SAlexandrov

УСПЕХ: Китай приключи космическата 2022 г., изпращайки експериментален спътник в орбита! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Hu Xujie 29 декември 2022 г. 11:40 ч. Светослав Александров. Днес космическата програма на Китай проведе своето финално изстрелване за 2022 година. Ракета “Лонг Марч 3Б” излетя в 07:43 ч. българско време, а в орбита бе позициониран експерименталният спътник “Шиян-10-02”. Съгласно информацията от CGTN, спътникът ще се използва за изпитания на нови технологии, например такива, които служат за “мониторинг на космическата среда”. Така Китай приключва космическата 2022 година с 64 орбитални полета. Това е рекорд за страната, но тя остава на второ място след САЩ с 86 изстрелвания. От тези 64 китайски мисии, 54 бяха осъществени в рамките на държавната космическа програма (т.е. с ракети “Лонг Марч”), пет бяха на китайската фирма ЕксПейс и нейните ракети “Куайчжоу”, две на китайската фирма Галактик Енерджи и нейните ракети “Церес”, една на ЛандСпейс и нейната ракета “Чжукуе-2”, една на China Academy of Launch Vehicle Technology и нейната ракета “Чжиелон 3”, една на CAS Space и ракетата “ZK-1А”. Прави впечатление, че китайската космонавтика става все по-разнообразна и вече не е само концентрирана около държавната космическа програма (макар че тя продължава да доминира). Нещо повече – по-голямата част от изстрелванията на новите китайски фирми бяха успешни, като изключим полета на “Чжукуе-2”. Така, благодарение на зараждащия се комерсиален сектор на Китай, СпейсЕкс не успя да проведе повече изстрелвания от всички китайски, но все пак фирмата на Илон Мъск продължава да изпреварва държавната космонавтика на страната. Ракетите на СпейсЕкс “Фалкън” също така остават на първо място като най-често летящите в цял свят. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/29/china-final-launch-2022/

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни целта си за 2022 г. – проведе 60-тия си полет! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 28 декември 2022 г. 12:26 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс изстреля първата си партида от Второто поколение спътници “Старлинк” и с това изпълни 60-тия си орбитален полет за 2022 година! Фирмата също така успя почти да удвои постижението си от 2021 г., когато изстреля 31 орбитални ракети, а целта за 2023 година е още по-голяма: 100 космически полета! Туитът е от 28 март 2022 година – целта е изпълнена! Ракетата “Фалкън 9” излетя днес, на 28 декември, в 11:33 ч българско време, като тя бе оборудвана с рециклирана първа степен под сериен номер “B1062”, за която днешното изстрелване бе 11-то. Около осем минути след началото на полета “B1062” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, разположена в Атлантическия океан до бреговете на Флорида. Общо СпейсЕкс са успели да осъществят 159 връщания на орбитални ракетни степени. За сравнение НАСА е реализирала 133 кацания на космически совалки. Не може да си затворим очите пред факта как фирмата на Илон Мъск доведе до истинска революция в космонавтиката. В хода на днешния полет в космоса бяха изпратени първите 54 спътника от Второ поколение “Старлинк”. Това доведе до известно объркване сред космическите ентусиасти. Първоначално СпейсЕкс планираше да започне да извежда спътниците от Второ поколение с ракетите “Старшип”, но разработката на тези ракети претърпя забавяния и сега дебютният старт не се очертава да е преди първата половина на 2023 година. Ето защо бе взето решение полетите да започнат с ракети “Фалкън 9”. От друга страна спътниците от Второ поколение бяха рекламирани като по-големи и подходящи за “Старшип”. Само че фактът, че в рамките на днешната мисия бяха изпратени 54 спътника, колкото и при предходни мисии, показва, че вероятно те не са по-големи. Астрофизикът Джонатан МакДауъл спомогна за изясняването на ситуацията – той обърна внимание на базата на заявка към FCC, че СпейсЕкс са разработили общо три варианта “Старлинк” от Второ поколение, като третият е най-малък. Всеки спътник тежи около 303 килограма и обемът му е идентичен с този на спътниците от по-старото Поколение 1.5. Предстои да видим дали СпейсЕкс ще реализира още едно изстрелване преди Нова година – възможно е да има последен полет на “Фалкън 9” преди 31-ви, с оптичен спътник на Израел. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/28/spacex-launches-60th-orbital-rocket/

За съжаление си прав. Повечето от "скептиците", които задават тези въпроси - за знамето, за липсата на звезди на снимките, не ги задават въпросите искрено. Те са си решили предварително в какво да вярват и просто питат ей така, риторично.

УСПЕХ: Южнокорейската мисия Данури влезе в орбита около Луната! Снимка на Луната, заснета от южнокорейската мисия “Данури”. Photo credit : KARI 28 декември 2022 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Какъв невероятен завършек за 2022 година – днес южнокорейската мисия “Данури” влезе благополучно в орбита около Луната! Това се случи след серия от маневри, започнати на 16-ти декември и приключили на 28-ми декември, и съвместната работа между корейския аерокосмически институт KARI, американската компания SEE и центъра на НАСА “Джонсън”. “Данури” бе и първата специализирана мисия до Луната, изстреляна от американската компания СпейсЕкс. Изстрелването беше осъществено на 5-ти август тази година посредством ракета “Фалкън 9”. Преди “Данури” фирмата на Мъск е изстрелвала и друга мисия до Луната – израелската “Берешийт” през 2019 г., но това не се случи в рамките на специализиран полет, а като вторичен полезен товар. След днешния успех в орбита около Луната пристигнаха общо шест нови научни прибора – един американски и пет корейски. Три от приборите са камери, а също така имаме магнитометър, гама-лъчев спектрометър и технологичен демонстратор, който ще се опита да изпробва безжичен интернет в окололунна орбита. От тези прибори особено важен е американският – камерата Polycam. Това е първата камера в историята на космическото дело, която ще може да направи подробна карта на лунната повърхност посредством поляризирана светлина. Такива карти периодично се изготвят на повърхността на Земята, за да изучаваме растителността, а на Луната могат да помогнат за изучаването на размера и плътността на праховите частици и скалите. Друга камера, корейската Shadowcam, ще може да заснема снимки на засенчените региони в лунните кратери. Това е свръхчувствителна камера, способна да вижда повърхността на тези вечно затъмнени местности благодарение на изключително слабата светлина, достигаща до тях, напр. отразената от околностите или от звездите. Очаква се „Данури“ да работи в окололунна орбита минимум една земна година. Екипът все още не е решил какво ще прави, ако космическият апарат е работоспособен след като тази година отмине. Първата идея е „Данури“ да бъде приближена до повърхността за по-детайлни снимки и накрая да се разбие в нея. Другата възможност е мисията да бъде изпратена във висока окололунна орбита, за да работи още дълги години. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/28/danuri-enters-moon-orbit/

РАН награди книга, оборваща конспиративните теории, че човек не е стъпвал на Луната 27 декември 2022 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Руската академия на науките (РАН) оповести кои са финалистите в конкурса за най-добрата научно-популярна книга на 2022 година. Сред отличените присъства писателят Виталий Егоров, който е написал книгата “Люди на луне” – най-подробното четиво, оборващо конспиративните теории, според които човек никога не е спътвал на Луната. “Люди на луне” бе класирана на второ място. Първото бе заето от книгата “Всё, что движется. Прогулки по беспокойной Вселенной. От космических орбит до квантовых полей” на Алексей Семихатов, а третият приз бе връчен на Александър Храмов “Краткая история насекомых: шестиногие хозяева планеты”. Новината бе съобщена от Научная Россия. “Люди на луне” представлява най-подробният справочник в днешно време, който обхваща всички задавани въпроси във връзка с лунните кацания на НАСА в рамките на програмата “Аполо”. Засегнати са както тривиални питанки от типа на “Защо знамето се вее?” и “Защо на снимките от Луната няма звезди?”, така и строго технически – “Преминали ли са хора през радиационните пояси?”, “Какъв е характерът на радиацията в окололунното пространство?”, “Каква фототехника е използвана на Луната?”. Снимка на останките от модула на “Аполо 11”, направена от индийската лунна мисия “Чандраян 2”. Photo credit : ISRO Много сериозно внимание е обърнато на това как съвременните мисии от други държави, изучавали Луната, са успели да фотографират местата на кацане от “Аполо” и да открият оставените от астронавтите следи. Всички тези мисии – на Индия, Япония и Китай, недвусмислено потвърждават автентичността на програмата “Аполо”. Можете да прочетете подробно ревю на книгата на страниците на КОСМОС БГ. Книгата може да бъде закупена в хартиен или електронен вариант на съвсем скромна цена от издателство Альпина. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/27/ran-nagradi-kniga-lunna-konspiraciq/

Коледа на Марс Тази снимка бе заснета от “Пърсъвиърънс” на 25-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/Paul Byrne 26 декември 2022 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 25-ти декември, марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” направи красива панорамна снимка от повърхността на Червената планета. Изображението, показано по-горе, представлява композиция от два кадъра, получени от прикачената към мачтата на “Пърсъвиърънс” лява камера Mastcam-Z в 16:00 ч. българско време. Двете двойки камери, лявата и дясната, понякога биват използвани и за композирането на 3D стерео снимки. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/26/christmas-on-mars/

Американските ракети Фалкън с най-много мисии през 2022 г. Снимка от изстрелването на мисията SWOT на 16-ти декември. Photo Credit: (NASA/Keegan Barber) 26 декември 2022 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Ракетите от семейството “Фалкън”, разработено от американската фирма СпейсЕкс, бяха най-често изстрелваните орбитални носители през 2022 година, като с тяхна помощ бяха реализирани 59 мисии. На второ място в класацията са ракетите от семейството на Китай “Лонг Марч” с 51 полета, а на трето – ракетите от руското семейство “Р-7” (“Союз” и производните му) с 19 полета. Четвъртата най-често летяла ракета бе отново американска – “Електрон” на Рокет Лаб, с 9 полета. Пети в класацията са американските ракети “Атлас 5” със седем мисии. На шесто място са китайските ракети “Куайчжоу”, които през 2022 година летяха пет пъти. Седми са ракетите на космическата програма на Индия – пет мисии, от които обаче една се провали. Европейската космонавтика се класира на осмо място – ракетите “Ариана 5” летяха успешно три пъти. Девети в класацията са американската компания “Астра”, която обаче се представи лошо – през т.г. тя проведе три полета, но само един бе успешен. Това доведе до преждевременното пенсиониране на текущия носител на фирмата и сега се проектира нов. На десето място е семейството на новата руска ракета “Ангара”, което се отчете с два успешни полета. ГКНПЦ “Хруничев”, предприятието-разработчик на Ангара”, си поделя мястото с американската компания Нортроп Груман”, която изстреля двукратно ракети “Антарес”, и с китайската компания Церес – отново с два полета. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/26/raketi-klasaciq/

Ето как астронавтите на МКС ще посрещнат Бъдни вечер и Нова година в космоса На кадъра: сегашният екипаж на МКС се готви да посрещне Бъдни вечер в космоса. Photo credit : NASA TV 24 декември 2022 г. 13:00 ч. Светослав Александров. За поредна година на Бъдни вечер, един много специален за космонавтиката празник, ще има хора, които ще го отбележат в космоса! Ето какво разказаха астронавтите на НАСА Франк Рубио, Никол Ман, Джош Касада и японският астронавт Коичи Уаката за предстоящото празнуване на Рождество Христово и на Нова година. “Това е изключително специално време, през което ще посрещнем празниците на този дом далеч от дома”, казва Уаката. “Бих искал да заснема първия изгрев на 2023 година от този прозорец”. “Едно от нещата, които обичам относно предстоящите празници и което ще ми липсва тук, е да се събирам с приятели и роднини в кухнята и да им приготвя огромно пиршество. Хаотично е, шумно е, всеки се смее и забавлява и усещаш миризмите от готвеното”, споделя астронавтката Никол Ман. “Но защото сме в космоса и тук нямаме гравитация, топлината не се издига, също така не усещаш миризмите по същия начин, по който ги усещаш на Земята. Но все пак ще имаме добро пиршество. Тук имаме пикантен зелен боб за Коичи, патешко месо с мас за Франк и единственият начин, по който мога да накарам Джош да си изяде зеленчуците, хаха, броколи (бел. прев – останалите от видеозаписа се смеят). И разбира се, имаме хляб, също така, знам, че е специално за някои хора, затова имаме и сос от червени боровинки”. Астронавтите на МКС се пошегуваха, че през декември 2022 г. има толкова много кораби на МКС – “Карго Драгън”, “Крю Драгън”, “Союз”, че всички портове за скачване са заети и няма място за Дядо Коледа. “Поради тази причина очакваме Дядо Коледа да влезе през шлюза”, каза Джош Касада. Напомням на читателите, че Бъдни вечер винаги е бил специален празник за всички нас, които обичаме космоса, защото заема много важна част от традициите в космонавтиката. Всичко започва през 1968 година, която се счита за една от най-ужасните години през 20-ти век. Тогава се разразява пандемията от Хонгконгски грип, довела до смъртта на 4 милиона души. Това е годината, когато е убит Мартин Лутър Кинг-младши, годината на кървавото потушаване на Пражката пролет. Всички очакват с нетърпение 68-ма да си иде – и има защо. Но навръх Бъдни вечер настъпва вълнуващо събитие, което показва на човечеството, че добри неща могат да се случват и се случват. Космическият кораб “Аполо 8” с астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс пристига в орбита около Луната. Тримата се превръщат в първите хора, наблюдавали обратната страна на естествения ни спътник със собствените си очи. Докато предават на живо, показвайки на телевизионните зрители кадри от Луната, Борман, Ловъл и Андерс прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина ще запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на “Аполо 8” на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция “Скайлаб” живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб “Союз 13″с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на “Скайлаб” през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на “Салют 6”. Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция “Мир”. През първата половина на 90-те на “Мир” живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка “Атлантис” оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на “Атлантис”, с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на “Скайлаб”. Космическата експедиция “STS-103” на “Дискавъри” е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална – тогава орбиталната станция “Мир” е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има – благодарение на мисията “STS-103” на совалката “Дискавъри”, която обслужва телескопа “Хъбъл”. Подобно на историческата мисия “Аполо 8” около Луната, астронавтите на “STS-103” отбелязват Рождество Христово по уникален начин – като освобождават ремонтирания и работещ “Хъбъл” в орбита точно на 25-ти декември. А совалката “Дискавъри” си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на “Дискавъри” се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие – както на Рождество Христово, така и на Нова година. Много от астронавтите са превозени посредством руските кораби “Союз”, а до 2010-та – и чрез американските совалки. Никога обаче след 1999 г. американска совалка не полита отново космоса навръх Бъдни вечер и Рождество. През 2020 година на Бъдни вечер отново има американски пилотиран транспортен кораб в орбита – “Крю Драгън”. Това се повтаря през 2021 година, както и през настоящата 2022 година. Изгледайте Коледния видеозапис, изпратен от астронавтите тази година: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/24/budni-vecher-kosmosa/

Космическата 2023: Какво да очакваме? Спускаемият апарат “Хакуто-Р” е на път към Луната и трябва да кацне през април 2023 г. Това е третата от традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Прочетете първата статия от поредицата: 2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години Прочетете втората статия от поредицата: 2022: годината, в която ОлдСпейс индустрията най-сетне отбеляза прогрес 24 декември 2022 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Изминалата 2022 година бе белязана от началото на програмата на НАСА “Артемис”, в хода на която към Луната бяха изстреляни две мисии – “Кепстоун” и Артемис 1″. Лунната одисея ще продължи и през 2023 година, като през Новата година са запланувани множество комерсиални полети, които включват и кацания на лунната повърхност. Една от тях е вече на път – “Хакуто-Р”, създадена от японския стартъп АйСпейс, която бе изстреляна през декември посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Тя първа има своя шанс да кацне на Луната, като това се очертава да се случи през идния април. По-нататъшните мисии на АйСпейс ще бъдат част от програмата “Артемис”, което показва колко много се е променил светът от края на “Аполо” – днес САЩ се завръщат на Луната, но не сами, а съвместно със своите партньори, сред които са Япония, Канада, Европейската космическа агенция. “Хакуто-Р” не е единственият комерсиален спускаем апарат. Догодина очакваме дълго забавяното изстрелване на мисията “Перегрин” на щатската компания Астроботик, като забавянето бе до голяма степен обусловено от неизпълнените доставки на нови ракетни двигатели “BE-4” за ракетата “Вулкан”. През 2022 г. Блу Ориджин успешно построи и достави двигателите, така че през 2023 г. новата ракета трябва да дебютира и “Перегрин” да се отправи към Луната. Друга американска компания на име Интуитив Машинс също е създала спускаем апарат на име “Нова-С” и той ще бъде изстрелян с ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Както Интуитив Машинс, така и Астроботик участват в проекта на НАСА за доставката на полезни товари на Луната, част от програмата “Артемис”. При добро стечение на обстоятелствата космическата агенция на Япония ще изстреля спускаемия апарат “Слим”, а към лунната одисея може да се присъедини и Индия със своята спускаема мисия “Чандраян 3”. Това ще е вторият опит на индийците да кацнат на Луната след техния неуспех през 2019 година. Принципно за догодина е планувано и изстрелването на руската мисия “Луна 25”, но малцина таят надежди, че то ще бъде реализирано тогава – от 2011 г. досега с всяка следваща година полетът бива отлаган допълнително с по още една година. Мисията на НАСА “Психея” Не само Луната е във фокус през 2023 година. През септември на Земята ще се завърне мисията на НАСА “Озирис-Рекс” с проби от астероида Бену – напомням, че в тази мисия има и българско участие, като поне трима души участваха дейно в картографирането на Бену и така спомогнаха за успешното кацане на астероида – това са Светослав Александров, Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Предстои изстрелването и на нова астероидна мисия на НАСА – “Психея”, която трябваше да лети през тази година, но бе отложена. Мисията на ЕКА “Джус” След една ужасна за Европейската космическа агенция 2022 г. (руско-европейската програма “ЕкзоМарс” бе прекратена и марсоходът “Роузалинд Франклин” не успя да излети), предстои сериозен реванш за Стария континент. Мисията “Джус” ще бъде изстреляна към Юпитер през пролетта на 2023 година. След дългогодишно пътуване, пристигането в орбита около газовия гигант е планувано за 2031 г., като “Джус” трябва да изучава юпитерианските луни Ганимед, Европа и Йо. През 2034 г. мисията трябва да влезе в орбита около Ганимед, с което за пръв път космически апарат ще се превърне в изкуствен спътник на луна, различна от земната Луна. 2022 г. бе годината, през която космическият телескоп “Джеймс Уеб” влезе в експлоатация. През 2023 г. предстои изстрелването на нов телескоп – телескопът на ЕКА “Евклид”, който ще наблюдава милиарди галактики, за да изучава мистериите на тъмната материя и тъмната енергия. Нека сега да насочим вниманието си към ракетостроенето – предстои да дебютират множество нови ракети, като не на последно място е и “Старшип” на СпейсЕкс, както и “Вулкан” на Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА). За 2023 г. са насрочени дългоочакваните първи полети на японската ракета “H3” и на европейската “Ариана 6”, разработката на които бе съпътствана от безкрайни отлагания. Европейските стартъпи PLD и Isar Aerospace не успяха да се отчетат през 2022-ра. Скайрора се отчете, макар че полетът не бе успешен. Всички тези компании имат шанс за реванш догодина. Също така очакваме стартовете на някои интересни носители като “Теран 1” на Релативити Спейс – ракетата работи на метан и кислород. Ще бъде ли 2023 годината, в която за пръв път ракета на метан ще достигне орбита? Дали изобщо ще е американска, или ще е на някой от китайските стартъпи? Предстои да видим! Ракета на Релативити спейс В сферата на пилотираната космонавтика – СпейсЕкс ще продължи извеждането на експедиции до Международната космическа станция, но също така предстои стартът на първата мисия от програмата “Поларис”, създадена от милиардера Джаред Айзъкман. Мисията представлява повторение на “Джемини 11” и ще включва отдалечаване на 1 400 километра от Земята. Човек не се е отдалечавал на такова голямо разстояние от нашата планета след 60-те и 70-те, след края на програмите “Джемини” и “Аполо”! Космическият кораб “Старлайнър” След успешен безпилотен полет на кораба на Боинг “Старлайнър” до Международната космическа станция през 2022 година, догодина е планирано той да полети за пръв път с хора на борда! Така НАСА разполага с План Б за превоз на астронавти до МКС в случай че нещо се случи със СпейсЕкс, а междувременно Боинг има големи планове за “Старлайнър”, които включват обслужването на бъдещата частна станция “Орбитал Рийф” и даже полети до Луната посредством свръхтежък вариант на “Вулкан”. След като Китай завърши своята космическа станция през 2022 г., през 2023 г. предстои цялостното ѝ въвеждане в експлоатация. Насрочени са две експедиции на пилотирани космически кораби “Шенчжоу”, а в края на 2023 г. трябва да бъде изстрелян нов модул с голям телескоп по подобие на американския “Хъбъл”. През 2022 г. Индия не успя да осъществи дори безпилотен тестов полет на космическия си кораб “Гаганян”, като програмата продължи да търпи сериозни забавяния. Сега надеждите са, че ще станем свидетели на безпилотния дебют през Новата година, което от своя страна ще позволи реализацията на пилотираната мисия през 2024 година. През 2023 г. Китай трябва да изведе космически телескоп по подобие на “Хъбъл”. В сферата на суборбиталните таксита, през 2023 г. очакваме завръщането на Блу Ориджин и Върджин Галактик на космическата сцена. Фирмата на Джеф Безос (Блу Ориджин) успя на три пъти да изстреля хора в космоса през 2022 г., през март, юни и август, но по време на септемврийска безпилотна товарна мисия ракетата-носител “Ню Шепърд” претърпя авария и сега всичките стартове са на пауза. Върджин Галактик пък не е изстрелвала кораба “СпейсШипТу” от лятото на 2021 г., когато летя нейният основател Ричард Брансън. Така че очакваме сериозни реванши за двете компании догодина. Няма никакъв спор – 2023 г. ще бъде богата на космически събития. Стискаме палци за безаварийни полети! https://cosmos.1.bg/space/2022/12/24/kosmicheskata-2023/

Днес астронавтите Франк Рубио и Джош Касада най-сетне ще излязат в открития космос Астронавтите на НАСА Франк Рубио (вляво) и Джош Касада, които ще излязат днес в открития космос. Credit : NASA 22 декември 2022 г. 12:35 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Франк Рубио и Джош Касада най-сетне ще излязат в открития космос, за да монтират нови слънчеви панели на МКС. “Космическата разходка” на двамата вече бе отложена двукратно – първо в неделя, за да може НАСА да се фокусира да помага на Русия във връзка с повредата на кораба “Союз МС-22” и след това вчера, тъй като станцията бе застрашена от космически боклук. Монтирането на новите слънчеви панели представлява критичен ъпгрейд за МКС, който ще позволи на станцията да бъде експлоатирана до 2030 година. Извънбордовата дейност ще започне приблизително в 15:30 ч. българско време. Очаква се Рубио и Касада да работят в открития космос в продължение на седем часа. Линк към живото излъчване: NASA TV https://cosmos.1.bg/space/2022/12/22/spacewalk-preview/

Мисията на НАСА Кепстоун изпълни първата си маневра в орбита около Луната На илюстрацията: “Кепстоун” в орбита около Луната. Image credit : NASA 22 декември 2022 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Измина повече от месец след успешното пристигане на мисията на НАСА “Кепстоун” в орбита около Луната, а довчера тя нямаше нужда да коригира курса си. Първата маневра след пристигането бе проведена на 21-ви декември, когато двигателите на автоматичната лунна станция се запалиха благополучно. Първоначално бе планирано “Кепстоун” да провежда маневри веднъж на всяка обиколка около естествения ни спътник, но тъй като до този момент мисията е изключително успешна, екипът досега успяваше да ги избегне. В бъдеще ръководството ще прецени дали има нужда от по-чести маневри, но засега всичко протича изключително добре. Следващата голяма стъпка пред мисията ще бъде предприета през януари, когато ще бъде изпробвана новата система за автономно позициониране. Напомням на читателите, че “Кепстоун” е първата мисия в историята на човечеството, която работи в гравитационно стабилната т.нар. почти праволинейна ореолна орбита около Луната. Именно там НАСА планира да изгради окололунната си база “Гейтуей”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/22/capstone-fist-maneuver/

Пърсъвиърънс започна да създава на Марс първото депо от проби, които ще бъдат доставени на Земята На тази снимка, заснета на 21-ви декември, се вижда как “Пърсъвиърънс” освобождава първия контейнер със скална проба за по-нататъшна доставка на Земята. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 22 декември 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Вчера, 21-ви декември, бе важен ден за съвместната програма на НАСА и ЕКА за взимане на проби от Марс и доставката им на Земята! Тогава марсоходът на НАСА “Пърсъвиърънс” (който изпълнява първата мисия от програмата) започна официално да изгражда на Червената планета депо, в което биват трупани проби за по-нататъшното им прихващане от хеликоптер и натоварването им на възвръщаема ракетна степен. Депото представлява резервен вариант – основният включва възможността самият “Пърсъвиърънс” да достави пробите на възвръщаемата степен. Но ако нещо се случи и марсоходът не успее да изпълни задачата си, ще се пристъпи към плана с хеликоптера и взимането на пробите от депото. “Пърсъвиърънс” задължително събира по една основна проба и по един дубликат от всяка скала, която изучава. Досега са колекционирани общо 18 проби, 17 от повърхността и една от атмосферата. “Пробите, които са предназначени за това депо, както и дубликатите на борда на “Пърсъвиърънс”, представляват изключителна извадка за региона, който бива изучаван в рамките на основната му мисия”, съобщава изследователката Минакши Вадхва, която е част от екипа на програмата за събиране на проби към университета Аризона. “Не само сме събрали магмени и седиментни скали, които притежават поне две, а вероятно четири или дори повече свидетелства за промени във водна среда, а също така проби от реголит, атмосферата и една контролна проба”. Основната мисия на “Пърсъвиърънс” ще приключи на 6-ти януари 2023 година – тогава ще бъде отбелязана една марсианска година (равна на 687 земни дни) от кацането на марсохода. От този момент нататък “Пърсъвиърънс” ще започне да изпълнява разширената си научна мисия. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/22/perseverance-create-depot/

Раниха Дмитрий Рогозин в задника! Новото поприще на Дмитрий Рогозин 22 декември 2022 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Дмитрий Рогозин, ексцентричният бивш ръководител на Роскосмос, е бил ранен, докато е празнувал рождения си ден в ресторант в Донецк. Съгласно информацията, разпространена в канала “База” в Телеграм, той е бил застрелян в задните части, а също така в меките тъкани на главата и в лявото бедро. Новината бе съобщена от космическата блогърка Катя Павлюшченко. Напомням на читателите, че след като Рогозин бе уволнен от Роскосмос, той бе пратен да участва във войната в Украйна. Например през октомври участваше в доставките на термобельо, топли обувки и спални мешки за войниците. Самият Рогозин потвърди за инцидента в собствения си канал в Телеграм. Той казва, че предстои да бъде опериран. Пострадали са и други негови близки. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/22/dmitry-rogozin-wounded/

Американският спускаем апарат ИнСайт приключва своята мисия на Марс Вероятно последната снимка на Марс, заснета от “ИнСайт” през този месец. Photo credit : NASA 20 декември 2022 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Американският спускаем апарат “ИнСайт”, който работеше на повърхността на Марс от ноември 2018 г. досега, вероятно скоро ще приключи своята мисия. Апаратът не успя да се свърже със Земята по време на планирана комуникационна сесия на 18-ти декември. Последната успешна радиокомуникация на “ИнСайт” бе на 15-ти декември. НАСА очакваше края на мисията. За разлика от марсоходите “Кюриосити” и “Пърсъвиърънс”, които имат ядрен източник на електроенергия, “ИнСайт” е оборудван със слънчеви панели. През последните месеци върху повърхността им се натрупа сериозно количество прах, който блокира слънчевите лъчи. На 12-ти декември беше измерено, че апаратът генерираше само 285 ватчаса енергия, което е нищожно в сравнение със септември – тогава генерираше около 420 ватчаса енергия. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/20/insight-mission-mars/

Ръководителят на Роскосмос благодари на американците за помощта, която оказаха във връзка с повредата на Союз МС-22 Кадър, показващ теча на радиатора на “Союз МС-22”. Photo credit : NASA TV 20 декември 2022 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Юрий Борисов, който понастоящем изпълнява длъжността Ръководител на Роскосмос, похвали колегите си от САЩ и им благодари за помощта, която са оказали и продължават да оказват във връзка с повредата на радиатора на космическия кораб “Союз МС-22”. “Предайте поздрави на целия американски колектив, те се проявиха в тази ситуация достойно, протегнаха ни ръка за помощ. Но аз се надявам, че ще успеем да се справим и сами”, каза Борисов (източник: ТАСС). Според шефа на Роскосмос на Международната космическа станция бе даден пример как трябва да се работи в сложна обстановка. “Дано много политици да се поучат от вас”. Вариантите за помощ, която американците са предложили на руските си колеги, са най-разнообразни – включена е и опцията за извозването на космонавтите посредством американски космически кораби. “На този етап няма никаква необходимост”, смята Борисов. Засега НАСА е осигурила роботизираната ръка “Канадарм2” за подробна инспекция и анализ на външната обшивка на повредения кораб. Все още не е взето решение каква ще е съдбата на “Союз МС-22”, дали е годен да извози обратно към Земята екипажа си, дали ще се наложи да се върне по-рано и дали ще се ускори подготовката за полет на следващия кораб “Союз МС-23”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/20/yuri-borisov-thanked-nasa/

2022: Годината, в която ОлдСпейс индустрията най-сетне отбеляза прогрес На снимката: космическият кораб “Старлайнър” доближава МКС. Photo credit: NASA TV Това е втората от традиционната поредица “празнични статии”, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. Прочетете първата статия от поредицата: 2022 влиза в историята на НАСА като една от най-успешните години 19 декември 2022 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Не е никаква изненада, че изминаващата година бе съпътствана от успехи и рекорди на СпейсЕкс, но за разлика от предходни години, когато имахме почти изцяло новини от СпейсЕкс и млади космически компании (т.нар. “НюСпейс” индустрия), през 2022 г. старите аерокосмически компании (т.нар. “ОлдСпейс отрасъл”) най-сетне започнаха да изпълняват задачите, за които им се плаща. Три основни събития се случиха през последните 12 месеца: космическият кораб на Боинг “Старлайнър” изпълни демонстрационен полет до МКС, първата мисия “Артемис 1” до Луната е вече в историята, а ЮЛА (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) най-после получи от Блу Ориджин своите двигатели “BE-4”, които ще заменят руските “РД-180”. Mакар че от 2020 г. досега космическата фирма на Илон Мъск изпълнява безупречно задачите си по превоза на астронавти до Международната космическа станция, НАСА, естествено, се притеснява да не изпадне в сценарий, при който ракетите “Фалкън 9” и корабите “Крю Драгън” бъдат спрени от експлоатация заради авария и така да се наложи на агенцията отново да разчита на руските кораби “Союз”. Такъв сценарий би бил още по-лош във времена като сегашните, когато Русия воюва с Украйна и си е навлекла гнева на останалия свят. Ето защо след 2014 година, когато бяха връчени договорите на СпейсЕкс и Боинг за създаването на пилотирани космически кораби, идеята на НАСА бе да се осигури “нееднаква резерва” (на англ. dissimilar redundancy). В предходни времена, ако някоя совалка претърпеше авария, полетите на всички останали совалки се спираха, защото бяха с еднаква конструкция и всеки потенциален проблем можеше да засегне всяка една от тях. Но корабите на Боинг и СпейсЕкс, съответно “Старлайнър” и “Крю Драгън”, са различни, строят се по различен начин, методологията на работа е различна. Съответно, ако нещо се случи с Илон Мъск, СпейсЕкс или “Крю Драгън”, това не би следвало да доведе до спиране на полетите на “Старлайнър”. През месец май т.г. “Старлайнър” най-сетне изпълни успешно безпилотна демонстрационна мисия до Международната космическа станция – нещо, което Боинг се опита да постигне за последен път през 2019 година и не сполучи. Но този път всичко мина нормално, като изключим някои дребни технически проблеми като отклонения от работата на малка част от двигателите. Въпреки тези дреболии полетът премина почти безупречно и НАСА най-накрая разполага с План Б за превоз на астронавтите си до МКС, който не включва Русия. Първото изстрелване на “Старлайнър” в пилотиран режим е предвидено за април 2023 година. Щастливият Тори Бруно най-сетне си получи двигателите. Photo credit : ULA Преди успехите на СпейсЕкс, фирмата Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) бе основният оператор на ракетни полети в САЩ. Но ракетите, които използваше за превозите си, бяха скъпата “Делта 4” и малко по-евтината, но разчитаща на построени в Русия ракетни двигатели на керосин и кислород “РД-180”, “Атлас 5”. Поради тази цел ЮЛА започна да създава ново поколение ракети “Вулкан”, които са предвидени да бюджетни, да работят на метан и кислород и за които фирмата сключи договор с Блу Ориджин за създаването на модерни двигатели “BE-4”. Блу Ориджин трябваше да започне да произвежда готови за полет двигатели още през 2017 година, но редица фактори – пандемията от ковид, лошите кадрови реформи (например, назначаването на Боб Смит като изпълнителен директор), отказът от използването на итеративния подход, характерен за СпейсЕкс, доведе до сериозни отлагания. В последно време двигателите “BE-4” станаха за подигравка и интернет миймове, фокусирани около президента на ЮЛА – Тори Бруно. Бяха сътворени редица колажи, осмиващи Бруно и Джеф Безос, собственика на Блу Ориджин, все в един стил: “Къде са ми двигателите, Джеф?”. Е, през октомври и ноември Блу Ориджин най-накрая достави на Тори Бруно първите два готови за полет двигателя “BE-4”. В близко бъдеще предстоят сериозни комплексни изпитания на “Вулкан”, които ще включват статични огневи запалвания и ако всичко мине наред, през 2023 г. ще станем свидетели на дебюта на ракетата с мисията на Астроботик “Перегрин” към Луната! Снимка на земния залез, заснет от борда на “Орион”. Photo credit : NASA Но безспорно събитието на годината си остава изстрелването на първата ракета “Спейс Лонч Систъм” с кораба “Орион” на мисията “Артемис 1” до Луната, което бе проведено на 16-ти ноември. Забележително е, че “Спейс Лонч Систъм”, иначе считана за политически проект, наложен върху НАСА от Конгреса, успя да полети преди редица частно конструирани ракети, в това число “Ню Глен”, “Вулкан” и даже “Старшип”! НАСА направи всичко възможно, за да рекламира успехите на “Артемис 1” – и това е разбираемо, тъй като агенцията най-сетне започна своето завръщане към Луната. Като че ли остана на заден план, че през 2022 г. СпейсЕкс също изстреля две мисии към Луната (“Данури” и “Хакуто-Р”). Но полетите на СпейсЕкс са редовни, компанията изстрелва средно по една ракета на 6-7 дни и това вече е доскучало на хората. В този ред на мисли фирмата на Илон Мъск вече не е бъдещето, а част от безинтересното настояще. Приели сме СпейсЕкс за даденост и толкоз, докато “Артемис 1” ни изглеждаше като явление, което не сме виждали от 60-те и 70-те години, т.е. времената на “Аполо”. Няма спор – трите големи събития, които дойдоха откъм ОлдСпейс отрасъла, успяха да ни разнообразят. Интересно ми е да видим дали през 2023 г. старите корпорации ще продължат да наваксват и да отбелязват нови успехи, или отново ще заседнат в миналото… https://cosmos.1.bg/space/2022/12/19/2022-oldspace-progress/

УСПЕХ и РЕКОРД: СпейсЕкс изстреля за 15-ти път една и съща ракетна степен и изведе в космоса 54 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 17 декември 2022 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс постави днес нов рекорд в сферата на възвръщаемостта по време на 59-тия си космически полет за календарната 2022-ра година! Ракета “Фалкън 9” излетя в 23:32 ч. българско време и тя бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която това бе рекордно 15-то изстрелване! На борда на ракетата се намираха 54 спътника от интернет групировката на Илон Мъск “Старлинк”. Първата степен под сериен номер “B1058”, която бе използвана за нуждите на днешната мисия, е историческа – именно благодарение на нея през май 2020 г. СпейсЕкс за пръв път успя да изстреля хора в космоса, астронавтите на НАСА Дъг Хърли и Боб Бенкен. След този успех фирмата на Мъск рециклира степента за мисията “ANASIS-II”, за товарен кораб “Карго Драгън”, за две мисии по споделено извеждане на полезни товари от серията “Транспортър” и за още девет полета по програмата “Старлинк”. Сега отново нямаше никакви проблеми по време на днешното изстрелване и около девет минути след старта “B1058” извърши благополучно приземяване върху плаващата платформа “Просто прочети инструкциите”. Така завърши натоварен тридневен период за СпейсЕкс, през който компанията проведе три мисии – първо изпрати в космоса мисията на НАСА “SWOT” за изучаване на океанските нива в глобален мащаб, после изведе в средна околоземна орбита два сателита на люксембургската фирма SES и сега днешният полет на “Старлинк”. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/17/spacex-record-15th-flight/

Китай приключва натоварена космическа седмица с четири изстрелвания Кадър от изстрелването на 12-ти декември. Photo credit : CNSA 17 декември 2022 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Космическата програма на Китай приключи натоварена седмица с общо четири изстрелвания, от които три бяха успешни. Проваленото изстрелване включваше първото в историята на космонавтиката изстрелване на орбитална ракета, работеща на метан, което, ако беше благополучно, щеше да доведе до това китайците да изпреварят американците в тази област. Ето кога се случиха полетите: на 12 декември беше изстреляна ракета “Лонг Марч 4С” със спътниците “Шиян 20А” и “Шиян 20Б”, след това на 14 декември полетя ракетата на метан и кислород “Чжукуе 2”, в същия ден беше проведен старт на “Лонг Марч 2Д” с три спътника “Яоган” и на 16 декември имахме полет на “Лонг Марч 11” със спътник “Шиян-21”. Малко неща се знаят за естествено на спътниците. Тези от програмата “Шиян” тестват нови технологии (точно това е значението на името “шиян” – “тест” или “експеримент”). Счита се, че сателитите “Шиян” се произвеждат посредством 3D печат, но не е ясно дали изпитването на тази конкретна технология е основната задача на мисията им. Спътниците от серията “Яоган” са класифицирани и с военен характер, като техните задачи включват осъществяването на дистанционно сондиране на Земята и също така се използват за реакция по време на природни бедствия. За съжаление най-интересният полет завърши с провал – този на метановата ракета “Чжукуе 2”. Тя е разработена от китайската фирма ЛандСпейс. Счита се, че аварията е настъпила на ниво втора степен. При положение, че първата степен е отработила правилно, това е съществено постижение за ЛандСпейс като за дебют. Досега Китай има 62 полета през настоящата 2022 година, от които 60 са успешни и 2 са провалени. С това страната се нарежда на второ място след САЩ с 84 полета, от които 81 са напълно успешни, 2 напълно провалени и 1 – частично успешен. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/17/china-four-launches/

Южнокорейската мисия Данури запали двигателите си, за да влезе в орбита около Луната! На снимките: ръководството на мисията “Данури” изпълнява корекция на траекторията. Photo credit : KARI 17 декември 2022 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 19:45 ч. българско време южнокорейската мисия “Данури” запали двигателя си за 13 минути, за да забави скоростта си и за да влезе в орбита около Луната! Новината бе съобщена от южнокорейската новинарска агенция Yonhap. Понастоящем специалистите анализират получените данни от “Данури” и в понеделник ще оповестят дали маневрата е била успешна. Планират се общо пет маневри, които трябва да позиционират мисията в нейната окончателна окололунна орбита на 29-ти декември. Втората е насрочена за сряда. Yonhap напомня, че “Данури” бе изстреляна на 5-ти август посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/17/danuri-fires-engines/

УСПЕХ: СпейсЕкс изведе два комуникационни спътника в средна околоземна орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 17 декември 2022 г. 01:25 ч. Светослав Александров. Тази нощ, на 17 декември, в 00:48 ч. българско време, космическата компания на Илон Мъск проведе своя 58-ми полет за календарната година и така остават още само две изстрелвания, докато изпълни заявката си за 60 мисии до края на 2022-ра! Ракета “Фалкън 9” изведе в средна околоземна орбита два комуникационни спътника за нуждите на люксембургската компания SES. Спътниците “O3b mPOWER” 1 и 2 са построени от Боинг по заявка на SES и те са първите от общо 11, които ще са част от нова групировка, целяща предоставянето на бързи комуникационни услуги в цял свят. За извеждането им беше използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1067”, като това бе осмият полет за нея. Преди степента е била използвана за изпращането в космоса на два товарни кораба “Карго Драгън”, два пилотирани кораба “Крю Драгън”, турски спътник, спътник от серията “Хотбърд” и партида “Старлинк”. Днес “B1067” отново си свърши работата безупречно и извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство”, макар че за малко успя да стресне наземното ръководство, тъй като по време на спускането радиоконтактът бе загубен. В крайна сметка на по-късен етап бе потвърдено, че степента е кацнала благополучно в автоматичен режим. СпейсЕкс се намира в разгара на натоварен период. На 11-ти декември фирмата на Илон Мъск изпрати към Луната мисията на японския статъп АйСпейс “Хакуто-Р”, а по-рано на 16-ти декември беше изстреляна мисията на НАСА и Франция “SWOT”, която ще изучава нивото на океаните в глобален мащаб. Днес предстои още един полет по програмата “Старлинк” и след неговото приключване фирмата ще е осъществила 59 орбитални мисии през 2022 година. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/spacex-two-communications-satellites/

Аварията на Союз МС-22. Какво знаем и какво не? Аварията на “Союз МС-22”. Photo credit : NASA TV 16 декември 2022 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Вчера пилотираният космически кораб на Русия “Союз МС-22”, който понастоящем е прикачен към МКС, претърпя сериозна повреда заради пробойна, която доведе до теч на антифриз. Това представлява един от най-тежките инциденти в пилотираната космонавтика през последните години и са налице много въпроси: може ли “Союз МС-22” да прибере обратно екипажа си на Земята и ако не, може ли Русия да изстреля по-бързо следващия кораб “Союз МС-23”? Ето какво знаем до този момент – първо да започнем с причината. Официалното съобщение според прес-службата на Роскосмос (изт: Калдата) е, че причината за пробойната е попадение от микрометеорид. Много космически експерти обаче оспорват заключението, в това число дългогодишният космически журналист Анатолий Зак. Обяснението с микрометеориди често се предлага за изясняването на редица аварии в руската космонавтика, тъй като е удобно и снема отговорността от хората. Истината обаче е, че това е подобни попадения са редки и също така рядко водят до сериозни повреди – например телескопът “Джеймс Уеб” беше ударен четири пъти от микрометеориди и те не изведоха телескопа от строя. Тъй като до този момент единствено руски апарати се повреждат уж от микрометеориди (никога западни), нормално е експертите да са скептични. Аз също така бих добавил, че дори и да става въпрос за микрометеорид, Русия е допринесла до замърсяването на околоземното пространство заради безотговорния тест на антиспътниково оръжие през изминалата година. Няколко пъти МКС трябваше да коригира курса си, за да избегне отломките от това изпитание. Какво е състоянието на космическия кораб? Ето какво съобщава журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника: Беше извършена диагностика посредством европейската роботизирана ръка, която е част от руския модул “Наука”, но наблюденията от нейните камери не доведоха до изясняване на състоянието на “Союз МС-22”. За тази цел НАСА ще използва 17.6-метровата голяма ръка “Канадарм2”, построена от Канадската космическа агенция. За да могат американците да са от помощ на руските си колеги, те ще отложат планираната за понеделник “космическа разходка”, която трябваше да бъде осъществена от астронавтите Франк Рубио и Джош Касада и в хода на която трябваше да бъдат монтирани нови слънчеви панели на МКС. Днес беше проведено пробно запалване на двигателите на космическия кораб – и според източници в ракетно-космическия отрасъл то е било успешно, което е чудесно. Но не това е основното притеснение, а дали компютрите са в добро състояние, за да изпълняват задачите си по навигация. След като терморегулацията на “Союз МС-22” не работи, те прегряват. По-рано руските медии съобщиха, че температурите в кораба надхвърлят 50 градуса. Впоследствие Роскосмос коригира тази информация и съобщи, че температурите са от порядъка на 30 градуса. Ако се окаже, че не могат да се доверят на компютрите, космонавтите биха могли да свалят кораба от орбита с ръчно управление. Какво не знаем? Все още не се знае какво е цялостното състояние на всички останали системи на “Союз МС-22” и дали той е годен да прибере на Земята тричленния си екипаж, състоящ се от Сергей Прокопиев, Дмитрий Петелин и Франко Рубио. Ако случайно наистина става въпрос за попадение от микрометеорид, възможно е той да е причинил допълнителни повреди. Ако няма допълнителни повреди, остава да се види дали с течение на времето температурата във вътрешността на кораба ще остане стабилна. В такъв случай “Союз МС-22” би могъл да изпълни цялата си мисия и да се завърне, както е по план, през март. Ако обаче температурата не е стабилна, корабът може да се завърне с екипажа си и в по-близко бъдеще. Но в най-лошия възможен случай, т.е. корабът се окаже негоден за полет, обмисля се възможността “Союз МС-33” да полети по-рано – включително да бъде изстрелян празен, за да прибере Прокопиев, Петелин и Рубио. Подобно нещо вече се е случвало в историята на космонавтиката – по време на мисията на “Союз-34” през юни 1979 година. Корабът е бил изстрелян празен, за да върне живеещите на “Салют 6” космонавти Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. Това се е наложило заради аварията на кораба “Союз-33” с космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников, свързана с отказ на двигателя му. Иванов и Рукавишников се прибрали успешно, но корабът “Союз-32”, с които били доставени Ляхов и Рюмин, имал същият тип двигател като повредилия се на “Союз-33”, т.е. съветските специалисти не желаели да поемат риска да използват кораба, с когото са дошли. В крайна сметка “Союз-34” се скачил в автоматичен режим със станцията и прибрал благополучно двамата космонавти. https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/avariq-soyuz-ms-22/

Преди 60 години мисията Маринър 2 разби илюзиите, че на Венера има живот Фотография на Венера в ултравиолетовата област, заснета от “Маринър 10”. Photo credit : NASA 16 декември 2022 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Преди 60 години, на 14 декември 1962 г., автоматичната междупланетна станция на НАСА “Маринър 2” посещава Венера и влиза в историята като първата космическа мисия, директно изучила друга планета! За съжаление обаче откритията от мисията са разочароващи – те слагат пирон в ковчега на предположението, че на венерианската повърхност може да има живот. Успешното посещение на Венера от “Маринър 2” представлява една от най-сериозните победи на САЩ спрямо СССР в началото на космическата надпревара. Макар че през февруари 1961 г. съветските специалисти изстрелват “Венера 1” към най-близката до нас планета, а през ноември 1962 г. “Марс 1” отпътува към Червената планета, и двете мисии се повреждат по пътя и нито една от тях не изпраща научни данни. Но изстрелването на “Маринър 2” на 27 август 1962 г. посредством ракета “Атлас-Аджена” е нормално, пътешествието към Венера протича нормално въпреки някои дребни хардуерни повреди, а на 14 декември автоматичната станция минава на 34 773 километра от повърхността ѝ. Учените нямат идея какво ще открие “Маринър 2”. Те от десетилетия смятат, че повърхността на Венера може да е благоприятна за развитието на растения и животни. Нещо повече, през 1919 г. в Ню Йорк Таймс се появява статия, която категорично посочва Венера като най-подходящото място, на което може да се търсят живи организми. Венера, не Марс. Това схващане е устойчиво сред някои научни среди дори през 40-те и 50-те години на миналия век, макар че и тогава някои изследователи като Карл Сейгън се придържат към предположението, че парниковият ефект е силно изразен и прави венерианската повърхност непригодна за живота. Също така радарни наблюдения от наземни обсерватории като Аресибо в Пуерто Рико са в подкрепа на хипотезата за негостоприемна планета. “Маринър 2” прави две основни открития. Първото е, че Венера няма ясно изразено магнитно поле. Това е изключително изненадващо, тъй като изследователите са на мнение, че Венера е планета-близначка на Земята, еволюирала от същите региони на протопланетарния диск в зората на Слънчевата система. Освен това размерите на Земята и Венера са сходни. Така че липсата на венерианско магнитно поле е истински шок. Космическата мисия измерва температури от порядъка на 150-200°C. По-късни роботизирани експедиции установяват, че температурите са даже още по-високи, но дори и измерванията на “Маринър 2” са достатъчни – на планетата няма как да има живот, който да е сходен с този на Земята. “Маринър 2” работи успешно до 3 януари 1963 г., когато изпраща последния си радиосигнал. С това първото изследване на друга планета от човешки апарат приключва. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/mariner-2-60-anniversary/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля SWOT, първата мисия за измерване на нивата на водните басейни в глобален мащаб Снимка от днешното изстрелване. Photo Credit: (NASA/Keegan Barber) 16 декември 2022 г. 16:05 ч. Светослав Александров. Днес в 13:46 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния излетя ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. На борда на ракетата се намираше космическата мисия на НАСА и Френската космическа агенция SWOT, която първа по рода си ще може да измерва нивата на водните басейни в глобален мащаб и ще е важен инструмент за оценката на последствията от глобалното затопляне. За нуждите на полета беше използвана рециклирана първа степен под сериен номер “B1071”, като това бе шеста мисия за нея. Преди това степента е служила за извеждането на две военни мисии на САЩ, спътник на Германия и две партиди “Старлинк”. Днес “B1071” отново си свърши работата безупречно и около 7.5 минути след старта степента извърши меко кацане върху площадката за кацане LZ-4, намираща се на територията на Ванденберг. Мисия SWOT представлява съвместен проект между НАСА и Френската космическа агенция (CNES). Проектът е подпомогнат също така от Канадската космическа агенция (CSA) и Британската космическа агенция. Океаните представляват най-големият резервоар на топлина и въглероден диоксид, които се преразпределят посредством океанските течения. Благодарение на океанската циркулация се постига баланс на земния климат и по този начин се поддържа обитаемостта на нашата планета. Съществуващите мисии, които са посветени върху наблюденията на Земята, са разкрили множество подробности за връзките между климата и световния океан, в това число как глобалното затопляне влияе върху увеличаването на нивото му. Датчиците на спътниците са измервали теченията, които са асоциирани с големите топографски характеристики и са наблюдавали как те се променят драматично по времето на фазите Ел Ниньо и Ла Ниня. Но съществена част от океанското движение се случва при мащаби, които са твърде малки, за да бъдат измерени с досегашната спътникова технология. Именно тук идва ролята на мисията SWOT. Маломащабните океански течения съдържат по-голямата част от енергията, която захранва разбъркването и транспорта на водата – това са важни фактори, които трябва да се вземат предвид при оценката на последиците от глобалното затопляне. Нещо повече, маломащабните течения и вихри са важни за процесите, които протичат в близост до брега – било то корабната навигация, разсейването на замърсителите, бреговата ерозия. Задачата на SWOT е: Да измерва океанските течения и вихри при мащаби, които са от порядъка на 20 километра. Да подобри компютърното моделиране, което разчита на океанската циркулация, за да определи какви ще са бъдещите климатични условия Да подпомогне за по-доброто разбиране на бреговите процеси, вкл. тези, свързани с рибовъдството, корабната навигация, ерозията и замърсяването. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/16/spacex-launches-swot/

Хакуто-Р за пръв път коригира курса си към Луната! Спускаемият апарат “Хакуто-Р” – илюстрация. Image credit : ispace 15 декември 2022 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Мисията “Хакуто-Р” на японския стартъп АйСпейс изпълни днес една от най-важните стъпки след изстрелването си – първата корекция на курса към Луната посредством собствените си двигатели. Без добра работа на двигателната система, както и на свързаните с нея навигационна система и система за контрол на ориентацията, няма как “Хакуто-Р” да влезе в орбита около Луната през април 2023 г., нито да кацне в района на кратера Атлас. Ето защо днешното постижение бе толкова значимо! Напомням на читателите, че мисията бе изстреляна на 11-ти декември с американска ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9”. Фирмата АйСпейс притежава офиси в Япония, Люксембург и САЩ и е наела над 200 работници. На нея е връчен договор от НАСА за превоз на полезни товари в рамките на програмата за завръщане на човек на Луната “Артемис”. АйСпейс е избрана и от Европейската космическа агенция (ЕКА) да участва в научния екип на Проспект – програма за извличането на вода от лунната повърхност. Източник: айспейс https://cosmos.1.bg/space/2022/12/15/hakuto-r-first-maneuver/

Космонавтите изпратиха видеото за диагностика на Союз МС-22 през американските системи – руските не работят Кадър от теча на “Союз МС-22”. Image credit : NASA TV 15 декември 2022 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Руските космонавти записаха видео на авариралия по-рано тази нощ космически кораб “Союз МС-22”, но не успяха да го изпратят през руския комуникационен канал поради повреда на модем и вместо това се наложи да разчитат на американските комуникационни системи. Новината беше съобщена от космическата блогърка Катя Павлюшченко: Павлюшченко се позовава на Дмитрий Струговец, бивш ръководител на пресслужбата на Роскосмос. Става въпрос за модем за пренос на данни, част от руската спътникова система “Луч”. Междувременно се появи видео с висока разделителна способност, показващ теча на кораба: https://cosmos.1.bg/space/2022/12/15/luch-doesnt-work/