SAlexandrov

НАСА отложи извеждането на ракетата Спейс Лонч Систъм на стартовата площадка за март 3 февруари 2022 г. 08:05 ч. Първото извеждане на ракетата "Спейс Лонч Систъм" със сглобения кораб "Орион" на стартовата площадка, което първоначално бе планирано за декември 2021, после бе изместено за февруари т.г., сега ще се случи най-рано през март, оповести НАСА. Според агенцията няма технически проблеми - просто инженерите имат нужда от допълнително време за довършителни работи. Това е очакван консерватизъм - на фона успехите на СпейсЕкс, много очи са насочени към "Спейс Лонч Систъм" и всеки проблем ще се гледа под лупа. Все пак програмата "Артемис" за завръщане на Луната има голям политически заряд и нищо по-малко от пълен успех не е достатъчно. НАСА не се наема да каже кога първата мисия "Артемис 1" ще излети. Предстои цялостно пълнене на ракетата с гориво и обратно броене до Т-10 секунди. Това е финалният тест преди полета и могат да изникнат проблеми. В случай че такива няма, стартът може да се очаква през април или май. На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4348-2022-3-feb-artemis-rollout-delayed

УСПЕХ: Чисто нова ракета Фалкън 9 изведе в космоса военен спътник Снимка от снощния старт. Photo credit : SpaceX 3 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 22:27 ч. българско време от западния космодрум на САЩ в Калифорния Ванденберг космическата компания СпейсЕкс проведе своя пети полет за 2022-ра година. За разлика от предходните мисии, които използваха рециклирани първи степени, този път компанията на Мъск изстреля чисто нова ракета, за да изведе мисията "NROL-87" в орбита. Почти нищо не се знае за засекретения сателит "NROL-87" поради военния му характер и действително след разделянето на втората степен СпейсЕкс престана да излъчва кадри от останалата част на полета - предаването на живо беше насочено единствено върху кацането на първата степен. То беше проведено успешно върху суша, на площадката LZ-4. Изстрелването на "NROL-87" беше осъществено само два дни след изпращането на италианския спътник "CSG-2" в космоса, а СпейсЕкс няма време за почивка. Следващият полет, който вече ще е по познатата програма за спътников интернет "Старлинк", може да бъде проведен още днес, стига всичко да е наред. Самият факт, че Илон Мъск успя да проведе пет полета през първите пет седмици от новата година, а шести се задава скоро, показва, че СпейсЕкс е на прав път да изпълни заявката си от рекорден брой мисии за една календарна година - вероятно между 40 и 50. За да се постигне това е необходимо да има изстрелване приблизително веднъж седмично - и точно това се случва. Видеозапис от полета - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4347-2022-3-feb-falcon-9-launch

За руската ракета Союз, модерната космонавтика и Илон Мъск Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Союз МС-20" през декември 2020-та. Фото: Роскосмос 1 февруари 2022 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Руската ракета "Союз", наследницата на легендарната и проектирана от Сергей Корольов "Семьорка", е най-известният космически носител в света. Възхвалявана и хулена, за нея ще прочетете какво ли не в социалните мрежи и интернет форумите. Хвалителите твърдят, че тя е чудо на технологията, неостаряваща шест десетилетия и заради непрекъснатите модернизации, вечно актуална. Хулителите смятат, че тя е анахронизъм и е крайно време да бъде пратена в музея. Общото между тези крайни твърдения, пише И.А. Морин, работещ дълги години в РКЦ "Прогрес" (предприятието-производител на "Союз") е, че те са силно политизирани. В своя подробна статия Морин се опитва да разгледа предимствата и недостатъците на "Союз" от гледната точка на инженера, без политическите краски. Статията е публикувана в блога Zelenyikot, списван от известния експерт Виталий Егоров. Препоръчвам Ви да я прочетете в оригинал на руски език (линк в края на тази публикация). Морин започва своя анализ, оборвайки популярна заблуда сред обществото. Хората, които са далече от ракетостроенето, закърмени от художествения филм "Укротяването на огъня", смятат, че пакетната подредба на ракетните степени е откритие от Сергей Корольов и че тя е по-добра от последователната (или тандемната) подредба. Но от гледна точка на балистиката пакетната схема е по-лоша от тандемната. Защо това е така? Когато степените са организирани последователно, след изхвърлянето на първата от тях работатата на втората степен започва с изцяло пълни горивни резервоари. При пакетната схема обаче, след разделянето на първата степен, втората е с частично изпразнени резервоари. Лесно може да се покаже защо това е недостатък посредством формулата на Циолковски, но дори и интуитивно можете да се досетите, че ракетата превозва със себе си излишното тегло на вече частично изпразнените резервоари. Защо тогава Корольов се е спрял на пакетната подредба? Две са основните причини. Първата от тях е, че за да може да се обезпечи изискуемото съотношение на тягата към теглото, отчитайки тогавашното технологично развитие на ракетните двигатели, би било необходимо на първата степен да се монтират приблизително същият брой двигатели, каквито сега ги има на първата и втората степен. Това обаче би било свързано с добавянето на един допълнителен двигател за втората степен, сериозно увеличаване на диаметъра на първата степен и като резултат би станало невъзможно ракетата да се превозва посредством влак. Спомнете си, че "Семьорка"-та е създадена като бойна ракета и като такава е трябвало да може да пътува на вагон без ограничения. Втората причина е по-важна - по това време инженерите не са имали сериозен опит със запалването на ракетните двигатели във въздуха, докато наземната система за запалване е била (и все още е) много проста и надеждна. Изборът на пакетната подредба сблъскал конструкторите с купища проблеми от друг порядък. Ако ракетата трябва да бъде поставена на стартовата площадка по класическия начин, тогава централният блок на пакета би поел огромно натоварване от теглото на двете степени (съставени общо от пет блока). За да може блокът да издържи това натоварване, принципно би следвало да или се укрепят стените на поддържащите резервоари и съответно да се увеличи тяхното тегло, или да се повиши налягането в самите резервоари, което, при техния диаметър от 3 метра, отново би изисквало удебеляване и утежняване. Усложнява се и задачата по укрепването на ракетата срещу вятър. Като резултат конструкторите измислили гениално решение - ракетата не се "поставя" върху стартовата площадка, а e в увиснало положение (вж. снимката по-горе)! Захваната е за същия пръстен, който по време на полета поема натоварването от страничните блокове. Централният блок същевременно е издължен, без да бъде подсилван и утежняван - същото е направено и със страничните блокове. Що се касае до ветроустойчивостта, мястото за захващане е над центъра на тежестта. Чрез подобна "полузаровена" позиция на ракетата върху стартовата площадка инженерите "убиват няколко заека с един куршум". Освобождаването на ракетата от задържащата структура е замислено по невероятен начин. Самата задържаща структура се състои от общо четири сегмента, които под тежестта на ракетата се затварят в пръстен. Сегментите от своя страна са свързани с "кобилици", които от другия край имат противотежести. Веднага щом тягата на двигателите уравновеси силата на тежеста на ракетата, кобилиците се завъртат под действието на противотежестите, пръстенът се разгръща и ракетата излита. Решението е брилянтно - толкова брилянтно, че според слуховете, когато американските специалисти дошли на Байконур за подготовката на съвместната мисия "Аполо-Союз", те се възхитили като видели за пръв път стартовия комплекс на руските ракети "Союз". (...) Морин е впечатлен колко бързо е проектирана и конструирана "Семьорка"-та. През май 1954 г. е прието постановлението от ЦК на КПСС, през първата половина на 1956 г. са произведени първите ракетни блокове, индивидуалните им огневи изпитания са проведени през август същата година, първата цялостно сглобена ракета пристига през декември 1956, първото неуспешно изстрелване е през май 1957 и първият успешен полет е през август 1957. Как изобщо разработката е била реализирана толкова бързо? Като изключим високата квалификация на изпълнителите и ръководителите, твърди се, че всички участници в процеса са били силно мотивирани. Главният фактор обаче си остава ниското ниво на бюрокрация. Морин се спира и върху още една причина, която е ускорила разработката. Веднъж на експерта се наложило да намери старите чертежи от 1955-1956 г. и да работи с тях. Веднага му е направило впечатление колко са примитивни. Чертежите не са били предназначени "за глупаци", нещата, които са били очевидни за квалифицираните работници, не са били обяснявани подробно. Забелязват се и фрапантни грешки, впоследствие коригирани посредством бележки. Това са чертежи за еднократно ползване - кому е нужно да са перфектни? Морин споделя като странична информация, че е държал в себе си и чертежите за "Ил-2". В сравнение с модерните чертежи те наистина са простички. Не е чудно, че са били поверявани на обикновени чертожници, максимум на техници. Днес всеки примитивен детайл се чертае от дипломиран инженер. Експертът се спира върху главния недостатък на "Союз" - и той се корени в голямата трудоемкост при подготовката на ракетата за старт. Независимо колко напредват науката и роботиката, истината е, че съществуващата схема на ракетата изключва възможността за значителна автоматизация на работния процес дори ако бъде приложена дълбока модернизация. Това ни води до следния въпрос: въпреки недостатъците, които бяха описани по-горе (пакетната схема, трудоемката подготовка), каква е причината за дългата и успешна експлоатация на "Союз"? Ако може да се отговори с три думи, пише Морин, те са "такива са обстоятелствата". Но какви са тези обстоятелства? "Семьорка"-та е разработена като военна ракета, която трябва да е способна да достави ядрена бойна глава на територията на всеки потенциален противник. По отношение на военното си приложение тя остарява почти незабавно - веднага щом американците създават ракетите "Атлас" и им става известно местоположението на полигона Тюратам. Но по отношение на нейното качество като космически носител тя се оказва изключително напреднала - нито една друга съветска, нито американска ракета не успява да я изпревари по товароподемност до средата на 60-те години. През първото десетилетие от космическата надпревара "Семьорка" и нейните модификации ("Молния", "Восток", "Восход", "Союз") задоволяват цялостно потребността на космонавтиката на СССР. Проведена е пилотирана програма, която в началото изпреварва тази на САЩ, изстреляни са фотографски разузнавателни спътници. Това поставя необходимост от масово производство - до средата на 60-те години се правят 50-60 ракетни изделия тип "Восход", "Восток" или "Союз". Ракетата "Зенит" е по-евтина и наземната ѝ подготовка е по-автоматизирана от тази на "Союз". Ако СССР не се бе разпаднал, производството на "Союз" е щяло да бъде прекратено още през 90-те години на миналия век в полза на "Зенит". Фото: Роскосмос Но след това, отчитайки недостатъците на "Союз", на Днепропетровск е поверена разработката на ново поколение ракета, която вече трябва да е с висока степен на автоматизация при предстартовата подготовка. Тя следва да бъде по-безопасна, по-евтина и освен това да служи като страничен ускорител за сврхътежката ракета "Енергия". Ракетата е известна под названието "Зенит". Но за разлика от "Семьорка", която е създадена за три години, разработката на "Зенит" се тутка. Първият полет на новата ракета е реализиран в средата на 80-те години. Морин е категоричен, че ако Перестройката и разпадането на СССР не са се били случили (благодарение на които производството на "Зенит" остава в Украйна, а не в Русия), ракетата "Союз" е щяла да бъде пенсионирана още през 90-те години. Ако СССР е продължил да съществува, "Зенит" е щяла да се превърне в основна ракета на съветската космонавтика. Само че след разпадането на СССР, дори и на фона на очевидните недостатъци на "Союз", свързани с ръчния труд и липсата на автоматизация, ракетата се оказва евтина и подходяща за нуждите на западната космонавтика. Западът е искал да я ползва - а това е бил път за спасяването на космическия отрасъл на фона на липса на финансиране от новата държава Русия. Какви нови разработки? Трябва да се оцелява. Това е последната причина за дългия живот на "Союз". Какво обаче може да кажем за Илон Мъск? Според Морин американският предприемач познава много добре опита на съветското ракетостроене. За да разполагаш с евтина и надеждна ракета, тя трябва да лети често и да има масово производство. Освен това е желателно да лети със собствен полезен товар - ето защо сме свидетели на изстрелванията на толкова много спътници "Старлинк". Мъск също така разбира, че наземните изпитания са по-продължителни и по-скъпи от полетните. Той знае, че няма как всичките проблеми да бъдат открити преди полет, защото не е възможно полетните условия да се превъзпроизведат на Земята. Освен това 60% от трудностите и авариите при наземното тестване не са свързани конкретно с изделието, а с изпитателното оборудване и неговата връзка с изделието. Един-единствен неуспешен полет може да даде повече полезна информация на конструкторите и инженерите в сравнение с месеци и години наземни изпитания. Морин дава пример с изпитателната програма на "Н1", спряна след четири неуспешни мисии. Сега, със "Старшип", Илон Мъск взривява дузина прототипи, преди да постигне успехи. Засега успехи има, но те са на локално ниво - не е ясно какво ще се случи по време на полета в космоса, планиран за настоящата година. Но има и една голяма разлика между стратегията на Мъск и съветската. Това е възвръщаемостта, а то противоречи на масовото производство. Колкото повече едни и същи степени летят, толкова е по-малка нуждата да се произвеждат нови. През 2021 година само една ракета "Фалкън 9" е използвала нова първа степен, останалите над 30 са били с рециклирани такива. Произвеждайки една ракета годишно не се снижава цената на производството, а освен това се увеличава шансът за провал. Това е било разбирано в САЩ през 60-те години на миналия век, когато комитетът по космонавтика към Сената е предупреждавал, че ако производството на "Сатурн 5" падне под критичното ниво, могат да се очакват инциденти. Как може да се комбинира възвръщаемостта с програма за производството на нови ракети? Най-очевидният ход е да се увеличи бройката изстрелвания годишно. Вместо 30, нека има 300 полета за календарна година. Ако една степен се ползва десетократно, тогава ще трябва да се произвеждат по 30 възвръщаеми ракети за 12 месеца. Това е само два пъти по-малко от производството на РКЦ "Прогрес" по времето на СССР. Подобна програма би довела до евтини ракети и висока надеждност на изделията. А откъде ще се намери полезен товар? Правиш си го сам. "Старлинк" е добра стъпка към бъдещето. Източник: Zelenyikot https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4346-2022-soyuz-elon-musk

Северна Корея изстреля балистична ракета в космоса и показа снимки на Земята от 2 000 км. височина 1 февруари 2022 г. 08:05 ч. На 30-ти януари Северна Корея изстреля балистичната ракета "Хвасон 12", която влезе в космическото пространство и достигна височина 2 000 километра над земната повърхност. Местната медия Родон Синмун публикува снимки на Земята, заснети от космоса посредством камера, монтирана на бойната глава на ракетата. Това бе последното от серията изпитания на балистични ракети, проведени от севернокорейците през януари. Но всички останали тестове включваха полети на по-малки и по-маломощни ракети. Стартът в неделя бе най-значимият за Северна Корея след този през ноември 2017 година, когато ракета достигна височина от 4 500 километра над земната повърхност. Вероятно за пръв път виждаме снимки на Земята от космоса, публикувани от Северна Корея. Напомням на читателите, че страната изведе два спътника в космоса от серията "Кванмьонсон" през 2012 и 2016 година. Счита се обаче, че и двата спътника са се повредили скоро след изстрелването и от тях никога не бяха публикувани изображения. Компилацията от снимки, публикувани от Родон Синмун https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4345-2022-north-korea-space-2000-km

Китай се готви за второто изстрелване на ракета Лонг Марч 8, аналога на Фалкън 9! 1 февруари 2022 г. 08:05 ч. Китайската информационна агенция Синхуа оповести, че вторият полет на новата ракета "Лонг Марч 8" е насрочен за края на този месец или началото на март. Това е мисия, която ще следим с изострен интерес, тъй като китайската космическа програма предвижда първата степен на "Лонг Марч 8" да е рециклируема и да се завръща на Земята по същия начин, по който го прави американската ракета "Фалкън 9". Напомням на читателите, че дебютният полет на "Лонг Марч 8" бе осъществен успешно на 22-ри декември 2020 година, макар и тогава да не бе направен опит за връщане на първата степен. "Лонг Марч 8" е от новото поколение "зелени ракети" на Китай, които не използват токсичната горивна смес от хидразин и азотен окис. Вместо това степените на тези ракети работят с керосин и кислород или водород и кислород. В случая с "Лонг Марч 8", на своето ядро на първата степен тя е оборудвана с два двигателя със затворен цикъл на керосин и кислород "YF-100", а на всеки от двата странични ускорителя има по един двигател "YF-100". Втората степен е идентична с тази на "Лонг Марч 3А" и работи на течен водород и кислород. Счита се, че "Лонг Марч 8" може да извежда до 4.5 тона полезен товар до слънчевосинхронна орбита. Според плановете на Китай до 2025 година първите степени на новата ракета трябва да летят по десет пъти - същото, което днес постига Илон Мъск. Засега все още няма информация дали при очертаващата се мисия в края на февруари или в началото на март ръководството ще се опита да върне първата степен. Снимка от изстрелването през декември 2020 година. Photo credit : China Space News https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4344-2022-china-preparing-long-march-8

УСПЕХ: Ракета с преобразувана от Фалкън Хеви степен изведе в космоса италиански спътник! Снимка от днешния полет. Photo credit : SpaceX 1 февруари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След отлагания, проточили се в рамките на четири дни по независeщи от СпейсЕкс причини, ракета "Фалкън 9" най-после успя да излети тази нощ в 01:01 часа българско време. В космоса беше изведен спътник на Италия по програмата Космо-СкайМед, който ще наблюдава Земята посредством синтетично-апертурен радар. Фирмата на Илон Мъск се опита да изстреля сателита още на 27-ми януари, но метеорологичните условия рязко се влошиха и останаха неблагоприятни в продължение на три дни. В понеделник времето най-накрая се оправи и ракетата "Фалкън 9" бе заредена с гориво, но броени минути преди старта стана ясно, че круизен кораб е навлязъл неправомерно в забранената зона на крайбрежието, обкръжаващо космодрума. Но петият опит за старт се увенча с желания успех. Фактът, че СпейсЕкс сполучва на няколко пъти да зареди ракетата с гориво, след това да я изпразни и да я подготви за нов старт в рамките на следващите 24 часа, е показател за гъвкавостта на компанията и нейната ракетна технология. Малцина други оператори на ракети могат да се похвалят с такава експедитивност, било то на организационно ниво, било то на технологично. Това бе третият полет за тази първа степен на "Фалкън 9". Уникалното в случая е, че нейните предходни два полета бяха осъществени като страничен ускорител на свръхтежката ракета "Фалкън Хеви". Днешната мисия отбеляза първия път в историята на СпейсЕкс, когато ускорител на "Фалкън Хеви" бе преобразуван в такъв за "Фалкън 9". Както се очакваше, след тазнощния полет нямаше никакъв проблем с връщането на степента и тя извърши меко кацане на площадката на Кейп Канаверал LZ-1. Работещите в СпейсЕкс нямат много време да се зарадват на успеха, нито да си почиват - започва натоварен период за фирмата. Тя сега трябва да се фокусира върху следващата мисия, която може да бъде осъществена още утре, на 2-ри февруари, в 22:18 часа българско време - очаква се в космоса да бъде изведен военният спътник "НРОЛ-87". По-късно през седмицата очакваме и поредния полет по програмата "Старлинк". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4343-2022-1-feb-spacex-launch

Възможност за науката: ракетна степен на СпейсЕкс ще удари Луната през март Изстрелването на мисията DSCOVR през 2015-та година. Credit : NASA 30 януари 2022 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Когато през 2015 година ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изстреля мисията на НОАА и НАСА "DSCOVR" към точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце, горната степен на носителя остана във висока околоземна орбита. Нормалната практика на компанията на Мъск при околоземните мисии е да потопява вторите степени или след междупланетните изстрелвания да ги оставя в хелиоцентрична орбита, но не и в този случай - на борда на ракетата нямаше гориво нито за едното, нито за другото. Сега се очаква степента да удари Луната, а с това се открива неочаквана научна възможност. Според астронома Бил Грей, който е създател на Project Pluto (софтуер за изчисляването на траекториите на астероиди и други космически обекти), падането на степента на естествения ни спътник се очаква на 4-ти март. В миналото използвани ракетни степени или отработени космически апарати са били разбивани умишлено в лунната повърхност, за да може изхвърленият при удара материал да бъде изучен от чувствителните научни прибори на наземни обсерватории и орбитални мисии. Например през 2009 г. горната степен на ракетата "Атлас 5", изстреляла американската автоматична междупланетна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", беше впоследствие изпратена да удари южния лунен полюс в хода на проекта "LCROSS". Експериментът потвърди, че на естествения ни спътник има вода. Сега през март учените, работещи с орбиталните мисии като "Лунър Риконисънс Орбитър" и индийската "Чандраян 2", биха могли да изследват кратера, който ще се получи от падението на степента на СпейсЕкс. "Космическата мисия на НАСА "ЛРО" няма да е в позиция, за да наблюдава удара в момента на неговото случване", споделя НАСА в становище за сайта Инсайд аутър спейс. "Обаче екипът проверява дали могат да бъдат проведени наблюдения на промените на лунната среда, които ще са асоциирани с удара, както и да идентифицират образувания от него кратер. Това събитие представлява уникална изследователска възможност". Според американската космическа агенция търсенето на кратера ще е предизвикателство за изследователите и може да отнеме няколко месеца. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4342-2022-elon-musk-stage-impact-moon

Латвийският стартъп Мишън Спейс ще изстреля детектори на българската CubeSat-платформа, създадена от ЕндуроСат 28 януари 2022 г. 14:30 ч. Мишън Спейс, латвийско прохождащо предприятие, което се занимава с проучвания и мониторинг в сферата на космическата метеорология, ще изстреля детектори на CubeSat-платформа, произведена от българската компания ЕндуроСат. Изстрелването е планирано за последната третина на 2022-ра година. "Ние сме горди да подкрепим Мишън Спейс в създаването на първата комерсиална инфраструктура за събиране на космически метеорологични данни", съобщава Райчо Райчев, основател на ЕндуроСат. "ЕндуроСат очаква с нетърпение да разгърне тази уникална инфраструктура за космическа метеорология в орбита, както и да работи тясно с Мишън Спейс, за да могат те да напишат своята история на успех през следващите години". ЕндуроСат ще е сред първите клиенти на латвийския стартъп. Източник: EnduroSat Платформата на "ЕндуроСат" - SPARTAN. Credit : EnduroSat https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4341-2022-endurosat-missionspace

Испанската ракета Миура 1 бе заредена с гориво, статично изпитание до няколко седмици! 28 януари 2022 г. 14:00 ч. Днес инженерите започнаха да пълнят с гориво ракетата "Миура 1", построена от испанския стартъп PLD Space. Според Раул Торес, съосновател на фирмата, "мокрото" изпитание протича нормално и получените данни са удовлетворителни. Първият статичен огневи тест се очертава да е факт до няколко седмици. "Миура 1" е суборбитална ракета и се очаква тя да излети за пръв път до края на настоящата година. Тя е първата възвръщаема космическа ракета, създадена в Европа. Характеристиките ѝ са следните: дължина 12.7 метра, диаметър 0.7 метра, максимална товароподемност - 200 килограма полезен товар. При дебютния полет се предвижда да изведе общо 153 килограма научни прибори на височина 153 километра. Стига създаването на "Миура 1" да е успешно и ракетата да влезе в експлоатация, PLD Space ще конструира орбиталната ракета "Миура 5". Нейният пръв полет се очаква да бъде реализиран през 2024-та година. Испанската ракета "Миура 1" бива заредена с гориво. Photo credit : PLD Space https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4340-2022-miura-1-propellant-loaded

Китайският космически апарат Шиян-21 се скачи с неработещ спътник и го издърпа към гробищна орбита На тази снимка, заснета през 2021 година, се вижда приближаването на експерименталния апарат на Нортроп Груман към спътника "Интелсат 10-02". На фона е Земята. Днес Китай разполага със сходни технологии. Photo credit : Northrop Grumman 28 януари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Китайската космическа програма показа, че притежава способност, която до този момент е била демонстрирана само от една-единствена друга държава - САЩ. На 26-ти януари космическият апарат "Шиян-21" се скачи с неработещия китайски спътник "Бейду-2 Г2" и го издърпа от претоварената със сателити геостационарна орбита, за да го позиционира в гробищна орбита. "Бейду-2 Г2" беше изстрелян през 2009 година, но много скоро след излитането претърпя повреда. Ето защо спътникът бе удобна цел за изпробването на технологии за почистването на космоса от орбитални отпадъци. Именно с тази цел бе изстреляна мисията "Шиян-21" през октомври 2021 година посредством ракета "Лонг Марч-3Б". Съобразно информацията, публикувана от агенция Синхуа, "Шиян-21" се използва главно за "изпитване и потвърждаване на технологии за справяне с космическите боклуци". Досега единствено Щатите разполагаха с технологии за скачване, обслужване и издърпване на остарели спътници от тяхната орбита. През 2019 година беше изстрелян първият апарат на американската компания Нортроп Груман "MEV-1", а през 2020 - вторият "MEV-2". На 29-ти февруари 2020 година "MEV-1" репозиционира и удължи живота на спътника "Интелсат 901", а на 12 април 2021 г. "MEV-2" се скачи с "Интелсат 10-02". Фактът, че Китай вече има сходна способност, може да се разглежда като стъпка напред към отговорната експлоатация на застаряващите сателити и почистването на работещите орбити от неработещи такива. Но някои западни анализатори основателно се притесняват - ако китайците могат да обслужват собствените си спътници, кому би попречило някой ден да скачат подобен апарат с важен за американското разузнаване сателит и да го неутрализират? През изминалите няколко години китайската космонавтика се разви изключително бързо, а през следващото десетилетие Китай безспорно ще става все по-сериозен играч сред космическите сили. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4339-2022-shiyan-21-docked-dead-satellite

Американската мисия Марс Риконисънс Орбитър откри, че водата е текла на Червената планета по-дълго, отколкото доскоро се смяташе 27 януари 2022 г. 08:05 ч. В далечното си минало Марс е бил топла планета, а днес представлява пресъхнала пустиня. Нови данни от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър" показват, че топлият и влажен период е продължил по-дълго, отколкото доскоро се предполагаше. Учените вярваха, че Марс е пресъхнал преди около 3 милиарда години. Но двама изследователи, работещи с "Марс Риконисънс Орбитър", са намерили доказателства, че планетата е била покрита от водни басейни преди 2-2.5 милиарда години. Това откритие повдига сериозни въпроси колко дълго е оцелял животът на Червената планета, ако изобщо някога е възникнал там. На Земята където има вода, има и живот. Източник: НАСА Тази снимка бе заснета от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър" и изобразява марсианската равнина Босфор. Белите петна представляват солни наноси, разположени в пресъхнал канал. Credits: NASA/JPL-Caltech/MSSS https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4338-2022-mro-water-mars

Пълноразмерен макет на ракетата Ангара ще пристигне на космодрума Восточний през това лято Ракетата "Ангара", която летя през 2022 година. Фото: Роскосмос 27 януари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. "Ангара-НЖ", която се явява пълноразмерен макет на тежкотоварната руска ракета "Ангара-А5", ще бъде доставена на космодрума Восточний през това лято. Това сподели шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин във вторник. Макетът се очаква да пристигне през август, след което ще се използва за комплексни наземни изпитания на стартовата площадка. Стига всичко да премине по план, по-късно към "Ангара-НЖ" ще бъде прикачен макет на новия руски пилотиран космически кораб "Орел". Той ще бъде оборудван със система за аварийно спасяване, която ще се използва за отработване и изпитания на сценарии, включващи повреда на ракетата при старт. Според последните планове на Роскосмос дебютният полет на прототип на "Орел" в безпилотен режим остава планиран за декември 2023-та. Първият полет на новия руски кораб с космонавти на борда наскоро беше отложен от 2025-та за 2027-ва година. Източник: ТАСС https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4337-2022-angara-rocket-mockup-to-arrive-vostochny

Астронавтът Гарет Райсмън: някои от колегите ми отказваха да летят до МКС! 25 януари 2022 г. 19:45 ч. Бившият американски астронавт на НАСА Гарет Райсмън съобщи любопитна подробност, която изненада мнозина: някои от колегите му са отказвали да бъдат назначени на експедиция до Международната космическа станция и са се съгласявали да летят само на краткосрочни мисии на американските совалки. Това бе съобщено в официалния Туитър акаунт на астронавта. Причината за това според Райсмън се корени в продължителната тренировка и обучение, през които преминават дългосрочните членове на експедициите до МКС в сравнение с тези при сравнително кратките полети на совалките. Специално за Райсмън дългосрочната подготовка е включвала изучаването на руски език ("Боже мой!", възкликва астронавтът) и пътувания, които са го отделяли от семейството през половината от времето му. Самият астронавт е летял на една краткосрочна и една дългосрочна мисия, като за краткосрочната се е подготвял една година, а за дългосрочната - четири. "За щастие положението е много по-добро в последно време", твърди Райсмън. "Тренировъчният цикъл бе редуциран съществено след като бе взето разумното решение да не обучават всички за всичко, а вместо това всеки да се специализира. Освен това летенето на борда на "Крю Драгън" вместо на "Союз" означава по-малко време, прахосано в пътувания". Астронавтът Гарет Райсмън. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4336-2022-garrett-reismann-astronauts

Забравените мисии: НИЪР Шумейкър и първото кацане на астероид Илюстрация: мисията на НАСА "НИЪР Шумейкър" - първата в историята на човечеството, която каца меко на повърхността на астероид. Image credit : NASA След известно прекъсване, днес продължавам с поредицата от статии "Забравените мисии", които разкриват историята на тези космически експедиции, за които днес рядко се сещаме, но въпреки това са значими за развитието на космическото дело. Линкове към предишните статии от поредицата: Лунар Проспектър и пътешествието на НАСА до Луната през 1998 г. Голямата обсерватория "Гранат" на СССР Халеевата армада "Пайъниър Винъс" и първото американско кацане на Венера Хитен и японското покоряване на Луната 25 януари 2022 г. 18:51 ч. Светослав Александров. Мисията на НАСА "НИЪР Шумейкър" бележи важен период от развитието на световната космонавтика. След като СССР успява да изпрати спускаеми апарати на повърхността на Луната, Венера и Марс преди американците, кацането на "НИЪР Шумейкър" върху повърхността на астероида Ерос е първият път в историята на космическото дело, когато американски космически апарат се спуска на друго небесно тяло преди всички останали да го направят. Нещо повече - тази космическа експедиция не само извършва дебютното меко кацане върху астероид, но и първа се превръща в изкуствен спътник на малко небесно тяло от Слънчевата система. Това е един от най-големите триумфи на НАСА, макар и да не си спомняме често за него. Вероятно основната причина, поради която "НИЪР Шумейкър" тъне в забвение е, че тази мисия е изготвена през 90-те години на миналия век, когато роботизираната космонавтика следва парадигмата "по-бързи, по-евтини и по-добри". Историята на проектите, които са "по-бързи, по-евтини и по-добри" съм описал в предишната статия за "Лунар Проспектър". Тук само ще напомня, че много космически дейци се стремят този период да бъде забравен поради някои провали, най-сериозният от които е този на марсианската мисия "Марс Клаймит Орбитър", при която са объркани имперските с метричните единици. Но човешкият мозък притежава естествената склонност да помни лошото, а не доброто. Истината е, че през 90-те години космонавтиката на САЩ преживява изключителни триумфи - и то именно на мисии, разработени според парадигмата "по-бързи, по-евтини и по-добри". За пръв път след последното стъпване на човек на Луната НАСА отново изпраща, макар и скромна мисия до естествения ни спътник, за пръв път Марс бива изучен посредством марсоход и за пръв път е изстреляна възвръщаема роботизирана експедиция до комета. Но най-първият от тези успехи е на мисията "НИЪР Шумейкър". Когато работата по тази мисия започва в началото на 90-те, човечеството не знае почти нищо за астероидите. За ръководител на проекта е избран планетарният учен д-р Ендрю Ченг. "Бях планетарен изследовател, но не в областта на астероидите", признава той. "Към този етап астероидните проучвания бяха съвсем в зародиша си. Ние си задавахме най-основните въпроси". Замислете се - днес знаем за съществуването на повече от един милион астероиди. Преди три десетилетия броят на познатите астероиди е бил малко над 10 000, мнозинството от тях локализирани в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Също така не се е знаела каква е била връзката между астероидите и метеоритите (малките тела, които падат на земната повърхност). Предполагало се е, че най-известните метеорити, популярни под названието хондрити, произлизат от астеродите от т.нар. S-клас, но не е имало доказателство затова. За щастие на учените американската мисия "Галилео", която е изстреляна през 1989 г. към Юпитер, успява междинно да посети два астероида - Гаспра и Ида, съответно през 1991 и 1993 година, и да обогати донякъде човешките познания още преди реализацията на "НИЪР Шумейкър". При посещението на Ида става ясно, че този астероид притежава луна, която получава името Дактил. Откритието шокира изследователите - никога до този момент не се е смятало, че малко небесно тяло може да има естествен спътник. Днес се знае, че един от всеки шест астероида в Слънчевата система притежава луна. Снимка на астероида Матилда, заснета от "НИЪР Шумейкър". Photo credit : NASA Мисията "НИЪР Шумейкър", именувана в чест на именития учен Юджийн Шумейкър, е изстреляна на 17 февруари 1996 г. с американска ракета "Делта 2" в конфигурация с девет твърдогоривни двигателя и горна степен "Стар 48". След малко повече от година пътешествие, през юни 1997 г. роботизираната експедиция посещава транзитно астероида Матилда на път към крайната си цел Ерос. На изображенията, изпратени към Земята, се забелязва (вж. горната снимка), че повърхността на Матилда е осеяна с кратери, най-големите от които са Ишикари (с диаметър 29.3 км) и Каруу (с диаметър 33.4 км). На 20-ти декември 1998 г. роботизираната експедиция доближава Ерос. Планирано е основният двигател на "НИЪР Шумейкър" да се запали и да работи в продължение на 15 минути, за да може да влезе в орбита около астероида. Вместо това обаче настъпва аномалия - двигателят се изключва след по-малко от секунда, а "НИЪР Шумейкър" губи контакт със Земята. Следва мъчително денонощие, по време на което няма никаква комуникация. Ръководството на проекта се труди упорито да спаси мисията, но когато радиоконтактът е възстановен след 27 часа, изследователите установяват с ужас, че през това време космическият апарат се е въртял неконтролируемо и се е опитал да овладее безуспешно въртенето с двигателната си система. Поради това "НИЪР Шумейкър" е изхабил 29 килограма гориво - недостатъчно за пълен провал, но все пак оставащите запаси са толкова малко, че екипът няма право на повече грешки. На 23-ти декември "НИЪР Шумейкър" облита Ерос, след което е начертан нов план за спасението на мисията. През следващата 1999 г., на 3-ти януари, двигателят на "НИЪР Шумейкър" се запалва, този път успешно, и космическият апарат подравнява орбитата си с тази на астероида. След още 13 месеца кръжене в околослънчевото пространство, роботизираната експедиция най-сетне успява да навлезе в орбита около Ерос. С това за пръв път построен от човека апарат се превръща в изкуствен спътник на астероид! Снимка, заснета от "НИЪР Шумейкър" на 11-ти януари 2001 година, докато обикаля на разстояние 38 километра от астероида Ерос. Photo credit : NASA В рамките на една година "НИЪР Шумейкър" провежда мащабна изследователска програма, като за това време успява да заснеме и изпрати към Земята повече от 160 000 снимки. След приключването на програмата екипът на мисията взема следното смело решение - макар че космическият апарат е орбитален и не е проектиран да изпълни меко кацане, той трябва да се опита да направи именно това. Шансът за успех е нищожен, но ръководителят Едрю Ченг и полетният директор Робърт Фаркуар настояват да се пробват. И така, на 12 февруари 2001 г. "НИЪР Шумейкър" започва своето последно сближаване с Ерос при скорост 2 m/sec спрямо астероида. Когато космическият апарат достига до повърхността на астероида, екипът е изумен - той все още излъчва радиосигнали! Това е първото благополучно кацане върху астероид в историята на космонавтиката! Последната снимка на повърхността на Ерос, изпратена от "НИЪР Шумейкър" малко преди кацането. Скалата в горната част на изображението е дълга 4 метра. Чертите в долната част на фотографията са причинени от смущението на радиосигнала при съприкосновението с повърхността. Photo credit : NASA "НИЪР Шумейкър" заснема общо 69 снимки по време на спускането към Ерос, които в продължение на дълги години (до появата на съвременните мисии "Хаябуса 2" на Япония и "Озирис-Рекс" на НАСА) са най-подробните фотографии на повърхността астероид. Макар че днес изследователите рядко се сещат за "НИЪР Шумейкър", истината е, че това е една от най-успешните мисии в историята на космонавтиката, която сериозно е обогатила нашите познания за малките небесни тела. По време на облитането на Матилда космическият апарат установява, че този астероид е изключително порьозен, като това обяснява защо не се е разпаднал докато е бил бомбардиран от по-малките небесни тела, оформили множеството кратери на повърхността му. Ерос също се оказва порьозен, но не в такава степен като Матилда. Снимките показват, че Ерос е компактно тяло, а не такова, съставено от съчленени компоненти или купчина камъни. Повърхността му е осеяна с хребети, канали, вериги от кратери, които са подредени по кохерентен начин в продължение на километри. Тези сведения загатват, че Ерос е фрагмент, който се е откъснал от по-голям небесен обект. Едно от най-неочакваните открития се състои в това, че докато повечето попаднали на Земята метеорити, в това число хондритите, са силно магнитизирани, при Ерос отсъства каквато и да е магнитизация. Тъй като, въпреки възникналите преди навлизането в орбита около Ерос проблеми, "НИЪР Шумейкър" сравнително лесно каца на неговата повърхност, тази мисия проправя пътя към следващото поколение роботизирани експедиции до малките небесни тела. През изминалите няколко години станахме свидители на успешни кацания върху астероида Рюгу от японската възвръщаема мисия "Хаябуса 2", както и върху астероида Бену от американската възвръщаема мисия "Озирис-Рекс". А що се касае до някогашния ръководител на "НИЪР Шумейкър" Ендрю Ченг, днес той е един от водачите и на най-новата роботизирана експедиция на НАСА "Дарт", която бе изстреляна на 24-ти ноември 2021 г. с ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" и която ще посети астероидите Дидим и Диморф през тази година. Източници: JHUAPL, НАСА, Asteroid Day, LePage - TSR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4335-2022-near-shoemaker

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се завърна на Земята 25 януари 2022 г. 08:00 ч. Снощи, на 24-ти януари, в 23:05 ч. българско време, товарният космически кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън" се завърна на Земята след успешна едномесечна мисия до МКС. Приводняването беше осъществено в нормален режим, посредством разгръщането на четири основни парашута, в близост до бреговете на американския щат Флорида. Напомням на читателите, че "Карго Драгън" беше изстрелян на 21-ви декември с ракета "Фалкън 9". Корабът достави на астронавтите около 3 000 килограма полезен товар - научни експерименти, прибори, хардуер и подаръци за Коледа. Приблизително толкова бяха върнати от орбита след снощното завръщане. За повече информация: НАСА На снимката: товарният кораб "Карго Драгън" след неговото завръщане. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4334-2022-cargo-dragon-returns-earth

УСПЕХ: Космическият телескоп Джеймс Уеб пристигна около точката на Лагранж L2! Тази илюстрация показва пътешествието на "Джеймс Уеб" към точката на Лагранж L2 и окончателната му орбита около L2. Image credit : NASA 24 януари 2022 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:00 ч. българско време космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" запали своите двигатели в продължение на пет минути. Маневрата беше успешна и като резултат телескопът пристигна в своята окончателна научна орбита около точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце! "Джеймс Уеб, добре дошъл у дома", съобщи администраторът на НАСА Бил Нелсън. "Поздравявам целия екип за цялата му всеотдайна работа, която осигури безопасното пристигане на телескопа около L2 днес. Ние сме една стъпка по-близо до разкриването на мистериите на Вселената. Нямам търпение да видя първите нови снимки на Вселената от "Уеб" през това лято!". Орбитата на "Джеймс Уеб" му осигурява широка гледка към звездното небе във всеки един момент, както и възможността оптичните системи и научните прибори да се охладят до такава степен, че да изпълняват оптимално своята научна работа. Космическият телескоп използваше минимално количество гориво, за да пристигне до крайната си цел и учените считат, че останалите горивни запаси ще стигнат за две десетилетия изследователска програма. Какво следва оттук нататък за "Джеймс Уеб"? Безспорно успешното разгръщане на всички подсистеми на телескопа и безпроблемното му пристигане в целевата орбита са сериозни постижения, но предстои още много работа, преди да станем свидетели на първите снимки. През следващите три месеца екипът на мисията ще подравни оптичните системи, докато постигнат прецизност от порядъка на нанометър. Напомням на читателите, че "Джеймс Уеб" е наследник на стария космически телескоп "Хъбъл" - той е седем пъти по-чувствителен от него, три пъти по-голям и ще работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър ("Хъбъл" наблюдаваше във видимата и ултравиолетовата). Основната задача на новия телескоп е да погледне надалеч в миналото, до първите няколко милиона години след раждането на нашата Вселена и така да разкрие тайните на нейната първична еволюция. "Джеймс Уеб" също така ще изследва характеристиките на откритите до този момент планети около други звезди, в това число ще изучи химичния състав на техните атмосфери, който би могъл да даде информация дали на тези планети има живот. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4333-2022-webb-arrives-l2

Товарният космически кораб Карго Драгън ще се завърне на Земята тази вечер 24 януари 2022 г. 17:00 ч. След като вчера, на 23-ти януари, товарният космически кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън" се разкачи благополучно от Международната космическа станция, очертава се той да се завърне на Земята тази вечер. Според информацията, публикувана на Туитър акаунта на СпейсЕкс, "Карго Драгън" ще се приводни в близост до брега на щата Флорида в около 23:05 ч. българско време. Важно уточнения: за разлика от завръщанията на пилотираните кораби "Крю Драгън", тези на "Карго Драгън" не се излъчват в реално време. Очакват се единствено текстови обновления, които ще бъдат качвани на блога на НАСА : https://blogs.nasa.gov/spacestation/ С приводняването на "Карго Драгън" на Земята ще бъдат доставени от орбита 2 900 кг. полезен товар, в това число отработени научни експерименти. На илюстрацията: разделянето на товарния кораб "Карго Драгън" от МКС. Image credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4332-2022-jan-cargo-dragon-to-return-to-earth

Конфликтът между Илон Мъск и астрономите е по-нюансиран, отколкото изглежда на пръв поглед На снимката: диагоналните черти представляват отразена светлина от 25 спътника "Старлинк". Image credit: Victoria Girgis/Lowell Observator 23 януари 2022 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Човешката цивилизация се намира на повратен етап от своето развитие. Днес ние разполагаме с технологичната възможност да изградим спътникови групировки, които ще осигурят интернет достъп за хората, живеещи в отдалечени и затънтени места, но това сериозно ще затрудни способността на професионалните астрономи да провеждат наземни телескопични наблюдения. Илон Мъск е първият, който гради подобна групировка и това неизбежно го въвлича в конфликт с международната астрономическа общност. Но както показва следният анализ от известен професионален астроном, нито Илон Мъск е черният дявол, нито астрономите са невинна жертва в нежелан конфликт. Напротив - сблъсъкът между Мъск и изследователите е далеч по-нюансиран, отколкото хората са подведени да си мислят. Анализът е написан от д-р Памела Гей, която е защитила своята докторска дисертация по астрономия през 2002 г. в Тексаския университет и днес работи в Планетарния научен институт. През 1968 г., пише д-р Гей, планината Мауна Кеа е отдадена под аренда на Хавайския университет с цел конструирането на телескопи. Благодарение на продължаващата 65 г. аренда са построени общо 15 телескопа, като договорните клаузи позволяват на местните жители да имат достъп до планината и да провеждат там своите ритуали и културни празници. Днес кореняците от Хавайските острови се опитват да си възвърнат традициите, които все още се помнят от старейшините и които са описани в местните им литературни произведения. Те не се мъчат да си върнат обратно земята от белите хора, но настояват към нея да се полагат нужните грижи - което не се случва напоследък. Конфликтът се задълбочава през 2017 година, когато международната астрономическа общност взема решение следващият огромен 30-метров телескоп да бъде построен на Мауна Кеа. Коренните жители на Хаваите изискват да бъдат част от този процес, да продължат да имат достъп до планината и най-общо да бъдат изслушани, вместо фигуративно да бъдат потупани по главата и отблъснати. Аргументът, изказан от астрономите е, че ползите за науката ще са огромни и тяхната тежест е по-голяма от културните нужди на кореняците. Изречени са думи, които няма как да бъдат върнати назад. Конфликтът влиза в съда. Чак през 2020 г. ставаме свидетели как хората се опитват да изградят отношения на базата на диалог, а не на съдебни сблъсъци, но истината е, че астрономите не за пръв път вършат неща без да се съобразяват с другите. Намеренията им биват преустановени едва след като хавайците блокират пътищата. Истината е, че съществуват компромисни варианти. Един от тях е новият телескоп да бъде построен на Канарските острови - място, което не е перфектно, но все пак достатъчно добро за изпълнение на научните задачи. Възможно е и друго решение - телескопът да бъде конструиран на Хаваите, по начин, по който жителите имат достъп до планината и техните традиции са уважени. Д-р Памела Гей намира паралели между тази случка и другата - от 2015 г., когато Илон Мъск осъзнава, че не всеки в света има достъп до интернет. Астрономката напомня за съществуващото днес Дигитално разделение. Достъпът до глобалната мрежа позволява на всеки да получи възможности, започвайки от това да си отговаря на тривиални въпроси като "къде съм виждал преди този актьор" до това децата да участват в международни състезания по роботика. Хората, които нямат интернет, пропускат тези възможности. Но в съвременния свят липсата на интернет не просто ограничава възможностите, а и затруднява вършенето на ежедневни задачи. Учениците трябва да използват компютрите в библиотеките, за да си предадат домашните - нещо, което другите деца правят от домовете си. И това се случва само когато общността има досег с обществени компютри, свързани с интернет. Понякога и това го няма. Съществуват ферми в американските провинции без интернет, има острови, които не са физически свързани посредством кабели. Въобще има толкова много места, за които никой не е платил да бъдат свързани с глобалната мрежа, защото физическата връзка е непосилно скъпа. Ето какво се опитват да променят Илон Мъск и неговите конкуренти като УанУеб, проекта Кайпер и други. Но когато първите 60 спътника "Старлинк" биват изстреляни през май 2019 г., хората бързо осъзнават, че те значително отразяват слънчевата светлина. Съответно астрономите се ядосват, тъй като тези спътници влияят ужасяващо зле на наблюденията. Яркостта им е такава, че когато преминат пред зрителното поле на масивен телескоп, тяхната светлина може да насити датчиците - това е по подобие на камерата на телефон, която бъде насочена към Слънцето (днешните астрономически прибори са изключително чувствителни). Единственият начин, по който проблемът може да бъде решен е като астрономите избягват да наблюдават в часовете, когато спътниците "Старлинк" са в небето. Това е възможно, но е дразнещо и отнема време, за да бъдат получени нужните данни. И честно казано повечето астрономи не желаят да оптимизират своите наблюдения спрямо придвижващите се спътници. Когато д-р Гей присъства на среща на Американския астрономически съюз през януари 2020 г., тя става свидетел на учени, които емоционално спорят как проектът "Старлинк" трябва да бъде прекратен. Аргументите им силно наподобяват тези, изказвани от жителите на Хаваите относно строежа на новия телескоп. Астрономите твърдят, че небето е културно наследство, че трябва да го запазим, за да могат бъдещите поколения да се наслаждават на небе, свободно от светлинно замърсяване. Но докато новият телескоп може да бъде преместен на Канарските острови, където няма да пречи на никого (макар и с известни последствия за научната продукция), единственият начин, по който може да бъде осигурен високоскоростен интернет до целия свят е посредством спътникови групировки като "Старлинк", твърди астрономката. И така, ние сме на кръстопът. "Имаме избор - или да отнемем интернета на хората, за да направим по-лесно астрономите да вършат своите наземни астрономически изследвания, като в процеса ще лишим другите от образователни, финансови и други възможности. Или бихме могли да забавим прогреса на астрономията и да надградим нашите наблюдателни планове така, че да се задържат по-дълго на обектите, докато получим изображения без спътници, а в същото време позволявайки на "Старлинк" и другите групировки да дадат достъп до интернета, който ви осигурява възможността да прочетете тези думи. Да, небето ще бъде пълно със спътници, но кое е по-голямото добро?", казва д-р Гей. "Също така имаме избор относно Мауна Кеа. Бихме могли насилствено да лишим хората от шанса да изпълняват древните си традиции на върха на Мауна Кеа, увреден от още един масивен телескоп, за който дядовците им не са осъзнавали, че са се съгласили още през 1968-ма година. Или алтернативно, ние бихме могли да излекуваме отношенията си и да намерим начин да превърнем телескопа в нещо, което всеки ще очаква с желание, или бихме могли да го построим на Канарските острови, където науката няма да е толкоз велика. Да, това ще доведе до повече отлагания и до по-малко наука, но кое е по-голямото добро?". Според известната астрономка именно по-голямото добро трябва да диктува нашите решения занапред. Тя смята, че "Старлинк" ще допринесе до по-голямо добро, стига, разбира се, проектът да доведе до евтин и глобален интернет. Аналогично, по-голямото добро ще настъпи ако бъдат построени нови телескопи на Мауна Кеа, но само ако местните жители също се радват на техните първи изображения. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4331-2022-starlink-astronomers

УСПЕХ: ЮЛА изстреля за пръв и последен път ракета Атлас 5 в уникалната конфигурация 511! Снимка от снощния старт. Вероятно виждаме "Атлас 5" да лети за пръв и последен път в тази конфигурация. Photo credit : United Launch Alliance 22 януари 2022 г. 14:45 ч. Светослав Александров. Вчера, на 21-ви януари, в 21:00 ч. българско време, от космическия център Кейп Канаверал излетя космическата ракета "Атлас 5" на американската компания Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) в уникалната конфигурация "511" - за пръв и последен път! Ракетата притежаваше двигател на първата степен "РД-180", предоставен от американската компания RD AMROSS (обединението между американската фирма Pratt & Whitney и руското предприятие НПО "Енергомаш"), добавен към него единичен двигател "GEM-63" на американската фирма Нортроп Груман и голям 5.4 метров обтекател, произведен от швейцарската компания RUAG Space. След седемчасов полет, в геосинхронна орбита беше изведена мисията "USSF-8", състояща се от два спътника за нуждите на американските военни, които ще следят орбиталния трафик. Полетът си струваше да бъде изгледан, тъй като рядко ставаме свидетели на стартовете на нови ракети. В случая конфигурацията "511" на "Атлас 5" не е използвана никога досега и надали отново ще се използва. Напомням на читателите, че числата обозначават следните характеристики: първото е размерът на обтекателя, второто е броят на спомагателните твърдогоривни ускорители и третото е броят на двигателите "RL10" на горната степен "Центавър". Или иначе казано - 5.4-метров обтекател на RUAG, единичен твърдогоривен ускорител, единичен двигател "RL10". И преди ЮЛА е изстрелвала ракета "Атлас 5" с един двигател "РД-180" и един монтиран странично на него "GEM-63", като двата двигателя придават асиметрична тяга. Но това винаги е ставало с малък 4-метров обтекател (конфигурация "411"). За пръв път вчера бе използвана тази двигателна подредба, съчетана с голям обтекател. "Атлас 5" е много добра американска ракета, която обединява най-доброто от стария аерокосмически отрасъл. Тя съчетава американския гений и уникалната за геостационарни и междупланетни мисии степен "Центавър" с високоенергетичен американски двигател "RL10", но също така и руското майсторство при изработката на двигателя "РД-180" за първата степен, както и швейцарската надежност, що се касае до изработката на обтекателя на RUAG. Но уви, ракетата няма да се използва още дълго - това е обусловено от геополитически причини. През август миналата година ЮЛА спря закупуването на двигатели "РД-180", тъй като производството им е в Русия. Компанията притежава двигатели едва за още 25 ракети "Атлас 5", след което те ще спрат да летят завинаги. Осем от тях са заделени за пилотираните космически кораби на Боинг "Старлайнър", което означава, че след реализацията на тези мисии, за тези кораби ще трябва да се търсят други носители. ЮЛА вече разработва ракетно семейство, което ще замени както "Атлас 5", както и другото застаряващо американско семейство "Делта". Новото ракетно семейство се казва "Вулкан", като този тип ракети ще са оборудвани на първата с двигатели на течен метан и кислород, произвеждани от американската фирма Блу Ориджин. Дебютният полет на "Вулкан" е запланиран за средата на тази година и тази първа ракета ще изведе към Луната частната мисия "Перегрин". За повече информация: ЮЛА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4330-2022-22-jan-atlas-5-launch-success

Американската компания ЮЛА ще изстреля нова версия на ракетата Атлас 5 21 януари 2022 г. 14:30 ч. Американската космическа компания Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА, т.е. обединението между Боинг и Локхийд Мартин за космически услуги), ще изстреля нова версия на ракетата "Атлас 5" в 21:00 ч. българско време днес - стига, разбира се, да няма технически проблеми и метеорологичните условия да са благоприятни. Ракетите "Атлас 5" се предлагат на спътниковия пазар в 10 различни конфигурации и до този момент девет от тях са били използвани. Тази, която ще лети вечерта за пръв и засега се очертава последен път, е "511". Числата обозначават следните характеристики: първото е размерът на обтекателя, второто е броят на спомагателните твърдогоривни ускорители и третото е броят на двигателите "RL10" на горната степен "Центавър". В случая на основната степен се използва един двигател "РД-180", построен от руското предприятие НПО "Енергомаш", както и един твърдогоривен ускорител с американски ракетен двигател "GEM-63". В тази конфигурация с един руски и един американски двигател ракетата притежава асиметрична тяга. И преди ЮЛА е изстрелвала "Атлас 5" с подобна подредба на двигателите, но винаги е бил използван стандартен 4-метров обтекател. Уникалното днес е, че бъде използван 5.4-метровият обтекател на швейцарската космическа компания RUAG Aerospace. Ако днешният полет е успешен, в космосът ще полети военният спътник "USSF-8", който ще има за задача да следи трафика в геосинхронна орбита. Източник: ЮЛА Новият вариант на ракетата "Атлас 5", която ще излети тази вечер. Photo credit : ULA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4329-2022-21-jan-ula-to-debut-atlas-v

Китайски спътник замалко да бъде ударен от отломък от антиспътниковото изпитание на Русия На илюстрацията: космически отломки. Image credit : Getty Images: Science Photo Library 21 януари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Светът продължава да усеща последиците от безотговорното и агресивно антиспътниково изпитание на Русия, което бе проведено на 15-ти ноември. Вчера китайските служби по проследяване на космическите боклуци оповестиха, че един от спътниците на Китай се е разминал на косъм от сблъсък с отломък, образувал се в резултат на изпитанието. Застрашеният спътник е бил "Цингуа" - научно-изследователски космически апарат, изстрелян през август 2020 г. с ракета "Лонг Марч 2Д", като задачата му е да изследва гравитационното поле на Земята и плътността на земната атмосфера. Според изявлението на Центъра за мониторинг на космическите боклуци към Китайската национална космическа администрация (CNSA) спътникът е прелетял едва на 14.5 метра от руския отпадък. Някои експерти обаче са скептични към това число. Според астрофизика Джонатан Макдауъл, който е изпратил мейл към новинарския сайт СпейсНюз, няма как китайците да го сметнали толкова точно и обхватът на грешката е голям. Все пак службите на САЩ действително потвърждават, че на 18-ти януари "Цингуа" се е разминал от боклука на не по-голямо разстояние от няколкостотин метра. Засега е установено, че антиспътниковото изпитание на Русия е довело до образуването на повече от 1 500 отпадъка, които са достатъчно големи, за да бъдат проследявани от Земята. Вероятно съществуват още стотици хиляди дребни отломки, които не могат да бъдат следени. Случаят за пореден път ни показва, че държавите в цял свят трябва да се ангажират с опазването на околоземното пространство, регулирането на орбиталния трафик и почистването на орбитите от текущите космически боклуци. С прогресивното им увеличаване с всяка следваща година нараства шансът космическа станция, пилотиран кораб или астронавт в открития космос да бъде ударен от отломък. Подобен инцидент може да има фатален край. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4328-2022-chinese-asat-near-miss

Космическите телескопи Тес и Хъбъл откриха извънслънчева планета с водни пари в нейната атмосфера На илюстрацията: планетата TOI-674 b, която съдържа водни пари. Image credit : NASA/JPL-Caltech 19 януари 2022 г. 18:25 ч. Светослав Александров. Космическите телескопи на НАСА "Тес" и "Хъбъл" откриха нова и интригуваща извънслънчева планета - една от малкото известни на човечеството към днешна дата, за които е потвърдено, че в атмосферите им има водни пари. Планетата е обозначена като TOI-674 b и се намира в съзвездието Помпа, на разстояние 150 светлинни години от нас - за астрономическите мащаби това е съвсем близко до Слънчевата система. Освен близостта, още няколко фактора допринасят за това планетата да е удобна за проучвания. Нейната година е изключително къса - тя прави една обиколка около звездата си за по-малко от два дни, като честите пасажи пред въпросната звезда позволяват преминаващата през атмосферата звездна светлина да бъде редовно анализирана посредством спектрографи - напр. от типа на тези, монтирани на току-що изстреляния телескоп "Джеймс Уеб". TOI-674 b е и сравнително голяма планета, газов гигант, малко по-едра от Нептун, а този тип планети се изучават по-лесно в сравнение с дребните скалисти светове като Меркурий, Венера и Марс. Също така самата звезда е от типа червено джудже - наполовина по-дребна в сравнение със Слънцето и е по-хладна, не се вижда с просто око от Земята. Това отново представлява предимство за астрономите - светлината на ярките и горещи звезди маскира тази на кръщащите около тях планети. Температурите на TOI-674 b са от порядъка на 360oC - т.е. имаме една гореща планета с гореща атмосфера, чиито спектри се изследват по-лесно от тези на по-студените светове. TOI-674 b бе открита от един от най-новите космически телескопи на НАСА - телескопа "Тес", който беше изстрелян през 2018 година. Впоследствие атмосферата на планетата бе изучена от телескопа-ветеран "Хъбъл", който сне нейните спектрални характеристики. Именно така стана ясно, че въздухът на TOI-674 b е богат на водни пари. Любопитен факт за новооткритата планета е, че тя принадлежи към класа на т.нар. "пустинни Нептуни". Тъй като към днешна дата са установени хиляди извънслънчеви планети, знаем, че статистически сред тях този тип, които са с размери като на Уран и Нептун, близкоразположени са до своята звезда и са горещи, се срещат много рядко. Учените предполагат, че пустинните Нептуни се образуват на далечно разстояние от слънцата си и впоследствие вторично се приближават към тях. Много неща за TOI-674 b все още не са известни - например, какво е точното количество на водните пари, дали атмосферата притежава тежки елементи и дали в нея се реят облаци. За разгадаването на тези загадки могат да се използват спектрографите на новия космически телескоп "Джеймс Уеб", който скоро ще пристигне около точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце и до половин година неговата научна мисия ще започне. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4327-2022-hubble-tess-water-atmosphere

Двама руски космонавти ще излязат в открития космос, за да оборудват новите модули Наука и Причал 19 януари 2022 г. 12:10 ч. Първата "космическа разходка" за 2022-ра година ще е на Русия. След като миналата година Роскосмос успешно скачи два нови модула към МКС - "Наука" и "Причал", дойде времето за тяхното оборудване. За тази цел днес космонавтите Пьотр Дубров и Антон Шкаплеров ще излязат в открития космос за около седем часа. Началото на извънбордовата дейност се очаква да е приблизително в 14:00 ч. българско време. Това ще е третата "космическа разходка" в кариерата на Дубров и четвъртата в тази на Шкаплеров. Очаква се космонавтите да монтират ръчки за захващане, които ще улеснят придвижването на следващите екипажи при бъдещи излизания в открития космос, нови антени и телевизионна камера. Това няма да е единствената руска "космическа разходка" за 2022-ра. По-нататък космонавтите трябва да активират шлюза на "Наука" (днес Шкаплеров и Дубров ще излязат от този на "Поиск"). Също така ще трябва да подготвят за работа европейската роботизирана ръка, който пристигна на МКС заедно с "Наука". За повече информация и линк към предаването на живо: Роскосмос На снимката: вляво е пилотираният космически кораб "Союз МС-19", а вдясно - модулите "Наука" и "Причал", които бяха скачени с МКС през 2021 година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4326-2022-19-jan-spacewalk-preview

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 49 спътника Старлинк, първата степен се завърна безпроблемно след десетия си полет! Уникална снимка от тазнощния полет - излитането на ракета "Фалкън 9" на фона на Луната. Photo credit : SpaceX 19 януари 2022 г. 11:30 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс продължава успешната си серия през януари, като изпълни третия си полет за този месец. Ако фирмата на Илон Мъск продължи да поддържа това темпо от едно изстрелване седмично, няма никакво съмнение, че до края на 2022-ра ще сполучи да реализира между 40 и 50 полета и ще постави нов годишен рекорд. Изстрелването на ракета "Фалкън 9" с 49 спътника "Старлинк" бе проведено тази нощ в 04:02 ч. българско време. Ракетата притежаваше първа степен "B1060" с девет предходни мисии зад гърба си. След като тя се завърна безпроблемно върху плаващата платформа "Недоимък на достойнство", СпейсЕкс вече разполага с четири ракетни степени, които са летели и са кацнали успешно десет последователни пъти! Конкретно "B1060" е изпращала в космоса шест мисии "Старлинк", един GPS спътник и мисията за споделено пътуване "Транспортър 2" преди днешния полет. След тазнощния старт интернет спътниците на Илон Мъск вече надхвърлят 2 000. От тях 1 469 са в оперативно състояние, а преди днешното изстрелване други 272 се придвижваха към целевата им орбитална позиция. Скоро СпейсЕкс ще активира лазерната им комуникация, което означава, че различните сателити "Старлинк" ще могат да се свързват един с друг и да се координират без да се налага да разчитат на наземни станции. През следващите седмици и месеци ще станем свидетели на още полети по програмата "Старлинк". Илон Мъск е получил разрешение от американския регулатор да изстреля общо 12 000 спътника, а в по-далечно бъдеще групировката може да нарасне до 30 000. Мъск не е единственият играч в областта на спътниковия интернет. Британската компания УанУеб понастоящем гради собствена групировка и вече с помощта на руски ракети е извела 640 спътника. Наскоро космическата агенция на Русия също обяви, че проектът за спътников интернет "Сфера" е достигнал до етап на практическа реализация. СпейсЕкс има още два планирани полета за месеца. Предстои изстрелване на италиански спътник за наблюдение на Земята на 27-ми януари и нова мисия по програмата "Старлинк" на 29-ти януари. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4325-2022-19-jan-falcon-9-launch-success

Марсоходът на НАСА Кюриосити откри потенциален белег за наличието на живот на Марс Снимка от повърхността на Марс, заснета вчера, на 17-ти януари, от марсохода на НАСА "Кюриосити". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 18 януари 2022 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Американският марсоход "Кюриосити", който изучава Марс от 2012 г. до ден днешен, направи важно откритие. Оказа се, че съдържащите въглерод скали са богати на по-леките изотопи на въглерода. На Земята подобно откритие би било сериозен показател за активността на древни биологични организми. Но понеже говорим за Червената планета, където нито фосили, нито живи бактерии са наблюдавани директно, учените се стараят да не са категорични и вместо това се опитват да разберат дали има някаква небиологична причина, която е в състояние да обясни откритието. "Ние откриваме неща на Марс, които мъчително засилват нашия интерес, но наистина имаме нужда от повече доказателства, за да кажем, че сме намерили живот", съобщава Пол Махафи, ръководител на прибора за химичен анализ "САМ" на борда на "Кюриосити". "Затова разглеждаме какво друго може да е довело до наблюдавания въглероден отпечатък, ако това не е живот". Засега обаче и алтернативните небиологични обяснения не са достатъчни, за да изяснят цялостната картинка. Екипът се обединява около твърдението, че новото откритие действително засилва правдоподоподобността, че някога на Марс са вирели микроскопични живи организми. "Авторите на проучването са основателно консервативни", заявява Марк Харисън, планетарен учен от Калифорнийския университет, който не е участвал в това изследване, но признава, че находката може да е признак за древен живот. "Най-трудното нещо е да се отърсим от земецентризма, от пристрастията, които имаме и наистина да вникнем в основите на химичните, физичните и природните процеси на Марс", съобщава Дженифър Айгенброд, астробиолог от центъра Годард към НАСА и пряк участник в проучването. Преди Айгенброд е била една от изследователките, намерили множество органични молекули в пробите от "Кюриосити". За научната общност е общоизвестно, че живите организми са "мързеливи" по отношение на въглеродните си предпочитания. Въглеродният атом съществува в две устойчиви изотопни форми: "лек" въглерод-12 и "тежък" въглерод-13. "Тежкият" въглерод има един неутрон в повече, поради което образува молекули с по-здрави връзки. Поради тази причина животът на Земята притежава афинитет към "лекия" въглерод, тъй като с него реакциите се осъществяват по-лесно. Ето защо метанът, който се образува в оризищата по биологичен път, е богат на "лек" въглерод, докато този, образуван по небиологичен път от хидротермалните извори, се състои основно от "тежък" въглерод. Въглеродът, който е изследван от марсохода "Кюриосити", се оказва "лек". Защо? Учените се стремят да са максимално открити към вероятностите и за тази цел разглеждат няколко сценария. Единият е, че на Марс наистина е имало живот. Но изследователите също така разглеждат две други възможни предположения, които включват небиологични обяснения. Според едното от тях "лекият" въглерод е резултат от взаимодействието между ултравиолетовото лъчение и въгледвуокисния газ в марсианската атмосфера, като в хода на реакциите са се образували молекули, впоследствие спуснали се към повърхността. Другото представлява спекулация, че някога Слънчевата система е преминала през гигантски галактичен облак, богат на "лек" въглерод. "И трите сценария могат да обяснят нашите данни", твърди Кристофър Хаус, учен от екипа на "Кюриосити". Най-сериозната причина, поради която изследователите се колебаят да заключат категорично, че са намерили доказателство за живот, е фактът, че организми, било то живи, било то фосилизирани, никога не са били наблюдавани на Марс. Обсъжда се и хипотезата за смесен сценарии - микроби, живеещи дълбоко под марсианската повърхност, са положили началото на обогатяването с "лек" въглерод, но процесът е довършен от ултравиолетовото лъчение. Възможно е ултравиолетовите лъчи да са разградили отделения в атмосферата метан с беологичен произход, като в хода на тези реакции са се образували дъщерни продукти от типа на формалдехид, които са се уталожили на марсианската повърхност. Една от най-трудните задачи при съвременното търсене на живот на Марс се състои в това, че докато метан е бил откриван в атмосферата на Червената планета, той е бил в такова нищожно количество, че не е имало как космическите мисии да изследват какви изотопи се намират в него. Но ако някой ден "Кюриосити" се натъкне на сериозен източник на метан и се окаже, че този газ е богат от "лек" въглерод, напълно е възможно той да е продукт на биосфера, оцеляла на Марс до ден днешен. Източници: НАСА, Сайънс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4324-2022-curiosity-potential-signature-mars