SAlexandrov

УСПЕХ: Американска ракета Атлас 5 изпрати в космоса амбициозната астероидна мисия Луси! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 16 октомври 2021 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Днес в 12:34 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракетата на американската компания Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) "Атлас 5". Снабдена с мощен ускорителен блок "Центавър", ракетата изпрати в междупланетното пространство амбициозната мисия на НАСА "Луси" - Вояджърът на астероидните пътешествия. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век американската роботизирана станция "Вояджър 2" е посетила всички планети от външната Слънчева система и е снимала множеството им спътници, така и "Луси" ще се сближи с общо осем астероида. Единият от тях принадлежи към основния астероиден пояс, а останалите седем са от т.нар. клас Троянски астероиди на Юпитер - т.е. малки небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи около Слънцето отпред или отзад спрямо гигантската планета. Защо мисията е важна? Астероидите представляват фосилните останки от зараждането на Слънчевата система и изучаването им може да ни даде ценна информация за ранната еволюция на Земята. Космическият апарат неслучайно е кръстен "Луси" - на името на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказва решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появата на съвременния човек. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета "Атлас 5" в конфигурация 401, което означава 4-метров обтекател, нула спомагателни твърдогоривни ускорители и единичен двигател "RL-10" на ускорителния блок "Центавър". През първите четири минути от полета се разчиташе на построен в Русия двигател "РД-180", след което първата степен бе изхвърлена и беше запален двигателят "RL-10" на американската фирма Аероджет Рокетдайн. "Центавър" е рестартируема криогенна степен и представлява едно от най-големите постижения на американската космонавтика, поради което е изключително ценна за изстрелването на междупланетни мисии. Днес "RL-10" работеше 13 минути, след което се изключи веднага щом "Центавър" достигна първична околоземна орбита. След кратко кръжене около Земята, на 40-тата минута след старта двигателят се запали отново, този път за шест минути. Всичко мина според очакванията и "Луси" бе въведена в околослънчева орбита. Ще мине известно време на дълго пътуване, преди "Луси" да започне да достига основните си цели и да изпълнява научната си програма. Първоначално предстоят две облитания на Земята, през октомври 2022 г. и през декември 2024-та. Чак на 20-ти април 2025 г. автоматичната станция ще се срещне с първата си научна цел - астероида от главния пояс Доналд Йохансън, който е кръстен на името на откривателя на австралопитека Луси. Пристигането на "Луси" в района на първата партида троянци L4 е предвидено за 12-ти август 2027 година и изучаването им ще продължи до ноември 2028 година. След това мисията ще се отправи към Земята за ново облитане през декември 2030 година с цел корекцията на траекторията - и "Луси" ще се устреми към втората партида троянци L5. Пристигането в тази част на Слънчевата система е планирано за 2033 година. За да се пестят средства, за научната програма на "Луси" са използвани инструменти, производни на тези от мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. посети Плутон. Приборите са общо четири - камера с висока разделителна способност L'LORRI, камера с инфрачервен спектрометър L'Ralph, термално-емисионен спектрометър L-TES и високочестотна антена за измерване на масата на астероидите на базата на Доплеровия ефект. Едно нещо е сигурно - положено е началото на вълнуваща експедиция, която ще продължи над 12 години и ще поддържа интереса на изследователите през цялото време. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4196-2021-atlas-5-lucy-mission-launch-success

УСПЕХ: Пилотираният кораб Шенчжоу 13 излетя към китайската космическа станция! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 15 октомври 2021 г. 20:35 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:23 ч. българско време от космодрума Цзюцюан излетя китайската космическа ракета "Лонг Марч 5Ф" с пилотирания кораб "Шенчжоу 13". На борда летят Чжай Чжиган, командир на мисията, и неговите колеги Уан Япин и Йе Ганфу. Очаква се през следващите осем часа корабът да се скачи с основния модул "Тянхъ" на новата космическа станция на Китай. Чжай Чжиган е ветеран - той вече е летял в космоса през 2008 г., като тогава астронавтът е изпълнил първата в историята на китайската космонавтика "космическа разходка". Уан Япин също е пътувала преди до орбита - тя е втората жена-астронавт на Китай. Новакът от мисията на "Шенчжоу 13" е Йе Ганфу, който е бил дубльор на предишния кораб "Шенчжоу 12". Понястоящем китайската станция се състои от три компонента - от основния модул "Тянхъ", както и от двата товарни кораба "Тянжоу 2" и "Тянжоу 3". Това е временна конфигурация. Догодина ще бъдат изстреляни научните лаборатории "Уентян" и "Ментян". В сегашното временно състояние астронавтите на "Шенчжоу 12" ще използват роботизираната ръка на станцията, за да преместят товарните кораби от предните към страничните портове и по този начин да отрепетират бъдещата сглобка. Очаква се Чжай, Уан и Йе да живеят в космоса около половин година - това се очертава да е най-продължителната космическа експедиция на Китай. Предишният рекорд по продължителност в китайската космонавтика бе поставен от екипажа на "Шенчжоу 12", които престояха на "Тяхнъ" три месеца. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4195-2021-15-oct-shenzhou-13-launches

ОТНОВО АНОМАЛИЯ: Корабът Союз МС-18 промени ориентацията на МКС след неуспешен тест на двигателите му! Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 15 октомври 2021 г. 19:10 ч. Светослав Александров. Поредната аномалия, свързана с работата на руски космически апарат! Както съобщи днес уебсайтът Новости-Космонавтики, позовавайки се на РКК "Енергия", след като днес е било проведено изпитание на двигателите на пилотирания космически кораб "Союз МС-18", е настъпило отклонение в ориентацията на Международната космическа станция. Роскосмос ни уверява, че животът и здравето на екипажа, както и състоянието на самата МКС, не са застрашени, а ориентацията е възстановена благодарение на работата на Главната оперативна група за управление на руския сегмент. РИА Новости обаче съобщава притеснителна информация - двигателите на "Союз МС-18" не просто не са се изключили по план по време на изпитанието, но са престанали да работят едва когато е достигнат пределът на горивния разход. Множество космически ентусиасти спекулират в социалните мрежи какво всъщност означава изразът "предел на горивния разход". Дали е достигнат определен програмно зададен предел... или просто резервоарът е изпразнил цялото си съдържимо? Напомням на читателите, че посредством кораба "Союз МС-18" на Земята трябва да се завърне първият киноекипаж, изпратен в орбита, състоящ се от актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко. По време на кацането корабът ще бъде управляван от космонавта Олег Новицки, който ще се прибере у дома заедно с тях. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4194-2021-soyuz-ms-18-engine-anomaly

УСПЕХ: Руска космическа ракета Союз-2.1б изведе в космоса нови 36 спътника УанУеб! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 14 октомври 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Изстрелването, което днес бе осъществено от космодрума Восточний, не бе това, което първоначално се предвиждаше да е. Роскосмос очакваше през тази есен да изстреля първата модерна руска мисия до Луната "Луна-Глоб". Продължаващите отлагания в междупланетната програма на Русия обаче за пореден път промениха космическите планове на страната и днес, вместо мисия до естествения ни спътник, бе изстреляна нова партида от интернет спътници за нуждите на британската компания УанУеб. Това бе и последният полет, предвиден през 2021-ва година от новия руски космодрум. Ракетата "Союз-2.1б" излетя от площадката на Восточний в 12:40 ч. българско време. Девет минути след началото на мисията ускорителният блок "Фрегат" се отдели от третата степен на носителя и през следващите няколко часа поетапно освободи всички 36 спътника. С това общият брой действащи сателити на групировката УанУеб възлиза на 358 от планирани 648, който е необходимият минимум, за да може фирмата да има нужното покритие. По-нататък броят спътници може да нарасне до 900. Изстрелванията на УанУеб се осъществяват съобразно договор между компанията и европейският космически доставчик Арианаспейс. Договорката гарантира изстрелвания от три различни космодрума - от руските Байконур и Восточний, както и от европейския космодрум в Куру, Френска Гвиана. Полетите от руска територия се провеждат съгласно споразумение със Старсем - партньорство между Роскосмос, Арианаспейс и РКЦ "Прогрес". Във времена, в които Русия е под удара на западните санкции, отстъпва от спътниковия пазар, а приходите от пилотирани полети на "Союз" до МКС сериозно намаляват заради въвеждането на американските кораби "Крю Драгън" в експлоатация, договорът с УанУеб е най-сериозният източник на доходи за закъсалия руски космически отрасъл и практически гарантира бъдещето на среднотоварните руски ракети "Союз" през идните няколко години. Следващият полет за нуждите на УанУеб е планиран за началото на 2022 г. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4193-2021-14-oct-vostochny-oneweb

УСПЕХ: Космическият кораб Ню Шепърд изведе в космоса четирима души, сред които бе актьорът Уилям Шатнър! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 13 октомври 2021 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Днес, на 13-ти октомври 2021 г., частната компания Блу Ориджин проведе успешно втория полет на кораба "Ню Шепърд" с хора на борда! В космоса полетяха четирима души, сред които бе актьорът от "Стар Трек" Уилям Шатнър. На своята 90-годишна възраст Шатнър се превърна в най-възрастния астронавт на Земята. Другите трима от екипажа на "Ню Шепърд" бяха вицепрезидентът на Блу Ориджин Одри Пауърс, съоснователят на известната частна космическа компания Planet Labs Крис Бошуйзен и съоснователят на платформата за клинични изследвания Medidata Solutions Глен де Врийс. Днешният полет стана факт по-малко от три месеца след дебютната пилотирана космическа мисия на "Ню Шепърд", която излетя на 20-ти юли тази година. Тогава в космоса полетяха Джеф Безос, основателят на Блу Ориджин, неговият брат Марк, авиаторката и някогашен кандидат за жена-астронавт в рамките на проекта "Мъркюри" Уоли Фънк, както и холандският студент Оливър Деймън. Изстрелването днес бе осъществено в 17:49 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в щата Тексас. Целият полет продължи по-малко от 15 минути, като за това време двигателят "BE-3" на ракетата-носител успешно изведе капсулата с четиримата астронавти на височина, по-голяма от 100 километра - т.е. над международно признатата линия на Карман, която условно разделя земната атмосфера от космическото пространство. Капсулата се завърна на Земята посредством парашути, а ракетата кацна на специална площадка посредством собствения си двигател. Блу Ориджин не се радва на особено силна любов сред космическите ентусиасти в последно време. Компанията бе подложена на унищожителна критика заради съдебното дело, което води срещу НАСА поради загубения договор относно строежа на пилотиран лунен модул и така спъва инициативата на американската космическа агенция да изпрати отново човек на Луната до 2024 година. Освен това Блу Ориджин все още не е предоставила двигателите от най-ново поколение "BE-4" на Юнайтед Лонч Алайънс за ракетите "Вулкан", които ще заменят остаряващите ракети "Атлас 5", използващи на първите си степени построени в Русия двигатели "РД-180". Не на последно място преди няколко дни бивши работници на Блу Ориджин застанаха публично зад изявлението, че работната атмосфера във фирмата е лоша и е налице полова дискриминация спрямо жените. Затова не е изненадващо, че днес фирмата на Джеф Безос се опита да се покаже в най-добрата си светлина. Два часа преди изстрелването Блу Ориджин започна предаване на живо, в което не само отразяваше подготовката за старта на "Ню Шепърд", но също така предоставяше информация и за останалите си космически проекти. Беше излъчено видео от изпитанието на прословутия двигател "BE-4" на 6-ти октомври, с което се опита да успокои критиците и да ги увери, че напредъкът е сериозен. Мениджърката по огневи изпитания София Портър се похвали, че Блу Ориджин наема инженери "веднага щом завършат колежа си" и че те "провеждат огневи тестове още докато са на 22 или 23-годишна възраст". Най-важното е, че днешната мисия премина напълно успешно. След полета си Уилиам Шатнър се просълзи пред камерите и заяви, че това е най-великолепното преживяване в неговия живот. "Надявам се, че никога няма да се възстановя от него", сподели той. На своята 90-годишна възраст Шатнър е живо доказателство колко младо явление е космонавтиката в човешката история. Шатнър е бил 13-годишен, когато ракета "Фау 2" на Германия за пръв път навлязла в космическото пространство. Когато първият изкуствен спътник "Спутник 1" бил изстрелян в орбита през 1957 г., Шатнър е бил на 26 години, а когато Гагарин полетял в космоса, актьорът е бил на 30. Днес, на 90 годишна възраст, той лети в космоса - благодарение на съвременни частни космически фирми като американската компания Блу Ориджин. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4192-2021-13-oct-blue-origin-mission-success

Изстреляният през септември нов военен спътник на Русия не работи 13 октомври 2021 г. 08:05 ч. На 9-ти септември от космодрума в Плесецк излетя космическа ракета "Союз-2.1в" с най-новия военен спътник на Русия "ЕМКА" №2. Скоро след изстрелването бе оповестено, че то е успешно. Журналистът Анатолий Зак обаче ни информира на своя сайт RussianSpaceWeb, че през изминалия месец независимите наблюдатели не са успели да установят спътникът да излъчва радиосигнали, нито да коригира самостоятелно своята орбита. Космическият апарат продължава да губи своята височина заради резултат от триенето с горните слоеве на атмосферата. Същото пише и руският блогър smoliarm. "И така, от една страна ние имаме изявленията на руските официални лица - операция и старт в нормален режим, в очакваното време, на целевата орбита, прехвърлен на наземното управление, устойчива телеметрична връзка, бордовите системи работят в нормален режим. А от друга страна независимите набллюдатели наблюдават, че в орбита има мъртво тяло без каквито и да е признаци на функциониране. Прочее, разминаването между изявленията на руските официални лица и наблюдаваната реалност е вече доста обичайно явление". Като заключение може да кажем, че обявеното за "успешно" изстрелване през септември 2021 г. е успешно само в алтернативния смисъл на думата. Междувременно ФСБ се опитва да забрани всякакви неудобни репортажи за руската космонавтика, като всеки руски журналист, пишещ такива за чуждестранни сайтове, може да бъде обвинен в шпионаж. Затова пък шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин се хвали в Телеграм, че през последните три години Русия няма нито един провал при изстрелване. Ама естествено, че руската космонавтика не е в състояние на никаква криза и всички руски мисии се изпълняват изрядно! Снимка от септемврийското изстрелване. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4191-2021-13-oct-emka-satellite-doesnt-work

Блу Ориджин изпълни огневи тест на двигател BE-4 11 октомври 2021 г. 21:00 ч. След дълги месеци на гробно мълчание относно двигателите "BE-4", частната компания на Джеф Безос най-накрая се похвали с развитие по темата. На страниците на Блу Ориджин ( линк: https://www.blueorigin.com/news/gallery ) се появи снимка от огневи тест. Изпитанието е било проведено през изминалата седмица, на 6-ти октомври. Според информацията на журналиста Ерик Бъргър, двигателят, който е бил подложен на изпитанието, не е окончателна версия, каквато ще се използва на ракетите на Юнайтед лонч алайънс "Вулкан". Но очакваме полетните двигатели да се появят в най-скоро време. Засега от Блу Ориджин не са публикували информация за хода на изпитанието, подробни данни за постигнатата тяга и времето на работа на двигателя. Остава само да се надяваме, че всичко е наред и че скоро шефът на ЮЛА Тори Бруно ще си получи двигателите. Както и че, когато си ги получи, ще са достатъчно надеждни за изстрелване. Снимка от огневото изпитание. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4190-2021-blue-origin-6-oct-hotfire-test

Има ли европейско бъдеще за руските космически кораби Союз? Снимка от излитането на ракета "Союз-СТ" от европейския космодрум Куру през декември 2020 година. Photo : Arianespace 11 октомври 2021 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция (ЕКА), космическата компания Арианаспейс и френската космическа агенция CNES проявяват интерес към създаването на необходимата инфраструктура за пилотирани полети на космически ракети "Союз 2" от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Новината бе съобщена от Сергей Савелиев, заместник-главен директор на Роскосмос по въпросите, свързани с международното сътрудничество. Понастоящем са налични площадки за изстрелване на "Союз" на четири космодрума - на Куру, на Плесецк, на Байконур и на Восточний. Но единствено тези на Байконур са пригодени за пилотируеми, а не само за спътникови мисии. Европейската космическа агенция притежава сериозен опит в пилотираната космонавтика - тя е участвала в създаването на голяма част от модулите на Международната космическа станция, като най-големият от тях е изстреляната през 2008 г. лаборатория "Колумб". Подобно на НАСА и Русия, които си имат свои центрове за управление на полета, "Колумб" се управлява от самостоятелен център в Германия. Също така ЕКА притежаваше товарни космически кораби, които в периода между 2008 и 2014 година изпълниха пет мисии. Опитът с тези кораби позволи на агенцията на тяхната база да създаде сервизни модули за пилотиранитие кораби на НАСА "Орион", които ще се използват за мисии отвъд околоземна орбита и до Луната. Така тези междупланетни кораби ще са наполовина американски, наполовина европейски. Но въпреки тези постижения Европа никога не е разполагала със способност да изстрелва кораби от собствена територия. През 1975 г. е положено началото на програма за създаването на европейски космически совалки "Хермес", но през 1992 г. програмата е преустановена завинаги заради недостиг на средства. Така европейските астронавти днес летят до орбита само посредством руски кораби "Союз" или американски "Крю Драгън", а в миналото са пътували и на космическите совалки на НАСА. От друга страна на космодрума Куру има готова площадка за ракети "Союз", като първият старт на руска ракета от европейска територия и за европейските нужди е проведен през 2011 година. Единственото, което е необходимо, е да се добави инфраструктурата за пилотирани мисии, така че "Союз"-ите могат да се окажат най-бързият начин, по който ЕКА ще се сдобие със способността да ръководи собствена пилотирана космонавтика. В случай че преговорите се увенчаят с успех, ще е нужно да се намери финансиране за създаването на въпросната инфраструктура. Също така е налице още един проблем, касаещ спасяването на астронавтите в случай на авария. Когато корабите "Союз" излитат от Байконур, траекторията им минава над сушата, докато от космодрума Куру те ще преминават над океана. Така че е належащо "Союз"-ите да се адаптират да могат да кацат във вода в случай на повреда на ракетата-носител. Тези предизвикателства са технологично разрешими, но за тази цел е нужна политическа воля. Нека да видим първо докъде ще стигнат преговорите. Изглежда, че подобен ход ще е добре дошъл както за Русия, така и за Европа. Европейците ще получат своята способност да изстрелват кораби според собствените си цели и от собствена територия, а руснаците ще подсигурят бъдещето на "Союз"-ите в една нова епоха, в която господстващи ще са новите комерсиални кораби на САЩ като "Крю Драгън" и "Старшип, както и китайските "Шенчжоу". За повече информация : Новости-космонавтики https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4189-2021-european-soyuz-future

Екипът на руската космическа мисия Спектр-РГ изготви първия каталог на събития за приливни разрушения на звезди в близост до свръхмасивни черни дупки 9 октомври 2021 г. 21:40 ч. Благодарение на сведения, събрани от рентгеновата космическа обсерватория на Русия "Спектр-РГ", бе изготвен първият каталог на събития за приливни разрушения на звезди в близост до свръхмасивни черни дупки. Новината бе съобщена от Роскосмос. Каталогът е съставен посредством измервания, получени от немския телескопичен прибор "eROSITA" на борда на обсерваторията. През 70-те и 80-те години на миналия век астрофизици, които изучават свръхмасивните черни дупки, предполагат, че близост до тях могат да се случват катастрофични събития. Ако обикновена звезда прелети край такава черна дупка, тя би следвало да бъде разкъсана от приливните сили и последващата акреция на вещество от разрушената звезда ще доведе до рентгеново лъчение. Но за времето си това е просто едно предположение, непотвърдено от наблюдения. Просто чувствителността на тогавашните телескопи не е достатъчна. Първото експериментално потвърждение на хипотезата е направено в началото на 90-те години благодарение на немския космически телескоп "ROSAT". Но дори тогава откритията на приливни разрушения са сравнително редки, което не позволява да се направи достатъчно подробна оценка на техните статистически и физически свойства. Днес това най-сетне е изпълнимо. Руската астрофизическа обсерватория "Спектр-РГ" има два мощни прибора - немски "eROSITA" и руски "ART-XC". Високата чувствителност на "eROSITA" прави възможно учените да положат началото на сериозното търсене на приливни разрушения. Напомням на читателите, че обсерваторията "Спектр-РГ" бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета "Протон-М" от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок "ДМ-03", обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж "Л2". Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР - никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. "Спектр-РГ" продължава да работи и до ден днешен и да изпраща към Земята научни данни. Разрушаване на звезда в близост до свръхмасивна черна дупка. Фото: ИКИ-РАН https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4188-2021-spektr-rg-prilivno-razrushenie-zvezdi

Екипът на марсианската мисия Ал-Амал публикува за свободно ползване първата порция от научни данни! Eдна от снимките, които бяха обнародвани днес заедно с останалата част от събраните научни данни от мисията "Ал-Амал". Photo credit : UAE Space Agency 9 октомври 2021 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Екипът на роботизираната експедиция на ОАЕ "Ал-Амал", първата в историята на космонавтиката успешна мисия до Марс, организирана от арабска държава, официално обнародва и публикува за свободно ползване първата порция от събрани снимки и изследователски данни. Съгласно информацията, разпространена от официалния туитър акаунт на мисията, качени са 101 гигабайта данни за структурата и състава на марсианската атмосфера. Ръководството на проекта също така обещава, че отсега нататък на всеки три месеца ще се публикуват порции от научна информация и снимки без ограничения. Така космическата агенция на ОАЕ се придържа към политиката за отвореност, която е общоприета от световната научна общност. Съгласно тази политика, след като дадена космическа агенция изпрати успешно мисия до някое небесно тяло, на учените, построили изследователските инструменти, се осигурява ограничен период от време, през което те могат да разгледат първи данните и да направят открития преди всички останали. Този период е от порядъка на шест месеца (за междупланетните мисии) или една година (за астрономическите обсерватории), след което екипите са задължени да направят публични и да предоставят в сурова форма всички измервания, без да ги укриват от широката общественост. Именно такава е практиката на НАСА и на Европейската космическа агенция (ЕКА). Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" пристигна благополучно в орбита около Марс на 9-ти февруари, а на 10-ти април научните ѝ инструменти бяха активирани. Тъй като на 10-ти октомври се навършват точно шест месеца оттогава, с днешното обнародване ОАЕ изпълнява своя ангажимент за публичност. Данните могат да бъдат свалени от следния архив: https://sdc.emiratesmarsmission.ae "Наблюденията съдържат характеристики, които бяха напълно неочаквани и ние вярваме, че ще имат сериозни последствия за съществуващите модели относно марсианската атмосфера и за нашето разбиране за нейното поведение. Просто не сме очаквали структури от такъв магнитуд и комплексност", съобщава ръководителят на научния екип Хеса Ал-Матруши. Сведенията разкриват, че плътността на атомния кислород в атмосферата на Червената планета варира много повече, отколкото досега се считаше и това е показател, че нивото на атмосферна турбуленция е необичайно. "Атомният кислород се формира от слънчевата светлина, която разцепва водните молекули в долната част на атмосферата, след което той дифундира в горната част на атмосферата и избягва към космоса", казва Сара Ал-Амири от космическата агенция на ОАЕ. "Кислородът е най-гъст в близост до Марс, като обкръжава планетата подобно на ярък пръстен, след което изтънява и избледнява с отдалечаването". Напомням, че основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня. За тази цел на борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора: ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4187-2021-al-amal-first-data-set

ПЪРВИ ОТКРИТИЯ: Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс разкри интригуващи тайни от миналото на Червената планета! Разположението на скалите и структурирането на слоевете доказват категорично - в района на кратера Йезеро е имало езеро, река и делта. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS 7 октомври 2021 г. 22:07 ч. Светослав Александров. В продължение на дълги години учените са си представяли историята на Марс по следния начин: в далечното минало планетата е била с плътна атмосфера, топла, покрита от реки и езера, подходяща за живот. След това тя е загубила магнитното си поле, атмосферата изтъняла и повърхността ѝ се е превърнала в днешната ледена пустиня. Това, разбира се, е вярно - но новият марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс" направи първите си открития, които разкриват интригуващи подробности, укрити до този момент от взора на изследователите. Екипът на марсохода реши мястото на кацане да е кратер на име Йезеро - при това неслучайно. Погледнато от орбита, в района на кратера има структури, които приличат на река, нейната делта и езеро. Разбира се, съществуването на тези водоеми бе само догадка - докато "Пърсъвиърънс" не беше кацнал, никой не можеше да твърди това със сигурност. Но сега, след като са получени първите данни, може да кажем със сигурност - учените са били прави в предположенията си! Снимките от панорамните камери "MastCam-Z" и от микроскопа "RMI" доказват категорично - подредбата на скалите на дъното на кратера, както и на скалните слоеве, потвърждават това, което всеки един геолог би очаквал да види в района на пресъхнала някога делта. Да, някога Йезеро е бил покрит от езеро и е имало река, която се е вливала в езерото. Но историята се оказва по-комплексна, отколкото досега се смяташе. Учените са получили данни, които свидетелстват, че нивото на водата се е променяло драстично в хода на историята - то ту се е издигало, ту е спадало до момента, в който езерото изцяло пресъхнало. Засега обаче не е ясна причината за това - дали флуктуациите са се дължали на сезонни промени или на катастрофични явления. Нужни са още проучвания, като за тази цел "Пърсъвиърънс" ще бъде изпратен да изследва скалите, които са позиционирани в самата делта. Тези сведения са описани в една от статиите, публикувани днес на страниците на престижното научно списание "Сайънс". Открити са и големи, заоблени камъни, които със сигурност са се търкаляли по дъното на Йезеро, но тук също има изненада - те са прекалено масивни, за да са могли да бъдат довлачени от река. Едно от възможните обяснения е, че някога на Марс имало силни наводнения, които са натрупвали скалите в езерото. Какво е довело до хипотетичните наводнения не е ясно, но на Земята подобни явления се причиняват от изобилна преципитация или топене на ледовете. Но сюжетът на марсианското минало се заплита още повече според друга статия, публикувана на страниците на списание "Нейчър". Тя разкрива, че известна част от долините на Марс, може би четвърт от тях, са били издълбани от краткосрочни явления - например от гореспоменатите наводнения. И ако досега сме считали, че марсианските каньони са били изваяни в течение на стотици или хиляди години, сега се натрупват данни, които свидетелстват, че вероятно са се образували за месеци или години. Това са добри и лоши новини за перспективите някога на Червената планета да е имало живот. Необходимо е продължително време, за да се задействат механизмите на еволюцията и да се появят живи организми, така че наличието на краткосрочни събития в миналото не е това, което един астробиолог иска да чуе. Но от друга страна катастрофичните явления са могли да погребат вече възникналите оазиси на живота под седиментните слоеве, така че да са били защитени от по-късните промени на планетата и от космическата радиация. Така че скалните наноси по ръба на кратера Йезеро са перфектното място, където търсенето на следи от живот на Марс може да започне. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4186-2021-mars-perseverance-discoveries

Има ли бъдеще за пилотирания космически кораб Старлайнър? На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant 7 октомври 2021 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Вчера, по време на пресконференция на НАСА, програмният мениджър на агенцията за подпомагане на комерсиалната пилотирана космонавтика Стийв Стич потвърди, че се предвижда космическият кораб на Боинг "Старлайнър" да бъде изстрелван на всичките си мисии посредством ракети "Атлас 5". Но тази констатация повдига много интересен въпрос. Ракетите "Атлас 5" са пред пенсиониране, тъй като компанията-производител Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) е престанала да купува за тях двигатели "РД-180" от Русия. Какво ще стане с кораба, след като ракетите за него свършат и ще има ли по-нататъшно бъдеще за него? Новината, че засега се предвижда "Старлайнър" да лети само с "Атлас 5", бе съобщена в Туитър от журналиста Ерик Бъргър, работещ в Арс Текника. Към днешна дата ЮЛА разполага с остатъчен набор от двигатели "РД-180" за полетите само на още 28 ракети. Но от тях едва осем са заделени за "Старлайнър". Една от тях ще се използва за безпилотен полет до МКС (вторият за "Старлайнър"), който трябва да докаже годността на кораба да превозва астронавти. Друга ще е необходима за изпитателен пилотиран космически полет. Остават шест ракети "Атлас 5" за изпращане на редовни екипажи до станцията. На теория (според документацията на Боинг в този PDF файл) корабът "Старлайнър" е агностичен по отношение на ракетата-носител. Тоест, би следвало да може да се изстрелва с всяка ракета от класа на "Атлас 5". Но единствената подобна съвременна ракета в САЩ, която е годна за превоз на астронавти, е ракетата на СпейсЕкс "Фалкън 9". Би било същинска ирония Боинг да се навие да изстрелва кораба си с ракета на конкурентна фирма (макар че това вече се случва - кораби "Карго Драгън" превозват построените от Боинг слънчеви батерии до МКС, а военната космическа совалка "X-37" вече е била изстрелвана с "Фалкън 9"). Понастоящем ЮЛА разработва ракети, които следва да заменят "Атлас 5" - ракетите "Вулкан". Първата от тези ракети е вече построена и се използва за изпитателни зареждания с гориво. За съжаление обаче компанията Блу Ориджин все още се бави с производството на ракетните двигатели "BE-4". Не е ясно кога "Вулкан" ще полетят за пръв път (макар че се очаква да имаме статичен огневи тест до края на годината). Но фактът, НАСА все още не е започнала преговори с ЮЛА за сертифицирането на ракетите за пилотирани полети, е достатъчно притеснителен. Принципно един кораб може да лети с различни ракети - и това вече се е случвало с корабите на Орбитал "Сигнус" (днес компанията е придобита от Нортроп Груман). След като ракета "Антарес" аварира през 2014 година, следващите мисии бяха прехвърлени на "Атлас 5". Но случаят със "Сигнус" е различен - корабът лесно можеше да бъде прехвърлен, тъй като сервизният му модул е базиран на класическа сателитна платформа и той може да бъде капсулован под обтекател. Не такова е положението със "Старлайнър", който не е под обтекател и освен това диаметърът му е съществено по-голям от този на "Атлас 5". Разликата в диаметъра е наложило да се проектира специален адаптер, който да издържи на по-голямото аеродинамично натоварване. В случай че е необходимо "Старлайнър" да бъде прехвърлен на носител от типа на "Фалкън 9" никой не може да каже какви хардуерни модификации са нужни. При "Вулкан" такъв проблем не би следвало да съществува - ракетата е с по-голям диаметър от този на "Атлас 5" (5.4 метра спрямо 3.81 метра). На практика положението е такова, че Боинг все още не могат да кажат кога "Старлайнър" най-сетне ще полети. Корабът трябваше да изпълни безпилотна мисия през август, но в самия ден преди старта беше установено, че клапаните на горивната му система не работят. Тъй като от компанията все още не знаят причината за повредата, а това е необходимо, за да може да се насрочи нова дата, стартът ще е през 2022 година. Но през коя част от годината остава неясно - предполагаеми дати има през май и даже презесента на 2022-ра, според слуховете, които е дочул Бъргър. Ако "Старлайнър" излети чак през есента на 2022-ра на безпилотна мисия, това ще е същински позор - компанията Боинг е усвоила два пъти повече пари от СпейсЕкс, а нейният кораб още не е готов. За сравнение корабът на Мъск "Крю Драгън" вече изпълнява не само редовни пилотирани мисии до МКС, а превозва и туристи. Но нека да оставим това настрани. Представете си, че "Старлайнър" изпълни безпилотния си полет през есента на 2022-ра. Ще изминат няколко месеца до една година, докато НАСА анализира резултатите от мисията и одобри пилотиран старт. Да приемем, че този дебютен пилотиран старт е в началото на 2023-та година. Следващите шест мисии могат да бъдат изпълнени до 2026 година - и с това ще се изчерпи запасът от ракети "Атлас 5". Така Боинг ще изпълни и договора си спрямо НАСА за транспорт на астронавти към МКС. През 2026 г. ще са останали едва четири години до пенсионирането на станцията и нейното потопяване в океана. Изобщо ще има ли НАСА желание да продължи да използва "Старлайнър", особено на фона на "Крю Драгън" и очертаващия се нов кораб на СпейсЕкс "Старшип"? Друга конкурентна фирма на име Сиера Невада разработва собствен космически кораб - совалката "Дрийм Чейсър", която от самото начало е предназначена да лети с "Вулкан". Нещо повече - целият смисъл на подпомагането на частниците с държавни средства, което прави НАСА, е да се даде тласък, за да могат комерсиалните кораби да се използват за широк кръг от мисии, не само правителствени. Засега единствено СпейсЕкс показва потенциал и изпълнява замисъла на американската агенция - през септември компанията за пръв път изстреля туристи в орбита. Но докато Мъск иска да достигне до Марс, намеренията на Боинг остават неясни. Напълно възможно е желанието на ръководството на фирмата да се ограничи само до изпълнението на договора на НАСА, след което всичко ще приключи. Истината е, че все още никой не знае какво ще се случи със закъсалия "Старлайнър"... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4185-2021-is-there-a-future-for-starliner

Пилотираният космически кораб Шенчжоу 13 бе изведен на стартовата площадка На снимката: извеждането на космическия кораб "Шенчжоу 13" на стартовата площадка. Photo credit : CNSA 7 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес космическата ракета "Лонг Марч 2Ф", която ще изведе в орбита пилотирания космически кораб "Шенчжоу 13", бе изведена на стартовата площадка към космодрума Цзюцюан. Китайските медии съобщават, че понастоящем ракетата бива подложена на финалните изпитания преди полета и всичко на борда е изправно. "Шенчжоу 13" ще превози в космоса трима китайски астронавти. Те ще се скачат с новата космическа станция на Китай и за разлика от предходната пилотирана експедиция, която бе тримесечна, ще живеят в орбита около половин година. Към настоящия момент Китай е провел четири изстрелвания по строежа и поддръжката на станцията си - това на основния модул "Тянхъ", на два товарни кораба "Тянжоу" и на пилотирания космически кораб "Шенчжоу 12". Засега китайците не са оповестили точната дата на полета на "Шенчжоу 13", като се очаква той да бъде проведен след 13-ти октомври, вероятно на 15-ти или 16-ти. Имената на астронавтите също не са потвърдени официално, но според неофициални източници сред тях могат да присъстват Чжай Чжиган, който през 2008 г. проведе първата космическа разходка на Китай, втората жена-китайка в космоса Уан Япин и дубльорът от "Шенчжоу 12" Йе Ганфу. Изгледайте видео от извеждането на "Шенчжоу 13" на стартовия комплекс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4184-2021-shenzhou-13-launch-pad

Отчаяние: Блу Ориджин наели консултанска фирма, за да разберат защо изостават от СпейсЕкс Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун". Image credit : Blue Origin 6 октомври 2021 г. 17:10 ч. Светослав Александров. През 2018-та година ръководството на Блу Ориджин наблюдава как СпейсЕкс изстрелват свръхтежката ракета "Фалкън Хеви", как усъвършенстват вертикалното кацане на първите степени и как се налагат като световен лидер в спътниковите полети. Изминали са почти две десетилетия, откакто Джеф Безос е основал своята космическа фирма, а нейното лидерство най-после осъзнава: изоставането спрямо Илон Мъск е драстично. В отчаянието си Боб Смит, назначеният от Безос президент на Блу Ориджин, наема консултантска фирма, за да проучи предимствата и недостатъците на СпейсЕкс. Новината бе съобщена от журналиста Ерик Бъргър, пишещ за Арс Текника. Бъргър се е домогнал до документи, които изясняват какво е установила въпросната консултантска фирма на име Avascent. Консултантите са установили... очевидното. Те са очертали силните страни на СпейсЕкс точно така, както ги обсъждаме в продължение на години в социалните мрежи и космическите форуми. Струва си да цъкнете на горния линк и да прочетете статията в оригинал. Най-общо казано консултатите обръщат внимание на силната ориентация на СпейсЕкс към задоволяването на нуждите на клиентите, както и към смъкването на цените. За разлика от фирмата на Мъск, тази на Джеф Безос поставя ценовата ефективност като вторичен или третичен приоритет при проектирането на ракети. Avascent също така определя като много силен фактор фактът, че СпейсЕкс е вертикално интегрирана компания. Повечето от старите аерокосмически фирми аутсорсват голяма част от хардуера си към други компании или го закупуват директно от тях. Не е така в компанията на Мъск - тя произвежда сама 70% от всичките си компоненти и само 30% се доставят от традиционните доставчици. Изглежда, че поне в това отношение Блу Ориджин се учат от СпейсЕкс, съдейки по новия проект "Джарвис", който цели създаването на възвръщаема степен за ракетата "Ню Глен" и който донякъде емулира "Старшип". Консултантите също така установяват колко много зависи СпейсЕкс от наплива на млади таланти. Младите инженери си мечтаят да работят при Мъск, за тях СпейсЕкс е "Харвардът на ракетостроенето". Блу Ориджин няма такъв подход - фирмата на Безос наема само 1.7% от кандидатите за стажанти. Не на последно място, Avascent установява, че СпейсЕкс разчита на итеративния подход при разработката на ракетите, при който се акцентира върху строежа на хардуер и неговото тестване, вместо на начален и продължителен период на проучвания (както е в стария аерокосмически отрасъл). Макар че в хода на итеративния подход възникват провали (спомнете си за миналогодишните експлозии на "Старшип"), програмите на СпейсЕкс напредват много бързо и дават своя плод. И така, изводите на консултантите са ясни и категорични. Но доколко Боб Смит се е поучил от тях? Наложени ли са промени в работната култура на Блу Ориджин? Истината е, че три години след като Блу Ориджин наемат Avascent, СпейсЕкс са напреднали още повече, докато изоставането на Блу Ориджин е дори по-драстично. За това време фирмата на Мъск е изстреляла над 60 ракети и вече редовно изпраща пилотирани космически кораби до околоземна орбита. За сравнение Блу Ориджин са осъществили само един пилотиран космически полет (изпълнен през юли т.г.), а дебютното орбитално изстрелване вероятно няма да е факт преди 2024-та година. Не, няма признаци за реална промяна. Консултантите са препоръчали Блу Ориджин да стане по-открита компания към обществото, но истината е, че днес тя все повече и повече се затваря. Добавете към всичко това и докладите на бивши служители, че работната култура на Блу е токсична към жените и е сексистка... и става ясно, че фирмата е затънала в сериозни проблеми. Очакваме подобрение към по-добро. Но засега не го виждаме. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4183-2021-blue-origin-vs-spacex

НАСА прехвърля мисиите, планирани за Старлайнър, към Крю Драгън 6 октомври 2021 г. 15:50 ч. Поредният признак, че НАСА няма доверие в кораба на Боинг "Старлайнър", е налице. Съгласно материал, написан от журналиста Ерик Ралф за Тесларати, който от своя страна се позовава на Ерик Бъргър от Арс Текника, НАСА е започнала да прехвърля мисиите, планирани доскоро за "Старлайнър", към кораба на СпейсЕкс "Крю Драгън". Напомням на читателите, че космическият кораб на Боинг летя за последно в безпилотен режим преди близо две години - през декември 2019-та. Заради софтуерен проблем "Старлайнър" не сполучи да се скачи с МКС и мисията бе на крачка от цялостен провал - втори софтуерен бъг замалко не разруши кораба преди влизането му в атмосферата. Единствено бързата намеса на специалистите спаси положението и "Старлайнър" кацна на Земята успешно. Последващото разследване установи, че Боинг не са изпълнили редица от предвидените изпитания преди изстрелването. Компанията положи сериозни усилия да оправи проблемите си и "Старлайнър" трябваше да лети това лято през август. Но буквално в същия ден преди старта бе установено, че клапаните на кораба не работят. Това налага ремонт, който ще се проточи с месеци. С други думи "Старлайнър" няма да проведе втория си безпилотен полет преди началото на 2022-ра година и само ако той е успешен, за което няма гаранции, и само ако Боинг успее да предостави удовлетворителни данни на НАСА, първото пилотирано изстрелване може да е факт в края на лятото или в началото на есента догодина. Това означава, че "Старлайнър" няма да е готов за изпълнение на оперативни мисии до МКС преди 2023-та. Междувременно корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" редовно вози астронавти до станцията и нещо повече - през септември за пръв път летя на туристическа мисия, като четиричленният екипаж достигна до височина 590 километра. В миналото е имало само 15 експедиции, при които хора са се отдалечавали от Земята на разстояние по-голямо от 500 километра, ако включим и полетите до Луната "Аполо". Замислете се - корабът на Боинг "Старлайнър" още не е готов и не е провил успешно даже безпилотен полет, въпреки че компанията усвои $2 милиарда долара по-малко в сравнение със СпейсЕкс. А фирмата на Мъск вече вози не само астронавти, но и туристи! Спомнете си също така, че преди няколко години имаше брутален натиск към НАСА да даде всичките си пари, предвидени за пилотиран кораб, на Боинг и да не подпомага изобщо СпейсЕкс. Ако това се беше случило, днес нямаше да има "Крю Драгън", руснаците щяха единствени да изстрелват хора до МКС и Дмитрий Рогозин щеше да е изключително щастлив мъж. На снимката: космическият кораб "Старлайнър", намиращ се върху ракетата "Атлас 5". Photo credit : Boeing/John Grant https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4182-2021-nasa-transfers-missions-crew-dragon

След вчерашната повреда: сменят системата за автоматично скачване Курс на МКС Руският модул "Звезда". Photo credit : NASA 6 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Причината за вчерашното неуспешно автоматично скачване на пилотирания космически кораб "Союз МС-19", което наложи ръчно скачване от космонавта Антон Шкаплеров, се корени в повредена апаратура "Курс" на руския сегмент на Международната космическа станция. Повредили са се едновременно двете подсистеми на апаратурата, което налага нейното заменяне. Новината бе съобщена от РИА Новости. "Ние отдавна говорим за състоянието на станцията", съобщи шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин по време на пресконференция на космодрума Байконур. "Тя все така старее тихичко, това е застояла станция. Имаше повреда в двата полукомплекта на системата за автоматично скачване "Курс" на станцията, а не на кораба". "Главната оперативна група за управление можеше да рестартира двата полукомплекта, но реши да не го направи, знаейки с кого си имаме работа в лицето на космонавта Антон Шкаплеров. Ето защо превключихме на ръчно управление. Като цяло това е нормална ситуация, но въпреки това ще заменим оборудването на модула "МИМ", на този стиковъчен възел, така че вече да нямаме проблеми при скачванията", твърди Рогозин. Напомням на читателите, че космическият кораб "Союз МС-19" излетя вчера с космонавта Шкаплеров, актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко. През следващите 12 дни Пересилд и Шипенко ще снимат художествен филм на борда на МКС, след което на 17-ти октомври двамата ще се върнат с космонавта Олег Новицки и кораба "Союз МС-18". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4181-2021-failure-kurs-rassvet

След провал на системата КУРС: Космонавтът Шкаплеров успешно скачи Союз МС-19 с МКС! 5 октомври 2021 г. 15:39 ч. Автоматичното скачване продължава да е проблем за руските космически кораби. Броени минути преди стиковката между МКС и новоизстреляния "Союз МС-19" с актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко, системата за автоматично скачване "КУРС" се повреди. Така за пореден път космонавт се превърна в героя на деня - Антон Шкаплеров пое ръчно контрола върху кораба и го прикачи към орбиталния комплекс. "Както си го тренирал. Всичко ще бъде наред", се чу по радиото от наземното ръководство за управление на полета към космонавта Шкаплеров. "Нека Господ бъде с нас", отвърна той. Наистина, Шкаплеров се справи блестящо и изпълни благополучно задачата си, въпреки че по това време МКС беше извън обхвата на руските комуникационни станции. Но няма спор - това бе стресова ситуация за космонавта, тъй като, за да могат да бъдат пригодени за любителски или туристически мисии, корабите "Союз" вече така са модифицирани, че да могат да се управляват само от един професионалист. Нямаше друг професионален космонавт на борда на кораба освен Шкаплеров, сам беше той. На кадъра: "Союз МС-19" доближава МКС. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4180-2021-shkaplerov-manually-docks-soyuz-ms-19

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-19 с космонавт, актриса и режисьор излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 5 октомври 2021 г. 14:40 ч. Светослав Александров. Днес в 11:55 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя пилотираният космически кораб "Союз МС-19" с необичаен екипаж на борда, състоящ се от професионалния космонавт Антон Шкаплеров, актрисата Юлия Пересилд и режисьора Клим Шипенко. Целта е заснемането на филм в орбита. Това е коронната космическа мисия, която Русия провежда през 2021-ва, в чест на 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин. Инициативата, която е под шапката на Роскосмос и лично на нейния ръководител Дмитрий Рогозин и която се организира съвместно с Първи канал и студио Yellow, Black and White, е едновременно възхвалявана в руските медии и критикувана в отрасъла. В новинарските емисии по руските канали ще чуете, че това е "исторически момент", тъй като тече заснемането на "първия филм в космоса". Коректно е обаче да се подчертае, че предстоящото заснемане на драмата "Предизвикателството" в никакъв случай не е първият филм, който е сниман в космоса. През 1983 година тогавашното съветско, днес украинско киностудио Довженко издава филма "Завръщане от орбита", части от които са заснети на борда на орбиталната станция "Салют 7". След това през 2008 г. американският космически турист Ричард Гариот заснема научно-фантастичната продукция "Апогей на страха", която и досега можете да изгледате в Youtube. Това е първият пълнометражен филм, сниман в космоса. Историческото в хода на днешната мисия е фактът, че в орбита лети първият професионален киноекипаж. За да може тази експедиция да е възможна, пултът на кораба "Союз МС-19" е модифициран по такъв начин, че може да бъде управляван само от един професионален космонавт (доскоро в управлението задължително участваше командирът и един от двамата бордови инженери). Така, ако доскоро корабите "Союз" можеха да превозват само по един непрофесионалист, сега са в състояние да возят по двама. Днес космонавтът Антон Шкаплеров е единственият професионален летец на борда на "Союз МС-19", докато Клим Шипенко и Юлия Пересилд са изцяло фокусирани върху задачата си да заснемат филма. Разбира се, киноекипажът е твърде съкратен - за заснемането на филм на Земята е нужен цял набор от специалисти, състоящ се не само от режисьор и актьори, но също така от осветители, оператори на камерите, гримьори и така нататък. Сега Шипенко не просто трябва да свърши режисьорската дейност, но да бъде едновременно с това оператор и осветител. Пересилд от своя страна ще трябва да се гримира. Мисията е важна и поради още една причина - за пръв път след 21-годишно прекъсване Роскосмос успява да изстреля изцяло руска експедиция в космоса. За последен път изцяло руски пилотиран полет в космоса е проведен на 4-ти април 2000 г. с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери до орбиталната станция "Мир" (практически последната пилотирана експедиция до "Мир"). От тогава до сега руските кораби "Союз" винаги са извозвали по един чуждестранен астронавт, но днес тази традиция бива прекъсната. Кинопродукцията на Роскосмос става възможна и благодарение на размествания в полетния график през последните няколко месеца. Пересилд и Шипенко трябва да се върнат на Земята след по-малко от две седмици. За да може това да се случи, те ще заемат местата на стария кораб "Союз МС-18", чийто експлоатационен период изтича. Но това ще означава двама от екипажа му да останат да живеят още шест месеца в орбита, докато бъде изстрелян нов кораб - това са руският космонавт Пьотр Дубров и американецът Марк Ванде Хай. Разместванията доведоха до сътресения и разстройване на научната програма в руския космически отрасъл, като неколцина специалисти и космонавти се изказаха против мисията. "Какво е уникалното в този филм?", възмути се космонавтът и герой на Русия Михаил Корниенко. "Че Юлия Пересилд и директорът ще полетят до МКС за 10 дни и за 2 милиарда рубли? А вие уверени ли сте, че те там, извинете ме, няма да повръщат през всичките тези 10 дни? Ние вече имаме в космонавтския отряд едно момиче Ана Кикина. Можеше да изпратите нея, тя е професионалистка". Разбира се, налице е и критиката, че Русия продължава да разчита на съветското си космическо наследство - ракетите и корабите "Союз", докато новото поколение космически ракети и кораби продължава да се бави. Немалко са и недоволните, които смятат, че "Союз МС-19" е просто руският отговор на току-що завършилата американска мисия "Inspiration4" на "Крю Драгън", която беше излъчена в Нетфликс, както и на предстоящата холивудска продукция на Том Круз. На снимката: актрисата Юлия Пересилд позира със сертификата, издаден след ваксинация със "Спутник V". Фото: Роскосмос Но независимо дали одобрявате филмовата мисия на кораба "Союз МС-19" или сте настроени критично към нея, едно е ясно - това е голямата реклама, която Роскосмос провежда навръх 60-годишнината от полета на Гагарин и целта е да бъдат промотирани руските научно-технологични достижения. Например, както виждате от горната снимка, полетът е повод Русия да се похвали със своята ваксина "Спутник V", посредством която е ваксинирана Пересилд. Заснемането на по-голямата част от филма ще бъде проведено в новия руски модул "Наука", който след строеж, проточил се над две десетилетия, най-накрая полетя през това лято и беше прикачен към Международната космическа станция. Режисьорът на "Предизвикателството" Клим Шипенко пък е един от най-успешните кинодейци в руската киноиндустрия. Негов е култовият филм "Салют 7", в който се разказва за съветската мисия "Союз Т-17", благодарение на която е спасена тогавашната орбитална станция. Както мисията, така и филмът са руските аналози на "Аполо 13". Очакваме с нетърпение да видим как ще се развие новата експедиция на "Союз МС-19" с Шкаплеров, Шипенко и Пересилд! Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4179-2021-soyuz-ms-19-launches

УСПЕХ и ПЪРВИ СНИМКИ: Японско-европейската мисия БепиКоломбо посети за пръв път Меркурий! Снимка на Меркурий, заснета от "БепиКоломбо" тази нощ в 02:44 ч. българско време. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO 2 октомври 2021 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 2-ри октомври, в 02:34 ч. българско време, мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" проведе първото от общо шест облитания на Меркурий преди окончателното навлизане в орбита около планетата през 2025 година. В хода на това дебютно посещение "БепиКоломбо" засне фотографии на меркурианската повърхност. Към момента на най-голямото сближение разстоянието между автоматичната междупланетна станция и Меркурий бе около 200 километра. На горепосоченото изображение се забелязва северното полукълбо на Меркурий. Ярко се откроява известната равнина Сихту, която в далечното минало е била наводнена от потоци от лава. Виждат се и по-гладките и светли равнини Рудаки около кратера Калвин. Наблюдава се и 166-километровият кратер Лермонтов. Още една снимка на Меркурий, заснета от "БепиКоломбо". Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM, CC BY-SA 3.0 IGO Напомням на читателите, че "БепиКоломбо" не е монолитна автоматична междупланетна станция - тя е комплекс от два космически апарата - европейски "Бепи" и японски "Мио". Апаратите са свързани посредством т.нар. Меркуриански трансферен модул (накратко МТМ). Целта на МТМ е да достави "Бепи" и "Мио" благополучно до околомеркурианска орбита. Това става чрез общо девет облитания - едно на Земята, две на Венера и шест на Меркурий. Земното облитане, венерианските, както и първото меркурианско са вече в историята. Следващото ще е на 23-ти юни 2022 година, третото - на 20-ти юни 2023 година, четвъртото и петото ще са през 2024 година на 5-ти септември и 2-ри декември. Шестото и последно е планирано за 9-ти януари 2025 година. През същата година на 5-ти декември "БепиКоломбо" ще пристигне за постоянно в орбита около Меркурий. Дотогава обаче има още време. Засега изследователите са фокусирани върху анализа на получените днес данни. Екипът на мисията обещава, че всички заснети изображения ще бъдат публикувани в Планетарния научен архив на Европейската космическа агенция през следващата седмица. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4178-2021-bepicolombo-visits-mercury-first-time

Режимът на Путин забрани всякакви неудобни новини за Роскосмос, включително репортажи за прогнози, икономически проблеми и корупция! Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос 1 октомври 2021 г. 21:56 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си репортажите за корупцията и кражбите, които спъваха строежа на новия руски космодрум Восточний? А затова как един от шефовете на строителните фирми бе арестуван, задето кара облицован с диаманти Мерцедес? А затова как всяка една от пет вложени рубли във военно-промишления комплекс на Русия се губи заради злоупотреби? Отсега нататък няма да можете да четете новини по тези теми. Режимът на Путин ги забрани. Тази вест бе съобщена от журналиста Дъг Месер, който от своя страна се позова на The Moscow Times. Същата новина по-рано бе съобщена и на страниците на РИА Новости. За какво иде реч? Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследникът на КГБ, публикува подробен списък за данни, които, ако бъдат превеждани от местните журналисти на чуждестранен език и впоследствие предоставени за чужди държави или частни лица, ще се считат за шпионаж, а журналистите и блогърите, които ги предоставят, ще могат да бъдат обвинявани като чуждестранни агенти. Специално репортажът в РИА Новости подчертава, че тук не става въпрос за държавна тайна, а за широк кръг информация, която по някакъв начин "би могла да се използва срещу безопасността в Русия". Списъкът, засягащ руската космическа агенция, конкретизира следните забранени теми: "информация за финансовото състояние на Роскосмос, финансово-икономически прогнози за развитието на агенцията, сведения за проблеми, в това число финансово-икономически, които водят до задържане на развитието на космическата корпорация". Ембаргото вече води до последствия - например известни журналисти и блогъри, на които разчитах като източници за статиите на КОСМОС БГ, вече не се чувстват достатъчно спокойни, за да отразяват космически новини. Сред тях е Катя Павлюшченко. "Списъкът предвижда изключения за отразяването на научни, технологични и напълно граждански космически дейности", пише Павлюшченко в Туитър. "Но в Русия гражданската и военната космонавтика са тясно обвързани и никога не знаеш кога си стъпил в минно поле. Това означава, че засега няма да мога да отразявам руските космически новини". Те това е положението, драги зрители. Знам, че много от вас недоволстваха заради начина, по който космическите новини бяха отразявани на КОСМОС БГ. Досега за тези новини разчитах предимно на рускоезични репортажи. Отсега нататък няма спор, че репортажите ще са "всьо в парядке". Каквото и да се случва. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4177-2021-roscosmos-news-banned

Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще посети за пръв път Меркурий на 2-ри октомври На илюстрацията: "БепиКоломбо" прелита край Меркурий. Image credit : ESA/ATG medialab 1 октомври 2021 г. 14:30 ч. Светослав Александров. През нощта на 2-ри октомври в 02:34 ч. българско време мисията на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо" ще проведе първото от общо шест облитания на Меркурий, които са необходими за окончателното позициониране на автоматичната междупланетна станция в орбита около планетата през 2025 година. Към момента на най-голямото сближение, което предстои през следващите часове, разстоянието между "БепиКоломбо" и меркурианската повърхност ще е по-малко от 200 километра. Според информацията от екипа на мисията, първата снимка на Меркурий от "БепиКоломбо" се очаква да бъде споделена с обществеността в събота сутринта след 09:00 ч. българско време. Така за пръв път космически апарат ще посети най-близката до Слънцето планета след април 2015 г., когато за последно в околомеркурианска орбита работеше американската мисия "Месинджър". Напомням на читателите, че роботизираната експедиция "БепиКоломбо" е кръстена на италианския математик Джузепе (Бепи) Коломбо. Благодарение на получените от нея данни учените ще разгадаят множество мистерии за еволюцията на ранната Слънчева система, включително и на Земята. А загадките не са малко. Например Меркурий е единствената скалиста планета в Слънчевата система, изключвайки Земята, която притежава силно магнитно поле. Защо това е така, ние все още не знаем. Част от задачите на "БепиКоломбо" е да изучи магнитното поле с подробни детайли. "БепиКоломбо" не е монолитна автоматична междупланетна станция - тя е комплекс от два космически апарата - европейски "Бепи" и японски "Мио". Апаратите са свързани посредством т.нар. Меркуриански трансферен модул (накратко МТМ). Целта на МТМ е да достави "Бепи" и "Мио" благополучно до околомеркурианска орбита. Това става чрез общо девет облитания - едно на Земята, две на Венера и шест на Меркурий. Тези на Земята и на Венера са вече в историята. Остават меркурианските, първото от които е през идната нощ. Второто ще е на 23-ти юни 2022 година, третото - на 20-ти юни 2023 година, четвъртото и петото са през 2024 година на 5-ти септември и 2-ри декември. Шестото е планирано за 9-ти януари 2025 година. През същата година на 5-ти декември "БепиКоломбо" ще пристигне в окончателната орбита около Меркурий. Единствено след навлизането в орбита ще е възможно да бъдат заснемани подробни изображения с висока разделителна способност посредством основната научна камера. Но това не значи, че през идната нощ, а и по време на следващите облитания, няма да има никакви снимки. Трите навигациони камери MCAM ще започнат да фотографират Меркурий около пет минути след момента на най-голямото сближение в продължение на пет часа. Понеже "БепиКоломбо" доближава планетата откъм нощната страна, условията за снимане няма да са идеални, когато разстоянието между мисията и повърхността е най-малко. Вместо това най-подробното изображение ще бъде фотографирано при разстояние от 1000 километра. Учените очакват на снимките да се визуализират някои от големите кратери на планетата - Меркурий много наподобява нашата собствена Луна. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4176-2021-bepicolombo-first-mercury-flyby-preview

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън се завърна на Земята! На снимката: товарният космически кораб "Карго Драгън" по времето на пристигането му на Международната космическа станция преди месец. Photo credit : NASA 1 октомври 2021 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Американският космически кораб "Карго Драгън", единственият в цял свят, който може да извозва полезни товари от Международната космическа станция обратно на Земята, се завърна благополучно тази сутрин в 06:00 ч. българско време посредством приводняване в Атлантическия океан. Това бе петото кацане на космически кораб на СпейсЕкс през настоящата 2021-ва година. Към днешна дата фирмата на Илон Мъск е провела общо осем мисии на кораби от серията "Драгън 2" - четири в пилотиран вариант (т.нар. "Крю Драгън") и четири в товарен вариант (т.нар. "Карго Драгън"). Напомням на читателите, че завърналият се днес "Карго Драгън" бе изстрелян на 29-ти август и престоя в продължение на месец прикачен към МКС. Следващият космически кораб, който ще излети към орбиталната станция (на 5-ти октомври), е руски - "Союз МС-19" с космонавта Антон Шкаплеров, режисьора Клим Шипенко и актрисата Юлия Пересилд. Това ще е първата изцяло руска космическа експедиция след приключването на експлоатацията на старата станция "Мир" (т.е. след почти двудесетилетна пауза), а целта е заснемането на филм в космоса на име "Предизвикателството". След това започва подготовката за поредното изстрелване на СпейсЕкс до МКС, което ще е на 30-ти октомври с нови четирима души - Рая Чари, Том Маршбърн, Кайла Берън (астронавти на НАСА) и Матиас Маурер (Германия, ЕКА). За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4175-2021-october-cargo-dragon-returns-earth

Компанията Блу Ориджин е загубила конкурса за лунен модул, защото се опитала да изиграе НАСА Спускаемият апарат на Блу Ориджин "Блу Муун". Image credit : Blue Origin 30 септември 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа агенция НАСА не е коментирала в подробности съдебния иск на компанията Блу Ориджин, чрез който фирмата на Джеф Безос се опитва да оспори решението договорът за строежа на пилотиран лунен модул да бъде връчен на СпейсЕкс. Въпреки това технологичният блог The Verge е успял да се домогне до документи благодарение на закона в САЩ, който задължава публичните агенции да са прозрачни. Документите ясно разкриват причината, поради която компанията е загубила конкурса - тя се е опитала да изиграе НАСА и това съответно ѝ е изиграло лоша шега. Техниката, използвана от Блу Ориджин, се нарича "врата в лицето", пише The Verge. Това е, когато ви трябва услуга и компанията-доставчик първоначално ви предложи оферта на абсурдно завишена цена. В този случай обикновено започват пазарлъци, докато доставчикът се навие да ви смъкне цената. Същото е направила фирмата на Безос. Тя е предложила първоначална оферта от $5.9 милиарда, близо два пъти повече от предложението на Спейсекс. Тактиката вече е сработила преди. По време на предходния рунд на същия конкурс, от Блу Ориджин отправили предложение за първоначални проучвания за цена от $879 милиона, но от НАСА започнали да преговарят и сумата паднала на $579 милиона. Този път обаче агенцията, притисната от финансови ограничения, решила да не се занимава с това и просто се спряла по-достъпната оферта - тази на СпейсЕкс. "Блу Ориджин предположиха какъв ще е бюджетът на НАСА за пилотирания лунен модул и на базата на това число представиха своето предложение. Но вътрешно направиха свое собствено изчисление, че ако НАСА не може да си позволи първоначално предложената цена от Блу Ориджин, агенцията ще ги избере и впоследствие ще започне договорки след селекцията, така давайки възможност на Блу Ориджин да си смъкнат цената. Всички тези предположения са неверни", пишат четиримата адвокати на НАСА. "Осъзнавайки, че заложиха и загубиха, от Блу Ориджин се опитват да използват функцията на Правителствената служба за отчетност, за да принудят по некоректен начин НАСА да страда от последствията на лошите решения на Блу Ориджин". Що се касае до предходния рунд на конкурса, при който компанията Блу Ориджин смъкнала първоначалната цена след пазарлъци, юридическият екип на НАСА е категоричен: "НАСА не е задължена да прави подобна заявка". Наистина, какъв тъжен урок за Стария космически отрасъл (Old Space) - тук напомням, че Блу Ориджин създава лунния си модул съвместно със старите корпорации Локхийд Мартин и Нортроп Груман, а фирмата на Безос се управлява от президента Боб Смит, бивш служител на традиционната аерокосмическа фирма Хъниуел. Тези мастодонти са свикнали да изтискват на максимум бюджета на НАСА, използвайки всякакви юридически похвати, а накрая дори не е сигурно дали ще си свършат работата навреме. Но агенцията очевидно вече няма намерение да им играе по свирката и просто ще работи с тези, които си изпълняват задачите ефективно и евтино. Неслучайно СпейсЕкс превозва астронавти до МКС, че и по-далече... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4174-2021-blue-origin-gambled-nasa

АВАРИЯ: Китайският спътник Шиян-10 се повреди скоро след изстрелването! 30 септември 2021 г. 08:05 ч. Неприятна авария за Китай - въпреки безпроблемната работа на ракетата "Лонг Марч 3B", извозеният от нея спътник "Шиян-10" се повреди веднага след като той бе освободен в орбита. Изстрелването бе осъществено на 27-ми септември, а сателитът беше позициониран в геостационарна трансферна орбита с параметри 177 на 40 104 километра. Но за разлика от други пъти, когато китайските власти оповестяваха за успехите скоро след излитанията, този път имаше гробно мълчание в местните медии. Едва на следващия ден информационната агенция Синхуа излезе с лаконично съобщение, че "Шиян-10" е проявил абнормно поведение по време на полета и причините за това се анализират. Програмата "Шиян" започна през 2004 година, когато беше изстрелян първият сателит от серията. Целта на програмата е изпитване и проверка на нови спътникови технологии, които по-късно се внедряват в китайската космонавтика. Кадър от излитането - натиснете тук, за да изгледате видеото в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4173-2021-shiyan-10-lost-after-successful-launch

Радио Свобода: Стружка в резервоара - или как Русия изостава от космическата надпревара На снимката: актрисата Юлия Пересилд, която ще лети в космоса на 5-ти октомври с кораба "Союз МС-19". Фото: Роскосмос 28 септември 2021 г. 22:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа програма преживява странни времена. Роскосмос се занимава със снимане на художествен филм в орбита, заплашва да напусне МКС и да създаде отделна орбитална станция. При това руските ракети и модули често пъти търпят редица технически повреди и това поражда съмнения в способността руската космонавтика да се справи с подобна задача, както и в смисъла на самата задача. По случай последните тегоби около скачването на руския модул "Наука", продължаващата тригодишна сага с пробойната на руския кораб "Союз" и неофициалното обвинение към американците за тази пробойна, предстоящото снимане на филма "Предизвикателството", довело до уволнението на опитния руски космонавт Сергей Крикальов от неговия пост като директор на пилотираната космонавтика, Радио Свобода проведе интервю с известния журналист и експерт по руската космическа програма Анатолий Зак. Eто какво казва Зак относно коментара, че той бе първият журналист, който е съобщил за възникналите проблеми след изстрелването на "Наука": -Във връзка със спецификите относно журналистическата дейност, която съществува в Русия, ми беше лесно да съм първият, тъй като там даже не се позволява да се задават въпроси от този тип. Трябва да кажа, че аз следя за тези двигатели в продължение на последните 20 години. Беше ясно, че горивната система е една от критичните системи на модула и че животът и смъртта на този проект зависеше как тези двигатели щяха да сработят. Когато работата по Международната космическа станция започна през 1993 година, НАСА поръча строежа на модула "Заря", който бе изстрелян през ноември 1988 г. и се превърна в първия елемент на МКС. По същото време центърът Хруничев започна да строи резервен модул на "Заря" в случай на неуспешно изстрелване. Когато модулът бе изстрелян успешно, остана да виси въпросът какво да се прави с тази резерва, която бе завършена на 70%. Имаше дълъг дебат и в началото на 2000 г. бе решено резервата да се превърне в многоцелеви лабораторен модул, който по-късно стана "Наука". През следващите 20 години конструкцията не напредваше бързо, нито криволичещо, имаше множество технически проблеми. Беше констатиран проблем с двигателите, който задължа изстрелването със 7 години. Но все пак строежът не бе прекъснат и въпреки неравното финансиране и промените в графика, модулът все пак полетя през 2021 година. През последните 25 години настъпи компютърна революция, а по-ранните системи за управление тежаха несъразмерно повече. Човек би казал, че би било невъзможно да се създаде нещо в рамките на 25 години, особено на фона на новите и бързите космически стартъпи. -Вие напипахте болното място на руската космонавтика. Естествено, през това време на "Наука" бяха инсталирани множество компоненти. Те напълно отслужиха своя срок на експлоатация още докато модулът стоеше на Земята и се изискваше сериозна воля да се вземе решение срокът да бъде удължен или компонентите да бъдат подменени. Това се случи неколкократно, докато "Наука" престояваше на Земята - да се удължи срокът на службата на подсистемите, да бъдат ремонтирани или да бъдат подменени. Имаше подобрения. Но имаше и някои стари компоненти, например, елементите на системата за сближение, които бяха оставени на борда и излетяха. На снимката: "Наука" е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV Нека да поговорим за проблемите с двигателите. -На модула има сложна двигателна установка, както е случаят с всеки космически апарат, който разчита на маневриране в космоса и сближение с други апарати. Съществуват основни двигатели: след като ракетата-носител изведе модула на начална, т.нар. "паркираща" орбита, те са отговорни за нейната корекция. Освен това на модула има цял клъстър от двигатели за ориентацията, които са отговорни космическият апарат да е в правилната позиция. Горивната система е разработена през 60-те и 70-те години на миналия век за корабите "ТКС", които представляват архитектурната основа на този модул. Двигателите на "Наука" са сходни с тези, строени през 70-те и 80-те години за подобни апарати. Горивната система конкретно на този модул бе създадена през 90-те години и, напълно естествено, тя трябваше да бъде реконструирана при адаптацията на модула, трябваше да бъдат прерязани множество тръбопроводи. Това е комплексен лабиринт от тръбопроводи. И неизвестно кога по времето на тази адаптация тръбопроводите бяха замърсени с метални стружки. Това бе открито по същество при подготовката за изпращането на модула към космодрума Байконур през 2013-та година. Вместо това модулът трябваше да бъде върнат обратно в завода и всичко трябваше да бъде напълно оправено. Малко звучи анекдотично, като че ли врагът се е промъкнал и е изсипал железните стружки в резервоарите. Откъде се появиха тези стружки? -Всъщност вицът може да бъде продължен. Няма документално доказателство за това, но съобразно слуховете от надеждни източници, инженерите и майсторите, които са били отговорни за срязването на тръбопроводите, са си помислили, че модулът е трябвало да бъде рециклиран, че са го бракували. И когато са рязали тръбопроводите, представете си - когато металът бъде срязван, се появяват стружки - не е имало никакви предпазни средства, за да се предотврати попадането на стружките в тръбопроводите. По принцип когато една стружка влезе вътре, тя пътува из лабиринта на тръбите и попада в клапаните. Това е легендата, друг е въпросът дали е вярна или не. Ние разполагаме с много примери от близкото минало на руската космонавтика, при които сплави са били обърквани, датчици са били монтирани наопаки - спомняте ли си за салтото на ракета "Протон" през 2013 година? Предприятието "Хруничев" беше хващано нееднократно, че има проблеми с контрола на качеството. По-късно се оказа, че става въпрос не само за горивната система, но и за горивните резервоари. Те имат комплексно устройство и също се оказаха замърсени. Вътре в тези резервоари има мембрани подобни на акордеон и в хода на много години бяха правени опити да бъдат изчистени - всичките тези опити се провалиха. Модулът беше изстрелян в космоса с този проблем и това беше риск, тъй като системата работи под високо налягане и можете да си представите какво се случва, когато чуждо тяло влезе в горивната камера. Винаги съществува риск в космонавтиката, но тук може да кажем, че рискът с модула бе завишен заради горивната система. За да може рискът да бъде редуциран, бяха добавени допълнителни клапани, за да могат да бъдат изолирани районите с течове или други проблеми. Съответно софтуерът, който управляваше всичко това, трябваше да бъде пренаписан. По време на полета, заради проблемите със софтуера, бяха отворени погрешните клапани. Имаше смесване между системата, която работи при ниско налягане и тази, която работи при високо налягане. Това бе изключително опасно за главните двигатели на модула и заплашваше, най-общо казано, да доведе до разрушаването на горивната система, което от своя страна щеше да доведе до загуба на ориентацията или неспособността за коригиране на орбитата (именно това видяхме в началото на полета). Специалистите решиха проблема в ход, успяха да проведат всички корекции и стиковката бе проведена успешно. Главните двигатели, които се използват за корекцията на орбитата, не можеха да бъдат включени, защото налягането в системата надвишаваше лимита, зададен конструктивно (те трябва да работят при ниско налягане, имат си собствена турбопомпа, тя генерира налягане на входа на горивната камера). Трябва да отдадем чест на специалистите, които незабавно адаптираха програмата към новите условия, за да могат да се използват най-напред малките двигателчета. Системата работи по такъв начин, че когато тези двигателчета се задействат, те редуцират налягането в системата. Така налягането бе смъкнато до такова ниво, че можеха да се включат и основните двигатели. Но тази възможност доведе до по-голям разход по отношение на горивото и така беше достигнат момент, при който "Наука" получи само един шанс за скачване със станцията (първоначално бяха предвидени две възможности). Ако скачването не бе възможно, щяхме да станем свидетели как "Наука" постепенно губи височина и навлиза в атмосферата. Снимка от катастрофата на "Протон" през 2013 година. Вижда се разпадането на ракетата и отделянето на носната част. Снимка: ЦЭНКИ След скачването възникна друг софтуерен бъг. Когато всички се успокоиха, около три часа след стиковката, модулът включи двигателите си. Както сега се твърди, модулът е запалил двигателите си на отвод, макар че експертите тепърва изясняват какво точно се е случило. Очевидно някъде в програмата не е постъпил сигнал, че скачването е завършено и че модулът трябва да изключи двигателната си система. Възможно е системата да си е помислила, че модулът трябва да се преориентира или да се разкачи поради някакъв проблем, след което двигателите са се запалили. Да се надяваме, че специалистите ще предоставят подробен отчет. Тъй като модулът бе правилно свързан към станцията, цялата станция започна да се извърта, съответно екипажът и центърът за управление на полета се нуждаеха от време, за да разберат какво точно се случва и да включат двигателите на служебния блок, за да противостоят на завъртането. Беше такава борба между два летателни апарата, но в крайна сметка се оказа възможно да се изключат двигателите на новия модул и да се възстанови ориентацията на станцията. За компенсирането на въртенето, причинено от "Наука", е направен опит за противостоене посредством другите модули? -Да, това са модулът "Звезда", както и товарният кораб "Прогрес", който бе стикован към станцията - неговите двигатели също бяха използвани, за да се възстанови ориентацията на станцията. Луда картина - два руски модула са се борили помежду си. -Но точно това се е случило. Разбирам ли правилно, че "Наука" е изразходил цялото си гориво и няма да бъде презареждан? -Има някои нюанси. Резервоарите, използвани от двигателите по времето на инцидента, са празни съобразно телеметричната информация, с която разполагаме. Тази система е напълно деактивирана, но има една друга група от двигатели на модула, отговорна за ориентацията на станцията. Има т.нар. транзитни горивни проводи, които позволяват прехвърлянето на гориво от товарните кораби. Но тези двигатели не са довели до проблема. Съществува ли притеснение, че по времето на противоборството между двата модула, е възникнало напрежение в стиковъчните възли? Може ли да се опасяваме, че ще се появят пукнатини? -Това е естествен въпрос. Но още в самото начало бе предвидено модулът "Наука" да бъде разположен далеч от центъра на масата на станцията, надолу от главната ос, за да може да бъде маневриран по-лесно, той притежава и дълга ръка. Стиковъчният възел е проектиран да търпи всякакви натоварвания, асоциирани с промяната на ориентацията на станцията. Разбира се, имаше аномална ситуация, модулът включи двигателите си без никакво програмиране, тягата бе насочена в неизвестна посока. Системата за контрола на височината се опита да противодейства на това, тя го възприе като нарушение на ориентацията, като безпорядъчно завъртане, опита се да обърне станцията в противоположното направление. Това може да доведе до динамично натоварване, макар не и на стиковъчния възел, а на по-слабите елементи, например радиаторите и слънчевите батерии. Вие виждате на илюстрациите, че те са съединени с много малки прътове, също така деликатни подвижни части задвижват всичките тези елементи. За тях това бе достатъчно значителен стрес. НАСА призна, че е съществувала опасност за повреди на радиаторите и слънчевите батерии. Астронавтите бяха помолени да погледнат през прозорците и да се убедят, че няма повреди след инцидента. Да, имало е опасност от повреди, но като цяло модулът, стиковъчните възли и основната конструкция са проектирани за подобни неща. Снимка на злополучното изстрелване на "Союз" от Восточний през 2017 година, което завърши с провал. Фото: Роскосмос Вие разказахте какво се е случило със софтуера на модула "Наука". А през 2017 година имаше история с падането на "Фрегат". Първоначално имаше доклади, че програмата си е помислила, че излитането е от Байконур, докато в реалността то бе от космодрума Восточний. Тези доклади бяха опровергани, но въпреки това официалното заключение бе, че имаше "несъвършенство на алгоритмите на програмното обезпечение" и беше признато, че ако полетът бе осъществен от Байконур, всичко щеше да е наред. Така че бих искал да попитам - какво се случва със софтуера, това систематични грешки ли са? -Аз не съм специалист по софтуера, но по отношение на "Наука" сега тече разследване. Както вече разказах, по време на строежа на модула в последния момент бяха добавени клапани към горивната система - поради риска от течове. Трябваше да се промени и програмното обезпечаване, то трябваше да предузнава всяка ситуация и комбинация от отделни ситуации, всевъзможни комбинации на положението на клапаните, системи, команди и сигнали, как те се преплитат. Това бе титаническа задача. Вие знаете, дори домашните ни компютри понякога вършат неща, които са против нашето командване или не правят това, което сме им казали. В случая с "Фрегат" даже не бе до софтуер. Той работеше в съвкупност с навигационните системи и датчици. Тук говорим за инсталацията на жироскопичната система, която позволяваше на модула да се ориентира. Системата бе установена съобразно спецификацията на географското положение, откъдето ракетата излита. В случая жироскопите бяха монтирани съобразно документация, която бе написана за Байконур, докато излитането бе от Восточний. Русия е наследница на най-мощната космическа програма на СССР. Разбираемо е, че 90-те години нанесоха удар, но доколкото правилно разбирам, имаше успешно международно сътрудничество на МКС и то бе източник на финанси. Може да чуем критика, че съвременната руска космонавтика доизживява съветското наследство и сама по себе си е способна на малко неща. От друга страна е налице гигантска работеща индустрия, която решава сложни задачи, но регулярно виждаме проблеми като тези, които обсъдихме вече. Например вие във вашия анализ за изследователската организация CNA твърдите, че руската програма страда от контрол на качествотото. Как е от ваша гледна точка - през последните 20-30 години западнало ли е нивото на отрасъла или става въпрос за единични проблеми, докато основите са все още силни? -Това е философски въпрос и моето мнение може да се окаже субективно. Руският ракетно-космически отрасъл през постсъветския период се развиваше крайно нееднородно. Когато Русия наследи огромния военно-промишлен комплекс, който остана от СССР, се оказа, че за разлика от Съветския съюз тя не може да си го позволи финансово, нито да го използва в пълнота. Огромни сегменти в сектора бяха загубени и с тях бяха изгубени и компетенциите и опита в някои области. Космическата техника е многостранна област, имаме двигатели, имаме електроника, имаме конструктивни материали, имаме ракети. За всичко това са нужни собствени институти, собствени конструктори. Бе невъзможно да се поддържат в постсъветския период, беше необходимо да бъдат взети крайно жестоки решения кое да се зареже и кое да се продължи да се финансира. Бяха предприети радикални стъпки, за да може индустрията да бъде прехвърлена на комерсиалния пазар и да бъде интегрирана в световната икономика. Това бе благополучно направено и благодарение на него се съхрани ядрото на отрасъла през 90-те години, като даже бяха развити определени сектори. Например блокът "Фрегат", за който вече споменахме, беше разработен през постсъветския период и той позволи на Русия да удържи позиции на комерсиалния пазар на изстрелванията. Ракетата "Протон" бе създадена в средата на 60-те години, но премина през ред модернизации, в това число и в следсъветско време, което позволи да бъде използвана като товарен кон на комерсиалната космонавтика до определен период. Но през същото време имаше изтичане на мозъци, намаляване на заплатите в отрасъла, корупция и лошо управление. Резултатът бе спад в контрола на качеството. Сложно е да се измери до каква степен е този спад, но имаме един показател - броят на успешните стартове. Когато се учестяват авариите, това е маркер, че системата не работи в областта на контрола на качеството. Голямата политика също се намеси, тъй като интеграцията със световната икономика е изключително важна за космонавтиката и комуникацията между специалисти и учени е необходима, нужни са комерсиални инвестиции, в това число от чуждестрани източници. Руската степен "Фрегат" - най-сериозната иновация в ракетостроенето на постсъветска Русия. Фото: Wikibob ru wikipedia user Позицията на Русия на комерсиалния космически пазар доведе до сериозни печалби и позволи на индустрията да оцелее, но всичко това бе унищожено до голяма степен след 2010 година поради спада в качеството и в същото време политическата изолация от световния пазар. И имаме това, което сега виждаме: "Протон" престана да бъде играч на пазара. Русия е останала само с една ракета - "Союз", която активно се използва в руската космическа програма. Съществува един гигантски комерсиален проект УанУеб, който играе огромна роля в задържането на Русия на световния пазар. Но как ситуацията ще се развие в бъдеще, остава неясно. Комбинацията от множество аварии и политическата изолация практически са изключили Русия от съревнованията за частни клиенти. Първо, осигуровките за руските ракети са скочили заради високата аварийност. Дори когато руската индустрия предлага стартове на по-ниски цени в сравнение със западните доставчици, осигуровките компенсират за тази разлика. И въпросът днес дори е безсмислен, тъй като комерсиалните клиенти не стъпват в Русия. Има санкции, Русия е изолирана на международната арена, за какво говорим? Ако чудодейно се появи нова руска ракета, която е по-евтина от европейските или от американските, тогава вероятно ще е различно. Но всяка иновация изисква инвестиции, високо ниво на научно и технологично развитие, ентусиазъм и мотивация на хората, които разработват такава апаратура. Бих казал, че в Русия това е твърде трудно. Трудно ли е с иновациите? Имахме космически стартъпи в Сколково, все пак някои от тях след 2010 г. се преместиха в Америка. -Вие може да сте видели нещо интересно в Сколково, но аз не съм видял никакъв конкретен резултат. Даже напротив, станах свидетел на тъжната история с руската космическа фирма Даурия. Виждал съм и други частни проекти, които предприемачи са се опитали да стартират в Русия и честно казано трудно ми е да кажа кои са достигнали до стартовата площадка. Имам впечатление, че това не работи фундаментално без обмен на гледища, гаранции за инвестициите, възможността да получиш инвестиции, включително и от чужбина. Иначе всичко е обречено. Не виждам също така революционни иновации, които могат да преобърнат индустрията. Разбира се, трябва да отдадем почит на руските създатели на ракетни двигатели, които в много отношения бяха изпреварили своето време с години. Но сами по себе си двигателите не летят без инфраструктура, без цялостен набор от елементи, които са необходими за създаването на комплексна система като космическа ракета и космически кораб. Дори и да имаш конкретни сегменти с талантливи хора, но нямаш обща икономика в комплекса, която е отворена към иновации и съответно е интегрирана в световната икономика, трудно е да си представим как това ще заработи като отделна дейност. През последните години Русия инвестираше средства в развитието на новите видове въоръжаване, вие в доклада за CNA писахте, че Москва е способна да инвестира в технологии с двойно приложение. По същото време цитирате стар съветски виц: Японците идват и питат колко далече СССР изостава от Япония в електрониката, а отговорът е "завинаги". Но нека да предположим, че Русия вложи множество средства в космическата индустрия, ще съхрани ли позицията си и в космоса? -Това отново е политически и макроикономически въпрос, по който аз не съм експерт. Вероятно би било трудно да сравним инвестициите на Русия във военно-индустриалния комплекс с тези, които СССР можеше да си позволи, до голяма степен поради обедняването на съветското население и унищожаването на съветската икономика. Ние си спомняме, че имахме система, която не можеше да изхранва народа си, да осигури на всички чорапи, тениски, базисни неща като тоалетна хартия, тъй като основните средства отиваха в разгръщането на балистични ракети и конструкцията на оръжия. Русия може да се пробва по този сценарий, но как ще реагира населението е друг въпрос. Безусловно е, че през последните 20 години по времето на Путин ние виждаме значителни инвестиции във военния отрасъл, но смятам, че те са несравними с тези по времето на СССР. Особено несравними са резултатите. Възможно е, отново в рамките на анекдота, че съобразно моето впечатление военно-промишленият комплекс по времето на СССР е бил по-малко корумпиран и повече ефективен в сравнение с това, което виждаме в Русия. Също така аз съм скептичен относно вероятността Русия да се впусне в технологична надпревара със САЩ. Виждаме добър пример с идеята да изпратим руски космонавт на Луната. Веднага осъзнаваме, че космическата надпревара е загубена даже спрямо Китай. През последните 10-15 години Китай изпрати няколко мисии до лунната повърхност, Русия изпрати нула. Китай създаде космическа станция изцяло самостоятелно, започна да я сглобява в орбита и да развива независима пилотирана космонавтика. В същото време ние слушаме големи речи колко чудесно изглежда пилотираната космическа програма на Русия, но в реалността тя е напълно зависима от Международната космическа станция и от САЩ. Китай въвежда в експлоатация множество ракети, които могат да се сравнят с тези, които някога имаше в СССР и в Русия, като в някои отношения даже надминават руските. Справедливо е да кажем, че китайците догониха и задминаха руската космическа програма. Руският модул "НЕМ", който може да стане основа на новата космическа станция на страната. Фото: Роскосмос Дайте да поговорим за националната орбитална космическа станция, която Русия възнамерява да построи сама. Москва оповести намерението си да напусне МКС през 2024 година, макар че НАСА заяви желанието си да удължи съществуването на проекта. -Има един библейски израз относно писмената на стената, в случая тези писмена са вече написани. Международната космическа станция наближава етапа, при който просто няма да може да бъде използвана, дори и да няма никакви политически или технически проблеми. Тя просто доближава до своя естествен край. В Русия от самото начало, преди 20 години, съществуваше идея, че международната станция трябва да бъде заменена от национална, която не зависи от партньори и на която Русия ще играе ключова роля. Тази станция следва да бъде главният пункт, където ще бъдат изпращани руските космонавти. Единственият въпрос е дали Русия ще може да поддържа финансово такъв проект. Русия имаше водеща техническа роля на Международната космическа станция, като 90% от парите идваха от други партньори. Русия получи идеалната възможност през 90-те години: тя предостави технологии и благодарение на тези технологии стана водеща държава в проект, платен от други. Ако разгледаме сходен проект, платен от само една държава, нека да погледнем примерно към Китай, където целият бюджет пада върху тази държава. Това е огромна дилема за Русия, тъй като става въпрос за финансиране на инфраструктура, която е изключително комплексна и скъпа и се намира както в космоса, така и на Земята. Ще има много повече финансова, техническа и политическа тежест върху всички руски участници в сравнение с това, което поемат на МКС. Може ли Русия сама по себе си да построи такава станция и да я управлява, има ли ги тези ресурси? -Това също е добър въпрос. Парите и техническите възможности са взаимосвързани. Русия понастоящем управлява крайно сложен комплекс на орбита, руският сегмент от инженерна и техническа гледна точка играе ключова роля в проекта МКС. Съответно всички тези компетенции и технологии могат да бъдат пренесени с успех към новата станция. По същество всичко, което Русия има на МКС, може да бъде използвано и на новата станция. Голямото "но" е, че ако отделим руския сегмент от американския и поискаме той да съществува като отделна станция, това няма да е възможно поради липсата на ред компоненти. Освен това няма да е възможно и заради възрастта на модулите, включително и на новоизстреляния "Наука". Системите са замислени преди 30 години и са построени преди 10-15 години. Те вече са на ръба на своя оперативен живот, гаранции и прочие. Ще трябва да се направи тази нова станция без партньори, осигуряващи гориво, мощност, животоподдържащи системи - и всичко това ще бъде поето от руската страна. Сега на Международната космическа станция руският сегмент получава ток от американския сегмент. Понастоящем в Русия се строи научно-енергетически модул, който може да осигури на станцията тези качества. Но от него, например, няма да има възможността да се излиза в открития космос, а на този етап това е абсолютно задължително - нивото на технологично развитие е такова, че станциите не могат да съществуват без космонавтите да излизат на "космически разходки". Така че имаме нужда от шлюзов модул. Имаме нужда и от жироскопи за поддържане на ориентацията, ако не искаме да превозваме гориво през цялото време. Или трябва да преобразуваме този научно-енергетически модул, или да добавим нов жироскопичен модул. Освен това ние видяхме скоростта на сглобяване на руския сегмент на МКС - то започна през 1998 година и все още не е завършило. Сега нямаме на разположение 20 години, трябва да построим, изстреляме и сглобим всичките модули на новата станция за срок от 5 години. От друга страна СССР изпълни всичко това през 80-те години. Въпросът е в следното - технологически космонавтиката придвижила ли се е напред? Грубо казвам, може ли да повторим това, което преди 40 години Съветският съюз правеше, т.е. автономно да поддържа своя станция на орбита? Или това вече е невъзможно, какви нови технологии са нужни? -Архитектурно станцията, която се планира след МКС, изключаем някои разлики, наподобява на станцията "Мир". "Мир" започна да бъде строена в СССР, но междувременно СССР не успя да я дострои. Последните два модула на "Мир" бяха финансирани от американците през 90-те. Дори за СССР бе много трудно да сглобява подобен тип станция. В Русия модулите на новата станция ще бъдат сглобени по същата схема, но естествено те ще имат модерна електроника и системи, които са разработени в съвремието. Това ще е еволюционен подход. Много от принципите, приложени на "Мир" и МКС, ще бъдат директно използвани при строежа на новата станция. Това лесно може да се докаже, тъй като модулът, който сега е на Земята, бе първоначално предназначен за МКС. Сега се предлага той да е централният модул на новата станция, защото няма да има време да лети до МКС. Разбира се, съществуват алтернативни опции, но това е нерешен въпрос. А какво ще правят американците и европейците, когато МКС престане да съществува? -При американците съществува паралелна програма за усвояване на окололунното пространство и повърхността на Луната. Те вече много години строят кораба "Орион", който вече е на финалната права. За него се строи огромна ракета, след множество проблеми и нея ще я доведат до края. Тази програма не е предназначена за околоземна орбита, тя цели усвояването на дълбокия космос, преди всичко на окололунното пространство. Същевременно има частни инвеститори в САЩ, които обещават да направят нова околоземна станция на базата на МКС. Компанията Axiom, например, разработва нови модули, които първоначално ще бъдат стиковани към МКС, а когато МКС завърши своята работа, ще бъдат отстиковани и ще станат нова станция. Тоест имаме подобие на руската стратегия, само че в САЩ се осъществява на ниво частен сектор. Дали тази компания ще може да направи всичко това е естествен въпрос, това зависи от инвестициите, но подобна програма съществува и се разработва в паралел на тази за усвояването на окололунния космос. С други думи американците и европейците имат план А и план Б, има опции къде да закарат астронавтите си и тези мисии са по-интересни от мисиите до Международната космическа станция. Станцията "Мир", заснета от борда на совалката "Дискавъри" на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA Нека да си поговорим за сътрудничеството на Русия със Запада в космоса. Има я и тази странна история с пробойната на МКС, когато бе открито изтичане на въздух през 2018 година. Тя очевидно е издълбана - Русия отрича, че може да е станало на Земята. Имаше продължително разследване и междувременно неясни намеци се появиха в руските медии относно американските астронавти. Накрая през август ТАСС публикува статия на журналиста Михаил Котов, в която, позовавайки се на някакъв източник, се съобщаваше за възможно заболяване на астронавтката Серина Ауньон-Чанслър. Бе поспорено, че може би това се е използвало за нейното преждевременно завръщане на Земята. В защита на Ауньон-Чанслър се изказаха ръководителите на пилотираните програми Кейти Лийдърс и Бил Нелсън, те излязоха с декларации, че обвиненията са безпочвени. След това ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър: "Никога и никого не съм обвинявал. Прочетох интервюто с блогъра Котов. В света има много блогъри, но тук изценираха истерия от един. Роскосмос не обвинява никого, ние не искаме проблеми с нашето сътрудничество". Имате ли идея какво се случи и защо тази астронавтка бе избрана за цел на анонимното обвинение? -Не съм виждал никакви източници на информация относно как тази история се е развила, какво е доказало разследването. Не знам кой е издълбал пробойната, но подозирам, че е издълбана на Земята. Вероятно пробойната е издълбана при сглабянето на кораба. Тя е била запушена с примитивен метод, корабът е бил изстрелян и докато запушалката е задържала налягането, всичко е било обвито в мистерия. След като запушалката паднала, започнал теч и пробойната била открита от екипажа. Защо избраха тази астронавтка? Защото тя е жена. Те извадиха цяла серия от полуфакти, полуслухове и съшиха история на нивото на Човекоядката Елочка, която почна да циркулира в руските медии. Тя бе много популярна сред националистите и женомразците, а такива има много в Русия. Респективно скандалът бе отречен от ръководството на НАСА. В "Дума" Рогозин връзва участието на Русия на МКС с отмяната на санкциите, а след това в интервю за CNN заявява, че има проблем с превода и никога не е говорил такова нещо. Той се задява с Илон Мъск, това е знаменита история относно предложението на Рогозин САЩ да използват батут и накрая след като СпейсЕкс построиха "Крю Драгън", Мъск заяви: "Батутът работи". Има нещо трогателно във всичко това - Мъск хвали руските двигатели, кореспонденцията в Туитър съдржа по-скоро комплимент към Рогозин. Рогозин е специфична фигура, лесно е да се каже принципно, че е некомпетентен лидер, че всичкото зло идва от него. Може би представлява олицетворение, по-скоро е симптом, отколкото първопричина? -Въпросът е философски. Стилът на поведение на Мъск и Рогозин е донякъде еднакъв, имаме атаки в интернет, твърдения, които не са ясни, неприятни ругатни с читателите - това касае както Мъск, така и Рогозин. Аз мисля, че това е симптом на нашето време, в голямата политика безспорно е налице подобна тенденция. Космическият отрасъл не е изключение. Съответно, когато атмосферата е циркова, някой би могъл да каже относно космоса, особено в среда, в която всичко е политизирано, че допреди това бе война между две идеологии, а сега вече не е война - че просто съществува национализъм. Космосът е една от областите, в които националистите се сблъскват едни с други, използват всяка ситуация да си докажат невинността и превъзходството си. Ние живеем в циркова атмосфера. Космонавтиката от първия ден, от изстрелването на първия спътник, бе съревнование и се използваше за политическа пропаганда. Същото се случва в Русия и днес, само че на по-неформално ниво. Необразованата и озлобена публика е вманиачена да доказва нещо на американците. Може ли да кажем, че тази националистическа обвивка е вредна за каузата, че е просто пиар и няма нищо общо с каузата, че хората, които се занимават истински с космонавтика, спокойно си сътрудничат с техните западни колеги? -По-скоро тази недружелюбност е симптом, който отразява положението на руското общество: увеличава се политическата изолация и намаляват количеството области, в които руските учени, специалисти и бизнесмени могат да си сътрудничат със Запада. Това създава нездрав климат вътре в Русия, вреди и на международното сътрудничество, което залязва. Сега възможностите за международно сътрудничество са практически затворени, а програмите, които бяха започнати през постсъветския период, са от облекчените взаимоотношения през 90-те години. Действията на ръководителите в Русия и на руската космическа индустрия много способстват за разрушаването на струдничеството. По мое мнение наближава период на охлаждане и разруха на цялото сътрудничество, ние това ще го видим до няколко години. Схемите, които бяха задействани от настоящите капитани на космическия отрасъл и от политическите лидери на Русия, вече започват да се усещат. Ще започнат да се усещат и в пилотираната космонавтика през идните години, освен ако няма рязък обрат към по-добро. Източник: Радио Свобода https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4172-2021-svoboda-ruska-kosmonavtika