SAlexandrov

Поредна излагация за стария космически отрасъл на САЩ: Корабът Орион се повреди Космическият кораб "Орион", построен от Локхийд Мартин за нуждите на НАСА. Photo credit : NASA 1 декември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Старият американски космически отрасъл на САЩ (т.нар. OldSpace, за разлика от NewSpace - фирмите СпейсЕкс, Блу Ориджин, Рокет Лаб и т.н.) претърпя поредното си унижение - този път с кораба на Локхийд Мартин "Орион". Оказва се, че захранване на борда на кораба се е повредило по такъв епичен начин, че са отказали даже и резервните му системи. И сякаш и това не е достатъчно - корабът "Орион" е построен така, че да не може да се ремонтира лесно. Налага се цялостното му разглобяване, което може да отложи полета с още година. Новината бе съобщена от журналистката Лорън Гръш за сайта The Verge. Медията е разбрала за случая, понеже се е натъкнала на вътрешен имейл. Напомням на читателите, че космическият кораб "Орион" е критичен елемент от плановете на НАСА за завръщане на човек на Луната. Корабът трябва да бъде изстрелван посредством ракетата "Спейс Лонч Систъм", която американската космическа агенция и Боинг строят през последните 10 години. Преди човек да се отправи към естествения ни спътник, НАСА планира в края на 2021 година да изпрати "Орион" на окололунна обиколка в безпилотен режим. Сега този план е под въпрос. Повреденият компонент се намира в адаптера на кораба, който свързва командния със сервизния модул. За да може да бъде подменен, Локхийд Мартин трябва да разкачи двата модула - но това е продължителен процес, който ще отнеме година. Корпорацията разполага с друга възможност, но тя носи допълнителен риск - предвижда се да се изкъртят външните панели на адаптера, за да се стигне до захранването. Но панелите не са проектирани да са ремонтопригодни. НАСА от своя страна преценява, че поправката в този случай може да отнеме само четири месеца. След като новината бе оповестена в публичното пространство, последваха унищожителни коментари от космически експерти. "Когато строиш космически кораб и той кисне в хангара години наред, чакайки да полети, проблеми се случват", написа Ерик Бъргър от Арс Текника. Това е напълно вярно. "Орион" трябваше да излети още през 2016 година на тестова мисия до Луната, но създаваната от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм" непрекъснато се бави и постоянно излизат технически проблеми. И сега, тъй като "Орион" продължава да не лети, търпи повреди на свой собствен етап. А сега излиза, че "Орион" е построен по такъв начин, че е ремонтонепригоден. Това е абсолютна излагация, но какво може да се очаква от бюрократизиралия се стар космически отрасъл на САЩ, чиято основна цел не е да изучава космоса, а да точи пари от държавния бюджет. За пореден път става ясно, че американската космическа индустрия върви напред само благодарение на усилията на предприемачи като Илон Мъск, Ричард Брансън, Джеф Безос и Питър Бек. Да, и при тях има отлагания, но работният процес е гъвкав и резултатите са налице - пилотираният космически кораб "Крю Драгън" е в експлоатация и лети редовно до Международната космическа станция. А и на никого от тези предприемачи не би му минало през акъла да построи машина, която да не подлежи на бърз ремонт. Само че фирмите гонят график за клиента, а не оправдават годишния си отчет за повече финанси... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3677-2020-orion-malfunction

Пак отложиха полета на ракетата Союз от Куру - този път поради технически проблем 1 декември 2020 г. 08:25 ч. Ракетата "Союз-СТ", която трябваше да излети от космодрума Куру още през месец март, отново не успя да напусне стартовата площадка - този път поради технически проблем. Проблемът е локализиран сред наземния център за управление, съобщава Арианаспейс. Един от екипите е докладвал за затруднения при получаването на телеметрична информация от ракетата. Напомням на читателите, че "Союз-СТ" трябва да изведе в космоса спътник на Обединените арабски емирства (ОАЕ) за военни и граждански цели. Снимка на ракетата-носител, която не може да излети. Photo credit : ArianeSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3676-2020-soyuz-rocket-delayed-again

Да, имам. Но е дълга тема. Трябва да напиша статия за Япония и ЕКА отделно.

За втори път отложиха полета на руската ракета Союз-СТ от космодрума Куру поради лошо време 30 ноември 2020 г. 08:05 ч. Късно тази нощ от космодрума Куру във Френска Гвиана трябваше да излети построената от Русия ракета "Союз-СТ" със спътник на Обединените арабски емирства (ОАЕ) за военни и граждански цели. Но седем минути преди изстрелването подготовката за старта беше прекратена заради гръмотевици в района на стартовата площадка. Това е второто отлагане на мисията през последните дни поради лошо време. Стартът трябваше да е факт още в събота. Както ни информира уебсайтът НАСА Спейсфлайт, сателитът на ОАЕ трябваше да лети първоначално на европейска ракета "Вега". Но след аварията на ракетата през лятото на 2019-та година Емиратите помолиха да изстрелят спътника си с руска ракета, надявайки се за по-бързо осъществяване на мисията. Нищо подобно не се случи. След като стартът бе насрочен за 5-ти март тази година, беше установен проблем с горната степен на ракетата-носител "Фрегат", свързан с теч на гориво. Очакванията бяха за бърз ремонт и изстрелване още през следващите дни, но вместо това проблемът се оказа по-сериозен и стартът се отложи за 10-ти април. Руснаците са настоявали проблемът да се реши със смяна на софтуера, докато от ОАЕ и Арианаспейс са изискали цялостна замяна на степента. После знаем какво се случи - локдаунът заради COVID-19 и спирането на работа на космическия център направи полетът през април невъзможен... В края на септември, след като центърът беше отворен, бе установен нов дефект с горната степен на руската ракета, което доведе до поредното отлагане за ноември. Сега обаче последните кахъри са заради лошото време. Дано късметът се усмихне на Русия, Арианаспейс и ОАЕ и ракетата най-после излети... Снимка на ракетата-носител, която не може да излети. Photo credit : ArianeSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3675-2020-soyuz-st-rocket-delayed-again

Първо видео от китайската мисия: Спускаемият апарат се отдели от орбиталния отсек преди предстоящото кацане на Луната! Кадър от видеото, показващо разделянето на спускаемия апарат от орбиталния отсек. Photo credit : CNSA 30 ноември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно снощи, на 29-ти ноември, в 22:40 ч. българско време, спускаемият апарат на китайската мисия "Чанг'e 5" се отдели от орбиталния отсек и възвръщаемата му степен. Това е важна стъпка преди предстоящото кацане. За пръв път след изстрелването разполагаме с реално видео, заснето от камерите на космическия апарат, а не просто илюстрации с лошо качество. По последна информация кацането ще е факт на 1-ви декември около обяд българско време. Напомням отново, че "Чанг'e 5" е първата мисия от 44 години насам, която ще се опита да осъществи двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната. Целта на роботизираната експедиция е да събере до 2 килограма проби от грунда и лунните скали, които по-нататък ще бъдат изучени в наземни лаборатория. Видео от разделянето на орбиталния апарат от спускаемия отсек - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3674-2020-30-nov-lander-separates

Постиженията на Китай в областта на пилотираната космонавтика от 2003 г. досега През 2008 г. Чжай Чжиган се превърна в първия и засега единствен китаец, излязъл в открития космос. Photo credit : CNSA 30 ноември 2020 г. 00:30 ч. Светослав Александров. Всеки път, когато Китай проведе роботизиран полет до Луната, започват спекулации как скоро китайската космическа програма ще изпрати човек на лунната повърхност, при това още преди Щатите да го направят отново за пръв път след "Аполо". Честно казано тези предположения ме изумяват. Пилотираната космическа програма на Китай е изключително разочароваща, като от изпращането на първия китайски гражданин в космоса през 2003 г. до ден днешен са осъществени едва шест пилотирани полета. За сравнение САЩ за същия времеви период, включвайки и празнината между пенсионирането на совалките и началото на експлоатацията на "Крю Драгън", са изстреляли 23 екипажа в космоса (21 посредством совалки и 2 чрез "Крю Драгън"). Скромното представяне на Китай може да е изненадващо за широката общественост, но не и за дългогодишните космически ентусиасти, които следят редовно китайските пускове. Изстрелванията с хора са редки и спорадични. Докато това не се промени, никой не може да се надява за "китайска инвазия" в космоса. Официално оповестените планове също би следвало да попарят надеждите на тези, които смятат, че китайците бързо ще изпреварят западняците. Преди 15 години множество анализатори и журналисти прогнозираха, че най-късно до 2020 г. китайски крак ще стъпи на Луната, въпреки че китайските власти непрекъснато опровергаваха тези твърдения. Позицията на Китай бе, че изследователската лунна програма е изцяло роботизирана, докато основният приоритет на пилотираната космонавтика са полети до околоземна орбита и строеж на модулна станция. Някои от анализаторите отбелязваха, че на китайските комунистически власти не може да се вярва и никой не знае какво крият. Така че те чертаеха прогнози как ще се случи сценарий подобно на този в книгата "2010: Космическа одисея" на сър Артър Кларк, в която околоземната орбитална станция "Циен" се оказва междупланетен кораб. Но нищо такова не се случи. Китайската космонавтика изпълни единствено това, което бе оповестено според официалната стратегия. До Луната - с роботи, в околоземна орбита - с хора. Няма причина да вярваме, че през следващите няколко години ще е по-различно. Нека да разгледаме какви са основните постижения в сферата на пилотираната космонавтика на Китай от 2003 г. досега. 15-ти октомври 2003 г. е Гагариновият миг за Китай. Тогава излита корабът "Шенчжоу 5" с астронавта Ян Ливей. Името на първия китайски космически пътешественик е оповестено по-малко от ден преди старта, а самата мисия протича сред почти пълно медийно затъмнение. Мнозина напомнят, че подобна цензура е била характера за ранната космическа програма на СССР. Но още следващият полет дава признаци, че китайската космическа програма ще следва по-различен график от този на съветската. Втората пилотирана мисия "Шенчжоу 6" с астронавтите Фей Цзюнлун и Ние Хайшен е осъществена две години по-късно (спомнете си, че вторият пилотиран полет на СССР е факт едва няколко месеца след Гагарин). Тогава през 2005 г.китайците за пръв път изстрелват кораб с повече от един човек на борда. Третият пилотиран старт с кораба "Шенчжоу 7" и астронавтите Чжай Чжиган, Лиу Бомин и Цзин Хаипен потвърждава някои основни различия между стратегията на Китай и тази на СССР. Съветските космонавти са поемали огромни рискове, а същото се отнася и за американските в епохата на ранната космическа надпревара. По време на мисията "Шенчжоу 7" през 2008 г. Чжиган осъществява първата китайска "космическа разходка". За разлика от предходните пилотирани космически експедиции, тази на "Шенчжоу 7" е отразена широко в медиите. Но в сравнение с мисията на Леонов, който излиза в открития космос с експериментален скафандър, изложил живота му на опасност, китайците не оставят и една вратичка за потенциална несигурност. Докато Чжиган се разхожда в орбита с новопроизведения китайски костюм "Феитиан", неговият колега Лиу Бомин стои в шлюза с руски скафандър Орлан - далече от камерите, за да не помрачи историческия за страната момент, но все пак готов веднага да се притече на помощ ако нещата излязат от контрол. Изминават четири години след полета на "Шенчжоу 7" преди Китай да изпрати нов екипаж в космоса. В края на 2011 г. е изстреляна микростанцията "Тянгон 1" - миниатюрен аналог на някогашните съветски станции от серията "Салют". И все пак китайците не се осмеляват веднага да пратят екипаж към нея, докато напомням, че с началото на експлоатацията на "Салют 1" програмата на СССР незабавно почва да изстрелва към нея хора и така се стига до трагедията със "Союз 11". Що се касае до микростанцията "Тянгон 1", китайците първо пускат към нея безпилотния кораб "Шенчжоу 8" и едва след като мисията му минава според очакванията, през 2012 година е изпратен и пилотираният кораб "Шенчжоу 9" с трима души, сред които и първата китайска астронавтка Лю Ян. "Тянгон 1" приютява екипажа само на още един пилотиран кораб - "Шенчжоу 10" (изстрелян 2013 г.) с трима души. Сред тях отново присъства жена. Минават нови три години преди Китай да изстреля следващата експедиция. Това става след изпращането в орбита на втората микростанция "Тянгон 2". Тя приютява само един екипаж - този на кораба "Шенчжоу 11" (2016 г.). Екипажът се състои само от двама души - Цзин Хаипен и Чен Дун. Целта да не бъде включен трети човек е да се пестят ресурси, за да могат китайците да проведат най-дългата мисия, на която са способни. В крайна сметка Хаипен и Дун престояват 33 дни в орбита. "Тянгон 2" трябва да бъде последвана от модулна станция. Авариите на ракетата "Лонг Марч 5" забавиха началото на нейния строеж, който беше предвиден да започне през 2017 г., но на него и до ден днешен не е даден ход. Поради това забавяне вече повече от 4 години няма пилотиран полет на китайски астронавт в орбита. Може би това ще се промени догодина. Може би най-сетне през 2021 г. китайците ще изстрелят първия модул на голямата си орбитална станция, след което ще последва стартът на "Шенчжоу 12". Но дали ще се случи, предстои да разберем според това как ще се развият събитията. Междувременно никой не може да отрече постиженията на Китай в сферата на роботизираната космонавтика. Първото спускане на китайски апарат на лунната повърхност през 2013 г. бе значимо събитие, първото кацане на обратната страна на Луната през 2019 г., което не е постигано от нито една друга държава, зарадва всички. Настоящата възвръщаема лунна мисия е първият опит за доставка на лунен грунд на Земята от 44 години. Но всичките тези експедиции са изцяло безпилотни. Към настоящия момент Китай не подготвя изпращането на хора до Луната. Вярно е, че сегашната възвръщаема мисия представлява донякъде тренировка за евентуален пилотиран лунен полет, който ще бъде осъществен... някой ден. Същото се отнася и за полета на прототипа на новия пилотиран кораб през пролетта на тази година. Но приоритетите на страната остават ясни. Първо ще бъде построена модулна станция в ниска околоземна орбита и тя ще стои във фокуса на китайската космонавтика през следващото десетилетие. По официални данни Китай няма да направи опит за изпращането на астронавти към естествения ни спътник преди 2029-2030 година, и то само ако програмата на станцията изпълни своите цели. Едва тогава подготовката за пилотирана лунна мисия може да започне. Има ли някой, който активно се готви за пилотиран полет до Луната? Да, естествено - това са САЩ и Европейската космическа агенция (ЕКА), които съвместно строят корабите "Орион". Имаме всички основания да сме скептични към този проект, защото наследява практиките на стария космически отрасъл, а не гъвкавата методика на СпейсЕкс. И аз съм недоверчив към ракетата-носител на "Орион", която се строи от Боинг. Но нейният хардуер е вече в напреднал етап на разработка и тестова програма, а самите кораби са напълно построени. При всички положения Щатите и ЕКА имат огромна преднина, докато китайците все още трябва да трупат летателни часове посредством собствената си станция. Да се надяваме, че ще се случи някакво чудо и че китайският проект ще изпревари западния, е пожелателно мислене, лишено от логика и познания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3673-2020-china-manned-program-summary

Китайската възвръщаема мисия проведе успешна корекция на орбитата си преди предстоящото кацане На илюстрацията: спускаемият апарат на мисията "Чанг'e 5" в окололунна орбита. Image credit : CNSA 29 ноември 2020 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес в 14:39 ч. българско време китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" запали двигателите си, за да превърне орбитата си от елиптична в кръгова. Така тя вече обикаля около Луната на постоянна височина от 200 километра над повърхността. Първоначално се планираше кацането да е днес в около 22:30 ч. българско време. Днес обаче CGTN потвърди, че сега то се очаква да е факт най-рано утре. Това означава, че графикът на мисията ще е изключително натоварен - в рамките само на три дни "Чанг'e 5" ще трябва да извърши спускане на лунната повърхност, да събере проби и да отлети обратно. След отлитането трябва да се осъществи сложно скачване между спускаемия апарат и възвръщаемия комплекс в окололунна орбита - постижение, което досега е правено само от САЩ в хода на пилотираните експедиции "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век. Досега само космическите програми на САЩ и СССР са успявали да вземат проби от лунния грунд и да ги доставят на Земята. Мисията на Китай "Чанг'e 5" представлява първият опит за двупосочен полет от Земята до повърхността на Луната след 44-годишно прекъсване. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3672-2020-29-nov-last-brakes

УСПЕХ: Япония изстреля спътник за пренос на данни с военно и гражданско предназначение! 29 ноември 2020 г. 14:30 ч. Тази сутрин в 09:25 ч. българско време от космодрума Танегашима в Япония излетя космическата ракета на Мицубиши "H-IIА" със спътника "JDRS-1". Два часа и половина след началото на мисията Мицубиши потвърди, че сателитът се е отделил благополучно от горната степен на носителя и е започнал самостоятелен полет. "JDRS-1" е нов спътник за оптичен пренос на данни. Голяма част от информацията за бордовите му системи е засекретена, което показва, че ще се използва за военни цели. Въпреки това ще изпълнява и граждански задачи. Знае се също така, че спътникът ще бъде разположен в геостационарна орбита на височина 35 400 километра над Земята, откъдето ще прехвърля данните между останалите японски сателити и наземните станции. "JDRS-1" ще замени спътника "Кодама", който работеше в периода между 2002 и 2017 година. Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Mitsubishi Heavy Industries https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3671-2020-mitsubishi-launch-29-nov

УСПЕХ: Първата китайска мисия за взимане на проби от Луната влезе в окололунна орбита! На илюстрацията: роботизираната мисия "Чанг'e 5" запалва двигателя си за навлизане в окололунна орбита. Image credit : CNSA 28 ноември 2020 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 28-ми ноември, след няколкодневно пътешествие, китайската автоматична междупланетна станция "Чанг'e 5" влезе в орбита около Луната. Основният двигател беше запален в 14:58 ч. българско време, когато "Чанг'е 5" бе на 400 километра от естествения ни спътник, и работеше в продължение на 17 минути. Напомням на читателите, че мисията беше изстреляна на 23-ти ноември посредством тежкотоварна ракета "Лонг Марч 5". "Чанг'e 5" е четирикомпонентен космически кораб, който включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. Целта на роботизираната експедиция е взимане на проби от лунната повърхност и тяхната доставка на Земята. Това е първата възвръщаема мисия до естествения ни спътник след приключването на пилотираната програма на САЩ "Аполо" и на съветската роботизирана "Луна". Напомням също така, че американските мисии "Аполо", проведени в периода между 1969 и 1972 г., са донесли на Земята общо 383 килограма лунен прах и скали. Съветските роботизирани експедиции "Луна 16", "Луна 20" и "Луна 24" са успели да доставят около 301 грама. След приключването на "Луна 24" през 1976 г. не е имало други опити за превоз на материал от Луната към Земята. Очакванията са "Чанг'e 5" да събере около 2 килограма проби. По предварителна информация кацането на "Чанг'e 5" на Луната може да бъде осъществено още утре, макар че до момента на публикуването на тази публикация не разполагам с точен час кога това ще се случи. За повече информация: Чайна дейли https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3670-2020-chang-e-5-enters-lunar-orbit

Соловьов от РКК Енергия: Много компоненти на МКС са вече непоправимо увредени! 26 ноември 2020 г. 21:25 ч. Днес най-голямата новина в сферата на космонавтиката е, че Владимир Соловьов, главен директор на предприятието РКК "Енергия", направи шокиращи твърдения за състоянието и потенциалната съдба на Международната космическа станция. Според експерта след 2025-та година се очакват лавинообразни аварии. "До 2025-та година Русия има задължения да участва в програмата на МКС. Вече има ред елементи, които са пострадали сериозно от повреди и излизат от експлоатация. Много от тях не подлежат на замяна. След 2025-ва година прогнозираме лавинообразни аварии на многочислени компоненти на борда на МКС. Според оценката на РКК "Енергия" по-нататъшното финансиране се оценява на между 10 и 15 милиарда рубли - твърде голямо", казва Соловьов. Според преценката на експерта заради голямата цена по поддръжката на МКС трябва да бъде преосмислено участието на Русия в проекта и вместо това страната следва да се преориентира към създаването на нова отечествена станция. След изказванията на Соловьов руските медии масово оповестиха, че Роскосмос обмисля оттегляне от МКС. Това доведе до официално опровержение от страна на космическата агенция, което бе публикувано на нейния сайт. Въпреки това и до настоящия момент няма опровержение по най-съществената част от твърденията на шефа на РКК "Енергия" - че МКС е вече в окаяно състояние. На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос днес, на 18-ти ноември. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3669-2020-solovyev-iss

Застрашава ли космическата програма на Китай лидерството на САЩ? Снимка от изстрелването на първата двупосочна мисия на Китай на 23-ти ноември. Photo credit : CNSA/CLEP 26 ноември 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Изстрелването на най-новата китайска роботизирана експедиция до Луната на 23-ти ноември безспорно ще разгори наново споровете дали Китай и САЩ се намират в условията на нова космическа надпревара. Срещат се и хора, които смятат, че Щатите драстично изостават от Китай. По време на подобни дебати китайската космическа програма бива представяна като грандиозна стратегия за усвояването на лунните ресурси и ако американците не се стегнат, ще станат подчинени на новите си азиатски господари. Но така ли е наистина? Космическият анализатор Джеф Фауст публикува нова статия по темата на страниците на The Space Review. В нея Фауст се позовава на книгата Spacepower Ascendant, написана от Джошуа Карлсън, експерт по космическа стратегия. Съгласно разработената от Карлсън теория усвояването на космоса преминава през следните четири етапа: 1. Изследване - изучаване на космическото пространство с научна цел. 2. Експанзия - разширяване на човешкото присъствие в космоса 3. Експлоатация - използване на космическите ресурси с комерсиална цел 4. Отлъчване на конкуренцията - тези, които усвояват ресурсите, предприемат стъпки, пречещи на останалите да заемат същите пазарни ниши. Къде се намираме ние? По отношение на близкия космос или околоземната орбита човечеството е вече на третия етап. Държавите и компаниите използват орбиталните ресурси, за да предоставят услуги по комуникация, заснемане на земната повърхност и прочие. Що се касае обаче до далечния космос и планетите, нашата цивилизация безспорно се намира още на първата стъпка. Проблемът, който Карлсън съзира, е следният: американската космическа стратегия е "енориашеска, със спътнико-центрично мислене, което приоритизира сигурността, стабилността и съхраняването на текущите предимства". От друга страна Китай, твърди той, притежава по-напредничаво мислене, което се фокусира върху експанзията, експлоатацията и отлъчването на конкуренцията. Според експерта може да се стигне до сценарий, при който китайците ще разработят космически електроцентрали и предприятия за усвояване на лунните ресурси. Така до средата на 21-ви век Китай ще се превърне в доминантната държава със способността да изключва от космическите богатства американците и останалата част от света. А какво ще кажем тогава за Илон Мъск и плановете му за усвояването на Марс? Дори и Мъск не е имунизиран от китайската експанзия, твърди Карлсън: на фона на западното пренебрежение и отрицание на ядрената енергетика, предприемачът ще се принуди да потърси протекция от ядрената космическа флотилия на Китай. Но наистина ли е толкова сериозно положението? Фауст сериозно критикува постулатите на Карлсън. Те се базират на предположенията, че през настоящото десетилетие ще станем свидетели на космически електростанции, през 30-те години - на лунна база и през 40-те години на ядрена флотилия. Липсват обаче доказателства, че това е действителният план на китайското правителство. Подобно на други анализатори, така и Карлсън изпада в клопките на пожелателното мислене. Карлсън извежда логически заключения какво Китай би направил, но надали китайците ще постъпят по този начин или ще го направят в предположения времеви период. Друг анализатор на име Дуейн Дей се съгласява с тази критика. Той напомня, че преди две десетилетия множество журналисти предсказваха, че китайски крак ще стъпи на Луната до 2017 година. Нищо подобно не се случи. До ден днешен китайците изпращат към естествения ни спътник единствено роботи. Нещо повече - космонавтиката на Китай не е изпращала човек в космоса вече цели четири години. Последната китайска пилотирана мисия бе реализирана през 2016-та. Освен това, твърди Фауст, китайската космическа стратегия напомня на "енориашеското спътнико-центрично мислене" на САЩ. Китай изстрелва все повече шпионски и разузнавателни спътници. И така, застрашават ли китайските космически проекти господството на САЩ? По-скоро не. Нещо повече - изглежда, че целите на Китай се припокриват до голяма степен с тези на Щатите. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3668-2020-does-china-threaten-usa

УСПЕХ: Старшип SN8 премина през последното си огнево изпитание преди 15-километровия полет! 25 ноември 2020 г. 08:10 ч. Страхотни новини пристигнаха и от Тексас, където СпейсЕкс се труди върху следващото поколение ракети и кораби "Старшип"! Късно тази нощ в 01:23 ч. българско време беше проведено последното статично огнево изпитание на "Старшип SN8" - окончателната стъпка от тестовата програма преди предстоящия 15-километров полет. Илон Мъск потвърди в Туитър, че огневото изпитание е минало според очакванията му. Важна цел по време на летателния тест е да се провери поведението на "Старшип" при работа на три ракетни двигателя, дали той може успешно да преминава от работа с основните резероари към нужните за кацането т.нар. "хедър" резервоари и дали може да провежда маневрите си за приземяване. Разбира се, досега "Старшип" никога не е летял на такава височина, шансовете нещо да се обърка са големи, затова Илон Мъск внимава с очакванията си. За успех ще се счита, ако "SN8" се отдалечи на достатъчно разстояние от стартовата площадка преди да се взриви. А и да се взриви, на Земята чакат още няколко прототипа, готови за полет. Дебютното изстрелване на 15-километрова височина е планирано за следващата седмица. Кадър от успешното статично огнево изпитание днес. Photo credit : LabPadre stream https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3667-2020-starship-last-sf-before-flight

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе рекорден 7-ми полет на една и съща ракета Фолкън 9, изведе спътници Старлинк! Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : SpaceX 25 ноември 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Пореден успех и пореден рекорд за космическата компания на Илон Мъск! Късно тази нощ в 04:13 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал излетя ракета "Фолкън 9" с първа степен, летяла на шест предходни мисии. За седми път тя изведе спътници в космоса. Девет минути след изстрелването степента за седми пореден път извърши благополучно кацане върху роботизирана океанска платформа! Преди днешното изстрелване степента е била използвана за изпращането в орбита на спътници "Иридиум Некст", "Телстар 18В" и четири други мисии "Старлинк". Полетът тази нощ стана факт след двукратно отлагане. Първоначално мисията трябваше да бъде осъществена в неделя, но специалистите на СпейсЕкс прецениха, че имат нужда от допълнителна диагностика на ракетата. След това във вторник метеорологичните условия в региона на кацане се оказаха неблагоприятни. Сега обаче нямаше никакви проблеми. В орбита благополучно бяха позиционирани 60 спътника от интернет групировката на СпейсЕкс "Старлинк" - т.е. това беше пълен набор от сателити от серията. Този път "Фолкън 9" не носеше със себе си други микроспътници, които понякога компанията на Мъск извозва срещу заплащане като вторичен полезен товар. Днешната мисия беше 23-та за СпейсЕкс през 2020-та - рекорден брой полети и най-натоварената година за Илон Мъск изобщо. Предишният рекорд бе през 2018 година, когато СпейсЕкс изстреля 21 ракети. Макар че тази година нямаме мисия на свръхтежката ракета "Фолкън Хеви", сред тези 23 полета присъстват две пилотирани изстрелвания на кораби "Крю Драгън". Благодарение на тях САЩ възстанови способността си да изпраща астронавти до МКС посредством американски ракети с американски кораби от американска земя, без да зависи от други държави. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3666-2020-spacex-record-7th-time

УСПЕХ: Китай изстреля своята първа възвръщаема мисия до Луната! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA/CLEP 23 ноември 2020 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 22:30 ч. българско време от космодрума Уенчан излетя космическата ракета на Китай "Лонг Марч 5" с роботизираната мисия "Чанг'e 5" - първата възвръщаема експедиция до повърхността на Луната след приключването на американската програма "Аполо" и съветската "Луна" през 70-те години на миналия век! В около 23:15 ч. българско време беше потвърдено отделянето на автоматичната междупланетна станция от горната степен на ракетата-носител. "Чанг'e 5" понастоящем се намира във високоелиптична околоземна орбита и през следващите няколко дни се очаква да проведе самостоятелно запалване над двигателите си, за да се отправи към естествения ни спътник. Същевременно в 23:25 ч. беше оповестено и успешното разгръщане на слънчевите батерии - най-критичната начална стъпка непосредствено след изстрелването. Китайска роботизирана експедиция ще лети по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита на 28-ми ноември, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и на 29-ти ноември ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната. Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае до достигането на дълбочина от 2 метра, а чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята. Прибирането у дома трябва да е факт на 16-ти или 17-ти декември. Разбира се, мисията е твърде амбициозна и крие множество рискове. Провалът дебне екипа на всяка крачка. За всеки случай китайците са се застраховали и са построили резервна и идентична роботизирана станция - "Чанг'e 6". Ако "Чанг'е 5" се провали, "Чанг'e 6" ще трябва да се опита да вземе проби от същото място. Но ако настоящата експедиция се увенчае с успех, "Чанг'е 6" ще извърши първото в историята на човечеството кацане на Южния полюс на Луната през 2023 година. Американските пилотирани мисии "Аполо", проведени в периода между 1969 и 1972 г., са донесли на Земята общо 383 килограма лунен прах и скали. Съветските роботизирани експедиции "Луна 16", "Луна 20" и "Луна 24" са успели да доставят около 301 грама. След приключването на "Луна 24" през 1976 г. не е имало други опити за превоз на материал от Луната към Земята. Не че НАСА се е отказвала от възвръщаемостта, но съвременните американски експедиции са фокусирани върху други небесни тела. Американската мисия "Дженезис" успя да достави на Земята проби от слънчевия вятър през 2004 г., а през 2006 г. беше донесен материал от кометата Уайлд 2 от мисията "Стардъст". Освен Щатите, през 2010 японската роботизирана експедиция "Хаябуса" се прибра у дома с микроскопични проби от астероида Итокава. Междувременно през октомври нова американска мисия "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на астероида Бену и взе проби от него, а през декември очакваме завръщането на Земята на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" със скали и почва от астероида Рюгу. През февруари 2021 г. на Червената планета ще кацне марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" - първата от общо три мисии, които ще кулминират с доставката на марсиански проби на Земята. И през следващите години роботизираните мисии на САЩ и Япония ще са фокусирани върху астероидите и Марс, докато усвояването на Луната изглежда ще остане най-вече обект на държавната космонавтика на Китай. Не че американците са се отказали от естествения ни спътник, но в рамките на програмата "Артемида" НАСА по-скоро ще подпомага частни компании за транспорт на провизии и хора до лунната повърхност и обратно, вместо активно да дирижира кое как да се прави. Ако намерението на Щатите се увенчае с успех, някой ден до Луната ще летят комерсиални мисии също както днес до Международната космическа станция пътува частният пилотиран кораб "Крю Драгън". Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3665-2020-23-nov-chang-e-5-launches

Изстрелването на новата руска ракета Ангара се отлага с няколко дни 23 ноември 2020 г. 11:00 ч. Полетът на новата руска космическа ракета "Ангара", който бе предвиден за 28-ми ноември, ще бъде отложен с няколко дни. Новината бе съобщена от РИА Новости. Оказва се, че са възникнали технически проблеми, които налагат свалянето на ракетата от стартовата площадка и нейното връщане в монтажно-изпитателния корпус за диагностика и ремонт. Напомням на читателите, че това ще е първото изстрелване на "Ангара" след шестгодишно прекъсване. По време на дебютната мисия през декември 2014 г. в геостационарна орбита беше изведен макет на спътник с тегло 2.04 тона. Ракетата-носител "Ангара 5", която летя през 2014-та година. Снимка : ГКНПЦ Хруничев https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3664-2020-angara-flight-delayed

Ето защо астронавтите на Крю Драгън взеха със себе си бебе Йода На кадъра: бебето Йода се рее във вътрешността на Крю Драгън след достигането на орбита. Photo credit : NASA TV 23 ноември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Играчките-индикатори за безтегловност са важна част от традицията при провеждането на пилотиран космически полет, така че не бива да ни учудва, че когато корабът "Крю Драгън" излетя миналата седмица, астронавтите бяха избрали свой собствен талисман. Изненадващото бе, че той се оказа бебе Йода - или Детето от нашумелия сериал на Дисни "Мандалорецът", част от поредицата Междузвездни войни. По време на дебютния полет на "Крю Драгън" в края на май, когато астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли първи излетяха до МКС на борда на частен пилотиран космически кораб, те бяха взели със себе си плюшен динозавър. Играчката бе специално подбрана от двамата сина на Бенкен и Хърли. За разлика от тях, екипажът на излетелия този месец кораб не е предоставил решението на друг. Също както избраха специалното име "Резилиънс" като позивна на мисията, което означава "устойчивост", така те сами решиха, че бебето Йода е подходящ талисман за тяхното пътешествие. "Беше тежка година", каза командирът на мисията Майк Хопкинс на специалната следполетна конференция. "И отчитайки факта, че СпейсЕкс и НАСА бяха способни да приведат ракетата и кораба ни в готовност по време на тази трудна година, в условия на пандемия, ние бяхме вдъхновени от усилията на всички. Ето защо именувахме мисията си "Резилиънс" с надеждата, че ще видим усмивки на лицата на хората, че това ще им донесе надежда. Същото е и с бебето Йода. Аз си мисля, че всеки, който го забележи, трудно би устоял да не се усмихне, ето защо изглеждаше подходящ за нашия екипаж. Обичаме да се забавляваме и определено доста се забавлявахме". Смеейки се, Хопкинс също така поясни, докато малкият Йода е пътувал към космоса на борда "Крю Драгън", е друсало много повече, отколкото обичайно героят от "Мандалорецът" е свикнал. Напомням на читателите, че освен Майк Хопкинс, "Крю Драгън" изведе на път към МКС Шанон Уокър, Виктор Гловър и Соичи Ногучи. Четиримата астронавти ще престоят около половин година в орбита. Изслушайте интервюто на Светослав Александров по БНР за традициите и суеверията на астронавтите на този линк Запис от следполетната пресконференция - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3663-2020-why-baby-ioda

УСПЕХ: Ракета на СпейсЕкс изведе в космоса американо-европейската мисия Сентинел 6! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 ноември 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Пореден триумф за СпейсЕкс, а не е изминала и една седмица от изстрелването на пилотирания кораб "Крю Драгън" с четирима астронавти! Днес, на 21-ви ноември, в 19:17 ч. българско време от западния американски космодрум Ванденберг в Калифорния излетя чисто новата ракета "Фолкън 9" с американо-европейския спътник "Сентинел 6" им. Майкъл Фрейлич, който ще провежда проучвания във връзка с глобалното затопляне. Броени минути след излитането първата степен на "Фолкън 9" извърши благополучно приземяване на специална площадка на космодрума. Мисията на "Сентинел 6" се осъществява с широко международно сътрудничество. Формално е част от програмата "Коперник" на Европейския съюз, като реализацията на проекта се изпълнява от Европейската космическа агенция (ЕКА), американската космическа агенция НАСА, Френската космическа агенция, Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (НОАА) и ЮМЕТСАТ. Новоизстреляният спътник ще премине през едногодишен тестов период, в рамките на който ще бъде изпитано състоянието на научната му апаратура, след което основната изследователска дейност официално ще започне. Веднага щом това се случи, данните ще могат да бъдат сваляни в реално време от учени, учители, ученици и като цяло от широката общественост. Това ще става посредством услуга на уебсайта на ЮМЕТСАТ: https://www.eumetsat.int/ "Сентинел 6" ще изучава как морското равнище се променя в хода на топенето на ледовете и как това се свързва с настоящите модели за глобално затопляне. Проучванията ще се осъществяват посредством радарен висотометър "Посейдон 4" и микровълнов радиометър. Корпусът на спътника е построен от аерокосмическия гигант Еърбъс в Германия. Общото му тегло е 1 192 килограма, а размерите му са 5.15 метра дължина, 2.35 метра височина и 2.58 метра ширина. "Сентинел 6" е стабилизиран по трите оси и е позициониран в 1 336-километрова орбита с наклон 66 º. Програмата на американската фирма СпейсЕкс остава натоварена и през оставащите седмици на 2020-та година. Още в понеделник в 04:56 ч. българско време ще излети поредната порция сателити "Старлинк". Предстоят още полет на военен спътник "NROL-108", товарен кораб "Карго Драгън" до МКС и два комерсиални сателита "SXM-7" и "Turksat-5A". За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3662-2020-21-nov-sentinel-6-launch

Разцветът на възвръщаемите космически технологии в САЩ Снимка на успешно прибраната днес първа степен на ракета "Електрон". Photo credit : Rocket Lab 20 ноември 2020 г. 21:40 ч. Светослав Александров. През 2015 година частната компания Блу Ориджин за пръв път успя да изстреля ракета в космоса, макар и само по суборбитална траектория, след което върна ракетата обратно в непокътнат вид. В края на същата година СпейсЕкс прибра на Земята първа степен от ракета "Фолкън 9" след орбитална мисия. Отне известно време, но днес, половин десетилетие по-късно, друга американска компания на име Рокет Лаб постигна възвръщаемост - първа степен на ракета "Електрон" извърши меко кацане в океана посредством парашути след безпроблемно извеждане на спътници. Разцветът на възвръщаемите ракетни технологии в САЩ е налице, а скоро очакваме развитие и от старите аерокосмически гиганти - обединението ЮЛА на Локхийд Мартин и Боинг ще се опита да внедри поне частична възвръщаемост на първата степен на ракетата от ново поколение "Вулкан". Единственото, което е трудно за осмисляне, е защо някои хора продължават да са негативно настроени към тези постижения. Донякъде причината се дължи на пропагандата и насажданата патологична омраза към САЩ. Да, съществена част от лошите неща, които се говорят за ставащото "отвъд океана", са верни. В Щатите наистина бият афроамериканците. И повечето от местните активисти, включително тези, които се борят за социална справедливост, рушейки статуи и унищожаващи магазини, са отвратителни хора. Те, както и безмълвно подкрепящите ги. Външната политика на САЩ не е цвете за мирисане - ами американците си следват своите интереси и не винаги се съобразяват с желанията на другите. Покрай тази неприязън някои казват - ето, постиженията в космонавтиката не са ги направили американци. Вернер фон Браун е бил немец. Илон Мъск е южноафриканец. Питър Бек е новозеландец, даже нещо повече - неговата компания Рокет Лаб е основана в Нова Зеландия и все още изстрелва от тамошния космодрум, но впоследствие се мести в САЩ. Защо това изобщо се случва, ако в Щатите не всичко е цветя и рози? Отговорът е много прост - лесно е да си основеш фирма в САЩ и да започнеш да развиваш дейност. Бюрократичните спънки ги има и там, но са по-малки, отколкото е другаде. Не плащаш данък "рекет". Никой не ти пречи. А и някой да ти пречи, по-добре е да се преместиш в друг щат, отколкото в друга държава. Помните ли как калифорнийското ръководство не даде на Илон Мъск да произвежда автомобили "Тесла" заради коронавируса? Еми хубаво ... Мъск се закани да се премести в Тексас. Прочие, базата, където се строят ракетите и корабите "Старшип", е неслучайно направена в Тексас - държавните намеси са минимални. Други казват - държавата е тази, която подпомага частните фирми. Какво ти частно предприемачество? Да, вярно е - много от фирмите се основават в САЩ или се местят там, защото са налице огромно количество държавни проекти за изпълнение. Държавата е била голям клиент на ракетните компании и винаги ще бъде такъв. Но тук има нещо, което мнозинството от критиците пропускат. Държавата плаща за превоз - било то на спътници, било то на астронавти. Никой не плаща и не е плащал за възвръщаемост. Както Блу Ориджин, така и СпейсЕкс и Рокет Лаб сами инвестираха, за да създадат възвръщаеми космически технологии. Всички те го направиха на фона на сериозна критика - включително от страна на старите аерокосмически гиганти, които твърдяха, че вече са го обмислили, че вече са го опитали, че не се е получило и няма пазарна полза от цялата тази работа. Тази критика бе разбита на пух и прах от Джеф Безос и Илон Мъск. Безос и Мъск първи повлякоха крак, а всички останали ги последваха. Питър Бек, основателят на Рокет Лаб, не вярваше във възвръщаемосттта. Той трябваше да види личен пример от Мъск, че има файда. Изчака цели пет години, като през това време наблюдаваше как СпейсЕкс изстрелва и връща множество степени на ракети. Е, чакането приключи. Днес Бек също върна степен от ракета. Оттук насетне всички искат да правят като американските предприемачи. Китайски фирми (условно казано, защото всички знаем каква е политиката на Китай) се мъчат да построят клонинги на "Фолкън 9". Руската ракета "Амур" (която все още съществува само на хартия) е почти точно копие на ракетите на СпейсЕкс. Даже на европейската космическа индустрия, която доскоро бездействаше в това отношение, взе да ѝ светва лампичката. Междувременно някои критици из българските групи и форуми продължават да мрънкат, че в Щатите е зле, че американската космонавтика е зависима от руските ракетни двигатели (което е абсурдно, защото тези двигатели се използват само на две ракети - "Атлас" и "Антарес"), че понеже в САЩ нямаше пилотиран кораб в продължение на 10 години, значи са много назад... Но вижте, има едно-единствено определение за това кой е лидер и кой не е. Лидерът е този, който прави нещо ново, а всички останали се опитват да го копират. Картинката е ясна, нали? https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3661-2020-reusability-usa

УСПЕХ: Частната компания Рокет Лаб за пръв път прибра първа степен от ракета Електрон след изстрелване! Кадър от разгръщането на основния парашут на първата степен на "Електрон" след днешното изстрелване. Photo credit : Rocket Lab 20 ноември 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Исторически момент в космонавтиката - днес американската компания Рокет Лаб се превърна в третата фирма след Блу Ориджин и СпейсЕкс, прибрала ракетна степен след космически полет! Но тъй като постиженията на Блу Ориджин са само в сферата на суборбиталната космонавтика, де факто Рокет Лаб стана единствената друга фирма след СпейсЕкс, притежаваща способността да си връща степените след орбитална мисия. Това се случи тази нощ след поредното изстрелване на "Електрон" в 04:20 ч. българско време, което бе проведено от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия. В орбита безпроблемно бяха изведени общо 30 спътника на височина 500 километра над Земята. Прикачен към горната степен на ракетата бе и известният гном от компютърната игра "Half-Life 2: Episode 2", като директорът на Valve Гейб Нюъл организира космическото изстрелване с благотворителна цел - за всеки, гледал излъчването на живо днес, ще дари по $1 долар на детска болница. Поздравления, Гордън Фриймън! Гномът от "Half-Life" е вече в космоса. Photo credit : Rocket Lab Около два часа след полета, наземните екипи извадиха първата степен на "Електрон" от морето посредством оборудван за целта кораб. Самото завръщане на степента към Земята бе осъществено чрез парашутна система. Разгръщането на парашутите протече безпроблемно. "Поздравления!", написа Илон Мъск в Туитър към предприемача Питър Бек, основател на Рокет Лаб. На това официалният Туитър акаунт на компанията отговори "Благодаря ти, Илон". Какво следва оттук насетне? "След като приберем степента обратно във фабриката, ще последва нещо като разследване на престъпление", конкретизира Бек. "Ще я разглобим и наистина, ама наистина ще прегледаме как отделните компоненти от подсистемите са се справили". Предприемачът предполага, че ако Рокет Лаб започне повторно да изстрелва хардуер, това драстично ще смъкне цената на полетите на "Електрон". Но основната цел няма да е тази, а облекчаване на натоварването на производствената фабрика. "Дори и да се окаже неутрално от икономическа гледна точка, фактът, че няма да се налага да строим повече ракети в същата фабрика, ще е голямо предимство", категоричен е Бек. Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3660-2020-20-nov-electron-stage-recovery

Сбогом, Аресибо! Легендарният телескоп излиза от експлоатация след близо шест десетилетия служба. Радиотелескопът Аресибо, заснет през 2019 година. Credit : UCF 20 ноември 2020 г. 01:00 ч. Светослав Александров. Иконичният радиотелескоп "Аресибо", построен в Пуерто Рико през 1963 година, ще бъде изведен от експлоатация. До тежкото решение се стигна след като през август и ноември две подпорни въжета рухнаха и непоправимо повредиха неговата чиния. Така популярният телескоп, с помощта на който през 1974 г. астрономите за пръв път изпращат съобщение към извънземните цивилизации и през 1992 г. откриват първата извънслънчева планета, ще премине завинаги в историята. Новината бе съобщена днес от Националната фондация за наука. Много учени бяха разстроени от новината, макар че някои от тях очакваха това да се случи. Телескопът е вече много стар. Ето как се стигна до настоящото положение. Както пояснява астрономът Фил Плейт, телескопът се състои от две главни структури. Едната е 305-метрова чиния, която е изградена от 40 000 отделни плочи, всяка от които е с размери 1 на 3 метра. Чинията е умишлено построена в долина, като тя се поддържа от стоманени въжета, опънати над намиращите се в околността естествени хълмове. Отразените от чинията радиовълни се насочват към висяща над нея триъгълна платформа, тежаща 900 тона. За последен път радиотелескопът е обновен през 1997 година. Тогава са опънати и няколко спомагателни въжета с цел по-голяма сигурност. Всяко едно от тези допълнителни въжета е дебело 8 сантиметра и тежи 7 тона. Затова когато едно от тях рухна през август, то издълба 30-метрова дупка в чинията. Инцидентът се размина без пострадали, като Националната фондация за наука започна да чертае планове как може да протече по-нататъшният ремонт. Плановете бързо бяха приведени в изпълнение, но на 6-ти ноември се откачи и едно от основните въжета. Това изненада всички. Всяко основно въже, подобно на спомагателните, е с дебелина 8 сантиметра, тегло 7 тона и е изградено от 160 преплетени стоманени нишки. Още преди инцидента бе забелязано, че 12 от нишките са се скъсали, но понеже останалите бяха здрави, никой не сметна, че нещо застрашава телескопа. Проведените след втория инцидент анализи обаче показаха, че износванията на въжетата са много по-сериозни, отколкото дотогава се смяташе. Както вече споменах, телескопът Аресибо е стар, а по време на почти шестдесетилетната си служба той пострада многократно от урагани и земетресения. С две рухнали въжета чинията на телескопа е сериозно увредена и всеки момент може да се срути, като с това да застраши човешки животи или да повреди останалата чувствителна апаратура в обсерваторията. Нещо повече - счита се, че подмяната на кабелите или опъването на нови такива крие сериозни рискове за работниците и може да доведе до неконтролируемо разпадане на чинията. Затова бе взето решение да се предприемат мерки по контролираното ѝ разглобяване. Все още не е решено какви ще са тези мерки, но екипите ще трябва да внимават - в околностите има и други сгради с историческо значение, които трябва да бъдат съхранени. Eдно е сигурно - загубата на Аресибо е трагедия за науката. Десетки астрономи и инженери са изградили кариера посредством телескопа, а той вече е заел важна част от човешката култура, като е включен в сюжета на известни филми - например "Контакт" от 1997 година, заснет по едноименната книга на Карл Сейгън. Освен всичко друго западът остава без най-големия си радиотелескоп. Единственият сходен такъв, който понастоящем е в експлоатация, бе завършен в Китай през 2016 година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3659-2020-arecibo-farewell

И все пак в атмосферата на Венера вероятно има фосфин. А живот? Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 19 ноември 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. През месец септември международен екип от учени оповести вълнуващо откритие - в атмосферата на Венера, при това на тази височина, където температурите и атмосферното налягане са сходни с тези на Земята, има газ фосфин, който се счита за показател за наличието на живи организми. Откритието незабавно бе посрещнато със сериозен скептицизъм, който доведе до публикуването на няколко последващи анализа, подлагащи под съмнение съществуването на фосфина. Изследователите решиха да извършат повторен преглед на получените данни и така стигнаха до извода, че на Венера фосфин все пак има, макар и да е в по-малко количество от първоначално предполаганото. Напомням на читателите, че да направи своето откритие, научният екип е използвал сведения от обсерваторията ALMA и телескопа JCMT. Основната критика бе насочена именно към ALMA - т.е. че в публикуваната база данни има грешка, която може да е повлияла на изводите. Ръководството на ALMA качи коригираните данни на 16-ти ноември, а главната изследователка и водещ автор на проучването за фосфина Джейн Грийвс организира нов повторен анализ. "Трудихме се като откачени", сподели тя на дискусионен форум за Венера към НАСА на 17-ти ноември. Според Грийвс и нейните колеги коригираните от ALMA данни показват спектралните характеристики на фосфина. Няма друго вещество, което може да обясни данните. Част от критиците твърдяха, че този спектър, който учените тълкуват като фосфин, показва серен диоксид - газ, който често се среща в облаците на Венера, но няма връзка с живи организми. Грийвс е категорична, че критиката е необоснована и се аргументира чрез данните, получени от другия телескоп JCMT. Междувременно бяха намерени независими сведения, подкрепящи наличието на фосфина във венерианската атмосфера. Нов анализ, направен от биохимика Ракеш Могул в Калифорнийския държавен политехнически университет, беше базиран на повторно разтълкуване на данните от мисията на НАСА през 1978 г. "Пайъниър Винъс". В хода на тази мисия бяха освободени атмосферни сонди, които изследваха химичния състав на въздушните слоеве по време на спускането. Могул е убеден, че роботизираната експедиция е открила доказателства от молекула, съдържаща фосфор и най-простата възможна такава е фосфин. Повторният анализ на данните от ALMA, направен от Грийвс и колегите ѝ, все пак ревизира твърденията за точното количество на фосфин в атмосферата на Венера - сега се счита, че неговата концентрация е 5 частици на милиард. Но това все още е твърде голямо количество, за да може да бъде обяснено от небиологични процеси. Има ли все пак живот на Венера? За да може да се даде отговор на този въпрос са нужни нови мисии. Понастоящем планетата се изучава единствено от японската роботизирана станция "Акацуки", но тя не притежава нужните прибори, за да е в състояние да търси фосфин. През октомври японско-европейската мисия "БепиКоломбо" прелетя край Венера и направи измервания, които понастоящем подлежат на анализ. По-нататъшни облитания ще бъдат отново осъществени от "БепиКоломбо", както и от американската роботизирана експедиция "Паркър", а през 2025 г. Индия планира собствена мисия до планетата. Междувременно Грийвс и нейният екип планират да получат данни от други телескопи. За съжаление Венера твърде дълго бе пренебрегвана от космическите агенции, а това е огромна грешка. "Има 1001 причини да отидем на отново Венера и ако впоследствие се окаже, че след по-нататъшни наблюдения и анализи фосфинът го няма, пак ще има 1000 причини да се върнем там", категоричен е изследователят Дейвид Гринспуун от Планетарния научен институт във Вашингтон. За повече информация: Нейчър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3658-2020-phosphine-venus-reanalysis

Китайската ракета Лонг Марч 5 бе изведена на стартовата площадка за двупосочен полет към Луната 19 ноември 2020 г. 08:05 ч. На 17-ти ноември Китай изведе ракетата "Лонг Марч 5" на стартовата площадка с цел подготовка за изстрелването на мисията "Чанг'e 5" към Луната. По последна информация излитането ще е факт на 24-ти ноември. . Напомням на читателите, че полетът първоначално бе насрочен за 2017-та година, но претърпя продължително отлагане заради предходна авария с носителя. Мисията на име "Чанг'e 5" ще бъде първият опит за доставяне на лунни скали на Земята след края на 60-те и началото на 70-те години, когато САЩ изпрати към Луната астронавти в хода на програмата "Аполо", а СССР проведе поредица от роботизирани полети. Предстоящата китайска роботизирана експедиция обаче ще се осъществява по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната. Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае докато бъде достигната дълбочина от 2 метра, докато чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята. Извеждането на ракетата "Лонг Марч 5" към стартовата площадка на 17-ти ноември за полет до Луната. Credit : OurSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3657-2020-long-march-5-rolled-moon-flight

Двама руски космонавти излязоха в открития космос, за да подготвят МКС за новия модул Наука На кадъра: космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков работят в открития космос днес, на 18-ти ноември. Photo credit : NASA TV 18 ноември 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер, на 18-ти ноември, в 17:12 ч. българско време руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков излязоха в открития космос. Очакванията са извънбордовата дейност да продължи около пет часа и половина, като през това време космонавтите ще трябва да подготвят Международната космическа станция за пристигането на новия руски модул "Наука". Ако графикът бъде спазен, изстрелването на "Наука" ще е факт на 20-ти април 2021 г. от космодрума Байконур посредством ракета "Протон-М". Първата задача на Рижиков и Куд-Сверчков е да инспектират шлюза на модула "Поиск", тъй като това е първата "космическа разходка", която се провежда от борда на този модул. След това те ще преместят антена от модула "Пирс" към "Поиск". Общо няколко извънбордови дейности ще бъдат проведени, за да прехвърлят важния хардуер от "Пирс" към други компоненти на МКС. Целта е "Пирс" да бъде разкачен от станцията и изведен от експлоатация. Така ще се освободи място за стиковката на "Наука". Напомням на читателите, че Русия започна да строи "Наука" през 90-те години като резервен модул на дебютния компонент от МКС "Заря". Ако изстрелването на "Заря" бе завършило с авария, вместо него щеше да се изстреля именно този модул. Но полетът на "Заря" бе успешен и конструкцията на резервата беше зарязана на 70%. С настъпването на новото хилядолетие Русия се сблъска с недостиг на финанси и ресурси да довърши сегмента си на МКС и ръководството реши да се преобразува тази резерва в научен модул вместо да се прави нов такъв. Първоначално стартът на "Наука" бе планиран за 2007 година. Но впоследствие руснаците се сблъскаха с множество проблеми, които забавиха полета на "Наука" с цели 13 години. През по-голямата част от изминалото десетилетие техниците бяха принудени да чистят горивните резервоари на модула от метални стърготини, които незнайно как бяха попаднали там. Според някои слухове някои от по-старите специалисти не били получили точни инструкции какво да правят с "Наука" и помислили, че е трябвало да режат модула за скрап... Тази година "Наука" най-сетне бе ремонтиран и изпратен към Байконур, където понастоящем е подложен на окончателните изпитания преди изстрелването. Днешната "космическа разходка" е първа за двамата космонавти, 232-рата, посветена по поддръжката на МКС и осмата за 2020-та година. Наблюдавайте космическата разходка на този линк (Youtube) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3655-2020-18-nov-cosmonauts-spacewalking

Разкриха причината за днешната авария на ракета Вега - обърнати кабели 17 ноември 2020 г. 20:25 ч. Макар че не е изминало и едно денонощие от злополучното изстрелване на европейската ракета "Вега", причината за катастрофата е вече ясна, съобщи СпейсНюз. Изводите са направени след анализ на производствените данни и телеметричната информация. Касае се за човешки грешки - обърнати са кабели, контролиращи задвижващи механизми, свързани с управление вектора на тягата. Така команда, коята е трябвало да бъде подадена към единия задвижващ механизъм, вместо това е била подадена към другия. "Това определено е проблем с производството и неговото качество, поредица от човешки грешки, а не конструктивен дефект", съобщава Роланд Леджър от Арианаспейс. Космически анализатори бързо се сетиха, че подобен тип гафове са характерни за руската космическа програма. Напомням на читателите, че през 2013 г. ракета "Протон" се прекатури след изстрелването си и катастрофира в близост до стартовата площадка. Последващият анализ на данните показа, че датчици са били обърнати наопаки и впоследствие забити с чук. Хич не е обнадеждаващо, че европейската космонавтика започва да проявява слабостите на Русия. Някои коментиращи смятат, че проблемите с европейския гигант Арианаспейс са започнали през 2018 г., когато заради спада на цените, диктуван от евтините ракети на СпейсЕкс, европейската космонавтика преструктурирала програмата си и орязала част от разходите, за да остане конкурентоспособна. Дали това наистина е така или е просто спекулация остава да разберем през следващите месеци. Кадър от изстрелването тази нощ. Photo credit : ArianeSpace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3654-2020-vega-failure-found

САЩ е единствената държава, която изпраща в космоса повече от трима астронавти наведнъж 17 ноември 2020 г. 14:30 ч. Омаловажаването на постиженията на СпейсЕкс от страна на някои хора продължава с пълна сила, дори и след вчерашното пилотирано изстрелване на четирима души посредством кораба "Крю Драгън". Но както винаги реакцията е очаквана и е в стил "гроздето е кисело". Истината е, че до ден днешен САЩ си остава единствената държава, изпратила в космоса наведнъж по четирима, а и повече души. Русия не разполага със способността да изстрелва повече от трима астронавти. Единствено държавата САЩ е могла да го прави в миналото и отново може да го прави и сега. Не Русия. САЩ. Като изключим началото на космическата надпревара, когато съветските кораби "Восток" и американските "Мъркюри" изпращат по един човек до околоземна орбита, през първите две десетилетия от космическата ера САЩ и Русия могат да изстрелват екипажи единствено от двама или трима души. Това се променя на 11-ти ноември 1982 година, когато излита совалката "Колумбия". На борда ѝ са четирима астронавти - Ванс Бранд, Робърт Овърмеър, Джоузеф Алън и Уилиам Леноар. Оттук насетне совалките на НАСА редовно летят с по шест-седем души едновременно. Истината е, че до ден днешен в космоса са летяли общо около 576 души (стига да включваме и суборбиталните мисии), но от тях 355 са го извършили на космически совалки. Сметнете сами какъв е процентът. Дори и Щатите да не бяха възобновили пилотираните си изстрелвания чрез "Крю Драгън", десетилетия щяха да изминат, преди руските кораби "Союз" да наваксат. И преди някой да се размрънка, че 14 души са загинали с тези совалки, спомнете си, че никой друг кораб не е извел толкова хора в космоса, колкото те. Иначе светла памет на героите, проправили на други пътя към звездите. Разбирам също така, че единствените български космонавти са летяли в орбита посредством кораби "Союз", но това е минало-свършено. Днес никой няма да направи нова програма Интеркосмос специално заради нас. "Братската взаимопомощ" си е отишла с един друг режим. Ако искаме мечтата за трети български космонавт да не увяхва, трябва да приветстваме новото време и сами да се присъединим към него. В този ред на мисли кораби с капацитет да извеждат множество астронавти са крайно необходими. Ще дойде отново времето да полети българин. Ако не със съдействието на държавата, то като частно лице. Останалото е немощна злоба. Снимка от вчерашното пилотирано изстрелване. Photo credits : NASA/Joel Kowsky https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3653-2020-usa-only-country-launch-more-3-people