SAlexandrov

НАСА и НОАА установиха, че 2021-ва е шестата най-топла година, откакто се води статистика Графика, показваща повишаването на средногодишната температура на Земята, сравнено с базовия стандарт (1951-1980). 2021-ва година не е включена. Image credit : NASA/JPL-Caltech 17 януари 2022 г. 21:20 ч. Светослав Александров. Две независими проучвания, проведени от американските правителствени агенции НАСА и НОАА, потвърдиха, че 2021-ва година е била шестата най-гореща година, откакто се води статистика. Продължава тенденцията за постепенно затопляне на Земята, като температурите през 2021-ва година са били с 0.82oC над средното според базовия период на НАСА. Американската космическа агенция използва периода между 1951 и 1980 г. като база, за да провери как глобалните температури се променят с течение на времето. Взети заедно, последните осем години са най-горещите, откакто човечеството прави глобални записи (първите такива са направени през 1880 г.). Средногодишните температурни данни разкриват, че Земята наистина се затопля. НАСА изчислява, че в съвременния свят средногодишните температури на планетата ни са с 1.1oC по-високи от тези в края на 19-ти век, когато е началото на индустриалната революция. "Науката не оставя място за съмнение. Климатичните промени са екзистенциална заплаха за нашето време", съобщава администраторът на НАСА Бил Нелсън. "Осем от десетте най-топли години на нашата планета са отчетени през последното десетилетие, неоспорим факт, който подчертава необходимостта от смели мерки, за да съхраним бъдещето на нашата държава, както и на цялото човечество. Научните изследвания на НАСА затова как Земята се променя и става по-топла ще насочват изследователските общности в цял свят, помагайки на човечеството да се изправи срещу климата и да смекчи разрушителните ефекти". Вече се виждат признаци, че планетата ни е по-гореща: ледовете на Арктика се стопяват, морското равнище се повишава, горските пожари стават все по-опустошителни и миграционните навици на животните се променят. Важно е да разбираме как планетата се променя, както и колко бързо това се случва, за да може да се подготвим и адаптираме към един по-топъл свят. Температурите биват измерени от метеорологични станции, кораби в океаните, както и от прибори на шамандури. Тези наземни данни се валидират от сателитни данни, получени от спътника на НАСА "Аква". Учените анализират измерванията посредством компютърни алгоритми, за да отсеят несигурностите в данните и да изчислят как се променят глобалните температури с всяка следваща година. НАСА след това сравнява тези температури с базовия период. Множество фактори влияят на средногодишните температури, например Ла Ниня и Ел Ниньо в тропическите части на Тихия океан. 2021-ва бе годината на Ла Ниня и учените смятат, че този феномен е охладил Земята с 0.03oC. Така че, ако нямаше влияние от Ла Ниня, планетата ни щеше да е даже по-топла. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4323-2022-2021-6th-warmest-year

УСПЕХ: Китай проведе своето първо изстрелване за 2022-ра година 17 януари 2022 г. 10:20 ч. Първият полет на орбитална ракета за 2022-ра, проведен от държава, различна от САЩ, е вече в историята. Днес Китай започна амбициозна космическа Нова година, през която може да доведе до нов рекорд в китайските изстрелвания и потенциално ново лидерство по абсолютен брой космически полети. Според лаконично съобщение, публикувано в китайските медии, за нуждите на днешния старт е била използвана ракета "Лонг Марч 2Д", а в орбита е бил въведен спътникът "Шиян-13". Това бе 406-тото изстрелване на ракета от серията "Лонг Марч". През 2022-ра година космическата програма на Китай е запланирала повече от 40 орбитални мисии, като най-важната задача за годината остава завършването на строежа на новата космическа станция на страната. За тази цел трябва да бъдат изстреляни лабораторните модули "Уентян" и "Ментян". Ще бъдат проведени и две пилотирани космически експедиции. Видеозапис от полета - Youtube връзка Снимка от днешния старт. Photo credit : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4322-2022-chinese-first-launch-year

Днес отбелязваме 10 години от провала на последната планетарна мисия на Русия На илюстрацията - "Фобос-Грунт". Image credit : Roscosmos 15 януари 2022 г. 20:45 ч. Светослав Александров. На днешния ден преди 10 години в земната атмосфера изгоря "Фобос-Грунт" - последната планетарна мисия на Русия. От тогава до сега руснаците никога не са изстрелвали самостоятелно своя собствена роботизирана експедиция до Луната или планета от Слънчевата система - ярък контраст с успехите на други държави като САЩ, Китай и Индия. "Фобос-Грунт" бе амбициозен проект. Автоматичната междупланетна станция на Роскосмос трябваше да влезе в орбита около Марс, да се сближи с неговата луна Фобос, да кацне на повърхността му, да вземе проби и да ги достави на Земята. Но след изстрелването си с украинска ракета "Зенит" на 8-ми ноември 2011 г., "Фобос-Грунт" не успя да проведе самостоятелна маневра за отправяне към Червената планета и остана приклещен в ниска околоземна орбита. За причина на аварията се счита неочаквано рестартиране на бордовия компютър, което е следствие от факта, че е бил сглобен от компоненти, които не са изпитани адекватно за издръжливост към радиацията в космическото пространство. В интерес на истината след злополучната авария щастието на руснаците се усмихна. Европейската космическа агенция (ЕКА) потърси помощ от тях за реализацията на проекта "ЕкзоМарс" и през 2016 г. първата мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстреляна с руска ракета "Протон". Тя продължава да работи до днес, като половината прибори на борда са руски, а останалата част - европейски. Също така през 2019 г. руска ракета "Протон" изпрати в точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце руско-немския телескоп "Спектр-РГ". Но е факт, че след 2011 г. Русия все още не е изстреляла своя собствена лунна или планетарна мисия, в която да има ръководна роля. Това може да се промени през настоящата година - през лятото страната предвижда да изпрати към Луната спускаем апарат, а през есента е плануван стартът на втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", като този път спускаемият апарат "Казачок", за разлика от "Трейс Газ Орбитър", ще е построен от Русия, а не от Европа. Учени и космически ентусиасти основателно са на тръни, защото Русия никога не е имала напълно успешна спускаема мисия до Червената планета. Междувременно дори Индия се представя по-добре от Русия през изминалите десет години. Първата индийска мисия "Мангалиан", предназначена да изучава Червената планета, навлезе в орбита около нея през 2013 година, а през 2019 г. около Луната пристигна "Чандраян-2". И двете роботизирани експедиции продължават да работят и до ден днешен. Всичко това е показател колко сериозно изостават руснаците в сферата на научните и планетарни изследвания от останалия свят. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4321-2022-10-years-phobos-grunt-failure

Учени откриха небиологичен механизъм за образуването на органични вещества на Марс Снимка на марсианската повърхност, заснета от марсохода "Пърсъвиърънс" вчера, на 14-ти януари. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 15 януари 2022 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Марсоходите на НАСА "Пърсъвиърънс" и "Кюриосити" нееднократно са се натъквали на органични молекули в древните скали, разположени на повърхността на Червената планета. Но макар че органичните вещества представляват структурните блокчета на живите организми, наличието им само по себе си не е показател, че някога на Марс е имало живот, тъй като съществуват както биологични, така и небиологични механизми за тяхното образуване. Екип от учени с водещ изследовател от Института за наука Карнеги откри такъв небиологичен механизъм. Изследването е направено на базата на марсианския метеорит ALH-84001, който е бил намерен в Антарктида през 1984 година. Учените смятат, че това е едно от най-древните късчета скали, откъснали се от Марс в неговото далечно минало и впоследствие попаднали на Земята. Ендрю Стийли, водещият автор на научната публикация в Сайънс, си е партнирал със свои колеги от Карнеги, както и с изследователи от Немския изследователски център за геологични науки, Свободния университет на Берлин, космическия център на НАСА "Джонсън", за да подложат метеорита на множество комплексни изследвания - изотопен анализ, спектроскопия, снимане в наномащаб. Учените откриха, че в древното минало на Марс са протичали взаимодействия между скалите и водата, сходни с тези, които се случват и на Земята. Два са основните процеси, които са оформили химичния състав на марсианските скали. Единият се нарича серпентинизация - когато богати на желязо или магнезий скали взаимодействат с течаща вода и така минералогичната им структура се променя, като се отделя водород. Другият е карбонизация - когато протичат реакции между скалите и богата на въглероден диоксид кисела вода, водещи до образуването на карбонатни минерали. Все още не е ясно дали тези процеси са протичали едновременно или последователно, но данните показват, че взаимодействията между водата и скалите не са продължили дълго. Измерванията също така потвърждават, че в хода на реакциите са се образували органични вещества от редукцията на въглероден диоксид. Но макар че сега вече ни е известен небиологичен път за синтезирането на органични вещества на Марс, това не е лоша новина за търсенето на живот на планетата. "Този тип небиологични, геологични реакции са отговорни за натрупването на пул от органични съединения, от които животът може да е еволюирал. Това е сигнал, който трябва да вземем предвид, докато търсим доказателства за отминал живот на Марс", категоричен е Стийл. "Нещо повече, ако тези реакции са протичали на древния Марс, значи е трябвало да са протекли и на древната Земя и вероятно могат да обяснят резултатите, които видяхме на луната Енцелад на Сатурн. Всичко, което е необходимо за този тип органичен синтез, е морска вода, която съдържа разтворен въглероден диоксид, процеждаща се през вулканичните скали. Търсенето на живот на Марс не е просто опит да си изясним въпроса дали сме сами във Вселената. Той се съотнася и към условията на Земята и засяга въпроса - откъде сме дошли ние?" Източник: институт за наука на Карнеги https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4320-2022-mars-organics-abiotic

Швейцарският производител на часовници Омега и КлиърСпейс организират мисия за почистване на космически боклуци 15 януари 2022 г. 10:15 ч. Известният бранд Омега, произвел първия ръчен часовник, доставен на повърхността на Луната, се присъединява към швейцарския стартъп КлиърСпейс за почистването на космоса от боклуци. Първата мисия, инициирана в хода на тази инициатива, ще бъде изстреляна през 2025 година. Тогава космическият апарат "КлиърСпейс-1" ще се срещне със 112-килограмов и с размер на лека кола изоставен адаптер на ракета "Вега". След това мисията ще прихване адаптера с голяма щипка и ще го въведе в земната атмосфера, където ще изгори безопасно. Мисията е изключително трудна, тъй като адаптерът се върти неконтролируемо. За осъществяването на тази демонстрационна мисия КлиърСпейс са подписали договор с Европейската космическа агенция на стойност 86 милиона евро. Източник : КлиърСпейс На илюстрацията: "КлиърСпейс-1" се приближава към неработещия адаптер на ракета "Вега". Image credit :ClearSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4319-2022-omega-joins-clearspace

Прекрасната змейска четирилогия на Николай Теллалов Корица на романа "Пълноземие" 14 януари 2022 г. 10:05 ч. Светослав Александров. Ако някога сте се питали дали в България съществува поредица, която може да се сравни с големите западни фентъзи поредици като "Властелинът на пръстените" на Дж.Р.Р. Толкин и същевременно сюжетът ѝ е базиран на българския фолклор и митология, то има отговор на вашия въпрос. Това е т.нар. змейската четирилогия на писателя-фантаст Николай Теллалов. Преди да навляза в същината на това ревю, трябва да съм откровен с вас. Аз лично познавам автора и ми е трудно да пиша ревю на книги за човек, когото познавам. Преди петнайсетина години се запознах с него на сбирките на клуба за фантастика и прогностика "Иван Ефремов", след което прочетох книгите му. По-късно през 2010 г., когато си въобразих, че и аз мога да съм писател, Теллалов се нави да стане главен редактор на първата ми научно-популярна книга "Космическа колонизация - неосъществената мечта". По-късно животът ме люшна в друга посока и загубих дирите на Теллалов. Донякъде това е така, защото, докато той има авторска страница във Фейсбук, няма личен профил. И по-добре. Нека да стои далеч от токсичната атмосфера на социалните мрежи и нека лигльовци като мен с достатъчно свободно време да пишат впечатленията си от книгите, които са прочели. Като казах свободно време, през пандемията от немай къде ми щукна тази идея отново да препрочета любимата ми змейска поредица. Поредицата се състои от общо четири книги. Както "Хари Потър и философският камък" е най-слабата книга на Роулинг, същото е валидно за първата от Теллаловата четирилогия - "Да пробудиш драконче". Но това не бива да ви отказва - книгата е достатъчно увлекателна и четивна. И така, главният герой Радослав (Дичо), по време на разходка в планината с неговата тайфа от повърхностни селяндури, целува омагьосан барелеф и събужда змейкинята Верена. И о, мама мия, започва изумителна романтична история! Тук трябва да ви предупредя, че някои рецензиращи са дали отрицателно ревю на книгата именно заради романтиката и присъствието на множество умалителни (същите ядове брах и аз с моята "Саркания"). Лично аз не обърнах внимание - и то не защото се имам за кой знае какъв романтик, ами защото повествованието е достатъчно увлекателно в други аспекти, за да не забелязвам такива подробности. Изключително много ми хареса, че историята се развива през 90-те, по времето на дивите мутренски години на българския преход. Така например във втората книга от поредицата "Царска заръка" ще попаднете на забавна сценка, в която ступват контрольори от софийския градски транспорт В "Царска заръка" ще си починете от Дичо и Верена, като Теллалов ще ви запознае с друга двойка - магьосника (колобър) Витан-Вананд и неговата Елица. Докато вниманието на цяла България е погълнато от злополучното първенство по футбол през 1998 г., докато се мъчим на стадиона срещу Парагвай, Нигерия и Испания, колобърът има царска заръка да издири Верена и ... да прекрои човешката история уж по по-добър начин, но накрая ще се получи свят, в който България може и да не съществува в съвременния си вид. Очаквайте още мутри, тайни агенти и заплетени конспирации на българските служби. Корица на романа "Слънце недосегаемо" Но защо България от 90-те години изглежда толкова нещастна, толкова мизерна? Защо винаги имаме усещането, че сме ощетени от останалите Велики сили? С тези въпроси се занимава романът "Пълноземие" - любимият ми от поредицата, космическият роман, който по жанр е по-близък до научната фантастика, отколкото до фентъзито. Книгата продължава историята на "Да пробудиш драконче", в края на която Верена намира път към Долната земя от приказките, но Дичо не успява да я последва навреме. Когато той най-сетне открива проход, главният герой се озовава не на Долната земя, а на нашата Земя от 2036 година, на която историята се е разгърнала по алтернативен начин. Октомврийската революция в Русия се е провалила и държавата се е превърнала в мощна империя. Хитлер е спечелил Втората световна война. И ... България е велика сила, способна да дирижира световната политика. Космонавтиката се е развила много повече, отколкото в истинския свят, Луната е колонизирана и България има свои собствени космически кораби и космонавти. Но това не е идеален свят - Земята е изцедена от ресурси, природата е съсипана, няма озонов слой и градовете са под куполи. Водят се унищожителни войни на планетата и в космоса. В "Пълноземие" Дичо ще открие, че в този свят има негов двойник, друга Верена... и покрай тях трябва да открие истинският път към Долната земя. Ето я и Долната земя в последния роман от поредицата "Слънце недосегаемо". Дичо най-накрая е попаднал на въпросната Долна земя, която се нарича Кашеп и представлява бледо копие на Земята с други континенти (Атлантида също съществува), населени от множество различни племена и раси. "Слънце недосегаемо" е коронната книга от поредицата, масивна, с множество допълнения. Сравнявайки Теллаловата поредица с Толкин, бих казал, че този роман е нещо средно между "Властелинът на пръстените" и "Силмарилион". По подобие на "Силмарилион" има тежки инфо-дъмпове и описания, но не очаквайте родословия и хронологии, а нови мерни единици, локален календар и иновативни начини за отчитане на времето (все пак Теллалов е от необичаен бекграунд в сравнение с останалите фентъзи писатели - не е хуманитарист, а е следвал химия и е космически ентусиаст). Но по подобие на "Властелинът на пръстените", така и "Слънце недосегаемо" има увлекателна история, ще се запознаете с двама нови главни герои - змеят Иван-Крилан, който е бил роден на Земята като човек и е оставил на нея първата си любов, както и неговият побратим Алванд, който е влюбен във Верена. За да си върне обратно любимата, Дичо и Алванд трябва да отидат заедно на куест, но дали ще се сработят при това положение... има интрига! Не мога да не дам оценка, по-ниска от максималната. Теллалов ми вдъхва надежди, че в България има качествени съвременни писатели на литература, макар и да не ги намирате по бълващите чалга телевизии. Оценка: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4318-2022-zmeiska-chetirilogiq-review

УСПЕХ: Ракетата ЛончърУан на Върджин Орбит прати седем спътника в космоса! 14 януари 2022 г. 09:40 ч. След като Илон Мъск се отчете с две успешни изстрелвания в началото на 2022-ра, другият голям - Ричард Брансън проведе третия орбитален полет за календарната година! Късно тази нощ в 00:52 ч. българско време ракета "ЛончърУан" бе изстреляна от борда на модифициран самолет-носител "Боинг 747", въвеждайки седем спътника в околоземна орбита. Днешният полет бе и трети пореден за компанията Върджин Орбит. Брансън е сравнително късен играч сред орбиталните си конкуренти като Мъск и Питър Бек (основателят на Рокет Лаб), като неговата ракета "Лончър Уан" летя за пръв път през май 2020 година. Тъй като това беше демонстрационен полет и се очакваше да е неуспешен (както и се случи), на борда на ракетата нямаше спътници. Но през 2021 г. "Лончър Уан" проведе две мисии - и двете със сателити, и двете напълно успешни. Сега Брансън затвърждава надеждността на своята ракета. Четири от изведените днес спътника са американски, един е британски, един - австрийски и един - полски. Видеозапис от мисията - Youtube връзка Видеозапис от полета. Photo credit : Virgin Orbit https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4317-2022-virgin-orbit-launch-succes-jan

УСПЕХ: Българска книга и 105 спътника излетяха в космоса по време на втората мисия на СпейсЕкс за 2022-ра година! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 януари 2022 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Българската книга "Аз, виртуалният астронавт" на Светослав Александров и общо 105 спътника достигнаха днес до орбита след като в 17:25 ч. българско време ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" излетя благополучно от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ. Това бе втората орбитална мисия на СпейсЕкс за календарната година и вторият космически полет за 2022-ра изобщо. За целите на мисията бе използвана първа степен "B1058" с девет предходни полета зад себе си. След като и днешният десети беше изпълнен успешно, а степента се върна безпроблемно върху наземната площадка "LZ-1", равносметката е следната: фирмата на Илон Мъск вече разполага с три ракетни степени, осъществили 10 мисии. Българската книга "Аз, виртуалният астронавт" получи възможност да лети за втори път в космоса (нейната предходна мисия бе през декември 2019 г. с ракета на Рокет Лаб "Електрон"). Сега научно-популярното четиво беше записано на карта памет, прикачена към спътника "Чалънджър" на фирмата Quub, основана от предприемача Джо Латрел. Напомням, че книгата "Аз, виртуалният астронавт" е издадена от Фондация "Буквите", създадена от популярния български издател Иван Богданов. Второто допълнено издание е достъпно на страниците на книжарница "Книгите", книжарница "Хеликон" и Ozone.bg. В хартиен вариант тя е налична на склад на Ozone.bg и може да бъде поръчана оттам. Авторова снимка на Светослав Александров с "Аз, виртуалният астронавт". Фото: Фондация "Буквите" Спътникът "Чалънджър" на компанията Quub представлява микросателит по стандарта 3P Pocketqube и тежи само 750 грама. Кръстен в чест на загиналите астронавти от едноименната совалка, спътникът ще работи 5 години в околоземна орбита, след което ще изгори безопасно в атмосферата. По този начин Quub подсигурява, че полетът на "Чалънджър" няма да остави след себе си космически боклуци. Основната задача на микроспътника е да тества технологии, които ще помогнат в спряването с хакерски атаки. Според прес-съобщение на Quub, докато на Земята хакерите се позиционират между мрежовите възли, трансферът на данни от космоса не може да бъде лесно променен. Друг забележителен полезен товар, който достигна до орбита, бе украинският спътник "Сич-2-30". За пръв път Украйна разполага със свой собствен сателит в космоса след 10-годишно прекъсване! Стартът е знаменателен за държавата - предходният спътник "Сич-2" летя в космоса преди десетилетие с конвертирана съветска балистична ракета от руска територия, но днес неговият наследник бе изстрелян с американска ракета от американска територия. Така "Сич-2-30" е истински символ на промените, сполетели Украйна през последните години. Разработеният от непалската организация ОрионСпейс "СаноСат-1" бе друг от 105-те пътували днес спътника. Това е първият сателит, изцяло създаден от специалисти на Непал. Не всички от фирмите, наели ракетата на СпейсЕкс, се ангажираха с изпращането само на един спътник в орбита. Американската компания Планет качи на "Фалкън 9" 44 сателита "СуперДав", част от групировката "СкайСат". Кеплер Комюникейшънс изпрати шест комуникационни спътника, с които цели да осигури мрежово покритие по цялата Земя. Мисията на 105-те спътника носеше названието "Транспортър-3" - т.е. третата от програмата на СпейсЕкс за споделено пътуване на сателити и полезен товар. Това е най-евтината услуга за достъп до космическото пространство. Видеозапис от полета и кацането на първата степен - Youtube връзка Страница на "Аз, виртуалният астронавт" в Goodreads - линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4316-2022-i-virtual-astronaut-launches

Новата европейска ракета Ариана 6 се отправя към космодрума Куру за първите си комплексни изпитания На снимката: основната степен на "Ариана 6", която ще се използва за изпитанията на космодрума Куру. Photo credit : ArianeGroup. Peppe Box, Julien Hazemann 13 януари 2022 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Новата европейска космическа ракета "Ариана 6" е основателно критикувана, че е морално остаряла още преди да започне да лети. Въпреки всичко космическата индустрия на Европа е тежко зависима от други държави като САЩ и Русия за превозите до орбита, така че завършването на ракетата е важна стратегическа задача за Стария континент. Първата произведена "Ариана 6" вече се отправи към космодрума Куру във Френска Гвиана за началото на комплексните си изпитания. Все още предстои да разберем какво ще е развитието на стария европейски космически отрасъл. Тук е коректно да напомня, че допреди 15 години позицията на Арианаспейс на спътниковия пазар бе много добро. Към 2005 г. основно руски ракети извозваха спътници, вкл. западни такива до близкия космос, докато мощната американска ракета "Делта 4", макар и изключително надеждна и за разлика от "Атлас 5" използваща изцяло американски двигатели, бе комерсиален провал. Не същото можеше да се каже за старата и досега използвана ракета "Ариана 5" - за времето си тя бе единственият носител, който можеше да изведе едновременно два тежки комерсиални комуникационни спътника до геосинхронна орбита (източник: Dinerman, TSR, 2005). Сега положението е коренно различно - разбира се, заради появата на Илон Мъск и неговата компания СпейсЕкс. Още през 2019 г. френското издание Cour des comptes разкритикува Арианаспейс като твърде колеблива компания, недостатъчно иновативна и разчитаща предимно на традиционни технологии. В интерес на истината фирмата се старае да смъкне цената на услугата - "Ариана 6" е оптимизирана да лети по-бързо и за по-ниска сума в сравнение с "Ариана 5". За тази цел се разчита на компоненти, които са по-евтини в сравнение с предишните заради използването на по-достъпни материали и по-малко работна ръка. Но всеки би се досетил каква е базисната разлика между "Ариана 6" и американската "Фалкън 9" - тя не е замислена да е възвръщаема и поради това новата европейска ракета не е в състояние да конкурира Щатите (източник: Ars Technica, 2009). Въпреки всичко "Ариана 6" е стратегически важна, за да може Европа да разполага с независим от САЩ и Русия достъп до космоса. Европейските държави - членки на Европейската космическа агенция (ЕКА) са посветени да използват новата ракета за собствените си нужди, независимо от това как тя се позиционира на пазара, като годишно трябва да има четири полета на "Ариана 6". Страните също така се ангажират да качват малките си спътници на лекотоварната европейска ракета "Вега-С", която ще започне да лети през тази година (източник: ЕКА). Така че "Ариана 6" ще я бъде. Ето най-важното, което следва да знаете за ракетата: тя се състои от две основни степени, работещи с течен водород и течен кислород (т.е. екологично чиста е). Първата степен притежава подобрен двигател "Вулкан", който и досега се използва на "Ариана 5", докато за втората степен е създаден нов ракетен двигател "Винчи". "Ариана 6" ще лети в две конфигурации - "62" или "64" в зависимост дали ще притежава два или четири спомагателни твърдогоривни ускорителя. Общата товароподемност на "Ариана 6" във вариант "62" е 10 тона до ниска околоземна орбита, а във вариант "64" - 21 тона до ниска околоземна орбита. В началото на януари Арианаспейс обяви, че първата "Ариана 6" вече се е отправила към космодрума Куру във Френска Гвиана за началото на комплексните си изпитания. Първоначално първата степен беше сглобена в Ле Мюро и впоследствие бе извозена до пристанището Льо Авър. След натоварването ѝ на кораба той отплава към Бремен, за да бъде качена на него и втората степен. След това дългото пътешествие към Куру можеше да започне. Когато степените пристигнат на космодрума, те ще бъдат интегрирани хоризонтално в новата сграда за сглобяване, специално предназначена за "Ариана 6". Впоследствие ракетата ще бъде приведена във вертикално положение и монтирана към мобилна рампа, преди да бъдат прикачени твърдогоривните ускорители. За нуждата на изпитанията тези ускорители няма да бъдат запалвани - следователно ще бъдат запълнени с инертен материал. Тази първа "Ариана 6" няма да лети, но основната степен ще премине през статични огневи изпитания, като двигателят "Вулкан" ще бъде запалван неколкократно. Стига да няма неочаквани отлагания, тестовете ще започнат през април. Арианаспейс все още се надява, че първата готова за полет ракета ще може да бъде изстреляна през втората половина на календарната година. Но дали това ще се случи, зависи от резултатите от изпитанията. Засега цялото внимание е насочено към тестовия модел на "Ариана 6" и стискаме палци всичко да мине наред. Бъдещето на европейската космонавтиката зависи от това. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4315-2022-ariane-6-heads-to-kourou

Индийската космическа агенция изпълни нов огневи тест на двигателя на пилотирания космически кораб Гаганян 13 януари 2022 г. 11:10 ч. Сериозен напредък относно създаването на пилотирания космически кораб на Индия! Вчера, на 12-ти януари, индийската космическа агенция изпълни огневи тест на криогенния двигател, който ще се използва на кораба "Гаганян". Според информацията, разпространена от агенцията, двигателят е работил в продължение на 720 секунди и през цялото време не е показал отклонения. Двигателят ще премине през още четири огневи изпитания с обща продължителност от 1810 секунди. Друг двигател бъде подложен на два краткосрочни и на един дългосрочен тест, с което квалификационната програма ще бъде завършена. Източник: ISRO Снимка от успешното огнево изпитание на 12-ти януари. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4314-2022-gaganyaan-engine-success

Китайската мисия Чанг-е 5 първа успя да потвърди на място наличието на вода на Луната! На този кадър се вижда крачето на спускаемия апарат "Чанг'e 5" и почвата на Луната. Photo credit : CNSA 12 януари 2022 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Китайската лунна мисия "Чанг'e 5", която през декември 2020 г. кацна на Луната, взе проби и ги достави на Земята, първа успя да потвърди на място, че в лунния грунд има вода. Преди откритието е било направено от американски ("Лунар Проспектор", "Лунар Риконисънс Орбитър") и индийски ("Чандраян 1") роботизирани експедиции, само че от орбита. Резултатите от "Чанг'e 5" бяха публикувани на 7-ми януари в научна статия на страниците на списанието Science Advances. Те са получени от лунния минералогичен спектрометър, който е извършил спектрален анализ на отразената от лунния реголит светлина. Трябва да се подчертае, че става въпрос за свързана вода в изключително малко количество - 120 части от милиард вещество в грунда. Лунният грунд е много по-сух и от най-сухите пустини на Земята! Въпреки всичко откритието, направено на място, е важно, защото подобрява нашето разбиране за еволюцията на Луната. Например мисията "Чанг'e 5" се е натъкнала на скала със светла повърхност, за която се счита, че произхожда от лунната вътрешност. Тази скала съдържа 180 части от милиард вода. По-малкото количество вода в реголита в сравнение с това в скалите от вътрешността свидетелства, че в лунната мантия е имало воден резервоар, който е преминал през процеси на обезгазяване. Вероятно пластовете, намиращи се под "Чанг'e 5", са изключително сухи, което е съвместимо със сведенията за продължителна вулканична дейност в Океана на бурите. Напомням на читателите, че "Чанг'e 5" бе първата двупосочна мисия до Луната след мисията на СССР "Луна 24" през 1976 г., която за последно през 20-ти век взе проби от лунната повърхност и ги достави на Земята. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4313-2022-chang-e-5-water-moon

Смущаващо: НАСА и Боинг са знаели, че може да възникне проблем с клапаните на Старлайнър! На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant 12 януари 2022 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни беше публикуван докладът на Комисията по безопасност на НАСА за 2021 година, който извади наяве смущаващ факт: американската космическа агенция и Боинг са знаели, че съществува потенциал за възникването на проблем с горивните клапани на пилотирания космически кораб "Старлайнър". Докладът може да бъде свален от уебсайта на НАСА под формата на PDF файл. Още по-притеснително е, че компанията и агенцията очевидно притежават различни критерии за оценка на рисковете. И докато Боинг са оценявали, че рискът за възникването на този конкретен проблем е "нисък", независим екип на НАСА е стигнал до оценка, че рискът е "среден". "Също така е смущаващо, че програмата е стигнала почти до изстрелването на космическия кораб преди да бъде идентифициран проблемът със заклещените клапани", констатира докладът. Боинг излезе със становище по въпроса: "Не е необичайно да имаме различия по отношение на точкуването на рисковете относно различните технически проблеми, засегнати в доклада. Това е така, защото имаме различни правила и точкуващи системи. Използването на различни системи може да бъде здравословно за програмата, тъй като позволява на ръководството да придобие по-добро разбиране за цялостното ниво на риска. Точкуващите системи разглеждат проблемите през различни лещи и в края на краищата могат да снижат риска и да повишат безопасността за екипажа". И докато е хубаво, че Боинг има обяснение за случилото се, факт е, че компанията е сбъркала в преценките си и че това е довело до допълнителни отлагания за "Старлайнър". Няма никакъв спор, че фирмата страда от сериозни проблеми на систематично ниво и на ниво ръководство. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4312-2022-nasa-boeing-knew-starliner

Новоизстреляният космически телескоп на НАСА IXPE започва научната си работа! 11 януари 2022 г. 11:45 ч. Докато днес почти всички космически новини са доминирани от изстреляния на 25-ти декември инфрачервен телескоп "Джеймс Уеб", нека не забравяме, че няколко седмици по-рано, на 9-ти декември, ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" изведе в космоса друг американски телескоп - рентгеновия "IXPE". Той вече приключи своята следстартова подготвителна работа и е готов да събира научни данни! По подобие на "Джеймс Уеб", така и "IXPE" трябваше да премине през процедура по разгръщане, макар и доста по-проста. Все пак, ако на 15-ти декември голямата мачта с трите основни телескопични инструмента не се беше разгърнала, мисията щеше да е провал. Но деликатното разопаковане е вече завършено и както съобщава сайтът НАСАСпейсфлайт, телескопът е в готовност да проведе първите си наблюдения. Вчера, на 10-ти януари, "IXPE" започна да изучава остатъка от свръхнова Касиопея А. По този начин инструментите ще бъдат калибрирани. Наблюденията на Касиопея А ще продължат 21 дни. След допълнителен 30-дневен преглед на данните, те ще бъдат ъплоуднати на уебсайта https://heasarc.gsfc.nasa.gov/. След като се даде ход на основната изследователска мисия, измерванията ще се архивират и качват на сайта до една седмица след като бъдат получени. Космическият телескоп на НАСА "IXPE". Image credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4311-2022-ixpe-begins-science-data

Европейският космически телескоп Хеопс откри необичайно деформирана планета Планетата WASP-103b наподобява топка за ръгби. Photo credit : ESA 11 януари 2022 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Не всички планети са сферични! Космическият телескоп "Хеопс" на Европейската космическа агенция (ЕКА) откри необичайна извънслънчева планета, която прилича повече на топка за ръгби. Планетата е обозначена като WASP-103b и се намира в съзвездието Херкулес. Тя е приблизително два пъти по-голяма от Юпитер (най-голямата планета в Слънчевата система) и e разположена изключително близо до своята звезда - прави една пълна обиколка около нея за по-малко от едно земно денонощие. Самата звезда WASP-103 e с 200 градуса по-гореща от нашето Слънце и е 1.7 пъти по-голяма от него. Защо WASP-103b има такава необичайна форма? Причината не е много по-различна от тази, която води до приливите и отливите на нашата собствена Земя. Обърнете обаче внимание - Земята е планета от скалист тип и приливообразуващите сили на Луната и Слънцето причиняват движение на океанската и морската вода, докато скалистият компонент се деформира съвсем пренебрежително. Чрез изучаването на деформацията на извънслънчевите планети учените могат да разберат каква част от повърхността им е съставена от скала, течност или газ. Космическият телескоп "Хеопс" (изстрелян на 18 декември 2019 г. с европеизирана руска ракета "Союз-СТ") изучава свойствата на извънслънчевите планети на базата на т.нар. пасажен метод - като изследва как се променят характеристиките на светлината на звездата, докато пред нея преминава планета. Изследователският екип е успял да извлече параметър - т.нар. число на Лов, на базата на светлинната крива на WASP-103b. Този параметър показва как масата е разпределена на планетата. Съответно, познавайки това разпределение, учените научават информация и за нейната вътрешна структура. В случая числото на Лов наподобява това на Юпитер, което показва, че WASP-103b е газов гигант с подобна на юпитерианската структура. Изследователите се трудят и над още една загадка, свързана с планетата. По принцип една близкоразположена до своята звезда планета като WASP-103b би следвало постепенно да намалява своя орбитален период, докато бъде погълата от звездата. Но измерванията показват точно обратното - WASP-103b се отдалечава от своето слънце. Защо това е така, ние все още не знаем. Едно е ясно - за изясняването на мистериите са необходими още по-прецизни проучвания, които лежат отвъд възможностите на използваните досега наземни и космически телескопи. За щастие на 25-ти декември беше изстрелян телескопът на НАСА "Джеймс Уеб", който, когато започне научната си програма в средата на годината, ще се превърне в най-мощния работещ в космоса астрономически прибор. Изследователите смятат, че новият телескоп ще изследва деформацията на извънслънчевите планети с много по-голяма точност и така ще може да сравним по-подробно техния строеж с този на газовите гиганти в нашата Слънчева система. Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4310-2022-cheops-rugby-planet

Книгата Аз, виртуалният астронавт на Светослав Александров излита в космоса на 13-ти януари с ракетата Фалкън 9 и спътника Чалънджър! Спътникът "Чалънджър" на Quub, който ще превози книгата "Аз, виртуалният астронавт" до орбита. Image credit : Quub 10 януари 2022 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Стига всичко да е наред, на 13-ти януари в 17:25 ч. българско време, по време на второто изстрелване на ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" за 2022 г., в орбита ще бъде изведен спътникът "Чалънджър" на частната компания Quub. На борда му ще има карта памет, на която ще е записано копие от второто издание на книгата ми "Аз, виртуалният астронавт". Това ще е вторият полет на научно-популярното четиво в космоса. Напомням на читателите, че "Аз, виртуалният астронавт" (първо издание) летя за пръв път в орбита на 6-ти декември 2019 г. с ракета "Електрон" на фирмата Рокет Лаб. Тогава обаче, поради липса на готовност на спътника на Quub, книгата бе изстреляна, прикачена с картата памет към платформата-носител на спътници АлбаПод. Сега е различно - книгата ще достигне космическото пространство със самия сателит. Авторова снимка с "Аз, виртуалният астронавт". Фото: Фондация "Буквите" Научно-популярната книга "Аз, виртуалният астронавт" е издадена от Фондация "Буквите", създадена от популярния български издател Иван Богданов. Второто допълнено издание е достъпно на страниците на книжарница "Книгите", книжарница "Хеликон" и Ozone.bg. В хартиен вариант тя е налична на склад на Ozone.bg и може да бъде поръчана оттам. Спътникът "Чалънджър" на компанията Quub е микроспътник по стандарта 3P Pocketqube и тежи само 750 грама. Кръстен в чест на загиналите астронавти от едноименната совалка, сателитът ще работи 5 години в околоземна орбита, след което ще изгори безопасно в атмосферата. По този начин Quub подсигурява, че полетът на "Чалънджър" няма да остави след себе си космически боклуци. Quub е млада (NewSpace) компания, основана през 2018 г. от предприемача Джо Латрел (при създаването си тя бе известна под названието Mini-Cubes). Официалното прессъобщение на Quub, с което бе съобщено, че "Аз, виртуалният астронавт" ще лети на спътник на фирмата, е достъпно на този линк (на англ. език). "Чалънджър" ще бъде изстрелян в хода на мисията "Транспортър 3". Това ще е третото изстрелване на фирмата на Илон Мъск, посветено по превозването на множество частни сателити до орбита. Програмата на Мъск за споделено пътуване, известна под названието Smallsat Rideshare, e вероятно най-евтината и достъпна услуга, с помощта на която всеки може да прати нещо свое около Земята. Основната задача на микроспътника е да тества технологии, които ще помогнат в спряването с хакерски атаки. Според прес-съобщение на Quubs, докато на Земята хакерите се позиционират между мрежовите възли, трансферът на данни от космоса не може да бъде лесно променен. "Чалънджър", естествено, няма да е единственият сателит, който ще лети по време на "Транспортър 3". Очаква се в орбита да бъдат позиционирани между 80 и 90 спътника на различни клиенти, сред които и 44 "СуперДав" на фирмата Планет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4309-2022-virtual-astronaut-launch-preview

УСПЕХ: Космическият телескоп Джеймс Уеб бе напълно разгънат! На снимката: телескопът "Джеймс Уеб" с напълно разгърнато огледало по време на предстартовата подготовка. Photo credit : NASA/Desiree Stover 8 януари 2022 г. 18:41 ч. Светослав Александров. Имаше защо да чакаме четвърт век! Днес, на 8-ми януари 2022 г., две седмици след своето изстрелване, космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" изпълни последната част от сложната процедура по разгъване, наподобяващо такова на фигурка на оригами. Голямото основно огледало с диаметър 6.5 метра бе разтворено безпроблемно! Това бе най-сложната операция в далечния космос, провеждана някога в историята на роботизираната космонавтиката. Тя бе три пъти по-опасна от кацането на американския марсоход "Пърсъвиърънс" през февруари 2021 г., но както тогава, така и сега космическата агенция на САЩ се справи безупречно. Браво на НАСА и инженерите от аерокосмическата компания Нортроп Груман, построили телескопа! "Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" се разгърна напълно", съобщи шефът на научния директорат на НАСА Томас Зърбъкън. "Поздравявам целия екип на "Уеб" за великолепната седмица. Вашата упорита работа представлява огромен завет относно това какво човечеството може да постигне, когато се събираме заедно в името на по-доброто за всички хора". Напомням на читателите, че създаването на "Джеймс Уеб" бе замислено през 1996 година, още когато телескопът "Хъбъл" беше твърде нов и изумяваше света със своите открития и снимки. Както е описано в статията The Next Generation Space Telescope (ngst) - Science and Technology с авторски колектив, Mather C.J. et al, публикувана през 1997 г., научните резултати от инфрачервен космически телескоп с голямо огледало биха имали огромна стойност и такъв телескоп би представлявал следващата логична стъпка за астрономията след "Хъбъл". През следващите години обаче се оказва, че създаването на "Джеймс Уеб" представлява изключително инженерно предизвикателство, защото: 1. Нямаше ракета, която бе в състояние да побере такъв гигантски космически телескоп. И досега всичките налични ракети притежават съществени ограничения по маса и най-вече обем. Поради това "Джеймс Уеб" трябва да бъде опакован и да се разгъне в космоса в автоматичен режим. Някой ден, ако Илон Мъск успешно създаде своята система за изстрелване "Старшип", това ще промени играта и ограниченията няма да са така строги, както е описано в тази статия (линк). Но засега няма друг начин, следователно "Джеймс Уеб" трябваше да излети сгънат. 2. Нещо по-сериозно - докато "Хъбъл" работи в околоземна орбита, "Джеймс Уеб" трябваше да бъде изпратен в междупланетното пространство, в точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце. След края на епохата на "Аполо" човечеството не разполага с космически кораб за далечни пътешествия, следователно новият телескоп трябваше да успее да се разтвори без пряката намеса на човешка ръка - и ако нещо се обърка, както се случи с "Хъбъл" в началото на 90-те години, този път нямаше да има пилотирана експедиция, която да го спаси. Последващата разработка, подготовка и преодоляване на неочаквано възникнали проблеми отне 25 години. Днес вече може да кажем - въпреки сериозната и основателна критика относно управлението на проекта, въпреки погълнатите $10 милиарда, които безспорно можеха да се похарчат по-рационално, фирмата-производител Нортроп Груман се справи безупречно! "Джеймс Уеб" премина през всичките 344 еднопосочни точки на провал без отклонения. Ако такова имаше дори при изпълнението на едно от тези 344 еднопосочни събития, мисията можеше да е пълен провал. Какво следва оттук насетне за телескопа? "Предстоят повече от 5 месеца работа по въвеждане в експлоатация за екипа на "Джеймс Уеб", която включва фина настройка на основното огледало, проверка на научните прибори и безброй други неща", съобщава изследователят Пол Бърн. "Ще дойде лятото, преди да получим първите снимки". Ръководството на мисията е категорично, че този път на фотографиите не се очакват неприятни изненади от типа на тези с "Хъбъл". Старият телескоп бе изстрелян с монолитно основно огледало, което бе неправилно полирано и това доведе до сферична аберация преди той да бъде ремонтиран от астронавтите на совалката "Индевър". Огледалото на "Джеймс Уеб" от своя страна не е монолитно, то притежава 18 сегмента и всеки от тях може да се настройва допълнително при възникване на проблем с качеството. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4308-2022-james-webb-fully-deployed

Без изненада: мистериозният кубичен обект на Луната се оказа обикновена скала 7 януари 2022 г. 18:45 ч. Спомняте ли си, че през декември ръководството на китайската лунна мисия "Чанг'e 4" оповести, че луноходът "Юту 2" се е натъкнал на мистериозен кубичен обект на обратната страна на Луната? В началото на януари стана ясно луноходът се е доближил достатъчно, за да направи снимки с висока разделителна способност на обекта и няма никаква изненада - той се оказа най-обикновена скала. Все пак изследователите са разочаровани - те са таяли някакви надежди обектът да е нещо по-интересно. Въпреки всичко те са решили да го удостоят със специално име - "Нефритен заек". С малко повече въображение може да приемем, че скалата наподобява зайче, а разхвърляните край нея по-малки скалички са като остатъци от моркови. Доближаването на скалата не е съвсем от без значение за ръководството на "Чанг'e 4". В опитите луноходът да пристигне на местоположението максимално бързо, екипът е разработил иновативен метод за изминаването на десетки метри всеки ден, същевременно заобикаляйки дълбоки кратери и други препятствия. Методът ще се прилага и занапред, като така "Юту 2" ще може да достига разнообразни научни цели. Източник: CNSA Скалата в близък план... ... и на фона на кратера. Credit : CNSA/CLEP https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4307-2022-cube-rock-unveiled

УСПЕХ: СпейсЕкс откри космическата 2022-ра година с полет по програмата Старлинк! Кадър от първия космически полет за 2022 година. Photo credit : SpaceX 7 януари 2022 г. 01:15 ч. Светослав Александров. Няма никаква изненада - американската компания СпейсЕкс бе тази, която проведе първия космически полет за 2022-ра година. Очакват ни 12 нови вълнуващи месеца, които по всяка вероятност ще бъдат доминирани от нови рекорди, постигнати от фирмата на Илон Мъск, но и от Китай. Ето какви са акцентите от днешното изстрелване: ракетата "Фалкън 9" излетя на 6-ти януари в 23:49 ч. българско време от стартовата площадка №39А на космическия център Кенеди. В своята 53.22-градусова околоземна орбита бяха позиционирани 49 интернет спътника "Старлинк", като полетът бе проведен по уникален начин - не съобразно десетилетната практика да се изстрелва ракетата по североизточен коридор, а по югоизточен. Нямаше никакви отклонения от плана на мисията и спътниците бяха освободени от втората степен на носителя безпроблемно. Що се касае до първата степен, тя се завърна върху плаваща океанска платформа посредством ретроракетно кацане. Тази степен бе "B1062" с четири предходни полета - т.е. днешният бе пети. Предишните четири мисии бяха на GPS спътник през ноември 2020 г., на още един GPS спътник седем месеца по-късно и на историческата пилотирана експедиция "Inspiration4" на "Крю Драгън" през септември 2021 г., когато четирима туристи летяха до 590-километрова орбита. Напомням на читателите, че 2021-ва година бе много успешна за СпейсЕкс с общо 31 орбитални изстрелвания без аварии - годишен рекорд за компанията. Но макар че това постижение бе забележително, фирмата на Илон Мъск проведе съществено по-малко полети от първоначално планираните 48. Фактически 26 от тези 31 мисии бяха реализирани през първата половина на изминалата година. Спадът в изстрелванията през втората половина се дължеше на забавянията в ъпгрейдите на спътниците "Старлинк", които доскоро бяха основният полезен товар, изстрелван с ракети "Фалкън 9". Но както съобщава журналистът Ерик Ралф за уебсайта Тесларати, 2022-ра година ще е различна. СпейсЕкс за пръв път планира между 50 и 60 полета за дадена календарна година, но 40 от тях ще са за нуждите на комерсиални клиенти - т.е. различни от "Старлинк". И дори и част от тях да се забавят, Илон Мъск нищо чудно да изравни и задмине миналогодишния рекорд даже и без "Старлинк". Още месец януари се очертава да е изключително натоварен с пет изстрелвания и не е трудно да си представим, че точно толкова са нужни всеки месец, за да бъде изпълнена целевата бройка. До началото на февруари са предвидени две други мисии "Старлинк" и две комерсиални мисии - "Транспортър 3" и "CSG-2". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4306-2022-first-flight-of-the-year

Авариралата руска космическа степен Персей изгоря над Тихия океан Снимка от старта на ракетата "Ангара" на 27-ми декември. Фото: Министерството на отбраната на Русия 6 януари 2022 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Отново се разминахме с това неуправляем космически отпадък да падне сред населено място. Руският ускорителен блок "Персей", който аварира скоро след изстрелването на ракетата "Ангара" на 27-ми декември, изгоря снощи след навлизането му в атмосферата над Тихия океан. Точното време на падането на блока на Земята е 23:08 ч. българско време, 5-ти януари. Новината бе съобщена от списанието Новости-космонавтики. Любопитното е, че днес, повече от 10 дни след аварията, големите новинарски агенции ТАСС и РИА Новости продължават да мълчат и да не информират руските граждани какво се е случило с мисията. Единствено на сайта на Роскосмос можете да забележите как е отчетена статистиката за полетите на Русия през 2021 година. Там в полето "Резултат" на представената таблица при всички останали стартове е написано, че резултатът от мисията им е "Успешный". Само при полета на "Ангара" е написано нещо друго - "Выполнен". Правилно! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4305-2022-persei-block-reenters-pacific

Критично важен успех: Джеймс Уеб разгърна вторичното си огледало! Огледалата на "Джеймс Уеб". Вторичното огледало (secondary mirror) е разположено на триножник пред първичното. Image credit : NASA TV 5 януари 2022 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Пореден успех за телескопа на НАСА "Джеймс Уеб"! Но ако вчерашното разгръщане и разпъване на топлинния щит на новия космически телескоп бе най-сложната от инженерна гледна точка процедура, днешното безпроблемно разпъване на триножника с вторичното огледало бе най-критичната стъпка, която трябваше да бъде преодоляна, за да може научната програма да започне. Вече може да кажем, че "Джеймс Уеб" е истински телескоп, а не просто космически апарат! "Джеймс Уеб" притежава основно огледало с диаметър 6.5 метра - никога досега не е била изстрелвана такава голяма обсерватория в космоса. Но за да могат лъчите, отразени от него, да бъдат анализирани, те трябва да се насочат към научните прибори. Именно това е ролята на 74-сантиметровото вторично огледало, което през днешния ден беше разпънато над основното чрез триножник. Ако нещо, дори съвсем дребно, се беше объркало днес, програмата на "Джеймс Уеб" щеше да е цялостен и категоричен провал. Напомням на читателите, че за да може новият телескоп да започне научната си програма, той трябва да се разопакова успешно в дистанционен режим, а това минава през 344 еднопосочни събития, свързани със задействането на подвижни части. Неуспех при изпълнението на всяко едно събитие притежава потенциала да опропасти всичко. И все пак има известни нюанси. Нека да приемем, че вчера топлинният щит се беше разгърнал, но не изцяло - някаква дреболия бе попречила на един от слоевете да се опъне. Или пък утре или вдруги ден инженерите не успеят да разкрият цялостно основното огледало, пак централният му компонент ще е на разположение. При такива сценарии щяха да се измислят някакви стратегии, за да може "Джеймс Уеб" да изпълнява поне частично изследователските си задачи. Не така стоеше въпросът, ако днешното разгръщане на вторичното огледало бе неблагополучно. В такъв случай, съобщава д-р Хайди Хемъл, част от екипа на мисията в интервю за Нанси Аткинсън от The Planetary Society, нямаше да има никакъв начин да се измисли как лъчите да достигат до приборите. Мисията щеше да завърши преждевременно и печално. След днешния ден изследователите ще дишат по-спокойно и макар че не всичко е приключило по отношение на подготвителната работа, цялостният успех е почти на прага... За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4304-2021-james-webb-secondary-mirror-success

Важен успех! Топлинният щит на Джеймс Уеб е напълно разгърнат и опънат! Уникалният петслоен топлинен щит предпазва чувствителните инструменти на "Джеймс Уеб" от слънчевата светлина. Photo credit : Northrop Grumman 4 януари 2022 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес е изключително успешен ден за частната американска компания Нортроп Груман, конструирала телескопа на НАСА "Джеймс Уеб"! Петте слоя на топлинния му щит бяха напълно опънати, с което по-голямата част от технологичните препятствия преди началото на научната мисия бяха преодолени! Опъването на отделните слоеве беше осъществено през последните 48 часа - и всичко премина гладко, без никакви засечки. Както нееднократно съм споменавал на страниците на КОСМОС БГ, построеният за $10 милиарда космически телескоп "Джеймс Уеб" представлява най-скъпоструващата роботизирана научна мисия в историята на космонавтиката и най-сложният проект от технологична гледна точка след провеждането на пилотираните експедиции до Луната "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век. Счита се, че разгръщането на телескопа е три пъти по-рисково от кацането на Марс, осъществено от американския марсоход "Пърсъвиърънс" през февруари миналата година. Това е така, защото за успешното привеждане на "Джеймс Уеб" в експлоатация трябва да бъдат задействани 344 еднопосочни събития - и всяко неизпълнение дори на едно от тези 344 събития може да гарантира провал. Но сега, след като топлинният щит на телескопа е цялостно разгърнат, НАСА съобщава, че 75% от тези еднопосочни точки на провал са преодолени. Разбира се, още е рано да си отдъхваме - предстои разтварянето на сегментите на вторичното и на основното огледало. И все пак от всички компоненти, които трябваше да се разгърнат, топлинният щит бе най-сложният. Благополучното опъване на слоевете на щита беше аплодирано и от най-безпощадните критици на американската космонавтика като журналиста от Арс Текника Ерик Бъргър. "Честно казано аз не смятах, че телескопът "Джеймс Уеб" ще сработи в космоса. И все още не сме стигнали до този етап. Но, по дяволите, разгръщането на топлинния щит представлява огромно постижение и аз съм изумен от инженерите на НАСА и Нортроп Груман", казва той. Опъването на последния от петте слоя беше излъчено на живо по телевизионния канал на НАСА, така че зрителите имаха щастието да се наслаждават в реално време на успеха. Напомням на читателите, че "Джеймс Уеб" е наследник на "Хъбъл", който, за разлика от него, няма да работи във видимата и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър, а в инфрачервената. Целта е да бъдат изучени най-древните небесни обекти, които, поради разширяването на Вселената, са отместени в инфрачервената област, съответно са недостъпни за "Хъбъл". Така новият телескоп ще разгадае тайните на раждането на видимия свят. Но за да работи в този диапазон, "Джеймс Уеб" има нужда от защита от слънчевата топлина, която се осигурява от този огромен щит с размера на тенис корт. Сега, след като щитът е напълно опънат, чувствителните инструменти на телескопа (с изключение на един, който има нужда от активно охлаждане и от по-ниска температура) ще работят при температура от само 36 градуса над абсолютната нула. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4303-2021-sunshield-fully-depolyed-tensioned

2021-ва бе отрицателна година за руската космонавтика, смята известен експерт Снимка от изстрелването на ракета "Ангара" на 27-ми декември. Фото: Министерството на отбраната на Русия 4 януари 2022 г. 18:15 ч. Светослав Александров. През 2021 година на пръв поглед изглеждаше, че положението в руската космонавтика се подобрява - Роскосмос най-сетне изстреля модула "Наука", а освен това имахме полет на киноекипаж в космоса и старт на новата ракета "Ангара". Не на това мнение е авиокосмическият експерт Вадим Лукашевич, някогашен инженер-конструктор в ОКБ "Сухой". В свое интервю за Росбалт малко преди Нова година той определи 2021-ва като "отрицателна година за руската космонавтика". -Така, Вадим Павлович, с какво завършихме космическата година? Има ли реални постижения? Моето мнение е това: постижения няма. С известно разтягане на локуми може да счетем, че това не е постижение, а събитие - изстрелването на модула "Наука" към Международната космическа станция. Ако "Наука" се беше появил в състава на руския сегмент на МКС преди 10 години, щеше да е постижение. Строим руски модул - и най-накрая космонавтите имат с какво да се занимават по въпроса. Като цяло нашите космонавти на МКС се обслужват сами себе си. Те поддържат физическата си форма, занимават се с физкултура. Те се занимават с ремонт на апаратурата, и то на животоподдържащата апаратура - ту на тоалетната, ту на кислородогенератора, ту на пукнатините. Практически това представлява ремонт и поддръжка на квартирата. Но няма полезен резултат. Човекът в космоса, разбира се, представлява обект на медицински проучвания. Само че това, което се считаше за смислено преди 30 години, вече не е толкоз актуално. Нямахме съвременно научно оборудване - такова се появи чак сега. Но в същото време модулът загуби половината гориво по пътя си, защото част от горивната му система аварира. Датчиците не смогнаха да направят инфрачервен вертикал, не успяха да "прихванат" Земята. И когато той най-накрая се скачи, тогава, чрез допълнителната работа на двигателите, модулът обърна станцията по начин, по който възникнаха проблеми - вкл. и на американския сегмент. Това бе софтуерен дефект, като щеше да бъде много по-зле, ако бе възникнал по-рано. Не и след стиковката, когато свързването вече бе осъществено и имахме твърдо окачване, тогава модулът не завъртя само себе си, но и цялата станция. А ако това беше станало в момента на докосването, т.е. когато вече бе налице стиковка, но не и твърдо окачване, тогава портът за скачване щеше да отиде на майната си, да се счупи и като цяло руският сегмент щеше да се разкъса. А ако се беше случило по време на последните метри от сближаването, просто щеше да се разбие в станцията. Точно това стана, когато един товарен кораб "Прогрес" се разби в станцията "Мир" и загубихме един модул. Само че "Прогрес" тежи седем тона, а тук са двадесет. Последствията щяха да са съвсем различни. Считах и продължавам да считам, че изстрелването на модула "Наука" към МКС бе авантюра. Американците много колебливо дадоха разрешение за стиковка и от това, което научавам е, че те сто пъти съжаляваха затова, имайки предвид, че не печелят нищо от тоя модул. -Какво ще кажете за дългоочакваното изстрелване на "Ангара А-5" с "Персей"? Да, това го приемаме за някакво постижение. Но позволете ми да кажа: ние работим по система, която се появи през 2014 година и я създаваме от началото на 90-те. И това е едва третото изстрелване. Някога Корольов и Челомей правеха по три изстрелвания годишно, докато за нас това е третото изстрелване за седем години. Този път ние изпитахме ускорителен блок, който трябваше да изведе габаритно-масов макет на спътник до околоземна орбита. И защо? Ние вече задръстваме ниските орбити, но оттам боклукът пада на Земята. Защо тогава е необходимо да влачим целия макет към геостационарна орбита? Все пак каквото отиде там, си остава завинаги. Макетът е напълно неуправляем, нито може да излезе от орбита, нито да се отклони. Това не е разумно. Когато Илон Мъск направи "Фалкън Хеви", той изстреля колата си към Марс. Пак бе боклук, но в далечния космос и имаше поне пиар ефект. Тестването на "Персей" на "Ангара" - това не е постижение на фона на постиженията на нашите конкуренти. И изпитанието се оказа неуспешно. Ние тръбяхме за старта на "Ангара", но за "Персей", който не успя да напусне околоземна орбита, все едно имахме сливи в устата. Три старта, и трите с габаритно-масови макети, а през това време на запад като правило още при първите стартове се използва истински полезен товар. "Персей" не сработи. Това бе провал. Но от друга страна е добре, че имаме по-малко боклук в геостационарна орбита, където е вече прекалено задръстено. А ние, ще си позволя да отбележа, сме вече първенци по космическите боклуци - може да си спомним за спорното ни изпитание на антиспътниково оръжие с унищожаването на стария сателит, чийто отломки директно застрашават МКС и китайската космическа станция. -Ами заснемането на филма "Предизвикателството"? Това не е постижение, а фарс. Фарс от тоя тип - все още не е имало котка в орбита, затова ние ще го направим и ще е наш приоритет. Тъпотия. В дългосрочна перспектива представлява глупост. Нямама популяризация на космонавтиката, а патриотични балони, които скоро ще се пукнат. Главната задача на проекта е да се снима филм, който ще привлече нови космически туристи. И какво се случи? Ние съсипахме федералната космическа програма за дългосрочните експедиции през 2021 и 2022 година, като разбъркахме екипажите. И за какво? За нови туристи? Вече имахме кораб за туристи, японците летяха с него. Понеже не можем да отблъснем туристите, тогава нашите космонавти ще страдат. Ще имаме още един обикновен филм за 61-годишнината от Гагарин. Даже няма да е готов за 60-годишнината. Ама че постижение! Това беше нашият отговор към Том Круз и планът му да снима филм в космоса. Но Круз със своите идеи и пари не отиде в НАСА, не се полакоми за американския космически бюджет. Той отиде при Илон Мъск, също частник. Това не повлия на държавната космическа програма. Ние решихме да ги изпреварим, изметохме настрани всичко останало, а Круз даже не полетя! Между другото преди 20 години, в началото на века, имахме кинопроект и режисьорът Юрий Кара планираше да го снима. Киноактьорът Владимир Стеклов премина през пълния цикъл на тренировка, не два месеца, а цяла година. Само че тогава нямаше пари - режисьорът не намери външно финансиране. Тогава все още се отнасяхме към космоса отговорно и отчитахме парите си. Сега Рогозин написа писмо на Путин, че са "нужни приоритети". Ама ако искаш приоритети, лети тогава към Луната или Марс! А филмът като цяло е глупав. Пристига лекарка, която прави операция на космонавт. Пичове! Ами кръвта - как така? На Земята тя тече, а при нулева гравитация лети в салона! Коремната операция в условията на безтегловост е глупост. В такъв случай се планира спешна евакуация на космонавта за неговото лечение на Земята. Вече е имало случай в историята, при който космонавт се е върнал от орбита заради остра болка. Бих разбрал, ако имаше уникално слънчево изригване или експлозия на свръхнова в Галактиката и трябваше да пратим учен, който спешно да наблюдава явлението от орбита. Бих разбрал също така, ако на станцията се случеше аварийна ситуация и трябваше да пратим специалист. Но за Бога, този филм! Главата ми не го побира! От моя гледна точка това е отрицателна година за руската космонавтика. Ние изтървахме космонавтската професия. Изпуснахме я във всеки възможен смисъл. Вярвам, че романтичният ореол на космоса през тази година бе убит. Всичко това бе посрещнато изключително негативно в професионалната общност. Като цяло космонавтите са лоялни хора. Но имаше гневни постове на ветерани - на Олег Котов, на Павел Виноградов, на Фьодор Юрчихин, които се изказаха от душа по тоя повод. Сега мненията на професионалистите в Роскосмос не се зачитат. -Как бихте обобщили останалите резултати накратко? В началото на годината Дмитрий Рогозин публикува пост във Фейсбук какво предстои. Изстрелването на "Наука" в космоса - това беше направено. Изстрелването на "Луна 25" с европейския блок не се случи, то беше отложено за една година. Бяха обещани три изстрелвания на "Ангара" - едно тежкотоварно и две лекотоварни. Само тежкотоварното се случи след неколкократни забавяния, след огромно напрежение в края на годината и съпътствано от провал на горната степен "Персей". Изстрелването на "Союз" с туристи - това се случи, това бе свещено събитие. Бяха планирани 10 полета на спътници "УанУеб" - нямахме 10 полета. Предвиждаха се изстрелвания по пилотираната програма, които не осъществихме заради филма "Предизвикателството". Наскоро направихме разбор на полетния график на нашия нов пилотиран космически кораб "Орел" - всички срокове бяха изместени с две години напред във времето. Беше планиран първият безпилотен полет да е през 2023 година и първият пилотиран да е през 2025 година. Сега пилотираните полети са отложени от 2025 за 2027 година, защото изпитанията на парашутната система бяха преместени от 2023 за 2024 година. Има висящи въпроси относно парашутите, относно системите за аварийно спасяване. Единственото, което остана да направим през 2023 година, е да изстреляме макет. Не пълноценен безпилотен полет, както бе заложено да се направи - т.е. два тестови полета на кораба без човек. Не, това ще бъде полет на още един макет, който даже не може да се завърне на Земята по нормален начин. Няма за него парашутна система. Какво още? Считайки от тази година, започна засекретяването на всякаква критична информация спрямо Роскосмос. Броят планирани полети вече не се съобщава. Вече е забранено да се говори за каквито и да е недостатъци или проблеми вледствие на директива на ФСБ, в противен случай ще те сметнат за чужд агент. Мила картинка. Нека не забравяме, че Роскосмос работи и за отбранителната индустрия. А тук нещата са зле. От 594 договора през 2019 година, сроковете на всеки пет бяха нарушени, на всеки шест бяха налице отлагания, общо 15 договора не бяха изпълнени изобщо. Защо се справяме толкова зле с изстрелванията на "Ангара"? През 2016-2017 г. бяха обещани доставките на общо 10 блокови модула "Ангара". Първите пет от тях бяха доставени чак през март 2021-ва. Относно ГЛОНАСС, считаше се, че през 2020 г. ще имаме 30 спътника, през 2015 г. бе решено - нека има 24 в орбита. Фактически през 2019 г. имахме 21, през 2020 - 23. Повечето от спътниците бяха изстреляни в периода между 2006 и 2014 г. и те се използват след гаранционния им срок. Останалите спътници са направени частично и не може да ги изстреляме, тъй като програмата за замяна на чуждестранните им компоненти не се изпълнява. Относно космодрума Восточний - от 1192 обекта от първи и втори порядък, само 17% са завършени. В етап на строеж се 41%. Строежът на стартовата площадка за "Ангара" се прави със забавяне от 9 месеца. Пусковата кампания от Восточний бе отложена от 2021 за 2023 година. Дали тя ще успее да се справи в новия срок е под въпрос. В рамките на националната ни програма проведохме едва 13 изстрелвания, след което, с грях изстреляхме "Ангара" и двама туристи към МКС. -Как изглеждаме на фона на конкурентите? Изглеждами въпиющо. През тази година уверено заемаме третото място след САЩ и Китай. Миналата година все още можехме да се конкурираме с Китай - ние имахме орбитална станция, те - не. Това - въпреки че те разполагаха с луноход на обратната страна на Луната, първият в света. А през тази година във всички отношения Китай изпревари Русия в космоса. Имат луноход и започнаха да строят многомодулна орбитална станция. Имат ракети на водород, а ние - не. И вече казаха, че ще изпратят човек на Луната през 2026 година. Това представлява борба с американците за първото място, за лидерството в космоса. А спрямо американците ние изоставаме безнадеждно и, мисля си, завинаги. През тази година те изпратиха шиков марсоход на Червената планета и целият свят го наблюдаваше на живо. Наскоро изстреляха "Джеймс Уеб" - най-скъпият и съвършен телескоп в историята на човечеството. Подготовката на ракетата "Спейс Лонч Систъм", която трябва да изпрати "Орион" към Луната, е на пълен ход. Това ще е полет, който ще продължи месец и ще приключи със завръщане на Земята при втора космическа скорост. Ние в сравнение с тях сме като пешеходци към Луната. Говорим за НАСА. А частниците като правило ни радват. Илон Мъск със своята космическа програма напълно задмина цялата ракетно-космическа индустрия на Руската федерация в смисъла на производствен обем, технологии и брой полети. Един Илон Мъск задмина целия Роскосмос! При Мъск работят пет хиляди души, а в руската космонавтика - двеста и петдесет хиляди. Двамата най-богати мъже в света се занимават с космонавтика - Илон Мъск и Джеф Безос. И това, което е важно, те говорят за общочовечната задача да изследват космоса. Мъск произвежда по два спътника дневно и проектира най-тежката ракета в човешката история, работеща на метан. А ние само си говорим как ще го правим. Той използва под наем единствено стартовата площадка - всичко останало си го прави сам. Това е по-ефективно от държавната система, даже от американската такава. Какво да говорим? Аз не виждам да правим нищо, което да запълни този разрив. Всичките наши партньори ще поемат към Луната през 2024 г. под егидата на програмата "Артемис". В началото нямахме пари, после нямахме не само пари, но и специалисти. Сега вече губим и основните си компетенции. И сега, ако ни залеят с пари, пак нищо няма да направим. Освен ако не решим да снимаме не филм, а сапунен сериал. Източник: Росбалт https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4302-2021-otricatelna-godina-ruski-kosmos

По случай Нова година: Китай публикува уникални селфита от марсианската мисия Тянвън! 4 януари 2022 г. 12:01 ч. По случай настъпването на Нова година, Китайската космическа агенция публикува серия от красиви изображения, направени от марсианската мисия "Тянвън-1". С това китайците искат да покажат, че роботизираната експедиция е в отлично състояние. Снимките изобразяват орбиталната автоматична междупланетна станция и са заснети посредством малка камера, която се е разкачила от нея и е осъществила впоследствие връзка с бордовия ѝ компютър чрез WiFi. Макар че фотографиите са забележителни и притежават безспорна обществена стойност, те също така показват на екипа, че орбиталният компонент на "Тянвън-1" е много добре запазен след близо година кръжене около Марс. Източник и още изображения: CNSA Eдно от селфитата, заснети от "Тянвън-1". Photo credit : CNSA/CLEP https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4301-2022-4-jan-selfie-mars-orbit

Иранската ракета Симорг отбеляза поредния си провал На снимката: най-мощната към днешна дата космическа ракета на Иран "Симорг". Photo : MelliunIran 4 януари 2022 г. 11:15 ч. Светослав Александров. На 30-ти декември от космическия център Имам Хомейни в Иран бе проведено изстрелване на най-новата и понастоящем най-мощна космическа ракета на страната "Симорг". Това бе четвъртият опит да бъде достигната орбита посредством този носител. И за четвърти пореден път ракетата претърпя авария. Тук е коректно да се подчертае, че официалните власти на Иран съобщават, че полетът е успешен. Но нито една чуждестранна организация не е успяла да потвърди, че трите спътника, изстреляни от "Симорг", действително кръжат около Земята. Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Няма да преразказвам подробно статията, но ще спомена, че според автора Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее. Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети "Скъд" от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на "Скъд". През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник - посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета "Сафир" изпраща в орбита спътника "Омид". "Сафир" е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита. Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети "Кавошгар" с биологични обекти на борда - гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. Изпращането на първия ирански астронавт е предвидено най-късно за 2019-та година. Но нищо подобно не се случва - след като през 2015-та година е показан прототип на пилотиран космически кораб, през 2017-та проектът е замразен. Далеч по-напред стига инициативата за създаването на по-мощна ракета от "Сафир", която днес е известна под името "Симорг". Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините - и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех. Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на "Симорг", на 5-ти февруари по-малката ракета "Сафир" също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на "Сафир", ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания. През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато "Сафир" благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника "Фаджр". Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител "Касед", който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите "Сафир" и "Симорг". И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. "Сафир" не лети нито през 2020, нито през 2021 година. Изглежда, че фокусът на Иранската космическа агенция пада изцяло върху "Симорг". Но към този момент ракетата няма нито един успех. По време на полета на 9-ти февруари 2020 г. е изгубен спътникът "Зафар-1". Има сведения от американското разузнаване, че на 12-ти юни 2021 г. е проведено изстрелване на "Симорг", което е недуачно, но иранците отричат за него. И сега, на 30-ти декември, научаваме за поредния провал. Няма спор - Иран е далеч от това да се превърне в сила, която да респектира останалите космически държави. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4300-2021-30-dec-iran-failure

Космическият телескоп Джеймс Уеб успешно разгърна топлинния си щит Уникалният петслоен топлинен щит предпазва чувствителните инструменти на "Джеймс Уеб" от слънчевата светлина. Photo credit : Northrop Grumman 1 януари 2022 г. 21:30 ч. Светослав Александров. В навечерието на Нова година космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" разгърна уникалния си петслоен топлинен щит - критично важна задача, която задължително трябваше да бъде изпълнена преди началото на научната мисия. Но все още не всичко е приключило - петте слоя тепърва трябва да бъдат опънати, за да може щитът да изпълнява задачата си по предпазване на чувствителните прибори на телескопа. Засега обаче екипът на мисията заслужено празнува и на фона на чудесната новина, че щитът е успешно разгърнат, бе взето решение днес, 1-ви януари, да бъде почивен ден. Процедурите по опъването на слоевете ще започнат на 2-ри януари и ще продължат минимум два дни. Напомням на читателите, че разгръщането на "Джеймс Уеб" се осъществява в ръчен, а не в автоматичен режим, като ръководството на полета може по всяко време да прекъсне дадено действие в случай че не всичко се развива по план. Напомням също така, че телескопът бе изстрелян в космоса на 25-ти декември посредством европейската космическа ракета "Ариана 5". Макар че тази ракета притежава обемен обтекател, дори и той не може да побере в цялост топлинния му щит - ето защо бе взето решение "Джеймс Уеб" да излети в сгънато състояние и процедурите по разгъване да бъдат осъществени в космическото пространство. Всичко това превръща проекта в една от най-високорисковите инициативи на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. По думите на Томас Зърбъкън, ръководителят на научния отдел на НАСА, привеждането на "Джеймс Уеб" в експлоатация крие три пъти повече рискове от миналогодишното кацане на марсохода "Пърсъвиърънс". Но малцина осъзнават трудността на задачата, която американската космическа агенция се опитва да изпълни. Телескопът "Джеймс Уеб" неслучайно е описван като наследника на "Хъбъл" и ще бъде в състояние да разгадае тайните на раждането на нашата Вселена. Това ще стане посредством изучаването на най-отдалечените от нас космически обекти, но понеже Вселената се разширява, въпросните обекти са отместени към инфрачервената област на електромагнитния спектър. Не е лесно да се направи космически телескоп от типа на "Джеймс Уеб" - за да работи в инфрачервения диапазон, чувствителните му прибори трябва да са защитени от слънчевата топлина. Този огромен щит, който бе разгърнат в навечерието на Нова година, е с приблизителните размери на тенис корт (21.197 на 14.162 m). Щитът се състои от пет слоя от специален материал, който се нарича Каптон. Всеки слой е покрит от алуминий, като двата най-външни слоя имат и допълнително силициево покритие. Любопитното е, че слоевете, макар и да са с голяма площ, са изключително тънки - най-предният от тях (който е обърнат към Слънцето) е с дебелина 0.05 mm, а останалите четири са дебели 0.025 mm. Щитът е достатъчен, за да предпази тези инструменти на "Джеймс Уеб", които работят в близката инфрачервена област - NIRCam, NIRSpec, FGS/NIRSS. Приборът MIRI, който ще провежда наблюдения в средната инфрачервена област, обаче трябва да работи при още по-ниски температури - само 7 градуса над абсолютната нула и има нужда от специален хелиев хладилник. Така че стискаме палци процедурите по опъването на слоевете, които започват утре, да преминат успешно. След като и това е направено, ще се пристъпи към разгръщането на вторичното огледало, а впоследствие и на основното 6.5-метрово огледало. Това е предвидено да се случи до края на другата седмица, но не е гарантирано - графикът е гъвкав и може да търпи промени в случай на проблеми. След цялостното разгръщане на телескопа предстои още една голяма стъпка. На 29-тия ден след изстрелването "Джеймс Уеб" трябва да запали двигателите си, за да влезе в орбита около точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце. Тогава екипът ще може да си отдъхне, защото най-страшното ще е зад гърба ни. Но трябва да бъде свършена още много работа и след пристигането около Л2 - следва прецизното подравняване на сегментите на основното огледало и калибрирането на научните прибори. Първите снимки от "Джеймс Уеб" не се очакват да пристигнат на Земята преди началото на лятото. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4299-2021-james-webb-unfurls-sunshield