SAlexandrov

3 септември 2020 г. 08:05 ч. Вчера, на 2-ри септември, екипите на частната компания Нортроп Груман и на НАСА изпълниха успешно статично огнево изпитание на твърдогоривен ускорител. Два такива ускорителя ще извеждат на път към Луната построената от Боинг ракета "Спейс Лонч Систъм". Запалването на ускорителя продължи малко повече от 2 минути - колкото би траело и по време на реална космическа мисия. Следващата стъпка е статично огнево изпитание на основното ядро на първата степен, което все още е планирано за края на октомври. За повече информация: НАСА Кадър от вчерашното статично огнево изпитание. Photo credit : NASA TV

УСПЕХ: Европейската ракета Вега се върна в експлоатация след безпроблемно изстрелване! Кадър от днешния полет. Photo credit : ESA 3 септември 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 04:51 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя благополучно европейската лекотоварна ракета "Вега". Това бе първият полет на ракетата след аварията на 11-ти юли 2019-та, когато беше загубен спътник на Обединените арабски емирства. Разследването показа, че причината за провала се дължи на структурно увреждане на твърдогоривния двигател на втората степен "Зефиро 23" заради дефект на температурно покритие, който е позволил нахлуването на нагорещени газове в двигателя. Това е довело до разрушаването на ракетата и загуба на спътника. Но връщането на "Вега" в експлоатация се оказа трудна задача. Първо - с настъпването на пандемията от новия коронавирус през март се наложи двумесечно затваряне на космодрума Куру. Второ - когато следващата мисия бе най-сетне насрочена за юни, метеорологичните условия се влошиха. Нещо повече - всеки път, когато беше насрочван нов стартов прозорец през следващите седмици на лятото, времето продължаваше да е неблагоприятно и "Вега" влезе в продължителен цикъл на отлагания. Днес, слава Богу, всичко беше наред и ракетата най-сетне се отправи в космоса. На борда на "Вега" пътуваха 53 спътника за 21 клиента от 13 различни държави. Полетът беше много важен за европейската космонавтика, тъй като за пръв път дебютира диспенсърът SSMS (Small Spacecraft Mission Service). Той позволява на борда на ракетата да пътуват множество микросателити на споделена мисия и така всичките клиенти си поделят сумата, съответно цената за полет спада драстично. Напомням на читателите, че СпейсЕкс предлага подобна евтина услуга посредством ракетите си "Фолкън 9", така че се заформя интересна конкуренция в изстрелването на малки спътници. "Това изстрелване показа способността на Европейската космическа агенция да използва иновации, за да смъква цените, да бъде по-гъвкава, по-пъргава и да предприема стъпки към комерсиализация", съобщи директорът на агенцията Жан Вьорнер. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3548-2020-3-sep-vega-returns-to-flight

Не беше точно така. Официалната позиция на СЗО беше, че маските не трябва да се носят. Междувременно се появиха множество експерти и лекари, които твърдяха, че позицията на СЗО е неправилна и че трябва да се ревизира. Накрая излезе наяве, че самата позиция на СЗО не е съобразена с научния консенсус, а с това, че ако възникне потребност всеки да носи маска, хората ще изкупят маските и няма да остане за фармацевти и лекари. Което беше безумно. Да, в началото имаше стрес на пазара, маските поскъпнаха безобразно. Но до две-три седмици пазарът се стабилизира и цените на маските паднаха. Както и да е - това не променя факта, че СЗО се извъртя като фурнаджийска лопата. И понеже на експертите там не им е чуждо нищо човешко - лобизъм, корупция - именно това е, което хората го забелязват. И когато го забележат, доверието в експертизата се срива.

Русия отложи изстрелването на спътници Ресурс-П заради липса на компоненти 31 август 2020 г. 19:00 ч. Кризата в руската космонавтика вече обхваща и спътниковия отрасъл. Съгласно информация от РИА Новости, които се позовават на директора на РКЦ "Прогрес" Дмитрий Баранов, изстрелването на четвъртия и петия спътник за дистанционно сондиране на Земята от серията "Ресурс-П" се отлага за неопределено време. Причината - липса на компоненти. В периода между 2013 и 2016 г. бяха изстреляни три "Ресурс-П", от които два все още работят. Полетът на четвъртия и петия спътник бяха планирани за 2018 или 2019 година, но графикът постоянно търпеше забавяния и сега стартът се очертава да е факт не по-рано от 2021-2022 г. Още през февруари 2020 г. Лев Шилов, представител на РКЦ "Прогрес", бе казал, че ако доставката на радиостанцията за високоскоростна връзка бъде осъществена до лятото, тогава стартът би бил възможен през първата четвъртина на 2021-ва. Очевидно това не е станало, поради което е и сегашното отлагане за неопределен срок. В отсъствието на по-подробна информация е трудно да гадаем какво точно се случва със спътниковия отрасъл на Русия, но вероятно става въпрос за едно от двете неща: 1. Или става дума за чуждестранни компоненти, които не могат да бъдат внесени заради наложените от запада санкции 2. Или проблемът касае руски компоненти, които промишлеността на Русия не е в състояние да произведе в срок или съобразно нужното качество. На снимката: спътникът "Ресурс-П" №3 по време на подготовката за изстрелване през март 2016 година. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3547-2020-resurs-posponed

Астрофизикът Итън Сийгъл: Слушайте експертите, а не решавайте за себе си! На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Въпреки множеството доказателства, че астронавти на НАСА са стъпвали на Луната, някои хора не вярват в този факт и отказват да повярват. Credit : NASA 31 август 2020 г. 16:51 ч. Светослав Александров. "Проучи двете страни на въпроса и реши за себе си". Това е прост, разбираем и добър съвет. Но когато става въпрос за проблеми като ваксинациите, климатичните промени или новия вирус, съветът може да се окаже опасен и разрушителен. Тази техника, която ни позволява да се справяме с повечето ситуации в живота - т.е. събирането на информация, оценяването ѝ на базата на това, което вече знаем, и подбирането на решение - това може да доведе до страховити провали по научен въпрос. Горните изречения са написани от астрофизика Итън Сийгъл в своя статия за Форбс. Нека да разгледаме защо той ни съветва да вярваме на експертите, а не да се осланяме на собствената си преценка в областта на науката. Причината, твърди Сийгъл, е проста: дори и учените не притежават нужната експертиза, за да оценяват проблеми, които са различни от тяхната област на работа. "В нашите собствени полета ние сме наясно с пълния набор от данни, как парчетата от пъзела се напасват и какви са границите на нашето познание", казва астрофизикът. "Когато лаиците изказват мнения по нашите теми, веднага ни става ясно какви са пукнатините в тяхното познание и къде са се подвели в техните разсъждения. Когато вярват в аргументите на учен, отхвърлящ общоприетия консенсус, разбираме коя информация пренебрегват, пропускат или погрешно интерпретират. До момента, в който не започнем да оценяваме експертизата на легитимните експерти, която се развива в хода на целия им професионален живот, правенето на "собствени проучвания" ще води до невъобразимо и ненужно страдание". Сийгъл дава елементарен пример: флуорирането на водата. Флуоридът е обикновен йон и ако хората го приемат в твърде малки количества, това води до влошаване на зъбния емайл и до появата на кариеси. В прекомерни количества приемът води до заболявания като дентална флуороза. Но в точно определена дозировка посредством флуорирането на питейната вода се отбелязва спад в случаите на кариес до 40%. Въпреки това в някои градове на Щатите политиците са избрали водата да не се флуорира - със съответните последствия, изразяващи се в скок на случаите на кариес. Самата идея, че "водата трябва да е природна", докато "добяването на флуора не е естествено", се явява достатъчен аргумент флуорирането да не се прилага. За незапознатите хора страхът от химията и афинитетът към природното и естественото е далеч по-важно от денталното здраве на децата. Очевидно лаиците не могат да си изградят обосновано становище. Защо се получава така? Астрофизикът ни информира, че когато "проучваме" даден проблем, ние правим следното: 1. Формираме си мнение на базата на първоначалното впечатление. 2. Преценяваме всичко по-нататък през призмата на вътрешното си чувство 3. Търсим причини да мислим позитивно за тези неща, които подкрепят или оправдават първоначалното впечатление 4. Търсим причини да отхвърлим или отречем тези неща, които ни отклоняват от първоначалното впечатление Разбира се, казва Сийгъл, ние не се възприемаме по този начин. Ние си мислим, че сме героите на деня, че успяваме да отсеем дезинформацията и че достигаме до истината. Смятаме, че посредстовом нашия мозък и уменията ни за критично мислене, можем да отсеем кои мнения са отговорни и достоверни. Вярваме, че можем да преценим кой е шарлатанин и мошеник, че можем да изберем безопасното и ефективното за сметка на опасното и неефективното. Но истината е, че не можем. Дори хората, които притежават отлични умения за критично мислене и са натрупали опит в това да изкопават истината сред множество твърдения, не разполагат с важно средство: научната експертиза, необходима да разберат дадено откритие или твърдение в контекста на пълното познание в съответната област. Ето защо научният консенсус е толкова важен: той съществува само когато огромното мнозинство от висококвалифицирани професионалисти се придържа към едно и също професионално становище. Това действително е една от най-важните и ценни типове експертизи, създадени в човешката история. Ако само се вслушвахме в консенсуса, възкликва Сийгъл! Изключително глупаво е да мислиш, че ти, който не си експерт и който не притежаваш базисна научна експертиза, за да можеш да оцениш твърденията на експертитете, вършиш по-добра работа от действителните (бона фиде) експерти, които отсяват истината от измислицата или мошеничеството. Когато ние "проучваме въпроса за себе си", почти винаги се закопаваме в нашите собствени предубедени позиции, вместо да се насочим към професионалните мнения на експертите. И ако последствията относно флуорирането на водата са по-скоро леки, не така стои въпросът в други области - климатичните промени, ваксинациите или новия коронавирус със съответното заболяване, което той причинява - COVID-19. Тогава залогът е по-голям. Ако последствията те отведат на погрешната страна, това може да се окаже въпрос на живот и смърт. В случая с коронавируса, макар че това все още е ново за човешката история заболяване, има вече много неща, за които учените са постигнали консенсус, напомня Сийгъл. Това са: 1. Болестта се предава по въздушно-капков път и лесно се пренася от човек на човек. 2. Много по-лесно се разпространява в затворени помещения. 3. По-вероятно е възрастните хора да се разболеят сериозно и да умрат. 4. Добре е да стоиш вкъщи, като изключим основните дейности. 5. Носенето на маска, да се стараеш да не си докосваш лицето след като си сложиш маската, както и поддържането на физическа дистанция от 2 метра са ефективни стратегии за превенция. Но дори и тези елементарни мерки, за които няма никакво научно съмнение, повдигат огромно количество противоречия. Въпреки безопасността и ефективността на маските, много хора отказват да ги носят, което води до бум в новите инфекции. Въпреки факта, че над 150 000 американци са умрели до този момент, много хора продължават да твърдят, че "това е просто грип" - независимо че последният път, когато умряха над 150 000 души, бе през 1918 г. - годината на печално известния Испански грип. Ако "проучваш въпроса за себе си", безспорно ще откриеш множество уебсайтове, акаунти в социалните мрежи и дори неколцина медицински професионалисти, споделяйки становища, които ще потвърдят твоите предубедени представи за COVID-19. Но не се заблуждавай - ти не извършваш проучване. Ти търсиш информация, която да потвърди твоите пристрастия и да дискредитира мненията на опонентите. Какво може да направи човек? Според Итън Сийгъл - да се смири и да признае, че не притежава необходимата експертиза за научна преценка. "Това означава да си достатъчно отворен, за да разбереш, че твоите предубеждения притежават голяма вероятност да са погрешни в някои, много или дори във всички аспекти. Ако се вслушваме в науката, бихме могли да се опитаме да се придържаме към най-добрата пътека, водеща през най-големите предизвикателства на съвременното общество. Може да се опитаме и да я игнорираме, но тогава последствията само ще увеличат тежестта си", категоричен е астрофизикът. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3546-2020-siegel-do-own-research

УСПЕХ: Американската ракета Електрон се завърна в експлоатация! 31 август 2020 г. 08:00 ч. По-малко от два месеца след аварията, благодарение на която "Електрон" не успя да изведе седем спътника в космоса, днес ракетата се завърна в експлоатация. Днешният старт бе осъществен в 06:05 ч. българско време и "Електрон" безпроблемно достави в орбита спътника "Секвоя" на компанията Капела от Сан Франциско. Калифорнийската фирма Рокет Лаб, която изстрелва ракетите "Електрон" от п-ов Махия в Нова Зеландия, бързо локализира причината за юлската авария - неправилно монтиран кабел на втората степен, който по време на изстрелването се е разхлабил, прегрял и се скъсал. Повредата доведе до отказ на електрическата турбопомпа на иновативния двигател "Ръдърфорд". Тъй като проблемът се оказа лесен за коригиране, без да се налага сериозна промяна в конструкцията на ракетата, бързото връщане на "Електрон" в експлоатация стана възможно. Днешният полет бе 14-ти за Рокет Лаб. Следващият ще е много интересен - това ще е първата мисия, която ще отлети от Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс в САЩ. Така за пръв път компанията ще изстреля своя ракета не от Нова Зеландия, а от територията на Щатите. Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3545-2020-rocket-lab-returns-to-flight

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля спътник в полярна орбита - първото полярно изстрелване от Флорида след 1969 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 31 август 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:38 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида бе изстреляна благополучно ракетата на СпейсЕкс "Фолкън 9" с аржентинския спътник "SAOCOM-1B" и двата микросателита "GNOMES-1" и "Tyvak-0172". Това бе първото изстрелване към полярна орбита от източния бряг на Щатите след повече от 50-годишно прекъсване. За последен път САЩ осъществи полярна мисия от Флорида на 26-ти февруари 1969 година, когато ракетата "Делта E1" летя с метеорологичния сателит "ESSA-9". През последните десетилетия американците предпочитат да изстрелват полярните си спътници от базата Ванденберг в Калифорния, тъй като ракетите, които се отправят на юг, прелитат над океанска площ, а не над населени места. Не е така, когато се изстрелва от източния бряг - тогава ракетите прелитат над Куба. През 1960 г. се случва любопитен инцидент - по време на изстрелването на ракета "Тор", фрагменти от нея попадат на кубинска територия и убиват крава на име Руфина. След случката Фидел Кастро обвинява американците в "жестока атака и нарушаване на въздушното пространство на Куба". В крайна сметка САЩ дава обезщетение от $2 милиона, с което бедната Руфина влиза в историята като най-скъпата крава в света. Изстрелвайки сателити от Ванденберг, Щатите се предпазват от подобни куриозни случки - но за съжаление тази база е по-отдалечена от екватора в сравнение с Кейп Канаверал, поради което изстрелването в конкретни полярни орбити е по-трудно и изисква повече гориво. Ето защо СпейсЕкс работиха съвместно с американските ВВС, за да минимизират рисковете от падане на отломки върху населени места. Така през първите минути след старта "Фолкън 9" се насочи в югоизточна посока и така ракетата не мина над градовете във Флорида, след което по време на работата на втората степен се насочи директно на юг, за да се получи желаният орбитален наклон. Тогава спътниците прелетяха директно над Куба, но вече височината беше достатъчно голяма и рискът от падането на боклуци при евентуална катастрофа остана пренебрежимо нисък. Малко факти за днешния полет - първата степен на "Фолкън 9" e летяла на две предходни товарни мисии до МКС през декември 2019-та и март 2020-та. Освен това степента се завърна успешно на Земята след изстрелването - но не върху плаваща платформа в океана, а върху наземна площадка на Кейп Канаверал. Това бе едва второто кацане по суша през 2020-та година, като първото бе на 7-ми март. И трите спътника са позиционирани в техните целеви орбити, следователно мисията е напълно успешна. Запис от днешния полет: Youtube връзка. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3544-2020-31-august-spacex-polar-launch

Лунната ракета на Боинг SLS поскъпна с още 30% 30 август 2020 г. 12:30 ч. Никой все още няма да лети до Луната. Това ще е така, докато САЩ не изоставят абсурдната си политика да изискват астронавтите от програмата "Артемида" да бъдат изстрелвани с ракетата "Спейс Лонч Систъм", разработвана от Боинг. Съгласно информация, публикувана от журналиста Кийт Кауинг от НАСАУоч, американската космическа агенция е оповестила, че цената за разработката на "Спейс Лонч Систъм" възлиза вече на $9.1 милиарда. А не беше много отдавна, когато НАСА ни беше казала, че създаването на ракетата ще излезе $7.17 милиарда. Това е поскъпване с близо 30%. И да добавим към всичко това, че ракетата още не е летяла дори веднъж на безпилотен полет. Нещо повече - ДАЖЕ не е изпълнила статичното си огнево изпитание на първата степен - това най-рано ще се случи през октомври. За сравнение СпейсЕкс са разработили свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" за $500 милиона, а цената за едно изстрелване в невъзвръщаем вариант (т.е. при максимална товароподемност, доближаваща тази на "Спейс Лонч Систъм") възлиза на $150 милиона. Или с други думи - за тези над $9 милиарда, които НАСА дава за разработката на "Спейс Лонч Систъм", агенцията може да купи 60 ракети "Фолкън Хеви". Ракетата "Спейс Лонч Систъм" май ще си остане само на картинка. Image credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3543-2020-sls-costs-30-percent-more

Първата изцяло руска мисия до МКС може да е факт догодина Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 30 август 2020 г. 09:50 ч. Светослав Александров. Въпреки че космическите кораби "Союз" са важни за превозването на екипажи до Международната космическа станция, факт е, че последната изцяло руска космическа експедиция бе проведена преди повече от две десетилетия - през април 2000 г., когато до старата станция "Мир" летяха космонавтите Сергей Зальотин и Александр Калери. Напълно руска мисия до МКС не е имало никога. Дори във времената, когато МКС бе обслужвана редовно от американските космически совалки, корабите "Союз" винаги превозваха чуждестранни космонавти и даже космически туристи. Причината, поради която досега не е имало изцяло руски полет до МКС, се дължи на забавянията в строежа на руския сегмент. Но догодина, след отлагания, проточили се повече от 13 години, Русия най-накрая ще изстреля модула "Наука". Необходима е сериозна работа по монтирането и въвеждането на модула в експлоатация, а това включва и излизания в открития космос. Така възниква необходимост от присъствието на повече руски космонавти. Роскосмос предлага космическият кораб "Союз МС-18", който ще излети през април 2021 г., да превози космонавтите Олег Новицкий, Пьотр Дубров и Андрей Борисенко. Източник: Новости-космонавтики https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3542-2020-first-russian-mission-iss

Откраднаха 1 милиард рубли от проекта за следващия руски модул на МКС Следващият руски модул за МКС "НЕМ". Илюстрация: РКК Енергия 27 август 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Сътрудници на икономическата полиция на Русия проведоха обиски на бивши мениджъри на Ракетно-космическата корпорация "Енергия" (част от Роскосмос) и на старши представител на НПП "Изток" (част от Ростех). Целта е разследването на злоупотреби със сума от 1 милиард рубли, възникнали по времето на доставката на електрически компоненти за следващото поколение руски модул "НЕМ" за Международната космическа станция. Проблемът е възникнал, докато РКК "Енергия" е била ръководена от В.Л. Солнцев. Трудовите отношения със Солнцев са били разтрогнати след като Дмитрий Рогозин е станал шеф на Роскосмос в края на май 2018-та година, тъй като е имало "огромно количество въпроси във връзка с неговата дейност". Следствените мероприятия се водят по дела до 2018-та. Напомням на читателите, че руският сегмент на Международната космическа станция продължава да стои недовършен. Изстрелването на модула "Наука" бе планирано за 2007-ма година, но през годините стартът бе отлаган многократно заради продължаващи технически проблеми. Най-сетне през изминалия месец модулът пристигна на космодрума Байконур за окончателната му подготовка преди полета. Очаква се приготовленията да завършат до девет месеца и през пролетта на 2021-ва "Наука" най-накрая да излети. Стартът на "Научно-енергетическия модул" (НЕМ) към настоящия момент е планиран за края на 2024-та година. Източник: Новости-космонавтики https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3541-2020-nem-1b-rubles-theft

Напусна ни легендарният астронавт Джералд Кар 27 август 2020 г. 08:05 ч. Още една от легендите на "Аполо" си отиде - астронавтът Джералд Кар, който през 1973 г. участва в дългосрочна мисия до първата американска космическа станция "Скайлаб". Смъртта на 88-годишния астронавт бе потвърдена от неговото семейство. Кар е избран в отряда на астронавтите през 1966 г. по време на петата селекция на НАСА. През следващите няколко години Кар помага за реализацията на мисиите до Луната и участва като комуникатор на капсулата по време на "Аполо 8" и "Аполо 12". След това той е назначен да лети на "Аполо 19". Но в началото на 70-те години става ясно, че последните три лунни експедиции - т.е. "Аполо 18", "Аполо 19" и "Аполо 20" няма да бъдат реализирани поради финансови причини и смяна на политиката на НАСА. "Загубихме нашата възможност да отидем на Луната", разказва Кар. "Спомням си, че обикаляхме тъжно в продължение на доста седмици". Скоро след това обаче астронавтът получава назначение да лети до първата американска станция "Скайлаб". И така е включен към мисията "Скайлаб 4", която е изстреляна през 1973 година. Кар и колегите му Едуард Гибсън и Уилиам Поуг престояват 84 дни в космоса. Експедицията е изключително успешна, но не минава безпрепятствено. НАСА претоварва графика на астронавтите с много дейности и задачи и тримата членове на "Скайлаб 4" остават без свободно време. Така астронавтите решават да вземат един ден почивка. В този ден те забравят да включат радиото си и ръководството на полета на Земята не успява да се свърже с тях. Случката остава запомнена в медиите като "бунта на Скайлаб", но по-скоро става въпрос за небрежност, отколкото за отказ да се изпълняват служебните задължения. Кар никога повече не лети в космоса, но остава да работи в отрасъла. Той ръководи екип по строежа на космическата совалка, а през 1984 г. създава компанията CAMUS, която проектира някои от системите на Международната космическа станция. На снимката: астронавтът Джералд Кар в орбиталната станция "Скайлаб". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3540-2020-skylab-astronaut-carr-dies

Изстрелването на новата руска ракета Ангара остава планирано за ноември 26 август 2020 г. 17:35 ч. Вторият полет на новата тежкотоварна руска ракета "Ангара А5" остава насрочен за ноември, съобщи РИА Новости. На въпрос, отправен от руския вицепремиер Юрий Борисов дали ще има изстрелване през тази година, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин отговори кратко: "През първата половина на ноември". Напомням на читателите, че това ще е първото изстрелване на новата ракета след 2014-та, когато "Ангара А5" проведе дебютната си мисия. Шестгодишната пауза се дължи на пренасянето на производството от Москва в Омск. Полетните изпитания на "Ангара" включват шест пуска и те се очаква да приключат догодина или през 2022-ра. В хода на ноемврийското изстрелване "Ангара" ще лети в конфигурация с горна степен "Бриз-М" и ще изведе в геостационарна орбита макет на спътник. Ракетата-носител "Ангара 5", която летя през 2014-та година. Снимка : ГКНПЦ Хруничев https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3539-2020-angara-a5-november-flight

Индийската мисия Чандраян-2 отпразнува една година в орбита около Луната Тази снимка на кратера Сарабхаи бе заснета на 30-ти юли от "Чандраян 2". Кратерът е именуван в чест на основателя на индийската космонавтика Викрам Сарабхаи. Photo credit : ISRO 26 август 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 20-ти август се навърши една година от успешното пристигане на индийската автоматична междупланетна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната. До ден днешен роботизираната мисия работи нормално, приборите на борда са изправни, а ръководството на проекта очаква научната програма да продължи още седем години. Изследователските екипи научават нова информация за Луната и освен това потвърждават данните, получени от астронавтите на пилотираните експедции на САЩ "Аполо". Напомням на читателите, че към "Чандраян 2" бе прикачен и спускаем апарат "Викрам", който трябваше да достави на лунната повърхност луноход на име "Прагиян". За съжаление през есента на 2019-та кацането не беше успешно. Напълно очаквано индийците, които не обичат провали, се скриха от общественото полезрение и престанаха да правят публични изявления. Едва наскоро индийската космическа агенция отново започна да публикува информация и снимки от "Чандраян 2". Стана ясно, че липсата на благополучно кацане по никакъв начин не омаловажава успеха на орбиталния отсек. През изминалите 12 месеца осемте научни инструмента изпратиха множество данни, които тепърва ще опреснят познанията ни за Луната. Едно от най-забележителните постижения на "Чандраян 2" е, че към настоящия момент мисията е успяла да картографира почти 4 милиона квадратни километра от лунната повърхност. Камерата "OHRC" е с резолюция от 30 cm/pixel и представлява най-мощното снимачно устройство, което работи от орбитална платформа. Снимките са заснемани в рамките на 220 орбити - една от тях съм ви показал в началото на статията и тя изобразява кратера Сарабхаи. Ето още няколко: Снимки на лунната повърхност, заснети на 2-ри март. Photo credit : ISRO На снимките от "OHRC" се виждат скали с размери между 1 и 50 m - чудесна демонстрация на възможностите на камерата. Друго съществено постижение на "Чандраян 2" включва оценка на разпределението на аргон-40 върху лунната повърхност. Според космическата агенция на Индия резултатите потвърждават данните от американските научни инструменти, разгърнати през 60-те и 70-те години на миналия век от астронавтите на пилотираните космически кораби "Аполо". Орбиталните радари на "Чандраян 2" продължават да изследват леда, който се намира в района на лунните полюси. Ръководството на мисията сравнява новите данни с тези, получени от предходната индийска мисия "Чандраян 1", както и с тези, изпращани към Земята от съвременната американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър". Към настоящия момент индийската космическа агенция е публикувала само извадка на най-интересните снимки и данни. Обнародването на цялостния научен архив е планирано за края на 2020-та година, след като той бъде валидиран от рецензенти. Междувременно Индия планира нова мисия "Чандраян 3", която по предварителни очаквания ще излети догодина и ще направи повторен опит за кацане на лунната повърхност. А пък "Чандраян 2" ще остане в работната си окололунна орбита и ще продължи да обогатява нашето познание за Луната. За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3538-2020-chandrayaan-2-one-year-orbit

Животът може да е възникнал в космоса и да пътува между планетите Колониите от бактерии бяха поставени от външната страна на японския модул "Кибо" и там престояха в продължение на три години. Photo credit : JAXA/NASA 26 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ново изследване, проведено от японски учени от външната страна на Международната космическа станция, подкрепя хипотезата за литопанспермията - че животът е възникнал в космоса и впоследствие е бил пренесен между планетите посредством астероиди, комети и планетоиди. Научната статия, описваща резултатите от изследването, бе публикувана днес, на 26-ти юли, в списанието Frontiers in Microbiology. Журналът е престижен и притежава импакт фактор 4.235. За целта на изследването агрегати от бактерии Deinococcus spp. бяха поставени от външната страна на японския модул "Кибо", който е част от МКС. След три години изследователите провериха дали микроорганизмите са оцелели. Резултатът е изненадващ: практически всички агрегати, които са по-дебели от 0.5 милиметра, съдържат живи бактерии. Нещо повече - само клетките на повърхността на агрегатите умират, образувайки защитен слой около намиращите се във вътрешността микроорганизми. Тъй като едно пътешествие между Земята и Марс отнема едва няколко месеца, напълно е възможно животът да е възникнал на Червената планета и да е бил пренесен тук. Или обратното - животът да е възникнал на Земята, но да се е разпространил из цялата Слънчева система. Според изследователите един агрегат от бактерии може да остане жизнеспособен между 15 и 45 години - предостатъчно време за цялостното разселване на живота в рамките на една планетарна система! "Произходът на живота на Земята е най-голямата мистерия за човешките същества", съобщава д-р Акихико Ямагиши, един от авторите на проучването. "Учените имат коренно различни виждания по въпроса. Някои смятат, че животът е изключително рядък и е възникнал еднократно във Вселената. Други са на мнение, че се среща на всяка планета. Но ако панспермията е възможна, тогава животът трябва да съществува много по-често, отколкото смятахме преди". Великият учен Стивън Хокинг, който почина през 2018 г., бе един от привържениците на хипотезата за панспермията. "Животът може да се разпространи от планета до планета или от звездна система до звездна система, пренесен от метеори", смяташе той. Източник: Frontiers in Microbiology https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3537-2020-bacteria-panspermia

Третата мисия на Ангара А5, насрочена за 2021-ва, ще използва нова горна степен Персей 26 август 2020 г. 08:05 ч. Според интервю, дадено от шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин, третата мисия на новата руска тежкотоварна ракета "Ангара А5" е планирана за 2021-ва година. Напомням на читателите, че първата бе осъществена през 2014-та, а втората остава насрочена за ноември тази година - по време на този полет няма да се използва функционален спътник, а баласт. Третият полет се очаква да включва някакъв тип полезен товар, но Рогозин съобщава, че той все още не е определен. Не е определена и посоката на мисията - дали ще се лети до геостационарна орбита или до някоя от точките на Лагранж. Това, което е ясно, е че тази трета "Ангара А5" ще бъде оборудвана с нова горна степен, която носи названието "Персей". Но хора, които отдавна следят развитието на руската космонавтика, веднага напомниха, че "Персей" не е съвсем нова степен - това е добрият стар "Блок-Д", който се използва на ракетите "Протон". Само че сега ще има по-големи горивни резервоари и нови системи за контрол и сгъстяване на газовете. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3536-2020-26-aug-perseus-stage

Старшип SN6 премина успешно през огнево изпитание, следва 150-метров полет 25 август 2020 г. 18:00 ч. Най-новата итерация на "Старшип", обозначена като "SN6", премина през успешно огнево изпитание. До броени дни прототипът ще излети на кратък 150-метров полет. Това ще се случи няколко седмици, след като предходният прототип "SN5" излетя безпроблемно на височина 150 метра и се завърна на Земята. Според предварителните очаквания полетът може да е факт на 28-ми август, но нека да напомня, че плановете на Илон Мъск са гъвкави и промени винаги могат да настъпят. Освен това СпейсЕкс разработва съвършено ново поколение ракети и космически кораби. При тестовете им винаги могат да се очакват аномалии. Дори вчерашното запалване на двигателя "Раптор" се случи след две засечки. Следващите итерации на "Старшип" са вече в процес на конструкция. Очакваме скоро да е готов "SN8", който ще може да лети до височина 20 километра. А до края на годината или в началото на следващата Мъск очаква да има успешен орбитален полет. Графикът на СпейсЕкс е изключително агресивен. Корабът "Старшип" е вече част от плановете на НАСА за създаването на лунни спускаеми апарати. Очаква се астронавти да се завърнат на повърхността на Луната най-късно през 2024-та година. За повече информация: Тесларати Кадър от успешното огнево изпитание. Credit : LabPadre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3535-2020-sn-6-successful-static-fire

Няма проблеми с херметичността на МКС Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 25 август 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. След като екипажът на Международната космическа станция, състоящ се от Иван Вагнер, Анатолий Иванишин (Роскосмос) и Крис Кесиди (САЩ), престоя през уикенда в руския модул "Звезда" с цел диагностика на станцията, днес изолацията бе прекратена. Съгласно лаконично съобщение, публикувано на страниците на Роскосмос, няма никакви проблеми с херметичността на "проверяемите" модули на МКС. Липсата на проблем изненадва мнозина - все пак преди броени дни руските медии оповестиха, че на американския сегмент на МКС е констатиран теч. Течът, така ни беше съобщено, е бил установен още в края на 2019-та година - и то посредством руските датчици на станцията. Съвсем естествено информацията беше раздухана от руските медии - че този път американците са тези, които са се продънили, че руснаците отново героично ще спасяват МКС и че екипажът заедно с астронавта на НАСА ще бъде изолиран в руския модул "Звезда" - защото там е сигурно и не тече. Но днес, след като тази принудителна изолация е приключила, вече знаем, че американските модули на орбиталната станция са изправни. Нещо повече - съгласно публикация в Интерфакс, която се позовава на Сергей Крикальов, директора на Роскосмос по пилотираната програма, руската космическа агенция вече допуска, че ако има проблем, той може и да е в руския сегмент на МКС. "Беше направена нездравословна спекулация относно разхерметизирането на станцията, в която определиха американците за виновни. Фактически никой нищо не знае все още. Просто има желязно правило, че няма значение кой люк се затваря, екипажът трябва да се намира от тази страна, към която е скачен корабът", изкоментира Крикальов и с това поясни защо екипажът е бил изолиран в руския сегмент - от тази страна има скачен кораб "Союз", служещ за спасителна лодка. Възможно е да не съществува никакъв проблем, а просто руските датчици да са отчели спад в налягането поради нормални причини, например заради работата на системите за регенерация на въздух. "Ето защо да се говори за теч, било то наш или американски, е твърде рано", категоричен е Крикальов. Напомням на читателите, че предният път, когато имаше теч на станцията, бе през 2018-та година и тогава проблемът бе локализиран на руски кораб "Союз". Появиха се множество спекулации относно това кой е пробил кораба, като се прокраднаха дори предположения, че американски астронавт с психологични проблеми е направил саботаж. Днес обаче водещата теория е, че "пробойната е била направена случайно без зла умисъл" по време на наземната подготовката - или поне така твърдят журналистите от Интерфакс, позовавайки се на собствени източници в ракетно-космическия отрасъл. До ден днешен Роскосмос отказва да разсекрети резултатите от проведеното разследване. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3534-2020-no-problems-iss

Историческа дата: Отбелязваме 45 години от американската програма Вайкинг 21 август 2020 г. 08:05 ч. Вчера, на 20-ти август, се навършиха точно 45 години, откакто е изстреляна автоматичната междупланетна станция на САЩ "Вайкинг 1". Това е първата от двете мисии към програма "Вайкинг", които осъществяват първите в историята на човечеството кацания на Марс. Основната задача на роботизираните експедиции е да се даде отговор на въпроса "Има ли живот на Марс?". В началото на 70-те години много от надеждите, съхранявани от предходните поколения за цивилизации и култури на Червената планета, са унищожени напълно. Към Червената планета вече са излетяли американските мисии от програмата "Маринър". Те са доказали, че Марс е покрит с кратери, че температурите падат до -100oC и че атмосферното налягане на планетата е 1% от земното. Но все още има надежда, че някога в далечното минало може и да са съществували реки и езера, а микробен живот да се е съхранил и до днес. На 20-ти юли 1976 г. спускаемият модул на "Вайкинг 1" каца на Марс, а на 3 септември същата година следва и този на "Вайкинг 2". Мисиите изпращат първите снимки от марсианската повърхност. Но за съжаление те не успяват да дадат категоричен отговор на въпроса дали на планетата има живот. Спектрометрите не откриват никакви следи от органични вещества, докато приборите за установяване на метаболитна активност първоначално дават положителен резултат. Противоречията вълнуват някои учени до ден днешен. Във всяко друго отношение мисиите от програмата "Вайкинг" са пълен успех. Спускаемият апарат на "Вайкинг 1" функционира до ноември 1982 г., а на "Вайкинг 2" - до април 1980 година. Общо двете роботизирани експедиции изпращат 4 500 снимки от повърхността. През следващите десетилетия много други мисии излитат към Марс. Само през това лято бяха изстреляни три нови автоматични междупланетни станции: китайската "Тянвън", арабската "Ал-Амал" и американската "Пърсъвиърънс". Стискаме палци за техния успех! За повече информация: НАСА Снимка на Марс, заснета от "Вайкинг 2". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3533-2020-45-yrs-viking

Екипажът на МКС ще прекара уикенда в модула Звезда с цел диагностика Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 21 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Екипажът на Международната космическа станция, състоящ се от руските космонавти Иван Вагнер и Анатолий Иванишин, както и от американския астронавт Крис Кесиди, ще прекара събота и неделя в руския модул "Звезда". Целта е диагностика на стар теч, открит през 2019-та година. Моментът е подходящ, тъй като обстановката на МКС е спокойна - наскоро американският пилотиран кораб "Крю Драгън" и японският "Кунотори" напуснаха орбиталният комплекс и екипажът разполага с достатъчно свободно време. Станцията непрекъснато бива снабдявана с въздух посредством товарните космически кораби. За съжаление не е възможно тя да бъде напълно изолирана и винаги малка част от този въздух изтича в космическото пространство. За пръв път през септември миналата година НАСА и международните партньори установиха, че параметрите на изтичането надвишават очакваното. Никога обаче не е имало притеснение за живота и здравето на живеещите на борда, тъй като течът е все още в рамките на спецификите. Нямаше как да бъдат взети и веднага мерки - МКС е изключително натоварена през последните месеци. Непрекъснато идват и си тръгват нови кораби, а астронавтите излизат в открития космос, за да извършват други ремонтни дейности. Поради това е трудно да се направят точни измервания на това какъв въздух излиза. Напоследък графикът стана още по-натоварен, тъй като в края на месец май беше изстрелян първият американски орбитален пилотиран кораб "Крю Драгън" след приключването на епохата на космическите совалки. Трябваше този кораб да си тръгне, както и японският "Кунотори", за да могат жителите на МКС да имат достатъчно спокойствие. За да не бъдат изолирани от космическия си кораб "Союз МС-16", който служи като спасителна лодка, Анатолий Иванишин, Иван Вагнер и Крис Кесиди трябва да престоят уикенда в руския модул "Звезда". Междувременно шлюзовете между отделните модули на МКС ще бъдат затворени. Целта - да се изолират всичките модули и да се разбере кой от тях протича. Засега все още не е ясно дали течът е в американския или в руския сегмент. Предишни течове е имало през 2018-та, 2007-ма и 2004-та година. През 2018-та течът беше локализиран в руския кораб "Союз", където бе установена неочаквана пробойна - това е загадка, която ни вълнува и досега. Преди това, през 2007-ма, бе протекъл новоинсталираният американски модул "Хармъни", а през 2004-та - американският модул "Дестини". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3532-2020-nasa-russia-investigating-old-leak

За пръв път светлина, отразена от съвременната лунна мисия ЛРО, се върна на Земята! На снимката: отражателят, оставен на Луната от астронавтите на "Аполо 14". Photo credit : NASA 19 август 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Почти всички хора знаят за отражателите, които са оставени на Луната от астронавтите на американската програма "Аполо" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. До ден днешен тези прибори отразяват изпратеното към тях лазерно лъчение. Но малцина са наясно, че днес НАСА разполага със съвременна мисия около Луната, която също притежава отражател. Става въпрос за автоматичната междупланетна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", която е изстреляна през 2009 г. и работи до ден днешен. За пръв път наскоро изследователите успяха да получат обратно лъчение от отражателя на "Лунър Риконисънс Орбитър". Това стана след дългогодишни усилия и след като американските учени от центъра на НАСА Годард обединиха усилия с френските си колеги от университета Коте Д'Азур. Трудността се коренеше в това, че отражателят на "Лунър Риконисънс Орбитър" обикаля в орбита около Луната, а не се намира на едно място на повърхността. Но защо въвеждането на новия отражател в експлоатация е толкова важно? Както знаем, на лунната повърхност има общо пет отражателя. Два от тях са оставени от астронавтите на "Аполо 11" и "Аполо 14" съответно през 1969 и 1971 година. Тези отражатели са изградени от общо 100 индивидуални огледала. Друг, по-добър отражател, е позициониран от астронавтите на мисията "Аполо 15", отново през 1971 година - той има 300 индивидуални огледала. През 1970 и 1971 година съветските мисии "Луноход 1" и "Луноход 2" също доставят два отражателя, но те са по-малки и не чак толкова ефективни. Няма как да е иначе, тъй като са експеримент на роботизирана, а не на пилотирана програма. Всеки от двата съветски отражателя има 14 индивидуални огледала. Общо петте отражателя са последните останали действащи експерименти от епохата на ранната лунна надпревара. Но проблемът е, че с годините качеството на отразения сигнал се влошава. Защо това е така? Изследователите още не знаят със сигурност. Те предполагат, че върху рефлекторите може да се е натрупал прах, изхвърлен от микрометеороидите, които непрекъснато бомбардират Луната. И тук идва ролята на "Лунар Риконисънс Орбитър". Учените се надяват, че сравнявайки характеристиките на светлината, отразена от новата мисия, и светлината, отразена от приборите на "Аполо", посредством компютърни модели може да бъде определено дали влошаването на сигнала се дължи на прах или на друг фактор. Засега сме още в началото на това проучване, така че предстои да научим отговора на загадката в бъдеще. Напомням на читателите, че благодарение на лазерните отражатели от "Аполо" са направени някои от най-важните открития за нашата Луна. През последните десетилетия например бе установено, че Луната непрекъснато се отдалечава от Земята - с около 3.8 сантиметра годишно, или грубо със скоростта на растежа на ноктите на пръстите. Друго вълнуващо откритие е, че естественият ни спътник притежава течно ядро. Все още обаче предстои да се изясни дали в центъра на тази течност има и друго твърдо тяло, така че изследванията тепърва ще продължават. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3531-2020-retroreflector-lro

На този ден: Отбелязваме шест десетилетия от полета на Белка и Стрелка Белка и Стрелка. Фото: Космическата програма на СССР 19 август 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес е паметна дата за космонавтиката. На 19-ти август 1960 г. СССР изстрелва космическия кораб "Корабл-Спутник 2". На борда летят две кучета (Белка и Стрелка), 42 мишки, сив заек, два плъха, мушици, гъби, семена на растения и култури от зеленото водорасло Chlorella pyrenoidosa. Ден по-късно корабът се завръща на Земята. След отварянето на спускаемата капсула е установено, че всички организми са оцелели. Това е първият полет до орбита и обратно с живи същества! Мисията на "Корабл-Спутник 2" е важна стъпка към изпращането на хора в космоса. Напомням на читателите, че на 4 октомври 1957 година СССР шокира света с изстрелването на първия изкуствен спътник "Спутник 1". Веднага след това историческо постижение съветският лидер Никита Хрушчов настоява навръх 40-годишнината от Болшевишката революция, т.е. на 7 ноември 1957-ма, да бъде проведен нов космически полет. Взето е решение на базата на усвоения опит от "Спутник 1" набързо да бъде приготвен кораб, който да е способен да поддържа живота на куче. Техническите екипи успяват и на 3-ти ноември, броени дни преди големите празненства, е изстрелян "Спутник 2" с кучето Лайка. Но за толкова кратко време на подготовка няма как да бъде конструиран функционален кораб, който не само да може да лети в космоса, но и да се завръща на Земята. Всички знаят, че мисията на Лайка ще е еднопосочна. По-късно, в продължение на десетилетия след приключването на полета, официалната позиция на съветските власти е, че кучето е живяло в космоса около една седмица, след което е евтаназирано. Чак през 2002-ра година излиза наяве, че смъртта на Лайка е била мъчителна и е настъпила около 5 часа след изстрелването поради прегряване. Три години по-късно специалистите на СССР успяват да конструират кораб, който е в състояние да се завръща на Земята и по-нататък е пригоден и за полетите на първите космонавти. Става въпрос, разбира се, за кораба "Восток". Прототипът на първия "Восток", известен под названието "Корабл-Спутник 1", е изстрелян на 15 май 1960 година. На борда на кораба не пътува куче. Целта на мисията е да бъде изрепетирано навлизането в атмосферата и кацането на Земята, но поради грешка в системата на навигация, вместо да бъдат проведени маневри за излизане от орбита, "Корабл-Спутник" се озовава в по-висока околоземна орбита. Въпреки че мисията не се увенчава с желания завършек, главният конструктор Сергей Корольов е щастлив. За пръв път е доказано, че космически кораб може да маневрира в космическото пространство, което проправя пътя към по-нататъшни дългосрочни експедиции. На 28-ми юли е изстрелян нов кораб, който не получава официално название, тъй като ракетата-носител аварира по-малко от минута след началото на полета и не е достигната орбита. Заради катастрофата кучетата Чайка и Лисичка загиват. И стигаме до паметния 19-ти август, когато, в 11:38 ч. българско време, е изстрелян "Корабл-Спутник 2". Няколко часа по-късно наземните станции в Западна Германия и Швеция потвърждават, че корабът е в орбита и излъчва радиосигнали. Типично за политиката на СССР, в началото на мисията никакви подробности за полета не са оповестени (източник : http://www.svengrahn.pp.se/histind/sputnik5/sputnik5.html). По време на кацането, подобно на мисията на "Корабл-Спутник 1", отново възникват проблеми с навигацията. Този път обаче инженерът Игор Яцунски е разработил резервен вариант за извеждане от орбита посредством сензор за ориентация по слънцето. Ретроракетната система се запалва нормално и "Корабл-Спутник 2" се завърща на Земята. Кучетата са в добро състояние и медицинските тестове не показват никакви отклонения. Сега вече е позволено на света да научи за Белка и Стрелка - първите животни, завърнали се на Земята след орбитална мисия. По-късно Стрелка се окучва, а едно от кученцата е подарено на семейството на американския президент Джон Кенеди. Но това е друга история. Достатъчно е да споменем, че Белка и Стрелка се радват на дълъг живот след тяхната експедиция, а след смъртта им са препарирани и днес могат да се видят в Музея на космонавтиката в Москва. Пътят към изстрелването на човек в космоса е открит, но специалистите на СССР преминават през още няколко изпитания, преди да стабилизират кораба "Восток" и да го направят достатъчно безопасен за космонавтите. Следващата мисия е на 1-ви декември 1960-та, когато е изстрелян "Корабл-Спутник 3". На борда му летят живи организми, в това число кучетата Пчолка и Мушка. Но макар че орбиталният етап на мисията протича нормално, по време на спускането ретроракетният двигател не се изключва по план и работи по-дълго от предвиденото. Поради страх спускаемата капсула да не попадне на територията на чужда държава, съветското ръководство решава да взриви кораба. Пчолка и Мушка загиват. На 22-ри декември е направен нов опит за изстрелване на кораб, който не получава официално название, тъй като ракетата-носител се проваля по време на работата на третата степен. На борда пътуват кучетата Дамка и Красавка. Поради щастливо стечение на обстоятелствата, мисията завършва с хепи енд. Системите за целевото разрушаване на кораба в случай на авария (както вече споменах, за да не попадне корабът на чужда държава) не сработват и капсулата се завръща безпроблемно на Земята. Изпратени са екипи, които спасяват Дамка и Красавка. Чак през 1961 година СССР се реваншира за гореспоменатите аварии - на 9-ти март е изстрелян "Корабл-Спутник 4" с кучето Чернушка, а на 25-ти март е полетът на "Корабл-Спутник 5" със Звьоздочка. Тези две поредни успешни мисии дават достатъчно увереност на съветските власти, че конструкцията на "Восток" е стабилизирана и така на 12-ти април се стига до полета на Юрий Гагарин. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3530-2020-60-yrs-belka-strelka

УСПЕХ и РЕКОРД: Стотен полет за СпейсЕкс, шеста мисия на една и съща ракета, 58 спътника Старлинк и 3 Скайсат в орбита! Кадър от днешното успешно изстрелване. Photo credit : SpaceX 18 август 2020 г. 18:20 ч. Светослав Александров. Днес, 18-ти август 2020-та, е поредният исторически ден за СпейсЕкс. Компанията на Илон Мъск отбеляза стотния полет на ракета от серията "Фолкън". Освен това за пръв път една и съща първа ракетна степен летя шестратно и се върна шесткратно - нов рекорд по възвръщаемост! Един от специалните кораби за захващане на компонентите на обтекателите улови една от двете половини във въздуха посредством мрежа, докато другата половина извърши меко приводняване в океана. Както съобщава уебсайтът Спейсфлайт Инсайдър, днешният полет бе стотен за СпейсЕкс, откакто компанията отбеляза своето дебютно изстрелване на ракета "Фолкън 1" през 2006 година. Тогава мисията завърши с провал на 33-тата секунда поради повреда на двигателя на първата степен. Малцина вярваха, че Мъск ще се съвземе - и никой не можеше да предположи, че десетилетие и половина по-късно той ще се превърне в световен лидер в космонавтиката. И така до ден днешен, когато са изпълнени мисиите на общо 100 ракети "Фолкън 1", "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви". В хода на днешната мисия бе постигнат нов световен рекорд по възвръщаемост - за пръв път степен на орбитална ракета летя шесткратно и се завърна на Земята шесткратно. Да, има много критици към усилията на Мъск да направи ракетите си за многократно ползване. Един от тях, естествено, е шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин, който смята, че успехите на СпейсЕкс се дължат на дъмпинг, а не на възвръщаемост. Но ако реакцията му е в стил "гроздето е кисело", подобни критики има и в САЩ. Конкуретната компания Юнайтед Лонч Алайънс заявява (източник), че за да има икономически смисъл от възвръщаемостта, всяка ракета трябва да лети по десет пъти. СпейсЕкс е на път да изпълни това - след завръщането на първата степен на "Фолкън 9" след днешната мисия, тя ще бъде приготвена за седмото си изстрелване. Кадър от днешното успешно връщане на половина от обтекател. Photo credit : SpaceX И така, няколко кратки факта за днешния полет: излитането на "Фолкън 9" бе факт в 17:31 ч. българско време. Две минути и 33 секунди по-късно първата степен изключи двигателите си и бе отделена. Около осем минути след началото на полета тя извърши кацане върху роботизираната платформа "Разбира се, че все още те обичам". На деветата минута, след успешното достигане на орбита, се изключи двигателят на втората степен. Трите спътника "Скайсат" на частната компания Планет Лабс бяха освободени на 12-тата и 13-тата минута от началото на мисията. Комплексът с 58 сателита "Старлинк" се отдели на 45-тата минута. С това полетът завърши с категоричен успех. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3529-2020-18-aug-falcon-9-launch

РЕКОРД: Американският двигател Раптор задмина съветския РД-701 по налягане в основната горивна камера! Снимката и графиката, публикувани вчера от Илон Мъск. Credits : Elon Musk/SpaceX 18 август 2020 г. 12:00 ч. Светослав Александров. През 80-те години на миналия век инженерите на СССР създават великолепния двигател "РД-701", за който се твърди, че е могъл да достига до налягане от 290-300 бара в главната горивна камера - абсолютен рекорд в ракетостроенето. Днес този рекорд е официално счупен от американската компания СпейсЕкс. Илон Мъск публикува снимка и графика, на която се вижда, че по време на последния си тест, новият двигател "Раптор" е надхвърлил налягане от 330 бара без да експлодира, с което е задминал съветското технологично чудо. Предишният рекордьор - съветският двигател "РД-701". Photo credit : USSR Space Program За съжаление въпреки поставения преди 30 години тогавашен рекорд, двигателят "РД-701" си е останал само на експериментално равнище и никога не се е използвал на действаща ракета. За разлика от него, СпейсЕкс планира да използва "Раптор" на ракетите "Суперхеви" и корабите "Старшип". Напомням на читателите, че преди около две седмици последният прототип на "Старшип" излетя успешно, издигна се на височина 150 метра и се върна обратно на Земята. През следващите дни, седмици и месеци СпейсЕкс планира още полети на височина 150 метра, полет на височина 20 километра и орбитална мисия. Илон Мъск смята, че първата космическа мисия може да е факт още в края на годината. Счупването на рекорда е важно постижение за СпейсЕкс, но блогърът Ерик Ралф от сайта Тесларати ни напомня, че налягането в основната горивна камера е само един от важните параметри. По-важни са продължителността, за която двигателят може да работи, времевият лимит, при който двигателят може да остане запален при високо налягане, както и възможностите за възвръщаемост. Към настоящия момент остава неясно дали е имало случай, в който "Раптор" е работил в продължение на над 90 секунди. И все пак Мъск и неговите екипи се трудят по т.нар. итеративен подход. Те все още са в началото на разработката на "Раптор" и "Старшип". Двигателят, който тези дни е бил подложен на тестове, е от ранна итерация. Със съзряването на конструкцията очакваме да дойде моментът, в който "Раптор" ще е в състояние да стои запален в продължение на 5-10 минути. За повече информация: Тесларати https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3528-2020-17-aug-raptor-world-record

История на наблюденията и полетите до Венера Снимки на повърхността на Венера от мисиите "Венера 9" и "Венера 10". Фото: АН СССР. Последно редактирана и обновена на: 18 август 2020 г. 08:00 ч. Първоначално написана на: 1 декември 2015 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Венера - планетата, кръстена на римската богиня на любовта и красотата. Венера - планетата, считана за сестра на нашата Земя. Както Венера, така и Земята са се формирали от един и същ прахов регион на протопланетарния диск, довел до създаването на Слънчевата система. Те имат сходен размер, маса, плътност и обем. Но защо двете планети са толкова различни във всяко друго отношение? Земята - покрита с океани и изобилстваща от живот. Венера - самото превъплъщение на ада. Атмосферата притежава плътна покривка от облаци, съставени от сярна киселина. Океани липсват, а температурите на повърхността надхвърлят 400 °C. Човечеството започва да прави открития за Венера веднага щом е изобретен телескопът. През 1610 година Галилео Галилей установява, че подобно на Луната, Венера също има фази. През 1761 година наблюденията на Михаил Ломоносов по време на пасаж, т.е. когато Венера преминава пред диска на Слънцето, доказват, че планетата има атмосфера. През 19-ти век астрономът Джовани Скиапарели пръв установява, че Венера се върти бавно до около оста си. Но до началото на радиоастрономичните наблюдения и космическите полети през 60-те години на миналия век мнозина считат, че Венера има биосфера, вероятно съставена от горещи джунгли заради близостта на планетата до Слънцето. На снимката: предполетна инспекция на "Маринър 2". Това е първият космически апарат в историята на човечеството, който посещава успешно планета от Слънчевата система. Photo credit : NASA СССР успяват да победят САЩ в надпреварата за изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в космоса. Американците обаче са първите, които успешно осъществяват полет до друга планета. През 1962 година автоматичната станция на НАСА "Маринър 2" прелита край Венера и изпраща важни научни данни. "Маринър 2" открива екстремно високи температури на повърхостта, богата на въглероден диоксид атмосфера и плътно облачно покривало. Сбогом, джунгли! Сбогом, екзотична флора и фауна! Човечеството бързо се разделя с романтичните си представи за най-близката до нас планета. На 1-ви март 1966 година съветската сонда "Венера 3" се разбива на повърхността на Венера, без да изпрати никаква научна информация. Година и половина по-късно, на 18 октомври 1967-ма, "Венера 4" успешно навлиза в атмосферата на планетата, разгръща парашута си и изпраща информация за атмосферния състав (потвърдени са откритията от американската мисия "Маринър 2", че венерианският въздух е съставен главно от въглероден двуокис). За съжаление "Венера 4" се поврежда преди да достигне повърхността. Отново през 1967-ма година край Венера прелита и американската автоматична станция "Маринър 5", която успява да изпрати данни за ултравиолетовите емисии от атмосферата. Съветските и американските роботизирани експедиции, посетили Венера през 60-те години, безспорно доказват, че атмосферното налягане е много по-голямо от предполаганото - между 75 и 100 атмосфери. "Венера 4" - първата мисия, която пряко изследва атмосферата на друга планета. Фото: АН СССР През 1969 година "Венера 5" и "Венера 6" обогатяват познанията за венерианската атмосфера и откриват, че тя съдържа малки количества азот и кислород. Но нито един от тези апарати не успява да достигне до венерианската повърхност безпрепятствено. Чак през 1970 година, на 15-ти декември, "Венера 7" осъществява първото успешно кацане на Венера - това е и първото успешно кацане на друга планета в историята на човечеството! След кацането автоматичната станция комуникира със Земята в продължение 23 минути. Измерената на повърхността температура възлиза на 475 °C. На 22 юли 1972 година "Венера 8" каца меко на венерианската повърхност. Тази автоматична станция сполучва за пръв път да измери скоростта на ветровете по време на нейното спускане. На височина 48 km скоростта надхвърля 100 m/sec, а на височина 10 km вятърът духа със скорост 1 m/sec. На 5-ти февруари 1974 г. американската мисия "Маринър 10" заснема първата снимка на Венера отблизо. Фотографията е направена посредством прилагането на ултравиолетов филтър. Цветовете са подсилени, за да се подчертае облачната покривка. Photo credit : NASA Любопитен факт е, че нито една от споменатите по-горе мисии не фотографира Венера. Чак през 1974 година, когато американската автоматична станция "Маринър 10" прелита край нея, са заснети няколко снимки. По-късно през 1975 година в орбита около Венера влизат орбиталните отсеци на съветските мисии "Венера 9" и "Венера 10". Те се превръщат в първите изкуствени спътници на планетата и също правят снимки. А пък спускаемите модули на "Венера 9" и "Венера 10" успяват да изпратят първите фотографии от самата повърхност. Няма никакъв спор - кацанията на Венера и фотографирането на повърхността на планетата са най-сериозното постижение на съветската междупланетна космонавтика. Първите снимки, заснети от венерианската повърхност чрез камерите на "Венера 9" и "Венера 10", са черно-бели. Орбитална снимка на облачната структура, заснета от "Венера 9". Photo : Don P. Mitchell / АН СССР На 20 май 1978 година НАСА изстрелва две амбициозни мисии в хода на програмата "Пайъниър Винъс". "Пайъниър 1" е орбитална експедиция, която пристига около планетата на 4 декември 1978 година. Тя първа успява да картографира цялата повърхност на Венера посредством радарна технология. Станцията открива, че венерианската повърхност е относително равна, като най-високата планина Максуел се извисява на 11 km. Орбиталният апарат предава научни данни в продължение на повече от десетилетие, чак до август 1992 година. Автоматичната междупланетна станция "Пайъниър 2" (известна още с името "Мултисонда") се състои от основен цилиндричен модул с диаметър 2.5 m, към който са прикрепени една голяма и три малки атмосферни сонди, чиято цел е да направят измервания на атмосферата. Сондите не са оборудвани с камери и освен това не са конструирани със замисъла да оцелеят след кацането си. Изненадващо обаче една от тях достига успешно до венерианската повърхност предава сигнали от там в продължение на повече от час! Това е първото американско кацане на Венера. Прочетете подробната статия на страниците на КОСМОС БГ за програмата "Пайъниър Винъс" на този линк. През 1978 година, когато е реализирана програмата "Пайъниър Винъс", СССР също праща свои мисии - това са "Венера 11" и "Венера 12", които кацат на венерианската повърхност. Те са оборудвани с цветни камери, но и двете не изпращат никакви снимки поради производствен дефект - защитните капаци на камерите не се отделят след кацането. Въпреки това роботизираните експедиции не са изцяло провалени - чрез останалите инструменти учените откриват, че на Венера има светкавици. Пикът на венерианските изследвания и големият триумф за съветските учени настъпва през 1981 година, когато автоматичната междупланетна станция "Венера 13" каца на Венера и за пръв път изпраща цветна снимка от нейната повърхност: Снимка: АН СССР През 1984 година СССР изстрелва роботизираните експедиции с българско участие "Вега 1" и "Вега 2", които изучават както Венера, така и Халеевата комета. Подробна статия за Халеевата армада програмата "Вега" има на страниците на КОСМОС БГ (линк). С колапса на СССР през 90-те години, единствените, които изучават Венера през това десетилетие, са учените на САЩ. На 10 август 1990 година в орбита около планетата пристига автоматичната междупланетна станция на НАСА "Магелан". Посредством мощния си радар роботизираната експедиция картографира над 98% от венерианската повърхност с резолюция 100 m/pixel. Мисията продължава до есента на 1994 година. Глобално изображение на Венера, получено от американската мисия "Магелан" посредством бордовия радар. Photo credit : NASA На 11 април 2006 година в орбита около Венера пристига автоматичната станция на Европейската космическа агенция "Винъс Експрес". Тя работи до януари 2015-та и нейната мисия е изключително успешна. За пръв път е установено наличието на озонов слой във венерианската атмосфера. На височина 125 km над повърхността е открит и студен атмосферен слой, където температурите могат да паднат до -175 °C. Независимо от горещите температури на повърхността, в този висок атмосферен слой може да се наблюдава даже снеговалеж. "Винъс Експрес" също така потвърждава, че в рамките на милиарди години Венера е загубила огромно количество вода. Колко е тъжна съдбата на планетата! Макар че през последните години САЩ нямат мисия, посветена специално върху изследванията на Венера, няколко американски автоматични станции я посещават транзитно. През 1998 и 1999 г. "Касини" облита Венера на път към Сатурн. През 2006 и 2007 година "Месинджър" двукратно прелита край Венера на път към Меркурий, като вторият път доближава облачните слоеве на разстояние 325 km. На 3 октомври 2018, 26 декември 2019 и 11 юли 2020 г. мисията "Паркър", която изучава Слънцето, трикратно посещава Венера. Снимка на Венера, заснета от японската мисия "Акацуки". Photo credit : JAXA Eдинствената съвременна роботизирана експедиция, която работи в орбита около Венера до ден днешен (т.е. до август 2020-та) е японската "Акацуки". Тя е изстреляна на 20-ти март 2010 г. и след един неуспешен опит за навлизане в околовенерианска орбита, най-после пристига през декември 2015-та. Макар и пренебрегвана и считана за скучна, Венера все още крие вълнуващи тайни, които човечеството тепърва предстои да разкрива. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1105-2015-history-of-venus-exploration

Арабската мисия Ал-Амал изпълни успешно първата корекция на полета на път към Марс! 17 август 2020 г. 17:20 ч. И последната от трите марсиански мисии премина през един от най-критичните етапи след изстрелването! След американската мисия "Пърсъвиърънс" и китайската "Тянвън", дойде ред на роботизираната експедиция на ОАЕ "Ал-Амал" да запали своите ракетни двигатели с цел корекция на курса към Червената планета. По информация от официалния туитър акаунт на "Ал-Амал" (името означава "Надежда"), всичките шест бордови двигатели са сработили успешно. През следващите месеци автоматичната междупланетна станция ще изпълни още шест корекции на курса по време на дългото пътешествие. Очаква се "Ал-Амал" да прелети 493 милиона километра, преди да бъде позиционирана в околомарсианска орбита. Пристигането е насрочено за първата половина на февруари 2021-ва. Image credit : UAE Space Agency https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3527-2020-uae-al-amal-first-tcm