SAlexandrov

Първите научни данни от съвременната индийска лунна мисия Чандраян 2 са вече публично достъпни! Снимка на повърхността на Луната, заснета от индийската мисия "Чандраян 2". Photo credit : ISRO 24 декември 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Страхотен подарък получиха космическите ентусиасти навръх Бъдни вечер! Днес, на 24-ти декември, индийската космическа агенция ISRO направи публично достъпни данните от първата фаза на научната програма на автоматичната станция "Чандраян 2", която понастоящем изучава Луната. Още една снимка на лунната повърхност, заснета от "Чандраян 2". Photo credit : ISRO Напомням на читателите, че "Чандраян 2" бе успешно изстреляна на 22-ри юли 2019 година. На 2-ри септември автоматичната станция се превърна благополучно в изкуствен спътник на Луната. До ден днешен всички прибори на борда работят нормално. Индийската космическа агенция публикува днес събраните от мисията снимки и научни сведения в периода между 19-ти септември 2019 г. и 20-ти февруари 2020 година. Данните са обнародвани според международния формат PDS4. Включени са сведенията от общо седем от осемте научни инструмента на "Чандраян 2". Единствено данните от инфрачервения спектрометър IIRS все още не са качени - това ще стане през следващите дни. За да получите достъп до снимките и научните измервания от "Чандраян 2", трябва да посетите уебсайта: https://pradan.issdc.gov.in/ Имайте предвид, че към настоящия момент интересът към базата е огромен и сайтът често се срива. Освен това изисква безплатна регистрация. Приятно разглеждане! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3727-2020-chandrayaan-2-data-released

Защо Бъдни вечер е важен за космонавтиката На кадъра: астронавтите на МКС изпращат Коледен поздрав към Земята през декември 2020-та година. Photo credit : NASA TV 24 декември 2020 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Бъдни вечер през 2020 г. е особено ценен празник за космическите ентусиасти. За пръв път след декември 1999 г., когато в орбита се намира совалката "Дискавъри" на своята мисия "STS-103", американски транспортен пилотиран кораб е отново в космоса по празниците - и това е "Крю Драгън". Но Бъдни вечер е винаги бил специален празник за всички нас, които обичаме космоса, защото заема много важна част от традициите в космонавтиката. Всичко започва през 1968 година, която се счита за една от най-ужасните години през 20-ти век. Тогава се разразява пандемията от Хонгконгски грип, довела до смъртта на 4 милиона души. Това е годината, когато е убит Мартин Лутър Кинг-младши, годината на кървавото потушаване на Пражката пролет. Всички очакват с нетърпение 68-ма да си иде - и има защо. Но навръх Бъдни вечер настъпва вълнуващо събитие, което показва на човечеството, че добри неща могат да се случват и се случват. Космическият кораб "Аполо 8" с астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс пристига в орбита около Луната. Тримата се превръщат в първите хора, наблюдавали обратната страна на естествения ни спътник със собствените си очи. Докато предават на живо, показвайки на телевизионните зрители кадри от Луната, Борман, Ловъл и Андерс прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина ще запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на "Аполо 8" на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция "Скайлаб" живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб "Союз 13"с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на "Скайлаб" през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на "Салют 6". Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция "Мир". През първата половина на 90-те на "Мир" живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка "Атлантис" оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на "Атлантис", с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на "Скайлаб". Космическата експедиция "STS-103" на "Дискавъри" е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална - тогава орбиталната станция "Мир" е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има - благодарение на мисията "STS-103" на совалката "Дискавъри", която обслужва телескопа "Хъбъл". Подобно на историческата мисия "Аполо 8" около Луната, астронавтите на "STS-103" отбелязват Рождество Христово по уникален начин - като освобождават ремонтирания и работещ "Хъбъл" в орбита точно на 25-ти декември. А совалката "Дискавъри" си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на "Дискавъри" се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие - както на Рождество Христово, така и на Нова година. Много от астронавтите са превозени посредством руските кораби "Союз", а до 2010-та - и чрез американските совалки. Никога обаче след 1999 г. американска совалка не полита отново космоса навръх Бъдни вечер и Рождество. Но през настоящата 2020 година на Бъдни вечер отново има американски пилотиран транспортен кораб в орбита! Това е "Крю Драгън", който носи специалното название "Ресилиънс". Корабът излетя през ноември и превози четирима астронавти до МКС - Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Соичи Ногучи и Шанон Уокър. Те се присъединиха към излетялите през октомври със "Союз МС-17" Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и Кейтлийн Рубинс. За пръв път екипажът на МКС е седемчленен и за пръв път седем души ще отбележат Бъдни вечер и Рождество в космоса. Дори и на Бъдни вечер астронавтите ще бъдат заети, съобщава НАСА. Днес екипажът на МКС ще работи с опитни мишки. Целта - да се разбере как космическите условия влияят на зрението и опорно-двигателната система. Но пък на Рождество Христово на астронавтите е обещано да почиват. Настоящият екипаж вече изпрати своето празнично послание към Земята. 2020-та година прилича много на тежката 68-ма. Също както тогава - пандемия, расови бунтове, войни. Но същевременно са налице и големи успехи в областта на науката, технологиите и космонавтиката. За пръв път след епохата на "Аполо" и съветските сонди "Луна" нова мисия, този път китайска, кацна на естествения ни спътник, взе проби от Луната, и ги достави на Земята. И за пръв път след 2011-та година американски пилотирани кораби излетяха в орбита. Ето какво послание изпратиха към нас астронавтите за Рождество. "Ние избрахме името Ресилиънс (б.прев. устойчивост) като посвещение към хората в целия свят и към екипите, които помогнаха да направят тази мисия реалност през една година, която промени живота на всички нас. Днес искаме да си спомним и за всеки, който загубихме през годината", съобщи Майк Хопкинс. "Надяваме се също, че ще се възползвате от възможността да отпразнувате празниците, преди да смените календара, с обновена надежда и дух за бъдещето", добави Соичи Ногучи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3726-2020-budni-vecher-kosmosa

Новият американски модул Бишъп беше успешно монтиран към МКС На снимката: новият американски модул Бишъп, построен от компанията Наноракс, е вече в състава на МКС. Photo credit : NASA 23 декември 2020 г. 23:40 ч. Светослав Александров. Пореден успех за комерсиалната космонавтика на САЩ! На 21-ви декември първият частен шлюзов модул "Бишъп" беше благополучно монтиран към Международната космическа станция. Напомням на читателите, че "Бишъп" беше изстрелян на 7-ми декември посредством ракета на СпейсЕкс "Фалкън 9" и доставен на станцията от първия товарен кораб от ново поколение "Карго Драгън". Модулът е частно-финансиран, не тежи на бюджета на данъкоплатците, основно е разработен от американската частна компания НаноРакс. Малка част от корпуса му е конструирана и от италианската компания Талес Аления, както и от Боинг. "Бишъп" притежава пространство от четири кубични метра и ще се използва за освобождаването в открития космос на микроспътници и други типове товари. Общото тегло на модула е 907 килограма. И това е само началото! В бъдеще компанията Наноракс планира да построи своя собствена космическа станция. МКС е безспорно добър орбитален дом за човечеството, но съдейки от възникналите в последно време проблеми с неочаквани течове и отказващи прибори, тя остарява. Време е вече да се мисли какво ще се прави след нейното пенсиониране, за да не се стигне до ситуация, подобна на тази след "Аполо". Напомням, че след приключването на експедицията "Аполо 17" през 1972 г., друг човек не е стъпвал на Луната. Нормално е експертите да се притесняват, че постоянното човешко присъствие на МКС може да бъде по сходен начин прекратено след извеждането на станцията от експлоатация. Днешното монтиране на новия модул "Бишъп" е признак, че частният сектор заема все по-активна роля в създаването на нови компоненти за космически станции. Те ще са по-евтини и достъпни. "Очевидно е, че след като МКС наближи края на своя живот, ние няма да я заменим с нова станция за $100 милиарда", твърди администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. "Преходът трябва да е насочен към комерсиални станции. Не просто една, а множество". Наноракс е само една от фирмите, ангажирани в изпълнението на тази задача. Аксиом Спейс, друга американска компания, планира да изстреля свой собствен модул към МКС през 2024 година. По-нататък към него могат да бъдат прикачени други модули, които след разкачването им от МКС ще се обособят като самостоятелна станция. Трета фирма, планираща своя станция, е Сиера Невада. Станцията ще е изградена от надуваеми модули от кевлар. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3725-2020-bishop-part-of-iss

Рогозин си изтърва епично нервите: ще ви се скапе батутът и пак ще пиете от нашия кладенец 22 декември 2020 г. 12:00 ч. След като САЩ наложи нови санкции на Русия, шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин си изтърва нервите по епичен начин. Ето какво написа той в Туитър: Какво може да кажем за тези санкции? 1. Те са незаконни, прочие, както и всички останали санкции срещу руските юридически и физически лица. 2. Те са глупави, защото към "ползватели с военно назначение" се отнасят произволно компании, каквито не са такива. Например АО ЦНИИМАШ се явява главният отрасъл на научните институти, в неговия състав влиза Центърът за управление на полети към МКС, където постоянно се намират специалисти от НАСА. Нима те не знаят, че няма нищо там, което може да свърже тази институция с военните изследвания? Или например предприятието РКЦ "Прогрес", което по странен начин също е включено в списъка на санкциите. Това Самарско предприятие произвежда легендарните ракети "Союз 2", с помощта на които корабите "Союз-МС" вече 10 години доставят американски астронавти на МКС. Сега изглежда, че при нашите американски колеги отново "батутът работи" и първата им работа бе да плюят в кладенеца на Самара. Не е ли твърде рано, колеги, утре вашият "батут" отново ще се повреди и пак ще трябва да си удовлетворявате страстта към космоса от нашия кладенец? Тези санкции са вредни, защото създават допълнителни препятствия и дрязги за такова важно сътрудничество като това между Русия и САЩ в космоса, в частност, на МКС. Затова, за да запазим общата си работа, аз настоявам правителството на САЩ да премахне тези санкции срещу нашите предприятия. Считам, че това е "недоразумение". Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3724-2020-rogozin-ultra-giga-epic-meltdown

УСПЕХ: Китай изстреля за пръв път новата си ракета Лонг Марч 8! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : China Space News 22 декември 2020 г. 11:40 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ от космодрума Уенчан в 06:37 ч. българско време излетя първата ракета на Китай "Лонг Марч 8". Изстрелването завърши с успех, а в орбита бяха въведени пет експериментални спътника. Това е поредната от новото поколение "зелени ракети" на Китай, които не използват токсичната горивна смес от хидразин и азотен окис. Вместо това степените на тези ракети работят с керосин и кислород или водород и кислород. В случая с "Лонг Марч 8", на своето ядро на първата степен тя е оборудвана с два двигателя със затворен цикъл на керосин и кислород YF-100, а на всеки от двата странични ускорителя има по един двигател YF-100. Втората степен е идентична с тази на "Лонг Марч 3А" и работи на течен водород и кислород. Счита се, че "Лонг Марч 8" може да извежда до 4.5 тона полезен товар до слънчевосинхронна орбита. Тази ракета се възприема от космическите експерти като китайския отговор към Илон Мъск. До 2025-та година "Лонг Марч 8" трябва да стане частично възвръщаема, като всяка първа степен се очаква да лети до 10 пъти, а до 2035-та ракетата следва да е напълно възвръщаема. Като за първи полет обаче днес не беше направен опит за връщане на нито един от компонентите на ракетата. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3723-2020-long-march-8-launch

Боинг и НАСА отчетоха успешен тест със зареждане на гориво на ракетата Спейс Лонч Систъм На снимката: ракетата "Спейс Лонч Систъм" бива монтирана към стенда на центъра Стенис за серия от статични изпитания. Photo credit : NASA 21 декември 2020 г. 20:25 ч. Светослав Александров. На 20-ти декември инженерите на НАСА и Боинг успешно изпълниха т.нар. "мокър тест" на ракетата "Спейс Лонч Систъм". Това е изпитание, при което ракетата се зарежда с над 2 600 000 литра гориво от течен водород и течен кислород. Специалистите, работещи към центъра на НАСА Стенис, наблюдаваха внимателно всички подсистеми на основната степен, докато тя бе зареждана. По предварителни данни компонентите са издържали теста според очакванията. Все пак инженерите отчитат, че обратното броене е било прекратено няколко минути по-рано от първоначално планираното. Понастоящем се извършва анализ защо това се е случило, но засега данните свидетелстват, че няма никакъв проблем с хардуера. След като анализът на събраните данни приключи, специалистите ще вземат решение дали да извършат повторение на "мокрия тест", или ще пристъпят към следващата стъпка - статичното запалване на четирите двигателя с цел потвърждаване на тяхната работоспособност. Ако и тази стъпка приключи успешно, "Спейс Лонч Систъм" ще бъде одобрена за първото си изстрелване в края на 2021-ва година, когато корабът "Орион" ще полети на дебютната си безпилотна мисия до Луната. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3722-2020-wet-dress-sls-complete

Локхийд Мартин изкупи Аероджет Рокетдайн 21 декември 2020 г. 16:40 ч. Американският аерокосмически гигант Локхийд Мартин оповести на уебсайта си, че ще изкупи старата космическа компания Аероджет Рокетдайн. Аероджет Рокетдайн осигурява множество ракетни двигатели за различни носители в САЩ: например "RL10" за "Атлас" и "Делта" и "RS-25" за разработваната от НАСА "Спейс Лонч Систъм" - т.нар. "лунна ракета" за програмата "Артемис". Съвсем естествено новината не се посрещна добре от космическите ентусиасти. Ето какво написа журналистът Кийт Кауинг за сайта НАСАУоч: "Всеки път, когато някой от тези големи аерокосмически динозаври изяде друг динозавър, те ни обещават, че качеството за клиентите ще се повиши. Само че това никога не се случва. Цените винаги нарастват и проектите винаги се отлагат. Акционерите може и да спечелят нещо, но клиентите (данъкоплатците) неизбежно ще дадат повече пари за същия продукт. Локхийд Мартин сега притежава Аероджет Рокетдайн (Аероджет и Рокетдайн се сляха преди няколко години). Това означава, че Локхийд контролират всички горивни елементи от "Спейс Лонч Систъм" и освен това строят кораба "Орион". Боинг съблюдава строежа на "Спейс Лонч Систъм". Нортроп Груман изяде Орбитал АТК, която от своя страна се образува при сливането на Орбитал с АТК. Нортроп сега контролират "Сигнус" и "Антарес", както и твърдогоривните ускорители на "Спейс Лонч Систъм". В такъв случай "Спейс Лонч Систъм" понастоящем се строи от три фирми. Само преди няколко години фирмите бяха седем. О, да - Локхийд Мартин е съсобственик на Юнайтед Лонч Алайънс заедно с Боинг. Блу Ориджин, Локхийд Мартин и Нортроп Груман формираха т.нар. "национален екип" за пилотирани лунни кацания. Просто имайте това предвид, когато целият проект "Артемис" бъде ревизиран до няколко месеца, защото струва твърде много и изостава от графика с години". Сега разбирате ли защо бъдещето на космонавтиката е в частни фирми като СпейсЕкс, Астра или Рокет Лаб, а не в ръцете на старите аерокосмически гиганти? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3721-2020-lockheed-martin-buys-aerojet

Екипът на американо-европейската мисия Солар Орбитър се готви за празнично посещение на Венера На снимката: американо-европейската мисия "Солар Орбитър" облита Венера. Photo credit : ESA/ATG Medialab 21 декември 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Често се случва през годините да има интересни междупланетни събития навръх зимните празници - и 2020-та няма да е различна. Екипът на съвместната мисия на САЩ и Европа "Солар Орбитър" се готви за облитане на Венера на 27-ми декември. Основната цел на това посещение е гравитационна маневра, след която "Солар Орбитър" ще се сближи още повече със Слънцето и ще промени наклона на орбитата си. Моментът на най-голямото сближение с планетата ще е в 14:39 ч. българско време. За съжаление предницата на автоматичната междупланетна станция (където са камерите) ще бъде насочена към Слънцето, така че нови снимки от Венера не се очакват. Въпреки това някои от научните инструменти ще бъдат включени: в това число магнетометърът (MAG), експериментът за радиовълни и плазма (RPW) и детекторът за елементарни частици (EPD). Напомням на читателите, че мисията "Солар Орбитър" бе изстреляна на 10-ти февруари тази година посредством американска космическа ракета "Атлас 5" от космическия център Кейп Канаверал в САЩ. Основната задача на космическия апарат е да изучава Слънцето, в това число да направи първите подробни снимки на полюсите на нашата звезда. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3720-2020-solar-orbiter-venus-flyby

Топ 10 космически мисии през 2021 година Мисията на НАСА до Луната "Кепстоун" ще излети през 2021 г. Image credit : NASA/Rocket Lab/Advanced Space Прочетете останалите от поредицата "празнични статии", излезли към този момент: Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? Космическата 2021: Започва строежът на орбиталната станция на Китай! 20 декември 2020 г. 17:40 ч. Светослав Александров. В днешната статия ви представям класация "Топ 10" на космическите мисии, които ще бъдат на фокус през новата 2021-ва година. Някои от тях са вече изстреляни и предстоят да достигнат крайните си цели, а други са в последните етапи на подготовката си за полет. Подчертавам също така, че космическите дейности са рискови и поради това винаги съществува шанс някоя от описаните мисии да не излети в срок или да претърпи авария. И така, ето класацията на КОСМОС БГ за топ 10 космически мисии през 2021 година: 10. Американската мисия "Кепстоун" до Луната Мисията на НАСА до Луната "Кепстоун" ще излети през 2021 г. Image credit : NASA/Rocket Lab/Advanced Space Усвояването и заселването на пространството около Луната ще започне със станцията "Гейтуей", която е логичното продължение на проекта за сегашната Международна космическа станция. "Гейтуей" ще бъде позиционирана в екзотична и издължена хало орбита, която е стабилна и всеки един космически апарат, разположен в нея, би следвало да поддържа орбиталните си параметри с минимален разход на гориво. Или така стоят нещата на теория. На практика все още не се знае със сигурност, поне докато космически мисии наистина не започнат да използват тази орбита. Именно с тази цел през второто тримесечие на 2021 г. ще бъде изстреляна американската роботизирана мисия "Кепстоун". Автоматичната междупланетна станция ще е базирана на платформата CubeSat с 12 единици и се очаква да изпробва иновативни системи за навигация, които по-нататък ще се приложат и на "Гейтуей". Изстрелването на "Кепстоун" ще бъде осъществено посредством ракетата "Електрон" на частната компания Рокет Лаб. 09. Американската мисия до троянските астероиди "Луси" Американската мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA Троянските астероиди са много интересен клас малки небесни тела - те обикалят около Слънцето в същата орбита, в която се намира планетата Юпитер, като я изпреварват или я следват отзад. Никога досега космически апарат не е посещавал троянски астероид - и е време това да се промени. Затова през октомври или ноември 2021 г. ще бъде изстреляна мисията на НАСА "Луси". Тази роботизирана експедиция се счита за Вояджърът на астероидните изследвания. Също както изстреляната през 1977 г. мисия "Вояджър 2" посети планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, както и техните луни, така и "Луси" ще трябва да извърши облитания на осем астероида - на един от главния астероиден пояс и на още седем троянеца. 08. Космическият телескоп "Джеймс Уеб" Изстрелването на телескопа "Джеймс Уеб" посредством ракета "Ариана 5" - илюстрация. Image credit : ESA/D.Ducros През 2021-та година би следвало най-после да бъде изстрелян многострадалният космически телескоп на САЩ, ЕКА и Канада "Джеймс Уеб". Наричан често "наследник на Хъбъл" (макар и неправилно, тъй като новият телескоп няма да работи във видимата, а в инфрачервената област на електромагнитния спектър), той трябва да доведе до истинска революция в астрономическите изследвания. "Джеймс Уеб" ще се занимава с широк спектър задачи - от проучвания на най-ранните етапи от съществуването на Вселената след Големия взрив до преки изследвания на извънслънчевите планети. Стига, разбира се, телескопът най-сетне да излети. Що се касае до отлаганията, "Джеймс Уеб" съперничи на най-известите дългострои в космическата програма на Русия. Телескопът е в етап на разработка от 90-те години на миналия век. Голяма част от забавянията са обусловени от проблеми със сложния механизъм на разгръщане на "Джеймс Уеб". Ако телескопът не успее да се разгърне след излитането и достигането на желаната точка на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце, той ще се превърне в купчина безполезно желязо на стойност $10 милиарда долара. 07. "Союз МС-18" - първата изцяло руска пилотирана мисия до МКС На снимката: Русия подготвя кораба "Союз МС-18" за полет. Фото: Роскосмос Дълго време руските космически кораби "Союз" бяха единствените, които превозваха международните екипажи до МКС. С въвеждането на пилотираните кораби "Крю Драгън" на американската компания СпейсЕкс, тази епоха вече приключи. Съответно приключва и наливането на американски долари в космическия отрасъл на Русия. Сега руските космически дейци ще трябва да се сблъскат с едно ново бъдеще, в което може да получат шанс да са по-самостоятелни от преди. Истината е, че изцяло руска пилотирана космическа мисия не е имало от 21 години - т.е. след завършека на експедицията на "Союз ТМ-30" през 2000 г. до орбиталната станция "Мир". Дори и когато американските совалки летяха, руските "Союз"-и винаги превозваха поне един чуждестранен астронавт до МКС. Ако всичко мине по план, през април 2021 г. ще трябва да бъде изстрелян корабът "Союз МС-18" с космонавтите Олег Новицки, Пьотр Дубров и Сергей Корсаков. Това ще е първата изцяло руска експедиция до Международната космическа станция. 06. Изстрелването на "Крю Драгън" с четирима души, сред които е първият европейски астронавт Емблема на предстоящата мисия на "Крю Драгън". Image credit : NASA/JSC Следващият пилотиран космически полет на САЩ ще отбележи началото на важен етап от експлоатацията на кораба "Крю Драгън". Това ще е първият полет на вече летял "Крю Драгън" - в случая става въпрос за рециклираната капсула "Индевър", която през май тази година изпрати в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Изстрелването на предстоящата мисия е планирано за пролетта на 2021-ва, като в космоса ще се отправят американските астронавти Шейн Кимброу, Меган МакАртър, японският астронавт Акихико Хошиде и европейският астронавт Тома Песке. За пръв път европейски гражданин ще полети с комерсиален космически кораб! 05. Японско-европейската мисия "БепиКоломбо" ще посети Венера и Меркурий "БепиКоломбо" прелита край Меркурий. Image credit : JAXA/ESA Редовните читатели на КОСМОС БГ познават добре роботизираната експедиция на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо", за която нееднократно съм писал на страниците на сайта. През пролетта на настоящата година автоматичната междупланетна станция прелетя край Земята, а през тази есен посети и Венера. На 11-ти август 2021 г. "БепиКоломбо" отново ще прелети край Венера. Но истинският звезден миг за експедицията ще настъпи на 2-ри октомври, когато роботизираната станция ще премине край Меркурий! Това ще е първото посещение на най-близката до Слънцето планета след 2015 година, когато американската мисия "Месинджър" бе изведена от експлоатация. През октомври 2021-ва "БепиКоломбо" ще се озове на 200 километра над меркурианската повърхност, след което отново ще се отправи в междупланетното пространство. Това е добро начало, но истинската цел на експедицията е навлизането в околомеркурианска орбита. Автоматичната станция ще криволичи още дълго време около Слънцето, за да постигне тази задача - очаква се окончателното пристигане да е факт през 2025-та. Така че ще пишем доста често за "БепиКоломбо", защото най-доброто пред мисията тепърва предстои. 04. "Луна 25" - ще се завърне ли Русия на Луната през 2021 година? Автоматичната междупланетна станция на Русия "Луна 25". Фото: Роскосмос През последните години САЩ, Индия и Китай изпратиха редица безпилотни експедиции до Луната. Често пъти се питам кога най-после ще дойде редът и на Русия? По думите на Дмитрий Рогозин от 19-ти декември, докато даваше интервю за руските медии, това ще се случи догодина. Изстрелването на "Луна 25" е запланирано за есента на 2021-ва, като според казаното от Рогозин автоматичната междупланетна станция е "практически готова". Очаква се тя да извърши меко кацане в региона на Южния полюс на естествения ни спътник. 3. "Ал-Амал" - първата арабска мисия до Марс На илюстрацията : мисията на ОАЕ "Ал-Амал". Credit : UAE Space Agency На 20-ти юли тази година от японския космодрум Танегашима беше изстреляна безпилотната мисия "Ал-Амал" на Обединените арабски емирства. Ако всичко мине наред, автоматичната междупланетна междупланетна станция ще влезе в орбита около Марс през февруари 2021-ва. Имайки предвид, че "Ал-Амал" е построена от САЩ, в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, смятам, че шансовете за успех не са никак малки. Това е първият опит на арабска държава да достигне до Червената планета. Основните научни цели пред експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня. 2. "Тянвън 1" - първата китайска мисия до Марс Китайската автоматична междупланетна станция "Тянвън 1" бе заснета от специална микросонда по време на пътешествието към Марс. Photo credit : CNSA На 23-ти юли тази година към Марс беше изпратена и китайската роботизирана експедиция "Тянвън 1". Това е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. Напомням, че първият опит бе през 2011 година, когато микросондата "Юнгхуо 1" претърпя неуспех заедно с катастрофата на злополучната руска мисия "Фобос-Грунт". За разлика от тогава, днес Китай изпълнява "Тянвън 1" самостоятелно. Мисията се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем модул и марсоход. Ако всичко мине по план, "Тянвън-1" ще пристигне в орбита около Марс през февруари 2021-ва. Два или три месеца по-късно от орбиталния отсек ще се отдели спускаемият модул и ще извърши меко кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. кацна американската мисия "Вайкинг 2". Досега единствено американската космическа агенция НАСА е успявала да постигне меки кацания на Червената планета, като след това спускаемите апарати са оставали в работоспособно състояние. Понастоящем на марсианската повърхност работят две мисии на САЩ - "Кюриосити" и "ИнСайт". Напомням, че през 1971 г. спускаемият отсек на СССР към мисията "Марс 3" сполучил да изпълни меко кацане, но контактът бил преустановен само няколко секунди по-късно и научната програма не е била осъществена. 1. Марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" На снимката: новият марсоход "Пърсъвиърънс" преди изстрелването му през 2020 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Безспорният №1 в класацията е марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс", който излетя към Червената планета на 30-ти юли тази година. Ако всичко мине наред, "Пърсъвиърънс" ще извърши меко кацане в района на кратера Джезеро на 18-ти февруари 2021-ва. Марсоходът е екипиран с множество мощни камери, както и два микрофона за записване на звуци от марсианската атмосфера. Към него също така е прикачен и експериментален хеликоптер. Никога досега построен от човека летателен апарат не се е издигал в разредения марсиански въздух! "Пърсъвиърънс" притежава прибори, които ще му позволят да открива органични вещества на Марс - структурните блокчета на живата материя. Но може би най-същественото е, че това е първата от три мисии, които полагат началото на инициативата за доставката на проби от марсианска почва на Земята. Марсоходът притежава сложна машина за пробиване на марсианската кора и с контейнери за съхраняване на пробите. Това вероятно е най-чистият и най-щателно стерилизиран хардуер, изпратен някога в космоса. Контейнерите с почвата и скалите ще бъдат оставени на повърхността, откъдето ще се прихванат от бъдещ марсоход на ЕКА. Европейският марсоход ще извози пробите към специална ракета, построена от НАСА. Тя ще ги изстреля в околомарсианска орбита, а там те ще бъдат захванати от орбитален апарат, конструиран от Европейската космическа агенция. Орбиталният апарат ще прехвърли пробите във възвръщаема капсула, построена от НАСА, а тя ще кацне на Земята през 30-те години. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3719-2021-top-ten-expected

Рогозин се хвали: обезопасяваме падналите степени при минус 52°C 19 декември 2020 г. 21:20 ч. Шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин отново се заяде със СпейсЕкс и се похвали, че за разлика от компанията на Мъск, Роскосмос обезопасява падналите степени при температури от -52 °C. "Това не е Бока Чика", написа Рогозин в Туитър. Напомням на читателите, че Бока Чика е основното място, където СпейсЕкс разработва новото поколение ракети "Старшип". "Това е Якутия през зимата. Екипът по обезпечаването на безопасността в района на падането на втората степен бе на линия два дена преди вчерашното изстрелване. Температурите са -52°C". "Температурното ограничение за изстрелването на Союз е -40°C. Вчера бе около -30°C", твърди ръководителят на Роскосмос. Разбира се, тук е коректно да напомним, че степените на ракетите на СпейсЕкс не падат от небето като тухли, а повечето от тях извършват меко приземяване на наземна площадка или върху роботизирана платформа в океана. И освен това вчерашното изстрелване от Восточний беше първо и единствено от новия руски космодрум за 2020-та година. Общият брой изстреляни руски ракети за 2020-та възлиза на 16, докато само СпейсЕкс са направили 26 изстрелвания. Ако включим и останалите американски изстрелвания, САЩ са абсолютен лидер в света с 43 полета. Снимка на обезопасен компонент от изстреляната вчера ракета "Союз". Фото: Роскосмос/Рогозин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3718-2020-rogozin-obez-minusovi

УСПЕХ: СпейсЕкс завърши 2020-та година с безупречно излитане и кацане! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 декември 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс изстреля своята последна космическа ракета за 2020-та и с това сложи точка на една страхотна за компанията година! Общо 26 полета бяха изпълнени - всичките успешни. Фирмата на Илон Мъск отново се утвърди като водещ космически превозвач, задминаващ цели държави - например изстрелванията на всички космически ракети на Русия през годината са 16, т.е. с десет по-малко от тези на СпейсЕкс. Акцентите от днешното изстрелване: "Фалкън 9" излетя в 16:00 ч. българско време от центъра Кенеди. Девет минути след старта първата степен на носителя извърши безупречно кацане на специалната площадка LZ-1, намираща се на космическия център Кейп Канаверал във Флорида. Това бе 20-тото поредно кацане на първа степен - и успешната поредица е постигната дори след загуби на две степени в началото на 2020-та! В космоса беше изведен разузнавателният спътник на САЩ NROL-108. Статистиката за СпейсЕкс през 2020-та година е красноречива. Двадесет и шест безпроблемни полета - и имайки предвид, че в една година има 12 месеца, това се равнява на около едно изстрелване веднъж на всеки две седмици. От тези 26 мисии две бяха пилотирани, като общо шестима души бяха изведени в космическото пространство. Две от мисиите бяха свързани с превоз на товари към Международната космическа станция. Четиринадесет изстрелвания бяха посветени на извеждането на спътници от интернет групировката на СпейсЕкс "Старлинк", която ще осигурява спътников интернет до всяка точка от земното кълбо. Останалите полети бяха проведени за нуждите на комерсиални клиенти и на военновъздушните сили на САЩ (в това число бяха изстреляни нови GPS спътници). Не ще и дума - страхотна година за Мъск. И благодарение на него, страхотна година и за космонавтиката на Щатите. При това СпейсЕкс е само един от превозвачите в Америка. Ако прибавим и останалите, САЩ се превръщат в световен лидер за 2020-та с 43 полета зад гърба си. На второ място е Китай с 37 мисии. Едва на трето е Русия със своите 16 изстрелвания, на четвърто е Европа с 5 полета. Японците идват шести с четири излитания. Индия и Иран са с по два полета. Накрая остава Израел с един старт. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3717-2020-19-dec-f9-launch

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса 36 спътника УанУеб от новия космодрум Восточний! Снимка от днешното изстрелване, проведено от новия руски космодрум Восточний. Фото: Роскосмос 18 декември 2020 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Четири дни след триумфалния полет на новата руска ракета "Ангара А5", космическата програма на Русия днес отново ни поднесе приятна изненада! В 14:26 ч. българско време беше проведено единственото изстрелване за 2020-та година от руския "космодрум на бъдещето" на име Восточний. Това бе първият изцяло комерсиален космически полет от Восточний, тъй като се осъществява по поръчка на британската компания УанУеб. Не може обаче да отречем, че космическата година за Русия беше разочароваща. През юли 2019 г. шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин ни обеща, че през 2020-та ще станем свидетели на четири или пет полета от новия космодрум. Така че само един-единствен старт от Восточний не е това, което руснаците очакваха през тази календарна година. Към настоящия момент новият космодрум се използва рядко. Предишното изстрелване бе проведено преди година и половина - на 5 юли 2019-та. В интерес на истината руснаците са в малка степен отговорни за това затишие. Единствено стартът на руския метеоспътник "Метеор-М" бе запланиран през 2020-та и той бе отложен - другите предвидени четири полета бяха за нуждите на УанУеб. Но в началото на 2020-та компанията обяви фалит. Нямаше никаква гаранция, че УанУеб ще изплува отново и ще довърши своята групировка от интернет спътници (която представлява алтернатива на спътниковата групировка "Старлинк" на Илон Мъск). Няколко месеца по-късно индийският конгломерат Бхарти Глобал и правителството на Великобритания изкупиха активите на компанията и така тя беше спасена от колапс. Това позволи изстрелванията на спътниците посредством руски ракети да бъдат възобновени. По време на днешния пуск бяха изведени 36 спътника в околоземна орбита. С това общият брой действащи сателити на УанУеб нараства на 110. Днешният полет е един от най-важните за Русия през 2020-та година, дори и само защото космодрумът Восточний отново намира своето приложение. А той е най-важният космически проект за руснаците след разпадането на СССР. По геополитическа значимост Восточний може да се сравни с частната пилотирана космонавтика на САЩ и кораба "Крю Драгън". Щатите имаха нужда от този кораб, който сложи край на зависимостта от руснаците за превоза на астронавти до МКС. По подобен начин Восточний също е предвиден да осигури скъсването с определен тип зависимост - от Казахстан. След разпадането на Съюза историческият космодрум Байконур, от който в миналото са изстреляни първите спътници, Гагарин, първите съветски роботизирани мисии до Луната и Венера, се оказа на казахстанска територия и руснаците бяха принудени да плащат наем на чужда държава. Освен това властите на Казахстан започнаха да изразяват все по-сериозно несъгласие с руските практики, като споровете се изостряха най-вече след катастрофите на ракети "Протон" с токсично гориво, замърсяващо околната среда. Тъй че много скоро след промените стана ясно, че руснаците ще направят всичко възможно, за да построят нов космодрум, който е на тяхна територия. Официалният старт на конструкцията на Восточний в Амурската област бе даден през 2007 година, като целта беше първото изстрелване да се осъществи не по-късно от 2015-та. За задачата трябваше да бъде създадена площадка за новата космическа ракета "Ангара". Но подобно на множество други руски проекти, така и Восточний мина през сериозни проблеми - свързани с колосална корупция, използването на некачествени материали, водещи до конструктивни дефекти, както и отлагания. Скоро стана ясно, че няма никакъв шанс площадката за "Ангара" да е готова в срок - и за да бъде изпълнена заръката на Путин космодрумът да влезе в експлоатация през 2015 година, беше взето решение да се направи площадка за по-старите ракети "Союз". Забележителното е, че руснаците се справиха и дебютният полет от Восточний бе факт само с година закъснение - през 2016-та. До настоящия момент са осъществени общо шест мисии, от които пет са успешни. На 10-ти юни 2019-та година 125 семейства получиха ключовете за апартаментите си в новото Звездно градче до Восточний. Фото: Роскосмос Макар че засега от Восточний се изстрелват единствено ракети от по-старото поколение "Союз 2", процесът от тяхното сглобяване до излитането им е улеснен и модернизиран. Компонентите на ракетите пристигат посредством влакова композиция от Самара директно в сградата за асемблиране. Горните степени и полезните товари се превозват чрез самолети. Макар че често пъти се шегуваме, че руснаците изостават технологично и никога няма да догонят модерните технологии на Илон Мъск, 21-ви век лека-полека настъпва и на Восточний. Например на новия руски космодрум има подвижна кула, подобна на тази на европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. Посредством тази кула инженерите имат достъп до всяка част на ракетата до самия етап на изстрелването. Кулата би могла да помогне за спешна реакция и при преждевременно прекратяване на подготовката на полета. За развитието на новата космическа програма Русия е построила ново Звездно градче на име Циолковски, като основният квартал на работниците носи названието Звьоздни. Миналата година в него бяха настанени 125 семейства според условията на служебен наем в рамките на общо 68 едностайни, 10 двустайни и 47 тристайни апартамента. Руската космическа агенция се хвали, че жилищата имат водоснабдяване, канализация, домофонни и телефонни връзки, системи за сигнализация в случай на пожар и системи за видеонаблюдения. В квартала Звьоздни има две социални сгради - администрация и детска градина, плюс котелна централа, работеща на течно гориво и газ. Предвижда се да се създадат още стадион, училище, паркинг, търговски центрове и клуб. Общо 10 многоетажни сгради са в процес на строеж. И така, благодарение на Восточний руснаците най-сетне са придобили известна независимост от Казахстан, но това касае само безпилотните стартове. Все още изстрелването на пилотираните кораби "Союз" се провежда от Байконур. През следващите няколко години обаче очакваме завършека на площадката за "Ангара", а заедно с нея трябва да стане готова инфраструктурата и на новия пилотиран кораб на Русия "Орел". Най-вероятно космодрумът ще е в готовност за пилотирани мисии към края на 20-те години. Едва тогава ще може да твърдим, че Русия разполага с кътче на своя територия, от която руските космонавти се отправят към звездите. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3716-2020-vostochny-only-launch

Космическата 2021: Започва строежът на орбиталната станция на Китай! Модел на модула "Тянхъ", който ще служи за основата на изграждането на китайската космическа станция. Photo credit : Long Wei/Getty Photos 18 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като на 13-ти декември публикувах първата от поредицата т.нар. "празнични" статии, в която разказах за новите пилотирани космически кораби, някои читатели попитаха защо съм се фокусирал върху американската космическа програма, а не съм споменал други държави като Китай. Причината за този умишлен пропуск е, че китайската пилотирана космонавтика започва нов проект през 2021-ва, който заслужава отделна статия. През идната година ще бъде даден ход на конструкцията на първата модулна станция, която ще позволи на Китай да положи началото на постоянно присъствие в космическото пространство! Строежът на орбиталната станция ще започне след почти тригодишно закъснение. Очакваше се комплексът в околоземна орбита да бъде завършен през 2018-2019 година. Но през 2017-та тежкотоварната ракета-носител "Лонг Марч 5" претърпя съкрушителна авария и това доведе до дългогодишни отлагания за космическите проекти на Китай. Слава Богу в края на 2019-та ракетата беше върната успешно в експлоатация, което позволи през лятото на настоящата година да бъде изстреляна първата китайска роботизирана мисия до Марс, а през настоящия декември бе реализирана първата двупосочна мисия на Китай до Луната, свързана с взимането на проби и тяхната доставка на Земята. Тези два безпилотни проекта бяха истински триумф за китайската космонавтика, но тепърва предстои същинската експанзия в космоса - не с роботи, а с хора. На 17-ти декември, ден след завръщането на лунната мисия "Чанг'e 5", беше изнесена специална пресконференция, по времето на която китайците споделиха, че през следващите две години е запланиран маратон от общо 11 изстрелвания. В началото на 2021-ва ще бъде изстрелян първият модул на орбиталната станция "Тянхъ", след което ще последва изпращането на полезен товар, екипажи и допълнителни модули. До края на 2022-ра година конструкцията на станцията трябва да приключи. Китай притежава известен опит с експлоатацията на миниатюрни станции. През 2011 година беше изстреляна първата такава на име "Тянгон 1", а през 2016 г. тя бе последвана от втората "Тянгон 2". Но както ни информира информационната агенция Синхуа, тези две мини-станцийки могат да бъдат сравнени с едностайни апартаменти. Модулната станция, чийто строеж ще започне през новата година, ще наподобява апартамент с три спални, трапезария, хол и килер. Външно погледнато станцията ще има формата на буквата "Т". В центъра ще се намира основният модул "Тянхъ", а към него ще се прикрепят два лабораторни модула "Уентян" и "Ментян". Общото тегло на комплекса ще възлиза на около 66 тона. "Тянхъ" ще е с дължина 16.6 метра, диаметър 4.2 метра и стартова маса 22.5 тона. Това е най-големият космически апарат, построен някога от Китай. Модулът ще осигурява основното жизнено пространство за астронавтите от 50 кубични метра, а след прикачването на лабораторните модули то ще нарасне на 110 кубични метра. Към "Тянхъ" ще има и три порта за скачване на товарните кораби "Тянжоу" и пилотираните "Шенчжоу". Любопитно също така е, че в близост до станцията (макар и не скачен с нея) ще бъде позициониран още един модул, към който е монтиран 2-метров оптически телескоп. Очаква се този телескоп да работи в продължение на 10 години. Ако проектът със станцията и телескопа бъде реализиран, той може да изведе Китай на предни позиции в астрономическите изследвания. В случай че се случи така, че иконичният американски телескоп "Хъбъл" бъде преждевременно пенсиониран, а новият "Джеймс Уеб" не бъде изстрелян и догодина или претърпи провал, може да се окаже, че китайците разполагат с най-мощния астрономически инструмент в космическото пространство! Тук е уместно да напомня, че Китай вече направи крачка напред по отношение на астрономията. Преди броени дни популярният радиотелескоп на Щатите "Аресибо" рухна след повече от половин век служба. Но още през 2019 година китайците бяха открили официално своя собствен телескоп "Фаст", който е по-добър и по-мощен от "Аресибо"... Разбира се, китайската космическа станция ще бъде център не само за астрономически проучвания, но на нея ще се правят и разнообразни опити в областта на физиката, биотехнологиите и медицината. Модулите "Уентян" и "Ментян" притежават много стелажи, позволяващи едновременното провеждане на различни експерименти. Досега китайците са осъществили общо шест пилотирани космически полета, като всички летяли досега астронавти са с военен произход. С въвеждането на новата орбитална станция в експлоатация ще започнат да летят не само военни, но също така учени и инженери. Това безспорно ще има благоприятно влияние върху научната продукция. Чака ни вълнуваща 2021 година, а китайците определено има какво да ни покажат! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3715-2021-china-space-station-preview

УСПЕХ: Индийската ракета PSLV изведе в космоса комуникационен спътник 17 декември 2020 г. 12:50 ч. Днес, на 17-ти декември, индийската космическа ракета PSLV ( абревиатурата означава Polar Satellite Launch Vehicle ) изведе в космоса телекомуникационния спътник CMS-01. Това бе едва вторият полет на космическата програма на Индия през 2020 година, след като временно всякаква дейност на космодрума бе преустановена заради епидемиологичната обстановка. Този път микроспътници на борда на PSLV като вторичен полезен товар нямаше. CMS-01 ще замени стария сателит GSAT-12, който работи в космоса от 2011 година. Очакванията са новият спътник да е функционален най-малко седем години. Видео от днешния полет - Youtube връзка Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3714-2020-17-dec-isro-launch

УСПЕХ: Китайската възвръщаема лунна мисия Чанг-е 5 се прибра на Земята! Кадър от прибралата се днес възвръщаема капсула на мисията "Чанг'e 5". Photo credit : CCTV 16 декември 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Успешен завършек на една епична одисея до Луната и обратно! Възвръщаемата капсула на мисия "Чанг'e 5" се прибра на Земята! Завръщането беше излъчено в реално време по китайските телевизии. "Чанг'e 5" бе първата товарна мисия, свързана с доставката на лунен материал на Земята след 44-годишно прекъсване. Напомням на читателите, че преди днешния ден последната експедиция, събрала грунд и скали от естествения ни спътник и успешно превозила ги към нашата планета, бе тази на съветската автоматична междупланетна станция "Луна 24" през 1976 година. Китайците изпълниха задачата си не като съветските специалисти, а подобно на американския проект "Аполо", реализиран между 1969 и 1972 година. В рамките на този период общо 12 души стъпиха на Луната в хода на шест спускаеми експедиции. За да може да бъде постигнато това, след отлитането на астронавтите американците осъществяваха сложни скачвания на лунните с командните модули в окололунна орбита. Напомням най-важните факти за "Чанг'e 5": мисията беше изстреляна на 23-ти ноември посредством китайската ракета "Лонг Марч 5". Кацането на Луната бе осъществено на 1-ви декември, а самото събиране на проби - на следващия ден. На 3-ти декември отлитащата степен беше изстреляна от лунната повърхност, а на 5-ти декември тя извърши скачване с орбиталния отсек. Това бе първата стиковка в окололунна орбита след експедицията "Аполо 17" през декември 1972 година. След тази процедура завръщането към Земята вече можеше да започне. Китай даде ход на обратното пътешествие на 12-ти декември. Наистина, китайците направиха невероятно постижение, което ще го помним дълго време! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3713-2020-chang-e-5-returns-earth

В опит да докаже, че работата по кораба Орел напредва, Рогозин пусна снимка на празен корпус 16 декември 2020 г. 14:30 ч. Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър съобщение, че понастоящем в РКК "Енергия" се сглабя макет на новия пилотиран космически модул "Орел". За да докаже, че работата напредва, Рогозин публикува три снимки. Но на две от снимките се вижда бъдещият модул за МКС "НЕМ". Единствената фотография, която има връзка с "Орел", показва ... празен корпус на кораба. По думите на Рогозин дебютният полет на "Орел" в безпилотен режим трябва да е факт през 2023 година. Празният корпус на "Орел". Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3712-2020-rogozin-prazen-korpus

УСПЕХ: Ракета 3.2 на американската фирма Астра достигна космоса! Снимка на Земята, заснета от камера на борда на "Ракета 3.2" след като беше достигнато космическото пространство. Photo credit : Astra Space 16 декември 2020 г. 00:25 ч. Светослав Александров. В САЩ вече има нова частна ракета, способна да лети до космоса! Това стана факт след като на 15-ти декември в 22:55 ч. българско време "Ракета 3.2" на фирмата Астра излетя и премина 100-километровата граница на Карман, която условно разделя атмосферата на Земята от космическото пространство. Единственото нещо, което все още не е ясно, е дали "Ракета 3.2" е постигнала стабилна орбита или не. Понастоящем екипите на компанията все още анализират данните от мисията. Но важно е да се конкретизира, че основният критерий за успех, поставен от Астра, не е орбиталният полет. Компанията очакваше единствено безпроблемна работа на първата степен. Засега със сигурност е ясно, че тази първа степен е работила безупречно, изключила е по план двигателите си, след което е настъпило отделяне на втората степен и запалване на двигателя на въпросната втора степен. С други думи - множество цели бяха изпълнени, включително и навлизането в космическото пространство. Астра се превърна в поредната космическа компания на САЩ! Тази компания обаче е твърде различна от останалите американски фирми, включително СпейсЕкс. В свое интервю за Арс Текника, създателят на Астра Адам Лондън конкретизира каква е разликата между неговите начинания и тези на Илон Мъск. Стратегията на Мъск беше да създаде възвръщаема и надеждна космическа ракета. "Това е величествено инженерно постижение", бе категоричен Лондън за успехите на СпейсЕкс. "Оставам възхитен от това, което са постигнали", след което подчерта - за големи спътници и за изпращането на хора в космоса "Фолкън 9" е най-доброто решение. Но парадигмата на Астра е различна и според Лондън тя е също толкова ценна. През последното десетилетие изключително популярни станаха т.нар. микросателити. Тези 50 до 150-килограмови спътници са почти за еднократна употреба. На тях им липсва система за активно придвижване в орбита, следователно животът им е ограничен само до няколко години, след което изгарят в атмосферата, без да натрупват космически боклук. Поради това Астра създава ракета, която не е нито изключителна, нито перфектна. "Ние строим доста скучна ракета", категоричен е Лондън. "Не се целим да е надеждна на 100%". Нещо повече - фирмата е готова да направи компромис с качеството за сметка на цената. Засега най-евтината ракета е американската "Електрон" на Рокет Лаб, която се предлага за $7.5 милиона. Астра предлага полет за $2.5 милиона и евентуалната цел е да се смъкне цената до $1 милион. Понеже ракетата е "скучна" по думите на Лондън, тя няма и готино име. Днешният експериментален носител, който достигна космоса, носи простичкото название "Ракета 3.2". Все още очакваме да видим пълен видеозапис от изстрелването. Астра реши да не излъчва старта на живо - мярка, която не се хареса на космическите ентусиасти, но която беше оправдана с пандемията от коронавирус и факта, че компанията е имала само ограничен персонал на стартовата площадка. По време на предишното изстрелване през септември имаше излъчване на живо, като тогава ракетата се провали още по времето на работата на първата степен. Това, че днес беше достигнато космическото пространство, е съществен успех за Астра. Малко компании успяват да го направят от втория опит. За повече информация: Астра https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3711-2020-astra-reaches-space

УСПЕХ: Американска ракета Електрон излетя от новозеландски космодрум и изведе в космоса японски спътник! 15 декември 2020 г. 18:40 ч. Днес в 12:09 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя космическата ракета "Електрон" на американската компания Рокет Лаб. В космоса беше изведен спътникът на Япония "Стрикс", чиято основна задача е да заснема радарни изображения на Земята. В хода на днешната мисия за пръв път летя нов обтекател, създаден от Рокет Лаб. Обтекателят е с диаметър 1.8 метра и позволява качването на по-обемисти товари в сравнение с това, което е постижимо посредством класическия 1.2-метров обтекател. Днес частната компания не предвиждаше връщане на първата степен на "Електрон". Следващият опит за възвръщаемост ще бъде направен през 2021 година. Днешното изстрелване също така добра подготовка за дългоочаквания полет през второто тримесечие на 2021-ва, когато ракета "Електрон" ще трябва да изведе до Луната мисията на НАСА "Кепстоун". Орбиталната мисия е базирана на 12U-CubeSat спътник, който ще бъде позициониран в същата окололунна орбита, в която през следващите няколко години ще бъде построена международната станция "Гейтуей". Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3710-2020-electron-rocket-sends-space-japanese-satellite

Има проби! Контейнерите на японската мисия Хаябуса 2 са пълни със скали и грунд от астероида Рюгу! Снимка на част от материала, събран от повърхността на астероида Рюгу. Фотографията е изсветлена и пробите изглеждат кафяви, но в реалността са черни. Photo credit : JAXA 15 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипът на японската космическа мисия "Хаябуса 2", която в периода между 2014 г. и 2020 г. изпълни двупосочен полет от Земята до Рюгу, потвърди, че във върнатите на Земята контейнери се намират проби от грунда и скалите на астероида. Напомням на читателите, че "Хаябуса 2" бе втората мисия на Япония, специално предназначена да достави на Земята материал от астероид. Първата "Хаябуса" се завърна през 2010 година след пътешествие до Итокава, но експедицията бе съпътствана от множество проблеми и самият механизъм за колекциониране на грунд не успя да сработи. Все пак след завръщането беше установено, че в контейнерите има микроскопични прашинки от Итокава, попаднали там пасивно. Сега в контейнерите на "Хаябуса 2" има много по-големи късчета от Рюгу, които учените докосват със своите ръце и през следващите месеци и години ще изучават! Скалите и грундът не са единственото богатство, донесено на Земята от "Хаябуса 2". Днес Японската космическа агенция оповести, че след отварянето на капсулата бе анализиран излезлият от нея газ посредством масспектрометър. Резултатите от анализа категорично доказаха, че газът се различава от типичните за земната атмосфера съставки, следователно произхожда от астероида Рюгу. Това бе първата доставка на материал на Земята в газообразно агрегатно състояние посредством междупланетна мисия. Напомням също така, че съгласно споразумение между САЩ и Япония, японците са длъжни да предоставят част от материала, събран от мисията "Хаябуса 2", на американските си колеги. В замяна на това американците се задължават да дадат късчета от астероида Бену, когато мисията на НАСА "Озирис-Рекс" се завърне на Земята през 2023-та. През октомври тази година "Озирис-Рекс" извърши благополучно спускане върху повърхността на Бену и събра около 2 килограма скални проби. Японската мисия "Хаябуса 2", американската "Озирис-Рекс", китайската "Чанг'e 5" и американската "Пърсъвиърънс" са четирите възвръщаеми експедиции, които са на различен етап на изпълнение през 2020 година и са ангажирани да доставят или да започнат процедурите по доставката на материал съответно от Рюгу, Бену, Луната и Марс. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3709-2020-hayabusa-2-samples-yes

Защо днешният успешен полет на руската ракета Ангара бе важен? Ракетата "Ангара", която успешно излетя днес. Фото: Роскосмос 14 декември 2020 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 14-ти декември, Русия най-после сполучи да изстреля своята тежка ракета "Ангара А5" след шестгодишно прекъсване. Полетът изглежда не впечатли много от космическите фенове и мнозина от тях избраха да се фокусират върху факта, че ракетата е извела до геостационарна орбита макет, а не действащ спътник. Но днешната мисия на "Ангара" има много по-важни последствия за руската космонавтика, отколкото повечето хора предполагат. Самият аз съм обвиняван в свръхкритичност към космическите дейности на Русия, поради което не съм обичан на определени места в космическите среди (и особено в русофилските групи във Фейсбук). Но вижте - не е важно дали критикуваш, важно е как критикуваш. Има уместна и неуместна критика. Аргументираната критика е винаги уместна, дори и истината да е неприятна. В този ред на мисли, критиката, че руснаците днес са изстреляли макет, не е уместна. Почти всяка нова и нетествана ракета лети с макет на борда, защото никой не би се доверил да изпрати на нея скъпоструващ спътник или космически кораб. Може да се използва обикновен баласт, но може и да се направи готина пиар акция, като например колата "Тесла" на Илон Мъск. И тук е удачно да се конкретизира, че Мъск е предложил да изстреля полезен товар както на НАСА, така и на американските ВВС, но никой не е пожелал да прати каквото и да е с неизпитаната "Фалкън Хеви". Вярно е, полетът беше успешен и "Тесла"-та отлетя към Марс, но никой не можеше да гарантира, че тази дебютна мисия ще е благополучна. Самият Мъск смяташе, че има едва 40% шанс за успех. Същото се отнася и за "Ангара А5". Ракетата е провела само един предходен полет, през зимата на 2014-та. Днешната мисия бе първа след прехвърляне на производството в Омск, така че това беше и тест, че трансферът е завършил успешно. Така че нормално "Ангара" превози макет. Искате да критикувате руснаците - критикувайте ги за корупцията, лошата политика, дългите отлагания на космическите проекти. Това е основателна критика. Истинската причина, поради която днешното изстрелване бе важно, не бе фактът, че ракетата извози макет, а че успя да го доизвози до геостационарна орбита - и с това Русия съхрани позиция, която беше на крачка да я изгуби. Мнозина смятат, че най-важната космическа дейност е пилотираната космонавтика, а най-същественото, което Русия правеше през последните 10 години, бе да извозва астронавтите на целия свят до МКС. Това не е така. Най-важната дейност, която една космическа държава може да прави, е да превозва спътници до геостационарна орбита. Защото това е регионът от космоса с най-същественото практическо приложение. Както пояснява експертът и блогър Виталий Егоров, геостационарната орбита се намира на около 36 000 километра от Земята. На това разстояние спътниците обикалят около нашата планета за 24 часа - и от наша гледна точка те висят над една и съща точка на земната повърхност. Тук се разполагат сателитите за предаване на радио- и телевизионни сигнали, тук се намира съществена част от метеорологичните спътници, тук са и GPS спътниците, които всеки от нас използва посредством множеството мобилни устройства. Без спътниците в геостационарна орбита модерният живот на 21-ви век би бил невъзможен. Основната руска ракета, която се използва за извеждането на товари до геостационарна орбита, е "Протон". Създадена по времето на ранната космическа надпревара, през 60-те години, тя е морално остаряла, използва токсично гориво и аварира често - толкова често, че вече почти никой не иска да качва спътници на нея. Поради тази причина произвоздството на "Протон" е прекратено и малкото ракети, които периодично летят, са останалите от резерва. През 2025 година изтича и споразумението между Казахстан и Русия и вече "Протон" никога няма да излети, дори и да са останали още няколко бройки ракети. Ето защо стартът на "Ангара" беше важен за космонавтиката на Русия. Да, това е скъпа ракета, ще изисква тежки субсидии от държавата и никога няма да победи "Фалкън"-ите на Илон Мъск. Но благодарение на днешния успешен старт на "Ангара", както се изразява Виталий Егоров, руснаците остават във Висшата лига на ракетостроенето - сред държавите, разполагащи с ракета за превоз на товари до геостационарна орбита. Разбира се, има още много работа за вършене. Засега "Ангара" е в състояние да лети само от северния космодрум Плесецк. Но до 2025-та година времето е предостатъчно, за да могат руснаците да довършат площадката на Восточний и след като "Протон" излезе от експлоатация, вече същинското приложение на "Ангара" ще започне. Но днес бе добро начало. Успешният полет на "Ангара" доказва, че производството в сибирския град Омск е постижимо - а от този град транспортът до Восточний ще е много по-лесен в сравнение ако производството бе останало в Москва. Тъй че, дори и да сме критично настроени към космонавтиката на Русия, днес е удачен момент да поздравим руснаците за техния успех. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3708-2020-why-angara-launch-was-important

УСПЕХ: Новата руска ракета Ангара изведе безпроблемно макет на спътник в целевата му орбита! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 14 декември 2020 г. 17:40 ч. Светослав Александров. След дълги години чакане, най-накрая положително развитие за ракетостроенето на Русия! Тази сутрин, на 14-ти декември, в 07:50 ч. българско време от космодрума Плесецк беше изстреляна новата тежкотоварна руска ракета "Ангара А5". Около 12 минути след началото на полета орбиталният блок "Бриз-М" с макета на космически спътник се отдели благополучно от ракетата-носител и започна самостоятелното довеждане до геостационарна орбита. Малко след 17:00 ч. българско време беше потвърдено, че "Бриз-М" е изпълнил всички необходими маневри и макетът е на целевото си местоположение, с което мисията бе обявена за успешна. Типично за Русия изстрелването бе проведено сред пълно медийно затъмнение и то не беше излъчено на живо. Подбрани видеокадри, както и снимки, все пак бяха показани няколко часа след старта. Днешният полет бе първи за "Ангара" след шестгодишно прекъсване. Напомням на читателите, че дебютната мисия за ракетното семейство бе проведена на 9-ти юли 2014 година, когато беше изстреляна "Ангара-1.2ПП" в нетипична конфигурация, каквато повече няма да се използва. Целта беше изпробването на универсалните блокове "УРМ-1" и "УРМ-2", внедрявани на всички версии. Модулната конструкция на "Ангара" би следвало да позволява бързо и евтино сглобяване на ракети от всякакъв тип - лекотоварни, средно- и тежкотоварни. По време на втория старт на 23 декември 2014 г. летя "Ангара А5" в тежкотоварен вариант. Оттогава досега шест години нямаше никакви полети на "Ангара". С други думи - между втората и третата мисия на ракетното семейство е минало повече време от това между първото връщане на степен на ракета на СпейсЕкс и днешна дата, като за този период Илон Мъск усъвършенства възвръщаемостта, изпрати човек в космоса и започна конструкцията на кораба от ново поколение "Старшип". През 2020-та година се навършиха 25 години от издаването на указа на Борис Елцин (първия президент на Русия) за разработката на "Ангара". Подобно на повечето руски проекти, този също се превърна в дългострой. Липсата на развитие през 90-те години е логично обяснима с недоимъка на пари. После, с началото на новото хилядолетие, руската икономика се стабилизира и даже се появи график. Пробните изстрелвания на "Ангара" с макети трябваше да приключат през 2010-2011 година, а след 2013 година следваха да започнат комерсиалните пускове. Но реалността се оказа по-различна. Дебютните два полета на "Ангара" бяха проведени през 2014 година, а между втората и третата мисия измина повече от половин десетилетие. Огромната пауза се дължи на преместването на производството на ракетите от Москва в Омск - травматичен процес, в хода на който бяха съкратени много работници. Предприятието-производител ГКНПЦ "Хруничев" е и най-проблемното предприятие на Роскосмос с дългове, които превишават 80 милиарда рубли - еквивалент на половингодишния бюджет на цялата космическа агенция! Днешният успех е изключително важен за Русия. Ракетите "Ангара" са тежко критикувани от редица руски и чуждестранни експерти - че още преди да завършат изпитанията са вече морално остарели, че са скъпи и неконкурентоспособни на фона на развитието в САЩ и Китай. Твърди се даже, че едно изстрелване на "Ангара" струва повече пари от такова на старата съветска ракета "Протон". Въпреки всичко "Ангара" са стратегически ценни за руската космонавтика. Първо - "Протон"-ите, които още са в експлоатация, биват изстрелвани от космодрума Байконур в Казахстан. През последните години казахстанските власти недоволстват от често възникващите аварии на "Протон", тъй като ракетите използват токсична горивна смес от хидразин и азотен окис - съответно всяка катастрофа е екологично бедствие. Но "Ангара" работят с течен кислород и керосин и са сравнително щадящи за природата. Освен това стартови площадки за "Ангара" ще бъдат направени единствено на тези космодруми, които са на територията на Русия. Засега действаща площадка (от която беше проведено днешното изстрелване) има на северния космодрум Плесецк. В близко бъдеще площадка ще бъде построена и на новия космодрум Восточний. За съжаление строежът на Восточний също се оказа своеобразен дългострой, като нееднократно работата беше прекъсвана от корупционни скандали. През 2016 година Русия най-сетне проведе дебютния полет от Восточний, но бе използвана ракета от старото семейство "Союз". Площадката за "Ангара" продължава да се бави. Другата причина, поради която ракетите "Ангара" са важни, е че те ще изстрелват пилотирания космически кораб на Русия от ново поколение "Орел" (доскоро наричан "Федерация"). За да може корабът да бъде адаптиран за тези ракети, Роскосмос ще похарчи 1.1 милиард рубли. Дебютното изстрелване на "Орел" в безпилотен режим е планирано за 2023 година, а в пилотиран режим до МКС - през 2025 година. Ние имаме всички основания да се съмняваме дали графикът ще бъде спазен, както и дали "Ангара" изобщо ще се впишат в икономическата реалност, диктувана от Мъск и другите частни фирми. Ще са нужни ли на света многострадалните "Ангара" и Восточний през 2024-2025 година? Не знаем, но днешният успех на Русия в сферата на ракетостроенето представлява важна крачка напред. Макар че днешната мисия бе просто повторение на тази от зимата на 2014-та, а в космоса бе изведен само макет, едно е ясно - "Ангара" може да лети. Вижте видеозапис от изстрелването в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3707-2020-angara-launches

Космическата 2021: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме? На тази снимка, заснета на 8-ми декември т.г., се вижда космическият кораб "Старлайнър" по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 г. Photo credit : NASA / John Proferes Считано от днес, 13 декември, започвам с традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. 13 декември 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Отиващата си 2020-та година най-накрая донесе на американската космонавтика дългоочакваното скъсване със зависимостта от руските кораби "Союз" по отношение на превоза на астронавти до Международната космическа станция. Дебютното изстрелване на "Крю Драгън" в пилотиран режим на 30-ти май беше историческо - за пръв път хора полетяха до орбита на борда на космически кораб, който е собственост на частна фирма. Но настоящата година донесе и разочарования - като изключим СпейсЕкс, всички останали компании претърпяха нова порция проблеми и отлагания. Или иначе казано - не трябваше през 2020-та Илон Мъск да е единственият освен руснаците, който е изстрелял хора в космоса. Надеждите са, че през 2021-ва закъснелите фирми най-после ще наваксат. Мнозина биха попитали - кому е нужно това? Защо е наложително САЩ да е единствената държава в целия свят, която разполага с повече от един тип космически кораб? Въпросът звучи разумно, особено на фона на факта, че Русия разполага единствено със "Союз"-ите, поне докато бъде разработен корабът от следващото поколение "Орел". Същото се отнася и за китайците - те имат само "Шенчжоу", макар че през май тази година изстреляха прототип на нов тип кораб. Смисълът е, че макар че сме навлезли в 21-ви век, все още има твърде малко космически кораби в световен мащаб и това излага на риск усвояването на околоземното пространство. Представете си, че "Крю Драгън" претърпи аномалия и скоро след това същото се случи и със "Союз". Какво ще стане тогава с постоянното човешко присъствие на МКС? Да напомним и геополитическите причини за необходимостта от резервен кораб - американците преживяха отвратително десетилетие без способност да пращат самостоятелно астронавти в космоса и трябваше да търпят подигравките на Рогозин, особено след кризата в Украйна. Нормално е да желаят да разполагат с алтернативен вариант, ако нещо неочаквано възникне с "Крю Драгън". "Старлайнър" трябва да бъде приведен в готовност възможно най-скоро. Нека да започнем с очевидния №1: СпейсЕкс На снимката: Боб Бенкен и Дъг Хърли биват посрещани от наземните екипи след успешното им завръщане на Земята през август. Photo credit : NASA/SpaceX През 2020-та година триумфът на компанията на Илон Мъск беше пълен. В началото на годината, през януари, СпейсЕкс благополучно проведе последния си безпилотен тест на "Крю Драгън", по времето на който бяха тествани системите за аварийно спасяване. Тъй като всичко премина удачно, това откри пътя към дебютния пилотиран полет с Боб Бенкен и Дъг Хърли. Изстрелването на двамата астронавти бе факт на 30-ти май. Не може да омаловажим този миг. Не говоря за техническия аспект - ясно е, че в Щатите са налице всичките необходими технологии за изпращането на хора в космоса. Не говоря и за основната разлика между днешните времена и епохата на совалките - т.е. че НАСА просто подпомага частни фирми, без да участва активно в разработката на космическите им кораби. Говоря най-вече за психологичния момент. Културата на американската космическа агенция е твърде различна от тази, която през 60-те години е пратила човек на Луната. Тя е белязана от катастрофите на совалките "Чалънджър" и "Колумбия". Това принуди НАСА да постави купища бюрократични изисквания пред двете основни фирми, на които разчита - Боинг и СпейсЕкс. Мнозина се съмняваха, че фирмите ще са в състояние да изпълнят изискванията. Имаше дори основания да се предполага, че НАСА никога вече няма да се осмели да прати човек в космоса. Всички тези притеснения останаха в историята. Няколко месеца след триумфа на Бенкен и Хърли, през ноември, СпейсЕкс повтори постижението си и изстреля нов кораб "Крю Драгън" - този път с четирима души на борда. А през декември беше изпратен до МКС дебютният товарен кораб "Карго Драгън", базиран на пилотирания. Какво следва за СпейсЕкс през 2021 г.? Най-общо казано: очакванията към компанията са да продължи в същия дух. Голямата цел е през следващата година към МКС да има непрекъснато прикачен поне един кораб "Драгън 2", било то в пилотиран вариант "Крю Драгън" или в товарен "Карго Драгън". Планира се следващият екипаж към станцията, състоящ се от астронавтите Шейн Кимброу, Меган МакАртър (НАСА), Акихико Хошиде (Япония) и Тома Песке (ЕКА), да излети в края на март или през април. Други четирима астронавти трябва да бъдат изстреляни през септември. Някъде през 2021-ва очакваме стартовете и на още две пилотирани мисии на "Крю Драгън". Възможно е те да бъдат отложени за 2022-ра, тъй като са насрочени съвсем за накрая на календарната година, но когато и да станат реалност, ще са много интересни. По време на първата, осъществявана под патронажа на фирмата Аксиом, към МКС ще полетят Том Круз и Дъг Лайман с цел заснемането на игрален филм. Другата, органзирана от Спейс Адвенчърс, няма да е към станцията, а четирима души ще трябва да се отдалечат от Земята на разстояние 1 000 километра. Това ще е най-значимият момент за пилотираната космонавтика след епохата на програмите на НАСА "Джемини" и "Аполо". Никога след последното стъпване на човешки крак на Луната през декември 1972 г. астронавти не са напускали пределите на ниската околоземна орбита. Догодина, живот и здраве, туристи ще полетят до средна околоземна орбита. 1 000 километра разстояние от нашата планета не са шега работа! Боинг На тази снимка, заснета на 8-ми декември т.г., се вижда космическият кораб "Старлайнър" по време на предстартовата му подготовка за полета през март 2021 г. Photo credit : NASA / John Proferes Ех, Боинг, Боинг... Трудно ми е да пиша за падението на някогашния гигант. Докъм края на миналата година компанията беше фаворит и се считаше за потенциален победител в импровизираното състезание за изпращането на човек до МКС. Много експерти, включително работещи в НАСА, залагаха, че Боинг, а не СпейсЕкс ще осъществят първа пилотирана мисия до станцията. Всички знаем какво се случи - през декември 2019 г. корабът "Старлайнър" излетя успешно, но заради софтуерен бъг не успя да извърши скачване с МКС. Това принуди екипите да върнат кораба на Земята два дни след старта. Кацането бе безупречно и както ръководството на НАСА, така и това на Боинг изразяваха становище, че проблемът със софтуера е дребен. Важното е, че корабът е излетял в космоса и се е върнал успешно. Няма скачване - голяма работа, това не е нещо, от което зависи животът на астронавтите. "Старлайнър" е безопасен, окей? Но през зимата на 2020-та излязоха наяве няколко неприятни факта. След приключването на разследването обществеността бе изненадана да научи, че освен бъга, предотвратил скачването, е бил констатиран втори софтуерен бъг, който замалко е щял да застраши кацането! Нито Боинг, нито НАСА сметнали за нужно да информират хората. Стана ясно също така, че компанията изобщо не е изпълнила цялостен интеграционен тест на "Старлайнър" - и въпреки това НАСА е допуснала кораба до полет. На фона на толкова много гафове вече нямаше как американската космическа агенция да защитава до безкрай Боинг и фирмата бързо се превърна от галеничето в лошото момче. По-късно през пролетта Боинг даже не успя не спечели договор на НАСА за строеж на спускаем апарат, който да достави хора на Луната в рамките на програмата "Артемис". Най-важното обаче е, че НАСА и Боинг взеха решение следващата мисия на "Старлайнър" да е безпилотна и този път трябва да се стигне до скачване с МКС. Чак след като всичко мине успешно, ще се мисли и за пилотиран старт. Агенцията предостави лист от над 80 препоръки, които Боинг следваше да изпълни. Дългият списък предопредели да изпратим 2020-та без ново изстрелване на "Старлайнър". Така че какво следва за Боинг през 2021 година? В началото на декември т.г. НАСА и компанията определиха датата за повторния безпилотен полет на кораба: 29 март 2021-ва. "Старлайнър" ще превози до МКС манекена Рози и известно количество провизии. Мисията ще се наблюдава с изострено внимание от страна на НАСА, като най-вече ще се следи за нови софтуерни гафове. Такива обаче вече не се очакват, тъй като специалистите на Боинг работят рамо до рамо с тези на НАСА и провеждат съвместно множество симулации. Преди старта ще бъде проведено и цялостно интеграционно изпитание - стъпката, пропусната от Боинг преди мисията от декември 2019-та. Ако всичко мине наред, през лятото на 2021-ва очакваме дебютният пилотиран полет на кораба. Дано планът бъде изпълнен! Макар че Боинг направиха множество издънки през изминалите една-две години, все още не е късно нещата да се поправят и дай Боже в края на следващата година да отбележим, че в Щатите са налични два пилотирани орбитални кораба! А сега да насочим вниманието си към суборбиталните компании. Блу Ориджин Кадър от изстрелването на "Ню Шепърд" през октомври. Photo credit : Blue Origin Поредната разочароваща година за Блу Ориджин! За кой ли път пиша това изречение в края на всяка година! Феновете на компанията твърдят, че конкретно от фирмата на Джеф Безос не бива да се очаква забързване, защото така или иначе символът ѝ е костенурката, а мотото - Gradatim Ferociter. Но там е проблемът - ако приемем, че към настоящия момент заекът е Илон Мъск, все още няма признаци да видим как костенурката го изпреварва. Имаме прекалено много Gradatim, но твърде малко Ferociter. През 2020-та година беше изпълнен само един-единствен полет на суборбиталния кораб "Ню Шепърд" с експерименти на НАСА. Трудно е да се разбере какво точно се случи и защо активността на Блу Ориджин бе отчайваща. Но статия, написана на страниците на The Verge на 2-ри април, разказва, че ръководството на компанията е настоявало да бъде осъществено изстрелване навръх пандемията от коронавирус и това е довело до недоволство сред работниците, защото не се чувствали сигурни да се трудят в тези условия. В интерес на истината е трудно да се пише за Блу Ориджин. За разлика от компанията на Илон Мъск, която има ясен план - разработката на ракети "Фолкън", след това на "Крю Драгън", пилотирани полети до МКС, после "Старшип", мисии до Луната и Марс и т.н., във фирмата на Безос изглежда, че се придвижват множество разнородни програми, които се конкурират за ограничени ресурси. Кой е приоритетният проект за Блу Ориджин? Доставката на двигатели "BE-4" за Юнайтед Лонч Алайънс? Строежът на лунен спускаем апарат за НАСА? Строежът на свръхтежката ракета "Ню Глен"? Експлоатацията на суборбиталния кораб "Ню Шепърд"? И макар че мнозина очакваха Джеф Безос да е равностоен конкурент на Илон Мъск, практиката показа, че Блу Ориджин постепенно се превръща в "ОлдСпейс" фирма - т.е. в копие на тромавите и бюрократизирани Боинг и Локхийд Мартин. Колко полета ще има през 2021 година на "Ню Шепърд"? Не се знае - летателните планове на компанията са фирмена тайна. В края на всяка календарна година ни се обещава, че предстоят още три-четири мисии, преди Блу Ориджин да изпрати човек в космоса. И това все не се случва. Нека да приемем, че този път НАИСТИНА ни делят три-четири полета до пилотирана експедиция. Ако и догодина бъдат изстреляни една, максимум две ракети, аз се съмнявам, че ще станем свидетели на старт с хора на борда преди края на следващия декември. Засега "Ню Шепърд" се превръща в основния кораб на САЩ, превозващ суборбитални безпилотни товари - и това се очертава да продължи и в бъдеще. При необходимото търсене компанията очаква да провежда 2-3 роботизирани мисии. Това не е оптимистичен сценарий за по-сериозно развитие. Аз също нямам големи очаквания. Поне за мен изглежда, че "Ню Шепърд" престава да бъде приоритет за Безос. Сега, след като предприемачът е спечелил договор на НАСА за строежа на спускаем апарат за лунни мисии, след като е започнала доставката на двигатели за ЮЛА, очевидно суборбиталният кораб ще стои във фонов режим, летейки спорадично на безпилотни полети - поне докато му дойде времето да изстрелва хора. Ако изобщо това време дойде ... Снимка от полета на "Юнити" от 12-ти декември. Photo credit : Virgin Galactic Силно разочароваща година и за Върджин Галактик, фирмата на Ричард Брансън. Изненадата е особено неприятна, защото корабът "Юнити" бе този, който в края на 2018 г. проведе първият пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Вярно е - полетът бе само суборбитален, при това на 80-километрова височина, а не на 100-километрова (според т.нар. граница на Карман). Но все пак според дефинициите на НАСА и американските ВВС полетът бе космически. А може би не трябваше да се изненадваме? След само още един пилотиран полет през февруари 2019-та, компанията започна да се мести от Калифорния в Ню Мексико - мястото на комерсиалния космодрум Спейспорт Америка. Всички космически ентусиасти знаем какво се случва, когато започне подобно местене. Това вече се случи в Русия, когато "Хруничев" премести производството на ракетите "Ангара" от Москва в Омск и резултатът е липса на полети в продължение на цели шест години. Относно Върджин Галактик, вече наближават две години без пилотиран космически старт. Прочие, на 12-ти декември беше направен опит за изстрелване на "Юнити" в космоса, но скоро след освобождаването на кораба от самолета-носител настъпи проблем при запалването на двигателя и "Юнити" се завърна преждевременно. По предварителна информация причината за аномалията е компютърен дефект. Силно се надявам той да бъде решен и през 2021-ва година космическите мисии отново да започнат, защото отлаганията на Брансън вече стават банални и досадни. Компанията Върджин Галактик е основана през 2004-та с надеждата да изстрелва туристи в космоса. Изминали са 16 години - два пъти повече време, отколкото е било нужно на НАСА да прати човек до Луната, а редовни стартове на корабите на Брансън все още не са налице. Да, разбира се, предприемачът заслужава уважение за двете пилотирани мисии през 2018 и 2019 година, но те не са достатъчни, ако иска фирмата му да стане печеливша. Но имайки предвид факта, че през настоящата 2020-та година НАСА започна да закупува услуги от Върджин Галактик за суборбитални превози на полезен товар и по-нататък на астронавти, аз се съмнявам, че туризмът ще остане топ приоритет за компанията. Вероятно корабите на Върджин ще се използват най-вече за мисии на държавни агенции. Няма лошо, ако това е гарантът за тяхното съществуване и в бъдеще. През 2021-ва година очакваме Върджин Галактик най-малкото да успее завърши окончателно изпитателната си програма, като в това число се включва първия пилотиран космически полет от територията на щата Ню Мексико. Ако той приключи успешно, Ню Мексико ще стане едва третият щат на САЩ, от който е осъществена пилотирана мисия. Досега американските космически кораби са излитали или от Флорида, или от Калифорния. Стига този дебютен полет от Ню Мексико бъде успешен, той ще бъде последван от нова пилотирана мисия със самия Ричард Брансън на борда на "Юнити". Да оставим настрани частните инициативи и да насочим за малко вниманието си към програмата на НАСА "Артемис" за усвояване на Луната, кораба "Орион" и ракетата "Спейс Лонч Систъм". Орион Космическият кораб "Орион", построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA През 2021-ва година очакваме най-накрая безпилотния дебют на кораба "Орион" на първата му мисия до Луната. Ако този дебют бъде успешен, след още 2-3 години ще станем свидетели и на полет с астронавти до окололунна орбита. Само че аз имам сериозни основания да се усъмня, че до края на 2021-ва година роботизираното изстрелване на "Орион" ще е реалност. Поради две причини. Първата е, че през декември беше съобщено за повреда на космическия кораб. Отказалият компонент се намира в адаптера, свързващ сервизния с командния му модул. Специалистите на Локхийд Мартин и НАСА имат два избора - или да разглобят кораба, за да извършат нужния ремонт (процедура, която би отнела около година), или да дълбаят през панелите на адаптера, за да достигнат компонента. Втората причина е, че "Орион" е обвързан с готовността на ракетата "Спейс Лонч Систъм", която Боинг строи за нуждите на НАСА. За да може ракетата да бъде одобрена за полет, тя трябва да мине през всичките си наземни изпитания, които включват "мокър тест" - т.е. цялостно зареждане на първата степен с гориво и симулация на обратно броене, след което трябва да последва статично огнево изпитание. В началото на декември беше оповестено, че при провеждането на "мокрия тест" са настъпили технически проблеми. НАСА и Боинг трябва най-късно до края на декември да изпълнят огневото изпитание, в противен случай агенцията няма да разполага с нужното време, за да достави всички компоненти на "Спейс Лонч Систъм" на космодрума Кенеди за тяхната интеграция за полет. Отлаганията са почти гарантирани, но все пак и през 2021-ва ще следим как се развива програмата "Артемис". Накрая искам да завърша тази статия с плановете на компанията Спейс Пърспектив, която няма да провежда същински космически полети, но вместо това ще изстрелва туристи до ръба на космоса с балон. Спейс Пърспектив Капсулата "Нептун" на Спейс Пърспектив. Image credit : Space Perspective Изпращането на туристи до т.нар. "близкокосмическо пространство" на земната атмосфера с балон, т.е. на по-голяма височина от тази на пътнически самолет, но по-малка от необходимата за спътникова мисия, не е нова идея. През изминалите години множество предприемачи са се захващали с нея, но проектите не са стигали до никъде. Последни бяха Уърлд Вю, които очакваха да изстрелват хора в края на 2017 година. Но макар че тази фирма започна съществуването си с намерението да развива близкокосмически туризъм, в крайна сметка се преориентира към безпилотните полети. Това бе огромно разочарование за космическите ентусиасти, но Уърлд Вю попадна на незаета пазарна ниша, която няма нищо общо с пилотираните мисии. Пазарът реши... И досега Уърлд Вю изстрелва т.нар. "стратолити" - роботизирани апарати, които могат да работят в стратосферата в продължение на месеци. Спейс Пърспектив е основана от хора, които преди са участвали в разработките на Уърлд Вю, но вече искат да се фокусират върху пилотирания кораб. През 2020 г. новата фирма успя да набере финансиране от $7 милиона - достатъчно, за да може още догодина да изпълни пробен безпилотен полет на кораба "Нептун". Когато работата по него бъде завършена, корабът ще може да извежда на височина 30 километра екипаж от един пилот и осем туристи. Пътниците ще прекарват в близкокосмическото пространство около два часа, а цената на атракцията ще възлиза на около $125 000.

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс успешно изведе в космоса спътника SXM-7! 13 декември 2020 г. 20:40 ч. Днес, на 13-ти декември, частната американска компания СпейсЕкс проведе успешно 25-тото си изстрелване на ракета "Фолкън" за 2020-та година. "SXM-7" е с маса 7 000 кг и представлява един от най-тежките спътници, извеждани някога от ракета на СпейсЕкс. Комерсиалният сателит принадлежи на компанията Sirius XM и ще изпълнява радиокомуникационни задачи. Днешният полет бе седми за тази първа степен на "Фолкън 9". След успешното провеждане на полета степента извърши благополучно кацане върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите". Това бе 69-тото успешно кацане на първа степен от 2015 година (когато е първият опит) до ден днешен. СпейсЕкс очаква да изстреля още две мисии до края на декември - една за нуждите на американското разузнаване и още една за извеждането на спътника "Turksat-5A". Видеозапис от полета: Youtube връзка Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3706-2020-13-dec-falcon-9-launches

Прекрасните пролетни ветрила на Марс, заснети от мисията на НАСА Марс Риконисънс Орбитър 12 декември 2020 г. 22:00 ч. При нас зимата вече чука на прага, но нищо не ни спира да си помечтаем за идната пролет, за която се надяваме, че ще настъпи в един по-спокоен и добър свят. По случая искам да ви покажа едно прекрасно явление, което се случва на Марс - пролетните "ветрила", които наскоро бяха заснети от американската мисия "Марс Риконисънс Орбитър". Ето как се случва това явление - със затоплянето на времето в областта на полярните шапки на Червената планета въглеродният диоксид, който е натрупан под повърхността, сублимира. По време на този процес се изхвърля голямо количество пясък. Посоката, към която ще се устреми пясъкът, зависи от тази на духащия вятър и често пъти при това навяване се образуват интересни форми, наподобяващи ветрило. Фотографията бе направена от "Марс Риконисънс Орбитър" на 27-ми април тази година и публикувана наскоро в уебсайта на камерата HiRISE. За повече информация: НАСА Снимка на красивите "ветрила", заснети от "Марс Риконисънс Орбитър". Натиснете тук, за да я свалите в по-голям размер. Photo credit : NASA/JPL/Arizona https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3704-2020-mro-spring-fans

Американският марсоход Кюриосити откри странни скали на Марс - вероятни метеорити Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на 6-ти декември, а в центъра се вижда потенциален метеорит. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 декември 2020 г. 21:31 ч. Светослав Александров. През последните няколко седмици китайската мисия "Чанг'e 5", която изучава Луната, е на фокус сред космическите новини. Но нека не забравяме, че на Червената планета марсоходът на САЩ "Кюриосити" изпълнява сложна програма, свързана с изкачването на планината Шарп. В началото на декември екипът на мисията оповести, че роботизираният апарат е открил няколко скали, които не приличат на останалите в околността. "Кюриосити" се е натъкнал на скалите, докато се е изкачвал към Пясъците на Форви - огромно дюнно поле, което учените познават от орбиталните снимки на Марс. Счита се, че новооткритите скали представляват метеорити. Другата възможност е да произхождат от различни местности на планината Шарп и затова да са нетипични. "Кюриосити" вече снема спектралните характеристики на скалите. Ако наистина става въпрос за метеорити, спектрите ще имат строго определен профил. Снимка на най-забележителната скала, кръстена "Остров Даваар", е показана на снимката в началото на публикацията. Ето снимки и на останалите потенциални метеорити: Credits : NASA / JPL-Caltech За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3703-2020-curiosity-meteors