SAlexandrov

НАСА празнува две десетилетия от изстрелването на най-старата работеща мисия около Марс Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Одисей" е най-старата мисия в орбита около Червената планета - работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA 7 април 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес американската космонавтика отбелязва важна дата. На 7 април 2001 година от космическия център Кейп Канаверал е изстреляна ракетата "Делта 2" с автоматичната междупланетна станция "2001: Марс Одисей". Кръстена в чест на писателя Артър Кларк и режисьора Стенли Кубрик, създатели на легендарния филм "2001: Космическа одисея", роботизираната станция полага началото на серия от триумфи на НАСА в усвояването на Червената планета. Днес "Марс Одисей", макар и вече да е на две десетилетия, продължава да работи и да изпраща научни данни. Изстрелването обаче е осъществено в пика на мрачен период за НАСА. Изминали са по-малко от две години след най-тежката загуба в междупланетните изследвания, когато аварират общо три мисии: орбиталната "Марс Клаймит Орбитър", спускаемата "Марс Полър Лендър" и тази на микросондите "Дийп Спейс 2". Малцина са тези, които не са чували разказа как екипите са объркали мерните единици, империални с метрични, и "Марс Клаймит Орбитър" е изгоряла като метеор в марсианската атмосфера... Планът за 2001 година предвижда изстрелването на орбитален и спускаем апарат, по подобие на "Клаймит Орбитър" и "Полър Лендър". Но след катастрофите през 1999 г. НАСА сериозно реформира марсианската си изследователска програма. Заради високия риск спускаемият апарат отпада. Остава само орбиталният - "Марс Одисей". На плещите на ръководството на единствената мисия, която се отправя към Червената планета през 2001 г., лежи сериозна отговорност. Екипите най-сетне трябва да пожънат успех и да докажат, че НАСА може да преодолее трудностите. Но началото се оказва трудно. Вярно, изстрелването на "Марс Одисей" е успешно. Но само няколко месеца по-късно, през август 2001 г., се поврежда детекторът за космическа радиация MARIE. Той е един от четирите научни инструмента на борда (останалите са камерата THEMIS, гама-лъчевия спектрометър и построения от Русия детектор за неутрони HEND). За късмет през март 2002 г., вече след пристигането в околомарсианска орбита, MARIE е активиран и приборът събира научни данни до есента на 2003 г., когато се поврежда окончателно. За щастие отказът на MARIE е един от малкото сериозни проблеми с мисията. Изключвайки още една повреда на жироскоп през 2012 г., "Марс Одисей" се оказа изключително издръжлива роботизирана станция. Никой не предполагаше, че ще работи в рамките на две десетилетия, чак до ден днешен! Освен че продължава да събира научна информация, "Марс Одисей" осъществява ценна радиовръзка между Земята и спускаемите мисии "Кюриосити", "ИнСайт" и "Пърсъвиърънс". Успехът на "Марс Одисей" е важен от чисто психологическа гледна точка. НАСА наистина доказва, че може! След авариите на трите мисии през 1999 г. и ако добавим към тях и катастрофата на "Марс Обзървър" през 1992 г., американската космонавтика успява да се реваншира. Реформите в сферата на безпилотната космонавтика дават своя плод. От 2001 година досега американците не са имали друг провал на мисия до Марс. А и след загубата на кометната мисия "Контур" през 2002 г. НАСА не са претърпявали авария на каквато и да е друга роботизирана експедиция до астероид, комета или планета. Американската роботизирана космонавтика е изключително успешна през 2021 година - и дано тенденцията продължи и занапред! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3911-2021-20-years-mars-odyssey

Метеорологичната станция на борда на Пърсъвиърънс направи първите си измервания на Марс 7 април 2021 г. 08:05 ч. Метеорологичната станция MEDA на марсохода "Пърсъвиърънс" е направила първите си измервания, съобщава НАСА. Макар че на 19 февруари, ден след кацането, тя е била включена тестово само за 30 минути (тъй като все още основната научна мисия не е започнала), данните са потвърдили, че MEDA е оцеляла по време на космическото пътешествие. MEDA притежава широк набор от прибори, които могат да измерват скоростта и посоката на вятъра, атмосферното налягане, относителната влажност, температурата на въздуха, температурата на повърхността и радиацията. Станцията е програмирана да записва данни на всеки час, независимо дали "Пърсъвиърънс" е включен или не, през деня и през нощта. След като инженерите получиха първите си сведения, те показват следното: температурата на Марс е била -20oC в началото на измерванията, а половин час по-късно, преди станцията да се самоизключи, тя е паднала до -25oC. Атмосферата не се оказа толкова запрашена, колкото е в района на кратера Гейл, където работи другият марсоход на НАСА "Кюриосити". Измереното атмосферно налягане от "Пърсъвиърънс" е 718 Паскала. Делтата на кратера Йезеро. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3910-2021-first-meteo-jezero-crater

Ракетата Союз-2.1а с пилотирания космически кораб Союз МС-18 е на стартовата площадка Ракетата "Союз-2.1а" с космическия кораб "Союз МС-18" е на стартовата площадка. Photo credit : NASA / Bill Ingalls 7 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На сутринта на 6-ти април ракетата-носител "Союз-2.1а" с пилотирания космически кораб "Союз МС-18" беше изведена на стартовата площадка №31 на космодрума Байконур в Казахстан. Стига всичко да мине наред, изстрелването ще бъде осъществено този петък, на 9-ти април в 11:42 ч. българско време. На борда на кораба ще пътуват руските космонавти Олег Новицки и Пьотр Дубров. Към тях ще се присъедини американският им колега Марк Ванде Хай - изненадваща смяна в последния момент, тъй като Русия планираше навръх честването на 60-годишнината от старта на Гагарин да изстреля изцяло руски екипаж. Благодарение на преговорите между НАСА, частната компания Аксиом и Роскосмос, американците получиха третото място на кораба на разменни начала, без да платят затова средства от джоба на данъкоплатците. Мнозина очакваха, че след като през пролетта на 2020-та САЩ възстанови своята способност да изпраща самостоятелно астронавти до МКС посредством кораба "Крю Драгън", вече няма да се прибягва към услугите на руските космически кораби. Американската космическа агенция обаче залага на сигурно - "Крю Драгън" е все още твърде нов кораб и в случай на проблем НАСА не иска да рискува американският сегмент на МКС да бъде обезлюден. Тук се добавя и още един фактор. НАСА желае да разполага не с един, а с два космически кораба за превоз на астронавти до орбита. И макар че "Крю Драгън" е вече в експлоатация, същото не може да се каже за създадения от Боинг кораб "Старлайнър". Напомням на читателите, че през декември 2019 г., по време на първата му безпилотна мисия, "Старлайнър" не успя да се скачи със станцията. Боинг очаква през настоящата година да изстреля кораба на втори безпилотен тест - и този път всичко трябва да мине нормално. Първоначално стартът бе насрочен за март, после за април, а сега се очертава да е някъде през лятото. Компанията не бърза. И няма закъде да бърза - Боинг вече не е галеничето на НАСА, което получава пари заради дългогодишната си служба. Във връзка с множеството отлагания, тромавите процедури и неуспехите, Боинг загуби два конкурса, касаещи предстоящите американски лунни мисии. В известен смисъл идното безпилотно повторение на мисията на "Старлайнър" се вписва в сентенцията "успяваш или загиваш" - нов провал ще гарантира, че Боинг няма да получи държавен договор още дълго време. Но да се върнем към предстоящото изстрелване на "Союз МС-18". Стига всичко да мине наред, Новицки, Дубров и Ванде Хай ще се присъединят към сега живеещите на МКС Кейтлийн Рубинс, Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков, Шанон Уокър, Виктор Гловър, Майк Хопкинс и Соичи Ногучи. Благодарение на двата руски кораба "Союз" и "Крю Драгън", поне временно екипажът на МКС ще стане десетчленен. Самият факт, че "Союз МС-18" излита около годишнината на Юрий Гагарин, е причина Роскосмос да направи символичен жест във връзка с това велико празненство. Корабът е кръстен на името на първия космонавт: Космическият кораб "Союз МС-18" е кръстен "Ю.А. Гагарин". Photo credit : NASA / Bill Ingalls След пристигането на "Союз МС-18" и превръщането на екипажа на МКС в десетчленен, това ще постави на дневен ред интересен проблем. На станцията има само седем места за преспиване. Тъй че поне част от астронавтите ще трябва да нощуват не къде да е другаде, а на борда на "Крю Драгън". Съгласно информацията от Еveryday Astronaut, Марк Ванде Хай е поискал да е един от тези хора, но изненадващо неговата колежка Кейтлийн Рубинс е предложила да спи в "Крю Драгън" вместо него. "Тя си е направила цял списък за нещата за които трябва да се погрижи за мен, а аз бях много докоснат от това", съобщава Ванде Хай. В космоса астронавтите и космонавтите развиват тесни, почти семейни отношения. Очакваме с интерес полета на "Союз МС-18" в петък. Всеки ден, в който хора излитат в космоса, е празник! За допълнителна информация относно предстоящия старт: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3909-2021-soyuz-ms-18-prelaunch

Виртуалният астронавт се завръща на 12-ти април с ново издание 6 април 2021 г. 20:45 ч. Светослав Александров. На 12 април 1961 г. излита първият космонавт Юрий Гагарин. Днес, шест десетилетия по-късно, възможностите на човек да полети в космоса остават ограничени. В експлоатация са само три семейства пилотирани космически кораби - руските "Союз", китайските "Шенчжоу" и американските "Крю Драгън". И все още никой не е стъпил на Марс. Бъдещето не е това, което писателите на научна фантастика предвиждаха, че ще е. Но космонавтиката все пак се разви, макар и в различна от очакваното посока. Благодарение на разцвета на микроспътниковата индустрия, както и на роботизираната междупланетна космонавтика, вратите към звездите се отварят за всеки човек. Навръх 60-годишнината от Гагарин ще излезе второто допълнено издание на "Аз, виртуалният астронавт" - българската книга, която летя в космоса. Започнах да пиша тази книга през 2016 година. След две години родилни мъки и благодарение на помощта от създадената от известния български издател Иван Богданов фондация "Буквите", "Аз, виртуалният астронавт" се появи на бял свят на 20-ти декември 2018-та. Това първо издание бе написано от мен в качеството ми на опитен популяризатор на космонавтиката, с дългогодишен поглед върху актуалното състояние на космическите полети. В него разказвах като страничен наблюдател за различните пътища, по които всеки може да се включи в космическото развитие на човечеството. Вече през 2019 г. аз успях да се включа в граждански космически проект за търсене на близкоземни астероиди, да картографирам астероида Бену и да допринеса лично за кацането на мисията "Озирис-Рекс" в хода на инициатива между НАСА и американската организация КосмоКуест, след което станах част от екипа ентусиасти, обработващи заснетите от мисията "Джуно" снимки на Юпитер. В края на същата година копие от книгата "Аз, виртуалният астронавт" полетя в космоса, а понастоящем разполагам със свой собствен микроспътник и имам резервиран слот за изстрелването му на ракета посредством инициативата Амбасат. Второто издание на "Аз, виртуалният астронавт" е написано не просто от гледната точка на наблюдател, а на пряк участник в различни граждански инициативи. Надявам се, че когато хората четат книгата, те ще се вдъхновят и скоро ще станем свидетели как други българи, макар и виртуално, поемат по своя собствен път към космоса. А пък кой знае? Може някой ден да имаме и трети космонавт? Очаквайте публикуването на второто издание на "Аз, виртуалният астронавт" на 12-ти април на уебсайта https://knigite.bg https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3908-2021-virtual-astronaut-returns

ИМБП - РАН: Руските космонавти идеализират чуждестранните астронавти На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос на 18-ти ноември 2020. Photo credit : NASA TV 6 април 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Руските космонавти, работещи на Международната космическа станция, идеализират западните си колеги. Това става ясно от резултатите от опита "Взаимодействие", които са публикувани в книгата "Медико-биологични експерименти на борда на МКС". Книгата бива представена тези дни (5-8 април) на международния симпозиум "Човек в космоса" в Москва. Новината бе съобщена от РИА Новости. Учените от Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) към Руската академия на науките (РАН) обясняват резултатите си с това, че руските космонавти и американските астронавти рядко тренират заедно. Освен това полетите първоначално биват организирани като общи, но вече на Международната космическа станция екипите се делят на национални и те си имат свои собствени командири. По този начин руснаците възприемат колегите си като странници. "Изследванията потвърждават, че общуването с непознати хора във формална обстановка способства за тяхната идеализация. Такива психологически проявления са се отразили на възприятието на някои от космонавтите към чуждестранните членове на екипажа. В същото време астронавтите и космонавтите малко се отличават едни от други както по техническа, така и по психологическа подготовка", пише в книгата. Друг резултат от проучването е установяването на психологическа дистанция между космонавтите и техните наземни ръководители. С други думи руският екипаж се отчуждава от ръкодството в центъра за управление. Това може да доведе до конфликти в бъдеще. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3907-2021-kosmonavti-idealizirat

Частната руска космическа компания КосмоКурс ще бъде закрита Илюстрация на микроракетата на КосмоКурс 6 април 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Перспективната частна компания КосмоКурс, която разработваше микроракети и суборбитален пилотиран космически кораб за туристически цели, ще бъде закрита. Новината бе съобщена лично от основателя на фирмата Павел Пушкин за РИА Новости. Причината за ликвидацията на КосмоКурс се корени в невъзможността да се координира проектът с местните власти (космодрумът трябваше да е в Нижеградската област), както и в невъзможността да се получи разрешение от Министерството на отбраната на Русия за строежа на пилотираната ракета. Понастоящем в компанията работят 50 конструктора. Те са получили изискуемото двумесечно предизвестие преди да бъде даден ход ликвидацията. Тече консултация с Роскосмос уникалният екип да бъде назначен в една от научните институции на държавната агенция. Напомням на читателите, че КосмоКурс не е първата фирма, която бива съсипана в Русия заради административни пречки. Перспективната руска фирма Даурия Аероспейс беше принудително докарана до фалит, след като беше създала спътници с финансиране от Роскосмос и когато те претърпяха провал, държавната агенция си поиска парите обратно. Ето какво казва блогърът Виталий Егоров, един от някогашните участници в проекта Даурия, за ликвидацията на КосмоКурс: "Ето ти, бабо, ден на космонавтиката! Най-мощната в кадрово отношение компания на Русия ще бъде закрита. "КосмоКурс" беше красив проект, ръководен от професионален ракетчик, ориентиран към потенциално безграничен пазар, само с двама конкуренти по света и с крупен инвеститор". Това е положението в Русия, драги зрители. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3906-2021-cosmokours-to-be-closed

Хеликоптерът Инджинюъти преживя първата си сурова нощ на Марс 5 април 2021 г. 19:20 ч. Днес НАСА оповести, че мъничкият хеликоптер "Инджинюъти", който вчера бе освободен от борда на марсохода "Пърсъвиърънс" и оставен самостоятелно на повърхността, е преживял първата си марсианска нощ. Това е огромна стъпка напред за екипа на мисията. Червената планета е сурово място, като през нощта температурите падат до -90 oC. За да може да лети, хеликоптерът трябва е лек, но същевременно не бива да се прави компромис с термоизолацията и необходимите за тази цел материали. Така че преживяването на нощта беше основна задача преди да се пристъпи към полет. Напомням на читателите, че дебютното излитане остава насрочено за 11-ти април. Стига полетът да е успешен, това ще е исторически момент за авиацията. Никога досега машина, по-тежка от въздуха, не е провеждала управляем полет на друга планета. На тази снимка, заснета вчера от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда освободеният на марсианската повърхност хеликоптер "Инджинюъти". Photo credit : NASA / JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3905-2021-ingenuity-survives-first-mars-night

Пилотираният космически кораб Крю Драгън успешно се разкачи и повторно скачи с МКС! Космическият кораб "Крю Драгън", заснет днес, на 5-ти април, по време на преместването му от един към друг адаптер на МКС. Photo credit : NASA 5 април 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Поредният исторически миг за комерсиалната пилотирана космонавтика на САЩ! Днес, на 5-ти април в 13:30 ч. българско време, пилотираният космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън" с астронавтите Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи се разкачи от предния адаптер на модула "Хармън" на Международната космическа станция. Корабът се отдалечи на 60 метра от станцията, след което се върна и извърши повторно скачване към страничния адаптер. Никога досега пилотиран космически кораб, собственост на частна фирма, не е извършвал разкачване и повторно скачване с орбитална станция. Процедурата беше важна с оглед бъдещите планове за МКС. В края на април предстои изстрелването на друг "Крю Драгън" с астронавтите Шейн Кимброу, Меган МакАртър, Тома Песке и Акихико Хошиде. Необходимо е предният отсек да бъде свободен, за да може въпросният "Крю Драгън" да се скачи с орбиталния комплекс. От друга страна настоящият "Крю Драгън" ще се завърне на Земята в края на този месец или в началото на май. Така той ще освободи страничния отсек за пристигането на товарния кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън". Необходимо е "Карго Драгън" да бъде стикован именно със страничния отсек, тъй като ще превозва нови слънчеви батерии за МКС и те трябва да бъдат извадени от роботизираната ръка "Канадарм 2" (което не би било възможно ако корабът се скачи с предния отсек, тъй като е извън обсега на ръката). Предстоят натоварени дни за пилотираната космонавтика навръх честването на 60-годишнината от полета на първия космонавт Юрий Гагарин. На 9-ти април ще излети руски кораб "Союз МС-18" с Олег Новицкий, Пьотр Дубров и Марк Ванде Хай. След като той се скачи с МКС, екипажът на станцията ще се състои временно от 10 души (шест доставени от руските кораби "Союз" и четири от американския кораб "Крю Драгън"). На 17 април трима от екипажа, Кейтлийн Рубинс, Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, ще се разкачат от станцията заедно с кораба си "Союз МС-17" и ще се завърнат на Земята. Следва стартът на "Крю Драгън" на 22 април с Кимброу, МакАртър, Песке и Хошиде. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3904-2021-crew-dragon-relocates-iss

Пилотираният космически кораб Крю Драгън ще се разкачи от МКС, след което ще се скачи с друг адаптер 4 април 2021 г. 20:10 ч. Предстои поредната историческа стъпка за пилотирания космически кораб на СпейсЕкс "Крю Драгън", който понастоящем е прикачен към Международната космическа станция. Утре, на 5-ти април, корабът ще се разкачи от предния отсек на модула "Хармъни", след което ще извърши няколко маневри в открития космос, преди да се скачи отново с МКС към страничния отсек. Това ще е първото разкачване и повторно скачване на комерсиален пилотиран кораб с орбитална станция! Процедурата ще бъде излъчена в реално време по НАСА ТВ утре в 13:00 ч. българско време. По време на този кратък полет астронавтите Майк Хопкинс, Виктор Гловър, Шанън Уокър и Соичи Ногучи ще са в "Крю Драгън". Релокацията на кораба е важна процедура, тъй като в края на април ще пристигне следващият "Крю Драгън" с нови четирима астронавти - Шейн Кимброу, Мегън МакАртър, Аки Хошиде и Тома Песке. Тогава предният отсек на "Хармъни" трябва да е свободен. Съгласно предварителните планове изстрелването им е насрочено за 22 април. Хопкинс, Гловър, Уокър и Ногучи ще се приберат на Земята в края на април или в началото на май. На тази снимка, заснета на 26-ти януари т.г., се забелязва пилотираният космически кораб "Крю Драгън" на фона на Луната. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3903-2021-crew-dragon-relocate

Хеликоптерът Инджинюъти беше спуснат на повърхността на Марс! На тази снимка, заснета днес от марсохода "Пърсъвиърънс", се вижда освободеният на марсианската повърхност хеликоптер "Инджинюъти". Photo credit : NASA / JPL-Caltech 4 април 2021 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Днес НАСА оповести, че експерименталният дрон "Инджинюъти" беше освободен успешно от борда на марсохода "Пърсъвиърънс" и позициониран на повърхността на Марс. Следващата голяма стъпка пред ръководството на мисията е да потвърди, че хеликоптерът ще оцелее през идната нощ. За пръв път "Инджинюъти" ще нощува самостоятелно, без да е свързан с "Пърсъвиърънс" и защитен от него. Температурите в кратера Йезеро, където е кацнала мисията, са екстремни и могат да паднат до -90 oC. Ако "Инджинюъти" преживее нощта, екипът ще извърши изпитания на електродвигателите и ще задвижи ротора. В случай че тези тестове приключат според очакванията, първият полет е насрочен за 11-ти април (малко по-късно от предвиденото). Данните от излитането ще бъдат получени на следващия ден, така че очакваме до 12-ти април да разберем със сигурност дали хеликоптерът е успял да се издигне в марсианския въздух. "Инджинюъти" е експериментален хеликоптер. Той е разработен за $80 милиона, което е съвсем малка част от общата сума за създаването на "Пърсъвиърънс" (2.2 милиарда). На борда на дрона няма научни инструменти, а само няколко черно-бели камери. Целта е да се провери дали може да се осъществи управляем полет в марсианската атмосфера, където атмосферното налягане е само 1% от това на атмосферата на Земята. Това не е първият опит за полет на друга планета - през 80-те години на миналия век съветските мисии "Вега" разгръщат балони в плътния въздух на Венера. Но управляем полет на летателен апарат, който е по-тежък от въздуха - това е постигано само на Земята. Предстои да видим дали 11-ти април ще е исторически ден за авиацията. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3902-2021-ingenuity-on-mars-surface

Хеликоптерът Инджинюъти е разгърнат и скоро ще бъде поставен на повърхността на Марс! Хеликоптерът "Инджинюъти" - вече разгърнат и готов за освобождаване на повърхността на Марс. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 31 март 2021 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Малкият хеликоптер "Инджинюъти", който бе доставен на Марс от марсохода на НАСА "Пърсивиърънс", е вече разгърнат! Екипът е почти в готовност да го постави на повърхността, но преди това трябва да бъде свършена още една важна задача. Днес е последният ден, в който хеликоптерът ще остане прикачен към марсохода, което означава, че е последният ден, в който ще бъде захранван от ядрената му батерия. Затова екипът ще използва случая, за да презареди напълно батериите на "Инджинюъти". Когато хеликоптерът бъде пуснат на повърхността, "Пърсъвиърънс" трябва да се отдалечи максимално бързо, за да не го засенчва и "Инджинюъти" да може да разчита на собствените си слънчеви панели. Първият полет е насрочен за не по-рано от 8-ми април. Това ще е епохално събитие - за пръв път машина, по-тежка от въздуха, ще полети в атмосферата на друга планета. Гаранция за благополучен изход няма - затова и "Инджинюъти" е само експериментален хеликоптер, без научни инструменти. Според НАСА дори и само веднъж хеликоптерът да се извиси над повърхността на Марс би било колосален успех. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3901-2021-ingenuity-deployed-ready-to-be-dropped

Марсоходът Кюриосити засне красиви облаци над марсианския връх Мон Мерку Тази снимка бе заснета от навигационната камера на марсохода "Кюриосити" на 28 март в 22:08 ч. българско време. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 31 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити", който пъпли по склоновете на марсианската планина Шарп, засне прекрасните облаци над Мон Мерку - малък връх, подножието на който "Кюриосити" достигна в края на месеца. Към настоящия момент екипът на мисията е приключил с анализирането на събрания материал от вътрешността на лежащата пред Мон Мерку скала Нонтрън. Микроскопът MAHLI и спектрометърът APXS продължават да изучават скалния масив Бара Бахау. В близко бъдеще марсоходът ще бъде позициониран да изучава в подробности скалите на самия Мон Мерку. Дотогава камерите на "Кюрисити" продължават да заснемат околностите. Според учените от НАСА местността, където работи марсоходът, тепърва навлиза в облачния сезон на Червената планета. Затова понякога на Земята пристигат такива прекрасни снимки като показаната по-горе. Извънземна красота! Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3900-2021-curiosity-clouds-mount-mercou

Прототипът Старшип SN11 експлодира по време на опит за кацане Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 30 март 2021 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 30-ти март, СпейсЕкс загуби поредния си прототип от проекта "Старшип" по време на изпитателен полет. Докато предишните прототипи "SN8", "SN9" и "SN10" постепенно надграждаха програмата и, макар и да експлодираха, винаги отбелязваха напредък, по предварителна информация отклоненията при "SN11" са възникнали скоро след старта. "Изглежда, че двигател №2 e проявил проблеми по време на излитането и не е достигнал оперативното камерно налягане по време на кацането, но на теория това не би следвало да е необходимо", написа Илон Мъск в Туитър. "Нещо съществено се е случило след началото на запалването при кацането". За съжаление ясен видеозапис от експлозията няма, тъй като СпейсЕкс изстреля "Старшип SN11" в мъгливо време. Илон Мъск е оптимист за бъдещето на проекта "Старшип". Той не се притеснява от експлозии по време на тестовата програма - все пак прототипите се произвеждат серийно и дори един да бъде загубен, наред е следващият. "Високата степен на производството решава много ядове", изкоментира предприемачът в Туитър. Мъск разясни какво следва оттук насетне за "Старшип". Според него следващият прототип "SN15" ще бъде изкаран на площадката до дни. "Той има стотици конструктивни подобрения по отношение на структурата, авиониките и двигателите". Предприемачът се надява, че подобренията ще предпазят новата серия прототипи от съдбата на предишните. Оттук насетне следващият технологичен скок ще е на ниво "SN20". Тези прототипи ще имат топлинен щит и възможност да се отделят от долната степен ("Супер Хеви"). Те ще са способни да достигат до орбита. Според Мъск шансът това да се случи в близко бъдеще е много голям. Но основателят на СпейсЕкс е скептичен относно вероятностите за кацане скоро след орбитален полет. "Вероятно машините "SN20+" ще имат нужда от много опити, преди да оцелеят по време на нагряването при навлизането в атмосферата при 25 маха и да кацат непокътнати". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3899-2021-30-march-starship-sn11-results

Генезисът на съветската космонавтика и създаването на Семьорка Ракетата "Р7" (известна като "Семьорка") на ВДНХ. Фото: Алекс Зеленко 28 март 2021 г. 21:53 ч. Светослав Александров. В първата статия от поредицата, посветена на 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин, аз ви разказах за великолепния космически кораб Восток. В настоящата публикация смятам да насоча вниманието ви към самия генезис на космонавтиката на СССР, като ще проследим пътя до създаването на известната ракета "Р7" (позната като "Семьорка"). Базисната конструкция на ракетата е използвана в различни модификации за изстрелването на първите спътници в космоса, първите роботизирани мисии до Луната и първите космонавти. Модерните ракети "Союз 2", извеждащи товар и екипажи към Международната космическа станция, са пряк наследник на "Р7". Полетите на носителите от семейството на "Семьорка" са начертали богата история, която все още не е свършила. Началото обаче не е толкова благородно, колкото би ни се искало. То е положено не къде да е другаде, а в следвоенна Германия. Както съобщава известният експерт по руска космонавтика Анатолий Зак, забележителен факт е, че въпреки пословичната вманиаченост на съветските власти по отношение на секретността, Йосиф Сталин позволява на множество специалисти да пътуват в Германия и да работят рамо до рамо с немските си колеги, учейки се от тях как да създават ракети. Не е изненадващо, че това не продължава дълго. Едно писмо, което ръководителят на НКВД Иван Серов получава на 7 май 1946 година, променя всичко. Писмото, написано от полковник А.Г. Мрикин, акцентира, че немците не само придобиват сериозен опит, но притежават и пряк достъп до съветските планове за създаването на ракети от следващо поколение. Така започва Операция "ОСОАВИАХИМ" - принудителна депортация на немски конструктори, инженери, техници и изобщо квалифицирани работници. Операцията е осъществена под прякото ръководство на НКВД и Иван Серов. Трудно е да се опишат всички подробности относно операцията поради противоречивите източници. Твърди се, че на немците е било позволено да вземат със себе си всичките си лични принадлежности и мебели. На жените им е била дадена възможност да останат в Германия, стига да пожелаят - и някои от тях са се възползвали от нея и са се разделили с мъжете си. А някои, даже и да не са били омъжени, са решили да последват своите възлюбени към СССР. За едно обаче Зак и руските източници като сайта "Всьо о Второй мировой" се съгласяват - макар и депортацията да е била осъществена насилствено, на немските специалисти са били осигурени по-добри условия и по-високо заплащане в сравнение с техните съветски колеги. Единственото им ограничение е било да не напускат населените си места без позволение. Шефът на екипа по ракетостроене Хелмут Грьотруп е получавал 8 500 рубли месечна заплата, докато Сергей Корольов - 6 000. Обикновените немски инженери (т.е. които не са били на ръководен пост) взимали 4 000 рубли заплата, а съветските - 2 500. Счита се, че общо 136 души биват назначени в новосъздадения научно-изследователски институт НИИ-88. Благодарение на усилията на Грьотруп и екипа му, СССР успешно получава свое копие на "Фау 2" - ракетата "Р1". Приликата е забележителна, както проличава от тези снимки: Ракетата "Р1" (вляво) от 1948 г. и немската "Фау 2" (вдясно) от 1942 г. "Р1" е прекият предшественик на бъдещата "Семьорка". Властите на СССР правят всичко възможно, за да може работата на немците да е еднопосочна - т.е. да предадат знанията си към съветските колеги, но да не получат нови в замяна. През 1948 г., след като разработката на "Р1" е към своя край, е проведена поредната кошмарна депортация (според записките на Гьотруп). Този път немците са изпратени на остров Городомля. Там те все още получават някои задачи, но вече не са допускани към най-новото поколение разработки. След още две години, когато ракетчиците на СССР са усвоили всичко, що може да се усвои от Германия, немските специалисти са преместени обратно в родината си. През 1950 г. е даден ход на проекта Н-3, който постановлява проучване за създаването на течногоривна ракета с обхват от 5 000 до 10 000 километра, способна да превози бойна глава, тежаща между 1 и 10 тона. Проектът е оторизиран с указ на 4-ти декември и е поверен на НИИ-88 под ръководството на Сергей Корольов, като участват и множество други институции. След приключването на това базисно изследване, започва следващият проект Н-1, озаглавен "Теоретична и експериментална работа върху двустепенна балистична ракета с обхват между 7 000 до 8 000 километра". Работата по плана е оторизирана с указ на 13 февруари 1953 г. Според предвиденото ракетата трябва да може да покрие максималното разстояние от 8 000 километра ако бойната глава е с тегло до 3 тона. Но на 3 октомври същата година СССР създава по-мощна бойна глава, тежаща 5.5 тона. В такъв случай ракетата би могла да покрие разстояние само от 5 500 километра. За да могат конструкторите да се справят с новите предизвикателства и да увеличат обсега на носителя, те предприемат няколко стъпки, сред които е проектирането на здрава стартова площадка, прикрепяща здраво ракетата над огневата яма и защитавайки я от напречни ветрове. Това позволява бъдещата ракета се изработи от по-леки сплави. Ракета "Союз" (изстреляла кораба в хода на проекта "Аполо-Союз") в предстартово състояние. Цялата ракета бива застопорена на мястото, където четирите странични ускорителя са прикрепени към централното ядро и където натоварването е най-голямо. Ракетата запалва двигателите си, застопоряващите механизми я придържат здраво над огневата яма, след което се освобождават настрани и ракетата излита. Фото: Роскосмос През 1954 година съветските специалисти се спират на окончателния конструктивен вариант, а през юли е издаден указ за строежа на ракетата, като на проекта е зададен приоритетен статут - т.е. от най-съществена национална сигурност. "Р-7" или "Семьорка" достига до етапа на полетни изпитания през 1957 година. Ето какъв е нейният завършен вид: Съветските специалисти съумяват да създадат желаната си двустепенна ракета, като тя е изградена по т.нар. "пакетна схема". Първата степен притежава четири странични блока, всеки от които е с 10 метра дължина и с 3 метра диаметър. Четирите блока са прикачени към централен блок, представляващ втората степен на ракетата. Блоковете са сходни по устройство с това на предшестващите ги едностепенни ракети, като разположението на кислородния резервоар е предно. Всеки от блоковете притежава специален унифициран четирикамерен течногоривен двигател. Четирите блока осигуряват критичната ранна тяга в началото на полета, след което на по-късен етап се изхвърлят eдновременно, образувайки красива геометрична фигура, известна под названието "Кръст на Корольов": "Кръстът на Корольов". Снимка: Роскосмос/ЕКА Изпитателните изстрелвания на "Р7" започват през пролетта на 1957 г. и както може да се очаква, в началото те са неуспешни. По време на първия полет на 15-ти май, един от страничните ускорители се откъсва на 98-мата секунда от началото на мисията. Инцидентът е причинен от теч на гориво. Следващият опит за старт е на 11 юни - тогава ракетата въобще не успява да литне заради отказ на двигателната система на централния блок. На 12 юли ракетата излита, но на 33-тата секунда се дестабилизира и се отклонява от траекторията. Причината за аварията се оказва късо съединение. Едва четвъртият полет, осъществен на 21-ви август, е напълно успешен, като ракетата достига до крайната си точка. Този успех проправя пътя към старта на първия изкуствен спътник "Спутник 1" на 4 октомври и на "Спутник 2" с кучето Лайка на 3 ноември. Макар и "Семьорка" да е замислена като бойна ракета, тя в крайна сметка се превръща в първия носител, с помощта на който човешки апарати се откъсват от земното привличане и достигат до орбита. Оттук насетне започват модификациите - "Восток", "Восход", "Молния" и "Союз". Всички те са производни на "Семьорка" и полагат началото на цяла поредица от пилотирани и научни мисии. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3896-2021-semerka-history

Южна Корея изпълни успешно последното огнево изпитание на орбиталната ракета Нури 27 март 2021 г. 20:00 ч. Южна Корея изпълни една от най-важните стъпки преди да пристъпи към дебютния полет на първата си истинска самостоятелна орбитална ракета "Нури". Беше осъществено последното стендово огнево изпитание на първата степен - и всичко приключи успешно! Четирите двигателя "KRE-075" работиха в продължение на 125.5 секунди. Това е много по-дълго в сравнение с предишния тест, за който писах в края на януари. Тогава двигателите бяха оставени да работят само 30 секунди. Сега, след като изпитанията са приключили безпроблемно, Южна Корея обещава първият старт на ракетата да е след шест месеца - т.е. около октомври. Видеозапис от изпитанието - Youtube връзка Снимка от успешното огнево изпитание. Photo credit : KARI https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3895-2021-south-korea-last-test

Американски учени откриха потенциални следи от живот в атмосферата на Венера на базата на данни от старата мисия Пайъниър Винъс Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от мисията "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 27 март 2021 г. 13:45 ч. Светослав Александров. През месец септември 2020 г. международен екип от учени обяви, че в атмосферата на Венера се съдържа веществото фосфин, което се счита за сериозен показател за наличието на живот. Находката беше оспорена от редица други изследователи. Но на 10-ти март т.г. в научното списание Pioneer Research Letters беше публикуван нов анализ на спектрите от мисията на НАСА "Пайъниър Винъс", изучавала Венера през 70-те години на миналия век. Американските изследователи потвърждават наличието на фосфин, но също така откриват и други следи от хипотетичния метаболизъм на живите организми. Повърхността на Венера е истински ад, като там температурите могат да надхвърлят 470 oC. Тя е абсолютно негостоприемна даже за най-екстремофилните организми на Земята. Но високо във венерианската атмосфера налягането е сходно с това на нашата планета, а температурата е като стайната. Именно в тази умерена зона някои учени смятат, че могат да виреят венериански микроорганизми. Когато през 2020 г. беше оповестено, че в умерената зона има фосфин, това бе първото сериозно доказателство в подкрепа на тази хипотеза. Тогава обаче международният изследователски екип предостави данни, получени от наземна телескопична техника. Много е по-лесно тези сведения да бъдат подложени на съмнения и оспорване, отколкото ако данните са получени директно на място от космическа мисия. За тази цел Ракеш Могул, който е биохимик в Калифорнийнския политехнически университет Помона, е поискал достъп до данните на масспектрометъра на мисията "Пайъниър Винъс". Нанси Аткинсън, блогър и автор на статии за сайта на Планетарното общество, ни информира, че Могул се е свързал с Ричард Ходжис, който е бил част от екипа на роботизираната експедиция. През 1978 година учените са се фокусирали върху основните вещества във венерианската атмосфера. Те дори не са се досетили да изучават в подробности тези газове, които са в ниски концентрации, но могат да са показател за наличието на живот. "Ние веднага осъзнахме това, когато се разровихме в архивните данни и оригиналните публикации", съобщава Могул. "Незабавно се натъкнахме на сигнали, които публикациите не са обсъдили или споменали. Това бе всичко необходимо, за да се мотивираме и да продължим напред". Американският екип под ръководството на Могул успя да потвърди, че в атмосферата на Венера има вещество, съдържащо фосфор, като най-вероятно това е фосфин. "Няма друго вещество, съдържащо фосфор, което може да се впише в данните, особено отчитайки умерените температури и налягания в умерената зона, където много други фосфорни съединения не биха съществували под формата на газ", категоричен е Могул. Нещо повече - на базата на сведенията от "Пайъниър Винъс" изследователите стигат до заключението, че биологично значимите вещества в атмосферата на Венера не са в равновесие. Това означава, че съществува някакъв непознат химичен процес, който може да е свързан с метаболизма на живите организми. Освен фосфин Могул и колегите му откриват също така сероводород, азотиста киселина, азотна киселина, циановодород, етан, амоняк и хлорна киселина. Някои от тези вещества също могат да бъдат асоциирани с наличието на живот. Макар че тези нови сведения на базата на стари данни са безспорно вълнуващи, Могул признава, че спорът дали на Венера има живот или не, все още не е решен окончателно. Ще трябва да бъдат проведени нови мисии, които да изследват венерианската атмосфера. Следващата такава мисия може да излети през 2023 година. Тя ще бъде организирана от частната американска компания Рокет Лаб. Прочетете статията в оригинал на страниците на Geophysical Research Letters https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3894-2021-pioneer-venus-life-signatures

Китай показа две нови снимки от Марс, заснети от мисията Тянвън-1 26 март 2021 г. 08:00 ч. Макар че космическите ентусиасти са насочили вниманието си най-вече към марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс", американците не са единствените, които пристигнаха в околностите на Червената планета. Днес Китай публикува две нови снимки, заснети от орбиталния отсек на мисията "Тянвън-1". Снимките са направени с помощта на камерата, която заснема изображения със средна разделителна способност. Това означава, че "Тянвън 1" е в състояние да снима глобални снимки на Червената планета. Южното полукълбо на Марс... ... и северното полукълбо на планетата. Photo credit : CNSA/PEC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3893-2021-two-photos-tianwen

Метро 2033 - Дмитрий Глуховски. Ревю. Корица на книгата - издателство "Сиела" 26 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. От доста време не съм писал ревю на книга, но покрай третия т.нар. "локдаун" (каква звучна българска дума) реших да дам шанс на Дмитрий Глуховски и неговото "Метро 2033". Винаги съм обичал постапокалиптичната фантастика и това не се промени дори през последната година, макар че апокалипсисът вече не е това, което някога беше... Годината е 2033-та. Глобална ядрена война е унищожила човечеството. Единствените оцелели населяват тунелите на московското метро, което не е като софийското метро с неговите 48 километра дължина на линиите и 43 метростанции. Московското метро е огрооомнооо - с 239 станции и дължина на линиите 408 километра. В тази подземна система от лабиринти останалите хора са принудени да се борят с всякакви външни и вътрешни заплахи. Външните са стандартните за постапокалиптичната литература - мутанти и прочие гадове. Тук е уместно да кажа, че към настоящия момент все още няма филм по "Метро 2033", но за сметка на това има компютърни игри. Аз вече си закупих "Metro Redux" от стийма и смея да твърдя, че това е най-яката постапокалиптична игра, която съм играл от времената на "Half-Life" и "Half-Life 2". Естествено, нищо не може да задмине детските ми преживявания и моите подвизи в Black Mesa и City 17, но "Metro Redux" си струва! Сюжетът на играта се различава от книгата, при това съществено - например в романа главният герой Артьом излиза на повърхността чак след като си изпълнява главната задача, докато в компютърната игра това се случва почти от самото начало. Но в крайна сметка игра, действието на която се развива само под земята, би била скучна. А и основният интерес на геймърите, особено тези, играещи single player shooter-и, е да трепят гадове. Но в романа не гадовете са толкова интересни, а вътрешните заплахи. Именно в това е основната му красота. Човечеството е почти изтребено, няколкото хиляди души са се пръснали по метростанциите, а те вече са се нароили на държави, всяка вярна на идеологията си и воюваща със съседите. Има нацисти, комунисти, чегеваристи, капиталисти, йеховисти, сатанисти (тези копаят още по-дълбоки тунели, за да стигнат до ада) и даже поклонници на култа на Великия Червей, създаден като експеримент от оцелели професори по философия. Дмитрий Глуховски е руски писател и ако досега сте имали досег с руската литература, знаете, че тя е твърде описателна и повествованието се разгръща бавно. В "Метро 2033" ще имате усещането, че основната сюжетна линия служи само като предлог авторът да разкрие различни философски и политически възгледи. За тази цел даже Артьом е замислен да се като пълен кретен - израснал е в крайната станция ВДНХ, където няма достъп до книги. Когато героят тръгва да изпълнява главната си задача, т.е. да достигне Полиса (единственото останало място в метрото, където цивилизацията кипи, развива се наука, печатат се вестници и прочие...), той се среща с всякакви хора с различни вярвания. Не знае почти нищо за нацистите, не е чул за Че Гевара, а хората му обясняват, обясняват, обясняват. С това бедничкият Артьом хем ти става трогателно мил, хем философските размишления си текат. Не отхвърляйте руската литература заради това нейно свойство, в това ѝ е чарът! Накрая искам да ви дам един съвет. Ако досега не сте били в Москва и не сте се возили на метрото като мен, подходете към книгата като към голям фентъзи роман. Задължително трябва да имате карта пред себе си, иначе просто ще се загубите сред имената на станциите, линиите и прочие. Давам най-висока оценка на "Метро 2033", защото романът съчетава много качества, които ценя във фантастичната литература - философски възгледи, постапокалиптична атмосфера, куестове и обширен измислен свят по подобие на Епичното фентъзи. Затова: Оценка: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3892-2021-metro-2033-review

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б излетя от Восточний и изведе 36 спътника УанУеб! Снимка от днешния полет. Фото: Роскосмос 25 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Първият пуск от новия руски космодрум Восточний за 2021 година е вече в историята! Тази сутрин в 04:47 ч. българско време беше изстреляна ракета "Союз-2.1б" с 36 спътника от групировката на британската компания УанУеб. Това е основният конкурент на проекта "Старлинк" на Илон Мъск. Всички спътници бяха благополучно въведени в тяхната целева полярна орбита на 450 километра над земната повърхност. След днешния старт общият брой на сателити "УанУеб" възлиза на 146. Днешният полет беше вторият комерсиален от Восточний. Напомням на читателите, че първата мисия за частен клиент от модерния руски космодрум беше проведена през декември. Напомням също така, че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов" и с това експлоатацията на Восточний започна. Засега обаче продължават да летят единствено руските ракети от по-старо поколение "Союз". В ход е строежът на нова площадка за новите носители "Ангара". Припомням ви, че през декември Русия успешно изстреля ракета от този тип, като стартът бе проведен от северния космодрум Плесецк. Очаква се "Ангара" да дебютират и от Восточний до няколко години. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3891-2021-25-march-first-vostochny-launch

УСПЕХ: Американската фирма СпейсЕкс проведе деветата си космическа мисия за 2021 г. Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 24 март 2021 г. 18:50 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 10:28 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя ракета "Фалкън 9" с поредната порция от 60 спътника на интернет групировката "Старлинк". Девет минути след началото на полета, първата степен на ракетата-носител извърши меко кацане върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам", която бе позиционирана в Атлантическия океан. Това бе шестото изстрелване на тази конкретна първа степен. Обтекателите, използвани по време на днешната мисия, също бяха рециклирани. Журналистът Ерик Ралф от Тесларати ни информира, че всички проведени през тази година полети на СпейсЕкс са реализирани посредством вече върнати степени. Полет на изцяло нова ракета "Фалкън 9" не се очертава преди втората половина на 2021-ва. Дори следващият пилотиран старт на компанията, който е насрочен за края на другия месец, ще използва рециклирана "Фалкън 9", както и рециклиран кораб "Крю Драгън" от предходната му мисия през май миналата година. Цялостната равносметка за СпейсЕкс е следната: това бе деветото успешно космическо изстрелване за компанията през 2021 година. От тези девет полета, осем са завършили с успешно кацане на първа степен. В орбита има вече над 1 300 спътника от серията "Старлинк". С това фирмата на Илон Мъск е на път да приключи първата фаза от извеждането на мегагрупировката, след която тя ще се състои от 1 584 сателита. В пълния си размер групировката се очаква да нарасне до 12 000 спътника. Следващата мисия на СпейсЕкс е планирана за началото на април и тя отново ще включва полет по програма "Старлинк". Следват още едно или две изстрелвания на спътници "Старлинк" по-късно през следващия месец, след което в края на април компанията ще се фокусира върху пилотирания старт на "Крю Драгън". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3890-2021-spacex-launches-ninth-mission

НАСА насрочи 8-ми април като най-ранната възможна дата за полета на марсианския хеликоптер Хеликоптерът "Инджинюъти", прикачен към "Пърсъвиърънс" в сгънато състояние. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 24 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Първият опит за управляем полет на друга планета от апарат, по-тежък от въздуха, ще бъде осъществен не по-рано от 8-ми април. Новината беше съобщена по време на специална пресконференция, излъчена вчера, на 23 март в 19:30 ч. българско време. Към настоящия момент експерименталният хеликоптер "Инджинюъти" остава прикачен към коремния отсек на "Пърсъвиърънс". На 21-ви март беше отделен щитът, който предпазваше хеликоптера по време на кацането на марсохода месец по-рано. Понастоящем "Пърсъвиърънс" се придвижва към подбран плосък район на Марс, където ще освободи "Инджинюъти". Осъществяването на управляем полет на Червената планета е много по-трудно от провеждането на такъв на Земята. Гравитацията на Марс е съществена, макар и само една трета от земната, и освен това плътността на атмосферата е едва 1% от нашата. Освен това Червената планета е по-далече от Слънцето и в рамките на един ден даден апарат на нейната повърхност би получил само половината от слънчевата енергия, която достига до Земята за същия ден. Добавете и към това факта, че през нощта температурите падат до -90 oC. Хеликоптерът "Инджинюъти" е разработен за $80 милиона (в сравнение с цената за разработка на "Пърсъвиърънс", която възлиза на $2.7 милиарда). Все пак за разлика от основния марсоход, хеликоптерът представлява само малка експериментална машина, която тепърва ще провери дали е възможно да се лети в тънката атмосфера на Марс. Разработчиците на "Инджинюъти" е трябвало да се справят с редица ограничения. Едно от тях е диктувано от възможностите на самия "Пърсъвиърънс", който притежава ограничен капацитет да достави вторичен полезен товар на Марс. Така че хеликоптерът трябва да бъде малък. За да е в състояние изобщо да излети, той трябва да бъде лек. За да може да оцелее през минусовите температури, той трябва да притежава достатъчно електроенергия, за да поддържа работата на нагревателите си и да предпазва електронните компоненти. Така че според екипа на мисията самото разгръщане на хеликоптера и неговото оцеляване през първата марсианска нощ би било съществено инженерно постижение. "Както всичко, свързано с хеликоптера, така и този тип разгръщане никога не е било правено преди", съобщава Фара Алибей от екипа на "Инджинюъти". "Веднага щом почнем разгръщането, няма да има връщане назад. Всички дейности са тясно координирани, необратими и зависещи едни от други. Ако има дори намек, че нещо не се случва според очакванията, ние може да решим да го отложим с ден или два, докато придобием по-добра идея какво точно се случва". Разгръщането ще е процедура, която ще отнеме шест марсиански дни. По време на първия ден ще бъде освободен заключващият механизъм, който е прикрепял "Инджинюъти" здраво към "Пърсъвиърънс". На следващия ден пиропатрон ще позволи на роботизираната ръка, прикрепяща хеликоптера, да го изведе от хоризонтална позиция. В този момент "Инджинюъти" ще разгърне две от четирите крачета. На третия ден специален електродвигател ще извърти изцяло хеликоптера във вертикална позиция. На четвъртия и последните две крачета ще се разгърнат. Петият ден е последният, при който "Инджинюъти" ще бъде захранван директно от марсохода, така че екипът ще използва деня за цялостното зареждане на батериите му. На шестия ден екипът трябва да потвърди, че хеликоптерът е спуснат на повърхността на Марс. След това "Пърсъвиърънс" ще се отдалечи на 5 метра от него и ще се направи проверка на радиовръзката между двете машини. В този момент започва да тече 30-дневният експлоатационен срок на работа на "Инджинюъти". НАСА напомня, че това е изцяло експериментален хеликоптер. На борда му няма научни инструменти, съответно "Инджинюъти" не е в състояние да прави открития. Той просто ще демонстрира, че на Марс може да се лети - нещо, което не е правено досега. Първият полет ще е доста скромен - хеликоптерът трябва да се извиси на три метра над повърхността на Марс, да се задържи там за 30 секунди и накрая да кацне. Потвърждаването дали процедурата е минала успешно или не ще бъде осъществена на базата на снимки, заснети от навигационните и научни камери на "Пърсъвиърънс". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3889-2021-ingenuity-helicopter-8-april

Топ 1 по брой изстрелвания на година, товарни и пилотирани превози до МКС. Кое не е узряло?

Мда, поредният коментар в стил "гроздето е кисело"

Отбелязваме шест десетилетия от трагичната смърт на космонавта Валентин Бондаренко 23 март 2021 г. 19:30 ч. Броени дни преди историческия първи полет на Юрий Гагарин, космонавтиката на СССР преживява голяма трагедия - космонавтът Валентин Бондаренко загива при нелепи обстоятелства. Светът не научава за смъртта на 24-годишния космонавт в продължение на повече от две десетилетия, тъй като режимът засекретява случилото се. Историята става известна едва по времето на Горбачовата "перестройка" през 1986 година. Поклон пред паметта на героя! Разказът е следният: на 23 март 1961 г. Бондаренко е настанен в изолационна камера, а лекарите снемат информация за здравословното му състояние. След като тестовете приключват, космонавтът премахва датчиците от себе си и почиства тялото си със спирт. Впоследствие изпуска памука със спирт върху печка с открит реотан. Тъй като изолационната камера е с атмосфера, която е богата на кислород, тялото на космонавта е незабавно обгърнато от пламъци. Заради разликата в налягането не е предвиждано екипите да могат да отварят бързо вратата на камерата и така не успяват да загасят пожара своевременно. Бондаренко е все още жив и в съзнание, когато камерата най-после бива отворена. През цялото време повтаря: "Сам съм си виновен, не обвинявайте никого". Космонавтът е незабавно транспортиран в болницата "Боткин", където лекуващите го лекари забелязват страховита гледка - Бондаренко е покрит с тежки изгаряния от главата до петите, а очите му са напълно унищожени. След осемчасова агония космонавтът умира. Космонавтиката на СССР научава тежък урок и са взети мерки никога повече подобна трагедия да не се случва. Но множество западни анализатори са гневни на комунистическия режим заради засекретяването. Опасностите, свързани с работата на пилотирани кабини в условия на богата на кислород атмосфера, са сериозно подценявани и Щатите научават аналогичен урок шест години по-късно, когато лумва пожарът в кораба "Аполо 1" и астронавтите Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват. Може би ако на запад се е знаело за трагедията с Бондаренко, екипите на НАСА са щели да бъдат по-внимателни. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3888-2021-bondarenko-death-anniversary

Паметна дата: на 25 март отбелязваме 15 години от първото изстрелване на ракета на СпейсЕкс! На снимката: ракетата "Фалкън 1" малко преди изстрелването на 25 март 2006 година. Photo credit : SpaceX 23 март 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Датата е 24 март 2006 година. На стартовата площадка на малкия атол Куаджалин техниците на младата компания СпейсЕкс подготвят първата ракета "Фалкън 1" за полет. След продължителни отлагания и три неуспешни опита за старт, ракетата най-сетне изглежда да е готова. Малко след полунощ на 25-ти март тя сполучва да запали двигателя си и се отправя към небето. Тогава малцина подозират, че това е момент, който ще преобрази облика на космонавтиката завинаги. Днес СпейсЕкс е водеща компания в цял свят, като годишно изстрелва повече ракети от всеки друг частен производител, задминавайки дори държави като Русия. Ракетите "Фалкън 9" са частично възвръщаеми, а първите им степени се завръщат редовно след изстрелване върху специални наземни площадки или върху кораб в океана. Товарните кораби "Драгън" изнасят провизии към Международната космическа станция, а днес в орбита живее първият постоянен екипаж на пилотирания кораб "Крю Драгън". Но на 25-ти март 2006 г. това бъдеще все още изглежда нереално. Дебютното изстрелване на този ден завършва с неуспех. Само 25 секунди след началото на полета настъпва неочакван теч на гориво, който води до пожар в двигателния отсек. На четиридесет и петата секунда "Фалкън 1" рухва в океана. Тогава за много космически експерти Илон Мъск не е нищо повече от ракетомоделист, който не може да се мери със старите аерокосмически гиганти. Днес ние разглеждаме Боинг и Локхийд Мартин като мастодонти, които смучат държавни пари и не произвеждат нищо съществено. Но през 2006 година ракетите "Атлас 5" и "Делта 4" са все още нови и до известна степен обещаващи (изминали са едва четири години от дебютния старт на "Атлас 5" и по-малко от две от този на "Делта 4 - Хеви"). Именно с "Атлас 5" биват изстрелвани междупланетните мисии на НАСА, включително "Марс Риконисънс Орбитър" до Червената планета през 2005 г. и "Ню Хърайзънс" до Плутон в началото на 2006 г. И все пак някои космически експерти съзират в СпейсЕкс възможност за предстояща космическа революция. Месец преди старта на "Фалкън 1", на 27 февруари 2006 г. Сам Динкин пише статия за The Space Review. В нея той хвали Илон Мъск и неговото нежелание да управлява фирмата си по подобие на бюрократичните аерокосмически компании, а като модерен интернет стартъп от типа на Zip2 или Paypal. Динкин съзира склонността на старите фирми да се превръщат в бездънна финансова яма и критикува отказа им да иновират въпреки усвоените от тях средства. Анализаторът пише следното: "Ако ракетите от серията Фалкън полетят и съхранят ценовата си листа, Илон Мъск може да създаде т.нар. момент Нетскейп". В утрото на 25-ти март мечтите на Мъск изглеждат да са потънали в океана заедно с рухването на "Фалкън 1". Предприемачът обаче е непоколебим. "Компаниите, също като хората, имат добри и лоши дни. Имахме лош ден, но ще накараме това нещо да проработи", съобщава той. Концепция на космическия кораб "Драгън" от 2006 година. Image credit : SpaceX Още преди полета на "Фалкън 9" на 25-ти март, Мъск е вече започнал работа по космическия кораб "Драгън". Публикация от 6-ти март 2006 г. на СпейсРеф разкрива плановете на предприемача - "Драгън" трябва да лети с ракета "Фалкън 9", която към момента все още не е построена. Корабът трябва да е в състояние да превозва до 7 души до околоземна орбита или комбинация от няколко човека плюс полезен товар. Тук е уместно да напомня, че през 2006 г. са изминали вече три години от катастрофата на "Колумбия" и остават не повече от четири до пенсионирането на совалките на НАСА. Така че агенцията сериозно обмисля да подпомогне частни компании, които да създадат нови космически кораби - и един от вариантите е този на СпейсЕкс. Графикът на Мъск е амбициозен - през 2006 година той предсказва, че "Фалкън 9" ще е готова да полети за пръв път през 2007 година, а корабът "Драгън" - през 2009 година. Реалността се оказва по-различна. Ракетата дебютира успешно през 2010 година (с три години закъснение), а "Драгън" в безпилотен режим - в края на същата година (само с година закъснение). Изглежда, че СпейсЕкс наистина е в състояние да спаси космонавтиката на САЩ и корабът е готов за превози още преди пенсионирането на совалките (което е отложено от 2010 за 2011 година). Но промяната не идва веднага. Макар че през 2010-2011 г. ракетите на Мъск вече не се провалят при излитане, както е през 2006-та, а корабът "Драгън" се доказва от раз, Мъск все още не може да убеди политиците, че е на правилния път. Основният му опонент, влиятелният сенатор Ричард Шелби, се противи яростно на намерението НАСА да разчита на комерсиалния сектор. "Не разбирам защо сен. Шелби толкова се противи на комерсиалните пилотирани превози, имайки предвид, че ракетите "Атлас" и "Делта" са налични в Алабама и никой няма да е по-голям победител от Юнайтед Лонч Алайънс", коментира Мъск през 2010 година. "За Юнайтед Лонч Алайънс ще е сигурно, че ще спечели договорите. А за СпейсЕкс е голяма въпросителна". Тогава републиканецът Шелби се бори с намерението на Барак Обама да преустанови работата по космическия кораб "Орион". За да докаже добрите си намерения, Мъск е максимално дипломатичен. Сам предприемачът е против спирането на програмата и не смята, че СпейсЕкс застрашава държавните проекти. "Но изведнъж това се промени. По някакъв начин това се възприе като заплаха. Започнаха да ни атакуват яростно, включително определен сенатор от Алабама, който не ме обича", оплака се Мъск, визирайки Шелби. В крайна сметка през май 2012 година корабът "Драгън" с полезен товар на борда за пръв път бива прикачен към Международната космическа станция - исторически момент, тъй като никога дотогава кораб, собственост на частна фирма, не е посещавал орбиталния комплекс. Програмата за пилотиран полет се развива по-мудно. По отношение на товарните превози на СпейсЕкс е осигурена съществена самостоятелност и самоинициативност. Но културата на НАСА е белязана от две катастрофи на совалки и се колебае сериозно за стартовете с астронавти. Моделът за разработка, приложен при товарните полети, е изоставен, а агенцията започва сериозно да се намесва на всяка стъпка в разработката на новите пилотирани машини. Като резултат проектът за подпомагане на частни компании се превръща в умалено копие на държавната програма "Орион". Въпреки всичко СпейсЕкс се справя с всички бюрократични трудности. Компанията изпълнява всички изискуеми тестове от страна на НАСА, включително седемте последователни безпилотни полета на ракета "Фалкън 9" и няколко десетки последователни полетни теста на парашутите. Бавно, но сигурно Илон Мъск доказва на агенцията, че корабът му е сигурен. Резултатът, дори и да закъснява, е налице. През май 2020 година, десетилетие след първоначално предвиденото, "Крю Драгън" превозва за пръв път хора до орбита. С това успехът на предприемача е пълен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3887-2021-falcon-1-15-years