SAlexandrov

Защо отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 1 ноември 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Вчера на страниците на КОСМОС БГ публикувах подробна статия за 20-годишнината от началото на постоянното човешко присъствие в космоса. И веднага се вдигнаха рев и вой до небесата. Основното оплакване - защо не съм писал възторжено за предишната станция "Мир". Нека да оставим настрана, че е изключително нагло да се поставя подобно изискване, а именно да се чувствам длъжен да отчитам задължително предишните постижения в космонавтиката. То е аналогично на това да ми се спуска опорна точка, че когато честваме годишнина от първото стъпване на Луната, аз трябва да се чувствам длъжен в този ден да пиша и за Гагарин. Сакън някой да не остане неотразен и да не се обиди. Истинският проблем е, че у нас е пълно с чукчи-писатели, които не са читатели. Някои хора си мислят, че да прочетат заглавието на дадена статия е достатъчно, за да си съставят мнение за нея. Естествено, че съм отразил "Салют" и "Мир" във вчерашната статия. Също така съм писал подробна статия за "Мир" на КОСМОС БГ. Но това не е достатъчно. Никога не е достатъчно, освен ако няма ежедневно венцехваления на космическата програма на СССР. Но ако хората осмисляха заглавията, пак би било добре. А то и това не се случва. Вчерашното заглавие беше "Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса". Кое точно не е ясно? Да се върнем на прословутата станция "Мир", за която бях обвинен, че не съм я отразил достатъчно добре или коректно. Тази станция работи от 1986 до 2001 година. Но за това време тя не е била непрекъснато обитаема. Имало е три прекъсвания на полетите до нея. Първото е между юли 1986 г. и февруари 1987 г., второто е между април 1989 г. и септември същата година, а третото е между август 1999 г. и април 2000 година. Заради всичко това на "Мир" няма дори едно десетилетие непрекъснато присъствие. Ще кажете, че е почти едно десетилетие. Като в оня космически виц "за много малко не познахте"... Това са фактите, а на който не му харесват си е негов проблем. Изобщо не омаловажавам факта, че "Мир" е първата модулна станция. Поздравления и за дългосрочните мисии на космонавти, които обогатиха познанията ни за адаптацията на човешкия организъм към условията на микрогравитация. Но това няма нищо общо с празненството тези дни - а че в космоса всеки ден, в продължение на две десетилетия, има хора в орбита без прекъсване. Две десетилетия! "Мир" работи без засечки в продължение на 10 години, след което започват проблемите. В крайна сметка оцелява десетилетие и половина. А Международната космическа станция продължава да е функционална и след 20 години! Отбелязването на 20 години човешко присъствие в космоса е важно, защото това е изключителен триумф за космонавтиката - не само технологичен, но и финансов и организационен. Постоянното присъствие не беше прекъснато дори и след тежки моменти като катастрофата на совалката "Колумбия", пенсионирането на останалите совалки, катастрофите на руските кораби "Прогрес М-12М", "Прогрес М-27М" и "Прогрес МС-04", аварията на "Союз МС-10". Всички тези събития затрудниха ротацията на екипажи, но въпреки трудностите МКС никога не бе обезлюдена. Може ли да омаловажим всичко това? За подсигуряването на този успех имат роля и САЩ заради непрекъснатото финансиране на МКС, завършването на строежа посредством совалките, доставката на резервни части и модерни технологии, постоянните ремонтни действия на американските астронавти в открития космос. Имат роля и Европа и Япония, понеже нееднократно проведоха мисии с провизии до станцията. И естествено, огромна роля имат и руснаците. Не само защото в продължение на десетилетие "Союз"-ите бяха единственото транспортно средство. Ролята на Русия може да не е финансова (не забравяйте - модулът "Заря" е построен с американски пари и е собственост на САЩ, а "Звезда", дори и да не е собственост на САЩ, пак е финансиран от Щатите, включително и изстрелян с логото на Пица Хът). Ролята на Русия е основно на космически превозвач - естествено, тя е много важна. Но голяма роля изигра и културната разлика, дори и само това, че в Русия човешкият живот има малко по-особена стойност. Представете си какво щеше да стане, ако вместо "Союз МС-10" беше аварирал кораб "Крю Драгън". Месеци по-късно все още нямаше да бъде сформирана комисия за разследване на аварията, а полетите нямаше да бъдат възобновени поне година (ако съдим по миналите аварии на американски кораби, минават две). Руснаците не се поколебаха и по-малко от два месеца по-късно изстреляха "Союз МС-11", независимо че при предишните две пилотирани мисии имаше аномалии - освен "Союз МС-10", предходният кораб се беше продънил. Руснаците бързо възобновиха пилотираните си мисии без много-много да се мотаят. В Щатите за аналогична авария щеше да има комисии, и комисии на комисиите, докато всички се убедят, че подобно нещо няма да се случи... Именно миш-машът от различни практики, култури и технологии прави МКС толкова успешен проект, а полетите до орбита не са престанали. Въобще не твърдя, че всички трябва да правят като руснаците - т.е. да не спират полетите дори и да не са елиминирани всички рискове. Но в Щатите го има обратният проблем - след две катастрофи на совалки НАСА се бюрократизира още повече, изискванията към "Крю Драгън" бяха огромни и това доведе до голямото прекъсване между пенсионирането на совалките и първия полет на частен американски кораб тази година. Когато си затънал в бюрокрация, ти товариш подизпълнителите с бумащина, колеблив си и изстрелваш рядко. Но Международната космическа станция е започнала като американски проект, строежът е изпълнен с водещата роля на САЩ и с прякото финансиране на САЩ. Без опитът от совалките, без многото натрупани летателни часове от американски астронавти, без да добият опит с ремонтните дейности в космоса на базата на обслужването на космически апарати в орбита, включително ремонтите на "Хъбъл" в началото на 90-те години, МКС изобщо нямаше да бъде построена. А биомедицинските проучвания на базата на "Салют" и "Мир" (а също така и на "Скайлаб" и "Спейслаб", не забравяйте!) никой не ги пренебрегва. Те това са фактите. Знам, че не се харесват на всички. Знам, че съобразно политическите пристрастия на читателите, винаги ще има претенции как пиша материалите на КОСМОС БГ. И аз като блогър съм човек, склонен на пристрастия, подобно на всички хора. Но независимо от моите убеждения, аз оставам верен на фактите. Вече имам дълъг опит и знам, че въпреки че вчера, в събота, си изхабих цял ден да пиша за историята на МКС, вместо да си почивам, надали трудът ми ще бъде посрещнат с цветя и рози. Илюзии за това изобщо не тая. Но ако си мислите, че ще променя начина си на писане и ще започна да слугувам на една или друга идеологическа доктрина, лъжете се. Фактите преди всичко. Останалото е въпрос на тълкувания. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3627-2020-why-20-years-on-iss-matters

Отбелязваме 20 години непрекъснато човешко присъствие в космоса Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 31 октомври 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. 30-ти октомври 2000 г. е важна дата в човешката история, защото това е последният ден, когато всички хора живеят на едно място във Вселената - на планетата Земя. На следващия ден, 31-ви октомври, излита космическият кораб "Союз ТМ-31" с Юрий Гидзенко, Сергей Крикальов и Уилиам Шепърд - това е първият екипаж на Международната космическа станция. Оттогава насам в космоса винаги има постоянно човешко присъствие. Днес има пълнолетни граждани с право да гласуват и да определят политиките на държавите си, които не познават живота без хора да живеят в космическото пространство. През сегашната 2020-та година ние до голяма степен възприемаме МКС за даденост - за нещо, което винаги го е имало и ще го има. Това не е така. Станцията вече проявява своите признаци на остаряване, което се вижда от възникналите през последните месеци проблеми с пробойните в руския модул "Звезда" и периодично отказващата апаратура там. Засега държавите-участници в проекта са се съгласили експлоатацията на МКС да продължи до 2024 г., с евентуално удължаване на срока до 2028, максимум до 2030 година. Концептуален дизайн на станцията през 1991 година, докато е известна под името "Фрийдъм". Credit : NASA/Tom Buzbee Историята на МКС също не е преминала особено гладко. Въпреки че названието на станцията показва, че тя е международна, в основата си проектът е американски. Дейци на НАСА, а и много космически ентусиасти и фенове, мечтаят в продължение на десетилетия за постоянно обитаем комплекс в орбита. Това е неизменен мотив и в научно-фантастичната литература и филми. Достатъчно е да напомним филма "2001: Космическа одисея" и голямата въртяща се структура "Спейс Стейшън V". Но реалността се оказва различна - създаването на орбитална станция е по-трудоемко начинание от първоначално предполаганото, а политиците дълго време не желаят да финансират такава инициатива. През 1972 година американски астронавти вече са стъпили на Луната и станцията би следвало да е следващата стъпка, но президентът на Щатите Ричард Никсън решава да се създаде само совалката. Единственото, което НАСА е в състояние да сполучи, е да изстреля временната станция "Скайлаб" на базата на остатъчен хардуер от "Аполо". Тя остава в орбита до 1979 година, като дотогава е посетена от три дългосрочни експедиции. Паралелно в съветския лагер цари разочарование, понеже лунната надпревара е загубена, но космическата програма на СССР се фокусира върху околоземна орбита. Започват експерименти с мънички станцийки "Салют", които през 1986 година кулминират с началото на строежа на по-голямата модулна станция "Мир". Eвропейският астронавт Убо Окелс в "Спейслаб" през 1985 година. Лабораторията предшества Международната космическа станция и представлява прототип на някои от нейните модули. Credit : NASA През 80-те години на миналия век совалките са в експлоатация, а астронавтите провeждат експерименти в условия на микрогравитация на борда на построената от Европейската космическа агенция (ЕКА) и прикачвана към совалковия товарен отсек лаборатория "Спейслаб". До 1998 година "Спейслаб" е добър аналог на "Салют" за западния свят, но лабораторията няма как да служи за постоянен дом, тъй като тя не може да бъде пусната в свободен полет около Земята и максималната продължителност на експедициите е съобразена с максимума време, което една совалка може да прекара в космоса - 16-17 дни. Американците за пръв път изразяват политическа воля за строежа на станция на 25-ти януари 1984 г., когато президентът Роналд Рейгън изнася реч по въпроса. Благодарение на тази реч още от самото начало става ясно, че станцията ще е международна. "Ние искаме нашите приятели да ни помогнат в справянето с предизвикателствата и да си споделяме ползите. НАСА ще покани други държави да участват, за да заздравим мира, да построим просперитет и да разпрострем свободата към всички, споделящи нашите цели", казва Рейгън (източник: НАСА). Скоро след това НАСА подписва договор с ЕКА, Япония и Канада. През 1998 г. Рейгън дава името "Фрийдъм", но то не се запазва дълго време. Междувременно сметките излизат криви. Първоначалната финансова оценка възлиза на $8 милиарда, но до идването на власт на Джордж Буш-Старши са похарчени $12 милиарда само за проектирането без да е построен нито един модул. Конгресът прави опит да прекрати проекта, но гласуването се проваля със само един глас "против" в повече. Буш трябва да предприеме нещо, за да може да се гарантира политическото оцеляване на станцията и занапред. Затова той поставя следната задача: "Фрийдъм" следва да се използва за подготовката на пилотирани експедиции до Марс (източник: Voodoo Science, Park R). В хода на програмата "Шатъл-Мир" САЩ и Русия добиват опит за строежа на голямата Международна космическа станция. Credit : NASA В средата на мандата на Буш настъпва колапсът на СССР. Направена е и нова финансова оценка, благодарение на която става ясно, че една пилотирана мисия до Марс би струвала между $500 милиарда и $1 трилион. Това са пари, които конгресмените никога не биха дали. И така, когато Бил Клинтън поема кормилото на властта през 1993 година, следва да се намери нова цел за станцията. Самият Клинтън изобщо не проявява интерес към космоса, но проектът вече се е превърнал в хранилка за работни места на американския космически отрасъл. Късно е инициативата да бъде спряна, но трябва да се измисли ново оправдание. И ето какво измисля Клинтън - станцията ще гарантира световния мир. В проекта ще бъде въвлечена Русия, като при това американците ще влеят долари в закъсалия финансово руски космически отрасъл. Недовършената "Мир" бива построена, следва епохата "Шатъл-Мир" и първите полети на американски астронавти до съветския комплекс като подготовка за бъдещото сътрудничество на МКС. През 90-те години възниква и силна опозиция към строежа на станцията. Изненадващото е, че начело на тази опозиция са множество учени. Но обстановката се е променила драстично с напредъка на компютърната епоха. Ако през 60-те и 70-те години станциите се считат за неизменна част от развитието на космонавтиката, с появата на новите технологии това вече не е така. Спътниковите комуникации, изследването на Луната и Марс могат да се вършат безпроблемно посредством роботи. През 1997-ма година дискусиите дали има смисъл да се прави МКС се изострят. В периода между 10 февруари и 5 август на борда на руската станция "Мир" работи 23-тата дългосрочна експедиция, състояща се от Василий Цибилев, Александър Лазуткин и американците Джери Линенгър и Майкъл Фоул (доставени със совалката "Атлантис"). Настъпват два големи инцидента: пожар на 23-ти февруари, който гори в продължение на 14 минути преди да бъде потушен и катастрофа между станцията и товарния кораб "Прогрес М-34" на 24-ти юни, след която модулът "Спектр" остава необитаем. Прикачването на модула "Заря" към "Юнити" през 1998 г. - раждането на МКС. Image credit : NASA Дни по-късно се случва голям триумф за американската космонавтика. На 4-ти юли спускаемият апарат "Марс Патфайндър" извършва меко кацане на Червената планета и доставя марсохода "Съджърнър". Контрастът е голям - на борда на "Мир" космонавтите се борят с огньове и спасяват застаряващата станция от катастрофа, докато междувременно "Марс Патфайндър" изучава успешно чужда планета без намесата на човешка ръка. Дискусиите за ползите от МКС не спират и в началото на новото хилядолетие. Стигаме до съдбовния 31-ви октомври 2000 г., празника, който отбелязваме днес, т.е. изстрелването на кораба "Союз ТМ-31" с първия постоянен екипаж. Когато МКС е заселена, тя все още е в етап на строеж. През 2003 година совалката "Колумбия" катастрофира и седемте астронавти на борда загиват. Скоро американската космонавтика се съвзема, а по-късно през десетилетието совалките носят нови и нови модули до МКС и станцията лека-полека придобива завършен вид. Но мнозина се питат: струва ли си да се рискуват още човешки животи в името на всичко това? И къде са научните открития? Какъв е смисълът да се строи станция, ако на нея няма постижения в областта на фундаменталната наука? Същевременно нови американски марсоходи кацат на Червената планета, американската мисия "Касини" пристига около Сатурн, а прикаченият към него европейски апарат "Хюйгенс" извършва меко кацане на луната Титан. През 2010-2011 г. Международната космическа станция е най-сетне обявена за построена. Бавно и полека, през следващите 10 години тя започва да оправдава вложените средства. Но това се случва по неочакван начин. Не, не може да кажем, че настъпват големи научни пробиви. Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг продължава да е убеден и до ден днешен, че в научно отношение станцията не е донесла полза. "Единствената интересна наука на МКС е проучването на космическите лъчения от Алфа Магнитен Спектрометър. Но той можеше да бъде изпратен в орбита по-евтино от безпилотна мисия", смята той. Освобождаване на малки спътници от борда на МКС. Credit : NASA Истинският принос на МКС е че тя се превърна в идеалната платформа за изпитанието на нови, частни космически апарати. По ирония това стана възможно чак след пенсионирането на американските космически совалки, посредством които станцията бе построена. Едва след като те бяха пратени в историята, настъпи истински бум в създаването на модерни космически технологии. Днес станцията се обслужва от товарните кораби "Драгън" и "Сигнус", а "Дрийм Чейсър" е в етап на разработка. Пилотирани екипажи вече летят до МКС посредством "Крю Драгън", а "Старлайнър" е на финалната права. И това е само в сферата на корабостроенето. МКС доведе до силно развитие на спътниковия отрасъл. Съществена част от евтините спътници, построени по стандарта CubeSat за хиляди, а не за милиони и милиарди долари, пътуват до станцията на частни кораби и се освобождават в орбита на по-късен етап. През 2016 г. към станцията бе прикачен първият комерсиален надуваем модул, разработен от компанията "Бигълоу Аероспейс" (днес в състояние на фалит). Модулът е от надуваем тип - така бяха изпитани компактни технологии, които някой ден биха могли да улеснят усвояването на Луната и Марс. Към МКС полетяха и други авангардни машини, включително човекоподобни работи като американския "Робонавт", руския "Фьодор" и европейския "Саймън". Едно е ясно - животът на МКС е ограничен и не се предвижда станцията да остане в експлоатация след 2030-та година. А след това какво следва? НАСА вече разглежда МКС като финансово бреме. По отношение на постоянния живот в орбита и изучаването на влиянието на космическите условия върху човешкия организъм американската космическа агенция е научила каквото може да се научи. Междувременно в етап на проектиране е новата станция "Гейтуей", която ще бъде построена в орбита около Луната. ЕКА и Япония също изразяват желание за пилотирани мисии до естествения ни спътник с американска помощ, които в по-далечно бъдеще ще кулминират с усвояването на Марс. Роботът "Саймън". Credit : Airbus Но това няма как да се случи, докато МКС продължава да изсмуква 1/5-та от американския бюджет за космонавтика. Затова стои въпросът: частните космически компании са все още малко и известна част от тях са твърде млади. Ще бъдат ли в състояние САЩ, Европа и Япония да отстъпят околоземната орбита на комерсиалния сектор, за да могат да се фокусират върху Луната? И да не са в състояние, едно е сигурно - западът вече никога няма да поеме инициативата да строи нова голяма станция в орбита около Земята. Единствено държавите, които не са имали опит с подобни станции, ще правят такива - например Китай и Индия. Вероятно към тях ще се присъедини и Русия, която също има големи амбиции за усвояването на Луната, но няма пари за тяхната реализация. А и руският сегмент на МКС още не е достроен, ще бъдат създадени модули, които по-късно ще могат да се разкачат и да положат началото на самостоятелна руска станция. Понеже правителството на САЩ не проявява повече интерес към околоземната орбита, НАСА реши да подпомогне комерсиалните компании за създаването на нова частна станция (изт. wired). Такава фирма е Аксиом Спейс, към която през 2024 г. планира да прикачи към МКС първия си модул. Американската космическа агенция вече е дала позволението за това, както и грант от $140 милиона за изпълнение на проекта. Оттук насетне Аксиом ще добави към модула производствено съоръжение и лаборатория, както и обсерватория, подобна на "Купола". Модулите ще стоят прикачени до момента в който МКС бъде пенсионирана, след което ще се отделят и ще започнат самостоятелен полет. Така ще се роди следващата западна станция, вече частна. Комерсиалната станция на Аксиом - потенциален заместник на МКС. Credit : Axiom Space "Американското правителство осъзна навреме, че за да може да продължи да върши изследвания, то няма как да си позволи да построи следващата космическа станция. Ето защо ние правим такава, когато МКС бъде пенсионирана", твърди Майкъл Съфърдини, основател и изпълнителен директор на Аксиом. През последните 10 години частните компании не ни разочароваха. Да се надяваме, че и през следващото десетилетие няма да го направят и МКС няма да остане без наследство. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3626-2020-20-years-living-in-space

УСПЕХ: Озирис-Рекс опакова събраните проби от астероида Бену във възвръщаемата капсула! Вляво: роботизираната ръка с контейнера и събраните проби преди скачването към пръстена на възвръщаемата капсула. Вдясно: скаченият контейнер към капсулата. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin 30 октомври 2020 г. 17:05 ч. Светослав Александров. Епичният момент от най-сложната възвръщаема мисия на САЩ, а и изобщо в историята на космонавтиката след приклюването на пилотираната лунна програма "Аполо", е зад гърба ни! Пробите от астероида Бену бяха опаковани в спускаемата капсула и са готови за пътешествие към Земята. А количеството събран материал е голямо! За да може мисията да бъде призната за успешна, в контейнерите трябва да са попаднали минимум 60 грама от скалите и грунда. Когато обаче на 20-ти октомври "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на Бену, очакванията бяха надхвърлени. Контейнерът, прикачен към роботизирания механизъм за събиране на проби, беше препълнен. Има толкова много камъни, че покривалото му не можа да прилегне плътно. Даже част от материала започна да изтича обратно в космоса. Затова ръководството на експедицията реши да побърза и да премести контейнера във възвръщаемата капсула, след което да я опакова за обратното пътешествие към Земята. Това се случи в хода на сложна процедура на 27-ми и 28-ми октомври, която продължи общо 36 часа. Процедурата беше изпълнена успешно и събраните проби са в готовност за отпътуване. Ще минат обаче три години, преди материалът да бъде доставен на Земята. Отлитането към нашата планета е планирано за пролетта на 2021 г., а завръщането ще е през септември 2023 г. Чак тогава ще стане ясно какво е точното количество на събраните скали и грунд. На базата на получените на Земята снимки учените изчисляват, че в контейнера има поне 1 килограм, а вероятно дори над 2 килограма проби. Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3625-2020-30-oct-orex-sample-stowed

Европейската мисия Розета откри, че ледът на кометата Чурюмов-Герасименко е по-мек от пяна на капучино Второто място на кацане на спускаемия апарат "Филе" върху повърхността на кометата Чурюмов-Герасименко. Photo credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA; O’Rourke et al (2020) 29 октомври 2020 г. 16:50 ч. Светослав Александров. На 12 ноември 2014 г. европейският спускаем апарат "Филе" на мисията "Розета" влезе в историята на човечеството, като се превърна в първата построена от човека машина, достигнала меко до повърхността на комета. Кацането на Чурюмов-Герасименко обаче се оказа по-сложно от очакваното - след като "Филе" докосна повърхността за пръв път, той отскочи поради слабата гравитация и отлетя на двучасов полет, след което се заби в ръба на скала и се спусна върху втори регион на кометата. После "Филе" отново се премести, преди да се спре окончателно. Днес, шест години по-късно, екипът на мисията най-сетне успя да открие второто място на кацане на "Филе". Това бе важно за по-нататъшното ни разбиране за еволюцията на кометите и Слънчевата система, понеже се оказа, че спускаемият апарат е оставил ценен отпечатък. Отпечатъкът даде възможност на изследователите да научат каква е здравината на леда на Чурюмов-Герасименко. Каква беше изненадата, когато се оказа, че той е учудващо мек! "Той е по-мек и от най-мекия сняг, от пяната на капучиното или дори от сапунените мехури във вашата баня", съобщи Лорънс О'Роурк, член на екипа на Европейската космическа агенция, който помогна за локализирането на спускаемия апарат по време на голямото търсене през 2016 г. Проучването е важно и от гледна точка на факта, че предишни данни от "Филе" свидетелстваха, че повърхността на Чурюмов-Герасименко е много твърда. Това би затруднило вземането на проби в хода на евентуална бъдеща кометарна възвръщаема мисия. Сега обаче става ясно, че пробовземането няма да е проблем. "Много съм развълнувана, че може да се върнем там и да съберем проби от леда, който е на възраст 4.5 милиарда години", споделя Джесика Съншайн от Мерилендския университет в Колидж Парк. Учените считат, че "Филе" е издълбал 25-сантиметрова дупка в леда в рамките на 3-минутен престой. Спускаемият апарат е кацнал на място където на Чурюмов-Герасименко е било нощ. Слънцето не се показало в продължение на още четири месеца и когато орбиталната камера на "Розета" най-сетне снимала региона, той се оказал относително запазен. Единствено ледовете на вещества като въглероден окис или въглероден диоксид са се изпарили, за да оголят под себе си водния лед. "Механичното напрежение, което задържа кометарния лед към тази буца прах, е само 12 паскала", съобщава ученият Жан-Баптист Винсент. "Това е съвсем мъничко повече от нищо". Оказва се, че даже скалите на Чурюмов-Герасименко са много порьозни, като около 70% от тяхната вътрешност е куха. Какви интересни факти научаваме за кометите! За повече информация: ЕКА, Нейчър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3624-2020-esa-rosetta-ice-discovery

Европейската ракета Ариана 6 се устреми към ново отлагане - този път за 2022 г. 29 октомври 2020 г. 08:05 ч. Космическата ракета "Ариана 6", която бива разработена от АрианаГруп под авторитета на Европейската космическа агенция (ЕКА), не се очертава да лети преди 2022 година. Новината бе съобщена от BFM Business. Това е второто голямо забавяне за дебютния полет на ракетата. "Ариана 6" трябваше да дебютира през 2020 година, след което настъпи първото отлагане за 2021-ва. Основната причина за това второ протакане според източниците е здравната криза с коронавирируса. Въпреки всичко официалното ръководстно на АрианаГруп признава, че и преди това графикът е бил плътно натоварен и податлив на забавяния. Мнозина се оплакват, че съм прекомерно критичен към проблемите на руската космическа програма. Но аз съм много по-безмилостен към тези на европейската. "Ариана 6" още не е готова и няма да полети преди 2022 г., а тя е вече морално остаряла, тъй като разработчиците се отказаха от възвръщаемостта. Така европейските правителства се принуждават да подписват споразумения, които ще гарантират, че европейските спътници ще летят на "Ариана 6", независимо от факта, че е съществено по-скъпа от частично-възвръщаемата американска ракета "Фолкън 9", разработена от Илон Мъск. Само че през 2022 г. китайските клонинги на "Фолкън 9" може да са вече готови, а модерната и изцяло възвръщаема система за изстрелване "Супер Хеви" със "Старшип" на Мъск ще е влязла в експлоатация. Не просто Европа ще изостава от Щатите, ами ще е и под нивото на Китай. На илюстрацията: ракетата "Ариана 6", която е морално остаряла още преди да полети. Credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3623-2020-ariane-6-delayed-again

УСПЕХ: Частната американска ракета Електрон изпрати 10 спътника в орбита! Снимка от снощното изстрелване на ракета "Електрон". Photo credit : Rocket Lab 29 октомври 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 23:21 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия излетя космическата ракета "Електрон", разработена от компанията Рокет Лаб в САЩ. На борда на ракетата пътуваха общо 10 спътника, от които девет са от серията "СуперДав" на частната компания Планет. Компанията разполага с над 150 действащи сателита, а тяхната задача е да наблюдават и да заснемат Земята с висока разделителна способност. Всеки, който пожелае спътниково изображение, може да си го поръча срещу заплащане, като снимките се използват за изучаване на климата, подпомагане на фермерите, проследяване на пожарите, картографиране на горските райони и идентифициране на бракониерството. Фирмата Планет публикува и безплатни снимки на известни местности или явления. Последният спътник на име "CE-SAT-IIB" е създаден от японската компания Canon Electronics. Той е снабден с мощна телескопична камера, която ще може да заснема изображения на неосветените от Слънцето земни местности - т.е. там, където е нощ. Сателитите бяха освободени в 500-километрова слънчевосинхронна орбита. Днешният полет бе пети за "Електрон" през 2020-та година и 15-ти от началото на експлоатацията на ракетата. Запис от полета - тук - връзка към сайта на RocketLab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3622-2020-rocket-lab-10-satellites

Ново откритие: Има вода в осветените от Слънцето региони на Луната! Тази илюстрация показва местоположението (т.е. кратера Клавиус), където е открита вода на Луната. Image credit : NASA 26 октомври 2020 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Ново откритие за нашата Луна! Днес НАСА оповести, че в осветените от Слънцето региони на естествения ни спътник има вода. Доскоро учените смятаха, че водата може да се намери само в студените кратери, до които никога не достигат слънчевите лъчи. Откритието бе направено посредством американската обсерватория SOFIA, която представлява 2.5-метров телескоп, монтиран към модифициран "Боинг 747". НАСА изпълнява проекта съвместно с немския аерокосмически институт DLR. През последните месеци има сериозен натиск обсерваторията да бъде пенсионирана поради слаба научна продукция, така че откритието идва точно навреме и може да предотврати тази съдба. SOFIA е открила водни молекули в кратера Клавиус, един от най-големите и красиви лунни кратери, които могат да бъдат наблюдавани от Земята. Предишни изследвания са доказвали, че в лунната повърхност има водородни атоми, но учените дълго време не можеха да определят дали тези атоми са свързани в молекулата на водата или са под формата на хидроксил ( OH ). Сегашните измервания потвърждават, че наистина става въпрос за вода, при това в концентрации, еквивалентни на 340 милилитра за кубичен метър лунен грунд. Важно е обаче да се отбележи, че учените все още не знаят и не могат да потвърдят със сигурност дали тази вода може да се използва като ресурс от бъдещи експедиции. Това е така, защото не е ясно под каква форма съществува водата. Една от възможностите е тя да е разтворена в лунното "стъкло", което се получава при сблъсъка между метеоритите и лунната повърхност. Другата възможност е да има мънички ледени кристали в грунда. Във втория случай би било по-лесно да усвояваваме водата. Напомням на читателите, че макар и още от епохата на пилотираната лунна програма "Аполо" през 60-те и 70-те години да се спекулира за наличието на вода на Луната, първото сериозно откритие беше направено през 2009 година, когато американски инструмент на борда на индийската мисия "Чандраян 1" доказа, че в полярните лунни кратери има лед. По-късно през същата година друга американска мисия LCROSS потвърди находката. Сега, след като знаем благодарение на SOFIA, че водата се среща и сред други лунни местности, включително такива, осветени от Слънцето, нашият естествен спътник е вече много по-интересен. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3620-2020-26-oct-moon-water-discovery

Има ли фосфин на Венера? Повторен анализ на данните хвърля сянка на съмнение. 26 октомври 2020 г. 17:55 ч. През септември научен екип от САЩ и Великобритания оповести, че в атмосферата на Венера има газ - фосфин, който би могъл да е показател за наличието на живот. Откритието бе голямо - и понеже всяко голямо твърдение изисква големи доказателства (ако трябва да цитираме Карл Сейгън), научният екип помоли останалите си колеги в цял свят да извършат независима проверка на сведенията. Няколко седмици по-късно се появиха нови статии, които поставят под съмнение доколко наличието на фосфин е реално. Както съобщава ученият Фил Плейт, получените спектрални данни притежават шум, който може да заблуди изследователите. Един екип от астрономи твърди, че точно това се е случило - и дори откриват други характеристики на спектъра, които се оказват шум. Всичко това не означава все още, че откритието за фосфина не е реално, но сега притежаваме известни доказателства да се усъмним в него. Едно е ясно - ще са нужни още много телескопични наблюдения, както и модерни мисии до Венера, за да разкрием загадката за фосфина и надяваме се да намерим отговор на въпроса : "има ли живот във венерианската атмосфера или не?". Уви, Венера бе твърде пренебрегвана през последните десетилетия. Време е това да се промени! Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NAS https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3619-2020-phosphine-doubts

УСПЕХ: Русия възобнови изстрелванията на Глонасс-К след шестгодишно прекъсване! Снимка от снощното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 26 октомври 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Снощи, на 25-ти октомври, в 21:08 ч. българско време от космодрума Плесецк излетя космическата ракета на Русия "Союз-2.1б". Това бе първото изстрелване на навигационен спътник от серията "Глонасс-К" след близо шестгодишно прекъсване. Както ни информира журналистът Анатолий Зак, предходните две изстрелвания на спътници "Глонасс-К" бяха проведени през 2011 и 2015 година. След това обаче Русия се оказа неспособна да продължи разработката на сателитите заради недоимък на електронни компоненти, чиито внос бе възпрепятстван поради наложените от запада санкции след руската инвазия в Украйна. В отговор на това руското правителство нареди да бъде създадена електроника, която е домашно производство. За тази цел Русия трябваше да строи наново цели предприятия. Не е ясно до каква степен старите спътници "Глонасс" разчитаха на западни електронни компоненти. За нуждите на вчерашния полет ракетата "Союз-2.1б" бе оборудвана с ускорителен блок "Фрегат". Освобождаването на спътника от него бе проведено три часа и половина след старта. Напомням на читателите, че "Глонасс" е аналогът на американската система "GPS" и европейската "Галилео". Началото на програмата е положено през 70-те години на миналия век, а първият спътник достига орбита през 1982 година. Най-ранните сателити са предвидени да оцеляват в орбита само три години. Това не е проблем докато СССР съществува, тъй като в началото спътниците се произвеждат непрестанно. Но след разпадането на Съюза в началото на 90-те години Русия вече няма капацитета и ресурсите да продължи изстрелванията си и "Глонасс" очаквано запада. Едва след 2001 г. с въвеждането на новите спътници "Глонасс-М", които притежават възможност за дълъг живот, руснаците започват да възстановяват системата. Фактът, че тя днес работи с пълен набор от сателити, е един от най-големите, но рядко споменавани успехи на постсъветската космическа програма на Русия. За повече информация относно вчерашния полет: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3618-2020-russia-resumes-glonass-launches

УСПЕХ: Руската ракета Ангара-1.2 премина за пръв път през статично огнево изпитание на втората степен 24 октомври 2020 г. 20:00 ч. Руската космическа агенция съобщи, че вчера, на 23-ти октомври, бе проведено успешно статично огнево изпитание на втората степен на лекотоварната ракета "Ангара-1.2". Това е един от заключителните етапи на тестовата програма на ракетата. По време на подготовката към теста специалистите от Конструкторското бюро "Салют" към ГКНПЦ "Хруничев", НИЦ РКП и Конструкторското бюро Химавтоматика (всички са част от държавната корпорация Роскосмос) изпълниха проверка на всички системи на втората степен и качеството на заложените конструкторско-технологични решения. Напомням на читателите, че първото изстрелване на "Ангара-1.2" бе проведено през юли 2014 г., но тогава бе използвана степен от тежката ракета "Ангара А-5". По време на бъдещите мисии "Ангара-1.2" ще трябва да лети със специализирана втора степен, тъй че вчерашното изпитание беше важен етап от нейното завършване. Що се касае до тежката "Ангара А-5", Русия продължава да се надява да излети в края на ноември тази година. Източник: Роскосмос Снимка от огневото изпитание. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3617-2020-24-oct-angara-test

УСПЕХ: Поредните 60 спътника Старлинк са в орбита след съботно изстрелване на ракета Фолкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 октомври 2020 г. 19:40 ч. Светослав Александров. Ракетите на Илон Мъск не спират да летят. Не е изминала и седмица от предходното изстрелване на спътници "Старлинк", а днес поредната ракета "Фолкън 9" с нови 60 сателита беше изстреляна от площадката SLS-40 на космодрума Кейп Канаверал в САЩ. Спътниците бяха безпроблемно вмъкнати в орбита, а първата степен извърши своето кацане след полета си върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите". СпейсЕкс не се опита да прихване обтекателите във въздуха, тъй като специалните кораби за тази цел бяха подложени на профилактика. Днешният полет беше трети за първата степен на "Фолкън 9", след като тя извърши дебютното си изстрелване през юни 2020 г. с GPS спътник, а второто бе през септември с мисия "Старлинк". Изстрелването бе проведено след двудневно забавяне заради повреда на камерата на втората степен на ракетата-носител. Въпреки че това е дреболия, Илон Мъск реши да заложи на сигурността и да инспектира цялата ракета за всеки случай. Както се и очакваше, нямаше никакъв съществен проблем с нея и днес тя си свърши прекрасно работата. Причината, поради която СпейсЕкс изстрелва толкова много спътници "Старлинк", се дължи на факта, че други мисии претърпяха отлагания. В началото на октомври компанията не успя да изстреля GPS спътник заради проблем с двигател на първата степен. Последващото разследване доказа, че проблемът може би засяга двигателите и на някои други ракети. Компанията реши да замени един от двигателите за предстоящото изстрелване на спътника "Сентинел 6", както и за следващия пилотиран кораб "Крю Драгън". Засега изстрелването на мисията с екипаж се очертава да е в средата на ноември, като НАСА ще изчака да види резултатите от полета на "Сентинел 6". Но това, че някои от ракетите на Мъск търпят забавяния, не означава, че СпейсЕкс трябва да бездейства - и тя без проблеми изпълнява полетната си програма през 2020-та година, тъй като има и други ракети, които чакат, съответно те получават предимство. Мисля, че е ясно кой ще бъде лидер в края на календарната година. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3616-2020-24-oct-falcon9-launches

Екипът на Озирис-Рекс потвърди, че от астероида Бену са събрани успешно грунд и скали! Тази поредица от три снимки бе заснета от камерите на "Озирис-Рекс". Фотографиите показват, че контейнерът на инструмента TAGSAM е пълен със скали и прах, събрани от повърхността на астероида Бену. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona 24 октомври 2020 г. 15:00 ч. Светослав Александров. Екипът на американската мисия "Озирис-Рекс", която на 21-ви октомври се спусна върху повърхността на астероида Бену, за да събере проби от грунд и скали, засне снимки на контейнера. Фотографиите доказват категорично, че автоматичната междупланетна станция е успяла да колекционира минимум 60 грама материал, с което е изпълнен критерият за успех. Трудно е да се прецени какво е точното количество на събраните проби. В контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма грунд и скали, но това ще се разбере след като "Озирис-Рекс" се завърне на Земята през 2023-та година. Едно е сигурно: минимумът е постигнат. Има много повече от 60 грама. Скалите са толкова много, че някои от тях пречат на капачето на инструмента TAGSAM да се затвори напълно. Затова част от грунда вече изтича обратно в космоса. За да няма допълнителни загуби на материал, ръководството на експедицията реши да пристъпи към преместването на събраните проби във възвръщаемата капсула възможно най-скоро, още през следващите дни. Освен това беше взето решение днес, на 24-ти октомври, да не се провеждат допълнителни двигателни маневри, за да не раздруса контейнерът и да няма още загуби. Няма да бъде проведена и процедурата по дистанционното измерване на пробите. Според Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, фактът, че екипът на "Озирис-Рекс" трябва да побърза с прибирането на материала в капсулата, всъщност не е лош проблем. Да събереш от раз толкова много скали и проби, че контейнерът да прелива, е страхотно! "Ние се трудим упорито, за да може да се движим в крачка с нашия собствен успех, а моята работа е да приберем толкова проби от Бену, колкото е възможно", потвърждава ръководителят на мисията Данте Лаурета. "Загубата на тегло е проблем за мен, затова окуражавам екипа си да прибере ценния материал възможно най-скоро". Автоматичната междупланетна станция продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда работят нормално. Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. Източник: уебсайт на мисията Osiris-Rex - asteroidmission.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3615-2020-osiris-rex-collects-sample

УСПЕХ: Пилотираният кораб Союз МС-16 с трима души на борда се завърна на Земята! На снимката: наземните екипи пристигат при приземилия се космически кораб "Союз МС-16". Фото: Роскосмос 22 октомври 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 05:54 ч. българско време на Земята се завърна благополучно пилотираният космически кораб "Союз МС-16". У дома се прибраха космонавтите на Русия Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, както и техният американски колега Крис Кесиди. Напомням на читателите, че космическият кораб излетя на 9-ти април от площадка №31 на космодрума Байконур, точно когато по-голямата част от света беше затворена заради COVID-19. Иванишин, Вагнер и Кесиди прекараха в орбита почти 196 дни, като за това време извършиха множество научни експерименти в областта на медицината, космическата биология, биотехнологиите, физико-химичните процеси и т.н. На борда на Международната космическа станция продължават да живеят космонавтите на Роскосмос Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и астронавтката на НАСА Кейтлийн Рубинс. Към средата на ноември очакваме да излети пилотираният космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи. Все още няма точно определена дата, тъй като от СпейсЕкс продължават да диагностицират отклонението от работата на двигател по време на опита за изстрелване на GPS спътник. Предстоят обаче още няколко безпилотни изстрелвания за натоварената програма на Илон Мъск, преди да станем свидетели на следващия пилотиран старт. Стига времето да е благоприятно, още тази вечер в 19:14 ч. българско време може да излети ракета "Фолкън 9" с поредните спътници "Старлинк". Извън всякакъв спор е, че през 2020-та година Мъск ще бъде абсолютен лидер по брой осъществени космически полети. Източник: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3614-2020-soyuz-ms-16-returns-earth

Озирис-Рекс изпрати първи снимки на астероида Бену от неговата повърхност! Тази компилация от две снимки показва повърхността на астероида Бену малко преди и след като "Озирис-Рекс" се докосва до него. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona 22 октомври 2020 г. 00:05 ч. Светослав Александров. По-малко от денонощие след успешното спускане на американската мисия "Озирис-Рекс" върху повърхността на астероида Бену, роботизираната станция изпрати своите първи снимки оттам. Вижте как изглежда астероидът в близък план! Снимка, заснета от "Озирис-Рекс" по време на спускането към Бену. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona Напомням на читателите, че вчера, на 21-ви октомври, в около 01:10 ч. българско време "Озирис-Рекс" изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успехът бе резултат от работата на хиляди хора, както членове на екипа на мисията, така и присъединили се към тях доброволци от цял свят. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. Снимка, заснета след освобождаването на азота под налягане върху повърхността на астероида. Виждат се множество отломки - учените се надяват, че съществена част от тях са били събрани в контейнера. Photo credit : Credits: NASA/Goddard/University of Arizona Все още предстои да научим какво количество грунд и скали са попаднали в контейнера на "Озирис-Рекс". Очакваме да получим потвърждение най-рано утре. За повече информация относно снимките: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3613-2020-22-oct-bennu-surface-photos

Заради критика в медиите: Русия няма да ни информира за ракетата Амур-СПГ 21 октомври 2020 г. 17:25 ч. Във връзка със създаването на новата възвръщаема ракета "Амур", руснаците не са доволни от реакциите в медиите, изказаната критика и твърденията, че ракетата е копие на "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Поради тази причина те решиха повече да не ни информират как тече разработката. Новината бе съобщена от научно-популярното списание "Все о космосе". "Тази информация получи широк отзвук в медиите, из форумите тече обсъждане на проекта, ние се запознахме с различните мнения. Във връзка с това, за да съхраним ефективния ритъм на работата на специалистите от РКЦ "Прогрес", взехме решение да не коментираме създаването на ракетата "Амур-СПГ" до края на разработката на концептуалния проект", съобщи директорът на предприятието Дмитрий Баранов. По-рано беше съобщено, че "Амур" ще има възвръщаема първа степен, която ще каца вертикално подобно на първите степени на американските "Фолкън 9". Всяка от степените ще може да се използва по десет пъти. Ракетата "Амур". Илюстрация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3612-2020-russia-obshtestveno-mnenie

УСПЕХ: Мисията на НАСА Озирис-Рекс достигна повърхността на астероида Бену! Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center 21 октомври 2020 г. 01:35 ч. Светослав Александров. Най-трудният момент от провеждането на най-сложната възвръщаема мисия след епохата на лунната програма "Аполо" е вече в историята! Днес, на 21-ви октомври, роботизираната експедиция на НАСА "Озирис-Рекс" достигна до повърхността на астероида Бену и изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успешното спускане бе резултат от работата на хиляди хора, включително доброволци от цял свят, сред които и българи. НАСА получи потвърждение, че "Озирис-Рекс" е на повърхността на Бену в около 01:10 ч. българско време. Само един компонент от космическия апарат бе в контакт с грунда на астероида - роботизираната ръка TAGSAM, която стоя допряна до него в продължение на около 10 секунди. През това време беше освободен газ-азот, който вдигна част от материала ... и се надяваме, че в контейнера са попаднали между 60 грама и 2 килограма скални и почвени проби. Дали обаче материалът е наистина събран, както и какво е точното му количество, очакваме да разберем едва след няколко дни, когато ще бъдат заснети снимки от вътрешността на контейнера. Междувременно ръководството на мисията научи, че след събирането на проби автоматичната станция е вече успяла да излети от повърхността на Бену и се е отдалечила на безопасно разстояние от астероида. Докато "Озирис-Рекс" се спускаше, на Земята пристигаха само ограничено количество данни с базисна информация за състоянието на бордовите системи. Но камерите на "Озирис-Рекс" са работили през цялото време и очакванията са компютрите да са записали множество снимки. Те ще бъдат препратени през следващите часове и няма нужда да споменавам, че всички космически ентусиасти тръпнем да ги видим с голямо нетърпение! Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Image credit : CosmoQuest Спускането към повърхността беше свързано с множество рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да може днешният успех да бъде подсигурен. Това включваше цялостно картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - картографирането на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. Изключително много се радвам, че усилията на всички доброволци и учени се увенчаха с успех и днешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену премина нормално. Ако бъде потвърдено, че в контейнера е събран достатъчно материал, автоматичната станция ще го достави на Земята през 2023-та година. Анализът на грунда и скалите от Бену може да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. За повече информация: Озирис-Рекс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3611-2020-21-oct-osiris-rex-touchdown

УСПЕХ: Старшип SN8 с три двигателя премина през статично огнево изпитание! Кадър от днешното статично огнево изпитание. Натиснете тук за запис (Youtube връзка). Photo credit : LabPadre Stream 20 октомври 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Поредната важна стъпка при разработката на амбициозния космически кораб на Илон Мъск за полети до Луната и Марс е вече изпълнена! За пръв път прототип на "Старшип", който е оборудван с повече от един двигател "Раптор", премина през статично огнево изпитание. След серия от очаквани провали на по-ранни прототипи в началото на годината, програмата "Старшип" започна да се развива с главоломни темпове. В периода между януари и април провалите настъпваха още по време на изпитателните пълнения на горивните резервоари с течен азот, който се използва като заместител на гориво. През май конструкцията беше стабилизирана и "Старшип SN4" премина през неколкократни зареждания с гориво и запалвания на единичния си двигател "Раптор". За съжаление "Старшип SN4" никога не полетя - прототипът избухна на по-късен етап след проблеми с наземните системи. Първите прототипи, които излетяха, бяха "SN5" и "SN6" - това се случи през август и септември. Полетите бяха съвсем кратки, а достигнатата височина - 150 метра. Тъй като тези прототипи никога не бяха предназначени да летят нависоко, те изглеждаха груби, като летящи бойлери и имаха само един двигател. Очакванията са "Старшип SN8" да е първият прототип, който ще може да достигне до височина от 15 километра - повече от тази на пътнически самолет. Поради това той ще е снабден с носов отсек и вече ще заприлича на истинска ракета. Но преди това екипите трябваше да докажат, че ще може да издържи на пълненето с гориво и запалването на трите ракетни двигателя. В периода между 6-ти и 8-ми октомври "SN8" беше трикратно зареден с течен азот - всичко мина без проблеми. След това вчера, на 19-ти октомври, беше проведено огнево изпитание на газогенераторите. Напомням на читателите, че в газогенераторите се изгаря част от горивото, като при процеса се завърта турбина, свързана с помпа (системата се нарича с общото название "турбопомпа"). Турбопомпите изпомпват горивото от резервоарите и го подават към главната горивна камера под високо налягане и поради това са незаменими за правилното функциониране на ракетния двигател. Изглежда, че тестът на газогенераторите е минал отлично и това даде възможност на екипите да проведат първото цялостно огнево изпитание на "Старшип SN8" с трите двигателя "Раптор". Макар че все още очакваме да чуем от Илон Мъск подробни резултати от теста, най-важното е, че прототипът е оцелял. Какво следва оттук насетне? Вероятно огневото изпитание ще бъде повторено и ако всичко е наред, ще се пристъпи към първия суборбитален 15-километров полет. Все още има надежда полетът да е факт преди края на годината. Това би позволило на Мъск да преследва още по-амбициозната си цел през 2021-ва да бъде реализиран и орбитален космически полет. Първоначално "Старшип" ще се използва за извеждането на полезни товари и спътници, но окончателната цел на предприемача са пилотирани полети до Луната и Марс. НАСА вече е връчила на СпейсЕкс договор за $135 милиона с цел изпращането на хора до естествения ни спътник най-късно в края на 2024 г. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3610-2020-20-oct-multiple-raptor-sf-success

Тройна повреда в руския сегмент на МКС: отказаха прахосмукачката, тоалетната и генератора за кислород 20 октомври 2020 г. 00:15 ч. Два дни след като беше оповестено, че космонавтите са поправили благополучно генератора на кислород, руският сегмент на Международната космическа станция бе сполетян от тройна повреда. По информация от РИА Новости, генераторът на кислород "Електрон-ВМ" пак не работи. Eдновременно с него са отказали прахосмукачката и тоалетната. Счита се, че причината за масовия отказ на системите е свързана с наскоро извършена работа по кабелите в модула "Звезда" от космонавта Иван Вагнер. Очаквайте подробности! Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3609-2020-iss-russian-segment-triple-failure

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се спуска към повърхността на астероида Бену на 20-ти октомври Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Goddard Space Flight Center 19 октомври 2020 г. 20:50 ч. Светослав Александров. Дели ни едно денонощие от кулминацията на най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Утре, на 20-ти октомври, "Озирис-Рекс" ще се спусне към повърхността на астероида Бену, за да събере проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. За да се стигне до този миг се трудиха хиляди хора, включително българи - като Светослав Александров, автор на този блог, Лъчезар Костов, Маринела Димитрова и много други участници в рамките на инициативата на американската организация CosmoQuest. Съгласно информацията, публикувана на официалния уебсайт на експедицията, автоматичната междупланетна станция ще пристъпи към маневрата за излизане от орбита утре в около 20:50 ч. българско време. Ще последват още две маневри - т.нар. "Чекпойнт"-маневра, когато "Озирис-Рекс" се озове на 125 метра от повърхността на Бену. Тя допълнително ще намали скоростта на космическия апарат и ще го подготви за "Мачпойнт"-маневрата, която ще бъде изпълнена при достигане на височина от 40 метра. Към този момент "Озирис-Рекс" ще следва траектория, съвпадаща с околоосното въртене на астероида. След това същинското спускане към повърхността му може да започне. Космическата мисия няма да извърши кацане. Единственият прибор, който ще докосне повърхността, е роботизираната ръка TAGSAM. Тя ще стои допряна към Бену в продължение на около 10 секунди. Когато контактът с повърхността бъде установен, ще се освободи газ-азот. Азотът ще вдигне част от грунда и скалите на астероида, които ще попаднат в контейнера. Може да се каже, че механизмът на TAGSAM наподобява на прахосмукачка с обратно действие. След като пробите бъдат събрани, "Озирис-Рекс" ще започне своето отдалечаване от астероида. Разбира се, цялата процедура ще бъде документирана от камерите на мисията. Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Photo credit : CosmoQuest Спускането към повърхността крие своите рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да се подсигури успех на мисията. Важен етап бе цялостното картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. Надяваме се усилията да доведат до плод и утрешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену да се увенчае с успех. Очакванията са роботизираната станция да събере между 60 грама и 2 килограма почвени и скални проби. Пробите трябва да бъдат доставени на Земята през 2023-та година. Тъй като се счита, че повърхността на Бену е осеяна с органична материя, която на нашата планета изгражда живите организми, минерали, които се образуват в присъствието на вода, дори материал от планетоиди като Веста, възможно е анализът на пробите да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3608-2020-osiris-rex-to-sample-bennu

Космонавтите успешно поправиха генератора на кислород на руския сегмент на МКС 18 октомври 2020 г. 16:55 ч. Вчера, на 17-ти октомври, руските космонавти поправиха успешно генератора на кислород "Електрон-ВМ" в модула "Звезда", съобщи Известия. Напомням на читателите, че получаването на кислород на МКС чрез този прибор става посредством електролиза на водата. Има напредък и по отношение на точното локализиране на пробойната в руския сегмент. Това е станало с помощта на... пакетче чай, което било оставено да се рее в безтегловност, за да се види в коя посока ще се насочи заради изтичането на въздуха. Със сигурност тази история ще остане записана завинаги в аналите на космонавтиката, също както днес е известна историята със счупения ключ за ракетния двигател на американския модул "Орел" от мисията "Аполо 11" - първата пилотирана експедиция на повърхността на Луната. Тогава астронавтът Бъз Олдрин задействал двигателя с помощта на писалка. Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3607-2020-cosmonauts-repair-oxygen-generator

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля нови 60 спътника Старлинк, безпроблемно кацане на първа степен! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 октомври 2020 г. 16:35 ч. Светослав Александров. Днес, на 18-ти октомври, в 15:25 ч. българско време от стартовата площадка "39А" на космическия център Кенеди (същата площадка, откъдето през 60-те и 70-те години са излитали пилотираните кораби "Аполо" до Луната), в космоса се отправи поредната ракета "Фолкън 9" с най-новите 60 спътника от програмата за сателитен интернет "Старлинк". След приключване на работата на първата степен тя извърши успешно кацане върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам" в Атлантическия океан. Това бе 62-рото безпроблемно връщане на първа степен на "Фолкън 9" и шестото за тази конкретна степен. Преди днешния полет степента е извеждала на път към орбита следните мисии: дебютния кораб "Крю Драгън" през пролетта на 2019 година в безпилотен режим, канадския спътник "Радарсат", пак през 2019 година, както и три мисии по програмата "Старлинк" през настоящата 2020 година. Кадър от днешното връщане на една от двете половини на обтекател. Photo credit : SpaceX Днес също така бяха върнати и двете половини от обтекателя на ракетата, които бяха благополучно прихванати във въздуха от двата специализирани кораба с мрежи. Очевидно компанията на Илон Мъск задобрява и в това отношение! Единственото отклонение е, че една от мрежите се е скъсала, но няма повреди върху кораба или наранявания на екипажа. Освобождаването на комплекта от 60 спътника бе проведено в 16:29 ч. българско време, с което мисията постигна цялостен успех. До днешна дата СпейсЕкс са изстреляли успешно 835 спътника "Старлинк", но поне 47 от тях са вече изведени от орбита и потопени в атмосферата. Става въпрос за най-ранната партида - т.нар. версия 0.9. От компанията твърдят, че новите спътници имат подобрени комуникационни системи. Всички модерни "Старлинк" са снабдени и със специални сенници, за да се намали вредното влияние върху наземните астрономични наблюдения. Запис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3606-2020-18-oct-spacex-launches

Всичките снимки от днешното посещение на Венера от БепиКоломбо са свалени на Земята и са публично достъпни! Цялата поредица от 64 снимки, заснети днес от "БепиКоломбо" по време на посещението на Венера. Photo credit : ESA/JAXA/MTM 15 октомври 2020 г. 20:05 ч. Светослав Александров. Европейската космическа агенция съобщи, че целият набор от снимки, заснети от японско-европейската автоматична междупланетна станция "БепиКоломбо" по време на днешното ѝ посещение на Венера, са свалени успешно на Земята. За голяма радост на космическите ентусиасти те са вече публично достъпни. Така тази мисия се откроява ярко в сравнение с практиките на ЕКА от недалечното минало, например пристигането на мисията "Розета" около кометата "Чурюмов-Герасименко" през 2014 г., когато нямаше никакви снимки в продължение на седмици и всички недоволствахме. Така че голямо "БРАВО" за европейската космонавтика по отношение на публичността! И така, няколко думи за показаната по-горе компилация от снимки. Общият брой изображения е 45 и всички те са заснети от камерата Monitoring Camera 2 към Меркурианския трансферен модул. Всяка поредна снимка е заснемана през времеви интервал от 52 секунди. Камерата е в състояние да прави единствено черно-бели снимки с резолюция от 1024 на 1024 пиксела. Изображенията са съвсем леко обработени с цел увеличаване на яркостта и контраста. Разбира се, няма кой знае какво да се види на Венера във видимата област на електромагнитния спектър заради плътната атмосфера. В близост до терминатора могат да се забележат някои структури, но учените вярват, че става въпрос за артефакт на камерата, а не за реалните характеристики на облачната покривка. Напомням на читателите, че моментът на най-голямото сближение на "БепиКоломбо" с Венера бе в 06:58 ч. тази сутрин българско време. Всичко по време на облитането премина успешно. Следващото посещение на Венера от мисията ще е на 10-ти август 2021 г. Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3605-2020-esa-bepicolombo-fullset-images

Пак проблем с руския сегмент на МКС: повреди се генераторът на кислород 15 октомври 2020 г. 17:40 ч. Докато специалистите все още се мъчат да установят точното място на пробойната на руския модул "Звезда", част от Международната космическа станция, появи се нов проблем. И отново той е свързан със "Звезда". Този път отказа системата "Електрон-ВМ", която се използва за генериране на кислород посредством електролиза на водата. Съгласно информацията, публикувана от РИА Новости, проблемът не е сериозен и не застрашава живота и здравето на астронавтите, тъй като на МКС има достатъчно запаси от кислород. През изминалите години ние свикнахме да възприемаме МКС като даденост. Но истината е, че станцията е вече стара и е назрял моментът да се планира какво ще следва след нея. Както казва космонавтът Генадий Падалка, ресурсът на модулите на руския сегмент е изчерпан - те никога не са били предвидени за толкова дълга работа. Първият модул-руско производство "Заря" е изстрелян през 1998 година. Служебният модул "Зведа" - през 2000 година. Това означава над две десетилетия непрекъсната експлоатация. За сравнение модулите на предишната станция "Мир" са били проектирани за петгодишен живот, но в крайна сметка успели да издържат 15 години. Тези модули са били създадени по стандарта ГОСТ (евразийски технологичен стандарт за стандартизация, метрология и сертификация) съобразно технологии от 70-те и 80-те години на миналия век. Модулите "Звезда" и "Заря" на МКС са произведени по същия стандарт със същите технологии. Поради тази причина Падалка се обяви срещу изстрелването на модула "Наука", планирано за 2021-ва година. Макар че едва сега встъпва в етап на изпитания и подготовка за полет, строежът му е започнал през 1998 година, следователно като ресурс е също изчерпан. Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3604-2020-zvezda-oxygen-generator-broken

УСПЕХ: БепиКоломбо прелетя край Венера и засне първите си снимки на планетата! Снимка на Венера, заснета тази сутрин от автоматичната междупланетна станция на ЕКА и Япония "БепиКоломбо" в момента на най-голямото сближение. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 15 октомври 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 15-ти октомври, мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" стана най-новата, прелетяла край Венера и изпратила успешно снимки и научни данни. Това се случи по-рано през деня, в 06:58 ч. българско време, когато автоматичната междупланетна станция премина на разстояние 10 720 километра от повърхността на планетата. Eдна от първите снимки на Венера, заснети от "БепиКоломбо" на 14-ти октомври в 10:25 ч. българско време. Планетата е кръглият обект долу вляво. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM Напомням на читателите, че "БепиКоломбо" не е монолитна автоматична станция. Тя е комплекс от два космически апарата - европейски "Бепи" и японски "Мио". Апаратите са свързани посредством т.нар. Меркуриански трансферен модул (накратко МТМ). Целта на МТМ е да достави "Бепи" и "Мио" благополучно до околомеркурианска орбита. Това става чрез общо девет облитания - едно на Земята, две на Венера и шест на Меркурий. Към настоящия момент са завършени земното облитане и първото венерианско. Докато "Мио" и "Бепи" са свързани към МТМ, не всички научни инструменти могат да правят научни измервания. Снимките на Венера, две от които съм показал по-горе, са заснети от специални камери на МТМ, които не са част от официалната научна апаратура. Основната научна камера е сред приборите, които са блокирани от корпуса на МТМ, следователно тя все още не може да снима. Засега (т.е. към 17:20 ч. българско време) на Земята са получени само част от венерианските фотографии. Очакваме през близките часове да пристигнат и останалите. Съгласно информацията, публикувана на сайта на ЕКА, екипът е свършил съществена част от подготовката за днешното посещение на Венера в дистанционен режим като част от мерките срещу COVID-19. Само неколцина специалисти са били на линия в контролния център, за да осигурят безопасната работа на "БепиКоломбо" по време на сближението. Една от най-големите днешни цели бе да се съберат данни, които евентуално да потвърдят наличието на фосфин във венерианската атмосфера - вещество, което може да е признак за живот. Напомням на читателите, че откритието за фосфина бе оповестено през изминалия месец от екип на САЩ и Великобритания, работещ с наземни телескопи. Все още предстои то да бъде потвърдено от действаща космическа мисия. "БепиКоломбо" бе първата, която получи такъв шанс. "Ние трябва да проявим търпение, докато нашите венериански специалисти разгледат внимателно данните", съобщава Йоханес Бенкоф, член на екипа. "Но се надяваме да характеризираме профилите на атмосферната температура и на нейната плътност, да научим информация за състава на атмосферата и на облачната покривка, както и за магнитните взаимодействия между Слънцето и Венера. И все пак очакваме повече информация догодина". Тогава, на 10-ти август, "БепиКоломбо" отново ще прелети край планетата, но при още по-близко разстояние - автоматичната междупланетна станция ще се озове само на 550 километра от венерианската повърхност. Нека не забравяме, че това е мисия, която е специално предназначена да изучава Меркурий, като венерианските проучвания представляват вторичен бонус. Първото облитане на най-близката до Слънцето планета е планирано за догодина, през октомври, когато "БепиКоломбо" ще прелети само над 200 километра над меркурианската повърхност. Нямам търпение да видим какви тайни ще разгадае мисията! За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3603-2020-bepicolombo-venus-flyby-success

Равносметката за Блу Ориджин - общо 12 успешни полета за 5 години 14 октомври 2020 г. 15:30 ч. След вчерашното благополучно изстрелване на американския космически кораб "Ню Шепърд", равносметката е следната: в рамките на петгодишен период (т.е. от ноември 2015 г. до днес) имаме общо 12 успешни последователни излитания и кацания на ракетата-носител. Това съобщава журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Безспорно поредицата от полети е безупречна, без нито един провал след ноември 2015-та. И все пак много космически ентусиасти не са доволни чисто количествено. Ако трябва да сравняваме Джеф Безос (основателят на космическата компания Блу Ориджин и книжната Амазон) с Илон Мъск... ами статистиката никак не е в полза на Безос. Годишно изстрелванията на СпейсЕкс не падат под 13 (толкова бяха през 2019-та). През 2020-та имаме 17 полета на "Фолкън 9" (от които един пилотиран), а предстоят още. Блу Ориджин провеждат по две-три изстрелвания годишно. А тази година - едно-едничко. Вчерашното. Да, философията на Безос е с бавни стъпки напред, като костенурката е символ на компанията. И все пак се чудим - не спира ли тази костенурка твърде често? Кадър от вчерашния полет. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3598-2020-samokutiaev-sud