SAlexandrov

НАСА отложи пилотираното кацане на Луната за 2025 г. и обвини затова Блу Ориджин На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux 10 ноември 2021 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Космическата агенция на САЩ оповести официално, че експедицията "Артемис 3", която трябва да кулминира с първото стъпване на астронавти на Луната след последната мисия от програма "Аполо" в началото на 70-те, се отлага за 2025 година. Причината според агенцията е седеммесечното блокиране на прогреса по програмата "Артемис", причинено от протестите и съдебните дела на основаната от Джеф Безос компания Блу Ориджин, която е пряк конкурент на СпейсЕкс. "Изгубихме близо седем месеца поради съдебните спорове и това вероятно отложи първото ни лунно кацане за не по-рано от 2025 г.", съобщи администраторът на НАСА Бил Нелсън на вчерашната пресконференция и конкретизира, че на НАСА е било забранено да преговаря със СпейсЕкс по каквито и да е теми, касаещи създаването на пилотиран лунен модул. "Аз разговарях миналия петък с Гуин Шотуел (бел. прев. - президентката на СпейсЕкс). Това беше първото свързване, което имахме относно програмата за пилотиран лунен модул, като двамата подчертахме, че е важно да се завърнем на Луната колкото се може по-бързо и по-безопасно". Преди хора отново да се отпратят към лунната повърхност, трябва да бъдат проведени три демонстрационни мисии - две безпилотни и една пилотирана. Първо през пролетта на 2022 г. към окололунна орбита ще излети безпилотната мисия "Артемис 1", която ще тества готовността на ракетата "Спейс Лонч Систъм" и на космическия кораб "Орион". След това предстои пилотиран полет до орбитата на Луната по подобие на мисията "Аполо 8". Тази експедиция "Артемис 2" сега се очертава да е факт през 2024 г. (а не през 2023 г., както се предвиждаше доскоро) и ще представлява първото пътешествие на човек отвъд околоземна орбита след 1972-ра година. Следва безпилотно лунно кацане, което ще изпробва готовността на кораба "Старшип" на СпейсЕкс. Само ако и то мине наред ще бъде даден ход на пилотирана експедиция до лунната повърхност. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4221-2021-artemis-delayed-2025

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 15-тия си полет на Марс 10 ноември 2021 г. 17:40 ч. Вчера, на 9-ти ноември, космическата агенция на САЩ оповести, че марсианският хеликоптер "Инджинюъти" е изпълнил благополучно 15-тия си полет на Червената планета. Хеликоптерът е бил във въздуха в продължение на 128 секунди. През това време той е изминал общо 423 метра и е кацнал на различно място. "Инджинюъти" се завръща към първоначалното си местоположение, където бе спуснат в началото на неговата мисия - полето "Братя Райт" в близост до мястото на кацане на марсохода "Пърсъриърънс", кръстено "Октавия Бътлър". Оттам хеликоптерът и марсоходът ще поемат заедно да изучават останките от делтата на кратера Йезеро, където в древното минало на Марс е имало древна река, вливаща се в отдавна пресъхнало езеро. Учените предполагат, че там може да е съществувал живот. Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 14-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4222-2021-10-nov-ingenuity-15th-flight-completed

УСПЕХ: Пилотираният кораб Крю Драгън с втората дългосрочна експедиция до МКС се завърна на Земята! Кадър от завръщането на "Крю Драгън" тази нощ. Photo credit : NASA TV 9 ноември 2021 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 05:33 ч. българско време пилотираният космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" с астронавтите на НАСА Шейн Кимброу и Меган Макартър, както и астронавта на ЕКА Тома Песке и японския астронавт Акихико Хошиде, се прибра благополучно на Земята посредством меко приводняване в Мексиканския залив. Това бе втората дългосрочна пилотирана експедиция до МКС, която фирмата на Илон Мъск изпълни успешно по заявка на НАСА. Четиримата астронавти престояха общо 199 дни в орбита. Всичко по време на днешното завръщане премина по план, като единствено един от общо четирите парашута на "Крю Драгън" се разгърна няколко секунди по-късно от останалите три. Тепърва предстои да видим дали НАСА ще поиска допълнително разследване, което евентуално да отложи изстрелването на третия дългосрочен екипаж, но от СпейсЕкс конкретизират, че това е нормално поведение, което е било наблюдавано по време на изпитания. В края на краищата всички четири парашута се разтвориха успешно и "Крю Драгън" се приводни без никакви проблеми. Напомням на читателите, че "Крю Драгън" е единственият пилотиран космически кораб, който при завръщането си разчита на четири парашута. Други кораби като "Орион" и "Аполо" използват три парашута, а руският "Союз" - само един (все пак е наличен и резервен в случай че основният не се разтвори). Но реално погледнато американските кораби са конструирани така, че също да могат да кацат с единичен парашут, докато останалите два или три се разгръщат за всеки случай. С днешното завръщане бе отбелязан рекорд по продължителност на полет на пилотиран космически кораб на САЩ. Напомням, че космическите совалки са летели максимум 17 дни в орбита, а най-продължителната мисия до Луната "Аполо 17" е отнела за изпълнението си 12 дни от старта до завръщането. Понастоящем на МКС остават да работят трима души - руските космонавти Антон Шкаплеров и Пьотр Дубров, както и техният американски колега Марк Ванде Хай. Нови четирима души (астронавтите на НАСА Рая Чари, Том Маршбърн и Кайла Берън, както и астронавтът на ЕКА Матиас Маурер) трябваше да излетят на 31-ви октомври, но мисията им бе забавена поради лоши метеорологични условия и заболяване на един от тях (което не е свързано с ковид). Стига всичко да е наред, техният "Крю Драгън" може да излети в четвъртък в 04:03 ч. българско време. Видеозапис от кацането - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4220-2021-crew-dragon-returns-home-nov-9

Астронавтката Уан Япин излезе в открития космос и се превърна в първата жена на Китай, провела космическа разходка! На снимката: Уан Япин по време на днешната извънбордова дейност. Photo : Xinhua 7 ноември 2021 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 7-ми ноември, в 12:51 ч. българско време, започна първата извънбордова дейност за екипажа на кораба "Шенчжоу 13". Астронавтите Уан Япин и Чжай Чжиган излязоха извън модула "Тянхъ" на китайската космическа станция и започнаха да изпълняват поредица от задачи. Уан Япин е втората жена на Китай, летяла в орбита през 2013 г. с кораба "Шенчжоу 10". Тя е военен пилот, омъжена, майка на 5-годишна дъщеря. С днешното излизане извън станцията Уан се превърна в първата китайска гражданка, стъпила в открития космос. Астронавтката бе придружена от Чжай Чжиган - китайски военен пилот, който през 2008 г. влезе в историята като първия китаец, осъществил космическа разходка по време на експедицията "Шенчжоу 7". Чжай Чжиган и Уан Япин бяха подпомагани от техния колега Йе Ганфу, който е третият астронавт от мисията "Шечнжоу 13". Той остана вътре в станцията да работи с роботизираната ръка. Ганфу е и единственият член на екипажа, който лети за пръв път в космоса. За нуждите на днешната извънбордова дейност бяха използвани скафандри "Феитиан", изцяло китайско производство, клонинги на руските космически костюми "Орлан". Източник: Синхуа https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4219-2021-first-chinese-spacewalk-female

НАСА и СпейсЕкс отложиха завръщането на Крю Драгън заради лошо време 7 ноември 2021 г. 14:10 ч. Във връзка с продължаващото лошо време край бреговете на Флорида, НАСА и СпейсЕкс отложиха завръщането на кораба "Крю Драгън" с втората дългосрочна мисия до МКС за едно денонощие. Сега разкачването на космическия кораб от станцията е планирано за 8-ми ноември в 21:05 ч. българско време, а приводняването - за 9-ти ноември в 05:33 ч. българско време. На кадъра: астронавтът на ЕКА Тома Песке прехвърля командването на МКС към руския космонавт Антон Шкаплеров преди предстоящото му завръщане на Земята. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4218-2021-crew-dragon-return-delayed

Китай се готви за първата космическа разходка, която ще бъде проведена от жена 7 ноември 2021 г. 10:40 ч. Пилотираната космическа експедиция на кораба "Шенчжоу 13" продължава да протича по план, а астронавтите се готвят за първата си "космическа разходка", която ще бъде проведена през близките дни. За пръв път жена-астронавт на Китай ще излезе в открития космос! Това е Уан Япин, част от тричленния екипаж на "Шенчжоу 13". Останалите двама души от екипажа са Чжай Чжиган и Йе Ганфу. Тримата изпълняват дългосрочна мисия на борда на китайската космическа станция, която понастоящем се състои от основния модул "Тянхъ" и товарните кораби "Тянжоу 2" и "Тянжоу 3". Към днешна дата Уан, Чжай и Йе са престояли 23 дни в орбита общо планирани шест месеца. Уан Япин е опитен астронавт на Китай и майка на 5-годишна дъщеря. Тя вече е летяла в космоса по време на мисията "Шенчжоу 10" през юни 2013 г. Китайската астронавтка Уан Япин, която скоро ще излезе в открития космос. Photo credit : CNSA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4217-2021-shenzhou-13-first-spacewalk

НАСА и СпейсЕкс се готвят за завръщането на втория дългосрочен екипаж на Крю Драгън На кадъра: астронавтът на ЕКА Тома Песке прехвърля командването на МКС към руския космонавт Антон Шкаплеров преди предстоящото му завръщане на Земята. Photo credit : NASA TV 7 ноември 2021 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Във връзка със забавянето на изстрелването на третия дългосрочен екипаж до Международната космическа станция, НАСА и СпейсЕкс решиха първо да приберат на Земята втория. Корабът "Крю Драгън" с астронавтите на НАСА Шейн Кимброу и Меган МакАртър, астронавта на ЕКА Тома Песке и астронавта на Япония Шейн Кимброу, ще трябва да се разкачи от Международната космическа станция днес в 19:04 ч. българско време, стига метеорологичните условия да са подходящи за кацане. Именно лошото време е една от причините третият екипаж, състоящ се от Томас Маршбърн, Рая Чари, Кейла Берън (астронавти на НАСА), Матиас Маурер (астронавт на Германия, ЕКА), все още да не може да излети. Времето в тропическа Флорида през ноември е изключително динамично и провеждането на космически полет е предизвикателство. Но има и още една причина за забавения старт на следващия "Крю Драгън" - неоповестено засега заболяване на един от астронавтите, за което е потвърдено единствено, че не е ковид. За разлика от космическата агенция на Русия, която винаги подготвя по един основен и един дублиращ екипаж, НАСА няма практиката да тренира дубльори. Така че всички астронавти на пилотирана космическа експедиция трябва да са в добро здравословно състояние преди нейното провеждане. Що се касае до метеорологичните условия, те могат да доведат до отлагане и на завръщането на втория дългосрочен екипаж. Има седем региона в океана, където "Крю Драгън" е в състояние да се приводни. Ако времето е лошо на всяко едно от тях, НАСА и СпейсЕкс ще решат да забавят разкачването до понеделник. В случай че корабът "Крю Драгън" с втория екипаж се разкачи от МКС още днес и се завърне в понеделник, както засега се планира, СпейсЕкс ще е в готовност за изстрелване на третия екипаж на 11-ти ноември в 04:03 ч. българско време. Разбира се, всяко решение за приключването на настоящата мисия и началото на следващата ще е взето съобразно опазването на живота и здравето на астронавтите. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4216-2021-crew-2-to-return-home

Блу Ориджин загуби съдебната битка срещу НАСА по казуса за строежа на лунен модул! 4 ноември 2021 г. 18:45 ч. Американската компания Блу Ориджин загуби съдебното дело, което водеше срещу НАСА по казуса за строеж на нов пилотиран лунен модул, съобщи CNBC. Напомням на читателите, че през месец април американската космическа агенция реши да се довери единствено на проектопредложението на СпейсЕкс от общо три кандидатури (другите две бяха на Блу Ориджин и Дайнетикс). Така компанията на Илон Мъск ще получи цялата сума от $2.9 милиарда, за да пригоди кораба "Старшип" за превоз на астронавти до лунната повърхност. Но Джеф Безос не се примири с решението и първо подаде жалба към Правителствената служба за отчетност, а след като тя бе отхвърлена, инициира съдебно дело. Делото блокира работата по пилотирания лунен модул с осем месеца, което прави желаната от НАСА дата (2024 г.) за следващата пилотирана лунна мисия до Луната невъзможна за постигане. Илон Мъск не пропусна да се подиграе с Джеф Безос веднага след като стана ясен резултатът от делото, пускайки мем в социалната мрежа Туитър с надпис: "You have been judged". Защо Блу Ориджин загуби съдебния спор? Ето какво бях писал на 30-ти септември по темата: техниката, използвана от компанията за спечелване на конкурса на НАСА, се нарича "врата в лицето". Това е, когато ви трябва услуга и компанията-доставчик първоначално ви предложи оферта на абсурдно завишена цена. В този случай обикновено започват пазарлъци, докато доставчикът се навие да ви смъкне цената. Същото е направила фирмата на Безос. Тя е предложила първоначална оферта от $5.9 милиарда, близо два пъти повече от предложението на Спейсекс. Тактиката вече е сработила преди. По време на предходния рунд на същия конкурс, от Блу Ориджин отправили предложение за първоначални проучвания за цена от $879 милиона, но от НАСА започнали да преговарят и сумата паднала на $579 милиона. Само че този път агенцията, притисната от финансови ограничения, решила да не се занимава с това и просто се спряла по-достъпната оферта - тази на СпейсЕкс. Никой не е длъжен да прави пазарлъци. И днес съдът отсъди логичното по този въпрос. Кадър от изстрелването на кораба "Ню Шепърд" на 20-ти юли - това бе първият пилотиран космически полет на Блу Ориджин. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4215-2021-blue-origin-loses-lawsuit

Марсоходът на НАСА Кюриосити откри нови органични молекули на Червената планета Снимка на повърхността на Марс, заснета от марсохода "Кюриосити" вчера, на 3-ти ноември. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 4 ноември 2021 г. 18:20 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити", който изучава повърхността на Марс от 2012 г. до ден днешен, за пореден път потвърди наличието на органични молекули на планетата и се натъкна на нови такива, каквито не са били наблюдавани досега от предходните мисии. Откритието не е категорично доказателство дали някога на Червената планета е имало живот, но е важно парче от пъзела и ще спомогне за търсенето на отговора на тази загадка. Новите резултати бяха представени в научна статия, публикувана на страниците на сп. Нейчър на 1-ви ноември. Забележителното е, че откритието е направено съобразно нов метод, при това случайно. През 2017 г. пробивната машина на "Кюриосити", която се използва за събирането на скални и почвени проби, се повреди докато марсоходът колекционираше материал от дюната Багнолд. Вместо екипът на мисията да се откаже от анализа, той реши да подложи конкретната проба на допълнителна обработка. Съответно тя не бе подадена директно към масспектрометъра, а към една от 9-те епруветки на прибора SAM, съдържащи реактиви за провеждането на специализиран тип експерименти. Така за пръв път беше наблюдаван резултатът от химични реакции, получени след смесването на марсианска почва с N-метил-N-(терт-бутилдиметилсилил) трифлуороацетамид. Учените все още не могат да потвърдят присъствието на аминокиселини в марсианската почва. За пръв път обаче е открито наличието на бензоена киселина. Констатиран е също така амоняк, фосфорна киселина и фенол, както и някои други азотсъдържащи молекули и все още неопределени съединения с висока молекулна маса. Не е ясно дали молекулите са резултат от древна биологична активност на Марс или от някакъв непознат геологичен процес. Дюната, от която е взета пробата, се намира в кратера Гейл и то на място, което в далечното геологично минало е било покрито от воден басейн. Напомням на читателите, че на повърхността на Червената планета продължават да работят освен "Кюриосити", стационарният апарат на НАСА "ИнСайт", както и новопристигналите през тази година американски марсоход "Пърсъвиърънс" и китайски "Чжурон". Изследователите очакват догодина Русия и ЕКА да изстрелят мисията "ЕкзоМарс-2022" със стационарния апарат "Казачок" и европейския марсоход "Роузалинд Франклин", който ще притежава още по-чувствителни инструменти за търсенето на живот. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4214-2021-curiosity-discovers-new-organics

Американската мисия Джуно разгада някои от най-интригуващите тайни на атмосферата на Юпитер Тази илюстрация показва нагледно какъв е размерът на Голямото червено петно на Юпитер в сравнение със Земята. Credits: JunoCam Image data: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS; JunoCam Image processing by Kevin M. Gill (CC BY); Earth Image: NASA 3 ноември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия "Джуно", която работи в орбита около Юпитер от 2016 г. до ден днешен, успя да разкрие тайните на някои от най-вълнуващите характеристики на атмосферата на планетата, в това число вътрешната структура на енигматичните полярни циклони и Голямото червено петно. Разкритията са описани в поредица от научни статии, публикувани на страниците на списанието Journal of Geophysical Research: Planets. "Преди време "Джуно" успя да ни изненада като загатна, че явленията в атмосферата на Юпитер се простират по-дълбоко, отколкото очаквахме", пише ръководителят на мисията Скот Болтън от Югозападния изследователски институт в Сан Антонио. "Сега започваме да сглобяваме всички тези индивидуални парчета от пъзела и за пръв път разбираме как работи красивата и бурна атмосфера на Юпитер - в 3D". Микровълновият радиометър на "Джуно" позволява на изследователите да проникнат под облачната покривка на планетата и да изследват структурата на множеството вихрушки. Най-известната от тези вихрушки е иконичният антициклон, известен под названието Голямо червено петно. Този антициклон е по-голям от Земята и вълнува учените още откакто е открит преди повече от два века. Новите резултати от мисията показват, че циклоните са по-топли в горната си част и там атмосферната им плътност е по-ниска, докато в основата си са по-студени и по-плътни. Обратното, антициклоните, които се въртят в противоположната посока, са по-студени в горната си част и по-топли в основата. "Джуно" също така разкрива, че тези бури са съществено по-големи от очакваното, като някои от тях се простират на 100 километра под облачната покривка. Голямото червено петно е даже по-дълбоко, достига до 350 километра. Това изненадващо откритие показва, че вихрите навлизат под тези региони, където водата кондензира и се образуват облаци и отвъд атмосферния слой, който се подгрява от слънчевите лъчи. Освен циклоните и антициклоните, Юпитер притежава характеристични пояси и зони - бели и червеникави ивици от облаци, които обгръщат планетата. Силни ветрове духат в противоположни посоки и така разделят зоните. Преди време "Джуно" откри, че тези ветрове достигат до дълбочини от близо 3 200 километра. Изследователите все още се опитват да разберат техния механизъм на формиране. Сега вече се оформя предположение: вероятно амонякът в атмосферата се придвижва нагоре и надолу, подравнявайки се отлично с наблюдаваните атмосферни потоци. "Докато следвахме поведението на амоняка ние открихме циркулационни клетки, както в северното, така и в южното полукълбо, които са сходни със земните клетки на Ферел, отговорни за контролирането на голяма част от нашия климат", съобщава Керен Дюър от Научния институт Вайсман в Израел и водещ автор на публикацията за Ферелоподобните клетки на Юпитер. "Но докато на Земята във всяко полукълбо има само по една Ферелова клетка, Юпитер притежава осем - и всяка от тях е 30 пъти по-голяма". "Джуно" разкрива характеристиките и на многоъгълните циклони, които се наблюдават на двата полюса на Юпитер. Пет години след тяхното първо заснемане екипът на мисията успя да потвърди, че тези атмосферни явления са изключително устойчиви и са практически застопорени на едно място. "Юпитерианските циклони влияят едни на друг на придвижването си и така осцилират в равновесно положение", твърди Алесандро Мура от Националния институт по астрофизика в Рим, водещ автор на една от научните публикации. "Поведението на тези осцилации загатва, че те имат дълбоки корени". Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4213-2021-juno-atmospheric-discoveries

Заболяване на астронавт отложи следващото изстрелване на Крю Драгън 2 ноември 2021 г. 18:45 ч. НАСА оповести, че предстоящото изстрелване на пилотиран космически кораб "Крю Драгън" се отлага заради медицински проблем, касаещ един от четиримата астронавти. Името на заболелия астронавт не се съобщава, но агенцията конкретизира, че състоянието не е спешен случай и НЕ е ковид. Сега полетът се очаква да бъде осъществен най-рано на 7-ми ноември в 05:36 ч. българско време. Астронавтите от третата редовна мисия на "Крю Драгън", отляво надясно: Матиас Маурер (Германия, ЕКА), Томас Маршбърн, Рая Чари и Кайла Берън (астронавти на НАСА). Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4212-2021-crew-3-delayed

Инженер от НАСА пояснява защо хората не разбират Старшип и как той ще промени играта Кадър от огнево изпитание на "Старшип". Photo credit : SpaceX 31 октомври 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Преди две години "Старшип" беше просто един макет в базата на СпейсЕкс в щата Тексас. Днес той представлява на 95% завършен прототип, който скоро ще излети в космоса. Двигателите "Раптор" са изпитани. Кацането е отработено. Но въпреки очевидния прогрес през изминалите две години, много хора продължават да не разбират "Старшип" и как той ще промени радикално и завинаги космонавтиката. Инженерът от Лабораторията за реактивно движение на НАСА Кеси Хендмър е написал подробна статия в своя блог, в която разкрива защо проектът "Старшип" не прилича на нищо правено досега и защо старият космически отрасъл трябва да се адаптира ... или ще изчезне. "Старшип", коментира Хендмър, не е просто голяма ракета на стероиди. Той представлява следващата стъпка към постигането на Светия граал в ракетостроенето, изцяло възвръщаема орбитална ракета, която може да се произвежда серийно. "Старшип" осигурява логистични услуги до околоземна орбита, които могат да се сравнят с някогашния Берлински въздушен лифт. Корабът позволява извеждането на полезен товар от 100 тона до орбита в рамките на едно изстрелване за сума от $10 милиона, както и да лети хиляди пъти годишно. Вече в околоземна орбита и презареден с гориво един "Старшип" би могъл да изпрати 100 тона провизии навсякъде в Слънчевата система, към Луната или Марс. Корабите "Старшип" са в състояние да доставят хиляди тонове товар до повърхността на Червената планета в рамките само на 10 стартови прозореца и да изпълняват други услуги, като например да заменят спътниците "Старлинк" или да подпомагат строежа на станции на Южния полюс на Луната. По този начин проектът "Старшип" премахва един от най-важните лимити в космонавтиката. В исторически план всяка една космическа мисия е била ограничавана от абсурдните изисквания за тегло, тъй като настоящият транспорт до околоземна орбита струва $10 000 за килограм и всяко изстрелване възлиза на стотици милиони. Това се отразява на графика, ценовата стратегия, обема, избора на материали, труда, терморегулацията, навигацията, управлението, въобще всеки един аспект на мисията. Хендмър сравнява космическите кораби отпреди епохата на "Старшип" с някогашните стоманени оръжия, правени преди индустриалната революция. Те са били невъобразимо скъпи вследствие на колосалния труд за тяхното изготвяне, но все пак с ограничени възможности в сравнение с постиганото през слединдустриалната епоха. Така например корабите "Аполо" са били ограничени от товароподемността на единичната ракета "Сатурн 5", като една експедиция е включвала скачване в окололунна орбита и само двама астронавти са изследвали повърхността на Луната в продължение на няколко часа. Всяка мисия на НАСА до друга планета представлява триумф на миниатюризацията, плод на усилията да наблъскаш колкото се може повече научен капацитет в рамките на зададеното ограничение на теглото. Сегашната лунна програма "Артемис" се нуждае от станция "Гейтуей" и отделна система за пилотирано кацане, защото дори огромната ракета "Спейс Лонч Систъм" няма достатъчно голяма товароподемност, за да си изпълни задачата. Заданието на конкурса на НАСА за пилотиран лунен модул определя изисквания, които имат смисъл само ако носителите не са "Старшип" и съответно са неподходящи за постояването на сериозна лунна станция или за дългосрочен и устойчив престой на лунната повърхност. "Старшип" спечели този конкурс, защото от трите конкуриращи се компании само СпейсЕкс предложи архитектура, която върши работа. Нещо повече - "Старшип" може да се използва за цялата програма "Артемис" и вероятно наистина ще се използва, ако тази програма бъде продължена. За същата сума, която се дава за "Артемис", "Старшип" може да изведе сто пъти повече полезен товар към Луната и вместо двата или трите 10-тонни модула, планирани през следващото десетилетие, може да се построи база на Луната, в която биха заживели 1 000 души. Вероятно това няма да се случи, но все пак е постижимо технологично. Защо тогава не се възложи официално за задача "Артемис" да разчита изцяло на "Старшип"? Защото, пише Хендмър, програмата е все още закотвена в старата парадигма, съобразно която изстрелването на всеки килограм струва милиони долари и поради това трябва активно да ограничаваме нашите амбиции. Това стана ясно, напомня експертът, по време на пресконференцията на НАСА на 26-ти септември, когато администраторът на агенцията Бил Нелсън оповести разделянето на пилотираната програма на две - едната част, посветена на комерсиалните полети и другата, касаеща "Артемис". Но не понижаването в длъжност на досегашната ръководителка Кейти Лийдърс е направило впечатление на Кеси Хендмър. А това, че в рамките на 45-минутната пресконференция "Старшип" не бе споменат нито веднъж. "Знам, че СпейсЕкс и "Старшип" са противоречиви сред някои кръгове в НАСА", коментира Хендмър, "но какъв е смисълът да се поддържа политика, която вечно ги игнорира? Аз познавам десетки хора в американската космическа индустрия, които се съгласяват с всичко, което съм писал за "Старшип", но въпреки това официалната политика се носи по течението като че ли ракетите "Фалкън" никога не са кацали". Експертът е категоричен, че преструването, че "Старшип" не съществува, е лошо стратегическо ограждение независимо дали проектът ще стане готов през 2022 г., 2025 г. или никога. Какво разбира Хендмър под израза "стратегическо ограждение"? Според него с всеки следващ ден шансът "Старшип" да успее се увеличава и ако той успее ще промени индустрията необратимо. Съответно адекватните мерки трябва да лежат някъде по средата между тоталната паника и бездействието. Космическата индустрия би платила по-малка цена ако се подготви, но "Старшип" никога не полети, отколкото ако не се подготви и "Старшип" придобие готовност. "Старшип" представлява по-скоро добра новина и не следва да се тълкува като признак за гибел, но пренебрежението към проекта увеличава шанса за сериозни негативни промени в аерокосмическия отрасъл. Но за какви негативни промени говори Хендмър, ако "Старшип" е толкова добър проект? Центровете на НАСА са фокусирани върху създаването на комплексни и скъпи роботи, които излитат с конвенционални ракети и изучават Вселената. Ако вземем например Лабораторията за реактивно движение, тук става въпрос за машини, изстрелването на които възлиза на $1 000 000 за килограм. Със сигурност НАСА не изстрелва по 50 тона товар годишно, дори ако включим в това число полетите към МКС. Текущият световен капацитет на полетите до околоземна орбита възлиза на 500 тона годишно. Благодарение на "Старшип" капацитетът ще стигне 500 тона седмично. В същото време цените ще паднат до $50 на килограм. Как космическата индустрия ще се адаптира към това предлагане? Надали Конгресът ще увеличи бюджета на НАСА до няколко трилиона долара годишно, така че НАСА и индустрията трябва да се приспособят да произвеждат 100 пъти повече неща за една десета от днешната им стойност. Тъй като ограничението по маса няма да има такова голямо значение в бъдещето, няма необходимост да се посвещават хиляди човекочаса работа в сглобяването на специализирани машини, изготвени от специално направени титаниеви части. Ето оттук идва заплахата за старата космическа индустрия. Преди епохата на "Старшип" единствено НАСА можеше да построи хардуера за лунна база. Само НАСА знаеше как да направи титаниев трактор за милиарди долари. Но след "Старшип" дори Катерпилар и Камаз могат да конвертират съществуващите си продукти и с минимални промени да ги пригодят за космическа работа. Понастоящем някои от камионите на Катерпилар са изключително издръжливи и надеждни. Разбира се, един космически трактор би имал нужда от по-добра боя, вакуумно-издръжлива хидравлика, лубриканти, изолация на кабелите и т.н... Хендмър предвижда как НАСА може да работи съвместно с индустрията за постигането на тези задачи, но това няма да е в услуга на екипите от хиляди хора, които се потят над една-единствена мисия в продължение на десетилетие. Обучението на доктори не е евтина задача и изисква сериозна грижа. Експертът е категоричен, че дори и космическата индустрия да осъзнава всички тези последствия, за нея ще е много трудно да планира и да се адаптира към настъпващите промени. Хендмър е съзрял накъде се обръщат тенденциите още преди две години. Но дори и днес, две години по-късно, той не вижда никакви признаци на организационно ниво, че някои от основните доставчици или висшето ръководство на НАСА разбират пълното измерение на наближаващите сътресения. Историята, пише Хендмър, е пълна с отломки от бивши титани на индустрията, които не са осъзнавали последствията от новите технологии и са надценявали възможността си да се адаптират. Примерите са много - Blockbuster, Motorola, Kodak, Nokia, RIM, Xerox, Yahoo, IBM, Atari, Sears, Hitachi, Polaroid, Toshiba, HP, Palm, Sony, PanAm, Sega, Netscape, Compaq, Enron, GM, DeLorean и Nortel. В определени случаи като Kodak или цифровите фотоапарати, корпорациите сами са измислили технологиите, които впоследствие са ги унищожили. И това не бива да ни изненадва. Ръководството на фирмите е виждало ясно какво се случва, но не е проумявало, че адаптацията изисква да стъпиш отвъд границите на традиционната бизнес практика. "Старшип" и "Фалкън" са създадени на изследователска база, разработена и проучвана от НАСА и Роскосмос. СпейсЕкс са намерили начин за мощно производство, но не са измислили ракетите си от нищото. Или настоящата космическа индустрия трябва да се адаптира към "Старшип", като намери начин да произвежда голямо количество хардуер за по-ниска цена, или дузини други компании, необременени от традиция, закостенели интереси и висок организационен надзор, ще заемат нейното място. Хендмър прави съкрушаващо сравнение между програмната характеристика на лунната програма на НАСА "Артемис" и тази на "Старшип". Понастоящем "Артемис" предвижда създаването на 130-тонна ракета "Спейс Лонч Систъм" със специализирана високоенергетична степен, която е още в етап на предварителни проучвания, кораб "Орион" в съвременен вариант и 33-тонен двустепенен спускаем лунен модул (който НАСА продължава да третира като допълнение). Всичко това дава като резултат архитектура, подобна на тази от някогашната програма "Аполо", но е по-тежка, по-скъпа, по-тромава, с повече подвижни части и със същия капацитет за доставка на товари на лунната повърхност. Тук има два много важни числови показателя - цената на изстрелване (долари за тон) и годишният капацитет (тонове годишно). Всяка една космическа система за превоз на товари трябва да оптимизира тези два показателя. "Старшип" се стреми към числа от порядъка на $1 милион за тон и 100 тона годишно. Някога програмата "Аполо" е постигала $2 милиарда за тон и 2 тона провизии годишно, доставени на Луната. Сегашната програма "Артемис" ще постигне $4 милиарда за тон и отново 2 тона годишно. Видно е, че архитектурата на "Артемис" е не само по-лоша от "Старшип", но даже от тази на "Аполо" или на която и да е друга съществуваща система. Нещо повече - това е програмен провал, тъй като никой от отделните компоненти не може да бъде подобрен без цялостното преправяне на общата система. Става въпрос за скъпоструващи, взаимнопреплитащи се недостатъци. Няма начин тази програма да е устойчива във времето, какво ли остава за постоянно присъствие на човек на лунната повърхност. Просто са изсипани десетки милиарди долари в проект, който трябва да изпълни цели, загубили своето геополитическо значение още на 24 юли 1969 г. Хендмър смята, че Боинг, вместо да си заравят главата в пясъка и да игнорират "Старшип", могат просто да създават хардуер, който да запълва капацитета на кораба. Старият аерокосмически гигант е в идеалната позиция да прави това и да печели пари, отваряйки нов икономически хоризонт. Наистина ли в пренебрежението им към "Старшип" Боинг биха допуснали СпейсЕкс да се специализират в конструкцията на хардуер за лунните бази и така да си присвоят още една колосална ниша? Би следвало страхът на старите корпорации да е този, че изобщо няма да са поканени. Вместо това някой ден старите индустриалци ще се събудят и ще открият, че всичките им младши инженери са се преместили в Тексас и никой няма да остане да оправи проблема с неработещите клапани на кораба "Старлайнър". Според експерта никой не знае кога "Старшип" ще стане готов и какво ще е състоянието на кораба след две години. След като програматичните рискове пред "Старшип" бъдат преодолени, инженерният фокус ще се премести към следващите задачи - създаването на животоподдържащи системи, роботи, пилотирани лунни и марсиански хабитати. Ако НАСА и останалите индустриални играчи не се адаптират бързо да се включат в изпълнението на тези задачи, СпейсЕкс ще започнат да работят активно и в тази посока. Първият признак за това ще са неясно формулирани обяви за работа и наемане на персонал тихомълком. Хендмър предупреждава познатите си в космическата индустрия, че ако започнат да наблюдават как техните приятели и колеги без предупреждение се местят в Тексас, причината ще е точно тази. Специалистът е на мнение, че през следващите години грограмата "Артемис" ще продължи, а Лабораторията за реактивно движение към НАСА все още ще строи научни апарати - марсоходи и вероятно роботи, отправящи се към Уран и Нептун. Но Хендмър не смята, че центровете на НАСА в настоящето си състояние биха могли да се включат в производството на базовата архитектура за лунните и марсианските станции. Вероятно други компании ще заемат тази ниша. Свикнали сме да виждаме логото на НАСА върху всяка космическа станция или мисия, но няма гаранция, че това ще продължи и занапред. Според Хендмър със сигурност няма да се случи, ако НАСА пропилява тези години на преход, докато чака Конгресът да се смили и да налее още пари. Хендмър е категоричен, че независимо дали ще отнеме една или три години, един ден "Старшип" ще изгрее на хоризонта и всичко ще се промени. Докато големите индустриални играчи продължават да не вземат тази инициатива насериозно, значи преспокойно може да кажем, че не я разбират. Източник : Кеси Хендмър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4211-2021-starship-gamechanger

Боинг ще покрие разходите по ремонта на кораба Старлайнър със собствени средства 28 октомври 2021 г. 13:00 ч. На 27-ми октомври Боинг оповести официално, че ще вложи $185 милиона от собствените си печалби за поредния ремонт на проблематичния кораб "Старлайнър" в усилията си да го приведе в готовност за полет. Така за втори път компанията влага собствени пари за "Старлайнър". Напомням на читателите, че през януари 2020 г. Боинг се съгласи да вложи $410 милиона, за да осъществи нов безпилотен полет на кораба, който да демонстрира неговата готовност да превозва хора до Международната космическа станция. Напомням също така, че Боинг бе една от двете компании, избрани от НАСА да изстрелват астронавти след епохата на програмата "космическа совалка". И докато Боинг получи $4.2 милиарда, другата фирма СпейсЕкс усвои $2.6 милиарда. Само че космическият кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" е вече в експлоатация. Следващият полет до МКС е планиран за 31-ви октомври, а през септември фирмата осъществи първата си частна туристическа мисия до окозолемна орбита. За сравнение Боинг изостава драстично. През декември 2019 г., по време на първия безпилотен космически полет на "Старлайнър", корабът не успя да се скачи с МКС. Втората безпилотна мисия трябваше да е факт през това лято, но стартът бе отложен заради констатирана в последния момент повреда на клапаните на горивната система. Хубавото обаче е, че сега Боинг, подобно на СпейсЕкс, са сключили договор с НАСА за фиксирана сума и всеки възникнал гаф трябва да се покрие от компаниите, а не от средствата на данъкоплатците. Така може би старите корпорации ще се научат, че времената са се променили безвъзвратно и вече няма да са на държавна хранилка, както е било доскоро. На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4210-2021-boeing-starliner-repair-covered

УСПЕХ: Товарният космически кораб Прогрес МС-18 излетя към МКС! Снимка от изстрелването през тази нощ. Фото: Роскосмос 28 октомври 2021 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:00 ч. българско време от Площадка №31 на космодрума Байконур бе осъществено успешно изстрелване на руска космическа ракета "Союз-2.1а" с товарен кораб "Прогрес МС-18". 8 минути и 48 секунди след началото на полета корабът се отдели от третата степен на носителя, разгърна антените и слънчевите си батерии и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция. За разлика от предходни мисии (товарни и пилотирани), които осъществяваха бързи скачвания с МКС след няколко обиколки около Земята, "Прогрес МС-18" пътува по класическата двудневна полетна схема. Стиковката с руския модул "Звезда" е планирана за 30-ти октомври в 04:34 ч. българско време. Корабът ще достави за екипажа на МКС около 1 490 кг. полезен товар, в това число храна, дрехи, санитарни пособия и консумативи за научните опити "Матрьошка-Р", "Биомаг-М", "Асептик", "Структура" и "Фотобиореактор". Освен това корабът помещава 560 кг. гориво, 420 л. питейна вода и 43 кг. сгъстен въздух. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4209-2021-progress-ms-18-launches

Локхийд Мартин, Наноракс и Вояджър планират собствена станция през 2027 г. На илюстрацията - планираната станция "Старлаб". Image credit : Nanoracks 26 октомври 2021 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Освен частната компания Аксиом и екипа на Блу Ориджин-Сиера-Боинг, заформя се и трети екип за създаването на комерсиална орбитална станция. Миналата седмица Локхийд Мартин, Наноракс и Вояджър оповестиха собствен план за конструкция на околоземна база на име "Старлаб", която трябва да бъде готова през 2027 година. Подходът на Локхийд Мартин обаче е коренно различен от този на Аксиом и на Блу Ориджин. Напомням на читателите, че Аксиом ще започнат да строят своята станция посредством МКС, като ще скачат първия модул към международния комплекс през 2024 година. Блу Ориджин пък ще добавят колкото се може повече модули съобразно търсенето и възможностите на комерсиалния сектор. "Старлаб" е нещо съвсем различно - станцията ще бъде малка, ще притежава една трета от жизненото пространство на МКС и ще може да помещава на борда до четирима астронавти. Това ще позволи "Старлаб" да бъде изстреляна наведнъж посредством едно изстрелване, подобно на някогашната станция "Скайлаб" на САЩ и за разлика от Международната космическа станция (или сега създаваната китайска станция). "Старлаб" ще се състои от един базисен обитаем модул, който ще е надуваем и ще бъде проектиран от Локхийд Мартин. Към него ще има възел за скачване, захранващ и горивен комплекс, както и роботизирана ръка по подобие на тази на МКС "Канадарм 2". Станцията ще помещава и модерна научна лаборатория, която ще позволява провеждането на разнообразни изследователски и дори производствени процеси. Напомням също така, че НАСА има интерес от съществуването на подобни комерсиални станции, тъй като Международната космическа станция няма да е вечна. Понастоящем се предвижда тя да бъде експлоатирана до 2024 година, но вероятно срокът ще бъде удължен до 2028-ма или 2030-та. При всички положения се налага спешно да се вземат мерки за създаването на нови орбитални бази, за да може западът да не отстъпи близкия космос на други политически режими и държави като Китай и Индия. За повече информация: Локхийд Мартин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4208-2021-lockheed-nanoracks-voyager-station

Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 14-тия си полет на Марс 26 октомври 2021 г. 11:00 ч. НАСА оповести днес, че хеликоптерът "Инджинюъти" е успял да изпълни безаварийно своя 14-ти полет на Червената планета. Хеликоптерът се е отправил на 2.7 метра в източна посока, след което е кацнал отново - сравнително скромно постижение в сравнение с предходните излитания. Но не гонене на рекорди бе целта този път. Понеже зимата в района на кратера Йезеро наближава и атмосферното налягане се понижава, екипът пожела да тества нови настройки за по-високи обороти на ротора. Всичко премина според очакванията и "Инджинюъти" доказа, че може да лети дори и при такива сурови условия. Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 14-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4207-2021-ingenuity-14th-flight-complete

Блу Ориджин, Сиера, Боинг и партньори оповестиха, че започват работа по орбитална станция Станция "Орбитал Рийф". Image credit : Orbital Reef 25 октомври 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Частните компании Блу Ориджин и Сиера Спейс оповестиха днес интересен проект на име "Орбитал Рийф". Това представлява изцяло частна станция, която ще бъде построена в ниска околоземна орбита. "Орбитал Рийф" ще представлява космически "бизнес парк" със смесена дейност, който ще трябва да доведе до откриването на нови пазари в космоса и да предостави инфраструктурата за поетапното развитие на икономическа активност с все по-големи мащаби. Ще се разчита на възвръщаеми космически технологии, напреднала автоматика, материалознание и логистика, които трябва да смъкнат традиционно високите цени, ограничаващи достъпа до орбита. Станцията ще бъде построена на отворен принцип, като с по-нататъшното развитие ще се добавят модули, скачващи възли и допълнителни съоръжения. Очаква се "Орбитал Рийф" да е готова през втората половина на десетилетието. По проекта работят множество организации. Блу Ориджин ще създаде основните модули и ще осигури възвръщаема ракета "Ню Глен". Сиера Спейс ще конструира голям обитаем модул, възлов модул и ще предостави совалката си "Дрийм Чейсър" за превоз на товари и екипажи. Боинг ще построи научен модул и ще извозва пътници посредством кораба си "Старлайнър". Редуайър Спейс ще създаде установки за разгръщане на апаратура в открития космос и ще участва в провеждането на научни експерименти. Университетът Аризона ще ръководи глобален консорциум от университети за оптимизиране на изследователската дейност. Ако сте прочели внимателно отговорностите на компаниите, няма как да не ви е направило впечатление, че се предвижда извозването на астронавти да става посредством кораба на Боинг "Старлайнър" (макар че и "Дрийм Чейсър" е предвидена, совалката се създава засега в товарен вариант и все още не е започнала работа по пилотирана версия). За СпейсЕкс и "Крю Драгън" въобще не се и споменава. Това не остава незабелязано от космическите експерти. "Тъй като тази услуга (т.е. на "Старлайнър") вероятно ще е с 50-100% по-скъпа от "Крю Драгън", това има интересни последствия в сравнение с това, което Аксиом и Наноракс/Локхийд планират да направят", пише журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Напомням на читателите, че Наноракс съвместно с Локхийд и Аксиом също работят по космически станции. Но важното е, че частният сектор в САЩ се развива. Тепърва предстои да станем свидетели коя визия ще се наложи и кой от екипите ще успее. За повече информация: Orbital Reef https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4206-2021-orbital-reef-unveiled

Най-сетне! Ракетата Спейс Лонч Систъм и корабът Орион са напълно сглобени за полет до Луната! На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux 24 октомври 2021 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Най-после! За пръв път след края на програмата "Аполо", НАСА отново разполага с ракета и космически кораб за полети до Луната! Това се случи по-рано през тази седмица, когато носителят "Спейс Лонч Систъм" беше за пръв път прикачен към кораба "Орион". Според информацията, разпространена от американската космическа агенция, дебютното изстрелване е планирано за февруари 2022-ра година, когато "Орион" ще се отпрати на пробно безпилотно пътешествие към орбитата на естествения ни спътник и ако то е успешно, следващото ще е с астронавти. "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" не са най-любимите проекти сред космическите ентусиасти, които през последните години се наслаждаваха на успехите на "Фалкън Хеви", "Крю Драгън", "Ню Шепърд", "Електрон", множеството стартъпи на малки ракети. За разлика от всичките постижения на новите космически фирми (описвани сборно под названието "НюСпейс", в сравнение със стария космически отрасъл, състоящ се от бюрократизирани корпорации като Боинг, Локхийд Мартин, Еърбъс -т.нар. "ОлдСпейс"), ракетата и корабът на НАСА изглеждат като реликва от миналото. Нещо повече - в определени отношения те могат да се възприемат като крачка назад дори спрямо старите космически совалки. Например, основните двигатели на совалките се рециклираха и ползваха многократно, докато при "Спейс Лонч Систъм" ще се изхвърлят след всеки старт. Но както коментира космическият експерт Ей Джей Маккензи в своя статия за The Space Review, основното предимство на програмата на НАСА не е технологично, нито е икономически обосновано, а е политическо. Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" осигуряват множество работни места, те са практически имунизирани от политическите сътресения и през последните години непрекъснато получаваха предвидените за тях средсва, че даже и повече. И нито един представител на американския Конгрес не се осмели да прекрати работата по тях. През 2021-та година най-после станахме свидетели на сериозен прогрес - основната степен на "Спейс Лонч Систъм" премина на два пъти през статично огнево изпитание - първото приключи преждевременно поради технически проблем, но второто бе пълновременно и напълно успешно. Това даде зелена светлина за цялостното асемблиране на ракетата и прикачването ѝ към "Орион". Сега, след като и тази стъпка е изпълнена, предстои цяла серия от комплексни изпитания на вече сглобената ракета и кораб преди изстрелването догодина. Дебютната мисия на "Орион", озаглавена "Артемис 1", ще продължи общо 25 дни, през шест от които корабът трябва да престои в орбита около Луната. Тази първа мисия ще е без хора на борда и ще оттренира изстрелването, отправянето към Луната, влизането и излизането от окололунна орбита, завръщането към Земята и кацането. Ако всичко мине успешно, ще бъде даден ход на подготовката за "Артемис 2", която ще излети през септември 2023-та и ще е първата пилотирана експедиция отвъд пределите на околоземната орбита след приключването на "Аполо 17" през декември 1972-ра година. Екипаж от четирима души ще обиколи Луната и ще се върне на Земята. След това плановете на НАСА са неясни. Мисията "Артемис 3" формално е все още планирана за септември 2024 г., но датата зависи от още един компонент, който все още не е разработен - от спускаемия апарат, който трябва да превози астронавтите от окололунна орбита до повърхността на естествения ни спътник. По-рано през годината НАСА избра задачата да бъде поверена на СпейсЕкс, но другият претендент Блу Ориджин оспорва решението и е в съдебен спор с американската космическа агенция, което блокира разработката. Не по-малко сериозен проблем е свързан и с факта, че новото поколение космически скафандри все още не са готови. За повече информация относно предстоящия полет на "Артемис 1": НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4204-2021-sls-orion-fully-stacked

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 5 постави важен рекорд по време на днешния си полет! 24 октомври 2021 г. 10:30 ч. Днес в 05:10 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя европейска ракета "Ариана 5". В хода на 38-минутна мисия тя изведе в геостационарна орбита два комуникационни спътника. Според информацията, разпространена от Европейската космическа агенция (ЕКА), ракетата е успяла да вмъкне в геостационарната орбита полезен товар с общо тегло 11.2 тона, което е рекорд за "Ариана 5". Това е постигнато последством специален цилидричен адаптер, който е позволил двата обемни спътника да се вмъкнат под обтекателя. Единият спътник (SES-17) е на люксембургската компания SES и тежи 6 411 килограма, а другият (Syracuse-4A) е военен сателит за нуждите на Франция с тегло 3 853 килограма. Очаква се двата космически апарата да работят в космоса около 15 години. Днешният полет също така бе важна тренировка преди критичната декемврийска мисия на "Ариана 5", по време на която ще бъде изстрелян космическият телескоп "Джеймс Уеб". Източник: ЕКА Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4203-2021-ariane-5-sets-record

Тази идея я имаше и с Хъбъл, но не се осъществи. Прочие, НАСА имаше такъв телеробот, който работеше на МКС и имаше доста гъвкави ръце, но се повреди и оттогава не е бил връщан обратно горе. Иначе Джеймс Уеб има пръстен за скачване с кораби при нужда от ремонт.

Астероидната мисия Дарт пристигна на космодрума Ванденберг за предстоящото изстрелване през ноември 22 октомври 2021 г. 08:05 ч. Космическата експедиция "Дарт" на НАСА е втората от общо две астероидни мисии, предвидени за изстрелване през тази година. Но докато първата "Луси" бе изстреляна миналата събота с ракета на ЮЛА "Атлас 5", притежвааща построени в Русия двигатели "РД-180", "Дарт" ще излети в края на ноември посредством ракета "Фалкън 9" на американската компания СпейсЕкс, която разполага с изцяло американски технологии и американски ракетни двигатели. СпейсЕкс не е новак в междупланетните полети - компанията вече е изстрелвала успешно междупланетната мисия на НАСА "DSCOVR" до точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце, както и лунната мисия на Израел "Берешийт". Все пак през изминалите години американската космическа агенция продължаваше да разчита на утвърдени ракети от стария космически отрасъл като "Атлас 5" и "Делта 4 Хеви". Сега тенденцията се обръща - все повече се разчита на СпейсЕкс, като фирмата на Илон Мъск трябва да изстреля мисия на НАСА до астероида Психея през 2022 г. и мисия до юпитерианската луна Европа през 2024 година. Но дотогава има още време. Фокусът днес е върху ноемврийското изстрелване на "Дарт". На 20-ти октомври НАСА оповести, че космическият апарат е вече пристигнал на космодрума Ванденберг в Калифорния. "Дарт" е първата мисия в световната космонавтика, която ще изпробва технологии за защита от опасни астероиди. След изстрелването през ноември, роботизираната експедиция ще се отправи към двойната астероидна система Дидим-Диморф. На 2-ри октомври 2022 г. "Дарт" ще се опита да отклони от траекторията Диморф, като за тази цел умишлено ще разбие малка сонда върху неговата повърхност. Нито Дидим, нито Диморф застрашават Земята, така че "Дарт" представлява суха тренировка, ако някой ден бъдем застрашени. За повече информация: НАСА На снимката: техниците от лабораторията Джон Хопкинс опаковат "Дарт" в специализиран контейнер преди преместването му на космодрума Ванденберг в Калифорния. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Ed Whitman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4202-2021-dart-arrives-vandenberg-base

СпейсЕкс за пръв път изпълни успешно огнево изпитание на Старшип с двигател, оптимизиран за работа във вакуум Кадър от огневото изпитание. Photo credit : SpaceX 22 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:16 ч. българско време беше проведено огнево изпитание на прототипа "Старшип SN20". За разлика от предходните изпитания, този път към прототипа бе монтиран и съответно бе запален специален ракетен двигател "Раптор", който е оптимизиран за работа във вакуум. По-нататък "Старшип SN20" ще бъде оборудван с три двигателя, оптимизирани за работа във вакуум, както и с три стандартни (общо шест). По време на тазнощния тест прототипът имаше само два двигателя, един стандартен и един за работа във вакуум. СпейсЕкс категорично подчерта на официалната си страница в социалната мрежа Туитър, че при изпитанието е бил запален именно вакуумният двигател. Напомням на читателите, че СпейсЕкс разработва кораба "Старшип", както и неговата ракета "Супер Хеви", с намерението да изстрелва товари и хора в околоземна орбита, към Луната и най-вече Марс (голямата цел на Илон Мъск). НАСА е вече избрала да извозва астронавти до повърхността на Луната в рамките на програмата "Артемис" посредством "Старшип". Но преди да се стигне до това, СпейсЕкс първо трябва да проведе тестов орбитален полет на ракетата и кораба си. За тази цел обаче е необходимо компанията да получи разрешение от американския регулатор, Федералната авиационна администрация. Регулаторът понастоящем извършва оценка на влиянието на дейностите на СпейсЕкс върху околната среда, като агенцията събира обществени мнения до 1-ви ноември и те ще бъдат включени в окончателния доклад. Едва след това ще може да бъде завършен лицензионният процес и евентуално СпейсЕкс да получи зелена светлина за дебютното орбитално изстрелване на "Старшип". Видеозапис от изпитанието можете да изгледате на този линк в Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4201-2021-vacuum-engine-test-starship

НАСА търси решение на проблем с незастопорен слънчев панел на мисията Луси 20 октомври 2021 г. 08:05 ч. Макар че в събота изстрелването на астероидната мисия на НАСА "Луси" премина успешно, впоследствие стана ясно, че един от слънчевите панели не е правилно застопорен. Това не е особено сериозен проблем. НАСА ни уверява, че и двата слънчеви панела генерират електроенергия и всички подсистеми на борда на автоматичната междупланетна станция работят нормално. Все пак има известно притеснение дали няма да има последствия, когато "Луси" се отдалечи от Слънцето или докато маневрира в космоса. "Космическата мисия "Луси" е в безопасност и е стабилна", съобщава шефът на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Двата слънчеви панела са се разгърнали, но единият може да не е напълно застопорен. Екипът анализира данните, за да определени следващите стъпки. Този екип е преодолял множество предизвикателства до този момент и аз съм уверен, че ще възтържествува и сега". Източник: НАСА Космическата мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4199-2021-lucy-mission-solar-aray-issue

Космическият телескоп Джеймс Уеб е вече на космодрума Куру във Френска Гвиана Снимка от разопаковането на телескопа "Джеймс Уеб" на космодрума Куру във Френска Гвиана. Photo credit : ESA 20 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След четвърт век на разработка, космическият телескоп "Джеймс Уеб" е най-после готов за полет! На 12-ти октомври той пристигна на европейския космодрум Куру след дълго пътешествие по вода от САЩ към Френска Гвиана, а на 16-ти октомври бе разопакован. С това започна двумесечната работа, която включва монтирането на телескопа към европейската ракета "Ариана 5" и финалните проверки на предстартовите системи. Изстрелването е предвидено за 18-ти декември. Сигурно вече ви е направило впечатление, че този иначе разработен в САЩ телескоп ще бъде изстрелян посредством европейски космически носител. Това е услуга, която Европейската космическа агенция (ЕКА) прави на Щатите в замяна на наблюдения и научни данни. Подобен обмен е нормална практика - например през 2016 година европейската мисия "ЕкзоМарс-2016" бе изстреляна с руска ракета "Протон", като руснаците получиха пълен достъп до изследователските сведения и право да монтират собствени инструменти на орбитъра. Но не изстрелването с добрата стара и надеждна "Ариана 5" е плашещо. В рамките на първите три седмици след началото на полета "Джеймс Уеб" ще трябва да изпълни самостоятелно изключително рискованото разгръщане. Няма право на грешка. Ако нещо се обърка, както бе с "Хъбъл" в началото на 90-те години на миналия век, не е възможно "Джеймс Уеб" да бъде ремонтиран. Докато "Хъбъл" е позициониран на височина около 540 километра над земната повърхност, новият телескоп ще бъде изпратен надалеч, на 1.5 милиона километра от Земята, в близост до втората точка на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. "Тези, които не се притесняват или даже не са ужасени относно това, не разбират какво всъщност се опитваме да направим", коментира шефът на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Ние се трудихме упорито, за да организираме екипа за тази задача и това на моменти бе трудно пътуване. Мисията притежава обезпокоителна история с епизоди, които бяха разочароващи или даже объркващи за най-добрите шампиони на Уеб". За успешното разгръщане е необходимо да се изпълнят около 50 еднопосочни процедури, свързани с активацията на подвижни компоненти. В хода на тези 50 процедури са набелязани 350 критични стъпки, които трябва да бъдат изпълнени перфектно. Това са категорични точки на провал - ако една от тях не бъде премината по план, мисията приключва. Рискът е много голям - ако, например, трябва да сравним разгръщането на "Джеймс Уеб" с кацането на марсохода "Пърсъвиърънс" през февруари, тук са налице три пъти повече възможности за провал. Така че стискаме палци! Вижте видео от пристигането на "Джеймс Уеб" на този линк (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4198-2021-james-webb-unpacked-launch-site

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-18 с първия киноекипаж се завърна на Земята! Кадър от завръщането на кораба "Союз МС-18". Photo credit : Roscosmos/NASA TV 17 октомври 2021 г. 11:20 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:36 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-18" се завърна на Земята. У дома се прибраха професионалният космонавт Олег Новицки и първият киноекипаж, летял до орбита, състоящ се от актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко. Пересилд и Шипенко заснемаха филм, озаглавен "Предизвикателството, в който се разказва история за лекарка, която трябва да полети в космоса, за да спаси бедстващ космонавт. Нямаше никакви отклонения от полета и неприятни изненади по време на завръщането на "Союз МС-18", което е успокояващо, тъй като два дни по-рано, по време на тест на двигателната система на кораба, тя не се изключи в предвиденото за това време. Аномалията доведе до нежелана промяна в ориентацията на станцията. Проблемът бе решен своевременно - но все пак това е вторият случай през последните три месеца, свързан с отклонение от работата на двигателите на руски космически апарат. Напомням на читателите, че Пересилд и Шипенко бяха изстреляни на 5-ти октомври посредством кораба "Союз МС-19", като тогава двамата бяха съпровождани от космонавта Антон Шкаплеров. Шкаплеров остана на МКС и ще живее в космоса през следващите шест месеца. От друга страна оставените на станцията от "Союз МС-18" космонавт Пьотр Дубров и американски астронавт Марк Ванде Хай ще трябва да живеят в орбита почти година, тъй като те трябваше да освободят местата на кораба за завръщането на актрисата и режисьора. Завършилата днес киноекспедиция бе важна и поради още една причина - за пръв път след 21-годишно прекъсване Роскосмос успя да изстреля изцяло руски екипаж в космоса. За последен път изцяло руски пилотиран полет в космоса бе проведен на 4-ти април 2000 г. с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери до орбиталната станция "Мир" (практически последната пилотирана експедиция до "Мир"). От тогава до сега руските кораби "Союз" винаги са извозвали поне по един чуждестранен астронавт, но днес тази традиция бе прекъсната. Следващата голяма стъпка за пилотираната космонавтика на Русия очакваме на 24-ти ноември, когато ще бъде изстрелян модулът "Причал". Така Роскосмос най-после е на крачка от това да завърши своя сегмент на МКС, макар и след дългогодишни забавяния. Видеозапис от завръщането на "Союз МС-18" - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4197-2021-soyuz-ms-18-returns-earth