SAlexandrov

Китайската мисия Тянвън-1 ще излети към Марс през това лято На снимката: техници подготвят китайската мисия "Тянвън 1" за полет до Марс през това лято. Credit : CNSA 6 юли 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. След като през месец юни ви разказах за две от трите предстоящи изстрелвания към Марс през това лято - на американския марсоход "Пърсъвиърънс" и на мисията "Ал-Амал" на ОАЕ (макар и до голяма степен построена от САЩ), дойде ред да представя подробна информация и за китайската роботизирана експедиция "Тянвън 1". Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. През 2011 г. малък китайски орбитален апарат беше прикачен към руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт", но тъй като тя претърпя авария, апаратът не успя да напусне околоземна орбита. Сега китайците се устремяват към Марс самостоятелно. Ако мисия "Тянвън 1" се увенчае с успех, Китай ще се превърне едва във втората държава след САЩ, постигнала успешно кацане на Червената планета с работещ спускаем апарат. Но статистиката не е в полза на китайците или който и да е друг - близо 60% от всички космически мисии, които човечеството изпраща към Марс, претърпяват авария. Това е обобщена статистика, включваща облитащи, орбитални и спускаеми апарати. Конкретно за спускаемите апарати, от началото на космическата надпревара до ден днешен са направени 18 опита за кацане на Марс. Едва 10 от тези кацания са успешни. Девет от тях са на САЩ, а едно е на СССР - става въпрос за мисията "Марс 3" през 1971 година. Съветският спускаем модул достига до повърхността, но успява да работи в продължение само на 14.5 секунди и не изпраща никакви научни данни. Именно поради тази причина подчертах, че Китай може да стане втората (а не третата) държава след САЩ, постигнала кацане на Марс с работещ спускаем апарат. Но "Тянвън 1" не е единствено спускаема мисия - тя се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Даже и не всички компоненти от нея да сработят, дори и само орбиталният отсек да постигне целите си, това ще е огромен успех за китайската изследователска програма, тъй като китайците никога до този момент не са изучавали Марс със собствени космически технологии. Инструментите на борда на орбиталния отсек са: MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита. HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита. MM - Марсиански магнитометър MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора MINPA - Детектор за йони и неутрални частици Инструментите на борда на марсохода са: GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата. MMMI - метеорологична станция MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата MSC - мултиспектрална камера NTC - топографска камера Все още не разполагаме с информация кога ще бъде изстреляна експедицията "Тянвън 1". Вероятно ще е около 23-ти юли, като ракетата-носител ще е тежкотоварната "Лонг Марч 5". Пристигането в орбита около Червената планета ще е в периода между 11 и 24 февруари 2021-ва, а кацането - вероятно през април 2021 година. Всяко кацане на Марс представлява истинско предизвикателство - и действително това е най-рискованият момент пред предстоящата роботизирана експедиция. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия Галактически Таласъм - митично чудовище, живеещо на Марс, което се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Някои хора напълно сериозно си мислят, че на Марс има извънземни, които саботират земните опити да се достигне планетата. Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата. Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути. Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо! Китайците са консервативни и за да подсигурят успеха си е взето решение "Тянвън 1" да се спусне някъде в региона на низината Утопия, където през 70-те години е кацнала американската космическа мисия "Вайкинг 2". Изборът на тази ниско разположена област в релефа на планетата осигурява бонус време за спускането на "Тянвън 1" посредством парашути. Макар че спускаем апарат на Китай все още не е кацал на Марс, страната вече има натрупан опит с изстрелването на астронавти в космоса, както и с изпращането на роботизирани спускаеми мисии до Луната. Затова топлинният щит на спускаемия отсек на "Тянвън 1", както и парашутната технология, са взаимствани от пилотираните космически кораби "Шенчжоу". Ретроракетите пък са производни на тези, посредством които мисиите "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" извършиха успешни кацания на Луната през 2013-та и 2019-та година. Ръководството на мисия "Тянвън 1" очаква орбиталният отсек да работи около Червената планета в продължение на 23 месеца, колкото продължава една марсианска година. Марсоходът ще пъпли на повърхността на Марс в продължение на минимум 90 дни. Очакваме с интерес предстоящия полет! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3457-2020-china-tianwen-overview

УСПЕХ: Израел изстреля изкуствения спътник Офек 16 със собствена ракета Шавит! На снимката: ракетата "Шавит" излита тази нощ, за да достави в космоса спътника "Офек 16". Photo credit : Defense Ministry of Israel 6 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 04:00 ч. българско време от космическия център Палмахим в Израел излетя космическата ракета "Шавит" с разузнавателния изкуствен спътник "Офек 16". Спътникът благополучно достигна до целевата си орбита. Съгласно информацията, разпространена от Министерството на отбраната на Израел, "Офек 16" е електро-оптически спътник с модерни възможности. Министерството е публикувало и снимка на самия сателит: Спътникът "Офек 16". Photo credit : Defense Ministry of Israel Израелските космически ракети "Шавит" са лекотоварни, с възможност да извеждат малък полезен товар в околоземна орбита с тегло между 350 и 800 килограма. Израел започва да разработва тези ракети през 1982 г., а първото изстрелване е през 1988 година, с което Израел се превръща в осмата държава, способна да провежда самостоятелни космически полети без чужда помощ. В рамките на 32-годишния експлоатационен период "Шавит" са летяли общо 11 пъти, от които два полета са завършили с провал. За разлика от американския космически център Кенеди във Флорида или европейския Куру във Френска Гвиана, от които ракетите се изстрелват на изток, по посока на околоосното въртене на Земята, израелските космически полети от Палмахим се отправят на запад, над Средиземно море. Така спътниците от серията "Офек" биват позиционирани в ретроградна орбита - с движение, обратно на околоосното въртене на Земята. "Нашата спътникова мрежа ни позволява да наблюдаваме целия Близък изток - и дори повече от това", съобщава Шломи Судари, ръководител на космическата програма на Израел. Предишното израелско изстрелване бе през 2016 година, когато в космоса бе позициониран спътникът "Офек 11". Ръководството на космическата програма на Израел не ни информира каква е причината за скока в номера, т.е. защо сега спътникът се казва "Офек 16", а не "Офек 12". Видеозапис от старта: линк (Twitter връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3455-2020-israel-ofeq-16-launch

Американският астронавт Боб Бенкен от екипажа на Крю Драгън засне ярка комета 6 юли 2020 г. 08:05 ч. Американският астронавт Боб Бенкен, който на 30-ти май бе изстрелян в космоса посредством американския космически кораб "Крю Драгън", успя да заснеме ярка комета. Съгласно информация от Туитър акаунта на астронавта, фотографията бе направена на 4-ти юли от борда на Международната космическа станция. Става въпрос за кометата C/2020 F3 NEOWISE, която бе открита на 27-ми март тази година посредством американския космически телескоп "Неоуайз". Най-голямото сближение на кометата със Земята ще е на 23-ти юли, когато C/2020 F3 NEOWISE ще е само на 103 милиона километра от нас. На снимката: кометата C/2020 F3 NEOWISE, заснета от околоземна орбита. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3456-2020-bob-benkhen-comet

АВАРИЯ: Американската ракета Електрон на Рокет Лаб не успя да изведе седем спътника в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab 5 юли 2020 г. 01:30 ч. Светослав Александров. Числото 13 се оказа фатално за американската космическа компания Рокет Лаб, след като нейната ракета "Електрон" не успя да достигне до орбита. Тринадесетият полет на ракетата започна днес в 00:19 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия, но приключи преждевременно. На борда на "Електрон" пътуваха седем спътника - 1 спътник на компанията Canon, притежаващ уникален фотоапарат за заснемане на Земята, 5 спътника "СуперДав" на компанията Planet и 1 за In-Space Missions. Все още не е ясно какво точно се е случило, но се знае със сигурност, че ракетата е достигнала до височина от 194.8 километра, преди да започне своето падане обратно към Земята. "Загубихме полета късно, докато мисията бе в ход", съобщи Питър Бек, основателят на компания Рокет Лаб. "Изключително съжалявам, че днес се провалихме в доставката на спътниците. Бъдете уверени, че ще открием причината, ще я коригираме и скоро ще сме отново на стартовата площадка". Има множество неофициални спекулации какво може да се е случило. Някои наблюдатели на живото излъчване съобщават, че преди разделянето на степените са забелязали отделяне на малки парчета от ракетата. Други твърдят, че аварията е настъпила на доста по-късен етап и че падането на тези парчета няма нищо общо с нея - например, може просто да се е обелила боята. Трети спекулират, че може да е настъпила аномалия по време на т.нар. "гореща смяна на батериите". Ракетите "Електрон" са оборудвани с иновативни американски ракетни двигатели "Ръдърфорд" с електрически турбопомпи. При класическите ракетни двигатели част от горивото (напр. керосин) и окислителя (напр. кислород) се пренасочват към специален газогенератор. Там заделеното гориво изгаря и задвижва турбина, която от своя страна задейства помпа (оттук идва общото название на тази система "турбопомпа"). Системата играе много важна роля - тя изпомпва горивото от резервоарите, където налягането е ниско, и го предава към главната горивна камера под високо налягане. Недостатъкът на тази система е, че част от горивото никога не достига до главната горивна камера и не се използва за придвижването на ракетата. Повечето ракетни двигатели са от т.нар. отворен цикъл. Затварянето на цикъла, за да не се губи гориво, е голямо инженерно постижение. Руснаците постигат огромни успехи в тази област, защото успяват да създадат двигатели със затворен цикъл и газогенератор, работещ с богата на кислород смес. Подходът на Рокет Лаб е друг - ракетите "Електрон" използват електрически турбопомпи - вместо да се хаби част от горивото за работата на помпата, тя се задвижва от обикновен електродвигател. Но за да може системата да е ефективна, са нужни тежки батерии. Общо три са монтирани на "Електрон". В хода на полета, след като две от батериите се изтощят, се включва третата и тя осигурява ток на електродвигателя. Междувременно двете изтощени батерии се изхвърлят, за да се освободи ракетата от излишно тегло - именно това е процесът "гореща смяна на батериите". Спекулацията е, че е възникнал проблем на този етап - ако "горещата смяна" не е сработила и третата батерия не е подала ток към турбопомпата, двигателят просто се е изключил. Разбира се, това е само предположение - очакваме да разберем какви ще са резултатите от разследването на аварията. Напомням на читателите, че преди днешната мисия ракетата "Електрон" бе осъществила 11 поредни успешни полета. По време на един от тях, през декември 2019 г., в космоса благополучно излетя книгата на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3454-2020-5-july-rocket-lab-launch-failure

Индийската мисия около Марс засне луната Фобос сближи с марсианската луна Фобос и да я снима. Към момента на заснемането на показаното по-долу изображение, "Марсианска Орбитална Мисия" бе на разстояние от 7 200 километра от Марс и на 4 200 километра от Фобос. Разделителната способност е 210 m/pixel. Ясно се забелязват известните кратери Стикни, Рош и Шкловски. Напомням на читателите, че "Марсианска Орбитална Мисия", още известна под името "Мангалиан" (от санскрит मंगल мангала, "Марс" and यान яна, "кораб"), е изстреляна на 5 септември 2013 г. и пристига успешно в орбита около Червената планета на 24 септември 2014 г., където продължава да работи до ден днешен. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3453-2020-india-mom-images-phobos

Американският космически телескоп Тес установи две лета и две зими на новооткрита планета! На илюстрацията: планетата KELT-9 b. Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/Chris Smith (USRA) 3 юли 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Нека да е лято! Горещините у нас вече започнаха и сега е времето да им се порадваме, защото знаем - едно лято никога не стига. Какво ще кажете за две? Това на Земята е невъзможно, но е реалност на странната планета KELT-9b. Откритието е направено посредством космическия телескоп на НАСА "Тес", който в периода между 18 юли и 19 септември 2019 г. наблюдава общо 27 пасажа на планетата пред нейната звезда. Резултатите от проучванията са публикувани на 5 юни 2020 г. в научното списание The Astronomical Journal. Планетата KELT-9b е 1.8 пъти по-голяма от Юпитер и се намира на 670 светлинни години от нас в съзвездието Лебед. Тя представлява газов гигант и е винаги обърната с едната си страна към своята звезда, което означава, че там цари вечен ден, а на срещуположната страна е вечна нощ. Планетата прави една обиколка около звездата си само за 36 часа - толкова продължава една местна година. KELT-9b получава 44 000 пъти повече енергия от звездата си в сравнение с тази, която получава нашата Земя от Слънцето. Поради това температурите от дневната страна надхвърлят 4 300 °C - т.е. планетата е даже по-гореща от някои звезди! Интензивното нагряване е причина атмосферата буквално да се изпарява и да отлита в космоса. Звездата, около която обикаля планетата, е също много особена - тя е два пъти по-голяма от Слънцето и с 56% по-гореща от него. Но тя също така се върти около оста си 38 пъти по-бързо от Слънцето - поради този факт звездата е сплескана откъм полюсите и е издута откъм екватора. Така полюсите са по-нагрети и по-ярки, докато екваториалният регион е по-хладен и по-блед. Нещо повече, разликата между температурите на полюсите и на екватора е от порядъка на 800 °C. И ето какво се случва: с всяка обиколка около звездата, KELT-9b е подложена на различни условия. Планетата се нагрява всеки път, когато премине над северния или южния полюс, и се охлажда, прекосявайки ширините. Така се наблюдават две лета и две зими в рамките на всяка една година, но тъй като годината е само 36 часа, продължителността на един сезон е около 9 часа. Безспорно KELT-9b е много интересен свят, който ще бъде проучван и занапред! За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3452-2020-kelt-summer-winter

Забравените мисии: Голямата обсерватория Гранат Космическата обсерватория "Гранат". Илюстрация : ИКИ-РАН 2 юли 2020 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Малцина знаят, но един от най-големите и безспорни успехи на руската космонавтика е свързан със създаването на големи космически телескопи. При това не говорим само за постижения по съветско време, а и за съвременни мисии като "Спектр-Р" и "Спектр-РГ". За съжаление малко от хората имат реална представа за успехите на космическите държави - и това до голяма степен се дължи на незнание или пропаганда, която раздухва информация според това, което е угодно на политическия наратив. Да, има области, в които руската космонавтика безспорно заслужава уважение - но поради геополитически причини хората обръщат повече внимание на корабите "Союз" или ракетните двигатели "РД-180", които имат по-скоро приложна стойност, отколкото научно-изследователска. Защо почти нищо не се споменава за големите руски космически телескопи - за "Астрон", "Гранат" и "Спектр"-ите? Защо масово космическата астрономия се свързва с телескопа "Хъбъл"? Вярно, "Хъбъл" е безспорен успех на САЩ, но това съвсем не е единственият космически телескоп. Продължавам с четвъртата статия от поредицата "Забравените мисии". В предходните публикации бяха разгледани американското кацане на Венера в рамките на проекта "Пайъниър Винъс", японската мисия до Луната "Хитен" и голямата армада мисии до Халеевата комета. Време е да насоча вниманието ви към гигантската съветска космическа обсерватория "Гранат". Обсерваторията "Гранат" е изстреляна на 1 декември 1989 г. от космодрума Байконур посредством космическа ракета "Протон-К" с горна степен "Блок Д". Това е една от последните грандиозни мисии на съветската космическа програма, изстреляна непосредствено преди разпадането на СССР. Обсерваторията е базирана на стандартизираната платформа от по-ранните роботизирани експедиции от серията "Венера" и "Вега". Диаметърът ѝ е 2.5 метра, дължината - 4 метра, общото тегло - 4 тона, от които 2.3 се падат на научните инструменти (източник: Skyrocket.de). Научните прибори са разработени през 80-те години от СССР, Франция, Дания и България (източник: ИКИ-РАН). Те са общо седем на брой: Sigma: това е френски гамалъчев телескоп с енергетически диапазон 35–1300 keV. Той е най-големият инструмент на борда на обсерваторията с общо тегло около 1 тон. АРТ-П: руски рентгенов телескоп, разработен от ИКИ РАН, с енергетически диапазон за снимане 4-60 keV и за спектрометричен анализ 4-100 keV. АРТ-С: руски рентгенов спектрометър, отново разработен от ИКИ РАН, с енергетически диапазон 3-100 keV. PHEBUS: френски прибор с два детектора за изучаване на гама-лъчевите избухвания. WATCH: датски прибор с четири детектора за изучаване на цялото небе в рентгеновия диапазон. КОНУС-Б: приборът се състои от седем руски детектора за изучаване на фотони в енергетическия дипазон от 10 kеV до 8 MеV, монтирани на различни части на космическия апарат. Слънчоглед: Български бързовъртящ се рентгенов телескоп. След изстрелването на 1 декември 1989 г., "Гранат" е въведена в силно издължена орбита с перигей от 2 000 километра и апогей от 200 000 километра. По-късно перигеят е повдигнат на 20 000 километра. Обсерваторията прави една обиколка около Земята за четири дни, от които три са работни и през тях се провеждат астрономически наблюдения. За огромно съжаление "Гранат" още от самото начало на мисията е поразена от технически проблеми, вследствие на които два от научните прибори не сработват - и един от тях е българският Слънчоглед. Другият е руският рентгенов спектрометър АРТ-С. КОНУС-Б също работи за изключително кратко време - от 11 декември 1989 г. до 20 февруари 1990 г., през което установява 60 слънчеви изригвания и 19 гама избухвания. Изображение на центъра на Млечния път, изготвено след осемгодишни наблюдения на телескопа Sigma в диапазона 35-75 keV. Фото: ИКИ-РАН По време на първите четири години от работата на "Гранат", обсерваторията провежда подробни спектроскопски изследвания и заснема детайлни снимки на центъра на нашата галактика Млечен път. През септември 1994 г. привършват запасите от гориво за контрол на ориентацията и "Гранат" е въведена в сканиращ режим, в рамките на който тя наблюдава небето пасивно, без да бъде насочвана към конкретни обекти. Това продължава до 27 ноември 1998 г., когато мисията е преустановена окончателно. Изображение на центъра на нашата галактика, получено от руския телескоп "АРТ-П". Фото: ИКИ-РАН Проектът "Гранат" се сблъсква с по-сериозни проблеми от недостига на гориво и повредите, засягащи част от научните инструменти. През 1991 г. СССР се разпада и вследствие на това възникват две големи трудности. Първата е, че след разпадането центърът за управление на територията на Крим се оказва част от Украйна - съответно възникват пречки от политически и административен характер. Втората трудност е далеч по-сериозна: постсъветска Русия не разполага с пари, за да поддържа работата на обсерваторията. Затова Франция, която е най-големият партньор на СССР по време на реализацията на "Гранат", поема инициативата в свои ръце и директно финансира проекта. В книгата "Руски космически сонди: научни открития и бъдещи мисии", авторите Браян Харви и Олга Закутняя разкриват подробности относно последната година от съществуването на "Гранат". През 1998 г. на борда на обсерваторията е останал само един функциониращ предавател - и той прегрява след 20 минути работа. Това налага екипа да го изключва, докато се охлади, след което да го включва отново - и така, докато протича свалянето на данни. В крайна сметка "Гранат" е проект, създаден в СССР и носи много от недостатъците на стария режим. Някои западни анализатори незаслужено отписват мисията като разочароваща или даже провалена. Това не е така - научният принос е сериозен, като благодарение на данните от "Гранат" са написани повече от 400 научни статии. Карта на небесната сфера, получена от телескопа Sigma на обсерваторията "Гранат" в хода на една година работа в сканиращ режим. Фото: ИКИ-РАН Ето как протича научната програма: в началото на своята работа обсерваторията е насочена към центъра на нашата галактика, намиращ се на 25 000 светлинни години от Земята. Особено голямо внимание е обърнато на обекта Стрелец А. Там учените очакват да открият мощна черна дупка, но не успяват, въпреки че се откроява радиоизточник на около 300 светлинни години разстояние от галактическия център. В периода 1990-1991 г. "Гранат" изучава Сийфъртови галактики, квазари и звездни купове. Обсерваторията също така проучва последиците от избухването на свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак. След 1991 г. усилията са насочени към изучаването на кандидатите за черни дупки и благодарение на наблюденията учените подобряват своите модели за акреционните дискове. През август 1992 г. "Гранат" открива първите си микроквазари в нашата галактика. През по-късните години "Гранат" прави над 2 000 часа наблюдения на галактическия център, където са изучени множество известни рентгенови източници и са открити около 20 нови, неустановени дотогава кандидати за черни дупки и неутронни звезди. Приносът на "Гранат" е безспорен, а хубавото е, че въпреки трудните времена за руснаците, космическите телескопи не залязоха с краха на СССР. В периода между 2011 и 2019 г. в орбита около Земята работеше обсерваторията "Спектр-Р", а от миналата година до ден днешен в точката на Лагранж "Л2" на системата Земя-Слънце продължава да функционира най-новата руско-немска обсерватория "Спектр-РГ". Да, руската космонавтика изпадна в дълбока криза през последните години и вече няма руски мисии до Луната и Марс. Но астрофизичната програма на страната изглежда ще продължи и занапред. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3451-2020-zabraveni-misii-granat

Огромна загуба: Напусна ни великият руски учен Михаил Павлински, създателят на Спектр-РГ! 2 юли 2020 г. 00:02 ч. Огромна загуба за научния свят! Нееднократно съм споделял, че единственият успех на съвременна Русия в безпилотната космонавтика са обсерваториите от серията "Спектр". Днес научихме новината, че този свят е напуснал създателят на "Спектр-РГ" - Миша Павлински. Тъжната вест бе съобщена от астрофизика Джонатан МакДауъл. Руските блогъри съобщават, че Павлински има огромен принос към реализацията на руските космически телескопи, вкл. историческата обсерватория Гранат. Ученият е вложил всички усилия, за да бъде направен съвременният космически телескоп "Спектр-РГ". Но почти веднага след изстрелването на телескопа през лятото на 2019 г., здравето на Миша се влошило рязко. Докато е била провеждана научната конференция "Високоенергийна астрофизика - днес и утре - 2019 г.", посветена на 60-годишнината от раждането на Павлински, той вече е бил в болница. Няма спор - науката днес загуби голям учен. Първата рентгенова снимка на цялото небе, изготвена през месец юни от руския инструмент "ART-XC" на борда на обсерваторията "Спектр-РГ". Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3450-2020-spektr-rg-pavlinsky-passes

Успех: американските астронавти Крис Касиди и Боб Бенкен отново бяха в открития космос! 1 юли 2020 г. 23:00 ч. Днес, на 1-ви юли, астронавтите на НАСА Боб Бенкен и Крис Касиди отново излязоха в открития космос. Извънбордовата им дейност продължи шест часа и една минута. В рамките на тази "космическа разходка" американският екипаж продължи с подмяната на старите никел-водородни батерии с нови литиево-йонни, които ще удължат срока на експлоатация на Международната космическа станция. НАСА е планирала още две извънбордови дейности през юни, благодарение на които ремонтът ще приключи. Източник: НАСА На кадъра: астронавтът Боб Бенкен по време на извънбордовата дейност днес. Credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3449-2020-cassidy-benken-swap-batteries-again

Блу Ориджин достави първия ракетен двигател BE-4 за ракетата Вулкан! На снимката - двигателят "BE-4", който пристигна във фабриката на ЮЛА в Дикейтър, Алабама, САЩ. Credit : Blue Origin/ULA 1 юли 2020 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Това е втората най-голяма новина с геополитическо значение за 2020-та година! Първата, естествено, бе успешното изстрелване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 30-ти май, благодарение на което САЩ скъса със зависимостта си от Русия за превоз на астронавти до МКС. Днес Юнайтед Лонч Алайънс оповести, че компанията Блу Ориджин е доставила първия американски двигател "BE-4" във фабриката на ЮЛА в Дикейтър, Алабама. Тези двигатели ще се използват на ракетите "Вулкан", които са създадени, за да заменят ракетите "Атлас 5", притежаващи построени в Русия двигатели "РД-180". ЮЛА също така потвърди, че дебютното изстрелване на "Вулкан" остава насрочено за 2021-ва година. Тогава към Луната ще бъде изпратен спускаемият апарат "Перегрин" на частната компания Астроботик. За разлика от "РД-180", които работят с керосин и кислород, "BE-4" са метаново-кислородни ракетни двигатели. Всяка ракета "Вулкан" ще е оборудвана с общо два двигателя "BE-4" на първата степен. Блу Ориджин възнамерява да използва двигателите и на собствените си ракети "Ню Глен". Всяка ракета "Ню Глен" ще има седем двигателя на първата степен. Докато "Ню Глен" ще притежава изцяло възвръщаема първа степен, подобна на ракетата "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и на "Фолкън 9" на СпейсЕкс, ЮЛА има друга стратегия за "Вулкан". Първите степени на "Вулкан" ще са невъзвръщаеми, но двигателите ще бъдат прибирани посредством парашути. Според Тори Бруно, президента на ЮЛА, двигателите са най-скъпият компонент от ракетата и не е икономически изгодно да се прибират цели степени. Дали е той прав или Илон Мъск, бъдещето ще покаже. Колкото повече конкуренция има, толкова по-добре! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3448-2020-blue-origin-be4-delivered-ula

Роскосмос насрочи за 30-ти юли единственото изстрелване на тежката ракета Протон за 2020 г. Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" през октомври 2019 година. Photo credit : Roscosmos 1 юли 2020 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Руската космонавтика отбелязва нов антирекорд - през 2020 г. ще бъде проведено само едно-единствено изстрелване на тежкотоварната ракета "Протон". И ако допреди десетина година Русия беше водещ превозвач в спътниковите полети, днес пазарът е почти изцяло доминиран от Илон Мъск. По информация от РИА Новости, едничкото изстрелване на "Протон-М" с телекомуникационните спътници "Експрес-80" и "Експрес-103" е насрочено за 30-ти юли. Първоначално стартът трябваше да бъде осъществен през март месец, но инспекция на ракетата-носител установи, че е оборудвана с некачествени компоненти. Така че през април ракетата бе върната в сградите на производителя в Москва, за да бъде отстранен производственият брак. Освен този полет, други през 2020 г. за "Протон-М" не се очакват. Първоначално се предвиждаше през тази година да бъдат изстреляни руско-европейската мисия до Марс "ЕкзоМарс-2020" с марсохода "Розалинд Франклин", както и модулът "Наука" до Международната космическа станция. И двете изстрелвания бяха отложени - "ЕкзоМарс" - за 2022 г., а "Наука" - за 2021 г. Напомням на читателите, че "Протон-М" беше основната ракета, която се използваше за изстрелването на спътници допреди десет години. През 2010 г. имаше дванадесет полета на "Протон", през 2011 г. - девет, през 2012 г. - единадесет, през 2013 г. - десет, през 2014 г. - осем, през 2015 г. - отново осем. Полетите започнаха рязко да намаляват след 2016 г. - точно когато американската компания СпейсЕкс започна да връща на Земята степените на ракетите "Фолкън 9" след техните мисии. През 2016 г. "Протон-М" летя само три пъти, през 2017 г. - четири, през 2018 г. - два, а през 2019 г. - пет. Ето каква е статистиката за СпейсЕкс и ракетите от серията "Фолкън" - през 2010 г. - два полета, през 2011 - нула, през 2012 г. - два, през 2013 г. - три, през 2014 г. - шест, през 2015 г. - седем, през 2016 г. - осем, през 2017 г. - осемнадесет, през 2018 г. - двадесет и един, през 2019 г. - тринадесет. Към средата на настоящата 2020 г. са отбелязани 11 полета, а до края на декември има още време. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3447-2020-proton-30-july

УСПЕХ: Излитане на Фолкън 9, безпроблемно кацане, в орбита бе изведен GPS спътник! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 1 юли 2020 г. 00:50 ч. Светослав Александров. Вечерта на 30-ти юни в 23:10 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, излетя чисто нова ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9" с третия GPS спътник от най-новата серия "Блок 3". Това бе втората мисия, поверена на Илон Мъск, която цели подмяната на застаряващите GPS спътници от серията "Блок 2". Освобождаването на спътника от горната степен на ракетата-носител бе проведено на 1-ви юли в 00:38 ч. българско време. След днешния полет в орбита има вече три нови "Блок 3" спътника, от които два са изведени посредством ракети на СпейсЕкс. Единствено през август 2019 г. за изстрелването на втория спътник бе използвана ракета "Делта 4" на Юнайтед Лонч Алайънс в среднотоварен вариант. Това бе и последният полет на среднотоварна ракета "Делта 4", след което тази серия носители бе пенсионирана. По време на дебютната мисия на СпейсЕкс с GPS спътник през декември 2018 г., от Спейс Форс (настоящият оператор на GPS) поискаха да използват пълния капацитет на "Фолкън 9", което означаваше, че първата степен на ракетата не бе възвръщаема и след нейния полет тя беше потопена в океана. Днешната мисия бе различна - СпейсЕкс най-после получи разрешение да задели гориво и ресурси за връщането на първата степен от "Фолкън 9". Самото кацане на степента върху кораба "Просто прочети инструкциите" бе безпроблемно! Това бе 63-ти последователен успех за ракетите "Фолкън" на СпейсЕкс от началото на тяхната експлоатация, както и пето последователно кацане на първа степен. Конкретно за 2020-та година, днешният полет бе 11-ти за компанията на Илон Мъск. СпейсЕкс продължава да се справя блестящо - и нека не забравяме, че на 30-ти май фирмата влезе в историята на космонавтиката, като изстреля първия пилотиран кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Очакванията са новите GPS спътници да са три пъти по-точни в сравнение с предишните. Сателитите са произведени от аерокосмическия гигант Локхийд Мартин. Запис от днешното изстрелване: ТУК (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3446-2020-1-july-gps-launch

Кошмар: Отлагат за 30-ти юли старта на марсохода Пърсъвиърънс заради ракетата-носител Атлас 5! 1 юли 2020 г. 00:07 ч. Кошмарен сценарий за изстрелването на марсохода на НАСА "Пърсъвиърънс"! Американската космическа агенция оповести, че полетът се отлага за не по-рано от 30 юли поради проблем с ракетата-носител "Атлас 5". Проблемът е възникнал с датчик на кислород и екипите имат нужда от допълнително време за диагностика. За съжаление възможностите за осъществяване на полет до Червената планета са ограничени - те се простират в рамките на няколко седмици веднъж на всеки две години. Конкретно за 2020-та година стартовият прозорец се открива в средата на юли и изтича в средата на август. Заради техническите проблеми с "Атлас 5" половината от прозореца е вече пропилян. НАСА изчислява дали стартът може да се осъществи и по-късно от 15-ти август ако стане напечено, но ще е трудно... Ако възможността бъде пропиляна, следващата ще се открие чак след две години! Няма спор, че ако настъпи отлагане по вина на ракетата-носител, това ще е огромна черна точка за компанията Юнайтед Лонч Алайънс и ракетата-носител с руски двигатели "Атлас 5". Уви, мисията е изчислена за "Атлас 5" и няма как марсоходът да бъде прехвърлен толкова лесно на алтернативна ракета като "Фолкън 9" на СпейсЕкс. На снимката: новият марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.space-bg.org/portal/2014-10-24-21-14-43/3445-2020-perseverance-delayed-no-earlier-30-july

Европа най-сетне започва да мисли за възвръщаема ракета Ариана 7 30 юни 2020 г. 17:05 ч. Европейското ракетостроене е безнадеждно изостанало от модерните тенденции в космонавтиката. Изглежда, че политиците на Европа най-сетне започват да осъзнава това, след като еврокомисарят Тиери Бретон призна, че СпейсЕкс са предефинирали стандартите за ракетите и че е нужно да се мисли в посока за създаване на възвръщаем носител. Новината бе съобщена от Ерик Ралф за сайта Тесларати. "Ракетата "Ариана 6" е необходима стъпка напред, но не е крайната цел", смята Бретън. "Трябва да мислим за "Ариана 7"." "Ариана 6" е нова ракета на Европейската космическа агенция, която трябва да излети за пръв път през 2021 година. Планира се тя да замени съвременната ракета "Ариана 5" и да е по-евтина от нея. Проблемът е, че дизайнът и стратегията на "Ариана 6" са замислени отпреди СпейсЕкс да почне да използва повторно ракетите си "Фолкън 9". Като резултат новата европейска ракета още не е готова да лети, а е вече морално остаряла и е оптимизирана за пазарни условия, които са престанали да съществуват. През последните няколко години имаше някои плахи, половинчати замисли да се направят някои от частите на "Ариана 6" възвръщаеми, но в крайна сметка нито едно от тези намерения не доведе до реални усилия. Така "Ариана 6" е ракета, която ще е 100%-ово невъзвръщаема. Да приемем, че сега европейските политици се стегнат и успеят да създадат възвръщаема ракета "Ариана 7" в разумен срок - т.е. до едно десетилетие. Дори и това да стане, през 2030 г. Европа ще е отново назад. Както пише експертът Ерик Бъргър, след 10 години космическият отрасъл ще е коренно различен - освен че ще имаме изключително надеждната ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9", в експлоатация ще са "Старшип" на СпейсЕкс, "Ню Глен" на Блу Ориджин, частично-възвръщаемата ракета на ЮЛА "Вулкан", китайските клонинги на ракетите на Илон Мъск и може би възвръщаемата ракета на японския гигант Мицубиши. Поне това са проектите, за които знаем, че ще бъдат реализирани - а кой знае какво ще се случи междувременно. На илюстрацията: ракетата "Ариана 6", която е морално остаряла още преди да полети. Credit : ESA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3444-2020-europe-thinking-ariane-reusable

УСПЕХ: Космическият кораб Старлайнър на Боинг изпълни сложен летателен тест на парашутните системи! На снимката: изпитателният макет на кораба "Старлайнър" бива прикачен към височинен балон с цел летателен тест на парашутните системи. Photo credit : Boeing 30 юни 2020 г. 16:57 ч. Светослав Александров. Въпреки че космическата компания на Илон Мъск първа изпрати хора в орбита след приключването на програмата "Космическа совалка", символично спечелвайки надпреварата между частните космически превозвачи, не всичко е загубено за Боинг. Освен че най-после започнаха изпитателните полети на самолетите "737 MAX", на 21-ви юни компанията извърши успешен полетен тест на кораба "Старлайнър", в хода на който бяха изпитани парашутните системи в условия на голямо натоварване. Новината, че Боинг са успели да създадат надеждна система за кацането на "Старлайнър", е окуражаваща, но нека напомним - не хардуерът е слабото звено на компанията, а софтуерът. Изпитателният полет, проведен през този месец, бе организиран съвместно от Боинг и НАСА и успя да докаже, че парашутите могат да сработят дори и при динамични атмосферни условия и така в случай на авария астронавтите могат да бъдат спасени. "Парашутите обичат добрия въздушен поток", съобщава Джим Хардър от екипа на Боинг. "Разгръщането им е предсказуемо при широк обхват от обстоятелства, но при определени аварийни сценарии по време на изкачването, ти ги разтваряш в условията на неустойчив въздух, където правилното раздуване става все по-малко предсказуемо. Ние пожелахме да изпитаме характеристиките им в условията на ниско динамично налягане, така че да сме напълно уверени в системата, която сме разработили". Изпитанието започна след като летателен макет на "Старлайнър" бе издигнат с помощта на височинен балон и освободен в свободен полет. Шест секунди след освобождаването се разгърнаха малките парашути, предназначени да издърпат предния топлинен щит. Десет секунди по-късно се разтвориха двата спирачни парашута - и всичко бе перфектно въпреки ниското динамично налягане. Но не всичко бе приключило за капсулата на "Старлайнър". Екипите бяха добавили умишлено повреда, която да гарантира, че един от трите основни парашута на кораба няма да се разтвори. На 98-мата секунда от полета сработиха само два пилотски парашута, благодарение на които се разгърнаха два основни парашута. Независимо от по-голямото натоварване, парашутите на "Старлайнър" си свършиха задачите успешно и две минути и половина от началото на полета капсулата се завърна на Земята. Най-важното от теста е, че Боинг ще сподели получените резултати с НАСА, за да може агенцията да подобри надеждността на собствените си космически кораби. "Нашата парашутна система е много сходна с тази, използвана от специалистите на НАСА, когато агенцията е връщала на Земята астронавтите си след полетите до Луната", съобщава Дан Найдърмеър от екипа на Боинг. "Изглежда, че ние може да използваме някои от техните данни, за да моделираме сценариите за нашите мисии, а те също могат да използват нашите данни, за да си моделират своите. Наистина, всичко е въпрос на данни. Колкото повече имаме, толкова по-точни ще са моделите. Този споделен подход помага да направим безопасни и двете системи". През останалата част от лятото Боинг и НАСА ще продължат да изпитват парашутите. "Нашите парашути са издържали всеки един тест", казва Найдърмеър. "Ще продължим да тестваме нашата система, защото знаем какъв е залогът. Тази взискателна изпитателна програма подсигурява, че "Старлайнър" може да върне астронавтите си безопасно у дома". Напомням на читателите, че през месец ноември 2019 г. Боинг изпълни успешен тест на спасителните системи от стартова площадка, а през декември същата година беше осъществен първият космически полет на "Старлайнър" в безпилотен режим. Скоро след изстрелването обаче поради софтуерен проблем, довел до сериозно отклонение в настройките на бордовия часовник, корабът не успя да извърши сближаваща маневра с Международната космическа станция. Само бързата намеса на наземните специалисти спаси мисията от провал и два дни по-късно "Старлайнър" се прибра успешно на Земята. Последващият анализ доказа, че Боинг са пропуснали да изпълнят голяма част от предвидените тестове на космическия кораб, а софтуерът е пълен с бъгове, които е трябвало да бъдат установени и коригирани още преди старта. Като резултат компанията ще трябва да проведе до края на настоящата 2020-та година още един безпилотен полет на "Старлайнър", като този път корабът ще трябва да се скачи с Международната космическа станция и едва ако всичко мине наред, може да се мисли за пилотирано изстрелване през пролетта на 2021-ва. Така Боинг вече изостава с една година от конкурентната компания СпейсЕкс, която на 30-ти май изстреля за пръв път кораба "Крю Драгън" в пилотиран режим и извози астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли до Международната космическа станция. За повече информация: Боинг https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3443-2020-boeing-starliner-parachute-success

Новите руски ракети Ангара са скъпи и нямат никакъв шанс да конкурират Илон Мъск Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос 30 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Новото поколение космически ракети "Ангара", които Русия създава, за да заменят остарелите носители "Протон" и също така да извеждат в космоса новия пилотиран кораб "Орел", са твърде скъпи. Експертите са категорични, че няма никакъв шанс те да са конкурентноспособни в новата космическа обстановка, доминирана от фирмата СпейсЕкс на Илон Мъск. Нещо повече - "Ангара" са даже по-скъпи от "Протон"! Вчера, на 29-ти юни, руската информационна агенция РИА Новости съобщи, че от финансовия доклад на предприятието-производител ГКНПЦ "Хруничев" е станало ясно, че за изготовлението на една ракета "Ангара А5" са необходими 7 милиарда рубли. Това е с три милиарда повече, отколкото е нужно за производството на ракета "Протон". Роскосмос обяснява високата цена с факта, че производството на "Ангара" се координира на две места - в Москва и Омск. Агенцията съобщава, че когато всичките производствени процеси бъдат прехвърлени в Омск, цената ще спадне до 4 милиарда рубли. Но според член-кореспондент Андрей Ионин от Руската академия за космонавтика "Циолковски", такова драстично снижаване на себестойността на производството е невъзможно. "Изказването на Роскосмос е опит да бъдат бомбардирани истинските факти посредством информационен боклук", съобщава Ионин за Взгляд. "След като на пазара се появи Илон Мъск с цена от $60 милиона за ракетите, които са в същия сегмент, в който са и "Ангара", няма никакви шансове за "Ангара" да са успешна конкуренция". Ионин подчертава, че ако руснаците не заработват пари на пазара, за неефективната работа на Роскосмос ще трябва да бъде плащано от бюджета. Иван Моисеев от Института по космическа политика не само се съгласява с Ионин, но смята, че положението е даже още по-тежко. Ракетите "Ангара" не просто трябва да летят също толкова често, колкото и ракетите на Мъск, но и да са изключително надеждни. Това е така, защото застаряващите "Протон" извеждат само спътници, докато "Ангара" ще трябва да е в състояние да лети и в пилотиран вариант, тъй като ще извежда кораба "Орел". "Към настоящия момент "Ангара" е летяла само веднъж, при това без полезен товар. Без провеждането на полетни изпитания изобщо не може да говорим за излизането на пазара", категоричен е Моисеев. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3442-2020-angara-rocket-too-expensive

Американските астронавти Боб Бенкен и Крис Касиди прекараха над шест часа в открития космос 26 юни 2020 г. 22:10 ч. За пръв път след възобновяването на американските пилотирани космически полети, в открития космос излязоха астронавти на НАСА! Това бяха Боб Бенкен, който пристигна на Международната космическа станция в края на май посредством кораба "Крю Драгън", и неговият колега Крис Касиди, който бе извозен с руския космически кораб "Союз МС-16" през април. "Космическата разходка" на Бенкен и Касиди продължи общо шест часа и седем минути. Предвидени са общо четири извънбордови дейности, в рамките на които астронавтите трябва да приключат окончателно с подмяната на остарелите никел-водородни батерии с нови литиево-йонни. Батериите са произведени от Боинг. Американският аерокосмически гигант е построил и по-голямата част от Международната космическа станция. Следващата "космическа разходка" е планирана за 1-ви юли, когато Бенкен и Касиди ще продължат със замяната на батериите. Ъпгрейдът ще позволи станцията да бъде експлоатирана още дълги години. За повече информация: НАСА На кадъра: Крис Касиди работи в открития космос по време на днешната извънбордова дейност. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3441-2020-cassidy-benken-complete-spacewalk

Гост статия: Възможно е Марс да е имал пръстен в миналото Артистична илюстрация на това как би изглеждал Марс с пръстени. Автор: Kevin Gill/Flickr Прашният ни съсед Марс може да е бил още по-интригуващ в миналото. Ново изследване дава повод да смятаме, че в миналото Червената планета е имала пръстен. Този извод разкрива Деймос – по-малкият от двата естeствени спътника на Марс. Той обикаля около планетата под лек наклон спрямо екватора ѝ, което е възможно да е породено именно от пръстен около планетата в миналото. 26 юни 2020 г. 08:05 ч. Цветомира Бекриева. Когато си представим планета с пръстени, обикновено в съзнанието ни изниква газовият гигант Сатурн – втората по големина планета в Слънчевата система. Всъщност половината от планетите в Слънчевата система имат пръстени – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това с пръстени разполага планетата джудже Хаумея, както и планетоидите Хирон и Хиракло. През 2017 г. двама изследователи предлагат теория, според която Марс също е имал пръстен. Те достигат до този извод след поредица от симулации на по-голямата марсианска луна Фобос. Според тях е възможно тя да се е образувала при сблъсък на Марс с астероид, чрез който от планетата се изхрърлят отломки в космоса, които влизат в орбита около нея и така формират пръстен. Впоследствие тези отломки се приближават и „слепват“ и така се образува първоначалната версия на Фобос, много по-голям, отколкото е днес. Новото изследване добавя в теорията Деймос, като се оказва, че резултатите съвпадат с досегашните предположения. „Фактът, че орбитата на Деймос не е в равнината на марсианския екватор, досега се считаше за маловажен детайл“, споделя Матия Чък от института SETI. „След като се зароди новата ни идея обаче, ние погледнахме на него с други очи и орбитата на Деймос ни разкри голяма тайна.“ Наклонът на орбитата на Деймос спрямо екватора на Марс не е голям – около 1,8 градуса. Освен тази малка особенност на Деймос, орбиталното движение на луната е съвсем обичайно и поради това досега никой не е подозирал, че тя крие интригуваща тайна. При Фобос обаче ситуацията не е такава – той е много по-близо разположен до Марс, като завършва една обиколка около планетата само за 7 часа и 39 минути (за съпоставка, Деймос обикаля около Марс за 30 часа). Освен това Фобос се приближава към Марс с около 1,8 сантиментра на година. Така е установено, че след 100 милиона години луната ще е достигнала границата на Рош - разстояние, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника. В този момент луната не би могла да поддържа своята цялост и ще се „разкъса“ под действието на тези приливни сили. На разстояние, равно на границата на Рош, приливните сили от планетата и силата на гравитацията на спътника се изравняват. В този момент и най-малкото сътресение предизвиква разрушаване на спътника. Източник: Theresa Knott, CC BY-SA 3.0 От отломките от раздробилия се Фобос е възможно да се формира пръстен около планетата. Очаква се част от тези отломки отново да се сгъстят и да формират нов по-малък спътник на Марс, който да започне да се отдалечава от планетата, докато остатъкът от пръстена продължава да се приближава и „пада“ към Марс. Според изследване от 2017 г. това най-вероятно се е случвало повече от веднъж в миналото и така всъщност се е зародил Деймос. С помощта на симулации, Чък, заедно с екипа си, съставя модели на движението на новозародилата се от пръстените луна и показва как то влияе на наклона на орбитата на Деймос. Така те стигат до извода, че Фобос първоначално е бил 20 пъти по-масивен, в сравнение с настоящата му версия. И нещо повече – този млад Фобос би попаднал в орбитален резонанс с Деймос, което би причинило наклон в орбитата на Деймос, какъвто наблюдаваме днес. Най-вероятно това се е случило по време на "късната тежка бомбардировка" (Late Heavy Bombardment) – период на чести кометни и астероидни сблъсъци преди около 3,9 милиарда години. Най-вероятно тогава се разрушава ранния Деймос, след което по гореспоменатия начин отново се формира. През 2024 г. Японската космическа агенция JAXA планира да изпрати сонда, която да кацне на Фобос и да събере проби от повърхността, които след това да донесе обратно на Земята. Чрез тях ще можем най-точно да установим възрастта на повърхността на луната. Цялото изследване можете да намерите тук. Автор: Цветомира Бекриева https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3440-2020-mars-prusten

УСПЕХ: Корабът Юнити извърши втория си планиращ полет от космодрума Ню Мексико! Кадър от вчерашния успешен полет. Photo credit : Virgin Galactic 26 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 25-ти юни, космическият кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" на частната компания Върджин Галактик изпълни успешно своя втори планиращ полет от новия космодрум в Ню Мексико, САЩ. С това приключва първият етап от тестовата програма на Ню Мексико. Оттук насетне корабът отново ще запалва ракетния си двигател и в близко бъдеще пак ще извежда хора в космоса! Напомням на читателите, че "Юнити" летя на две космически мисии през 2018 и 2019 г. и общо петима души станаха комерисиални астронавти. Да се върнем обаче на вчерашния полет. "Юнити" бе управляван от Марк Стъки и Майкъл Масучи - двама пилоти, вече летяли в космоса по време на една от двете гореспоменати експедиции. Самолетът-носител "Ийв" пък бе пилотиран от Никола Песил и СиДжей Стъркоу. Корабът бе изведен на височина 15 километра, след което се отдели от "Ийв" и макар и да не запали ракетния си двигател, той достигна до скорост 0.85 маха. Събрани са ценни данни, които ще позволят на екипите да възобновят космическите изстрелвания, този път от новия космодрум. Полетът бе проведен при спазването на строги мерки срещу разпространението на COVID-19, като наземните екипи спазваха социална дистанция и носиха маски. Върджин Галактик не се наема да оповести кога да очакваме дебютният ракетен полет от Ню Мексико. Първо екипите ще трябва да анализират събраните данни и да инспектират щателно всички системи на самолета-носител и на кораба. За повече информация: Върджин Галактик https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3439-2020-unity-second-new-mexico-flight-success

Американски експерти препоръчаха на НАСА да изпрати Крю Драгън до Луната На илюстрацията: "Крю Драгън" в орбита около Луната. Image credit : Bruce Irving 24 юни 2020 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 30-ти май американската космическа агенция НАСА възобнови пилотираната си космическа програма, след като в този ден корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" изведе астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на път към Международната космическа станция. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп и ръководството на НАСА обаче имат по-сериозни цели от експедиции до ниска околоземна орбита. Най-важната задача е човешки крак да стъпи отново на Луната най-късно през 2024 година. Според експертите Робърт Зубрин, основател на Марсианско Общество, и Хомър Хикам, бивш инженер от НАСА и треньор на американските астронавти, задачата най-добре може да бъде постигната, ако корабът "Крю Драгън" бъде изстрелян към Луната. Двамата публикуваха своя съвместна статия по темата в сайта Washington Post (натиснете тук, за да я прочетете в оригинал). Според Зубрин и Хикам частните космически кораби вече доказват своя огромен потенциал в сравнение с класическите космически проекти. Съобразно настоящите планове, завръщането на човек на Луната трябва да се осъществи посредством космическия кораб "Орион" и разработената за него ракета "Спейс Лонч Систъм". Експертите напомнят, че този кораб и ракетата му се конструират още от 2006-та година и за тях са похарчени $18 милиарда, а те все още не са излетяли. За сравнение СпейсЕкс усвои само $3 милиарда, а на компанията бяха нужни едва шест години, за да изпрати човек в космоса. "Това, което СпейсЕкс направи, бе да покаже, че един добре ръководен предприемачески екип може да постигне резултати, за които преди се смяташе, че са необходими усилията на суперсили. При това то бе направено за малка част от необходимото време и сума и, също така, както бе демонстрирано посредством възвръщаемите ракети "Фолкън", бяха постигнати неща, считани за невъзможни. Това е революция", пишат експертите. Зубрин и Хикам оценяват положително работата, която е вложена в създаването на "Спейс Лонч Систъм" и "Орион", но този проект е вече изостанал от проектите на гъвкавите частни фирми. Експертите смятат, че "Крю Драгън" е не само по-евтин от "Орион", но и по-добър. "Крю Драгън" тежи само 9.5 тона, докато "Орион" е 26.5 тона. Свръхтеглото на "Орион" е пряк резултат от противоречивите директиви, задавани от администрациите на предишни президенти. Например по времето на Барак Обама "Орион" е трябвало да може може да лети до астероидния пояс. "Така той (т.е. корабът) се оказа слон, а не състезателният кон, от който НАСА се нуждаеше", категорични са Зубрин и Хикам. Двамата са на мнение, че НАСА трябва да изпрати "Крю Драгън" до окололунна орбита на мисия, сходна с тази на "Аполо 8". Впоследствие може да се осъществи пилотирано кацане посредством комерсиален спускаем апарат. Експертите не отхвърлят необходимостта от "Спейс Лонч Систъм", но те смятат, че тази мегаракета може да бъде запазена за бъдещи тежки товари, а "Орион" да се подготви за мисия до Марс. Но истинският въпрос пред администрацията и Конгреса е дали наистина желаят човек да стъпи отново на Луната до 2024-та година. Ако отговорът е "да", би следвало целта да е тази, която е определяща, без значение какви са средствата. В случай че "Крю Драгън" е по-добрият космически кораб, следва да се използва той. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3438-2020-sending-crew-dragon-moon-orbit

Русия загуби международните си партньори, с които трябваше да създаде следващия космически телескоп 24 юни 2020 г. 12:30 ч. След два успешни космически телескопа "Спектр-Р" и "Спектр-РГ", Русия остана без международни партньори за строежа на следващата голяма космическа обсерватория "Гамма-400". Това стана ясно днес, след като Италия и Украйна се отдръпнаха от проекта. "Гамма-400" ще продължи като изцяло руска мисия. "У нас в един момент настъпи разрив в отношенията ни с нашите италиански колеги. Нещата не сработиха чисто административно. Не са имали финансови ограничения", съобщи главният научен сътрудник на Физическия институт към Руската академия на науките (РАН) Аркадий Галпер. Ученият оповести и причината за отдръпването на Украйна. Ръководството на украинския научен екип е препоръчало да не взима участие - очевидно заради влошените политически отношения. Първоначално специалистите на Украйна е трябвало да направят детектори - прозрачни кристали, през които преминаващите гама лъчи губят енергията си и могат да бъдат измерени. Сега работата трябва да бъде свършена от Института по космически изследвания към РАН. Очакванията са кристалите да са готови до две години и да са със същите характеристики. Вместо Украйна и Италия, руснаците се надяват да привлекат вниманието на Беларус. Академиите на науките на двете държави вече са подписали споразумение за съвместна работа. Изстрелването на телескопа "Гамма-400", който ще изучава Вселената в гамалъчевата област на електромагнитния спектър, остава планирано за 2030 година. Новината бе съобщена от РИА Новости. Космическият телескоп "Гамма-400". Илюстрация: НПО Лавочкин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3437-2020-italy-ukraine-leave-gamma-project

От втория опит: Старшип SN7 най-сетне гръмна. Старшип SN5 излиза на стартовата площадка утре! 23 юни 2020 г. 21:55 ч. Днес СпейсЕкс най-накрая успя да извърши изпитанието на "Старшип SN7" с подаване на сгъстени газове под високо налягане до точката на пръсване. Предният път, на 15-ти юни, резервоарът само протече. Затова той бе закърпен и днес бе подложен отново на тест. И както беше предвидено - резервоарът гръмна. Гръмна толкова ефектно, че преобърна изпитателния стенд! Все още очакваме информация от Илон Мъск какво е било максимално постигнатото налягане, преди "Старшип SN7" да бъде унищожен. Сега, след като "Старшип SN7" е приключил успешно своите тестове, предстои извеждането на "Старшип SN5" на стартовата си площадка. По последна информация това може да стане още утре! Запис от днешното изпитание: Тук (LabPadre Youtube връзка) Кадър от успешното изпитание днес. Photo credit : LabPadre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3436-2020-starship-sn-7-bursts

Защо псевдоучените не се отказват никога от вярванията си дори на фона на фактите На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 22 юни 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Случи се неизбежното. Живеем във времена на засилен интерес към Луната и нови роботизирани мисии - на САЩ, на Индия, на Китай, се отправиха към естествения ни спътник. Беше ясно, че в един момент тези мисии не просто ще изпратят нови снимки на лунната повърхност, но и ще прелетят над местата, където са се спускали историческите експедиции от 60-те години, най-интересни от които са тези от пилотираната програма на НАСА "Аполо". Преди броени дни бе оповестено, че руските експерти Виталий Егоров и Игор Тирски са успели да открият останките от "Аполо" на фотографиите от китайската автоматична станция "Чанг'e 2". За космическите ентусиасти е вълнуващ самият факт, че няколко десетилетия след лунните екскурзии оставеният хардуер и следите на астронавтите се различават доста добре. Не всички обаче останаха впечатлени. Някои от стандартните тролове и псевдоучени в социалните мрежи за пореден път се включиха с изказвания, че продължават да смятат програмата "Аполо" за грандиозна фалшификация и че новите снимки нямат стойност. Това е поводът да напиша тази статия. Забележително е как определени хора са не просто неграмотни, но и упорстват в своята неграмотност до такава степен, че се чудиш доколко мъдър е бил Карл Линей да кръсти човека с названието Homo sapiens (sapiens = мъдър, разумен). Че човек е стъпил на Луната, това е исторически факт. Всеки би следвало да се чувства спокоен да вярва в този факт, защото това не е просто твърдение на някоя си лъжлива държава (в случая САЩ). Напротив, има множество независими доказателства, за които нееднократно съм писал - доставените скални и почвени проби, съветското проследяване на траекториите на "Аполо" с антената ТНА-400 в Крим, проследяванията на великобританската обсерватория Джодрел-Бенк, западногерманската обсерватория Бохум и испанската обсерватория Френсевиля, прихващането на радиосигналите от радиолюбители, визуалните потвърждения за изпълнението на транс-лунните маневри, наблюдавани от жителите на Хаваите и прочие. Да отричаш автентичността на пилотираните експедиции "Аполо" и да ги отписваш като филмова фалшификация е проява на огромно невежество на фона на всичките тези доказателства. И въпреки това някои хора го правят. По информация от Тренд, един-двама от всеки десетина българи не вярват, че човек е стъпвал на Луната. Именно затова анализаторите предупреждаваха, че когато новите мисии на САЩ, Япония, Китай и Индия започнат да снимат останките от "Аполо", това няма да провери вярванията на псевдоучените. Дали имаме едно доказателство в повече или по-малко, за тях няма голямо значение. За един псевдоучен нищо не е достатъчно и той ще продължи да рационализира, да върти и да суче, за да се изкара прав. Може да бъдем сигурни - ако натикаме трима-четирима отрицатели на "Аполо" в един кораб "Крю Драгън" и го изстреляме с ракета "Фалкън Хеви" към орбитата на Луната, те пак не биха повярвали, дори и да видят със собствените си очи следите от астронавтите. Фактите никога не са достатъчни дори и когато стопроцентово, абсолютно доказват, че човек греши. Може да дадем елементарен пример с предсказанията за края на света. През последните десетилетия определени хора ни убеждават как и кога ще свърши светът, правейки изчисления на базата на календара на маите. Спомням си за голямата паника през 2012 година и даже няколко години по-рано бяха направили доста популярен кинофилм. Естествено, тогава светът не свърши. Но изумително - хората, стоящи зад подобни теории, никога не се отказват! Те са убедени, че краят наближава, правят повторни изчисления и отново убеждават останалите в правотата си. Последното пресмятане бе, че апокалипсисът ще дойде през тази неделя - и естествено, той пак не дойде. Чакаме с нетърпение следващата дата Упорството на тези "пророци" от десетилетия вълнува психолозите, които анализират причините защо някои псевдоучени са толкова наивни и глуповати. Именно посредством изучаването на поведението на такава група хора, американският психолог Леон Фестингър и неговият екип създават през 50-те години на миналия век теорията за когнитивния дисонанс. Фестингър и колегите му се внедряват в сектата на Дороти Мартин, представителите на която вярват, че извънземни на име Пазителите ще дойдат, за да ги спасят със своите летящи чинии от всемирен потоп. През октомври 1954 г. учените успяват да се сближат с г-жа Мартин и тя ги допуска близко до себе си. Така изследователите имат възможността да наблюдават реакцията на лидерката на сектата. На 17 декември Мартин и нейните последователи излизат на улицата в 7:00 часа, за да чакат своето грабване от Пазителите. Минават около двадесетина минути ... и нищо не се случва. Госпожа Мартин влиза обратно в къщата си, следвана от своите последователи. Започва дискусия какво не наред. Накрая членовете на сектата стигат до заключението, че неуспешното грабване представлява подготовка към истинското грабване. "Летящите чинии наистина ще дойдат, когато времето назрее, но всеки трябва да бъде много добре обучен", описва реакцията Фестингър в книгата си "Когато пророчествата се провалят", издадена през 1956 година. Какво научава екипът от психолози, оглавяван от Фестингър? Членовете на сектата са изпитали т.нар. "когнитивен дисонанс" - т.е. попаднали са под въздействието на две противоречиви мисли (едновременно са повярвали, че извънземните е трябвало да дойдат, но са осъзнали, че не са дошли). Когнитивният дисонанс е неприятно преживяване за всеки човек. Той може да реагира по един от следните начини: 1. Като се опита да забрави за събитията, причинили дисонанс; 2. Като промени становището си по въпроса или 3. Като потърси нова информация, която ще му помогне да изглади противоречията. Човекът в когнитивен дисонанс може също така да избере да се вкопчи още повече към старите си вярвания, дори и новата информация да ги оборва. В полунощ на 17-ти срещу 18-ти декември г-жа Мартин обявява, че е приела телепатично съобщение от извънземните - този път те наистина идват и всички трябва да излязат навън да бъдат грабнати, иначе в противен случай ще бъдат изоставени. Участниците в сектата чакат до 2:00 ч., но отново от летящите чинии няма никаква следа. Същото се случва на 21-ви декември, както и на 24-ти декември - последното става известно под названието "Разочарованието на Бъдни вечер". Огорчението е особено силно, тъй като сектата е информирала медиите, за да дойдат да наблюдават събитието и всичко се случва пред очите на журналистите. В този момент когнитивният дисонанс става изключително силен - вече няколко пъти е направено предсказание и няколко пъти то не се сбъдва. Но тогава сред наблюдателите присъства още един учен, колега на Фестингър, който дотогава е бил неизвестен за сектата. Г-жа Мартин и останалите не могат да се отърсят от когнитивния дисонанс и заключават, че непознатият е представител на извънземните, който е дошъл да ги посрещне. Г-жа Мартин го кани в дома си и го гощава добре. Впоследствие ученият-наблюдател описва пред колегите си поведението на участниците в сектата - когато вярата им не се оправдала, те започнали нервно и настоятелно да търсят обяснение какво точно се е случило. Г-жа Мартин до последно била убедена, че ученият е представител на извънземните. "Сигурен ли си, че не ми носиш никакво съобщение? Сега, когато сме сами, може да поговорим", настоявала тя. След толкова много разочарования някои членове на сектата осъзнават, че всичко е голяма глупост и напускат общността завинаги. Но не всички. Дори самата г-жа Мартин никога не признава, че е сбъркала и по-късно основава Ордена на Сананда и Санат Кумара, кръстен на имената на двамата Пазители, като се изявява като гуру под името Сестра Тедра. "Един твърдо убеден човек много трудно може да бъде променен", пишат Фестингър и колегите му в книгата "Когато пророчествата се провалят". "Кажете му, че не сте съгласни с него и той ще се обърне настрани. Покажете му факти или графики и той ще се усъмни в твоите източници. Обърнете се към логиката и той няма да разбере вашата гледна точка. Представете си, че на него му бъде предоставено доказателство - недвусмислено и неоспоримо, че вярата му е грешна. Какво ще се случи? Този човек ще се появи отново, не просто непоколебим, но даже още по-убеден в истинността на своите вярвания, отколкото е бил преди". В днешната епоха на интернет се разпространяват всякакви глупости - и това, че човек никога не е стъпвал на Луната, е само една от тях. Замислете се и за останалите безобразни вярвания - например, че няма коронавирус и че пандемията е предизвикана от 5G мрежите. Много е трудно да се оборват лъженаучни теории - за вярващия в псевдонауката тези вярвания са равносилни на истина. Безспорно е, че човешките мозъци се провалят много често в установяването на реалните факти. Еволюционните биолози са наясно, че разумът не е възникнал с целта човек да решава абстрактни проблеми, а за да може човечеството да оцелява. Това се гарантира най-добре, когато хората се организират в рамките на групи и комуникират помежду си. Според книгата "Енигмата на разума", написана от изследователите Уго Мърсиър и Дан Спербър, основната сила на разума се проявава когато рационализираме нашите собствени вярвания и когато използваме аргументация, за да убедим останалите в нашата правота. Предимството е, че това ни помага да си създадем социална среда, но големият недостатък е, че по този начин изпадаме в логически клопки, една от които е "склонността на потвърждение" (англ. confirmation bias) - т.е. тенденцията да търсим само тази информация, която пасва на вече съществуващите ни вярвания, а същевременно игнорираме информацията, противоречаща на възгледите ни. Като резултат принадлежността на човек към дадена група, а не търсенето на чистата истина се явява по-силният мотивиращ фактор за това кое мнение ще подкрепи. Но хората от една общност разсъждават по един начин, а от друга - по друг, като отклонения не се допускат. "Промяната на мнението се третира като срамна и недопустима постъпка", пише Габриел Димитров, един от съоснователите на Българско рационално общество. От зрелите хора се очаква да са постоянни в своите възгледи. Никой не обича фурнаджийски лопати. Или ако се пренесем обратно в полето на започнатата в началото на статията дискусия за кацането на Луната, дори т.нар. български фенове на авиацията и космонавтиката са разделени на групички. Едната група отрича американските постижения, а другата - руските. Т.нар. "русофили" трудно биха казали, че човек е стъпвал на Луната, защото това означава да признаят превъзходството на САЩ. Аналогично и в другата групичка вече се срещат хора, които се убеждават едни други, че полетът на Гагарин е фалшификация. Периодично двете групи влизат в препирни, а резултатът от споровете е само този, че някои хора си правят вятър на устата. Никой не би се отказал от собствените си възгледи, защото е останал убеден от аргументите на другите. Да се откажеш от възглед е предпоставка да се дискредитираш пред съмишлениците си. А и никой не обича да го правят на глупак. Ако се откажеш от нещо, в което си вярвал доскоро, това означава, че първоначалната ти преценка не е била правилна - значи все едно признаваш, че си бил глупак. Уви, много хора разсъждават така... Естествено, тази моя статия не би променила нищо по отношение на възгледите на читателите на сайта. Но се надявам поне някои от хората да запомнят, че търсенето и придържането към истината би следвало да са с по-голям приоритет от това дали тази истина пасва на личните им възгледи и дали тя ще се посрещне с одобрението на хората от тяхното обкръжение. Прочие, най-добрите учени в света са тези, които имат смелостта да ревизират позициите си съобразно най-актуалната и достоверна научна информация. Но за съжаление научната сфера си остава една от малкото области в нашето общество, в които промяната на схващанията в светлината на новите факти се цени. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3435-2020-why-pseudoscientists-never-change

Старшип SN7 беше закърпен за ново изпитание до точката на пръсване 2 юни 2020 г. 08:05 ч. Песента все още не е изпята за нещастния резервоар на прототипа "Старшип SN7". След като на 15-ти юни той беше тестван под високо налягане до предела на неговите възможности, прототипът не щя да гръмне, а само протече. Затова инженерите просто го закърпиха, след което идва нова порция тестове - пак докато издържи. Според сайта Тесманиан, космическият кораб "Старшип" трябва да може да издържа на налягане между 6 и 8.5 бара. Около 6 бара са необходими за орбитални (безпилотни) изстрелвания, 8.5 - за пилотирани полети. Все още обаче сме далече от реализацията на последните. По време на изпитанието на 15-ти юни, достигнатото налягане е било 7.6 бара. Очакванията са през следващите няколко дни да бъдат достигнати 8 бара. Последните тестове доказват, че сплавта 304L от неръждаема стомана е по-добра от 301. СпейсЕкс разработва и своя собствена сплав. Конкретно за "Старшип SN7", знае се, че този резервоар има няколко слаби точки, така че очакваме да видим какъв е пределът на възможностите му. Credit : Austin Barnard https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3434-2020-starshhip-sn-7-patched

НАСА ще качва астронавтите си на частни суборбитални космически кораби На снимката: космическият кораб "СпейсШипТу" - "Юнити" каца успешно след изпитателен атмосферен полет на 1-ви май тази година. Photo credit : Virgin Galactic 21 юни 2020 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн съобщи в Туитър, че американската космическа агенция ще качва астронавтите си на суборбитални космически кораби. Това е огромна стъпка напред за комерсиалната космонавтика. Понастоящем в САЩ са в експлоатация два суборбитални космически кораба - "СпейсШипТу" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин. "СпейсШипТу" вече превозва хора в космоса и има два пилотирани космически полета зад себе си - през 2018 и 2019 година, когато общо петима души бяха признати за комерсиални астронавти. "Ню Шепърд" все още не е извозил човек в космическото пространство, но е летял в безпилотен вариант 12 пъти. НАСА отдавна възнамерява да качва астронавти на суборбиталните кораби, но по думите на бившата заместник-администраторка на НАСА Лори Гарвър агенцията е срещала опозиция дори от страна на някои от астронавтите. На запитване, отправено от администратора на КОСМОС БГ Светослав Александров, Гарвър поясни, че основното притеснение е било във връзка със сигурността на космическите кораби. Считало се е, че единствените космически кораби, които са надеждни, са тези, които са разработени в рамките на правителствена програма - дори ако тя е била на правителството на Русия. Днес очевидно настроението се е променило, защото на 30-ти май СпейсЕкс доказа, че може да изпраща успешно хора в космоса. Новината, оповестена от Брайденстайн, бе посрещната въодушевено както от Върджин Галактик, така и от Блу Ориджин. "Фантастична новина и ние аплодираме вашето лидерство затова, че продължавате да укрепвате публично-частните космически партньорства", бе оповестено на страницата на Блу Ориджин в Туитър. Компанията също така изрази надежда, че ще разшири възможностите астронавтите на НАСА да летят на борда на "Ню Шепърд". "Ние сме развълнувани да сме свидетели как ръководството на НАСА в лицето на Джим Брайденстайн предприема следващата стъпка в оползотворяването на комерсиалните суборбитални платформи за своите астронавти", съобщи на свой ред Върджин Галактик в Туитър. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3433-2020-nasa-suborbital-spacecraft