SAlexandrov

Днес Артемис 1 ще пристигне в орбита около Луната! На снимката: космическият кораб “Орион” на фона на Луната. Photo credit : NASA 25 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно тази вечер космическата мисия на НАСА “Артемис 1” ще пристигне в орбита около Луната. Живото предаване по НАСА ТВ ще започне в 23:30 ч. българско време, като двигателите на космическия кораб “Орион” ще се запалят в 23:52 ч. българско време. “Артемис 1” ще пристигне в т.нар. далечна ретроградна окололунна орбита. “Далечна” означава, че корабът ще е на далечно разстояние от повърхността на Луната (около 80 000 километра) и ще извършва една пълна обиколка около нея за 12 дни. На практика ръководството на мисията няма да изчака това да се случи, след половин обиколка (т.е. след 6 дни) ще започне завръщането към Земята. “Ретроградна” означава, че “Орион” ще обикаля в посока, обратна на околоосното въртене на Луната. Линк към живото предаване: Живо предаване https://cosmos.1.bg/space/2022/11/25/artemis-set-to-arrive-lunar-orbit/

Японската мисия Икуълиъс е заснела още две снимки на обратната страна на Луната Снимка, заснета от “Икуълиъс” 24 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия “Икуълиъс” (т.е. “Жребче”), която бе изстреляна заедно с “Артемис 1” посредством американската ракета “Спейс Лонч Систъм”, е успяла да заснеме още две снимки на обратната страна на Луната. Първата е показана по-горе, а втората е тази: Снимка, заснета от “Икуълиъс”. Първата снимка изобразява множество кратери с различни размери, а на втората се вижда Московско море. Напомням на читателите, че екипът на “Икуълиъс” публикува вчера дебютната си снимка. Припомням я: Първата снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Икуълиъс”. Ето къде са разположени фотографираните от “Икуълиъс” региони на следната карта: Карта на обратната страна със снимките на “Икуълиъс” https://cosmos.1.bg/space/2022/11/24/equuleus-two-more-photos/

Телескопът Джеймс Уеб за пръв път цялостно характеризира атмосферата на екзопланета! Планетата WASP-39b – илюстрация. Image credit : NASA 24 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” с поредното важно постижение – за пръв път характеризира цялостно атмосферата на извънслънчева планета и определи нейния молекулен и химичен профил! Предишните наземни и космически телескопи, в това число “Хъбъл” и “Спицер”, са успявали единствено да изолират единични химични вещества в екзопланетните атмосфери. Постижението е важно, тъй като то дава надежди, че по този начин “Джеймс Уеб” ще може да открие на кои извънслънчеви планети има живот. Първото характеризиране на екзопланетна атмосфера е направено на планетата WASP-39b. Това е негостоприемна планета на разстояние около 700 светлинни години от нас, с размера на Сатурн и обикаляща около своята звезда само за четири дни. Откритията, касаещи WASP-39b, са описани в общо пет научни статии. Три от тях са вече публикувани, а две са в процес на рецензиране. За пръв път в атмосферата на извънслънчева планета е открит серен диоксид (SO2), молекула, която се получава вследствие на химични процеси под въздействието на високоенергийно лъчение от звездата. По подобен механизъм на Земята се създава озонът. “Така за пръв път виждаме конкретен пример за фотохимия – химични реакции на екзопланета, инициирани от енергетичната звездна стветлина”, съобщава Шан-мин Цай, изследовател от Оксфордския университет във Великобритания и водещ автор на една от научните публикации. Също така учените за пръв път успяха да приложат компютърните модели за фотохимия към получените данни. Това е нужно, за да могат да бъдат обяснени подробно протичащите процеси. Съответно моделите ще бъдат подобрени и това ще доведе до създаването на технологичния ноу-хау, необходим за търсенето на признаците за живот. “Джеймс Уеб” е установил в атмосферата на планетата и наличието на натрий (Na), калий (К) и водни пари. Тези данни се потвърждават и от наземните телескопични наблюдения. Получените сведения от телескопа също така показват, че WASP-39b има облаци, като те са по-скоро разпокъсани, а не под формата на дебела покривка. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/24/james-webb-profile-exoplanet/

НАСА публикува серия от снимки с висока резолюция на Луната, заснети от Артемис 1 Снимка на Луната, заснета от черно-бялата навигационна камера на “Орион”. Photo credit : NASA 23 ноември 2022 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа агенция НАСА публикува серия от снимки на Луната, заснети от “Артемис 1” на 21-ви ноември по време на голямото сближение. Фотографиите са заснети посредством черно-бялата навигационна камера на кораба “Орион”. За да ги свалите, отидете на следния уебсайт: https://images.nasa.gov, като в опциите за Download можете да изберете да ги даунлоуднете в пълен размер. Тук качвам вариант на изображенията със средна резолюция. Тъй като много хора задават въпроса – “защо по-голямата част от изображенията на космическите мисии са черно-бели, а не цветни?” и “как може в 21-ви век НАСА още да не е изобретила цветната фотография”, припомням обяснението, дадено от учения Ноам Айзенбърг, който работеше по мисията “Месинджър”, изучавала Меркурий от 2011 до 2015 година. Много хора не знаят, но дори и камерите в бита са монохромни, по-точното понятие е панахромни. За да може една цифрова камера да снима цветно, пред всеки светлинен рецептор (пиксел) има филтър, през който минава червена, синя или синя светлина. Електрониката на цифровия ви фотоапарат композира всичко това, за да генерира резултата, който виждате на вашите снимки – по подобие на цветната телевизия. Нещо повече – филтрирането смъква качеството на фотографията, тъй като регистрира само част от светлината, която панахромните детектори могат да уловят. При вашите камери, които използвате в ежедневната употреба, част от информацията се губи. Космическите камери обаче се конфигурират различно. Често пъти те могат да измерват не само видимата светлина, но също така инфрачервената и ултравиолетовата светлина, които са неуловими за човешкото око. В случая филтрите се използват, за да изпъкне определена научна информация. Повечето камери, използвани в междупланетната фотография, имат механизъм, който премества различните филтри пред датчиците. Тези филтри не са предназначени, за да виждат “реалистичните” цветове, които човешкото око вижда. Те събират светлина в дължини на вълните, които дават информация за минералния състав. Айзенбърг пояснява, че, отчитайки ограниченото време, възможности и радиокомуникация с мисията, много често се правят т.нар. “изображения във фалшив цвят” – например, инфрачервени снимки, които разкриват индивидуалния състав на скалите. Друг път обаче учените искат да разберат формата на дадена структура, да измерят кратер или планина. В такъв случай те заснемат черно-бели изображения с максимална резолюция, които са най-добрата възможност, за да изпъкнат детайлите. Чудесно, но тук възниква въпросът: тези учени не осъзнават ли пиар стойността на една цветна фотография? Осъзнават го много добре, но тук има една малка тайна, за която много хора не знаят. Голяма част от Слънчевата система, а и космосът като цяло, са мрачни. Например повърхността на нашата Луна е сива с 50 нюанса и само тук-таме зелено и оранжево стъкло. Айзенбърг ни информира, че преди години някои негови колеги са поискали на космическите мисии да се добавят и обикновени фотоапарати, каквито се срещат на пазара, като допълнение към космическите камери. Идеята не мина, отчасти заради това, че такъв апарат надали ще оцелее в суровите космически условия, но има още една важна причина – крайният резултат няма да е особено забележителен. Опитът показва, че за изготвянето на добрите космически изображения е необходимо малко изкуство. (Относно мисията “Артемис 1”, черно-бялата навигационна камера е именно такава – навигационна. Тя измерва точно разстоянието от космическия кораб до обектите. Поради това детайлните снимки в черно-бяло с висока резолюция са най-добрият вариант за измерването на това разстояние). Ето галерията от снимки, заснети от “Орион” на Луната: Credits : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/nasa-images-highres/

Летят ли НАСА до Луната? Руски експерт сравни американски с руски снимки и отсече: Да, летят! Гледки към Земята от стрийма на “Артемис 1” с ниска резолюция (вляво), американската мисия “DSCOVR” (в центъра) и от руската мисия “Електро-Л”. Photo credit : NASA/Roscosmos/Vitaly Egorov 23 ноември 2022 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Лети ли американската мисия “Артемис 1” до Луната … или всичко е CGI и манипулация във филмово студио? Руският космически експерт Виталий Егоров реши да сравни кадри от американските мисии с руски и установи – снимките съвпадат, мисията на НАСА е истинска! “Реших да проверя дали мога да вярвам на прякото предаване на НАСА от борда на космическия кораб “Орион”, който наскоро облетя Луната”, пише Егоров в Телеграм. “Взех снимка от “Орион” (вляво) и я сравних с други кадри, които позволяват да се види какво е било разположението на облаците към този момент, когато “Орион” бе край Луната. После взех снимки от още два апарата – този на НАСА “DSCOVR” (в центъра) и на руския “Електро-Л” (вдясно – не обръщайте внимание на кафявия цвят, това е резултат от инфрачервения канал на камерата на спътника). Както е видно, разположението на облаците е идентично във всеки един от случаите. Тоест “Орион” действително е снимал Земята по времето на прякото предаване. Надявам се, че на никой няма да му влезе в главата предположението, че Русия помага на Америка да фалшифицира лунната си програма”. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/nasa-roscosmos-images/

Исторически момент: за пръв път земни организми влязоха в междупланетното пространство! На илюстрацията: “Биосентинел” облита Луната и навлиза в междупланетното пространство. Photo credit : NASA 23 ноември 2022 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Исторически момент в космонавтиката, който може да се сравни единствено с полети като този на кучето Лайка през 1957 г. и на окололунната мисия “Зонд 5” с костенурки и растения през 1968 година! За пръв път земни организми навлязоха в междупланетното пространство! Това се случи, след като мисията на НАСА “Биосентинел” с дрожди на борда (Saccharomyces cerevisiae) облетя в понеделник Луната и продължи своето пътешествие в околослънчева орбита. Напомням на читателите, че “Биосентинел” бе изстреляна на 16-ти ноември като вторичен полезен товар на ракетата “Спейс Лонч Систъм” заедно с мисията “Артемис 1”. Вчера центърът на НАСА “Еймс” потвърди, че “Биосентинел” е прелетяла успешно Луната и е вече в междупланетното пространство. Провеждането на биологични космически мисии има дълга история. Всичко започва на 20 февруари 1947 година, когато САЩ изстрелват останала от Втората световна война немска ракета “Фау 2”, а на борда ѝ има винени мушици. Ракетата успешно достига космоса на височина 109 километра. След това, на 14 юни 1949 година, американците с друга ракета “Фау 2” изстрелват в космоса маймуната Алберт 2 – това е първият бозайник и първият примат, летял в космоса. Междувременно в СССР се появява клонинг на “Фау 2”, благодарение на депортацията на немски инженери – това е ракетата “Р1”. На 22 юли 1951 г. такава ракета извежда в космоса две кучета Дезик и Циган. Прави впечатление, че през тези ранни години Щатите изпращат основно маймуни, а СССР – кучета. Първоначално тези мисии са суборбитални. Всичко се променя през 1957 г., когато на 3-ти ноември СССР изстрелва със “Спутник 2” кучето Лайка. Това е първият жив организъм, който не само достига космоса, а и орбита. Следва полетът на Белка и Стрелка на 19 август 1960 година. На 31 януари 1961 г. Щатите изстрелват по суборбитална траектория шимпанзето Хам посредством кораб “Мъркюри”. Това е първият висш примат, който лети в космоса. А на 29 ноември 1961 г. чрез друг кораб “Мъркюри” в орбита е изпратено шимпанзето Енос. До този момент това е единственото шимпанзе, обиколило Земята. Първите живи организми, които напускат околоземна орбита и се отправят към Луната, са две костенурки, винени мушици, растителни семена и водорасли Chlorella в хода на съветската мисия “Зонд 5” през 1968 година. В хода на десетилетното усвояване на космоса са изстреляни също така жаби, зайци, паяци, насекоми. Голяма част от биологичните експерименти са проведени на орбиталните станции “Салют”, “Мир”, “Скайлаб”, Международната космическа станция, китайските станции “Тянгон”. Има и самостоятелни (т.е. несвързани със станции) биологични мисии, като сред тях се открояват тези на руските биосателити “Бион” и “Фотон”, които представляват модифицирани кораби “Восток” – т.е. от същия тип, с които са летели Гагарин, Титов и първите космонавти. През 2019 г. мисията на Китай “Чанг’e 4” каца на обратната страна на Луната и за пръв път там е отгледан памук. Същата година израелският апарат “Берешийт” се разбива на лунната повърхност, а на борда му има тардигради (водни мечки). Допреди няколко дни обаче нито един биологичен организъм не бе напускал системата Земя-Луна. Т.е. до провеждането на мисия “Биосентинел”. Постижението стана възможно благодарение на един нов стандарт в космонавтиката, който се наложи през последните десетилетия – стандартът CubeSat, чрез който спътници биват построявани евтино и бързо от еднотипни единици с формата на куб и дължина на ръба 10 сантиметра. Стандартът е изобретен през 1999 година. Скоро след това той започва да се прилага и за биологични мисии. НАСА изстрелва първата такава мисия “ДжийнСат-1” през 2006 г., като спътникът проучва влиянието на космическите условия върху микроорганизми. След това през 2009 г. НАСА изстрелва “ФармаСат”, като целта е изучаването на растежа на дрожди в космоса след третирането им с фунгицид и излагането им в условия на безтегловност. Тези мисии са реализирани в околоземна орбита. Сегашната мисия “Биосентинел” представлява първият изобщо в историята на космонавтиката полет на живи организми в междупланетното пространство. Защо обаче са подбрани дрожди, а не растения или малки животни? Причината е, че през последните десетилетия науката откри, че дрождите притежават много сходен геном с този на човека. Макар че милиарди години еволюция делят Saccharomyces cerevisiae от Homo sapiens, тези два вида споделят хиляди хомоложни гени, които са отговорни за ключови процеси, включително поправка на ДНК вследствие на радиационни въздействия. Вече не е нужно да изпращаме кучета или маймуни до Марс, за да видим дали човек би издържал пътешествието здрав. Дрождите са достатъчно добър моделен организъм за тази цел. Очаква се мисията на “Биосентинел” да трае между 6 и 12 месеца. През това време периодично плаките с клетки ще бъдат активирани, като в тях бъде вкарвана хранителна среда. След като дрождите започнат да се размножават чрез пъпкуване, учените ще наблюдават как радиацията в междупланетното пространство влияе върху тях. Подбрани са два щама S. cerevisiae, от които единият се среща широко в природата, а при другия системата за репарация (т.е. поправка) на ДНК не работи ефективно. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/biosentinel-deep-space/

Японската мисия Икуълиъс засне терминатора на обратната страна на Луната! Фотографията, заснета от “Икуълиъс”. Photo credit : EQUULEUS 23 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Японската космическа мисия “Икуълиъс” (или “Жребче”), която беше изстреляна като вторичен полезен товар заедно с американската “Артемис 1” посредством ракетата на НАСА “Спейс Лонч Систъм”, успя да фотографира терминатора (границата между деня и нощта) на обратната страна на Луната! “Икуълиъс” е една от двете мисии на Япония, които бяха качени на борда на “Спейс Лонч Систъм”. Другата – “Омотенаши”, представляваше миниатюрен спускаем апарат, който трябваше да кацне на Луната, но скоро след разделянето от горната степен на ракетата той прекъсна радиоконтакта си. Докато развитието за “Омотенаши” бе неблагоприятно, мисия “Икуълиъс” бе напълно успешна. Тя коригира самостоятелно курса си към Луната, облетя я, фотографира я и сега е на път към една от точките на Лагранж от системата Земя-Луна. Източник: Икуълиъс https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/еquuleus-terminator/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в космоса спътник на Ютелсат! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 23 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че метеоролозите даваха само 10% шанс времето да е благоприятно за полет, късметът този път бе на страната на СпейсЕкс, а не на природата. Фирмата на Илон Мъск проведе успешно 53-тото си орбитално изстрелване за 2022 година, като невъзвръщаема ракета “Фалкън 9” изведе в космоса тежък комуникационен спътник за нуждите на френската фирма Ютелсат. Все пак лошото време успя да отложи друг полет на СпейсЕкс – този на товарен кораб “Карго Драгън” до МКС и той бе насрочен за резервна дата. За нуждите на днешната мисия беше използвана първа степен под сериен номер “B1049”, като това бе 11-тото изстрелване за нея. Тъй като фирмата-клиент Ютелсат имаше нужда от цялата мощ на ракетата-носител, не остана гориво за връщането на степента. Така през месец ноември СпейсЕкс изненадващо проведе три невъзвръщаеми космически мисии – на свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” и на два комуникационни спътника на Интелсат. Компанията на Илон Мъск трябва да осъществи още три изстрелвания до края на ноември – на партида “Старлинк”, на гореспоменатия “Карго Драгън” и на мисията “Хакуто-Р” до Луната. Така през този месец ще станем свидетели на излитането не на една, а на две лунни мисии! Видеозапис от полета: Видеозапис https://cosmos.1.bg/space/2022/11/23/spacex-launch-eutelsat/

Италианската мисия Аргомуун засне Луната отблизо! Снимка на Източното море на Луната, заснета от италианската мисия “Аргомуун”. Photo credit : ASI/NASA 22 ноември 2022 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Италианската космическа мисия “Аргомуун”, която беше изстреляна на 16-ти ноември заедно с американската мисия “Артемис 1” на същата ракета “Спейс Лонч Систъм” като вторичен полезен товар, е успяла да заснеме Луната отблизо по време на вчерашното облитане! На фотографията, показана по-горе, се вижда ясно Източното море на Луната (Mare Orientale). “Аргомуун” също така сполучи да заснеме отдалече и обратната страна на Луната, като на снимката се вижда кратерът Джаксън: Photo credit : ASI/NASA Източник: Argotec https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/argomoon-closeup-photo/

Галерия: изгревът и залезът на Земята от орбитата на Луната, заснети от мисии на СССР, САЩ, Япония и Китай Снимка на земния изгрев, заснета на 23 юли 1966 година. Photo credit : NASA 22 ноември 2022 г. 14:30 ч. Светослав Александров. Вчера американската космическа мисия „Артемис 1“ фотографира залеза на Земята от орбитата на Луната. Това е чудесен момент да ви представя цялостна галерия на земни изгреви и залези, заснети от различни мисии на СССР, Китай, Япония и САЩ. Важно е да се уточни, че земни изгреви и залези не могат да се фотографират от роботи или астронавти, стоящи на лунната повърхност – Луната е винаги обърната с едната си страна откъм Земята и един астронавт винаги би виждал Земята фиксирана в една и съща позиция на нощното небе. Заснемането на земните изгреви и залези обаче е възможно от орбитални мисии, които кръжат около Луната. Първата в историята на космонавтиката снимка на земен изгрев е направена от американската мисия „Лунар Орбитър“ на 23 август 1966 г.: Снимка на земния изгрев, заснета на 23 юли 1966 година. Photo credit : NASA След това астронавтите на „Аполо 8“ Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс заснемат най-известната и иконична снимка на земния изгрев на Бъдни вечер 1968 година: Снимката на Земния изгрев от екипажа на „Аполо 8“. Photo credit : NASA TV На 11 август 1969 г., две седмици след кацането на екипажа на „Аполо 11“, съветската мисия „Зонд 7“ снима земния изгрев: Земен изгрев, заснет от „Зонд 7“. Photo credit : USSR Space Program През 1970 г. съветската сонда „Зонд 8“ заснема земния залез: Компилация от снимки на земния залез, заснети от „Зонд 8“. Photo credit : USSR Space Program През декември 1972 година екипажът на последната пилотирана мисия „Аполо 17“ (Юджийн Сърнан, Харисън Шмит и Роналд Еванс) също снима земния изгрев: Снимка на земния изгрев, заснета от екипажа на „Аполо 17“. Photo credit : NASA Следва десетилетно прекъсване на полетите до Луната с настъпването на края на космическата надпревара между САЩ и СССР. На 25-ти януари 1994 г. НАСА отново изстрелва мисия към Луната – „Клементин“. Тя успява да заснеме земния изгрев: Снимка на земния изгрев от „Клементин“. Photo credit : NASA През 2007 г. Япония изстрелва към Луната мисията „Кагуя“. Тя фотографира както изгрева, така и залеза на Земята: Земният изгрев, заснет от „Кагуя“. Photo credit : JAXA/NHK Компилация от снимки на земния залез, заснети от „Кагуя“. Photo credit : JAXA/NHK През 2015 г. американската мисия „Лунър Риконисънс Орбитър“ засне земния изгрев в безпрецентна до този момент висока резолюция: Земният изгрев, фотографиран от „Лунър Риконисънс Орбитър“. Image Credit: NASA/Goddard/Arizona State University През 2019 г., в хода на китайския проект „Чанг’e 4“, спускаем апарат за пръв път кацна на обратната страна на Луната. Като вторичен полезен товар на мисията в окололунна орбита бе изпратен и микроспътникът „Лонгчжиян 2“. Той направи снимки на земния изгрев посредством камера, разработена в Саудитска Арабия: Снимка на земния изгрев от „Лонгчнжиян 2“. Photo credit : CNSA И накрая, разбира се, е време да покажем земния залез, заснет вчера от американския кораб „Орион“ в хода на мисията „Артемис 1“: Снимка на земния залез на 21 ноември 2022 г. от „Артемис 1“. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/earthrise-moon-orbit/

Снимките на Луната с висока резолюция, заснети от Артемис 1, започнаха да пристигат Снимка на Луната, заснета от космическия кораб „Орион“. Photo credit : NASA 22 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. НАСА започна поетапното качване на снимките с висока резолюция от вчерашното облитане на Луната от космическия кораб „Орион“ в хода на мисията „Артемис 1“. Напомням на читателите, че по време на облитането НАСА излъчваше на живо видео от бордовите камери на „Орион“, но с ниска резолюция, тъй като приоритетно беше получаването на инженерни данни. Беше ни обещано, че висококачествено видео и снимки ще бъдат получени по-късно, след като критичните маневри преминат успешно. Ето как да свалите снимките с висока резолюция. Отидете на Flickr уебсайта на космическия център на НАСА „Джонсън“ на този линк: https://www.flickr.com/photos/nasa2explore/with/52515455963/ След това, когато щракате на индивидуалните снимки, имате опция за даунлоуд долу вдясно (стрелкат надолу), откъдето можете да изберете да ги свалите в пълен размер. Междувременно НАСА продължава да излъчва непрекъснато видео НА ЖИВО с ниска резолюция от кораба „Орион“ на този линк: https://video.ibm.com/channel/b4dEcL3bJKW Тук ще кача получените досега снимки от Луната със средна резолюция (800×600): Photo credit : NASA Photo credit : NASA Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/moon-photos-highres/

Кепстоун достигна до своята работна орбита около Луната На илюстрацията: „Кепстоун“ в орбита около Луната. Image credit : NASA 22 ноември 2022 г. 05:30 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на НАСА „Кепстоун“ завърши окончателните си маневри около Луната, с което влезе в своята работна орбита. С това пътешествието ѝ приключи и започна оперативната част от нейната мисия. „Кепстоун“ се намира в т.нар. почти праволинейна ореолна орбита около Луната – гравитационно стабилна орбита, където се счита, че може да бъде изградена постоянна лунна база. Именно там НАСА иска да построи своята станция „Гейтуей“ и понеже никога досега космически апарат не е работил в такава орбита, „Кепстоун“ е първата изпитателна мисия, преди да започне изпращането на модулите на станцията. Орбитата е различна от тази, в която се очаква на 25-ти ноември да пристигне другата лунна мисия на НАСА „Артемис 1“ – далечната ретроградна орбита, която е също гравитационно стабилна. Макар че и двете орбити са част от т.нар. цислунарно пространство, разликата е, че далечните ретроградни орбити лежат в орбиталната равнина на Луната, докато почти праволинейните ореолни орбити излизат извън нейната орбитална равнина. Очаква се „Кепстоун“ да работи минимум шест месеца. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/22/capstone-reached-working-orbit/

Глобална снимка на Луната, заснета от Артемис 1 Снимка на Луната, заснета от космическия кораб „Орион“ днес, на 21-ви ноември. Photo credit : NASA 21 ноември 2022 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Часове преди днешното облитане на Луната от космическия кораб на НАСА „Орион“, той успя да направи тази фотография на естествения ни спътник. Междувременно НАСА оповести, че в полунощ (00:00 ч. на 22-ри ноември) ще бъде излъчена пресконференция, на която ще бъдат оповестени получените резултати от посещението на Луната. Можете да наблюдавате конференцията на този линк: https://www.nasa.gov/nasalive Източник : НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/21/moon-global-photo/

УСПЕХ: Американската мисия Артемис 1 облетя Луната! Снимка на залеза на Земята, заснет от космическия кораб „Орион“. Photo credit : NASA TV 21 ноември 2022 г. 15:15 ч. Светослав Александров. Уникален момент за поколението, родено след епохата на „Аполо“: за пръв път през 21-ви век хората имаха възможността да наблюдават на екраните си в реално време земния залез от Луната! Всичко това се случи днес, след като космическият кораб „Орион“ прелетя над обратната страна на естествения ни спътник на 130-километрова височина над лунната повърхност. Така 54 години по-късно НАСА успя да повтори „Аполо 8“ – макар и без астронавти, но с живи организми на борда на кораба (водорасли, гъби, дрожди, семена от растения). НАСА започна да излъчва в 12:15 ч. българско време, като зрителите имаха възможност на живо време да наблюдават как Луната все повече се уголемява пред камерите на „Орион“. След това, докато корабът преминаваше откъм обратната ѝ страна, се появиха красиви кадри (като този, показан по-горе), на които се виждаха едновременно Земята, Луната и част от корпуса на кораба. Това продължи до 14:26 ч. българско време, когато Земята залезе и радиосигналът от „Орион“ временно прекъсна. През времето на радиозатишие корабът запали двигателите си в 14:44 ч. българско време. Маневрата беше необходима, за да може на 25-ти ноември в 23:52 ч. „Орион“ да навлезе в далечна ретроградна орбита около Луната. През следващите часове и дни наземните екипи ще даунлоудват още подробни снимки и видеа на Земята и Луната, които са записани на борда на кораба и все още не са получени. А дотогава вие отново можете да изгледате видеозаписа на земния залез: Кадри на Земята и Луната, заснети от борда на „Орион“. Photo credit : NASA TV https://cosmos.1.bg/space/2022/11/21/artemis-1-flies-by-moon/

Живото предававане относно облитането на Луната от Артемис 1 започва в 12:15 ч. българско време На снимката: космическият кораб „Орион“ доближава Луната. Photo credit : NASA 21 ноември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Живото предаване днес, на 21-ви ноември, относно облитането на Луната от мисия „Артемис 1“ на 130 километра от нейната повърхност ще започне в 12:15 ч. българско време – два часа по-рано от планираното! Корабът „Орион“ ще запали двигателите си в 14:44 ч., като най-голямото сближение си остава за 14:57 ч. българско време – орбиталната механика не се променя. По-ранното начало на живото предаване единствено гарантира, че обществеността ще получи по-продължително видео от камерите на „Артемис 1“. Можете да наблюдавате предаването на официалния сайт на НАСА ТВ (https://www.nasa.gov/ntv) или на официалния Youtube стрийм на агенцията: Стрийм https://cosmos.1.bg/space/2022/11/21/flyby-broudcast-start-12-15/

Да си спомним за Зонд 5: първата мисия с живи организми, обиколила Луната Снимка на земния изгрев, заснета от съветската мисия „Зонд 7“ две седмици след „Аполо 11“. Photo : RKK Energia/Larry Gertsmann 20 ноември 2022 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Днес биологични организми (водорасли, гъби, дрожди, семена на растения) пътуват към Луната благодарение на американската мисия „Артемис“. Но знаете ли, че в миналото съветските кораби „Союз“ също са летели до Луната? Това се е случило в рамките на програмата „Зонд“, като „Зонд 5“ е първата биологична мисия, която успешно облита естествения ни спътник в периода между 15-ти и 21-ви септември 1958 година, преди да се завърне на Земята. А на борда ѝ има разнообразен набор от организми – в това число две костенурки. За изстрелването на „Зонд 5“ е използвана ракетата-носител „Протон-К“ с горна степен „Блок-Д“. Това е четвъртият опит за окололунен полет и СССР най-сетне жънат успех. Преди това, на 2 март 1968 г., е изстреляна мисията „Зонд 4“. Важна подробност е, че това е първият съветски космически апарат с компютър – 34-килограмовия „Аргон 11“. За съжаление мисията се проваля при кацането. След това, на 23-ти април, е изстреляна мисията „Зонд 1968А“, но тя не успява да достигне орбита заради отказ на втората степен на ракетата (този път обаче спасителните системи сработват и корабът каца безпроблемно). През месец юли, по време на подготовката за полета на „Зонд 1968Б“, степента „Блок-Д“ експлодира, убивайки трима души. Но при първоначалните етапи от изстрелването на „Зонд 5“ няма проблем и ракетата въвежда мисията в първична околоземна орбита. Около 56 минути по-късно „Блок-Д“ се запалва, за да въведе космическия кораб на правилната траектория към Луната. По-късно, по време на пътешествието, настъпват откази на някои от системите. Първо се поврежда един от звездните датчици. Това не пречи на 18-ти септември „Зонд 5“ да облети Луната на разстояние 1 950 километра от повърхността ѝ. След това, на обратния път към Земята, още един от звездните датчици се поврежда. Корабът също така изключва навигационните си системи. Поради това кацането на територията на Казахстан, какъвто е първоначалният план, е невъзможно. Слава Богу екипът успява да стабилизира „Зонд 5“ и тя успява да извърши меко приводняване в Индийския океан. Ненадеждността на съветските ракети и космически кораби е основната причина СССР да загуби на по-късен етап космическата надпревара и през декември същата година „Аполо 8“ с трима астронавти ще обиколи Луната. Въпреки всичко „Зонд 5“ заема важна част от космическата история – за пръв път земни организми прекосяват радиационните пояси, прелитат край Луната и се прибират успешно! На борда на „Зонд 5“ летят семена, яйца от винени мухи, микроводораслови култури (Chlorella sp.), а също така две костенурки (Testudo horsfieldi). Любопитен факт е, че костенурките са качени на борда на кораба 12 дни преди старта, което означава, че оттогава не се хранят. Други две костенурки остават на Земята като контрола и те също са лишени от храна. След завръщането на „Зонд 5“, костенурките са превозени обратно към Москва на 7 октомври 1968 година. Дисекцията, проведена на 11 октомври, и последващите анализи показват, че „структурните промени в костенурките са породени от гладуване, а не от окололунния полет или последващия превоз от Индийския океан до Москва“. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/zond-7-remember/

Водорасли, гъби и семена пътуват към Луната на борда на Артемис 1 Микроводораслото Chlamydomonas reinhardtii е един от пътниците на мисията „Артемис 1“ 20 ноември 2022 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Когато космическият кораб „Орион“ бе изстрелян към Луната на 16-ти ноември (мисия „Артемис 1“), на борда му полетяха общо четири биологични експеримента. Микроводорасли от вида Chlamydomonas reinhardtii, дрожди (Saccharomyces cerevisiae), гъби и семена са най-новите пътешественици, които утре, на 21-ви ноември, ще прелетят край естествения ни спътник. Както съобщава уебсайтът на Университета на щата Мичиган, изучаването на влиянието на космическите условия върху растителните организми е от съществено значение, за да може да отглеждаме растения в космоса и така да изхранваме астронавтите, които някой ден ще заселят Луната и Марс. Поради тази причина на борда на „Орион“ бяха качени семена от растението Arabidopsis thaliana – то не се използва за храна, но е ценен за науката моделен организъм. Понятието моделен организъм обозначава биологичен обект, който бива изучаван интензивно с очакването, че откритията, които бъдат направени за него, ще касаят биологичните процеси и на други видове. В конкретния случай резултатите от опита с A. thaliana биха могли да се приложат и за отглеждането на тези растителни видове, които ядем. Друг опит включва микроводораслото Chlamydomonas reinhardtii и общо 6 000 мутанта на дрожди. C. reinhardtii е добре познат моделен организъм, лесен за култивиране и удобен за генетични изследвания. Дрождите (S. cerevisiae), освен че са незаменими за производството на хляб и бира, не просто представляват прекрасен моделен организъм, но техните гени наподобяват човешките гени. Изследователите искат да разберат как условията на далечния космос водят до генетични промени. Що се касае до гъбния експеримент, организмът, избран за окололунното пътешествие, е черната плесен – Aspergillus niger. Плесените са разпространени повсеместно – не само навсякъде около нас, включително в домовете, но също така и в космическите кораби. Те притежават забележителни механизми за репарация на увредена ДНК вследствие на космическата радиация. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/algae-fungi-to-the-moon/

Как медиите в Източния блок не излъчиха на живо мисиите Аполо до Луната На снимката: Земята, снимана от борда на кораба „Орион“. Photo credit : NASA TV 20 ноември 2022 г. 11:40 ч. Светослав Александров. Струва си да гледаме на 21-ви ноември пристигането на мисията на НАСА „Артемис 1“ в околностите на Луната! За България, а и за повечето от страните в Източния блок, това ще е първата изобщо възможност да наблюдаваме на живо лунно пристигане – по времето на епохата „Аполо“ е било трудно постижимо. Вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато светът със затаен дъх очаквал „големия скок“ на Армстронг и Олдрин, съветската телевизия излъчвала музикалната програма „През очите на музикалното шоу“. В България единствените, които са могли да следят развоя на събитието на живо, са били тези, които са успели да прихванат сигнала от сръбската телевизия. „Не можахме да го гледаме. Стояхме от другата страна на американския успех. Бяхме от страната на нашата система. Съревнование – жестоко бих казал. Космосът е като Олимпиадата за спортистите. Не е тайна, че по време на кацането на „Аполо 11” на Луната, в същото време около Луната кръжи съветската станция „Луна 15”, съобщи проф. Петър Гецов от Института за Космически Изследвания и Технологии към БАН по време на 50-годишнината от „Аполо 11“ през 2019 г. (източник: 24 часа). „България беше изцяло затъмнено. Тези, които искаха да видят събитието изцяло, разчитаха на сръбска телевизия. Тогава беше силно изявена Студената война“. „Късно вечерта на 21-ви юли 1969 година, когато целият свят без дъх наблюдаваше първото кацане на човек на Луната, нашата Централна телевизия излъчваше През очите на музикалното шоу“, написал през юли 1989 г. съветският журналист Ярослав Голованов за списание „Огоньок“ (източник: UPI). „Така показахме неуважение по-скоро към себе си, отколкото към астронавтите или държавата, която ги изпрати“. Медийното затъмнение нанесло сериозен удар върху познанието на хората, признал тогава Голованов. „Нашите граждани знаят за Аполо на базата на слуховете. Всеки се изненадва, когато научи, че общо 12 земляни са пътували към Луната“. През 1969 г. и първите няколко десетилетия след това никой не се сетил да разпространява дезинформация и конспиративни теории, че мисиите „Аполо“ са били филмирани в Холивуд. Това се случило едва по-късно през 2001 г., когато Фокс ТВ излъчила първото конспиративно клипче по темата. Вярно е, че още през 1976 г. американецът Бил Кейсинг написал книгата „Никога не сме били на Луната“, но за времето си подобни писаници са били посрещани с подигравка и отхвърляне от научния свят. Именно интернет и по-късно социалните мрежи спомогнали сериозно за дезинформирането на общността. По времето на „Аполо“ съветските опорки били съвсем различни. Докато Армстронг и Олдрин пътували към Луната, съветските коментатори са писали множество материали за Юрий Гагарин, признал Голованов. Междувременно от Байконур била изстреляна мисията „Луна 15“, която се опитала да вземе проби от Луната и така да открадне част от славата на НАСА. Но тази мисия се разбила. Не е имало опорки, че „американците никога не са били на Луната“. След „Аполо 11“ съветската тактика била да убеди обществото, че никога не е имало лунна надпревара и че СССР не участвали в съревнование със САЩ. Което категорично не е така – съревнование е имало (изстрелването на „Луна 15“ навръх „Аполо 11“ го доказва), а паралелно съветските специалисти са работили по секретната ракета „Н1“, която е трябвало да конкурира „Сатурн 5“. Американският анализатор Джеймс Оберг, който е работил в НАСА в периода между 1975 и 1997 г., е изучавал подробно съветската космическа програма и потвърждава, че съветските космонавти през 60-те години са твърдели, че СССР са се надпреварвали със САЩ. „Категорично мога да кажа, че СССР няма да бъдем победени от Щатите в надпреварата за първия човек на Луната“, съобщил космонавтът Владимир Комаров през 1966 г., година преди трагичната му смърт на борда на „Союз 1“. (източник: History.com). Днес има отрицатели на лунното кацане. През епохата на „Аполо“ и непосредствено след това е имало друг тип отрицатели – на лунната надпревара. Дори в Щатите през 1974 г. журналистът Уолтър Кронкайт казал, че „изглежда, че руснаците никога не са били в надпреварата“. Но истината е, че СССР са били в надпревара със САЩ и те са били убедени, че ще бият и този път, защото първите успехи са били техни: първият спътник, първият робот на Луната, първият мъж и първата жена в космоса. В СССР по-скоро са си мислили, че срокът за кацане до края на десетилетието е пропаганда, защото бил твърде амбициозен. Когатото „Аполо 11“ все пак кацнал на Луната през юли 1969 година, СССР „бавно осъзнали, че са пробудили дремещия гигант – те са подлудили американското правителство до такава степен, че да даде ненормално много пари за тази цел“, твърди Оберг. „Въпреки всичко СССР продължили програмата си за лунно кацане и през 70-те години, защото не са знаели дали Щатите ще продължат с лунните изследвания“. „През 1972 година най-накрая осъзнали, че не могат да строят достатъчно надеждни ракети и космически кораби“, категоричен е Оберг и съобщава, че макар и в СССР да е бил построен модул за кацане на Луната, не е имало надежден начин да бъде изстрелян дотам. Истината за съветската лунна програма излязла наяве едва през 1989 година, когато американски инженери от MIT посетили Московския авиационен институт и там се натъкнали на лунния модул. И то се случило съвсем инцидентно. Идеята на делегацията на MIT е била да обсъдят съвместни образователни програми заедно с руснаците, което станало възможно по времето на Горбачовата епоха „Гласност“. По времето на срещата американците били разходени сред голяма зала, пълна със стари космически кораби. Един от инженерите на MIT бил Лорънс Йънг. „Разхождах се в тази зала заедно с Ед Кроули (друг инженер от MIT) и видях този кораб“, съобщава Йънг. „Казах си – какво ли е това нещо, което прилича на нашия собствен лунен модул?“. Съветските специалисти отвърнали, че това е бил техният спускаем апарат. Йънг отначало не повярвал – той си мислил, че това е било просто проект, а не реален космически кораб. Но съветските специалисти потвърдили: „Да, да! Това е спускаемият апарат, с който трябваше да идем на Луната“. На 18 декември 1989 година сп. Ню Йорк Таймс – същото, което е смятало, че американците се надпреварвали сами със себе си, излязло със заглавие: „Днес СССР призна за лунната надпревара“ А вие можете да гледате живото предаване относно пристигането на „Артемис 1“ в околностите на Луната в официалния Youtube канал на НАСА, като живото предаване започва на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време: Стрийм https://cosmos.1.bg/space/2022/11/20/media-blackout-apollo/

Артемис 1: Черно-бялата камера на Орион вече снима Луната Снимка на Луната, заснета на 19-ти ноември 2022 г. от черно-бялата камера на кораба „Орион“. Photo credit : NASA TV 20 ноември 2022 г. 00:40 ч. Светослав Александров. На 19-ти ноември (в събота), четвъртия ден от началото на новата лунна мисия на НАСА „Артемис 1“, черно-бялата навигационна камера на кораба „Орион“ започна да снима Луната. Много хора недоумяват как в 21-ви век имаме черно-бяла фотография в космонавтиката, но космическият кораб е оборудван с достатъчно други цветни камери. Черно-бялата навигационна камера на „Орион“ не е предназначена да прави заснема фотографии с пиар цел. Тя е проектирана да наблюдава Земята и Луната при различни разстояния и фази и така да помага на бордовия компютър да определя местоположението на кораба в космическото пространство. Технологията ще залегне в изкуствения интелект на бъдещи лунни и междупланетни мисии. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/artemis-1-black-white-moon/

Артемис 1: Луната, заснета от борда на кораба Орион! На този кадър се вижда Луната на фона на корпуса на кораба „Орион“. Photo credit : NASA 19 ноември 2022 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 18-ти ноември, космическият кораб на НАСА „Орион“ засне Луната за първи път, докато придвижваше слънчевите си панели. Към момента на заснемането на показаното по-долу видео, „Орион“ вече бе преполовил пътя си към нея. Естественият ни спътник все още изглежда невзрачен, но безспорно ще се уголемява през следващите часове и дни. Изглед към Луната от борда на „Орион“. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/artemis-1-first-moon-video/

На днешния ден преди 53 години: Алън Бийн и Пийт Конрад стъпват на Луната На снимката: Пийт Конрад позира пред американското знаме. Photo credit : NASA 19 ноември 2022 г. 18:05 ч. Светослав Александров. Докато днес човечеството е свидетел на полета на „Артемис 1“ към Луната, време е да си спомним, че преди точно 53 години на днешния ден лунният модул „Интрепид“ на мисията „Аполо 12“ извършва меко кацане на лунната повърхност, а астронавтите Пийт Конрад и Алън Бийн стават съответно третият и четвъртият човек, разходили се там. Алън Бийн стъпва на Луната. Photo credit : NASA За разлика от модула „Ийгъл“ на „Аполо 11“, който се отклонява от планираното за кацане място, „Интрепид“ се спуска прецизно до роботизираната сонда „Сървеър 3“, кацнала на Луната няколко години по-рано, през 1967-ма. Бийн и Конрад я инспектират и свалят част от хардуера, за да го върнат на Земята. Астронавтът Пийт Конрад пред „Сървеър 3“. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/53-years-bean-conrad-moon/

Пристигането на Артемис 1 около Луната: какво да очакваме? Снимка на Земята, заснета от „Орион“ на път към Луната. Вляво се вижда служебният модул на кораба, построен от Европейската космическа агенция. Photo credit : NASA TV 19 ноември 2022 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Космическият кораб „Орион“ ще пристигне в околностите на Луната в понеделник, като НАСА ще излъчва на живо! За мнозина, живеещи на тази Земя, по-точно за родените след 60-те и 70-те години, това ще е първата възможност да видим пристигането на истинска лунна мисия в реално време. В тази статия съм описал подробно как ще можете да наблюдавате историческото за нашето поколение събитие и какво да очаквате. Най-удобно е да следите официалния стрийм на НАСА ТВ в Youtube: Стриймът на НАСА ТВ в Youtube. Предаването започва на 21-ви ноември в 14:15 ч. българско време. Какво ще се случи на 21-ви ноември? Корабът „Орион“ ще се сближи с Луната, като ще прелети само на 130 километра над нейната повърхност. По време на това сближение двигателите на кораба ще бъдат запалени, за да може той да бъде ускорен към неговата окололунна орбита. Окончателното пристигане в тази орбита ще е няколко дни по-късно (на 25-ти ноември), като тя се нарича с понятието „далечна ретроградна орбита“. „Далечна“ означава, че „Орион“ ще кръжи на далечно разстояние от лунната повърхност. Колко далечно? Очаква се корабът да се отдалечи на 64 000 километра от Луната, с което ще бъде счупен рекордът на „Аполо 13“ за най-голямото отдалечаване на космически кораб, сертифициран за пилотирани мисии. „Ретроградна“ означава, че „Орион“ ще кръжи в посока, обратна на околоосното въртене на Луната. На 21-ви ноември предаването ще започне в 14:15 ч. българско време. Корабът „Орион“ ще запали двигателите си, за да се отправи на път към далечната ретроградна орбита, в 14:44 ч. българско време. Най-голямото сближение между кораба и лунната повърхност се очаква за 14:57 ч. българско време. На 25-ти ноември, когато е пристигането в окололунната орбита, НАСА ще започне да излъчва в 23:30 ч. българско време, като запалването на двигателите е предвидено за 23:52 ч. българско време. Важно уточнение за събитията на 21-ви ноември: по време на част от живото предаване космическият кораб „Орион“ ще премине зад Луната и тогава връзката със Земята няма да е възможна. Очаква се радиозатишието да продължи около 34 минути. През това време корабът ще продължи да снима Луната, като видеата и снимките ще бъдат даунлоуднати и излъчени по-късно. Нека сега да насочим вниманието към това какви видеа и снимки да очакваме. На борда на космическия кораб „Орион“ има 16 камери. Снимките и видеата, които те ще правят, са в различни формати, в стандартна дефиниция, висока дефиниция и 4K-резолюция. Важно е да се знае, че по време на живото излъчване, получаваното на Земята видео ще е с по-ниско качество от това, което ще бъде препредадено по-късно, защото приоритетни са инженерните данни, които корабът ще изпрати. А материалът с най-високо качество и резолюция ще бъде записан на борда на „Орион“ и ще бъде анализиран чак когато той се завърне. Също така е важно да се подчертае, че зрителното поле на камерите е оптимизирано за наблюдения на корпуса на космическия кораб, а не на далечния космос (все пак това е мисия, която цели да провери готовността на „Орион“, преди да може да превозва астронавти). Това което ще се види на снимките или видеата, ще зависи от множество фактори като осветяване, ориентация на кораба, възможности за комуникация. „Много хора си представят земния изгрев от Луната на базата на класическата фотография, заснета от Аполо 8“, съобщава Дейвид Мелендрез, който отговаря за камерите на „Орион“. „Снимките, които ще бъдат получени по време на мисията, ще са различни от това, което човечеството видя по времето на Аполо, но събития като земния изгрев, най-голямото разстояние на „Орион“ спрямо Земята и лунното облитане ще са с топ приоритет“. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/artemis-1-what-to-expect/

Въпреки сериозен натиск: НАСА няма да преименува телескопа Джеймс Уеб! Необработени изображения на Клъстера на Пандора, заснети на 15-ти ноември. Photo credit : NASA/ESA/CSA 19 ноември 2022 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Въпреки сериозния натиск от страна на ЛГБТ+ астрономи и други учени, НАСА все окончателното решение да не преименува космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Решението е взето след сериозно разследване на делата на администратора на НАСА, управлявал агенцията по времето на проекта „Аполо“, което установи, че той не е участвал пряко в дискриминация на представителите на ЛГБТ общността. Защо се води изобщо този дебат? Преди да поеме управлението на космическия отрасъл, Джеймс Уеб е бил част от администрацията на американския президент Хари Труман, която в периода между 1949 и 1952 г. е преследвала и уволнявала държавни служители – гейове и лесбийки. Но в доклада, публикуван от НАСА на 18-ти ноември, става ясно, че лично Джеймс Уеб никога не е уволнявал работници поради тази причина. Решението на агенцията бе приветствано от семейството на Уеб. Снаха му Барб Уеб заяви, че не е изненадана от становището и подчерта, че „Джеймс Уеб не заслужаваше наследството му да бъде омаловажено по такъв прибързан и заблуден начин“. Мнозина обаче не са съгласни и смятат, че това дали има или няма пряко доказателство, че Уеб е дискриминирал ЛГБТ работници, не трябва да е водещият мотив за именуването на космическия телескоп. „По-скоро агенцията трябва да се пита – дали това е вдъхновяващо име, което отразява днешните ни ценности?“, заявява астрономът Джейсън Райт от Университета в Пенсилвания (изт: Нейчър). „Не ми трябва да виждам доказателства, че Уеб лично е съблюдавал уволненията на ЛГБТ работници, за да знам, че това не е човек, който трябва да олицетворява бъдещето на астрономическите проучвания“, смята Ролф Данър от Комитета по сексуална ориентация и полови малцинства към Американската астрономическа общност. Независимо от недоволството изглежда, че телескопът ще продължи да се казва „Джеймс Уеб“ и НАСА отстоява позицията си. https://cosmos.1.bg/space/2022/11/19/jwst-wont-be-renamed/

Джеймс Уеб засне причудлива форма на пясъчен часовник, породена от раждаща се звезда! Снимката на протозвездата в облака L1527. Credits: NASA, ESA, CSA, and STScI. Image processing: J. DePasquale, A. Pagan, and A. Koekemoer (STScI) 18 ноември 2022 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/Европейската космическа агенция(ЕКА)/Канадската космическа агенция(ККА) „Джеймс Уеб“ разкри тайните на раждането на звездата в облака L1527 и ни показа какво се случва през ранните етапи от звездната еволюция. Доскоро детайлите на това космическо рождение бяха скрити от земните наблюдатели, но един инфрачервен телескоп като „Джеймс Уеб“ без проблем може да наблюдава какво има под праховото було. И така, ето какво се вижда на горепосочената снимка: протозвездата се намира в центъра на „пясъчния часовник“. Тъмната линия, която го пресича по средата, е протопланетарният диск. Отгоре и отдолу се вижда как светлината на протозвездата прониква през праха и осветява газовите каверни. L1527 е на възраст 100 000 години, което означава, че е изключително млад обект за космическите времеви мащаби. Той е класифициран като Протозвезда от Клас 0 – т.е. обектът е в най-ранните етапи от звездообразуването. Този тип протозвезди все още са обвити в газови пашкули и имат неправилна форма (макар и вече доближаваща се до сферичната). С течение на времето L1527 ще стане компактна звезда, ще се закръгли и ще започне да поддържа стабилни термоядрени реакции. Черният диск по средата е с размера на нашата Слънчева система. Именно по този начин е изглеждала и тя, когато се е формирала. Но дискът на L1527 е твърде млад и ще минат милиони години, преди от него да се появят планетите на тази нова планетарна система. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/18/james-webb-hourglass/

На път към Луната: космическият кораб Орион засне черно-бяла снимка на Земята Снимка на Земята, заснета вчера от космическия кораб „Орион“ посредством оптичната му навигационна камера. Photo credit : JSC 18 ноември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американският космически кораб „Орион“, който на 16-ти ноември беше изстрелян към Луната в рамките на мисията „Артемис 1“, изпълни вчера маневра за корекция на траекторията и посредством оптичната си навигационна камера започна да заснема черно-бели снимки на Земята. Разбира се, това не означава, че няма да видим цветни снимки на Земята и Луната – навигационната камера е само една от общо 16 камери, като нейната задача е да заснема бързи черно-бели изображения, а не научни с цел подпомагане на екипите по време на пътешествието на „Орион“. През идната нощ в 00:00 ч. българско време НАСА ще излъчи пресконференция, на която ще бъдат представени плановете на мисията преди предстоящото навлизане на „Орион“ в лунната гравитационна сфера на влияние и пристигането на кораба в далечна ретроградна окололунна орбита. Навлизането в лунната гравитационна сфера на влияние означава, че Луната, а не Земята е основният обект, чиято гравитационна сила въздейства на „Орион“. Оттук насетне корабът трябва да извърши облитане на Луната на разстояние 130 километра от нейната повърхност, като маневрата ще е нужна за неговото ускоряване на правилния път към далечната ретроградна окололунна орбита, където ще пристигне четири дни по-късно. Разбира се, облитането на Луната ще бъде излъчвано на живо, като предаването ще започне в понеделник, 21-ви ноември, в 14:15 ч. българско време. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/11/18/orion-black-white-photo-earth/