SAlexandrov

СпейсЕкс и НАСА насрочиха своите полети до Луната за ноември Ракета „Спейс Лонч Систъм“ на НАСА (вдясно) и ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ (вляво). Photo credit : NASA 14 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА и американската компания СпейсЕкс насрочиха своите полети до Луната за ноември и ако всичко мине наред, ракетите „Фалкън 9“ и „Спейс Лонч Систъм“ могат да излетят на лунните си мисии съвсем скоро една след друга. На 12-ти октомври НАСА потвърди, че „Спейс Лонч Систъм“ ще бъде изкарана на стартовата площадка на 4-ти ноември. Стига да няма неочаквани изненади, изстрелването ще бъде проведено на 14-ти ноември в 20:07 ч. българско време. Задачите на мисията си остават същите: корабът „Орион“ трябва да обиколи Луната, преди да се завърне на Земята. СпейсЕкс от своя страна трябва да изпрати към Луната мисията „ХАКУТО-Р М1“, построена от японския стартъп АйСпейс, в периода между 9-ти и 15-ти ноември. НАСА, между другото, е сключила договор с АйСпейс за създаването на спускаем апарат в Щатите за нуждите на агенцията в по-далечно бъдеще, но предстоящото изстрелване е изцяло частна инициатива. „ХАКУТО-Р М1“ тежи 1 050 килограма и ще трябва да достави на Луната около 30 килограма научни инструменти. На борда на апарата пътува и луноходът „Рашид“ на Обединените арабски емирства. Също така европейската компания АрианаГруп е създала горивните и двигателните системи на мисията, а спускаемият апарат е изцяло сглобен и интегриран в Германия. Това е истинска международна роботизирана експедиция! Сега остава да видим дали СпейсЕкс или НАСА, или … може би и двете организации ще проведат полети до Луната през ноември Източник: Тесларати https://cosmos.1.bg/space/2022/10/14/nasa-spacex-targeting-november/

Украински вицепремиер: Старлинк ни помогна да възстановим инфраструктурата си след руските атаки! Спътници „Старлинк“. Photo credit : SpaceX 13 октомври 2022 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Украинският вицепремиер Михайло Фьодоров съобщи, че мрежата на Илон Мъск „Старлинк“ е изиграла решаваща роля при възстановяването на комуникациите и електроенергията в Украйна след ракетния обстрел на Русия. „Над 100 круизни ракети атакуваха енергийната и комуникационната инфраструктура“, оповести Фьодоров в Туитър. „Но с помощта на „Старлинк“ ние възстановихме връзките в критичните области. „Старлинк“ продължава да е основна част от критичната инфраструктура“. „Моля. Радвам се, че подкрепям Украйна“, отвърна Илон Мъск в Туитър. Междувременно Financial Times ни информира, че част от терминалите на „Старлинк“, които отказаха през последните няколко дни, работят отново. Наистина не става въпрос за техническа повреда, нито за заглушаване на „Старлинк“ от страна на Русия, а както писах вчера на страниците на КОСМОС БГ, причината се корени в геозонирането. Вероятно това се налага с цел да се предотврати експлоатацията на мрежата от руски войници. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/13/ukraine-prime-minster-starlink/

УСПЕХ: Руска ракета Протон-М изведе в геостационарна орбита спътник на Ангола! Снимка от вчерашното изстрелване. Фото: Роскосмос 13 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера в 18:00 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан беше проведено изстрелване на ракета „Протон-М“. Това бе първото изстрелване на тежкотоварната ракета на Русия през 2022 г. и първият руски полет за календарната година до геостационарна орбита. На борда на „Протон-М“ пътуваше спътник за нуждите на Ангола, което означава, че това също така бе рядък комерсиален космически полет за един малкото оставащи партньори на руснаците след като те бяха поставени в международна изолация заради войната в Украйна. Отне седем часа, докато четвъртата степен „Блок ДМ-03“ на ракетата-носител доведе спътника до геостационарна орбита. Рано тази сутрин Роскосмос потвърди успеха. Спътникът „Ангосат-2“ бе построен като резерва на „Ангосат-1“, първия спътник на Ангола, който бе изстрелян през 2017 година посредством украинска ракета „Зенит“. Тогава изстрелването също бе успешно, но построеният от руското предприятие РКК „Енергия“ спътник „Ангосат-1“ не успя да разгърне правилно слънчевите си батерии и поради това мисията като цяло бе провал. Днес Ангола се надява, че нейният втори спътник ще има по-голяма успеваемост. Той е построен от друго руско предприятие – ИСС „Решетньов“, като част от компонентите му са на европейското предприятие „Еърбъс“. Очаква се „Ангосат-2“ да работи дълги години и да обезпечава с телекомуникационни услуги не само Ангола, но и страните от Африка и дори тези в южните части на Европа. Изгледайте видео от изстрелването на този линк https://cosmos.1.bg/space/2022/10/13/proton-m-angosat-success/

Проверка на фактите: Работи ли Старлинк в Украйна? На снимката: комплект от 60 спътника „Старлинк“ преди тяхното освобождаване в космоса. Photo credit : SpaceX 12 октомври 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Поведението на Илон Мъск в социалните мрежи понякога скандализира, но понякога е по-добре да гледаме човека в ръцете как работи, вместо да го слушаме какво говори. Спътниковата система „Старлинк“ се оказа незаменима за украинските войници, но през последните няколко дни се разпространяват злонамерени съобщения за нейната функционалност на фронта. В тази статия ще потърсим какви са фактите. Не е изненадващо, че Илон Мъск е мразен сред определени активисти, които от своя страна разпространяват непроверени слухове за „Старлинк“ без да имат нужната техническа грамотност да го правят и без да са се допитали до експерт по темата. Съществена част от тези активисти са искрено загрижени за неравенствата и се трудят неуморно светът да стане по-добро място. И щеше да бъде много хубаво, ако те изказваха становища само по въпросите за социална справедливост, по които са подготвени, вместо по теми, които не разбират. Същото, разбира се, се отнася и за всички нас. Включително и за Илон Мъск, когато коментира теми като коронавируса или геополитиката в Украйна, по които не е чел достатъчно. И така, работи ли „Старлинк в Украйна? Преди да си отговорим на този въпрос, да разгледаме по-общия въпрос… Как работи „Старлинк“? Системата „Старлинк“ се състои от общо три елемента: спътници, наземни станции и потребителски терминали. На страниците на КОСМОС БГ отразявам редовно полетите на спътниците, като понастоящем в орбита работят над 3 000 спътника от групировката. Но те са само част от общата система. За да работи „Старлинк“ са нужни също така наземни станции, които осъществяват връзката между системата и останалата част от Глобалната мрежа, както и терминали за потребителите. Ролята на спътниците е да свържат потребителските терминали с наземните станции и така потребителите да имат достъп до интернет. В началото на нейната експлоатация мрежата „Старлинк“ бе несъвършена, тъй като, за да може тя да работи, потребителят и наземната станция трябваше да са едновременно в обхвата на даден спътник. Модерните спътници „Старлинк“ обаче могат да комуникират помежду си с лазери и по този начин да си прехвърлят данни, което позволява на потребителите да използват мрежата дори и да са далеч от наземните станции. Нека да обърнем внимание на потребителския терминал. За да може той да се свърже с изкуствен спътник, трябва да знае местоположението и ориентацията си. Местоположението, например, може да се установи посредством GPS. Ето защо „Старлинк“ е достъпен в определени страни като Украйна и е недостъпен в други като Русия – терминалът просто няма да се свърже със спътника, ако се намира на място, където не му е позволено да го прави. Това се нарича геозониране. А какво е положението в Украйна? „Старлинк“ има право да работи в международно признатите граници на Украйна. Но по искане на украинското правителство (източник: NSF) мрежата работи съобразно разширено геозониране, за да бъде попречено на терминалите да попаднат в руски ръце и да се използват за геополитическите цели на Русия. Ето защо „Старлинк“ би работил само на териториите, контролирани от Украйна, а не на тези, контролирани от Русия. През последните дни обаче украинската армия напредва изключително бързо – толкова бързо, че ръководството на „Старлинк“ няма техническо време да навакса и да адаптира геозонирането. Именно поради тази причина понякога терминалите (а не спътниците!) спират да функционират, защото са попаднали на територия, която системата погрешно възприема все още за руска. И това не се случва навсякъде. Журналистът Кристофър Милър е говорил както с войници, които съобщават, че терминалите им работят безпроблемно, така и с такива, които докладват, че не работят. „Моля ви, не се подвеждайте по фалшиви новини“, пише журналистката Ива Фокс от сайта Tesmanian, която е с украински произход и е избягала, за да спаси живота си. „Старлинк не прекъсва услугата си за украинските войници. Както обикновено се случва, има технически трудности, които трябва да се разрешат от професионалистите“. Допълнителна информация как „Старлинк“ помага на Украйна можете да прочетете на сайта Teslarati на този линк. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/12/starlink-geofencing-how-it-works/

АВАРИЯ: Японската ракета Епсилон не успя да изведе спътници в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : JAXA 12 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:50 ч. българско време Япония проведе своето първо и към този момент единствено изстрелване през 2022 година. Но броени минути след началото на мисията ракетата „Епсилон“ се отклони от траекторията си и наземното ръководство изпрати команда за нейното унищожаване. Според първоначалната информация проблемът е възникнал по времето на работата на третата степен. „Японската космическа агенция подробно разследва аномалията“, се казва в официално съобщение на агенцията. „Епсилон“ представлява твърдогоривна ракета, чиято разработка започна през 2007 година, а първият ѝ полет бе проведен на 14-ти септември 2013 година. До този момент ракетата е летяла пет успешни пъти, така че е истинска изненада, че днешното шесто изстрелване бе аварийно. В хода на днешната мисия се очакваше да бъдат изведени общо осем спътника в космоса, най-големият от които бе „RAISE-3“. Построен от Мицубиши, спътникът трябваше да изпита нови технологии за пренос на данни и маневриране в орбита. Видеозапис от изстрелването – Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/10/12/epsilon-rocket-fails/

ПЪЛЕН УСПЕХ: Американската мисия Дарт е променила орбитата на астероидната луна Диморф! Последната снимка на луната Диморф, заснета от автоматичната междупланетна станция на НАСА „Дарт“ преди сблъсъка с нея. Photo credit : NASA 11 октомври 2022 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия „Дарт“, която на 27-ми септември порази астероидната луна Диморф, е постигнала основната си цел – промяна на орбитата на луната. Новината бе съобщена днес на специална пресконференция, излъчена по НАСА ТВ. Допреди сблъсъка между „Дарт“ и Диморф луната е правила една пълна обиколка около астероида Дидим за 11 часа и 55 минути. След колизията обаче бе измерено, че Диморф вече обикаля около Дидим за 11 часа и 32 минути – т.е. налице е 32-минутно отклонение. „Това е повратен момент за планетарната отбрана и повратен момент за човечеството“, съобщи администраторът на НАСА Бил Нелсън. Нито Дидим, нито Диморф представляват заплаха за Земята. Затова НАСА ги използваше като изпитателен полигон за изпробване на технологии, които някой ден могат да се приложат, ако планетата ни бъде застрашена от опасен астероид. Американската космическа агенция публикува също така нова снимка на астероидната система от телескопа „Хъбъл“. На тази фотография се вижда, че „опашката“ от отломки е огромна. Дължината ѝ е около 10 000 километра: Снимка на „опашката“ от отломки около Диморф, заснета от „Хъбъл“. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2022/10/11/dart-mission-full-success/

УСПЕХ: Китай изстреля космическа обсерватория за наблюдения на Слънцето! Снимка от изстрелването. Photo: Wang Jiangbo 11 октомври 2022 г. 19:45 ч. Светослав Александров. На 9-ти октомври в 02:43 ч. българско време бе осъществено изстрелване на космическа ракета на Китай „Лонг Марч 2Д“. На борда на ракетата се намираше мощната космическа обсерватория „Куафу-1“, чиято задача е да изследва Слънцето. „Куафу-1“ е кръстена на измисленото създание Куафу, гигант от китайската митология, което преследва Слънцето. Концепцията за мисията е предложена още през 1976 г., но тогава тя не получава нужното финансиране. Чак след основаването на Китайската академия на науките през 2011 проектът е официално одобрен от държавата и реализиран. На борда на „Куафу-1“ има три научни прибора: магнитограф, който ще изучава магнитното поле на цялото Слънце, камера за заснемането на слънчеви изригвания и Лайман-алфа телескоп. Космическият апарат е позициониран в слънчево-синхронна орбита на височина 720 километра от земната повърхност. Очаква се да работи минимум четири години. За повече информация: Глобъл Таймс https://cosmos.1.bg/space/2022/10/11/2022-oct-china-launches-space-observatory/

Русия се готви за първото изстрелване на ракета Протон през 2022 г. Снимка от извеждането на ракета „Протон-М“ на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 11 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Допреди само десетина години руската ракета „Протон“ беше основният превозвач на комерсиални спътници в цял свят и летеше редовно, около веднъж месечно. Сега обаче, след серия от аварии, повишаващи се разходи и след възхода на СпейсЕкс, ракетата отпадна от комерсиалния пазар. Утре, на 12-ти октомври, в 18:05 ч. българско време, Русия ще изстреля за пръв път „Протон-М“ през настоящата 2022 година. Целта е да изведе в космоса нов спътник на Ангола, който да замени предходния, също построен от руснаците, но провалил се скоро след изстрелването. Руснаците ще трябва добре да се реваншират, защото Ангола е една от малкото държави, които им останаха партньори след кървавата война в Украйна (другите две държави са Иран и Беларус). През декември 2017 г. беше изстрелян първият спътник „Ангосат-1“, но макар че той достигна до целевата си геостационарна трансферна орбита, не успя да разгърне правилно слънчевите си батерии. През декември 2019 г. беше оповестено, че Русия ще се задължи да построи нов спътник „Ангосат-2“, но предприятието-отговорно за тази цел ще е ИСС „Решетньов“, а не РКК „Енергия“ (предприятието, построило „Ангосат-1“). През последващите няколко месеца част от подсистемите на новия спътник бяха построени от европейското предприятие Еърбъс – нещо, което в днешно време надали би било възможно заради санкциите. Нека да напомним накратко историята на ракетата „Протон“. Подобно на множество други руски космически съоръжения, раждането на „Протон“ може да се проследи до зората на космическата надпревара. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов предвижда създаването на амбициозна космическа програма, но плановете му са оспорени от Министерството на отбраната, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „УР-500“, която ще се използва за космически цели, но за да удовлетвори исканията на военните, предвижда ракетата да притежава способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-доброто конструктивно решение за направата ѝ. Първоначалният вариант да се стикова клъстър от малки ракети „УР-200“ е отхвърлен като непрактичен. Затова инженерите се спират на друг вариант – т.нар. „моноблок“, при който двигателният отсек, горивният резервоар и резервоарът с окислителя са подредени един върху друг. Но този вариант се сблъсква с неочаквано предизвикателство, породено от ограниченията, наложени от необходимостта степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен превоз. За да може „УР-500“ да се побере на съветските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надхвърля 4.1 метра. За да се съхрани товароподемността, намаляването на диаметъра трябва да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекалено висока и обслужването на полезния товар и горните степени се оказва трудно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вариант – т.нар. „полиблок“. В центъра на първата степен е разположен един резервоар с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест двигателя „РД-253“. При такава конфигурация шестте резервоара с двигателите силно напомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „Протон“. Как обаче „УР-500“ е преименувана на „Протон“? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „Протон-1“. Фактически ракетата придобива името на първите си полезни товари. Разработката на „Протон“ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов например се опитва да използва връзките си, за да убие проекта на Челомей и така средствата да потекат към неговата инициатива – лунната ракета „Н1“. Счита се, че „Протон“ е спасена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „Протон“ са силно ограничени и е по-добре тази ракета да се използва за изстрелването на съветски космонавти към орбитата на Луната преди да успеят американците. Но историята се развива иначе – САЩ побеждава в лунната надпревара. Проектът „Н1“ не надживява смъртта на Корольов. СССР никога не изпраща човек на Луната. А спасяването на „Протон“ от Келдиш се оказва добро решение – тази ракета се превръща в най-значимия товарен носител не само за съветската космическа програма, а по-късно и за целия свят. Именно с „Протон“ са изстреляни всички съветски орбитални станции, както и роботизираните мисии на СССР до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на СССР започва епохата на комерсиализация на „Протон“, като първият договор е подписан с британската компания Inmarsat през 1993 г., а през 1996 година за пръв път полита западен спътник на руска ракета. Започва почти двудесетилетен период на усилена експлоатация, по време на който десетки сателити са изстреляни посредством „Протон“. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „Протон“ от началото на нейната експлоатация – невероятно постижение за тежкотоварната ракета. Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „Протон“ не е никак надеждна ракета в сравнение с по-скъпите си западни конкуренти. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща авария („Протон“ се преобръща и се разбива в близост до стартовата площадка), европейската ракета „Ариана 5“ отчита надеждност от 94%. Американската ракета „Делта 4“ има 96% успешни полета. За сравнение успеваемостта на „Протон“ е под 90%, което означава, че 1-2 от всеки 10 старта завършва с авария. За една държавна космическа програма, която може да си позволи да построи резервни космически апарати, това може и да е приемливо, но за частния спътников пазар е недопустимо. Докато „Протон“ е евтина и достъпна, западняците биха предпочели нея. Но достатъчно е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би гарантирало отпадането на „Протон“. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „Фалкън 9“ практически изхвърлят Русия от пазара на сателити. Комерсиалната дейност на „Протон“ се контролира от американската фирма International Launch Services (ILS). През 2019 година положението става тежко – ръководството на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един договор с голям спътников оператор. На 22-ри март същата година тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че държавата ще смъкне цените, за да може „Протон“ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но дори и с държавна намеса мярката не успява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не искат да се набутват, имайки предвид колко често се проваля „Протон“. С разгара на войната в Украйна ракетата „Протон“ съвсем остава да бездейства заради западните санкции, като особено голям удар нанася отдръпването на Европейската космическа агенция (ЕКА). Именно с „Протон“ трябваше през тази есен да бъде изстреляна съвместната руско-европейска мисия до Марс „ЕкзоМарс-2022“, но руската агресия направи това партньорство невъзможно. Очаква се през следващите години оставащите ракети „Протон-М“ да се използват за нуждите на малкото останали комерсиални партньори на Русия като Ангола, както и за изстрелването на руски космически апарати – ако създаването на такива изобщо е възможно заради недостига на чуждестранни компоненти. При всички положения производството на „Протон“ затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функции трябва да бъдат поети от новото поколение ракети „Ангара“. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/11/russia-preparing-first-proton-launch-2022/

Русия твърди, че е изстреляна успешно ракета Союз със спътник ГЛОНАСС Ракетата-носител „Союз“ на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos 10 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:52 ч. българско време от северния космодрум Плесецк бе изстреляна ракета „Союз-2.1б“ с навигационен спътник „ГЛОНАСС“. Липсват снимки, както и видео от изстрелването, а какво остава за излъчване на живо – руснаците обаче твърдят, че полетът е бил успешен. „ГЛОНАСС“ е аналог на американската система „GPS“ и новоизстреляният спътник се предполага, че е от новата серия „ГЛОНАСС-К“ – т.е. неговата задача е да замени остарял спътник от серията „ГЛОНАСС-М“, чието производство е преустановено. Спътниците „ГЛОНАСС“ се конструират от ИСС Решетньов. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/10/roscosmos-launch-glonass-launch-success/

РАЗГЕЛЕ! Заместителят на РД-180 е най-сетне напълно готов! На снимката: екипът на Юнайтед Лонч Алайънс позира пред първия готов за полет двигател „BE-4“, преди да бъде изпратен към фабриката на компанията в Алабама. Photo credit : ULA 9 октомври 2022 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне! Тори Бруно, президентът на американската компания Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА), получи първия готов за полет двигател „BE-4“, който ще замени построения в Русия и досега използван на „Атлас 5“ ракетен двигател „РД-180“! Напомням на читателите, че през 2014 г., скоро след първоначалните събития в Украйна, американските политици решиха, че САЩ вече не може да разчита на руски ракетни двигатели. Тогава, разбира се, СпейсЕкс още не бяха набрали обороти – днес ракетите на Илон Мъск „Фалкън 9“ летят веднъж седмично и използват изцяло американски технологии и американски ракетни двигатели „Мерлин“. Но преди около десетилетие зависимостта на Щатите от Русия бе притеснителна. Тогава ЮЛА обяви, че ракетите „Атлас 5“ ще бъдат постепенно пенсионирани, като ще бъдат създадени нови ракети „Вулкан“, вече работещи с американски ракетни двигатели. За тази цел оглавяваната от Тори Бруно фирма (обединението между Боинг и Локхийд Мартин) се спря на основаната от Джеф Безос компания Блу Ориджин, която трябваше да създаде и изпита новите двигатели. През 2014 г. Блу Ориджин ни информира, че първият двигател „BE-4“ ще е готов за полет в рамките на тригодишен период – т.е. до края на 2017 година. Но този срок не беше спазен и през 2017 г. нямаше никакви двигатели. През 2018 също. И през 2019 година тоже. През 2020 година настъпи пандемията от ковид, но когато вече дойде 2021 г., Тори Бруно стана обект на интернет миймове и подигравки. Социалните мрежи изобилстваха от бъзици в стил „Къде са ми двигателите, Джеф?“, а основателят на Блу Ориджин се сдоби с прякор „Джеф кой?“, тъй като изглеждаше, че всеки друг ракетен предприемач го изпреварва… Илон Мъск също се присъедини към подигравателите и предложи да даде на Бруно част от своите двигатели „Раптор“. Майтап с Джеф Безос и Тори Бруно Поведението на ЮЛА и Блу Ориджин, които създаваха двигателя „BE-4“ в секретност, изобщо не помогна. От Блу непрекъснато обещаваха, че „двигателят ще е готов до няколко месеца“, но това все не се случваше… Съгласно упоритите слухове дълги години наред инженерите на Блу Ориджин не можеха да стабилизират турбопомпите на „BE-4“ и те постоянно се разтопяваха при наземните изпитания, а назначеното от Джеф Безос ръководство в лицето Боб Смит е некомпетентно да се справи с предизвикателствата. През 2022 г. обаче нещата се промениха. Както ЮЛА, така и Блу Ориджин започнаха да публикуват снимки и видеа от изпитанията на „BE-4“. През лятото първите два готови за полет двигателя бяха доставени в изпитателната база в Тексас, където трябваше да изпълнят пълновременни статични огневи тестове, които да докажат, че са стабилни и надеждни. Единият от двигателите впоследствие бе върнат поради дребен производствен дефект, но другият премина успешно изпитанията си и е напълно готов за полет. Вчера бяхме информирани, че в чест на предаването на този първи двигател от Блу Ориджин на ЮЛА, работниците на ЮЛА са се събрали на официална церемония. Сега двигателят ще отпътува към производствената база на „Вулкан“ в Алабама, където ще бъде интегриран на ракетата за първи полет. Тори Бруно най-сетне си получи своя пръв „BE-4“, слава Богу! https://cosmos.1.bg/space/2022/10/09/tory-bruno-receives-first-flight-engine/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 46-тия си космически полет през 2022 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 9 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс успя да проведе третото си изстрелване в рамките на четиридневен период, с което 46-тата орбитална мисия на фирмата през 2022 г. е вече зад гърба ни! Ракетата „Фалкън 9“ с два комуникационни спътника „Галакси 33“ и „Галакси 34“ излетя от космическия център Кейп Канаверал в САЩ тази нощ в 02:05 ч. българско време. За нуждите на днешния полет бе използвана рециклирана първа степен под сериен номер „B1060“, като това беше 14-тото изстрелване за нея. Около 8.5 минути след началото на мисията „B1060“ извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. С това СпейсЕкс изравни рекорда си по възвръщаемост – компанията разполага само с още една ракетна степен, летяла и се върнала успешно на Земята 14 пъти. Освобождаването на първия сателит „Галакси 33“ в космическото пространство бе осъществено на 33-тата минута след старта. Пет минути по-късно беше пуснат и „Галакси 34“. В началото на 2022 г. Илон Мъск обеща, че до края на декември ще станем свидетели на между 50 и 60 космически полета. Тогава мнозина смятахме, че предприемачът за пореден път се изсилва, за да даде стимул на работниците си. Но все още сме в първата половина на октомври, СпейсЕкс има 46 мисии зад гърба си и вече изглежда, че Мъск не само ще изпълни обещанието си, а по-скоро бройката може да се окаже по-близка до 60, отколкото до 50. СпейсЕкс изстрелва по една ракета средно веднъж на 6.1 дни. Разбира се, някои от предстоящите мисии са много амбициозни – фирмата на Мъск трябва да изстреля още една мисия до Луната, японската „Хакуто-Р“, заедно с лунохода на ОАЕ „Рашид“. В края на октомври предстои и единствената функционираща свръхтежка ракета в света „Фалкън Хеви“ да се завърне в експлоатация след тригодишно прекъсване, извеждайки в орбита военен спътник. Видеозапис от днешния полет – Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/10/09/spacex-scores-46th-flight/

Преди 60 години СССР бе на косъм от това да порази Ню Йорк с ядрена ракета Пощенска картичка с мисия „Марс 1“, която по чудо излетя през 1962 г. вместо ядрена ракета 8 октомври 2022 г. 20:20 ч. Светослав Александров. През този месец ще отбележим шест десетилетия от Карибската криза, когато СССР бе на косъм от това да използва космодрума Байконур, за да изстреля ракета с ядрена бойна глава и да порази Ню Йорк. Днес си спомняме за тази забележителна история и как светът се размина от глобална катастрофа. Разказаната в долните параграфи случка е описана в книгата „Ракети и хора – Том 3“ на легендарния съветски учен Борис Черток и преразказана по-рано през тази година в сайта Арс Текника от журналиста Ерик Бъргър. Черток бе един от най-важните участници в ранната космическа надпревара. Той почина през 2011 г., като преди смъртта си написа четиритомен мемоар. Огромна чест за Черток е, че всичките му четири тома бяха преведени на английски език , редактирани от Асиф Сидики (известен американски историк и специалист по космическа история), след което качени на сайта на НАСА. Какво представлява Карибската криза? В началото на 60-те години политическото лидерство на САЩ се притеснява сериозно от въздигането на Фидел Кастро в Куба. Поради тази причина през април 1961 г. Щатите провеждат Операцията в Залива на прасетата, целяща преврат, която Кастро отблъсква. След този американски неуспех Кастро започва да сближава своята страна със СССР. В хода на споразуменията Куба позволява на съветските власти да монтират на нейна територия междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави. Тези ракети са само на 300 километра от американския бряг. Ракетните установки са открити от САЩ по време на рутинна разузнавателна процедура на 14-ти октомври 1962 г., осъществена посредством самолет „Локхийд У-2“. Към това време Джон Ф. Кенеди е президент на САЩ едва от девет месеца и трябва да реши как да постъпи. Сред вариантите, които му предлагат съветниците, е въздушна бомбардировка на установките. Вместо това Кенеди иска да избегне откритата агресия и организира морска блокада, която пречи на съветските кораби да достигнат до Куба. Така съветският лидер Никита Хрушчов се принуждава да преговаря с него. След изтощителни преговори СССР отстъпва и решава да демонтира ракетите си в замяна на публично обещание от страна на Кенеди, че САЩ няма да напада Куба. От своя страна Кенеди решава да премахне американските балистични ракети, които са позиционирани в Турция. Междувременно на Байконур… Малко преди разгара на Карибската криза повечето от ракетните специалисти на СССР заедно с Черток са разположени на космодрума Байконур. Това е мястото, откъдето преди 18 месеца е изстрелян космонавтът Юрий Гагарин. Когато кризата през октомври 1962 г. настъпва, съветските специалисти подготвят изстрелването на мисии до Марс. Целият „междупланетен елит“ на СССР е събран на това място с изключение на главния конструктор Сергей Корольов, който е в Москва. За да увеличат шанса си за успех СССР са построили три четиристепенни ракети „Молния“ съответно с три автоматични междупланетни станции. Стартовият прозорец към Марс се отваря на 24-ти октомври и се затваря на 4-ти ноември. Първата ракета е изведена на стартовата площадка на 21-ви октомври. За съществуването на Карибската криза е съобщено публично от Кенеди на 22-ри октомври, когато е обявена и морската блокада. Но на Байконур все още всичко е спокойно. Първата от трите мисии е изстреляна на 24-ти октомври. За съжаление четвъртата степен „Блок Л“ на ракетата „Молния“ не успява да се запали и автоматичната станция остава заклещена в околоземна орбита, вместо да поеме към Марс. Веднага на следващия ден е приготвена нова ракета „Молния“, а полетът е насрочен за 29-ти октомври. Когато Черток ходи на работното си място, като правило на входа има един портиер, обикновено самотен войник, който проверява мързеливо пропуска му. На 27-ми октомври обаче ракетният специалист е посрещнат от рота войници с калашници, които го подлагат на щателна проверка. Най-накрая го пропускат, а вътре Черток става свидетел на страшна картина: никой не работи по марсианската мисия, вместо това войници и офицери се суетят около балистична ракета „Р-7А“. По това време ръководителят на стартовия комплекс е Анатолий Кирилов. „Получих заповед да отворя плик, който се съхраняваше в специален сейф, след което да действам съобразно неговото съдържание“, съобщава Кирилов на Черток. „Съобразно заповедта трябва незабавно да подготвя бойната ракета в инженерното съоръжение, да монтирам бойната глава, която се намира в специално депо, да изведа ракетата на стартовата площадка, да я позиционирам, тествам, да я заредя с гориво и да чакам специалната команда за старт“. Подготовката за полета към Марс, насрочен за 29-ти октомври, е преустановена. Ракетата „Молния“ трябва да бъде демонтирана и вместо нея на стартовия комплекс да бъде позиционирана „Р-7А“ с бойната глава. Черток моли Кирилов да отложи извеждането на балистичната ракета на стартовата площадка, защото стартовият прозорец към Червената планета ще бъде пропуснат и учените ще трябва да чакат още две години до следващия. Ракетният специалист вярва, че изстрелването на бойна глава към Ню Йорк е безумие и със сигурност няма да се осъществи. „Обади се на висшестоящите в Москва“, казва Черток на Кирилов. „Не очаквах да си такъв наивник“, отвръща Кирилов. „Първо на първо, за неизпълнение на заповед ще бъда изправен пред военен съд и второ, повтарям, второ – невъзможно е да се обадя в Москва, какво остава на Корольов, Устинов и даже на самия Хрушчов“. Кирилов също така добавя, че е войник и ако има заповед, ще я изпълни на мига дори и това да означава края на целия свят. Нищо друго не остава на Черток, освен да се отправи към Гагариновата вила, малка къщичка на космодрума Байконур, където Гагарин и първите космонавти са отсядали преди историческите им мисии. Там ракетният специалист открива своите колеги, които играят карти и пият коняк. Те вдигат тост в чест на генералния секретар на ООН У Тан и се надяват, че Бог няма да допусне това да е последното им питие. Въпреки че Черток е информиран, че няма шанс да се свърже с Москва, той все пак опитва. Корольов със сигурност ще знае какво да се направи. И така, Черток сяда пред телефона и почва да върти шайбата. Години по-късно той не може да си спомни колко пъти е продиктувал паролите, преди да чуе сигнала на оператора, който трябва да прехвърли линията към Москва. Най-накрая операторът вдига, Черток диктува телефона на Корольов и чака. Докато сигналът дава свободно, Черток се чуди какво да каже, ако вдигне секретарката на Корольов. Най-сетне някой вдига. „Антонина Алексеевна“, крещи Черток. „Тук е Черток. Спешно е! Свържи ме със Сергей Павлович!“. Но вместо гласа на секретарката Черток чува тихия и спокоен глас на Сергей Корольов. „Борис! Знам всичко. Не прави глупости. Работим здраво и премахваме проблемите. Предай поздрави. Разбра ли ме?“ „Да, другарю!“ Целият разговор трае по-малко от минута. Но обстановката е толкова стресираща, че Черток трябва да си смени ризата и да попие потта с дунапренова гъба. Скоро след това той и неговите колеги получават официалната информация, че балистичната ракета няма да полети вместо марсианската им мисия. В крайна сметка изстрелването е осъществено на 1-ви ноември 1962 година. Този път ракетата „Молния“ сработва нормално и космическият апарат е въведен на правилната траектория към Марс. Мисията получава официалното название „Марс 1“ и влиза в историята като първия космически апарат, отправил се към Червената планета. За съжаление три месеца по-късно радиосигналът прекъсва завинаги. Възможно е „Марс 1“ да е достигнал планетата, да е заснел снимки, но да не е успял да ги препрати към Земята. Това няма как да го разберем. През 1962 г. СССР провежда и третото изстрелване, като при него настъпва сходен провал на този при първото – авария на четвъртата степен. Впоследствие СССР ще загуби тази част от космическата надпревара. През 1964 г. НАСА успява да изстреля автоматичната междупланетна станция „Маринър 4“, която вече успешно се сближава с Марс, заснема първи снимки и доказва, че на Червената планета няма разумен живот. Но разказаната по-горе случка ни разкрива, че през 1962 г. на нашата Земя е имало разумен живот, пише журналистът Ерик Бъргър. Въпросът, който той и мнозина от нас се питаме, е следният: има ли разумен живот на Земята и днес, шест десетилетия по-късно? https://cosmos.1.bg/space/2022/10/08/60-years-caribean-crisis/

НАСА успешно възстанови ориентацията на новата си лунна мисия Кепстоун! На илюстрацията – лунната мисия „Кепстоун“ в орбита около Луната. Image credit : NASA 7 октомври 2022 г. 22:00 ч. Светослав Александров. НАСА и фирмата-подизпълнител Адвансд Спейс успешно разрешиха проблем и възстановиха ориентацията на най-новата американска мисия до Луната „Кепстоун“, която бе изстреляна в края на юни и представлява първата мисия от програмата „Артемис“! Пристигането в окололунна орбита остава насрочено за 13-ти ноември. Напомням на читателите, че на 8-ми септември, по време на изпълнението на маневра с двигателите, „Кепстоун“ временно загуби връзка със Земята. Впоследствие радиоконтактът бе възстановен, но се оказа, че автоматичната лунна станция се върти, вместо да е стабилизирана по трите оси. Последващият анализ на данните показа, че е възникнал хардуерен проблем – клапан, асоцииран с един от осемте двигателя, се е отворил частично. Това довело до загуба на тяга от този конкретен двигател. За да може мисията да бъде спасена, екипът проведе множество изпитания и свали огромно количество данни от бордовия компютър. След безброй симулации тази сутрин ръководството на полета се осмели да изпрати команди за връщане на „Кепстоун“ в правилната си ориентация, при която космическият апарат е стабилизиран по трите оси. Получените на Земята данни показват, че маневрата е успешна! Сега „Кепстоун“ е ориентиран правилно, слънчевите батерии са точно насочени към Слънцето и антените са в посока към Земята. През следващите дни екипите ще наблюдават подробно поведението на „Кепстоун“ и ще бъдат написани нужните софтуерни кръпки, които ще продължат на космическия апарат да продължи да си изпълнява задачите дори и клапанът на проблемния двигател да е частично отворен. Така че мисията остава в работоспособно състояние и пристигането е все още насрочено за средата на ноември. Напомням на читателите, че „Кепстоун“ е различна мисия от предходните на НАСА – тя е построена само за $30 милиона на базата на стандартизирани CubeSat единици, за разлика от скъпите и специализирани лунни и междупланетни станции. Поради това рисковете са много по-големи, но ако „Кепстоун“ успее, това ще отвори пътя към цялостното усвояване на окололунното пространство с евтини частни космически апарати. Източник: Адвансд Спейс https://cosmos.1.bg/space/2022/10/07/2022-7-oct-capstone-recover-success/

УСПЕХ и РЕКОРД: Американската компания Рокет Лаб проведе осмия си полет за 2022 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 7 октомври 2022 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Напомняйки ни, че не всичко в частния космически сектор се върти около СпейсЕкс, американската компания Рокет Лаб проведе днес осмия си орбитален полет за 2022 година. С това основаната от Питър Бек фирма счупи рекорда си за брой полети в рамките на една календарна година. Предходният рекорд бе през 2021-ва, като тогава Рокет Лаб реализира седем полета, един от които завърши с провал. През тази година всичките осем мисии бяха успешни. Разбира се, постижението бледнее пред 45-те полета на СпейсЕкс през 2022 г., но Питър Бек, за разлика от Илон Мъск, не притежава своя собствена мегагрупировка. Всичките осем мисии на Рокет Лаб бяха изцяло продиктувани от пазарните нужди. През настоящата година фирмата благополучно изстреля и своята първа мисия отвъд орбитата на Луната – тази на „Лунен Фотон“, модулът, с помощта на който към естествения ни спътник бе пратена мисията на НАСА „Кепстоун“. Акцентите от днешния полет: ракетата „Електрон“ беше изстреляна в 20:09 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия. В 21:09 ч. българско време от горната степен се отдели спътникът „Аргос-4“, построен от Дженерал Атомикс. Спътникът е част от групировка, която събира и обработва данни за земната природа. Групировката е основана през 1978 г. и към днешна дата се състои от седем работещи спътника, най-старият от които е изстрелян през 1998 година. Очаква се новоизстреляният „Аргос-4“ да работи минимум пет години в слънчевосинхронна орбита. За повече информация: Рокет Лаб https://cosmos.1.bg/space/2022/10/07/rocket-lab-record-eight-flight/

УСПЕХ: Американският пилотиран космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На кадъра: руската космонавтка Анна Кикина бива посрещната на борда на МКС. Photo credit : NASA TV 7 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 7-ми октомври в 00:01 ч. българско време, пилотираният космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ с петата му дългосрочна експедиция се скачи с Международната космическа станция. На борда на станцията пристигнаха астронавтите на НАСА Никол Ман и Джош Касада, японският астронавт Коичи Уаката и руската космонавтка Анна Кикина – тя е първият руснак, извозен в космоса с частен космически кораб. От всички представители на петата дългосрочна експедиция, изстреляна от СпейсЕкс, единствено Коичи Уаката е ветеран с четири предходни мисии за гърба си. Всички останали са „зайци“, като за тях това е първото космическо пътешествие. Сега на Международната космическа станция живеят временно 11 души, доставени общо с два американски кораба „Крю Драгън“ и с един руски „Союз“. Освен гореспоменатите имена, останалите космически жители са руските космонавти Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин, астронавтите на НАСА Чел Линдгрен, Робърт Хайнс, Джесика Уоткинс и Франциско (Франк) Рубио, както и европейската астронавтка Саманта Кристофорети. Но МКС няма да е гъсто населена още дълго. Предишният кораб „Крю Драгън“ с четвъртата дългосрочна експедиция (Линдгрен, Хайнс, Уоткинс и Кристофорети) скоро ще се разкачи от МКС и ще се завърне на Земята. Очаква се това да се случи до седмица, но точната дата зависи от метеорологичните условия в близост до брега на Флорида. Екипите на НАСА наблюдават метеорологична обстановка много внимателно и когато тя е оптимална, ще бъде даден ход за разкачването. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/10/07/7-oct-crew-dragon-docks-iss-2022/

Американската мисия Джуно засне най-подробната снимка на регион от юпитерианската луна Европа! На 29-ти септември американската мисия „Джуно“ засне най-подробната си снимка на юпитерианската луна Европа. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI 6 октомври 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Обърнете внимание на тази снимка – тя бе получена на 29-ти септември, когато американската мисия „Джуно“ посети юпитерианската луна Европа. Това е най-подробната фотография на този конкретен регион от Европа и най-детайлната снимка, заснета от „Джуно“ на тази луна! Фотографията бе получена посредством прибора Juno’s Stellar Reference Unit (SRU) – неговата задача е да поддържа правилната ориентация на автоматичната междупланетна станция. С течение на времето учените установиха, че освен служебните функции SRU може да се използва за изучаването на светкавиците в юпитерианската атмосфера, на пръстените на Юпитер … а сега вече и за заснемането на Галилеевите луни. Показаната по-горе снимка е с резолюция 256 до 340 m/pixel и показва регион на Европа откъм нощната страна на луната, т.е. за заснемането на тези специфични характеристики от повърхността „Джуно“ е разчитал единствено на отразената от Юпитер светлина, която ги е осветявала. „Джуно започна своята мисия, фокусирайки се единствено върху Юпитер. Екипът е изключително развълнуван, че в хода на разширената научна програма успяхме да включим сред изследванията и три от четирите Галилееви спътници, както и юпитерианските пръстени“, съобщава ръководителят на мисията Скот Болтън. През изминалата 2021 г. „Джуно“ посети Ганимед, а догодина предстои да изучи и вулканичната луна Йо. Източник: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/10/06/juno-photographs-europa-highres/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 45-тия си космически полет за 2022 г. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 6 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изминаха едва седем часа от снощното изстрелване на пилотиран космически кораб „Крю Драгън“, а това не попречи на СпейсЕкс да подготвят и изстрелят още една орбитална ракета! През нощта в 02:10 ч. българско време ракета „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния, доставяйки в орбита нови 52 спътника „Старлинк“. Това бе 45-тият орбитален полет, проведен от фирмата на Илон Мъск през 2022 г. За разлика от пилотирания старт, при който бе ползвана чисто нова ракета с неупотребявана първа степен, този по програмата „Старлинк“ разчиташе на рециклирана степен под сериен номер „B1071“, като това бе петото изстрелване за нея. Досега „B1071“ e летяла единствено от Калифорния, като преди е била използвана за извеждането на спътниците „NROL-87“, „NROL-85“, „SARah-1“ и друга партида „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми и на 8.5-тата минута степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Разбира се, че все още те обичам“. И това не е всичко от СпейсЕкс през тези дни – компанията е в разгара на изключително натоварен период. През следващата нощ, на 7-ми октомври, ще бъде изстреляна нова ракета „Фалкън 9“ с два комерсиални комуникационни спътника в 02:07 ч. българско време. Изгледайте видеото от старта в Youtube на този линк https://cosmos.1.bg/space/2022/10/06/spacex-45th-flight-complete/

Сергей Крикальов: Ръководството на Роскосмос се опитва да успокои създаденото от Рогозин напрежение Сергей Крикальов по време на днешната пресконференция. Photo credit : NASA 5 октомври 2022 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Директорът на пилотираната космическа програма към Роскосмос Сергей Крикальов призна след изстрелването на пилотирания космически кораб на САЩ „Крю Драгън“ с руската космонавтка Анна Кикина, че новото ръководство на руската космическа агенция се опитва да успокои напрежението, създадено по времето управлението на Дмитрий Рогозин. Напомням на читателите, че по-рано през това лято Рогозин беше уволнен, а неговото място беше заето от бившия вицепремиер Юрий Борисов. Сергей Крикальов, легендарен космонавт на СССР и Русия, днес заемащ важен ръководен пост в Роскосмос, участваше в следполетната конференция, излъчена на живо по НАСА ТВ. На пресконференцията журналистът Крисчън Дейвънпорт от Уошингтън поуст попита: „Дали новото лидерство на Роскосмос се опитва да успокои напрежението с НАСА по времето на предишния лидер Рогозин?“. „Отговорът е да“, отвърна Крикальов. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/05/sergei-krikalev-rogozin/

Сергей Крикальов: днес Русия започна нов етап от сътрудничеството със САЩ в космоса! Сергей Крикальов по време на днешната пресконференция, излъчена по НАСА ТВ. Photo credit : NASA TV 5 октомври 2022 г. 21:15 ч. Светослав Александров. Легендарният космонавт и директор на пилотираната космонавтика към Роскосмос Сергей Крикальов приветства днешното изстрелване на руската космонавтка Анна Кикина с американски кораб „Крю Драгън“ и обяви, че това е нова фаза от сътрудничеството между САЩ и Русия. Първата, припомни той, бе положена през 1975 г. по времето на мисията „Аполо-Союз“. Крикальов бе един от участниците на днешната пресконференция в САЩ, излъчена по НАСА ТВ скоро след излитането на „Крю Драгън“. Напомням на читателите, че Крикальов е не просто изключително опитен, но е същинска легенда. Това е космонавтът, който бе зарязан на орбиталната станция „Мир“ след разпадането на СССР през 1991 година и така изпълни 311-дневна мисия, два пъти по-дълга от първоначално планираното. По-късно през 2001 година Крикальов беше част от Първа дългосрочна експедиция до Международната космическа станция. Тази блестяща кариера е причина днес той да е директор на пилотираната космонавтика в Роскосмос. На пресконференцията нямаше как Крикальов да не бъде попитан от журналисти за войната в Украйна и дали тя разсейва работещите в Роскосмос. „Ние се опитваме да останем фокусирани върху научните задачи и екипажът ще прави всичко, което се очаква от него в космоса“, отговори той. Директорът на Роскосмос също така потвърди, че Русия ще остане да си партнира с Щатите на Международната космическа станция и няма да се оттегли. Докато е вярно, че следващият приоритет за Роскосмос е нова орбитална станция, това ще отнеме време, категоричен е той. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/05/krikalev-new-phase-cooperation/

Не. Самата совалка беше грешка и не трябваше да бъде правена.

УСПЕХ: Излетя американският пилотиран кораб Крю Драгън с четирима души, сред които руската космонавтка Анна Кикина! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 октомври 2022 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за пилотираната космонавтика! За пръв път след 20-годишно прекъсване руски космонавт полетя в космоса на американски космически кораб и за пръв път изобщо в историята руски космонавт полетя в космоса на частен космически кораб! Това се случи днес, на 5-ти октомври, в 19:00 ч. българско време, когато беше изстреляна ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с пилотирания космически кораб „Крю Драгън“. Командирът на експедицията е астронавтката на НАСА Никол Ман – тя влезе в историята като първата жена-командир на частен космически кораб. Пилотът е Джош Касада. Както пилотът, така и командирът летят за пръв път до орбита. Към тях се присъедини астронавтът на Япония Коичи Уаката, който полетя за пети път в космоса, а също така и единствената жена от руския отряд на космонавтите – Анна Кикина. Ето какво съобщава Роскосмос за мисията на Кикина: Анна Кикина е петата жена-космонавт на Русия, която излетя в космоса За последен път рускиня летя в космоса преди осем години – това бе Елена Серова, която се върна на Земята през 2015 г. За пръв път руски космонавт полетя на комерсиален космически кораб За пръв път от 20 години насам руски космонавт полетя на американски космически кораб. Последно преди днешния старт през декември 2002 г. американската совалка „Индевър“ върна на Земята космонавтите Валерий Корзун и Сергей Трещьов Анна Кикина е 22-рият руснак, летял на американски кораб Освен Кикина, Елена Кондакова е единствената друга жена-космонавт на Русия, летяла на борда на американски кораб – предишната бе Елена Кондакова, която през 1997 г. беше изстреляна със совалката Атлантис. За нуждите на днешната мисия беше използвана ракета „Фалкън 9“ с чисто нова неупотребявана досега първа степен под сериен номер „B1071“. Девет минути след началото на полета степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“, позиционирана в Атлантическия океан. Скоро тя ще бъде прибрана обратно в хангара и рециклирана за ново изстрелване. Пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ с четиричленния му екипаж ще пристигне на Международната космическа станция около 29 часа след началото на полета, ориентировъчно в 23:57 ч. българско време на 6-ти октомври. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/10/05/crew-dragon-anna-kikina-launches/

УСПЕХ: Последната ракета Атлас 5 в конфигурация 531 изведе в космоса два спътника! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : United Launch Alliance 5 октомври 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес в 00:36 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя последната ракета „Атлас 5“ в конфигурация 531 с два комуникационни спътника. Това бе още една стъпка към пенсионирането на ракетното семейство „Атлас“, което разчита на построени в Русия двигатели „РД-180“, а миналата година компанията-оператор ЮЛА преустанови завинаги тяхната покупка. На склад са останали двигатели само за още 20 ракети, като седем са специално заделени за пилотирания космически кораб на Боинг „Старлайнър“ – една за демонстрационната пилотирана мисия до МКС и шест за редовните, които НАСА е поръчала. ЮЛА обозначава различните конфигурации на „Атлас 5“ с трицифрено число. Първата цифра е показател за диаметъра на обтекателя, втората – за броя спомагателни твърдогоривни двигатели, третата – за броя двигатели на горната степен „Центавър“. За днешната мисия бе използван 5-метров обтекател, три твърдогоривни двигателя на Нортроп Груман „GEM-63“ и един двигател „RL10“ на степента „Центавър“. На борда на ракетата пътуваха построените от Боинг спътници „SES-20“ и „SES-21“. Те ще осигуряват пренос на телевизионни данни към територията на САЩ посредством услуга на люксембургската фирма SES. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/05/last-atlas-v-conf-531-launches/

Индийската мисия Мангалиан приключи осемгодишна работа около Марс Снимка на Марс, заснета от „Мангалиан“. Photo credit : ISRO 5 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Индийската марсианска орбитална мисия „Мангалиан“ остана без гориво, поради което тя вече не може да поддържа правилната си ориентация и преустанови радиовръзката си със Земята. Така тя приключи успешно осемгодишна работа около Червената планета. „Мангалиан“ беше изстреляна на 5-ти ноември 2013 г. и след 300-дневно пътешествие в междупланетното пространство се превърна в изкуствен спътник на Марс. Автоматичната междупланетна станция бе оборудвана с пет научни инструмента и през изминалите осем години обогати нашите представи за характеристиките на повърхността на планетата, а също така и за състава и динамиката на нейната атмосфера. Получените данни са публично достъпни на сайта на Индийската космическа агенция (ISRO), макар и срещу регистрация. Агенцията отчита, че към настоящия момент са се регистрирали над 7 200 души, сред които 500 от други държави. Особено търсени са глобалните снимки на целия марсиански диск. Към днешна дата следващата мисия на Индия до Марс все още е на чертожната дъска и не се очертава да излети преди 2025 г., като основните приоритети на страната през близките месеци остават пилотираният кораб „Гаганян“ и следващата лунна мисия „Чандраян-3“. За повече информация: ISRO https://cosmos.1.bg/space/2022/10/05/mangalyaan-ends-mission/

Преди 65 години СССР изстреля първия изкуствен спътник, създавайки илюзия за технологично превъзходство Първият изкуствен спътник – „Спутник 1“. 4 октомври 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На днешния ден, 4-ти октомври, преди 65 години СССР изстрелва „Спутник 1“ – първия изкуствен спътник в стабилна орбита около Земята. Това велико постижение се случва навръх Международната геофизична година, международен научен проект от 1-ви юли 1957 до 31 декември 1958 г., но начинът, по който СССР го реализира, създава илюзия за превъзходство, каквото всъщност няма. Към това време както САЩ, така и СССР са заявили намерението си да изпратят в космоса сателит. „Но те (т.е. Щатите и Съветският съюз) работиха по различен начин. Едната страна информираше света за плановете си, прогреса и спънките, през които преминаваше. От другата страна имаше мълчание докато и когато тяхната цел беше изпълнена“, каза тогава британският физик и математик Сидни Чапман. Дори и в днешни дни повечето хора познават единствено изнесената за времето си публична информация. Например почти всеки е чувал, че на 4-ти октомври СССР изпраща в космоса първия спътник, на 3-ти ноември изстрелва кучето Лайка, докато на 6-ти декември ракетата „Вангард“ на САЩ с първия американски спътник претърпява унизителна експлозия. Едва след края на Студената война излиза наяве фактът, че през лятото и есента на 1957-ма година СССР също преминават през серия от аварии. „Но тези провалени изстрелвания са били прикрити под булото на секретността“, пише историкът Асиф Сидики в своята книга „Спутник и Съветското космическо предизвикателство“. Цензурата и секретността на комунистическия режим не само позволява на Съветските власти да прикриват провалите си, докато всички американски изстрелвания, успешни или не, се излъчват на живо. СССР също така успява да убеди света, че притежава военно превъзходство, каквото всъщност няма. В своята книга „Сега вече знаем“ историкът Джон Люис Гадис посочва, че в края на 50-те съветските власти успяват да разположат съвсем малък брой балистични ракети със среден обсег в Източна Европа и нямат способността да насочват прецизно междуконтиненталните си балистични ракети. Нещо повече – към това време СССР разполага с едва четири работещи междуконтинентални балистични ракети. Повече бройки са произведени чак в началото на 60-те години. Със своето твърдение, че „Спутник 1“ е показател за способността на съветската мощ, Никита Хрушчов практикува това, което Гадис описва като „дългосрочна политика, в рамките на която СССР са построявали само това, което е създавало илюзията, че има много повече на заден план“. След полета на „Спутник 1“ американският президент Дуайт Айзенхауер заема разумни позиции – той подчертава, че не е задължително наличието на спътникова технология да корелира с военна мощ. Напомня, че в САЩ спътниковата програма умишлено е отделена от военната (което всъщност води и до забавяния в създаването на космическата ракета „Вангард“). За президента „Спутник 1“ е просто „малка топка“ без научни инструменти. Историята по-късно показва, че Айзенхауер е прав. На фона на своята маса от 83.6 килограма и диаметър от 58 сантиметра, съветският спътник няма научни инструменти. Първото важно откритие в космоса, а именно радиационните пояси на Ван Алън, е направено през 1958 година, когато Щатите успяват да изстрелят своите първи изкуствени спътници. Не полетът на „Спутник 1“, а този на „Спутник 2“ с кучето Лайка е събитието, което разтърсва Щатите. Всичките основателни аргументи, които Айзенхауер отправя относно неособено голямата значимост на „Спутник 1“, са разбити завинаги. Според анкета на Галъп, проведена веднага след изстрелването на Лайка, рейтингът на президента се срива с 22% в сравнение с предходните анкетирания. После настъпва и декемврийският провал, когато Щатите се опитват да изстрелят първия изкуствен спътник от серията „Вангард“. Макар че ракетата е обгърната от огнени пламъци и не успява да излети, конусът ѝ се отваря и спътникът изхвърча настрани, почвайки дори да писука по подобие на „Спутник 1“, мислейки си че е в космоса. Цялото това унижение се случва пред погледа на журналистите (пак напомням, че Щатите не си изстрелват ракетите засекретено като СССР). Легендарната репортерка Дороти Килгалън от Ню Йорк Таймс сравнява провалилия се американски спътник с ранено животно и възкликва: „Изглежда нечовешко да оставим живо това бедно създание. Някой трябва да отиде и да го убие“. Минава малко повече от месец, когато Щатите се реваншират и на 31-ви януари 1958 г. най-сетне успяват да изстрелят първия си изкуствен спътник – „Експлорър 1“, вече благодарение на екипа на Вернер фон Браун, който паралелно работи за армията и конструира мощната ракета „Юпитер-С“. Американското правителство най-накрая кляка и въпреки тогавашното разделение между военна и космическа програма, позволява на военните да използват технологиите си за изстрелването на „Експлорър 1“. САЩ успява да изравни постижението на СССР, но унижението „Спутник“ ще продължи да преследва Айзенхауер до края на мандата му. „Експлорър 1“ постига геополитическата задача – САЩ се превръща в космическа държава. По-късно през 1958 г. и невоенната програма „Вангард“ жъне успехи. През месец март „Вангард 1“ най-сетне успява да излети и вече той е първият истински научен спътник. Оборудван с мощни прибори, той събира данни за земната атмосфера и магнитното поле, които са споделени с изследователи от цял свят на Международната геофизична година. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/04/65-years-ago-ussr-satellite/

Илон Мъск разгневи хората в социалните мрежи с глупав статус за Украйна Илон Мъск 3 октомври 2022 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Илон Мъск е един от хората с най-сериозни приноси за скъсването на запада със зависимостта от Русия. Благодарение на него астронавтите на НАСА не зависят от услугите на Роскосмос за превоз до МКС, ракетите му са с американски, а не руски двигатели, а спътниците му „Старлинк“ допринесоха за обръщането на хода на войната в Украйна. Тази вечер обаче той се изказа неподготвен и написа глупав статус в Туитър, с което си навлече гнева на мнозина. Мъск изказа предложение референдумите в анексираните региони да бъдат проведени повторно под надзора на ООН. Съответно, ако хората гласуват „за“ оставане в състава на Украйна, то руските войски да бъдат задължени да си отидат. Но предприемачът също така написа, че Крим е руски и причината да бъде връчен на Украйна е грешка на Никита Хрушчов. Съвсем естествено тези изказвания бяха посрещнати с гняв и подигравки от множество украински и западни коментатори. Самият Володимир Зеленски, президентът на Украйна, публикува собствена анкета в Туитър с въпроси: „Кой Илон Мъск харесвате повече? 1. Този, който подкрепя Украйна. 2. Този, който подкрепя Русия.“ По-късно Илон Мъск оправда мнението си с това, че иска войната да спре максимално бързо, тъй като съществува малък, но реален риск от ядрена война. Както предприемачът е споменавал нееднократно – един от най-големите негови страхове е именно от Трета световна война, защото това може да сложи точка на космическата колонизация и усвояването на Марс. В защита на Мъск се притече не кой да е друг, а Иля Пономаренко, украински журналист от известната местна медия, отразяваща военни новини – Kyiv Independent. „Хора – Илон Мъск просто каза нещо глупаво в Туитър относно тема, от която си има съвсем малка представа“, написа Пономаренко. „Този неуспешен опит за шитпостинг заслужава да бъде подиграван докато потъне в забвение, но няма смисъл да го превръщаме във враг точно сега“. Разбира се, украинският журналист е прав. Приносът на Илон Мъск е почти изцяло положителен, тъй като той дари терминали на „Старлинк“ на украинските власти. Без „Старлинк“ украинците надали щяха да обърнат хода на войната. И все пак – ужасно глупаво изказване, което надали ще бъде забравено скоро. https://cosmos.1.bg/space/2022/10/03/elon-musk-ukraine/