SAlexandrov

Любопитната загуба на Фобос 2 в орбита около Марс Снимка на Марс и Фобос, направена от АМС "Фобос 2". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk ВИЖТЕ ОСТАНАЛИТЕ СТАТИИ ОТ ПОРЕДИЦАТА: Марс 96 : По-ярък от най-ярката звезда. Статия за неуспешната мисия на Русия през 1996 г. Марс 3: 14.5 секунди на марсианската повърхност. Статия за първото кацане на Марс през 1971 г. Как некачествени транзистори провалят програмата "Марс-73" ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 17 август 2020 г. 07:00 ч. Първоначално написана на 26 февруари 2016 г. 17:17 ч. Светослав Александров. Когато си говорим за съветските изследователски мисии до Марс, програмата "Фобос" (1988-1989 г.) е тази, която най-близо се доближава до понятието "успех". Би било преувеличено да говорим за пълен успех, тъй като мисията "Фобос 1" е загубена още по пътя към Червената планета, а "Фобос 2" не успява да изпълни основната си цел - кацането на луната Фобос. Но докато "Фобос 2" работи в околомарсианска орбита, са направени множество снимки на загадъчния спътник, които държат първенство по качество докъм края на миналото десетилетие, когато европейската автоматична станция "Марс Експрес" и американската "Марс Риконисънс Орбитър" успяват да заснемат по-подробни и по-качествени фотографии. В днешната статия ще ви разкажа историята за прелюбопитната загуба на автоматичните станции "Фобос 1" и "Фобос 2". Ако има нещо, което характеризира отношението на съветската (и по-късно руската) космонавтика към марсианските провали, то е, че обикновено причината за тях се търси във външни фактори, а не в недостатъците на съветското (или руското) управление. Такава е практиката от времената на първата съветска роботизирана експедиция ("Марс 1", 1962 г.) до изстрелването на последната самостоятелна руска мисия ("Фобос-Грунт", 2011 г.). За загубата на "Марс 1" е оповестено, че космическият апарат е ударен от метеор, а след аварията на "Фобос-Грунт" се лансира тезата, че автоматичната станция е попаднала под влиянието на американски радар. А за загубата на "Фобос 2" са обвинени извънземните. Има някои разочаровани почитатели на мисията, които и досега смятат така. Но уви, колкото и да съм горещ привърженик на хипотезата за извънземен живот, причините за честите марсиански аварии на съветската (по-късно руската) космическа програма са по-прозаични. Анатолий Зак от сайта RussianSpaceWeb.com ни информира, че историята за отношението на съветските учени към хипотетичните марсиански извънземни е интригуваща и интересна. Както вече разказах в предишни статии (вж. линковете в началото на тази публикацията), в началото на 70-те години на миналия век СССР изпраща множество автоматични станции към Марс, но нито една от тях не постига цялостен успех. Това ядосва политическото лидерство до такава степен, че считано от 1973 г., в продължение на 15 години не е изпратена нито една мисия към Червената планета. Съветските учени обаче не губят своя интерес към изучаването на Марс. В края на 70-те години те започват да лансират идеята да се изследва не толкова самата планета, колкото луните Фобос и Деймос. Обърнато е специално внимание на Фобос - спътникът има малка маса и този факт довежда съветския астрофизик Йосиф Шкловски до предположението, че той може би представлява кухо тяло с извънземен произход. Днес се знае, че тази догадка е невярна. Но за времето си мнението на Шкловски превръща Фобос в атрактивна и популярна цел. Илюстрация на мисията. Image credit : IKI-RAN Автоматичните междупланетни станции от програмата "Фобос" са от трето поколение (считаме апаратите, построени до 1965 г. за първо поколение, а тези, създадени между 1966 и 1972 г. - за второ поколение). "Фобос 1" и "Фобос 2" са с изцяло нова конструкция - с модерни за времето двигатели, нови компютри, нови системи за телекомуникация. Изстреляни са съответно на 7-ми и 12-ти юли 1988 г. с помощта на ракети "Протон-К" и ускорителни степени "Блок-Д". На борда на станциите са монтирани следните инструменти - телевизионна система "Фрегат", лазерно устройство за изучаване на състава на повърхността "Лима-Д", прибор за анализ на грунда "Дион" и два инструмента за радарно картографиране - "Грунт" и "Термоскан". Важно е да се отбележи, че телевизионната система "Фрегат" и инструментът "Лима-Д" са разработени с българско участие - и ние имаме своя принос към заснемането на Марс и Фобос! България по традиция и досега участва на руските марсиански мисии. Наш прибор на име "Люлин-МО" продължава да изучава космическата радиация от борда на станцията "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която бе изстреляна през 2016 г. и работи до ден днешен. Сходен инструмент "Люлин-МЛ" ще бъде монтиран към руския спускаем апарат "Казачок", който ще кацне на марсианската повърхност през 2023 година. Снимка на Марс, заснета от "Фобос 2". Photo credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell Но да се върнем на програмата "Фобос" - въпреки че автоматичните станции "Фобос 1" и "Фобос 2" са в общи линии идентични, между тях има и някои съществени разлики. Например "Фобос 1" е оборудван с уникален прибор, който не е монтиран на "Фобос 2" - това е телескопът "Терек". През месеците юли и август на 1988 година, докато "Фобос 1" е на път към Марс, "Терек" заснема множество снимки на Слънцето. Научната програма на телескопа продължава до 2-ри септември, когато "Фобос 1" неочаквано преустановява радиовръзката си със Земята. Оказва се, че няколко дни по-рано, на 29-ти и 30-ти август, към станцията е бил изпратен нов софтуер, в който е имало фатален бъг. В програмния код била пропусната една-единствена цифричка. Когато била изпратена команда за включване на един от научните инструменти, заради бъгясалия софтуер се активирал програмен код, намиращ се в РОМ паметта, който изключил системите за ориентация на "Фобос 1". Вследствие на това автоматичната междупланетна станция загубила представа за своето местоположение, слънчевите панели престанали да са насочени към Слънцето и това довело до преждевременния край на мисията. Защо в програмния код е съществувала такава директива? Защото, докато са протичали наземните изпитания, понякога се е налагало специалистите да изключват системите за ориентация. Директивата е била записана в РОМ-паметта (Read-Only Memory), поради което не е било възможно да се изтрие този софтуер - единствената друга възможност била да се смени компютъра, което било скъпа и трудоемка процедура. Инженерите решили да оставят "Фобос 1" да полети с тази програмна конфигурация с намерение тя никога да не се използва. Този компромис се оказал фатален. Снимки на Фобос, заснети от "Фобос 2". Photo credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell На 21 януари 1989 година "Фобос 2" пристига в орбита около Червената планета. Широката общественост обаче е в неведение, че още по време на пътуването автоматичната станция е преминала през сериозни проблеми. На борда на "Фобос 2" имало троичен компютър, притежаващ общо три взаимнозаменяеми процесора. Било е предвидено в случай, че някой от тях претърпи повреда, другите да поемат неговата функция. Преди навлизането в орбита един от процесорите вече бил отказал напълно, а друг започнал да проявява отклонения от работата си. За правилното функциониране на системата за ориентация били нужни поне два работещи процесора. Докато "Фобос 2" кръжи около Марс, приборите на борда на станцията провеждат множество научни измервания, а системата "Фрегат" заснема както планетата, така и луната Фобос. Космическият експерт и историк Джеймс Оберг пише следното (изт: http://jamesoberg.com/the_strange_case_of_fobos_2.pdf): "Фобос 2" не е разполагал с подвижна снимачна платформа. По време на фотографирането на Фобос се е налагало цялата автоматична станция да се завърта към луната, като при този процес антената не е била насочена към Земята. И така, идва съдбовният 27-ми март, когато "Фобос 2" провежда една от тези маневри - тогава Земята губи радиоконтакта с космическия апарат. През следващите няколко дни ръководството на мисията прави опити да възстанови връзката, но са уловени единствено откъслечни радиосигнали, което навежда екипа до заключението, че "Фобос 2" се върти неконтролируемо. Накрая и тези спорадични сигнали прекъсват. Известно време по-късно започва да се разпространява следната мълва: докато протича сближаването на "Фобос 2" с луната, мисията заснема мистериозни обекти с формата на пура. Действително подобни "пури" се виждат на някои от получените на Земята снимки. Тогава може ли да предположим, че НЛО е попречило на роботизираната експедиция да достигне до целта си? Това е сянката на Фобос - не следи от извънземни! Photo credit : IKI-RAN Според учения Александър Селиванов, който е бил част от екипа на мисията, съществува по-просто и по-вероятно обяснение от извънземните. Той обяснява, че снимачната апаратура може да се дефинира по-скоро като "сканиращ радиометър", отколкото като камера. Въртящо се огледало се придвижва перпендикулярно спрямо движението на автоматичната станция около Марс. Така една снимка не се заснема в рамките на един кадър, а се композира бавно, с течение на времето, линия по линия. Сканиращата система е заснемала периодично сянката на Фобос, която се намирала в различни позиции, докато протичали отделните снимачни сесии. Това довело до нейната удължена форма на крайния снимков продукт. Със сигурност не става въпрос за извънземни, категоричен е Селиванов. Не, извънземните не са тези, които са довели до преждевременния край на мисията "Фобос 2". Не е имало външни фактори, които да са повреждали както предишните, така и по-късните роботизирани експедиции. Съветската (после руската) космическа програма е била винаги съпътствана от системни проблеми. Ако извънземните бяха толкова технологично напреднали и враждебно настроени, че искаха да попречат на земните изследователи да се доближат до тях, със сигурност щяха да се намесят, когато европейците пристигнаха в околностите на Фобос с автоматичната станция "Марс Експрес". Безспорно щяха да вземат мерки, когато мисията на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" доближи луната, за да я снима. Едно е сигурно - през последните години американски, европейски и индийски сонди изучават безпроблемно Червената планета и нейните луни, без да им пречат никакви НЛО-та. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1225-2016-phobos-1-2-program

Да, следващ въпрос

Неприязънта към Илон Мъск е признак на тесногръдие и невежество Илон Мъск 16 август 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Понякога си въобразявам какво би било, ако се бях родил през втората половина на 19-ти или в началото на 20-ти век. Ако и тогава съм бил изкушен от наука и технологии, със сигурност съм щял да се интересувам от ранните автомобили, както и да се вълнувам от ярките личности на тогавашното време. А каква по-ярка личност от Хенри Форд? През 20-те години на миналия век Форд е вече знаменитост. Но мога да си представя, че дотогава, а и години след това, много неща биха се казали за него. Някои хора биха измрънкали, че на Форд се обръща твърде голямо внимание - все пак не той е човекът, който е изобретил автомобила. Вярно е - за баща на модерната кола се счита Карл Бенц, макар че много други изобретатели се трудят по проектирането на автомобили през 70-те и 80-те години на 19-ти век (източник). Други, особено живеещите съвсем в началото на 20-ти, биха посочили, че Форд е неудачник, който пилее чужди пари и не разполага със собствен капитал. И в тази приказка има доза истина - в края на 19-ти век е било много трудно да си намериш инвеститор, при положение, че още не е имало установен бизнес модел в автомобилната индустрия. Форд първоначално успява да убеди бизнесмена Уилиам Мърфи, след което с негова помощ създава Автомобилната компания Детройт. Но през 1901 година, по-малко от две години след началото на дейността на компанията, Мърфи е недоволен от резултатите, акционерите се отдръпват и инициативата се разпада. След това се случва нещо уникално дори за Щатите - Форд повторно успява да убеди Мърфи, че инициативата си струва и така си осигурява нова сума пари. И пак нещата не потръгват - Мърфи наема външен мениджър, който да наблюдава работата на изобретателя. Ядосан, Форд се оттегля и всички останали го отписват като пълен провал (източник). Успехите на предприемача идват чак след щастливата му среща с Александър Малкъмсън, въглищен магнат, който му удря рамо и така се ражда първата кола "Форд Модел А". Трети биха изкоментирали, че Форд е неприятна личност. Той е описван като човек, който изпитва потребност да е лидер и не търпи да е на второ място. Лесно се ядосва и започва да се налага, когато нещата не вървят така, както му се иска. Нетърпелив е към своите недостатъци и недостатъците на другите (източник). Изненадващо е как всяка една от горепосочените критики, които някога са се изказвали за Форд, се говорят днес и по адрес на Илон Мъск. Че той не е направил нищо ново, че не е изобретил фундаментално нова ракета, че космическите му кораби кацат във вода, че не влага свои собствени средства и харчи средствата на НАСА и на американските ВВС, че е ужасно неприятен характер, което си личи от статусите му в Туитър... Но да се върнем на Хенри Форд. Защо днес той е толкова известен, защо името му е написано със златни букви в автомобилната индустрия? Както споменах в началото на статията, Форд не е изобретил автомобила. Твърди се, че големият му принос е в създаването на поточната линия - но той и това не е направил. Това, което Хенри Форд е постигнал, е да обедини процеса на автомобилостроене с поточната линия и да го усъвършенства до перфектност (източник). Именно това е бил преломният момент, в който автомобилите се превърнали от играчка за хора с възможности в общодостъпна вещ. Форд е човекът, който, най-общо казано, свалил обикновения човек от гърба на коня и го поставил зад волана. Но подобна аналогия има и в сферата на ракетостроенето. Физическите закони за реактивното движение са описани отдавна. Двигателите с турбопомпи са измислени от десетилетия. Знаем как да изстрелваме спътници в орбита от 1957 година, а хора - от 1961-ва. Възвръщаемостта не е голяма новост - Мъск стъпва на концепции от епохата на космическата совалка. Даже вертикалното кацане е измислено в средата на 90-те - говоря за ракетата "DC-X". Но всичко това не означава, че е била измислена орбиталната ракета, която излита и се връща на Земята, готова за повторно използване. Мъск и неговият екип от инженери, подобно на Хенри Форд и всички останали велики умове, стъпват на раменете на гиганти. Той комбинира знанията за космическите изстрелвания с модерните компютърни технологии и опита с ракетата "DC-Х", след което проектира орбитална ракета с възвръщаема първа степен. Оттук насетне пътят към времената, когато ракетите ще летят многократно, подобно на самолетите, е вече открит. И с откриването на този път се открива и пътя към усвояването на Слънчевата система, Луната и Марс. Форд, естествено, има едно голямо предимство пред Мъск. Изминали са десетилетия от неговата работа и днес всеки има собствен автомобил. Но Мъск е изстрелял първата си рециклирана ракета през 2017-та - т.е. преди три години. За три години е трудно да се направи оценка какви са всички ползи и недостатъци. Това, за което всички критици бъркат, е да отпишат усилията му в сферата на възвръщаемостта и да заявят, че не може да има никаква полза и/или печалба. Ако нямаше никаква печалба, Мъск нямаше да изстрелва собствените си спътници "Старлинк" с минимални разноски. Ако липсваше каквато и да е полза, Мъск нямаше да разполага с излишна ракета, с която да изстреля "Крю Драгън" на тест за аварийната система през януари 2020-та. Благодарение на този тест през месец май в космоса излетяха и хора. Но критици много, а сред тях се очертават следните категории хора: 1. Злобарите. Това са тези, които просто завиждат на успехите и богатството на другите. Коментарите им лесно се познават, защото са в стил "гроздето е кисело". 2. Претендентите, че разбират повече от Мъск и дават акъл как трябва да се правят нещата. Отново предсказуема категория критици. Те не са по-различни от запалянковците, които викат по стадионите и се изказват как футболистите на терена трябва да играят, за да спечелят мача - въпреки че ако самите те слязат на игрището, не биха се представили по-добре. Естествено, играчите са тези, които пишат историята, взимат големите заплати и увековечават имената си, стига, естествено, да притежават нужните качества. Не зрителите по трибуните 3. Соц-носталгиците. Непримирими, че нещата днес се вършат по друг начин. Разстроени, че светлото космическо бъдеще не се е сбъднало. Недоволни, че предприемачеството кипи най-вече в САЩ, а не в бившия соцлагер. 4. Хора, които са свързани със старите аерокосмически предприятия и агенции. Това е много интересна категория критици, на която ще обърна по-специално внимание. Периодично шефове на подобни структури (например Рогозин, босове в европейската космическа индустрия и на старите американски фирми) се изказват срещу Мъск, поставят под съмнения постиженията му и смятат, че неговите успехи се дължат на други фактори (примерно на дъмпинг), а не на възвръщаемостта на ракетите. Подобно мрънкане е очаквано - все пак през изминалите десетилетия американската космонавтика се вътреше около Боинг, Локхийд Мартин, Нортроп Груман и НАСА. Бяха създадени структури във всички Щати на САЩ, чиято основна задача днес не е нищо повече от това да поддържат създадените работни места. Същото се отнася и за космонавтиката на Русия. За съжаление и европейската космонавтика върви по този път. Това е бюрократизираният космически отрасъл, който произвежда съвсем скромни резултати. И затова критиката ми напомня на оня виц за Брежнев и влака на революцията. Във вица Брежнев и правителството клатят влака, за да могат хората да си мислят, че върви. През изминалите години станахме свидетели на пауърпойнт презентации, на снимки на техници, които заваряват железарии, на лекции и конференции... въобще от старите космически структури видяхме всичко друго, освен изстрелвания на ракети и нови космически кораби. Проблемът е, че през последните години на няколко пъти беше дръпнато пердето на вагона и пътниците си казаха : "Я, СпейсЕкс изстреляха ракета", "Я, СпейсЕкс пратиха товар на МКС", "Я, СпейсЕкс върнаха първа степен на ракета", "Я, СпейсЕкс изстреляха свръхтежката си ракета Фалкън Хеви", "Я, СпейсЕкс изстреляха човек в космоса", "Я, и новият кораб Старшип полетя". Сега, когато осъзнахме, че новите руски ракети продължават да не летят, когато видяхме как кораба на Боинг "Старлайнър" претърпя провал по време на първия си полет до МКС, как свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" продължава да се бави, как в проекта на новата европейска ракета "Ариана 6" дори не е заложена минимална възвръщаемост, вече и малките деца знаят, че влакът е спрял. Затова критиците от тази категория не правят нищо по-различно от това да полагат усилия отново да клатят влака. Но влакът не върви. Критиката понякога е хубаво нещо, дори и да е остра. Но на фона на това, което Илон Мъск прави, и на фона на това, че никой друг не прави това, което Илон Мъск прави, не е чудно, че тази критика звучи гротескно в ушите на неговите привърженици. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3526-2020-ataki-s-u-ilon-mask

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 5 изпрати в космоса три космически апарата! Кадър от излитането тази нощ. Photo credit : Arianespace 16 август 2020 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Европейската космонавтика възобнови своите изстрелвания за пръв път от началото на пандемията. Тази нощ в 01:04 ч. от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя ракетата "Ариана 5", а в космоса бяха изведени общо три космически апарата - спътниците "Galaxy-30" и "BSAT-4B", както и обслужващата мисия на Нортроп Груман "MEV-2" за удължаването на живота на стари сателити. Това бе третия полет на европейската ракета "Ариана 5" за 2020-та година, но първият след продължителното прекъсване, наложено в средата на март заради COVID-19. Последно на 18-ти февруари в космоса бяха изстреляни спътниците "JCSAT-17" и "GEO-KOMPSAT 2B". Нека да се върнем на днешната мисия. Спътникът "Galaxy-30" е с общо тегло 3 298 килограма. Той бе първият, който беше освободен от горната степен на "Ариана 5" - това се случи 27 минути след старта. Сателитът е собственост на Интелсат, очаква се да работи 15 години и ще осигурява мобилни и мрежови услуги, сред които поточно предаване на висококачествено видео. Седем минути след разделянето на "Galaxy-30" се отдели и организираната от Нортроп Груман мисия "MEV-2" с общо тегло 2 875 килограма. Това е уникален роботизиран апарат - той може да се скачва със застаряващи и все още работоспособни спътници. Осигурявайки им нужното гориво, апаратът е в състояние да удължи живота им с години наред, вместо да се налага сателитите да бъдат извеждани от работната си орбита. Тринадесет минути след "MEV-2" и серия от маневри, контролирани от бордовия компютър на "Ариана 5", бе освободен и "BSAT-4B". Спътникът има общо тегло 3 530 килограма и ще осигурява висококачествени телевизионни услуги на територията на Япония. И този сателит се очаква да работи 15 години. Днешният полет бе уникален и с това, че ракетата "Ариана 5" имаше някои съществени модификации. Една от тях бе свързана с прилагането на нова бордова технология, наречена Kassav. Технологията позволява изпращането на детайлна телеметрична информация в реално време към полетния екип на космодрума Куру. Променен е и обтекателят на ракетата с цел намаляването на стреса по време на разхерметизирането при отделянето на двете половини. Промяната се налага заради предстоящия полет на космическия телескоп "Джеймс Уеб" през 2021 г., който е много чувствителен и евентуално сътресение може да повреди чувствителните му компоненти. Днешният полет бе първият за "Ариана 5" с новия обтекател. Още една модификация касае авиониките и навигационните системи - те са вече по-леки с 85 килограма заради елиминирането на металните компоненти и използването на нови материали. Това увеличава товароподемността на "Ариана 5" до геостационарна орбита на 10 300 килограма. Днешният полет бе 109-ти за "Ариана 5". Европа понастоящем разработва нова космическа ракета "Ариана 6", която в един момент ще замени предходната версия. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3525-2020-16-august-ariane-5-launches

Започна криминално разследване срещу бившия шеф на пилотираната програма на НАСА Дъглас Ловеро 15 август 2020 г. 15:45 ч. Светослав Александров. Бившият шеф на пилотираната програма на НАСА Дъг Ловеро е обект на криминално разследване. Причината - подозрения, че Ловеро е подпомагал незаконно Боинг в конкурса на американската космическа агенция за строежа на спускаеми апарати, които ще закарат хора и полезен товар на Луната. Новината бе съобщена от Арс Текника, които от своя страна се позовават на Уолстрийт Джърнъл. Напомням на читателите, че през април НАСА награди три фирми, които ще създават лунни спускаеми апарати. Блу Ориджин получи $579 милиона, Дайнетикс взе $253 милиона, а $135 милиона бяха заделени за СпейсЕкс. Под чертата остана една неизвестна фирма и Боинг. Какво се е случило, че тече разследване срещу Ловеро? В началото на годината, когато започнало да се изяснява, че Боинг вероятно ще отпадне от надпреварата, бившият шеф е провел комуникация с вицепрезидента на космическия отдел на Боинг Джим Чилтън. Ловеро съобщил на Чилтън, че Боинг ще бъде елиминиран на базата на оценката за изискуемата сума и техническите рискове. В рамките на броени дни ръководството на Боинг изпратило ново предложение към НАСА. За да могат конкурсите за разпределяне на пари от данъкоплатците да са честни, не е разрешено на длъжностните лица да се месят в тях и да подпомагат участниците. Все още има неизяснени ключови въпроси относно поведението на Ловеро. Единият от тях е дали той е действал по своя инициатива - или е получил одобрението на по-висшестоящите от него като администратора на НАСА Джим Брайденстайн. По предварителна информация Ловеро е действал самоволно - но това няма да стане ясно със сигурност, докато Главният инспектор на агенцията не завърши разследването. Друг неясен въпрос е свързан с мотивациите на Ловеро. Ако се окаже, че е взимал рушвети, за да помага на Боинг, бившият шеф може да се озове и зад решетките. По-скоро обаче Ловеро е вярвал, че планът на Боинг е най-прекият за изпращането на хора на Луната и затова е искал компанията да успее. Все още не знаем как цялата тази драма ще се отрази на лунната програма "Артемис". Проблемът е, че НАСА има нужда от повече средства за нейната реализация, а криминалното разследване може да отблъсне скептичните конгресмени и те да не осигурят необходимия бюджет. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3524-2020-criminal-investigation-loverro

Русия отново отложи изстрелването на навигационния спътник от трето поколение Глонасс-К 15 август 2020 г. 11:30 ч. Изстрелването от космодрума Плесецк на ракета "Союз-2.1б" с навигационния спътник от трето поколение "Глонасс-К", което редовно се отлага от месец март насам, се забавя отново. Този път стартът е насрочен за октомври. Новината бе съобщена от РИА Новости. По-рано в началото на август бе оповестено, че стартът се пренася от края на настоящия месец за септември. Събеседници на агенцията твърдят, че няма технически проблеми. Понастоящем глобалната групировка на Русия "ГЛОНАСС" включва 27 изкуствени спътника. От тях 23 работят по целево назначение, един е в етап на изпитания, а два са в резерва. Общо 25 от спътниците са от стария модел "Глонасс-М", а два са от новия "Глонасс-К". Първият от тези нови спътници бе изпратен в космоса през 2011-та, а вторият - през 2014-та. От 2014-та досега ново изстрелване на "Глонасс-К" не е имало. Кадър от изстрелването на "Глонасс-М" през март. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3523-2020-glonass-k-delayed-again

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс коригира успешно курса си към Червената планета На илюстрацията: така изглежда марсоходът "Пърсъвиърънс" понастоящем, на път към Червената планета. Image credit : NASA 15 август 2020 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Днес, близо две седмици след успешното изстрелване на американския марсоход "Пърсъвиърънс", той успя да изпълни първата от общо шест корекции на курса към Червената планета. Новината бе съобщена от официалния Туитър акаунт на мисията. Това дебютно запалване на двигателите, докато "Пърсъвиърънс" е на път към Марс, бе много важно. НАСА не изстрелва космическите си мисии директно към планетата, защото в такъв случай горните степени на ракетите-носители също ще попаднат на нейната повърхност, а те не са щателно стерилизирани. Роботизираните експедиции трябва сами да коригират курса си. Следващата корекция на полета е планирана за 28-ми септември, около 60 дни след изстрелването. Близо 60 дни преди кацането, т.е. на 20-ти декември, "Пърсъвиърънс" отново ще запали своите двигатели. Последните три маневри ще бъдат изпълнени през последните осем дни от полета, като окончателната може да бъде проведена броени часове преди спускането. Те са за фина настройка на курса - т.е. за да може да се гарантира, че "Пърсъвиърънс" ще кацне точно в планираното местоположение на кратера Джезеро. Кацането е насрочено за 18-ти февруари 2021 година. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3522-2020-perseverance-corrects-course

Как некачествени транзистори провалят съветската програма Марс-73 "Марс 6" навлиза в атмосферата на Червената планета - илюстрация. Photo : zelenyikot.livejournal.com ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 15 август 2020 г. в 00:30 ч. Първоначално написана на 7 март 2016 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Руснаците са могли да излязат победители от космическата надпревара по отношение на Червената планета. Разглеждайки историята на програмата "Марс-73", няма как да не ни направи впечатление колко близо до успеха е била тя. Ако съветското политическо ръководство е било по-далновидно, днес в учебниците по история щяхме да разглеждаме съветски снимки от повърхността на Марс. Но историята е такава, каквато е, и не може да бъде променена. През 1975 година специалистите на НАСА изстрелват мощните автоматични междупланетни станции "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2". Всяка от станциите се състои от орбитален и спускаем отсек. Година по-късно, за пръв път в историята на човечеството, спускаемите модули и на двете мисии благополучно осъществяват меки кацания на марсианската повърхност. Две години преди успехите на "Вайкинг", СССР провежда своя собствена програма на име "Марс-73". В тази статия ще ви разкажа защо тя не успява да пожъне успех, поради което СССР губят тази част от надпреварата в космоса. Снимка на Марс, заснета от автоматичната междупланетна станция на СССР "Марс 5". Credit : IKI-RAN/Ted Stryk Известно е, че възможността за изпращането на експедиции до Марс се открива веднъж на всеки две години. Отделнитете стартови прозорци обаче се отличават едни от други. Някои от тях са по-благоприятни - тогава може да се достигне до планетата с по-малко гориво и енергия, други са по-неблагоприятни и е необходимо повече гориво и енергия. Стартовият прозорец през 1973 година е сравнително по-неблагоприятен в сравнение с този през 1975 година, но специалистите на СССР решават да се възползват от него. Когато американците изпращат "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" през 1975 година, тогава е възможно да се изстреля всяка от двете мисии като общ комплекс от орбитален и спускаем апарат. Но през 1973 година, когато стартовият прозорец е неблагоприятен, това не е възможно, следователно съветските специалисти вземат решение да изпратят орбиталните и спускаемите апарати поотделно. Осъществени са две изстрелвания на две орбитални мисии и две изстрелвания на две спускаеми мисии. След успешните излитания орбиталните мисии са обозначени като "Марс 4" и "Марс 5", а спускаемите като "Марс 6" и "Марс 7". На фактът, че стартовете са благополучни, не означава, че всичко на борда на роботизираните експедиции е наред. Сериозните проблеми са започнали още преди това. Докато протичат наземните изпитания на "Марс 4", "Марс 5", "Марс 6" и "Марс 7", станциите търпят неочаквани повреди, свързани с отказ на електрическите прибори. Последващото разследване показва, че първопричината се корени в некачествени транзистори, произведени за нуждите на мисиите във Воронежкия завод. Автоматичната междупланетна станция "Марс 6". Credit : IKI-Ran Оказва се, че две години преди одобряването на програмата "Марс-73", "умни глави" решили, че за да се пести от златните ресурси на СССР, транзисторите трябва да не се произвеждат със златни компоненти, а с алуминиеви, които са податливи на корозия. Когато проблемът е открит, остават по-малко от четири месеца до изстрелванията. Ако екипът започне да подменя всички транзистори, няма да стигне времето и мисиите ще пропуснат стартовия прозорец. Затова е направен анализ, който показва, че ако дефектните транзистори бъдат оставени, шансът за успех на всяка от мисиите възлиза на 50% (източник). Поради това, вместо да се вземе разумното решение експедициите да бъдат отложени за 1975 година, съветското лидерство заповядва изстрелванията да се осъществят в срок въпреки голямата вероятност за провал. На 21-ви и 25-ти юни 1973 година са проведени стартовете на "Марс 4" и "Марс 5". На 5-ти и 9-ти август излитат "Марс 6" и "Марс 7". Първоначално всичко започва да тече по план. Но само два месеца след началото на полета възниква проблем с телеметричните системи на "Марс 6" заради повреда на транзистора 2T312 (източник). До приключването на мисията са налице затруднения с двупосочната комуникация. Въпреки това "Марс 6" изпълнява прецизно предварително програмираните команди. Роботизираната експедиция провежда корекциите на курса без никаква намеса от наземните екипи, след което на 12 март 1974 година навлиза в марсианската атмосфера и разгръща парашутите си. Сигналът е преустановен броени секунди преди самото кацане, като причините затова до ден днешен остават неизвестни. "Марс 6" изпраща към Земята първите научни данни за атмосферата на Марс (източник), но поради дефектните транзистори съществена част от тях не могат да бъдат разчетени. Учените даже погрешно стигат до заключението, че марсианската атмосфера съдържа голямо количество от инертния газ аргон - между 25% и 45% от общия състав. Сведенията, изпратени от по-съвременните мисии, поправят тази грешка - в крайна сметка е установено, че съдържанието на аргон е само около 1.6% от състава. Снимка на Марс, заснета от автоматичната междупланетна станция на СССР "Марс 4". Въпреки че станцията се проваля и не успява да влезе в орбита около Червената планета, тя заснема общо 14 снимки по време на нейното прелитане. Credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell Проблемните транзистори провалят напълно мисиите "Марс 4" и "Марс 7". Спирачните ракетни двигатели на "Марс 4" не сработват и станцията не успява да навлезе в околомарсианска орбита. А спускаемият апарат "Марс 7" не уцелва марсианската атмосфера, като вместо това той прелита край планетата и остава да кръжи в околослънчевото пространство. Единствено роботизираната експедиция "Марс 5" постига успех. Ретроракетната система сработва нормално. На 12 февруари 1974 година станцията е въведена в орбита с параметри 1 760 на 32 500 километра и 25-часов период за една пълна обиколка около Червената планета (източник). Но успехът е краткотраен. Поради дефектните транзистори "Марс 5" остава в работоспособно състояние едва до 28-ми февруари. За това кратко време мисията заснема 180 снимки, от които 43 са с научна стойност. Съветските учени могат само да съжаляват, че политиците им не са взели правилното решение да отложат мисиите с две години. Ако те са били излетяли през 1975 година, ако екипите били подменили дефектните транзистори, може би "Марс 6" и "Марс 7" са щели да бъдат първите апарати, успешно работили на повърхността на Марс... Една от снимките, заснети от "Марс 5" в орбита около Червената планета. Credit : IKI-RAN/Don P. Mitchell Вместо това СССР губи и тази част на космическата надпревара. След авариите на роботизираните експедиции от програмата "Марс-73", съветското лидерство временно се отказва от Червената планета. Космическата програма на СССР се фокусира върху околоземните орбитални станции "Салют" и роботизираните мисии до планетата Венера. В тези области са постигнати големи успехи. Изминават 15 години преди политическото ръководство на СССР да одобри изстрелването на нови мисии до Марс. Това се случва през 1988 година, когато излитат роботизираните експедиции "Фобос 1" и "Фобос 2". Те също се провалят - "Фобос 1", докато пътува към планетата, а "Фобос 2" - в околомарсианска орбита. Късметът се усмихва на Русия чак през 2016 година, когато страната, съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА), изпраща към Червената планета роботизираната станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Мисията работи в околомарсианска орбита до ден днешен. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1236-2016-history-how-transistors-doomed-soviet-missions

Натоварен трафик отложи полета на Крю Драгън за не по-рано от 23-ти октомври 14 август 2020 г. 21:45 ч. Натоварен космически трафик отложи следващата пилотирана мисия на "Крю Драгън" с около месец. Два кораба трябва да излетят първо, един американски и един руски, преди НАСА и СпейсЕкс да пристъпят към ново пилотирано изстрелване. Първоначално "Крю Драгън" с астронавтите Майк Хопкинс, Виктор Главър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи трябваше да полети в края на септември. Но това няма как да стане, тъй като на 30-ти септември в 05:26 ч. българско време е насрочен полетът на товарния кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман. Корабът ще достави на МКС множество интересни инструменти - в това число норвежкия прибор m-NLP за измерване на плътността на плазмата в йоносферата. От борда на "Сигнус" ще бъдат пуснати и няколко микроспътника: Alpha, Bobcat-1, NEUTRON-1, SPOC и IT-SPINS. След това на 14-ти октомври ще излети пилотираният космически кораб на Русия "Союз МС-17". На борда ще пътуват руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Едва тогава може да бъде даден ход на старта на "Крю Драгън". НАСА насрочва предварителна дата 23-ти октомври. Разбира се, отлагания се случват и никой не е застрахован - но какво по-хубаво от това, че тези отлагания се дължат на множеството мисии, чакащи да отпътуват към МКС? Източници: НАСА, Джеф Фауст Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3521-2020-crew-dragon-delayed-traffic

Първи снимки на повърхността на астероида Бену от височина под 100 метра! Поглед към повърхността на астероида Бену по време на вчерашното спускане. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 13 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 12-ти август, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" се спусна към астероида Бену, заставайки само на 40 метра от повърхността му. Това бе последната голяма репетиция преди събирането на проби, планирано за месец октомври тази година. Днес, ден по-късно, екипите на НАСА успяха да свалят направените изображения по време на спускането. Снимките са заснети с помощта на камерата SanCam. Учените са ги обединили във видео, което можете да изгледате от линковете в края на тази публикация. Заснемането е започнало, докато автоматичната междупланетна станция е била на 128 метра, като последното изображение е направено от височина 44 метра. Общо 42 снимки е заснела камерата SanCam. По време на взимането на проби, когато "Озирис-Рекс" ще достигне до самата повърхност, SanCam ще документира цялото събитие. Източник: Asteroidmission.org Разгледайте видеото в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3520-2020-13-aug-osiris-rex-photos

Руски свещеник помоли Мъск да научи руснаците как да строят ракети На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 12 август 2020 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Александър Микушин, свещеник от руския град Барнаул в Алтайския край, благослови американския изобретател и предприемач Илон Мъск за успехите му в ракетно-космическия отрасъл. Заедно с това свещеникът помоли Мъск да изпрати своите сътрудници към Русия, за да научи руснаците как да строят ракети. "Многоуважаеми Илон Мъск", написа отец Микушин, "Сърдечно ви поздравявам с успешния завършек на първия полет на новия космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Бях радостен да видя как след изстрелването първата степен на ракетата-носител "Фолкън 9" се приземи на морската платформа "Разбира се, че още те обичам" в крайбрежието на щата Флорида". "Нека Всемилостивия Господ ви благослови вас и сътрудниците на вашата компания за по-далечни успехи в космическия отрасъл. И, моля ви се, изпратете специалисти от вашата компания в Русия. Нека те научат специалистите от конструкторското бюро "Салют" да строят ракети с възвръщаеми степени", коментира свещеникът в своя профил в социалната мрежа ВКонтакте. Александър Микушин е дългогодишен критик на руската космическа програма, тъй като отломки от степените на ракетите "Протон", които работят с отровната горивна смес от хидразин и диазотен тетраоксид, редовно падат на територията на Алтай. По думите на свещенослужителя руските изстрелвания вредят на екосистемите и застрашават здравето на хората. Последният коментар на Микушин по темата във ВКонтакте бе на 10-ти август. "На 31-ви юли, след изстрелването на "Протон", за пореден път на територията на Алтай паднаха отломки от степените. След като публикувах своя статус за токсичното гориво на ракетните степени, аз очаквах някаква реакция. Надявах се, че поне един Алтайски журналист, като патриот на моя роден край, ще ме подкрепи. Случи се обратното". Не е чудно защо свещенослужителят желае Мъск да научи руснаците да започнат да си връщат степените - така няма да падат и да замърсяват околната среда. На 29-ти септември миналата година Микушин отправи покана и към известната екоактивистка Грета Тунберг да обърне внимание на проблема. За повече информация: Журнал "Все о космосе" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3519-2020-russian-priest-musk

Марс 3 - 14.5 секунди на марсианската повърхност Модел на автоматичната междупланетна станция "Марс 3". Credit : Roscosmos ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 12 август 2020 г. в 07:00 ч. Първоначално написана на 11 март 2016 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Историята на съветската програма "Марс-71" през 1971 година е печално позната на космическите ентусиасти. Автоматичната междупланетна станция "Марс 2" е изстреляна благополучно на 19 май 1971 година с помощта на ракета "Протон-К". На 21 май е изстреляна успешно и "Марс 3", отново с ракета "Протон-К". Станциите "Марс 2" и "Марс 3" са идентични, като всяка от тях представлява комплекс от орбитален и спускаем апарат. И двата орбитални апарата пристигат около Червената планета по-късно през годината, а спускаемият апарат на "Марс 2" се разбива. Спускаемият апарат на "Марс 3" обаче навлиза благополучно в атмосферата на Марс, разгръща парашутите си и с помощта на твърдогоривен двигател извършва първото в историята кацане на марсианската повърхност. Всичко изглежда наред, но 14.5 секунди след кацането сигналът прекъсва завинаги по неясни причини. Научно-изследователската програма, предвидена за изпълнение на повърхността на Марс, не е реализирана. В този статия ще разкрия подробно историята на програма "Марс-71". Кацането на Марс е особено трудна задача. За да се справят с предизвикателството, съветските инженери проучват подробно какви възможности имат, за да се подсигурят с успех. На първо място трябва да се вземе предвид какъв ще е профилът на навлизането в атмосферата. Ще се извършва ли планиране или ще има спускане по стръмна балистична траектория? Планирането е предпочитан вариант, като този профил е избран през 1975 година от ръководителите на американската мисия "Вайкинг", завършила с успешното кацане на два спускаеми апарата на повърхността на Марс. Проблемът за съветските учени през 1970-та година, когато разработват спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3", е че те все още не разполагат с подробна информация за състава и структурата на марсианската атмосфера (докато американците вече имат голямо количество натрупани данни от програмата "Маринър", които позволяват да се избере планиращо спускане за "Вайкинг"). Две съветски автоматични станции, предвидени да разучат атмосферата на Червената планета, се провалят още при изстрелването през 1969 година. Така вариантът с планирането отпада и съветските ръководители избират "Марс 2" и "Марс 3" да кацнат чрез стръмно балистично спускане. Решено е след фазата на балистичното спускане, при скорост от 3.5 Маха, да се разгърне парашут. Мекото кацане е заключителният и най-сложен етап на една спускаема космическа мисия. Тук, на Земята, когато летим със самолет, понякога тръпнем в нервно очакване полетът да приключи и самолетът да се спусне на писта, оборудвана с най-модерна технология. Проблемът на Марс е, че там няма писта, повърхността на планетата не е идеална плоскост, може да има пясък или камъни, даже стръмни наклони, които са в състояние да преобърнат всеки спускаем апарат. А най-важното е, че на борда на автоматичната станция няма пилот, който да поеме контрол в случай че нещо се обърка. Затова най-подходящо би било да се използва прибор, работещ на Доплеровия принцип, който да контролира кога ретроракетният двигател да се запали и колко време да работи. Но поради наложените ограничения на теглото на спускаемия апарат, съветските специалисти се спират на друго решение. Монтиран е радарен висотомер, който при подходяща височина подава команда за кратковременно запалване на ретроракетния двигател. След завършването на работата на двигателя следва период на свободно падане до съприкосновението с повърхността. Избраната за "Марс 2" и "Марс 3" схема на кацане Как обаче да бъде предпазена крехката апаратура от удара в марсианския грунт при това свободно падане? Специалистите на СССР са натрупали опит с въздушни възглавници по време на предходните лунни мисии, като например "Луна 9", прилунила се успешно през 1966 година. Конструкцията на марсианската мисия обаче е по-различна от тази на лунните мисии - ретроракетният двигател на апарат от типа "Марс 2"/"Марс 3" работи от горната част на спускаемия апарат, докато този на "Луна 9" е разположен от долната част. Съответно при "Луна 9" въздушната възглавница няма досег със струята от горещи газове, изхвърлени от ретроракетния двигател, докато при "Марс 2"/"Марс 3" специалистите така и не намират начин да изолират възглавницата. Затова, вместо възглавница, те се спират на дунапрен, чрез който спускаемият апарат е обвит от всички страни и е предпазен при всякакво падане върху какъвто и да е терен (Източник: NASA History, The Difficult Road to Mars). През месец май 1971 година е предвидено изпращането на общо три автоматични междупланетни станции към Марс. Първата е по-различна от останалите - тя представлява обикновен спътник, който трябва да предостави информация за местоположението на Марс в космическото пространство, нужна за влизането в орбита и кацането на последващите две мисии. На 5 май 1981 година излита първата ракета "Протон-К" с ускорителната степен "Блок-Д" и станцията-спътник. Поради грешка на наземен оператор "Блок-Д" не се запалва по план и спътникът е изгубен. Налага се на "Марс 2" и "Марс 3" да се използва автоматична позиционираща система. На 19-ти и 21-ви май ракетите "Протон" и техните ускорителни степени "Блок-Д" сработват перфектно, благодарение на което "Марс 2" и "Марс 3" се отправят на точен курс към Червената планета. Уредите на борда работят без проблеми. Работата започва по план и продължава безупречно до 25-ти юни, когато екипът на мисията преминава през кошмарно изпитание - заради идентичен технически дефект "Марс 2" и "Марс 3" едновременно губят контакт със Земята. Благодарение на упорити усилия радиокомуникацията в дециметровия обхват е възобновена, но така и не е възстановена функционалността на предавателите, работещи в сантиметровия обхват. Поради загубата на тези предаватели, след като орбиталните отсеци на "Марс 2" и "Марс 3" са позиционирани в околомарсианска орбита, от тях са получени само ограничен брой снимки, при това с ниска разделителна сподобност. Снимките са предадени към Земята чак след като автоматичните станции изпращат най-основните научни данни за планетата Марс (източник: http://mentallandscape.com/C_CatalogMars.htm). Чудесно е, че орбиталните апарати се превръщат в изкуствени спътници на Червената планета и дори предават някои важни данни, независимо от проблемите с радиовръзката. Уви, не е такава съдбата на спускаемите отсеци. Компютърът на спускаемия апарат на "Марс 2" подава погрешни команди, които водят до нежелана промяна на курса, благодарение на което апаратът навлиза в атмосферата под много остър ъгъл. Той се разбива в повърхността на Марс още преди да са разгърнати парашутите. Единственото изображение, предадено от "Марс 3" след кацането. Изображението вероятно представлява само шум - не се вижда нищо съществено на него На 2-ри декември 1971 година спускаемият апарат на "Марс 3" навлиза в атмосферата на Марс и благополучно каца на повърхността. Веднага след кацането започва предаването на снимка, но 14.5 секунди по-късно радиоконтактът прекъсва и никога повече не е възстановен. Получената на Земята снимка се оказва с лошо качество и на нея не могат да се разграничат никакви структури - нито камъни, нито дори хоризонта. Какво всъщност се е случило? Учените така и не разбират. По-късно някои от тях изказват предположения, че както по времето на Втората световна война британските радиопредаватели не са сработвали заради разразили се пясъчните бури, така и "Марс 3" е отказал, тъй като е кацнал в подобна буря. Дали това е причината за рязкото прекъсване на сигнала? Надали. Десетилетия по-късно марсоходите на НАСА "Спирит" и "Опортюнити" работиха дълги години на марсианската повърхност. Марсоходите преживяха няколко прахови бури, без те да се отразят на качеството на снимките. Затова причината за загубата на "Марс 3" най-вероятно е техническа. Вече споменах по-горе за проблемите с предавателите на "Марс 2" и "Марс 3". Знаем със сигурност, че сантиметровият изобщо не е работил. Дори има сведения, че и дециметровите периодично са проявявали дефекти. Освен това орбиталният отсек на "Марс 3" не е сполучил да влезе в целевата си орбита с 25-часов период на въртене около Марс, а вместо това се озовал в силно елиптична околомарсианска орбита, където правил една пълна обиколка около планетата за 12 дни и 19 часа. Така че загубата на сигнала само 14.5 секунди след кацането се дължи на повреда на радиопредавателя на спускаемия апарат, на отказ на приемника на орбиталния апарат или на неправилното позициониране на орбиталния отсек в неблагоприятна орбита, където данните от повърхността изобщо не са достигали. Днес, десетилетия по-късно, Русия и Европа са си стиснали ръцете и възнамеряват да изучават съвместно Червената планета. През 2016-та година руска ракета "Протон-М" изстрелва успешно мисията "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", която работи в околомарсианска орбита до ден днешен. За съжаление прикаченият към нея спускаем апарат "Скиапарели" претърпява провал. Възможно е през 2022-ра година, когато ще бъде изстреляна втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", руснаците да се реваншират за дългогодишните си неудачи. Тази мисия включва модерен руски спускаем апарат "Казачок", произведен от предприятието НПО "Лавочкин". Ако всичко мине по план, не само Русия ще разполага със своя истинска спускаема мисия на Червената планета, но също така ще достави и европейски марсоход "Роузалинд Франклин", който ще търси следи от живот в марсианската почва. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1245-2016-mars-3-project

Марс-96: По-ярък от най-ярката звезда Злополучната ракета "Протон-К", която не успя да изведе "Марс-96" на път към Червената планета през 1996 година. Снимка : НПО Лавочкин ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 12 август 2020 г. в 07:00 ч. Първоначално написана на 28 януари 2016 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 16 ноември 1996 година Джон Ван дер Бринк, наскоро пенсионирал се електронен специалист от Европейската южна обсерватория, решава да отиде на екскурзия в планините на северен Чили, където той и съпругата му ще наблюдават метеори. В процеса на наблюдението те забелязват изключително ярък обект в небето. "Той беше по-ярък от най-ярката звезда", спомня си Ван дер Бринк, "с опашка 12 пъти по-голяма от ширината на Луната, с искри, излизащи от задната част. Бе изключително грандиозно събитие". Това, което астрономът наблюдава, е тъжното навлизане на автоматичната междупланетна станция "Марс-96" в земната атмосфера и последвалото й изгаряне (източник: Learning to Glow, John Bradley). "Марс-96" е най-амбициозният опит за покоряване на Марс до този момент. Апаратът с тегло 7 тона се състои от пет отделни части. Най-голeмият компонент представлява 5-тонен орбитален отсек. Към него са прикачени два спускаеми апарата и два пенетратора за забиване в повърхността на Марс с висока скорост. И до ден днешен се вярва, че ако ракетата "Протон-К" не е била аварирала при старта, "Марс-96" е щял успешно да влезе в орбита около Червената планета (източник: RussianSpaceWeb.com). Понеже "Марс-96" е много голям, се предвижда следното - за навлизането в първоначална паркираща орбита с височина 160 километра е необходима правилна работа на трите степени на ракета "Протон-К", както и първоначално запалване на четвъртата степен "Блок-Д". Един час по-късно четвъртата степен трябва да се запали повторно, но дори и това няма да е достатъчно - "Марс-96" след това трябва да включи двигателите си и да довърши ускорението към Марс. Какво реално се случва? Ракетата "Протон-К" успява да изпълни първата част от полета и доставя "Марс-96" в паркиращата орбита. В това време руската база до Владивосток потвърждава, че всичко към момента протича нормално. След това "Блок-Д" трябва да проведе второ запалване, когато автоматичната междупланетна станция лети над Уругвай. При нормални условия руснаците биха позиционирали кораб в океана, който да наблюдава процедурите по запалване и да подаде команди към ракетата в случай, че нещо се обърка. Проблемът е, че повечето проследяващи кораби са вече продадени за евтино желязо - останал е само един, който ръждясва в пристанището край Санкт Петербург (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Както можете да се досетите, се случва най-лошото - "Блок-Д" не успява да се запали по план и руснаците остават в неведение за аварията в продължение на дълго време. Въпреки проваленото запалване на "Блок-Д", компютърът на "Марс-96" не забелязва аварията и автоматичната станция се отделя от ракетата. Както е предвидено съобразно бордовата програма, тя включва собствените си двигатели, което я въвежда в елиптична околоземна орбита с нисък перигей - т.е. в пределите на земната атмосфера, където часове по-късно ще изгори. Но все още никой нищо не знае. След провеждането на маневрите "Марс-96" разгръща слънчевите си батерии и триумфално подава информация за състоянието на мисията : "Запалването на двигателя е приключило, космическата станция е в състояние на междупланетен полет". Радиосигналът е получен от проследяващата сграда в Евпатория. Инженерите изригват в радостни възгласи - всичко изглежда, че е приключило нормално! Но "Марс-96" не е в междупланетното пространство - вместо това прелита точно над Евпатория. Проследяващите данни най-после разкриват на учените ужасяващата истина - "Марс-96" е прикована в околоземна орбита без възможност за спасяване. Провалът на мисията е сигурен. (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Междувременно американците са сериозно притеснени - те знаят, че на борда на автоматичната станция има плутоний. Къде може да попадне тя? Може ли при падането да настъпи радиоактивно замърсяване? Първоначално се смята (източник), че станцията може да се разбие на територията на Чили или Боливия, но до неделя (17 ноември) става ясно, че "Марс-96" вече е паднала, при това в океана и няма заплаха за живота и здравето на хората. Истинската загуба, за съжаление, е за науката. В хода на аварията са загубени общо 12 инструмента за изучаване на повърхността и атмосферата на Марс, 7 инструмента за изучаване на космическата плазма и елементарните частици, 3 инструмента за астрофизични наблюдения, навигационна TV камера и комплекс за изучаване на радиацията с дозиметър (източник). Дозиметърът е български - така че и родната наука губи от катастрофата. Няколко години по-късно, през 2003 година, руска ракета "Союз" (а не "Протон") успява да изведе към Марс европейската автоматична станция "Марс Експрес", която и досега функционира в орбита около планетата. На борда на станцията продължават да работят минералогичният спектрометър, както и камерата HRSC, които произхождат от проекта "Марс-96". Така "Марс Експрес" успява да спаси част от научната дейност на провалената руска експедиция (Източник). През 2016 година, за пръв път след злополучната 1996-та година, руска ракета "Протон" сполучва да изпрати нова автоматична междупланетна станция на път към Марс. Това е съвместната между Роскосмос и ЕКА мисия "ЕкзоМарс-2016", която работи до ден днешен. А през 2022 година, отново с помощта на "Протон", ще бъде изпратена втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", която ще включва руска спускаема платформа "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". Няма съмнение, че тогава също ще се притесняваме дали всичко ще мине наред. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1187-2016-mars-96-history

Най-старият работещ спътник? След 53 години LES-5 още излъчва радиосигнали! 12 август 2020 г. 08:10 ч. Невероятна история! Космически спътник, изстрелян преди епохата на лунната програма "Аполо" и преди астронавти да се разходят на Луната, все още излъчва радиосигнали! Става въпрос за спътника LES-5. Той е изстрелян през юли 1967 година. Целта на екипа на мисията е да тества УКВ комуникации в геосинхронна орбита. Спътникът се използва активно в началото на 70-те години на миналия век, след което е позициониран в гробищна орбита. Оттогава насетне стои забравен, но на 24-ти март т.г. радиолюбителят Скот Тили установява, че LES-5 все още излъчва на честота 236.75 MHz. "Моето впечатление е, че получените данни са валидни", съобщава специалистът по радиокомуникации д-р Даниел Естивис. "Поне един важен компонент от компютърните системи работи. Би било много интересно, ако можехме да декодираме данните, тъй като те биха могли да ни покажат някои неща за състоянието на космическия апарат. Но това може да се окаже сложна задача, тъй като документацията за този много стар спътник може да е отдавна загубена". Източници: Skyriddles, Hackaday Космическият спътник LES-5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3518-2020-les-5-still-transmitting

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна на 40 метра от повърхността на Бену! Автоматичната междупланетна станция "Озирис Рекс" - илюстрация. Image credit : NASA 12 август 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ, на 12-ти август, космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" се спусна на 40 метра от повърхността на астероида Бену, с което завърши последната репетиция преди събирането на проби. По предварителна информация всичко е преминало успешно. Очакваме през следващите няколко дни автоматичната междупланетна станция да предаде събраните на борда снимки и да видим Бену в големи детайли! По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене. На 15-ти април екипът на мисията провери състоянието на космическия апарат по време на "Чекпойнт"-маневрата. Тази нощ, по време на последната репетиция, бе тествана и "Мачпойнт"-маневрата. Всичко е наред! Единственото, което остава, е "Озирис-Рекс" да се спусне до самата повърхност и да събере пробите. Тази процедура остава насрочена за 20-ти октомври. "Озирис-Рекс" е възвръщаема мисия, което означава, че след като пробите бъдат събрани, те няма да се анализират дистанционно, а ще се доставят на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. Очакванията са автоматичната междупланетна станция да колекционира до 2 килограма скален и почвен материал. Това е най-амбициозната възвръщаема мисия в историята на космонавтиката след приключването на лунната програма "Аполо"! Грандиозното завръщане на космическата мисия със събраните проби е предвидено за септември 2023-та година. Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия. За повече информация: Озирис-Рекс (Туитър) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3517-2020-osiris-rex-matchpoint-complete

Разгеле! Руският космически модул Наука се отправи към космодрума Байконур! На снимката: влакът с компонентите на руския модул "Наука" напусна съоръженията на предприятието Хруничев и се отправи към космодрума Байконур. Фото: Роскосмос 11 август 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Доживяхме! След дълго чакане, проточило се в течение на много години, космическият модул на Русия "Наука", който ще бъде включен в състава на руския сегмент на МКС, се отправи най-после, най-сетне, този път наистина, към космодрума Байконур! Роскосмос съобщи, че товарният влак с "Наука" и останалите хардуерни компоненти е напуснал територията на предприятието Хруничев късно миналата нощ. Самата подготовка за изстрелване обаче се очертава да е продължителна - около девет месеца, преди модулът да бъде изпратен в космоса посредством ракета-носител "Протон" някъде през пролетта на 2021-ва. Предстои нов етап изпитания на територията на космодрума и благодарение на тях ще стане ясно дали дългогодишните проблеми с "Наука" са били разрешени - или просто са били заметени под килима заради политическия натиск. Сред тестовете има такива, които е трябвало да бъдат направени още преди отправката към Байконур. Това са т.нар. Заводски контролни изпитания - съкр. ЗКИ. В миналото ЗКИ са били провеждани на територията на РКК "Енергия" в съответствие с традициите по подготовката на модулите на орбиталните станции "Салют" и "Мир". Днес обаче, за да пести време и да няма допълнителни отлагания, Роскосмос планира да осъществи изпитанията на Байконур - при това в пакет с т.нар. Комплексни изпитания (КИ). За последен път космическите специалисти на Русия са подготвяли 20-тонен космически апарат от калибъра на "Наука" в края на 90-те години, когато са били изстрелвани първите модули на МКС "Заря" и "Звезда". Напомням на читателите, че "Наука" първоначално е замислян като дубльор на "Заря" в случай на провал на ракетата-носител. Чак след 2000-та година Русия, за да пести пари, решава да го преобразува в нов научен модул. Стартът е насрочен за 2007 година, но и до ден днешен не е осъществен. Ако полетът действително се осъществи през 2021 година, това ще е след 14-годишно закъснение. Голяма част от забавянията се дължат на неочаквано замърсяване на горивните системи с железни стърготини. Така и не се знае как стружките са попаднали там, но има упорити слухове, че работниците на Хруничев не са получили ясна инструкция какво да правят с модула ... и са мислили, че трябва го нарежат за скрап. Така наземните екипи бяха принудени да чистят стружките от меховете на горивните резервоари. Процедурата беше изключително сложна. Нямаше как да се произведат нови резервоари и останалите необходими компоненти. Както споменах, модулът "Наука" е произвеждан през 90-те години, при това с технологии от 80-те и дори 70-те години. Просто руските предприятия вече не произвеждат същите части. Така че ремонтът беше единствената възможност. Да се надяваме, че всичко по време на изпитанията на Байконур и излитането ще мине наред... защото това е шансът на Русия да завърши сегмента си на МКС. Междувременно вие можете да прочетете статията на КОСМОС БГ за сложната история около строежа на другия руски модул на МКС "Звезда" и как той също изстрелян след уникални мъки (линк) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3516-2020-nauka-heads-to-baykonur

Михаил Кокорич: САЩ безспорно са №1. Следват Европа, Китай и Индия - чак след тях е Русия. Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли 2017 година. По време на полета два спътника, построени от Даурия аварираха, след което компанията бе въвлечена в съдебен спор с Роскосмос и фалира. Photo credit : Roscosmos 10 август 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Михаил Кокорич, някогашният "руски Илон Мъск", в миналото собственик на вече фалиралата руска космическа компания Даурия и днешен основател на американската аерокосмическа фирма Моментус, даде най-новото си интервю след успешния полет на американския кораб "Крю Драгън", в което направи оценка на световната космонавтика. "Съединените щати са безспорният номер едно", категоричен е Кокорич. "Следват Европейския съюз и след това Китай. По-нататък аз смятам, че сега Индия може да бъде сравнена с Русия, като е дори в голяма степен по-превъзхождаща". Предприемачът смята, че причините за увяхването на руския космически отрасъл са недостигът на средства, съветската стратегия да се разчита на държавата, наложените санкции и рестрикции на експорта, както и изтичането на мозъците. Кокорич се причислява към последните. "Аз съм вашият стандартен експерт сред путиновите изгнаници", казва той. Кокорич се чувства комфортно от факта, че САЩ отдавна са задминали руснаците. Предприемачът основава Даурия през 2011 година, след което през 2014 г. се премества в Щатите благодарение на получената виза "О-1", която се дава на чужденци "с изключителен капацитет или постижения". През следващите години Кокорич е подложен на огромен натиск и гонения от руските власти, като по време на едно от посещенията му в Москва през 2018 г. е задържан и разпитван в продължение на четири часа на летището в Москва. Тогава предприемачът поисква политическо убежище в Щатите и отказва да се завърне в Русия, защото го е страх, че ще лежи в затвора. Дмитрий Рогозин, настоящият шеф на Роскосмос, е враждебно настроен към Кокорич. Веднъж в Туитър (статусът е изтрит) Рогозин сравни сътрудничеството на Кокорич към САЩ с това на нацист и обвини предприемача, че възгледите на му са се променили рязко след заминаването му в Америка. Михаил Кокорич възмъжава през 90-те години на миналия век, като първата му фирма е основана през 1995 година. Предприемачът описва тези времена като "едничката епоха в историята на Русия, когато страната е имала всички шансове да се развие с политическа свобода, демокрация, свободно слово и уважение към човешките права". Но след като Владимир Путин придобива власт през 2000 г., Кокорич започва да се притеснява от непрекъснатото орязване на свободите. Започва да подкрепя проекта Отворена Русия на Михаил Ходорковски и налива пари в РПР-Парнас, опозиционна на Путин партия. Счита се, че Кокорич е дал доста средства за протестите през 2011-2012 година, според него, "последният път, когато имаше надежда за някакъв тип демокрация". След като напуска Русия, държавата си отмъщава - започват множество дела срещу фирмата му Даурия и накрая тя е унищожена. Прочетете цялото интервю на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3515-2020-kokorich-interview

Нови прекрасни снимки от руско-европейската мисия ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър 10 август 2020 г. 08:05 ч. Европейската камера на космическата мисия на Европа и Русия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", която работи от 2016 г. до ден днешен, засне нови страхотни снимки, които екипът сподели с нас. Credit : ESA/ExoMars/CaSSIS Горепосочената снимка бе заснета на 27-ми април тази година от европейската камера CaSSIS. На нея се вижда фрагмент от малък кратер, който е разположен в по-големия кратер Грийн. Фотографията разкрива поле от черни дюни, заобиколени от червени почви, които са частично покрити от воден лед. По стените на кратера има дерета, също покрити с лед. Credit : ESA/ExoMars/CaSSIS Тази снимка бе заснета на 25-ти март т.г. и тя показва дъното на кратера Антониади, част от Голямата равнина Съртис. Синият цвят на снимката не е реален и не представя истинските цветове на Марс, събщава ЕКА. Учените са добавили цвета, за да може да бъде подчертано разнообразието на различните скали. Ясно се виждат структури, подобни на жилкуването на лист на растение. Всъщност тези структури са останки от древни мрежи от реки. Това не са канали - ако бяха такива, щяха да са вдлъбнати. Тук става въпрос за друго явление - каналите са били покрити от плътен материал, вероятно лава, след което с течение на времето меките скали са ерозирали и вследствие на това се е получил негативен отпечатък. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3514-2020-10-aug-exomars-new-photos

Американската мисия Озирис-Рекс ще извърши последна репетиция преди събирането на проби от астероида Бену Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona 10 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия "Озирис-Рекс" е в заключителните етапи от подготовката за събиране на проби от астероида Бену. На 11-ти август автоматичната междупланетна станция ще се спусне на 40 метра от повърхността му, като това ще е последната голяма репетиция преди голямото събитие. По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене. Напомням на читателите, че на 15-ти април екипът на мисията успешно изрепетира "Чекпойнт"-маневрата. Утре ще бъде тествана и маневрата "Мачпойнт", след което ръководството на "Озирис-Рекс" ще е в готовност за събиране на проби. Във връзка с противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19, голяма част от работата по управление на мисията ще бъде свършена в дистанционен режим. Само ограничен брой хора ще са в контролния център на Локхийд Мартин - останалите ще изпълняват задачите си по домовете. По същия начин бе изпълнена тренировката "Чепкойнт" и през април. Взимането на проби остава насрочено за 20-ти октомври. Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия. За повече информация относно предстоящата репетиция: asteroidmission.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3513-2020-osiris-rex-one-last-rehearsal

НАСА вече няма да използва дискриминационни имена за космически обекти - например мъглявината Ескимос 9 август 2020 г. 08:10 ч. Американската космическа агенция НАСА реши да спре да използва някои имена на космически обекти под предлог, че налагат "систематична дискриминация и неравенство", съобщи телевизионният канал "Фокс Нюз". Така например, вместо да четем за мъглявината Ескимос или галактиката Сиамски близнаци, в прес-съобщенята на агенцията ще бъдат упоменавани само официалните астрономически обозначения: NGC 2392, NGC 4567, NGC 4568 и т.н... "Терминът "Ескимос" се разглежда като колониално понятие с расистка история, което се налага на местните жители в Арктика", твърди официалното съобщение на НАСА. Съвсем естествено агенцията попадна под критиките на редица потребители в социалните мрежи. "Колко инженери на НАСА трябваше да решат, че да именуваш звезда с името Ескимос е вредно?", пита потребителката на Туитър Ан Култер. "С тази страна е свършено". "Вашата работа, НАСА, е да изучавате Вселената и да разберете космоса", коментира професорът по философия Джефри Милър. "Не да се подмазвате на уокисткия култ чрез сигнализацията на добродетели". "Скъпа НАСА", пита писателката Кристина Хоф Сомърс. "Ще обърнете ли внимание и на другите нараняващи и обидни имена: Голям Взрив, Уран (на английски се чете Uranus = ur anus, вашият анус), черни дупки, звезди-джуджета и тъмна материя". Мъглявината Ескимос вече няма да се казва така - било обидно. Credit : NASA, ESA, Andrew Fruchter (STScI), and the ERO team (STScI + ST-ECF) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3512-2020-nasa-going-woke

Русия ще създаде аналог на Буран, който ще замени Союз 8 август 2020 г. 12:00 ч. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин е поръчал разработката на крилата космическа совалка, подобна на "Буран", съобщи РИА Новости. Совалката ще замени застаряващите кораби "Союз". Същевременно Рогозин подчертава, че проектът по създаването на совалката ще отнеме много време. Междувременно корабите "Союз-МС" ще продължат да летят, а тяхната модернизация няма да спре. Продължава работата и по "Орел" (доскоро именуван "Федерация"). Този кораб, който се проектира за пилотирани полети до Луната, е в етап на разработка още от 2009 година. Вече тече производството на два апарата - един макет за наземни изпитания и един пълноценен кораб, който ще е възвръщаем и ще може да се използва за летателни тестове. Снимка от излитането на "Буран" на 15-ти ноември 1988 г. Photo credit : RSC Energia https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3511-2020-new-buran

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета Фолкън 9, върна първа степен, в космоса са 2 спътника БлекСкай и 57 Старлинк! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 7 август 2020 г. 09:48 ч. Светослав Александров. Днес, на 7-ми август, СпейсЕкс отново показа висок професионализъм и класа в спътниковите изстрелвания, след като в 08:12 ч. българско време изстреля ракетата "Фолкън 9" с 57 интернет спътника "Старлинк" и два за наблюдаване на Земята "БлекСкай". Едва за втори път в историята на космонавтиката една и съща първа степен на орбитална ракета излетя петкратно и се върна успешно петкратно! Кацането бе осъществено върху роботизираната океанска платформа "Разбира се, че все още те обичам" около осем минути след началото на полета. Единственото, което леко помрачава радостта от днешния старт, е фактът, че този път мрежите на специализираните кораби не успяха да уловят във въздуха половинките от обтекателите. До ден днешен в космоса са изведени 595 спътника от интернет групировката "Старлинк". СпейсЕкс има нужда от 400 до 800 за минимално покритие. С увеличаването на сателитите ще нараства и покритието. По последна информация "Старлинк" е вече в етап на бета тест, което означава, че пускането на услугата в най-скоро време наближава! Днес също така за пръв път спътниците "Старлинк" бяха екипирани със специален сенник, който ще намали тяхната яркост и няма да пречи на астрономите да провеждат научни наблюдения от Земята. Двата спътника "БлекСкай" бяха изстреляни благодарение на инициатива на компанията Спейсфлайт, която се явява посредник между крайния клиент (т.е. създателя на микроспътници) и операторите на ракети-носители. СпейсЕкс притежава самостоятелна сходна програма, която ще позволи всеки, който има миниатюрен сателит, да го качи като вторичен полезен товар. През следващите месеци ни чакат още полети на "Старлинк". В края на август е планирана и мисия на спътника "SAOCOM-1" - това ще е първото изстрелване в полярна орбита от източния бряг на САЩ след половин век пауза. А в края на септември очакваме втория пилотиран старт на "Крю Драгън" с четирима астронавти на борда. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3509-2020-7-august-starlink-launches

Роскосмос не поздрави САЩ за успешното завършване на мисията на Крю Драгън На снимката: космическият кораб "Крю Драгън" се завръща на Земята. Photo credit : Bill Ingalls/NASA 6 август 2020 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Макар че изминаха вече няколко дни след успешното завръщане на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, от Роскосмос продължават да мълчат. Руската космическа агенция не изпрати никакви поздрави - и това не остана незабелязано от местните космически ентусиасти. "Вероятно сте забелязали, че от Роскосмос запазиха мълчание след кацането на "Крю Драгън", макар че след изстрелването те споменаха, че поздравите трябва да бъдат изказани след завършването на полета, а не след скачването към МКС", съобщи Катя Павлюченко в Туитър. "Аз очаквах на днешната Космическая среда да чуя какво те ще кажат за полета. Но както вече сте видели, ако следите, няма и думичка за "Крю Драгън". Това е толкова детинско". Думите на Павлюченко бяха посрещнати от разнообразна реакция в социалната мрежа. "А ти чувала ли си някога американците да поздравяват руснаците? Например достигането на МКС за три и половина часа заслужава известно признание, не мислиш ли? Поздравления, че разпространяваш стереотипа за лошите руснаци", написа потребител с никнейм Vanesa. "Да, чувала съм поздрав след всеки полет на "Союз". Ти не си ли чувала?", отвърна Павлюченко. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3508-2020-roscosmos-silent-crew-dragon

УСПЕХ: Старшип SN5 излетя на 150 метра и се завърна обратно! Кадър от историческия първи полет на "Старшип". Photo credit : SpaceX 5 август 2020 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс направи важна стъпка към усвояването на Марс, след като космическият кораб "Старшип" проведе своя първи полет! Най-новият прототип "Старшип SN5" успя да запали ракетния си двигател "Раптор", да се издигне на 150 метра, след което да кацне. Постижението е факт почти година след като по-малкият модел "Стархопър" през изминалото лято успя да извърши самостоятелен 150-метров полет. Но "Старшип SN5" е пълномащабна версия на кораба, който ще се отправи към Марс. Вярно е - той все още не разполага с всички необходими системи за далечна мисия - няма носов отсек, а ракетата-носител "Супер Хеви" още не е готова. Все пак "Старшип SN5" притежава компонентите на горивните системи, което е най-трудната част от създаването на нов кораб, и макар и в рамките на полета да бяха достигнати само 150 метра, СпейсЕкс доказа, че конструкцията е достигнала до известен етап на зрялост. Напомням на читателите, че след успешните излитания на "Стархопър" миналата година, фирмата на Илон Мъск се фокусира върху конструирането на пълномащабните прототипи. Пътят беше труден - няколко от тези прототипа експлодираха още докато бяха пълнени с гориво. Но лека-полека конструкцията бе стабилизирана, а още преди настъпването на лятото "Старшип" успешно издържаше на многократни зареждания и статични огневи изпитания. Първият 150-метров полет бе само въпрос на време - и той се случи днес. Какво следва оттук насетне? Въпреки че плановете на СпейсЕкс са гъвкави, фокусът ще бъде насочен към "Старшип SN8". Той ще бъде изграден от подобрена стоманена сплав, ще има носов отсек и ще трябва да осъществи 20-километров суборбитален полет. И в един момент очакваме мисия до околоземна орбита. Мъск не е оповестил официален график, но очакванията му са до края на 2020-та орбиталният полет да е факт. Това е амбициозна цел, но няма спор - работата по "Старшип" напредва бързо и ако не сега, то догодина "Старшип" може и да почне да извършва околоземни пътешествия. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3507-2020-5-august-starship-first-flight

Двигателите не са приумица на Мъск. Всяка една държава използва хиперголични двигатели. Руснаците също, даже ракетата Протон е екипирана САМО с такива и когато се разбият върху територията на Казахстан, казахстанците мрънкат. Китайските ракети също са повечето на хиперголични двигатели, а степените падат върху къщите на хората.