SAlexandrov

От ПрОП-М до Пърсъвиърънс - еволюция на марсоходите https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3812-2021-ot-prop-m-do-perseverance Три поколения марсоходи - от "Съджърнър" (малкото марсоходче в средата) и "Спирит" и "Опортюнити" (вляво), за да се стигне до "Кюриосити" и "Пърсъвиърънс" (вдясно). Photo credit : NASA/JPL-Caltech 20 февруари 2021 г. 14:45 ч. Светослав Александров. Със своите 1 025 килограма общо тегло и размери 3 метра дължина и 2.7 метра ширина, новопристигналият "Пърсъвиърънс" е най-големият марсоход в историята на полетите до Червената планета. Но до реализацията на неговата мисия човечеството е изминало дълъг път. В тази статия ще ви разкажа за еволюцията на марсоходите и как те са се развивали от 1971 г. досега. Съветският марсоход "ПрОП-М" - общ вид. Photo : USSR Space Program Първият опит за доставяне на марсоход на повърхността на Червената планета е през 1971 година, когато е реализирана съветската космическа програма "Марс-71". Изпратени са два комплекса от орбитални и спускаеми апарати - "Марс 2" и "Марс 3". Мисията на орбиталните сонди е успешна, но спускаемите претърпяват провал. "Марс 2" се разбива, а макар и "Марс 3" да каца благополучно, той работи само 14.5 секунди на марсианската повърхност. По този въпрос съм писал подробно на специална статия на КОСМОС БГ, достъпна на този линк. Тъй като "Марс 2" и "Марс 3" са първите мисии с марсоходи на борда, макар и те никога да не се "разхождат" успешно на Марс, няма как да ги пропусна. Всеки един от спускаемите апарати превозва със себе си по един марсоход "ПрОП-М", което е съкращение от "Прибор за оценка на проводимостта - Марс". Любопитното е, че тези марсоходи не са били оборудвани с колелета, а със специални ски. Притежавали са прибори за изучаване на механичния състав на грунда и телевизионни камери. След неуспехите на спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3", минават повече от две десетилетия до следващия опит за изпращане на самоходно устройство към Червената планета. На 4 декември 1996 г. НАСА изстрелва мисията "Марс Патфайндър" в хода на програмата "По-бързи, по-добри и по-евтини", с помощта на която агенцията се опитва да снижи цената по провеждането на роботизирани междупланетни експедиции. Космическият апарат "Марс Патфайндър" е определян като технологичен демонстратор, в рамките на който трябва да се докаже, че изследването на Червената планета посредством стационарен спускаем апарат с инструменти и отделно марсоход е напълно възможно. "Патфайндър" каца на повърхността на Марс на 4 юли 1997 година чрез система от парашут и спирачни въздушни възглавници. На снимката - марсоходът "Съджърнър" изучава голямата скала Йоги в близост до спускаемия апарат "Марс Патфайндър". Photo credit : NASA/JPL-Caltech По-голямата част от научната апаратура се намира на стационарната платформа - три мощни камери за заснемането на панорамни снимки и метеорологична станция. Марсоходът "Съджърнър" е съвсем дребен - дълъг 65 сантиметра и тежък 11.5 килограма, с eдна предна, една задна камера и единствен спектрометър за анализ на скалите. Той не е в състояние да комуникира директно със Земята, а само посредством стационарния спускаем апарат, поради което не може да се отдалечава на голямо разстояние от него. След успеха на "Марс Патфайндър" НАСА започва амбициозен проект за създаването на нови марсоходи, които в началото са известни под абревиатурите "MER-A" и "MER-B" (от пълното име на програмата "Mars Exploration Rover"), а по-късно след проведен конкурс сред ученици са кръстени "Спирит" и "Опортюнити". По времето на този следващ еволюционен етап от спускаеми апарати, НАСА се отказва да добавя научни инструменти към стационарната спускаема платформа, с което нейната роля се изчерпва само до това да достави успешно марсоходите на повърхността на Червената планета и след това бива зарязвана. Иначе както при "Патфайндър", така и при програмата "MER" се разчита на система за кацане с амортизиращи въздушни възглавници. На снимката - спускаемата платформа на марсохода "Спирит", заснета след кацането. По времето на програмата "MER" всички инструменти са монтирани към марсоходите, а платформата не притежава никаква научна апаратура - нейната роля се изчерпва само до това да достави марсохода успешно. Photo credit : NASA/JPL-Caltech При "Спирит" и "Опортюнити" всички научни инструменти са монтирани към марсоходите. Така общото тегло на всеки един от тях нараства до 185 килограма. Те могат да комуникират със Земята самостоятелно, без да имат нужда от спускаемата платформа като релейна радиостанция. При това могат да се придвижват практически неограничено. Програмата "Mars Exploration Rover" се превръща в най-големия триумф на марсианската космическа програма на НАСА. Планираният живот на работа на двата марсохода е 90 дни, но "Спирит" е функционален от кацането си през 2004 г. до 2010 година, а "Опортюнити" разбива всички очаквания - работи от 2004 до 2018 година. Панорамна снимка, заснета от борда на "Опортюнити". Виждат се слънчевите панели на марсохода. Photo credit : NASA/JPL-Caltech След успеха на "Спирит" и "Опортюнити" инженерите на НАСА започват да мечтаят за още по-големи машини. Изчислено е, че полезен товар от 185 килограма (колкото тежи всеки от марсоходите) е максимумът, който може да бъде доставен на Червената планета посредством система от парашут и амортизиращи възглавници. Всеки по-голям марсоход ще има нужда от нови системи за кацане. Така е измислен революционният "небесен кран", чрез който следващото поколение марсоходи биват спускани върху повърхността на планетата посредством въжета от борда на ретроракетна платформа. Както "Съджърнър", така и "Спирит" и "Опортюнити" са оборудвани със слънчеви батерии, поради което се налага да работят в тези региони на Марс с най-голямо слънчево осветяване - т.е. екваториалните региони. Но най-интересните от научна гледна точка местности се намират отвъд екваториалната зона. Това налага новите марсоходи да бъдат оборудвани с радиоизотопен термоелектрически генератор. Първият от това поколение марсоходи е т.нар. "Марсианска научна лаборатория", която впоследствие придобива името "Кюриосити". "Селфи" на "Кюриосити", заснето през 2015 година. Photo credit : NASA / JPL-Caltech Никога до този момент НАСА не е създавала толкова мощна мобилна машина и като резултат разработката е съпътствана от редица проблеми, водещи до отлагане на изстрелването от 2009 за 2011 година. Но чакането си струва, тъй като "Кюриосити" каца благополучно на Марс през 2012 година и от тогава досега работи безпроблемно. Марсоходът е забележителен - общото му тегло е 900 килограма, от които 72 килограма се падат на научната апаратура. В сравнение с "MER" ("Спирит" и "Опортюнити") и "Съджърнър", при които заделеното тегло за научна апаратура е съответно 5.5 и 0.5 килограма, "Кюриосити" е съответно с 13 пъти и 100 пъти по-голям комплект от инструменти! Снимка на "Пърсъвиърънс", заснета по време на кацането на 18-ти февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Новопристигналият "Пърсъвиърънс" изглежда до голяма степен като брат-близнак на "Кюриосити". Основната разлика е в това, че новият марсоход притежава по-голяма роботизирана ръка, което е свързано с поставената цел да бъдат събирани скали за по-нататъшно изучаване в наземни лаборатории. "Китката" на роботизираната ръка е също по-масивна и притежава модерна пробивна машина, два научни инструмента и камера за цветни снимки. Колелетата на "Пърсъвиърънс" са подобрени и подсилени. При "Кюриосити" в хода на мисията бяха констатирани нежелани структурни увреждания. За да няма проблеми и сега, новите колелета са по-тесни, но с по-голям диаметър и по-дебело алуминиево покритие. И не на последно място - инструментите са коренно различни, тъй като "Пърсъвиърънс" е първата мисия от 1976 година, която ще търси живот на Марс. Няма никакъв спор - през последните 25 години, откакто бе изстрелян "Марс Патфайндър" със "Съджърнър", до ден днешен, когато сме съвременници на мисията на "Пърсъвиърънс", прогресът е ясно видим. А какви ли марсоходи и научни лаборатории ни очакват и занапред? Нямам търпение да разберем!

Американската мисия МРО е заснела кацането на Пърсъвиърънс от орбита! Невероятно постижение - орбиталната мисия "Марс Риконисънс Орбитър" e заснела кацането на "Пърсъвиърънс" по времето на спускането с парашут. Photo credit : NASA TV 19 февруари 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Започна първото пълно денонощие от работата на новия марсоход "Пърсъвиърънс", който вчера извърши меко кацане върху повърхността на Червената планета! По този повод екипът на мисията публикува своите първи цветни снимки от Марс, както и уникално изображение, показващо спускането на марсохода посредством парашут. Горепосоченото изображение е заснето от орбиталната мисия на САЩ "Марс Риконисънс Орбитър". Едва за втори път в хода на човешката история орбитален апарат успява да проследи визуално кацането на спускаема мисия. Преди това единствено спускането на "Кюриосити" през 2012 г. е било заснемано. Опитът през 2018 г. да бъде сниман парашутът на "ИнСайт" не се увенча с желания успех. Позволете сега да ви насоча вниманието към снимките, заснети от самия "Пърсъвиърънс". Започваме с фотография, която изобразява как марсоходът се спуска към марсианската повърхност, направена посредством камера, прикачена към ретроракетната платформа. Вижте т.нар. "небесен кран" - иновативната технология, позволила кацането на полезен товар на Червената планета с тегло близо 2 тона! Photo credit : NASA TV Вчера ви бяха показани първите снимки, заснети от "Пърсъвиърънс" непосредствено след неговото кацане. Тогава прозрачните капаци на камерите още не бяха премахнати, следователно фотографиите изглеждаха с лошо качество заради напластения върху тях прах. Днес обективите на камерите вече не са покрити. Това позволи на екипа да направи първата цветна снимка. Тя все още е с ниска резолюция и цветовете не са калибрирани, но въпреки това вижте резултата: Photo credit : NASA TV Последната снимка, която искам да ви покажа, е на едно от колелетата на "Пърсъвиърънс" върху грунда на Марс: Photo credit : NASA TV Тези и още много други изображения ще бъдат качвани през идните дни на специализирания сайт на НАСА : https://mars.nasa.gov/mars2020/multimedia/raw-images/ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3811-2021-percy-photographed-mro

Астронавтите на МКС изгледаха кацането на Пърсъвиърънс от космоса! 19 януари 2021 г. 00:12 ч. Какво е по-вълнуващо от успешно кацане на Марс? Успешно кацане на Марс, което е наблюдавано в реално време от астронавтите в космоса! Виктор Гловър, понастоящем на Международната космическа станция и част от екипажа на пилотирания космически кораб "Крю Драгън", се похвали в Туитър, че той и неговите колеги Майк Хопкинс, Шанон Уокър, Кейт Рубинс и Соичи Ногучи са изгледали тазвечершното спускане на "Пърсъвиърънс" от орбита. На публикуваната от Гловър снимка се вижда стриймът от НАСА ТВ на лаптоп, разположен в американския сегмент на станцията. Photo credit : NASA/Victor Glover https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3809-2021-percy-rover-landing-iss

УСПЕХ: Американският марсоход Пърсъвиърънс извърши меко кацане на Червената планета! Eдна от първите снимки на "Пърсъвиърънс", излъчени към Земята непосредствено след кацането. Photo credit : NASA TV 18 февруари 2021 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 18-ти февруари, в 22:55 ч. българско време, марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" извърши меко спускане върху повърхността на Червената планета! Малко след кацането към Земята бяха изпратени и първите снимки. Още една от първите снимки на "Пърсъвиърънс", излъчени към Земята непосредствено след кацането. Photo credit : NASA TV През следващите часове и дни екипът на мисията ще провери всички подсистеми на "Пърсъвиърънс", както и научните инструменти, за да могат изследователите да се уверят, че всичко е минало наред. Марсоходът започва амбициозна мисия, която ще продължи поне две години. През това време очакваме "Пърсъвиърънс" да търси следи от отминал живот на Червената планета и да освободи малък експериментален хеликоптер в марсианската атмосфера. "Пърсъвиърънс" полага началото на още една амбициозна задача на Марс - събирането на скали и проби от грунда, които ще бъдат опаковани в специални контейнери и оставени за по-нататъшен превоз към Земята. Напомням на читателите, че през декември китайският спускаем апарат "Чанг'e 5" извърши меко кацане на Луната, взе проби и ги достави на Земята по аналогичен начин, по който са го правили американските пилотирани мисии "Аполо". Но Марс е много по-далече в сравнение с Луната, гравитационното привличане е по-силно и задачата по доставката на скалите е по-трудна. Три мисии са ангажирани с изпълнението на тази цел, първата от които е "Пърсъвиърънс". След като материалът бъде събран и опакован, по-нататък той ще бъде прихванат от европейски марсоход, след което натоварен към възвръщаема ракета и изстрелян от марсианската повърхност. Вече в околомарсианска орбита ще бъде осъществено скачване с преходна степен и обратното пътешествие към Земята може да започне. Докато се стигне до този етап обаче ще мине време. Сега е време за празнуване. Браво, НАСА! Не ни разочарова! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3808-2021-perseverance-lands-on-mars

НАСА се готви за най-трудното кацане на Марс в историята - и шансът за неуспех е реален На илюстрацията: марсоходът "Пърсъвиърънс" се спуска към повърхността на Марс чрез ретроракети и въздушен кран. Image credit : NASA 18 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:15 ч. българско време НАСА ТВ започва своето живо предаване, на което ще бъде показано кацането на марсохода "Пърсъвиърънс" в района на марсианския кратер Джезеро. Агенцията признава - шансът за неуспех е реален, макар че е трудно да се направи изчисление какъв точно е той. Проблемът по думите на Мат Уолъс, директор на проекта, причините това пресмятане да е толкова трудно са две: първата е, че всяко кацане на Марс е комплексно и изисква перфектната работа на множество подсистеми. Втората е, че изпращането на спускаеми мисии към Червената планета се случва все още твърде рядко. Например през предишното десетилетие е имало само три опита за кацане - през 2012, 2016 и 2018 година. От тях два са успешни. През по-предишното е имало четири, от които има три успеха. Сега обаче задачата на НАСА е още по-сложна. При изпращането на старите мисии агенцията винаги се е стараела да подбира местата за кацане да са възможно най-равни, без остри скали, без стръмни урви и баири. Но това не са местности, които са особено интересни за науката. На Марс има по-масивни каньони от колорадския Гранд Каньон и по-високи върхове от Еверест. Кратерът Джезеро блазни изследователите открай време. Даже е било обмисляно марсоходът "Кюриосити", който кацна през 2012 г., да бъде пратен там, но НАСА се отказала, тъй като шансът за разбиване заради препятствията бил оценяван на между 15 и 20%. Там са налице всякакви възможни препятствия, за които можете да се сетите, но местността е интригуваща, защото в далечното минало е имало реки и голямо езеро. Водата, която някога е изпълвала Джезеро, е пресъхнала и дъното на кратера се е напукало. Предишните мисии са разчитали основно на радар, за да определят разстоянието до повърхността и да знаят колко време да държат ретроракетите си запалени. Но това е като да се движиш в тъмна стая пипнешком. По думите на Суоти Мохан от екипа на "Пърсъвиърънс", сега за пръв път в историята на космонавтиката ще се прави опит за кацане "с отворени очи". Камери ще снимат спускането, а бордовият компютър ще сравни къде "Пърсъвиърънс" се намира на базата на предварително заредени снимки от орбиталните апарати. Новата система за кацане е вече изпитана по време на спускането на "Озирис-Рекс" към повърхността на астероида Бену през октомври миналата година. Както вече съм споменавал, тогава множество хора участваха в картографирането, за да се подсигури успешното кацане - включително и аз. Всичко беше успешно. Но марсианските спускания са трудност от много по-голям порядък. "Озирис-Рекс" имаше на разположение няколко часа път към повърхността на Бену, а в случай на проблем изследователите винаги можеха да подадат команда за оттегляне. Но кацането на Марс отнема само седем минути, ако броим от момента на навлизането в атмосферата до достигането на повърхността. Това е по-малко време, отколкото е необходимо да сварим яйце до твърдо. Добавете и факта, че радиосигналът от Марс към Земята пътува около 11 минути. Това прави намесата на наземния екип невъзможна в случай на проблем. В момента, в който бъде получен радиосигнал, че "Пърсъвиърънс" е навлязъл в марсианската атмосфера, кацането отдавна ще е приключило и марсоходът ще е вече на Червената планета - в непокътнат вид или на парчета. Какво може да ни успокои? По думите на Уолъс екипът се чувства готов и най-важното - няма никакви технически проблеми на борда на "Пърсъвиърънс". Всичко е в изправност, системите са тествани многократно, правени са симулации, както и летателни изпитания на Земята. Едно обаче е сигурно - всички ще си отдъхнат, когато кацането е приключило. Стига да е успешно, има какво да очакваме - първи полет на експериментален хеликоптер, изпробване на система за генериране на кислород, събиране на скали за по-нататъшна доставка на Земята, търсене на следи от отминал живот... Но може да мислим за всичко това едва утре и при благоприятен развой. Очакваме. Гледайте излъчването в реално време след 21:15 ч. на този линк по НАСА ТВ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3807-2021-perseverance-pre-landing

Космонавтите на МКС скачиха Прогрес МС-16 ръчно след провал на автоматичната му система На кадъра: космическият кораб "Прогрес МС-16" доближава МКС. Photo credit : Roscosmos TV 17 февруари 2021 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:26 ч. българско време руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков от екипажа на пилотирания космически кораб "Союз МС-17" успяха да прикачат ръчно към МКС изстреляния преди два дни товарен кораб "Прогрес МС-16". Това се случи след като системата за автоматично скачване отказа. Аномалията се случи, след като "Прогрес МС-16" започна неочаквано да се отклонява от станцията, когато бе застанал на около 20 метра от нея. За щастие руските космонавти бяха добре тренирани за такава ситуация и незабавно поеха управлението на кораба. След като беше осигурено безопасно отдалечаване, отстоящо на 30 метра от МКС, корабът бе стабилизиран и впоследствие скачен безопасно. Ръчната стиковка представлява резервен вариант в случай че автоматичните системи откажат. Единична аномалия на системите сама по себе си не би следвало да е смущаваща. Но според съобщеното от журналиста Анатолий Зак на уебсайта RussianSpaceWeb, това е вторият пореден и сходен инцидент. По време на изстрелването на предишния товарен кораб "Прогрес МС-15", антената, която е необходима за прецизното определяне на местоположението, е била увредена от отломките по време на разделянето на обтекателя. Счита се, че сега се е случило същото. Досега след замяната на старата ракета "Союз-ФГ" с по-новата "Союз-2" е имало общо три инцидента, свързани с обтекателя. Случаят е достатъчно сериозен, поради което Зак съобщава, че е формирана специална комисия, която ще го разследва. Напомням на читателите, че макар и руските ракети "Союз" и съответно корабите "Союз" и "Прогрес" често да бъдат критикувани като стари, тази критика понякога е лишена от основание. Макар че те на външен вид са идентични на ракетите и корабите, изстрелвани през 60-те години на миналия век, вътрешно са претърпявали множество обновявания на системите. Ъпгрейдите са въвеждани поетапно и експерти нееднократно са се изказвали с притеснение, че провежданите изпитания не са достатъчни, за да гарантират безопасността. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3806-2021-progress-ms-16-docked-manually

Успех: Ракета Фалкън 9 изведе безпроблемно 60 спътника в орбита, но пропусна кацане на първата степен Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:59 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракетата "Фалкън 9" с 60 спътника от интернет групировката "Старлинк". Всички спътници бяха изведени благополучно в целевата им орбита, с което беше изпълнена успешно основната част на мисията. За съжаление обаче първата степен не успя да осъществи меко кацане върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам", позиционирана в Атлантическия океан. "За нещастие ние не си върнахме този ускорител, но втората степен е все още на нормална траектория", сподели коментаторът Джесика Андерсън по време на излъчването в реално време. И наистина - за успешен полет се брои този, при който полезният товар достигне безпроблемно орбита. Кацането на първите степени е само добър бонус. Към настоящия момент СпейсЕкс са изстреляли успешно общо около 1 584 спътника "Старлинк". От тях 1 050 са действащи, а останалите са изведени от експлоатация. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3805-2021-16-feb-starlink-launches-misses-rocket-landing

Здравейте, за коя от всичките мисии говорите? Ако е за Фобос 1, ето с каква информация разполагам. В ROM паметта командата е била програмирана за изключването на двигателите и системите за ориентация. Тази команда е съществувала със специална цел - да се изключват тези системи по времето на наземните изпитания. Никога обаче не се е предвидило да се изключват по време на полет. Ръководството на мисията умишлено изстреляло Фобос 1 с тази програмна характеристика, защото все пак е в РОМ паметта и тя не подлежи на преформатиране. Но те така или иначе са знаели, че няма да прибегнат до изпълняването на тази команда. Само че след няколко месеца работа в космоса ръководството изпратило друга команда с научна цел. Тази команда е притежавала някакъв бъг, който инцидентно задействал командата за изключването на системите за ориентацията. Оттам дошла кашата.

Първата ракета Вулкан с американски ракетни двигатели пристигна на Кейп Канаверал за началото на изпитателната програмa 15 февруари 2021 г. 08:05 ч. Първата ракета "Вулкан", която е оборудвана с двигатели "BE-4" на американската компания Блу Ориджин, пристигна на Кейп Канаверал за началото на изпитанията си. Новината бе съобщена от Юнайтед Лонч Алайънс - обединението между Боинг и Локхийд Мартин. Напомням на читателите, че "Вулкан" ще замени старите ракетни семейства на ЮЛА - "Делта" и "Атлас". От особено важно геополитическо значение е замяната на "Атлас 5", тъй като тази ракета притежава построени в Русия двигатели "РД-180". Отношенията между САЩ и Русия се обтегнаха след кризата в Украйна през 2014 г. "Атлас 5" е една от само две американски ракети, които използват руски двигатели - другата е "Антарес" на Нортроп Груман. Всички останали американски ракети - в това число "Фалкън 9" и "Фалкън Хеви" на СпейсЕкс, "Електрон" на Рокет Лаб, "ЛончърУан" на Върджин Орбит, "Делта 4" на ЮЛА, "Ню Шепърд" на Блу Ориджин, "Минотавър" и "Пегас" на Нортроп Груман, използват само американски ракетни двигатели. Респективно изстрелването на астронавтите на САЩ с "Крю Драгън" става посредством изцяло американски ракетни двигатели. Въпреки всичко ЮЛА олицетворява стария космически отрасъл на Щатите, а "Атлас" се използва от дълго време за изстрелването на значими космически мисии на НАСА, така че въвеждането на новата ракета "Вулкан" е от съществено символично значение. През следващите месеци тази пробна ракета "Вулкан" ще бъде подложена на редица изпитания, в това число "мокър тест" - т.е. зареждане с гориво и провеждане на обратно броене. Ако всички тестове бъдат изпълнени по план, първото изстрелване на "Вулкан" ще бъде проведено в края на годината с частната лунна мисия "Перегрин" на компанията Астроботик. На снимката: ракетата "Вулкан" пристига на Кейп Канаверал за началото на изпитателната кампания. Photo credit : ULA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3804-2021-ula-arrives-cape-canaveral

УСПЕХ: Руският товарен кораб Прогрес МС-16 излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Фото: ЦЭНКИ/Роскосмос 15 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 06:45 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя космическата ракета "Союз-2.1а" с товарния космически кораб "Прогрес МС-16". Около осем минути след началото на полета корабът се отдели благополучно от третата степен, разгърна антените и слънчевите си батерии и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция (МКС). За разлика от предишни руски кораби "Прогрес" и "Союз", които постигаха рекорди за най-краткото възможно пътешествие до МКС, настоящият кораб "Прогрес МС-16" ще пътува по класическата двудневна схема. Скачването с руския модул "Пирс" е планирано за 17-ти февруари, сряда, в 08:20 ч. българско време. На борда на кораба пътуват общо 2 460 килограма полезен товар, сред които научни прибори, храна, дрехи, вода, сгъстени газове и гориво. Напомням на читателите, че първоначално "Прогрес МС-16" трябваше да лети още през декември, но претърпя двумесечно отлагане. Заради това НАСА помагаше в изхранването на руските космонавти. Сред научния хардуер присъстват установката "Неуролаб" за изпълняването на серия от медицински изследвания, сондата "Биодеградация" за мониторинг на микроорганизмите във въздуха на МКС и тяхното влияние върху конструктивните материали на станцията, апаратурата "Каскад" за клетъчни култури в условия на микрогравитация, както и фотобиореактор за отглеждане на микроводорасли с цел получаването на кислород и биомаса за храна. "Прогрес МС-16" може да бъде натоварен с още една отговорна задача след края на своята мисия - да разкачи възловия модул "Пирс" от МКС, за да освободи място за скачването на новия руски модул "Наука". Отлаганото в продължение на близо 14 години изстрелване на "Наука" засега е планирано за това лято. За повече информация : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3803-2021-15-feb-progress-launches

Американската мисия Мейвън постави рекорд за количество предадени данни от Марс 14 февруари 2021 г. 13:40 ч. Американската космическа мисия "Мейвън", която понастоящем изучава Марс, постави рекорд за количество предадени данни, съобщи официалният Туитър акаунт на мисията. Рекордът бе счупен на 1-ви февруари, като на този ден от орбитата на Марс към Земята бяха предадени 1.74 гигабита данни в рамките на единствен непрекъснат радиосеанс. Това има съществено значение за НАСА, тъй като "Мейвън" е една от мисиите, които ще препредават към Земята данните от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Напомням на читателите, че марсоходът ще трябва да кацне на Червената планета в четвъртък, на 18-ти февруари. Стига всичко да е успешно, американската мисия ще може да предава до 2 гигабита данни в хода на единичен радиосеанс. На илюстрацията: така може би е изглеждал Марс в миналото, когато е бил покрит с океани. Image credit : NASA Goddard https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3802-2021-maven-sets-record

ПЪРВА СНИМКА: Арабската мисия Ал-Амал фотографира Марс след успешното си пристигане! Първата снимка на "Ал-Амал", заснета след пристигането на 9-ти февруари. Photo credit : UAESA/MBRSC/LASP/EMM-EXI 14 февруари 2021 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Мисията на ОАЕ "Ал-Амал", която във вторник пристигна успешно в орбита около Червената планета, изпрати оттам своята първа снимка. Напомням на читателите, че на 9-ти февруари автоматичната междупланетна станция беше вмъкната в първична околомарсианска орбита с параметри 1 000 на 49 380 километра. Впоследствие орбитата ще бъде коригирана до параметри 22 000 на 43 000 километра. Това изглежда твърде голямо разстояние - повечето марсиански мисии се стремят или да кацнат на повърхността, или да работят във възможно най-ниската околомарсианска орбита, за да снимат терена с големи подробности. Но построената в Колорадо, САЩ, и собственост на ОАЕ роботизирана експедиция "Ал-Амал" има за основна задача да изучава атмосферата на Марс и по-точно нейните горни слоеве. Автоматичната междупланетна станция ще разследва механизмите, по които водородът и кислородът напускат планетата и отлитат в космическото пространство и така ще стане ясно защо в далечното си минало Марс е изгубил своята вода. Знае се, че в миналото Червената планета е била топла и покрита с океани, докато днес е студена пустиня. От своята далечна орбита "Ал-Амал" може да заснема глобални снимки на Марс, което малко други мисии го умеят. Горното изображение беше получено от основната камера EXI (Emirates Exploration Imager) при височина 24 700 километра. Напомням, че камерата е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. "Ал-Амал" притежава още два научни инструмента: EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. За повече информация: Туитър акаунта на "Ал-Амал" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3801-2021-al-amal-first-photo

Екипът на китайската мисия Тянвън-1 публикува видео от пристигането около Марс! Кадър, заснет от борда на "Тянвън 1" по време на навлизането в околомарсианска орбита на 10-ти февруари. Photo credit : CNSA 12 февруари 2021 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Китайската роботизирана мисия "Тянвън 1", която на 10-ти февруари благополучно пристигна около Червената планета, е успяла да заснеме видео по време на навлизането в орбита! Днес, два дни по-късно, видеото беше официално обнародвано. На клипа се вижда ясно как Марс постепенно влиза в полезрението на камерата, забелязват се вибрациите на борда след запалването на двигателя, както и преминаването на автоматичната междупланетна станция от дневната към нощната половина на планетата. Част от компонентите на "Тянвън 1" са също ясно различими. Напомням на читателите, че успешното пристигане на "Тянвън 1" в орбита около Марс е поредният признак за амбициите на Китай през настоящата 2021-ва година. През 2019-та страната първа успя да осъществи благополучно кацане на обратната страна на Луната, а през декември 2020-та спускаемата станция "Чанг'e 5" кацна откъм видимата страна на естествения ни спътник, взе проби от скалите и грудна и ги достави на Земята. Това бе първата двупосочна мисия от Земята до повърхността на Луната след повече от четири десетилетия прекъсване. Всички постижения на китайците през изминалите пет години обаче са осъществени посредством безпилотни мисии. Космическата програма на Китай не е изпращала човек в космоса след 2016-та, но очакваме скоро това да се промени, тъй като през пролетта започва амбициозният строеж на първата модулна китайска станция в околоземна орбита. Що се касае до "Тянвън 1", изпълнението на научната програма на експедицията тепърва предстои. Автоматичната междупланетна станция се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по план, през месец май или юни спускаемият модул с марсохода ще трябва да извърши меко кацане на Червената планета. Към настоящия момент САЩ остава единствената държава в цял свят, постигнала меко кацане на Марс с работещи спускаеми апарати, които сполучват да изпратят информация и снимки след примарсяването. Изгледайте пълното видео от "Тянвън 1" на този линк - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3800-2021-tianwen-video-entering-orbit

Русия отново отлага изстрелването на четвъртия спътник Ресурс-П 11 февруари 2021 г. 19:10 ч. Спомняте ли си за най-новия руски спътник от серията "Ресурс-П", за който писах през август 2020 г. и който претърпя отлагане за 2021 година? Информационната агенция РИА Новости, позовавайки се на източник от ракетно-космическия отрасъл, сега пише, че спътникът не се очертава да лети преди 2022 година. Напомням на читателите, че Русия започна да извежда спътниците "Ресурс-П" през 2013 година, като до 2016-та бяха осъществени пускове на общо три от тях. Стартът на четвъртия бе планиран първоначално за 2018-та, но оттогава все търпи отлагания. Причината - липса на ред компоненти, които се доставят от външни предприятия. Спътниците "Ресурс-П" служат за заснемане на снимки на Земята с висока разделителна способност. Те са масивни, с тегло 6.5 тона и с размера на малък модул на космическа станция. На снимката: спътникът "Ресурс-П" №3 по време на подготовката за изстрелване през март 2016 година. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3799-2021-russia-resurs-p-delayed-again

Японската мисия Хаябуса 2 откри, че в миналото астероидът Рюгу е бил необичайно горещ Снимки на събраните проби от астероида Рюгу. Photo credit : JAXA 11 февруари 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японската възвръщаема космическа експедиция "Хаябуса 2", която през месец декември се завърна на Земята с проби от астероида Рюгу, вече прави интригуващи открития! Оказва се, че в далечното минало астероидът е бил изложен на висока температура, която не може да се обясни само с нагряването от Слънцето. Резултатите са получени вследствие на спектрофотометричен анализ от бордовите инструменти на "Хаябуса 2", съобщава уебсайтът Phys.org. Учените от японската космическа агенция установяват, че както повърхността на Рюгу, така и неговата вътрешност са били нагорещени до 300 oC. Подпочвените слоеве няма как да се нагреят само от звездата ни, така че изследователите предполагат, че преди милиарди години астероидът е претърпял сблъсък с друго небесно тяло или докато е бил част от по-голям планетоид е получавал топлина от него. Подобни изводи имат огромно значение за еволюцията на Слънчевата система и за ранните години от съществуването на нашата собствена Земя. Изследователите ще търсят следи от органични вещества в събраните проби, които биха могли да дадат сведения как точно се е появил животът. Скалите и грундът ще бъдат анализирани както от японски, така и от американски специалисти. Напомням на читателите, че Япония и САЩ ще си разменят проби от мисиите "Хаябуса 2" и "Озирис-Рекс". През октомври миналата година "Озирис-Рекс" извърши успешно кацане на астероида Бену и колекционира около 2 килограма материал от него. Материалът ще бъде доставен на Земята през 2023 година. Тепърва ще научаваме все по-интересни неща за света, в който живеем! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3797-2021-hayabusa-2-heat

Руско-европейската мисия ЕкзоМарс откри хлороводород в атмосферата на Червената планета! Вероятният кръговрат на хлороводорода на Марс. Image credit : ESA 10 февруари 2021 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Марсианските новини от днес продължават! На фона на успешното пристигане на мисията на ОАЕ "Ал-Амал" и на китайската "Тянвън 1" в орбита около Червената планета, днес беше оповестено голямо откритие от мисията на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". В атмосферата на планетата е намерен хлороводород! Това е първото откритие на нов газ от роботизираната експедиция. Откритието представлява един от двата нови резултата, публикувани в две научни статии в новия брой на списанието Science Advances. Първата научна статия е озаглавена Transient HCl in the atmosphere of Mars с водещ автор Олег Корабльов от ИКИ-РАН, а втората - Water heavily fractionated as it ascends on Mars as revealed by ExoMars/NOMAD с водещ автор Геронимо Вилануева от НАСА. Резултатите стъпват на измервания, направени от руския прибор "АЦС" и европейския "NOMAD" на борда на "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". "Ние открихме хлороводород на Марс за пръв път", съобщава Кевин Олсън от Оксфордския университет. "Това е първото откритие на халоген в атмосферата на Марс и показва нов химичен цикъл, който трябва да разгадаем". Марсианските изследователи винаги са се мъчили да открият газове, съдържащи хлор или сяра, тъй като са вероятен показател за вулканична активност. Но фактът, че хлороводородът не е открит на местата, където се очаква да бъде намерен, както и в присъствието на други газове, образуващи се вследствие на вулканите, показва, че неговият източник е друг. Учените смятат, че става въпрос за някакво ново взаимодействие между праховите вихрушки в атмосферата и марсианската повърхност. "Изключително възнаграждаващо е да видим как нашите чувствителни инструменти откриха газ, който никога преди не е виждан в атмосферата на Марс", съобщава руският учен Олег Корабльов и главен ръководител на инструмента "АЦС". "Нашите анализи откриват връзка между образуването и снижаването на хлороводорода към повърхността на Марс". За пръв път хлороводородът е намерен по времето на глобалната прахова буря през 2018 година. Той е наблюдаван както в северното, така и в южното полукълбо, като изследователите са открили, че изненадващо бързо изчезва с края на сезонните прахови вихрушки. Това е и първият нов газ, открит в атмосферата на Марс след метана от европейската мисия "Марс Експрес" през 2004 година. Вторият резултат, публикуван днес, касае разбирането на механизмите за това как Марс е загубил своята вода - процес, който също е свързан със сезонните промени на планетата. Знае се със сигурност, че в далечното си минало Червената планета е била покрита от реки и езера и затова свидетелстват множеството пресъхнали канали. Днес водата се намира основно под формата на лед в полярните шапки или е погребана под повърхността. Марс продължава да губи вода дори днес, под формата на водород и кислород, които напускат атмосферата. Основният механизъм, по който учените разгадават процесите на загубата на водата, е като измерват съотношението между обикновената вода и т.нар. тежка вода (при която единият водороден атом във водната молекула е заменен с деутериев атом, изотоп на водорода с допълнителен неутрон). "Съотношението между деутерия и водорода или D/H представлява нашият хронометър - мощна метрика, която ни разкрива историята за водата на Марс и как водната загуба е еволюирала с течение на времето", съобщава Геронимо Вилануева от космическия център на НАСА Годард и водещ автор на второто проучване. Екипът, ръководен от американския учен, е установил сериозни промени в съотношението между деутерия и водорода с издигането във височина и със смяната на сезоните. Интересното е, че когато водата се изпарява, D/H нараства с шест пъти повече в сравнение с наблюдаваното на Земята. "Това потвърждава, че големи количества вода са били загубени с течение на времето", съобщава Джулиано Лиюци от Американския университет и космическия център на НАСА Годард. Събраните от "ЕкзоМарс" данни показват, че в последни години Марс е губил сериозно вода по времето на три скорошни събития - по времето на глобалната прахова буря през 2018 г., по времето на кратка, но интензивна буря през януари 2019 г. и по времето на топенето на полярните шапки с настъпването на летния сезон. През следващите месеци руско-европейската мисия "ЕкзоМарс" ще се координира с американската "Мейвън" за допълнително изясняване на механизмите за загубата на вода. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" пристигна в орбита около Марс през есента на 2016 година и работи до ден днешен. На нейния борд има и български научен прибор - "Люлин-МО". Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3796-2021-exomars-discovers-hcl

Положителна тенденция: нито една от орбиталните мисии, изпратени към Марс през последните 20 години, не се е провалила Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Одисей" е най-старата мисия в орбита около Червената планета - работи от 2001 г. до ден днешен. Image credit : NASA 10 февруари 2021 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Често пъти наричаме Марс "гробище на космически апарати". Често пъти се позоваваме на статистиката, че от всички изпратени мисии към Червената планета, повече от половината се провалят. Но по отношение на орбиталните експедиции, тенденцията вече започва да се обръща. От изстреляните след 2001 г. орбитални апарати, нито един не е претърпял авария - независимо дали става въпрос за мисия на САЩ, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия, ОАЕ или Китай. Все още обаче предстои да станем свидетели на обръщането на тенденцията и при спускаемите мисии. Отдавна са минали времената от аварията на мисията на НАСА "Марс Клаймит Орбитър" през 1999 г., когато са объркани имперските мерни единици с метрични. След това американската космическа агенция се реформира и през 2001 година изпраща към Червената планета орбиталната роботизирана станция "Марс Одисей". Тя работи до ден днешен. Следващата орбитална мисия е "Марс Експрес" на ЕКА - изстреляна през 2003-та с помощта на руска ракета "Союз", тя пристига около Марс на Коледа същата година. След "Марс Одисей", "Марс Експрес" е втората най-стара и все още действаща роботизирана експедиция около Червената планета. През 2005 г. Щатите отново постигат успех - с "Марс Риконисънс Орбитър". Това е мисията с най-мощната камера в околомарсианска орбита, способна да различава дори дребни скали на марсианската повърхност. "Марс Риконисънс Орбитър" оказва незаменима помощ при подбирането на места за спускаемите експедиции, както и при издирването на останките от разбили се такива. През 2013 година НАСА изпраща "Мейвън", но този път американците не се устремяват към Червената планета сами. Индийците също изстрелват своята "Марсианска орбитална мисия". И двете експедиции успяват, като Индия се превръща в първата държава, изпратила безпроблемно апарат около Марс от раз, без предходен опит. Следващият стартов прозорец, който се открива през 2016 година, е много интересен - тогава ЕКА и Русия изстрелват съвместната си мисия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър". На борда ѝ работи български прибор - "Люлин-МО". Пристигането около Марс през октомври'16 е отново безпроблемно. И сега през 2021 година Китай и ОАЕ (с помощ от САЩ) се превръщат в най-новите държави, установили орбитално присъствие около Червената планета. Изводът е, че напредъкът в сферата на компютърните технологии по отношение на софтуера, но и на хардуера, вече дава своя плод. Провали на орбитални експедиции вече няма. За съжаление същото все още не може да се каже за спускаемите мисии. Да, говорейки само и единствено за американските опити, статистиката е в полза на НАСА и през последните 20 години станахме свидетели на успешните кацания на "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", "Кюриосити" и "ИнСайт". Но през декември 2003 година британският апарат "Бийгъл 2", който е доставен на Червената планета като вторичен товар към "Марс Експрес", не успява да се свърже със Земята след кацането си. През 2016 г. вторият европейски опит за кацане, на демонстратора "Скиапарели", също не се увенчава с желаното благополучие, след като двигателите му се изключват по-рано от предвиденото. "Скиапарели" все пак изпраща от атмосферата на Марс ценни научни данни, така че мисията може да се класифицира като "частичен провал" или "частичен успех". И, разбира се, нека не забравяме за трагичната загуба през 2011 г. на възвръщаемата спускаема мисия на Русия до луната Фобос - "Фобос-Грунт". Истинските изпитания през 2021 г. тепърва предстоят. На 18-ти февруари ще кацне американският марсоход "Пърсъвиърънс", а през май или юни предстои спускането и на все още неименувания китайски самоходен апарат. Рисковете са много големи - "Пърсъвиърънс" е най-тежката спускаема мисия, изпратена някога към Марс, а що се касае до китайците - те никога не са опитвали кацане на Червената планета. През следващите дни и месеци ще разберем дали тенденцията при спускаемите мисии ще се обърне. Стискаме палци! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3795-2021-pozitivna-tendencia-mars

УСПЕХ: Китайската мисия Тянвън-1 влезе в орбита около Марс! Първата снимка на Марс, заснета от китайската мисия "Тянвън 1" в началото на февруари. Photo credit : CNSA 10 февруари 2021 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Нов успех за космонавтиката на Китай! Днес в 13:52 ч. българско време автоматичната междупланетна станция "Тянвън 1" запали основния си двигател в продължение на 15 минути, с което се превърна в изкуствен спътник на Марс. Така Китай е шестата космическа сила, достигнала Червената планета посредством космически апарат след САЩ, СССР, Европейската космическа агенция (ЕКА), Индия и ОАЕ. За разлика от вчерашното пристигане на мисията на Емиратите "Ал-Амал", днешното събитие не беше отразено от китайските медии в реално време. Счита се, че "Тянвън 1" се намира в първична околомарсианска орбита с параметри 400 на 180 000 километра. През следващите дни и седмици автоматичната станция ще коригира самостоятелно орбитата си, за да се подготви за следващото голямо събитие - кацането. Очакванията са спускаемият отсек с марсохода да се спусне на Марс през месец май или юни, докато орбиталният отсек ще продължи да картографира марсианската повърхност от 265-километрова височина. Напомням на читателите, че "Тянвън 1" бе изстреляна на 23 юли посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". Инструментите на борда на орбиталния отсек са: MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита. HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита. MM - Марсиански магнитометър MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора MINPA - Детектор за йони и неутрални частици Инструментите на борда на марсохода са: GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата. MMMI - метеорологична станция MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата MSC - мултиспектрална камера NTC - топографска камера Китайският марсоход към "Тянвън 1"... ... и американски марсоход от типа на "Спирит" и "Опортюнити", които успешно работиха на Марс след 2004 година. Открийте десетте разлики Спускаемият апарат с марсохода ще извърши кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. се спусна американската мисия "Вайкинг 2". Вижда се колко консервативно подхожда Китай, за да подсигури успеха на мисията си. Но дотогава ще минат още няколко месеца. Засега насочваме фокуса си към третото голямо събитие за марсианските изследвания през този месец - кацането на гигантския марсоход на САЩ "Пърсъвиърънс", запланирано за 18-ти февруари. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3794-2021-chinese-tianwen-arrives-mars-orbit

Космически експерт: нека не забравяме, че мисията на ОАЕ е построена в Колорадо 9 февруари 2021 г. 21:15 ч. Днес за пръв път космически апарат на ОАЕ "Ал-Амал" (б.прев. - "Надежда") влезе в орбита около Марс - забележително постижение за арабската държава. На фона на празненствата, американски журналист и космически експерт напомни, че мисията е построена в Колорадо, САЩ. "Това е първата междупланетна мисия, предприета от арабска нация и тя идва на фона на 50-годишнината от основаването на ОАЕ. Проектът се разглежда като огромен напредък за науката на държавата, като напредък на технологичните и инженерните сектори", пише Дъг Месиър от сайта Параболик Арк. "И докато това е вярно, мисията бе построена в Колорадо с участието на инженери от три американски университета със сериозен опит в космическите експедиции". "Въпреки че ОАЕ плати $200 милиона за мисията, тя нямаше да е възможна без сериозно съдействие от Америка. Не искам да развалям парада на никого - просто да отчетем признанието там, където то е необходимо. При други обстоятелства "Надежда" щеше да се определи като съвместна мисия между ОАЕ и САЩ до Марс", смята Месиър. Източник: Parabolic Arc На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" запалва двигателите си за навлизане в околомарсианска орбита. Photo credit : UAE Space Agency https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3792-2021-uae-colorado

УСПЕХ: Мисията на ОАЕ Ал-Амал пристигна в орбита около Марс! На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" запалва двигателите си за навлизане в околомарсианска орбита. Photo credit : UAE Space Agency 9 февруари 2021 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Исторически момент за арабския свят! Тази вечер мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) "Ал-Амал" пристигна успешно в орбита около Марс, с което страната се превърна в петата космическа сила, достигнала Червената планета с космически апарат след САЩ, СССР, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Индия. Двигателите на "Ал-Амал" се запалиха в 17:30 ч. българско време и работиха 27 минути - толкова време беше необходимо, за да може автоматичната междупланетна станция да забави скоростта си и да се превърне в изкуствен спътник на Марс. Тъй като радиосигналът пътува (макар и със скоростта на светлината) до Земята за 11 минути, ръководството на експедицията потвърди началото на маневрата в 17:41 ч., а окончателното потвърждение за успех получихме в 18:15 ч. ОАЕ организираха специално телевизионно предаване, на което показаха пристигането на "Ал-Амал" около Червената планета на живо. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал", която е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и с тегло 1 500 килограма, е построена в САЩ съвместно от екип от 150 емиратски и 200 американски инженери и учени. Конструкцията е осъществена в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Емиратите са похарчили за реализацията на роботизираната експедиция около $200 милиона, като в тази сума се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научната програма. Основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня. На борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора: ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. ОАЕ е държава, която сравнително отскоро проявява космически амбиции. За пръв път Емиратите участваха в спътниково изстрелване през 2009 година, когато си партнираха с южнокорейска компания. Първият спътник, построен самостоятелно от арабската страна, бе изпратен в космоса през 2018 г. и той носи името "ХалифаСат". Пристигналата днес около Марс експедиция на ОАЕ е роботизирана, но страната притежава и пилотирана космическа програма, която се осъществява в сътрудничество с други държави. През септември 2019 г. на борда на руски кораб "Союз" бе изстрелян първият астронавт на Емиратите, който се казва Хаззаа Ал Мансури. Астронавтът прекара на МКС около седмица. Амбициите на Емиратите са някой ден да изпратят човек на Червената планета. Напомням също така, че "Ал-Амал" е първата от трите мисии, които пристигат на Марс през този месец. След днешния успех още утре очакваме позиционирането и на китайската мисия "Тянвън-1" в околомарсианска орбита, а на 18-ти февруари на марсианската повърхност ще кацне марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс". За повече информация: уебсайта на "Ал-Амал" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3791-2021-al-amal-enters-mars-orbit

Космическите мисии до Марс в периода 1988 - 1999 - обобщена статистика 9 февруари 2021 г. 11:15 ч. Преди да започне днешният маратон с новите мисии, които очакваме да пристигнат на Марс, нека да ви напомня с пример защо изучаването на Червената планета е толкова трудно. Вижте тази статистика от всички марсиански мисии, изстреляни в периода между 1988 и 1999 година. Проведени са общо десет роботизирани експедиции. От тях само две са успешни - американските "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Патфайндър". Руската "Фобос 2" постига частичен успех. Всички останали са пълен провал. Причините за провалите са комплексни. В случая с "Фобос 1" е допусната софтуерна грешка, която е довела до деактивацията на двигателите за контрол на ориентацията. В случая с "Марс 96", друга руска мисия, провалът настъпва още при изстрелването - второто запалване на горната степен "Блок-Д" не е осъществено по план. Японската мисия "Нозоми" претърпява множество проблеми - по време на първичното ускоряване към Марс се поврежда един от клапаните на двигателите, а няколко години по-късно, когато след дълго криволичене около Слънцето траекторията е коригирана, слънчево изригване съсипва електронните компоненти. Тук е и куриозната загуба на "Марс Клаймит Орбитър", когато са объркани метричните с имперските мерни единици - един от най-известните провали в историята на НАСА. В някои от случаите така и не става ясно какво точно се е объркало - "Марс Обзървър" преустановява контакт със Земята само три дни преди пристигането през 1993 г., "Марс Полър Лендър" не е оборудван със системи за предаване на информация по време на самото кацане през 1999 г., а "Дийп Спейс 2" са импакторни микросонди, които по незнайна причина не преживяват сблъсъка с Марс. Червената планета не прощава грешки - надяваме се, че новопристигащите мисии са достатъчно добре тествани, а наземното ръководство е предвидило всичко, което би могло да се случи. Но гаранция няма. Източник : Уикипедия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3790-2021-failures-between-1988-1999

Започва се: три космически мисии пристигат на Марс до 10 дни! На илюстрацията: арабската мисия "Ал-Амал" пристига в орбита около Марс утре, на 9-ти февруари. Image credit : UAE Hope Mars Mission 8 февруари 2021 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Безспорно любимите ми мигове в космонавтиката са тези, които са свързани с емоциите покрай пристигането на нови мисии на Марс. Фактът, че това се случва само веднъж на две години, че шансовете за успех са приблизително 50 на 50, показва, че изследването на Червената планета не е за хора със слаби сърца. В рамките на близките 10 дни общо три мисии ще пристигнат на Марс - арабска, китайска и американска. Арабската "Ал-Амал" и китайската "Тянвън-1" трябва да се превърнат в изкуствени спътници на планетата съответно на 9-ти и 10-ти февруари. Американският марсоход "Пърсъвиърънс" ще извърши директно кацане, без да навлиза в орбита, на 18-ти февруари. Стига китайското пристигане около Червената планета на 10-ти да е успешно, през май може да последва и спускане на първия китайски марсоход на марсианската повърхност. В идеалния случай, след като десетте дни отминат, ще отпразнуваме три успеха. В не чак толкова идеалния - някои от мисиите ще претърпят аварии (все пак, както подчертах, шансът за успех на всяка от тях е около 50%). Кошмарният сценарий, който е също толкова реалистичен, колкото и идеалният, би означавал авария и на трите роботизирани експедиции. За последен път такъв кошмар се случи през 1999 г., когато аварираха автоматичните станции на НАСА "Марс Клаймит Орбитър", "Дийп Спейс 2" и "Марс Полър Лендър". "Това може да е сърцераздирателна работа", споделя британският учен Колин Уилсън за Гардиън. "Имах два научни прибора на две предходни мисии до Марс - на британския спускаем апарат "Бийгъл" и на европейския "Скиапарели". И в двата случая бях в контролния център, вкопчен в креслото си, по време на тяхното спускане. И в двата случая сондите се разбиха". Най-лесна е задачата на арабската мисия "Ал-Амал", която ще достигне околомарсианска орбита в 17:41 ч. българско време на 9-ти февруари. Улеснението идва от това, че "Ал-Амал" няма спускаем компонент, а ще работи само като изкуствен спътник. Но това не значи, че маневрата за пристигане ще е тривиална. Двигателите на автоматичната станция трябва да работят в продължение на 27 минути в напълно автоматизиран режим, без помощ от Земята. "Това е сериозно репетирана, проектирана, тествана маневра", съобщава Сара Ал Амири, министър на високите технологии към ОАЕ. "Но никога не сме използвали двигателите в продължение на 27 минути. Ще изразходим половината от горивото на борда". Тя описва своите чувства преди утрешния ден като смесени - хем се чувства комфортно, хем некомфорно, хем се тревожи, хем не се тревожи, съобщава уебсайтът Спейс Нюз. Други са оптимистично настроени. "Космическият апарат е в много добро състояние", съобщава Пийт Уитнъл, програмен мениджър към мисията "Ал-Амал" в Колорадския университет, САЩ. Напомням на читателите, че ОАЕ са създали роботизираната експедиция с американски технологии и с помощта на американски специалисти. "Аз не мога да си представя да сме по-подготвени, отколкото сме сега. Щастливи сме да имаме един здрав космически кораб. Всичко изглежда отлично към настоящия момент. Аз съм оптимист". И ако за арабския свят това е първият опит за достигането на Марс, за Китай ще е втори. Напомням на читателите, че предната китайска мисия бе прикачена като вторичен полезен товар към руската експедиция "Фобос-Грунт" през 2011 година. Но "Фобос-Грунт" претърпя провал скоро след изстрелването и с това провали и китайската сонда. Днес китайците се мъчат да достигнат до Червената планета сами - без руснаците. За разлика от арабския проект, който включва само орбитален апарат, китайската роботизирана станция "Тянвън 1" е комплекс от орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. На 10-ти февруари ще е само пристигането в орбита. Едва ако то е успешно и всичко е наред, до няколко месеца ще последва и кацане. Най-трудна е задачата на НАСА. Марсоходът "Пърсъвиърънс" няма да влиза първо в орбита около Марс, а ще извърши директно кацане посредством сложна система от топлинен щит, парашут и специална ретроракетна платформа, наречена "небесен кран". Благодарение на тази платформа марсоходът ще бъде спуснат меко на марсианската повърхност посредством въжета. Технологията е проработила веднъж - при кацането на "Кюриосити" през 2011 година, така че учените на САЩ имат натрупан опит. И все пак са налице някои новости, в това число е променен методът на отварянето на парашута, което ще се случи по-рано или късно в зависимост от отклонението от целта. Тези новости добавят сериозен риск. Стискаме палци ... и чакаме! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3789-2021-three-missions-arrive-mars

РЕКОРД : Пилотираният космически кораб Крю Драгън вече държи първенство по продължителност на американска космическа мисия! На тази снимка, заснета на 26-ти януари т.г., се забелязва пилотираният космически кораб "Крю Драгън" на фона на Луната. Photo credit : NASA 7 февруари 2021 г. 23:40 ч. Светослав Александров. Нов рекорд за пилотираната космонавтика на САЩ - отново благодарение на СпейсЕкс! Днес, на 7-ми февруари, екипажът на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" вече държи първенството за най-продължителната американска космическа мисия, счупвайки предходния рекорд на "Скайлаб 4" през 1974 година! Снимка от изстрелването на пилотирания космически кораб "Аполо" с мисията "Скайлаб 4" на 16 ноември 1973 г. Photo credit : NASA Напомням на читателите, че експедицията "Скайлаб 4" започва на 16-ти ноември 1973 г., когато е изстреляна ракетата "Сатурн 1Б" с пилотирания космически кораб "Аполо" и астронавтите Джералд Кар, Едуард Гибсън и Уилиам Поуг. Целта на мисията е да престои минимум 60 дни в орбита на борда на орбиталната станция "Скайлаб", с което за времето си ще постави нов световен рекорд по продължителност на пилотиран космически полет. В крайна сметка астронавтите живеят в космоса общо 84 дни, преди да се завърнат успешно на Земята на 8 февруари 1974 година. Едва през 1978 година СССР отново поема първенството, когато космонавтите Юрий Романенко и Грегорий Гречко престояват 96 дни на борда на станцията "Салют 6". Що се касае до САЩ, минават близо две десетилетия, преди рекордът на Кар, Гибсън и Поуг да бъде счупен от друг американски астронавт. Това е Норман Тагард, който на 14 март 1995 г. е изстрелян с руския кораб "Союз ТМ-21" към орбиталната станция "Мир" и заживява там като член на експедицията "Мир ЕО-18". Тагард се завръща благополучно на Земята на 7-ми юли същата година посредством американската совалка "Атлантис". С настъпването на новото десетилетие, десетки американски астронавти политат до МКС благодарение на совалките или надеждните руски кораби "Союз". За съжаление космическите совалки са в състояние да престоят в орбита само около две седмици, като най-продължителната совалкова мисия си остава тази на "Колумбия" през 1996 г. - STS-80. Но "Крю Драгън" е предназначен да осигурява непрекъснати дългосрочни полети - така че беше очаквано днес рекордът на "Скайлаб 4" да бъде счупен. Напомням също така, че "Крю Драгън" бе изстрелян на 16-ти ноември 2020 г. с астронавтите Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи. По случай преодоляването на рекорда, Гловър сподели в социалните мрежи, че днес астронавтите на МКС са провели видеоконферентна връзка с Едуард Гибсън - единственият останал жив член на експедицията "Скайлаб 4". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3788-2021-crew-dragon-record-length

Историческа дата: Отбелязваме 55 години от съветската мисия Луна 9 - първото кацане на Луната! Първата снимка, получена от лунната повърхност. Заснета е от "Луна 9" през февруари 1966 година. Снимка : НПО Лавочкин 6 февруари 2021 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 6-ти февруари, отбелязваме 55 години от последния радиоконтакт със съветската мисия "Луна 9". Автоматичната станция, която на 3 февруари 1966 г. е извършила първото в историята на човечеството кацане на Луната, успява да изпрати общо 27 фотографии на лунната повърхност до пълното изтощаване на нейните батерии. "Луна 9" е един от последните триумфи на космическата програма на СССР преди "Аполо", тъй като само четири месеца по-късно на Луната каца американската спускаема мисия "Сървеър 1". Това маркира момента, в който Щатите започват да изпреварват Съветския съюз. По-нататък историята е ясна - петте безпилотни кацания на програмата "Сървеър" и петте орбитална апарата от програмата "Лунар Орбитър" проправят пътя към "Аполо 11" и първото стъпване на човешки крак на Луната. Но никой не може да отнеме постижението на СССР - те първи постигат безпилотното кацане на естествения ни спътник, а само по себе си това е изключителен инженерен подвиг. Макар че през 1959 г. "Луна 2" се разбива в лунната повърхност, а "Луна 3" прави окололунна обиколка и изпраща първите снимки на обратната страна на Луната, мекото кацане е трудност от съвсем различен порядък. То изисква прецизност, метод за забавяне на космическия апарат и предпазването му от увреждане при съприкосновението с повърхността. И това касае само техническите препятствия. Към средата на 60-те години все още не се е знаело със сигурност дали повърхността на Луната е достатъчно твърда. Някои учени са изказали предположение, че вследствие на метеороидните удари през милиардите години пясъкът е станал толкова дълбок, че всеки космически апарат би потънал. Чели ли сте романа на Артър Кларк "Лунен прах"? Ако не - има го достъпен и в интернет. Затова някои съветски учени са предложили да се проектира луноплав вместо луноход. Легендите разказват, че точка на спора е сложил самият главен конструктор Сергей Корольов, който отсякъл: "Луната да се счита за твърда". Що се отнася до технологичното решение за спускането, ето какво е то: На височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока "Луна 9" се застопорява. Всичко минава успешно и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали. И напомням може би най-любопитния факт от цялата мисия: за разлика от експедицията "Аполо 11" и стъпките на Нийл Армстронг и Олдрин, които се показват в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага снимките от "Луна 9". Това довежда до съмнения сред някои скептици, че съветското кацане на Луната може да не е истинско. Преди кацането на "Луна 9" специалистите на СССР са се опитали неколкократно да проведат меко кацане, но безуспешно. До 1966 година всички опити за достигане на лунната повърхност са довеждали до разбиване на космическите апарати. По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията "Луна 9" и успяват да установят, че с течение на времето сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути "Луна 9" започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те. Ловъл размишлява - дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната. Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че няма официално разрешение за разпространяване на снимките. Въпреки това остава въпросът - ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за "Луна 9" - включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено. Днес изследванията на Луната продължават - в орбита около нея работят три мисии на САЩ - "Лунър Риконисънс Орбитър" и два спътника от програмата "Темис", една орбитална мисия на Индия "Чандраян 2", а на лунната повърхност все още функционират китайските апарати "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" (вторият от които е откъм обратната страна). Очакваме скоро да получим и първите резултати от възвръщаемата мисия "Чанг'e 5", която през декември 2020-та, след четири десетилетия и половина прекъсване, успя да събере проби от скалите и грунда на Луната, след което ги достави на Земята. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3787-2021-luna-9-anniversary

ОАЕ ще излъчи на живо пристигането на мисията Ал-Амал в орбита около Марс 5 февруари 2021 г. 17:31 ч. ОАЕ ще излъчи на живо пристигането на първата арабска мисия в орбита около Марс на 9-ти февруари. Очаквайте предаването в реално време на този линк: https://www.emiratesmarsmission.ae/live/ Достигането на околомарсианска орбита ще се случи в около 17:41 ч. българско време. Половин час преди това двигателите на космическия апарат ще се запалят. Те трябва да работят непрекъснато не по-малко от 27 минути, за да може маневрата да е успешна. През по-голямата част от това време "Ал-Амал" няма да е в контакт със Земята, така че напрежението е гарантирано. Както напомня ръководството на мисията, шансът за успех възлиза на около 50%. Близо половината от всички роботизирани експедиции, изпратени към Червената планета, са аварирали. Но в случай че "Ал-Амал" се превърне благополучно в изкуствен спътник на Марс, ползата за науката ще е огромна. Ръководството на мисията е поело ангажимент да сподели всички получени данни с човечеството. "От Ден 1-ви на този проект, посоката, която получихме от правителството, е да споделим данните от тази мисия открито, с всички, без ограничения", съобщава Омран Шараф от космическия център Мохамед Бин Рашид. "Винаги сме имали намерение да бъдем отворени по отношение на събраните данни от космическата мисия". Схема на полета: На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3786-2021-uae-live-mars-arrival