SAlexandrov

Руски експерти откриха следите от кацанията на лунните кораби Аполо благодарение на китайските автоматични станции! Следите от кацане на пилотираната експедиция "Аполо 16", заснети от съвременната китайска мисия "Чанг'e 2" (вляво) и от американската "Лунър Риконисънс Орбитър" (вдясно). Photo credit : NASA/LROC/CLEP 20 юни 2020 г. 18:40 ч. Светослав Александров. Китайската автоматична станция "Чанг'e 2" е успяла да заснеме местата на кацане на корабите "Аполо" и да открие следите от работата на астронавтите на Луната, съобщи днес руската медия Газета.Ру. Снимките са обнародвани на портала на Китайската програма за изучаване на Луната още през 2018 година, но придобиват широк отзвук едва през май тази година след публикуването на книгата "Люди на Луне. Главные ответы", написана от експерта Виталий Егоров. За част от фотографиите вече писах на страниците на КОСМОС БГ през 2019 г., но благодарение на Егоров днес виждам за пръв път следите от кацането на мисия "Аполо 16". Китайската изследователска програма изпълнява поетапно усвояване на Луната. Първият етап - достигане на орбита, е осъществен от автоматичните лунни станции "Чанг'e 1" и "Чанг'e 2" в периода 2007-2011. Резултатите от тези проучвания са постепенно публикувани на сайта на китайската програма CLEP. Най-подробните изображения, заснети от "Чанг'е 2", са качени в отворен научен архив през 2018 година. Резолюцията на снимките достига до 7 метра, т.е. на тях могат да се виждат детайли на повърхността с този размер или малко по-малък. Примерно, долната степен на лунните модули на "Аполо" е 9 метра. Теренът, който е изровен от ботушите на астронавтите по време на лунните им разходки, също има достатъчно голям размер и може да се различи на снимките на "Чанг'e 2". Руските популяризатори на астрономията и космонавтиката Виталий Егоров и Игор Тирски успяват да намерят всичките кадри в научния архив на "Чанг'e 2", които са нужни за изучаването на спускаемите места от програмата "Аполо". Резултатите са публикувани в книгата "Люди на Луне" на Егоров и издадена от ИК "Альпина нон-фикшн" през тази година. Егоров и Тирски са се опитали да открият следите от работа и на съветските автоматични междупланетни станции. "За съжаление обаче нашите луноходи са твърде малки, за да се различат на снимките. И все пак успяхме да видим мястото на кацане на "Луна 17" като светло петно", казва Егоров. Оказва се, че китайската мисия "Чанг'e 2" е сполучила да заснеме най-добре региона на "Аполо 16". Заради ярката повърхност е възможно да се открие не само къде е лунният модул, но и луноходът, благодарение на който астронавтите са се придвижвали на Луната. Дори може да се забележи къде е нарушена структурата на грунда вследствие на разходките на екипажа. За повече информация: Газета.ру https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3432-2020-russian-experts-apollo-china

Немският телескопичен прибор eROSITA на руската обсерватория Спектр-РГ направи първа снимка на цялото небе! 19 юни 2020 г. 17:44 ч. Няколко дни след като оповестих, че руският телескопичен прибор "АРТ-ХС" на борда на "Спектр-РГ" е направил първата си снимка в рентгеновия диапазон на небето, дойде ред и на немския инструмент "eROSITA". Днес научното му ръководство показа своята първа фотография на цялото небе. Изображението е било изготвяно в продължение на шест месеца. На снимката (показана по-долу) са регистрирани над един милион източници, които излъчват в рентгеновия диапазон. Повечето от тях (80%) са свръхмасивни черни дупки. Други са останки от свръхнови. Основната цел на "eROSITA" е да изследва галактичните суперкупове, които могат да разкрият структурата на Вселената и ролята на тъмната енергия. Напомням на читателите, че "eROSITA" и "ART-XC" са двата основни телескопични прибора на руската обсерватория "Спектр-РГ". Изстреляна през лятото на миналата година, до този момент мисията протича нормално. Photo : Roscosmos /eROSITA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3431-2020-erosita-sky-image

Първата мисия на ОАЕ до Марс е в готовност за изстрелване през юли На снимката: техници подготвят първата мисия на ОАЕ "Ал-Амал" за полет до Червената планета. Photo credit : Mohammed bin Rashid Space Centre 19 юни 2020 г. 17:37 ч. Светослав Александров. След като вчера ви разказах за най-амбициозната мисия на САЩ, която ще излети към Марс през това лято, днес насочвам вниманието ви към Обединените арабски емирства. Ако всичко мине по план, първата роботизирана експедиция на арабска държава може да се отправи към Червената планета още на 15-ти юли. За реализацията на мисията "Ал-Амал" (което означава "Надежда") са помогнали специалисти от САЩ, а самото изстрелване ще бъде осъществено с японска ракета "H-II". ОАЕ вече има някои постижения в сферата на космонавтиката. Страната е извела спътници в околоземна орбита, а на 25 септември 2019 година първият космонавт на Емиратите Хаззаа Ал Мансури излетя в космоса на борда на руския космически кораб "Союз МС-15". Следващата логична стъпка на държавата е реализацията на междупланетна мисия. Космическата програма на Емиратите нямаше да напредне толкова бързо, ако не работеше в тясно сътрудничество с утвърдените космически сили. Изпращането на Мансури нямаше да е факт, ако не беше постигнато споразумение между ОАЕ и Русия. Респективно марсианската мисия "Ал-Амал" е построена от 150 емиратски инженери съвместно с 200 американски инженери и учени в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Роботизираната експедиция няма да каца на повърхността на Червената планета, а ще работи в орбита около нея - логично начало за зараждащата се междупланетна програма на ОАЕ. "Ал-Амал" е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и тежи общо 1 500 килограма. На борда ѝ са монтирани следните научни прибори: ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. Пристигането в околомарсианска орбита е планирано за февруари 2021 година. Орбитата ще е елиптична, с параметри 22 000 на 44 000 километра. Очаква се научната мисия да продължи минимум до 2023 година, но ръководството на проекта се надява на разширена научна работа до 2025 година. Основните изследователски цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла, покрита с океани, а днес е студена пустиня. Екипът на мисията обещава, че данните ще са отворени и достъпни за цялата научна общност. Това ще позволи те да бъдат комбинирани с данните от други роботизирани експедиции като американските "Мейвън" и "ИнСайт". Очакваме с интерес изстрелването и дано то бъде успешно! Стартът ще бъде осъществен от японския космодрум Танегашима. Тук е интересно да отбележа, че Япония все още няма благополучна мисия до Червената планета, а единственият предходен опит с роботизираната експедиция "Нозоми" бе обявен за провал през 2003 година. Макар че "Ал-Амал" е мисия на ОАЕ и японците нямат научни прибори на борда, те ще натрупат известен опит, ако изстрелването е успешно и така ще са по-спокойни, когато изстрелят собствената си мисия до марсианските луни Фобос и Деймос през 2024 година. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3430-2020-uae-first-mars-mission-preview

След шестгодишно прекъсване: Русия насрочи полета на Ангара за 3 ноември 18 юни 2020 г. 18:40 ч. Съгласно публикация на страниците на РИА Новости, следващото изстрелване на новата руска ракета "Ангара А5" след шестгодишно прекъсване е предварително планирано за 3-ти ноември. Единственият до този момент полет на тежкотоварния носител през декември 2014 г. доведе до въвеждането на макет на спътник в геостационарна орбита, на 36 000 километра над Земята. По време на ноемврийската мисия отново предстои изстрелване на макет в геостационарна орбита. Няма спор, че дългогодишната пауза в изстрелванията на ракетите "Ангара" е разочароваща за феновете на руската космонавтика. Експерти обясняват това прекъсване с преместването на производството от Москва в Омск. Модули за руските ракети "Ангара". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3429-2020-angara-3-november

НАСА се подготвя да изстреля най-амбициозната си мисия до Марс през това лято Новият марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 18 юни 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. На 20-ти юли т.г. човечеството ще отбележи 51 години от успешното кацане на спускаемия модул "Ийгъл" от мисията "Аполо 11" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на повърхността на Луната. Ако всичко мине по план, НАСА ще отпразнува събитието с изстрелването на мисията "Марс 2020", включваща марсохода "Пърсъвиърънс". Това ще е най-амбициозната роботизирана експедиция до Червената планета в историята на космонавтиката. Също както Армстронг и Олдрин събират скали и проби от грунта на естествения ни спътник през 1969 г., така и "Марс 2020" ще първата мисия, която се очертава да събере скални и почвени проби за по-нататъшното им доставяне на Земята. Освен това досегашните мисии на НАСА са фокусирани върху изследването на геологичното минало на Червената планета. Марсоходът "Пърсъвиърънс" за пръв път след епохата на "Вайкинг 1" и "Вайкинг 2" през 70-те години ще търси следи от марсиански живот. Няма никакъв спор, че "Пърсъвиърънс" е много по-амбициозен от своя събрат "Кюриосити", който пъпли по марсианската повърхност от 2012 г. до ден днешен. Новият марсоход на НАСА е оборудван с общо 23 камери, сред които изпъква Mastcam-Z. Тази камера ще заснема панорамни изображения и притежава функция zoom за приближаване на обекти. Друга камера на име SuperCam е екипирана с два лазера и четири спектрометъра, благодарение на които, освен че ще може да заснема снимки, ще определя от разстояние какъв е химичният състав на скалите и марсианската почва. Т.е. тя прилича на камерата ChemCam на сегашния марсоход "Кюриосити", но е по-мощна. Ето кои са останалите прибори: Planetary Instrument for X-Ray Lithochemistry (PIXL) - рентгенов флуоресцентен спектрометър, който ще изучава финия състав на почвата и скалите. Radar Imager for Mars' subsurface experiment (RIMFAX) - този радар ще проучва характеристиките на марсианската кора до дълбочина 10 метра, като ще измерва плътността на материята, структурните слоеве, ще установява наличието на заровени скали и метеорити и ще е в състояние да открива дали под почвата има лед или солена вода в течно агрегатно състояние. Приборът е построен от норвежки специалисти. Mars Environmental Dynamics Analyzer (MEDA) - това е метеорологичната станция на "Марс 2020", която ще измерва температурите на Марс, скоростта и посоката на ветровете, влажността, радиацията и праховата обстановка. Станцията е построена от Испанския астробиологичен център. Mars Oxygen ISRU Experiment (MOXIE) - в рамките на този любопитен експеримент ще бъде получен кислород от наличния в марсианската атмосфера въглероден диоксид. Ако опитът бъде успешен, технологията ще може да се използва по-нататък за генериране на кислород за поддържането на живота на заселниците на Марс или за зареждането на ракетите, които ще пътуват от Марс към Земята. Scanning Habitable Environments with Raman and Luminescence for Organics and Chemicals (SHERLOC) - този Раманов спектрометър ще изучава състава на минералите на Марс и ще търси органични вещества. Mars Helicopter Ingenuity представлява малък хеликоптер, тежащ 1.8 килограма, който притежава само камери, но не и научни инструменти. Дронът ще демонстрира способността си да лети в тънката марсианска атмосфера и да подбира пътя на "Пърсъвиърънс". Хеликоптерът, който ще бъде доставен от "Пърсъвиърънс" на повърхността на Марс. Credit : NASA/JPL-Caltech Изстрелването на мисията "Марс 2020" ще се осъществи посредством американската ракета "Атлас 5" на Юнайтед Лонч Алайънс. В случай че полетът бъде отложен и не се проведе на 20-ти юли, НАСА има отсрочка до 11-ти август. Ако стартовият прозорец бъде пропуснат, следващата възможност за изстрелване ще е чак след две години. Но независимо дали "Пърсъвиърънс" ще излети на 20-ти юли или в който и да е от дните до 11-ти август, траекторията на полета е такава, че кацането задължително ще е на 18-ти февруари 2021-ва година. Технологията на спускане е от типа "Небесен кран", която е утвърдена и изпробвана по време на кацането на "Кюриосити" през 2012 година. За първоначалните етапи от навлизането в атмосферата ще се разчита на топлинен щит, след което ще се разгърне парашут. В последната фаза "небесният кран" ще се отдели от задния щит с парашута и ще запали ретроракетите си за окончателното забавяне на скоростта. Спускането на "Пърсъвиърънс" върху марсианската повърхност ще стане посредством въжета, след което те ще бъдат срязани, а "небесният кран" ще отлети бързо, за да падне на безопасно разстояние от марсохода. Преди десетина години тази технология изглеждаше твърде рискована и мнозина си казваха, че никога няма да проработи. Но нямаше никакви проблеми с кацането на "Кюриосити". НАСА няма провалено кацане на Марс от 1999 г., когато беше загубена мисията "Марс Полър Лендър". Последното успешно кацане на роботизирана експедиция на САЩ на Марс бе в края на 2018-та година. Разбира се, Червената планета е коварна и успехът никога не е гарантиран. Предполагам, че всички ще са си отдъхнали на 19-ти февруари, когато кацането ще е вече в историята и всичко ще е приключило по един или друг начин. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3428-2020-nasa-preparing-perseverance-launch

Историческо постижение: Първата американка в открития космос Катрин Съливан достигна Марианската падина! На снимката: Катрин Съливан на дъното на Марианската падина. Photo credit : Kathryn Sullivan 16 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Невероятно, но факт: 12 души са стъпвали на Луната, 24 астронавти са пътували отвъд околоземна орбита, а общият брой на хората, достигнали до космическото пространство, е над 550. Но само 8 човека са се спускали до най-дълбокото място в океана. На 8-ми юни, когато отбелязахме Световния ден на океана, за пръв път жена се спусна до Чалънджър дийп, най-дълбоката част от Марианската падина. Това е Катрин Съливан, която 36 години по-рано е станала първата американка, излязла в открития космос. Съливан осъществи експедицията си заедно с предприемача Виктор Весково, който финансира начинанието. Спускането отне повече от четири часа, след което Съливан и Весково прекараха на дъното на океана близо час и половина и отново се издигнаха към повърхността за четири часа. При налягане от 1103 бара, на дъното на Марианската падина няма риба, потвърди астронавтката. След приключването на мисията, Катрин Съливан се свърза с Международната космическа станция и проведе разговор с пристигналите по-рано американски астронавти на "Крю Драгън" Боб Бенкен и Дъг Хърли. Самата Съливан е летяла три пъти в космоса - със совалките "Чалънджър", "Дискавъри" и "Атлантис", съответно през 1984, 1990 и 1992 година. Освен че тя е първата американка, провела "космическа разходка", по време на нейната втора мисия е изведен телескопът "Хъбъл". За повече информация: Туитър акаунта на Катрин Съливан https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3427-2020-kathy-sullivan-challenger-deep

СпейсЕкс ще взривят нарочно резервоара на Старшип SN7 в рамките на нов тест 15 юни 2020 г. 23:30 ч. Американската космическа компания СпейсЕкс продължава с изпитанията на новия космически кораб "Старшип". Понастоящем се изпитва резервоарът на последната итерация "SN7", като той бива подложен на високо налягане. Според информация от Илон Мъск, налягането на резервоара на прототипа ще бъде повишавано постепенно, докато резервоарът се пръсне. На въпроса дали той ще бъде тестван до неговото пълно унищожение, Мъск отговори: "Да". "Това е целта. Има някои известни слаби места на този тестов резервоар, вероятно може и да издържи при по-голямо налягане. При следващия резервоар въпросните слабости са отчетени", пояснява предприемачът в Туитър. В крайна сметка целта на изпитанията на прототипите е да се събират данни и числа, които ще спомогнат при строежа на същинските кораби "Старшип". Наблюдавайте изпитанието на този линк в реално време Резервоарът на "Старшип SN7" по време на днешното изпитание. Credit : Lab Padre https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3426-2020-starship-sn-7-testing-to-destruction

НАСА избра луноходът Вайпър да бъде превозен от компания Астроботик 15 юни 2020 г. 18:50 ч. Американската космическа агенция НАСА се спря върху частната компания Астроботик, която ще трябва да достави лунохода "Вайпър" в района на Южния полюс на Луната в края на 2023-та година. За тази цел на компанията бяха връчени $199.5 милиона. Тази сума включва не само разработката на спускаемите технологии, но и разходите по изстрелване. Астроботик ще създаде голям спускаем апарат на име "Грифин", който ще достави лунохода. Преди това обаче друг, по-малък спускаем апарат на име "Перегрин" ще трябва да излети през 2021 г., с което компанията ще докаже способността си да извършва меко кацане на Луната. "Перегрин" ще бъде изпратен към естествения ни спътник посредством новата ракета "Вулкан" на Юнайтед Лонч Алайънс. Напомням на читателите, че "Вулкан" ще замести използващата руски двигатели ракета "Атлас 5" и за разлика от нея притежава изцяло американски технологии. Що се касае до спускаемия апарат "Грифин", Астроботик ще се спре по-късно върху ракетата-носител, която ще го изстреля към Луната. Самият луноход "Вайпър" ще търси къде се намират залежите от вода на Луната. Източник : НАСА На илюстрацията - луноходът "Вайпър". Image credit : NASA Ames/Daniel Rutter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3425-2020-astrobotic-viper

Пултът за управление на космическия кораб Старлайнър е по-различен от този на Крю Драгън Без тъч скрийнове на контролния пулт на "Старлайнър". Photo credit : Boeing 15 юни 2020 г. 18:42 ч. Светослав Александров. Докато СпейсЕкс днес изпълнява първата си пилотирана мисия до Международната космическа станция с кораба "Крю Драгън", нека не забравяме, че Боинг също подготвя своя кораб "Старлайнър". Макар че безпилотната експедиция през декември беше прекратена преждевременно заради софтуерен проблем, който предотврати скачването с МКС, компанията се готви за нов безпилотен полет през ноември и дебютна пилотирана мисия за догодина. Преди броени дни Боинг оповести, че работи с финландската компания Varjo, за да могат да създадат съвместно симулация, благодарение на която астронавтите ще могат да тренират за космическите си полети посредством шлем за виртуална реалност. Покрай тази новина ние имахме възможност да разгледаме за пръв път как изглежда пултът за управление на "Старлайнър". Наистина, той е доста по-различен от това, което видяхме по време на полета на "Крю Драгън". Забравете за тъч скрийновете. Вместо това - измервателни уреди, превключватели, клавиши, джойстик. Отвътре "Старлайнър" прилича повече на космическата совалка. Класика! Когато СпейсЕкс изстреля в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 30-ти май, корабът вършеше работата си през по-голямата част от времето в автоматичен режим. Само неколкократно бе предвидено двамата да поемат кораба на ръчен контрол. "Вероятно мечтата на всеки ученик, който учи за летец-изпитател, е да има възможността да лети на изцяло нов космически кораб. Щастлив съм да притежавам тази възможност с моя добър приятел до мен", сподели Бенкен няколко седмици преди историческото изстрелване. Скафандрите, които астронавтите на "Старлайнър" ще обличат, също ще се различават от тези на СпейсЕкс. Ако модата на Бенкен и Хърли беше бяла, костюмите на летците на Боинг ще са сини - съобразно логото и излъчването на компанията. За повече информация: Futurism https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3424-2020-boeing-starliner-cockpit-different

За пръв път в историята: американската междузвездна мисия Ню Хърайзънс засне чуждо небе! Най-близката до нас звезда Проксима Кентавър, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Photo credit : NASA 14 юни 2020 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Важно постижение в космонавтиката! За пръв път в историята на човечеството космическа мисия с работеща камера се намира толкова далече, че когато снима небето, то е различно от това, което се вижда от Земята! Става въпрос за мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. посети Плутон, през 2019 г. се сближи с първия обект отвъд орбитата на Плутон на име Арокот, а през 2020 г. се намира почти на 7 милиарда километра от Земята. Подобно на историческите "Пайъниър 10", "Пайъниър 11", "Вояджър 1" и "Вояджър 2", "Ню Хърайзънс" се очертава да е следващата междузвездна роботизирана експедиция. Звездата Вълк 359, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Photo credit : NASA "Справедливо е да кажем, че "Ню Хърайзънс" наблюдава чуждо небе, различно от това, което виждаме от Земята", съобщава ръководителят на мисията Алан Стърн. "И това ни позволява да направим нещо, което никога не е постигано преди - да погледнем към най-близките звезди, видимо отместени от техните позиции спрямо наблюдаваното от Земята". На 22-ри и 23-ти април тази година "Ню Хърайзънс" насочи телескопичната си камера към най-близките до нас звезди - Проксима Кентавър и Вълк 359. Ясно се вижда как те са на различно място. Учените от дълги години използват т.нар. паралакс (термин, характеризиращ изместването на местоположението на даден обект вследствие на наблюдението му от две различни точки), за да измерят разстоянието до звездите. Това може да се направи дори от Земята, докато тя се движи около Слънцето, но само с много прецизна техника. Дори и най-близките до нас звезди са стотици хиляди пъти по-далече от диаметъра на орбитата на Земята. "Не е възможно човешкото око да забележи тези отмествания", казва Стърн. Но тъй като "Ню Хърайзънс" е вече толкова далече от Земята, когато снима небето с телескопичната си камера, снимките са много по-различни в сравнение с фотографиите, получени от наземните телескопи. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" бе изстреляна през 2006-та година. За своите 16 години работа тя е една от най-успешните научно-изследователски мисии в историята на космонавтиката. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3423-2020-new-horizons-alien-sky

Кои са най-перспективните частни космически компании в Русия? Със своя полет на 3-ти юни, Националната космическа компания ще влезе в Книгата за рекордите на Русия. За пръв път частна руска космическа ракета достигна до височина 15 километра. Фото: Национална космическа компания 13 юни 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. След успешния полет на частния пилотиран космически кораб "Крю Драгън" в САЩ, настъпи време за размисъл и равносметка в Русия. Всички говорят колко е тромава и бюрократизирана руската космическа агенция Роскосмос и как руснаците изостават с 10 години от американските си колеги. И все пак светлина в тунела има - през последните месеци и години се появиха някои интересни руски частни космически компании. На 3-ти юни една от тях на име Национална космическа компания успя да изстреля за пръв път своя суборбитална ракета на име "Вятка" на височина 15 километра. Макар че постижението бледнее пред успехите на Илон Мъск и дори на суборбиталните предприемачи Джеф Безос и Ричард Брансън, полетът е рекорден за частна руска ракета и дава знак, че може и да има бъдеще пред руското космическо предприемачество. Според блогъра и космически експерт Виталий Егоров, пред частните космически компании има два пътя на развитие. Единият е да правят неща, от които Роскосмос не се интересува. По този път е поела компанията Космокурс, която иска да изстрелва туристи. Разбира се, американските конкуренти Блу Ориджин и Върджин Галактик са много напред и вече изстрелват тестови ракети (Върджин Галактик на два пъти е изстреляла хора в космоса по суборбитална траектория през 2018 и 2019 г.), докато Космокурс все още дори няма двигател или стартова площадка. Освен това бюрократите много пречат на развитието на фирмата. И все пак това е най-перспективната руска космическа компания, защото се опитва да заеме нов пазар. Друга ниша е създаването на микроспътници. Перспективна руска компания в тази област е Спутникс и тя вече строи кюбсати за училища и институции. Вторият път за развитие е фирмите да правят неща, от които Роскосмос се нуждаят и с които държавната агенция няма време да се заеме. По този път е поела компания "Азмерит", която произвежда звезден датчик, необходим за ориентацията на космическите кораби. Този стартъп е частично придобит от държавната компания Руски космически системи. Сега в него работят както частници, които развиват технологиите, така и държавата, осигуряваща тестови съоръжения. Националната космическа компания, за която беше споменато в началото на публикацията, не е избрала нито един от тези два варианта и се мъчи да "изобрети космонавтиката от нулата". Тя иска да създаде своя собствена лекотоварна ракета. Вярно е, че фирмата още няма лиценз за космически полети, но постижението на 3-ти юни - т.е. изстрелването на ракета на височина от 15 километра е съществено. Да, на фона на Илон Мъск усилията на фирмата са твърде наивни, но тя поне се опитва да създаде нещо. Полетите на такива малки ракети напомнят на това, което Сергей Корольов е правил през 30-те години, когато е изстрелял първата си ракета на няколкостотин метра. Егоров признава, че има някои добри стъпки от страна на Роскосмос да облекчи пътя на частните компании - например лицензите са вече опростени. Това облекчава живота на стартъпите по време на периода от разработка до първите полети. Но според експерта това не е достатъчно и все още компаниите не привличат достатъчно бизнес интерес. За съжаление в руското съзнание има противопоставяне между държавните агенции и частните компании. Ето защо частното космическо развитие в Русия се развива не благодарение на държавната помощ, а въпреки нея. Инерцията на предразсъдъците в държавния сектор са много силни. Затова експертът смята, че единствената възможност е частните компании да покажат успехи в тесния диапазон, който е възможен за тях, за да получат доверие да изпълняват по-големи поръчки. Егоров дава пример с Мъск. През по-миналото десетилетие той говореше за Марс, но докато ракетите му непрекъснато падаха, никой не го взимаше насериозно. Накрая той сам построи малък ракетен двигател, малка ракета и изведе малък товар в орбита. Едва тогава му беше връчен държавен договор. С държавата можеш да преговаряш само от позицията на успеха си, категоричен е Егоров. За повече информация: Rc.ru https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3422-2020-russian-space-startups

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 изведе в космоса 58 спътника Старлинк и 3 Скайсат на Планет Лабс! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 13 юни 2020 г. 13:20 ч. Светослав Александров. 13-тото число на месеца се оказа щастливо и за американската компания СпейсЕкс! Днешният ден е знаменателен поради три причини. Първата е, че за пръв път фирмата на Илон Мъск се осмели да изстреля ракета "Фолкън 9" без преди това да е провела статичен огневи тест - това доказва голямото доверие, което вече може да имаме, че работата на чисто американските двигатели "Мерлин" би била безпроблемна! Втората причина е, че СпейсЕкс изстреля за пръв път комерсиални спътници в рамките на специалната програма на компанията за извеждане на вторичен полезен товар на ниска цена. В космоса бяха изпратени три сателита "Скайсат", произведени от частната компания Планет Лабс. Третата е, че това е трето изстрелване за СпейсЕкс в рамките на две седмици! Ракетата "Фолкън 9" излетя в 12:21 ч. българско време. В рамките на мисията имахме безпроблемно приземяване на първата степен върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Кацането беше излъчвано на живо - и освен това стриймът за пореден път не прекъсна. СпейсЕкс стават все по-добри в излъчванията си! Действително фактът, че СпейсЕкс изстрелва микроспътници на други компании, е изключително важен момент в историята на комерсиалната космонавтика. Вероятно американската компания предлага най-ниските цени в цял свят. За да изпратите 200-килограмов полезен товар до слънчево-синхронна орбита на борда на "Фолкън 9" ще платите само $1 милион. За сравнение едно изстрелване на борда на американската ракета "Електрон" (която също летя успешно по-рано през деня) струва около $5.7 милиона, а нейната товароподемност е около 150 килограма до слънчево-синхронна орбита. Успешната година за СпейсЕкс продължава. Компанията е провела общо девет полета на ракети "Фолкън 9" през 2020-та. Напомням на читателите, че на 30 май СпейсЕкс влезе в историята, като се превърна в първата частна компания, изстреляла астронавти на мисия до Международната космическа станция. Общо за ракетите "Фолкън 9" от началото на тяхната експлоатация, днешният полет бе 87-ми, а компанията е върнала вече 55 първи степени. През 2020-та година "Фолкън 9" с чисто американските си двигатели задмина "Атлас 5" с руски двигатели "РД-180" и общо 84 полета. Не съществува никаква зависимост на Щатите от Русия - и до голяма степен това се дължи на СпейсЕкс. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3421-2020-13-june-starlink-launches

УСПЕХ: Американската ракета Електрон излетя от космодрума в Нова Зеландия и изведе в орбита 5 спътника! Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab 13 юни 2020 г. 09:15 ч. Светослав Александров. 13-тият ден на месец юни се оказа щастлив за американската компания Рокет Лаб, след като нейната ракета "Електрон" излетя благополучно от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия. Стартът бе осъществен в 08:12 ч. българско време, а в орбита бяха изведени пет спътника. Три от спътниците са за нуждите на разузнаването на САЩ и ще проверяват "нови възможности за изстрелване, които осигуряват рационализиран, търговски подход за въвеждането на микроспътници в космоса, както и ще осигуряват възможност на тези, работещи в микроспътниковата индустрия, да притежават навременен и икономичен достъп до космическото пространство". Това е единственото, което знаем за тях. Подобни обяснения с много думи, които не казват нищо съществено, са типични за Националния разузнавателен офис на Щатите. Четвъртият спътник на име "Андезит" е изготвен в рамките на Кюбсат инициативата на НАСА от студенти в Бостънския университет. Сателитът ще изучава магнитното поле на Земята и космическите метеорологични явления. Петият спътник не е американски, а австралийски - казва се "М2 Патфайндър" и ще тества нова комуникационна архитектура. Напомням на читателите, че Рокет Лаб е американска компания със седалище в Калифорния, която е създател и оператор на ракетите "Електрон" с иновативни американски ракетни двигатели "Ръдърфорд", притежаващи електрически турбопомпи. Първоначално компанията е основана в Нова Зеландия през 2006 г., но впоследствие е прехвърлена в Щатите заради сериозно финансиране от американска страна и множество поръчки на американското правителство. Досега полетите продължават да се провеждат от Нова Зеландия, но тази година бе завършена стартова площадка и на Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс, САЩ. Дебютният полет от територията на Щатите е планиран за третото тримесечие на годината. Напомням също така, че ракета "Електрон" бе тази, която изведе в космоса през декември моята книга "Аз, виртуалният астронавт" - за повече информация - на този линк. Запис от полета: Тук (Youtube Link) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3420-2020-13-june-rocket-lab-electron-launches

Американските мисии вече над 20 години извозват руските прибори до Луната и Марс. Защо никой не забелязва? Приборът DAN на Русия, монтиран към американския марсоход "Кюриосити", е единственият руски научен инструмент, изпратил данни от повърхността на Червената планета. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 12 юни 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. През изминалото десетилетие руски космически дейци и медии направиха всичко възможно целият свят да научи, че някои от американските ракети (като "Атлас 5" и "Антарес") използват построени в Русия ракетни двигатели, както и че след пенсионирането на космическите совалки и до въвеждането на "Крю Драгън" в експлоатация американските астронавти са летели до Международната космическа станция само като пътешественици на руските кораби "Союз". На фона на целия този наратив, има едно нещо, което не спира да ме изумява. Защо малцина говорят за факта, че след разпадането на СССР до ден днешен мисиите на САЩ извозват научните инструменти на Русия до Луната и Марс? Руските медии не го споменават по понятни причини - за тях е неудобно да признаят, че междупланетната руска програма е абсолютна катастрофа, след като и двата опита за самостоятелни роботизирани експедиции до Червената планета "Марс 96" (през 1996 г.) и "Фобос-Грунт" (през 2011 г.) претърпяват епични провали, а лунните полети се отлагат с поредните две години на всеки две години. Американските журналисти не го споменават, защото очевидно не знаят - НАСА не се ръководи от шеф като Рогозин, който да се тупа в гърдите какво правят американците... и освен това за Щатите международното сътрудничество е нещо нормално. В мрежата трудно ще намерите кой е първият руски научен инструмент, който лети на борда на американска мисия - но не е невъзможно. С малко повече търсене, в по-вътрешните страници на сайта на НАСА ще откриете отговора (линк - ТУК). И Така, първият космически апарат на НАСА, превозващ руски прибор, е "Уинд" - изстрелян през 1994 г. и работещ в околослънчева орбита до ден днешен. Приборът изследва гама-лъчевите изригвания. След аварията на руската автоматична междупланетна станция "Марс 96", единственият начин, по който руснаците имат възможността да изследват Луната или Марс, е като качат прибори на американски (а след години и на европейски) космически апарати. На страниците на НАСА ще откриете подробно описание на научните прибори, които излитат през 2001 г. на борда на мисията "Марс Одисей". Към един от тях, Gamma-Ray Spectrometer, е монтиран HEND - или High Energy Neutron Detector. Приборът е построен от ИКИ на РАН и е ръководен от големия руски учен Игор Митрофанов. През 2007 г. НАСА се съгласява да извози още два руски прибора на борда на американски мисии, а договорът е подписан между тогавашния администратор на агенцията Майк Грифин и ръководителя на Роскосмос Анатолий Перминов. Става въпрос за два неутронни детектора на "Лунър Риконисънс Орбитър" и на "Марсианска научна лаборатория" (т.е. марсохода "Кюриосити"). Отново ръководител на инициативата от руска страна от Игор Митрофанов. И двете мисии са напълно успешни и работят до ден днешен. "Лунар Риконисънс Орбитър" излита през 2009 г. и все още обикаля около Луната. "Кюриосити" е изстрелян през 2011 г., броени седмици след фиаското с "Фобос-Грунт" - и това се оказва единственият шанс на руснаците да достигнат до самата повърхност на Червената планета. Тук е коректно да напомня, че Русия няма нито една успешна мисия до повърхността на Марс. Макар че много руснаци продължават да се хвалят със спускаемата мисия "Марс 3", която достига до марсианската повърхност в началото на 70-те години, тя работи не повече от 14.5 секунди и нито един от приборите или камерите не изпращат каквито и да е научни данни (повече информация съм представил на този линк). За сметка на това "Кюриосити" извършва меко кацане благодарение на авангардна спускаема технология, разработена от НАСА, наречена "Небесен кран". Именно благодарение на тази технология, а и на САЩ, Русия за пръв път има свой собствен прибор на повърхността на Марс. Много фенове на руската космонавтика се заяждаха със Щатите и дългото време, което им отне да построят нов пилотиран космически кораб след совалките. Накрая такъв кораб има - "Крю Драгън". Но аз питам - кога най-накрая руски мисии отново ще полетят до Луната и Марс? Колко време още ще чакаме? Уж "Луна-Ресурс" и "Луна-Грунт" щяха да летят 2013 г., а сега стартът на първата от тези мисии е планиран най-рано за 2021-ва. Ами Марс? Вярно е, че руснаците получиха шанс да са пълноправен партньор в програмата "ЕкзоМарс", но тя е ръководена основно от Европейската космическа агенция, като космическият апарат от мисията до 2016-та година, ако и да има равен брой европейски и руски инструменти, е построен от европейската фирма Thales Alenia Space. Следващата мисия вече ще има спускаем апарат, построен от Русия - "Казачок", но тя вече на два пъти бе отложена - първо от 2018 за 2020-та, а сега за 2022-ра година. Та така... кога най-накрая ще станем свидетели на възраждането на руската междупланетна космонавтика? Изчака ми се чакалото, а чакам повече време, отколкото чаках американците да направят нов пилотиран кораб. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3419-2020-russian-instruments-american-missions

Американски астронавти ще излязат в открития космос на 26 юни и 1 юли 12 юни 2020 г. 12:15 ч. Благодарение на успешния полет на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" и възстановяването на американския екипаж на Международната космическа станция, НАСА може да продължи със замяната на старите акумулаторни батерии на МКС с нови. Ще има две "космически разходки", на 26-ти юни и на 1-ви юли. Сложната ремонтна дейност започна през изминалата година и продължи до януари тази година. След това, с отдръпването на НАСА от услугите на руските космически кораби "Союз" и с разреждането на изстрелванията от Байконур, на борда на МКС остана само един американски астронавт - Крис Кесиди (който излетя със "Союз МС-16" на 9 април). Сега към него се присъединиха Боб Бенкен и Дъг Хърли (членовете на екипажа на "Крю Драгън"). Това позволява обновяването на хардуера на МКС да продължи. Работата ще протече върху гредите на МКС, които притежават слънчевите панели, радиаторите и акумулаторните батерии. Гредите заедно с апаратурата са произведени от американската космическа компания Боинг. Малцина знаят, че МКС е построена основно от Боинг. Компанията е избрана от САЩ още през 1993 г. като основен изпълнител на Международната космическа станция и освен че тя подготвя всеки един компонент от американския сегмент за полет, тя надзирава останалите хиляди подизпълнителни по цялото земно кълбо. Последният комплект литиево-йонни акумулаторни батерии, с които ще бъдат заменени старите никел-водородни батерии, са също произведени от Боинг - и са доставени на МКС в края на месец май посредством последния космически кораб на Япония "Кунотори". За повече информация: НАСА На снимката: американската астронавтка Джесика Меър излиза в открития космос по време на извънбордовата дейност на 15 януари. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3418-2020-astronauts-spacewalking-cd

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 12 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Международната космическа станция е била винаги критикувана, че нейната научна продукция е ниска. Сега, благодарение на малка лаборатория, изпратена към станцията през 2018 г. посредством американския космически кораб "Драгън", учените са на прага на революция във физиката. В ежедневието ни веществата съществуват под формата на четири агрегатни състояния - твърдо, течно, газообразно и плазма. Малцина обаче знаят, че има и пето агрегатно състояние - т.нар. кондензация на Бозе-Айнщайн. Това съществуване на материята е предсказано на теория още през 1924 г. от Сатиендра Нат Бозе и Алберт Айнщайн, но е синтезирано за пръв път чак през 1995 година. Получаването на кондензацията на Бозе-Айнщайн е изключително трудно - необходимо е атомите на определени елементи да бъдат охладени до абсолютната нула (0 К или -273.15 °C). При тези условия атомите се натрупват на куп и започват да проявяват свойството на един голям атом. Реално погледнато кондензацията на Бозе-Айнщайн пресича границата между ежедневния свят, който е управляван от класическата физика, и микроскопичния свят, следващ правилата на квантовата механика. Понеже Бозе-Айнщайновата кондензация провява квантови ефекти, които могат да се изследват на макроскопично ниво, учените биха могли да разгадаят най-големите загадки на физическия свят - например да научат какво стои зад мистериозната Тъмна енергия или да разработят тъй желаната Теория на всичко. Но макар че са изминали 25 години от способността на изследователите да синтезират кондензация на Бозе-Айнщайн, има един основен проблем. Дори и най-малкото взаимодействие с външния свят е достатъчно да я нагрее и разруши. Особено голяма пречка се явява гравитацията, като в наземни условия Бозе-Айнщайновата кондензация може да съществува само няколко милисекунди. Ето къде идва ролята на Международната космическа станция, на която е качена т.нар. Cold Atom Laboratory посредством товарния космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" през 2018 г. "Микрогравитацията ни позволява да ограничим атомите чрез много по-слаби сили", съобщава ученият Робърт Томпсън от Калифорнийския технологичен институт за Агенция Франс Прес. "Най-важното, ние можем да наблюдаваме атомите, докато те се реят неограничени (и също така необезпокоени) от външни влияния". Полученият резултат от работата е описан в научна статия, публикувана на страниците на сп. Нейчър на 11-ти юни. А резултатът е наистина вълнуващ: ако Бозе-Айнщайновата кондензация може да съществува на Земята само в продължение на милисекунди, в космоса тя може да оцелее по-дълго от секунда, дори няколко секунди. Това осигурява безпрецедентен шанс на учените да изучат нейните свойства. Към настоящия момент Бозе-Айнщайнова кондензация е изготвена само посредством охлаждането на рубидиеви атоми. В бъдеще изследователите смятат да добавят и калиеви атоми, за да проверят какво ще се случи, когато двата типа кондензация се смесят. Едно е сигурно - предстоят вълнуващи времена пред физичните науки. За повече информация: Нейчър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3417-2020-iss-physics-achievement

Рогозин: американците са неблагодарни, а корабът Союз е велик като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан! На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 11 юни 2020 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин даде обширно интервю по повод полета на американския пилотиран кораб "Крю Драгън". Интервюто е абсоюлтен криндж - съжалявам, че използвам тази чуждица, но у нас все още няма дума, която да описва изказа на човек, който плещи такива идиотщини, че чак теб те хваща срам. Някои от тези изказвания трябва да се увековечат в златна рамка, за да могат поколенията да знаят - да, някога е имало такава космическа агенция с такъв лидер. Може би най-знаменателното е, че Рогозин се осмели да сравни руските кораби "Союз" с ренесансовите художници Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан. "Да, Боинг и НАСА през изминалите девет години плащаха за подготовката на своите астронавти в Звездното градче и Байконур, както и за щастливия си космически билет, но ние тези пари ги изработвахме честно. Те не могат да се сравнят с огромната морална тежест, която през тези години лежеше на плещите на руската космонавтика - единствената, отговорна пред човечеството за съхранението на Международната космическа станция и доставката на международни екипажи. Също както картините на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан нямат цена, защото са уникални и се явяват достояние на човечеството, така и предоставеният от Роскосмос шанс на американците да съхранят възможността си за полети беше безценен", плещи Рогозин. Шефът на Роскосмос разкритикува и становището на НАСА, че корабът "Крю Драгън" е най-евтиният, защото астронавтското място е $55 милиона, докато на "Союз" е $90 милиона. Но с усилието си да обори сметката на НАСА, Рогозин призна, че руснаците са се възползвали от положението си на монополист и нарочно са надули цените, за да скубят международните си партньори. "Цената на нашите изстрелвания е значително по-ниска от тази на американските. Объркването изглежда да идва от разликите между цената за изстрелване и пазарната цена. Настоявам, че "Союз-МС" заедно с ракетата-носител "Союз-2.1" са все още безаналогови, каквото и да казват конкурентите ни", твърди шефът. Рогозин също така за пореден път намекна, че за оказаната услуга американците дължат на руснаците вечна благодарност: "Америка е голяма страна. Една голяма страна е длъжна да е великодушна и благородна. Но никаква дума на благодарност или професионален благороден отклик от страна на американците не получиха някои от моите колеги. Не говоря за мен, не тая никаква илюзия за партньорите си след като работих като представител на Русия в НАТО", жалва се той. Ръководителят на Руската космическа агенция счита, че единственото, което СпейсЕкс са постигнали, е да изпреварят съотечествениците си от Боинг. "Това е тяхна война, а не наша", смята Рогозин. "Нашият стар и добър кораб, замислен и създаден от Сергей Павлович Корольов за усвояването на Луната, все още ни служи на нас и на световната космонавтика. Това ще е така и след като полети нашият "Орел". "Союз"-ът е нашият космически Калашников, търсенето на който е безспорно дори след появата на гигантския арсенал от нови образци стрелкови оръжия, по-бляскави, но не толкова надеждни", не спира да ръси бисери Рогозин. "Но като Калашников, така и "Союз" не спира да се модернизира, оставайки модерна машина". За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3416-2020-rogozin-soyuz-davinci

Накратко: Излагацията с Джеймс Уеб продължава. Скъпоструващият телескоп, надхвърлил десетократно първоначалната сума за разработка, поради което е изсмукал голяма част от финансирането на другите проекти на НАСА, няма да лети през март 2021-ва година. ~~~~ И, разбира се, една вметка. Не знам дали някои хора забелязват, но отразяването на подобни новини (което правя от години) доказва категорично, че съм най-обективният блогър за космонавтика в България. Когато е заслужено, критикувам всяка една програма (независимо дали е от САЩ или Русия), или хваля всяка една програма (независимо откъде е). Няма да намерите друг блогър, който да е достатъчно критичен и същевременно обективен към космонавтиката. Ето, днес похвалих "Спектр-РГ" - напълно заслужен руски проект и разкритикувах американския "Джеймс Уеб". Кой ще отчете това? Единственото, което не мога да обещая, е вечно прекланяне пред руснаците и непрекъснато венцехвалене. Знам, че някои от т.нар. "русофили" очакват това, но КОСМОС БГ никога няма да е такъв тип сайт. ~Светослав Александров. Без изненада: отново отлагат полета на американския телескоп Джеймс Уеб 11 юни 2020 г. 08:05 ч. Излагацията с Джеймс Уеб продължава. Скъпоструващият телескоп, надхвърлил десетократно първоначалната сума за разработка, поради което е изсмукал голяма част от финансирането на другите проекти на НАСА, няма да лети през март 2021-ва година. Според информация от сайта НАСАУоч, новината е била съобщена от шефа на дирекцията за научни мисии Томас Зърбъкен. "Това (т.е. изстрелването) не стои на карта точно сега", казва той. Донякъде отлаганията са обусловени от коронавируса, което е наложило да се работи само на една смяна, а не на две. Зърбъкен обаче е оптимист, че може и да станем свидетели на изстрелване през 2021-ва година. Телескопът "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3415-2020-james-webb-delayed-again

УСПЕХ: Руската космическа обсерватория Спектр-РГ направи първа снимка на цялото небе! Първата рентгенова снимка на цялото небе, изготвена от руския инструмент "ART-XC" на борда на обсерваторията "Спектр-РГ". Фото: Роскосмос 11 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако има област, в която руската космонавтика не просто не отстъпва на западната, но дори изпъква, това е областта на космическата астрономия. Двете космически обсерватории "Спектр-Р" (2011-2019) и "Спектр-РГ" (2019-до сега) са безспорен успех. Това се дължи на факта, че през 90-те години Руската академия на науките е доминирана основно от астрофизици и след аварията на марсианската мисия "Марс 96" те успяват да се преборят да пренасочат средствата от междупланетните изследвания към астрофизичните. През изминалото десетилетие програмата "Спектр" се превръща в национален приоритет и става единствената област на роботизираната космонавтика, в която Русия се утвърждава. Вчера, на 10-ти юни, Роскосмос оповести важно постижение за "Спектр-РГ". Обсерваторията успя да направи своята първа снимка в рентгеновия диапазон на цялото нощно небе - процедура, която отне половин година. На снимката се виждат всички събития в енергетичния диапазон 4-12 keV, които са регистрирани от руския изследователски прибор "ART-XC". Планирани са общо осем снимки. Това означава, че процедурата по сканирането на нощното небе ще трябва да бъде извършена още седем пъти през следващите три години и половина, след което основната научна мисия ще приключи. Напомням на читателите, че обсерваторията "Спектр-РГ" бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета "Протон-М" от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок "ДМ-03", обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж "Л2". Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР - никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3414-2020-spektr-rg-whole-sky

НАСА даде одобрение на СпейсЕкс да изстрелва астронавти с ракети и кораби втора употреба Кадър от историческото първо изстрелване на "Крю Драгън" с астронавти на 30-ти май. Photo credit : NASA TV 10 юни 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс получи изключително важно одобрение от НАСА, което позволява на компанията да изстрелва астронавти с ракети и космически кораби "втора употреба". Дебютната пилотирана мисия с вече използвана ракета или кораб може да е факт още през 2021-ва година. Информацията бе оповестена от уебсайта Тесларати. Напомням на читателите, че когато НАСА връчи договори на двете компании СпейсЕкс и Боинг за доставката на астронавти до Международната космическа станция, единствено корабът на Боинг "Старлайнър" бе първоначално одобрен от агенцията за многократно използване. Същият жест не беше проявен към СпейсЕкс. Истината е, че Илон Мъск трябваше да се бори дълги години със закостенялото ръководство на НАСА и очевидните двойни стандарти. Американската космическа агенция често пъти правеше отстъпки на Боинг и си затваряше очите пред гафовете на компанията, докато непрекъснато подлагаше СпейсЕкс на проверки и неочаквани изпитания. Въпреки това космическата фирма на Мъск успя да се докаже като надежден превозвач. Още преди да изстреля хора в космоса през тази година, товарните кораби "Драгън" извършваха редовни мисии до МКС с доставка на провизии. Взимайки предвид периода от 11-тата до 20-тата мисия на компанията, СпейсЕкс изстреля пет от тези мисии с вече използвани първи степени на ракети "Фолкън 9" и само един от корабите "Драгън" не бе летял на предходна експедиция. Така СпейсЕкс категорично успя да докаже на НАСА, че е в състояние да изстрелва космически кораби и ракети и да ги използва повторно след това. Пилотираните полети с отработен хардуер са само въпрос на време. Според Тесларати бихме могли да станем свидетели на изстрелването на използвана ракета "Фолкън 9" или кораб "Крю Драгън" още по време на втората редовна мисия до МКС. Сегашният полет на Боб Бенкен и Дъг Хърли се води демонстрационен. Очаква се той да приключи до два месеца, след което на 30-ти август ще излети първата редовна мисия, свързана с изпращането на астронавти на шестмесечен полет до станцията. След като и тя приключи, т.е. през 2021-ва година, може да се пристъпи към подготовката на втората редовна мисия - и е напълно възможно тя да включва отработен хардуер. Очакваме с нетърпение какво ще ни донесе бъдещето! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3413-2020-crew-dragon-reusability

Роскосмос: Няма руски компоненти на американския кораб Крю Драгън! 10 юни 2020 г. 00:20 ч. Американският космически кораб "Крю Драгън", който излетя на 30-ти май с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, не притежава руски компоненти. Това съобщи руското научно-популярно списание Новости Космонавтики. Казано по-конкретно, не се използват руски части в стиковъчния агрегат на кораба. Прес-службата на Роскосмос оповести този факт официално пред информационната агенция ТАСС във вторник, на 9-ти юни. "Стиковъчният агрегат на кораба съответства на международния стандарт и няма детайли, които са руско производство", съобщават представителите на Роскосмос пред ТАСС. Същевременно старите совалки на НАСА са притежавали периферен агрегат за стиковка, който е бил руски. Подобни компоненти са били монтирани и на американския сегмент на Международната космическа станция. След пенсионирането на космическите совалки, конкурентната на СпейсЕкс компания Боинг е сключила договор с РКК "Енергия" за изготвянето на адаптери за скачване съобразно международните стандарти. "Впоследствие Боинг преоборудваха адаптерите с компоненти, които са американско производство, и ги монтираха към руските агрегати на американския сегмент на МКС. Именно тази сборка с логото на РКК "Енергия" бе обсъдена в медиите. Към едно от тези места е скачен американският космически кораб Драгън", съобщават Роскосмос. В строежа на самия кораб няма никакво руско участие. Напомням също така на читателите, че ракетата "Фолкън 9", която изведе "Крю Драгън" в космоса на 30-ти май, е оборудвана изцяло с американски ракетни двигатели "Мерлин". Тя няма нищо общо с ракетите на Юнайтед Лонч Алайънс "Атлас 5", използвани от Боинг и Локхийд Мартин и притежаващи построени в Русия двигатели "РД-180". На кадъра: космическият кораб "Крю Драгън" е скачен към МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3412-2020-no-russian-components-crew-dragon

Руският космонавт Фьодор Юрчихин: САЩ са лидери и в това няма съмнение Руският космонавт Фьодор Юрчихин по време на космическа разходка през 2013 г. Фото: Роскосмос 9 юни 2020 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Продължаваме да следим реакциите в Русия след началото на пилотираната мисия на астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на борда на американския космически кораб "Крю Драгън". Ето какво сподели космонавтът и Герой на Русия Фьодор Юрчихин в интервю за Коммерсант. На въпроса: "Полетът на "Крю Драгън" позволи на Тръмп да заяви, че САЩ отново са номер едно в космоса, това дали ви шокира?", Юрчихин отвърна: "Изобщо. Извън всякакво съмнение е - американците са лидери. През последните няколко години бе прието да говорим, че те изостават от нас, по-конкретно, поради доставките на екипажи на орбита. Но космическата индустрия не е ограничена само до това. Ние се фокусирахме на този акцент само защото такива програми, а те не са много, са единствените, в които все още изплуваме, докато успехи в други области не се наблюдават. Нека да си спомним - последната ни програма за изучаване на Марс завърши с авария, като "Фобос-Грунт" дори не напусна околоземната орбита. И макар че беше обещано да летим към Марс на всеки стартов прозорец, т.е. на две до четири години, ние не повторихме полета и не планираме да го направим. Междувременно американският марсоход "Кюриосити" благополучно излетя през 2011 г. и впоследствие предаде към Земята маса сведения за Червената планета. Спомнете си, че "Кюриосити" стана най-тежкият полезен товар, т.е. 899 кг, в историята на усвояването на Марс. Сравнете и срока за подготовката на мисиите - "Фобос-Грунт" бе утвърден през 1998 г., а предложението за "Кюриосити" бе формулирано през 2004 година. В продължение на много години американците изследват далечния космос с помощта на телескопа "Хъбъл" и вече готвят неговата смяна, регулярно отправят апарати към различните планети на Слънчевата система. Спътниковата групировка на САЩ е от 900 апарата, на Китай - 300, а на Русия - около 150. И комерсиалните програми не са само Илон Мъск. Основателят на Амазон Джеф Безос още през 2000 г. създаде Блу Ориджин и вече изпитва възвръщаемата ракета-носител "Ню Глен". Не е изненадващо, че миналата година НАСА избра Блу Ориджин за разработка и производство на прототипа на космическия апарат за кацането на Луната в рамките на новата американска програма "Артемида". В САЩ вече има и ракета-носител за пилотирани кораби "Фолкън 9" с над 80 успешни полета. Успехът на "Крю Драгън" означава, че в САЩ отново има пилотиран кораб. А какво има у нас? Няма нито нов кораб, нито свръхтежка ракета. "Ангара 5", която летя само веднъж, няма да смени "Протон" по никакъв начин. Защо СССР бе някога лидер в усвояването на космоса? Може би защото в отрасъла работиха хора, които от детство копнееха за мечтата по космоса?" Що се касае до състоянието на руския космически отрасъл, Юрчихин е категоричен: "Русия, съгласно сметките (на Борис Чорток) дори няма да е в топ пет на най-добрите държави. И това го е писал човек, който е бивш съратник на Сергей Корольов. Той бе убеден, че са необходими радикални социо-политически реформи. И още да цитирам: "Перспективните космически програми на Русия ще бъдат определени до голяма степен по създаването на нов тежък носител вместо "Протон" и неговата стартова площадка. Ще отнеме 10-12 години. И той не сбърка: През 2015 г. имаше успешен старт на "Ангара 5", това е и единственият - за причините на тази ситуация "Огоньок" писа в том 1 и 2 за 2020 г. Но до този момент няма отечествена свръхтежка ракета-носител. Няма и нов пилотиран кораб. Това, което го има в излишък, са думи и обещания". Юрчихин изкоментира и критиките, че за "Крю Драгън" се вдигна много шум, при положение, че такива полети се провеждат от години. "Драконът е нещо фундаментално ново. Совалката имаше нужда от крила, за да кацне, а "Аполо" - парашути. Този нов кораб не е нито едното, нито другото - корабът има двигатели. Но това не е единственото. "Крю Драгън" не е единственият нов американски кораб. СпейсДев, подразделението на Сиера Невада, разработва възвръщаемия космически кораб "Дрийм Чейсър", който ще доставя товари на околоземна орбита. Вече е преминал два теста и през есента на 2021 г. ще лети за пръв път до МКС. И разликата е, че мисията, за разлика от тази на "Крю Драгън", ще е оперативна, а не демонстрационна. Блу Ориджин вече тества апарата си в атмосферата и върна възвръщаема първа степен. Продължава да лети интересният възвръщаем космически апарат на Боинг X-37B". Неговата уникалност е в продължителността на мисията. Съветските совалки "Буран" и американските "Шатъл" бяха предвидени да летят 30 дни извън предела на атмосферата, тази нова американска совалка по време на своя пети полет прекара 780 дни". Юрчихин похвали дори проблематичния кораб "Старлайнър": "НАСА и Боинг имат друг проект - пилотирания космически кораб "Старлайнър". През декември миналата година започнаха неговите изпитания. Вярно е, не му се удаде да се скачи с МКС, но бяха проведени благополучно някои експерименти и той се върна на Земята успешно. През тази година тестовият полет ще бъде повторен, а след това - старт с астронавти. Тоест в САЩ има вече няколко кораба, които са почти готови за постоянна експлоатация". Относно "Крю Драгън", за Юрчихин "това е уникален кораб, възвръщаем, притежаващ не само стиковъчен възел, но и двигатели. Руските кораби никога не са имали нещо подобно, "Буран" извърши само един безпилотен полет. Да, "Дракон" е по-скъп от "Союз", но това е самата разлика, като между "Жигули" и "Мерцедес" - в цени, качество, комфорт, дизайн". Що се касае до "Союз", Юрчихин определя кораба като единствен. "Не съм съгласен, че е остарял, все пак през последните години той премина през серия дълбоки модернизации. Работата не е, че отстъпва на американските разработки, а че е единствен. Не съществува никакъв "Орел", въпреки че му обещаваме първия полет през 2023-та. Всеки експерт ще ти каже, че са нужни поне 5-6 години за създаването на нов космически кораб, а в реалността е нужно 2 пъти повече време. Същият срок е валиден и за американците - за тях бяха нужни 10 години да бъде създаден Crew Dragon". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3411-2020-yurchihin-usa-leaders

Руската частна компания КосмоКурс представи проект за свръхлека ракета 9 юни 2020 г. 08:05 ч. Руската частна компания КосмоКурс представи проект за свръхлека ракета, посредством който възнамерява да участва в конкурса на Националната технологична инициатива (НТИ) "Аеронет". Новината бе съобщена от РИА Новости НТИ планира да поръча и финансира разработката на няколко ракети-носители от свръхлек клас, от които един ще бъде окончателно избран за по-нататъшно развитие. През настоящата година инициативата планира да даде $150 000 на не по-малко от три предварителни проекта. Понастоящем в Русия няма свръхлеки ракети. По думите на предприемача Павел Пушкин, ракетата на КосмоКурс може да бъде изготвена независимо, без да бъдат въвлечени останалите предприятия на ракетно-космическия отрасъл. Ракетата ще е двустепена, дълга 19 метра и ще има девет двигателя на първата степен, работещи на керосин и кислород. Ракетата ще може да изведе в слънчево-синхронна орбита спътник с тегло 265 килограма. Аналогични микроракети ракети има в САЩ - "Електрон" и "Пегас" (действащи) и "ЛончърУан" (на етап изпитателни полети). Огромно развитие на микроракетната технология се забелязва в Китай - миналата година ай-Спейс изстреля успешно спътници посредством ракетата "Хипербола-1" в околоземна орбита, "Чайна Рокет Ко" постигна същото посредством носителя "Чжиелон 1", а от няколко години екСпейс е оператор на ракетите "Куайчжоу". Китайските микроракетни компании често пъти биват създадени като странични клонове на държавните корпорации, а самите микроракети са производни на военните разработки. Илюстрация на микроракетата на КосмоКурс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3410-2020-cosmocourse-rocket-project

Марс Одисей изучи температурните характеристики на марсианската луна Фобос Шест инфрачервени изображения на марсианската луна Фобос, заснети от мисията на НАСА "Марс Одисей" в периода между 2017 и 2020 г. В долната част са трите нови, за които става въпрос в настоящата публикация. Credit: NASA/JPL-Caltech/ASU/NAU 9 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Пореден успех за марсианската научна програма на САЩ! Автоматичната междупланетна станция "Марс Одисей" успя да заснеме три нови инфрачервени изображения на луната Фобос, които ще помогнат в разкриването на тайните на нейния произход и еволюция. Инфрачервената камера на "Марс Одисей" THEMIS (Thermal Emission Imaging System) може да се използва, за да се измерят температурните вариации на повърхността на Фобос. Тези вариации позволяват на учените да установят химичния състав и физическите свойства на луната. По-нататъшните проучвания биха могли да помогнат на изследователите да решат дебата дали 25-километровият естествен спътник е захванат астероид или представлява древно парче от марсианската кора, изхвърлено от повърхността на Червената планета след астероиден сблъсък. Напомням на читателите, че "Марс Одисей" е най-старата и все още работеща американска мисия в орбита около Марс. Изстреляна на 7 април 2001 г. посредством ракетата "Делта 2", тя пристига около Червената планета на 24 октомври същата година и работи до ден днешен. Понеже роботизираната експедиция е изпратена в космоса през 2001 г., тя е кръстена в чест на големия научно-фантастичен писател Артър Кларк и неговия роман "2001: Космическа одисея". Роботизираната станция "Марс Одисей" е предназначена да изучава най-вече повърхността на Марс, но през последните няколко години учените успяват да разработят нов метод, благодарение на който тя може да се обръща, за да насочи камерата си към Фобос. Първото от трите нови изображения, от 9 декември 2019 г., показва Фобос, когато е във фазата на пълнолуние и по-голяма част от повърхността му е изложена на слънчевите лъчи. Максималните температури са 27 °C. Второто изображение, от 25 февруари тази година, показва Фобос по времето на затъмнение, когато сянката на Марс е напълно закрила повърхността на луната. Така "Марс Одисей" успява да установи най-ниските измерени до този момент температури на Фобос, достигащи до -123 °C. Третото изображение е от 27 март, точно в момента когато Фобос излиза от затъмнение и повърхността му започва да се нагрява. Всичките изображения на THEMIS са допълнително обработени и оцветени, за да можете да видите какви са вариациите на температурите. Всички без едно са генерирани посредством съчетание с реални снимки от THEMIS във видимата област. Единственото изключение е изображението, направено по време на затъмнение - то е компютърно-генерирано и показва как би изглеждала луната Фобос, ако не се намираше изцяло в сянка. През следващите месеци ръководството на "Марс Одисей" планира да проведе наблюдения на Фобос докато е във фазите на полумесец, за да могат учените да изследват Луната докато тя се върти около оста си. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3409-2020-mars-odyssey-new-phobos-views

Исторически ден: отбелязваме 35 години от мисия Союз Т-13 и спасяването на станция Салют 7 8 юни 2020 г. 22:15 ч. Когато говорим за "успешни провали" - т.е. драматични мисии, завършили с щастлив край, повечето хора се сещат за "Аполо 13". Малцина обаче знаят, че СССР имат сходен триумф - и по ирония на съдбата експедицията е също с номер 13 ("Союз Т-13"). Благодарение на драматичната операция на космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних, неуправляемата станция "Салют 7" е спасена. Историческото постижение на екипажа е екранизирано - горещо препоръчвам този филм от 2017-та година! Накратко, няколко думи за мисията: "Союз Т-13" с Джанибеков и Савиних излита на 6-ти юни 1985-та година. На 8-ми юни корабът доближава станцията. Въпреки че ръчното скачване не е успешно по време на първия опит, космонавтите успяват да маневрират около "Салют 7" и така доказват, че корабите "Союз" могат да се сближат с какъвто и да е обект в космоса. В крайна сметка Джанибеков и Савиних се справят отлично, дори и на фона на факта, че терморегулационната система на станцията не работи. След няколко дни напрегната работа екипажът установява и поправя повреда с електрозахранването, заради която температурата на борда на станцията е паднала под нулата. До 16-ти юни космонавтите успяват да включат директно слънчевите батерии към акумулаторите, след което загряват орбиталния комплекс. На 23-ти юни е изстрелян и товарен кораб "Прогрес 24", който благополучно пристига на "Салют 7". На 18-ти септември към "Салют 7" се прикачва корабът "Союз Т-14" с космонавтите Георги Гречко, Владимир Васютин и Александър Волков. На 26-ти септември Джанибеков и Гречко се завръщат на Земята. Савиних, Волков и Васютин живеят още известно време в космоса. За успешния завършек на мисията и двамата космонавти получават награди - на Виктор Савиних е присъдена още една звезда като герой на СССР, а Джанибеков е обявен за генерал-майор на авиацията. Прочетете ревюто на филма "Салют 7" от Светослав Александров Снимка от мисията. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3408-2020-salyut-7-salvation-anniversary