SAlexandrov

Китайската ракета Лонг Марч 5B е на стартовата площадка за изстрелването на първия модул на новата станция 23 април 2021 г. 18:15 ч. Днес китайската ракета "Лонг Марч 5B" беше изведена на стартовата площадка към космодрума Уенчан. На борда ѝ се намира 22-тонният модул "Тянхъ" - основата на новата космическа станция, която ще е във фокуса на пилотираната космонавтика на Китай през следващите няколко години. Според Ендрю Джоунс, журналист за СпейсНюз, изстрелването се очаква около 29-ти април. Засега обаче точна дата и час не са оповестени. "Тянхъ" ще бъде изпратен директно в ниска околоземна орбита с апогей 370 километра и наклон от 41 градуса. Когато бъдат прикачени и другите два модула "Уентян" и "Ментян", станцията е в състояние да поддържа екипаж от трима души в продължение на шестмесечен период. Стига полетът на "Тянхъ" да е успешен, през май към модула ще бъде изпратен товарен кораб "Тянжоу 2". След това през юни ще бъде изстрелян и пилотираният кораб "Шенчжоу 12". На снимката: ракетата "Лонг Марч 5B" бива извеждана на стартовата площадка за изстрелването на първия модул на китайската станция. Photo credit : CASC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3940-2021-china-long-march-5b-rolls-launch-pad

Като гледам как днес излетя Крю Драгън с европеец и японец, все са се оттеглили...

Ражда се нова космическа станция: Китай изстрелва първи модул другата седмица! 22 април 2021 г. 20:45 ч. Докато западната космонавтика е очаквано фокусирана върху предстоящото изстрелване на "Крю Драгън" утре или в понеделник, както и върху завръщането на предишния "Крю Драгън", истински интересното през идните дни ще се случи на изток. Китай започва строежа на модулна космическа станция! Това не се е случвало от 1998 година, когато е даден ход на конструкцията на МКС. Според журналиста Ленърд Дейвид, изстрелването на основния модул "Тянхъ-1" ще бъде осъществено някъде през другата седмица посредством ракета "Лонг Марч-5B". Впоследствие към него ще бъдат изпратени товарен кораб "Тянжоу 1", както и първата пилотирана експедиция до новата станция "Шенчжоу 12". Ще са необходими четири пилотирани мисии, за да може станцията да бъде цялостно сглобена. Към основния модул ще бъдат закачени два допълнителни научни модула "Уентян" и "Ментян", а в близост до тях ще бъде позициониран голям оптичен телескоп по подобие на "Хъбъл". Телескопът ще може да извършва скачвания със станцията и да бъде ремонтиран от астронавтите в случай на проблем. Очакваме с нетърпение развитието в сферата на китайската космонавтика! На илюстрацията: новата китайска космическа станция. Image credit : CMS/Inside Outer Space screengrab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3937-2021-china-tianhe-mission-next-week

УСПЕХ: За пръв път рециклирана ракета и кораб Крю Драгън изведоха хора в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 23 април 2021 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Днес отбелязваме изпълнението на поредния етап в развитието на възвръщаемите космически технологии! В 12:49 ч. българско време от космическия център Кенеди към Международната космическа станция беше изстрелян пилотираният кораб "Крю Драгън" с четирима души на борда. За пръв път беше приложена ракета "Фалкън 9" с рециклирана първа степен за изпращането на пилотирана космическа експедиция, както и че за пръв път бе използван рециклиран космически кораб. Това е същият "Крю Драгън", който през месец май миналата година изпълни първия орбитален полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Преди днешния старт, първата степен е била използвана за изстрелването на четиричленния екипаж на "Крю Драгън" през ноември 2020-та. След успешното изстрелване днес, тя отново извърши меко кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Това бе 80-тото успешно кацане на "Фалкън 9". Другите акценти от полета и отбелязани постижения: 1. За пръв път в орбита летят едновременно два космически кораба "Крю Драгън" - предишният (изстреляният през ноември) все още не се е завърнал и засега остава скачен с Международната космическа станция. 2. Екипажът на МКС ще стане временно 11-членен. Двата "Крю Драгън" са превозили четирима души, а в орбита имаме и един руски "Союз", извозил трима. 3. За пръв път частен американски пилотиран кораб превозва гражданин на Европа - астронавта на Франция Тома Песке. 4. За втори път "Крю Драгън" превозва гражданин на Япония - астронавта на Японската космическа агенция Акихико Хошиде. Всички четирима души, изпратени днес в космоса, са ветерани от предходни мисии. За Хошиде това е трети полет, за Песке - втори. Командирът на "Крю Драгън" е астронавтът на НАСА Шейн Кимброу с две предишни космически изстрелвания, а пилотът - американката Меган МакАртър с една предишна мисия. Любопитен факт е, че МакАртър единствена от четиримата не е летяла до Международната космическа станция. Предходната ѝ експедиция е била със совалката "Атлантис" до телескопа "Хъбъл" през 2009 година. МакАртър е последният човек, докоснал иконичния космически телескоп със собствените си ръце. Скачването на "Крю Драгън" с МКС е предвидено за утре, 24 април, в 12:10 ч. българско време. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3938-2021-recycled-crew-dragon-launches

Рогозин призна за състоянието на руската космонавтика: нямаме пари! 23 април 2021 г. 18:00 ч. По време на среща с Руската академия на науките, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин призна очевидното - Русия няма пари за амбициозни космически проекти и поради това се налага да приоритизира с какво да се занимава занапред. Новината бе съобщена от ТАСС. "Има огромна разлика между харченето по време на космонавтиката по съветско време и това днес. Ние сме под огромни финансови ограничения", твърди Рогозин. Това принуждава Русия да подбира тези приоритети, които биха дали най-големи резултати. В никакъв случай руснаците не трябва да се занимават с "шампионат и съревнование", където страната е предопределена да се класира на второ или трето място от самото начало, смята той. "Полет до Луната, до Венера, до Марс - трябва да се подбере не само това, което искаме, но и това, което е жизнено нужно на Русия и за нейния престиж, а също така и да притежаваме поглед към фундаменталното развитие на науката". "Сигурни ли сте, че ще имаме пари за всичките четири мисии, включаем "Венера-Д" и трите национални? Аз не съм", заявява Рогозин. "Ако е нужно да подберем, ще трябва да се спрем точно на тези с най-голям синергичен ефект". Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3939-2021-rogozin-no-money

Русия започна отново с ежегодния си блъф да напусне МКС Руският модул "Звезда" на МКС. Photo credit : NASA 20 април 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Русия заплаши да напусне Международната космическа станция през 2025 година. Звучи ли ви познато? Ако отговорът на този въпрос е "да", не се лъжете - наистина ви е познато. Абсолютно същите приказки слушаме почти всяка пролет. И през пролетта на 2021 година руснаците не ни разочароваха. Не ми ли вярвате? Eто ви линк към новина от 2017 година със същото заглавие. И от 2015 година. И от 2014 година. Прочие, през 2014 година, когато тепърва беше се разгоряла кризата в Украйна, руснаците плашеха да напуснат МКС през 2020 година. Разбира се, не го направиха. Дали ще го направят през 2025 година? Днес шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин вече започна да дава заден - излезе с опровержение, че не става въпрос за извеждане на МКС от орбита след 2025 година, а за "поетапен изход". Тогава защо руснаците го говорят? Разбира се, трябва да признаем, че историята как руснаците изоставят МКС, се котира добре сред местните медийни заглавия. Стандартната опорна точка е, че навремето руснаците са имали отечествена станция "Мир", която през 2001 година са я зарязали, включително и заради натиска от Щатите да се присъединят по-активно в МКС. И руснаците са се присъединили, от милост към западните им партньори, за да им помогнат да си имат станция. Щатите могат да ги дразнят, но ако продължават да ги дразнят, руснаците ще си разкачат собствените модули на МКС, които осигуряват животоподдържащите системи и така ще си създадат нова отечествата станция. Американците сами да се оправят. Реалността е по-различна. Първо, руската космонавтика е тежко зависима от западните си партньори във финансово отношение. Тя е обвързана с договори и ако тези договори се анулират, ще закъса здраво. И не говорим само за превоз на провизии и астронавти до орбита, но и всичко вторично, за което се сетите. Например, американската ракета "Антарес" на Нортроп Груман притежава украинска първа степен и руски двигатели. Единствените мисии, които ракетата осигурява, са тези на корабите "Сигнус" до МКС. Няма МКС, няма договори. Няма договори, няма кораби. Няма кораби, няма двигатели. Няма двигатели, няма пари за руския космически отрасъл. Второ, Русия не е в техническо състояние да започне своя отечествена станция. Докъм 2014 година опорката бе, че руските модули могат да се откачат от МКС и да летят самостойно. Това е абсолютно невъзможно - те са платени с американски пари, а един от тях ("Заря") е собственост на САЩ. Вече през 2021 г. става ясно, че са стари и протичат, така че единственият шанс за Русия да направи собствена станция е да изстреля нови модули. А следващият такъв ("Наука") трябваше да лети още през 2007 година. След дългогодишни отлагания, днес стартът е насрочен за сегашната година. Това е 14-годишно забавяне. Защо ли не вярвам, че Русия за три години ще направи нова станция? Тогава защо руснаците приказват неща, които не могат да изпълнят? Ами естествено, за пари. Щатите вече имат свой пилотиран кораб "Крю Драгън", поръчките за "Союз"-ите са спаднали и ако изобщо американци ще продължат да летят на руските кораби, то ще е на разменни начала. Тепърва предстоят нови споразумения кое как да продължи оттук насетне и това са стандартните тактики на Русия за да привлекат вниманието на западняците. Точно сега може да сме сигурни, че на Роскосмос много липсват доларите, на които се радваха последните 10 години. "Пролет е", пише журналистът Кийт Кауинг, "и руснаците отново вдигат странен шум като прелюдия за предоговарянето на нещо. Случва се всяка година. Те никога нямат парите, за да направят нещата, които заплашват да направят, или да не направят, или и двете. Разбира се, всичките проблеми, за които намекват, са свързани с техния хардуер (и с липсата на продажби на места на "Союз"). Така че ... какво смятат да направят? Да дадат своя хардуер на партньорите на МКС? Да го продадат? Да го разкачат и свалят от орбита? За ваша информация съществува огромен запор срещу цялата програма да бъде деорбитирана МКС след като си изпълни задачата. Ще плати ли Русия затова? Що се касае до новата руска космическа станция - покажете ми парите". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3934-2021-russia-bluff-leave-iss

Историческа дата: отбелязваме половин век от изстрелването на първата космическа станция! На снимката - екипажът на "Союз 11", състоящ се от Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, които загиват при завръщането си след престой на първата орбитална станция "Салют". Фото : космическа програма на СССР 19 април 2021 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката (и не говоря за успешния полет на първия летателен апарат на Марс по-рано през деня). Преди 50 години на днешния ден СССР изстрелва "Салют 1" - първата орбитална космическа станция в историята на човечеството. За съжаление експлоатацията ѝ е белязана от трудности и трагедия. Първият кораб "Союз 10", който я посещава, не успява да осъществи скачване, а екипажът на втория ("Союз 11") загива нелепо по време на завръщането си на Земята. Историята на проекта "Салют" започва след като СССР губи лунната надпревара през юли 1969 г., когато американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Нужен е спешен отговор спрямо постиженията на САЩ - и някои от най-добрите съветски инженери, сред които Константин Феоктистов и Борис Чорток (създателите на първия пилотиран кораб "Восток") решават, че най-добре би било ако построят набързо космическа станция. То трябва да се случи възможно най-скоро, тъй като НАСА е насрочила старта на станцията "Скайлаб" след края на лунните експедиции през 1972 година. За щастие на Чорток и Феоктистов, разказва космическият експерт Анатолий Зак, не се оказва необходимо да започват от нулата. През 60-те години съветският конструктор Владимир Челомей разработва програма за военни космически станции "Алмаз", оборудвани с оптични и инфрачервени камери, радарна техника и даже оръжия за самозащита. След като Леонид Брежнев поема кормилото на властта в СССР след Хрушчов, Челомей губи своята политическа подкрепа. Когато американците изпращат хора на Луната, построени са само скелетите на "Алмаз". Феоктистов предлага да обзаведе тези скелети с компоненти от корабите "Союз". Според историческите материали на НАСА, програмата е одобрена през 1970 година и това позволява на СССР да изстреля първата си космическа станция 18 месеца по-късно. Със своя обем от около 100 кубични метра, "Салют 1" е впечатляваща за времето си - това е сравнимо с обема на един плувен басейн. Съветските специалисти оборудват станцията с 1 180 килограма научна апаратура, в това число биомедицински прибори за изучаване влиянието на космическите условия върху космонавтите и няколко телескопа за астрономически наблюдения. На 23-ти април 1971 г. първата дългосрочна мисия на космическия кораб "Союз 10" отлита от Площадка №1 на космодрума Байконур - същата площадка, от която десет години по-рано е излетял Юрий Гагарин. Космонавтите Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников (който години по-късно ще стане партньор на първия български космонавт Георги Иванов) не успяват да извършат цялостно скачване със "Салют 1" и не сполучват да се прехвърлят на станцията. Разочаровани, те се завръщат на Земята на следващия ден. Незабавно след това съветските специалисти променят процедурите за скачване и на 6-ти юни излита корабът "Союз 11" с космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Те успешно се стиковат със "Салют 1" и се превръщат в първите жители на орбитална станция. По време на рекордната за времето 24-дневна експедиция Пацаев отбелязва 38-мия си рожден ден - това е първото празнуване на рожден ден в орбита. Но макар че космонавтите изпълняват сполучливо безброй задачи, мисията им завършва трагично. При навлизането си в земната атмосфера "Союз 11" се разхерметизира и Пацаев, Волков и Доброволски загиват от задушаване. След трагедията са проведени множество модификации на корабите "Союз" и бъдещите станции, а всички космонавти са задължени да носят скафандрите си "Сокол" по време на полет, за да оцелеят ако настъпи нов сходен инцидент. Но СССР не постига веднага успех - станцията "Салют 2" се поврежда две седмици след иначе безпроблемно изстрелване на 3 април 1973 година, а предвидената да бъде кръстена "Салют 3" станция претърпява провал при старта на 11 май 1973 г. и името тогава не е употребено, като станцията е именувана на "Космос 557". Само три дни след краха на "Космос 557" американците изстрелват "Скайлаб" и отново повеждат в космическата надпревара. На 26 декември 1974 г. СССР най-сетне изстрелва благополучно станция, която вече получава официално название "Салют 3". За пръв път е налице и цялостна успешна пилотирана мисия до орбитална станция - "Союз 14" се скачва със "Салют 3", като космонавтите Павел Попович и Юрий Артюхин прекарват 15 дни в космоса, след което се прибират на Земята живи и здрави. "Салют 3" не е само научен комплекс, но има и военно предназначение според визията на програмата "Алмаз". Оттук насетне щастието се усмихва на космическата програма на СССР, като съветските специалисти започват да изстрелват все по-сложни станции. През 1986 година СССР полага началото на строежа на модулната станция "Мир". Същевременно Щатите завършват своята космическа совалка. След като Съветският съюз се разпада през 1991 г., руски и американски политици си стискат ръцете и вземат решението за създаването на Международната космическа станция. Натрупаният опит на съветските станции "Салют" и "Мир" е незаменим, а благодарение на совалките МКС е успешно завършена през 2011 г. Модулът "Заря" на МКС е пряк наследник на "Салют 1" - първата станция в историята на космонавтиката, чиято годишнина отбелязваме днес. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3933-2021-salyut-50-yrs

Американската мисия Ню Хърайзънс достигна разстояние 50 астрономически единици от Слънцето! 19 април 2021 г. 08:05 ч. Историческата мисия на САЩ "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. първа посети Плутон, а през 2019 г. - обект от пояса на Кайпер, е с ново постижение! На 17-ти април роботизираният апарат премина разстоянието от 50 астрономически единици от Слънцето, с което се превърна в едва петата мисия, достигнала това разстояние след легендарните "Вояджър 1", "Вояджър 2", "Пайъниър 10" и "Пайъниър 11". Всички тези безпилотни експедиции са американски - нито една друга държава не е изучавала външните региони на Слънчевата система. Защо постижението е важно? Една астрономическа единица се равнява на разстоянието между Земята и Слънцето (149 597 871 километра). След изстрелването си през 2006 година, "Ню Хърайзънс" е вече 50 пъти по-далече от звездата ни в сравнение с нашата планета. Това се равнява на 7.5 милиарда километра, като радиосигналът пътува със скоростта на светлината 7 часа, за да достигне от безпилотния кораб до наземните ръководители. А за двупосочен контакт са нужни 14 часа. В сравнение с "Ню Хърайзънс", "Пайъниър 10" и "Пайъниър 11" (изстреляни през 1972 и 1973 г.) са на 129 и 105 астрономически единици от Слънцето, но те не работят и не излъчват радиосигнали. "Вояджър 1" и "Вояджър 2" (изстреляни през 1977 г.) обаче още работят и изпращат ценна научна информация от разстояние 152 и 127 астрономически единици. На всеки от тях се намира златна грамофонна плоча, на която е записана и българска песен - "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Източник: НАСА Най-близката до нас звезда Проксима Кентавър, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Поради голямото разстояние на космическия апарат, звездата се намира на различно място в звездното небе. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3931-2021-new-horizons-50au-earth

Командите към марсианския хеликоптер Инджинюъти са изпратени! Опит за полет - днес! Снимка на хеликоптера "Инджинюъти", заснета от камерите на марсохода "Пърсъвиърънс" на 16 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 19 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи екипите на НАСА изпратиха командите за осъществяването на първия опит за излитане на хеликоптера "Инджинюъти". В случай че всичко мине наред, дебютният управляем полет на друга планета на машина, по-тежка от въздуха, ще е факт тази сутрин в 10:30 ч. българско време. Данните от резултата от опита обаче ще бъдат получени не по-рано от 13:15 ч. българско време. НАСА ще излъчва на живо от центъра за управление, така че не пропускайте да се включите да гледате следобяд на този линк! Рисковете са големи. Шансовете за неуспех - също. Поради тази цел НАСА гледа на "Инджинюъти" като на технологичен демонстратор - хеликоптерът е оборудван само с камери, но не и с научни инструменти. В случай, че нещо се обърка, науката на марсохода "Пърсъвиърънс" няма да пострада. Има съществена вероятност и днешният полет да не се осъществи и да бъде отложен, предупреждават екипите на мисията. Параметрите на софтуера са чувствителни и ако компютърът сметне, че нещо не е наред, "Инджинюъти" няма да излети. В такъв случай командите ще бъдат препращани наново през следващите дни, с все по-големи шансове за успех. Ако и тогава полетът не стане реалност, екипите ще преинсталират стария софтуер, който проявяваше проблеми при предишните наземни тестове. Пожелаваме успех! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3930-2021-ingenuity-commands-uplinked

Марсианският хеликоптер Инджинюъти успешно изпълни тест на ротора при пълна скорост на въртене Снимка на хеликоптера "Инджинюъти", заснета от камерите на марсохода "Пърсъвиърънс" на 16 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 17 април 2021 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Вчера, на 16-ти април, 154-тата годишнина от рождението на Уилбър Райт, екипът на марсианския хеликоптер "Инджинюъти" изпълни окончателното изпитание преди полета - тестово задвижване на ротора при пълна скорост на въртене. Напомням на читателите, че изпитанието трябваше да бъде завършено още през изминалия уикенд, но тогава специалистите се натъкнаха на неочакван бъг в програмата. За да решат как да продължат напред, те обсъдиха два варианта. Единият е да се запази софтуерът, като се добавят допълнителни команди. Вторият е да се направи преинсталация - процедура, която би отнела няколко дни. За целта на теста на "Инджинюъти", при който роторът му бе задвижен при пълна скорост на въртене, екипът се спря на първия вариант. Командите бяха добавени и вчера изпитанието завърши успешно. Все още обаче не е решено кой подход ще се предприеме преди дебютния полет. Всяка от процедурите крие рискове. Но в авиацията и космонавтиката рисковете са неизбежни. Без риск няма и успех. Очаква се решението да бъде взето до края на днешния ден. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3929-2021-ingenuity-full-speed-test

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-17 се завърна на Земята! На снимката: американската астронавтка Кейтлийн Рубинс след пристигането си на Земята. Photo credit : NASA 17 април 2021 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Днес, на 17 април, в 07:55 ч. българско време, пилотираният космически кораб "Союз МС-17" се завърна на Земята след 185-дневен полет. У дома се прибраха руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и тяхната американска колежка Кейтлийн Рубинс. Напомням на читателите, че "Союз МС-17" беше изстрелян на 14 октомври 2020 година. Скоро след пуска корабът се скачи с Международната космическа станция след само две обиколки около Земята - рекордно кратко пътешествие на пилотирана мисия до орбитална станция! След днешното завръщане екипажът на МКС вече не е десетчленен. В орбита остават да работят седем души - екипажът на "Крю Драгън", състоящ се от Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи, както и екипажът на наскоро пристигналия "Союз МС-18" - Олег Новицки, Пьотър Дубров и Марк Ванде Хай. Следващото изстрелване на пилотиран кораб е насрочено за следващата седмица, 22 или 23 април, когато в орбита ще излети "Крю Драгън" с астронавтите Шейн Кимброу, Меган Макартър (НАСА), Акихико Хошиде (Япония) и Тома Песке (ЕКА). За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3928-2021-soyuz-ms-17-returns-earth

Гореща новина: само СпейсЕкс спечели конкурса на НАСА за спускаем лунен апарат! На илюстрацията: космическият кораб на СпейсЕкс "Старшип" на Луната. Image credit : NASA/SpaceX 16 април 2021 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Огромната изненада днес е налице! Всички знаехме, че през този месец НАСА възнамерява да оповести окончателно кои са фирмите, които ще са ангажирани да построят спускаем апарат за новите пилотирани мисии до Луната. Но никой не предполагаше, че агенцията ще връчи наградата от $2.9 милиарда единствено на СпейсЕкс за проекта "Старшип", изхвърляйки Блу Ориджин и Дайнетикс от състезанието! Новината беше съобщена тази вечер на специална телеконференция, излъчена на сайта на НАСА. Напомням на читателите, че през пролетта на 2020 г. трите фирми бяха избрани за финалистите, които да направят предварителни проучвания. Тогава НАСА даде лъвския пай на Блу Ориджин - $579 милиона, на Дайнетикс - $253 милиона, а на СпейсЕкс - скромната сума от $135 милиона. През следващите 12 месеца Дайнетикс и Блу Ориджин представиха своите първи макети, докато СпейсЕкс продължи с наземните и полетни изпитания на прототипите "Старшип". До ден днешен основаната от Джеф Безос компания Блу Ориджин се считаше за фаворит. Тя беше в основата на организирането на т.нар. "Национален лунен екип", в който започна да създава лунния си модул съвместно със старите аерокосмически корпорации Локхийд Мартин, Нортроп Груман и Дрейпър Лаборатори. Преди два месеца Локхийд се похвали, че възвръщаемата степен на лунния модул се строи с помощта на 2 900 поддоставчика във всичките 50 статии. Така Блу Ориджин и компания поеха по класическия аерокосмически способ за лобизъм пред политиците, хвалба с осигуряването на работни места и чакане милиардите долари да потекат. Ето защо политиците в Конгреса няма да са доволни, че НАСА е избрала само СпейсЕкс. Но именно в това се състои брилянтният политически ход на агенцията. Шах! НАСА нееднократно подчертаваше, че за да изпрати човек на Луната, са необходими $3.3 милиарда. Вместо това Конгресът даде само $850 милиона. С днешното си решение агенцията излъчва следното политическо послание, което може да се перифразира така: "Ние приемаме, че няма да получим повече пари от осигурените $850 милиона. В такъв случай нямаме друг избор, освен да наградим тази фирма, която обещава да свърши работата за 75% по-малко средства в сравнение с конкурентите си". И ако от Конгреса отвърнат, че са недоволни от решението на НАСА, отговорът ще е следният: "Ако искате да изберете още една фирма освен СпейсЕкс, която да строи лунен модул, ще трябва да ни дадете нужните за това пари. В противен случай продължаваме напред със СпейсЕкс съобразно малкото ресурси, с които разполагаме". Топката е подадена към политиците. През следващите дни ще следим как те ще отиграят паса. Чудесно е да видим как ръководството на американската космическа агенция се посвещава да изпълни целта си и да изпрати човек на Луната, независимо дали Конгресът желае да помогне или не. За повече информация относно връчената награда : НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3927-2021-nasa-chooses-spacex-solely-moon

Старият проблем. Не пак, а отново - некачествени материали при изготвянето на ракетите. Открита е причината за неуспешното автоматично скачване на руски кораб Прогрес с МКС през февруари 16 април 2021 г. 21:10 ч. Ясна е причината за неуспешното автоматично скачване на руския космически кораб "Прогрес МС-16" през февруари, съобщи РИА Новости. Корабът е бил повреден по време на изстрелването заради попаднали отломки при разделянето на обтекателя на ракетата "Союз-2.1а". Причината - некачествена смола, която се използва при производството. Според източник в ракетно-космическия отрасъл, вече произведените обтекатели за следващите няколко полета ще бъдат доремонтирани, а при създаването на нови обтекатели ще бъдат взети мерки. Напомням на читателите, че макар и да настъпи провал при автоматичното скачване, космонавтите Сергей Рижиков успяха да скачат "Прогрес МС-16" на 17 февруари в ръчен режим. Засега не се предвиждат отлагания при изстрелването на следващия кораб "Прогрес", предвидено за 30 юни. На тази снимка, заснета от космонавтите на МКС, се вижда повредената антена на кораба "Прогрес МС-16" поради аномалия при изстрелването. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3926-2021-russia-cause-progress-docking

Пилотираният космически кораб Крю Драгън бе изведен на стартовата площадка за полет до МКС 16 април 2021 г. 20:40 ч. НАСА и СпейсЕкс определиха, че корабът "Крю Драгън" е технически годен за изстрелването на втория редовен екипаж от четирима души до МКС. Това е важен момент за пилотираната космонавтика - ще се използва капсула, вече летяла в космоса - същата, която през май миналата година изведе в орбита астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Днес компанията на Илон Мъск съобщи, че корабът бе превозен на стартовата площадка за статично огнево изпитание на ракетата-носител "Фалкън 9" и изстрелване. Полетът е насрочен за 22 април в 13:11 ч. българско време. Резервни дати има на 23, 26 или 27 април. "Крю Драгън" ще изпрати към станцията четирима души - астронавтите на НАСА Шейн Кимброу и Меган МакАртър, астронавта на Япония Акихико Хошиде и астронавта на ЕКА Тома Песке. По предварителна информация споразумението с Русия за полета на космонавт на борда на кораба на разменен принцип, като в замяна на услугата американец ще бъде изстрелян на "Союз", е на финалната права. На снимката: пилотираният космически кораб "Крю Драгън" бива извеждан на стартовата площадка за полет този месец. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3925-2021-spacex-crew-dragon-launch-pad

НАСА започна да публикува ежедневно получените от Пърсъвиърънс метеорологични данни Снимка, заснета от повърхността на Червената планета от марсохода "Пърсъвиърънс" вчера, на 15 април. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 16 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато чакаме екипът на хеликоптера "Инджинюъти" да коригира софтуера му и да го приведе в готовност за полет, се случи друго важно събитие. НАСА откри специален уебсайт, на който можете да се информирате какви са последните сведения за времето на Марс в района на кацането на "Пърсъвиърънс" - кратера Йезеро. Информацията се получава от бордовата метеорологична станция MEDA. Сайтът е достъпен на този адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/weather/ От него можете да разберете, че съобразно данните, получени на 14 април, максималната измерена температура на въздуха е била -25oC, а минималната – -83oC. Четиринадесети април се оказа и най-студеният ден през последната една седмица. На 12-ти и 13-ти април максималните температури са достигали и до -22oC. Най-ниската минимална температура е измерена на 8 април – -84oC. Атмосферното налягане през последната седмица е било между 745.8 и 748.1 Pa. Понастоящем в района на кратера Йезеро е пролет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3924-2021-mars-station-daily-reports

УСПЕХ: Частната компания Блу Ориджин изстреля поредния кораб Ню Шепърд в космоса! Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin 14 април 2021 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин се превърна в сферата на суборбиталната космонавтика в това, което СпейсЕкс е в сферата на орбиталната. Възвръщаеми ракети - излитане, кацане и отново същото. Днес основаната от Джеф Безос фирма проведе поредното успешно изстрелване на кораба "Ню Шепърд". Стартът бе осъществен в 19:50 ч. българско време. Няколко минути по-късно "Ню Шепърд" благополучно надхвърли височината от 100 километра, т.е. границата, която условно се счита за край на земната атмосфера и за начало на космическото пространство. След провеждането на мисията ракетата-носител извърши ретроракетно кацане върху специалната за целта платформа, а капсулата се спусна чрез парашути. Това бе 15-тото изстрелване за "Ню Шепърд" след въвеждането на кораба в експлоатация през 2015 година. Подобно на останалите 14 мисии, нямаше хора на борда на капсулата по време на излитането. За пръв път обаче астронавти се качиха в "Ню Шепърд" докато течеше обратното броене, за да проведат генерална репетиция. Това е поредният признак, че дебютният пилотиран старт наближава. Блу Ориджин не ни информира кога хора най-сетне ще се отправят в космоса на борда на "Ню Шепърд" - единственото, което ни казват говорителите на компанията е, че ще е "скоро". Но те използваха тази думичка и миналата година, и по-миналата, че и през 2018 и 2017 година. Неслучайно символът на фирмата е костенурката, а мотото е Gradatim Ferociter (от лат. стъпка по стъпка и свирепо). Засега Блу Ориджин се движи все още стъпка по стъпка, но не и свирепо. Очакваме сериозно развитие, но такова още няма. Костенурката е твърде бавна. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3923-2021-blue-origin-launches-ns-april

Марсоходът Кюриосити успешно изкачи върха Мон Мерку! 13 април 2021 г. 20:30 ч. Поредният успех за марсианската изследователска програма на НАСА! Вчера, на 12 април (Международния ден на космонавтиката), марсоходът "Кюриосити" изкачи върха Мон Мерку! Новината бе съобщена от американската космическа агенция. Напомням на читателите, че Мон Мерку е връх на мащабната планина Шарп, намираща се в центъра на марсианския кратер Гейл. Достигането на върха маркира момента, в който "Кюриосити" напуска богатите на глини местности и навлиза в тези, които са богати на сулфати. Изучаването им ще позволи на изследователите да разгадаят тайните на ранната еволюция на Червената планета и да разберат как тя се е превърнала от някогашния топъл свят в днешната студена пустиня. На Земята пристигат първите черно-бели снимки от върха, заснети от инженерните камери. През следващите снимки очакваме да се появят и цветните, които ще бъдат направени от научните камери. Снимка, заснета от върха на Мон Мерку на 12 април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3922-2021-curiosity-climbs-mount-mercou

УСПЕХ: Роботизираният апарат MEV-2 на Нортроп Груман се скачи със спътника Интелсат 10-02 и удължи живота му! На тази снимка, заснета миналата сряда, се вижда приближаването на експерименталния апарат на Нортроп Груман към спътника "Интелсат 10-02". На фона е Земята. Photo credit : Northrop Grumman 13 април 2021 г. 20:05 ч. Светослав Александров. Поредният пробив в сферата на частната космонавтика е вече налице! Първо, американската компания СпейсЕкс доведе до революция в ракетостроенето посредством създаването на ракета "Фалкън 9" с възвръщаема първа степен. Второ, американската компания Рокет Лаб преобразува горните степени на ракетите "Електрон" във функционални спътници "Фотон". Третият успех е постигнат от американската компания Нортроп Груман, която създаде експериментален роботизиран апарат за удължаване на живота на стари спътници. За пръв път отразих постижението на Нотроп Груман през февруари миналата година. Тогава "Кораб за удължаване на мисията - 1" (на англ. Mission Extension Vehicle - 1) осъществи първото скачване с клиентски сателит "Интелсат 9-01". Този роботизиран кораб използва собствените си двигатели и горивни запаси, за да може да удължи работоспособността на застаряващите спътници с изчерпващо се гориво. Нортроп Груман предлага услугата си срещу заплащане и когато клиентът не желае повече да се възползва от нея, "Кораб за удължаване на мисията" се разкача и е готов да обслужи нов спътник. Сега, навръх Международния ден на авиацията и космонавтиката, на 12 април, вторият "Кораб за удължаване на мисията - 2" се скачи с нов спътник - "Интелсат 10-2"! Както "Интелсат 9-01", така и "Интелсат 10-2" са работещи комуникационни спътници, макар и вече на почти две десетилетия. Благодарение на "Кораб за удължаване на мисията" експлоатационният им период ще бъде удължен до 2025 година. След това роботизираните апарати на Нортроп Груман ще се разкачат и ще обслужат нови сателити. По информация от космическата компания, те ще могат да изпълняват тази задача до 2035 година. Понастоящем нововъведението на Нортроп Груман е привлякло вниманието на частния сектор. Но в бъдеще компанията се надява да се хареса и на държавните космически агенции, за да може да подпомогне в съхраняването на най-важните правителствени мисии. Благодарение на комерсиалните иновации, обликът на космонавтиката е завинаги променен. Отминават времената, когато ракетите и спътниците се изхвърлят. Дошла е епохата на възвръщаемостта и на обслужването в космоса. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3921-2021-13-april-ng-docks-intelsat

DARPA възложи договор за $22 милиона на General Atomic за ядрен реактор за космическо задвижване Програмата DRACO беше започната от DARPA през 2020 година. Image credit : DARPA Кристина Бек от General Atomics: Ядреното-термично задвижване „ще позволи на космическите кораби да изминат бързо огромни разстояния“ 13 април 2021 г. 19:45 ч. Георги Танев. Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната DARPA (The Defense Advanced Research Projects Agency) възложи договор за 22 милиона долара на General Atomics за проектиране на малък ядрен реактор за космическо задвижване, съобщи агенцията на 9 април. Базираната в Сан Диего, Калифорния General Atomics, беше избрана за първата фаза на програма, известна като DRACO, съкращение от demonstration rocket for agile cislunar operations (демонстрационна ракета за широкоспектърни цислунарни операции). Проектът цели да демонстрира ядрено-термично задвижване - или използването на ядрен реактор за нагряване на ракетно гориво за генериране на тяга. Службата за тактически технологии на DARPA през май 2020 г. поиска предложения в „отворено запитване от агенцията“. Целта е да се тества ядрено-термична задвижваща система в орбита до 2025 година. Използваните днес космически задвижващи системи включват електрическо и химическо задвижване, но за бъдещи изследвания извън орбитата на Земята е необходимо да се търсят и други възможности, отбеляза DARPA. „Програмата DRACO възнамерява да разработи нова технология за ядрено топлинно задвижване. За разлика от задвижващите технологии, които се използват днес, NTP може да постигне висока тяговъоръженост, подобно на химическото задвижване, но с два до пет пъти по-голям специфичен импулс.“ Способността да се наблюдава цислунарното пространство (обемът на пространството между Земята и Луната) ще изисква „напредък в задвижващата технология“,заявиха от DARPA. Програмата DRACO ще се опита да демонстрира ядрено-термична задвижваща система в орбита. Ядрен реактор ще загрява задвижващ агент до екстремни температури, преди същият да бъде изпуснат през дюза, за да произведе тяга. Кристина Бек, вицепрезидент по ядрени материали и технологии в General Atomics Electromagnetic Systems, заяви, че ядрено-термичното задвижване е „скок напред в сравнение конвенционалните задвижващи технологии и ще позволи на космическите кораби да изминават огромни разстояния бързо“. "Космическите кораби, притежаващи подобна бързина и гъвкавост са от решаващо значение за поддържане на контрола в цислунарното пространство и ще спомогнат за значително намаляване на времето за транзит в този обширен регион", каза Бек в изявление пред SpaceNews. За пилотируеми изследователски мисии, като тази до Марс, заяви Бек, "ядреното задвижване ще позволи по-голяма гъвкавост в избора на стартови прозорци и ще позволи по-дълъг престой на самата планета." NASA е пионер в изследванията в областта на ядрено-термичното задвижване през 60-те години с прогнамата NERVA, но през 70те приоритетите се сменят и програмата е прекратена. Според коментар от НАСА: "Отново отчитаме, че ядрено-термичното задвижване е жизнеспособна и мощна опция за изследване на Марс и други дестинации." В спонсорирано от НАСА изследване на the National Academies, излязло този февруари се казва, че ядрено-термичните и ядрените електрически задвижвания могат да намалят времето за пътуване на експедициите до Марс, но трябва да преодолеят значителни технически препятствия. Източници: Спейснюз 1, 2, НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3920-2021-darpa-draco

Американската компания Блу Ориджин се готви за втория полет на кораба Ню Шепърд през 2021 г. Кадър от изстрелването на кораба "Ню Шепърд" през януари. Photo credit : Blue Origin 11 април 2021 г. 23:05 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине наред, през следващите няколко дни основаната от Джеф Безос компания Блу Ориджин ще изстреля суборбиталния си космически кораб "Ню Шепърд". Съгласно уебсайта Параболик арк, стартовият прозорец се отваря в сряда, на 14-ти април, от 15:00 ч. българско време и се затваря в събота, на 17 април, в 23:00 ч. българско време. Това ще е 15-тото изстрелване на "Ню Шепърд", както и вторият полет на Ракета №4, която е предвидена да превозва хора. За последен път корабът летя на 14-ти януари. Засега от Блу Ориджин не са предоставили подробности за мисията, но може да се предполага, че ще е поредният безпилотен полет с превоз на научни инструменти. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3918-2021-blue-origin-second-flight-year

Виртуалният астронавт излита отново в космоса през 2021 година 11 април 2021 г. 10:00 ч. Второто издание на книгата на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт", което ще бъде публикувано на 12-ти април, ще излети отново в космоса благодарение на партньорството между блога КОСМОС БГ и частната американска компания Мини Кюбс. Напомням на читателите, че първото издание беше изстреляно през декември 2019 година посредством ракета "Електрон". Този път книгата е записана на борда на спътника "Чалънджър", който ще бъде изпратен през тази година в орбита с ракета "Фалкън 9". "Чалънджър" е микроспътник по стандарта Pocketqube, съставен от общо три универсални стандартизирани единици. Спътникът ще провежда наблюдения на Земята и ще служи за телекомуникационни цели. Книгата "Аз, виртуалният астронавт" е издадена от Фондация "Буквите". Тя ще е достъпна от утре на сайта knigite.bg, както и на други платформи като Хеликон, Озон, Български книжици. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3916-2021-virtual-astronaut-second-flight

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-18 с трима души на борда излетя към МКС! Снимка на излитането на кораба "Союз МС-18". Photo credit : NASA TV 9 април 2021 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 10:42 ч. от космодрума Байконур в Казахстан излетя ракетата "Союз-2.1а" с пилотирания космически кораб "Союз МС-18" и трима души на борда. Девет минути по-късно корабът се отдели благополучно от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция. Очаква се скачването да е факт в 14:07 ч. българско време. "Союз МС-18" ще се стикова към малкия модул "Рассвет". На борда на космическия кораб пътуват космонавтите Олег Новицки и Пьотр Дубров, както и американският астронавт Марк Ванде Хай. Това е трети полет за Новицки, втори за Ванде Хай, а Дубров е новакът в днешната мисия. Тримата ще се присъединят към сега живеещите на МКС Кейтлийн Рубинс, Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков, Шанон Уокър, Виктор Гловър, Майк Хопкинс и Соичи Ногучи. Благодарение на двата руски кораба "Союз" и "Крю Драгън", поне временно екипажът на МКС ще стане десетчленен. Самият факт, че "Союз МС-18" излетя около годишнината на Юрий Гагарин, беше причина Роскосмос да направи символичен жест във връзка с това велико празненство. Корабът е кръстен на името на първия космонавт: Космическият кораб "Союз МС-18" е кръстен "Ю.А. Гагарин". Photo credit : NASA / Bill Ingalls След пристигането на "Союз МС-18" и превръщането на екипажа на МКС в десетчленен, това ще постави на дневен ред интересен проблем. На станцията има само седем места за преспиване. Тъй че поне част от астронавтите ще трябва да нощуват не къде да е другаде, а на борда на американския кораб "Крю Драгън". Съгласно информацията от Еveryday Astronaut, Марк Ванде Хай е поискал да е един от тези хора, но изненадващо неговата колежка Кейтлийн Рубинс е предложила да спи в "Крю Драгън" вместо него. "Тя си е направила цял списък за нещата за които трябва да се погрижи за мен, а аз бях много докоснат от това", съобщава Ванде Хай. В космоса астронавтите и космонавтите развиват тесни, почти семейни отношения. Видеозапис от днешното изстрелване: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3913-2021-soyuz-ms-18-launches

УСПЕШНО излитане и кацане: СпейсЕкс проведе 10-тия си космически полет за годината! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 7 април 2021 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 19:34 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ беше изстреляна поредната ракета "Фалкън 9" с 60 спътника "Старлинк". Това бе десетият космически полет на СпейсЕкс за 2021-ва година. Полетът завърши с успешно вмъкване на спътниците в целевата им орбита и с успешно кацане на първата степен. От десетте полета през годината, в хода на девет бе постигнато успешно кацане и връщане на първа степен върху плаваща океанска платформа. СпейсЕкс е най-активната космическа компания в цял свят и е световен лидер. Фирмата, основана от Илон Мъск, изстрелва по една ракета средно на девет-десет дни. Общо за Щатите това бе 14-тият орбитален полет през 2021-ва. От тези 14 полета, както подчертах по-горе, 10 са реализирани от СпейсЕкс. Два са осъществени от частната компания Рокет Лаб на Питър Бек, един от частната компания Върджин Орбит на Ричард Брансън и един от стария аерокосмически гигант Нортроп Груман. С други думи - 14 от 13-те космически полета на САЩ през 2021 година са проведени от млади космически компании, т.е. такива, основани след 2000 г., а само един - от стара корпорация. Юнайтед Лонч Алайънс, обединението между Боинг и Локхийд Мартин, все още не е провело нито един космически полет през настоящата година. Това се дължи на забавянето на подготовката за старта на космическия кораб "Старлайнър", който трябва да се отправи на безпилотен полет до Международната космическа станция. С други думи - през 2021 г. все още няма полет на ракетата "Атлас 5" с построени в Русия двигатели "РД-180", която в не толкова далечното минало бе основната ракета на САЩ за научно-изследователски и приложни мисии. Само един от 14-те американски полета през 2021 г. е проведен с руски ракетни двигатели - този с ракетата "Антарес" на Нортроп Груман. Всички останали фирми разчитат на двигатели, които са местно (американско) производство. В началото на второто тримесечие САЩ остава държавата-лидер. На второ място е Китай с 8 орбитални изстрелвания през 2021-ва. Трети се класират руснаците с пет полета, а четвърти са индийците с един старт. Само един от полетите през годината е провален - на една от китайските ракети. След днешния полет се очаква СпейсЕкс да сложи пауза на безпилотните си изстрелвания и вместо да продължи да праща ракети веднъж на 9-10 дни, фокусът ще се насочи върху предстоящия старт на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" с четирима астронавти. Мисията е насрочена за не по-рано от 22 април. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3912-2021-7-april-spacex-launches

НАСА празнува две десетилетия от изстрелването на най-старата работеща мисия около Марс Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Одисей" е най-старата мисия в орбита около Червената планета - работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA 7 април 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес американската космонавтика отбелязва важна дата. На 7 април 2001 година от космическия център Кейп Канаверал е изстреляна ракетата "Делта 2" с автоматичната междупланетна станция "2001: Марс Одисей". Кръстена в чест на писателя Артър Кларк и режисьора Стенли Кубрик, създатели на легендарния филм "2001: Космическа одисея", роботизираната станция полага началото на серия от триумфи на НАСА в усвояването на Червената планета. Днес "Марс Одисей", макар и вече да е на две десетилетия, продължава да работи и да изпраща научни данни. Изстрелването обаче е осъществено в пика на мрачен период за НАСА. Изминали са по-малко от две години след най-тежката загуба в междупланетните изследвания, когато аварират общо три мисии: орбиталната "Марс Клаймит Орбитър", спускаемата "Марс Полър Лендър" и тази на микросондите "Дийп Спейс 2". Малцина са тези, които не са чували разказа как екипите са объркали мерните единици, империални с метрични, и "Марс Клаймит Орбитър" е изгоряла като метеор в марсианската атмосфера... Планът за 2001 година предвижда изстрелването на орбитален и спускаем апарат, по подобие на "Клаймит Орбитър" и "Полър Лендър". Но след катастрофите през 1999 г. НАСА сериозно реформира марсианската си изследователска програма. Заради високия риск спускаемият апарат отпада. Остава само орбиталният - "Марс Одисей". На плещите на ръководството на единствената мисия, която се отправя към Червената планета през 2001 г., лежи сериозна отговорност. Екипите най-сетне трябва да пожънат успех и да докажат, че НАСА може да преодолее трудностите. Но началото се оказва трудно. Вярно, изстрелването на "Марс Одисей" е успешно. Но само няколко месеца по-късно, през август 2001 г., се поврежда детекторът за космическа радиация MARIE. Той е един от четирите научни инструмента на борда (останалите са камерата THEMIS, гама-лъчевия спектрометър и построения от Русия детектор за неутрони HEND). За късмет през март 2002 г., вече след пристигането в околомарсианска орбита, MARIE е активиран и приборът събира научни данни до есента на 2003 г., когато се поврежда окончателно. За щастие отказът на MARIE е един от малкото сериозни проблеми с мисията. Изключвайки още една повреда на жироскоп през 2012 г., "Марс Одисей" се оказа изключително издръжлива роботизирана станция. Никой не предполагаше, че ще работи в рамките на две десетилетия, чак до ден днешен! Освен че продължава да събира научна информация, "Марс Одисей" осъществява ценна радиовръзка между Земята и спускаемите мисии "Кюриосити", "ИнСайт" и "Пърсъвиърънс". Успехът на "Марс Одисей" е важен от чисто психологическа гледна точка. НАСА наистина доказва, че може! След авариите на трите мисии през 1999 г. и ако добавим към тях и катастрофата на "Марс Обзървър" през 1992 г., американската космонавтика успява да се реваншира. Реформите в сферата на безпилотната космонавтика дават своя плод. От 2001 година досега американците не са имали друг провал на мисия до Марс. А и след загубата на кометната мисия "Контур" през 2002 г. НАСА не са претърпявали авария на каквато и да е друга роботизирана експедиция до астероид, комета или планета. Американската роботизирана космонавтика е изключително успешна през 2021 година - и дано тенденцията продължи и занапред! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3911-2021-20-years-mars-odyssey

Метеорологичната станция на борда на Пърсъвиърънс направи първите си измервания на Марс 7 април 2021 г. 08:05 ч. Метеорологичната станция MEDA на марсохода "Пърсъвиърънс" е направила първите си измервания, съобщава НАСА. Макар че на 19 февруари, ден след кацането, тя е била включена тестово само за 30 минути (тъй като все още основната научна мисия не е започнала), данните са потвърдили, че MEDA е оцеляла по време на космическото пътешествие. MEDA притежава широк набор от прибори, които могат да измерват скоростта и посоката на вятъра, атмосферното налягане, относителната влажност, температурата на въздуха, температурата на повърхността и радиацията. Станцията е програмирана да записва данни на всеки час, независимо дали "Пърсъвиърънс" е включен или не, през деня и през нощта. След като инженерите получиха първите си сведения, те показват следното: температурата на Марс е била -20oC в началото на измерванията, а половин час по-късно, преди станцията да се самоизключи, тя е паднала до -25oC. Атмосферата не се оказа толкова запрашена, колкото е в района на кратера Гейл, където работи другият марсоход на НАСА "Кюриосити". Измереното атмосферно налягане от "Пърсъвиърънс" е 718 Паскала. Делтата на кратера Йезеро. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3910-2021-first-meteo-jezero-crater