SAlexandrov

УСПЕХ: Хеликоптерът Инджинюъти изпълни 31-вия си полет на Марс! Снимка, заснета от бордовата камера на „Инджинюъти“ по време на 31-вия му полет на Марс. Photo credit : JPL/Caltech 9 септември 2022 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 6-ти септември хеликоптерът на НАСА „Инджинюъти“ изпълни своя 31-ви успешен полет на Червената планета. Мъничкият дрон достигна максимална височина от 10 метра и се придвижи с 97 метра на запад към речната делта на кратера Йезеро. Полетът продължи общо 55.6 секунди. Източник: Ленърд Дейвид https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/ingenuity-31-flight-success/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе статично огнево изпитание на Старшип с шест двигателя! Снимка от огневото изпитание. Photo credit : SpaceX 9 септември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс изпълни статично огнево изпитание на орбиталния прототип на „Старшип“, по време на което всичките му шест двигателя „Раптор“ бяха запалени безпроблемно. Успешното изпитание даже подпали част от тревните площи в базата на СпейсЕКс в Тексас, което със сигурност ще издразни екозащитниците. За успеха СпейсЕкс се похвали в Туитър. „Старшип“ се състои от два компонента – долна част, която се нарича „Супер Хеви“, и горна част (самия „Старшип“). Понастоящем СпейсЕкс изпитва и двата компонента, подлагайки ги на различни „мокри“ и огневи изпитания – например, на 31-ви август, беше проведено статично огнево изпитание на „Супер Хеви“ с три двигателя, за което не знаем резултатите (част от видеата изглеждат да загатват, че само два от двигателите са се запалили успешно). По-късно проблемният двигател беше сменен, а тази нощ, докато „Старшип“ преминаваше през огневото изпитание, „Супер Хеви“ премина успешно през „мокро“ изпитание на турбопомпите на множество двигатели, при което турбините им бяха задвижени (без обаче да има статично запалване). https://cosmos.1.bg/space/2022/09/09/2022-9-sep-starship-test-flight/

Космическата мисия Дарт на НАСА засне за пръв път своята цел: астероида Дидим! Това изображение на астероида Дидим е съставено от 243 индивидуални кадъра. Photo credit : NASA JPL DART Navigation Team 8 септември 2022 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия „Дарт“, която понастоящем пътува към астероида Дидим, наскоро успя да го заснеме за пръв път! На 26-ти септември „Дарт“ ще пристигне в околностите на астероида и умишлено ще се разбие в неговата луна Диморф, за да демонстрира възможността на новите технологии, с които човечеството разполага, за да се пази от опасни за Земята астероиди. Нито Дидим, нито Диморф представляват заплаха за нашата планета, така че мисията „Дарт“ представлява просто суха тренировка как НАСА би постъпила, ако някой ден човечеството се сблъска с подобен проблем. Американската космическа агенция се надява, че поразявайки Диморф, луната ще се отклони от своята орбита. За да се потвърди успехът, три дни преди сблъсъка „Дарт“ ще освободи малък спътник на име „LICIACube“ (построен от Италианската космическа агенция), който ще снима събитието. Вече през октомври 2024 г. Европейската космическа агенция (ЕКА) ще изстреля по-мощна мисия на име „Хера“, която ще проведе подробни проучвания на поразения няколко години по-рано Диморф. Що се касае до горепосочената снимка, сами можете да видите, че „Дарт“ все още се намира далече от Дидим, поради което се вижда като точица. Качеството на изображението е сравнимо с тези, получени на астероида от наземните космически телескопи. И все пак то е важно, защото помогна да се потвърди работоспособността на камерата „Драко“. Със сигурност до наближаването на астероида на 26-ти септември ще видим и по-подробни изображения. Напомням на читателите, че мисията „Дарт“ бе изстреляна на 24-ти ноември 2021 г. посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, оборудвана изцяло с американски технологии и американски ракетни двигатели. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/08/dart-first-photo-dydimos/

УСПЕХ: Европейска ракета Ариана 5 изведе в космоса най-големия в историята на европейската космонавтика комуникационен спътник! Снимка от снощното изстрелване. Photo credit : ESA 8 септември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Важен триумф за европейската космонавтика! Днес в 00:45 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя ракетата на европейското предприятие Арианаспейс „Ариана 5“, а на борда ѝ се намираше спътник на Ютелсат. Със своя размер от 8.9 метра и тегло от 6.4 тона, това е най-големият комуникационен спътник, построен от европейска космическа фирма. Сателитът притежава модерни механизми за разгръщане на антената си и за нейното насочване, като целта му е да осигурява високоскоростна интернет услуга до най-отдалечените и затънтени региони в Европа, сравнима по качество с оптичен интернет. Очаква се спътникът да работи минимум 15 години в геостационарна орбита. След днешния полет остават едва три изстрелвания за ракетата-ветеран „Ариана 5“, преди тя да бъде заменена от по-модерната и дълго отлагана „Ариана 6“. Сред тези финални полети е и този на „Джус“ – междупланетната мисия на ЕКА, която ще изучава Юпитер и ледените му луни. Стартовият прозорец на роботизираната експедиция се отваря през април 2023 г. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/08/esa-tallest-communications-satellite/

НАСА успешно произвежда кислород на Марс благодарение на марсохода Пърсъвиърънс Снимка, заснета на повърхността на Марс от марсохода „Пърсъвиърънс“ на 6-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 септември 2022 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Когато някой ден астронавти стъпят на Марс, те ще имат нужда от кислород, за да дишат. Кислородът също така е важен окислител, който ще е необходим за работата на ракетните двигатели и за завръщането на астронавтите обратно на Земята. Днес, благодарение на съвременната американска мисия на марсохода „Пърсъвиърънс“, НАСА се научи да произвежда кислород на Червената планета. В научна статия, публикувана на страниците на Science Advances на 31-ви август, изследователите описват резултатите от работата през цялата 2021-ва на инструмента MOXIE, монтиран към „Пърсъвиърънс“. MOXIE произвежда кислород, като концентрира и нагрява въглероден диоксид от марсианската атмосфера, разцепвайки го на въглероден оксид и кислородни йони. След това устройството рекомбинира кислородните йони, за да се получи годен за дишане газ кислород. Учените, работещи с марсохода, докладват, че MOXIE е демонстрирал, че може да произвежда около шест грама кислород на час – т.е. колкото малко дърво на Земята. В изследователската статия също така е съобщено, че MOXIE е бил включван във всякакви условия – както през деня, така и през нощта на Марс, по време на прахова буря, в различни екстремни температури. Приборът работи надеждно. Не е включван единствено по време на зазоряване и залез, когато температурата се променя драстично. За нуждите на бъдещи пилотирани мисии трябва да бъде създаден по-голям вариант на MOXIE. Учените вече работят по такъв прибор, който ще е с размер около един кубичен метър (докато MOXIE е 23.9 на 23.9 на 30.9 сантиметра). https://cosmos.1.bg/space/2022/09/07/2022-nasa-perseverance-oxygen/

Русия отложи мисията си до Луната за 2023 г. Луна 25 7 септември 2022 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Както се очакваше, днес беше обявено, че руската космическа мисия „Луна 25“ няма да бъде изстреляна през октомври, каквито бяха по-ранните планове, а ще се отложи за 2023-та година. Новината бе съобщена от Юрий Борисов, понастоящем шеф на Роскосмос, по време на Източния икономически форум. Предшественикът на Борисов, Дмитрий Рогозин, поддържаше бодър тон и преди да бъде уволнен от Роскосмос не спираше да обещава, че през тази есен ще станем свидетел на руски роботизиран полет до Луната. Но космически блогъри и експерти, които разполагат с вътрешна информация, предупреждаваха, че няма никакъв шанс срокът да бъде спазен, тъй като мисията няма техническа готовност. Твърди се, че софтуерът на „Луна 25“ още не е написан, а през юли беше съобщено, че доплеровият измерител на скоростта и разстоянието, критично важен прибор, който е нужен за кацането, не е преминал благополучно през изпитанията си. И така, през 2022-ра година няма да станем свидетели на руски полет до Луната. По-рано през това лято вече бяха изстреляни две мисии – американската „Кепстоун“ и южнокорейската „Данури“ (отново с американска ракета). Други две мисии, на американската компания Интуитив машинс и на японската Айспейс, също имат шанс да полетят до края на декември. Междувременно „Кепстоун“ и „Данури“ продължават своето пътешествие към Луната, като първата от двете ще пристигне в окололунна орбита в средата на ноември, а втората – в средата на декември. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/07/luna-25-delayed-2023/

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне величествено изображение на мъглявината Тарантула Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ засне това величествено изображение на мъглявината Тарантула. Натиснете тук, за да го свалите от сайта на ЕКА в пълен размер. Photo credit : NASA, ESA, CSA, and STScI 6 септември 2022 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“, който представлява съвместна мисия между космическите агенции на САЩ, Европа и Канада, засне епична снимка на мъглявината Тарантула. Тя се намира на разстояние 161 000 светлинни години от нас, в Големия Магеланов облак. Това е най-големият и най-ярък звездообразуващ регион сред т.нар. Местна група – формацията от най-близки до Млечния път галактики. В мъглявината Тарантула са локализирани някои от най-горещите и масивни звезди, познати на човечеството. Едно от предимствата на инфрачервената астрономия е, че телескопите, работещи в този диапазон, могат да проникват под праховите покривки и така да разкриват мистериите на най-интересните космически обекти, иначе скрити от взора на инструментите, наблюдаващи във видимата област. Звездообразуващите мъглявини като Тарантула притежават величествени стълбове, в които се намират обвити от прахови пашкули протозвезди. В един момент протозвездите ще се родят и ще се превърнат в истински звезди, които ще участват в оформянето на скулптурите на мъглявината. Благодарение на прибора NIRCpec – спектрограф, изучаващ Вселената в близката инфрачервена област, учените успяха да наблюдават поведението на млада звезда, която прави точно това. Доскоро астрономите смятаха, че звездата може да е по-стара и вече да е изчистила около себе си праха, формирайки своеобразен „балон“ от празнота. Но NIRSpec доказа, че звездата тепърва излиза от своя стълб и все още има пашкул. Една от причините, поради които изследователите са силно заинтригувани от мъглявината Тарантула е, че нейният химичен състав напомня на този на гигантските звездообразуващи региони, наблюдавани по време на т.нар. „космическо пладне“ – времето, когато Вселената е била само на няколко милиарда години и звездообразуването е било в своя пик. Иначе и в нашата галактика Млечен път има по-близкоразположени до нас звездообразуващи региони, но те не раждат звезди с такава висока скорост като Тарантула и имат съвсем различен химичен състав. Така че Тарантула е най-достъпният за изучаване обект, който може да ни предостави информация как е протичала еволюцията на Вселената по време на „космическото пладне“. Човек е отправял взор към далечните звезди още от най-дълбока древност, но въпреки това много от процесите, протичащи в нашата Вселена, са били скрити от взора ни поради дебелите слоеве прах. Благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ ние разкриваме неразгадани до този момент тайни, които ще ни принудят да пренапишем книгите за сътворението на звездите. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/06/james-webb-tarantula-nebula/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 40-тата си орбитална ракета за годината, извеждайки в орбита демонстрационен спътник на Боинг и 51 сателита Старлинк! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 септември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс продължава изключително успешната си година, като днес проведе своя 40-ти орбитален полет за 2022-ра! Тази нощ в 05:09 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета „Фалкън 9“, като на борда ѝ имаше космически буксир „Шерпа“, построен от фирмата Спейсфлайт и помещаващ демонстрационен спътник на Боинг. Бяха изведени и поредните 51 спътника от интернет групировката „Старлинк“. Целта на демо спътника на Боинг, който носи името Демонстрационна мисия „Варуна“, е да изпробва комуникационните стратегии за по-нататъшна групировка, която ще се състои от 147 комуникационни сателита. С това Боинг ще се нареди заедно със „Старлинк“ и „УанУеб“ в изграждането на мегагрупировки. Миналата година фирмата получи одобрение от американския регулатор и интересното е, че СпейсЕкс подаде жалба, защото ръководството на компанията на Мъск смяташе, че Боинговата групировка ще пречи на „Старлинк“. Впоследствие жалбата бе отхвърлена от регулатора, но вижте иронията – първият такъв спътник… се изстрелва с ракета на СпейсЕкс. Това не бива да ни изненадва, тъй като Илон Мъск е най-големият космически превозвач… а и той вече е сключил договор с УанУеб, така че ще извежда сателитите на конкуренцията. В случая с Боинг спорът бе за честотния обхват. „Старлинк“ работят в Ka- и Ku- диапазона, но в бъдеще се планира да използват и V-диапазона. Изведеният днес демонстратор на Боинг ще изпробва именно V-диапазона. Проблемът е, че при този диапазон радиовълните имат по-голяма честота, но трудно проникват през дъжд и други неблагоприятни метеорологични условия. Ето защо Боинг иска да провери дали това е сериозна пречка преди да започне да изгражда групировката си. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен под сериен номер „B1052“, като това бе седмата мисия за нея. Нямаше никакви проблеми и този път, като по-малко от девет минути след старта степента извърши благополучно кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“. Това ще ѝ осигури възможността да бъде рециклирана за по-нататъшна мисия. Ракетата бе оборудвана и с рециклиран обтекател, като едната от половините му летя за четвърти път, а другата – за пети. Както вече подчертах, днешното изстрелване бе 40-тото за фирмата на Илон Мъск. Никоя друга компания не е успявала да изстреля в космоса толкова много ракети. Докато ракетата на НАСА „Спейс Лонч Систъм“ още не може да отлепи от Земята. Сега, мнозина биха ме оспорили и биха ми напомнили, че СпейсЕкс също срещаха трудности преди първите изстрелвания на своите ракети „Фалкън“. Не ги ли критикувахме и тях тогава, не ги ли наричахме ScrubX вместо SpaceX? Да, така беше. Но с течение на времето СпейсЕкс изстрелваха все по-често и по-често своите ракети, като честотата на полетите позволяваше проблемите да бъдат премахвани в ход и резултатът е налице – днес имаме средно по един полет на „Фалкън 9“ на шест дни. Докато „Спейс Лонч Систъм“ никога няма да има това щастие – НАСА предвижда тази ракета да лети рядко, веднъж на две години. Което означава, че до 2030 г. ще станем свидетели едва на няколко старта и всичките ще са така – мъчителни, без перспектива кога точно ще се осъществят. Ето защо най-разумното нещо е американската космическа агенция да се обърне към частните превозвачи за пилотираните си полети до Луната. Видеозапис от днешното изстрелване – Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/09/05/spacex-launches-40th-mission-2022/

Южнокорейската мисия Данури коригира за трети път курса си към Луната! Снимка на обратната страна на Луната, заснета от „Данури“ през август. Photo credit : KARI 5 септември 2022 г. 08:08 ч. Светослав Александров. Мисията на южнокорейския аерокосмически институт „Данури“, която през август беше изстреляна към Луната с американска ракета „Фалкън 9“, за трети път успя да коригира самостоятелно курса си към естествения ни спътник. Запалването на двигателите бе осъществено на 2-ри септември, но екипът на мисията имаше нужда от два дни, за да анализира резултатите от маневрата. Оказва се, че тя е била толкова точна, че четвърта корекция на полета не е необходима. Пристигането на „Данури“ в окололунна орбита остава насрочено за средата на декември – месец по-късно след пристигането на мисията на НАСА „Кепстоун“, която бе изстреляна в края на юни. И така, равносметката за 2022-ра е, че през тази година бяха изстреляни две мисии до Луната. Чакаме още! Източник: Дауун Джънг, член на екипа на мисията. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/05/danuri-3rd-tcm-success/

УСПЕХ: Мисията Солар Орбитър на ЕКА и НАСА посети Венера! На илюстрацията: мисията на САЩ и Европейската космическа агенция „Солар Орбитър“ посещава Венера. Image credit : ESA 5 септември 2022 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Рано сутринта на 4-ти септември в 04:26 ч. българско време автоматичната междупланетна станция на ЕКА и НАСА „Солар Орбитър“ прелетя успешно край Венера, събирайки ценни данни за взаимодействието между венерианската атмосфера и слънчевия вятър. Но малко преди посещението, Слънцето бомбардира космическия апарат със заредени частици! Въпросното коронално изхвърляне на маса е било регистрирано на 30-ти август. Макар че подобно събитие лесно може да повреди и да извади от строя изкуствен спътник или междупланетна мисия, „Солар Орбитър“ е проектирана да устоява на потока слънчеви частици. Нещо повече – автоматичната станция може и да ги изучава, освен да се пази от тях. И наистина, „Солар Орбитър“ е в отлично състояние и всички системи на борда работят нормално, но същото не може да се каже за Венера. Короналните изхвърляния на маса разрушават венерианската атмосфера и издухват газовете ѝ към космическото пространство. Напомням на читателите, че мисията на „Солар Орбитър“ е да наблюдава Слънцето отблизо и да изучава слънчевите полюси. За тази цел орбитата ѝ е специално подбрана да е в резонанс с Венера, което означава, че автоматичната междупланетна станция минава край планетата веднъж на всеки няколко обиколки около звездата ни. Прелитанията на „Солар Орбитър“ край Венера помагат на роботизирания апарат да променя скоростта си или наклона на орбитата. Посещението на 4-ти септември бе третото от началото на мисията, като „Солар Орбитър“ премина на 6 000 километра от венерианската повърхност. Ръководството на полета ни информира, че всичко е протекло по план. Макар че част от приборите трябваше да бъдат изключени, други събираха ценна научна информация за пространството около Венера, където слънчевият вятър се сблъсква с нейната атмосфера. Учените споделят, че получените данни ще помогнат да защитаваме астронавтите по-добре от слънчевите лъчения по време на техните дългосрочни експедиции, както и да разбираме и опазваме нашата собствена Земя. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/05/solar-orbiter-flies-by-venus/

Мисията на ЕКА и НАСА Солар Орбитър ще посети Венера идната нощ! На илюстрацията: „Солар Орбитър“ доближава Венера 3 септември 2022 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Лунната мисия „Артемис“ може и да не успя да излети днес, но няма време на почивка – Европейската космическа агенция (ЕКА) в партньорство с НАСА се готви за важен момент, касаещ мисията „Солар Орбитър“. Тази нощ в 04:26 ч. българско време тя ще посети Венера – и освен че маневрата е важна за промяна на орбитата за мисията, „Солар Орбитър“ ще проведе важни изследвания на най-близката до нас планета. „Солар Орбитър“ има за задача да изучава Слънцето – така че основната цел на посещението на Венера е да се използва гравитацията на планетата, за да може орбиталният наклон да бъде променен по такъв начин, позволяващ на мисията да прелита над слънчевите полюси. На борда на „Солар Орбитър“ има мощни камери и ако промяната на наклона бъде успешна, очакваме да получим първите снимки на полюсите на нашата звезда! Но също така това е възможност да научим повече факти за самата Венера. Докато „Солар Орбитър“ прелита край нея, един от приборите на борда ще бъде включен и той ще изучава т.нар. лъков шок – това е регионът на магнитното поле, който се сблъсква със заредените частици на Слънцето. Магнитното поле на Венера е много различно от земното – докато на Земята е характерно присъщо магнитно поле вследствие на движението на разтопена материя в нейното ядро, при Венера имаме т.нар. индуцирано магнитно поле, резултат от взаимодействието между дебелата атмосфера на планетата и слънчевия вятър. За съжаление учените все още не знаят много от подробностите за точния произход на полето и поведението му. Ето защо предстоящите изследвания на Венера от „Солар Орбитър“ представляват чудесна бонус наука. Стискаме палци! За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2022/09/03/2022-solar-orbiter-to-visit-venus/

SLS пак протече: американската космическа жигула отново не потегли към Луната No, you are NOT going 3 септември 2022 г. 18:10 ч. Светослав Александров. „Американската космическа жигула“ – лунната ракета SLS, чиято основна задача е да крепи работните места от програмата „космическа совалка“ и поради това е построена с 50-годишни технологии, отново не успя да излети към Луната. Този път обратното броене не успя дори да достигне напреднал етап – ракетата се продъни и протече още в началото на пълненето ѝ с течен водород. Инженерите направиха всичко възможно, за да овладеят теча дистанционно, но след три опита се отказаха. Нещо повече – изглежда, че той е откъм регион, който е труднодостъпен за техниците на стартовата площадка и може да се наложи връщане на ракетата в хангара. Междувременно се случи абсурдна ситуация: след като инженерите групово решиха да препоръчат отлагане на полета поради продължаващата липса на техническа готовност, директорът Чарли Блакуел-Томпсън ги игнорира и им заповяда да разгледат какви други опции имат, за да може SLS да полети днес. Но такива нямаше… Ако все пак по случайност проблемът се окаже сравнително дребен, последна възможност за изстрелване през този месец има в понеделник. Или в най-краен случай вторник, но тогава стартовият прозорец трае само половин час и в случай че предстартовите процедури пак се туткат заради възникващи проблеми, лесно може да бъде пропуснат. Колкото повече SLS се отлага, толкова по-голям шанс „Старшип“ да полети първи. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/03/sls-пак-протече-американската-космическ/

Руските космонавти изпълниха успешно задачите си по време на вчерашната космическа разходка На снимката: космонавтът Олег Артемиев (долу вляво) и Денис Матвеев (вдясно) разгръщат товарния кран „Стрела“ от модула Заря към Поиск. Photo credit : NASA TV 3 септември 2022 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 2-ри септември, руските космонавти Олег Артемиев и Денис Матвеев излязоха от външната страна на Международната космическа станция и работиха там в продължение на 7 часа и 47 минути. В хода на извънбордовата си дейност космонавтите изпълниха всички задачи, които не успяха да свършат по време на предишната (неуспешна) „космическа разходка“ на 17-ти август. Тогава акумулаторната батерия на скафандъра на Артемиев се изтощи преждевременно и наложи космонавтите спешно да се върнат в руския сегмент на МКС. Този път обаче нямаше проблеми. Артемиев и Матвеев благополучно преместиха пулта за управление на Европейската роботизирана ръка (ERA) на правилното му местоназначение и проведоха тест на застопоряващия ѝ механизъм, който е нужен за захващането и преместването на полезен товар от външната страна на станцията. Като вторична задача космонавтите разгърнаха товарния кран „Стрела“, който ще бъде използван по време на по-нататъшни „космически разходки“. Вчерашната извънбордова дейност започна в 16:25 ч. българско време и приключи днес, в 00:12 ч. българско време. Това бе осмото излизане в открития космос за Артемиев и четвъртото за Матвеев. Общо това бе 253-тата извънбордова дейност, посветена по строежа и поддръжката на Международната космическа станция от началото на нейната експлоатация през 1998 г. Видеозапис от „космическата разходка“ – Youtube връзка https://cosmos.1.bg/space/2022/09/03/sep-spacewalk-success/

Почина именитият астроном Франк Дрейк 2 септември 2022 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 2-ри септември 2022 г., почина астрономът Франк Дрейк, който е известен най-вече със своето търсене на извънземен разум във Вселената. Той напусна този свят от старост на 92-годишна възраст. В хода на своя живот Дрейк защитава докторска степен в сферата на радиоастрономията и през целия си живот дава сериозни приноси на радиоастрономическите наблюдения, в това число като директор на обсерваторията Аресибо. Но астрономът добива най-голяма популярност като съосновател и активен сътрудник на проекта SETI за търсенето на извънземен разум, както и като създател на уравнението, носещо неговото име – изчисляващо вероятния брой съществуващи развити извънземни цивилизации в Млечния път. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/02/frank-drake-dies/

Как ерата на гласност и перестройка се отрази върху космонавтиката На снимката: съветският лидер Михаил Горбачов (вторият отдясно) позира с френския президент Франсоа Митеран пред симулатор на орбиталната станция „Мир“ през 1986 година. Фото: ТАСС 2 септември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Смъртта на съветския политически лидер Михаил Горбачов на 30-ти август доведе до множество полярни мнения, оценки и преоценки на неговите политики, доминирани преди всичко от две думи: гласност и перестройка. Това са реформите, които слагат края на дългогодишната цензура в СССР и водят до частично преструктуриране на съветската икономика, при което се въвеждат елементи от капитализма. В тази статия аз няма да правя оценки на самия Горбачов като политик, а ще се опитам да представя как гласността и перестройката навлизат в космонавтиката, за да я променят завинаги. Историята на науката в СССР може да се раздели на няколко периода: първият е Сталинският период, от 20-те години на 20-ти век до смъртта на диктатора през 1953 г., който безспорно е най-мрачният. Като дипломиран биолог аз добре познавам лисенковщината (псевдонаучно течение, кръстено на неговия създател – агронома Трофим Лисенко), която води до отхвърлянето на модерните биологични и генетични открития под предлога, че са несъвместими с комунистическата идеология (откритията са заклеймени под названията вайсманизъм-менделизъм-морганизъм). Лисенковщината води до цялостна разруха в селското стопанство и връща равнището на биологическите науки в СССР с десетилетия назад. Сталинският период се характеризира с назначаването на партийни функционери начело на научно-изследователските институции, фокус върху приложния характер на науката и стремеж към автаркия от западната научна общност. След смъртта на Сталин учените започват да си връщат контрола върху управлението на научния апарат. През следващите години, благодарение на победата във Втората световна война, разработката на ядрени оръжия, строежа на атомния реактор и изстрелването на първия изкуствен спътник, съветските физици се сдобиват с огромен престиж и политическа мощ. През 50-те години текат процеси на скъсване с централизацията, наложена от Сталинизма, по време на които изследователите с подкрепата на Хрушчов премахват влиянието на Академията на науките (АН СССР) върху технологичните институти и ги прехвърлят към специализирани индустриални министерства. Лека-полека научният свят престава да толерира твърденията, че теорията на относителността, квантовата механика и кибернетиката са буржоазни измишльотини и „идеалистически“ науки (макар че забраната срещу генетиката продължава чак до 1965 г.). Но ако Хрушчовата епоха е в общи линии благоприятна, следващата (Брежневата, до 1982 г.), оказва по-скоро лошо влияние върху научната дейност поради нежеланието на партията да отпусне желязната си хватка. Като резултат по времето на Брежнев научните институти страдат от засилващата се бюрокрация, а изследванията продължават по инерция или съобразно тяхната стойност за режима. Следва Горбачовата епоха (от 1985 до 1991 г.), по времето на която отново се правят опити да се намали влиянието на партията и да се даде повече власт на специалистите. „Перестройката“ тук включва ускоряване на пенсионирането на внедрените бюрократи, въвеждане на компютрите в научната практика, намаляване на цензурата спрямо западните научни списания и по-широко международно сътрудничество (изт. Josephson, American Journal of Physics, 1989). Развитието на космонавтиката следва донякъде това на науката. Космическите изследвания са силно привилегировани (за разлика, например, от биологическите), а през 50-те години Никита Хрушчов обявава ракетно-космическата технология за „стартовата площадка на социализма“. Огромните успехи в края на 50-те и началото на 60-те (първите полети до Луната, мисията на Гагарин, първата „космическа разходка“ на Леонов) се дължат най-вече на неуморната работа на главния конструктор Сергей Павлович Корольов. По-късно, през хода на Брежневата епоха привилегированата космонавтика е обхваната в по-малка степен от стагнацията и разпада в сравнение с останалите научни дисциплини, но и тук застоят е налице. Наблюдава се обща атмосфера на разочарование, властимащите не се съобразяват с лидерите и специалистите в ракетно-космическия отрасъл, смъртта на Корольов е съкрушаваща, увеличава се намесата на партийната администрация. Всичко това се отразява зле на космонавтиката. В епохата на стагнацията започва работа по совалката „Буран“ и на ракетата „Енергия“, а техните изстрелвания се случват през перестройката. Горбачовата епоха води до разкриването на тайните на ранната космическа надпревара, а съветските корпорации започват да рекламират услугите си и много забрани са вдигнати (източник: Владимир Сиромятников, съветски космически учен и създател на механизмите за скачване). Изключително подробно описание на процесите в съветската космонавтика през перестройката има на страниците на сп. Space Policy (изд. Elsevier) с автор Джефри Пери. Следващите редове от тази публикация ще са преразказ от наблюдаваното от Пери, който по това време е част от т.нар. Група Кетъринг, обединяваща независими наблюдатели на космическит полети. Пери подчертава, че в периода между 1962 г. до перестройката по-голямата част от съветските мисии са били обвити в строга секретност. Рядко се е говорило за това какви ракети-носители са били използвани и докато официалната съветска преса като правило не си е позволявала да публикува откровени лъжи, същевременно не е представяла и цялостната истина. По този повод експертът разказва за любопитна случка в неговия живот. През 1975 г. Пери очаква изстрелването на пилотирания космически кораб „Союз 15“ до новата орбитална станция „Салют 3“. Стартът се очертава да се случи на 22-ри август, но на този ден СССР нищо не обявява. Четири дни по-късно Пери се опитва да прихване радиосигнал от кораба, но не успява. За щастие негови колеги от Швеция успяват да засекат радиосигналите и от Ройтерс се свързват с експерта за коментар, като му обещават, че ще го информират когато от СССР публикуват официално обявление на мисията (това най-после се случва в нощта на 27-ми август). На следващия ден Пери включва радиоприемника си, очаквайки да научи, че „Союз 15“ се е скачил успешно със „Салют 3“. Вместо това получената от станцията телеметрична информация показва, че скачването не се е състояло и също така няма радиосигнал от кораба. Поглеждайки през прозореца експертът вижда, че космическият кораб е локализиран в съзвездието Кит, а станцията го следва. Очевидно нещо не е наред, но кой може да каже какво точно се е случило толкова рано, в 4 и половина сутринта? В 08:00 ч. Москва оповестява, че „Союз 15“ е маневрирал около „Салют 3“ и е доближил станцията неколкократно, но космонавтите вече привършват полета и се готвят за завръщането си на Земята. Веднага след това Пери пише материал за британски вестник, в който твърди, че заради неспособността на „Союз“ в стандартната си конфигурация да поддържа живота на екипаж за повече от 48 часа, без да има скачване, вероятно ще се наложи спешно приземяване през нощта – първото в историята на съветската космонавтика. На следполетната пресконференция в Звездното градче обаче изобщо не е съобщено, че е имало план корабът да се скачи. Нощното кацане не е представено като резултат от проваленото скачване, а като демонстрация на способността на корабите „Союз“ да се завръщат по всяко време на годината, във всякакви метеорологични условия, по всяко време на денонощието. Ето какви са характеристиките на съветската космонавтика преди Горбачовата епоха според Джефри Пери. Заради военната им приложимост, точното местоположение на съветските космодруми е обвито в секретност. Първият чужденец, който посещава Байконур (това се случва за наблюдението на полета на „Космос 122“ през юни 1866 г.), е френският президент Шарл дьо Гол, като тогава той е придружаван само от личния си лекар. Четири години по-късно друг френски президент Жорж Помпиду отново пристига на Байконур, този път да наблюдава старта на „Космос 368“. След това, през 1975 г., по времето на проекта „Аполо-Союз“, космодрумът Байконур е отворен за три групи американски техници и астронавти, но те умишлено са извозени дотам през нощта. Що се касае до северния космодрум Плесецк, неговото съществуване не е обявено официално чак до 1983 година, макар че през 1972 г., по време на полета на „Интеркосмос 8“, експерти от други държави, част от програмата Интеркосмос, са пристигнали на място да гледат предстартовата подготовка. Също така, на 7-ми август 1981 г., по време на изстрелването на българския спътник „България 1300“, на Плесецк е пристигнала делегация от нашата страна заедно с първия ни космонавт Георги Иванов. Как стои въпросът с ракетите-носители? Тяхното съществуване и характеристики също са обвити в секретност, твърди Пери. Изминават цели десет години след полета на „Спутник 1“ и едва тогава (през 1967 г.) ракетата-носител от мисията е представена на изложението в Париж. Тежкотоварната ракета „Протон“ е разработена от гражданско, а не от военно бюро, но дори и в този случай, макар и да дебютира през 1965 година, първите ясни кадри от полет на „Протон“ са показани през 1984 г. по време на изстрелването на двете космически мисии от програмата „Вега“ до Халеевата комета и Венера. През перестройката руснаците започват да налагат „Протон“ като комерсиална ракета и вече излизат наяве множество детайли за характеристиките ѝ. Когато през 1987 г. (в разгара на Горбачовата епоха) е въведена в експлоатация новата ракета-носител „Енергия“, дебютният ѝ полет се радва на широко медийно отразяване. Тогава в космоса е изпратен военният апарат „Полюс“ и впоследствие медиите подчертават, че той се е повредил, поради което не е достигнал орбита, но същевременно журналистите разкриват, че ракетата-носител е сработила според очакванията. По времето на перестройката режимът на СССР е по-отворен да разкрива провалите на космическите си мисии, но през Брежневата и Хрушчовата епоха такава думичка като „провал“ изобщо не се споменава. В случай че някоя лунна или междупланетна мисия не успее да напусне околоземната орбита, тя получава названието „Космос“. Поради цензурата широката общественост добива представа, че съветската програма е изцяло успешна, докато американската – не (ранните изстрелвания на американските спътници са излъчвани на живо по телевизията и всеки човек става свидетел на авариите им). Дори и по времето на писането на статията на Пери (през 1989 г.) малцина в западния свят знаят, че между успешните изстрелвания на двата „Спутник 1“ и „Спутник 2“ (с кучето Лайка) и изстрелването на роботизираната станция „Луна 1“ (която не си изпълнява успешно мисията да уцели Луната) е имало три аварийни изстрелвания на лунни мисии и на един спътник, докато същите западняци са чували поне за някои от авариите на САЩ -било то за „Вангард“, „Експлорър“ или „Бийкън“. Разбира се, СССР не успява да скрие най-големите си провали – смъртта на космонавта Владимир Комаров („Союз 1“) и на Доброволски, Волков и Пацаев („Союз 11“), но точните причини за аварията на „Союз 11“ се крият месеци наред. Единствено благодарение на натиска от САЩ, непосредствено преди мисията „Аполо-Союз“, историята излиза наяве. Епохата „гласност“ и „перестройка“ не само извежда наяве тайните на руската космонавтика, но полага началото и на нейната комерсиализация, за която, както знаем, продължава след краха на СССР. Пери разказва, че един от най-ранните признаци за настъпващата комерсиализация е наблюдаван по време на полета на втория български космонавт Александър Александров (мисията „Союз-ТМ 5“, 1988 г.). Тогава швейцарската рекламна агенция Punto подписва договор с Главкосмос и ЛИЦЕНЗИНТОРГ за поставянето върху станция „Мир“ на два рекламни панела с размери 2 на 3 метра. Рекламни банери и знаци е трябвало да бъдат сложени и на костюмите на космонавтите, както и да бъдат позиционирани рекламни табла на стартовата площадка. Договорът е сключен за сумата от 1 милион швейцарски франка. По времето на управлението на Горбачов е създадена „гражданската“ космическа агенция Главкосмос. Агенцията става отговорна по съблюдаването на научната продукция, програмата за орбитална станция „Мир“ и комерсиалните дейности. За пъв път са предложени услуги по изстрелвания, обхващащи всички действащи съветски ракети, включително новите по това време „Зенит“ и „Енергия“. Като заключение може да кажем, че какъвто и да е – добър или лош управител, именно Горбачов е този, който отваря съветската космонавтика към света и това се оказва политика, характеризираща и руската космонавтика след разпадането на СССР. Но сега, когато Русия воюва с Украйна и множество съвместни инициативи са рухнали, предстои да видим какво ще се случи занапред в сферата на международното сътрудничество. Рано е да се каже, но поне може да се радваме, че Дмитрий Рогозин бе уволнен и ако не друго, на негово място бе поставен Юрий Борисов – който открито призовава за разграничаването на политиката от космическите дейности. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/02/gorvachev-space/

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне първата си снимка на извънслънчева планета! Това изображение показва планетата HIP 65426 b в различни диапазони на инфрачервената светлина. Със синьо – изображение от инструмента NIRCam при дължина на вълната 4.4 микрометра, с жълто – изображение от MIRI при дължина на вълната 11.4 микрометра, с червено – изображение от MIRI при дължина на вълната 15.5 микрометра. Credit: NASA/ESA/CSA, A Carter (UCSC), the ERS 1386 team, and A. Pagan (STScI). 1 септември 2022 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ успя да заснеме първата си снимка на извънслънчева планета! Това е поредният голям успех за най-мощния астрономически прибор в световен мащаб. Планетата е обозначена като HIP 65426 b и тя представлява газов гигант, който е между шест и дванадесет пъти по-голям от Юпитер. Освен това става въпрос за изключително млада планета на възраст между 15 и 20 милиона години (за сравнение Земята е на 4.5 милиарда години). HIP 65426 b се намира на 100 пъти по-голямо разстояние от своята звезда в сравнение с разстоянието между Земята и Слънцето, т.е. една местна година е равна на 630 земни години – толкова време е нужно на HIP 65426 b, за да обиколи звездата си. Въпреки че планетата е далеч от своята звезда, заради своята младост тя не е изстинала – температурите ѝ надхвърлят 900 Целзиеви градуса. HIP 65426 b е отдалечена около 400 светлинни години от нас. Получените изображения от „Джеймс Уеб“ са първите фотографии на телескопа на извънслънчева планета, но не и първите подобни снимки изобщо в историята на космонавтиката – телескопът „Хъбъл“ също е снимал чуждоземни планети. Все пак новите снимки показват, че качеството на работа на „Джеймс Уеб“ е по-голямо от предвиденото с порядък от 10! Макар че новият космически телескоп е изключително мощен, дори и той не може да заснеме отделните характеристики на самата планета, но учените предполагат, че подобно на Юпитер тя има пояси и вероятно петна. Все пак подчертавам, че силата на „Джеймс Уеб“ не е в изучаването на планетарната топография – той може да прави спектроскопски измервания на атмосферите на извънслънчевите планети и евентуално да открие дали в тях има признаци на живот. Що се касае до способността му да заснема извънслънчеви планети, учените са на мнение, че ще бъдат получени снимки на такива с маси около една трета от тази на Юпитер – т.е. на газови гиганти от порядъка на Нептун и Уран. Вероятно до завършека на мисията на „Джеймс Уеб“ ще станем свидетели на десетки до хиляди фотографии на екзопланети. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/01/james-webb-first-exoplanet-image/

ПЪРВИ СНИМКИ: Южнокорейската лунна мисия Данури засне Земята и Луната! Първа снимка на Луната, заснета от „Данури“. Photo credit : KARI 1 септември 2022 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Южнокорейската лунна мисия „Данури“, която през месец август беше изстреляна с ракета на САЩ „Фалкън 9“, засне своите първи снимки на Земята и Луната! Първа снимка на Земята, заснета от „Данури“. Photo credit : KARI Според информацията, разпространена от Корейския аерокосмически институт (KARI), снимките са получени, докато „Данури“ е била на разстояние 1.24 милиона километра от Земята. Окончателното пристигане на „Данури“ в орбитата около Луната остава насрочено за 16-ти декември. https://cosmos.1.bg/space/2022/09/01/danuri-first-photos-earth-moon/

НАСА поръча още пет изстрелвания на пилотирани кораби Крю Драгън от СпейсЕкс Космически кораб „Крю Драгън“ 1 септември 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА поръча още пет пилотирани космически изстрелвания от СпейсЕкс, с което осигури достъпа на американските астронавти до Международната космическа станция до 2030 година. Новината бе съобщена от СпейсЕкс. Напомням на читателите, че през месец март американската космическа агенция вече поръча три допълнителни мисии от фирмата на Илон Мъск. Общо за шестмесечен период НАСА е дала заявка за осем нови изстрелвания на „Крю Драгън“. Безспорно услугата на СпейсЕкс е по-евтина от тази на руските кораби „Союз“, като руснаците таксуваха НАСА с $90 милиона за едно астронавтско място. Но не това е забавното. Забавното е, че в САЩ има още един доставчик на пилотирани космически услуги – Боинг. През месец май корабът „Старлайнър“ проведе успешен демонстрационен полет до МКС, с което Боинг доказаха готовността да превозват астронавти и това ще започне през 2023 година… но услугата си остава скъпа. Ето каква е сметката: НАСА ще плати на Боинг общо $5.1 милиарда, като за тази сума компанията ще проведе шест пилотирани мисии до МКС посредством „Старлайнър“. Същевременно НАСА ще плати на СпейсЕкс общо $4.9 милиарда, като за тази сума фирмата на Илон Мъск ще проведе … 14 пилотирани мисии до МКС посредством „Крю Драгън“. Изумително! https://cosmos.1.bg/space/2022/09/01/nasa-orders-five-more-launches-crew-dragon/

Лунната мисия на НАСА Кепстоун се отдалечи на 1.538 милиона километра от Земята Илюстрация: космическата мисия на НАСА “ Кепстоун“ достига своя апогей. Image credit : NASA 31 август 2022 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА „Кепстоун“, която в края на юни беше изстреляна успешно на път към Луната, достигна до своя апогей! На 26-ти август тя се озова на разстояние 1.538 милиона километра от Земята, най-далечната точка от своето пътешествие. Пристигането на „Кепстоун“ в орбита около Луната остава насрочено за 13-ти ноември. Новината бе съобщена от Теран Орбитал – фирмата, построила корпуса на автоматичната междупланетна станция в партньорство с Адвансд Спейс, оператора на „Кепстоун“, и американската космическа агенция НАСА. „Кепстоун“ понастоящем обикаля около Земята в издължена елиптична околоземна орбита. Теран Орбитал напомня, че точката от такава орбита, при която космическият апарат е на най-голямо разстояние от планетата ни, се нарича апогей. Този апогей бе достигнат на 26-ти август в 22:36 ч. българско време. Именно тогава „Кепстоун“ премина дистанцията от 1.538 милиона километра. Задачата на „Кепстоун“ е да достигне до т.нар. почти-праволинейна ореолна орбита, в каквато космически апарат досега никога не е навлизал. Изследователите предполагат, че тази орбита е гравитационно стабилна и позволява в нея да се изгради постоянна база. Точно там НАСА иска да построи станцията „Гейтуей“, от която астронавтите ще имат достъп до лунната повърхност. Но за да се потвърди концепцията, „Кепстоун“ е първата мисия, която ще разузнае характеристиките на орбитата. „Кепстоун“ е и първата мисия от програмата на НАСА за завръщане на Луната „Артемис“. Тя бе изстреляна на 28-ми юни посредством ракета на Рокет Лаб „Електрон“. Втората мисия от програмата, която ще тества лунната ракета на НАСА „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“, трябваше да излети в края на август, но бе отложена и сега е насрочена за 3-ти септември. Източник: Теран Орбитал https://cosmos.1.bg/space/2022/08/31/capstone-reaches-apogee/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля спътници и върна за 150-тен път степен на ракета Фалкън 9! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 31 август 2022 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс приключи един изключително успешен месец август на 2022 г., който започна с изстрелването до Луната на южнокорейската мисия „Данури“ (да, СпейсЕкс проведе полет до Луната!), а днес завърши с извеждането на 46 спътника „Старлинк“ и 150-тото завръщане на първа степен на ракетата „Фалкън 9“, считано от първия опит през 2015 г. Днешното изстрелване бе проведено от космодрума Ванденберг в Калифорния, като „Фалкън 9“ излетя в 08:40 ч. българско време. Ракетата бе оборудвана с първа степен под сериен номер „B1063“, като това бе седмата мисия за нея. Преди степента е била използвана за извеждането в космоса на спътника за наблюдение на Земята „Сентинел-6А“, мисията на НАСА до астероид „Дарт“ и четири партиди от интернет групировката на Илон Мъск „Старлинк“. Това бе 39-тият полет за СпейсЕкс през 2022 година и шестият през месец август. От тези 39 мисии общо 25 бяха по програмата „Старлинк“. СпейсЕкс е най-големият спътников оператор в световен мащаб, като в орбита разполага с над 3000 сателита, мнозинството от които бяха изведени през настоящата календарна година. ВИДЕОЗАПИС ОТ ДНЕШНИЯ ПОЛЕТ – Youtube връзка (натиснете тук) https://cosmos.1.bg/space/2022/08/31/spacex-returns-150th-stage/

ЕърБъс и УанУеб ще купуват американски двигатели от Астра вместо руски от Факел Двигателите, произвеждани от Астра, ще се използват на спътниците „УанУеб“. Photo credit : Astra Space 30 август 2022 г. 22:04 ч. Светослав Александров. Космическите спътници „УанУеб“, които се правят от Еърбъс, доскоро използваха електрически двигатели, произвеждани от руското предприятие Факел. Сега, след като закупуването на тези двигатели е невъзможно поради войната в Украйна, Еърбъс склюби договор с американската компания Астра за доставката на нейни двигатели. Новината бе съобщена от СпейсНюз. Електрическите двигатели първоначално са били разработени от стартъп, наречен Аполо Фюжън, но през 2021 г. неговите активи бяха изкупени от Астра. Двигателите използват ксенон или криптон за гориво. Астра предлага два варианта – единият изисква 400 вата мощност и продуцира 300 kN·s тотален импулс, а другият изисква 1 450 вата мощност и продуцира 1.5 MN·s тотален импулс. Месец август беше труден за Астра, след като компанията отчете, че е на загуба. Аварията на ракетата „Ракета 3“ през юни доведе до това този носител да бъде пенсиониран в полза на по-мощния „Ракета 4“. Очевидно Астра не може да си позволи да провежда множество тестови мисии, завършващи с аварии, по подобие на СпейсЕкс, а основателят на фирмата Крис Кемп няма дълбок джоб като Илон Мъск. Въпреки всичко Астра има начин да печели пари – и това ще става именно посредством продажбата на двигатели. А тези двигатели, за разлика от „Ракета 3“, са изключително надеждни. По думите на Крис Кемп те са работили „стотици пъти“ в космоса и са високо ценени в космическия сектор. Не е чудно, че Еърбъс са избрали именно те да заменят руските ракетни двигатели. https://cosmos.1.bg/space/2022/08/30/airbus-oneweb-american-engines/

Космически бензиностанции: Орбит Фаб ще презарежда спътници за $20 милиона Тази „космическа бензиностанция“ ще презареди вашия спътник в геостационарна орбита със 100 килограма хидразин за $20 милиона. 30 август 2022 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Идеята за „космически бензиностанции“ е на преден план, при това не само заради идеята на СпейсЕкс да изпраща корабите „Старшип“ към Луната и Марс, презареждайки ги около Земята. Друг американски стартъп на име Орбит Фаб разработва инфраструктура за презареждане на спътници в орбита, като стартовата цена е $20 милиона и началото на услугата е през 2025 година. Новината бе съобщена от Спейс Нюз. Компанията ще обслужва спътници в геостационарна орбита посредством депо и „горивна совалка“. Тя ще може да осигурява на един спътник по 100 килограма хидразин – най-често използваното гориво за орбитално маневриране както от правителствени агенции, така от частни фирми. Орбит Фаб ни информира, че е успяла да привлече интереса на различни такива агенции и компании, но засега единственият клиент, с който е сключила твърд договор, е Астроскейл. Очакванията са още договори да бъдат сключени до края на 2022-ра. https://cosmos.1.bg/space/2022/08/30/kosmicheski-benzinostancii/

Руската космонавтка Анна Кикина е готова да лети на американски кораб Крю Драгън Eкипажът на „Крю Драгън“, който ще излети през октомври. Photo credit : NASA 30 август 2022 г. 17:55 ч. Светослав Александров. Роскосмос обяви, че космонавтката Анна Кикина е в готовност да полети на борда на американския кораб „Крю Драгън“, чиято най-ранна дата за изстрелване е 3-ти октомври. Това е знаменателен момент за сътрудничеството между САЩ и Русия в сферата на космонавтиката. Според информацията, разпространена от официалния Телеграм канал на руската космическа агенция: Анна Кикина ще е петата жена-космонавт на Русия, която ще полети в космоса За последен път рускиня летя в космоса преди осем години – това бе Елена Серова, която се върна на Земята през 2015 г. За пръв път руски космонавт ще полети на комерсиален космически кораб За пръв път от 20 години насам руски космонавт ще лети на американски космически кораб. Последно през декември 2002 г. американската совалка „Индевър“ върна на Земята космонавтите Валерий Корзун и Сергей Трещьов Анна Кикина ще е 22-рият руснак, летял на американски кораб Освен Кикина, Елена Кондакова е единствената друга жена-космонавт на Русия, летяла на борда на американски кораб – предишната бе Елена Кондакова, която през 1997 г. беше изстреляна със совалката Атлантис. https://cosmos.1.bg/space/2022/08/30/anna-kikina-ready-flight-crew-dragon/

Американски астроном: SLS е големият боклук на НАСА Преизползвай, обновявай, рециклирай. Това се превръща в основната тематика на нашия модерен свят със счупени производствени вериги, климатична криза и замърсявания с пластмаси. Рециклирането на дрехи и реновирането на обзавеждането се е превърнало в начин на живот. Тези дни се усеща като морално задължение да възпрепятстваме всички химикали, газове, странични продукти и отпадъци да навлизат в околната среда. Преизползвай, обновявай, рециклирай – това е правилното нещо, което трябва да вършим, независимо за какво става въпрос. Особено ако става дума да изследваме космоса. Преди около седем години една ракета излетя и после любезно се върна на Земята по начин, който ѝ позволи да бъде рециклирана или поне превърната в паметник на собствения ѝ успех. Тази историческа ракета бе „Ню Шепърд“ на Блу Ориджин и, заедно с „Фалкън 9“ на СпейсЕкс, двете ракети проправиха нова епоха към възвръщаемите ракетни степени. Днес всяка космическа държава и комерсиална структура работи по собствени възвръщаеми ракети. В дългосрочен план това ще намали цената на космическите пътешествия, както и количеството материал, което ще изгаря в атмосферата или ще бъде изхвърлено като боклук (какъвто не бива да е) в океана. Голямото изключение от този план за рециклиране и преизползване е финансираната от НАСА „Спейс Лонч Систъм“. Със своята височина от малко под 100 метра, тази тежкотоварна ракета е малко по-дребна от „Сатурн 5“ и товароподемността ѝ е 80% от нейната. Тя е проектирана да извежда хора и товари на път към Луната и Марс и ще заеме своето място в историята като по-малкия и по-бърз братовчед на „Сатурн 5“, който върши по-малка работа за повече пари. (Когато чувате хората да ви казват, че „Спейс Лонч Систъм е най-мощната ракета, построявана някога“, те имат предвид нейната тяга, която е с 15% по-голяма от тягата на „Сатурн 5“. Това означава, че ракетата може да изведе по-малко общ товар, но с по-голяма скорост). Всяка ракета „Спейс Лонч Систъм“ също така незабавно се превръща в боклук. Най-общо казано, „Спейс Лонч Систъм“ е еднократно използваната ракета, която никой не иска. Ако трябва да сме честни спрямо НАСА, агенцията се опитва да рециклира оставените от совалките части по време на първите 4 мисии от програмата „Артемис“. „Спейс Лонч Систъм“, или накратко казано SLS (СЛС), беше план в стил „О, Боже, американците си нямат ракета“, обявен през септември 2011 г., след като програмата „Съзвездие“ бе прекратена и совалките бяха пенсионирани. НАСА никога нямаше намерение да пенсионира совалките без да има план, който да ги замени. За съжаление, докато совалките бяха налични, нямаше спешна нужда да се спонсорира превръщането на НАСА от агенция, която използва космически самолет, в агенция, която… не използва любимия си космически самолет. Докато програмата „Съзвездие“ изглеждаше добре на хартия, на нея никога не бе дадена творческата или финансовата свобода, за да се превърне в революционна система. Това оповестяване през 2011 бе ясно: трябваше да се запазят колкото се може повече работни места от епохата на совалките, да се използват колкото се може повече компоненти от совалките и да се направят нещата колкото се може по-бързо. Първоначалната дата за изстрелване, каквато бе заповядана от конгреса, бе 2016 година. „Артемис 1“ не излетя през 2016 година. Днес, на 29-ти август, ракетата отново не излетя, но поне остана на стартовата площадка и както говорителят на НАСА обяви, „беше частично заредена, но не изцяло заредена“. Твърде много проблеми възпрепятстваха развитието на „Спейс Лонч Систъм“. Вероятно някой някога ще напише книга по темата, като този някой няма да съм аз. Казано просто, има едно правило, което беше нарушено – „между трите неща, бързо, евтино и качествено, можеш да избереш само две“. Опитът да се свършат и трите едновременно не проработи и не е ясно дали някое от тези неща ще бъде изпълнено от крайния продукт. Също така, опитвайки се да рециклират ограниченото количество останки от совалковата епоха, те се затвориха в едно доминирано от боклуци бъдеще. Понастоящем има 16 двигателя „RS-25“, които са ни останали от совалките. Първоначално те бяха монтирани на опашките им и взимаха гориво от гигантския оранжев резервоар, т.е. тези грубовати двигатели бяха проектирани с идеята да се преизползват. Всяка основна степен на „Спейс Лонч Систъм“ ще използва четири такива двигателя, които ще осигуряват 15% от тягата на ракетата посредством смес от течен водород и кислород. Тази смес ще бъде доставяна от резервоар, който е базиран на оригиналния совалков резервоар. Практически старият резервоар бива удължен, двигателите се изместват отдолу и след това върху него могат да се трупат други степени. Това би могло да се възприеме като рециклиране на тези стари двигатели … само че совалките ги връщаха обратно на Земята, докато „Спейс Лонч Систъм“ просто ги яхва, след което ги изхвърля в атмосферата, където изгарят и се разпадат на атоми във въздуха. По-големите парчета отиват в Тихия океан. (Да, възможно е да дишате парчета от ракети. Малко вероятно е, но е възможно). Тези 16 двигателя ще бъдат използвани и изхвърлени в хода на четири мисии. След това Аероджет Рокетдайн ще започне да произвежда нови и донякъде по-евтини двигатели, нова версия, които отново ще бъдат изхвърляни след всеки полет. Заедно с унищожаването на двигателите, „Спейс Лонч Систъм“ унищожава и твърдогоривните си ускорители. По времето на епохата на совалките бяха изстреляни 270 твърдогоривни ускорителя, от които 266 бяха рециклирани (два бяха загубени при катастрофата на „Чалънджър“ и по време на мисията „STS-4“ имаше отказ на парашути). Около 5000 части бяха реновирани и някои от тези части бяха ползвани дузина пъти. „Спейс Лонч Систъм“ използва компоненти, зарязани от совалковата програма, за да се създадат по-големи и донякъде ъпгрейднати ускорители, които в никакъв случай няма да бъдат рециклирани. Какво ще кажем за частите, които са преминали през дузина полети? Ако бъдат използвани на „Спейс Лонч Систъм“, това ще е техният най-добър шанс да идат при рибите. В най-добрия случай след 30 години аз ще съм на пътешествие сред Атлантическия океан, където коралови рифове ще са се образували от тези твърдогоривни ускорители. Това ще е най-добрата съдба, която мога да си представя за тези забележителни машини. НАСА буквално изхвърля цяла ракета след всяка мисия. Когато казвам, че „Артемис“ е гигантско парче боклук, аз нямам предвид качеството на ракетата, а нейната съдба. Спори се, че понеже „Спейс Лонч Систъм“ ще лети толкоз нарядко (веднъж годишно или нещо от сорта), няма време или икономическа изгода да се създава инфраструктура за връщане и рециклиране. В дългосрочен план, ако програмата продължи, ще увеличат продукцията на твърдогоривните ускорители. Тази конструкция е заклещила НАСА в едно бъдеще, където ще има еднократни, невъзвръщаеми ракети и както аз се старая да изхвърля еднократните пластмаси от своя живот, така искам да премахна еднократните ракети от агенцията на своята държава. Усещам, че нейде между редовете конструкцията на ракетата падна жертва в заблудата на невъзстановимите разходи, както и паниката, че, О, БОЖЕ!, ни е нужна ракета сега. Нещата се усложняват от всички тези работни места, които съществуваха за совалковата програма и които хората се надяваха да бъдат прехвърлени към „Спейс Лонч Систъм“. Всички тези неща генерираха емоционални причини да продължим финансирането и строежа на „Спейс Лонч Систъм“. Но вероятно най-доброто решение в дългосрочен план е такова, което е лошо в краткосрочен. Понякога просто трябва да признаем, че дадените досега пари са прахосани и трябва да създадем нов план, който да съхрани парите за по-нататък. Понякога трябва да уволниш цели дивизии хора, които работят върху вече ненужен продукт, за да може да се работи по революционни идеи. Понякога … понякога просто трябва да оставиш паниката настрана и да започнеш отначало, да отложиш нещата още малко, но да ги свършиш както трябва. Артемис ми шепне на моето сърце на човек от Поколение X. Това е любовното послание към ракетите, което зажужава в моите гърди по време на „Мечтата е жива“. Цветовата гама, с твърдогоривните ускорители и оранжевия резервоар, това са цветовете на моите плакати със совалки, с които отраснах. Те ми напомнят на програмата „Шатъл-С“, за която лобирах. Ако беше построена през 90-те години, „Спейс Лонч Систъм“ щеше да е великолепна. Но днес… не. Това е красива ракета и красиво парче боклук. Надявам се, че „Артемис 1“ наистина ще излети. И след това се надявам, че програмата ще бъде прекратена, като така оставащите 12 двигателя ще заживеят нов живот в музеите, където ще вдъхновяват хората да създадат нещо ново и вълнуващо. Трябва да посмеем да вършим смели неща. Автор: д-р Памела Гей, превод: Светослав Александров https://cosmos.1.bg/space/2022/08/30/american-astronomer-garbage-nasa/

Очаквано разочарование: НАСА не успя да изстреля мисията Артемис-1 до Луната Космическата ракета "Спейс Лонч Систъм" на стартовата площадка. Photo credit : NASA / Joel Kowsky 29 август 2022 г. 15:40 ч. Светослав Александров. Излагациите, касаещи ракетата "Спейс Лонч Систъм", не стихват. Както можеше да се очаква, днес тя не успя да излети и да изведе на път към Луната космическия кораб "Орион". Подобно на проведените през изминалите месеци статични изпитания (през които ракетата нито веднъж не премина цялостно и успешно), така и днес "Спейс Лонч Систъм" не спираше да се поврежда по време на нейното зареждане с течен водород и кислород, следователно полетът беше отложен за една от резервните дати - 2-ри или 5-ти септември. Проблемите започнаха незабавно след началото на пълненето с гориво. Появи се неочакван теч на водород, но сред рестартиране на зареждането течът бе овладян. Предстартовата подготовка вече закъсняваше с един час, когато специалистите се притесниха за наличието на пукнатина в междустепенния отсек на ракетата. Впоследствие анализът показа, че е напукано единствено корковото покритие, но не и нейната вътрешна структура. Третият проблем вече се оказа фатален за днешния опит за полет - един от двигателите "RS-25" не достигна до оптималната предстартова температура. Редакция в 16:18 ч. - току-що бях информиран, че температурната оптимизация на двигателите е процедура, която никога не е била изпитвана досега. Тя трябваше да бъде изпробвана по време на предишните "мокри" изпитания по-рано през годината, но обратното броене нито един път не е успявало да стигне до този етап. Поредното доказателство, че НАСА се опита да изстреля днес ракета, която не е минала качествено през всички изпитания. Някои космически ентусиасти смятат, че съм прекалено критичен към програмата "Артемис", в частност към ракетата "Спейс Лонч Систъм" и космическия кораб "Орион". Подобни проблеми, казват те, се очакват, защото това е нова ракета. СпейсЕкс от своя страна нямали такива проблеми по време на изстрелването на свръхтежката ракета "Фалкън Хеви" през 2018 г., защото те вече са натрупали опит с "Фалкън 9". Но това не е вярно - "Спейс Лонч Систъм" е стара технология - структурата на основната степен е базирана на горивния резервоар на совалките, страничните ускорители също са производни на совалковите ускорители (макар и с пет, а не с четири сегмента), даже двигателите са същите като на совалките. Реално проблемът, който отложи днес полета, касаеше ракетен двигател "RS-25", използван на eдна от совалките в периода между 2006 и 2011 година... Неведнъж съм казвал, че прекратяването на програмата "Космическа совалка" бе едно от най-положителните събития в американската космонавтика. И тук не говоря единствено за факта, че имаше две катастрофи с общо 14 смъртни случаи. Както бившият инженер от НАСА Кеси Хендмър подчертава, нито един от компонентите на совалковата система не е бил достатъчно надежден, за да се впише в какъвто и да е сертификационен стандарт. И това е основната причина, поради която програмата за завръщане на Луната и ракетата "Спейс Лонч Систъм" в никакъв случай не трябваше да бъдат базирани на совалкови технологии. Но не - двама сенатори, Кей Бейли Хътчисън и Бил Нелсън (който днес е администратор на НАСА) прокараха политики, които да гарантират, че НАСА ще разчита именно на совалковите технологии за строежа на "Спейс Лонч Систъм"- за да не бъдат съкратени работниците след пенсионирането на космическите совалки през 2011 година. Резултатът е налице - една ракета, която все още не може да излети. Ето какво пише инж. Хендмър за характеристиките на совалковите двигатели : "Главните двигатели на совалките, създадени на принципа на затворения цикъл, притежават склонността да дефектират, в това число витлата на турбините да се напукват и връзките да протичат. Въпреки всичко не е осигурена възможност за спасяване в случай че някой от трите двигателя на совалката откаже, освен ако това не се случи много късно по време на изстрелването. Когато совалките са проектирани, подобно решение звучи разумно - предвидено е двигателите да са също толкова надеждни, колкото самолетните. Но не се оказва така. Склонността към дефекти е причина след всеки совалков полет двигателите да се разглобяват, преглеждат, повторно сглабят и изпитват статично. И разходите за всичко това са огромни. Двигателите са совалката също така работят с течен водород. Проектантите са се спрели на този вариант, тъй като специфичният импулс е по-голям в сравнение с този на двигателите с друг тип гориво. Днес обаче се счита, че ако вземем предвид цената, комплексността и допълнителната маса, която е необходима, то водородът не се справя по-добре в сравнение с останалите горива като керосин или метан. Водородът е криогенно гориво, което лесно протича през клапаните, промъква се през металите и води до крихтене, освен това водородът е толкова студен, че изборът на материали е ограничен. Също така специфичният импулс не е всичко. При излитане е нужна сериозна тяга, а тук възможностите на водородните двигатели са ограничени. Ето защо разработчиците на совалката е трябвало да играят руска рулетка, като добавят още два странични твърдогоривни ускорителя." "Спейс Лонч Систъм" още не е излетяла. Няма и гаранции, че ракетата ще излети през първата половина на септември. Но още от сега си проличава, че програмата не е устойчива и придържането на НАСА към нея гарантира по-нататъшен провал. Единственият начин, по който американската космонавтика може да придобие устойчива програма за завръщането на Луната, е НАСА да излезе незабавно от ракетостроителния бизнес и да закупува услугите по превоз от частни компании. Експерти са категорични, че СпейсЕкс със съществуващи ракети "Фалкън" (не със "Старшип") могат да проведат полет до Луната. Бившият инженер от НАСА Хомър Хикам и Робърт Зубрин, президентът на Марсианско Общество, смятат, че е добра идея пилотираният кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" да бъде изстрелян към Луната. "На НАСА просто трябва да бъде позволено да закупи превоз от частния сектор по същия начин, по който днес закупува превоза от и до околоземна орбита. Изборът на "Старшип" за кацането на Луната бе добро начало, но логичното заключение е, че СпейсЕкс трябва да се ползват за всичките етапи на лунното пътешествие, а не само за кацането", категоричен е Ранд Самбърг, анализатор и консултант в сферата на космическата политика, високите технологии и бизнеса. "Ядосан съм като данъкоплатец, но още повече като космически ентусиаст, че НАСА бива притискана от Конгреса да харчи пари за нещо, което не е необходимо, за да се завърнем на Луната. Програмата ще бъде също толкова неустойчива, колкото някога беше и "Аполо" поради същите причини, а през това време не даваме пари за неща, които могат да ни заведат обратно на Луната по устойчив начин" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4708-2022-sls-first-launch-scrubbed