средствата да потекат към неговата инициатива – лунната ракета „Н1“. Счита се, че „Протон“ е спасена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „Протон“ са силно ограничени и е по-добре тази ракета да се използва за изстрелването на съветски космонавти към орбитата на Луната преди да успеят американците. Но историята се развива иначе – САЩ побеждава в лунната надпревара. Проектът „Н1“ не надживява смъртта на Корольов. СССР никога не изпраща човек на Луната. А спасяването на „Протон“ от Келдиш се оказва добро решение – тази ракета се превръща в най-значимия товарен носител не само за съветската космическа програма, но по-късно и за целия свят. Именно с „Протон“ са изстреляни всички съветски орбитални станции, както и роботизираните мисии на СССР до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на СССР започва епохата на комерсиализация на „Протон“, като първият договор е подписан с британската компания Inmarsat през 1993 г., а през 1996 година за пръв път полита западен спътник на руска ракета. Започва почти двудесетилетен период на усилена експлоатация, по време на който десетки сателити са изстреляни посредством „Протон“. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „Протон“ от началото на нейната експлоатация – невероятно постижение за тежкотоварната ракета. Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „Протон“ не е никак надеждна ракета в сравнение с по-скъпите си западни конкуренти. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща авария („Протон“ се преобръща и се разбива в близост до стартовата площадка), европейската ракета „Ариана 5“ отчита надеждност от 94%. Американската ракета „Делта 4“ има 96% успешни полета. За сравнение успеваемостта на „Протон“ е под 90%, което означава, че 1-2 от всеки 10 старта завършва с авария. За една държавна космическа програма, която може да си позволи да построи резервни космически апарати, това може и да е приемливо, но за частния спътников пазар е недопустимо. Докато „Протон“ е евтина и достъпна, западняците биха предпочели нея. Но достатъчно е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би гарантирало отпадането на „Протон“. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „Фалкън 9“ практически изхвърлят Русия от пазара на сателити. Допреди войната в Украйна комерсиалната дейност на „Протон“ се контролираше от американската фирма International Launch Services (ILS). През 2019 година положението става тежко – ръководството на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един договор с голям спътников оператор. На 22-ри март същата година тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че държавата ще смъкне цените, за да може „Протон“ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но дори и с държавна намеса мярката не успява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не искат да се набутват, имайки предвид колко често се проваля „Протон“. С разгара на войната в Украйна ракетата “Протон” съвсем остава да бездейства заради западните санкции, като особено голям удар нанася отдръпването на Европейската космическа агенция (ЕКА). Именно с “Протон” трябваше през 2022 г. да бъде изстреляна съвместната руско-европейска мисия до Марс “ЕкзоМарс-2022”, но руската агресия направи това партньорство невъзможно. Очаква се през следващите години оставащите ракети “Протон-М” да се използват за нуждите на малкото останали комерсиални партньори на Русия (напр. Ангола, Беларус, Иран), както и за изстрелването на тежки руски космически апарати – ако създаването на такива изобщо е възможно заради недостига на чуждестранни компоненти. При всички положения производството на “Протон” затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функции трябва да бъдат поети от новото поколение ракети “Ангара”. https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/russia-first-spaceflight-2023-preview/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе в космоса 53 спътника Старлинк по време на 8-мата мисия на компанията за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 февруари 2023 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 09:43 ч. българско време от космическия център на НАСА Кенеди излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” с нови 53 спътника Старлинк. Това бе 8-мият полет на фирмата на Илон Мъск за 2023 г. и 7-мият за основната ракета на компанията “Фалкън 9” (освен него имаме и един полет на свръхтежката “Фалкън Хеви”). Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен “B1069”, за която днешният полет бе пети. Преди степента е служила за извеждането на товарен кораб “Карго Драгън” до МКС, партида “Старлинк”, геостационарен комуникационен спътник “Хотбърд” и партида “УанУеб” (конкурентната услуга на Старлинк). Днес отново нямаше никакви проблеми и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”. До този момент спътниците “Старлинк” се извеждат само с “Фалкън 9”, но СпейсЕкс очаква скоро да въведе в експлоатация свръхтежката си ракета “Старшип”. Нейното първо статично огнево изпитание с пълния набор от двигатели е планирано за другата седмица. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/starlink-launch/

НАСА показа фалшивата Луна, където се тестват новите мисии Това не е Луната, а Lunar Lab and Regolith Testbed, където се тестват новите лунни мисии на НАСА. Photo credit : NASA 2 февруари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. С възобновяването на мисиите до Луната НАСА има нужда от място, където може да изпитва новите инструменти, луноходи и бъдещи спускаеми апарати. Това е особено важно днес, когато се отправяме към полярните региони, които са много по-различни от терена, изучаван от астронавтите в хода на програмата “Аполо”. Там Слънцето никога не изгрява над главите, понякога е на нивото на очите и сенките са дълги. Ето защо НАСА разполага с “фалшива Луна” – съоръжение в центъра Еймс, което е почти перфектен симулатор на лунните условия. Официалното название на “фалшивата Луна” е Lunar Lab and Regolith Testbed. Съоръжението работи от 2009 година насам. В началото е конструирано малко помещение с размери 4 на 4 метра и дълбочина 0.5 метра, пълно с осем тона JSC-1A – имитатор на лунен грунд, тъмносив на цвят. Наскоро към съоръжението бе добавено и още по-голямо помещение с над 20 тона имитатор, размери 19 на 4 метра и дълбочина 0.3 метра. Понякога изследователите полагат тежък труд с помощта на ръчни инструменти, за да изваят, възможно най-точно обектите, които ще бъдат посетени от луноходите и астронавтите. Сред тях са опасности като тъмни ями и кратери. Добавят се скали и отломки, за да могат да се изимитират реалните места, които съвременни мисии на НАСА като “Лунър Риконисънс Орбитър” снимат от орбитата на Луната. Една от характеристиките, които правят “фалшивата Луна” на НАСА толкова уникална, са ярките лампи, които точно имитират слънчевите лъчи. Учените могат да възпроизведат светлинните условия на Луната на интересните места като полюсите в определени времена – сегашно, бъдеще или минало. Именно там се тества новият луноход на НАСА “Вайпър”, който е насрочен да бъде изстрелян догодина. Екипът на мисията иска да провери доколко добре работят собствените му източници на осветление и камерите за избягване на препятствия, докато луноходът картографира Южния полюс. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/nasa-moon-simulator/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе 50 спътника по време на 7-мата мисия на компанията за 2023 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 31 януари 2023 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Космическа ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” излетя днес от базата Ванденберг в Калифорния в 18:15 ч. българско време, а на борда ѝ имаше 49 спътника “Старлинк” и 1 спътник на италианската компания D-Orbit. Това бе седмата мисия за фирмата на Илон Мъск през 2023 година. За нуждите на днешния полет бе използвана ракета с рециклирана първа степен под сериен номер “B1071”, като това бе общо седмото изстрелване за нея. Преди тазвечершния старт степента е служила за изпращането в космоса на две военни мисии, мисията SARah-1 на Ербъс, мисията SWOT на НАСА и две партиди “Старлинк”. Днес отново нямаше никакви проблеми и около осем минути след старта “B1071” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Разбира се, че все още те обичам”, позиционирана в Тихия океан. Следващото изстрелване на СпейсЕкс също ще е по програмата “Старлинк” и то ще бъде осъществено най-рано на 2 февруари в 09:37 ч. българско време. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/31/spacex-50-satellites/

Марсоходът Пърсъвиърънс завърши изграждането на първото депо от проби на Марс! Марсоходът “Пърсъвиърънс” засне това “селфи” на 20-ти януари посредством своята камера WATSON. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 31 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 29-ти януари марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” освободи успешно десетия и последен титаниев контейнер със събрани проби, с което изграждането на първото депо на Червената планета приключи успешно! Това постижение изискваше внимателно планиране и навигация, за да могат наземните екипи да се подсигурят, че контейнерите ще са в състояние да бъдат прибрани от бъдеща мисия на НАСА и Европейската космическа агенция. Депото всъщност представлява резервен вариант – “Пърсъвиърънс” е взел по две проби от всяка изучена от него скала, като основният вариант включва самият марсоход да извози пробите до борда на тази бъдеща мисия. В случай че нещо се обърка, оставените в депото проби ще могат да бъдат прихванати от хеликоптер. Макар че въпросът колко време пробите биха могли да стоят на Марс бе повдиган многократно от любители и космически ентусиасти, всъщност няма проблем да останат години – няма шанс те да бъдат затрупани от праховите бури. Въздухът на Марс е изключително разреден и е единствено възможно контейнерите да бъдат покрити с тънък слой прах. Силни бури на Червената планета, които издухват оставените от хората предмети, ги има само в Холивудските филми. Учените, работещи с “Пърсъвиърънс”, вярват, че събраните от марсохода магмени и седиментни скали са в състояние да разкрият историята на геологичните процеси, които са протичали в кратера Йезеро след неговото формиране преди 4 милиарда години. “Пърсъвиърънс” е взел и атмосферна проба, както и т.нар. “проба-свидетел”, чрез която изследователите ще могат да разберат дали скалните проби са замърсени от материал, пренесен случайно от Земята по времето на пътешествието на марсохода. Сега, след като депото е изградено, “Пърсъвиърънс” ще започне следващата част от научната си програма в делтата на пресъхналото езеро. Марсоходът ще изкачи насипа над делтата, където ще се натъкне на по-зърнести скали – те вероятно произхождат от различно място, но са ерозирали и са довлачени в кратера от някогашната река. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/31/perseverance-finishes-depot/

Две десетилетия след катастрофата на совалката Колумбия, обликът на космонавтиката е изцяло обновен Известната снимка на разпадащата се совалка “Колумбия”. Credit : NASA 29 януари 2023 г. 20:30 ч. Светослав Александров. На 1-ви февруари ще отбележим две десетилетия от трагичния край на мисията “STS-107” на совалката “Колумбия”, когато загинаха седем души: командир Рик Хъзбанд, пилот Уилям Маккуул, специалисти Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и Илан Рамон. Макар че това не бе първата катастрофална авария в историята на космонавтиката, за пръв път фатален инцидент доведе до цялостно преформулиране на цели, задачи и програми на пилотираната космическа програма. Съветските трагедии “Союз 1” и “Союз 11” не доведоха до преустановяването на плановете на СССР и до пенсионирането на корабите “Союз”. Макар че след наземния пожар на “Аполо 1” НАСА въведе много подобрения, човек успя да достигне до Луната със същия тип капсула. След повредата на “Аполо 13”, когато екипажът бе спасен на косъм, тогавашният администратор на НАСА Томас Пейн заяви, че “няма нужда от промяна”, при това още преди да започне разследването на инцидента. След експлозията на “Чалънджър” американският президент Роналд Рейгън, Конгресът и ръководството на НАСА решиха вкупом, че отсъства необходимост от преформулиране на пилотираната програма и единственото, което бе направено, беше построяването на нова совалка, която да замени “Чалънджър” – совалката “Индевър” (изт: Paul Torrance, The Space Review). Малко хора си спомнят, но преди съдбовния 1 февруари 2003 г. в НАСА нямаше сериозни разговори за връщане на Луната и полети до Марс. Фокусът в началото на 21-ви век бе върху Международната космическа станция, а след прекратяването на проекта на Локхийд Мартин за създаването на космоплана “X-33” през 2001 г. (който по-нататък трябваше да доведе до създаването на кораб, който да замени совалката), НАСА не предприе нов подобен проект. Вместо това агенцията реши да удължи експлоатацията на совалките до 2020 година, с надеждите, че “Индевър” (най-новата совалка) може да лети и до 2025 година. Можете ли да си представите една алтернативна 2023 година, в която нямаше да има полети на “Крю Драгън” до МКС или обиколки около Луната с “Орион”, а вместо това совалките още щяха да кръжат около Земята? Но катастрофата на “Колумбия” промени всичко. Веднага след трагедията администраторът на НАСА Шон О’Кийф свикна панел, който да разследва инцидента и да начертае планове за бъдещето. През 2005 г. наследникът на О’Кийф, Майк Грифин, съобщи, че “космическата совалка е грешка”. До голяма степен такива са настроенията и днес – че програмата “Космическа совалка” никога не трябваше да бъде инициирана. Годините след “Колумбия” бяха трънливи – както отбелязва Дуейн Дей за The Space Review, датата за пенсионирането на совалките (2010 г.) бе съобразена със завършването на строежа на Международната космическа станция, за изпълнението на който совалките все още бяха необходими. Впоследствие датата бе изместена за 2011 г. поради забавянията в строежа. Но поради факта, че НАСА прекрати проекта “Съзвездие” за създаването на ракетите “Арес 1” и “Арес 5” и същевременно не започна своевременно паралелна програма за проектирането на частни космически кораби, това в крайна сметка принуди американците да разчитат на превозите на руските кораби “Союз” до МКС чак до 2020 година. Все пак, две десетилетия по-късно, може да кажем, че независимо че следсовалковият преход не премина гладко, времената днес са много по-добри. НАСА разполага с два космически кораба за транспорт на астронавти до орбита – “Крю Драгън” (на СпейсЕкс) и “Старлайнър” (на Боинг). Корабът “Орион”, разработката на който започна в рамките на “Съзвездие”, успя да получи нова ракета след криволичещ политически процес – ракетата “Спейс Лонч Систъм”, а миналата година той обиколи за пръв път Луната в безпилотен режим. Но най-важното: совалките трябваше да си отидат, за да може НАСА най-после да излезе от миналото, да стъпи в бъдещето и да започне да стимулира развитието на т.нар. “нюспейс сектор”, съставен от млади космически компании, които създават нови технологии. Прав ли бе Грифин да определи космическите совалки за грешка? Ако трябва да напомня думите на Торънс, редно е да правим разлика между намерението и технологичното изпълнение. Намерението бе ясно – совалките трябваше да осигурят бърз, чест, евтин и безопасен достъп до космическото пространство. Това бе добро намерение. Проблемът бе в технологичното изпълнение – комбинирането на ракетоплан от типа “X-15” с наземна система за изстрелване на ракети. Това бе радикално нова, неизпробвана концепция и историята показа, че бе грешка. Но сега, когато ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” летят веднъж на всеки 5-6 дни, завръщат се на Земята и се рециклират за следващ полет, може да заключим следното: те изпълниха първоначално заявеното от совалките намерение. Технологично решение имаше – просто се оказа по-различно. И за да се стигне до него, совалките трябваше да изчезнат… https://cosmos.1.bg/space/2023/01/29/two-decades-columbia-disaster/

Първата ракета Вулкан пристигна на Кейп Канаверал за дебютния си полет през тази година! На снимката: първата ракета “Вулкан” бива подготвена за първия си полет. Photo credit : United Launch Alliance 28 януари 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Първата космическа ракета “Вулкан” на компанията Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) пристигна на космодрума Кейп Канаверал във Флорида! Тук тя ще бъде подложена на последните изпитания, преди по-късно през тази година да бъде изстреляна и да изпрати към Луната частния спускаем апарат “Перегрин” на фирмата Астроботик. Така през 2023 г. се заформя своеобразно състезание между частни компании, които се съревновават коя първа ще постигне меко кацане на лунната повърхност. Напомням на читателите, че през декември посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” бе изстреляна комерсиалната лунна мисия “Хакуто-Р”, която понастоящем пътува към Луната и ще кацне в района на кратера Атлас в края на април. Друга ракета “Фалкън 9” ще прати към естествения ни спътник спускаем апарат на фирмата Интуитив машинс. Но ракетата “Вулкан” има и важно геополитическо значение, тъй като тя е оборудвана с американски двигатели “BE-4”, които през миналата 2022 г. бяха успешно построени и тествани от фирмата Блу Ориджин. По този начин ще бъдат заменени старите ракети “Атлас 5”, използващи двигатели “РД-180”, построени в Русия. В рамките на дебютния полет, освен частния лунен апарат “Перегрин”, ракетата “Вулкан” ще позиционира в космоса два демонстрационни спътника на проекта на Джеф Безос “Кайпер” (който конкурира този на Илон Мъск “Старлинк”), както и апарат на фирмата Целестис, организираща космически погребения. Докато се стигне обаче до това изстрелване “Вулкан” първо трябва да бъде подложена на поредица от изпитания, в това число и на т.нар. “мокро изпитание”, по време на което тя ще бъде заредена с гориво и ще се направи симулация на обратно броене. Интеграцията на “Перегрин” и останалите космически апарати с ракетата ще бъде осъществена след приключването на тези тестове. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/28/first-vulcan-cape-canaveral/

УСПЕХ: СпейсЕкс постави рекорд за най-тежък товар, изведен в космоса, по време на 6-тата мисия на компанията за 2023 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 26 януари 2023 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Космическа ракета “Фалкън 9” излетя днес, на 26-ти януари, в 11:22 ч. българско време, и изведе в орбита 56 спътника от групировката “Старлинк” с общо тегло 19.4 тона. С това фирмата на Илон Мъск постави рекорд за най-тежък товар, изпратен в космоса посредством тази ракета-носител! “Фалкън 9” бе оборудвана с рециклирана първа степен, обозначена под сериен номер “B1067”, като това бе общо девето изстрелване за нея. Преди степента е била използвана за извеждането в орбита на два пилотирани кораба “Крю Драгън”, два товарни кораба “Карго Драгън”, два геостационарни комуникационни спътника, мисията O3b mPower и мисия по програмата “Старлинк”. Степента отново си свърши безупречно работата днес и на 8-мата минута след старта тя извърши меко кацане върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”, позиционирана в близост до бреговете на Флорида. Ракетата притежаваше и рециклиран обтекател, като едната от половините му летя за пети, а другата – за шести път. СпейсЕкс възнамерява пак да рециклира двете половини за по-нататъшни мисии, след като те бъдат извадени от океана. Днешното изстрелване бе шестото за фирмата на Мъск през 2023 година, но за основната ракета “Фалкън 9” то бе пето. През настоящия месец януари бе проводено успешно изстрелване и на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви”. Очакваме през февруари или март в експлоатация да бъде въведена още по-мощната свръхтежка ракета – “Старшип”. Именно тя ще трябва да оправдае мечтите на Илон Мъск за колонизацията на Марс. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/26/spacex-heaviest-rocket-payload/

Космическата мисия на НАСА Луси ще посети първия си астероид още на 1 ноември На илюстрацията “Луси” посещава астероид. Image credit : NASA 26 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията на НАСА “Луси”, която понякога бива наричана “Вояджърът на астероидните пътешествия” заради плановете да изучи множество астероиди, ще посети първата си научна цел още на 1 ноември този година. Доскоро се предвиждаше “Луси” да прелети за пръв път край астероид през 2025 година. “Има милиони астероиди в главния астероиден пояс”, съобщава Рафаел Маршал, сътрудник на мисията от Обсерваторията Ница във Франция, който се е спрял на астероида 1999 VD57 да е началната научна задача за мисията. “Подбрах 500 000 астероида с добре характеризирани орбити, за да видя дали “Луси” не пътува в близост до някой от тях и да може да го разгледа добре, дори и от разстояние. Този астероид наистина се открояваше”. Екипът на “Луси” е изчислил, че с помощта на малка маневра космическият апарат ще може да премине само на 450 километра от повърхността му. 1999 VD57 ще е най-малкият астероид от главния пояс, който ще бъде посетен от космически апарат. Той е с диаметър от 700 метра и напомня на близкоземните астероиди, посетени от скорошни мисии като “Озирис-Рекс” и “Дарт”. “Луси” е първата мисия, която притежава иновативна и комплексна система за проследяване на астероид по време на сближение с него. Това позволява да бъдат заснети и много повече изображения, отколкото доскоро бе възможно. Посещението на 1999 VD57 ще е чудесно изпитание за тази система преди “Луси” да достигне основната си научна цел – Троянските астероиди на Юпитер. Напомням на читателите, че “Луси” бе изстреляна на 16 октомври 2021 г. посредством ракета-носител “Атлас 5”. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/26/lucy-first-asteroid-this-year/

Космическият кораб Старлайнър бе сглобен за първия му пилотиран полет през тази пролет! Posted on януари 25, 2023 Spread the love На снимката: инженери сглобяват командния към сервизния модул на “Старлайнър” преди предстоящия му първи полет до Международната космическа станция. Photo credit : Boeing / John Grant 25 януари 2023 г. 07:50 ч. Светослав Александров. След успешен безпилотен полет на космическия кораб на Боинг “Старлайнър” до МКС през май 2022 година, дойде времето и за пилотирана мисия! На 19-ти януари инженерите благополучно сглобиха командния към сервизния модул на кораба за предстоящото изстрелване с астронавти, което е насрочено за не по-рано от месец април (в зависимост от трафика към МКС). Двама души ще се отправят към орбита на борда на този кораб – Бари (Бъч) Уилмор и Сънита (Съни) Уилиамс. Те ще проведат цялостна проверка на бордовите системи, преди “Старлайнър” да бъде одобрен за редовни рейсове. Макар че днес в САЩ има орбитален пилотиран космически кораб – “Крю Драгън” на СпейсЕкс и той редовно извозва астронавти до МКС и обратно, НАСА има нужда от План Б за достъп до орбита, който не включва Русия. Макар и да излиза около два пъти по-скъп в сравнение с “Крю Драгън”, корабът “Старлайнър” осигурява такъв план. В бъдеще Боинг има сериозни намерения за “Старлайнър”, които включват обслужването на следващото поколение комерсиални станции като “Орбитал Рийф” и дори полети до Луната с тежкотоварна версия на ракетата “Вулкан”. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/25/starliner-assembled/

Частната компания Рокет Лаб изстреля за пръв път космическа ракета от територията на САЩ! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 25 януари 2023 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Днес е изключително важен ден за частната космонавтика, след като американската космическа компания Рокет Лаб проведе своето дебютно изстрелване на ракета “Електрон” от Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс в САЩ! Допреди днешната мисия “Електрон” бе изстрелвана единствено от територията на Нова Зеландия. Полетът първоначално бе насрочен за декември 2022 г., но тъй като метеорологичните условия бяха постоянно лоши, екипът реши да вземе почивка за празниците и да опита след Нова година. Очевидно търпението се увенча с успех! В околоземна орбита на 550-километрова височина бяха изведени три спътника за нуждите на комерсиалния клиент HawkEye 360. Рокет Лаб се е ангажирала до 2024 г. да изпрати в космоса общо 15 спътника. Макар че Рокет Лаб притежава сериозен опит в изстрелвания на ракети “Електрон” от Нова Зеландия, осигуряването на полети от САЩ се оказа трудна задача – НАСА трябваше да създаде за ракетите революционна система за безопасност. В случай на проблем с “Електрон” системата автоматично може да разруши ракетата, за да не попадне на територия, където живеят хора. Но днес полетът мина безаварийно. Рокет Лаб вече проектира нова и по-мощна ракета в сравнение с лекотоварната “Електрон” – тази нова среднотоварна ракета се нарича “Неутрон” и също ще бъде изстрелвана от Средноатлантическия регионален космодрум в САЩ. Фокусът на ракетата е да обслужва растящия пазар на мегаспътниковите групировки, а също така ще може да извежда в орбита и пилотирани космически кораби. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/25/electron-first-us-launch/

СпейсЕкс за пръв път зареди с гориво напълно сглобена ракета Старшип! На снимката: “Старшип” за пръв път бива изцяло зареден с гориво. Photo credit : SpaceX 24 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Проектът “Старшип” премина през още една важна стъпка напред към дебютното изстрелване – за пръв път изцяло сглобената ракета бе заредена с гориво! Макар че през последните години различни прототипи на горната и долната степен бяха зареждани с гориво, запалвани а в някои случаи даже имаше суборбитални полети на горния компонент на “Старшип”, сега за пръв път бе проведено т.нар. “мокро” изпитание като единен комплект. Изпитанието също така позволи на инженерите на СпейсЕкс да организират цялостна симулация на обратното броене, както и да проверят работоспособността на системите на стартовата площадка. Успешното изпълнение на този т.нар. “мокър тест” означава, че фирмата на Илон Мъск е на прав път към дебютния полет на “Старшип”, който може да е факт още през февруари или март. Но преди това предстои още едно важно изпитание – дългоочакваното статично огнево изпитание на първата степен “Супер Хеви”, при което трябва да се запалят едновременно всичките 33 двигателя. До този момент са провеждани множество статични огневи изпитания, но максимум с 14 двигателя. Що се касае до горната степен “Шип 24”, тя вече премина през цялостно запалване на всичките ѝ шест двигателя още през септември. Видеозапис от днешното изпитание: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/24/starship-fully-fueled/

Китай публикува нови снимки от Луната, заснети от лунохода Юту 2! Снимка от повърхността на Луната, заснета от “Юту 2” по време на 50-тия лунен ден от началото на работата на мисията. Photo credit : CNSA 22 януари 2023 г. 13:30 ч. Светослав Александров. По случай днешното настъпване на Лунната нова година, космическата агенция на Китай публикува нови снимки и представи последните новини от съвременната мисия “Чанг’e 4”, която работи на обратната страна на Луната. Мисията включва луноход на име “Юту 2”, като названието “юту” означава “нефритен заек” – тематично, тъй като сме Годината на водния заек. Китай съобщи, че станционарният апарат “Чанг’e 4” и луноходът “Юту 2” се събудиха след мразовитата лунна нощ съответно на 15-ти и 16-ти януари, с което започна 51-вият работен лунен ден за мисията. Напомням на читателите, че едно денонощие на Луната е равно на 29.5 земни дни, т.е. един ден и една нощ на лунната повърхност траят приблизително две седмици. “Чанг’e 4” кацна на естествения ни спътник на 3 януари 2019 г., като през последните 4 години луноходът е пропътувал 1 500 метра и е изпратил 940.1 GB научни данни. На 18-ти януари, докато “Юту 2” достигаше работния пункт, обозначен като LE05103, панорамната камера засне 360-градусова панорама: Панорамно изображение, заснето от “Юту 2” на 18-ти януари тази година. Photo credit : CNSA Ясно се виждат оставените от лунохода следи. Ето още фотографии, заснети от “Юту 2” на сутринта на 51-вия лунен ден от началото на мисията (т.е. на 18 януари 2023 г.): Снимки, заснети от “Юту 2” на 18-ти януари тази година. Photo credit : CNSA Вляво – подробна снимка на следите на лунохода, в центъра – камък, разположен на около 4 метра от “Юту 2” с дължина 25 сантиметра, вдясно – кратер с диаметър 5 метра, разположен на около 37 метра от лунохода. Ето още фотографии, публикувани от екипа на мисията: Снимка, заснета от “Юту 2” по време на 47-мия работен ден. Photo credit : CNSA Снимка, заснета от “Юту 2” по време на 49-тия работен ден. Photo credit : CNSA Ли Хунлай, ръководителят на третата фаза от научната програма на мисията, съобщи, че големият кратер (вж. снимката в началото на тази статия) представлява една от любимите местности за екипа. Космическият сблъсък, който е довел до формирането на кратера, е издълбал материал дълбоко от вътрешността на Луната. Заради хилядолетното излагане на суровите космически условия лунните местности (планини, склонове) като правило са с изгладени повърхности. Но на снимката на този кратер се вижда, че по ръба му има грануловани и ръбести скали, което е показател, че се е формирал сравнително наскоро. Снимка, заснета от “Юту 2” по време на 49-тия работен ден. Photo credit : CNSA По време на 49-тия работен ден, докато “Юту 2” се придвижваше към работния пункт LE04905, камерата бе насочена към лунната далечина. Близо до хоризонта е ръбът на гигантския кратер Фон Карман. Китай се подготвя за втория етап от лунната си изследователска програма. Догодина ще бъде изстрелян комуникационният спътник “Чьечиао 2”, който ще служи за предаването на данни от Земята до повърхността на Луната. Започвайки от 2025 г. ще започне изстрелването на мисиите “Чанг’e 6”, “Чанг’e 7” и “Чанг’е 8”. Всички тези изследователски проекти са роботизирани. Но междувременно китайците разработват свръхтежката ракета “Лонг Марч 9”, която ще конкурира възможностите на “Спейс Лонч Систъм” и дори на “Старшип”. Нейният дебют е насрочен за 2029 година и ако той е успешен, първите китайски пилотирани лунни мисии ще са факт в началото на 30-те. Източник: Sina https://cosmos.1.bg/space/2023/01/22/yutu-2-updates/

Американка и японец изпълниха първата космическа разходка за 2023 година На снимката: Коичи Уаката (вляво) и Никол Ман монтират хардуер от външната страна на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV 20 януари 2023 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Американската астронавтка Никол Ман и японският ѝ колега Коичи Уаката бяха първите, които изпълниха “космическа разходка” през 2023 година. Днес, на 20-ти януари, двамата прекараха 7 часа и 21 минути в открития космос. Астронавтите трябваше да приключат задачи, оставени недовършени по време на предходна извънбордова дейност. Задачите бяха свързани с монтирането на платформа към Канал №1Б, където по-късно през годината ще бъдат разположени нови слънчеви панели. Уаката и Ман започнаха да монтират още една платформа за още един чифт слънчеви панели към Канал №1А, но за съжаление времето не им стигна и завинтването на болтовете към последната греда на платформата остана за бъдеща “космическа разходка”. Досега са монтирани общо четири модерни слънчеви панели “iROSA”, които ще позволят експлоатацията на станцията да продължи до 2030 година. Предстои да бъдат монтирани още два панела. Днешната “космическа разходка” беше дебютна както за Ман, така и за Уаката. Двамата са членове на екипажа на пилотирания космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който понастоящем е скачен с МКС. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2023/01/20/wakata-mann-first-spacewalk-2023/

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 40-тия си полет на Марс! Снимка, заснета от борда на “Инджинюъти” вчера, по време на 40-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 20 януари 2023 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Вчера, на 19-ти януари, хеликоптерът на НАСА “Инджинюъти” изпълни успешно своя 40-ти полет на Марс! Според информацията, разпространена от акаунта на Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Туитър, малкият дрон се е задържал във въздуха за 91.62 секунди, пропътувал е 178 метра и максимално постигнатата височина е 10 метра. Напомням на читателите, че “Инджинюъти” кацна на Марс заедно с марсохода “Пърсъвиърънс” през февруари 2021 г. в района на кратера Йезеро, който представлява пресъхнало езеро. Понастоящем “Пърсъвирънс” търси следи от отминал живот в делтата на пресъхналата река, която някога се е вливала в езерото. Той също така събира проби, които ще бъдат доставени на Земята в началото на 30-те години. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/20/ingenuity-40th-flight-mars/

Ето какви заплати получават работниците в космическия отрасъл на Русия Ракета-носител “Союз” с товарен кораб “Прогрес”. 19 януари 2023 г. 22:40 ч. Светослав Александров. Заплатите в НПОА “Семихатов”, основният разработчик на системите за управление на космическите ракети “Союз-2”, “Булава”, “Сармат” и бъдещата “Союз-5”, са мизерни – това съобщава телеграм каналът “Юра, прости”. Иля Харламов, собственикът на канала, се е натъкнал на линк към официалния сайт на предприятието-част от Роскосмос, където се търсят нови служители. Заплатата на инженер-конструктор (начинаещ специалист) е 35 000 рубли (равняващо се на около 911 лева), тази на инженер-електроник – 37 000 рубли, на инженер по стандартизация – 40 000 рубли. “Не забравяйте да извадите от тях 13% за данъци”, пише Харламов. “Имате и таен бонус – забрана за пътуване в чужбина за десет години напред, дори и след уволнение. Макар че това не е задължително – с такава заплата не можете да си позволите никакви билети”. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/19/zaplati-rusiq/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати в космоса GPS спътник! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 януари 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе своя 4-ти космически полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя от космическия център Кейп Канаверал в 14:24 ч. българско време и достави в средна околоземна орбита спътник от навигационната групировка GPS, която всеки един от нас използва в ежедневието си. След днешното изстрелване статистиката за СпейсЕкс през 2023 г. е следната: фирмата провежда по един космически полет на всеки 4.5 дни. Ако тази тенденция се запази и няма провали до края на декември, дотогава могат да бъдат осъществени 80 полета. Илон Мъск обаче има още по-амбициозна цел за тази година – 100 орбитални мисии. За нуждите на днешната мисия бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1077”, като това беше второто изстрелване за степента – първото бе през октомври миналата година, когато СпейсЕкс изстреля пилотирания кораб “Крю Драгън” към МКС с четирима души на борда. Днес отново нямаше никакви проблеми и около осем минути след началото на полета “B1077” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, позиционирана на 635 километра от бреговете на Флорида. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/18/falcon-9-gps-satellite-success/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати в космоса GPS спътник! УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изпрати в космоса GPS спътник! Posted on януари 18, 2023 Spread the love Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 януари 2023 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс проведе своя 4-ти космически полет за 2023 година. Ракета “Фалкън 9” излетя от космическия център Кейп Канаверал в 14:24 ч. българско време и достави в средна околоземна орбита спътник от навигационната групировка GPS, която всеки един от нас използва в ежедневието си. След днешното изстрелване статистиката за СпейсЕкс през 2023 г. е следната: фирмата провежда по един космически полет на всеки 4.5 дни. Ако тази тенденция се запази и няма провали до края на декември, дотогава могат да бъдат осъществени 80 полета. Илон Мъск обаче има още по-амбициозна цел за тази година – 100 орбитални мисии. За нуждите на днешната мисия бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1077”, като това беше второто изстрелване за степента – първото бе през октомври миналата година, когато СпейсЕкс изстреля пилотирания кораб “Крю Драгън” към МКС с четирима души на борда. Днес отново нямаше никакви проблеми и около осем минути след началото на полета “B1077” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, позиционирана на 635 километра от бреговете на Флорида. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/18/falcon-9-gps-satellite-success/

Китайските астронавти отглеждат салата и пшеница на борда на станцията Тянгон Пшеница, отглеждана на борда на китайската космическа станция. Photo credit : CCTV 18 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Международната космическа станция вече не е единственото място, където хора постоянно живеят в космоса, след като през миналата 2022 г. Китай успешно завърши строежа на станцията “Тянгон”. Понастоящем на “Тянгон” пребивават астронавтите Фей Дзюнлун, Ден Цинмин и Чжан Лу, които съставляват екипажа на кораба “Шенчжоу 15”. Тримата се занимават усърдно с научна дейност, която включва отглеждане на салата и пшеница в условията на безтегловност. Както съобщават анализаторите Айтън Тепър и Скот Шакълфорд за своя статия на The Space Review, публикувана на 16-ти януари, биологичните експерименти представляват основният фокус на научната дейност на “Тянгон”. За следващите 10 години са планирани над 1 000 опита, касаещи изучаването на влиянието на космическата среда върху разнообразни растения, животни и микроорганизми. Също така, макар че “Тянгон” е станция, построена и ръководена от Китай, всеки е добре дошъл да провежда свои собствени експерименти на нея. Понастоящем китайците са подбрали за изпълнение девет научни проекта от 17 държави. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/18/chinese-astronauts-wheat-lettuce/

Наистина ли двигателите на Аполо са изобретени от българина Джон Ночев? На снимката: астронавтът Джон Йънг позира пред знамето на САЩ по време на мисията “Аполо 16”. Photo credit : NASA 17 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В нашето общество си имаме определени теми, които са “свещени крави” и не подлежат на дискусия, защото или са част от идентичността ни, или са повод за себеизтъкване, или и двете. Такива са темите за турското робство и предосвобожденската ни история, за Джон Атанасов и това как компютърът е измислен от българин, за Ванга и нейните предсказания. Такава е и темата, че двигателите на лунния модул на космическите кораби “Аполо”, с които астронавти са кацнали на Луната, са измислени от българина Джон Ночев. Но доколко е вярно това? И ако има нещо вярно, доколко е основателна повод за гордост? Именно това е проблемът на тези теми – “свещени крави” – тъй като, както подчертах по-горе, те служат като стълб на националната ни идентичност, прокарването на даден митологичен наратив е далеч по-важно от определянето на историческата истина. Още от началното училище ни се набива в главите, че сме измислили всичко от чушкопека до компютъра, че по природа сме гениални (дори и западняците да не ни признават), така че, ако двигателите на лунните кораби са изобретени от българин, защо не, защо не? Но това не променя фактите. Темата за Иван (Джон) Ночев е раздута на макс от българските блогове и медии. “Иван Ночев – българинът, който вписа името си в космическата надпревара”, пише Мама Нинджа. “Джон Ночев – българинът с принос за полета до Луната”, се мъдри заглавие във в-к “Сега”. “Иван Ночев помогна на американците да кацнат на Луната”, приглася и Дир.БГ. И някак си на фона на тези заглавия бледнее фактът, че в англоезичния Интернет почти отсъства каквато и да е съществена информация за Ночев. На сайта на НАСА няма да откриете неговото име, което би следвало да е първата сигнална лампа, че нещо в историята за “изобретателя на лунните двигатели” не е наред. Нека да се опитаме да отсеем фактите от митовете. “Това внимателно боравене с легендите, създадени около известни хора, с пълна сила важи и за останалите българи, работили в САЩ (Петър Петров, Иван Ночев), за които ние знаем малко и е напълно възможно залитане от едната крайност (отричане) до другата (възхваляване)”, пишат българските изследователи Милен Замфиров и Петър Гецов. Затова нека да погледнем към историята на базата на наличната информация в достоверните източници такава, каквато е. Като начало искам да ви напомня факта, че макар и училищното образование да набляга на велики личности, изследователи, откриватели, пътешественици, астронавти, научно-изследователската дейност обикновено е екипна. Изпращането на астронавти към Луната е било колосално усилие за технологичния сектор на САЩ. Според сайта на НАСА в разгара на програмата “Аполо” са работили 400 000 души от 20 000 фирми и университети. Не бива да ни изненадва, че при такава голяма бройка (почти половин милион), чисто статистически е било не просто възможно, ами даже вероятно по дадени елементи на проекта да са работили американци с български корени или емигрирали българи. Но това не е основание да генерализираме, че българи са изстреляли ракетата на НАСА до Луната. Единствената информация от достоверен англоезичен източник за Джон Ночев представлява … некролог в Los Angeles Times, публикуван скоро след смъртта му през 1991 година. В този некролог се съобщава единствено, че Ночев е бил български емигрант в САЩ, като в периода между 1957 и 1965 г. е бил служител на General Dynamics Convair Division, а след това е основал фирмата Lancea. Споменава се също така, че е работил по проекта “Аполо”, без да се конкретизира какво точно. Това ни осигурява някакво потвърждение, че Ночев е имал известен принос по лунната програма на НАСА. Но е и единственото нещо, което знаем. За съжаление не може да се намери потвърждение за твърденията в родните блогове и медии, че Джон Ночев е създал “двигателя за спускаемия апарат”, че е бил назначен за “главен проектант-инженер на ракетни двигатели по програмата “Аполо” (както например пише “Вести”). Съгласно описаното в сайта на НАСА строежът на лунния модул на “Аполо” е започнат от фирмата Груман през януари 1963 г., а отделните двигатели са били конструирани от следните поддоставчици: двигателят за кацането на Луната – от Rocketdyne, двигателят за излитането от Луната – от Bell Aerospace, системата за ориентация (която от своя страна притежава 16 мънички двигателчета “R-4D”) – от The Marquardt Corporation. Никъде не се споменава, че сред създателите на двигателите присъства General Dynamics Convair Division, фирмата, в която е работил Ночев преди 1965 година. Така че какво е изобретил Ночев? В патентната база данни на Google има два на негово име – единият датира от времето на работата му в General Dynamics, а другият от времето, когато е ръководил фирмата Lancea. Първият патент е интересен – детектор за асинхронно движение с приложение в авиацията. А вторият е на … копче за дреха! А какво точно е работил Ночев по проекта “Аполо” е трудно да се определи. За тази цел е необходимо да се установи каква е била връзката между General Dynamics Convair Division и НАСА преди 1965 година. Енциклопедичният уебсайт Astronautix донякъде помага – от него научаваме, че през 1962 г. фирмата е участвала в предварителните проучвания за космическия кораб “Аполо” – тя е предложила два варианта за конструкция – единият – основен, кръстен “М-1”, който предвиждал корабът да бъде изграден от три модула (горивен, команден и оперативен). Вторият вариант бил алтернативен и съобразно него корабът е трябвало да е с формата на летяща чиния. Най-вероятно Ночев е работил по някое от тези предварителни проучвания, макар че няма преки доказателства за неговото участие. Ако това е така, то приносът на Джон Ночев е ограничен до ранните етапи на проекта “Аполо” и за съжаление българинът не имал досег с Груман, лунния модул и най-вече с изработката на двигателите му. На базата на оскъдната информация в мрежата може да заключим, че Джон Ночев е български емигрант, който се е реализирал в САЩ и е бил само един от тези 400 000 души, дали своя принос за изпращането на човек на Луната, но вероятно приносът му е далеч по-малък, отколкото им се иска на някои български журналисти. Надявам се в бъдеще наследниците на Джон Ночев да хвърлят светлина по неговото дело, като, естествено, предоставят съоветния доказателствен материал. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/17/notchev/

Свръхтежката ракета Фалкън Хеви проведе петия си полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 януари 2023 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес беше проведено първото за 2023 г. изстрелване на свръхтежка космическа ракета! Ракетата “Фалкън Хеви” на СпейсЕкс излетя в 00:56 ч. българско време, като това бе общо петият успешен полет за нея след началото на нейната експлоатация през февруари 2018 година. На борда на ракетата пътуваше мисията на Космическите сили на САЩ “USSF-67”, която се състои от два полезни товара. Първият е комуникационният спътник “CBAS-2”, а вторият – платформата “LPDE”, разработена от Аероджет Рокетдайн. Тя представлява довеждащ модул за разнообразни микроспътници, инструменти и научни експерименти. “Фалкън Хеви” е най-мощната действаща комерсиална ракета и втората най-мощна действаща ракета след тази на НАСА “Спейс Лонч Систъм”. Подобно на нея, тя също влиза в плановете на американската космическа агенция за извеждането на лунни и междупланетни мисии. Планирани са около пет изстрелвания на “Фалкън Хеви” през 2023 г. в зависимост от готовността на полезните товари, като едно от тези изстрелвания е за нуждите на астероидната мисия на НАСА “Психея”. След 2024 г. посредством “Фалкън Хеви” ще започне изграждането на станцията “Гейтуей” в орбита около Луната. Ракетата се състои от три ядра на първата степен с общо 27 американски двигателя “Мерлин”. За целите на днешния полет централното ядро “B1070” не беше върнато на Земята, тъй като Космическите сили на САЩ имаха нужда от пълната мощност на ракетата за довеждането на мисията до геостационарна орбита. Двете странични ядра “B1064” и “B1065” извършиха едновременно красиви кацания на площадките на космическия център Кейп Канаверал – гледка, която никога не омръзва: Photo credit : SpaceX Важно е да се подчертае, че днешното изстрелване бе петото последователно успешно за “Фалкън Хеви” от началото на експлоатацията на ракетата преди пет години. Безспорно е също така, че досега тази ракета се използва рядко. Нейният дебют през февруари 2018 г. бе забележителен, тъй като полезният товар бе автомобилът “Тесла” на Илон Мъск със стоящия зад волана манекен “Старман”. Вторият полет, на комерсиалния спътник “ArabSat-6А”, бе реализиран през април 2019 г., а след успешна мисия за военните през юни същата година (с интересния вторичен полезен товар – слънчевата платноходка “Лайтсейл 2” на Планетарното общество) последва необичаен хиатус – “Фалкън Хеви” не летя нито през 2020, нито през 2021 година. Тази пауза в полетите не бе по вина на Илон Мъск и ръководената от него фирма СпейсЕкс – просто полезните товари не бяха в готовност. Чак през ноември 2022 г. мисиите на “Фалкън Хеви” бяха възобновени – с успешното изстрелване на “USSF-44”. Следващият полет на свръхтежкия носител е насрочен предварително за март т.г. – тогава “Фалкън Хеви” трябва да изведе в орбита комерсиалния спътник “ViaSat-3”. Но всички тръпнем и очакваме старта през октомври, когато към астероида Психея ще поеме амбициозната междупланетна мисия на НАСА със същото име! Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2023/01/16/falcon-heavy-launch-success/

Биологичната мисия на НАСА Биосентинел е вече на 3.3 милиона километра от Земята! Мисия “Биосентинел”. Image credit : NASA 14 януари 2023 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Никога до този момент земен живот не се е отдалечавал на такова разстояние от нашата планета! Биологичната мисия на НАСА с дрожди “Биосентинел”, която бе изстреляна в средата на ноември като вторичен товар на “Артемис 1”, вече достигна на разстояние 3.3 милиона километра от Земята! Новината бе съобщена от центъра на НАСА Еймс. Напомням на читателите, че “Биосентинел” е историческа мисия, тъй като никога преди нея биологични организми не бяха напускали системата Земя-Луна. Макар и тя да бе изстреляна заедно с “Артемис 1” през ноември, мисията пое по друг път в сравнение с кораба “Орион”. “Орион” обиколи Луната и се завърна на Земята, но “Биосентинел” продължи да пътува в междупланетното пространство и работи там до ден днешен. https://cosmos.1.bg/space/2023/01/14/biosentinel-update/