SAlexandrov

УСПЕХ: Старшип SN10 излетя на 10-километрова височина и след това кацна! На кадъра: "Старшип SN10" каца успешно след 10-километровия си полет. Photo credit : SpaceX 4 март 2021 г. 01:35 ч. Светослав Александров. Илон Мъск успя!!! Тази нощ в 01:15 ч. българско време излетя поредният прототип на новия космически кораб на СпейсЕкс - "Старшип SN10". Подобно на неговите предшественици "SN8" и "SN9", той също бе оборудван с три двигателя на течен метан и течен кислород "Раптор". И подобно на тях той отново успя да достигне планираната 10-километрова височина. Но докато "SN8" и "SN9" се взривиха при опитите си за кацане, "Старшип SN10" се спусна плавно и докосна площадката. Е, има още какво да се желае - крачетата му поддадоха и той се наклони в една страна. Увреждането доведе до теч на гориво и в крайна сметка и този прототип гръмна, но не и преди да изпълни благополучно цялата си полетна програма - от самото излитане до приземяването! Налице е много съществен напредък по отношение на експедитивността на подготовката за излитане. Предходните прототипи бяха изпитвани в продължение на 6 - 10 седмици, преди да бъдат изстреляни. "Старшип SN10" излетя по-малко от 5 седмици след достигането на стартовата площадка. Междувременно "Старшип SN11" е почти готов, така че Илон Мъск няма да ни даде дълга почивка, преди маратонът отново да започне. Но дотогава има още мъничко време. Днес е време за празненство! Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3835-2021-starship-sn-10-flies-lands

Руска ракетна степен гръмна в орбита, замърси околоземното пространство със стотици боклуци 4 март 2021 г. 01:00 ч. Експлозия на руска ракетна степен "Фрегат" доведе до най-тежкото замърсяване на околоземното пространство през последните пет години. Новината бе съобщена от уебсайта на Анатолий Зак - Russian Space Web. Експлозията се е случила още на 8-ми май миналата година. Става въпрос за степента "Фрегат", която през 2011-та година е извела телескопа "Спектр-Р". Чак сега обаче стана ясно колко е сериозно положението. В началото на този месец бе публикуван анализ на НАСА, който показва, че след взрива са се образували поне 325 отломки. От тях само 5% са изгорели в земната атмосфера - останалите са разпръснати на височина между 100 и 6 000 километра. Безспорно случаят е много неприятен... Руската степен "Фрегат". Фото: Wikibob ru wikipedia user https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3834-2021-fregat-explodes

Рокет Лаб започна създаването на нова ракета за спътникови мегагрупировки и пилотирани космически полети На илюстрацията - вляво е показана сегашната ракета "Електрон", вдясно - бъдещата ракета "Неутрон". Image credit : Rocket Lab 1 март 2021 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Рокет Лаб е топ лидер в изстрелванията на малки спътници посредством лекотоварната ракета "Електрон". Днес фирмата оповести, че започва работа по нова ракета "Неутрон", която ще може да извежда в орбита полезен товар с тегло 8 тона. Ракетата ще се използва за изстрелването на спътникови мегагрупировки и пилотирани космически мисии. Това е сериозен обрат за Рокет Лаб. Доскоро официалната позиция на фирмата бе, че е фокусирана единствено върху малки ракети за нуждите на създателите на микросателити. "Няма да изстрелваме месо. Съсредоточени сме върху създаването на орбитална инфраструктура, която ще подобри живота на Земята", оповести основателят на компанията Питър Бек през 2018-та година. Днес обаче заявката за 40-метровата ракета "Неутрон" включва изстрелването на големи спътници, междупланетни роботизирани станции, товарни мисии до Международната космическа станция и пилотирани експедиции. Засега техническите подробности относно ракетата не са известни. Споменато е само, че капацитетът на "Неутрон" предвижда превозването на полезен товар от 8 тона до околоземна орбита, 2 тона до Луната и 1.5 тона до Венера и Марс. Също така първата степен на ракетата ще бъде възвращаема и по подобие на "Фалкън 9" ще извършва кацане върху плаваща океанска платформа. Изстрелванията на "Неутрон" ще се провеждат от Средноатлантическия регионален космодрум в САЩ. Първият полет е насрочен за 2024-та. Покрай новите грандиозни планове, Питър Бек оповести още една важна новина за Рокет Лаб - компанията става публична чрез нейното сливане с Vector Acquisition Corporation. За повече информация : Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3833-2021-rocket-lab-neutron-unveiled

Стига мрънкане: компютърните системи на марсохода Пърсъвиърънс отстъпват на битовите - и това е нормално Снимка на Марс, заснета от камерата на "Пърсъвиърънс" Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 28 февруари 2021 г. 21:40 ч. Светослав Александров. Марсоходът "Пърсъвиърънс" кацна на Червената планета преди броени дни ... и веднага започна дежурното мрънкане защо е такъв, а не онакъв. Някои хора дори се осмелиха да сравняват характеристиките му с тези на смартфоните и домашните си компютри. Това е глупаво - да, компютърните системи на марсохода отстъпват на битовите, но това е напълно в реда на нещата! Характеристиките на основния компютър на "Пърсъвиърънс" не изглеждат впечатляващи. Процесорът му е RAD-750 с тактова честота 200 MHz, RAM 256 MB и флаш памет 2 GB. В сравнение с по-старите марсоходи "Спирит" и "Опортюнити", при които компютърът имаше процесор с тактова честота 20 MHz, RAM 128 MB и флаш памет 256 MB, безспорно има напредък. Но все пак компютърът на "Пърсъвиърънс" е сравним по изчислителна мощ с Pentium 1 от 1992 година. Днес повечето от нас използват компютри с многоядрени процесори и тактова честота над 2-3 GHz. Но "Пърсъвиърънс" няма за задача да зарежда тежки операционни системи или компютърни игри. За нуждите на неговата работа RAD-750 е напълно адекватен процесор. И най-важното - това е процесор, който е изключително надежден, подсилен е за работа в условия на космическа радиация и се използва за нуждите на хиляди космически мисии! Има причина да не се използват най-съвременните компютърни системи на марсохода. "Колкото повече пакетираш транзисторите, толкова по-чувствителни стават откъм радиация", съобщава Ричард Рибър от Лабораторията за реактивно движение към НАСА (източник : CIO). Допотопният компютър на "Пърсъвиърънс" обаче не е единственият на борда му - той работи в тандем с FPGA-компютри, а те са решаващи за процедури като отбягване на препятствия и контрол на бордовите камери. В случая са използвани Virtex-5, които са технология от 2006 година - доста по-модерни в сравнение с базисния компютър на марсохода, но все пак остарели за 2021 година. И все пак са напълно адекватни за нуждите на мисията - обработката на една стереоснимка става за 1.5 секунди (в сравнение с основния процесор на нивото на Pentium 1, който може да я обработи за 180 секунди). Навигационните камери NAVCAM съответно са 20-мегапикселови и цветни, в сравнение с 1-мегапикселовите на "Спирит" и "Опортюнити". Да, мнозина биха отвърнали, че достъпните телефони Xiaomi са със 108-мегапикселови камери. Но е факт, че "Пърсъвиърънс" е първият марсоход, който е оборудван с такива камери (Mastcam-Z), притежаващи zoom-функция, нещо, което не го е имало досега на Червената планета. И освен това беше първата спускаема мисия, при която всеки един от етапите по време на кацането, от отварянето на парашутите до самото съприкосновение с повърхността, беше заснет и към Земята бе изпратено висококачествено видео. А относно тези, които мрънкат, че "Пърсъвиърънс" не е като айфона или сайомито, имам едно предложение - сложете си вашите телефони във фризера при температура -20°C, пък тогава ще видим кое е по-добро... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3832-2021-perseverance-computers

Фотогалерия: Марс, заснет от мощните камери Mastcam-Z на Пърсъвиърънс Снимка на Марс, заснета от Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 28 февруари 2021 г. 18:15 ч. Светослав Александров. През нощта на 27-ми срещу 28-ми февруари на специализирания сайт на НАСА за необработени изображения бяха качени множество снимки, заснети от камерите Mastcam-Z на марсохода "Пърсъвиърънс". Mastcam-Z са тези камери, монтирани към голямата мачта на марсохода на височина 2 метра над повърхността. Притежават zoom-функция и могат да се фокусират върху отделните обекти, да заснемат видеа, както и 3D изображения. Качеството на снимките наподобява това на комерсиална 2-мегапикселова камера, а размерите на изпратените снимки са 1600 на 1200 пиксела. Камерите са в състояние да различават съвсем дребни обекти, като резолюцията варира между 0.15 mm/pixel и 7.4 mm/pixel в зависимост от разстоянието. Ето фотогалерия от снимките, заснети от Mastcam-Z: Credits : NASA/JPL-Caltech/ASU Тези и още много други изображения от различните камери на "Пърсъвиърънс" можете да свалите от сайта на НАСА на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3831-2021-mastcam-z-percy-images

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса първия спътник от групировката Арктика! Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос, ЦЭНКИ 28 февруари 2021 г. 14:40 ч. Светослав Александров. Днес, на 28-ми февруари, в 08:55 ч българско време от площадката №31 на космодрума Байконур, бе проведено изстрелване на руска ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат" и спътник "Арктика-М" №1. "Фрегат" се отдели от третата степен на ракетата-носител както бе планирано девет минути след началото на полета. След неколкократни запалвания на ускорителния блок, "Арктика-М" №1 беше освободен в целевата си орбита в 11:14 ч. българско време. По информация от шефа на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин, след изстрелването спътникът е разгърнал благополучно слънчевите си батерии, с него е била осъществена радиовръзка и наземното ръководство поело контрола на мисията. Началото на проекта "Арктика" е положено в края на 2007 година, когато той е обсъден за пръв път на правителствено равнище. През 2008 година полетът на първия спътник "Арктика-М" е насрочен за 2013 година. Както често се случва в руската космонавтика, след това започва серия от отлагания, докато се стигне до днешната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на компонентите за сателита. Защо е необходима специализирана спътникова групировка за Арктика? Традиционните метеорологични и комуникационни спътници се разгръщат в геостационарна орбита, където "висят" над екваториалните области и практически не могат да осигуряват добро покритие отвъд 60-тия паралел заради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита от друга страна прелитат бързо и не са подходящи за постоянни наблюдения. Затова дебютният сателит "Арктика-М" №1 беше изстрелян днес в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и апогей от 40 000 километра, както и наклон от 63.4°, орбитата ще позволи дъглосрочно наблюдение на арктическия регион. Спътникът е базиран на универсалната платформа "Електро-Л", създавана от НПО "Лавочкин". Очаква се "Арктика-М" №1 да работи поне пет години. Той притежава мултиспектрално сканиращо устройство "МСУ-ГСМ" за метеорологични наблюдения. Спътникът ще провежда и научни изследвания във връзка с глобалното затопляне. Освен това той е екипиран с предаватели, които драстично ще подобрят комуникациите в арктическия регион. Втори подобен спътник "Арктика-М" №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника "Арктика-МС1", които ще се използват за комерсиални цели под патронажа на Газпром космически системи АД и ще служат за комуникация, както и три спътника "Арктика-МС2" за контрол на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците "Арктика-Р", които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да провеждат радарни наблюдения. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3829-2021-arktika-m-launches

Американските астронавти Кейтлийн Рубинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос 28 февруари 2021 г. 14:55 ч. Днес американските астронавти Кейтлийн Рубинс и Виктор Гловър излязоха в открития космос. Това е третата "космическа разходка" за 2021-ва година. Напомням на читателите, че Рубинс започна своята мисия през октомври м.г. посредством руския кораб "Союз МС-18", а Гловър - през номеври м.г. посредством американския кораб "Крю Драгън". Двамата астронавти ще престоят в открития космос около шест часа и половина. През това време те трябва да инсталират хардуера, който е нужен за монтажа на новите слънчеви батерии на МКС по-късно през годината. Батериите са построени от Боинг и ще бъдат доставени на станцията чрез товарния космически кораб на САЩ "Карго Драгън". Наблюдавайте извънбордовата дейност на живо по НАСА ТВ На снимката: американската астронавтка Кейт Рубинс преди днешната космическа разходка. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3830-2021-third-spacewalk-underway

Затоплят ли се най-сетне взаимоотношенията между Русия и САЩ? 27 февруари 2021 г. 11:30 ч. Признаци за затопляне на отношенията между Русия и САЩ и продължаване на сътрудничеството между двете държави! В четвъртък Роскосмос оповести, че шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин и и.д. администратор на НАСА Стив Юрчик са провели телефонен разговор. В хода на разговора Рогозин е поздравил Щатите за успешното кацане на Марс на 18-ти февруари посредством мисията "Пърсъвиърънс", докато Юрчик пожелал успех на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс", която ще излети през 2022 г. Също така Щатите поели ангажимент да изучават климата на Земята от космоса. Съответно, руснаците предоставили информация за предстоящия полет на хидрометеорологическия спътник "Арктика-М" на 28-ми февруари. Но може би най-важното е, че се очертава нов американски астронавт да полети на следващия руски кораб "Союз", планиран да бъде изстрелян през месец април. На 9-ти февруари НАСА обяви, че търси начин да се сдобие с мястото на кораба без да дава пари на Роскосмос, а на разменни начала, като в замяна на сделката руски космонавти ще летят на американските кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър". Вероятно в спогодбата ще бъде въвлечена американската компания Аксиом, която след 2024 година ще започне да гради комерсиална станция на базата на МКС. Засега Роскосмос и НАСА не предоставят допълнителна информация относно потенциалния полет на американец на "Союз", тъй като преговорите все още текат. Предполага се обаче, че ще полети Марк Ванде Хай, който беше дубльор на американската астронавтка Кейт Рубинс по време на мисията, започнала през октомври миналата година. На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос на 18-ти ноември 2020. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3828-2021-russia-usa-satrudnichestvo

Най-сетне: първият руски спътник Арктика-М за наблюдение на северните полярни региони е готов за полет! Спътникът "Арктика-М" №1, който ще бъде изстрелян на 28-ми февруари. Фото: Роскосмос 27 февруари 2021 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Космическата програма на Русия не е известна с бързото изпълнение на проектите си, а и голяма част от тях никога не достигат до реализация след като напуснат чертожната дъска. Сега обаче изглежда, че страната най-после е в готовност да започне изграждането на спътниковата мрежа, която ще наблюдава северната полярна област на Земята - там, където се простира съществена част от територията на Руската федерация. Началото на проекта е положено в края на 2007 година, когато той е обсъден за пръв път на правителствено равнище. През 2008 година полетът на първия спътник "Арктика-М" е насрочен за 2013 година. Както често се случва в руската космонавтика, след това започва серия от отлагания, докато се стигне до сегашната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на компонентите за сателита. Защо е необходима специализирана спътникова групировка за Арктика? Традицонните метеорологични и комуникационни спътници се разгръщат в геостационарна орбита, където "висят" над екваториалните области и практически не могат да осигуряват добро покритие отвъд 60-тия паралел заради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита от друга страна прелитат бързо и не са подходящи за постоянни наблюдения. Затова дебютният сателит "Арктика-М" №1 ще бъде изстрелян в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и апогей от 40 000 километра, както и наклон от 63.4°, орбитата ще позволи дъглосрочно наблюдение на арктическия регион. Спътникът е базиран на универсалната платформа "Електро-Л", създавана от НПО "Лавочкин". Очаква се "Арктика-М" №1 да работи поне пет години. Той притежава мултиспектрално сканиращо устройство "МСУ-ГСМ" за метеорологични наблюдения. Спътникът ще провежда и научни изследвания във връзка с глобалното затопляне. Освен това той е екипиран с предаватели, които драстично ще подобрят комуникациите в арктическия регион. Втори подобен спътник "Арктика-М" №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника "Арктика-МС1", които ще се използват за комерсиални цели под патронажа на Газпром космически системи АД и ще служат за комуникация, както и три спътника "Арктика-МС2" за контрол на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците "Арктика-Р", които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да провеждат радарни наблюдения. За утрешното изстрелване ще се използва ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат". Наблюдавайте видеоизлъчването в реално време на този линк. Живото предаване започва в 08:10 ч. българско време на 28-ми февруари. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3827-2021-russian-arktika-satellite-ready-for-launch

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс засне американския марсоход Пърсъвиърънс на повърхността на Червената планета Снимка на мястото на кацане на "Пърсъвиърънс", заснета от руско-европейската орбитална мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" на 23 февруари. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS; acknowledgement A. Valantinas 25 февруари 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Роботизираната мисия на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" успя да заснеме американския марсоход "Пърсъвиърънс" след неговото кацане на 18-ти февруари. На снимката се виждат различните компоненти, използвани по време на спускането и намиращи се в различни местности. Това са топлинният щит, ретроракетната степен, парашутът и задният щит, както и самият "Пърсъвиърънс". Изображението е получено посредством камерата "CaSSIS" на 23-ти февруари, а отделните компоненти се забелязват като светли или тъмни пиксели. Екипът на руско-европейската мисия потвърждава, че "ЕкзоМарс" е успяла да запише съществена част от изпратените по време на кацането на "Пърсъвиърънс" данни, в това число видео и снимки. Орбиталният апарат ще продължи да служи за свързочна станция между марсохода и Земята. Той ще се използва за същата цел и когато бъде пристъпено към изстрелването на следващата мисия от програмата на Русия и Европа, включваща руския спускаем апарат "Казачок" и европейския марсоход "Роузалинд Франклин". Пристигането им е насрочено за 2023 година. Същевременно "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" продължава да изучава газовете на Червената планета. Напомням на читателите, че наскоро мисията успя да открие наличието на хлороводород. Източник: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3826-2021-exomars-photographs-perseverance

Марсоходът Пърсъвиърънс е заснел експлозията на спускаемата степен на Марс! 25 февруари 2021 г. 08:05 ч. Първата експлозия на космически апарат, заснета на Марс! Снимката бе получена неочаквано от марсохода "Пърсъвиърънс", а взривът е причинен от падането на спускаемата степен - т.нар. "небесен кран". Взривяването на степента е било самоцелно. След като "небесният кран" достави "Пърсъвиърънс" меко на повърхността на Червената планета, той трябваше да отлети много бързо, за да не попадне върху марсохода. Точно това се е случило - степента бързо се е отдалечила, след което е паднала далеч отвъд обсега на научната апаратура и се е разбила. След като на Земята бяха получени първите изображения от "Пърсъвиърънс", на едно от тях се забелязва експлозията. Източник: НАСА Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3825-2021-perseverance-photographs-descend-stage

Американската космическа мисия Паркър засне изумителна снимка на Венера! Снимката на Венера, заснета от Паркър. Photo credits : NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory/Guillermo Stenborg and Brendan Gallagher 25 февруари 2021 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Докато фокусът на космическите ентусиасти продължава да е насочен към Марс, нека не забравяме, че американската мисия "Паркър" периодично посещава Венера, като по този начин коригира орбиталните си параметри спрямо Слънцето. За последен път "Паркър" се сближи с най-близката до нас планета на 20-ти февруари. Сега обаче НАСА показва изненадваща снимка на Венера от по-предходното облитане - на 20-ти юли миналата година. От тазмесечното също се очакват изображения, които обаче ще бъдат получени на Земята по-късно - към края на април. Снимката е заснета посредством широкоъгълната камера WISPR (Wide-field Imager of the Parker Solar Probe). Принципно инструментът е предназначен да фотографира слънчевата корона и вътрешна хелиосфера във видимата област на електромагнитния спектър, но се вижда, че може да се използва за изучаване и на Венера. Камерата е заснела ярък ръб около краищата на планетата, който може да се окаже нощно сияние - светлина, излъчена от кислородните атоми високо в атмосферата, докато се свързват отново в молекули през нощта. Сивото петно в центъра на снимката е планинският масив Афродита - най-мащабният масив на венерианската повърхност. Той изглежда по-тъмен от останалата част на планетата, защото температурата му е средно с около 30 градуса по-ниска в сравнение с останалите географски структури. Самият екип е изненадан от възможностите на WISPR и приложимостта на камерата за венериански наблюдения. "Очаквахме да видим облаци, но камерата успя да проникне чак до повърхността", съобщава Анжелос Върлидъс, член на научния екип от приложната физическа лаборатория "Джон Хопкинс" в Мериленд, САЩ. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3824-2021-parker-photographs-venus

Марсоходът Пърсъвиърънс засне следобедното слънце над кратера Джезеро 24 февруари 2021 г. 17:40 ч. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който кацна на марсианската повърхност на 18-ти февруари, засне Слънцето, докато над кратера Джезеро бе късен следобед. Изображението бе направено на 23-ти февруари (4-тия ден от кацането) в 16:40 ч. местно време. Източник: НАСА Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3823-2021-sun-setting-perseverance

Китайската мисия Тянвън-1 зае паркираща орбита около Марс Първата снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1" в началото на февруари. Photo credit : CNSA 24 февруари 2021 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Китай "Тянвън 1", която пристигна около Червената планета на 10-ти февруари, успя да достигне паркираща орбита. Оттук мисията ще провежда научни наблюдения през следващите три месеца, преди спускаемият апарат да се отдели и да извърши кацане. Новината бе съобщена днес от китайските медии. Когато е в най-близката точка от тази паркираща орбита, разстоянието между "Тянвън 1" и повърхността на Марс възлиза на 280 километра, а в най-далечната то е 59 000 километра. Необходими са два дни, за да може автоматичната междупланетна станция да направи една пълна обиколка около планетата. Очакванията са през следващото тримесечие "Тянвън 1" да изучи подробно посредством камерите и спектрометрите си набелязания за кацане регион - равнината Утопия. Самото спускане ще е факт през май или юни. Засега САЩ е единствената държава, постигала успешни меки кацания на марсианската повърхност с работещи спускаеми апарати. За пръв път това е факт през 1976 година по време на мисията "Вайкинг", а за последен път - на 18 февруари тази година, когато се примарсява най-новият марсоход "Пърсъвиърънс". Останалите държави имат само частични успехи - през 1971 г. съветският апарат "Марс 3" сработва само 14 секунди след спускането, а през 2016 г. европейският "Скиапарели" изпраща някои ценни данни за атмосферата на Червената планета преди да се разбие. В случай че спускаемият апарат на "Тянвън 1" успее, той ще се превърне едва в десетата космическа мисия, кацнала меко на марсианската повърхност и първата такава, която не е американска. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3822-2021-china-tianwen-parking-orbit-mars

Никой не пренася примитивността извън Земята. Международната космическа станция работи по подобие на усвояването на Антарктида - без войни, без борби, с научно-изследователска цел.

Гордостта на американската космонавтика: двигателите MR-80, с които НАСА кацна на Марс На снимката: ретроракетната платформа на "Пърсъвиърънс", заснета от камерите на марсохода по време на кацането. Тя е оборудвана с двигатели MR-80. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 23 февруари 2021 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Когато на 18-ти февруари марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" извърши меко кацане на повърхността на Червената планета, това се случи посредством американските ракетни двигатели MR-80. Тези двигатели безспорно са едни от най-надеждните в цял свят. Те са проектирани през 70-те години на миналия век и са били използвани на редица роботизирани експедиции - в това число на спускаемите апарати "Вайкинг", които пристигат на Марс през 1976 г., както и на историческите междузвездни мисии "Вояджър", изстреляни през 1977 г. и работещи до ден днешен. Двигателите на "Пърсъвиърънс" - илюстрация. Източник : Aerojet Rocketdyne Причината, поради която MR-80 са толкова надеждни двигатели, се крие в тяхната простота. Те са едногоривни - за работата им е нужен само хидразин (N2H4). Няма нужда от запалителна система. Когато се налага да се задействат, хидразинът влиза в контакт с катализатор, продаван под търговското обозначение Aerojet S-405. Той представлява алуминий на гранули, покрити с иридий. Хидразинът се разгражда до азот, водород и амоняк - реакция, която е силно екзотермична. Температурите по време на разграждането достигат до 1,000 °C. След успешните кацания на Марс от "Вайкинг" през 70-те години на миналия век, настъпва период на пауза в марсианските изследвания. Десетилетия по-късно НАСА възобновява полетите до Червената планета, като през 1997 г. каца първо мисията "Марс Патфайндър" с марсохода "Съджърнър", а после през 2004 г. пристигат по-големите марсоходи "Спирит" и "Опортюнити". Тяхната спускаема система обаче е различна - вместо на ретроракети се разчита на амортизиращи въздушни възглавници. Но когато американската космическа агенция започва да проектира още по-масивни марсоходи, първият от които е "Кюриосити", се създава нова платформа за кацане, известна под названието "небесен кран". За разлика от класическите ретроракетни системи от 60-те и 70-те, при които апаратурата е монтирана отгоре и по-късно бива спусната на повърхността посредством роботизирана ръка или рампа, при "небесния кран" марсоходът стои отдолу и бива довеждан до повърхността чрез въжета. Въпреки тази съществена разлика НАСА се завръща към ретроракетното кацане и идеята е също като при "Вайкинг" двигателите работят до самото съприкосновение с марсианската почва. Поради това НАСА се обръща към фирмата-производител Аероджет Рокетдайн с изискване да достави нови двигатели MR-80. Само че тези двигатели, пише изпълнителният директор на компанията Джо Кесъди, не са произвеждани от 30 години! Подизпълнителите от 70-те години, които някога са правели частите на MR-80, или са фалирали отдавна, или вече се занимават със съвършено други дейности. Така че Аероджет Рокетдайн са могли да отвърнат на НАСА - "Съжаляваме, но не можем да изпълним поръчката ви"! Но вместо това фирмата се мобилизира. Тя решава да намери подход да възобнови производството на MR-80 и успява! След множество телефонни обаждания са открити някои от старите двигатели, предвиждани за резерва на "Вайкинг". Инженерите преглеждат какви части са били произвеждани и какви са били техните характеристики, след което е даден ход на преговори с нови подизпълнители. Благодарение на сътрудничеството с НАСА и Лабораторията за реактивно движение конструирането на MR-80 започва отново. Двигателите са възкресени, след което са подложени на изпитания, които доказват, че са достатъчно надеждни за нуждите на "Кюриосити" и "Пърсъвиърънс". Останалото, заключава Кесъди, е история. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3821-2021-engines-land-mars

На Земята има твърде много проблеми. Защо пращаме мисии към Марс? Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 23 февруари 2021 г. 17:40 ч. Светослав Александров. След като на 18-ти февруари американският марсоход "Пърсъвиърънс" извърши успешно кацане на Червената планета и изпрати снимки оттам, в англоезичния Twitter се появи хештагът #InsteadOfGoingToMars, който обедини недоволните хора, че такава мисия изобщо съществува. Но и в България се срещат подобни критици. Светът е залят от проблеми, оплакват се те. Кому е нужно да се хвърлят ресурси за Марс? Разбираемо е защо част от народа недоволства. От езикова гледна точка контрастът е ярък - ние имаме проблеми тук, на Земята. Не е ли по-добре да си оправим нашата собствена планета, вместо да пращаме мисии там, на Марс? Но така поставен въпросът, излиза, че човечеството едва ли не изстрелва пари в космоса, което просто не е вярно. "Тези пари се усвояват на Земята", съобщава Бобак Фърдоси, учен от Лабораторията за реактивно движение към НАСА и участник в марсианската програма на агенцията. "Ние не транспортираме пари към Марс. Ние създаваме работни места за хората на Земята - такива като мен. Почти всеки, когото познавам в нашата област, се опитва да направи света по-добър". Освен че космическият отрасъл създава работни места, той генерира и технологии, които намират своето приложение на Земята. Още преди "Пърсъвиърънс" да кацне на Марс, технологиите от марсианската програма на САЩ са започнали да влизат в употреба (справка: НАСА). Разработена е вятърна турбина, която няма нужда от сериозна поддръжка и която може да функционира в условята на марсианската атмосфера, но също така и в екстремни условия на Земята като пустините. Системата за безопасна навигация на "Пърсъвиърънс", предпазваща го от препятствия, ще бъде внедрена в автомобили, дронове и играчки. Стерилните протоколи, създадени за предпазването на събраните проби от марсианския грунд и скали, ще навлязат в медицината при планирането на сърдечни операции. Търсенето на метан в атмосферата на Червената планета (един от показателите за живот) прави възможно да се откриват течове от тръбопроводите, пренасящи природен газ. Даже производството на бира е подобрено заради изучаването на Марс - отделеният въглероден диоксид при ферментацията на хмела може да бъде захванат и така напитката да бъде по-добре газирана. Някои биха попитали - защо тези неща трябва да се случват като странична дейност от космонавтиката? Ако искаме по-добра бира, не е ли по-добре да финансираме в пивоварната индустрия? Ако искаме нови способи за лечение, не е ли по-удачно да дадем парите на медицинските ВУЗ-ове? Няма ли да стане по-бързо, отколкото да ги чакаме да изскочат от нещо съвсем несвойствено? "Светът не работи по този начин", пояснява астрофизикът Нийл Тайсън. "Нека да приемем, че си специалист в сферата на термодинамиката, световен експерт по топлинните процеси и че на вас ви е поверена задачата да създадете по-добра фурна. Ти може би ще измислиш конвекторна фурна. Може би даже фурна, която е по-добре изолирана или такава, която предоставя по-бърз достъп до манджата. Но няма значение колко пари бих ти дал - ти никога не би успял да изобретиш микровълновата фурна, защото тя идва от съвсем различна сфера в живота. Тя е продукт на инвестициите в комуникациите, на радарните технологии. Коренът на микровълновата фурна идва от военното дело, а не от термодинамиката". Тайсън сравнява положителното влияние на космонавтиката върху света с кръстосаното опрашване. "Да, звучи шантаво. Изненадващо е. Няма причина такова нещо да се случва. И все пак се случва. Ето защо футуролозите толкова често се провалят в предсказването на бъдещето. Те просто виждат съвременните тенденции и ги екстраполират. Не съзират изненадите. Могат да разгадаят каква ще е картината след пет години, а след десетата година са безсилни", категоричен е астрофизикът. Космическите проекти като "Пърсъвиърънс" имат и огромно косвено влияние върху развитието на цялостната наука и технологиите. Експертите са категорични, че не бива да подценяваме колко ученици и студенти биха се вдъхновили от видеото, показващо кацането на марсохода. Не всички от тях ще влязат в сферата на астронавтиката. Някои ще се захванат с други клонове на науката или ще положат основите на утрешната икономика. Компютърната епоха и смартфоните със сигурност нямаше да се развият толкова бързо, ако човек не бе стъпил на Луната по времето на програмата "Аполо". Не, компютърът на командния и лунния модул не са пряк предшественик на по-късните компютри, навлезли в практиката. Но, съгласно тази статия в National Public Radio (линк), космическата програма дава тласък на развитието на интегралните схеми и без нея Законът на Мур вероятно е щял да се появи не през 1965 година, а поне десетилетие по-късно. Противопоставянето на космонавтиката спрямо проблемите на Земята е не просто контрапродуктивно. То е неправилно. Това е фалшива дилема - ние не сме изправени пред избора "или"/"или". Напротив, както пояснява астрономът д-р Фил Плейт, имаме пари както да изучаваме космоса, така и да се справяме със земните си проблеми. Просто парите не се преразпределят правилно и съзнателно избираме да не работим ефективно нито по едното, нито по другото - това е същинският проблем. Но може би най-същественото е, че повечето хора, които мрънкат колко скъпа е космическата програма и как тя пречи да си решаваме земните проблеми, са всъщност лицемери. Те не са загрижени за решаването на земните проблеми. Те сочат с пръст правителството и го обвиняват, че не помага на бедните, но не се чувстват отговорни за собствения си консуматорски стил на живот. В САЩ такива критици биват наричани "либерали в лимузина". Почти всеки, който критикува космическата програма, може да се впише в тази категория. Такава особа харчи много повече пари за футболни мачове, концерти и кино, отколкото би дарила за страдащ човек. Почакайте, не съм свършил - някои от най-известните филми се създават за такъв бюджет, какъвто е сравним с този за изпращането на безпилотна мисия до Марс. Примерно филмът "Марсианецът" е заснет с бюджет от $108 милиона, докато последната орбитална мисия на САЩ до Марс "Мейвън" струва $485 милиона - т.е. тя е само пет пъти по-скъпа. Да, пазарните фундаменталисти биха отговорили, че холивудската индустрия е на печалба, докато реалните мисии до Марс са финансирани със средства на данъкоплатците. Така е, но има и друга разлика - тя е, че "лимузинените либерали" сами си вредят на здравето със своите консуматорски навици, хрупайки пуканки в киносалона и застоявайки. Докато мисиите до Марс водят до появата на технологии, които лекуват болести. През последната една година очаквах, че хората ще станат малко по-широко скроени покрай тежката обстановка, в която се намираме. Че ще започнат да уважават малко повече науката. Уви... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3820-2021-problems-why-go-mars

Вече 4 796 снимки от Пърсъвиърънс са достъпни за свободно ползване Цветна снимка от повърхността на Марс, заснета от новопристигналия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 23 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След грандиозната пресконференция на НАСА вчера, на която беше публикувано видеото, заснето при кацането на "Пърсъвиърънс", както и нови снимки от марсианската повърхност, започна качването на всичките досега направени сурови изображения. Към настоящия момент са достъпни 4 796 сурови, необработени снимки от спускаемите, инженерните и научните камери. Замислете се за значимостта на всичко това! Американският апарат "Вайкинг 1" каца на Марс на 20 юли 1976 година и работи до 11 ноември 1982 година. Неговият брат-близнак "Вайкинг 2" се спуска на 3 септември 1976 и функционира до 12 април 1980 година. Обобщено за цялото време (1976 - 1982) двата спускаеми апарата изпращат заедно 4 500 снимки. "Пърсъвиърънс" вече е излъчил към Земята много повече изображения през първите четири дни от неговата работа в сравнение с "Вайкинг" за целия шестгодишен период! Разгледайте останалите изображения на "Пърсъвиърънс" на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3819-2021-perseverance-raw-photos

НАСА публикува зашеметяващо видео от кацането на Пърсъвиърънс на Марс! Първата цялостна панорама на околността, получена от "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 22 февруари 2021 г. 21:45 ч. Светослав Александров. Величествена красота! Днес НАСА публикува зашеметяващо видео, изобразяващо всички важни етапи от кацането на "Пърсъвиърънс" на Марс, от отварянето на парашута до достигането на повърхността! Видеозаписът не е просто пиар акция. Той има огромна изследователска стойност и на днешната пресконференция беше оповестено, че ще бъде изучаван в продължение на дълги години, за да могат инженерите да се подготвят по-добре за бъдещите мисии. За пръв път разполагаме с кадри, показващи бързото отваряне на парашута, докато скоростта на "Пърсъвиърънс" е била по-голяма от тази на звука. Първоначалният анализ потвърждава, че не е имало никакви отклонения по време на разгръщането, никакви неочаквани заплитания и възли. Видеото изобразява и изхвърлянето на топлинния щит след като той си е свършил работата, предпазвайки крехката апаратура на "Пърсъвиърънс" от високите температури по време на началните етапи от спускането след навлизането в атмосферата. И, разбира се, ще забележите как марсоходът е бил спуснат на въжета от ретроракетната степен, както и нейното отдалечаване след като колелетата докоснали повърхността. Екипът на НАСА се е надявал да направи и аудиозапис по време на кацането, но това се оказало неуспешно. За щастие обаче микрофонът оцелял и вече след примарсяването сполучил да запише звуци на марсианските ветрове, както и на издаваните от марсохода шумове докато приборите му били активирани. Не на последно място - на днешната пресконференция НАСА представи и първата цялостна панорама на околността, заснета от камерите на "Пърсъвиърънс". За повече информация: НАСА ВИДЕОЗАПИСЪТ Е ДОСТЪПЕН НА ТОЗИ ЛИНК В YOUTUBE https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3818-2021-perseverance-video-published

НАСА започна да публикува необработените изображения от марсохода Пърсъвиърънс Необработена снимка от марсохода "Пърсъвиърънс", заснета на 21-ви февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 22 февруари 2021 г. 19:05 ч. Светослав Александров. Докато всички очакваме с нетърпение тази вечер в 21:00 ч. да бъде показано пълното видео, заснето по време на кацането на марсохода "Пърсъвиърънс", нека да ви задоволя любопитството с още една новина. НАСА започна редовното публикуване на сурови и необработени изображения от мисията. Това се случи по-късно от очакваното, за разочарование на най-големите фенове на космическите проекти на НАСА, но важното е, че все пак се случи. Като за начало са налични 145 нови изображения от камерите за избягване на препятствия Hazcam. Все още очакваме да започне редовното публикуване на снимки от навигационните камери Navcam и панорамните Mastcam-Z и Supercam, които са в състояние да заснемат и цветни изображения. Политиката на НАСА за своевременно публикуване на фотографиите в реално време датира още от епохата на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година. Изискването на агенцията е изображенията от инженерните камери да се качват в уеб пространството веднага щом бъдат получени на Земята, а от научните камери - до 24 часа след тяхното получаване. В събота Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, потвърди, че същата политика ще се спазва и при "Пърсъвиърънс". Снимките са достъпни на следния уеб адрес: https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3817-2021-perseverance-raw-photos-published

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус пристигна на МКС! 22 февруари 2021 г. 18:45 ч. Днес, на 22-ри февруари 2021 г. в 14:16 ч. българско време, товарният космически кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман беше прикачен към модула "Юнити" на Международната космическа станция. Няколко часа по-рано той бе захванат успешно от роботизираната ръка "Канадарм 2". Очаква се "Сигнус" да остане скачен с МКС до месец май, след което ще бъде свален от орбита и ще изгори в атмосферата. Напомням на читателите, че корабът бе изстрелян на 20-ти февруари посредством американска космическа ракета "Антарес". На борда му пътуваха 4 тона провизии за астронавтите и научни експерименти. Най-интересните от тях са опитът на Ламбдавижън за създаването на изкуствена ретина в космоса, опитът "Микро-16" за изучаването на влиянието на безтегловността върху мускулите на червеи, както и опит за производството на протеинови кристали. "Сигнус" и "Карго Драгън" са двата действащи кораба на САЩ, които превозват товари от Земята до орбита. Очакваме в близко бъдеще към тях да се присъедини и совалката на Сиера Невада. За повече информация: НАСА Кадър от захващането на кораба "Сигнус" посредством роботизираната ръка на МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3816-2021-cygnus-arrives-iss

Пърсъвиърънс е първата мисия, която ще търси живот на Марс след 45-годишно прекъсване Първата цветна снимка от повърхността на Марс, изпратена от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 21 февруари 2021 г. 20:20 ч. Светослав Александров. Малцина знаят, но въпреки огромния интерес към изучаването на Марс посредством космически апарати през последните две десетилетия, "Пърсъвиърънс" е първата мисия, която ще търси живот на планетата след 1976 година. Тогава американските спускаеми апарати "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" извършват първото успешно меко кацане върху марсианската повърхност. Тяхната задача е да потвърдят дали в грунда виреят микроскопични организми. За тази цел "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" притежават газов хроматограф с масспектрометър, както и специфичен експеримент, наречен "Белязано освобождаване" (Labeled Release). В хода на този опит са събрани проби от грунда, след което в тях е въведен разтвор с хранителна среда. Веществата в тази хранителна вещества съдържат радиоактивен въглерод-14. Ако на Марс има хипотетични микроорганизми, те би следвало да метаболизират хранителната среда и да отделят съответните продукти - радиоактивен въглероден диоксид или метан. Когато опитът е проведен, учените са поразени - резултатът е положителен! Изглежда, че на Марс има живот! Но радостта е краткотрайна, след като масспектрометърът не успява да открие никакви следи от органични вещества. Така изследователите стигат до заключението, че експериментът "Белязано освобождаване" е проявил т.нар. "фалшив положителен резултат" - хранителната среда е разградена до газове не заради наличието на микроорганизми, а заради неизвестна към този момент химична реакция. Някои учени, сред които най-известният е Гилбърт Левин, никога не се съгласяват с тази интерпретация и до ден днешен твърдят, че "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" са доказали наличието на живот на Марс. Проблемът според този екип изследователи се корени в ограниченията на масспектрометъра. Целият този спор обаче показва на НАСА следното - мисиите "Вайкинг" са твърде земецентрични. Експериментите им са планирани на базата на определени постулати, които обаче могат да са неправилни, тъй като Червената планета е съвършено непозната. Именно това е причината, поради която през следващите близо пет десетилетия Щатите се отказват да търсят директно живот на Марс и организират цяла плеяда от геологични мисии. Следващото поколение орбитъри като "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Одисей", изстреляни съответно през 1996 и 2001 година, както и спускаемите апарати като "Спирит" и "Опортюнити", кацнали през 2004 година, започват да изпълняват стратегията "Следвай водата". Въпросът, който следва да се изясни, е не дали на Червената планета има живи организми, а дали някога в миналото са съществували условията, позволяващи тяхното виреене, най-базисното от които е наличието на течна вода. Резултатът от изследванията на тези мисии е категоричен - някога климатът на Марс е бил топъл и на планетата е имало вода в течно агрегатно състояние. Изстреляният през 2011 и кацнал през 2012 година марсоход "Кюриосити" изоставя стратегията "Следвай водата". Започва началото на нова задача - търсенето дали на Марс има органични вещества и дали в миналото на повърхността са съществували нужните макро- и микроелементи за поддържането на живота. Резултатът отново е положителен - Червената планета е притежавала необходимите предпоставки за развитието на живи организми. Нещо повече - установено е, че причината толкова дълго време да не бъде потвърдено наличието на органика, се корени в наличието на специфични вещества, наречени перхлорати. Това са соли на перхлорната киселина, които, ако се намират в пробата от грунда, биха компрометирали резултата на масспектрометъра по време на подготовката за анализ, включваща нагряване. Подобна теория е изказана още през 2008 година по време на работата на стационарната мисия "Феникс", но "Кюриосити" я потвърждава със сигурност. Сега, през 2021 година, новопристигналият марсоход "Пърсъвиърънс" най-сетне се захваща със задачата, зарязана след епохата "Вайкинг". Отново започва търсенето на живот на Марс. Но то ще стане по много по-разумен начин, защото днес познаваме планетата много по-добре от преди, тъй като тя вече е изследвана от множество космически мисии. Марсоходът ще търси биопризнаци - специфични белези, които свидетелстват за наличието на живот. За тази цел ще се разчита на мощната камера Mastcam-Z, която ще може да прави снимки в близък план с много по-висока разделителна способност, отколкото е било възможно преди, както и на няколко прибора. Единият от тях е PIXL - той ще анализира скалите посредством мощен поток от рентгенови лъчи, за да се установи къде точно в тях се намират интересните за науката минерали. Другият е SHERLOC - той може да открива органични вещества, както и да определи дали са концентрирани или разпръснати. Ако са в концентрирано състояние, значи шансът да са продукт от метаболитна активност е много по-голям. Най-накрая посредством микроскопа WATSON ще бъдат заснемани подробни снимки на събираните проби. Учените таят огромни надежди, че приборите на "Пърсъвиърънс" ще успеят да открият структури по подобие на строматолитите - вълнообразни, скалисти наноси, които са се образували на Земята в ранните етапи на нейната еволюция. Подобна находка трудно може да бъде обяснена посредством геологичен процес. Ако възникнат спорове относно намереното от "Пърсъвиърънс", пробите ще бъдат опаковани в специални контейнери и събрани от бъдещите мисии, които ще ги изстрелят към Земята, където ще бъдат щателно анализирани в наземни лаборатории. Според НАСА новият марсоход може и да не сложи окончателна точка в спора дали на Червената планета е имало живот или не, но със сигурност получените резултати и измервания ще бъдат ключови за установяването на истината, каквато и да е тя. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3815-2021-percy-first-mission-search-life

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 20 февруари 2021 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти февруари, в 19:36 ч. българско време от космодрума на о-в Уолопс, излетя американската космическа ракета "Антарес" с товарния космически кораб "Сигнус" на частната компания Нортроп Груман. Девет минути след началото на полета корабът се отдели от втората степен на ракетата-носител и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция Пристигането на "Сигнус" е планирано за понеделник, 22-ри февруари, в 11:40 ч. българско време. На борда на кораба пътуват 4 тона провизии за астронавтите и научни експерименти. По случай днешния полет "Сигнус" бе кръстен с името "Катрин Джонсън" на американската физичка и математичка, която е изчислила траекторията на космическите кораби "Аполо" през 60-те години на миналия век. Благодарение на тези изчисления човек стъпва на Луната. Сред интересните експерименти на борда на кораба се открояват опитът на Ламбдавижън за създаването на изкуствена ретина в космоса, опитът "Микро-16" за изучаването на влиянието на безтегловността върху мускулите на червеи, както и опит за производството на протеинови кристали. Не на последно място "Сигнус" превозва множество микроспътници, които ще бъдат освободени в космоса по време на неговата двумесечна мисия. Напомням на читателите, че Нортроп Груман създава ракетата "Антарес" и кораба "Сигнус" със сериозно международно сътрудничество и посредством аутсорсинг на голяма част от производствените процеси. Например първата степен на ракетата-носител се произвежда в Украйна, а самата тя е оборудвана с руски двигатели "РД-181". Товарният модул на кораба пък се прави в Италия, в производствените съоръжения на Талес Алениа Спейс. Модифициран кораб "Сигнус" ще служи като основа за създаването на обитаемия модул на станцията "Гейтуей", която НАСА ще изпрати в орбита около Луната. Този модул ще бъде изстрелян заедно със служебния модул през 2024 година посредством ракета на СпейсЕкс "Фалкън Хеви". Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3814-2021-cygnus-heads-to-iss

Американската мисия Паркър ще посети Венера днес 20 февруари 2021 г. 18:30 ч. Ако случайно сте забравили, месец февруари е изключително натоварен по отношение на междупланетните мисии. От Марс насочваме вниманието си към Венера. Американската мисия "Паркър" ще посети най-близката до нас планета тази вечер. Моментът на най-голямото сближение ще настъпи в 22:05 ч. българско време. Тогава космическият апарат ще премине над облачната покривка на Венера на разстояние 2 385 километра. Подобни облитания са изключително важни, защото посредством тях "Паркър" коригира орбитата си, за да се сближава със Слънцето. Действително основната задача на мисията е да изучава нашата звезда, като за тази цел прелита колкото се може по-близко до нея. Следващото сближение със Слънцето е предвидено за 29-ти април, а по-следващото - на 9-ти август. По време на всяко едно от тези сближения "Паркър" непрекъснато чупи собствените си рекорди за най-малко разстояние между построен от човека космически апарат и звездата ни. Източник: НАСА Илюстрация на днешното облитане на Венера. Image credit : NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3813-2021-parker-to-fly-by-venus

От ПрОП-М до Пърсъвиърънс - еволюция на марсоходите https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3812-2021-ot-prop-m-do-perseverance Три поколения марсоходи - от "Съджърнър" (малкото марсоходче в средата) и "Спирит" и "Опортюнити" (вляво), за да се стигне до "Кюриосити" и "Пърсъвиърънс" (вдясно). Photo credit : NASA/JPL-Caltech 20 февруари 2021 г. 14:45 ч. Светослав Александров. Със своите 1 025 килограма общо тегло и размери 3 метра дължина и 2.7 метра ширина, новопристигналият "Пърсъвиърънс" е най-големият марсоход в историята на полетите до Червената планета. Но до реализацията на неговата мисия човечеството е изминало дълъг път. В тази статия ще ви разкажа за еволюцията на марсоходите и как те са се развивали от 1971 г. досега. Съветският марсоход "ПрОП-М" - общ вид. Photo : USSR Space Program Първият опит за доставяне на марсоход на повърхността на Червената планета е през 1971 година, когато е реализирана съветската космическа програма "Марс-71". Изпратени са два комплекса от орбитални и спускаеми апарати - "Марс 2" и "Марс 3". Мисията на орбиталните сонди е успешна, но спускаемите претърпяват провал. "Марс 2" се разбива, а макар и "Марс 3" да каца благополучно, той работи само 14.5 секунди на марсианската повърхност. По този въпрос съм писал подробно на специална статия на КОСМОС БГ, достъпна на този линк. Тъй като "Марс 2" и "Марс 3" са първите мисии с марсоходи на борда, макар и те никога да не се "разхождат" успешно на Марс, няма как да ги пропусна. Всеки един от спускаемите апарати превозва със себе си по един марсоход "ПрОП-М", което е съкращение от "Прибор за оценка на проводимостта - Марс". Любопитното е, че тези марсоходи не са били оборудвани с колелета, а със специални ски. Притежавали са прибори за изучаване на механичния състав на грунда и телевизионни камери. След неуспехите на спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3", минават повече от две десетилетия до следващия опит за изпращане на самоходно устройство към Червената планета. На 4 декември 1996 г. НАСА изстрелва мисията "Марс Патфайндър" в хода на програмата "По-бързи, по-добри и по-евтини", с помощта на която агенцията се опитва да снижи цената по провеждането на роботизирани междупланетни експедиции. Космическият апарат "Марс Патфайндър" е определян като технологичен демонстратор, в рамките на който трябва да се докаже, че изследването на Червената планета посредством стационарен спускаем апарат с инструменти и отделно марсоход е напълно възможно. "Патфайндър" каца на повърхността на Марс на 4 юли 1997 година чрез система от парашут и спирачни въздушни възглавници. На снимката - марсоходът "Съджърнър" изучава голямата скала Йоги в близост до спускаемия апарат "Марс Патфайндър". Photo credit : NASA/JPL-Caltech По-голямата част от научната апаратура се намира на стационарната платформа - три мощни камери за заснемането на панорамни снимки и метеорологична станция. Марсоходът "Съджърнър" е съвсем дребен - дълъг 65 сантиметра и тежък 11.5 килограма, с eдна предна, една задна камера и единствен спектрометър за анализ на скалите. Той не е в състояние да комуникира директно със Земята, а само посредством стационарния спускаем апарат, поради което не може да се отдалечава на голямо разстояние от него. След успеха на "Марс Патфайндър" НАСА започва амбициозен проект за създаването на нови марсоходи, които в началото са известни под абревиатурите "MER-A" и "MER-B" (от пълното име на програмата "Mars Exploration Rover"), а по-късно след проведен конкурс сред ученици са кръстени "Спирит" и "Опортюнити". По времето на този следващ еволюционен етап от спускаеми апарати, НАСА се отказва да добавя научни инструменти към стационарната спускаема платформа, с което нейната роля се изчерпва само до това да достави успешно марсоходите на повърхността на Червената планета и след това бива зарязвана. Иначе както при "Патфайндър", така и при програмата "MER" се разчита на система за кацане с амортизиращи въздушни възглавници. На снимката - спускаемата платформа на марсохода "Спирит", заснета след кацането. По времето на програмата "MER" всички инструменти са монтирани към марсоходите, а платформата не притежава никаква научна апаратура - нейната роля се изчерпва само до това да достави марсохода успешно. Photo credit : NASA/JPL-Caltech При "Спирит" и "Опортюнити" всички научни инструменти са монтирани към марсоходите. Така общото тегло на всеки един от тях нараства до 185 килограма. Те могат да комуникират със Земята самостоятелно, без да имат нужда от спускаемата платформа като релейна радиостанция. При това могат да се придвижват практически неограничено. Програмата "Mars Exploration Rover" се превръща в най-големия триумф на марсианската космическа програма на НАСА. Планираният живот на работа на двата марсохода е 90 дни, но "Спирит" е функционален от кацането си през 2004 г. до 2010 година, а "Опортюнити" разбива всички очаквания - работи от 2004 до 2018 година. Панорамна снимка, заснета от борда на "Опортюнити". Виждат се слънчевите панели на марсохода. Photo credit : NASA/JPL-Caltech След успеха на "Спирит" и "Опортюнити" инженерите на НАСА започват да мечтаят за още по-големи машини. Изчислено е, че полезен товар от 185 килограма (колкото тежи всеки от марсоходите) е максимумът, който може да бъде доставен на Червената планета посредством система от парашут и амортизиращи възглавници. Всеки по-голям марсоход ще има нужда от нови системи за кацане. Така е измислен революционният "небесен кран", чрез който следващото поколение марсоходи биват спускани върху повърхността на планетата посредством въжета от борда на ретроракетна платформа. Както "Съджърнър", така и "Спирит" и "Опортюнити" са оборудвани със слънчеви батерии, поради което се налага да работят в тези региони на Марс с най-голямо слънчево осветяване - т.е. екваториалните региони. Но най-интересните от научна гледна точка местности се намират отвъд екваториалната зона. Това налага новите марсоходи да бъдат оборудвани с радиоизотопен термоелектрически генератор. Първият от това поколение марсоходи е т.нар. "Марсианска научна лаборатория", която впоследствие придобива името "Кюриосити". "Селфи" на "Кюриосити", заснето през 2015 година. Photo credit : NASA / JPL-Caltech Никога до този момент НАСА не е създавала толкова мощна мобилна машина и като резултат разработката е съпътствана от редица проблеми, водещи до отлагане на изстрелването от 2009 за 2011 година. Но чакането си струва, тъй като "Кюриосити" каца благополучно на Марс през 2012 година и от тогава досега работи безпроблемно. Марсоходът е забележителен - общото му тегло е 900 килограма, от които 72 килограма се падат на научната апаратура. В сравнение с "MER" ("Спирит" и "Опортюнити") и "Съджърнър", при които заделеното тегло за научна апаратура е съответно 5.5 и 0.5 килограма, "Кюриосити" е съответно с 13 пъти и 100 пъти по-голям комплект от инструменти! Снимка на "Пърсъвиърънс", заснета по време на кацането на 18-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Новопристигналият "Пърсъвиърънс" изглежда до голяма степен като брат-близнак на "Кюриосити". Основната разлика е в това, че новият марсоход притежава по-голяма роботизирана ръка, което е свързано с поставената цел да бъдат събирани скали за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. "Китката" на роботизираната ръка е също по-масивна и притежава модерна пробивна машина, два научни инструмента и камера за цветни снимки. Колелетата на "Пърсъвиърънс" са подобрени и подсилени. При "Кюриосити" в хода на мисията бяха констатирани нежелани структурни увреждания. За да няма проблеми и сега, новите колелета са по-тесни, но с по-голям диаметър и по-дебело алуминиево покритие. И не на последно място - инструментите са коренно различни, тъй като "Пърсъвиърънс" е първата мисия от 1976 година, която ще търси живот на Марс. Няма никакъв спор - през последните 25 години, откакто бе изстрелян "Марс Патфайндър" със "Съджърнър", до ден днешен, когато сме съвременници на мисията на "Пърсъвиърънс", прогресът е ясно видим. А какви ли марсоходи и научни лаборатории ни очакват и занапред? Нямам търпение да разберем!