SAlexandrov

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита нови 60 спътника Старлинк! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 март 2021 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Поредният напълно успешен полет на СпейсЕкс бе проведен днес, на 11-ти март, в 10:13 ч. българско време! В орбита бяха изведени 60 спътника "Старлинк", а първата степен на ракетата "Фалкън 9" извърши благополучно кацане върху плаваща платформа осем минути след старта. За нуждите на днешната мисия беше използвана историческата степен, която през месец май миналата година изпрати в орбита астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли - първият орбитален пилотиран полет след приключването на програмата "Космическа совалка". След триумфалния старт на "Крю Драгън", степента впоследствие беше използвана за изстрелването на спътника "ANASIS-II" през юли, на "Старлинк" през октомври, на първия товарен кораб до МКС "Карго Драгън" през декември и през януари 2021 г. на "Транспортър-1". Равносметката е следната - днешното изстрелване и кацане бяха шести за тази конкретна ракетна степен! Най-новата мисия на "Старлинк" идва в чудесен момент за програмата за спътников интернет на Илон Мъск, която поетапно разширява бета-тестването. Засега сателитите осигуряват връзка с клиенти, намиращи се в САЩ, Канада и Великобритания. Съвсем скоро тестовата клиентска програма ще потръгне в Германия и в Нова Зеландия. Днешното изстрелване беше десето за САЩ през 2021 година, с което американците отново изпъкват като лидер над всички останали. От тези десет полета, седем са на ракети на СпейсЕкс. Няма провал на американска ракета през настоящата календарна година. Мъск планираше до края на декември да проведе общо 48 изстрелвания. Това е много амбициозна цел, която ще изисква отсега нататък всяка седмица да има по един старт на "Фалкън 9". Все пак забавяния в графика има, които могат да попречат на постигането на пълния набор от полети. Но забавянията не траят дълго. Стига темпото да се запази, и тази година СпейсЕкс ще е категоричен лидер, задминавайки всички останали конкуренти. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3859-2021-11-march-starlink-mission

Мисията на ОАЕ Ал-Амал засне марсианската планина Олимп Снимка на планината Олимп, заснета от "Ал-Амал". Photo credit : Emirates Mars Mission/EXI 10 март 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия на ОАЕ "Ал-Амал" публикува нови снимки на Червената планета. На една от тях се вижда планината Олимп - най-високият връх с вулканичен произход в цялата Слънчева система. Изображението, показано по-горе, е получено посредством основната камера EXI (Emirates Exploration Imager) при височина 13 007 километра. Напомням, че камерата е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет, САЩ. Бяха показани и няколко изображения от ултравиолетовия спектрометър на мисията: Credit : Emirates Mars Mission/EMUS Показаните по-горе пет изображения са получени при височина от 36 000 километра. Те са изготвени посредством наблюдения на спектрометъра при различна дължина на вълната и представят информация за горните слоеве на марсианската атмосфера. Например - виолетовите и сините изображения показват отразената слънчева светлина от мащабния облак от водородни атоми, обкръжаващ Червената планета. Зеленото показва отражението на слънчевата светлина от кислородните атоми. Напомням на читателите, че "Ал-Амал" пристигна в орбита около Марс на 9-ти февруари. Източник : Hope Mars Mission Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3858-2021-emirates-olympus-photo

Разликата между СпейсЕкс и старите космически корпорации - обяснена нагледно На кадъра: "Старшип SN10" каца успешно след 10-километровия си полет. Photo credit : SpaceX 10 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчерашната ми публикация относно Локхийд Мартин и разчитането на 2 900 поддоставчика, съвсем естествено, разбуни духовете сред читателите на КОСМОС БГ. Мъскофобите веднага попитаха - добре, СпейсЕкс не разчитат ли на услугите на поддоставчици, не купуват ли болтове и гайки от тях? Подобен опит да бъда разкритикуван показва фундаментално неразбиране на метода, по който СпейсЕкс работи, и поредният отказ от страна на една конкретна прослойка на космическата общност да осъзнае реалността и най-сетне да разбере защо СпейсЕкс са топ лидер в изстрелванията, чупейки рекорди всяка година. Без да разтягам повече локуми, веднага обяснявам - разковничето на успеха на СпейсЕкс носи названието "вертикална интеграция". Според дефиницията на Инвестопедия, вертикалната интеграция представлява стратегия, при която компанията притежава или контролира своите поддоставчици, дистрибутори или търговски обекти, за да управлява себестойността на производствената верига. Пак според Инвестопедия, СпейсЕкс е вертикално интегрирана компания и е построила самостоятелна производствена верига, която включва създаването на редица важни компоненти на ракетите си - двигатели, степени, електронни компоненти, обтекатели и т.н... Традиционният подход на старите космически корпорации не е такъв. Тяхното ръководство приема, че най-добрата стратегия би била всяка компания да се концентрира върху това, което прави най-добре, докато останалите елементи от производствения процес е по-добре да бъдат аутсорснати. Давам пример - компанията Нортроп Груман има най-голям опит в създаването на твърдогоривни ракетни двигатели в САЩ, които са изключително надеждни в цял свят. След като придоби активите на Орбитал пък съвсем. Орбитал навремето произвеждаше твърдогоривни двигатели за всякакви ракети, но нямаше желание да излиза от тази тясна ниша. Затова когато беше спечелен договорът за доставки на товари до МКС, Орбитал реши да аутсорсне производството към компании, пръснати в цял свят. На първата степен се ползва руски двигатели, самата първа степен се прави от украинското бюро Южное, вече втората степен е самостоятелно разработена, защото е твърдогоривна, а сервизният модул на космическия кораб се строи от италианската фирма Thales Alenia Space. Абсолютно същото е валидно за ракетата "Атлас 5". Руските ракетни двигатели "РД-180" не са единственият аутсорснат компонент. Обтекателят на ракетата се произвежда от швейцарската фирма RUAG Space. Същата фирма прави обтекатели и за европейските ракети "Ариана". За сравнение СпейсЕкс произвежда самостоятелно обтекателите си. Това не означава, че СпейсЕкс трябва да притежава собствени леярни и да си прави сама болтовете и гайките, нито да произвежда самостоятелно микропроцесорите за компютрите на ракетите си. Не е нужно една компания да е изцяло вертикално интегрирана - достатъчно е да е вертикално интегрирана до степен, при която има печалба. Ето как би разсъждавал Мъск - за да направя ракетата си, ми трябва еди какъв компонент. Има ли го този компонент на пазара и ако да, мога ли да си позволя да го купя? Ако не, мога ли да го произведа по-евтино? Космическите ентусиасти, които проследяват историята на СпейсЕкс, знаят много добре, че СпейсЕкс са тръгнали да работят по класическия подход, аутсорсвайки компонентите, но се оказало, че това оскъпява процеса. Вчера прочетох класическа идиотщина - Мъск не е постигнал всичко това сам, той е наел хора, които да му вършат работа, сред които (почти дословен цитат) - Том Мюлър, който му е направил двигателите "Мерлин". Едва ли не Мъск е обрал лаврите на Мюлър. Абсолютен дебилизъм. След като Илон Мъск осъзнава, че непрекъснатото аутсорсване на компоненти оскъпява ракетите и те струват милиарди, вместо милиони долари, той внедрява вертикалната интеграция и наема хора от всякакви области, за да създаде поточната линия на ракетите "Фалкън". Защо много ентусиасти, експерти и журналисти, сред които авторитетният Ерик Бъргър от Арс Текника се ядосаха на хвалбата на Локхийд Мартин за "2 900 доставчика от всички 50 щати"? Защото лунният модул на т.нар. Национален лунен екип се аутсорсва по класическия аерокосмически модел. Договорът е спечелен от Блу Ориджин, но оттук насетне голяма част от производствените процеси са поверени на други компании. Локхийд прави възвръщаемата степен, Нотроп Груман - преходната степен за излизане от висока окололунна орбита, Дрейпър - системите за навигация при кацане. Оттук насетне останалите компании, вместо да иновират, съответно аутсорсват производството към други поддоставчици. Никой не е казал, че този подход няма да проработи. Ще проработи, но ще излезе много по-скъпо и няма да се случи в срок. Ако целта ти е да пратиш човек на Луната през 2026 година, добави 10 години отгоре - мисията ще е факт през 2036 година, даже 2040. Има причина, поради която космическият телескоп "Джеймс Уеб" не може да излети вече четвърт век. Ето ви карта (линк), която ще ви покаже всички трети страни, които работят по телескопа. Тези забавяния се случват защото колкото повече аутсорсваш, толкова повече зависиш от чужди производствени процеси и чужди графици. Най-лошото е, че никой не признава истинската причина, поради която всичко това се прави. Защото това е класическа схема за лобизъм и търсене на политическа подкрепа за източване на държавни пари. Когато абсолютно всички щати са ангажирани в създаването на мащабен лунен модул, няма значение, че производствената му цена ще зависи от производствените цени на отделните подизпълнители и крайният продукт ще е скъп. Важното е, че това е статукво, което устройва политиците в Конгреса и те са щастливи да дават до безкрай пари, стига работниците в щатите да са на местата си. Това на английски език се нарича Pork Barrel politics. Сега нека всички, които критикуват подхода на Илон Мъск, напишат в Google : SLS pork-barrel и Orion pork-barrel. И ще ви стане ясно. Няма спор, че и след тази статия мнозина ще се размрънкат, че съм пристрастен. Тяхна работа. Аз работя с факти. Аз се позовавам на западни журналисти, на западни космически експерти и пиша това, което пишат и на запад. Пък ако някой иска да вярва, че вертикалната интеграция на Мъск е кражба на чужди таланти. То има хора, които вярват, че Земята е плоска... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3857-2021-spacex-vertical-integration

Локхийд Мартин се хвали: 2 900 поддоставчика от всички 50 щати работят по лунния модул Спускаемият модул на Блу Ориджин. Photo : Blue Origin 9 февруари 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Шефът на космическия отдел на Локхийд Мартин Рик Амброуз се похвали в Туитър, че компанията строи възвръщаемата степен на лунния модул на Националния лунен екип с помощта на 2 900 поддоставчика, разположени във всичките 50 щати. Напомням на читателите, че на 30-ти април миналата година НАСА обяви трите компании, които ще се конкурират за създаването на лунен модул. Блу Ориджин грабна $579 милиона, Дайнетикс - $253 милиона и СпейсЕкс - $135 милиона. От тези компании обаче Блу Ориджин строи модула съвместно с Локхийд Мартин, Нортроп Груман и Дрейпър Лаборатори, които заедно формират Националния лунен екип. Локхийд са отговорни за създаването на горната степен, която ще връща астронавтите след престоя на лунната повърхност. Веднага щом Амброуз се похвали в Туитър, последва яростна критика от космически ентусиасти. "Неефективно, скандално пилеене на пари" са само част от определенията. Други иронично насочват вниманието към факта, че всички 50 щати заедно с 2 900 фирми са отговорни за строежа не на целия лунен модул, а само на 1/3 от него... т.е. горната му степен. Това е класическо лобиране пред сенаторите, за да се гарантира, че нито един политик няма да гласува "против" програмата за изпращането на човек на Луната, тъй като би бил пряко отговорен за загубата на работни места... Само сравнете лунния модул на Блу Ориджин, в който се наливат милиони долари за хранилки, с конкурентния проект "Старшип" на СпейсЕкс. Според тази публикация (линк) в началото на миналата година по "Старшип" са работили 300 работника, а целта за 2021 година бе да се назначат 3 000 души. Сравнете всичко това с 2 900 фирми, работещи по Националния лунен екип. Не, това не са 2 900 работника. Това са 2 900 фирми, всичките с десетки и стотици работещи. Замислете се също така, че "Старшип" на СпейсЕкс вече лети и каца след полет. Лунният модул на Националния лунен екип е още на ниво макет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3855-2021-blue-origin-lander-lockheed

Пърсъвиърънс се оглежда за място, където да освободи експерименталния хеликоптер 9 март 2021 г. 19:40 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" се оглежда за място, което е достатъчно плоско, за да освободи безопасно първия експериментален хеликоптер на Червената планета. Новината бе съобщена от официалния Туитър акаунт на мисията. Очаква се спускането на хеликоптера да се случи до няколко седмици. След като той бъде освободен, "Пърсъвиърънс" трябва да се отдалечи поне на 100 метра от него, за да няма риск от сблъсък между двете машини. Към настоящия момент новопристигналият марсоход е изминал общо 70 метра. Екипите също така извършват тестове на роботизираната ръка, с помощта на която "Пърсъвиърънс" ще изучава скалите в района на кратера Джезеро (Йезеро) и ще търси следи от отминал живот на Марс. Тази снимка бе заснета от "Пърсъвиърънс" днес, на 9-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3854-2021-perseverance-looks-drop-helicopter

Европейската космическа мисия Марс Експрес разгада мистерията на гигантския облак на Червената планета Компилация от снимки на облака на Марс, заснети от камерата VMC към мисията "Марс Експрес". Credit : ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao , CC BY-SA 3.0 IGO 9 март 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. През 2018 година орбиталната мисия на Европейската космическа агенция "Марс Експрес" засне необичаен и издължен облак, носещ се над марсианската планина Арсиа. Размерите на облака са внушителни - той достига до дължина 1 500 километра. Днес мистерията на неговото съществуване е разгадана. За да могат да разкрият механизмите на образуването на облака, европейските изследователи са комбинирали данни от камерата VMC на "Марс Експрес" с такива други космически мисии, включително индийската "Марсианска орбитална мисия", както и американските "Мейвън", "Марс Риконисънс Орбитър" и даже старата американска "Вайкинг 2". "Ние се развълнувахме силно, когато се заровихме в наблюденията на "Вайкинг 2" от 70-те години на миналия век", съобщава Хорхе Ернандес-Бернал, водещ автор на научната публикация, приета за печат в Journal of Geophysical Research. "Установихме, че този гигантски, забележителен облак е вече бил заснет дори толкова отдавна - и сега го изучаваме в детайли". Изследователите откриват, че това е най-големият орографски облак, наблюдаван на Марс. Облаците от този тип се образуват вследствие на принудителното издигане на вятъра благодарение на топографските структури (например вулкани и планини). В случая планината Арсиа нарушава структурата на марсианската атмосфера. Влажният въздух бива издиган нагоре от фланговете на хълма под формата на възходящи потоци и когато бъде достигната голяма височина, настъпва кондензация. Облакът също така притежава ежедневен цикъл, който се повтаря всяка сутрин в продължение на месеци. Появата на облака започва рано сутрин преди изгрев от западния склон на Арсиа, след което през следващите два часа и половина се разширява. Ветровете достигат скорост 600 km/h, а височината на облака - 45 километра. Впоследствие облакът спира да се разширява, откъсва се от началното си местоположение и започва да се носи на запад, преди да изчезне напълно с настъпването на пладне и повишението на температурите. Марс е единствената планета с климатична система, която наподобява тази на Земята, но разлики все пак се наблюдават. Орографски облаци се срещат често сред нашите планини, но никога не достигат до такива размери и не притежават такава динамика. Изследователите са категорични, че получените данни ще подобрят нашите познания за климата както на Червената планета, така и на Земята. Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3853-2021-mex-unlocks-secrets-cloud

Трудният път на Валентина Терешкова към космоса На кадъра: Валентина Терешкова по време на полета на "Восток 6". Фото: космическата програма на СССР 8 март 2021 г. 23:45 ч. Светослав Александров. Днешният празник 8-ми март е чудесен повод да си припомним историята на първата жена в космоса - Валентина Терешкова. Нейният полет на 16 юни 1963 г. се случва във времена, когато космонавтиката както в САЩ, така и в СССР е доминирана основно от мъже и всяко предложение за изпращането на жена в орбита среща сериозен отпор. Истината е, че Терешкова е единствената жена-космонавт в продължение на първите две десетилетия от космическата надпревара и никоя друга не полита в космоса чак до изстрелването на Светлана Савицкая през 1982 година. Основният космически деец, благодарение на който женският полет става реалност, е Николай Каманин. По това време той е човекът, който подбира космонавтите на космонавтите и сам решава Юрий Гагарин и Герман Титов да са първите в космоса. След историческите изстрелвания на "Восток 1" и "Восток 2", Каманин започва да преследва нова мечта - да изпрати в орбита жена-космонавт. Деецът подозира, че американците могат да изпреварят СССР в тази сфера. Но главният конструктор Сергей Корольов, академик Мстислав Келдиш и главнокомандващият на съветските ВВС Константин Вершинин са против. Минават шест месеца на интриги и задкулисни догоровки, за да може Каманин да получи одобрение (източник: Газета.Ру). Когато идеята за изпращане на жена в космоса получава зелена светлина от политическата върхушка в СССР, се явяват над 800 кандидатки. От тях са селектирани 58, а от тях 23 са по-нататък одобрени да преминат през тежките медицински изследвания. Идеалната кандидатка трябва да е не по-висока от 167 сантиметра, да тежи не повече от 70 килограма и да е под 30-годишна възраст. Що се касае до професионалните умения, тук възниква проблем. Мъжете-космонавти са подбирани сред военните летци-изпитатели, но тази кариера е била недостъпна за съветските жени. По това време все още са се срещали някои жени-пилоти, които са служили във Втората световна война и са участвали във въздушни боеве, но вече не покривали критерия за възраст. Така че СССР започва да търси кандидатките за космическа мисия сред местните парашутни клубове, които са се нароили след 30-те години (източник: Supercluster). След като сериозните медицински изпитания приключват, накрая остават пет жени: Жана Йеркина, Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Валентина Пономарьова и Валентина Терешкова. В селекцията на някои от тях е намесена и ръката на агентите на КГБ. На всички жени е обещано, че някой ден ще полетят, но реалността се оказва по-различна. След като Андриан Николаев и Павел Попович сближават два кораба "Восток" през 1962 година, логичното продължение на тази програма е да бъде осъществено сближение на други два кораба "Восток", пилотирани от жени. В крайна сметка този план не е одобрен и се взема решение на единия от корабите да лети мъж. Остава единствено да се определи коя от петте жени ще управлява другия кораб и така ще се превърне в първата жена-космонавт. Кузнецова отпада първа - според Каманин тя е прекалено чувствителна и податлива на внушения и освен това не се представя добре на тренировъчната програма. Накрая не издържа медицинските изпитания и е елиминирана. Йоркина също се сблъсква с проблем по време тренировките - тя чупи крак след парашутен скок. Каманин изпитва и личностните качества на кандидатките. Той е притеснен, че след приключването на мисиите на Гагарин и Титов, двамата космонавти се изкушават от славата и се отдават на алкохолизъм и безразсъдно шофиране. Ръководителят на космонавтския отряд не иска да допусне това да се случи и с "неговите момичета". Така например Пономарьова си спечелва червена точка, тъй като, макар и рядко, пуши цигари и пие алкохол. Окончателният избор обаче е направен не от специалисти, а от политическия елит. "Нямам съмнение, че Пономарьова бе най-добре подготвена за първия женски полет", пише космическият историк и автор Антон Первушин (източник: Supercluster). "За разлика от Гагарин, окончателният избор не бе направен от специалисти, а от високопоставени политици, сред които съветския лидер Никита Хрушчов. Той търсеше "Гагарин в пола". Хрушчов вярваше, че Терешкова ще представи по-добре идеалната съветска жена, не само защото тя бе работничка, но и заради това, че текстилната индустрия, която представляваше, щеше да играе ключова роля за неговите политики". Терешкова се оказва идеалният кандидат от политическа гледна точка: с баща-тракторист, който е загинал в съветско-финландската война, отгледана от самотна майка - работничка в текстилната промишленост. Валентина Терешкова има образа на послушното дете, тъй като е последвала пътя на майка си и също е получила работа в местната текстилна фабрика. Но най-важното - тя е избрана за секретар на Комсомола, позиция, която ѝ отваря много врати. В крайна сметка Терешкова излита в космоса на борда на "Восток 6" и се прибира успешно на Земята. Но според Первушин (източник: Газета:Ру) не всички в отрасъла са доволни от нейния полет. Тя е понесла космическия си полет тежко - страдала е от гадене, не е могла да се храни, не е могла да се отвърже от креслото, не е изпълнила програмата с научните експерименти. Дори заспала от изтощение и пропуснала комуникационна сесия със Земята. Това е било достатъчно да разпали сексистките настроения в СССР, дори и Каманин да е дал в дневника си добра оценка на Терешкова, защото въпреки очевидните проблеми по време на нейния полет, тя е свършила много от задачите според плана, сред които е успешното осъществяване на радиовръзка с колегата Биковски, който по същото време летял в космоса на "Восток 5". Най-важното, Терешкова провела по-добре своето изстрелване от Николаев и Попович. С полета на Терешкова приключва цяла епоха в космическия отрасъл на СССР. Космонавтката е изпълнила поръчката на политическите власти и те не виждат мотивация да пратят нова жена в орбита. Пономарьова и останалите продължават да тренират упорито за следващата мисия, доверявайки се на Каманин, че ще летят някой ден и те в космоса. Но това никога не се случва. Корольов умира през 1966 година, а през следващите две години загиват Гагарин и Владимир Комаров. След тези събития космическите проекти на СССР са съпътствани от забавяния и през 1969 година женският отряд е официално разформирован. Накрая през 1971 година Каманин се пенсионира. Ще минат дълги години, преди човечеството да стане свидетел на мисията на Савицкая, но това е друга история. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3852-2021-tereshkova-hard-way-space

НАСА вдигна цените за достъпа на комерсиални компании до МКС, с което разгневи частния сектор 8 март 2021 г. 23:00 ч. НАСА вдигна цените за достъп на полезен товар до Международната космическа станция, съобщи СпейсНюз. Информацията е публикувана на сайта на агенцията тихомълком, като промяната влиза в сила незабавно. Доскоро трябваше да платите $3 000 за да качите 1 килограм апаратура на станцията. Сега трябва да се бръкнете в джоба с $20 000. Ако искате да върнете същия 1-килограмов хардуер обратно на Земята, ще трябва да дадете $40 000. Преди беше $6 000. "Аз не вярвам в конспирациите. Кенеди бе застрелян от самотен стрелец. Световният търговски център бе срутен от терористи. И да, наистина сме били на Луната", пише Рик Тъмлинсън за Спейснюз. "Но последният ход на НАСА буквално да отреже дейността на частния сектор на МКС ме кара да се чудя. Започвам да вярвам, че може да съществува тайна директива на американското правителство не просто да ограничи, но направо да убие достъпа до космическата граница за всеки друг, освен за правителствата и добре установените правителствени подизпълнители. Намерението на НАСА да премахне субсидираното ценообразуване е не просто късогледство. То мирише на саботаж, независимо дали е умишлен или не". Интересни неща се случват в началото на управлението на Байдън. Очевидно частният космически сектор ще бъде сериозно затруднен да си върши работата оттук насетне. Но хей, важното е, че Тръмп е изгонен от социалните мрежи, не пише в Тутиър с главни букви и всички са щастливи, нали? Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3851-2021-nasa-rises-price-iss-access

Как може да сме сигурни, че Щатите наистина са кацнали успешно на Марс? 7 март 2021 г. 18:40 ч. На 18-ти февруари американският марсоход "Пърсъвиърънс" кацна на повърхността на Червената планета. Както често се случва след триумф на космонавтиката на Щатите, така и този път лаици и "гаражни гении" оспориха автентичността на постижението. Разбира се, ако някой е решил предварително да си вярва в това, което му е угодно, той не може да бъде убеден. Фанатизмът не може да се пребори с факти. Има обаче и такива хора, които не са навътре в космонавтиката и не са имали време да проучат въпроса за себе си. Тази публикация е за тези читатели, чието съзнание не е затворено за фактите. И така, как да сме сигурни, че НАСА наистина е кацнала на Марс? Отговорът е лесен - необходимо е потвърждение от други страни. Малцина знаят, че за получаване на радиосигналите от междупланетните мисии са необходими мощни антени. Те не са разположени единствено в САЩ. Например на уебсайта https://eyes.nasa.gov/dsn/dsn.html можете да научите, че такива антени са локализирани в Испания и Австралия. Те редовно участват в радиокомуникациите с "Пърсъвиърънс". Но не са само тези антени. След разпадането на СССР руснаците близо четвърт век нямаха собствени междупланетни мисии. Едва през 2016 година Русия изпрати съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА) към орбитата на Марс роботизираната станция "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". Това означаваше, че руснаците трябваше да си възстановят способностите за междупланетни комуникации. За тази цел 64-метровият радиотелескоп, позициониран в Калязин (на 200 км. северно от Москва), беше преобразуван, за да поддържа комуникациите с "ЕкзоМарс". А "ЕкзоМарс" от своя страна се използва редовно като релейна станция между "Пърсъвиърънс" и Земята. Така част от научните данни от марсохода се получават от руската база в Калязин. За последен път това се случи днес, на 7-ми март (източник). И за финал нека не забравяме, че руско-европейската мисия е сполучила да заснеме от орбита успешно кацналия на марсианската повърхност "Пърсъвиърънс". Така че т.нар. русофили нямат основание да не вярват. -Светослав Александров Прочетете и статията на този линк: Ето как СССР успява да потвърди автентичността на пилотираните лунни мисии "Аполо" Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, е преобразувана за връзка с междупланетни мисии. Photo credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3850-2021-how-sure-perseverance

Оризови семена покълнаха след двупосочен полет от Земята до Луната на борда на китайската роботизирана станция Чанг'e 5 7 март 2021 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 23-ти ноември м.г. Китай изпрати до Луната автоматичната станция "Чанг'e 5". Няколко дни по-късно тя извърши меко кацане на лунната повърхност, събра проби от нея и на 16-ти декември се завърна успешно на Земята. Малцина обаче знаят, че станцията превози със себе си около 40 грама оризови семена. Това бе първият двупосочен полет на биологични обекти от Земята до повърхността на Луната след приключването на американската пилотирана експедиция "Аполо 17" през декември 1972 година. Освен САЩ и вече Китай, през 60-те години съветските мисии "Зонд 5", "Зонд 6" и "Зонд 7" са извозвали живи организми до окололунното пространство, без обаче да кацат на естествения ни спътник. През ноември и декември 2020 г. оризовите семена пропътуваха над 700 000 километра до Луната и обратно, като преминаха през радиационните пояси на Ван Алън. Освен това в хода на мисията слънчевата активност е била по-висока от обичайното. Повишената радиация обаче не е попречила на жизнеността на семената. Днес "лунният ориз" на Китай бива отглеждан в лабораториите на Южнокитайския селскостопански университет в Гуанджоу. За повече информация: CGTN https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3849-2021-rice-moon-germinates

Марсоходът Пърсъвиърънс тръгна по северния маршрут към основната си научна цел Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка днес, на 6-ти март. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 6 март 2021 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Ръководството на марсохода "Пърсъвиърънс" не губи време. След като довчера екипът проверяваше системите на борда му и провеждаше тестови придвижвания, днес марсоходът се отправи директно на север, изминавайки 36 метра към основната си научна цел. Защо това е важно? Нека да погледнем картата на предвидения маршрут за "Пърсъвиърънс": Credit : NASA/JPL-Caltech С жълто е означен основният маршрут, който "Пърсъвиърънс" ще изминава през следващите месеци и години, като марсоходът ще се придвижва в западна посока (т.е. отдясно наляво). Бялата точка в дясната част на картата е точното местоположение, където мисията е кацнала. Довчера изследователите се чудеха по коя посока да поемат, за да заобиколят големите пясъчни дюни и да стигнат до началото на точката на маршрута. Бяха начертани два малки маршрута за тази цел, обозначени със синьо (на север) и лилаво (на юг). Благодарение на получените днес снимки стана ясно, че ръководството на мисията е избрало да се отправи на север. Интерактивна карта, която се обновява ежедневно и на която можете да следите къде се намира "Пърсъвиърънс" във всеки един момент е достъпна на следния уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/mission/where-is-the-rover/ Ето ви и релефна карта на основния маршрут: Credit : NASA/JPL-Caltech Сами виждате, че пред "Пърсъвиърънс" предстои сериозно изкачване. Сигурно си спомняте, че в хода на придвижването на по-стария марсоход "Кюриосити" бяха забелязвани износвания и дори напуквания на колелетата. Сега обаче са взети мерки и колелетата са многократно подсилени, за да не се случва вече това. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3847-2021-perseverance-heads-north

Екипът на марсианската мисия ИнСайт започна да заравя кабела на чувствителния сеизмометър 6 март 2021 г. 14:30 ч. За разлика от "Пърсъвиърънс" и "Кюриосити", третата понастоящем работеща мисия на повърхността на Марс "ИнСайт" не е марсоход, а стационарен спускаем апарат. През последните няколко дни нейното ръководство реши да пристъпи към отговорна задача - заравянето на кабела, захранващ сеизмометъра. Защо това е необходимо? Сеизмометърът SEIS, който е построен от Франция за нуждите на американската мисия "ИнСайт", е изключително чувствителен. Разликата между температурите през деня и през нощта на Марс е голяма и това влияе върху измерванията. Посредством заравянето на кабела изследователите ще получат още по-точни данни. Към настоящия момент мисията "ИнСайт" е изключително успешна в научно отношение, като досега тя е открила стотици марсотресения. Основната ѝ задача продължава да е изучаването на вътрешната структура на Червената планета. Напомням на читателите, че "ИнСайт" кацна на марсианската повърхност на 26 ноември 2018 година. В края на миналата година тя приключи базисната си научна програма, но наскоро получи официално одобрение от НАСА да работи поне до декември 2022 година. Източник: НАСА Тази снимка бе заснета на 4-ти март и показва частично заровения кабел на сеизмометъра на "ИнСайт". Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3846-2021-insight-burying-cable

Марсоходът на НАСА Кюриосити достигна до подножието на върха Мон Мерку Тази снимка бе заснета от марсохода "Кюриосити" вчера, на 5-ти март, и тя показва околностите край върха Мон Мерку. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 6 март 2021 г. 14:00 ч. Светослав Александров. След бавно и продължително изкачване, марсоходът на НАСА "Кюриосити" достигна до подножието на малкия връх Мон Мерку на планината Шарп. Учените се надяват, че с това постижение най-сетне ще започне изучаването на богатите на сулфати региони от планината. Това е цел, поставена от изследователския екип още в мига в който кратерът Гейл бе избран за място на кацане на "Кюриосити" през 2011 година. Мон Мерку, заснет от "Кюриосити" на 5-ти март. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Когато марсоходът "Кюриосити" кацна през август 2012 г., той все още не притежаваше модерните системи, които позволиха на съвременния "Пърсъвиърънс" да се спусне точно в делтата на пресъхнала река през февруари тази година. Разбира се, самото кацане на "Кюриосити" бе величествено постижение - никога досега полезен товар с тегло от един тон не бе спускан меко на повърхността на Марс. Но способността да бъдат идентифицирани опасности на базата на фотографии, снимани в реално време по време на кацането, не съществуваше през 2012-та. В крайна сметка "Кюриосити" се спусна на километри от желаното място - планината Шарп, извисяваща се точно в центъра на Гейл. Така че учените бяха принудени да тътрузят марсохода бавно, докато достигне интересните за науката места. Имайки предвид, че максималната му скорост на придвижване е между 25 и 100 метра в час, отне години на "Кюриосити" да се довлачи до поставените цели. Например подножието на Шарп бе достигнато през 2014 година. Но това бе само началото. Интригуващите местности са високо в планината и чак през пролетта на 2019 година марсоходът доближи наносите, богати на глинени материали. Данните, изпратени от "Кюриосити" от това място, разкриват повече знания за времената, когато планетата е била топла. Но още по-нависоко се намира друга област, която е богата на сулфати. Тяхното наличие се счита за признак, че е настъпило засушаване или че водата е станала по-кисела. Сравнявайки измерванията, получени от тази област с тези, направени сред глинестия регион, изследователите ще могат да разгадаят тайните на най-интересния период в геологичната история на Марс - когато той е започнал да пресъхва и се е превърнал от благоприятна за живот планета в днешната ледена пустиня. Така че най-интересното пред мисията на "Кюриосити" тепърва предстои. Сега, когато на Червената планета е и новият марсоход "Пърсъвиърънс", очакваме богатство от научни открития, направени от двете роботизирани експедиции. През следващите няколко дни "Кюриосити" ще заснеме подробни снимки на Мон Мерку с мултиспектралните камери и ще започне подробно изучаване на избрани скали посредством спектрометрите. Междувременно пробивната машина ще издълбае отвор в плоския скален нанос, разположен пред Мон Мерку (вж. снимката в началото на тази публикация). Така ще бъдат събрани проби от вътрешността на наноса. Очакваме да научим с интерес на какви находки ще се натъкне марсоходът! За допълнителна информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3845-2021-curiosity-reaching-mont-merkou

Американската астронавтка Кейтлийн Рубинс и японецът Соичи Ногучи излязоха в открития космос 5 март 2021 г. 17:40 ч. Днес, на 5-ти март, НАСА провежда 236-тата извънбордова дейност по поддръжката на Международната космическа станция. Астронавтката на САЩ Кейтлийн Рубинс и нейният японски колега Соичи Ногучи излязоха в открития космос в 13:37 ч. българско време. Очаква се космическата им "разходка" да трае около 6 часа и половина. Двамата ще продължат работата по подготовката на МКС за монтирането на нови слънчеви батерии, които са създадени от Боинг и ще бъдат доставени по-късно през годината от товарните кораби на СпейсЕкс "Карго Драгън". Гледайте "космическата разходка" в реално време на този линк Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3844-2021-5-march-spacewalk

Днес отбелязваме 39 години от последните снимки, заснети от повърхността на Венера Една от последните снимки, получени от повърхността на Венера посредством космически апарат - съветската мисия "Венера 14". Photo credit : USSR Space Program / Ted Stryk 5 март 2021 г. 17:25 ч. Светослав Александров. Човечеството празнува триумфа на американската спускаема мисия "Пърсъвиърънс" на Червената планета, а днес в орбита около нея работят роботизирани експедиции на САЩ, Европа и Русия, Индия, Китай и ОАЕ. Но ако Марс е пренаселен от роботи, Венера е зарязаната планета... Една от последните снимки, получени от повърхността на Венера посредством космически апарат. Photo credit : USSR Space Program / Ted Stryk За последен път космически апарат, оборудван с камера, каца на Венера преди 39 години на днешния ден. Автоматичната спускаема станция на СССР "Венера 14" се позиционира на 5 март 1982 г. в района Феба и започва да изучава свойствата на венерианската почва, както и да заснема фотографии. Човечеството получава шанс да изучава най-близката до нас планета само още веднъж - през 1985 година, когато автоматичните междупланетни станции "Вега" (с българско участие) изпращат във венерианската атмосфера балони и спускаеми апарати. Но те не притежават камери... Чудесно е, че Марс се радва на огромен интерес и космическите агенции не спират да изпращат мисии. Но Венера е пренебрегната. Понастоящем около планетата работи единствено автоматичната междупланетна станция на Япония "Акацуки", но тя е орбитална. Периодично край Венера прелитат американската мисия "Паркър", американо-европейската мисия "Солар Орбитър" и японско-европейската "БепиКоломбо". Но те си имат други цели, респективно Слънцето и Меркурий, а Венера просто е транзитна станция по пътя... Крайно време е да се върнем на венерианската повърхност. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3843-2021-venus-last-photos

Марсоходът Пърсъвиърънс изпрати детайлни снимки, заснети по време на неговото кацане! Тази снимка бе заснета от камерата LCAM на марсохода "Пърсъвиърънс" по време на неговото кацане на 18-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 5 март 2021 г. 01:00 ч. Светослав Александров. На Земята най-сетне започнаха да пристигат зашеметяващите снимки, заснети от "Пърсъвиърънс" по време на неговото спускане към повърхността на Марс на 18-ти февруари. Горепосочената снимка бе щракната от камерата LCAM малко след като топлинният щит на космическия апарат беше отделен от задния щит с парашута. На нея се виждат атмосферните слоеве, кратерът Джезеро (Йезеро) и самият топлинен щит. Още една снимка, заснета от LCAM. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS LCAM бе в състояние да заснема черно-бели изображения с размери 1024 на 1024 пиксела. Времето на експозиция възлизаше на 150 микросекунди, което позволи ясно да се визуализират детайлите на Марс. Получаването на тези снимки не бе самоцелно само заради факта, че биха се оказали красиви. Камерата бе важен компонент от системата за умно кацане. "Пърсъвиърънс" фотографираше разположения под него марсиански терен, докато се спускаше, а компютърът му сравняваше снимките с предварително заредена карта и вземаше решения кои региони да избегне и къде точно да кацне. Така за пръв път НАСА сполучи да спусне космическа мисия на място, което не е плоско и скучно, а осеяно с урви, дюни и големи скали - местоположение от изключителен интерес за науката и подходящо за търсенето на отминал живот. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3841-2021-perseverance-breathtaking-landing

Руските космонавти почнаха да дълбаят корпуса на модула Звезда, за да спрат разпространението на пробойните 4 март 2021 г. 20:00 ч. Невероятно, но факт - руските космонавти започнаха да дълбаят корпуса на модула "Звезда", за да спрат разпространението на съществуващите пробойни. Звучи антиинтуитивно, но явно стратегията се прилага успешно в редица отрасли. Това бе съобщено днес от журналиста Анатолий Зак, а той от своя страна се позовава на руските медии. Очаква се тази седмица да приключи работата по окончателното запушване на двете пробойни, локализирани в руския сегмент на МКС през изминалата година. Днес космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков започнаха да обработват първата от тях, която представлява пукнатина с размер 4.5 сантиметра. Първо те нанесоха върху нея слоеве от "Анатерм" и "Херметал". След това издълбаха пробойни от двете страни, за да може да се спре напукването. Пробойните впоследствие ще бъдат запълнени с клей и най-накрая върху цялата цепнатина ще бъде приложена кръпка. Отговорната работа по дълбаенето на отвори бе извършена от Сергей Рижиков, докато Сергей Куд-Сверчков премахваше стружките с прахосмукачка. Очакваме да научим резултата от положения труд. Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3840-2021-cosmonauts-drill-zvezda

Инженер от НАСА: сега е моментът да бъде прекратена работата по Спейс Лонч Систъм Кадър от огневото изпитание на "Спейс Лонч Систъм" през януари. Photo credit : NASA TV 4 март 2021 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На фона на успехите, които СпейсЕкс постига по отношение на ракетите "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви", пилотирания кораб "Крю Драгън" и новия космически кораб "Старшип", все повече се надигат гласове работата по ракетата "Спейс Лонч Систъм" да бъде прекратена. И това е напълно нормално. След налети $20 милиарда, "Спейс Лонч Систъм" все още не е летяла. Тъй като това е ракетата, която стои в основата на програмата на НАСА "Атремис" за нови пилотирани полети до Луната, всяко едно забавяне се отразява и върху цялостния график. Няма да е преувеличено да кажем, че бъркотията относно лунните проекти на САЩ е пълна. По този повод Кеси Хендмър, инженер от НАСА, е публикувал няколко статии в блога си. Естествено, те са изразени в лично качество и не представляват официална позиция на агенцията, но не е трудно да разберем защо много хора от космическия сектор се чувстват така. Препоръчвам ви да ги прочетете в оригинал на следните уеб адреси: https://caseyhandmer.wordpress.com/2021/03/04/sls-what-now/ https://caseyhandmer.wordpress.com/2021/02/24/sls-is-cancellation-too-good/ Тук ще предоставя най-важните акценти - на български език. Както нееднократно е подчертавано, решението за строежа на "Спейс Лонч Систъм" е мотивирано политически - да се запазят работните места на хората, работили някога по програмата космическа совалка. Освен това използването на хардуер от космическата совалка би следвало да намали риска при разработката и да ускори работата по ракетата. Но Хендмър подчертава, че е важно да запомним, че въпреки че космическите совалки са летели на над 100 успешни мисии, нито един от компонентите на совалковата система не е бил достатъчно надежден, за да се впише в какъвто и да е сертификационен стандарт. Хендмър дава пример с авиацията: ако той иска да модифицира "Чесна 182" така че да може да лети със скорост 300 възела, това трудно може да се постигне без по-гъвкаво крило и по-лоши летателни характеристики. И ако самолетът почва да проявява склонност към аеродинамично "увисване" при 61 възела и нагоре, регулаторната агенция никога не би сертифицирала машината. Разбира се, човек може да си сложи стикер, че самолетът му е експериментален, както и да си прекрати застраховката "Живот". Но не може да заблуди себе си, че тунингованата му "Чесна" може да изпълни основните сертификационни изисквания. Същото е приложимо в случая със "Спейс Лонч Систъм". Частите от космическата совалка не са непременно надеждни. Вярно е, че в хода на 30-годишната история са загубени само две совалки, но подробен анализ е открил хиляди сценарии за потенциални аварии. Например главните двигатели на совалките, създадени на принципа на затворения цикъл, притежават склонности да дефектират, в това число витлата на турбините да се напукват и връзките да протичат. Въпреки всичко не е осигурена възможност за спасяване в случай че някой от трите двигателя на совалката откаже, освен ако това не се случи много късно по време на изстрелването. Когато совалките са проектирани, подобно решение звучи разумно - предвидено е двигателите да са също толкова надеждни, колкото самолетните. Но не се оказва така. Склонността към дефекти е причина след всеки совалков полет двигателите да се разглобяват, преглеждат, повторно сглабят и изпитват статично. И разходите за всичко това са огромни. Двигателите са совалката също така работят с течен водород. Проектантите са се спрели на този вариант, тъй като специфичният импулс е по-голям в сравнение с този на двигателите с друг тип гориво. Днес обаче се счита, че ако вземем предвид цената, комплексността и допълнителната маса, която е необходима, то водородът не се справя по-добре в сравнение с останалите горива като керосин или метан. Водородът е криогенно гориво, което лесно протича през клапаните, промъква се през металите и води до крихтене, освен това водородът е толкова студен, че изборът на материали е ограничен. Също така специфичният импулс не е всичко. При излитане е нужна сериозна тяга, а тук възможностите на водородните двигатели са ограничени. Ето защо разработчиците на совалката е трябвало да играят руска рулетка, като добавят още два странични твърдогоривни ускорителя. За сравнение ракетата на СпейсЕкс "Фалкън 9", подобно на совалките, може да превозва 22 тона до околоземна орбита, но за 5% от тяхната експлоатационна цена. Това е двадесет пъти по-евтино! Нека се замислим - за строежа на Международната космическа станция е трябвало да бъдат изстреляни 35 совалки. Ако модулите са били пратени на днешната ракета "Фалкън 9", цената за конструкцията на МКС е щяла да възлезе като на два совалкови полета. Да се върнем на "Спейс Лонч Систъм", която е базирана на совалков хардуер. Ракетата има по-големи твърдогоривни ускорителя, четири двигателя на водород вместо три - и въпреки всичко нейната товароподемност е само мъничко по-голяма от тази на "Фалкън Хеви". Една добра втора степен би подобрила товароподемността, но нейното финансиране не е осигурено. Ако парите бъдат дадени, за създаването на степента ще са нужни още минимум 10 години. Това ще рече, че "Спейс Лонч Систъм" може да има смисъл едва през 2035 година. Как е възможно една ракета, която е базирана на вече съществуващи компоненти, да е най-скъпата, най-трудната за разработка, с най-бавен график и най-опасната в сравнение с останалите алтернативи? Хендмър не знае - разпитвал е множество негови колеги и нито един от тях не му е дал удовлетворителен отговор. Eкспертът не смята да хвали излишно СпейсЕкс, но не може да си затвори очите пред фактите - в рамките на нужното финансиране и на базата на правилния подход са създадени ракетите "Фалкън 9" и космическите кораби "Драгън", които не са толкова екзотични като совалките, но все пак са много по-евтини, безопасни и по-качествено изпълняващи задачите си. Същевременно вече са произведени десетки совалкови двигатели. Те не са по-надеждни, нито по-достъпни, макар и да са възвръщаеми, но въпреки всичко производителят им ги продава за нуждите на "Спейс Лонч Систъм" за $150 милиона. И въпреки че са възвръщаеми, след всеки полет двигателите ще бъдат изхвърлени в океана. Хендмър е категоричен, че проектът "Спейс Лонч Систъм" трябва да бъде прекратен. Ракетата е плод на политически решения, но резултатът, когато политиците взимат тези решения, без да се съобразят с науката, е винаги катастрофален - Лисенко, Колумбия, Чалънджър. Въпросът е ще се намерят ли смели хора в НАСА, които да кажат, че царят е гол? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3839-2021-why-sls-needs-to-be-canceled

Марсоходът Пърсъвиърънс раздвижи за пръв път роботизираната си ръка 4 март 2021 г. 08:05 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който на 18-ти февруари кацна на Червената планета, изпълнява някои от последните си задачи преди да започне да се придвижва на повърхността и да провежда научната си дейност. Според информация от официалния акаунт на мисията, понастоящем екипът прави проверка на инструментите. Заснемат се множество нови снимки и най-важното - за пръв път бе задвижена роботозираната ръка, с помощта на която ще се изследват интересните обекти на Марс. Множеството нови снимки продължават да бъдат качвани в реално време на този уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ Марсоходът "Пърсъвиърънс" засне тази снимка вчера, на 3-ти март. На нея се вижда роботизираната ръка. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3837-2021-perseverance-stretches-arm

Китай сподели първите снимки на Марс с висока резолюция, заснети от мисията Тянвън 1 Eдна от снимките, заснети от мисията "Тянвън 1". Photo credit : CNSA 4 март 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес китайската космическа агенция CNSA сподели първите снимки с високо качество от автоматичната междупланетна станция "Тянвън 1", която пристигна в орбита около Марс на 10-ти февруари. Споделени са две панхроматични изображения и едно цветно. Останалите две снимки, заснети от "Тянвън 1". Credit : CNSA Панхроматичните изображения са заснети от камерата с висока резолюция при височина от между 330 и 350 километра над повърхността на Марс. Виждат се разнообразни характеристики, в това число планински хребети, малки кратери и дюни. Счита се, че диаметърът на най-големия кратер на тези изображения е 620 метра. Цветната снимка показва северния полюс на планетата и е заснета от камерата със средна резолюция. За повече информация: Синхуа https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3836-2021-tianwen-first-highres-photos

УСПЕХ: Старшип SN10 излетя на 10-километрова височина и след това кацна! На кадъра: "Старшип SN10" каца успешно след 10-километровия си полет. Photo credit : SpaceX 4 март 2021 г. 01:35 ч. Светослав Александров. Илон Мъск успя!!! Тази нощ в 01:15 ч. българско време излетя поредният прототип на новия космически кораб на СпейсЕкс - "Старшип SN10". Подобно на неговите предшественици "SN8" и "SN9", той също бе оборудван с три двигателя на течен метан и течен кислород "Раптор". И подобно на тях той отново успя да достигне планираната 10-километрова височина. Но докато "SN8" и "SN9" се взривиха при опитите си за кацане, "Старшип SN10" се спусна плавно и докосна площадката. Е, има още какво да се желае - крачетата му поддадоха и той се наклони в една страна. Увреждането доведе до теч на гориво и в крайна сметка и този прототип гръмна, но не и преди да изпълни благополучно цялата си полетна програма - от самото излитане до приземяването! Налице е много съществен напредък по отношение на експедитивността на подготовката за излитане. Предходните прототипи бяха изпитвани в продължение на 6 - 10 седмици, преди да бъдат изстреляни. "Старшип SN10" излетя по-малко от 5 седмици след достигането на стартовата площадка. Междувременно "Старшип SN11" е почти готов, така че Илон Мъск няма да ни даде дълга почивка, преди маратонът отново да започне. Но дотогава има още мъничко време. Днес е време за празненство! Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3835-2021-starship-sn-10-flies-lands

Руска ракетна степен гръмна в орбита, замърси околоземното пространство със стотици боклуци 4 март 2021 г. 01:00 ч. Експлозия на руска ракетна степен "Фрегат" доведе до най-тежкото замърсяване на околоземното пространство през последните пет години. Новината бе съобщена от уебсайта на Анатолий Зак - Russian Space Web. Експлозията се е случила още на 8-ми май миналата година. Става въпрос за степента "Фрегат", която през 2011-та година е извела телескопа "Спектр-Р". Чак сега обаче стана ясно колко е сериозно положението. В началото на този месец бе публикуван анализ на НАСА, който показва, че след взрива са се образували поне 325 отломки. От тях само 5% са изгорели в земната атмосфера - останалите са разпръснати на височина между 100 и 6 000 километра. Безспорно случаят е много неприятен... Руската степен "Фрегат". Фото: Wikibob ru wikipedia user https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3834-2021-fregat-explodes

Рокет Лаб започна създаването на нова ракета за спътникови мегагрупировки и пилотирани космически полети На илюстрацията - вляво е показана сегашната ракета "Електрон", вдясно - бъдещата ракета "Неутрон". Image credit : Rocket Lab 1 март 2021 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб е топ лидер в изстрелванията на малки спътници посредством лекотоварната ракета "Електрон". Днес фирмата оповести, че започва работа по нова ракета "Неутрон", която ще може да извежда в орбита полезен товар с тегло 8 тона. Ракетата ще се използва за изстрелването на спътникови мегагрупировки и пилотирани космически мисии. Това е сериозен обрат за Рокет Лаб. Доскоро официалната позиция на фирмата бе, че е фокусирана единствено върху малки ракети за нуждите на създателите на микросателити. "Няма да изстрелваме месо. Съсредоточени сме върху създаването на орбитална инфраструктура, която ще подобри живота на Земята", оповести основателят на компанията Питър Бек през 2018-та година. Днес обаче заявката за 40-метровата ракета "Неутрон" включва изстрелването на големи спътници, междупланетни роботизирани станции, товарни мисии до Международната космическа станция и пилотирани експедиции. Засега техническите подробности относно ракетата не са известни. Споменато е само, че капацитетът на "Неутрон" предвижда превозването на полезен товар от 8 тона до околоземна орбита, 2 тона до Луната и 1.5 тона до Венера и Марс. Също така първата степен на ракетата ще бъде възвращаема и по подобие на "Фалкън 9" ще извършва кацане върху плаваща океанска платформа. Изстрелванията на "Неутрон" ще се провеждат от Средноатлантическия регионален космодрум в САЩ. Първият полет е насрочен за 2024-та. Покрай новите грандиозни планове, Питър Бек оповести още една важна новина за Рокет Лаб - компанията става публична чрез нейното сливане с Vector Acquisition Corporation. За повече информация : Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3833-2021-rocket-lab-neutron-unveiled

Стига мрънкане: компютърните системи на марсохода Пърсъвиърънс отстъпват на битовите - и това е нормално Снимка на Марс, заснета от камерата на "Пърсъвиърънс" Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 28 февруари 2021 г. 21:40 ч. Светослав Александров. Марсоходът "Пърсъвиърънс" кацна на Червената планета преди броени дни ... и веднага започна дежурното мрънкане защо е такъв, а не онакъв. Някои хора дори се осмелиха да сравняват характеристиките му с тези на смартфоните и домашните си компютри. Това е глупаво - да, компютърните системи на марсохода отстъпват на битовите, но това е напълно в реда на нещата! Характеристиките на основния компютър на "Пърсъвиърънс" не изглеждат впечатляващи. Процесорът му е RAD-750 с тактова честота 200 MHz, RAM 256 MB и флаш памет 2 GB. В сравнение с по-старите марсоходи "Спирит" и "Опортюнити", при които компютърът имаше процесор с тактова честота 20 MHz, RAM 128 MB и флаш памет 256 MB, безспорно има напредък. Но все пак компютърът на "Пърсъвиърънс" е сравним по изчислителна мощ с Pentium 1 от 1992 година. Днес повечето от нас използват компютри с многоядрени процесори и тактова честота над 2-3 GHz. Но "Пърсъвиърънс" няма за задача да зарежда тежки операционни системи или компютърни игри. За нуждите на неговата работа RAD-750 е напълно адекватен процесор. И най-важното - това е процесор, който е изключително надежден, подсилен е за работа в условия на космическа радиация и се използва за нуждите на хиляди космически мисии! Има причина да не се използват най-съвременните компютърни системи на марсохода. "Колкото повече пакетираш транзисторите, толкова по-чувствителни стават откъм радиация", съобщава Ричард Рибър от Лабораторията за реактивно движение към НАСА (източник : CIO). Допотопният компютър на "Пърсъвиърънс" обаче не е единственият на борда му - той работи в тандем с FPGA-компютри, а те са решаващи за процедури като отбягване на препятствия и контрол на бордовите камери. В случая са използвани Virtex-5, които са технология от 2006 година - доста по-модерни в сравнение с базисния компютър на марсохода, но все пак остарели за 2021 година. И все пак са напълно адекватни за нуждите на мисията - обработката на една стереоснимка става за 1.5 секунди (в сравнение с основния процесор на нивото на Pentium 1, който може да я обработи за 180 секунди). Навигационните камери NAVCAM съответно са 20-мегапикселови и цветни, в сравнение с 1-мегапикселовите на "Спирит" и "Опортюнити". Да, мнозина биха отвърнали, че достъпните телефони Xiaomi са със 108-мегапикселови камери. Но е факт, че "Пърсъвиърънс" е първият марсоход, който е оборудван с такива камери (Mastcam-Z), притежаващи zoom-функция, нещо, което не го е имало досега на Червената планета. И освен това беше първата спускаема мисия, при която всеки един от етапите по време на кацането, от отварянето на парашутите до самото съприкосновение с повърхността, беше заснет и към Земята бе изпратено висококачествено видео. А относно тези, които мрънкат, че "Пърсъвиърънс" не е като айфона или сайомито, имам едно предложение - сложете си вашите телефони във фризера при температура -20°C, пък тогава ще видим кое е по-добро... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3832-2021-perseverance-computers

Фотогалерия: Марс, заснет от мощните камери Mastcam-Z на Пърсъвиърънс Снимка на Марс, заснета от Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 28 февруари 2021 г. 18:15 ч. Светослав Александров. През нощта на 27-ми срещу 28-ми февруари на специализирания сайт на НАСА за необработени изображения бяха качени множество снимки, заснети от камерите Mastcam-Z на марсохода "Пърсъвиърънс". Mastcam-Z са тези камери, монтирани към голямата мачта на марсохода на височина 2 метра над повърхността. Притежават zoom-функция и могат да се фокусират върху отделните обекти, да заснемат видеа, както и 3D изображения. Качеството на снимките наподобява това на комерсиална 2-мегапикселова камера, а размерите на изпратените снимки са 1600 на 1200 пиксела. Камерите са в състояние да различават съвсем дребни обекти, като резолюцията варира между 0.15 mm/pixel и 7.4 mm/pixel в зависимост от разстоянието. Ето фотогалерия от снимките, заснети от Mastcam-Z: Credits : NASA/JPL-Caltech/ASU Тези и още много други изображения от различните камери на "Пърсъвиърънс" можете да свалите от сайта на НАСА на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3831-2021-mastcam-z-percy-images