SAlexandrov

Само на планети тип газови гиганти, не и на скалисти планети.

Американската космическа мисия Паркър също ще посети Венера, за да изучава фосфина 20 септември 2020 г. 10:50 ч. Съгласно информация, публикувана от авторитетния космически журналист Джонатан О'Калагън в Туитър, мисията на НАСА "Паркър" също ще посети Венера на 20-ти февруари 2021 г. и ще използва случая да търси фосфин в атмосферата на планетата. Напомням на читателите, че първата роботизирана експедиция, която ще се сближи с Венера след откритието на фосфина, е японско-европейската "БепиКоломбо" - това ще стане през следващия месец. "Паркър" е мисия, която има за цел да изучава Слънцето от близко разстояние, като снижаването на перихелия се осъществява посредством множество облитания на Венера. Автоматичната междупланетна станция вече прелетя край планетата три пъти - през октомври 2018 г., през декември 2019 г. и през юли тази година. Сега обаче тези посещения стават много по-интересни. На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3572-2020-parker-solar-probe-to-study-venus

Следващият полет на пилотиран кораб Крю Драгън остава планиран за 23-ти октомври 18 септември 2020 г. 15:00 ч. Съгласно информация от журналиста Ерик Бъргър, който е в контакт с представители на космическия отрасъл на САЩ, вторият пилотиран полет на "Крю Драгън" остава насрочен за 23-ти октомври. Стига, разбира се, метеорологичните условия да са благоприятни. Чудесно е да научим, че няма отлагания в графика. НАСА и СпейсЕкс изказват увереност, че датата е постижима. Със старта на "Крю Драгън" в космоса ще полетят астронавтите на САЩ Шанон Уокър, Виктор Гловър и Майк Хопкинс. Към тях ще се присъедини и японецът Соичи Ногучи. Така за пръв път корабът на Илон Мъск ще извози чуждестранен астронавт. Уокър, Гловър, Хопкинс и Ногучи ще се присъединят към Сергей Рижиков, Сергей Куд-Сверчков и Кейт Рубинс, които ще излетят (също през октомври) с руския кораб "Союз МС-16". Това ще е новата дългосрочна експедиция на Международната космическа станция, която се очертава да прекара половин година в космоса. Настоящият екипаж на МКС, състоящ се от Крис Кесиди, Анатолий Иванишин и Иван Вагнер, ще се завърне на Земята на 22-ри октомври посредством кораба "Союз МС-16". Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3571-2020-crew-dragon-firm-date-october

Японско-европейската мисия БепиКоломбо ще посети Венера на 15-ти октомври Тази снимка на Земята бе заснета от "БепиКоломбо" на 10-ти април тази година, когато автоматичната междупланетна станция се намираше на 18 600 километра от нашата планета. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM 17 септември 2020 г. 17:45 ч. Светослав Александров. След като на 14-ти септември научен екип от САЩ и Великобритания оповести откритието, че в атмосферата на Венера има газ фосфин, който може да е показател за наличието на живот, много агенции и частни фирми изявиха желание да изследват планетата с космически апарати. Няма да чакаме дълго - японско-европейската мисия "БепиКоломбо" първа ще пристигне в околностите на Венера на 15-ти октомври. Венера не е крайната цел на роботизираната станция - "БепиКоломбо" е на път към Меркурий, така че ще премине край Венера само транзитно. Но изследователите се надяват, че ще разполагат с достатъчно време, за да потвърдят дали екипът наистина е открил фосфин или е допусната някаква грешка. Журналистът Джонатан О'Калагън е написал статия за Форбс, в която разкрива плановете на японско-европейското ръководство на "БепиКоломбо". Планира се да се използва инструментът MERTIS - радиометър и инфрачервен спектрометър, разработен в Германия. Приборът е предназначен да изучава състава на повърхността на Меркурий, но учените считат, че могат да го настроят да изследва и атмосферната структура на Венера. По време на облитането на 15-ти октомври "БепиКоломбо" ще се озове на 10 000 километра от планетата. Това е сравнително далечно разстояние, но може би е достатъчно, за да се потвърди наличието на фосфин. Ако не се получат нещата от първия път, "БепиКоломбо" ще посети отново Венера на 10 август 2021 година, като разстоянието между кораба и планетата ще е само 550 километра. Така че очакваме двете облитания с нетърпение и дано Венера започне да разкрива своите загадки! Прочетете публикацията: "Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера" на страниците на КОСМОС БГ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3570-2020-bepicolombo-study-phosphine-venus

Дайнетикс показа първия пълномащабен макет на модула си за кацане на Луната 16 септември 2020 г. 08:05 ч. Вчера частната компания на САЩ Дайнетикс показа първия пълномащабен изпитателен макет на спускаемия си апарат, с който се надява да закара астронавти на Луната в рамките на програмата "Артемис". Макетът е изграден от модулни компоненти, които могат да се преместват лесно. Компонентите не притежават никаква работеща електроника - те са като кубчета Lego. Целта е НАСА и инженерите на Дайнетикс да направят обстоен преглед на продукта, на базата на който ще бъде взето решение дали конструкцията е достатъчно добра и дали на Дайнетикс ще бъде връчен окончателен договор. Напомням на читателите, че по-рано през годината НАСА награди три фирми с грантове за първично проектиране на лунен модул - Блу Ориджин, СпейсЕкс и Дайнетикс. Но начинът, по който се развива съревнованието, ясно показва какви са подходите на трите компании. Дайнетикс и Блу Ориджин (да, дори Блу Ориджин, компания на 20 години и основана от създателя на Амазон) са категорично "Олд Спейс" - те кандидатстват за първоначален договор, след което правят макет и докато не получат сигурно финансиране, не се втурват в строежа на работещ хардуер. Междувременно ни заливат с пресконференции как ЩЕ станат нещата някой ден. СпейсЕкс е единствената фирма, която, вместо да ни занимава с приказки, строи функционален хардуер, който е в състояние да лети. "Старшип" е вече в напреднал етап на разработка и два прототипа извършиха 150-метрови полета. Днес итерацията "SN 7.1" е в етап на т.нар. "тест до провал", за да се видят структурните му слабости, а "SN 8" бива подготвен за суборбитален 20-километров полет, който може да е факт още на 11-ти октомври. Сега, надявам се, е ясно защо космическите ентусиасти симпатизират на Мъск, а не на другите му конкуренти. За повече информация: Dynetics На кадъра: астронавтът на НАСА Лий Аршамбо и ветеран от две совалкови мисии се разхожда в макета на Дайнетикс. Photo credit : Dynetics https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3569-2020-dynetics-show-lunar-lander-mockup

Марсоходът на НАСА Кюриосити извърши успешно дългоочакван експеримент за търсене на органични вещества Снимка на марсианската повърхност, заснета от американския марсоход "Кюриосити" на 14-ти септември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 16 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА "Кюриосити" извърши успешно сложен експеримент за търсене на органични вещества (структурните блокчета на живота), който учените очакваха в продължение на цели осем години! Това е така, защото "Кюриосити" притежава само две опитни постановки и изследователите трябваше да намерят най-подходящата за целта проба от марсианската повърхност. Експериментът е известен под абревиатурата TMAH и е част от инструмента SAM (Sample Analysis at Mars). TMAH е съкращение от тетраметиламониев хидкроксид - специален химикал, с помощта на който материалът бива подложен на анализ. На борда на марсохода има два контейнера с химикал, което означава, че НАСА може да проведе опита още само един път. Но по всичко изглежда, че първият анализ е приключил благополучно! За разтълкуването на резултатите обаче ще са нужни няколко месеца, така че ще мине време, преди да разберем какво е открил "Кюриосити". Междувременно през изминалия уикенд марсоходът изпълни и някои важни допълнителни задачи. Съвместно с руско-европейската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която прелетя над мястото на работа на "Кюриосити", марсоходът проведе атмосферни наблюдения. Навигационната камера беше насочена към ръба на кратера Гейл, за да търси прахови вихрушки, а също така бе проведено почистване на колоната на газовия хроматограф за по-нататъшни експерименти. За повече информация: НАСА, Ленърд Дейвид https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3568-2020-curiosity-tmah-experiment-success

Днес, благодарение на сътрудничеството ми със Sofia Tech Park и Clubhouse беше излъчено първото он-лайн предаване за космос! Темата: има ли живот на Венера? Доколко откритието за фосфина е достоверно? Приятно гледане! Сериозна наука на достъпен език.

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин: Венера е руска планета 15 септември 2020 г. 19:00 ч. След като съвместен научен екип от САЩ и Великобритания оповести за откритието на веществото фосфин във венерианската атмосфера, което евентуално може да е показател за наличието на живот, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести Венера за руска планета. "Нашата държава е първата и единствената, кацнала успешно на Венера", каза той. "Руските космически апарати събраха информация за планетата - ад е там долу". Рогозин обаче греши - руснаците не са единствените, кацали на Венера. САЩ също имат успешно кацане в рамките на проекта Пайъниър Винъс - вижте статията на КОСМОС БГ. Роскосмос също така оповести планове, освен съвместната руско-американска мисия "Венера-Д", да изпрати до Венера още един апарат, основно руски и "без широко международно сътрудничество". На страницата на космическата агенция днес бе публикувана и статия, озаглавена "Доказателството за наличието на живот на Венера може да се получи само чрез контактно изследване на планетата". Публикацията напомня, че на снимките на съветските мисии се виждат обекти, които менят своето местоположение и имат потенциал да са живи. "Доколко догадките на учените са верни, предстои все още да узнаем", се съобщава в публикацията. Разбира се, оспорването на американо-британското откритие за фосфина, и напомнянето на старите твърдения за "гущери" и "скорпиони" на Венера (които са много по-спорни, както съм оповестявал на КОСМОС БГ) е типично държане в стил "гроздето е кисело". Да, най-големият принос на космическата междупланетна програма на СССР е именно кацането на Венера, но това се е случило за последен път преди 35 години. Наивно е да се счита, че никой друг няма да прави открития. Източник: The Moscow Times На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си. Това е единственото американско кацане на Венера. Credit : NASA https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3567-2020-venus-russian-planet Накратко: Добре, нужно ли е Рогозин отново да проявява държание в стил "гроздето е кисело"? Да - огромният успех на съветската междупланетна програма са кацанията на Венера. Но последното такова е осъществено преди 35 години, а следващата руска мисия до планетата продължава да е в бъдеще несвършено време.Никой не е обещал, че Венера ще е завинаги руска планета. Нито е гарантирал, че САЩ и Великобритания не могат да правят открития - като това за фосфина, оповестено вчера. Времената са различни. Прочие, мисиите на САЩ, дори и да не кацат на Венера, продължават да прелитат край планетата - за последен път това се случи тази година, сондата "Паркър". Къде са руските мисии?Все едно да очакваме, че както Щатите са кацали на лунната повърхност през 60-те и 70-те години, Луната е американска и едва ли не китайците (които единствени имат работещ апарат там днес) не могат да правят открития.Цялото това фукане, че съветският съюз някога е кацал на Венера, че сега правят самостоятелна мисия (която кой знае кога ще излети) и че откритието на Щатите няма стойност изразява безпомощност и завист.

Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера! Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA 14 септември 2020 г. 18:10 ч. Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (САЩ), университета на Кардиф и Манчестърския университет (Великобритания), откри сериозно, макар и все още само косвено доказателство за наличието на живот на Венера. Резултатите от проучването бяха публикувани днес, на 14-ти септември, в научното списание Nature Astronomy. Откакто човечеството изучава Слънчевата система посредством космически апарати, Венера се счита за една от най-негостоприемните планети. Според измерванията, направени от съветската космическа мисия "Венера 7" на повърхността през 1970 г., температурите достигат 475 °C, а атмосферното налягане - между 75 и 100 атмосфери. Но това е само първоначалното впечатление. Високо в атмосферата съществува слой, който се нарича "умерена зона" - там температурите и налягането са сходни с тези на Земята. В продължение на десетилетия учени са изказвали предположения, че там може да виреят микроскопични организми. Днес за пръв път разполагаме със сведения, че такъв живот може би наистина съществува във венерианската атмосфера. Посредством телескопа "Джеймс Кларк Максуел" (JCMT), разположен на Хавайските острови, и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, изследователите откриха в умерената атмосферна зона на Венера веществото фосфин . Химичната формула на фосфина е PH3 и веществото е безцветно, запалимо и токсично. Но не това е интересното, а фактът, че на Земята то може да се получи или посредством метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби, или в лабораторни условия - при това много трудно. Не е известно да съществува начин, по който вещетвото може да се синтезира по естествен небиологичен път на скалиста планета - т.е. от типа на Меркурий, Венера, Земята или Марс. Понякога то може да бъде образувано дълбоко в недрата на гигантските газови планети като Юпитер и Сатурн. Но не и на скалист тип свят. Фосфин в атмосферата на Венера - илюстрация. Image credit : Image via ESO/ M. Kornmesser/ L. Calçada/ NASA/ JPL-Caltech/ Royal Astronomical Society/ Attribution: CC BY 4.0. Ето защо изследователите от Масачузетския технологичен институт на САЩ са публикували в недалечното минало академични статии (например тази - справка на този линк), в които са твърдели, че ако фосфинът бъде открит на някоя скалиста планета, това ще е сигурно доказателство за наличието на живот. Разбира се, учените направиха всичко по силите си, за да се убедят, че веществото в атмосферата на Венера не може да се получи по никакъв небиологичен начин. Те разгледаха множество механизми, включващи слънчева светлина, изхвърлени от повърхността минерали, вулкани и гръмотевици. Нито един от тези небиологични механизми не е в състояние да обясни как се е получило това количество фосфин, установено от телескопите. По небиологичен път може да се синтезира само една десета хилядна от измереното във венерианската атмосфера. Следователно нещо трябва да е направило фосфина - и логичното обяснение е микробен живот. Единствената друга възможност е да съществува някакъв фундаментално непознат химичен процес. Но ако този факт е верен и все пак на Венера няма живот, тогава цялостното ни разбиране за планетите е сбъркано или непълно, следователно ще трябва сериозно да преразгледаме познанията си за тях. Ако обаче се окаже, че учените наистина са открили микроорганизми на най-близката до Земята планета, това означава, че животът е много по-широко разпространен във Вселената, отколкото сме предполагали до този момент. Източник: MIT https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3566-2020-evidence-life-venus

Бившият шеф на НАСА: Ракетата SLS трябва да си иде! Ракетата "Спейс Лонч Систъм" май ще си остане само на картинка. Image credit : NASA 13 септември 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. През 2014 година тогавашният шеф на НАСА Чарлз Болден направи следния коментар относно СпейсЕкс и тежкотоварната ракета SLS (или "Спейс Лонч Систъм"), разработвана от Боинг за агенцията: "Нека да бъдем пределно откровени. Все още няма комерсиално достъпна тежкотоварна ракета. Фолкън 9 Хеви може и да се появи един ден. Но тя е на чертожната дъска. SLS е истинска". Днес, шест години по-късно, нещата стоят по коренно различен начин. Ракетата "Фолкън Хеви" е летяла вече три пъти, а "Спейс Лонч Систъм" не се очаква да проведе първия си полет преди края на 2021-ва година. На фона на този факт Чарлз Болден си е променил мнението. В ново интервю за Политико, бившият шеф заяви следното: "SLS ще си отиде. Тя може да си отиде по време на администрацията на Байдън или по времето на следващата администрация на Тръмп, защото в един момент комерсиалните компании ще наваксат. Те наистина ще построят тежкотоварна ракета от типа на SLS и ще могат да я изстрелват за много по-ниска цена, отколкото НАСА може по отношение на SLS. Това е начинът, по който нещата работят". Както пише журналистът Ерик Бъргър за Арс Текника, когато през 2010-та година Конгресът измисли ракетата "Спейс Лонч Систъм" и заповяда на НАСА да я построи, политиците залагаха на две неща. Първото е, че новите частни компании като СпейсЕкс ще се провалят. Това беше логичен облог за времето си, тъй като повече ракети на СпейсЕкс бяха аварирали в сравнение с тези, които бяха достигнали космоса. Второто е, че политиците бяха убедени в способността на традиционните компании като Боинг да се справят по-добре в конструирането на големи ракети. Концепцията за "Спейс Лонч Систъм" бе съчинена от сенатора на Флорида Бил Нелсън и от неговата колежка в Тексас Кей Бейли Хътчисън. Скоро към тях се присъедини и сенаторът от Алабама Ричард Шелби. Тримата загубиха и двата залога. Към настоящия момент НАСА строи ракета, която ще струва на данъкоплатците десетки милиарди долари - при това тя е невзвръщаема. Конгресът все още подкрепя "Спейс Лонч Систъм", но колкото повече нови ракети се появяват на бял свят, толкова по-трудно ще е на политиците да удържат тази подкрепа. При това НАСА и основният конструктор на ракетата Боинг вече не се съревновават със СпейсЕкс за "Фолкън Хеви". Те загубиха състезанието от фирмата на Мъск преди две и половина години. Сега НАСА се състезава с новата ракета на СпейсЕкс - "Супер Хеви", която ще извежда кораба "Старшип" към орбита. И макар че СпейсЕкс все още не са построили нито един сегмент от "Супер Хеви", никой няма да се изненада, ако ракетата полети преди "Спейс Лонч Систъм". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3565-2020-sls-has-to-go

2020-та е рекордна година за ракетни провали от 80-те насам Кадър от днешния полет на "Ракета 3.1", завършил неуспешно. Photo credit : Astra 12 септември 2020 г. 14:59 ч. Светослав Александров. След днешните неуспешни изстрелвания на "Ракета 3.1" и "Куайчжоу 1А", броят на аварийните пускове през 2020-та година вече възлиза на осем. Космически анализатори отбелязаха, че толкова много провали на орбитални ракети не е имало от началото на 80-те. Но този факт не бива да ни смущава. Няма нищо притеснително в големия брой аварии. Към 12-ти септември САЩ са абсолютен лидер в космическите полети с 27 изстрелвания и 3 провала. Китайците са на второ място с 26 изстрелвания и четири провала. Всички останали имат под 10 полета през настоящата година - Русия с 9 (всичките успешни), Европа с 4 (всичките успешни), Израел с един успешен. Иранците отбелязват един успех и един провал. Основната причина, поради която през 2020-та има толкова много аварии, е проста - повечето от тях касаят ракети, които летят за пръв път. Дебютираха американските носители "ЛончърУан" на Върджин Орбит и "Ракета 3.1" на Астра, както и китайските "Куайчжоу 11" и "Лонг Марч 7А". Всички те аварираха и в това няма нищо изненадващо. Много рядко се случва чисто нова ракета да успее от раз. Другата американска авария (на "Електрон" през юли) също касае сравнително нова ракета. Да, тя бе летяла 11 пъти до настъпването на провала, но е иновативна със своите двигатели с електрически турбопомпи и все още предстоят да се видят къде са нейните слаби звена. Иранската "Симорг" също може да се счита за нова - тя все още не може да достигне до орбита след три опита за изстрелване. Ще видим как ще се развие четвъртият полет. Но по отношение на въвеждането на модерните ракети в орбита, има и положителни новини. Европа успя да върне "Вега" в експлоатация след миналогодишния провал. Китайците стабилизираха тежкия си носител "Лонг Марч 5" и той успешно изведе в космоса прототип на новия космически пилотиран кораб през май, както и мисия до Марс през юли. Даже американската ракета "Електрон" се върна в експлоатация след по-малко от два месеца. Двата пилотирани полета през 2020-та година, единият руски (на "Союз") и единият американски (на "Крю Драгън") са също успешни. Нямаше никакви неприятни изненади с "Крю Драгън", въпреки че това бе първата му мисия с екипаж на борда. СпейсЕкс не са имали провал на орбитален клас ракета от края на 2016-та година, което означава, че компанията се утвърждава като надежден превозвач. Всички междупланетни изстрелвания през настоящата календарна година бяха също успешни. "Солар Орбитър" се отправи към Слънцето, а трите марсиански мисии "Ал-Амал" (на ОАЕ), "Тянвън" (на Китай) и "Пърсъвиърънс" летят безпрепятствено към Червената планета. Провали обаче ще има и в бъдеще - това е естествено, защото има твърде много ракети, които очакват първия си полет. Счита се, че в цял свят функционират над 100 стартъп-предприятия, които работят по носители за извеждане на малки спътници. Това е твърде много за ограничения пазар и е очаквано някои от тези предприятия да фалират, други да не достигнат изобщо да стартовата площадка, а някои, дори и да достигнат до космодрума, да не отбележат успехи. Понастоящем има бум в създването на микроспътници и техните ракети-носители. Този сектор от космическия отрасъл е твърде нов и сме далече от мига на неговото съзряване и стабилизиране. И нека да не забравяме - всички тези нови фирми ще се конкурират не с кого да е друг, а със СпейсЕкс и Рокет Лаб. Да, тези две компании са сравнително млади, гъвкави, иновативни и продължават да ни изненадват с нови и нови неща. Но те провеждат полети от години и са вече утвърдени. За да могат другите да успеят, те трябва да предложат, ако не нещо по-добро, то поне със същото качество. В един момент отрасълът ще се стабилизира, но дотогава този бум на нови фирми и ракети ни води по пътя към прогреса. Безспорно живеем във вълнуващи времена! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3564-2020-spaceflight-failures

Китайска орбитална ракета Куайчжоу-1А претърпя авария 12 септември 2020 г. 13:15 ч. За втори път в рамките на едно денонощие (след неуспешния старт на новата американска "Ракета 3.1") имаме провал. Този път орбита не успя да достигне китайската ракета "Куайчжоу 1А". Новината бе потвърдена от новинарската агенция Синхуа. Ракетата трябваше да изведе в космоса спътник за наблюдение на Земята. Това бе четвърти провал за Китай през настоящата година. Ракетите от серията "Куайчжоу" са собственост на Експейс - т.нар. "частна компания" на Китай. Нарочно съм поставил кавичките, тъй като предприятието е под шапката на държавната Китайска аерокосмическа научна и индустриална корпорация. Кадър от днешното изстрелване. Photo : Expace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3563-2020-chinese-rocket-fails-again

Ракета 3.1 на Астра излетя за пръв път, но не достигна орбита Кадър от днешния полет. Photo credit : Astra 12 септември 2020 г. 09:15 ч. Светослав Александров. След дълга поредица от отлагания, ракетата на прохождащото американско предприятие Астра "Ракета 3.1" най-сетне излетя! За съжаление тя не успя да достигне до орбита, макар че основателят на фирмата Крис Кемп е доволен от постигнатото днес. Очакванията на предприемача са да бъдат проведени три тестови мисии, първата от които е вече в историята, а цялостен успех да бъде постигнат на третия опит. "Ракета 3.1" е висока 12 метра и понеже това беше изпитателен полет, на борда ѝ нямаше полезен товар. "Имахме успешно изстрелване и напускане, но полетът беше прекратен по време на горенето на първата степен. Наистина изглежда, че получихме добро количество от нормално полетно време. Повече новини ще има по-късно", оповести компанията в Туитър. Астра не очакваше цялостен успех днес. Главната цел беше да се стигне до нормална работа на първата степен. За съжаление това не се случи за цялото време, но очевидно инженерите разполагат с достатъчно данни, които ще анализират през следващите седмици и месеци. Плановете да се стигне до орбита до три тестови полета остават непроменени. След днешния полет Илон Мъск изрази съчувствие към Астра и окуражи работещите във фирмата, че на него са му били нужни четири опита за изстрелване, за да изпрати спътник в орбита. За повече информация: Астра https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3562-2020-astra-first-orbital-attempt

Немска фирма започна производство на ракети Илюстрация на ракетата "Спектрум". Image credit : Isar Aerospace 11 септември 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. След толкова години, най-накрая имаме положително развитие в областта на ракетостроенето в Европа! Немското прохождащо предприятие Изар аероспейс откри своя производствен цех, където ще бъдат създавани ракетите "Спектрум". Очакванията са първото изстрелване да е факт догодина. Откриването бе осъществено лично от Маркус Зьодер, премиера на южната германска провинция Бавария. Именно там се намират съоръженията на Изар Аероспейс. Очакванията са ракетите "Спектрум" да са с дължина 27 метра и с товароподемност от 1 200 килограма до околоземна орбита. Понастоящем в компанията работят около 100 души. Финансирането на Изар Аероспейс се осъществява с частни средства, като за последен път през декември миналата година бяха събрани 15 милиона евро. Следващото набиране на средства е планирано по-късно през настоящата година. Производството на ракети в Германия започва на фона на сериозно лобиране от немската индустрия за създаването на космодрум на територията на страната. Министерството на икономиката вече планира космодрумът да е в Северно море, да е ръководен от частници и да е финансиран с помощта на държавата. Проектопредложението разчита на общо три немски ракетостроителни компании да започнат да предлагат услугите си в периода около 2021-2022 година. Една от тези фирми е Изар Аероспейс. Източник: Дойчланд https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3561-2020-isar-aerospace

НАСА има намерение да закупи проби от лунния грунд, събрани от частни компании 11 септември 2020 г. 08:00 ч. НАСА положи началото на нова инициатива за подпомагане на частните компании, същевременно запазвайки си правото да придобива собственост върху извънземните ресурси. Американската космическа агенция ще закупи лунен грунд и скали от комерсиални фирми - и дори не е необходимо пробите да бъдат доставени на Земята. Изискванията са всяка фирма да кацне на Луната, да събере малко количество от грунда, да направи снимки като доказателство за събрания материал плюс данни за мястото, откъдето е взет материалът, след което да прехвърли собствеността на материала на НАСА. Всичко това ще стане посредством открит конкурс, който не е ограничен само до американски компании - т.е. могат да участват и чуждестранни. Освен това НАСА плаща за събрания реголит, а не за разработката на космическия кораб. Всяка наградена фирма ще получи само 10% при връчването на наградата, още 10% след изстрелването, а останалите 80% ще бъдат връчени след успешно изпълнение на поръчката. Източник: НАСА На илюстрацията: "Крю Драгън" в орбита около Луната. Image credit : Bruce Irving https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3560-2020-nasa-lunar-dust

Забравените мисии: Лунар Проспектър и пътешествието на НАСА до Луната през 1998 г. На илюстрацията: "Лунар Проспектър" в орбита около Луната. Image credit : NASA/Ames Предишни статии от поредицата "Забравените мисии": Голямата обсерватория "Гранат" на СССР Халеевата армада "Пайъниър Винъс" и първото американско кацане на Венера Хитен и японското покоряване на Луната 10 септември 2020 г. 18:20 ч. Светослав Александров. В днешната статия от поредицата "Забравените мисии" ще ви разкажа за прелюбопитната роботизирана американска експедиция "Лунар Проспектър", изстреляна през 1998 г. към Луната. Тази мисия за пръв път открива, че на лунния южен полюс има залежи от воден лед. За съжаление въпреки нейния безспорен успех, мисията днес е непозната за много от космическите ентусиасти. Може би основната причина, поради която "Лунар Проспектър" е забравена, се дължи на онова особено десетилетие, 90-те, когато НАСА се намира в труден и ненавиждан от мнозина период. Това е периодът, когато мисиите се разработват според парадигмата "по-бързи, по-добри, по-евтини". Именно тогава настъпва оня гаф с мисията до Червената планета "Марс Клаймит Орбитър", при която са объркани имперските с метричните единици и грешката води до катастрофа и загуба на автоматичната междупланетна станция. Но за да схванем духа на този период, трябва да ви разкажа за цялостния контекст на обстановката, в която НАСА е принудена да работи. Историята е изключително интересна. Както повечето от вас знаят, в края на 60-те и началото на 70-те години американската космическа агенция изпраща хора на Луната в рамките на проекта "Аполо". Инициативата е скъпа и трудоемка - трудят се общо 300 000 души от 20 000 предприятия и 200 университета. За да може да се гарантира успех, НАСА използва процеса на т.нар. "системен мениджмънт", който е взаимстван от военните. Сложните роботизирани междупланетни мисии "Вайкинг" до Марс и "Вояджър" до Юпитер, Сатурн и междузвездното пространство са създадени през 70-те чрез същата методология от епохата "Аполо". Проблемът възниква, когато стилът на работа се запазва през 80-те години, но НАСА вече не разполага с мощна политическа и финансова подкрепа. Следващото поколение мисии "Галилео" до Юпитер, "Магелан" до Венера и "Марс Обзървър" до Червената планета влизат в цикъл на постоянни отлагания. НАСА не успява да изстреля нито една лунна или междупланетна мисия в периода между 1978 и 1989 г., а програмата "космическа совалка" не смъква цената на пилотираната космонавтика според очакванията на обществото. (Източник: Елизабет А. Франк) В този контекст през 1992 г. за администратор на НАСА е назначен Даниел Голдин. Намираме се във времената непосредствено след разпадането на СССР, космическата надпревара е приключила, а сериозно финансиране за космонавтика в Щатите не се очертава. Голдин трябва да възстанови научната и междупланетна програма на НАСА според текущите възможности и за щастие той знае много добре каква е диагнозата. Ето какви са неговите думи: "Има един интересен парадокс тук, благодарение на който сме тръгнали по спиралата надолу. Изстрелването на по-малко космически апарати означава, че учените искат да натоварят всеки възможен инструмент на всичко, на което му предстои да лети. Това увеличава теглото, което от своята страна повишава цената на кораба и на ракетата-носител. По-малко космически апарати води до това да не можем да поемем повече рискове с тези, които успеем да изстреляме, следователно те трябва да притежават резервни системи, които увеличават теглото и цената, и освен това не може да рискуваме да изстреляме нови технологии, така че не произвеждаме модерни технологии". Благодарение на реформите на Голдин се работи по две направления - първо, вече се използват съвременни за 90-те години технологии, а не технологиите от епохата на "Аполо" (от 60-те и 70-те). Второ, сменя се подходът на управлението - разчита се на по-малки проекти, които от своя страна са с по-малки екипи, а малките екипи нямат нужда от скъпо ръководство. Така НАСА възстановява научно-изследователската си програма, като в периода 1996-1999 г. са изстреляни общо 16 мисии за изучаването на Земята, планетите от Слънчевата система и дълбокия космос. Отново по данни от Франк, общата успеваемост на тези мисии е 63%, като само през 1999 г. са отчетени четири провала. Високото ниво на аварийност води до това епохата на "по-бързите, по-евтините и по-добрите" мисии да е тъй мразена. До ден днешен, ако се срещнете с експерти на НАСА и споменете горните три думички, вероятно ще се сблъскате с отговора, че можете да си изберете само две от тях - корабите могат да са по-бързи и по-евтини, но няма да са по-добри. Или можете да направите добър кораб за кратко време, но няма да е евтин. Ако ли държите да е евтин и добър, ще трябва повече време за разработка. Но епохата "по-бързи, по-евтини и по-добри" е недооценена, защото малцина обръщат внимание на един факт - от първите 10 мисии 9 завършват с успех, което е 90% успеваемост! Проблемите настъпват съвсем в края на 90-те години, когато НАСА предприема все по-амбициозни проекти, но на фона на същото финансиране и без промяна в графика. Ранните успехи водят до свръхувереност, които по-нататък довеждат неизменно до провал. Изстрелването на "Лунар Проспектър" на 7 януари 1998 г. Photo credit : NASA Една от успешните мисии е "Лунар Проспектор". Тя е реализирана само за $63 милиона, като в това се включват и разходите по изстрелването. За този ограничен бюджет е създаден прост космически апарат с цилиндрична форма, висок 1.2 метра и с диаметър 1.4 метра. Общото тегло е 295 килограма. Апаратът е стабилизиран посредством въртене, а за маневриране са монтирани шест ракетни двигателя. Слънчевите батерии са разположени върху корпуса на апарата, а инструментите върху три радиални пилона, всеки от които е с дължина 2.5 метра. За да се вмъкнат в бюджета, ръководителите на "Лунар Проспектър" решават апаратът да не е оборудван с компютър, а способностите за съхранение на данни на борда са минимални. Всички дейности се контролират от Земята, а сведенията от инструментите се предават в реално време (Източник: Lunar and Planetary Instutute). Научните инструменти на борда са: 1. Магнитометър MAG. 2. Електронен рефлектометър ER 3. Неутронен спектрометър NS 4. Гама-спектрометър GRS 5. Алфа-спектрометър APS Забелязвате ли какво липсва? Камери! НАСА решава мисията "Лунар Проспектър" да не е оборудвана с фотографска екипировка, тъй като до този момент лунната повърхност е добре заснета от астронавтите на "Аполо" и от други роботизирани експедиции (включително мисията "Клементин" през 1994 г., ръководена от Инициативата за стратегическа отбрана с участието на НАСА). Изстрелването е осъществено на 7 януари 1998 г. в 04:28 ч. българско време посредством ракета "Атина 2" - четиристепенен носител, като първите три степени са твърдогоривни, а четвъртата работи на хидразин. Около 105 часа след излитането "Лунар Проспектър" пристига около Луната с параметри на орбитата 92 на 153 километра. След две корекции на 13-ти и 15-ти януари мисията е доведена до перфектна 100-километрова кръгова орбита (източник: НАСА). През март 1998 г. НАСА официално оповестява, че данните от неутронния спектрометър на "Лунар Проспектър" доказват наличието на водород както на северния, така и на южния полюс на естествения ни спътник. Водородът най-често се среща като част от молекулата на водата, поради което учените стигат до извода, че на лунните полюси има около 300 милиона тона воден лед. Това е първото директно доказателство, че на Луната има лед! Месеци по-късно "Лунар Проспектър" открива силни локализирани магнитни полета, изготвя карта на разпределението на скалите върху лунния грунд и установява, че в центъра на Луната има желязно ядро с диаметър 600 километра. На 10 декември 1998 г. "Лунар Проспектър" слиза още по-ниско, на 40-километрова кръгова орбита, а по-късно на 28 януари 1999 г. е проведена още една маневра, след която орбитата става елиптична с периселен (най-ниска точка) 15 километра от лунната повърхност. Следва 7-месечна разширена научна мисия. Краят на роботизираната експедиция настъпва на 31 юли 1999 г., когато автоматичната станция е умишлено разбита в лунната повърхност. Целта на учените е посредством наземните телескопи да изучат изхвърления материал, за да потърсят още доказателства за характера на водния лед. Уви - този експеримент не е успешен. Чак през 2009 г., когато НАСА провежда нова мисия с разбиване "LCROSS", опитът е повторен - този път благополучно. С падането на "Лунар Проспектър" на Луната са пренесени и кремираните останки на известния учен и планетолог Юджийн Шумейкър. Това е първото в историята на космонавтиката лунно погребение. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3559-2020-forgotten-missions-part-5

Новоизстреляният руски спътник Експрес-80 се повреди Снимка от изстрелването на 31-ви юли. Фото: Роскосмос 9 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Спътникът "Експрес-80", който бе изстрелян на 31-ви юли посредством ракетата "Протон-М" (единственият полет на тази ракета през 2020-та година), е претърпял повреди. Съгласно информация от РИА-Новости, които се позовават на свой източник в ракетно-космическия отрасъл, върху спътника може да е попаднал космически боклук. Съгласно друг източник двигателят на сателита е останал работоспособен и апаратът продължава самостоятелно своето въвеждане в работната си точка. Последствията от повредата ще станат ясно едва след като позиционирането приключи. От прес-службата на Роскосмос засега се въздържат от коментар. "Обърнете внимание, че наскоро имаше случай със спътник "Метеор", който временно излезе от строя, също такава бе и ситуацията с "Фобос-Грунт", която бе приписана на удар с тежка заредена частица и поради която апаратът не успя да отиде на изходна траектория", съобщава Иван Моисеев, ръководител на Института по космическа политика. "Основната обща черта на такива изказвания е, че те са опит за отърваване от следствието, когато се търсят виновни. Някак си външните въздействия влияят само на нашите апарати". За повече информация: Новости-космонавтики https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3558-2020-express-80-oshibka

НАСА се отказва да купува места на руските кораби Союз за превоз на астронавти до МКС 8 септември 2020 г. 22:20 ч. НАСА се отказа от намерението да закупи място за американски астронавт на борда на руския кораб "Союз", който ще се отправи към Международната космическа станция през пролетта на 2021-ва година. Новината бе съобщена на страниците на РИА Новости. Така последният руски космически кораб с астронавт от НАСА остава "Союз МС-17", който ще излети на 14-ти октомври заедно с американката Кейтлийн Рубинс и руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков. Напомням на читателите, че първоначално американската космическа агенция планираше да закупи места на борда на "Союз"-и до октомври 2021-ва в случай че имашедопълнителни отлагания на полетите на новите пилотирани космически кораби на САЩ. Но на 30-ти май излетя успешно "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. В началото на август корабът се върна на Земята и доказа, че е в готовност за редовни превози до орбита. Така американците вече нямат нужда от руска помощ. Няколко часа след публикуването на новината на РИА Новости, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин написа в Туитър, че през 2021-ва година ще има старт на пилотиран кораб "Союз" с международен екипаж. И все пак Рогозин не подчерта, че въпросният международен екипаж ще включва астронавт на НАСА, с което ловко се измъкна от неудобната ситуация. На снимката: космическият кораб "Союз МС-16" преди неговото изстрелване на 9-ти април. Това бе последният руски пилотиран полет преди "Крю Драгън". Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3557-2020-nasa-gives-up-on-soyuz

Степен на китайска ракета падна близо до училище скоро след изстрелването Снимка от иначе успешното изстрелване на 7-ми септември. Photo credit : CAST 8 септември 2020 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Вчера, на 7-ми септември, Китай изстреля успешно ракета-носител "Лонг Марч 4B" със спътник за наблюдение на Земята "Гаофен 11". Но въпреки че сателитът бе позициониран благополучно в орбита, китайците се разминаха на крачка от трагедия - първата степен на носителя падна в близост до училище. На публикуван в мрежата любителски видеозапис (линк в края на тази публикация) се вижда как отработената степен се насочва неконтролируемо към разположената до училището гориста местност, след което експлодира. Облакът от експлозията е с оранжев цвят, което е показател, че ракетата е работила с отровната горивна смес от хидразин и диазотен тетроксид. Тази двукомпонентна горивна смес се нарича хиперголична и при нея компонентите се самозапалват спонтанно при контакт. Ето защо тя все още се ползва в практиката - не се налага внедряването на сложни системи за запалването на двигателите. Но освен че сместта е токсична, тя е и вредна за околната среда. Поради този факт на запад вече почти не летят подобни ракети, а и космодрумите се строят в близост до морето, за да не падат ракетните степени край селата и градовете. Китай също има подобен космодрум до брега, откъдето се изстрелват новите ракети "Лонг Марч 5" и "Лонг Марч 7". Те работят с керосин и кислород или течен водород и кислород. Но все още функционират и трите по-стари космодрума, които се намират дълбоко в провинцията - регионите са били подбрани по време на Студената война, за да се осигури нужното ниво на секретност. Проблемът е, че там има населени места. Принципно преди изстрелването на ракетите жителите биват предупреждавани, за да им се даде възможност да се евакуират. Фактът, че това видео е заснето с такива подробности показва, че падането на степента е било очаквано. Но остава само да гадаем защо този път не е имало евакуация. Видеозапис от падането на степента на ракетата - Youtube link https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3556-2020-china-debris-crash-school

НАСА награди частната компания Моментус с договор да изведе в целевата орбита мисията Тропикс Космическият влекач на компанията Моментус. Photo credit : Momentus Space 5 септември 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Космическият предприемач Михаил Кокорич, някогашен основател на фалиралата руска компания Даурия, е типичен пример какво се случва ако станеш неудобен на властта и тя започне да те притиска с рекет посредством държавните институции. Нищо друго не ти остава, освен да отидеш някъде другаде, където ще бъдеш ценен. Единственият губещ е твоята родина. И така Кокорич напуска Русия, емигрира в Щатите и там основава новата фирма Моментус Спейс. Вчера бе оповестено, че компанията е спечелила договор от НАСА за извозването на важния изкуствен спътник "Тропикс", който ще изучава процесите при образуването на бурите на Земята. Услугата на Моментус не е свързана с изстрелването на сателита - това ще бъде осъществено посредством ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Компанията на Кокорич е създала специален влекач, който, едва след като носителят достигне до космоса, ще може да извежда спътниците до широк спектър орбити. Изстрелването на "Тропикс" трябва да е факт не по-късно от 30 юни 2021 г. Моментус заявява своето намерение да подпомага НАСА в нейната мисия за усвояването на околоземните орбити, Луната и планетите от Слънчевата система. Фирмата на Кокорич е внедрила нови технологии, благодарение на които услугата е на ниска цена. Очакваме мисията с нетърпение! За повече информация: Моментус https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3555-2020-momentus-space-awarded

Успех: Китай изстреля възвръщаем космически кораб! 4 септември 2020 г. 13:00 ч. Днес Китай изстреля ракета "Лонг Марч-5Ф" с "експериментален възвръщаем космически кораб", съобщиха местните медии. За съжаление информацията за полета е лаконична. Съобщава се единствено, че "след период на орбитални операции, корабът ще се върне на определеното за кацане място в Китай". Към настоящия момент не разполагаме с никакви снимки от самия кораб или на изстрелването. Секретността е толкова голяма, че дори няма неофициални фотографии от намиращи се в района на стартовата площадка наблюдатели. На базата на стари прес-съобщения се счита, че става въпрос за космически самолет. Подобен самолет САЩ изстреля в космоса през месец май тази година. От архива: Китайска ракета "Лонг Марч 5" на път към стартовата площадка. Photo credit : CCTV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3554-2020-4-sep-china-launches-reusable-spaceflight

Пробив: Рокет Лаб превърна горната степен на ракета Електрон в действащ спътник! Снимка на Земята, заснета от първия спътник "Фотон". Photo credit : Rocket Lab USA 4 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската компания Рокет Лаб направи уникален пробив в космонавтиката след успешното изстрелване на ракета "Електрон" на 30-ти август. Горната степен на ракетата, вместо да бъде изведена от орбита или потопена, бе превърната в действащ спътник "Фотон". Това открива възможност за нови мисии в околоземна орбита, до Луната и Венера! Информацията бе оповестена едва вчера. Първоначално Питър Бек, основателят на компанията, оповести само, че на борда на ракетата ще лети един американски спътник на име "Секвоя". Иначе спътниците "Фотон" бяха представени на специална пресконференция още миналата година. Това е нов начин, по който частна американска компания бори проблемите, свързани с еднократността на ракетите. Ако СпейсЕкс връща първи степени и обтекатели, идеята на Рокет Лаб да превръща отработените горни степени в работещи спътници е радикално нова! Отварят се и уникални възможности пред частната компания. Тя продължи да извозва спътници и полезен товар за други клиенти, но същевременно ще има своя собствена изследователска програма на базата на горните степени, сега вече превърнати в сателити. Ако всичко мине по план, през 2021-ва година Рокет Лаб ще изстреля с ракета "Електрон" специализирана CubeSat-мисия до Луната за нуждите на НАСА. Това вероятно ще е и първият лунен полет за "Фотон". А през 2023-та година компанията ще изпрати към Венера апарата "Фотон", който ще търси следи от живот във венерианските облаци. За повече информация: Рокет Лаб https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3553-2020-rocket-lab-first-photon-satellite

Новата пазарна стратегия на Русия: лети в космоса, после си купи кораба! 4 септември 2020 г. 08:00 ч. С въвеждането на новите американски пилотирани космически кораби в експлоатация, първият от които излетя на 30-ти май, положението драстично се променя. Парите, които САЩ налива в руската космонавтика, започват да намаляват. Това принуждава руснаците да търсят нови начини, за да съхранят космическия си отрасъл. Съгласно предложение на Дмитрий Лоскутов, шефа на Главкосмос, възможностите, които ще се предлагат на милиардерите, са следните: 30-дневен полет до Международната космическа станция, персонален хранителен пакет, излизане в открития космос ... и възможност туристът да си купи космическия кораб "Союз", с който е летял. По предварителна информация следващият кораб, който предстои да превози туристи, е "Союз МС-20" и ще излети през декември 2021-ва. Очакванията са платените пътници да са двама, а професионалният космонавт и пилот на кораба - само един. Това вероятно ще е Александър Мисуркин. На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3552-2020-tourists-buy-soyuz-capsules

УСПЕХ: Старшип SN6 е вторият прототип, провел 150-метров полет! Кадър от успешния полет днес. Photo credit : LabPadre Stream 3 септември 2020 г. 21:30 ч. Светослав Александров. По-малко от месец след успешния 150-метров полет на "Старшип SN5", следващият прототип "SN6" повтори постижението! Голям успех за СпейсЕкс, макар и само една мъничка стъпка напред към истинските космически мисии. Паралелно специалистите рециклират "Старшип SN5" за нов 150-метров полет. Очакванията са двата "Старшип"-а да извършат такива кратки "подскачания" неколкократно. СпейсЕкс вече подготвя следващите итерации на кораба. "Старшип SN8" е почти сглобен - това ще е първият цялостен прототип с носов отсек и аеродинамични повърхности, което означава, че ще може да бъде изстрелван на височина до 20 километра. Той също така ще бъде оборудван с три двигателя "Раптор", докато предишните итерации "SN5" и "SN6" бяха само с един. "Старшип SN9" ще наподобява осмата версия, но плановете за неговата експлоатация засега са неясни. Напомням на читателите, че графикът на Илон Мъск е гъвкав и непрекъснато търпи промени. Междувременно предприемачът оповести, че текат подготовките за сглабянето на първата итерация на ракетата-носител "Супер Хеви". Очакванията на Мъск са тя да проведе свой собствен кратък полет през октомври. В бъдеще "Супер Хеви" и "Старшип" ще провеждат товарни и пилотирани мисии до околоземна орбита, до Луната и Марс. Очаква се това да са основните летателни апарати, с които човек ще усвои Червената планета. За разлика от сега използваните ракети "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви", които са само частично възвръщаеми (връщат се първите степени и носовите отсеци, но не и вторите степени), всички компоненти от проекта "Старшип" и "Супер Хеви" ще бъдат рециклирани. Запис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3551-2020-3-sep-starship-hops

УСПЕХ: Космическа ракета Фолкън 9 изведе в космоса поредните 60 спътника Старлинк! Кадър от днешното излитане. Photo credit : SpaceX 3 септември 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Космическата ракета "Фолкън 9" на частната американска компания СпейсЕкс излетя от центъра Кенеди в 15:46 ч. българско време днес. Около 14 минути след началото на полета в орбита бяха освободени поредните 60 спътника от интернет групировката "Старлинк". Полетът бе втори за първата степен - тя дебютира на 30-ти юни т.г., когато СпейсЕкс изпрати в космоса GPS спътник. След като степента приключи своята работа днес, т.е. около 9 минути от началото на мисията, тя отново се върна безпроблемно върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Кадър от успешното завръщане на първата степен на "Фолкън 9" след днешния полет. Photo credit : SpaceX Това бе 60-тото успешно връщане на първа степен от началото на опитите. Подобно на предишни мисии "Старлинк", днешните спътници също бяха екипирани със специални сенници, за да не пречат на наземните астрономически наблюдения. Съгласно информацията, публикувана на страниците на СпейсЕкс, първоначалните тестове на новата интернет система са обещаващи. Латентността е ниска, а скоростта на сваляне на данни е по-голяма от 100 mbps - достатъчно, за да можете да стриймвате множество HD видеа наведнъж. Запис от днешния полет - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3550-2020-3-sep-starlink-launches